Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по отбрана
Комисия по отбрана
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702 01
3, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за допълнение на Закона за военните паметници, № 754-01-21, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 14 юни 2017 г.
3. Разни
П Р О Т О К О Л
№ 5
На 22 юни 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702 01 3, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за допълнение на Закона за военните паметници, № 754-01-21, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 14 юни 2017 г.
3. Разни
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Константин Попов.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Заместник-министър! Добре дошли на заседанието на Комисията по отбрана.
На заседанието присъстват 19 депутати и Комисията може да заседава.
На заседанието, както обявих, присъстват: заместник министър Запрянов, госпожа Клементина Денева, която добре познавате – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, господин Иво Антонов – директор на дирекция „Социална политика“ и Ваня Деневска – парламентарен секретар.
Във връзка със Законопроекта за допълнение на Закона за военните паметници тук е Сево Явашчев и разбира се представителите на медиите.
Откривам редовното заседание. Всички са запознати с дневния ред от три точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702 01 3, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за допълнение на Закона за военните паметници, № 754-01-21, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 14 юни 2017 г. Обсъждане за първо гласуване.
3. Разни
Предложения за промени в дневния ред?
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Председател, госпожи и господа народни представители, скъпи гости! Аз предлагам първа и втора точка да бъдат разменени, като първа стане Законопроектът за допълнение на Закона за военните паметници. Признавам откровено, че това е по молба на господин Касабов, тъй като те имат ангажименти далеч от София и ще пътуват. Мисля, че нашите колеги от Министерството на отбраната няма да имат нищо против, тъй като този Закон по-бързо ще го прегледаме. Молбата ми е да направим един жест към тях.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Заместник-министър, дали на Министерството на отбраната ще Ви е удобно?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Няма проблеми.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
В такъв случай предлагам да гласуваме дневния ред с така направеното предложение на господин Михов – втора точка да стане първа, а първа втора, трета точка – Разни, да остане.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Предлагам да преминем към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННИТЕ ПАМЕТНИЦИ, № 754-01-21, ВНЕСЕН ОТ ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ КАСАБОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 14 ЮНИ 2017 г. ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Както вече споменах, на заседанието присъства господин Сево Явашчев.
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание до председателя на Народното събрание е внесен Законопроект за допълнение на Закона за военните паметници от народния представител Валентин Касабов и група народни представители.
Законопроектът е съпроводен с мотиви и предварителна оценка на въздействието, финансова обосновка не е предложена, но в мотивите вносителите посочват, че за прилагането на предлаганите изменения не са необходими финансови средства.
На основание чл. 77, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Законопроектът е разпределен на Комисията по отбрана като водеща Комисия за изготвяне на мотивиран доклад.
Според вносителите предлаганият Законопроект цели да се обявява за военен паметник или недвижимо материално свидетелство в памет на българските граничари, отдали живота си, опазвайки неприкосновеността на държавната граница на Република България и обществения ред в страната.
Със Законопроекта се допълва текстът на чл. 4, ал. 1 от съществуващия Закон.
За представяне на Законопроекта от името на вносителите, давам думата на господин Валентин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, гости от Министерството на отбраната! Ще бъда съвсем кратък.
Това, което предлагаме като допълнение в Закона за военните паметници е обусловено от факта, че на територията на страната има много недвижими материални свидетелства за прослава на българските граничари, които са отдали живота си, опазвайки неприкосновеността на държавната граница на Република България, обществения ред в страната както и спокойствието на гражданите през годините. Тези недвижими материални свидетелства към този момент не попадат в категорията на големите паметници по смисъла на Закона и, в следствие на което нямат ред за издирване, проучване, регистриране, картотекиране, опазване, поддържане, изграждане. В момента на обществени начала и доброволен принцип се полагат грижи за този тип недвижими материални свидетелства от бивши и настоящи граничари. За това предлагаме допълнение на чл. 4, ал. 1 от Закона за военните паметници, с което за военен паметник се обявява и недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на българските граничари, отдали живота си, опазвайки неприкосновеността на държавната граница и обществения ред в Република България.
Както отбеляза и председателят на Комисията, записали сме, че за прилагането на тези изменения не са необходими финансови средства. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Давам думата за дискусии. Има ли желаещи?
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Бих искал да дам малко информация за фактическата страна на този въпрос. Колегите са подготвили един списък на съществуващите или по-точно на известните до сега, да използваме термина „паметници на български граничари“, които са над 90 – 193 са описани и издирени. Това са паметни знаци на български граничари, тоест можем да кажем и военнослужещи по официалния статут в много дълго време от историята, които са дали своя живот в един много широк исторически диапазон, тук не говорим само за времето след Втората световна война, говорим за паметни знаци, свързани със събития от времето на Първата и Втората Балканска война, Първата световна война до наши дни.
Освен тази ретроспективна страна, Законът има и друго измерение. Живеем в драматично време, знаем какво представлява въпросът за охраната и защитата на българската граница, и не дай си, Боже, не викаме и не прогнозираме, но не сме имунизирани от възможности в бъдеще да имаме печалния и трагичен повод да поставяме такива знаци на български граничари или гранични полицаи.
Мисля, че Законът е обоснован, той не е нито политически оцветен, нито партийно пристрастен, той отдава почит към всички български военнослужещи граничари, отдали живота си при изпълнение на държавния си дълг. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Михов.
Чухме вносителите.
Искам да уведомя цялата Комисия, че са получени две становища – едно от Министерството на отбраната, и едно от Министерството на вътрешните работи. Ще запозная съвсем накратко Комисията.
Становище на Министерството на отбраната:
„По повод Ваше писмо относно получен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военните паметници, който следва да бъде разгледан в Комисията по отбрана, Министерството на отбраната ангажира следното становище:
Принципно съгласуваме предложения Закон за допълнение на Закона за военните паметници, като предлагаме следната редакция на чл. 4, ал. 1 от Закона за военните паметници:
„Чл. 4. (1) Военен паметник е недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещите от въоръжените сили…“ , подчертавам Въоръжените сили, „…взели участие във войната водена от българската държава на загиналите български военнослужещи при участие в операция в мисии извън територията на страната или при изпълнение на служебния им дълг в мирно време при защита на населението на български граничари загинали при охрана и отбрана на държавната граница, както и на участници от българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война и на участниците в Македоно-одринското опълчение. Военни паметници са и военни гробища, и гробници, костници и мавзолеи.“
Мотив: предлагаме думите „Българска армия“ да се заменят с „Въоръжени сили“, поради обстоятелството, че въоръжените сили е по-широко понятие, съгласно Разпоредба чл. 50, ал. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Министър на отбраната – Красимир Каракачанов.“
Становище на Министерството на вътрешните работи:
„Уважаеми господин Попов, във връзка с писмото Ви от горния номер, относно внесения от Валентин Касабов и група народни представители Законопроект за допълнение на Закона за военните паметници и приложените към него мотиви на вносителите, Министерството на вътрешните работи подкрепя изцяло така внесения Законопроект.“
От тези становища се вижда, че има някои допълнения и предложения. Специално да припомня, че сега разглеждаме за внасяне за разглеждане на първо четене, и разглеждаме нещата по принцип, като тук, разбира се, съвсем нормално е, да изявите различни становища по внесения текст.
Господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Заместник министър, уважаеми гости! Приветствам направените предложения, смятам, че са добри, навременни са. Искам само да споделя с Вас, че ние ще имаме допълнение и корекция между първо и второ четене на така направените предложения, поради един прецедент, който стана на заседанието в Комисията по вътрешен ред и сигурност, където подкрепихме по същество Законопроекта, а в залата, конкретно господин Цветанов, не уважи нашето мнение. Смятаме днес да се въздържим, като подчертавам още веднъж, че ние подкрепяме това, което предлагате, но ще направим предложение между първо и второ четене за допълнение и корекция.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Към вносителите, мое лично мнение е, че ние ще подкрепим текста, той е на първо четене, мисля, че е достатъчно добре мотивиран, но, може би на второ четене също ще имаме някакво предложение за промени в текста, като един от вариантите е да отпадне „общественият ред в страната“. Ще го обсъждаме на второ четене, ако, разбира се, мине на първо четене предложението в зала.
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, подкрепям по принцип предложението, имаше нужда от това нещо.
Ще споделя някои мисли, аз е открих в действащото законодателство определение за „граничар“, което би могло да постави въпроси след това.
Другото нещо е, и Вие сте го отбелязали – за вътрешния ред, доколкото са съвместими. Аз подкрепям тук напълно становището на Министерството. Ако ние успеем да свием нещата до това „при защита на българската граница“, ако вносителите намират, че „при защита на българската граница“ е достатъчно, като смислена промяна, бихме могли да избегнем доста от бъдещи спорове. Това е само, като разсъждение от моя страна, без желание да оспорвам необходимостта и правилността. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Христов.
Заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Аз също по принцип подкрепям един такъв законопроект, това е една празнота в Закона за войнишките паметници и аз съм убеден, че огромната част от тях ще бъдат, като войнишките паметници, сигурен съм, и това го каза господин Антонов, особено на граничари от Балканската война, Първа световна война, има много паметници и покрай морето, те се водят, като войнишки паметници, но в Закона не беше записано, че като граничари, те са и войници на България.
Подкрепям Законопроекта. Съгласен съм с това, че трябва да направим между първо и второ четене някои редакционни поправки и смислови поправки в заглавието, но то не променя смисъла на целия Закон. Имате подкрепата ми. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин адмирал.
Други изказвания по темата?
Ако няма други изказвания, закривам дискусията.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за“ така направения Законопроект за изменение и допълнение на Закона да мине на първо четене, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Така направеното предложение се приема.
Сериозно присъствие в Комисията по отбрана. Медиите, разбира се, трябва широко да го отразят това нещо.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 702-01-3. ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България от Министерския съвет е представен Проект за Закона за изменение и допълнение на ЗОВС. Проектът е одобрен с Решение № 315 на Министерския съвет от 2017 г.
Внесеният е Законопроект е свързан с конкретно привеждане на националното законодателство, в случая част от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България към Общоевропейското законодателство в смисъла на Директива 210/18 на Европейския съюз на Съвета от 8 март 2010 г.
Директива 210/18 има за цел прилагане и ревизиране на Рамково споразумение за родителски отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес, Европейската асоциация на занаятите, малките и средните предприемачи, Европейски център за предприятие с държавно участие на предприятията от общоикономическия интерес и европейската Конфедерация на профсъюзите.
Съгласно действащата Разпоредба от Закона за отбраната и въоръжените сили, военнослужещите мъже не позволяват в пълен обем правата произтичащи от общото трудово законодателство, свързани с ползването на различни видове отпуски за отглеждане на малко дете, така както изисква Директивата.
За промените в ЗОВС ще бъде предоставена такава възможност. Предлаганото изменение ще осигури равни възможности на мъжете и жените военнослужещи да позволят да ползват родителски отпуск, при условията и по реда въведени в общото трудово законодателство на страната. По този начин ще се постигне и синхронизиране на националния план с Директивата от 2010 г., и ще бъде осигурено изпълнението на препоръката на Европейската комисия.
За предоставяне на Законопроект от името на вносителите давам думата на заместник-министъра на отбраната ген. Запрянов.
Заповядайте, господин Генерал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители.
Измененията на Разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили се налага, както и председателят подчерта, с оглед на привеждането в съответствие с Директива 18 на Европейския съюз от 2010 г., за прилагане на Рамково споразумение за родителския отпуск.
На 5 февруари 2016 г. Европейската комисия стартира пилотна процедура срещу Република България, за несъответствие с разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Съгласно сроковете по процедурата България следва да уведоми Европейската комисия за обещаното изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, не по-късно от 31 юли тази година.
При положение, че предлаганата промяна не бъде приета от законодателния орган, е налице вероятност от преминаване на стартираната пилотна процедура в официална процедура за нарушение срещу страната ни.
Съгласно действащата разпоредба на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, военнослужещите жени ползват в пълен обем правата, произтичащи от общото трудово законодателство, свързано с ползването на различни видове отпуски за отглеждане на малко дете.
Военнослужещите мъже могат да ползват само някои от тези всички видове отпуски и то при смърт, при тежко заболяване на майката или когато сами се грижат за отглеждането на детето.
В този смисъл Разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили действително не съответства на Директива 18 на Европейския съюз от 2010 г., поради обвързване на ползването на единия с Директивата родителски отпуск, с условия каквито не са предвидени в същата.
В общо трудово законодателство на страната този родителски отпуск е регламентиран в чл. 167а от Кодекса на труда, като условията и редът за ползването му съответстват в пълна степен на Директива 18 на Европейския съюз от 2010 г.
Това налага изменение именно на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, в частта на отпуската по чл. 160а от Кодекса на труда като се предоставя възможност на военнослужещите мъже да ползват този отпуск при условията и по реда, предвидени в общото трудово законодателство на страната. По този начин ще се осигури съответствието или хармонизирането на Разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, с Директива 11 на Европейския съюз от 2010 г.
Предлаганото изменение ще осигури равни възможности на мъжете и жените военнослужещи да ползват родителски отпуск, въведен с Директивата при условията и реда въведени в общото трудово законодателство на България, както и ще се постигне синхронизиране на националното право с Директива 18 на Европейския съюз от 2010 г.
Така ще се осигури и изпълнение на препоръката на Европейския съюз и няма да се стигне до официална процедура. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерала.
Откривам форума за дебати.
Заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми господин ген. Запрянов! Бих искал да Ви кажа, че ще подкрепя предложенията, които доложихте, но бих искал да получа от Вас като заместник-министър отговор на няколко въпроса.
Без съмнение европейската Директива, ние не можем да отидем в страни от нея и следва да я подкрепяме, но все пак: бих искал да зная – мъж военнослужещ, който е в отпуск по майчинство, такъв е отпуска за отглеждане на дете, в зависимост от неговата длъжност каква е степента на взаимозаменяемост? Например, питам: водач, механик-водач на бойна машина на пехотата и да кажем механизираната рота, която е съвсем нормално при тази раждаемост 9,8 да се родят да кажем в годината 3 деца. Ако тримата са такива, ако трима човека или член на разчет на зенитно-ракетен комплекс, или боен санитар, не дай си, Боже, който е един в ротата, как при положение, че ние сме в недокомплект… По-лесно да смятаме, да кажем, че вземем 100 човека база, 30 са недокомплект, остават 70. Ако 10 от тях са възлови длъжности в отпуск по майчинство, как ще бъдат заменяни? Европейската Директива е ясна, но едно е в армията на Германия, където процентът е съвсем друг, друго е в нашата. Това исках просто да зная и най-вече, кое ще бъде нивото – работодателското, което ще може да прекратява отпуска по майчинство за жените, това е невъзможно, когато Българската армия и Въоръжените сили, в зависимост от вида бъдат приведени в най-висока степен на готовност.
Тоест задавам въпроса: ако армията бъде изведена на границата, военнослужещият мъж ще продължи ли да ползва отпуска си по майчинство или не? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, и аз.
Господин Заместник-министър заповядайте, за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: По първия въпрос, става въпрос за шест месеца неплатен отпуск, който военнослужещите жени ползват сега. Тоест въпроса за мъжете, когато са в отпуск, кой ги замества, е еднакво равносилен и въпроса за жените, когато са в отпуск, защото и жените могат да бъдат на длъжности.
Съгласно нашите процедури всъщност тези, които са в отпуск ние не ги заместваме. Нямаме откъде да вземем хора, за да ги заместваме. Действително предоставянето на това право на мъжете ще увеличи броя на правоимащите да ползват един такъв отпуск, което ще утежни ситуацията в бойните формирования, ако са много тези хора. Пак казвам, става въпрос за равни права на жените и мъжете.
Вторият въпрос и първият са еднакво валидни и за жените. Ако жената е на длъжност и трябва да я вдигнем под тревога, кой ще я замести? Второто е въпрос на мобилизация, защото при привеждане на войските от мирно във военно положение ние имаме право да мобилизираме и тези хора, които са в неплатен отпуск да ги заменим с хора от запаса. В мирно време няма начин при учение и тренировки този човек да го викаме от отпуска, действително това е дефект.
Хубавото е, че, ако са мъжът и жената военнослужещи – имаме такива случаи, само единият ще упражнява това право, другият ще продължи да си изпълнява задълженията във Въоръжените сили.
Този въпрос повдига въпросът за някои законодателни промени, които са решени в някои армии, където има такова разрешение, въвеждайки тази норма да имаме право за временно наемане на хора и назначения на срочен договор. Тоест това, което разработваме сега в Министерството на отбраната, ако можем да реализираме доброволната краткосрочна служба и има желаещи за шест месеца в бойните формирования да ги учим, тогава в тези случаи ние ще можем със свободната заплата на човека, който е в отпуска, да имаме краткосрочно нает човек за обучение и получаване на военна подготовка, и в същото време да запълни тези празноти. Това е идеята на промяната, която ще Ви предложим в Закона за отбраната за доброволната военна служба, която ще бъде краткосрочна и тя ще ни помогне да решаваме тези казуси. Благодаря.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Само една реплика, ако разрешите господин Председател.
Господин Генерал, дано да греша, но не ми е известен случай досега във Въоръжените сили на жена механик водач на танк или на пилот на боен самолет. Това имах предвид преди всичко.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Съгласен съм, но ние не бива да категоризираме липсата, примерно на мерач, че е по-малко от липсата на механик-водач. Ние искаме екипажите да бъдат пълноценни, попълнени, така че да не казваме каква категория мъж е по-опасен да е в отпуска, трябва да имаме пълноценни взводове, роти, отделения, екипажи. В този смисъл казвам, че ние мислим как да се преборим и с недокомплекта, и с тези допълнителни отпуски. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Към господин Велков: няма ограничения между другото и за летец-изтребители, има подготвени момичета. В момента има едно момиче, което се готви за полет с МиГ-29. Така че просто да се похвали и армията в това отношение.
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, гости от Министерство на отбраната! Живеем в интересни времена. Аз като полковник от армията, честно да си призная, ще гласувам с разума си и със сърцето си за този Закон, но не съвсем.
Доживяхме времена, когато жените носят погони и би трябвало и мъжете да могат да сменят памперси – да им дадем това право. Казах, не съвсем, защото знаем пещерата, лъва, входа, кой пази и кой вътре готви яденето, сега малко се разменят ролите, но това е. Щом имаме прецедента първа дама да бъде мъж, защо да не може… (Шум и реплики.)
Сега съвсем сериозно, колеги, трябва да се съобразяваме с тези неща. Въпросите, които повдигна колегата Велков са много сериозни, но на всяко ниво ние знаем, че всеки ден се извършва боен разчет, така че нека да помогнем на командирите да могат този боен разчет да окомплектоват ежедневно по най-добрия начин и да мотивираме повече и мъже, и жени – млади българи, да влизат да служат в редовете на Въоръжените сили, а другото ще дойде от само себе си. Тези неща аз ги казах в малко по хумористичен вид, обаче те са факт и не можем да ги заобикаляме и то не само в армията на Европейския съюз и на НАТО, това навсякъде вече е факт. Трябва да търсим начин обаче, приемайки тези закони да можем да ги компенсираме по друг начин. Ние не можем да заобикаляме тези разпоредби, не заради това, че е нормативна база на Европейския съюз, а това е факт, който отдавна би трябвало да бъде изгладен в нашето законодателство. Всеки от нас, които сме служили в армията знаем колко е било тежко да тръгваме на Шабла или нанякъде по Делиормана или няма значение на Ново село – в морето, във въздуха на учение по една-две седмици, а жените ни да остават с по две деца, с по 39 градуса температура, и да се чудим какво се случва, при положение, че тогава нямаше мобифони да се информираме.
Нека да подкрепим Закона. Правилно е да търсим решение за неговата компенсация в други промени – в социалното стимулиране на военнослужещите, а не и как да ограничим това, което ни се налага от ежедневието. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това, което полк. Тошев, каза наистина е проблем. Този проблем е още по-дълбок, защото Вие изхождате от хипотезата, че и двамата са военнослужещи. Не е задължително и двамата да бъдат военнослужещи. Може жената да не е военнослужещ и тук проблемът се задълбочава.
Още повече имаме и някои други проблеми именно заради ниския социален статус, който в момента съществува и ниското заплащане. Не е чудно мъжът да вземе неплатен отпуск, да води детето при баба му и да ходи другаде да работи. Има го в живота, не го казвам съвсем случайно.
Ние ще подкрепим този Закон, убеден съм, че няма как в него да запишем сега измененията, че има изключения, които могат да бъдат допуснати. Сигурно няма как и да го направим чисто законово, но като Комисия да се замислим какво правим със социалния статус на военните, за да може наистина да няма тази дума недокомплект в българската армия, поне от гледна точка на личен състав. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ерменков.
ПЛАМЕН НУНЕВ: Аз само да допълня колегата, мисля, че тук става въпрос за механизъм за контрол, който трябва да бъде предвиден от ръководството на Министерството.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Други?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Само да допълня, да не би от това приемане, естествено, че ние ще подкрепим казах Ви го, да се окрили, Пламене, и МВР, и да започнат и жените, и мъжете полицаи. Ще видите, че ще се получи този прецедент. Защо едните да имат право на едно, а другите да нямат. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да, заповядайте.
СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По този начин ние решаваме два въпроса – ще подобрим раждаемостта. Това е начинът – хем и двете министерства ще бъдат облагодетелствани и държавата – ще има и повече деца, ще има и повече войници след това. Хубав е Законът.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
След този дебат и добър завършек, дали да не преминем към гласуване? Има ли други, които искат думата? Няма.
Който е за така предложения Закон, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
Отново пълно единодушие, отново отличен резултат. Благодаря.
Преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.
Имам да направя само две съобщения.
Благодаря, господин Заместник-министър и на колегите от министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, за подкрепата от депутатите. Ще вземем мерки, господин Ерменков, да контролираме тази процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Съвсем накратко, ще направя две съобщения.
Първото съобщение: имаме покана от министъра на отбраната за присъствие на Деня за високопоставени гости на учението „Сайбър Гардиън – 2017“, което ще се проведе на полигон „Ново село“.
Който смята да присъства на това учение – на 20 юли 2017 г., от 10,30 ч., но дотогава има доста време. Може някой дори да е на море вече. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Ще може ли общ превоз?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Сигурно ще го организираме, има доста време.
Само няколко думи за това учение. Това е едно изключително голямо учение. Българската армия е ангажирана много сериозно. Трудно беше за организация. Направиха се много неща. Да се надяваме, че и нашето участие ще бъде вече на терен добре поставено.
Четвъртък – 20 юли, 10,30 ч. Ще бъде организиран транспорт.
Ще помоля секретарите да го имат в предвид.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Председател, след като е четвъртък, ще може ли да направим изнесено заседание там?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ще бъде шумно там, ще гърмят, няма да се чуваме.
Второто съобщение: има покана до всички членове на Комисията от посланика на Финландия във връзка с посещението на министъра на отбраната на Финландия, който организира коктейл на 27 юни, от 19,00 ч.
Коктейлът ще бъде организиран в резиденцията на посланика на Финландия. Имате поканите, напомням за тези, които не са си отворили имейлите.
Други съобщения към точка трета? (Шум и реплики.)
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Една приятелска информация-покана: от 27 този месец започва Освобождението на България – 140 години от Освобождението на България, започва с тържества в Свищов.
На 7 и на 8 юли са тържествата във Велико Търново. Като народен представител от Велико Търново предполагам, че организаторите от общината ще Ви изпратят покани, но Ви каня най- приятелски да заповядате, все пак Столицата на България е освободена на 7 юли и това не е София, а е Велико Търново. Била е по силата на Берлинския договор и на Цариградската конференция – Столицата е Търново, господин Адмирал. Там дружество „Традиция“ ще направи една възстановка на откриването, така че ще ме видите в редовете на победоносната руска имперска армия.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за съобщението, господин Михов.
Други? Ако няма други, благодаря за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,15 ч.)
3, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за допълнение на Закона за военните паметници, № 754-01-21, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 14 юни 2017 г.
3. Разни
П Р О Т О К О Л
№ 5
На 22 юни 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702 01 3, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за допълнение на Закона за военните паметници, № 754-01-21, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 14 юни 2017 г.
3. Разни
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Константин Попов.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Заместник-министър! Добре дошли на заседанието на Комисията по отбрана.
На заседанието присъстват 19 депутати и Комисията може да заседава.
На заседанието, както обявих, присъстват: заместник министър Запрянов, госпожа Клементина Денева, която добре познавате – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, господин Иво Антонов – директор на дирекция „Социална политика“ и Ваня Деневска – парламентарен секретар.
Във връзка със Законопроекта за допълнение на Закона за военните паметници тук е Сево Явашчев и разбира се представителите на медиите.
Откривам редовното заседание. Всички са запознати с дневния ред от три точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702 01 3, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2017 г. – обсъждане за първо гласуване.
2. Законопроект за допълнение на Закона за военните паметници, № 754-01-21, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 14 юни 2017 г. Обсъждане за първо гласуване.
3. Разни
Предложения за промени в дневния ред?
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Председател, госпожи и господа народни представители, скъпи гости! Аз предлагам първа и втора точка да бъдат разменени, като първа стане Законопроектът за допълнение на Закона за военните паметници. Признавам откровено, че това е по молба на господин Касабов, тъй като те имат ангажименти далеч от София и ще пътуват. Мисля, че нашите колеги от Министерството на отбраната няма да имат нищо против, тъй като този Закон по-бързо ще го прегледаме. Молбата ми е да направим един жест към тях.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Заместник-министър, дали на Министерството на отбраната ще Ви е удобно?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Няма проблеми.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
В такъв случай предлагам да гласуваме дневния ред с така направеното предложение на господин Михов – втора точка да стане първа, а първа втора, трета точка – Разни, да остане.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Предлагам да преминем към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННИТЕ ПАМЕТНИЦИ, № 754-01-21, ВНЕСЕН ОТ ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ КАСАБОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 14 ЮНИ 2017 г. ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Както вече споменах, на заседанието присъства господин Сево Явашчев.
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание до председателя на Народното събрание е внесен Законопроект за допълнение на Закона за военните паметници от народния представител Валентин Касабов и група народни представители.
Законопроектът е съпроводен с мотиви и предварителна оценка на въздействието, финансова обосновка не е предложена, но в мотивите вносителите посочват, че за прилагането на предлаганите изменения не са необходими финансови средства.
На основание чл. 77, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Законопроектът е разпределен на Комисията по отбрана като водеща Комисия за изготвяне на мотивиран доклад.
Според вносителите предлаганият Законопроект цели да се обявява за военен паметник или недвижимо материално свидетелство в памет на българските граничари, отдали живота си, опазвайки неприкосновеността на държавната граница на Република България и обществения ред в страната.
Със Законопроекта се допълва текстът на чл. 4, ал. 1 от съществуващия Закон.
За представяне на Законопроекта от името на вносителите, давам думата на господин Валентин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, гости от Министерството на отбраната! Ще бъда съвсем кратък.
Това, което предлагаме като допълнение в Закона за военните паметници е обусловено от факта, че на територията на страната има много недвижими материални свидетелства за прослава на българските граничари, които са отдали живота си, опазвайки неприкосновеността на държавната граница на Република България, обществения ред в страната както и спокойствието на гражданите през годините. Тези недвижими материални свидетелства към този момент не попадат в категорията на големите паметници по смисъла на Закона и, в следствие на което нямат ред за издирване, проучване, регистриране, картотекиране, опазване, поддържане, изграждане. В момента на обществени начала и доброволен принцип се полагат грижи за този тип недвижими материални свидетелства от бивши и настоящи граничари. За това предлагаме допълнение на чл. 4, ал. 1 от Закона за военните паметници, с което за военен паметник се обявява и недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на българските граничари, отдали живота си, опазвайки неприкосновеността на държавната граница и обществения ред в Република България.
Както отбеляза и председателят на Комисията, записали сме, че за прилагането на тези изменения не са необходими финансови средства. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Давам думата за дискусии. Има ли желаещи?
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Бих искал да дам малко информация за фактическата страна на този въпрос. Колегите са подготвили един списък на съществуващите или по-точно на известните до сега, да използваме термина „паметници на български граничари“, които са над 90 – 193 са описани и издирени. Това са паметни знаци на български граничари, тоест можем да кажем и военнослужещи по официалния статут в много дълго време от историята, които са дали своя живот в един много широк исторически диапазон, тук не говорим само за времето след Втората световна война, говорим за паметни знаци, свързани със събития от времето на Първата и Втората Балканска война, Първата световна война до наши дни.
Освен тази ретроспективна страна, Законът има и друго измерение. Живеем в драматично време, знаем какво представлява въпросът за охраната и защитата на българската граница, и не дай си, Боже, не викаме и не прогнозираме, но не сме имунизирани от възможности в бъдеще да имаме печалния и трагичен повод да поставяме такива знаци на български граничари или гранични полицаи.
Мисля, че Законът е обоснован, той не е нито политически оцветен, нито партийно пристрастен, той отдава почит към всички български военнослужещи граничари, отдали живота си при изпълнение на държавния си дълг. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Михов.
Чухме вносителите.
Искам да уведомя цялата Комисия, че са получени две становища – едно от Министерството на отбраната, и едно от Министерството на вътрешните работи. Ще запозная съвсем накратко Комисията.
Становище на Министерството на отбраната:
„По повод Ваше писмо относно получен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военните паметници, който следва да бъде разгледан в Комисията по отбрана, Министерството на отбраната ангажира следното становище:
Принципно съгласуваме предложения Закон за допълнение на Закона за военните паметници, като предлагаме следната редакция на чл. 4, ал. 1 от Закона за военните паметници:
„Чл. 4. (1) Военен паметник е недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещите от въоръжените сили…“ , подчертавам Въоръжените сили, „…взели участие във войната водена от българската държава на загиналите български военнослужещи при участие в операция в мисии извън територията на страната или при изпълнение на служебния им дълг в мирно време при защита на населението на български граничари загинали при охрана и отбрана на държавната граница, както и на участници от българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война и на участниците в Македоно-одринското опълчение. Военни паметници са и военни гробища, и гробници, костници и мавзолеи.“
Мотив: предлагаме думите „Българска армия“ да се заменят с „Въоръжени сили“, поради обстоятелството, че въоръжените сили е по-широко понятие, съгласно Разпоредба чл. 50, ал. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.
Министър на отбраната – Красимир Каракачанов.“
Становище на Министерството на вътрешните работи:
„Уважаеми господин Попов, във връзка с писмото Ви от горния номер, относно внесения от Валентин Касабов и група народни представители Законопроект за допълнение на Закона за военните паметници и приложените към него мотиви на вносителите, Министерството на вътрешните работи подкрепя изцяло така внесения Законопроект.“
От тези становища се вижда, че има някои допълнения и предложения. Специално да припомня, че сега разглеждаме за внасяне за разглеждане на първо четене, и разглеждаме нещата по принцип, като тук, разбира се, съвсем нормално е, да изявите различни становища по внесения текст.
Господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Заместник министър, уважаеми гости! Приветствам направените предложения, смятам, че са добри, навременни са. Искам само да споделя с Вас, че ние ще имаме допълнение и корекция между първо и второ четене на така направените предложения, поради един прецедент, който стана на заседанието в Комисията по вътрешен ред и сигурност, където подкрепихме по същество Законопроекта, а в залата, конкретно господин Цветанов, не уважи нашето мнение. Смятаме днес да се въздържим, като подчертавам още веднъж, че ние подкрепяме това, което предлагате, но ще направим предложение между първо и второ четене за допълнение и корекция.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Към вносителите, мое лично мнение е, че ние ще подкрепим текста, той е на първо четене, мисля, че е достатъчно добре мотивиран, но, може би на второ четене също ще имаме някакво предложение за промени в текста, като един от вариантите е да отпадне „общественият ред в страната“. Ще го обсъждаме на второ четене, ако, разбира се, мине на първо четене предложението в зала.
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, подкрепям по принцип предложението, имаше нужда от това нещо.
Ще споделя някои мисли, аз е открих в действащото законодателство определение за „граничар“, което би могло да постави въпроси след това.
Другото нещо е, и Вие сте го отбелязали – за вътрешния ред, доколкото са съвместими. Аз подкрепям тук напълно становището на Министерството. Ако ние успеем да свием нещата до това „при защита на българската граница“, ако вносителите намират, че „при защита на българската граница“ е достатъчно, като смислена промяна, бихме могли да избегнем доста от бъдещи спорове. Това е само, като разсъждение от моя страна, без желание да оспорвам необходимостта и правилността. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Христов.
Заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Аз също по принцип подкрепям един такъв законопроект, това е една празнота в Закона за войнишките паметници и аз съм убеден, че огромната част от тях ще бъдат, като войнишките паметници, сигурен съм, и това го каза господин Антонов, особено на граничари от Балканската война, Първа световна война, има много паметници и покрай морето, те се водят, като войнишки паметници, но в Закона не беше записано, че като граничари, те са и войници на България.
Подкрепям Законопроекта. Съгласен съм с това, че трябва да направим между първо и второ четене някои редакционни поправки и смислови поправки в заглавието, но то не променя смисъла на целия Закон. Имате подкрепата ми. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин адмирал.
Други изказвания по темата?
Ако няма други изказвания, закривам дискусията.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за“ така направения Законопроект за изменение и допълнение на Закона да мине на първо четене, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 9.
Така направеното предложение се приема.
Сериозно присъствие в Комисията по отбрана. Медиите, разбира се, трябва широко да го отразят това нещо.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 702-01-3. ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България от Министерския съвет е представен Проект за Закона за изменение и допълнение на ЗОВС. Проектът е одобрен с Решение № 315 на Министерския съвет от 2017 г.
Внесеният е Законопроект е свързан с конкретно привеждане на националното законодателство, в случая част от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България към Общоевропейското законодателство в смисъла на Директива 210/18 на Европейския съюз на Съвета от 8 март 2010 г.
Директива 210/18 има за цел прилагане и ревизиране на Рамково споразумение за родителски отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес, Европейската асоциация на занаятите, малките и средните предприемачи, Европейски център за предприятие с държавно участие на предприятията от общоикономическия интерес и европейската Конфедерация на профсъюзите.
Съгласно действащата Разпоредба от Закона за отбраната и въоръжените сили, военнослужещите мъже не позволяват в пълен обем правата произтичащи от общото трудово законодателство, свързани с ползването на различни видове отпуски за отглеждане на малко дете, така както изисква Директивата.
За промените в ЗОВС ще бъде предоставена такава възможност. Предлаганото изменение ще осигури равни възможности на мъжете и жените военнослужещи да позволят да ползват родителски отпуск, при условията и по реда въведени в общото трудово законодателство на страната. По този начин ще се постигне и синхронизиране на националния план с Директивата от 2010 г., и ще бъде осигурено изпълнението на препоръката на Европейската комисия.
За предоставяне на Законопроект от името на вносителите давам думата на заместник-министъра на отбраната ген. Запрянов.
Заповядайте, господин Генерал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители.
Измененията на Разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили се налага, както и председателят подчерта, с оглед на привеждането в съответствие с Директива 18 на Европейския съюз от 2010 г., за прилагане на Рамково споразумение за родителския отпуск.
На 5 февруари 2016 г. Европейската комисия стартира пилотна процедура срещу Република България, за несъответствие с разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Съгласно сроковете по процедурата България следва да уведоми Европейската комисия за обещаното изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, не по-късно от 31 юли тази година.
При положение, че предлаганата промяна не бъде приета от законодателния орган, е налице вероятност от преминаване на стартираната пилотна процедура в официална процедура за нарушение срещу страната ни.
Съгласно действащата разпоредба на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, военнослужещите жени ползват в пълен обем правата, произтичащи от общото трудово законодателство, свързано с ползването на различни видове отпуски за отглеждане на малко дете.
Военнослужещите мъже могат да ползват само някои от тези всички видове отпуски и то при смърт, при тежко заболяване на майката или когато сами се грижат за отглеждането на детето.
В този смисъл Разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили действително не съответства на Директива 18 на Европейския съюз от 2010 г., поради обвързване на ползването на единия с Директивата родителски отпуск, с условия каквито не са предвидени в същата.
В общо трудово законодателство на страната този родителски отпуск е регламентиран в чл. 167а от Кодекса на труда, като условията и редът за ползването му съответстват в пълна степен на Директива 18 на Европейския съюз от 2010 г.
Това налага изменение именно на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, в частта на отпуската по чл. 160а от Кодекса на труда като се предоставя възможност на военнослужещите мъже да ползват този отпуск при условията и по реда, предвидени в общото трудово законодателство на страната. По този начин ще се осигури съответствието или хармонизирането на Разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, с Директива 11 на Европейския съюз от 2010 г.
Предлаганото изменение ще осигури равни възможности на мъжете и жените военнослужещи да ползват родителски отпуск, въведен с Директивата при условията и реда въведени в общото трудово законодателство на България, както и ще се постигне синхронизиране на националното право с Директива 18 на Европейския съюз от 2010 г.
Така ще се осигури и изпълнение на препоръката на Европейския съюз и няма да се стигне до официална процедура. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерала.
Откривам форума за дебати.
Заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми господин ген. Запрянов! Бих искал да Ви кажа, че ще подкрепя предложенията, които доложихте, но бих искал да получа от Вас като заместник-министър отговор на няколко въпроса.
Без съмнение европейската Директива, ние не можем да отидем в страни от нея и следва да я подкрепяме, но все пак: бих искал да зная – мъж военнослужещ, който е в отпуск по майчинство, такъв е отпуска за отглеждане на дете, в зависимост от неговата длъжност каква е степента на взаимозаменяемост? Например, питам: водач, механик-водач на бойна машина на пехотата и да кажем механизираната рота, която е съвсем нормално при тази раждаемост 9,8 да се родят да кажем в годината 3 деца. Ако тримата са такива, ако трима човека или член на разчет на зенитно-ракетен комплекс, или боен санитар, не дай си, Боже, който е един в ротата, как при положение, че ние сме в недокомплект… По-лесно да смятаме, да кажем, че вземем 100 човека база, 30 са недокомплект, остават 70. Ако 10 от тях са възлови длъжности в отпуск по майчинство, как ще бъдат заменяни? Европейската Директива е ясна, но едно е в армията на Германия, където процентът е съвсем друг, друго е в нашата. Това исках просто да зная и най-вече, кое ще бъде нивото – работодателското, което ще може да прекратява отпуска по майчинство за жените, това е невъзможно, когато Българската армия и Въоръжените сили, в зависимост от вида бъдат приведени в най-висока степен на готовност.
Тоест задавам въпроса: ако армията бъде изведена на границата, военнослужещият мъж ще продължи ли да ползва отпуска си по майчинство или не? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, и аз.
Господин Заместник-министър заповядайте, за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: По първия въпрос, става въпрос за шест месеца неплатен отпуск, който военнослужещите жени ползват сега. Тоест въпроса за мъжете, когато са в отпуск, кой ги замества, е еднакво равносилен и въпроса за жените, когато са в отпуск, защото и жените могат да бъдат на длъжности.
Съгласно нашите процедури всъщност тези, които са в отпуск ние не ги заместваме. Нямаме откъде да вземем хора, за да ги заместваме. Действително предоставянето на това право на мъжете ще увеличи броя на правоимащите да ползват един такъв отпуск, което ще утежни ситуацията в бойните формирования, ако са много тези хора. Пак казвам, става въпрос за равни права на жените и мъжете.
Вторият въпрос и първият са еднакво валидни и за жените. Ако жената е на длъжност и трябва да я вдигнем под тревога, кой ще я замести? Второто е въпрос на мобилизация, защото при привеждане на войските от мирно във военно положение ние имаме право да мобилизираме и тези хора, които са в неплатен отпуск да ги заменим с хора от запаса. В мирно време няма начин при учение и тренировки този човек да го викаме от отпуска, действително това е дефект.
Хубавото е, че, ако са мъжът и жената военнослужещи – имаме такива случаи, само единият ще упражнява това право, другият ще продължи да си изпълнява задълженията във Въоръжените сили.
Този въпрос повдига въпросът за някои законодателни промени, които са решени в някои армии, където има такова разрешение, въвеждайки тази норма да имаме право за временно наемане на хора и назначения на срочен договор. Тоест това, което разработваме сега в Министерството на отбраната, ако можем да реализираме доброволната краткосрочна служба и има желаещи за шест месеца в бойните формирования да ги учим, тогава в тези случаи ние ще можем със свободната заплата на човека, който е в отпуска, да имаме краткосрочно нает човек за обучение и получаване на военна подготовка, и в същото време да запълни тези празноти. Това е идеята на промяната, която ще Ви предложим в Закона за отбраната за доброволната военна служба, която ще бъде краткосрочна и тя ще ни помогне да решаваме тези казуси. Благодаря.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Само една реплика, ако разрешите господин Председател.
Господин Генерал, дано да греша, но не ми е известен случай досега във Въоръжените сили на жена механик водач на танк или на пилот на боен самолет. Това имах предвид преди всичко.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Съгласен съм, но ние не бива да категоризираме липсата, примерно на мерач, че е по-малко от липсата на механик-водач. Ние искаме екипажите да бъдат пълноценни, попълнени, така че да не казваме каква категория мъж е по-опасен да е в отпуска, трябва да имаме пълноценни взводове, роти, отделения, екипажи. В този смисъл казвам, че ние мислим как да се преборим и с недокомплекта, и с тези допълнителни отпуски. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Към господин Велков: няма ограничения между другото и за летец-изтребители, има подготвени момичета. В момента има едно момиче, което се готви за полет с МиГ-29. Така че просто да се похвали и армията в това отношение.
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, гости от Министерство на отбраната! Живеем в интересни времена. Аз като полковник от армията, честно да си призная, ще гласувам с разума си и със сърцето си за този Закон, но не съвсем.
Доживяхме времена, когато жените носят погони и би трябвало и мъжете да могат да сменят памперси – да им дадем това право. Казах, не съвсем, защото знаем пещерата, лъва, входа, кой пази и кой вътре готви яденето, сега малко се разменят ролите, но това е. Щом имаме прецедента първа дама да бъде мъж, защо да не може… (Шум и реплики.)
Сега съвсем сериозно, колеги, трябва да се съобразяваме с тези неща. Въпросите, които повдигна колегата Велков са много сериозни, но на всяко ниво ние знаем, че всеки ден се извършва боен разчет, така че нека да помогнем на командирите да могат този боен разчет да окомплектоват ежедневно по най-добрия начин и да мотивираме повече и мъже, и жени – млади българи, да влизат да служат в редовете на Въоръжените сили, а другото ще дойде от само себе си. Тези неща аз ги казах в малко по хумористичен вид, обаче те са факт и не можем да ги заобикаляме и то не само в армията на Европейския съюз и на НАТО, това навсякъде вече е факт. Трябва да търсим начин обаче, приемайки тези закони да можем да ги компенсираме по друг начин. Ние не можем да заобикаляме тези разпоредби, не заради това, че е нормативна база на Европейския съюз, а това е факт, който отдавна би трябвало да бъде изгладен в нашето законодателство. Всеки от нас, които сме служили в армията знаем колко е било тежко да тръгваме на Шабла или нанякъде по Делиормана или няма значение на Ново село – в морето, във въздуха на учение по една-две седмици, а жените ни да остават с по две деца, с по 39 градуса температура, и да се чудим какво се случва, при положение, че тогава нямаше мобифони да се информираме.
Нека да подкрепим Закона. Правилно е да търсим решение за неговата компенсация в други промени – в социалното стимулиране на военнослужещите, а не и как да ограничим това, което ни се налага от ежедневието. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това, което полк. Тошев, каза наистина е проблем. Този проблем е още по-дълбок, защото Вие изхождате от хипотезата, че и двамата са военнослужещи. Не е задължително и двамата да бъдат военнослужещи. Може жената да не е военнослужещ и тук проблемът се задълбочава.
Още повече имаме и някои други проблеми именно заради ниския социален статус, който в момента съществува и ниското заплащане. Не е чудно мъжът да вземе неплатен отпуск, да води детето при баба му и да ходи другаде да работи. Има го в живота, не го казвам съвсем случайно.
Ние ще подкрепим този Закон, убеден съм, че няма как в него да запишем сега измененията, че има изключения, които могат да бъдат допуснати. Сигурно няма как и да го направим чисто законово, но като Комисия да се замислим какво правим със социалния статус на военните, за да може наистина да няма тази дума недокомплект в българската армия, поне от гледна точка на личен състав. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ерменков.
ПЛАМЕН НУНЕВ: Аз само да допълня колегата, мисля, че тук става въпрос за механизъм за контрол, който трябва да бъде предвиден от ръководството на Министерството.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Други?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Само да допълня, да не би от това приемане, естествено, че ние ще подкрепим казах Ви го, да се окрили, Пламене, и МВР, и да започнат и жените, и мъжете полицаи. Ще видите, че ще се получи този прецедент. Защо едните да имат право на едно, а другите да нямат. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да, заповядайте.
СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По този начин ние решаваме два въпроса – ще подобрим раждаемостта. Това е начинът – хем и двете министерства ще бъдат облагодетелствани и държавата – ще има и повече деца, ще има и повече войници след това. Хубав е Законът.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
След този дебат и добър завършек, дали да не преминем към гласуване? Има ли други, които искат думата? Няма.
Който е за така предложения Закон, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
Отново пълно единодушие, отново отличен резултат. Благодаря.
Преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.
Имам да направя само две съобщения.
Благодаря, господин Заместник-министър и на колегите от министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, за подкрепата от депутатите. Ще вземем мерки, господин Ерменков, да контролираме тази процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Съвсем накратко, ще направя две съобщения.
Първото съобщение: имаме покана от министъра на отбраната за присъствие на Деня за високопоставени гости на учението „Сайбър Гардиън – 2017“, което ще се проведе на полигон „Ново село“.
Който смята да присъства на това учение – на 20 юли 2017 г., от 10,30 ч., но дотогава има доста време. Може някой дори да е на море вече. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Ще може ли общ превоз?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Сигурно ще го организираме, има доста време.
Само няколко думи за това учение. Това е едно изключително голямо учение. Българската армия е ангажирана много сериозно. Трудно беше за организация. Направиха се много неща. Да се надяваме, че и нашето участие ще бъде вече на терен добре поставено.
Четвъртък – 20 юли, 10,30 ч. Ще бъде организиран транспорт.
Ще помоля секретарите да го имат в предвид.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Председател, след като е четвъртък, ще може ли да направим изнесено заседание там?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ще бъде шумно там, ще гърмят, няма да се чуваме.
Второто съобщение: има покана до всички членове на Комисията от посланика на Финландия във връзка с посещението на министъра на отбраната на Финландия, който организира коктейл на 27 юни, от 19,00 ч.
Коктейлът ще бъде организиран в резиденцията на посланика на Финландия. Имате поканите, напомням за тези, които не са си отворили имейлите.
Други съобщения към точка трета? (Шум и реплики.)
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Една приятелска информация-покана: от 27 този месец започва Освобождението на България – 140 години от Освобождението на България, започва с тържества в Свищов.
На 7 и на 8 юли са тържествата във Велико Търново. Като народен представител от Велико Търново предполагам, че организаторите от общината ще Ви изпратят покани, но Ви каня най- приятелски да заповядате, все пак Столицата на България е освободена на 7 юли и това не е София, а е Велико Търново. Била е по силата на Берлинския договор и на Цариградската конференция – Столицата е Търново, господин Адмирал. Там дружество „Традиция“ ще направи една възстановка на откриването, така че ще ме видите в редовете на победоносната руска имперска армия.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за съобщението, господин Михов.
Други? Ако няма други, благодаря за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,15 ч.)
