1. Законопроект за ратифициране на Шестия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, № 002-02-3, внесен от Министерски съвет на 12.03.2020 г.
2. Разни.

---

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова.


* * *
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Имаме кворум, поне на подписи, можем да започнем заседанието.
Представям:

ДНЕВЕН РЕД

1. Законопроект за ратифициране на Шестия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, № 002-02-3, внесен от Министерски съвет на 12.03.2020 г.
2. Разни.

Който подкрепя дневния ред, моля да гласува.
Гласували – „за“ са всички.
Благодаря Ви, приема се с болшинство.

По първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ШЕСТИЯ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ МИРНИ СИЛИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА, № 002-02-3, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 12.03.2020 г.
наши гости от Министерството на отбраната са господин Анатолий Величков – заместник-министър, и бригаден генерал Радостин Илиев – директор на дирекция „Отбранителна политика и планиране“.
Уважаеми господин Заместник-министър, нека да ни представите накратко Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми членове на Комисията по външна политика, предложението, за което Вие информирахте народните представители е до Народното събрание за ратифициране на Шестия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа.
То се внася на основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет.
Многонационалните мирни сили са създадени през 1998 г. на базата на Споразумението, ратифицирано със закон, прието от 38-ото Народно събрание.
Към момента Инициативата, в която участват Република Албания, Република България, Гърция, Република Северна Македония, Румъния и Република Турция има по наша преценка съществен принос за подобряване на взаимоотношенията между страните, както и за тяхната интеграция в евроатлантическите структури.
Тази Инициатива беше утвърдена като инструмент за повишаване на регионалната сигурност и стабилност и за укрепване на доверието в региона между страните.
Промените в глобален, разбира се и в регионален мащаб промениха условията за функционирането и наложиха промени в правно-нормативната уредба на тази многонационална Инициатива.
За времето от създаването си досега договорени и подписани са шест допълнителни протокола.
С т. 15 от Протоколното решение на Министерския съвет от 3 октомври 2018 г. е одобрен този Протокол, като основа за водене на преговори е упълномощен заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната да проведе преговорите и да подпише Допълнителния протокол. Това е условие за последваща ратификация.
Протоколът е подписан на 12 юни 2019 г. от представителите на всички страни – членки на Споразумението.
Една от основните причини за договаряне на Шестия протокол е денонсирането от Италианската република на Споразумението и протоколите към него считано от 26 юли 2015 г. От тази дата Споразумението престана да е валидно по отношение на Италия, но продължи да е в сила за останалите страни членки.
След тригодишно обсъждане на задължителните промени, които трябва да бъдат проведени в Споразумението и протоколите към него е постигнат консенсус по Проекта за Шестия допълнителен протокол. Документът отразява необходимите изменения в досегашното споразумение и петте допълнителни протокола към него.
Министерството на отбраната на България участва конструктивно в работата на експертна група, без да бъдат поемани ангажименти за разширяване на участието на България в Инициативата с допълнителни сили и средства и без да бъдат договаряни допълнителни длъжности извън досега заеманите по Споразумението, поради това Шестият протокол се явява изменение на ратифицирания международен договор военно-политически характер. Изпълнението на националната процедура изисква неговото ратифициране със закон от Народното събрание.
За изпълнение на проекта на този акт не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания по бюджета на Министерството на отбраната.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Комисията по външна политика, във връзка с направеното от мен експозе, предлагам Комисията по външна политика да одобри Проекта за закон и да предложи на Народното събрание да ратифицира Шестия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили за Югоизточна Европа. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодарим Ви, господин Величков.
Колеги, имате ли въпроси или коментари?
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Величков, благодаря за изложението. Всъщност това са мотивите към предложението за ратифициране.
Можете ли да ни кажете нещо повече за причините за денонсиране на Договора от страна на Италианската република? Това е първият ми въпрос.
И вторият ми въпрос е свързан с това: каква е Вашата преценка, като човек, очевидно наблюдаващ процеса, Инициативата, по какъв начин това би се отразило на функционирането на Инициативата за Многонационалните сили в Югоизточна Европа? Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря за констатацията, че наблюдавам внимателно. Не е така. Това не е моят ресор. Моят ресор са ресурсите на отбраната, проектите по превъоръжаването, обществените поръчки, инфраструктурата. Може би останалата част от ресора ми е свързана със социалната политика. Това е в ресора на другия заместник-министър, който, за съжаление, е в болнични и днес не присъства.
По отношение на оттеглянето на Италианската република, госпожо Председател, разрешете на бригаден генерал Илиев да сподели мотивите.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Разбира се, заповядайте.
РАДОСТИН ИЛИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, решението на Италианската република беше обявени през 2015 г. едностранно. От тяхна страна споделиха по онова време очаквания за развитие на Инициативата, които се разминават от това, което на практика се случва.
Първоначално Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа възникнаха като една от основните инициативи на Процеса на срещите на министрите на отбраната в Югоизточна Европа, 1995 г., като основните цели бяха свързани с евроатлантическа интеграция на страните от Източна Европа, от Западните Балкани и въобще на целия този регион.
Инициативата от тогава досега ангажира 15 държави, плюс Молдова като наблюдател, там променя няма, Италия остава член на Инициативата, остава страна-наблюдател в Многонационалните мирни сили, оттегля се с този Шести протокол от така наречената Бригада „Югоизточна Европа“, в която всяка страна, в момента оставаме шест, участва с формирования на ниво батальон плюс някои по-малки подразделения.
На практика целите са свързани с военно сътрудничество, мерки за укрепване доверието в сигурността, провеждане на една такава дейност по стандартите на НАТО, подчинени на идеята за евроатлантическа интеграция. Повечето страни, а всички, които са в Бригадата, вече са страни членки на Алианса. Някои продължават в посока Европейски съюз. Останалите държави, които не бяха споменати от заместник-министър Величков, са държави като Словения, Сърбия, Хърватия, Украйна, Черна гора, част от които също станаха членки на Алианса, но, така или иначе, не участват в Инициативата на Бригадата.
Бригадата и използването й са в отделен акт, който е на ниво министри на отбраната. На практика това се е случвало само веднъж в 2006 г. в Афганистан, в рамките на операцията ISAF (ИСАФ), която е провеждана там под българско командване и такъв втори случай засега не се е налагал и не се планира на следващ етап.
Функционира нормално от неговото създаване. За следващ период, в момента се намира в Гърция, тази година трябва да се предислоцира в Република Северна Македония. Няма някакво намерение за отразяване отсъствието на Италия от нормалната дейност. Дейността е свързана с учения, с различни формати на военно сътрудничество като уъркшопи, симулации – компютърни, такъв тип дейности.
Основните – мандат, цели, се запазват, така че Република България не планира промяна на начина на участие, не планира промяна в ангажиментите с хора и с дейност или някакъв финансов ресурс, както беше казано.
Това, което предстои откъм нашата страна, е по ротация да поемем председателството. То е двегодишно ротационно председателство – между 2001 и 2003 г., това е в по-близък план.
Намеренията за дейност на тези сили са разработени и приети на ниво министър на отбраната до 2032 г., към днешна дата.
Ако има някакви други въпроси, мога да отговоря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Аз ще Ви попитам: от тези държави, които изброихте, които са членове на НАТО и в Югоизточна Европа, дали се очаква някоя от тях да се присъедини към формата или не? Имате ли информация?
РАДОСТИН ИЛИЕВ: На този етап към Бригадата „Югоизточна Европа“ няма изразено намерение за участие със сили и средства, така че страните членки на Инициативата, плюс Италия като наблюдател и още шест страни наблюдатели, САЩ е една от тях, по принцип Инициативата възниква по предложение на САЩ и до този момент ролята на САЩ е запазена като лидер, нищо че нямат териториално или физическо присъствие със сили и средства в региона, така че нещата горе-долу продължават по начина, по който са вървели дотук.
Италианците искаха да се ползва малко по-активно в операции и в реални театри, по което явно няма политическо съгласие между участниците.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Господин Гаджев поиска думата.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, господин Генерал, здравейте!
Въпросът ми е повдигнат от изказването досега. Спомням си, че по една отдавнашна българска инициатива за създаване на Постоянен щаб на Бригадата в Пловдив, преди няколко години даже беше в един по-финален вариант, имахме подкрепа от някои от страните, които са членки на Инициативата. Като гледам, това явно това нещо вече не седи на дневен ред. Какво се случи с този процес?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте за отговор.
РАДОСТИН ИЛИЕВ: Благодаря и за този въпрос.
Аз лично съм имал участие да работя по това предложение и този проект. Той беше в годините 2010 – 2012, 2013. На практика тази инициатива не получи нужната подкрепа, поради равностойни предложения от страна на Турция, на Гърция, на по-късен етап и Македония прояви интерес да домакинстват също Инициативата.
Понеже страните не се разбраха къде да бъде постоянно дислоцирана тази бригада, се възприе принципът на, първоначално – три години, след това – шест години ротация, който в момента се прилага.
Тази година изтича шестата година в Гърция, в Солун и интерес за следващите шест години прояви Република Северна Македония. От българска страна не беше направено такова предложение, така че очакваме по-късно тази година Бригадата да се предислоцира. Има леко забавяне. Това трябваше да стане месец юли, но има леко забавяне заради пандемията с корона вируса се очаква, може би месец-два, но, така или иначе, това са плановете – някъде месец август да промени щаба си. На практика реално не хората, които са в Бригадата, а само Щабът на Бригадата. Всички останали подразделения са си в страните, в постоянните гарнизони и места за локация.
Надявам се, че отговорих на въпроса.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Други въпроси има ли или коментари? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Шестия допълнителен протокол към Споразумението за Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа, № 002-02-3.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Колеги, на 27 май 2020 г. ще има блиц контрол с министъра, така че се подготвяйте с въпроси.
Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 11,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА