1. Представяне на Съобщението на Европейската комисия „По-силен участник на световната сцена: по-ефективно вземане на решения за общата външна политика и политика на сигурност на ЕС“ от ръководителя на представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев.
2. Разни.

---

Заседанието беше открито в 14,31 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова.

* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми гости, имаме кворум да започнем заседанието.
Представям Ви дневния ред:
1. Представяне на Съобщението на Европейската комисия „По-силен участник на световната сцена: по-ефективно вземане на решения за общата външна политика и политика на сигурност на ЕС“, което ще ни бъде представено от ръководителя на представителството на Европейската комисия в България господин Огнян Златев.
2. Разни.
Който подкрепя дневния ред, моля да гласува. За 10. Благодаря Ви.
Не исках да правим допълнително заседание, мислех да го направим в следващото, но нямаше възможност за присъствие на господин Златев, така че днес ще разгледаме тази точка, основно защото на миналото ни заседание предложихме тази незаконодателна инициатива на Европейската комисия да влезе в годишната работна програма на Народното събрание, предложена от Комисията по външна политика. Тъй като и по мое мнение тази инициатива е добра и би могла да доведе до по-ефективно вземане на решения, е хубаво тя да ни бъде представена от господин Златев.
Благодарим за материалите, които ни донесохте, ние ги бяхме раздали вече, но те са в цветен вариант, така че благодаря Ви.
Заповядайте, имате думата
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Грозданова, уважаеми дами и господа народни представители, членове на Комисията по външна политика! Изключително съм благодарен за възможността да се срещнем днес с Вас заедно с моя колега Николай Миладинов, съветник в представителството. За нас връзките, особено директните, с народните представители, са изключително важни в нашата обща работа, надявам се с обща цел, която е именно да популяризираме ползите от членството на България в Европейския съюз за българските граждани. Тази тема е така особено актуална в навечерието на изборите за Европейския парламент следващата година, където, надявам се, отново ще работим заедно.
Както знаете, само преди две седмици на 12-и септември 2018 г. Европейската комисия предложи начини за подобряване на способността на Европейския съюз да играе по-значима и по-ефективна роля на световната сцена и по-конкретно председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предложи държавите членки да използват действащите правила на Европейския съюз, за да преминат от гласуването с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство в някои, подчертавам – в някоя области на външната политика и политиката за сигурност. Това би позволило Европейският съюз да стане по-силен, по-активен участник на световната сцена, да може по-успешно да влияе на световните събития и да поема отговорности в международен план.
Европейската комисия набеляза три основни области, където това може да бъде направено, за да се гарантира, че Европейският съюз насърчава и представя по-добре своите ценности в световен мащаб, че защитава интересите си и взема бързи решения, като например да предприема колективни действия по отношение на посегателствата срещу правата на човека, да прилага ефективни санкции, и да ръководи граждански мисии за сигурност и отбрана.
Въпреки че общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз бе значително подсилена през последните години, все още са налице случаи, при които единодушието пречи за ефективното взимане на решения и не позволява на Европейския съюз да действа бързо и решително, което в определени ситуации работи по-скоро за другите Велики сили на световната арена.
В последната си реч за състоянието на Съюза Жан-Клод Юнкер посочи достатъчно такива примери. Европейският съюз не успя да излезе с единна позиция по проблемите в Южнокитайско море например, не успяхме да излезем с единна позиция по въпроса за правата на човека в Китайската народна република, както и по въпроса за Йерусалим. Ето защо Европейската комисия набеляза конкретни области, в които способността на ЕС да осъществява действия би могла да бъде значително подобрена. Идеята е да се увеличи използването на гласуване с квалифицирано мнозинство, като същевременно се съхрани културата на Европейския съюз за взимане на решения с консенсус. Още по-важно е да се повиши ефективността по процеса на вземане на решения във външната политика, като се има предвид евентуалното бъдещо разширяване на Европейския съюз, което, както знаем, беше един от приоритетите на току-що приключилото българско председателство.
По-конкретно Европейската комисия приканва лидерите на държавите-членки да постигнат съгласие по време на среща на върха в Сибиу, която ще бъде през месец май следващата година, за разширяване на приложното поле за гласуване с квалифицирано мнозинство в областта на общата външна политика и политиката за сигурност, като се използва чл. 31, § 3 от Договора за Европейския съюз, така наречената Клауза за преход, според която Европейския съвет може да реши с единодушие на Съвета да действа с квалифицирано мнозинство в някои случаи в областта на общата външна политика и политиката за сигурност. В тези случаи, както стана дума вече, става дума за позиции по въпросите на правата на човека на международни форуми, решения за налагане на санкции, решенията относно граждански мисии по линия на общата външна политика и политика за сигурност.
В други области, в които квалифицираното мнозинство е правило, като например търговската политика на Европейския съюз, опитът показва, че то не само засилва ролята на Европейския съюз като участник на световната сцена, но и води до приемането на по-ефективни решения. Перспективата за гласуване с квалифицирано мнозинство представлява мощен катализатор за ангажирането на държавите-членки с изграждането на ефективен консенсус и постигането на единство. Консенсусът означава и по-голяма ангажираност по отношение на взетите решения.
Освен това договорът предвижда редица специални гаранции в защита на основните интереси и прерогативи на държавите-членки в областта на външната политика и политиката за сигурност, а решенията, които имат военно-отбранителни последици, са изключени от гласуването с квалифицирано мнозинство съгласно чл. 3, § 4 от Договора за Европейския съюз. В чл. 31, § 2 от същия Договор се предвижда механизъм за аварийна спирачка, така наречена, позволяващ на държава-членка да възрази срещу приемане на решения с квалифицирано мнозинство по жизненоважни причини, които излага, свързани с националната политика. Както беше отбелязано в декларацията от Рим от миналата година, приета по повод 60-годишнината от подписването на Римските договори, необходимостта от силен Европейски съюз е по-важна от всякога.
С цел Съюзът да стане по-силен участник на световната сцена, председателят Юнкер предложи в речта си за състоянието на Съюза миналата година още, през 2017 г., държавите членки да преценят кои решения в областта на външната политика биха могли да преминат от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство.
Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон също отправиха призив да се проучат нови начини за повишаване на бързината и ефективността на вземането на решения в рамките на нашата обща външна политика и политика за сигурност и да се проучат възможностите за използване на гласуване с мнозинство в областта на общата външна политика и политика за сигурност в рамките на по-общи дебати относно гласуването с квалифицирано мнозинство за политиките на Европейския съюз. Това стана чрез тяхната обща Декларация от Мезеберг за подновяване на ангажиментите на Европа за сигурност и просперитет от месец юни тази година. Подобни заявления на двама от големите европейски лидери ми дават увереност, че всички заедно ще успеем да направим вземането на решение в областта на външната политика по-ефективно. В този процес много важно е да отбележим, Вие го знаете по-добре от мен, но може би за българските граждани е много важно да го подчертаем, че много важна роля всъщност ще има и България чрез народните представители. България също ще може да изрази своето мнение по въпроса.
Аз предлагам тук да спра като встъпителни думи и можем да влезем в дискусия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Златев.
Колеги, ще дам думата за въпроси и изказвания.
Аз само искам да Ви попитам за Вашата позиция – смятате ли, че това нещо би могло да бъде прието при положение че казахте, че за да бъде прието, трябва да има консенсус, съгласие? И дали в тези две сфери, особено права на човека и санкции, особено санкциите, няма да се стигне отново до блокиране на едно такова решение?
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Позицията на Европейската комисия и моята лична е тази, че независимо от всичко ние трябва да търсим начини как работата ни да стане по-ефективна. Ние всъщност не предлагаме нещо ново или различно, не измисляме наново, образно казано, топлата вода, този чл. 31 съществува в Договора за Европейския съюз от самото му начало. Миналата година председателят на Комисията използва една такава метафора: „Нека да събудим спящата красавица“, визирайки точно този член. Тоест нека да се възползваме и от тези възможности, които той ни предоставя. Знаете че глобалните процеси са изключително динамични и ние не можем да не си даваме сметка за това, ако искаме да бъдем силен играч и нашето мнение да тежи, под „ние“ имам предвид Европейския съюз.
И затова моето мнение и на Комисията е, че в името именно на тази голяма обща цел трябва да се обединим около едно такова решение и да поставим на заден план всякакви други, каквито бихме имали чисто национални или двустранни или многостранни някакви съображения, а в края на краищата да гледаме голямата картина.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, колеги, за въпроси.
Господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо Председател! Аз не съм сигурен, че подобно предложение би било полезно за България и за външната политика на България. В крайна сметка Европейският съюз е съюз, който е на доброволен принцип. По никакъв начин не мога да се съглася, че големите държави в Европейския съюз, събирайки се могат да решават и да определят с квалифицирано мнозинство различни неща от тези, които споменахте, защото в крайна сметка включително и присъединяването на нови членки на Европейския съюз касае пряко националните интереси на Република България и ние като държава не може да си позволим да допуснем определени държави да влязат в Европейския съюз преди въобще да са решили проблеми с българските национални малцинства там или изобщо с правата на човека. Ако България доброволно зареже този механизъм, по който тя може възпре дадена държава да стане членка, защото смятаме че не е направила достатъчно за българите, живеещи там, другите държави може да не го наложат. Какво печели тогава България от това, не виждам?
В крайна сметка също така във външната политика изобщо на Европейския съюз да се налагат решения с квалифицирано мнозинство по определени въпроси, които касаят… Всъщност проблемите основно са тези държави, които са в Югоизточна Европа и Централна Европа, които разглеждат външната си политика не само от гледна точка на Меркел, Макрон или на някой друг, а и от това, че в съседство до тях има друга голяма геополитическа сила, даже при нас са две. Тоест ако не запазим тази автономия да изразим своето мнение и то да възпре някое решение на Европейския съюз, в крайна сметка може да се накажем ние като държава за допуснатите грешки на другите, защото нито Германия, нито Франция граничат с Турция и Русия.
Така че от гледна точка на това считам че Европейският съюз още все не е доживял това да бъде по-централизиран и да има такива решения, защото са страшно много проблемите, които трябва да се решат, много по-важни от тези, и тогава самите европейци или самите държави и политици биха повярвали, че Европейският съюз наистина може да взема такива решения с квалифицирано мнозинство и те да бъдат отстоявани.
Другият вариант е определени държави да налагат определено решение във външната политика, другите държави не са съгласни и по този начин ти ги отблъскваш от Европейския съюз и те на другия ден си подават заявлението за напускане. Какво печели от това Европейският съюз? Нищо. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости! Моят въпрос е свързан с тази част, която е посочена като проблемна при работата на Европейския съюз.
Искам да попитам кое възпрепятства изграждането на обща позиция на Европейския съюз относно ситуацията с правата на човека в Китай? Какви дебати са водени по тази тема и какви мнения са изказани всъщност, за да няма такава обща позиция? Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Имате думата, ако имате желание.
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Проблемът е от една страна свързан с експедитивността на вземането на решенията и втората е, че се изказват мнения, които са водени от различни национални съображения на някои от държавите членки, които в конкретния случай не биха искали да си развалят отношенията, образно казано, с Китай по конкретен повод в името на някакви икономически интереси и поради тази причина са изразили резерви относно гласуването на една такава проекторезолюция.
Пак казвам, дали ще се вземе решението или не в края на краищата е предложение на Комисията. То е на масата, въпрос е на дискусия, на обсъждане, въпрос на решение на преценяване на националния интерес на всяка една от държавите членки в името на общата ни цел. Всяка една държава има, разбира се, правото да изрази своето мнение. Нашето предложение е направено единствено базирано точно с това основание, че доста често процесите на вземане на решение се бавят, затормозяват по една или друга причина, и, второ, действително е добре да гледаме нещата малко по-глобално, малко по в мащаб, за да можем действително да играем ролята, която бихме искали да играем като световен политически играч, не само всеки да се обръща и да се сеща за ЕС като се случи някое нещастие, природно бедствие, катаклизъм. Знаете че Европейският съюз е предоставящ най-големите помощи за развитие, за помощ при природни бедствия и кризи, не само тогава, а и в други отношения.
Ето, знаете че само единствено и благодарение на Европейския съюз и на лидерството му беше постигнат напредък например по Споразумението за климатичните промени. Това споразумение – така нареченото „Парижко споразумение“, е единственият международен акт, който е подписан от толкова много на брой държави. Няма друг такъв подобен международен договор.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Като Ви слушах, разбрах, че през месец май 2019 г. в Румъния се предвижда да се вземе решение от участниците в Европейския съвет. Това, предполагам, не е сигурно, това просто евентуално ще влезе в дневния ред на съвета. А предварително ще се събират ли мнения от държавите, за да стане ясно накъде клонят решенията?
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Може да се каже, че консултативният процес беше стартиран именно с излагането на това предложение още миналата година по време на речта на председателя на Европейската комисия и повторено в тазгодишната му реч също. Чухме мненията на двама от европейските лидери също тази година. Така че няма обвързване със срок. Очевидно всяка една държава трябва да прецени, когато тя самата е готова или когато е назрял моментът да се проведе това обсъждане в самата държава членка, това е предложението на Комисията догодина в Сибиу, тъй като от наша гледна точка срещата на върха там, ще бъде може би един от преломните моменти в развитието на ЕС, имайки предвид, че това ще бъде и първата такава среща, която ще бъде на вече 27 държави членки. В този смисъл тя има някаква историческо значение.
Затова и ако си спомняте, миналогодишната стратегия беше назована „По пътя за Сибиу“, по-скоро това да го гледаме като някакъв вид пожелателна или отправна точка, но в никакъв случай не е обвързваща за момента, нямаме решение, което да бъде предложено и да се каже до еди-коя си дата държавите членки да бъдат така добри да изкажат мнения по тези въпроси. Знаете че по същия начин когато беше публикувана Бялата книга с петте възможни сценария за бъдещето на Европейския съюз, там по същия начин няма посочени някакви срокове, а по-скоро бяха изложени идеи, които да стимулират дебата вътре в държавите членки и вече резултатите да ги видим догодина, живот и здраве, май месец на европейските избори, когато всеки един европейски избирател с гласа си ще покаже какво мисли той, съответно какво мисли неговата държава членка.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: И двете допълнения, които щях да направя, ги казахте. Първо, че през месец май ще бъдат и изборите за нов Европейски парламент и съответно бъдещото формиране на новата Европейска комисия, така че вероятността да бъде взето такова решение през май в Сибиу, е много малка.
Другия момент, който споменахте – за бъдещето на Европейския съюз и петте сценария, е един въпрос, който не е в точката днес, но ако имате повече информация… Знаем че бяха така да се каже „изискани“ така наречените „национални въпросници“ със съответния електронен вариант. Дали България има такова участие, защото знаем, че пък срокът за обобщаване на резултатите от тези национални въпросници за бъдещето на Европейския съюз, мисля е ноември месец тази година, правим ли нещо по този въпрос?
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Знам че Министерството на външните работи е провело няколко такива граждански консултации, да ги наречем, аз самият имах възможността да участвам в една такава, заедно с вицепремиера и министър на външните работи госпожа Захариева в началото на този месец. Знам, че предстои още една такава в края на октомври – 26-и, която ще бъде с участието на министър Лиляна Павлова, но този процес е малко извън нас, ние наблюдаваме отстрани или доколкото можем да получим информация от националните власти, иначе проактивно това е далеч от нас.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Така е, знам, просто исках да чуя Вашата информация докъде са стигнали нещата, защото целта е все пак гражданите, които имат желание да имат достъп до такъв въпросник, по електронен път да бъде качен някъде, за да може да бъде попълнен. А и доколкото знаем, Европейската комисия щеше да даде един общ вид на въпросника и вече националните държави да добавят някои специфични въпроси.
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Ние сме предоставили този въпросник, имаше едно събиране през пролетта, когато всяка една държава членка трябваше да излъчи по няколко свои представителя, които да участват на общото обсъждане, горе-долу какво да съдържат тези въпросници. Така че въпросникът е изработен, той циркулира, но вече с чисто практическото му разпространение нямам информация докъде е стигнало. Мисля, че това трябва да е в полето на действие на Министерството на външните работи.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Други въпроси имате ли? Може да използваме присъствието на господин Златев и за други въпроси, освен по точката, ако имате такива.
Ако нямате, да Ви благодарим за участието и се чувствайте поканен в Комисията, дори по Ваша инициатива.
ОГНЯН ЗЛАТЕВ: Аз също искам да благодаря още веднъж за инициативата и също на свой ред да изразя нашето желание да продължим нашето ползотворно сътрудничество и в други формати. Имаме много и интересна работа, особено в месеците до изборите и самия изборен процес. Ще предложим доста инициативи и ще се радваме да се включите в тях. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви и на Вас.
Колеги, другата седмица блиц контрол!
(Закрито в 14,54 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова