1. Законопроект за допълнение на Закона за военните паметници, № 754-01-21, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 14 юни 2017 г. – обсъждане за второ четене.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 8


На 13 юли 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за допълнение на Закона за военните паметници, № 754-01-21, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 14 юни 2017 г. – обсъждане за второ четене.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Константин Попов.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господа народни представители, добре дошли на поредното заседание на Комисията по отбрана!
На заседанието присъстват 16 народни представители и съгласно Правилника Комисията може да започне своята работа.
Преди да започнем своята работа в Комисията, разбира се, искам да благодаря на всички, които участваха в гласуването в днешния ден – бързо, делово, както подобава на Комисията по отбрана, бяха ратифицирани две споразумения.
Нека да започнем по така предложения дневен ред. Запознати сте с двете точки:
1. Законопроект за допълнение на Закона за военните паметници, № 754-01-21, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 14 юни 2017 г. – обсъждане за второ четене.
2. Разни.
Други предложения за дневния ред? Няма.
Моля да гласуваме. Който е „за” така предложеният дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Предлагам да преминем към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННИТЕ ПАМЕТНИЦИ, № 754-01-21, ВНЕСЕН ОТ ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ КАСАБОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 14 ЮНИ 2017 г.
На основание чл. 87 от Конституцията и чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание до председателя на Народното събрание беше внесен Законопроект за допълнение на Закон за военните паметници от народния представител Валентин Касабов и група народни представители.
Със Законопроекта се допълва текста по чл. 4, ал. 1 от Закона, който определя кое е недвижимо материално свидетелство се обявява за военен паметник. Добавя се текст „за паметниците на българските граничари“.
Законопроектът беше обсъден и приет на първо гласуване в Комисията на 22 юни, след което беше приет на първо гласуване в пленарната зала на 28 юни.
По процедурата на чл. 83, ал. 1 от Правилника на 30 юни е внесено предложение за изменение и допълнение в приетия на първо гласуване Законопроект от народните представители Славчо Велков, Таско Ерменков, Кольо Милев и Никой Цонков.
С писмо до министъра на отбраната на основание чл. 83, ал. 4 от Правилника съм поискал и Становище на Министерството на отбраната по предложения Законопроект, което Ви е предоставено на всички.
Предлагам да започнем обсъждането със Законопроекта на второ гласуване.
По наименованието на Законопроекта – Закон за допълнение на Закон за военните паметници.
Имате думата за изказвания по наименованието? Няма.
Предлагам за гласуване наименованието на Закона, така както беше прочетено.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
По § 1 – предложение от вносителя: чл. 4, ал. 1 се допълва и придобива следната редакция:
„Чл. 4. (1) Военен паметник и недвижимо материално средство в памет и прослава на военнослужещите в българската армия, взели участие във война, водена от българската държава, на загиналите български военнослужещи при участие в операции и мисии извън територията на страната, при изпълнение на служебния им дълг в мирно време при защита на населението на български граничари, отдали живота си опазвайки неприкосновеността на държавната граница на Република България и обществения ред в страната, както и на участниците в българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война и на участниците в Македоно-одринското опълчение. Военни паметници са и военни гробища, гробници, костници и мавзолеи.“
Предложение от народните представители Славчо Велков, Таско Ерменков, Кольо Милев и Николай Цонков:
1. „В чл. 4, ал. 1 след израза „при изпълнение на служебния им дълг в мирно време при защита на населението“ се добавя изразът „на загиналите български граничари при изпълнение на дълга си по охраната и защитата на държавната граница и териториалната цялост на България“.
2. „В чл. 4, ал. 2 да отпадне изразът „не са военни паметници по този Закон индивидуалните гробове и трайните надгробни символи върху тях на лицата по ал. 1 в гражданските гробищни паркове“ и ал. 2 придобива следния вид:
„(2) Не са военни паметници по този Закон индивидуалните гробове и трайните надгробни символи върху тях на лицата по ал. 1, осъдени за умишлени престъпления от общ характер против Републиката, собствеността и личността.“
Предложението на народните представители Славчо Велков, Таско Ерменков, Кольо Милев и Николай Цонков, освен текст по чл. 4, ал. 1, включва и чл. 4, ал. 2 от Закона за военните паметници.
Ще си позволя да дам думата на госпожа Мацева от „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ за разяснение относно предложенията.
След това ще дам думата за обсъждане.
ВЯРА МАЦЕВА: По т. 1 предложението отговаря напълно на обхвата и принципите на приетия на първо гласуване Законопроект, но по точка втора излиза сериозно от обхвата, тъй като разширява много лицата, за които военен паметник е материално свидетелство и това предложение няма оценка на въздействието. В становището, което Министерство на отбраната е предложило, обхватът ще бъде около един милион и 400 гроба, което, по мое мнение, сериозно нарушава принципа на Закона като цяло и няма нищо общо с добавката, която е направена на първо четене и, за която добавка има оценка на въздействието.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, госпожо Мацева.
В този смисъл, предлагам на гласуване предложението по точка втора да не се обсъжда.
Заповядайте за процедура.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател! Аз не мисля, че трябва да се подлага въобще дали да се обсъжда или да не обсъжда, тъй като Правилника за Народното събрание е пределно ясен: предложения между двете четения, които са извън обхвата на приетия на първо четене Законопроект извън духа на приетия на първо четене Законопроект, няма какво да се разглеждат. Така че той е извън тематиката на приетия на първо четене Законопроект. Мисля, че точно това каза и правният референт. (Реплики от Вяра Мацева.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Смятам, че трябва да гласуваме дали точка втора да се обсъжда или да не се обсъжда?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Точка втора, господин Председател, или предложенията по точка втора.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Предложението по точка втора.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Защото господин Гаджев каза, че съгласно Правилника, цитирам го точно: „няма какво да се разглежда“. Не виждам някъде да е написан изразът „няма какво да се разглежда“. Разглежда, обсъжда и така нататък. (Реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това, което каза госпожа Мацева, е съгласно чл. 84, ал. 2 – предложенията, които противоречат на принципа и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект, не се обсъждат и гласуват.
Затова Ви предлагам да не го обсъждаме, като това го гласуваме, ако нямате нищо против.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, мисля, че не сме за първи път в Народното събрание и знаем, че има и други предложения, допълнения в други закони, в които нещата се обсъждат в зависимост от това, че са вкарани между първо и второ четене и нека по формални причини да не отхвърляме нещо, което, според нас, даже и не противоречи на общия смисъл на Закона, тъй като общото изменение на Закона е разширяване на смисъла на това „какво е военен паметник“.
В тази връзка ние правим едно допълнително предложение за разширяване на смисъла на това „какво е военен паметник“. Вие предлагате да бъде граничарите, ние допълваме и „други военнослужещи“. То не е извън смисъла и контекста на направените промени, а е допълнение към това, което правим, тоест разширяваме обхвата още малко.
И понеже не искам втори път да вземам думата, Вие виждате и в Мотивите на Министерство на отбраната, че те са се съобразили – на страница втора, ако сте ги прочели –с нашите мотиви, че наистина в момента имаме безобразно състояние на някои паметници на велики български пълководци, които са ужасяващо състояние, тъй като няма кой да се грижи за тях, видимо и роднините са починали. Някак си паметникът на Владимир Вазов да стои в ситуацията, в която е, и още три-четири такива, струва ми се, че формално да подходим няма да бъде етично.
Аз разбирам, може да го гласуваме, може да не го гласуваме, може да го приемете, но виждате, че имаме и редакция на Министерство на отбраната, която според нас, като вносители на това предложение, отговаря по принцип на смисъла на това, което сме предложили. Нали така, колеги?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Аз също бих искал да взема отношение, ако разрешите, без да го обсъждаме.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Само господин Ерменков да завърши.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това предлагам: първо, да се обединим около факта, че ние не излизаме извън обхвата на идеята да се разшири темата „Какво е военен паметник“. Не въвеждаме нова терминология за това да има нещо допълнително, освен военен паметник да има и някаква друга, която да излиза от обхвата. Предложението на вносителя – оригиналното, на първо четене е разширяване – и е напълно правилно, и ние ще го подкрепим, разбира се „със загиналите български граничари“ – ние просто го доразширяваме в смисъла и на предложението на Министерство на отбраната с онези пълководци, които са велики, които не са намерили навремето своето място в регламентираните военни гробища. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Ако може, господин Председател, нека да кажа, че аз съм изненадан от информацията, която не ни е предоставена предварително за милион и 400 хиляди, и съм готов да го обсъждаме този въпрос. Съмнявам се в достоверността на тази цифра.
Ще Ви кажа защо. Защото Вие знаете колко са загубите при една конвенционална война в проценти, ако някой не ги знае, ще му ги кажа, първо.
Второ, колко българи мъже и жени са участвали във всички изброени войни в обсега? В никакъв случай не можем да говорим за един милион и 400 хиляди гроба.
Ние сме се водили от желанието да включим в този обсег гробове, паметници на хора... Ще Ви дам един пример, защото виждам, че самата госпожа, която направи изказването, не е наясно за това. Министри на войната до 1944-та – ген. Данаил Николаев, Стефан Паприков, ген. Михаил Савов, Иван Фичев, Иван Маринов, Калина – шест души извън обсега; началник щабове на войската седем човека – Иван Луков, Христо Борумов, Назъмов, Никола Иванов; командващи армии – 16 човека: ген. Стилиян Ковачев; командири на дивизии – 28; командири на полкове – 11; дейци на ВМРО и на Македоно-одринското опълчение – 12. Не вярвам лично, извинете ме за емоцията, че доц. Михов ще се съгласи да излязат дейци на ВМРО извън този обсег.
Какво имаме предвид в случая? Имаме предвид нещо съвсем обикновено. Аз ходих в тези парцели на Централния гробищен парк. Те са общо 130 гроба. Повечето от тях са изоставени, обрасли, някои са счупени, неизмити. Имахме една проста идея: това, което иска министърът на отбраната по повод на обучението на младите хора във военно-патриотичното възпитание на един път или на два пъти в годината на Задушница или на Гергьовден да се поизчистят, да се грижим за тези паметници. Ние можа да водим там деца, да ги възпитаваме.
Чрез двата си филиала Военноисторическият музей, който има клонове в Крумово и във Варна, може да се грижи за такива неизвестни българи съответно в Източна и в Южна България. Това дава основание, госпожо, дори и съответната дирекция да поиска няколко допълнителни бройки и минимален бюджет. За това става дума, не за нещо друго. Законът от 2008 г. е недоглеждане. Хора, които са създали българското военно изкуство и прославили България, да не бъдат в обсега.
Питате ме: храбреците от Сливница? Ами те са загинали 1885 г., не е имало още военни гробища, погребали са ги на две крачки от военните гробища. Защо ние да не им зачитаме гробовете? Проверих – две трети от таксите не са плащани, нямат близки. Може ли да забравим такива личности, от които ние всички сме се учили тук, включително и именити генерали, които са сред нас. Това беше нашата идея.
А за 1 млн. 400 хиляди аз съм готов да поспоря и да Ви оборя, госпожо, понеже Вие поднесохте тази информация.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Извинете, господин Тошев, нека се обърнем към Министерство на отбраната, господин Антонов също е тук. Имам въпрос: има ли възможност чисто процедурно тези паметници, които са споменати съвсем правилно, господин Велков, съвсем правилно от вносителите от колегите от БСП, да бъдат разглеждани, да има процедура в Министерството на отбраната, да се мине по тази процедура и да бъдат обявени за военни паметници по сега съществуващия закон. (Реплики извън микрофона.) Член 5, ал. 2 вижте, ако имате Закона пред Вас.
ИВО АНТОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Текстът на чл. 4, ал. 1 казва: „Военен паметник не е движимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещи, взели участие във война, водена от българската държава“. Включва всичките тези, за които господин Велков говори.
Защо не сме съгласни обаче да отпадне в ал. 2 текстът, че „не са военни паметници гробовете и надгробията в гробищата“? Тази цифра милион и 400 хиляди, ако тръгнем да я изчисляваме така буква по буква, цифра по цифра, може да нарасне значително. Аз тук казвам една най-елементарна сметка: всички, взели участие в Първата световна война военнослужещи са над един милион, милион и шестдесет и няколко хиляди. Те са участвали очевидно и в Балканската война, тоест припокриват се.
Във Втората световна война са участвали над 400 хиляди души, тоест милион и 400 хиляди са само на първо четене. От тук нататък всички гробове на починали участници в тези две войни в гробищните паркове ще станат военни паметници, което обезсмисля въобще значението на военен паметник като такъв.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Извинявайте, господин Велков. Въпросът ми е по поставения от колегите от БСП въпрос за Министерството на отбраната. За паметника на Вазов, паметника на Колев, на Луков и така нататък – има ли такава процедура по чл. 5, където министърът на отбраната може да започне разговори с роднините, които са собственици на гробовете, да може този паметник с тяхно разрешение да бъде обявен за военен паметник?
ИВО АНТОНОВ: Това може да стане по решение на Областната комисия „Военни паметници“, която утвърждава кои паметници да бъдат военни паметници, а Министерството на отбраната като втора стъпка от това обявяване ще включи тези паметници, които са включени в областния, в националния регистър. Така ще бъдат обявени.
Но, ако се вземе решение да се прави редакция в ал. 2, ние предлагаме една редакционна бележка да се включи „освен тези на бележити пълководци и военни герои“ – това, което господин Велков предлага. (Реплики.) Но процедурата е същата, пак Областната комисия трябва да вземе решение кои са бележитите пълководци и военни герои, чиито паметници да станат такива. (Реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Процедура от господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Един процедурен въпрос имам към Министерството.
Господин Заместник-министър, разбрахме че Областната комисия може да направи, а кой инициира? Това е проблемът тук. Затова искаме законово в текста да бъде включено, за да има законово основание тази Комисия да бъде не подтикната, ама някак си да се изпълнява Законът, защото сега в момента може, но не го прави. Нали разбирате? Идеята е да намерим някакво решение, в което тези паметници наистина да бъдат признати за военни, независимо от това какво ще бъде – дали ще бъде по този начин или по друг, но да знаем, че това е работещо решение, а не е просто някаква възможност, която, както виждате, досега не се е случило. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, само да редуваме малко.
Да не влизаме в диалог.
Давам думата на господин Велков.
Заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Не разбирам как господин Антонов не вижда, че тук дирекцията може да извлече и полза, разбира се, включително и за бюджет и за щат, за което ние ще гласуваме.
Вижте, военен паметник е „недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещи“. „Прослава на военнослужещи“, ако трябва още един път ще го кажа: тук говорим за прославени българи. Ако нямаше този момент „прослава“ щях да се съглася с Вас.
Друг е въпросът, ето взел съм Ви списък на паметници и гробове включени в Националния регистър на недвижимите паметници на културата със статут на културни ценности по реда на Закона за културното наследство от 2009 г. За тях се грижи Министерство на културата, ние нямаме отношение. Там е гробът на Яне Сандански, гробът на Тодор Александров, Румънскит мавзолей, Гривица, Парк Плевен и така нататък. Така че ние тук говорим за онези, които наистина са прославили българската бойна слава, на които гробовете и паметниците не могат да останат забравени. Не са чак толкова много.
Съгласен съм, че трябва да има редакция – във всички случаи. Но това ще го кажат юристите, може да се създаде комисия. Бъдете сигурни, че и господин министърът, който е запознат отчасти с нашето предложение, ще има положително мнение по въпроса. За това става дума.
Утре как ще кажем на онези деца: ето това е бащата на българската конница генерал Колев, чийто паметник е неизмит, непочистен и така нататък? Няма как. Аз не бих могъл да го обясня. Повече няма да говоря. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, колеги, аз мисля, че председателят на комисията генерал Попов правилно започнахме формално да обсъждаме дневния ред и след това минахме по същество.
Току-що гласувахме наименованието на Закона – той е Закон за допълнение, а това, което Вие предлагате, чисто формално е Закон за изменение. Не се захващаме за това, обаче това, което е съвсем грубо изчисляват Министерство на отбраната с великия генерал Колев, да кажем, те са доста. В текста, който Вие предлагате ще включим и тези, които са му хранили конете и са се грижили за тях – 15 човека зад фронтовата линия. Ако са минимум 1 млн. 400 хил. тези гробове и надгробни символи и ги включим в Закона, по съвсем лаическо изчисление, ако задължим Министерството да се грижи за тях трябва да гласуваме по 50 лв. примерно на година да се грижи за тези паметници – това са 70 млн. лв. Ние тази оценка я нямаме, импровизирам в момента.
Ако Вие държите, нека да проведем този дебат, но да го проведем подготвено и добросъвестно. Ние въобще не сме срещу героите от войните, но както споменаха ние всички знаем историята – в Първата световна война са участвали над 1 милион човека. От тях са загинали 120 хиляди, останалите 900 хиляди са се върнали по родните си места. Загинали са 1920 г., 1930, 1940 г. (реплики) и са починали от някакви причини, биологични. Ние ги включваме с този текст, изключвайки в ал. 2 на чл. 4 на този текст – ние включваме автоматично техните гробове. Да, но в България имаме традиция –семейните са фамилни гробове, и са погребани след това негови роднини, близки и така нататък. Как ще стане идентифицирането на тези герои?
И затова, господин Председател, процедурата ми е, по процедура се изказвам сега, е да гласуваме да не разглеждаме предложението на колегите от БСП по промените в чл. 4, ал. 2. и моля да го подложим на гласуване. Иначе влизаме в един дебат, за който не сме готови сега и нямаме право да го разглеждаме.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, аз съм го чел.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Министерство на отбраната дава становище, ние решаваме.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Министерство на отбраната може мине през Министерски съвет, това е тяхно становище, не можем да го обсъждаме, това е за наша информация. Те нямат право да внасят тук закон, предложение за второ четене и така нататък.
Смятам, че няма нищо лошо сега да гласуваме това, а после никой не пречи на друга законодателна инициатива. Иначе ще влезем в един безкрайно омагьосан кръг.
Благодаря, господин Тошев, за предложението по процедурата.
Предлагам да преминем към гласуване предложението по точка втора да не се обсъжда и гласува.
Който е „за“ моля да гласува.
За – 9, против – 5, въздържали се – 3.
Приехме да не се гласува точка втора.
Давам думата на вносителя на Законопроекта – господин Касабов, за изказване по точка първа. (Реплики.)
Извинявайте за дискриминацията, господин Адмирал.
Заповядайте, господин Касабов. (Шум и реплики.)
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Максимално кратък ще бъда. Предложението на БСП в момента нека да го отложим, всъщност Вие го направихте.
Споделям аргументите на колегите за това, което казвате – милион и 400 – на никого не се казва какви пари ще отидат. И в този смисъл трябва да се мисли за нещо по-сериозно в бъдеще и да се гледа в Комисията по-натам. Това е, което мога да кажа, и да Ви благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Михов, от името на вносителите имате ли да добавите нещо?
МИЛЕН МИХОВ: Аз мисля, че това допълнение на Закона е консенсусно. Миналият път се разискваше въпроса за редакцията на предложението и виждам тук, че е дадена една друга редакция. Мисля, че тя е по-точна и предлагам да приемем тази редакция: „на български граничари, загинали при охрана или отбрана на държавната граница“. Мисля, че юристите са се постарали тук. Аз лично подкрепям такава редакция на първоначалния текст.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Михов.
По точка едно от името на вносителите на предложението, колегите от БСП? (Реплики.)
Всички сте запознати, мисля, че имате редакцията пред себе си.
Останалите колеги, по точка едно – изказвания някакви?
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, по чл. 4, ал. 1 предлагам да приемем по принцип и двете предложения на колегите от „Патриотичния фронт“ и на колегите от БСП по принцип и съобразявайки се с основния Закон – Законът за отбраната и въоръжените сили и неговата терминология, да приемем редакция на Комисията, в която думата „защита“ да бъде заменена с „охрана и отбрана“, което по никакъв начин не изменя смисъла, само изчистваме терминологията така, както е приета в основния Закон.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре. Други изказвания?
По чл. 1 заповядайте, господин Адмирал.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! По чл. 1 аз приемам предложението на Министерството на отбраната да заменим още във втория ред „българска армия“ с „въоръжените сили“. По този начин надолу ще съответства, тъй като Гранични войски са част от въоръжените сили – граничарите, а те не са от Българската армия или са били, но някога не са били. Така че това е редакционна поправка която трябва да направим.
„Военен паметник е недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещи от въоръжените сили взели участие...“ и долу текстът съответства, така си мисля. Защото после говорим за граничари. (Реплики.)
Не сте ли съгласни?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, Заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми колеги, аз изразявам едно мнение. Пламен Манушев казва, че понякога се изказвам като кмет.
Всеки от нас е нещо, чопли в някакъв закон и тук се надхитряме какво да се приеме в него и как да се получи някакво недоносче. Дайте в този парламент нещо да се прави смислено и, когато нещо се внася, то да бъде така съгласувано с останалите групи в парламента и да се знае какво е мнението. Внесен там един член да се промени, ами дори и въоръжените сили, господин Адмирал, граничарите не са били във въоръжените сили през целия период. (Реплики.) Не са били, не са били.
И сега едно недоносче приемаме тук и пляскаме, че сме променили един текст, което нищо не означава. Нищо! Никаква полза от цялата работа, само ще се тупаме тук, че сме свършили някаква работа. Това е моето мнение. Благодаря Ви. (Реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Според мен, ако тръгваме да търсим терминологично нещата – това, което е предложило Министерство на отбраната е нещото, което би трябвало да ни обединява тук в текста „военен паметник е недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещи от въоръжените сили, взели участие във война, водена от българската държава“. И понеже, както уточнихме, че граничарите не са били винаги там, затова ги извеждаме отделно: „На загиналите български граничари при изпълнение на дълга си по охраната и защитата на държавната граница за териториалната цялост на България“. Според мен това би трябвало да бъде текстът, около който бихме могли да се обединим.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Текстът, който е предложен от Министерството?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Който е предложен от Министерството като обща редакция. (Шум и реплики.)
Иначе по втора точка, е ясно, че вече няма да го коментираме, няма смисъл да влизаме допълнително пак в диалог.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Аз ще кажа едно допълнение. „Въоръжените сили“ е по-широко понятие от „Българската армия“. Затова искаме да го променим. По сегашния Закон за отбраната и въоръжените сили по чл. 50 „Гранична полиция“ е вътре във „Въоръжените сили“ сега. (Реплики.) Някога е била част от армията – в различни години е било различно. (Реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Извинявайте, да не влизаме в диалогов режим, да дадем думата на госпожа Мацева да поясни терминологията.
ВЯРА МАЦЕВА: Виждам, че искате сега да разширите понятието, но както казаха Вашите колеги: граничарите не са били само сега, а и в миналото, и този текст в този момент също е извън обхвата, тъй като вече разширяваме едно поле и ние не знаем, нямаме оценка за въздействието и на него. Казусът е абсолютно идентичен, така че аз лично в този момент не смятам без дебат, че е необходимо…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, последно, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Учудвам се на опита да вкараме казуистика в нещо, което според мен е повече от ясно.
Добре, приехме го компромисно, ние ще си направим допълнителното законово предложение по точка втора в съответствие с предложението на Министерство на отбраната. Смятайте, че това ще бъде направено в най-скоро време.
РЕПЛИКА: В пълен обем.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В пълен обем, както са го предложили Министерство на отбраната – втора точка. Тяхната редакция е на втора страница.
Но по първа точка все пак предлагам още един път: имаме редакционни поправки, около които бихме могли да се обединим, и това е терминологично предложение на Министерство на отбраната. Дайте да гласуваме това предложение.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, благодаря господин Ерменков.
Предлагам да гласуваме по принцип предложението на народните представители господин Велков, господин Ерменков, господин Цонков и господин Милев – по принцип става въпрос.
Който е „за“ моля да гласува.
За – 18, без против и въздържали се.
Комисията подкрепя по принцип.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителите по § 1. Който е „за“ моля да гласува.
Това е на вносителя казвам.
За – 18, без против и въздържали се.
Приемаме по принцип предложението на вносителя.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на Комисията по § 1, който да стане „параграф единствен“ с допълнението, което е това, което предлага и адмирал Манушев. (Реплики на Вяра Мацева извън микрофона.)
Четем предложението, внесено от адмирал Манушев: думите „Българска армия“ да се заменят с думите „Въоръжени сили“. (Реплики на Вяра Мацева извън микрофона.)
Който е съгласен думата „Българска армия“ да се замени с „Въоръжените сили“, моля да гласува.
За – 18, без против и въздържали се.
Приемаме „Българската армия“ да се замени с думите „Въоръжените сили“.
Гласуваме след думата „населението“ да се добави: „на българските граничари, загинали при охрана и отбрана на държавната граница“ като редакция. (Реплики.)
Който е „за“ така предложения текст, моля да гласува. (Шум и реплики.)
За – 18, без против и въздържали се.
В този смисъл Комисията подкрепя.
ВЯРА МАЦЕВА: Трябва да прегласуваме наименованието на Закона и да стане Закон за изменение и допълнение. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Моля Ви за малко ред без да влизаме в диалог!
Предлагам да прегласуваме името на Закона, който да бъде за изменение и допълнение на Закона за военните паметници.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Добре, приключихме точка първа. (Шум и реплики.)

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
РАЗНИ.
Благодаря, господин Заместник-министър. Отново внесохте бъркотия с Вашето участие, за което изключително Ви благодарим.
Заповядайте от името на вносителите.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Колеги, много Ви благодаря. Да сте живи и здрави и да живее България! Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Касабов за Вашето участие. (Шум и реплики.)
Ще помоля за малко повече ред!
По точка втора отново да напомня 7,00 ч. за полигон Ново село тръгва микробусът на 20 юли 2017 г. от северния вход на сградата на Народното събрание. Всички сте поканени.
Между другото има официална покана и за присъствие на учение Црънча, но това е индивидуално на специалните сили на 26 юли. Така че, който има желание може да отиде. Ще бъде осигурен автобус от Министерството. Всъщност, ако бъдем безкрайно точни, защото говорих с господин Налбантов, ще направят всичко възможно да има осигурен. Все още не е 100% осигурен. (Шум и реплики.)
Има предложение от министъра на отбраната, който ни е поканил на следващото заседание, ако нямате нищо против, да го проведем в Министерството на отбраната на 25 юли 2017 г., вторник от 16,00 ч. (Реплики.)
Ако имате група в 18,00 ч. горе-долу ще гледаме да се сместим, така че преди да отидем на група да сме си направили заседанието.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Господин Председателю, Вашата забележка беше като „смъртна присъда“ за мен. Дайте ми думата предсмъртно поне да кажа две думи.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми колеги, това което казахте за пълководци, го споделям абсолютно. Направо е срамота, че сме ги оставили.
Повярвайте, през 2004 г. случайно намерих гроба на ген. Колев. Беше в тръни, треви, няма наследници, няма никой. Така че има хора, които трябва, но не всички, не можем. И затова не бива сега да го приемаме, а да обсъдим наистина какво да направим. Защото има хора, починали, има наистина славни. Има 14 генерали и 34 полковници в същия 48 парцел, загинали през 1925 г. в атентат. Две трети от тях са герои от войната, командири на дивизия, така че тях си ги смятаме за войнишки паметници. Те са убити даже не са починали, разбирате ли? Затова трябва да го огледаме, да го направим. Има смисъл да се направи и тези мъже да не бъдат забравени, защото слагаме цветя на камъка, то няма никой там, а където са им костите – нищо. Никой не ги знае?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Между другото тук не искам да влизам отново в същата тема, но съм абсолютно съгласен. ако искате, ако някой има предложение нека да го обсъдим всички и ако трябва всички да се подпишем от парламентарните групи. Съгласен съм с генерал Милев – нека да бъде нещо стойностно, нека да го разгледаме, юристите да го видят, да го натаманим и ако трябва от всички парламентарни групи да се подпишем, за да уважим тези паметници, иначе щеше да стане грозно.
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Тъй като адмирал Манушев отвори темата, аз мисля че ние можем да се обединим и да поставим въпрос пред Министерството на отбраната, че и сега има законови основания на тези генерали поне в Софийските централни гробища, както се казва и тук на една ръка разстояние да бъдат предприети действия и мисля, че Министерството няма да възпрепятства или да избяга от такава отговорност. Вън от съмнение е това общо желание да се действа дори и сега при сега действащото законодателство, защото е недопустимо, разбира се армията да не се грижи за своите генерали и своите герои.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това, което предлагам – вярно, че Министерството може да го направи, но нали разбирате, че опира и до пари. Тоест трябва да има някакъв бюджет, и най-сигурният начин тези пари да бъдат осигурени, ако ние законово уредим нещата, за да се знае, че това е задължение на Министерството, а не е по желание на Комисията, която е там. Затова беше идеята, не за нещо друго, но ние ще го преценим, ще го уточним, защото по логиката, когато сме го предложили – сега го прочетох малко по внимателно, и на баща ми паметникът също трябва да бъде военен паметник –участвал е в партизанско движение, в две фази на Отечествената война и така нататък. (Реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз закъснях и съжалявам, извинявам се. Разбрах, че е предизвикало тука дискусия, но на мен ми харесва предложението на Министерство на отбраната, освен тези на бележити пълководци и военни герои. Има резон в това и дайте да го помислим, и да се обединим. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Много внимателно трябва да се пипа и ще намерим съвместно решение. (Шум и реплики.)
Все още сме на заседание, Заповядайте, господин Генерал.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Не взех думата одеве, за да не разширяваме и да излизаме в излишна дискусия обаче, тук както е написано. Само да цитирам и да Ви кажа, че този проблем трябва по-обстойно да се види: „При изпълнение на служебния им дълг в мирно време при защита на населението.“
Добре, ами военнослужещи, които са загинали и в мирно време. Примерно вдигат хеликоптера да гаси пожари и загинаха хората. Това е пак защита на населението. Затова имам предвид, че като се събере тази група – дали от моряци, от сухопътни, от авиация – да се огледат абсолютно всички, защото примерно при изпълнение на служебния дълг много хора са загинали. По време на учение и сега загиват колеги.
По време на учението, което проведе НАТО в Прибалтика сега – там писаха за един загинал военнослужещ. Аз забравих от Германия ли, или от коя държава беше. Няма значение – има такива жертви, той си е изпълнявал дълга човекът. Така че трябва и този момент да се обхване да не останат едни герои запаметени, а други забравени отново. Това имах предвид.
Това е въпрос, който трябва да се дискутира много по-обстойно и другото, което само ще допълня, и което каза колегата: важно е Министерството с какви пари разполага.
Днес стана дума с един мой колега, който е от Момчилград и каза: „знаем, че Министерството се грижи за паметниците, но явно средствата им не достигат“ и каза, че два пъти са поставили въпроса за паметника на войниците, когато в река Арда, спомняте си, че се удавиха момчетата. (Реплика: река Върбица!)
Мисълта ми е, че каза накрая уж отпускат пари, а нищо не отпуснаха – молба към общината, а общината няма такъв фонд да отпусне пари.
Така че, този процес пак трябва да се завърта и финансовото осигуряване на всяко едно мероприятие, защото идеята е хубава – да се поклоним пред героите, да им отдадем нужната почит, но трябва и финансово да се …
ПРЕД. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин генерал. Да Ви кажа от опита, който имам.
Има една заповед Граф Игнатиево да се грижи за този, този, и този паметник средно означава, че на Граф Игнатиево му увеличават бюджета. Нали е така? (Шум и реплики.)
Искрено се съмнявам, че ако го гласуваме със закон, господин Ерменков, ще увеличат бюджета на Министерството, но инициативата е добра. (Реплики.)
Друго по точка разни? Няма.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,00 ч.)