1. Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискванията за легализация на чуждестранни публични актове, № 802-02-22, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2018 г.
2. Информация на Министерството на външните работи относно процедурата по чл. 7 от Договора за Европейския съюз.
3. Разни.

---

Списъците на присъствалите гости и народни представители – членове на Комисията, се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова.

* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, колеги!
Имаме кворум, откривам заседанието.
Имаме и гости.
Да Ви представя нашия дневен ред. (Изчита дневния ред.)
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ, № 802-02-22, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 7 СЕПТЕМВРИ 2018 Г.
Наши гости от Министерството на образованието и науката са: госпожа Карина Ангелиева – заместник-министър, и господин Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна“.
Госпожо Ангелиева, добре дошла отново в Комисията. Спомняме си, че имаше внасяне на този закон за ратификация преди известно време, но имаше проблем, свързан с промяна на текстове. Вие ще обясните това по-добре при представянето на Законопроекта.
Запознати сме с него, така че накратко.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Добър ден! Радвам се, че в рамките на един месец отново съм с Вас.
Днес съм тук, за да представя промените, които внасяме във връзка с ратифицираната от България Хагска конвенция за постила. Права сте, че преди време имаше промени по Декларацията към ратификационния закон. Тогава едно наше предложение не мина на междуведомствено съгласуване. Сега го внасяме повторно.
То е във връзка с посочването кои компетентни органи могат да поставят така наречения постил върху документи за легализиране на чуждестранни дипломи, съответно върху документи на български граждани, на които предстои работа или заминаване в чужбина. Ние сме създали организация и имаме и структурата за това – Националния център за информация и документация, наречен НАЦИД. Има създадена организация, но промяната е необходима за по-ефективно изпълнение, да хармонизираме процедурата и посочим компетентния орган. Това не е от компетенциите на министерство, което трябва да прави политики, след като е създадена административна организация.
Искаме съответно да внесем промяна в декларацията по чл. 6, където да се отрази промяната и да се въведе текст, че НАЦИД ще издава този апостил.
Има и други неща, които са във връзка със Закона за предучилищното и училищното образование. С неговото влизане в сила през 2016 г. де факто се отменя Законът за народната просвета, но са останали подобни понятия. Сега е моментът да се актуализират тези неща по процеса, свързан с Конвенцията и легализацията на чуждестранни публични актове. Това е накратко. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, заповядайте за въпроси и изказвания, ако имате такива.
Всъщност с този законопроект се увеличава възможността повече институции да дават такива документи. По този начин гражданите ги придобиват по-лесно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Да няма опашки.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Разширението е с областните администрации и Министерството на правосъдието за съответните актове.
Имате ли въпроси и изказвания? Няма.
Ние сме водеща комисия.
Поставям на гласуване ЗИ на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискванията за легализация на чуждестранни публични актове, № 802-02-22, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2018 г.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема този законопроект.

По втора точка от дневния ред:
ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ОТНОСНО ПРОЦЕДУРАТА ПО ЧЛ. 7 ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Наш гост е госпожа Генка Георгиева – директор на дирекция „Политики и институции на Европейския съюз“.
Радваме се да Ви видим в Комисията. Има съответни причини да Ви поканим – да ни информирате по какъв начин се задейства и как действа чл. 7 от Договора за Европейския съюз. Раздаден е текстът на чл. 7 на народните представители. Да кажете как е минал вчера Съветът „Общи въпроси“. Госпожа Кралева е била представител. Вчера е обсъждана темата за Полша. След като е иницииран чл. 7 от самата Европейската комисия, предстои в някакъв момент в бъдеще, според мен не много близък момент, да се обсъжда и Унгария. Инициативата за активиране на чл. 7 за Унгария този път е от Европейския парламент, а не от Комисията.
Кажете по какъв начин и как смятате, че тези две процедури биха могли да продължат във времето. Да изясним на народните представители и на гражданите, които се интересуват от тази тема, ако някой би отразил нашето заседание, какво да очакваме и как ще се развие този процес.
Заповядайте.
ГЕНКА ГЕОРГИЕВА: Благодаря за поканата. Всъщност тя дава възможност да разясним именно фактическата страна на въпроса, тъй като определени публикации в медиите представят недотам обективно задействаната процедура за Унгария, която действа по отношение на Полша и до какво в рамките на тази процедура може изобщо да се стигне.
Какви са фактите по двете процедури, за които говорим?
Вчера в рамките на Съвет „Общи въпроси“ продължи изслушването на Полша. Малко по-късно ще се върна на това изслушване чисто процедурно.
Австрийското председателство официално уведоми Съвета за постъпилото мотивирано предложение на Европейския парламент за задействане на чл. 7, ал. 1 от Договора, тоест Съветът да се произнесе дали е налице очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценности, върху които се основава Съюзът, тоест принципите, посочени в чл. 2 от Договора за ЕС. Мотивираното предложение е изобщо документът, с който се задейства процедурата. Имате разпоредбата на самия чл. 7. В случая с Полша решението беше на 20 декември 2017 г. от страна на Европейската комисия. В случая с Унгария – от страна на Европейския парламент.
Както вчера посочи Гернот Блюмел – министърът на европейските въпроси на Австрия и председател на Съвета „Общи въпроси“, по темата са необходими допълнителни консултации, защото е налице правен проблем. На този етап поради този правен проблем и неприключилите консултации все още няма яснота дали изобщо Съветът ще инициира процедурата и кога. Преценката засега стои в ръцете на Австрийското председателство.
За какво става въпрос като правен спор? Спорът е относно валидността на резолюцията, върху която се основава мотивираното предложение на парламента. Според унгарската страна, цитирам изявлението на Гергей Гуяш – министър, ръководещ канцеларията на унгарския премиер, резултатът е определен неправилно, макар и въз основа на Правилника на Европейския парламент, тъй като са изключени гласовете на въздържалите се членове на Парламента при самото гласуване. На тази основа е констатирано квалифицирано мнозинство, тоест 2/3 от гласувалите „за“ процедурата. Според унгарската страна подобно правило може да е приложимо при обикновени гласувания, но не и при специални процедури.
Тъй като чл. 7 се задейства за първи път, още повече за първи път процедурата не е приключила и с Полша, но в случая с Унгария за първи път се задейства от Парламента, действително е нужно да се подходи по-внимателно и Унгария ще потърси становището на Съда на Европейския съюз. Австрийското председателство заяви, че ще иска правни консултации и с Правната служба на Съвета, а по възможност – и с Комисията.
Пак казвам: решението кога самата процедура ще стартира в Съвета, зависи от Австрийското председателство. Когато то даде дневен ред за следващия съвет, ще знаем има или няма намерение да постави темата в дневния ред. Може да не бъде в дневния ред. Има различни форми. Нека оставим първо да приключат консултациите, които Австрийското председателство възнамерява да направи, и да видим как ще се развие ситуацията около Съда в Люксембург.
Малко повече по процедурата, защото това в момента можем да коментираме. Член 7 има пет разпоредби. Имате текста пред себе си. В случая и с Унгария, и с Полша, става въпрос само за процедура по ал. 1 – това е така наречената превантивна процедура. Не става въпрос за отнемане право на глас или някакви наказателни санкции. Тази процедура стартира с мотивирано предложение, след което има процедура на изслушване на засегнатата страна в рамките на Съвета и накрая би могло да се стигне до две неща. Едното са препоръки, които Съветът отправя към засегнатата страна и за чието изпълнение Съветът ще следи – говорим само за формат Съвет „Общи въпроси“, а не за Европейския съвет.
Втората хипотеза е да се констатира, че няма тежко нарушение на принципите на Европейския съюз, или че страната е изпълнила препоръките, отправени в предходен период към нея, и процедурата да бъде прекратена.
Като ротационен председател на Съвета българският представител – в случая министър Захариева, и целият й екип следяха процедурата за Полша да се прилага изключително обективно, само върху правните аргументи и с желанието да се стигне до успешен край на въпроса, тоест преодоляване на проблемите, а не приемане на някакво конкретно решение – наказателно или каквото и да е друго, независимо какво пишат медиите.
Тъй като бяхме първите, които имаха възможност да работят по процедурата в Съвета, инициирахме процедура на диалог с Комисията. Полша в продължение на няколко месеца работи в конфиденциален порядък с Комисията, за да постигне напредък. За съжаление, през месец юни беше констатирано от Комисията, че препоръките й не се изпълняват по начина, по който тя ги вижда. Държавите членки с решение на КОРЕПЕР преминаха към изслушване. Вчера се състоя изслушване на Полша. Най-вероятно тази процедура на изслушване ще продължи и в следващите заседания.
11 държави членки вчера са задали въпроси. Предстои тези въпроси заедно с отговорите да бъдат анализирани и така, докато не бъде изчерпана цялата процедура по изслушване.
Затова и процедурата по чл. 7, ал. 1, се приема за превантивна, тя няма наказателен характер. Любопитното е, независимо какво пишат по въпроса медиите, че в самото мотивирано предложение на Парламента точно това иска от Съвета председателят на Европейския парламент. Накрая той предлага проект на решение на Съвета за Унгария – дали Съветът ще го одобри, или не, е друг въпрос. В оперативната част се предлага, първо, Съветът да констатира има или няма нарушение на принципите, на ценностите, върху които се основава Съюзът; и второ, в срок от три месеца да се дадат определени препоръки за действия, които Унгария да изпълни. Каквито и препоръки да приеме Съветът на Европейския съюз, те трябва да бъдат адресирани отново до Европейския парламент за одобрение. Те не биха влезли в сила, докато не се произнесе по тях Европейският парламент. Това е процедурата.
Виждате пред себе си текста на чл. 7. Той съдържа и други хипотези – ал. 2 и ал. 3. В ал. 2 е наказателната процедура. При нея, ако има констатирано тежко нарушение, което не се преодолява с последващи действия, може да се отиде към наказателен вариант, но тогава отново се минава към Съвета по общи въпроси. Тогава въпросът се отнася до лидерите на Европейския съвет и решението трябва да бъде взето с единодушие.
Забравих да уточня следното. Препоръките, които Съветът би приел и в случая с Унгария, и в случая с Полша, следва да се приемат с квалифицирано мнозинство, тоест с гласовете на 22 държави членки. Гласът на засегнатата държава се изключва. Това е за препоръките. Наказателното решение следва да бъде прието с единодушие от лидерите.
Разпоредбата на ал. 3 в чл. 7 (констатацията по ал. 2), не казва, че непременно следва да се стигне до лишаване от правото на глас, тоест са възможни и други санкции.
На този етап – отново казвам – и за Полша, и за Унгария сме в хипотезата на ал. 1 – само превантивна процедура. По Полша процедурата е във фаза изслушване. Не мога да кажа кога ще приключи изслушването. Австрийското председателство от двустранните консултации, които съм имала с тях, също държи да действа обективно и да даде възможност за максимално обективно представяне на всички релевантни обстоятелства, а по Унгария все още няма задействана процедура в Съвета.
Позицията на България – ние ще трябва да се произнесем и да имаме национална позиция, като решение на МС в края на процедурата, когато разглеждаме конкретния документ.
В момента и в случая с Полша, и в случая с Унгария, се касае за твърдения на едната страна и за твърдения на другата страна. Нека да чуем всичко в рамките на изслушването в Съвета и ще формираме мнение. За Ваше сведение, за Полша ние препоръчахме и провеждането на експертни семинари, което полската страна направи частично, за да се запознаят експертите, особено когато става въпрос за реформа в съдебната система или за практическо прилагане на принципите за независимостта на съдебната система и на съдиите – въпрос, който е от жизнено значение и за България, както знаете, ние също сме в процедура, добре е експертите също да се запознаят и да дадат свое мнение, защото Съветът е политическа конфигурация. Решението накрая ще има политически последици, но е добре в нашата преценка ние да стъпим и върху фактическите обстоятелства, и върху експертната оценка на тези фактически обстоятелства. Това мога да кажа към момента.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви. Беше полезно за нас това да се каже от експерт, въпреки че повечето от нас са го прочели, но дали сме го разбрали достатъчно не е ясно.
Да повторим: няма задействана процедура от Съвета – имате предвид Съвета на ЕС, Австрийското председателство.
ГЕНКА ГЕОРГИЕВА: Да. Австрийското председателство само информира.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ако Австрийското председателство реши в този период, в който председателства до края на годината, да задейства такава процедура за Унгария, то трябва да инициира предложение към Европейската комисия – така ли е? Това ли е продължението? Към кого?
ГЕНКА ГЕОРГИЕВА: Трябва да предизвика дискусия в Съвета като редовна точка на заседание на Съвета – редовна точка в дневния ред на редовно заседание на Съвет „Общи въпроси“. Това до момента не е направено.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Би могло да не бъде направено дори и до края на австрийското председателство.
ГЕНКА ГЕОРГИЕВА: Преценка на Австрийското председателство, прерогатив на Председателството е да формира дневния ред. Самият факт, че Австрийското председателство има нужда от консултации, е достатъчно ясен към момента. Редно е всички държави членки да дадем време на Председателството да проведе тези консултации. Накрая каквито и решения да вземе Съветът, могат да бъдат оборени в съда. Не искаме да се стига до такива прецеденти. Честно казано, нито едно председателство не иска това, защото сме били вече в тази роля и го разбираме много добре. Не бихме искали да бъдем обвинявани от която и да било страна – от Комисията, от Европейския парламент, от страната, че сме нарушили институционално договорите. Предполагам, че същото ще цели и Австрийското председателство.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Колеги, заповядайте, ако имате други въпроси.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо Председател, дами и господа! По това, което коментирахте – каква ще е политиката на България спрямо този казус и какво ще е отношението, мисля, че днес има решение на Министерския съвет в подкрепа на Унгария.
ГЕНКА ГЕОРГИЕВА: Видях го.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Така е ясно каква е политиката на българското правителство. Това исках да направя като уточнение – има подобно решение на Министерския съвет, т.е. България има предварителна позиция по случая.
ГЕНКА ГЕОРГИЕВА: Като представител на изпълнителната власт, работещ за изпълнителната власт, естествено, че това решение ще бъде отчетено. Доколкото ми е известно от медиите, защото все още не е достигнал самият текст на Решението до мен, трябва да започне процедура. Предполагам, че тази процедура ще отчете всички фактически обстоятелства, иначе няма как каквото и да е решение да бъде аргументирано фактологически и правно. Тази позиция ще бъде отчетена, да, благодаря Ви.
В случая, когато говорих, визирах и положението на Полша, защото пък там е редно да изчакаме развитието на процедурата.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Така е, от днес има решение от оперативно заседание на Министерския съвет, което не е формално редовно заседание, така че от него все още няма излязъл документ. Би следвало да започне процедура по формиране на българската позиция, която пак да изясним, че е изцяло в правомощията на Министерския съвет, а не на Народното събрание – и по Конституция, и по ПМС № 85. Нали така, госпожо Георгиева?
Други въпроси? Не виждам.
Ако имаме нужда от нещо допълнително по развитието на въпроса, ще Ви поканим отново. Надяваме се и политическият кабинет да присъства на бъдещите ни заседания. На Вас благодарим лично.

По точка трета, колеги:
РАЗНИ,
Блиц контрол с госпожа Захариева ще имаме на 3 октомври, така че подгответе въпросите си.
Благодаря Ви. Приятен ден!
Закривам заседанието.

(Закрито в 14.55 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Джема Грозданова