1. Запознаване на членовете на Комисията по отбрана от министъра на отбраната с целите, мерките и дейностите на Министерството на отбраната в изпълнение на основен приоритет „Отбрана“ от Програмата на правителството и състоянието и перспективите за изпълнение на проектите за модернизация.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 9

На 25 юли 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана в зала „Тържествена“ на Министерството на отбраната при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Запознаване на членовете на Комисията по отбрана от министъра на отбраната с целите, мерките и дейностите на Министерството на отбраната в изпълнение на основен приоритет „Отбрана“ от Програмата на правителството и състоянието и перспективите за изпълнение на проектите за модернизация.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Константин Попов.

* * *


МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Добър ден!
Благодаря на Комисията по отбраната да проведем това заседание в сградата на Министерството на отбраната. Динамична беше тази сесия и за парламента и досега провеждахме срещите там, където Комисията си прави заседанията. Мисля, че макар и последното заседание на Комисията по отбраната чисто символично като домакин Министерството на отбраната е само един знак от наша страна като политическо ръководство на Министерството, един знак на уважение към колегите от Комисията по отбраната и на благодарност, че в тези макар и няколко месеца имаме пълно покритие по всички неща, които трябва да се случват в нашата Българска армия.
Господин Председател, аз като домакин съм длъжен да сдам „властта“, както се казва, на върховния орган в Република България – това е парламентът, така че от тук нататък Вие поемате ръководството. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
От името на всички членове на Комисията – оценяваме жеста, за това да може да домакинствате това заседание на Комисията по отбраната. Разбира се, чух и други предложения за м. септември, мисля, че за Варна имаше такова предложение, но това вече ще го решаваме допълнително.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: В четвъртък.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Беше за м. септември, ще видим кога ще е.
РЕПЛИКА: За петък, ако е възможно.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: И ако е малко след 6 септември 2017 г., ще стане много добре.
РЕПЛИКА: След 15-ти.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ще домакинствам и там.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ще видя и командния състав на Армията, има време, и това ще се случи.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Някои са в отпуск.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Доколкото разбрах, то е и видно, имаме кворум и може да открием заседанието на Комисията по отбрана.
Представен Ви е дневният ред, той се състои от две точки:
1. Запознаване на членовете на Комисията по отбрана от министъра на отбраната с целите, мерките и дейностите на Министерството на отбраната в изпълнение на основен приоритет „Отбрана“ от Програмата на правителството и състоянието и перспективите за изпълнение на проектите за модернизация.
2. Разни.
Само да напомня, че доста хора имат парламентарни групи днес следобед, така че ще помоля и колегите от Министерството на отбраната, пък и ние, да се организираме максимално добре, за да може тези хора, които наистина трябва да участват групите, да могат да стигнат навреме.
Има ли други предложения за дневния ред има ли?
РЕПЛИКА: Няма.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Дневният ред е приет единодушно.

По първа точка
Запознаване на членовете на Комисията по отбрана от министъра на отбраната с целите, мерките и дейностите на Министерството на отбраната в изпълнение на основен приоритет „Отбрана“ от Програмата на правителството и състоянието и перспективите за изпълнение на проектите за модернизация.

Първа точка е изключително важна, изключително актуална. Знаем, че средата за сигурност изключително динамично се променя – по-нови ситуации около нас специално, в глобален мащаб също. Пред България и пред Министерството на отбраната предстоят важни неща. Трябва да се изготвя национален план, който е във връзка с изискването на НАТО. Трябва да се направи преглед на Плана, който е за 2018 г. Ще трябва да се работи и в направлението – това, което се обсъждаше на Консултативния съвет по национална сигурност, че има промяна на Стратегията за национална сигурност. Всичко това ще даде отражение върху бъдещата работа, приоритетите, модернизацията, която, надявам се, ще продължи.
Но в края на краищата ненапразно първата ни среща беше с директора на Служба „Военна информация“, който да ни запознае с тази среда на сигурност. Трябва да видим наистина много точно какви са заплахите, как трябва да отреагираме и в съответствие с това какво трябва да представлява Българската армия и Въоръжените сили – разполагаеми ресурси, да се направи точната оценка и да се намери максимална ефективност на всеки вложен лев.
Основното, предполагам, че това сме говорили в Комисията, първи приоритет ни е личният състав. Смятам, че тук нямаме разнобой в различните парламентарни групи. Това е първостепенна наша задача да подкрепим всичко това, което ни се предложи според мен, след като ще е достатъчно разумно, но да има грижа за личния състав.
Но пак да се върна към проекта за модернизация, което е една част от въпросите, които ще обсъждаме. Очевидно е, че парите са достатъчно много, извършена е прекалено много работа. Но е и очевидно, че когато се правеше предишната оценка, се разработиха едни 10 сценарии. Може би на базата на обстановката, която е в момента трябва да се преогледат тези сценарии и своевременно – лично мое мнение изразявам, ще трябва на базата на една сериозна оценка наистина да се види и ако е възможно дори да се направи един инвестиционен план-програма, така че в края на краищата да знаем каква армия искаме да имаме в бъдеще с ресурса, който може да бъде осигурен. Това е сериозна задача. Искрено се надявам, че в това, което ще ни предоставите като информация, да имаме и тази възможност да дискутираме и тези въпроси.
С това завършвам и предлагам да дадем думата на колегите от Министерството на отбраната кратичко, така че да имаме и възможност за няколко въпроса след това.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще Ви запозная с основните 5 приоритета ,заложени в Програмата за управление на коалиционното правителство между ГЕРБ и „Обединените патриоти“. Всъщност говорили сме си с Вас за тях още в началото, просто ще ги маркирам отново.
По изпълнението на приоритет № 1 – Българската армия е надежден гарант за сигурността на страната. Мисля, че тук нещата няма какво да ги коментираме. Това означава активно и надеждно партньорство с колегите, с другите страни – членки на НАТО. Както виждате, и ученията, които преминаха и тези, които присъстваха на тях, видяха как се развиват нещата.
Приоритет № 2 – Активното сътрудничество с военно-патриотичните съюзи и другите неправителствени организации за патриотично възпитаване на младежта и съхраняване на традициите на Българската армия. Тук сме отразили предложенията и мисля, че няма смисъл да ги чета – те са 6 -7 страници.
Приоритет № 3 – Изграждането на силна армия чрез ускорено развитие на Въоръжените сили. Това означава поддържане на съществуващата техника, нейната поддръжка, модернизационните проекти. На тях ще се спра малко по-специално допълнително, защото това е темата, която вълнува обществото.
Приоритет № 4 – Разширяване на участието на Въоръжените сили в по-активна защита на населението при бедствия, аварии, опазването на границите и противодействието на тероризма. Тук мисля, че тази тема е широко обсъждана. Разработваме и един вариант, при който – какво се случва всъщност. Тук има и колеги от Комисията по вътрешна сигурност, това сме си го говорили. Четири години вече много полицаи са командировани от различни краища на страната за охрана на границата. Това оголва тези региони и битовата престъпност там, да не кажа, че ескалира, но се проявява сериозно. В същото време, след поправките, които направихме в Закона за отбраната и Въоръжените сили, Армията може да участва в охраната на границата. Нашата идея е да разработим проект, дали ще го наречем „граница“ или нещо друго – това се коментира и публично, да засилим присъствието на Армията, да кажем с по една рота във всеки граничен участък или гранични зони, нека образно да ги разделим на пет. В рамките на една рота, в която представители на Специалните сили, Сухопътни войски, Военна полиция, а защо не и Военна информация, макар че не съм много убеден, че това е необходимо, също така Военномедицинска академия, тъй като това си става на практика една операция, при която трябва да се оказва и първа помощ. По този начин ще освободим ресурс, който досега отделяше Полицията. Парите няма да са повече, тъй като със средствата, които се осигуряват полицаите, ще са от наши служители. Но по този начин ангажиментът ни към охраната на границата ще бъде много по-сериозен, и не бих казал само по темата за охрана на границата.
Това, което наблюдавах и с което съм се запознал като становище или като мнение, специално за участието на Специалните ни сили при охраната на границата, на практика тези момчета там са не само едни обикновени граничари, които патрулират и залавят нелегални мигранти. Те на практика използват присъствието си там, и това е една тренировка там буквално – по разузнаване, засади, ако щете, залавяне и връщане на нелегалните имигранти. Тоест ако ние тези хора ги стационираме на тези пет участъка, аз не разглеждам тяхното присъствие там само като едни стражари, които ще пазят границата, те там в своите лагери могат да извършват и определен вид подготовка, която ще им бъде необходима.
Другите приоритети, които сме извели, е въвеждане на военното обучение и разширяване на възможностите за доброволната военна служба. Това също е въпрос, по който многократно сме дискутирали. Тези приоритети сме коментирали и в Комисията по отбраната и публично.
Аз искам да се спра на темата с модернизацията. Започва, за съжаление – ще го кажа абсолютно откровение, без да влагам какъвто и да е политически елемент, започва да се разиграва една истерия по тази тема. Все още става въпрос дали да отидем в магазина и да си купим 5 бутилки бира или 5 бутилки ракия. Истината е, че всички говорят за 3 млрд. 520 млн.лв. нека бъдем честни обаче. Тези 3 млрд. 520 млн.лв. не са цялата сума, която трябва да бъде дадена за реализиране на тези проекти. Това е половината от сумата, защото ние говорим за осем изтребителя, а не за цяла ескадрила. Ние говорим само за бронирана машина, но не и за нейното въоръжение и говорим само за 198 машини. Същото важи и за корабите – изграждането на два многофункционални патрулни кораба, но това не включва въоръжението. Тоест сумата ще стане поне двойна.
От тази гледна точка на мен ми се ще в обществото да има реален дебат, а не да има някакво политическо надиграване. Всички знаете, че аз съм в нормални отношения с държавните дела – коментираме, говорим, но ми се струва, че тук започва някак си да се пренатяга пружината и се създава усещане, че едва ли не някой умишлено бави тези проекти по някакви си политически съображения. Тук не става въпрос за бавене.
Всеки от Вас, ако беше на мястото на министъра на отбраната или на член на политическото ръководство, щеше да си направи сметката – а тези 3 млрд. и половина дали да ги похарча така бързо и след това да ме разхождат до онази сграда с лъвовете, или да мисля внимателно, да наблюдавам и да изберем, първо, най-доброто, за което не можем да бъдем нито обществено укорявани, нито законово укорявани. Това е нашето разбиране.
По отношение на самолетите, ще Ви докладвам какво сме направили. Тъй като парламентарната комисия се зае с този въпрос в българския парламент, е ясно, че не е редно аз да поддържам внесеното от мен предложение, тоест не да го поддържам, а да настоявам то да бъде гласувано преди да се произнесе Комисията по този въпрос, след като съм внесъл предложението да продължат да започнат преговорите за самолетите на базата на решението на предишната Комисия от служебното правителство и сме предложили разсрочване на плащанията за по-дълъг период. Но в ситуацията, в която се намираме, ще изчакаме решението и препоръките на парламентарната комисия и решението на парламента.
За да не губим време в това отношение, сме предприели действия за установяване на контакти с „РСК-МиГ“ директно. Поканихме ги тук и то се случи и още преди 20 дни дойдоха, поканихме ги в София, и то лично ръководството – изпълнителният директор и неговият заместник, дойдоха в Министерството, направихме среща абсолютно официално. Заявихме, че ние желаем да работим с „РСК-МиГ“ без посредници, тоест да избегнем възможността цените да бъдат натоварени допълнително, защото все пак става въпрос за един ограничен бюджет.
Предложили сме вариант за меморандум, очакваме той да бъде съгласуван от руска страна и върнат и след това да бъде подписан, след което да дойде работна група, която да огледа 15-те самолета МиГ-29, които подлежат на ремонт. От името на Министерството на икономиката – позволихме си да използваме тези контакти, сме заявили, че имаме желание като правителство да се актуализират лицензите на „Авионанс“ – Пловдив, или бившият „Терем“ – Бенковски, с идеята да може той да влезе в пълния си капацитет на употреба. Но това също означава работна група от специалисти, които да огледат какво е наличното състояние и да се прецени какви са неговите възможности.
По отношение бронираната машина, знаете, че има поне 10 фирми – може и да са повече, които са изявили някакви намерения. Ние сме провели две срещи с представителите на Българския военно-промишлен комплекс с идеята първо да ги запознаем с намеренията на правителството, а това не е решение на Министерството на отбраната, а е обща политика на цялото правителство – при проекта за бронираните машини и за корабите, да се включи максимално участие на Българския военно-промишлен комплекс и да видим какво българските фирми могат да изработят и да участват при изграждането на тези способности. В края на краищата парите на българския данъкоплатец да се въртят в българската икономика, а не да ги подаряваме на чужди икономики.
Мисля, че хората останаха доволни. Две срещи са проведени досега. Разбира се, от заявените намерения до реалните възможности – това ще се прецени в самите конкретни разговори по това, което всеки един заявява, да може реално да бъде постигнато. Това е политиката ни като министерство и като правителство. Пак казвам, става въпрос за огромни суми пари. Не ми се ще този дебат да го обръщаме в политически. Както виждате, аз съм максимално въздържан и обран по темата, за да не създавам допълнително напрежение по въпроса или за да не създавам впечатлението, че Министерството на отбраната заема някаква страна. Има си парламентарна комисия, парламентът е най-висшият орган в републиката, каквото реши парламентарната комисия и парламентът. Ако парламентът реши да продължим преговорите с двете държави, класирани от предишната комисия, ще го направим. Ако парламентът гласува да продължим разговорите с трите участнички, и това ще направим, като от тук нататък търсим най-добрите възможни условия за България и за Армията като способности.
Искам да бъдем разбрани правилно. Тук не става въпрос за губене или печелене на време. Дори утре да гласува парламентът, и ето, предположим, че утре, в сряда, парламентът гласува и ни натовари да започнем преговори с който и да било, ние няма да бързаме, а ще водим, как да кажа, дълги разговори, за да извлечем максимално добрите условия за страната не само по отношение на цена и въоръжение на изтребителите, но ще търсим и друг вид икономическо сътрудничество, каквато практика има.
Така че намерението ни е да вземем решение накрая за нещо, за което не само Комисията по отбраната и парламентът да одобрят, но и обществото да възприеме като нормално, а не като поредното прибързано или политическо решение, вследствие на което ще остане съмнение, че някой или е създал корупционна схема, или е взел неправилно политическо решение и по този начин е ощетил отбранителните способности на страната.
Това са, така да кажа, приоритетите ни. Въпреки някои критики, че нещата се бавят, аз не вземам отношение, гледам да бъда максимален и коректен. Разбирам, че в целия казус има и много политика, ние сме се абстрахирали от политиката, за да не бъдем укорявани утре, че сме взели погрешно решение. Нито ще бързаме, нито ще бавим нещата. Ще търсим максимално добро и изгодно решение.
Съгласен съм тук с премиера, който каза, че ние искаме нов изтребител, нов самолет. Правилно! Нов самолет, но цената трябва да е изгодна. При всички разговори с посланици, които сме водили, защото надявам се, че не си правите илюзията, голяма част от посланиците, които искат среща, се опитват да обърнат внимание върху възможностите на техните държави в това отношение и това им е работата на посланиците. Ние подчертаваме какво желаем и подчертаваме многократно какви са финансовите възможности, които е гласувало, макар и предишното, Народно събрание. За да няма излишни изхвърляния или излишни надежди.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Нека да дадем възможност и на колегите.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: В този дебат участва и Комисията по отбраната. По никакъв начин ние не смятаме, че ние тук ще се затворим - политическото и военното ръководство на министерството, ще се затвори и ще вземе решение. Напротив, колкото по-широко го направим, в Комисията по отбраната има много добри специалисти и хора, грамотни по темата, отколкото ако тръгнем да ги търсим някъде, така че ние сме отворени за този разговор.
Призоваваме Ви по време на разговорите и преговорите да упражнявате конституционните си задължения, да ни контролирате или напътствате, така че се надявам всички заедно най-доброто за България решение.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Сега ще започнем пак организирано разговора, но все пак се надявам да няма дълги изказвания, в смисъл да отнемат времето на всички останали.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател,уважаеми господин Министър! Първо, само една малка корекция по отношение на Комисията за избора на самолети. Не очаквайте от нас препоръка какво да правите. От нас може да очаквате само един извод, който можем да направим от тази комисия дали процедурата е била правилно спазена, или не е правилно спазена. Това ни е предметът на работа на тази комисия.
От там нататък Ваше ще бъде политическото решение на основата на това дали е спазена процедурата, или не е според това, което достигне Комисията като извод, да решите как ще процедирате нататък. Ние не можем да Ви даваме препоръки в това отношение. Но това е само малка забележка.
Аз само искам да обърна внимание, че на фона на това, което говорим за конвенционалното въоръжение, ние имаме един по-голям проблем, който през м. април тази година показа своя глобален мащаб. Това са така наречените „хибридни действия“, така наречената „информационна война“, „кибер тероризъм“ или както искате го наречете. Мисля, че колегите тук са много добре запознати с определените основни направления за развитие на способностите по кибер защита в Програмата за развитие на Въоръжените сили до 2020 г., няма да ги напомням всичките. Знаете, че вътре има създаване на органи по кибер защита в Министерството на отбраната, има изграждане и развитие на техническа инфраструктура за наблюдение, има създаване на условия за реализиране на инвестиционни проекти за кибер защита вътре в това нещо. Нека да не забравяме и този елемент от развитието на отбранителните способности на държавата, защото конвенционалното въоръжение си е конвенционално въоръжение, но то ни трябва в случай на кризи, в случай на физическа опасност върху неприкосновеността на границите. А когато говорим за кибер отбрана и кибер защита, ние сме в състояние на постоянна заплаха за нарушаване на тази наша сигурност.
Ще Ви връча един анализ за състоянието на кибер защитата в България. По-нататък, ако решите – за да икономисам време, сега няма да навлизам в подробности, че представлява интерес, ще направим връзка с първия координатор по тази дейност, за да може наистина да предприемем необходимите мерки. Но ми се струва, че не трябва да подценяваме този въпрос и да го изведем може би като приоритет, даже преди конвенционалното въоръжение. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря и аз.
Само ще си позволя да кажа нещо, смятах да го направя накрая – нещо, което не споменах в началото. Наистина предстои ни Председателството на Европейския съюз. Знаете, че има изработени Проектопрограма, четири приоритета. Част от колегите присъстваха на срещата със зам.-председателя на Европейската комисия и точно това беше една от темите и един от приоритетите като кибер защитата.
Така че очевидно там ще трябва да се поработи доста и предполагам, че през следващата сесия на парламента ще обръщаме много голямо внимание на европейското председателство и приоритетите, които ще бъдат приети от правителството. Несъмнено един от тези приоритети ще бъде и кибер защитата. Съжалявам, че не го казвам накрая, но понеже повдигнахте темата.
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, приятно ми е, че сме на гости при Вас. Искам в началото на своето изказване да Ви поздравя за реда, който видях от входа до тук. Обиколих и един-два етажа, позволих си да го направя.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Имате право!
СПАС ПАНЧЕВ: И за реда, и за чистота, и за това, че не срещнах нито един, който да не се държеше ведро и както се полага на едно висше учреждение, каквото е Министерството.
Аз ще взема отношение за един от приоритетите за модернизацията. Радвам се, че и премиерът, и Вие, споделяте това, което и аз мисля, че ние не сме толкова богати, за да купуваме втора ръка на много години самолети, а мислим за нов самолет, който би отговарял на потребностите на държавата ни. А какъв ще бъде той, знаете пътя, по който се стига до окончателното решение.
Доволен съм, че Вие не се осланяте на новия самолет, а сте решили и поддържате самолетите, които ние имаме самолетите на разположение в Българската армия в добра бойна готовност и сега, а чувам – и в бъдеще, защото при една добра поддръжка, което не е толкова скъпо, ние, и Вие го казахте, до 2029 г. ще имаме самолети, с които изпълняваме поставената ни от НАТО мисия.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Да.
СПАС ПАНЧЕВ: Казвал съм го друг път, казвам го и сега – през 2004 г. ние в желанието си да станем членове на НАТО поехме доста ангажименти, които оцених през тези години, докато бях зам.-министър, колко сме надхвърлили възможностите и на бюджета, и на държавата, и на потребностите ни, а и на това, което се случи в годините като състав на Българската армия.
Ние имаме подготвени самолети, имаме прекрасна инфраструктура. Имаме и завод, който е подготвен да поддържа заедно с партньори добро състояние на самолетите, които ние имаме на този етап. България има нужда от нова техника и един ден тя ще я придобие, но да бързаме, само за да бързаме и някой да дойде и да каже: „Дойдоха те и го направиха“, няма смисъл. Изгодата, която ние търсим, и Вие споделихте с нас, трябва да я търсим в разговорите с потенциалните доставчици – било то в ценово отношение, било то в офсетни доставки и възможности, било то в начина на плащане. Така или иначе това са коректни неща, трябва и ние да очакваме от тези, които предлагат доставки за България, да ни дават такива възможности. По този начин, Вие казахте, и Граф Игнатиево може да бъде натоварено с дейност. Отбранителната ни индустрия може да работи при доставката на нова бронетанкова техника, бронемашини с това, че ние можем да изработваме достатъчно въоръжение, което може да служи за тях. Така че да дадем възможности на нашите заводи да работят.
А тук е мястото да споделя и възможността флотския арсенал да може да продължи да действа не само с доставки от чужбина за ремонт, а и с това с новите доставки на кораби да може нашите специалисти да участват.
Единствено не чух да става дума в приоритетите и смятам, че не трябва да забравяме една от основните задачи на Българската армия, която ние в мирно време имаме да правим – бойната подготовка. Това, което правят на границата военнослужещите, също е наистина част от бойната подготовка, но без сериозна бойна подготовка няма перспективи за нашата Армия. Затова трябва да се намират пари и трябва бойната подготовка да е ежедневие на нашите военнослужещи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Панчев.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър, господа зам.-министри, членове на политическия кабинет! И аз искам да изкажа дълбока искрена благодарност за това, че ни приехте от Комисията по отбраната да проведем в зала Тържествена на Министерството на отбраната това наше заседание.
Това, което искам да споделя с Вас и да Ви благодаря, е, че неколкократно като говорихте за приоритета за превъоръжаване и модернизация на Армията, споменахте да се избягва политиканстването. И аз, колеги, считам, че това, което разиграхме преди няколко дни, не бива да се повтаря повече нито в Комисията, нито в залата. Тук на практика, това е ръководството на Въоръжените сили на Република България, да ви призова да бъдем държавници. Защото тези, които са на моя възраст, сигурно няма да видим перспективата на това, което ще решим ние – краят, но има млади хора и времето ще покаже дали ние ще предприемем правилната стъпка, начело, разбира се, с министъра на отбраната и с Министерския съвет. Защото това, което сега ще решим, ще бъде, както съм казвал и както всички знаем, а и Вие сте го повтаряли, дава перспективите за десетки години за трите рода Въоръжените сили – не само за Военно-въздушните, а и за Военно-морските и за Сухопътни войски. Така че, правилно.
Аз също потвърждавам това, което каза колегата Ерменков – в никакъв случай нашата комисия няма да Ви препоръча кой самолет да изберете. Този процес тръгна между другото още с ремонта на двигателите на МиГ от предишното ръководство на Министерството на отбраната, нагнети се едно напрежение, което от години не беше създавано спрямо Армията – какво се случва там и как се взимат решенията, и сега единствената наша цел е прозрачност и яснота и дали процедурата е правилно проведена.
Така че ние, господин Министър, няма да Ви забавим като временна комисия с нашето становище. Бързаме, работим обаче доста напрегнато и ще се постараем месец септември да има резултат от Комисията, за да Ви ориентираме в това, което се е случвало досега доста обективно.
Имам и един кратък въпрос. Много хубаво е това, което казахте за МиГ-29 с руснаците – някаква времева перспектива, нещо по-конкретно да ни кажете как могат да се случат нещата? Без да си правим взаимни комплименти, но аз съм сигурен, че с екипа, който имате – утвърден военен и утвърден икономист, начело с Вашата лична експертиза, мисля, че Министерството ще върви с ускорен ход напред. Благодаря.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, мога ли да отговоря?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Министър, след което господин Велков съвсем накратко, след това господин Гаджев – 1 минута.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Към господин Тошев и господин Ерменков – аз не казах, че ще чакаме Вие да ни препоръчате какво ще направим. Имах предвид, че парламентът може да реши всичко. Парламентът може на базата на тази комисия или по друг повод да каже: „Спираме проектите, пари – няма!“, може да каже – искаме еди-какъв си, да каже примерно да се гласува изцяло само нови самолети или само втора ръка. Имах предвид парламентът като върховен орган да ни даде, как да кажа,…
РЕПЛИКА: Карт бланш!
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Карт бланш какво точно да правим. Това имах предвид, а не да чакаме Вие да направите конкурса – не е редно вие да го правите, аз го знам това.
По отношение на въпроса на господин Тошев за времето, буквално като се качвах сега от Министерския съвет насам ми докладваха, че утре ще дойде предложението от руска страна за този меморандум по бележките, които са направили. Не е оптимистично да очакваме, че през м. август може да дойде работната група, за да види състоянието на нашите МиГ-ове, но съм убеден, че до края на месец септември ще имаме представа какво би струвало това.
Имаме представа какво се е случило в други страни, като Словакия – сумата е между 7 – 8 млн.долара на самолет. Но все пак нека да не избързваме. Звучи много добре, ако така се случи и в България.
Аз тук ще си позволя да развия едно разсъждение. Не искам никого да критикувам – нито професионални военни, нито предишни парламенти, нито предишни правителства. Имам усещането обаче, че ние разсъждаваме, като говорим за превъоръжаването, представители и на обществото, разбира се, си представят Варшавската армия, тоест Българската народна армия от времето на Варшавския договор. Представите ни, че ще водим една строго конвенционална война, каквато сме гледали, когато беше Втората световна война. Гледайки ученията, на които участвах като наблюдател през последните месеци, си задавам въпроса, всъщност си зададох един въпрос – какви бяха войните след Втората световна война? Като започнем от Виетнамската, Афганистанската, Иракската, Сирийската сега, Югославската война, това бяха войни, в които не воюваха две армии една срещу друга на две държави. Това бяха войни предимно – да, формирования от едната страна и редовна армия, от другата, някакви партизански части, без значение до какво ниво, какво въоръжение и как обучени, но това бяха войни.
От тази гледна точка си задавам още един въпрос: кои биха могли да бъдат онези противници, които да застрашат нашия суверенитет и национална цялост? Сещам се за няколко. Колкото и да се напъвам, говорейки специално за тези страни, си мисля, че с една, две или три ескадрили не можем да спрем техните въздушни флоти. Ако се стигне до сблъсък, директно с тях, това означава глобален конфликт, който вече автоматично означава, че ние сме част от целия блок НАТО, без да съм най-големият оптимиста за чл. 5 и механизмите за неговото задействане.
Но ако предположим, че може да се случи нещо, каквото наблюдавах в Афганистанската, Виетнамската, Югославската война, ситуацията днес в Сирия, си задавам въпроса: каква всъщност бойна техника и способности ни трябват? Най-необходими ли са ни тези тежки бронирани машини, които сме заложили? Тежките бронирани машини! Отговорът оставям на всички нас!
А защо не и бомбардировъчна авиация, щурмови самолети, а говорим само за изтребители? Имаме петнадесет МиГ-29, имаме четиринадесет СУ-25, имаме десет Л-39. Имам чувството, че говорейки само за нова техника, за модернизация, превъоръжаване, забравяме възможностите, които имаме. Неотделяйки необходимия ресурс, допълнително ще ги доунищожим. От Л-39 летят четири самолета. От четиринадесет СУ-25 летят четири самолета. От петнадесет МиГ-а осем, ама ген. Попов ще Ви каже колко от тях са вече с изтичащ ресурс. Тоест, ние не поддържаме нещо, което… Видяхте на последното учение Су-25. Представете си релефа на България, представете си един тип война, каквато сме наблюдавали тук, около нас, през последните 50 години. Малко да започнем да мислим по-гъвкаво, а не шаблонно. Нов, ама непременно само изтребители, и това ще реши проблемът! С какво ще ни реши проблема осем или шестнадесет изтребителя? Кой проблем точно ни решава, срещу кой противник и за какъв вид бойни действия ни ги решава?
Разбира се, извинявам се, имам право като министър на отбраната да говоря – не съм професионален военен, може и да греша, затова не казвам, че това е нова концепция, а просто разсъждавам на глас като пред колеги, с които се познаваме от много години като депутати, като колеги в една и съща комисия. Мислим малко по-гъвкаво, а не само да създаваме, как да кажа, един проблем, един диалог в обществото, в който хората започват да се объркват.
А по отношение на кибер защитата, мисля, че ген. Запрянов може да отговори на въпроса на господин Ерменков.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Само да обясня, че имате, господин Генерал, 60 секунди.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Кажете какво сме предприели.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Първо, излезе решение на Министерския съвет преди няколко дни, с което се възлага на всички ведомства да разработят планове по кибер защита, която е насочена към това по време на Председателството да не се допуснат пробиви. Ние сме едно от ведомствата, които стоим най-добре – от 1 юни ние всъщност имаме създаден Център по кибер защита. Остава да реализираме само проект за модернизация – хардуер и софтуер. Иначе готвим и хора.
Предстои министърът да назначи специален съветник по въпросите на кибер сигурността, който ще координира нещата в национален мащаб отново, тъй като се оказа, че ние сме ведомството, което е най-напреднало.
Оценени са и уязвимостите на тези ведомства, които са слаби. Това са Външно министерство, Министерството на икономиката. Всъщност добре сме по „сайбра“ ние, МВР и ДАНС. Останалите са по-слаби. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Осигурени ли са бюджетно тези инвестиции, които Ви предстоят за изграждането на системата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: За нас – да, ние от нашия си бюджет ще харчим.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
По това, което каза министърът, да добавя – това е целта и ние разчитаме най-вече на военната експертиза, на Щаба на отбраната. Наистина когато се правят тези прегледи, тези структури, тези планове, те наистина да са добре обмислени, за да може наистина това, което казах, всеки вложен лев да съответства на съответната обстановка в момента и на войната, която ще водим, в края на краищата – на това, което очакваме.
Заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Една реплика имах, не исках да прекъсна министъра.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, заповядайте за реплика.
СПАС ПАНЧЕВ: Тримата не знаем! Какво е станало миналата седмица? Явно не сме присъствали!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Някакво политиканстване.
СПАС ПАНЧЕВ: Защото казахте, че нещо е станало миналата седмица, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Не, в зала дето изкарахме на такова ниско ниво коментара за Комисията и за самолета. Това имах предвид. Не, миналата седмица иначе не се е случило нищо.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Имаше реплика, дуплика.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря.
Бих искал да изкажа мнение, че съм удовлетворен от това, което чух от господин министъра като приоритети. И ще кажа защо. Лично аз, без да съм се консултирал с колегите, за първи път чувам за приоритети, които са поставени така, че е видно, че са изпълними, че те са постижими, могат да се случат. Това прави чест на тези, които са ги готвили.
Ще взема отношение по един от тях, господин Министър, ако, разбира се, Вашият екип приема предложения. Ние бихме могли да го определим като участие на Въоръжените сили в гарантиране на сигурността на държавната граница този приоритет и където говорим за мобилни или механизирани – ще видим как ще ги наречете, оперативно-охранителни формирования, които да бъдат дислоцирани, разположени по основни направления в зависимост от характера и степента на заплахата. Това могат да бъдат, включително използване на съществуващи инфраструктури на Българската армия. Могат да бъдат познатите на повечето от Вас тук тактически направления, да кажем сега, Струмско и Местенско, могат да бъдат и на българо-турското направление в състав до усилена рота с участие, присъствие вътре на представители на различни родове войски с приоритет, разбира се, на механизираната част и онова, което осигурява комуникация.
Но целта да бъде точна и ясна – разположени в близост до приграничната полоса, те да са в състояние не само да взаимодействат с онези, които пряко охраняват границата, но да прикриват при нужда отделни направления. Дори ако трябва, да се прехвърлят в друго направление. Тук се спомена за военномедицинско осигуряване. Ние, господин Председател на Комисията, във ВМА имаме вече безбройно количество обучени военни парамедици. Това са бойните санитари.
Така че това, господин Министър, е постижимо, ние можем да го заложим като приоритет и може да се случи. Това не е фикс идея, както, да кажем, какво ще говорим – за батальон ли, бойни групи на тези направления, просто няма да стане. Задължително там да има и войскови разузнавачи за придобиване на необходимата информация и взаимодействие. Това исках да кажа. Мисля, че ще се получи.
И едно предложение, господин Председател, за да няма питане за такива реплики. Предлагам да счупим протокола и от тук нататък в заседанията на Комисията да не произнасяме наименованията на политически партии. Ние сме тук единомишленици и е добре да има сблъсък, но на експертни мнения, а не на политически пристрастия. Както Вие се обръщате, колегата Ерменков, колегата Цонков, може да забравим тук за имената на политическите партии. Така мисля, че ще бъде добре. Тоест да се деполитизираме малко.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: добре. В това отношение съм привърженик на това отношение, но съвсем не означава, че няма да спазваме правилата, нали? Затова, използвайки правилата, ще дам думата на господин Гаджев, както и той обеща – в рамките на една минута.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Да, в рамките на една минута.
Произхождам и от изказването на господин Ерменков относно „сайбра“ секюрити, тъй като в момента имаме голяма възможност да развиваме тази насока – в сектора е много благодатна, но тук вече има едно друго нещо, което по принцип е грешка от известно време насам на държавата като цяло, че не привлича българската IT-индустрия в сферата. До момента държавата си гледа нейното, но без да се консултира с това, което прави частният сектор.
А конкретно в „сайбър“ секюрити има много добри български компании, които работят главно за външни пазари, но могат да дадат препоръки какво и как да се направи. Имаше навремето едни опити като игри, като учебни игри, в които IT-индустрията показваше слабите места. Това е нещо, което и самото министерство може да бъде малко по-активно да покани IT-сектора, да даде своите предложения и становища. В крайна сметка говорим и за сътрудничество и развитие на българските сектори на икономиката. В крайна сметка имаме и дигитален еврокомисар вече, където „сайбър“ секюрити е в нейното портфолио и трябва също да използваме и тази възможност.
В тази връзка бих искал да насоча вниманието към развитието на Европейския фонд за отбрана, който дава възможност точно за развойна дейност в сферата на отбранителните продукти и за използване на Програмата „Европа 2020“, която също дава възможност по подобен начин. Тук наистина има поле как да се намери допълнително финансиране.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Двадесет-тридесет процента, да!
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Много голямо допълнително финансиране. Даже по някои от програмите до 70-80% стигат за развойна дейност, точно за подпомагане на развитието на отбранителната индустрия и на отбранителните продукти. Това, едно на ръка.
И, второ, целият дебат как ще се развива в следващата една година и ще има ли Европейски отбранителни сили и така нататък. Но няма да навлизам в него, тъй като минутката ми свърши, а той е доста дълъг.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви. Това, което каза господин Велков, това е горе-долу идеята.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Колеги! Господин Министър, Вие сте много опитен политик, депутат също. Докато говорим за милиардите и десетилетията, не изпускайте момента, че сега се формира бюджетът и първите един-два приоритета са точно по този бюджет.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председателят много правилно каза – че всъщност ние говорим за превъоръжаване, но трябва да помислим за личния състав. Истината е, че трябва да намерим решение на този въпрос. Не трябва да допуснем Армията, ще говоря само за Армията, тъй като сме в Комисията по отбраната, но то касае и Полицията – да се разсъждава само на бройки, някакви заплати и дали имаме или нямаме пари. Но трябва да се разсъждава прагматично. Сега не можеш да излезеш и да кажеш – абе, искам и заплатите двойни, ама и самолетите нови и да са най-скъпи. Всеки си опъва краката, според чергата. Истината е, че този проблем е първият, който трябва да решим. Едва ли до октомври-ноември ще имаме решение на който и да било проект. Да, преговори, разговори, едва ли ще имаме решение, но до м. октомври не намерим ли решение на въпроса с личния състав, с това да отделим необходимите средства за увеличаване на заплатите – не искам да кажа с колко, доколкото трябва заедно да го мислим и да видим какви са възможностите, но трябва да го направим най-малкото като жест. Не решим ли проблема с този омагьосан кръг между щатен и списъчен състав…
Ето сега какво се получава? Говорим за Специални сили, истината е, че ние основно трябва да заложим на Специалните сили. Дори другите Сухопътни войски, които не са механизирани, ще трябва малко от малко подобни допълнителни умения да им създаваме. Добре, Специалните сили са единствените, които при конкурсите се явяват два пъти повече кандидати от местата. И ти казваш – ами, толкова, по 20 местенца са Ви сложили, по списък толкова! В същото време в други съединения от Сухопътни войски няма кандидати. Добре, но нека да се гледа малко по-гъвкаво.
Ето, тези въпроси трябва да решим сега през септември-октомври от гледна точка на бюджета. Малко средства, не казвам – много, малко средства и за това да подобрим условията, в които работят тези хора, за поделенията.
А разговорът и преговорите за модернизацията ще вървят. Не трябва да се вглеждаме само в лъскавото и да си представяме Армията само на Гергьовден какво ще мине по жълтите павета и какво ще лети отгоре, а трябва да си представяме и човекът, който изгражда системата – войникът, офицерът, сержантът, служителят.
Но тук мисля, че всички сме на един акъл. Предлагам Ви да помислим за някое от следващите изнесени извън София заседания да поканим и финансовия министър. (Реплики.)
Тук само на ниво Комисия.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Той ще надуши за какво става въпрос и няма да дойде.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Предлагам да сменим – не да го поканим, а да го докараме!
РЕПЛИКА: Няма да дойде! (Смях.)
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Председател, една минутка и за мен!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Радвам се, че тръгнахме в тази посока, защото в тази посока за бюджета, беше едно предложение, което искам да направя. Можем ли, да кажем, през следващата сесия едно от първите ни заседания да бъде посветено на бюджета? Аз съм убеден, че министър Каракачанов има какво да ни каже. Защото сега се прави бюджетът и е хубаво ние да си поговорим на тема „Бюджет“. А тук говорим не само за заплатите и материалното стимулиране на военнослужещите. Мисля, че бихме могли да окажем и малко помощ на министър Каракачанов в тази посока. Това е едното предложение.
Другото предложение. Господин Министър, напълно Ви подкрепям в това, което ни загатнахте, защото средата за сигурност – да, променя се, и не трябва да бързаме докато не сме наясно и самолети, и кораби, и бойни машини в каква обстановка ще бъдат използвани в следващите 10 години, а може би и малко повече години. Така че нека да сме внимателни. Никой не ни бута да бързаме. Всички знаем, че на ресурса на МиГ-29 можем да разчитаме до 2029-2030 г. Нищо не ни кара в момента да бързаме, едва ли не утре да си купим нови самолети, които след 10 или след 15 години могат да са окажат неприложими за това, което нас ни очаква.
Нека да направим хубав анализ на средата, в която се очаква ние да използваме тази военна техника, въоръжението като цяло, и тогава да тръгваме напред.
Предлагам ние с Вас, понеже виждам, че работите в тази посока да поддържаме една малко по-тясна връзка, особено тази есен, защото знам, че ще има натиск и върху Вас и върху Комисията, и върху правителството като цяло – тръгвайте да купувате, давайте да купуваме и самолети, и кораби, и какво става там с тези бойни машини. Това исках да засегна. Да, подкрепям Ви. И още веднъж да Ви кажа, че в това трябва да сме изключително внимателни, когато вземаме решение, тръгваме ли да купуваме и какво точно ще купуваме. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Христов.
Други желаещи? Не виждам
Да благодарим на господин министъра, на неговия екип.

По втора точка
Разни.

Има ли някой, който желае да вземе отношение, по точка Разни?
Господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Това е във връзка и с присъствието на Министерството. За утре на полигона „Црънча“ – въпрос, който е важен за нас, тъй като ние, трима човека, имаме разрешение от председателя на Народното събрание – и господин Нецов, да знаем има ли осигурен транспорт, откъде и кога?
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Като сте трима, защо не вземете една парламентарна кола? Имаше идея, че ще бъдат повече и тук се говореше за микробус за 15 души, но ако е за трима души, вземете кола.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Трима сме само една група, а за другите не знаем колко са.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това, което говорихме, е, че индивидуално ще се вземе решение. Няма да го организираме като мероприятие на Комисията по отбраната. Затова всеки с парламентарната си група говори, взима си решение и си организира транспорта. (Уточнения.)
Други? Няма.
Ще използвам случая да благодаря на Комисията за изключително доброто отношение и към проблемите, които се поставиха, за откровеността, честността. Свършихме много сериозна работа, между другото, за тази сесия. Имаше различни формати на Комисията, решения, проекти, включително и изнесено заседание на Комисията.
Така че наистина като председател на Комисията, благодаря на всеки един от Вас и с тези, които няма да можем да се видим по време на Комисията, а само в пленарната зала, ще пожелая приятна ваканция. Ще очакваме наесен заедно с Министерството на отбраната и с всички останали да продължим добрата работа. Предстоят изключително, изключително важни решения. Изцяло разчитаме и на Щаба на отбраната и на политическото ръководство на Министерството на отбраната.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: А ние разчитаме на парламента.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря. Закривам заседанието.

(Закрито в 17,05 ч.)