1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерски съвет на 24.01.2019 г.
2. Представяне на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Украйна господин Костадин Коджабашев.
3. Представяне на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Черна гора госпожа Меглена Плугчиева.
4. Разни.

---

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията – госпожа Джема Грозданова.

* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имаме кворум и можем да започнем заседанието.

Представям Ви дневния ред:
1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерски съвет на 24.01.2019 г.
2. Представяне на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Украйна господин Костадин Коджабашев.
3. Представяне на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Черна гора госпожа Меглена Плугчиева.
4. Разни.

Моля, който подкрепя дневния ред, да гласува.
Гласували: за – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се, благодаря Ви.

По точка първа:
ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2019 Г., № 902-00-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 24.01.2019 г.,
наши гости са госпожа Емилия Кралева – заместник-министър, и госпожа Салвер Халил – изпълняващ длъжността директор дирекция „Политики и институции на Европейския съюз“.
Добре дошли!
Госпожо Кралева, аз ще Ви помоля накратко да представите Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения, постъпила от Министерския съвет в Народното събрания. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Благодаря много! Благодаря за възможността да информираме по този въпрос.
Накратко: Годишната програма за участие на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз се приема в изпълнение на чл. 105, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България и чл. 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и изпълнение на Постановление 85 на Министерския съвет от 17 април 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз.
В нея са въпросите на европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за предстоящата година, тоест вече текущата година, формулира нашия национален интерес по всеки един от тях, гарантира координационно и ефективно участие на всички нива в този процес на вземане на решения и прилагане на европейските политики.
По принцип се разработва при отчитане, разбира се, на Програмата на Европейската комисия за 2019 г., както и на председателствата, в случая тройката Румъния, Финландия, Хърватия, както и Програмата конкретно за първите шест месеца на Румънското председателство, която вече е известна, на Съвета на Европейския съюз.
Организирана е в тематични области. По принцип се подготвя винаги от Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет.
Приоритетни теми и позиции, включени в Програмата, са разработени и обсъдени в рамките на Координационния механизъм по европейските въпроси, който съществува откакто сме член, а дори и от преди това, на Европейския съюз.
Ще изброя най-приоритетните теми на България в този процес: Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г., постигането на по-високо ниво на сигурност и ефективно управление на миграцията посредством укрепване на външните граници на Европейския съюз, включително превенция на терористична заплаха, подобряване на архитектурата на информационните системи и тяхната съвместимост, изграждане на стабилна и справедлива обща европейска система за убежище и осигуряване на солидарни механизми за разпределение на тежестите в случай на засилен бежански натиск. Също така: развитие на обща европейска миграционна политика. Това е един от приоритетите.
Друг приоритет също: намиране на справедливи и балансирани решения по основните спорни въпроси от Пакет „Мобилност 1“.
В областта на икономическата и финансова политика Годишната програма се фокусира върху задълбочаване на Икономическия и паричен съюз, координация на икономическата политика, Инвестиционния план за Европа, Съюза на капиталовите пазари, завършване на Банковия съюз.
В областта на правосъдието основни акценти са семейното право и подобряването на трансграничния достъп до електронни доказателства.
В областта на икономиката ще се съсредоточат усилията върху защита на потребителите, ключов елемент от един наистина справедлив и конкурентен пазар.
В областта на вътрешните работи – не безизвестния ни приоритет на всички е присъединяване на България към Шенгенското пространство, да продължи активната работа в тази посока.
В областта на труда и социалната политика ще продължим, разбира се, да работим по основни досиета, свързани с Европейския стълб за социални права, като ще бъде обърнато внимание на темите за равните възможности и социалното приобщаване, както и интегрирането на хората с увреждания, които са изключително важни теми и на европейско, и на национално ниво. Също така: трудовата миграция и трудовата мобилност в този пакет.
Друг приоритет – в областта на земеделието и горите приоритетни въпроси са модернизиране и опростяване на Общата селскостопанска политика, както и възобновяване на преговорите за правно обвързващо споразумение за горите в Европа в контекста на това, че липсва единна политика за горите в рамките на Европейския съюз към момента.
В областта на енергетиката имаме на преден план реформа на Договора за ЕВРАТОМ и Енергийния съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата.
Годишната програма като цяло обръща внимание и на киберсигурността, неприкосновеността на личния живот, поверителност на електронните съобщения и други приоритетни теми.
Като цяло това са основните приоритети по Програмата. Мисля да спра дотук, за да не утежнявам повече с подробности.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Ние имаме материала, така че който има нужда от повече подробности, може да чете.
Искам да попитам колегите дали имат някакъв коментар по така внесената Програма от Министерския съвет.
Нашата работа е днес да предложим от името на Комисията по външна политика инициатива, която да се включи в Годишната работна програма на Народното събрание. Това се прави от всяка комисия към Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и всъщност накрая тази комисия предлага финалния проект, който ще се гледа в пленарната зала.
Ако имате коментари, моля.
Аз имам едно предложение, което е свързано и с Програмата на Европейската комисия и с нашата специфика на работа и то е не законодателно, но първо дайте изказванията, ако има.
Господин Витанов, заповядайте.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър! На стр. 15 е един от, струва ми се, важните въпроси за България, а именно присъединяването към Шенгенското пространство, и е записано, че България ще продължи да сондира нагласите на резервираните държави членки и да използва всяка възможност да ги убеждава в готовността си за членство в Шенген, но по-надолу четем, че по-реалистично е усилията на страната да бъдат насочени към по-малки стъпки.
И аз бих искал да задам въпроса: кои са тези по-малки стъпки, които биха благоприятствали евентуално присъединяването ни към пространството?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ако има други изказвания и въпроси, за да ги съберем заедно?
Да приема, че няма.
Заповядайте, ако искате да отговорите, госпожо Кралева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: По принцип знаете, че трябва да се работи тъкмо в тази посока. Точно употребата на конкретния израз „към по-малки стъпки“ очевидно е свързана със ситуацията, пред която чисто обективно сме изправени, че имаме европейски избори и периодът е доста кратък, за да се постигне точно преди изборите промяна в позицията на някои от основните държави членки по този въпрос.
Именно това се има предвид, че такива действия могат да се извършат горе-долу до края на март. Знаете, в началото на април всички ще минат в един режим на кампания, на провеждане на избори, на смяна на Комисията и очевидно този въпрос е формулиран по този начин с известна предпазливост в очакванията предвид на тази ситуация. Това се има предвид при формулирането на този израз „малки стъпки“, но всъщност това е.
Какво трябва да правим? Да лобираме наистина и да се опитваме да постигнем промяна в тези основни позиции, които бяха до тук и ни пречат.
Освен това има един много основен въпрос, заради който знаете, че няма как да има големи стъпки. Той е във връзка с работата на самия Шенген, която е напълно обективна пречка, не зависеща от нас самите. Има съответни замразявания на Механизма в самата структура на Европейския съюз с това, че е въведен контрол между някои от страните, че не се прилага в пълен обем все още, знаете, въпреки че миграционният натиск не е същият, какъвто беше, но Механизмът беше въведен тогава, след 2015 г. и поради това, че не функционира достатъчно добре самият Механизъм, не можем да очакваме за много кратък срок да стане промяна в позицията, специално към България и Румъния.
Ние всички използваме факта, че има доказана готовност на страната ни от много отдавна да бъде приета в този Механизъм в пълен обем и знаете и пречките, които съществуват от политическо естество. Това мога да кажа.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Може би като коментар: аз питах може би не случайно, а за да се уверя, че размерът на стъпките включва едно съгласие на България евентуално да бъдем приети само по въздух и вода, тоест това по какъв начин би се разглеждало от Министерството на външните работи? Постигнат положителен резултат ли е присъединяването, но не в пълен обем, защото доста често се артикулира напоследък?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Ако правилно съм Ви разбрала, питате дали Министерството на външните работи подкрепя това решение – ние да влезем поетапно, така да се каже.
В момента едва ли мога политически да Ви отговоря дали изцяло сме съгласни, но мисля, че това е пътят, по който доста от присъединяващите се към Пространството други държави членки са минали, така че ще зависи наистина от възможностите, които се отварят.
Не смятаме, че трябва да се отказваме от пълното ни приемане, в пълен обем в рамките на Шенген, тъй като всички знаем колко е важен като приоритет, включително да се отворим за сухопътния транспорт, а не само възможности за преминаване на граници със съседните страни.
Това мога да отговоря на този етап.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания дали има? Няма.
Ще предложа, ако се съгласите, от името на Комисията, след като гласуваме, разбира се, моето предложение, в Проекта на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз да бъде включено така нареченото „Съобщение относно визовата реципрочност“. Това е незаконодателна инициатива, която проследява напредъка към постигане на пълна визова реципрочност със Съединените американски щати, които са всъщност единствената трета държава в списъка на държавите с безвизов режим на Европейския съюз, която не предоставя безвизов достъп на всички граждани на Европейския съюз и България отдавна работи по този въпрос.
Ако сте съгласни с това предложение, което влиза в обсега на нашата дейност, други законодателни инициативи, свързани с Комисията по външна политика в Програмата на Европейската комисия няма, така че можем да гласуваме по това предложение. Може би ще бъде предложено и от други комисии, но то все пак е свързано с нашата дейност.
Моля, гласувайте за включване на предложението в Проекта за Програма.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, колеги. Приема се единодушно.
Ако нямате други въпроси към гостите, да приключим с тази точка.
Благодаря Ви за участието, госпожо Кралева. Предполагам, че ще представите и посланиците.
Добре, минаваме към другите точки от дневния ред за днес.

(Работата на Комисията по следващите точки
от дневния ред продължава в режим на закрито заседание.)

Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА