Указ № 198 от 6 октомври 2017 г. на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Народното събрание на 27 септември 2017 г., и мотивите към него.

---

На свое заседание, проведено на 12 октомври 2017 г., Комисията по отбрана обсъди Указ № 198 от 6 октомври 2017 г. на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, приет от Народното събрание на 27 септември 2017 г., и мотивите към него.
На заседанието присъстваха 19 народни представители.
Председателят на Комисията Константин Попов докладва указа на президента и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 2 от Конституцията, президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като оспорва разпоредбите на § 1 и § 3.
В мотивите по § 1 се изразява становището, че с изменението на чл. 79 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се въвеждат нови, завишени и кумулативно приложими изисквания за заемане на длъжността „постоянен секретар на отбраната", като най-висш държавен служител в Министерството на отбраната.
Заявява се, че с предложената редакция на чл. 79 вносителят няма да постигне поставената цел да бъдат преодолени съществуващите неясноти и непълноти в действащата законова уредба. Изтъква се аргумента, че завишените изисквания към фигурата на постоянния секретар на отбраната създават условия за дискриминация спрямо редица категории лица, пожелали да кандидатстват за длъжността и че новите изисквания не са гаранция за по-висок професионализъм.
В мотивите по отношение на § 3, с който се въвежда представяне на удостоените с висше военно звание офицери в Комисията по отбрана от министъра на отбраната или определен от него заместник-министър се развива схващането за нарушаване от законодателя на конституционната процедура за удостояване с висши военни звания. Изтъква се, че по този начин се създава нова, отделна фаза на процедурата, развивана пред един помощен орган на Народното събрание, какъвто е комисията по отбрана с участието на министъра на отбраната или определен от него заместник-министър.
По нататък в мотивите се посочва, че с представянето в Комисията по отбрана ще бъде нарушен баланса между органите за ръководство на отбраната, т.е. между президента и министерския съвет, което по своята същност е споделена компетентност по взаимодействие между два конституционно определени органа на държавата с оглед изключително значимите публични функции, осъществявани от висшия команден състав на Въоръжените сили.
В заключение на мотивите се отбелязва, че разпоредбата е неясна, трудно се разпознава вложеният в нея смисъл, създава усещането, че е самоцелна, както и че крие риск от политизация на висшия команден състав.

В изказването си след представяне на мотивите председателят на Комисията по отбрана Константин Попов отбеляза, че разпоредбата на чл. 79 въвежда ясни правила, които са в съответствие с предвидените и в настоящия момент минимални изисквания за ранг и професионален опит в Класификатора за длъжностите в администрацията предвид, че постоянният секретар на отбраната е най-висшия държавен служител в Министерството на обраната. В Класификатора, в ред 2, 2а и 3, ръководно ниво 2 са записани длъжностите „Главен секретар в министерство", „Административен секретар на МВР" и „Постоянен секретар на отбраната в МО" с еднакви минимални изисквания за заемане на длъжността: образователна степен - магистър, ранг - IV старши и професионален опит - 8 години, като професионалният опит се преценява с оглед функциите на длъжността. Той подчерта, че изискванията не са завишени, защото тези за


главен секретар на Министерския съвет дори са с една степен по-високи: ранг - III старши и професионален опит 9 години.
Изискването на чл. 79, ал. 2, т. 2 кандидатът да е изпълнявал ръководна длъжност най-малко за една година и в Министерството на отбраната е свързано с необходимостта да се познава спецификата на длъжността на постоянния секретар на отбраната по определените му правомощия в чл. 81 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В този смисъл разпоредбата е гаранция за наличие на по-висок професионализъм и не може да се тълкува като ограничение. Тя е регламентирано минимално условие за обективен избор на достатъчно подготвени личности.

Не се създават и условия за дискриминация спрямо редица категории лица, както се твърди в мотивите, защото въвеждането на правна норма, която изравнява изискванията за заемане на определена длъжност в различните структури на държавната администрация не е дискриминация.

Изразените в мотивите опасения, че със заложената в § 3 норма за представяне на висшия команден състав в Комисията по отбрана се създава нова фаза в процедурата за удостояване с висши военни звания не са основателни, тъй като офицерите ще се представят в комисията след приключване на конституционно установената процедура по удостояване с висше военно звание с издаването на указа на президента на републиката. Представянето не е и намеса в правомощията на органите за ръководство на отбраната, определена в мотивите като споделена компетентност между президента като върховен главнокомандващ и правителството с функциите му по общото ръководство на въоръжените сили, защото не може да повлияе върху вече направения избор. Не произтича и акт на Народното събрание, водещ до промяна на статуса или състоянието на висшия военен състав и не се вменяват задължения.

Представянето в Комисията по отбрана на удостоените с висше военно звание офицери след издаването на указ на президента е дължим акт на особено отношение от страна на Народното събрание към висшия команден състав, оправдано е от гледна точка на поемането на бъдещите отговорности и удовлетворява липсващата до момента потребност за контакт между депутатите от управляващото мнозинство и опозицията - членове на Комисията по отбрана и току що произведените и назначени с указ на президента на основни длъжности във Въоръжените сили български генерали.
Представянето не е провокирано от факта на издадения указ, както се изразява мнение в мотивите, а от функциите на Комисията по отбрана като специализиран орган на Народното събрание да участва във формирането и да съдейства за провеждането на отбранителната политика на Република България. Прилагането на разпоредбата не носи риск и от политизиране на висшия команден състав, защото се отнася за действие при вече приключила процедура по удостояване с висше военно звание.
Твърдението в мотивите, че въведената норма не допринася за утвърждаване на правовата държава не е коректно. Следва да се има предвид, че не само представянето, а дори и изслушването на висшия команден състав е законодателно въведена практика под различна форма в други държави и пред специализираните органи на техните законодателни органи.
В заключение народният представител отбеляза, че мотивите за връщане на Закона за ново обсъждане в Народното събрание не може да бъдат приети за основателни, както и че същите не са достатъчно правно аргументирани.

В проведените разисквания народният представител от парламентарната група на БСП Таско Ерменков защити мотивите на президента, като изтъкна, че с предложенията по §1 всъщност е потърсено оправдаване на действията на министъра на отбраната по назначаването на нов постоянен секретар на отбраната и смяната на назначения от служебното правителство. Той също така подчерта, че с въвеждането на новите предложения по §3 за представяне на висшите офицери в Комисията по отбрана наистина се създава нова фаза, която е в единство и продължение на акта на президента по удостояване с висши военни звания и посочи, че комисията е в правото си и има пълномощия винаги и при необходимост, когато поиска да изслушва висшите офицери от Българската армия.
Към изказаното мнение се присъедини и народният представител от парламентарната група на БСП Кольо Милев, който отбеляза, че всички действия по удостояването са част от една процедура, включително и такива, които съществуват като мероприятия, известни са в обществото, но не са конституционно закрепени и не вижда защо представянето в комисията да не се счита като продължение на процедурата.
В изказванията си народните представители Пламен Манушев, Борис Вангелов, Емил Христов, Симеон Симеонов, Христо Гаджев и Милен Михов категорично отхвърлиха твърденията на народните представители Таско Ерменков и Кольо Милев и определиха изказаните от тях становища за неиздържани и неверни по същество.
В изказването си заместник-председателят на комисията по отбрана и народен представител от парламентарната група на ПП ГЕРБ Владимир Тошев не се съгласи, както с мотивите по параграф 1, така и с твърденията по отношение пълномощията на комисията по отбрана винаги и когато пожелае да извиква и заслушва висшия команден състав. Основен принцип на функционирането на отбраната е единоначалието и разбирането за това следва да се уважава, за да не бъдат провокирани несъстоятелни практики в парламентарната дейност на Комисията.
Народният представител Пламен Манушев от парламентарната група на ПП ГЕРБ посочи, че комисията по отбрана е колективен орган. В този смисъл с въвеждането на нормата по параграф 3 се издига не само престижа на висшия военен състав, но се защитава авторитета на комисията и всички нейни членове. Въвежда се една добра практика, която чрез проявата на парламентарно отношение към висшия състав вменява и по-голяма отговорност на членовете на комисията.
Народния представител Емил Христов подчерта, че представянето на висшия състав в Комисията по отбрана не може да крие риск от политизиране, както е посочено в мотивите, защото в комисията са представени всички парламентарни групи на всички парламентарно представени политически сили. При съществуващите гаранции в българското законодателство, рискът от политизиране, обективно е по-вероятно да бъде намерен на някои от етапите на съществуващата процедура, но е абсурдно да се търси след като тя вече е приключила.
Народният представител Борис Вангелов от парламентарната група на Обединени патриоти изтъкна наличието на противоречие в мотивите по същество. От една страна във втория абзац на § 3 е записано, че представянето се извършва след като е „изпълнен фактическия състав на удостояването с висше военно звание“, което по смисъла на текста означава приключване на процедурата. От друга, в текста на първия абзац е посочено, че с представянето „по този начин законодателят създава нова фаза в процедурата за удостояване с висши военни звание“.

След приключване на разискванията и проведено гласуване, Комисията по отбрана, прие следното становище:

Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, приет от Народното събрание на 27 септември 2017 г.

Становището е прието с 12 гласа „За“, 7 гласа „Против“ и „0“ гласа „Въздържал се“.