1. Изслушване на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи госпожа Екатерина Захариева в съответствие с чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи госпожа Екатерина Захариева ще представи актуална информация за развитието на общоевропейския дебат относно Бялата книга за бъдещето на Европа – решение, прието от Народното събрание на 14 юли 2017 г.
3. Разни.

---

Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията по външна политика се прилага към протокола.
* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Приключихме със закритата част на заседанието и продължаваме с точка втора от дневния ни ред:
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ПО ПРАВОСЪДНАТА РЕФОРМА И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА ЩЕ ПРЕДСТАВИ АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ОБЩОЕВРОПЕЙСКИЯ ДЕБАТ ОТНОСНО БЯЛАТА КНИГА ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА – Решение, прието от народното събрание на 14 юли 2017 г..
Госпожо Министър, нека да чуем към кой сценарий клоним да подкрепим, като имаме предвид, че в речта си Юнкер се опита да даде шести сценарий.
Не искам да кажа, че един от петте сценария би бил най-подходящ за нас, но имаме ли някаква комбинация от елементи, които, смятаме, че можем да подкрепим? Благодаря.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Няма да има заключение, но призива и желанието на президента Туск е тези дебати да се случват възможно по-често на лидерско ниво. Да, те се случват в гражданското общество, в различните комисии, но идеята е да се случват по-често на лидерско ниво.
Както Вие споменахте, на 13 септември в годишната си реч Жан Клод Юнкер представи своя шести сценарий, като в интерес на истината винаги и в самата Бяла книга има заключение, че тези пет сценария в никакъв случай не изчерпват възможностите за бъдещето на Съюза. Може да има комбинации между различните сценарии или нов, шести, така че това винаги е било възможност и отворено като дебат.
Нещо, което, бих казала, беше позитивно за България и Румъния от тази реч – той призова незабавно приемане на България и Румъния в шенгенското пространство.
Също така и ускорен процес по приемането в еврозоната, тоест по двата дълбоки интеграционни проекти, по които, за съжаление, все още България и Румъния не са част.
Разбира се, че в речта имаше предложения, които се приеха резервирано от голяма част от европейските държави. Неслучайно точно това беше и инициативата на президента Туск – да се задълбочи дебатът, за да стане по-чест по време на формалните и неформалните съвети между лидерите.
Това, което не се прие еднозначно, беше предложението за обединяване на председателя на Комисията и председателя на Съвета.
Също така резервирано се приеха и плановете за намаляване на броя на еврокомисарите и така нататък, и така нататък.
Президентът Макрон също направи изказване в Сорбоната и изложи своята визия за бъдещето на Европа. За съжаление, там се залага на Европа на различни скорости. Нужна е реформа на договорите, финансов министър на еврозоната, бюджет на еврозоната и така нататък.
Дневният ред на лидерите по времето на Българското председателство, преди срещата на Западните Балкани на върха, на вечерята само европейските лидери ще обсъдят и ще имат възможност да обменят мисли по отношение на това как всеки един от тях си представя бъдещето на Европа.
Разбира се, че България е направила анализ на всеки един от петте сценария – секторен анализ, защото в интерес на истината са много различни секторите.
В някои от секторите имаме интерес за задълбочаване на интеграцията по отношение на обща отбрана и сигурност, обща външна политика, разбира се, при спазването на суверенитетите.
Европейската прокуратура, знаем, че България е една от държавите, инициатор на това досие; общият дигитален пазар, тоест така наречената „пета свобода“. В същото време, правейки анализ по сектори на различните сценарии, в част от секторите, секторните министерски политики, ще бъде по-изгоден някой от сценариите за сметка на друг.
Като цяло позицията на България е, че Европейският съюз трябва да е – неслучайно, подкрепяйки Декларацията от Рим, която беше приета след Бялата книга, именно съюз на солидарност, на ценности, Съюз на взимане на решения по-близо до гражданите. Солидарност означава и кохезионна политика, общо носене на отговорност, по-интегриран съюз и участие в интеграционните процеси, от които България има интерес – Шенген, еврозона.
България има Рамкова позиция, която е публична, приета е на Съвета на 13 ноември 2017 г. Какво са се съгласили, общо казано, страните?
Новият Европейски съюз да бъде по-единен. Истината е, че когато дебатирахме и Брекзит, и състоянието до момента – утре ще се приеме, надявам се, становището и продължението по чл. 50 на Съвета.
Всъщност Брекзит по някакъв начин събуди европейските държави и Европейският съюз стана по-единен. Считам, че Брекзит беше причината толкова бързо – никой не очакваше за една година да се постигне напредък по ПЕСКО. Никой не е очаквал това! Това е изключително сложно досие, запазва суверенитета на държавите в разбирането им за обща отбранителна политика, но, както виждаме, това успя да се случи само в рамките на една година.
Новият Европейски съюз да бъде по-сигурен – тук пак става въпрос за ПЕСКО, да бъде по-справедлив. Тук е свързано с върховенството на правото, борба за правата на човека, европейския прокурор, който по предложение на президента Макрон, в момента е създаден за борба с финансовите измами, с фондовете на Европейския съюз да премине и да се занимава с престъпленията, свързани с тероризъм, тоест по-голяма интеграция по отношение на наказателното право.
Новият Европейски съюз да бъде по-социален. Само преди месец в Гьотеборг се прокламира европейският стълб на социалните права. Всички граждани на Европейския съюз трябва да имат равни възможности и права за достъп до пазара на труда, честни условия за работа. Във всички тези нови форми на по-тясно сътрудничество участва и България.
Говорих вече за Шенген. Знаете, че българското правителство повдига този въпрос при всички възможности, срещи и форуми. Готови сме от 2011 г., но, за съжаление, все още това не е факт.
По отношение на пакета за миграция, то е пак част от бъдещето на Европа. Всъщност всички досиета са част от бъдещето на Европа. Това ще се обсъжда отново на 14 и 15 декември, де факто днес и утре в Брюксел. Обсъждаме го много често, но това е един от основните приоритети по време на Българското председателство при довършване на разговорите по това досие. Слава богу, все повече държави започват да защитават позицията на България по отношение на миграционната политика.
В момента, в който има някакъв напредък, или пък на няколко месеца, съм готова да информирам. Не е лошо да се правят и секторни дебати.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Ние точно това споменахме – ще помолим господин Каракачанов да дойде, за да ни разясни някои елементи от ПЕСКО по-подробно. Явно ПЕСКО ще бъде тема, която доста ще продължава. Може и заедно, както имате възможност.
Определено приоритизирана е темата за ПЕСКО. Двадесет и пет държави подкрепиха, така че дано България да може да се включи успешно в тези проекти и да имаме възможност да реализираме повечето от тях.
Имате ли въпроси по Бялата книга или някакви коментари? Нямате.
Благодаря на всички.
Другата седмица няма да имаме заседание.
За днес се извинявам, че променихме часа, но бяха такива ангажиментите на министър Захариева.
Пожелавам Ви весели празници! Най-вече здраве на всички!
До другата година, откривайки Председателството на 10 януари!
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА