1. Информация на Министерството на външните работи относно инициативата за консултации с гражданите за бъдещето на Европа, организирана от Европейската комисия и приятелствата на държавите – членки на ЕС.
2. Представяне на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Република Албания господин Момчил Райчевски.
3. Разни.

---

Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова.

* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, колеги! Да започнем заседанието.
Ще Ви представя дневния ред:
1. Информация на Министерството на външните работи относно инициативата за консултации с гражданите за бъдещето на Европа, организирана от Европейската комисия и приятелствата на държавите – членки на ЕС.
2. Представяне на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Република Албания господин Момчил Райчевски.
3. Разни.
Който подкрепя дневния ред, моля да гласува.
Благодаря Ви. Всички сме „за“.
За – 12 гласа.
По точка първа наши гости от Министерството на външните работи са господин Георг Георгиев – заместник-министър и господин Иван Павлов – началник на отдел „Политически и институционални въпроси на Европейския съюз“ – Дирекция „Политики и институции на Европейския съюз“. Благодаря Ви за присъствието.
Уважаеми господин заместник-министър, преди около година, ако не се лъжа, може би по-малко, президентът на Франция Макрон представи една инициатива за така наречените граждански конвенти, които след това добиха гражданственост като граждански консултации за бъдещето на Европа. Доста амбициозна цел от страна на Франция е да потърси отговорите на трудни въпроси за бъдещето на Европа и да ги систематизира във въпросник, като идеята е до европейските избори всичко да бъде финализирано. А с тези национални линкове, за които вече се говори, е информацията в тях да бъде предоставена на Европейската комисия до края на годината. Така че искаме от Вас малко повече информация в каква фаза в България са тези проучвания, имаме ли вече такъв национален линк, какви са различията във въпросите, спецификите, които България поставя за разлика от общия въпросник на Европейската комисия, защото знаем, че всяка една държава членка може да допълва първоначалния вариант на въпросника и да ни дадете допълнителна информация. Благодаря.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми членове на Комисията, колеги! Факт е, че в темата за бъдещето на Европейския съюз в голяма степен доминира дневния ред на Европа поради редица причини. Много от тях са свързани с икономическото, търговското бъдеще, миграционната политика, въобще цялостното развитие на Европейския съюз в последните години.
Истина е, че идеята за предизвикването на подобни граждански дебати бе породена за първи път от президента Макрон, но тя не е нова за Европейския съюз, особено силно е поставена в моменти, когато е трябвало да бъде давана преценка за това дали Европа има федерално бъдеще или не. Част от влиятелни неправителствени организации на ниво Европейски съюз са поставяли този въпрос на дневния ред.
България упражни добра политика по отношение на това да се включи в дебата за бъдещето на Европейския съюз, като основна част от нашето Председателство, а именно неговия първи приоритет, бе именно бъдещето на Европа и младите хора. Така че от тази гледна точка ние бяхме абсолютно в духа на поставения въпрос за това по какъв начин ще упражним тези граждански консултации и как ще се включим в тях.
До момента са проведени и са подбрани 12 въпроса, които са включени в споменатите от Вас също онлайн консултации. Интересът, който е проявен от гражданите и гражданските организации към онлайн въпросите, които Европейската комисия създаде, е доста висок. Има постъпили над 17 хил. въпроси и отговори от граждани и граждански организации. Основното предизвикателство, за съжаление обаче, което се запазва е докладът, който трябва да бъде готов до европейските избори – от кого ще бъде изготвен и как ще бъдат синтезирани резултатите в него.
Вариантите са три. Единият е или това да се направи от Европейската комисия, вторият – от Секретариата на Европейския съюз, а третият – от нарочно създадена адхок група, която да работи върху изготвянето на изводите от тези консултации.
Факт е, че дискусиите ще продължат и по време на Австрийското председателство, с което ще съвпаднат и изборите, и австрийската страна си е поставила много амбициозната задача да приключи с този въпрос дотогава. Но в крайна сметка това, което трябва да бъде уточнено във всяка една от държавите е дали ще бъдат задавани универсални въпроси, които ще бъдат актуални за 28-те държави членки, дали всяка от държавите по някакъв начин ще пригоди въпросите към нейната собствена специфика и въобще как ще се подходи към този въпрос.
Съществува унифициран австрийски въпросник, който подкрепя идеята за това да има общовалидни въпроси за всичките държави членки, но отново повтарям, че няма постигнат все още консенсус.
Ако трябва да се концентрирам в България – по време на Председателството проведохме над 15 граждански диалога с участието на европейски комисари, членове на Европейския парламент, представители на институциите, в това число също и на Народното събрание, като темите, които са се дискутирали са били свързани с бюджет и отбрана, търговска политика, миграция, членството на България в Еврозоната и Шенген – логично, новите технологии – киберсигурност и цифрова икономика, в които е и нашият еврокомисар, образование, спорт, култура, здравеопазване, безопасност на храните, ролята на регионите в европейската интеграция и бъдещето на Общата селскостопанска политика.
Това, което също трябва да бъде казано е, че редица публични дискусии бяха проведени в рамките на Председателството, и които касаеха бъдещето на Европа, като много голяма част от тях бяха с неправителствения сектор – представители на академичните среди и на гражданското общество.
Три, по които бихме могли да бъдем по-конкретни в нивото на участие от политическа и институционална гледна точка това са дискусиите на тема: „Европа отново на път“ с участието на тримата министър-председатели господин Борисов, господин Станишев и господин Сакскобургготски, дискусия на тема: „Българските идеи за Европа – диалога НПО сектора и правителството, в който е участвала Лиляна Павлова – министър на Българското председателство и още една дискусия, която се наричаше „Всички пътища водят към Европа – перспективи за федерален съюз“. Това беше дискусия, в която аз самият имах възможността да се включа. Беше организирана от групата „Спинели“ като по време на тази дискусия именно със Съюза на федералистите обсъждахме бъдещето на Европа в контекста на едно евентуално федерално бъдеще и развитие в тази посока.
Няколко неформални срещи сме провели също по време на Българското председателство, генерални директори на европейските въпроси, неформално заседание на работната група – общи въпроси през месец май, на които са обсъждани като цяло темите за легитимността и начина по който ще бъдат избирани европейските институции.
Тези дискусии бяха концентрирани в малко по-прагматични и технократски поглед на това как ще се структурира бъдещето на Европа.
Може би е редно да отбележим, че българското общество на база на последно проведените проучвания, е едно от най проевропейски ориентираното – над 60% от цялото общество е с проевропейски възгледи, над 80% от младите хора до 30 години са проевропейци. Това, разбира се, има своето обяснение и смятам, че в голяма степен легитимността на европейските институции и това, по какъв начин ще бъде структурирано и бъдещата комисия, и българският парламент, за който ние ще гласуваме пряко, е свързано с броя на хората, които участват в изборите, и с избирателната активност. Защото ако изборите се запазят с ниска избирателна активност това означава, че хората не усещат по себе си и по своя живот, какво влияние има върху тях Европейският съюз. Ако ние не успеем да убедим европейския гражданин каква е неговата роля, както в избирателния процес, но така и в общо политическите процеси и социалните процеси, които се случват в Съюза, то тогава не можем да разчитаме, че бъдещето ще бъде ориентирано в някаква особена интеграционна посока, особено във време, в което, за съжаление на европейската сцена, протичат и много деинтеграционни процеси, като тук обръщаме поглед към Брекзит.
В обобщение – това, което би могло да се каже е, че специално за България данните ни показват, че нашето население се вълнува все повече от европейската интеграция, включително членството ни в Шенген и в Еврозоната, са въпроси, които доминират в публичното пространство. За щастие се включихме в два нови формата на засилено сътрудничество в рамките на Европейския съюз, а именно създаването на Службата на европейския прокурор и постоянното структурирано сътрудничество в сферата на отбраната. А това, което от тук нататък предстои и, което сме си поставили за цел, включително от Министерството на външните работи, е план за организиране на дискусии с бизнеса, със синдикатите, младежките и академичните общности, водещи университети, както и фокусиране върху политически и регионални теми. Регионални, разбира се, в светлината на Българското председателство и изведеният приоритет евроинтеграция на Западните Балкани, който няма как да даде по добър атестат за отношението, което има България към бъдещото на Европа, а именно по-интегрирана, по-силна, с по-разширяващо се влияние и с повече възможности за това да промотира идеите и ценностите върху, които всички ние сме убедени на ниво Европейски съюз.
Самият факт, че в рамките на шест месеца, а и във времето, което предстои напред, ние ще обединим абсолютно всички усилия за това да подпомогнем страните от Западните Балкани да станат част от Европейския съюз, показва каква е всъщност нагласата на българското правителство и каква ще бъде водената външна политика спрямо тези държави.
Много бих се радвал, ако всички сме съсредоточени върху тази тема. Подхождаме към нея отговорно, а не с един – понякога циничен, за съжаление, нихилизъм, тъй като действително за недълъг период от време ние успяхме да върнем този въпрос от сферата на табутата за европейските институции, на масата за реални преговори на ниво Европейския съюз.
С това ще завърша и ако има нещо по-конкретно, което колегите биха искали да разберат, като например какви са били всички теми на петнайсетте проведени дискусии в Българското председателство, касаещи бъдещето на Европа, 10 от които са били под формата на граждански диалог с представители на европейски и национални институции и останалите пет, които са били концентрирани върху институционалната страна на тези публични дискусии, съм готов да отговоря и да ги назова една по една. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Аз пак на въпроса относно гражданските консултации и дали България в крайна сметка ще изработи такъв въпросник на български език или ще разчита на въпросника, който е на сайта на Европейската комисия, и който не е на български език, или там има превод, аз не съм запозната с това? Да ни кажете, защото Междинният доклад сега ще се изработи през месец юни.
От всички информации, които са постъпили от държавите членки, България ще има ли официално изпратена такава информация до месец юни?
Ще изчакаме ли до месец септември, когато австрийците ще продължат инициативата?
Какво очакваме през декември и по кои въпроси?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Към момента ние изготвяме такъв национален въпросник, който ще бъде качен на сайта на Министерството на външните работи, като нашата идея за обобщението и извеждането на резултатите по-скоро е затова да се случи през месец декември, тъй като бихме искали да отчетем и резултатите от Българското председателство и също да бъдат включени вътре, тъй като те са съвсем съотносими с въпросите, които ние ще поставим и във въпросника и тези въпроси, които ще касаят бъдещето на Европейския съюз. Ние няма да чакаме до Австрийското председателството, а напротив, вече ще имаме някаква структура по въпроса и това как ще протече Австрийското председателство и какви ще бъдат резултатите от него, само би могло допълнително да ни ориентира в това, което самите ние изготвяме в България.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Това беше моят въпрос. Значи да очакваме въпросника на сайта на Външно министерство и все пак да добие някаква гражданственост, когато се появи, за да може повече хора да отговорят на въпросите.
Заповядайте, колеги, ако имате коментари и други въпроси.
Смятаме ли тази точка за приключена? Благодаря.

Преминаваме към втора точка, която ще бъде закрита за журналистите, които са тук.

По точка трета „Разни“ няма изказвания.


(Закрито в 15,35 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова