Точка единствена. Всеобхватна координация на миграционния процес.

---

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по външна политика госпожа Джема Грозданова.

* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, уважаеми гости, уважаеми дами и господа посланици, представители на посолства, уважаеми народни представители, представители на министерства, на Министерството на вътрешните работи, на Външно министерство! Благодаря Ви, че намерихме време днес да се съберем и съвсем свободно да поговорим по въпроса, свързан с миграционните процеси и с тяхната координация – къде се намира България в момента, какви са приоритетите на Финландското председателство, които са следвали, разбира се, предишните.
Въпросът на тази среща е да видим къде се намират европейските политики на базата на цялостната ситуация в миграционен аспект. Миграцията е един феномен, който няма да бъде пресечен, той ще продължава да се проявява в различен обем, по различните маршрути. Искаме да видим накъде ще тръгне политиката по миграция след формирането на новата Европейска комисия след 1 ноември. Вярвам, че ще има достатъчно смели хора и лидери, част от Европейската комисия и членове на Европейския парламент, както и в националните парламенти ще бъде подкрепяна различна и по-свързана с нуждата както на хората, които имат нужда от защита, които са накарани да бягат от проблеми, така и да можем да защитаваме и нашите национални интереси в различни моменти.
Като домакин, освен Народното събрание, участва и Международният център за развитие на миграционната политика. Като негов представител и основен наш говорител днес ще бъде доктор Михаел Шпинделегер – главен директор на Международния център за развитие на миграционната политика, и бивш вицеканцлер и министър на европейските и външните работи на Австрия в предишни правителства;
Наш гост е също госпожа Рита Копонен – юридически директор на Департамента по миграция на Министерство на вътрешните работи на Финландия.
Домакин се води и посланикът на Финландия госпожа Пайви Блинникка, тъй като в рамките на Финландското председателство се осъществява тази инициатива и ще имаме
Ще имаме говорител от Министерството на вътрешните работи. За съжаление министър Младен Маринов е възпрепятстван да дойде. Ще го замести неговият заместник господин Балабанов.
Накрая ще имаме участие на посланика на Румъния господин Йон Гълеа, като предишно председателство на Съвета на Европейския съюз.
Искам отново да благодаря на всички за възможността да изкажем нашите тези и мнения. Целта е да се направи една последваща дискусия след съответните изявления на говорителите, за да можем да стигнем до някои изводи.
Приветствам Ви още веднъж с „Добре дошли!“.
За встъпителни бележки ще дам думата на господин Пламен Нунев, който е председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в този парламент.
Само да кажа една дума за медиите: който има интерес може да остане и по време на самата конференция, ако не, ще има възможност след около два часа, ако имате интерес към някой от участниците, да зададете своите въпроси извън залата.
Заповядайте, господин Нунев.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Добър ден и от мен!
Позволете ми, Ваши превъзходителства, уважаеми народни представители, господин Заместник-министър, уважаеми гости, да Ви приветствам с добре дошли на днешното събитие – тази кръгла маса! С това показваме и можем да заявим, че имаме традиция в тази посока, тъй като проблемите на миграцията, миграционните процеси стоят в пълна сила и пред българския парламент. Неслучайно в рамките на Петата среща на Групата за съвместен парламентарен контрол на Европол, която се състоя на 23 и 24 септември в Брюксел, бяха разглеждани и обсъждани теми като миграция, противодействие на миграционни процеси, трафик на хора, борба срещу киберпрестъпността и „структурата на организираните престъпни групи. Така че действително тази тема е изключително важна и стои на нашето внимание.
С кризата от 2015 г. миграцията се превърна в една приоритетна тема в рамките на европейския дневен ред. Макар че през последните години се отчита намаляване на миграционния натиск към Европа, продължаваме да бъдем изправени пред множество предизвикателства, свързани с миграцията. Продължават опитите за незаконно влизане на територията на Европейския съюз, а опасните тръгвания към Европа по море водят до загубата на много човешки животи. Така че не без значение е и продължаващата дейност на мрежата за трафик на хора и свързаните с тях различни по вид криминални деяния.
Настоящите тенденции показват, че Европа ще продължи да бъде привлекателно място за мигрантите и за търсещите убежище, поради редица фактори, като например разрастващите се международни и вътрешни конфликти, изменението на климата и други подобни. Ето защо Европейският съюз трябва да съчетава различни вътрешни и външни инструменти с цел по-добро управление на миграцията и миграционните процеси.
Народното събрание, чрез утвърдените принципи и механизми за парламентарен контрол, наблюдава и дава оценки за политиката на правителството в сферата на миграцията, убежището и интеграцията. На тази тема бяха посветени и някои от заседанията на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Чрез блицконтрола на конкретни въпроси по тази тема отговаряха министърът на вътрешните работи, главният секретар и директорите на служби в Министерството на вътрешните работи.
Друг механизъм за наблюдение и парламентарен контрол е обсъждането на Годишния доклад за състоянието на Националната сигурност, в чието съдържание темата за миграцията и интеграцията присъства постоянно. Можем да отбележим, че разглеждаме тази тема не само от гледна точка на сигурността, но и на образованието, икономическото развитие и интегрираността на българското общество като цяло.
Към действащата нормативна уредба и система от институции в нашата страна, по въпросите на бежанците, миграцията и интеграцията, буквално преди няколко дни беше добавен и Национален съвет по миграция, граници, убежище и интеграция и беше приет Правилникът за организацията и дейността на Националния съвет по миграция, граници и интеграция. Той бе създаден с Постановление № 266 на Министерския съвет от 10 септември тази година. Чрез този нормативен акт се гарантира продължаването на системността и всеобхватността на националната политика по миграция и интеграция, която е несъмнено и част от общоевропейската политика по тези въпроси.
Завършвайки, искам да отбележа, че добрата междуинституционална координация на европейско ниво, както и доброто междуинституционално взаимодействие на национално ниво, са ключови фактори в процеса за по-бързото и ефективно одобрения и въвеждане в изпълнение на европейското законодателство в областта на миграцията.
Искам още веднъж да благодаря и да пожелая успех на днешното събитие! Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Нунев.
Тъй като министър Младен Маринов не успя да дойде, ще направим разместване в реда на говорителите.
Господин Нунев започна с това как се вписваме в европейските практики в рамките на политиката за миграция на Европейския съюз.
Сега ще дам думата на господин Даниел Стефанов – анализатор в Европейския съвет за външна политика, който ще ни разкаже повече и ще даде някои оценки за това как върви политиката за миграция в Организацията на обединените нации и какво правим ние в рамките на тази политика.
Заповядайте, господин Стефанов.
ДАНИЕЛ СТЕФАНОВ: Благодаря за поканата, първо.
Според мен е добре в такива тежки институционални срещи да се чува и гласът на неправителствения сектор. Нашата организация прави различни изследвания в областта на миграцията, заедно с мрежа от други организации като Европейската инициатива за стабилност, например. Затова смятам, че среща като тази би била доста смислена.
Даваме си сметка, че ужасът от бежанската криза създаде доста големи обществени страхове. Този ужас в някакъв смисъл доведе очакването, че миграцията може напълно да бъде спряна. През годините това се превърна в една съвсем легитимна политическа цел на много правителства. Именно това очакване, че ние можем да спрем напълно миграцията, в момента виждаме, че се превръща в една доста сериозна илюзия, но по-големият проблем е, че то ограничава политическия разговор и концентрира само върху мерки, които могат да я спрат.
От друга страна, това, което виждаме днес, е, че световните конфликти, които породиха най-големия наплив от търсещи убежище през последните години, нито един от тях не е приключил, нито един от тях не е решен, а икономическият ръст в държавите от Африка все още не може да издържи на сериозния прираст на населението.
Само преди дни Българската академия на науките излезе с доклад, че очаква остро влошаване на структурата на населението в България и все по-голям недостиг на работна ръка. Дори в момента българският бизнес изпитва доста сериозен недостиг на работна ръка и в някакъв смисъл е готов да наеме почти всеки квалифициран човек, без значение на неговия статут – дали той има статут на човек, който е получил убежище, или по-скоро е човек с отказан такъв статут. И ми се струва, че в тази ситуация е много важно да започнем един разговор, в който да потърсим вероятно друга политическа цел както за Европа, така и за България. Очевидно фокусирането само върху мерки, които могат да отблъснат мигрантите и търсещите убежище няма да помагат през цялото време.
Едно скорошно изследване на една организация от нашата мрежа – Европейската инициатива за стабилност, която споменах, изчисли, че опитите за връщане на нелегалните мигранти от Германия всъщност са толкова скъпи и толкова сложни, че те на практика не могат да бъдат повече сериозен инструмент за решаване на проблема с хората, които вече са в държавата. Виждаме, че строгата охрана на границите и бреговете на Европа води до доста спорни резултати. Наистина по-малко хора влизат в Европа, но, от друга страна, виждаме, че смъртта в Средиземно море е на практика неконтролируем процес. Последните доклади на Върховния комисариат на ООН за бежанците показват, че въпреки че идват по-малко хора, всъщност смъртността се увеличава, ако я сравним с опитите да се премине Средиземно море.
Въпросът е в каква посока можем да променим това? Каква може да е тази нова политическа цел? И според мен, както вече стана ясно, беше споменато, ние трябва да се стремим към управление на миграцията. Проблемът е, че Европейският съюз от доста време е фокусиран изцяло върху отделни елементи като Дъблинския регламент, засилване на Frontex, които сами по себе си не създават проблеми, с изключение, естествено, на Дъблинския регламент, който очевидно не може да бъде толкова лесно променен. Абсолютно сме затънали в идеята как да разпределяме тежестта в Европейския съюз и като че ли това ни изземва всички сили, за да мислим с малко по-голям обхват.
Контролът на миграцията и нейното управление би включвало много различни елементи, като създаване на нелегални процедури за емиграция в Европа, създаване на ясен профил за хората, които бихме приели да дойдат в Европа, диалог и много сериозен финансов ангажимент с държавите в Африка, отделяне на фондове и създаване на сериозна инфраструктура, която да поеме интеграцията на новодошлите хора в нашите държави.
България е една от държавите, която само на документи в някакъв смисъл има интеграционна програма и това е сериозен проблем. Това е доста непълен списък от неща, които биха влезли в едни всеобхватен процес на управление на миграцията и както виждаме в него има доста вътрешнополитически табута. Има много теми, по които не съм сигурен, че ние сме готови толкова открито да говорим – мерки като приемане на нелегални емигранти от Африка, помощ за развитие за Африка. Тези неща със сигурност биха довели до сериозни политически последствия за много от политиците, които биха решили да ги повдигнат, но въпросът е дали имаме някакъв друг избор. Виждаме, че дори и необвързващи предложения за управление на миграцията като Глобалния пакт за миграция на ООН всъщност среща доста сериозни политически противопоставяния не само в Европа.
Ясно е, че ние не можем да си позволим повече хаоса от 2014-а, 2015-а, 2016 г., защото той не само създаде недоверие между страните членки в Европа, не само подкопа доверието и възможностите на Съюза, но накара всички европейци всъщност да се страхуват за собствената си сигурност. И точно заради това според мен е много важно да си дадем сметка, че голяма част от инструментите и мерките, които в момента използвахме, вероятно няма да са успешни в бъдеще. Очевидно е, че миграцията е тук, но колкото повече ние гледаме на нея само като на заплаха, колкото повече отказваме да говорим за другите мерки, които могат да се вземат, толкова повече всъщност заплахата за нашите граждани става по-голяма. Шансът постоянно да се спират миграционни вълни в бъдеще става все по-малък.
Затова според мен е време да започнем да говорим за по-дългосрочното решение, което да ни даде баланс между очакванията на всички европейци за повече сигурност, но същевременно да вземе предвид и образа на Европа като един от защитниците на човешките права. Именно това управление на миграцията, за което говорих, с неговите елементи би било едно такова решение. Освен това в едно такова решение от управлението на миграцията би трябвало да влязат всички. Това няма да е задача само на парламента, който да променя закони, на правителствата, които да взимат друг тип решения. В това управление на миграцията трябва да имат своята роля също така бизнесът, който все пак трябва да каже дали е готов да приеме работна ръка от други части от света, дали е готов да плати за това, дали е готов да плати за нейната интеграция. Неправителствените организации, които би трябвало да добавят някакъв човешки елемент, както и досега в интеграцията на всички тези хора.
С други думи това е едно доста сериозно общонационално, общоевропейско усилие, за което трябва все повече да се говори, защото е очевидно, че в момента нито политически, нито обществено ние имаме готовност да започнем такъв спокоен разговор. С това искам да завърша и съм готов за въпроси в дискусията.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Продължаваме с доктор Михаел Шпинделегер, както вече Ви го представих – главен директор на Международния център за развитие на миграционната политика.
Неговата тема е: „Преодоляване на политическата безизходица относно дебата за европейската миграционна политика“. След сформирането на Европейската комисия, препоръките на Международния център ще бъдат представени на председателя на Европейската комисия и на целия неин състав. В този център работят много експерти и хора, които се занимават само с този проблем. Стана ясно, че трябва да се търси дългосрочната визия и да се намери балансът между човешки права и национален интерес.
Заповядайте, господин Шпинделегер.
МИХАЕЛ ШПИНДЕЛЕГЕР: Благодаря Ви много.
Госпожо Председател, Ваши превъзходителства, народни представители, дами и господа! За мен е голямо удоволствие да съм тук като гост. Мисля, че българският парламент активно участва в дискусиите на тези важни въпроси и за мен е чест, че съм сред Вас днес.
Бих искал да започна с моята родна страна – Австрия. В неделя там се проведоха избори и по време на кампанията не се обсъждаха въпросите с миграцията, а въпросите с изменението на климата. Мисля, че навсякъде това е темата, която се обсъжда най-много, това е един от най-големите ни проблеми. Но така или иначе това не трябва да ни кара да си затваряме очите за въпросите по миграцията. Защото миграцията все още съществува, навсякъде има проблеми и проблемите не са решени на европейско ниво, а трябва да се справим с това.
Сега имаме един период на нови възможности, защото ще има нова Европейска комисия, вече е избран нейният председател и мисля, че скоро ще започнем да работим с нови комисари. Имаме възможност да продължим напред и да оставим зад гърба си всички препирни, които сме имали в миналото.
Ние, като институция свързана с миграцията, събираме експертни познания от държавите членки, от които имаме експерти, сред тях е и България. Използваме експертните познания на нашите собствени експерти и на хора от академичната общност и така ние предлагаме около 70 мерки за това какво трябва да направи новата Европейска комисия. Разбира се, няма подробно да говорим за тези 70 мерки, но бих искал да споделя с Вас някои от основните въпроси, върху които трябва да се насочим.
Ясно е, че кризата с миграцията не е приключила. Може би сега има спокойствие в една дълго продължаваща криза, но можем да видим данните – пристигащите си увеличават. Можем да видим и изказванията на турския президент. Можем да видим последните данни за пристигащите в Европа от Южна Америка. Ако разгледаме тези данни си струва да се замислим за нова политика, която да приеме Европа.
През първата половина на годината много малко нелегално са преминали границата – 40 хиляди, но новите искания за убежище са повече от 300 хиляди. Така че, има голяма разлика между тези, които искат убежище и тези, които нелегално преминават през границите. По отношение на кандидатите за убежище има увеличение от 7% и това е само за първата половина на годината. Очаквам това увеличение да е по-голямо през втората половина на годината.
Така че, сега е моментът да разгледаме какво трябва да се направи и, аз искам да обобщя това в три основни насоки.
На първо място, каква е общата визия на Европа за решаване на проблема? Мисля, че не гледаме цялостната картина за миграцията, а се съсредоточаваме в дребни подробности и за тях не можем да намерим общо съгласие. Ако се вглеждаме толкова много в малките подробности губим представа за общата картина. В този момент на нова комисия сега е времето да се определят общите цели за следващите пет години – какво искаме да постигнем за пет години?
Има различни въпроси, по които може да се постигне споразумение. Например да се подсигурят външните граници, да се защити Шенгенската система. Разбира се, трябва да имаме ефективна политика за връщания. Можем да разгледаме колко хора всъщност напускат Европа, колко хора трябва да бъдат върнати. Има разлики между тези две неща.
Разбира се, трябва да се постави началото и на легална миграция. Това е особено важно за много държави, които имат нужда от работна ръка в различните фирми. Това също трябва да е част от дневния ред. Мисля, че най-важното за бъдещето е да включим страните от Западните Балкани в нашите политики. В противен случай ще имаме проблеми, ако тези държави не намерят решения на настоящите проблеми.
В много от тези държави трябва да има споразумения за връщане. Те също така трябва да изпълняват и процедурите за убежище. Те трябва да създадат мерки за ефективно връщане. Ние трябва да им помогнем да направят това. Ако не го направим, ние –европейците, ще създадем сами проблеми сами на себе си.
Общата визия. Какво трябва да се направи? Ако разгледаме всички тези мерки ще можем да постигнем споразумение и тогава можем да преминем и към следващия въпрос – външното измерение на миграцията. Много е направено, благодарни сме на председателствата и мисля, че Финландското председателство продължава по свършеното.
Например в Северна Африка има различни програми, например в Мароко и Тунис, за да се направи необходимото за управление на границата предоставя се на тези държави необходимата техника, осигуряват се обучения, създават се необходимите процедури, за да може да се наблюдава кой излиза от страната, да има ефективна система за вземане на отпечатъци.
Тоест във всички тези държави Европейският съюз може да направи много, но това не е всичко, трябва да сме много по-активни. Например имаме споразумение с Турция, но трябва да сме по активни в борбата с незаконната миграция. Мисля че външното измерение е нещо, в което трябва много да работим.
Един друг въпрос, който искам да спомена – трябва да има споразумение с частния сектор в бъдеще, в противен случай няма да намерим решение за целия проблем.
Един конкретен пример за това какво правим ние в момента. В Нигерия създаваме един колеж за практически умения. Ние подкрепяме предприятията – например да създават бизнес паркове. Ако предприятията работят там, те сами ни казват, каква нужда от обучение имат и от какви служители. След това организираме обучения, така че веднага след обученията хората да могат да започнат работа в предприятията.
Създаваме и един център за новосъздадени компании така наречените start up. За да започнат своя собствена фирма, хората се нуждаят от малко пари.
Мисля, че с всички тези мерки ще се промени ситуацията на терен. Така че външното измерение е вторият важен въпрос, който трябва да разгледаме.
Вътрешното измерение е третият стълб, третият въпрос Имаме много спорове вътре в Европа. Не можем да се споразумеем за нови правила във връзка с Дъблинския регламент, не можем да намерим решение за обща политика за убежище, но има силна нужда от това.
Нека да започна с един пример. Споменах какво правим в Нигерия – това е Програма на австрийското правителство. Хората могат доброволно да се върнат в Нигерия и да намерят работно място в родната си страна. Ние питаме бежанците дали искат да се присъединят към Програмата. Например един мъж ни каза: „Да, аз искам да се присъединя към програмата“. Ние му купихме самолетните билети, организирахме му работно място в австрийска фирма в Нигерия и така той пристигна в Лагос, но в крайна сметка никога не стигна до работното си място. След това той отново се връща в Германия, след два дни се оженва за германка и отново подава молба за убежище. Това ни показва, че когато хората кажат „да“ това трябва да бъде „да“, а когато кажат „не“ това трябва да означава „не“. Това означава, че трябва да имаме политика при която щом се започне или се прекрати дадена процедура по убежище в дадена държава не може да се започва или прекратява такава процедура в друга държава. Не трябва отново да се започва процедура по кандидатстване за убежище в друга държава, защото самата процедура също отнема време – една, две години.
С този пример искам да покажа, че има остра нужда от Обща европейска система за убежище, при която „да“ означава „да“, а „не“ означава „не“ и това трябва да важи за всички държави – членки на Европейския съюз. Необходимо е да преодолеем тези спорове. С една обща визия ще бъде по-лесно да намерим решение на конкретните проблеми, но ако нямаме обща визия ще имаме много такива примери в Европа. Знаем за много случаи на хора, които са започнали процедури в осем държави и продължават да са в Европа след толкова години.
В крайна сметка не може да се помогне на хората, които имат нужда от закрила. За такива хора трябва да има бърза процедура и да им се осигури закрила.
В Европа две трети от исканията за убежище са отхвърлени, така че ние имаме сериозен проблем с връщането на хората. Това е един много кратък преглед на нашата работа. Бихме искали да обсъдим това с новите членове на Европейската комисия. Надявам се в началото на ноември те вече да започнат работа в Брюксел. Имаме намерение да организираме конференция по миграцията във Виена на 21 и 22 ноември за една по-задълбочена дискусия и да видим какво може да се направи.
Мисля, че това е един страхотен момент за Европа, за да се направи нещо повече за Европа. Ще поканим, разбира се, и представители на България, те винаги са много активни на нашите конференции и ние бихме искали да имаме по-задълбочени обсъждания и да намерим решения. Благодаря Ви много за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Както казахте: не бива да изпускаме глобалната, голямата картина на миграцията, но не можем да не влезем и в детайлите и смятам, че тези 70 мерки, които ще предложите, ще бъдат много по-детайлно са описани, отколкото сега успяхте в това кратко време да ни разкажете.
Естествено, основните постулати като сигурни външни граници, ефективна политика за връщане, вътрешно, външно измерение, сътрудничество с частния сектор, възможностите за работа, интегриране на хората, които са дошли в нашите държави и добрия граничен мениджмънт са в основата на тези мерки. Важно е да подчертаем, че бяха споменати и Западните Балкани като държави, които трябва да бъдат интегрирани в тази политика и съм сигурна, че следващото председателство на Хърватия ще изиграе своята роля за това.
Сега ще дам думата на госпожа Рита Копонен, която е юридически директор на департамента по миграция на Министерството на вътрешните работи на Финландия. Нейната тема е: „Всеобхватният подход относно миграцията в периода на Финландското председателство на Съвета на Европейския съюз“.
Разбира се, всяко едно председателство си има своите насоки и идеи в тази политика, доколкото знам и предполагам, че госпожа Копонен ще потвърди, че Финландското председателство залага повече на експертни дискусии по този въпрос, тематични дискусии на експертно ниво и очаквам от нея да ни каже повече.
Заповядайте.
РИТА КОПОНЕН: Благодаря, госпожо Председател.
Ваши Превъзходителства, депутати, дами и господа, поздравления от името на Финландското председателство! Искам да благодаря на организаторите на семинара за тази възможност да чуем интересни презентации.
Това, което чухме, съответства на намеренията на Финландското председателство. Надявам се, че това е добър знак, че можем да подемем тези идеи. Събрали сме се да обсъждаме една от най-важните европейски теми в последните години и по всяка вероятност ще бъде такава и в обозримо бъдеще.
Кризата започна 2015 г. и тя ни показа колко е уязвима нашата система. Научи ни на много неща и сега не трябва да ги забравяме, обстановката се промени малко, но тези уроци трябва да се усвоят изцяло и да бъдат прилагани на практика. Трябва да бъдем подготвени за бъдещите предизвикателства, които със сигурност предстоят.
Миграцията е следствен процес. По принцип тя е позитивно явление. В един глобализиран свят, тя е неизбежна и ние трябва да съумеем да се възползваме от нея. Тя не трябва да се разглежда предимно като проблем, като вреда, но ако не се управлява добре, тя се превръща в предизвикателство. Ако не се спазват разрешените канали, това създава много проблеми, особено ако процесът включва трафиканти на хора, които ги малтретират и създават опасни обстоятелства.
Също така е много важно процесът да бъде устойчив в нашите общества. Ние имаме основни ценности и искаме процесът, който бъде възприет, да бъде безопасен, да бъде подреден и прегледен. Ние работим за нашите граждани и всичко това, разбира се, е свързано със сигурността на нашите общества. Ето, такова послание трябва да предадем на нашите граждани, за да получим доверието им към нашата политика.
Нашето председателство се осъществява в поврат в институционалния цикъл. Както господин Шпинделегер каза, ние искаме да се възползваме максимално от възможностите в този период.
По време на председателствата ние можем да сме концентрирани върху цялата картина, а не върху подробностите. И това е нашата основна цел – всички да видим миграцията многостранно, във всичките ѝ аспекти и искаме да проправим път към бъдещето. Да спрем, да се огледаме, да видим голямата картина и да потеглим към бъдещето.
Искам да осветля някои основни аспекти на миграцията, които искаме да поставим в центъра на вниманието тази есен и след това. Някои от тях бяха споменати от господин Шпинделегер.
Искам да започна с това, което се прави извън границите на Европейския съюз, това са превантивни действия. Двете основни понятия са превантивни действия и устойчиви партньорства. Какво става с основните маршрути, какво да правим и какво да очакваме. Ние трябва да събираме адекватни данни, да правим прогнози и да правим сценарии също така.
Като гледаме сегашните миграционни потоци можем да заключим, че сме на нивата преди кризата – такива са бройките, такава е статистиката. Сътрудничеството между страните и някои други фактори доведоха до намаляване на незаконните влизания. Има много причини, които могат да доведат до нови потоци на миграции и ние трябва да сме готови.
Финландското председателство съответно иска да анализира как Европейският съюз може да се възползва от инструментите за прогнози и разработване на сценарии. Ако искаме да отидем отвъд симптомите и да реагираме адекватно и цялостно на кризата, ние трябва да бъдем проактивни и да се ангажираме със страните откъдето произхожда миграцията. Това вече беше споменато. Да видим кои са основните причини за миграцията – климатичните промени, нарастването на населението, безработицата, конфликтите.
Трябва да се опитаме да разрешим поне отчасти тези проблеми. Международният център за миграционна политика е направил вече много по тези въпроси. Адекватното финансиране също трябва да бъде осигурено. Необходим е общ подход на Европейския съюз за ускоряване на работата по външните аспекти на Европейската програма за миграция, диалог на високо ниво и да се разработи план за действие.
Диалогът с континента Африка е особено важен елемент в този общ подход.
Какви са законовите маршрути? Това е много важен елемент от цялата картина и важен елемент от всяка миграционна политика. Те действат като стимул за използване на законовите маршрути и за партньорства с трети страни, ако има безопасен маршрут към Европа за тези, които имат право да го ползват.
Финландия има дълга традиция в разселването. От 70-те години ние сме заселвали бежанци и ще използваме нашата квалификация в тази област. Искаме също така да видим тази дейност да се провежда във всички страни членки.
Създаването на легални пътища за миграция, е много важно, за да се задоволят очакванията на икономиката от трудова квалификация. Това е важен елемент при проправянето на пътя в създаването на един по-добър подход, общ подход за миграцията в Европейския съюз.
Другата страна на монетата е възможността да се връщат хора, които нямат право да останат в Европейския съюз. Това е трудно и това ме води до втората част на изказването. Необходимо е да се повиши връщането в Европейския съюз. Обратното би насърчило нелегалното преминаване и трафика на хора. Комбинацията на външни и вътрешни мерки е необходима, за да се реши този проблем.
Заслужава да си спомним, че според Международното законодателство страните имат задължения към своите граждани, но това задължение невинаги се спазва. Нещо трябва да бъде направено. Диалогът с други страни през последните години доведе до някои стъпки, до сътрудничество по 17-те съществуващи споразумения за реадмисия и те вече дават резултати. Но е необходима нова уредба, нови договорки с други партньори.
Освен това е необходимо да се мобилизират много инструменти в политическите зони на Европейския съюз, да се насърчи по-добро сътрудничество при реадмисията. Това бяха изводите на Европейския съвет. Визите, търговията и развитието бяха основни политически области, където трябва да се работи.
Необходима е също така координация, има по-висока нужда от координация. Ще има трудности при съчетаването на различните интереси в политическите области, но трябва да сме готови да ги посрещнем.
Финландското председателство ще използва механизми включени в ревизирания Кодекс по визите, който ще влезе в сила от следващия февруари. Този визов механизъм ще даде възможност да се използват визите за създаване на по-добро сътрудничество при реадмисиите.
Имаме нужда от съвместна работа в различни сектори, за да получим реалистична картина за потенциала. Мерките, прилагани в страните членки, за тях е много важна Директивата за връщането. Предложението на Комисията от преди година е насочено към подобряването на приложими национални закони и процедури. В Съвета в предложението през юни намерението е да се проведат преговори когато Европейският парламент започне своята работа.
Друг важен инструмент за подобряване ефективността на връщането е новия регламент за европейските граници и брегова охрана.
Искам да подчертая също така един проблем, който още не е споменат. Това е реинтегрирането на мигрантите. Трябва да се обръща по-голямо внимание на това. Реинтегрирането трябва да включва мерки, които са адекватни за приемащите общества. Интеграцията на тези, които се връщат по техните страни, е важен инструмент, който може да се използва като положителен инструмент в партньорствата.
Някои други инструменти не са толкова позитивни, затова са ни необходими позитивните инструменти.
Друг елемент към цялостния подход към миграцията е реформирането на нашата обща политика за убежище. Неща не вървят, толкова добре, колкото се очакваше. 2015 г. оголи слабостите на системата и трябва да бъдат намерени решения на европейско ниво. Тези проблеми не могат да се решат само чрез действията на отделни страни членки.
Стана ясно също така, че не може да има функционална шенгенска зона със свободно движение, без да има балансирана система за убежище. Това означава, че имаме вътрешни гранични контролни пунктове на много места.
Отбелязали сме голям напредък, макар че още не сме постигнали своята цел. Предстои ни важна работа. Европейският съюз, трябва да се фокусира върху своите общи цели и трябва да осъществи реформата на възможно най-ранен етап. Така че работата, трябва да продължи. Сегашните правила за даване на убежище означават, че се дават равни права в целия съюз на търсещите убежище, но ние не се стремяхме към това.
Друг основен проблем е неравномерното разпределение на отговорностите. Тези фактори водят до вторични движения от една страна член към друга. Европейският съюз, трябва да работи за възстановяване духа на сътрудничество между страните членки. Това ще създаде основата в дух на компромис и отговорност. Това означава, че всички страни членки трябва да спазват европейското законодателство. Това спазване се наблюдава и никой не може да остане сам в своята работа по имиграционните въпроси. Това е един основен елемент.
С използването на съвременните информационни системи, ние можем да разбираме ситуацията още по-добре и като знаем къде сме можем да предприемем съответните стъпки.
Най-слабата част от тази мозайка е реформата на Дъблинската система. Комисията предложи две компромисни решения. Системата е ясна – бърз достъп до процедурата убежище и разглеждане на документите от само една страна. Макар че отбелязахме значителен напредък има и много проблеми. Най-важният въпрос все още си стои без отговор – какво означава баланс между отговорност и солидарност? Отговорът на този въпрос и намирането на изход от тази задънена улица е много важно за Европейския съюз в близко бъдеще.
Междувременно имаме остра нужда от практически решения за разтоварване след някои спасителни операции в Средиземно море. Имаме група страни сега, които са съгласни на временни мерки. Финландското председателство иска да разшири тази група. Имаме нужда от постоянна реформа, която да гарантира справедливото разпределение на отговорностите във всички ситуации.
Няколко думи като заключение. Това са решаващи времена в съхраняване на интегритета на нашата политика за миграция и убежище и нашите споделяни европейски ценности – безусловното спазване, съблюдаване на човешките права. Това е много важно за начина, по който се възприема нашата миграционна политика от гражданите, също и за обществения наратив за миграцията и възможността мигрантите да се интегрират в нашите общества.
Финландското председателство ще работи, за да постави миграционните проблеми на по-високо ниво, но ние се нуждаем от помощта на всички и сме благодарни за тази помощ, която получаваме от Вас. Благодаря за вниманието. За мен беше удоволствие да говоря пред Вас.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Копонен.
Завършихте с това, че не може сама държава да се справи с проблемите на миграцията. Това е всеизвестна истина. Няма как, ако не бъдем обединени в определена политика, да стигнем до разрешение на проблема. Това, всъщност ще бъде и основният въпрос на новата Европейска комисия и на държавите – членки на Европейския съюз, дали ще вървим към една обща политика, или вътре в самия съюз ще се разделяме по определени въпроси. Знаем, че има такива проблеми и те според мен се задълбочават, не се подобряват.
Затова сега ще дам думата на господин Балабанов – заместник министър на вътрешните работи, да ни каже, какви са очакванията на България в тази посока, какво България може да направи, защото ние категорично сме „за“ единната политика по този въпрос.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТЕФАН БАЛАБАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Уважаеми господин Нунев, уважаеми доктор Шпинделегер, Ваши превъзходителства, дами и господа народни представители! На първо място, бих искал да благодаря на организаторите за днешната кръгла маса, посветена на един изключително важен въпрос, какъвто е всъщност всеобхватната координация на миграционния процес.
Ние в МВР приемаме днешната дискусия като продължение на срещата ни от месец март, когато имахме възможността да обсъдим управлението на миграционната политика и ред други въпроси. Днес в зората на новия европейски цикъл, темата е още по актуална и запазва водещото си място в европейския дневен ред.
От гледна точка на Съвета на Европейския съюз има общото разбиране подходът към миграция да бъде всеобхватен. Тоест, отговорът на миграционните предизвикателства да обхваща паралелни мерки, предприети по трите направления, а именно: външно измерение, вътрешно измерение и най-накрая ефективен граничен контрол.
България продължава да споделя това разбиране в търсенето на единен, постоянен, устойчив европейски отговор. Устойчивостта обаче е споделена отговорност и изисква обща координация на всички заинтересовани страни и работещ механизъм за реакция при кризи.
Координацията на миграционния процес е сложен въпрос и нашата отговорност е всички да прилагаме политика на обединение и да търсим общи решения. Обратното, фрагментираните действия и мерки, прилагани едностранно от отделни държави е път, който води до разединение и подлага на риск основни ценности на Европейския съюз.
Много беше извършено през последните години и по трите направления на всеобхватен подход към миграцията. Паралелното прилагане на комплексни мерки в отделни области, доказа своята ефективност.
Така например, днес можем да се похвалим със значителен спад на миграционния натиск към Европейския съюз в общ план в сравнение с 2016 г. В областта на граничния контрол беше укрепен капацитетът на европейската гранична и брегова охрана, която съвсем скоро ще разполага с повече персонал и с по-големи правомощия в подкрепа на държавите членки. Бяха приети инструменти за създаване на нови системи, свързани с по-доброто гранично управление.
Независимо от постигнатото до момента все още съществуват рискове в управлението на миграцията. Продължава политическата нестабилност в регионите, около Европа, а сътрудничеството на трети страни не е достатъчно ефективно. Ето, защо нашето разбиране, че работата на външното измерение на миграцията следва да бъде приоритет. Всеобхватният, координираният подход към миграцията може да бъде одобрен, ако Европейският съюз засили сътрудничеството си с трети страни.
В духа на европейските ценности за свобода, демокрация, солидарност и спазване на човешките права си даваме сметка, че отговорността на Европейския съюз, започва в страните на произход. Мерките за борба с нелегалната миграция следва да се прилагат именно там, където се зараждат първопричините за незаконната миграция. Затова е необходимо всички ние да допринасяме за укрепването на капацитета на държавите по произход и за тяхното стабилизиране.
Не е без значение обаче и сътрудничеството с държавите на транзит. Повечето от тези, с които Европа граничи и осигурява подслон на милиони бежанци и лица в нужда. Европейският съюз не може да остане безпристрастен. Тези транзитни държави също, трябва да бъдат подпомогнати с различни инструменти. Например, чрез финансова помощ, преместване на лица или предоставяне на техническа помощ.
В отношенията си с трети страни, продължаваме да подкрепяме прилагането на всички възможни лостове за въздействие. Не само позитивните, за които говорих преди малко, но ако се налага задействане и на негативни лостове, като например мерки във визовата, търговската и други политики.
Важен елемент от сътрудничеството с трети страни е справянето за проблема с каналджийството и трафик на хора. Подкрепата на Европейския съюз за изграждане на капацитет по отношение управлението и контрола на границите, безспорно допринася за пресичане на бизнес модела, изграден от трафикантите на мигранти и организираните престъпни мрежи, които се възползват от човешката трагедия и, както беше споменато нееднократно, жертват човешки животи. Ето защо Европейският съюз трябва да търси от трети страни поемане на техния дял от общата отговорност.
В заключение по аспекта външно измерение, като основна задача на Европейския съюз следва да бъде продължаване на усилията за развиване и подобряване на стратегическите партньорства на ЕС с всички държави по миграционните маршрути без изключение. Постигането на успехи във външното измерение на миграцията ще допринесе за по-добро управление във вътрешното измерение. Ако контролираме миграцията в зоната преди Европейския съюз, предизвикателствата във вътрешното измерение ще стават все по-малки и по-малки. Така например доброто сътрудничество с трети страни и повишаване ефективността на връщане към държавите на произход, както и транзит ще доведе до намаляване на злоупотребите с убежището, с облекчаване на системите за убежище на държавите членки.
И за да съм напълно изчерпателен по този въпрос, ще завърша с последното направление от всеобхватния отговор на миграцията, а именно вътрешното измерение. За съжаление, все още не е финализирана реформата в областта на убежището. Радвам се, че Европейската комисия си поставя за цел един нов старт в областта на миграцията и убежището. Изключително сме любопитни и очакваме с нетърпение представянето на така наречения нов пакт в областта на миграцията и убежището. Нашето мнение е, че през последните години бе натрупан голям опит и много поуки бяха извлечени. Всичко това може да бъде използвано и пренесено в един документ, който да отговори на въпросите кога, какво, как и кой?
Както споменах в началото, Европейският съюз се нуждае от един общ важащ механизъм за превенция на кризи и реакция в случай на вече възникнали такива кризи. Разбира се, това е свързано и с въпроса за справедливото споделяне на тежестите и проявата на солидарност вътре в Европейския съюз. Тук няма как да не отбележа наскоро сключената договореност между четири държави членки, които се опитват да дадат добър пример за проява на солидарност и позитивен тласък на една бъдеща дискусия. В този смисъл очакванията на България по вътрешното измерение са постигане на работещо решение, важащо за всички държави членки, което да не натоварва допълнително държавите на предна линия и да облекчава положението на засегнатите държави.
Уважаеми колеги, в заключение искам отново да подчертая колко е важно в новия европейски институционален цикъл да продължим да работим по прилагането на всеобхватния отговор на миграцията. Нашето разбиране е, че е необходимо по-задълбочено изследване на взаимовръзките между външния и вътрешния стълб на миграцията и за постигане на ефективно управление на миграционните процеси. Убеден съм, че на база уроците от практиката през последните години всички ние осъзнаваме, че в днешната динамична ситуация справянето с миграционните предизвикателства не е по силите само на една страна. Нужни са общи и координирани усилия.
Считам, че наша обща задача е да запазим набраната инерция от постигнатото и да работим за неговото надграждане в дух на доверие, предвидимост, добра комуникация и не на последно място огромна и ясна политическа воля. Вярвам, че това е единствената възможност за намиране на ефективни и дългосрочни решения за по-добро управление на миграционните процеси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Балабанов.
Вие обърнахте по-сериозно внимание на общата европейска система за убежище и разговорите по това досие. По време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз имаше напредък по него.
Ще дам думата сега на господин Йон Галеа – посланик на Румъния в България, да ни каже какво се е случило по време на Румънското председателство и дали този напредък е бил продължен.
Заповядайте, господин Посланик.
ЙОН ГАЛЕА: Много Ви благодаря.
Уважаема госпожо Грозданова, уважаеми господин Нунев, Ваши превъзходителства, уважаеми народни представители! На първо място, искам да благодаря на организаторите за поканата представя пред това събитие резултатите на Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз в областта на миграцията. Както господин заместник-министър Балабанов спомена, и ние разглеждаме това събитие като продължение на събитието през месец март.
Мотото на Румънското председателство беше „Кохезия, обща европейска ценност“ и от гледна точка на нашата визия нашите приоритети бяха: Европа на сближаване, една по-безопасна Европа, Европа като глобален актьор и Европа на общите ценности.
Дами и господа, нека да кажа, че резултатите от председателството не трябва да се оценяват от нас, а от Европейския съюз. Можем да кажем обективно, че сме приключили работа по 90 законодателни акта и по 84 заключения на Съвета. Те са по различни теми от общите интереси.
По отношение на втория приоритет – една по-безопасна Европа, в рамките на тази рамка работихме за подобряване на сигурността на европейско ниво, като вземем предвид очакванията на европейските граждани.
Миграцията е и продължава да бъде важен въпрос от дългосрочния европейски дневен ред. Това е едно изключително трудно досие. Според нас по този въпрос има най-различни, дори и противоположни позиции. Румънското председателство на Съвета възприе един всеобхватен подход по миграцията. Той включваше вътрешното, външното измерение и укрепването на външните граници на Европейския съюз.
По отношение на вътрешното измерение, Румънското председателство се стремеше да постигне напредък по въпросите за общата европейска система за убежище. Това включва, например, регламенти като Директивата за условията за прием, както и Регламента за EURODAC (Евродак). Повечето държави членки предпочитат пакетния подход. И така Румънското председателство ефективно се справи със ситуация, при която държавите членки трябваше да се справят с пристигането на хора, спасени в морето в резултат на операции по търсене и спасяване.
По тези въпроси имаше различни обсъждания за понятието на временните договорености. Опитахме се да очертаем това понятие, за да има успешно прилагане на понятието и да покажем, че Европейският съюз има желание по-добре да се справи с операциите по спасяването в Средиземно море. Румъния също така активно участваше и в приемането на част от хората, спасени в морето.
По отношение на външното измерение. Сътрудничеството с трети партньори. Съсредоточихме се по-специално върху борбата с първопричините, като създадохме алтернативи законни маршрути и подпомагахме доброволното връщане и реинтеграцията. Стремяхме се към един балансиран подход, като вземем предвид различните географски приоритети. И отчитахме и държавите по Пътя на коприната и от Африка. Особено значение се отдаде на сътрудничеството с държавите партньори от Северна Африка.
По отношение на законодателството. Румънското председателство на Съвета финализира преговорите между Съвета и Европейският съвет по предложението за преобразуване на Регламента за създаване на европейска мрежа на служителите за връзка по миграция. Целта на този Регламент е да се координира и подобри работата на множеството служители за връзка, включително и тези, които се командироват с други държави.
По отношение на връщането на лица от трети държави. Това беше един от основните стълбове на общата политика по миграция. Румънското председателство отчете напредък по преговорите за Директивата за връщане, като се постигна един частичен общ подход по досието на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи през месец юни. Особено внимание се обърна на укрепване на мандата на Европейската агенция Frontex. Румънското председателство успешно постигна тази цел с политическо споразумение по това досие към настоящото законодателство. Работата на Frontex ще бъде укрепена с повече служители, с повече техническо оборудване. Агенцията получи също така и по-голям мандат да подпомага дейностите на държавите членки и да си сътрудничи с трети държави.
Новите правила на ЕВРОСУР ще бъдат интегрирани във Frontex, за да се подобри функционирането на тази агенция. Ще бъдат създадени постоянни служители – от 10 хил. оперативни служители до 2027 г. Тези служители ще включват служители на Frontex и служители от държавите членки, както и служители, които ще бъдат краткосрочно или дългосрочно командировани.
Румънското председателство също така постигна целта си за предложението за Регламента за подобряване на сигурността на картите за самоличност и документите за местожителство. С този Регламент в Европейския съюз се въвеждат по-строги мерки за сигурност за такъв вид документи, като целта е да се намалят измамите със самоличност и документите за самоличност. След сложни преговори Румънското председателство съумя да постигне формално одобрение на пакета за оперативна съвместимост. Този пакет ще бъде публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз. С това приемане на пакета ще се опрости работата на компетентните национални органи и те ще могат по-точно да идентифицират хората и да се борят с борбата за самоличност на територията на държавите членки.
По отношение на финансовите аспекти, свързани с миграцията, постигнахме един частичен общ подход на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 6 и 7 юни, като се работи по предложение за регламент на Европейския съвет и на Европейския парламент за създаването на Фонда за миграция и убежище.
Накрая, нека да кажа, че ние наистина споделяме гледището, че миграцията е общ проблем, с който трябва общо да се справим. Уверени сме, че настоящата тройка ще продължи с усилията за всеобхватно решение по този толкова важен въпрос. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря на говорителите.
Дано да имаме търпение за малко дискусия, защото тя обикновено дава добавената стойност на такива събития.
Давам ви думата за мнения, въпроси, изказвания. Чухме доста информация, която е полезна. Не е твърде нова, но може да се анализира по нов начин.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо Грозданова.
Това, което имахме възможност да чуем тук, наистина е достатъчно информативно и насочващо, ако не в съществуващия в пълна степен, то достатъчно ясно изграждащия се общ, цялостен подход към миграцията, убежището и интеграцията. Наистина тези понятия трябва да ги използваме заедно винаги, когато говорим за този проблем.
На национално равнище също се стремим към такъв общ подход и в България той съществува от 2011 г., може би и от по-рано, но понеже в една или друга степен съм се включвал и съм бил включван в разработването на стратегически документи, със сигурност мога да твърдя, че още 2011 г. се разработи първата национална стратегия и с постановлението, което и господин Нунев посочи, тази политика продължава.
Ние имаме готовност, даже в пика на бежанската криза проявихме тази готовност да реагираме чрез включването на съществуващите консултативни и координиращи органи, включително и Съвета по сигурността, или чрез създаването ад хок работни и експертни групи за изработване на конкретни решения. В резултат от работата на подобни групи и включването на механизмите, беше разработен и отговорът на тази мигрантска криза, която започна 2012 г. В 2015-2016 г. този отговор се институционализира.
Все пак няма как да не припомня, че наред със стремежа да се постига консенсус или достатъчно съгласие на европейско ниво, такова съгласие трябва да се постига и на национално равнище. Имахме в нашата страна едни дебати по Постановление № 208, доколкото си спомням точно номера. Става дума за това, че трябва да има общ подход, стремеж към такъв подход и на национално равнище към миграцията, убежището и интеграцията, и подобни въпроси да не стават жертва на опитите за печелене на популярност, защото такава негативна популярност би била спечелена както на национално, така и на европейско ниво, но това като цяло защитава европейският начин на живот и лично аз бих изразил моето приятно учудване и изненада от формулирането на новия ресор в Европейската комисия, което все още изглежда вероятно странно за много хора, но, ако се замислите, това е едно от нещата, към които ние не само трябва да се стремим, а неизбежно ще се стремим като резултат от развитието на самия Европейски съюз. Поставя се наистина въпросът за европейския начин на живот, а той включва толерантност, способност за реагиране при кризи, създаване на условия за включване на хората, които пристигат в Европа, налагане на общ правов ред и редица други неща, които и в момента може би възприемаме като естествено съществуващи, но те са достижения в резултат на много, много продължителна борба.
Справянето със съвременните, днешните форми на миграция – казвам справянето, не борбата – е едно от нещата, които ще покажат устойчивостта и жизнеността на Европейския съюз. Аз бих казал, че едва ли ще се повтори такава криза като 2012 и 2015 г. Не съществуват условия, но поради редица други причини, включително и климатичните промени, демографското развитие на някои от най-бедните държави, ние не можем да очакваме този проблем да изчезне. Затова е много добре, че постоянно се разработват механизми.
Ще приключа с това, че ако на европейско ниво ние виждаме изработване на механизми, инструменти и документи, и това като че ли е достатъчно на този етап, на национално равнище ние трябва много внимателно да говорим и за политическата част, за разговора с хората, с гражданите по провеждането на тези политики, за да не би при цялата им осигуреност, поради информационни въздействия, да го кажа най-неутрално, да се окаже, че тези политики са недостатъчно разбрани от гражданите на държавите членки. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Заповядайте, колеги народни представители, господа и дами, посланици.
Ако няма какво да се каже, явно всичко е ясно.
Аз какво разбрах от днешната дискусия? По-скоро да не работим за мерки за спиране на миграцията, а да работим за управление и контрол. Да интегрираме хората, които са на наша територия повече, по-добре, с повече внимание и повече не само финанси, но и отношение. Да имаме дългосрочна визия. Да включим сътрудничеството в частния сектор активно. Да имаме добър граничен мениджмънт.
Няма как да не подчертая, че България е външна граница на Европейския съюз и трябва да оценим нашата работа, въпреки че не сме член на Шенгенското пространство. Трябва да оценим и работата на Турция като способности да управлява миграцията на своята територия. И съответно да се обърне специално внимание и в бъдеще на отношението на Европейския съюз с Турция.
И най-накрая, да кажем, че трябва да имаме общ подход и да не се опитваме да теглим в различни посоки в рамките на тази политика, защото няма да имаме добри резултати. Говори се напоследък за това как държавите, които не искат солидарно да се включат в миграционната политика, ще поемат финансови санкции, но аз не съм привърженик на тази теза. Затова вярвам, че такъв тип срещи и разговори, и най-вече новите лидери на Европейския съюз като персони ще успеят да се справят с това предизвикателство.
Благодаря ви за участието и приятен ден! (Ръкопляскания)

(Закрито в 16,00 ч.)

Джема Грозданова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ВЪНШНА ПОЛИТИКА