Проект на решение за налагане на мораториум върху проекти за инвестиционни разходи за придобиване на основна бойна техника за Сухопътните войски и Военноморските сили, приети с Решения на 44-то Народно събрание от 2018 г.

---

СТАНОВИЩЕ

на заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България, Красимир Каракачанов

ОТНОСНО: Проект на решение за налагане на мораториум върху проекти за инвестиционни разходи за придобиване на основна бойна техника за Сухопътните войски и Военноморските сили, приети с Решения на 44-то Народно събрание от 2018 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Във връзка с внесения проект на решение за налагане на мораториум върху проект за инвестиционен разход Придобиване на основна бойна техника за изграждане ца батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада" и актуализиран проект за инвестиционен разход Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили", както и във връзка с чл. 88, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, изразявам следното

СТАНОВИЩЕ:

През годините на прехода, Българската армия е единствената държавна институция, реформирана и преструктурирана многократно. Тези реформи се изразяваха единствено в съкращения на хора, формирования и техника. Освободеният в резултат от тези съкращения финансов ресурс, не беше инвестиран обратно във въоръжените сили - за тяхната модернизация, превъоръжаване, оперативна съвместимост и изпълнение |на приетите от страната ни Цели за способностите на НАТО, а беше пренасочен към дру|ги сектори. След всяка криза в обществото ни, първо се посягаше на парите за отбрана. Така например, финансово-икономическата криза от 2008-2009 г. се отрази особено тежко на състоянието на въоръжените сили, защото бюджетът за отбрана беше намален почти наполовина - с около 38%. Това на практика обрече отбранителните способности на въоръжените сили на ерозия и деградиране. Същевременно, предизвикателствата на съвременната стратегическа среда за сигурност остават. Кризата с COVID-19 не отменя рисковете и заплахите, пред които България днес е изправена заедно с останалите държави от НАТО и ЕС. Даже напротив.

Пандемията допълнително усложнява средата на сигурност. Предвид всичко това, системата за отбрана и занапред ще запази своето място и значение като ключов елемен от системата за защита на националната сигурност. Не бива кризата, предизвикана от пандемията, да се превърне в криза на сигурността и отбраната на страната.
Трябва да се отбележи, че въпреки предизвикателствата, пред които са изправени нациите и правителствата по света, няма нито една държава, в т.ч. Русия, Китай, САЩ и най-силно засегнатите от епидемията европейски страни, които да намаляват своите^ капиталови разходи за отбрана и да налагат мораториуми, или да прекратяващ изпълнението на своите програми за превъоръжаване. Това беше потвърдено от всички| страни-членки на НАТО по време на дискусиите в рамките на проведените до момента! видеоконферентни срещи на министрите на външните работи и министрите на отбраната. Колкото и допълнителни ресурси от сега нататък да бъдат необходими за здравеопазване и за укрепването на устойчивостта на държавата при подобни кризи, осигуряването на достатъчно ресурси за отбрана и реализирането на основните инвестиционни проекти на въоръжените сили, остава стратегически императив.
В продължение на десетилетия въоръжените сили изпълняваха и продължават да изпълняват своите задачи в условия на хроничен недостиг на средства. Този недостиг доведе до значително забавяне на модернизационните проекти в армията, целящи,замяната на остарялото съветско оборудване със съвременно, оперативно съвместимо със съюзниците ни въоръжение и техника. В много сфери това забавяне е критично и не може повече тези проекти да бъдат отлагани, без това да доведе до загуба на основни и критично важни за отбраната на страната способности. Не по-малък е и проблемът с недостига на личен състав.

Предприетите в последните 2-3 години целенасочени усилия на правителството да преодолее натрупаните дефицити от способности и да реши двата най-сериозни проблема ! на отбраната - с големия брой вакантните длъжности и с подмяната на основните бойни платформи на въоръжените сили, започнаха да дават резултат. Успешно се изпълняват Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г., мероприятията от Програма 2020 и План 2020, както и целите и мерките от Правителствената програма в сектор „Отбрана". Придобиването на първите осем самолeта F-16 Block 70 осигури на страната най-модерния и изпитан в реални бойни действия самолет в региона. В този смисъл, въвеждането на мораториум върху инвестиционните проекти за придобиване на основна бойна техника и за многофункционален модулен
патрулен кораб ще заличи постигнатите до момента успехи и ще направи безсмислени усилията на правителството и труда на стотиците военни експерти, участвали в тяхната
подготовка.

Отлагането на тези проекти до края на мандата на 44-то Народно събрание, т.е.| с повече от година, при условие, че се намират във финална фаза {при проекта за патрулните кораби предстои подписване на договор, а за проекта за бронираните машини предстои конкурсна процедура за избор на изпълнител) на практика означава, че те ще бъдат прекратени. Компаниите ще се откажат от участие, поради това, че сле^ц година или две, цените на предлаганите от тях платформи ще са нараснали спрям^о договорените при стартирането на проектите суми и приетите финансови рамки няма да ги удовлетворяват. Статистиката показва, че пазарните цени на подобен тип платформи растат средно с 6% за година, поради инфлацията и най-вече заради влошената среда на сигурност и повишеното търсене в глобален мащаб. Повторното стартиране на проектите^, трябва да стане с Решение на следващото, 45-то Народно събрание, при спазването на всички съпътстващи процеса процедури. В най-оптимистичния вариант, това би могло да стане в края на 2021 г., или в началото на 2022 г., т.е. след около 2 години. Ако към този срок прибавим и времето, необходимо за актуализиране на проектната документация и провеждането на съответните процедури, акумулираното забавяне ще е от поне 3-4 години, а преговорите ще се водят при съвсем други условия, в т.ч. и финансови. За производството, поетапната доставка, усвояването на новата техника и постигането на пълни оперативни способности на формированията ще са необходими още поне 6 години. Това измества хоризонта за придобиване на модерни и адекватни на рисковете и заплахите способности с 10-12 години. До тогава ще изтече жизненият цикъл на използваните в i момента бойни машини и кораби и въоръжените сили ще изгубят напълно основни отбранителни способности, в резултат на което, системата за отбрана на страната ще изпадне в колапс.

Друг важен аспект от реализацията на тези два проекта е индустриалното I сътрудничество, позволяващо местно производство, поддръжка и ремонт на патрулните кораби и бойните машини. Тези изисквания са в съответствие с политиката на Министерството на отбраната за осигуряване на възможно по-голямо участие на Българската отбранително-технологична база в процеса на изграждане на отбранителни възможности за нуждите на въоръжените ни сили, което да допринесе за разкриване и запазване на работни места, повишаване на технологичния потенциал на нашата отбранителна индустрия и възвръщаемост на инвестираните средства. В този смисъл, реализацията на проектите не само, че не трябва да се разглежда като необоснован разход на фона на кризата, пред която сме изправени, но напротив, на нея трябва да се гледа като на един от многото инструменти, които следва да се използват за по-бързото справяне с последствията.
Трябва да се отбележи и един друг, много важен аспект, отнасящ се до реализацията на тези два инвестиционни проекта. Плащането няма да се извърши еднократно, а разсрочено - в средносрочен и дългосрочен план, което няма да натовари бюджета за отбрана, или централния бюджет. За 2020 г. предвидените в централния бюджет финансови средства са 100 млн. лв. за бронираните машини и съответно 171 млн. лв. за модулните патрулни кораби, или общо 271 млн. лв. за двата проекта. Този факт обезсмисля мотивите на вносителите, изложени към проекта на решение за мораториум.

Не трябва да се забравя, че правителството на Република България е поело конкретни ангажименти към колективната отбрана и нашите съюзници от НАТО и ЕС за развитие и поддържане в рамките на процеса за планиране на отбраната на конкретни отбранителни способности от пакета „Цели на способностите-2017" на НАТО. Към страната ни са отправени препоръки за приоритетно изграждане на способности за тежка пехотна бригада и способности за добиване на опозната картина на морското пространство. Изпълнението на тези приоритети до голяма степен зависи от реализирането именно на тези два инвестиционни проекта, за които са предлага мораториум. Тяхното забавяне или прекратяване ще предизвика не само задълбочаване на съществуващите проблеми и загуба на отбранителни способности, но ще доведе и до загуба на доверие в страната ни като надежден и лоялен съюзник и до сриване на международния авторитет на България, защото някой друг съюзник в Алианса ще трябпа да поеме отговорността и разходите, вместо нас.

В контекста на изложените по-горе факти и аргументи, като заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България, категорично не подкрепям налагането на мораториум върху проектите за инвестиционен разход. Считам, че мотивите на вносителите са несъстоятелни и не предвиждат пагубните за отбраната и националната сигурност на страната последици от прилагането на подобна мярка.

Призовавам членовете на Комисията по отбрана на 44-то Народно събрание да се съобразят с представените в това становище аргументи и факти и да гласуват национално отговорно и по съвест, с ясното съзнание, че приемането на подобно решение ще доведе до неспособност на въоръжените сили да изпълнят конституционно възложените им задачи и ще застраши пряко националната сигурност на страната.