1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати, Щаба на върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия "Югоизток" (HQ MND-SE).
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., (№ 702-00-34/29.08.2017 г.)
3. Обсъждане на Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2016 г. (№ 702-00-37/31.08.2017 г.)
4. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 10

На 13 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати, Щаба на върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия "Югоизток" (HQ MND-SE).
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., (№ 702-00-34/29.08.2017 г.)
3. Обсъждане на Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2016 г. (№ 702-00-37/31.08.2017 г.)
4. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Константин Попов.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добър ден, уважаеми дами и господа!
Уважаеми народни представители, добре дошли на заседанието на Комисията по отбрана. Имаме кворум – 15 присъстващи народни представители, така че може да открием това заседание на Комисията по отбрана.
Всички сте запознати с дневния ред, като ще си позволя отново да го прочета:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати, Щаба на върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия "Югоизток“ (HQ MND-SE).
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34/29.08.2017 г.
3. Обсъждане на Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2016 г., № 702-00-37/31.08.2017 г.
4. Разни.
Предложения за промени, изменения и допълнения на дневния ред?
Ако няма, моля да гласуваме предложения дневен ред.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

За Ваша информация – на нашето заседание ще присъстват зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов, ген.-лейтенант Андрей Боцев – началник на отбраната, господин Антон Ластарджиев – постоянен секретар на отбраната, господин Илия Налбантов – началник на политическия кабинет, Орлин Гергов, Михаил Найденов; от Министерския съвет: Георги Кръстев –секретар по сигурността; от Администрацията на Президента: господин Илия Милушев – съветник по сигурността и отбраната, господин Илиян Алипиев – съветник по сигурността и отбраната.
Виждам още от Движение за защита на гражданите и държавата: Димитър Асенов и господин Любомир Куртев; от Националното сдружение на българските граждани: Кръстин Златков и Данаил Валявичарски; от Граждански форум „Промяна“: Красимира Атанасова и Николай Говедаров. Доста дълъг е списъкът, което е една добра атестация за интереса към работата на нашата комисия.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, преди да сте преминали към точка първа – понеже ние с ген. Милев трябва да отсъстваме, внасяме писмено становище по трета точка от дневния ред.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, някой от Вашата парламентарна група не може ли да ни запознае?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може да го прочете, стига да му дадете възможност.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да, ще му дам, разбира се.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И да Ви информирам, че двамата с ген. Милев ще гласуваме „против“ втора и трета точка по приемането на двата доклада.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Просто да го имате предвид. Просто трябва да пътуваме за Сливен, за съжаление.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господен Ерменков. Приятен път!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря на всички, лека работа на Комисията!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Преминаваме към първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РУМЪНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА КАНАДА, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ФЕДЕРАЛНОТО МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, МИНИСТЪРА НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ПОЛША, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ, ДЕПАРТАМЕНТА ПО ОТБРАНА НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, ЩАБА НА ВЪРХОВНОТО ГЛАВНО КОМАНДВАНЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА НАТО В ЕВРОПА (SHAPE) ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕТО, ДЕЙНОСТТА, ОКОМПЛЕКТОВАНЕТО С ЛИЧЕН СЪСТАВ, ФИНАНСИРАНЕТО, АДМИНИСТРАТИВНОТО РЪКОВОДСТВО И ПОДДРЪЖКАТА НА ЩАБА НА МНОГОНАЦИОНАЛНА ДИВИЗИЯ "ЮГОИЗТОК" (HQ MND-SE).

На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България от Министерския съвет е представен Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия "Югоизток".
Меморандумът е между министерствата на 12 държави, така както ги прочетохме, и Главното командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа.
Законопроектът е с № 702-02-9 и е представен в Министерския съвет на 17.08.2017 г. С Разпореждане на председателя на Народното събрание от 24.08.2017 г., на основание чл. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Законопроектът е разпределен на Комисията по отбрана, като водеща комисия, и на още две комисии – Комисията по бюджет и финанси, и Комисията по външна политика. Обсъжда се на първо гласуване.
Предмет на Меморандума е изграждането на Щаб на Многонационална дивизия „Югоизток", активиран от Северноатлантическия съвет на 1 декември 2015 г. като военна структура на НАТО под оперативното командване на Върховния командващ на съюзните сили на НАТО в Европа.
Рамкова държава на Щаба е страната-домакин Румъния.
Меморандумът е подписан от българската страна на 23 ноември 2016 г. с изявление, че за българската страна същият влиза в сила от датата на финализиране на необходимите вътрешноправни процедури. До влизане на Меморандума в сила, той се прилага временно от българската страна до датата на подписването му.
На министъра на отбраната е разрешено да предприеме необходимите действия за командироване на български военнослужещи за заемане на длъжности в Щаба на многонационална бригада и да поеме единствено финансовите задължения, свързани с издръжката на собствения личен състав, което вече е проблем.
Меморандумът се предлага за ратифициране от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, така както вече Ви запознах, тъй като по силата му Република България поема финансово задължение за дългосрочен период, чиято стойност по години в момента не може абсолютно точно да се изчисли и да се фиксира като предполагаема сума.
За представяне на доклада давам думата на зам.-министъра на отбраната господин Атанас Запрянов.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Генерал, началник на отбраната! Със свое Решение № 460 от 16 август 2017 г. Министерският съвет одобри Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати, Щаба на върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“.
С т. 2 от Решението на Министерския съвет се предлага на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България Народното събрание да ратифицира със закон Меморандума.
Изграждането на Щаба на Многонационалната дивизия „Югоизток“ с рамкова държава страна-домакин Румъния е една от мерките за адаптиране на НАТО. На срещата на Върха във Варшава беше обявено постигането на оперативни способности от Щаба, който ще представи на Алианса способности за командване и управление на национални и съюзнически сили до ниво „дивизия“ в Югоизточната част от зоната за отговорност на Върховния командващ на силите на НАТО в Европа, както и постоянно командване и управление на щабните елементи за интегриране на силите на НАТО в България и Румъния.
Щабът е активиран от Северноатлантическия съвет на 1 декември 2015 г. военна структура на НАТО под оперативното командване на Върховния командващ на съюзните сили на НАТО в Европа, която може да бъде развръщана и използвана от НАТО в мирно време, при кризи и операции по инициатива на съответните военни органи на НАТО посредством учения или изпълнение на оперативни задачи, възлагани в съответствие с Техническото споразумение, относно командването и управлението и със стандартните процедури на НАТО.
Щабът има за задача да координира и да подпомага многонационални подготовка и учения в определени държави и да осигурява постоянните мерки за гарантиране на сигурността, включително, както казах, чрез осъществяване на връзка с определените щабни елементи за интегриране на силите на НАТО в България и Румъния.
Съгласно решенията на Северноатлантическия съвет Щабът е със статут на международен военен щаб на НАТО съгласно Парижкия протокол и всички приложими допълнителни споразумения. Статутът на личния състав на Щаба се определя от Парижкия протокол, NATO SOFA и всички приложими допълнителни споразумения.
Със свое решение по т. 20 от Протокол № 15 от 13 април 2016 г. Министерският съвет одобри проект на Меморандум относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“.
Съгласно т. 2 от Решението на Министерския съвет Меморандумът от българска страна е подписан на 23 ноември 2016 г. при условия за последваща ратификация със следното изявление:
„Настоящият меморандум влиза в сила за българската страна след като последната уведоми писмено Министерството на националната отбрана на Румъния относно приключването на вътрешните процедури, необходими за влизането в сила за Република България“. Тоест, след ратификация от Народното събрание.
Във връзка с настояване на страната-домакин Румъния за възможно най-скорошно назначаване на номинираните военнослужещи, с цел преминаване към работен режим и изпълнение на поставените задачи пред Щаба, със свое Решение от 23 ноември 2016 г. Министерският съвет допълни Решението по т. 20 от Протокол № 15 от 13 април 2016 г., като разреши до влизането в сила на Меморандума министърът на отбраната да предприеме необходимите действия за командироване на българските военнослужещи, определени за заемане на длъжности в Щаба на многонационална дивизия „Югоизток“, в Румъния, както и да уведоми министъра на националната отбрана на Румъния, че за България изпълнението на всички финансови задължения, произтичащи от Меморандума, различни от тези за издръжката на собствения личен състав, ще започне да се изпълнява след писмено уведомяване на Министерството на националната отбрана на Румъния относно приключването на вътрешните процедури, необходими за влизането му в сила за Република България.
С други думи ние само заплащаме сега заплатите на нашите командировани и никакви други средства относно поддръжката на този Щаб, докато Вие не ратифицирате този Меморандум.
В Раздел VII от Меморандума „Финансови процедури“ са посочени разходите по функционирането и поддържането на Щаба, които се поемат от рамковата държава, тези, които са национален ангажимент, както и случаите, в които се предвижда финансиране от НАТО. Определени са и случаите, в които страните участнички споделят разходи, като делът на всяка една от тях ще се определя съгласно формула за изчисляване на споделените разходи между участниците, посочени в Анекс В.
Основанието за ратифициране на Меморандума от Народното събрание е, че по силата на Меморандума Република България поема финансово задължение за дългосрочен период, чиято стойност по години не може да се изчисли предварително и да се фиксира като предполагаема сума. Това обстоятелство налага ратификация на Меморандума на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата за въпроси, изказвания. Не виждам желание по тази тема.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема от Комисията по отбрана.

По точка втора докладчикът господин Георги Кръстев е зает в други комисии, както и доста от нашите колеги, затова правя процедурно предложение да разменим точка втора и точка трета от нашия дневен ред.
Подлагам на гласуване предложението точка втора да стане точка трета, и обратното – точка трета да стане точка втора.
Приема се единодушно.

Преминаваме към следващата точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 Г., № 702-00-37/31.08.2017 г.
Представен е от Министерския съвет и е разпределен на Комисията по отбрана.
За кратка информация – Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили е изготвен в изпълнение на чл. 23 от закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Той представя на Народното събрание и на българското общество отчет за предизвикателствата пред отбранителната политика и достиженията през 2016 г.
Докладът съдържа информация за изпълнение на отбранителната политика и се структурира в съответствие с поставените цели, приоритети, задачи и критерии за оценка. Отчитат се постигнатите резултати, достигнатата степен за изпълнение на заложените цели в секторните политики и се оценява ефективността за използване на предоставените ресурси.
Докладът съдържа изводи за състояние на въоръжените сили и направления за работа през следващия период, като се вземат предвид процесите на планиране.
Докладът е важен информационен документ, но той представлява и ангажимент за бъдещото осъществяване на политиките в областта на отбраната на страната. Този ангажимент се анализира под контрола на Народното събрание с ресурсно осигуряване, което е в неговите правомощия. Казвам всичко това, за да се има предвид, че така или иначе, в края на годината ще приемем бюджет за следващата година.
За представяне на доклада давам думата на зам.-министъра на отбраната господин Атанас Запрянов.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията по отбрана, дами и господа! Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили се изготвя ежегодно в изпълнение на чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Той представя на Народното събрание и на българското общество отчет за предизвикателствата пред отбранителната политика и достиженията й през съответния отчетен период.
Проект на доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2016 г. беше приет и внесен с Решение № 212 на Министерския съвет за разглеждане в Народното събрание от служебното правителство. Този проект беше оттеглен с решение на Министерския съвет № 304 от 2 юни 2017 г. Какъв беше основният мотив за това действие? Законът свързва одобряването на този документ от редовно избрано правителство, натоварено с изпълнението на държавната политика в областта на отбраната и изпълняващо дългосрочна програма за управление.
Докладът се приема от Народното събрание, което излъчва и одобрява правителството. Освен основен информационен документ, Докладът представлява също така ангажимент за бъдещото осъществяване на политиката в областта на отбраната на страната – ангажимент, гласуван от Народното събрание. Този ангажимент се реализира под контрола на Народното събрание, избрано по волята на българските граждани, с ресурсно осигуряване, което е в неговите правомощия.
Експертите от Министерството на отбраната направиха допълнителни оценки и анализи на данните, предоставени от всички структури в отбраната и въоръжените сили, както и на актуалната ресурсна рамка, по която се е осъществявала отбранителната политика на страната през 2016 г., оповестена от Министерството на финансите и Националната статистика.
В тази връзка бяха редактирани и допълнени част от текстовете на проекта. С актуализирания доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2016 г. избраното от 44-то Народно събрание редовно правителство на Република България предоставя обосновани изводи и насоки за съсредоточаване на усилията през следващия отчетен период, които са в съответствие с приоритетите от проекта и одобрената от правителството програма в сектор „Отбрана“, по които се търси политически консенсус.
Уважаеми членове на Комисията, кои са основните промени в актуализирания Проект на доклад спрямо предишния вариант? На първо място, главната концептуална разлика е в основния извод за състоянието на въоръжените сили. Актуализираният текст гласи: „Българските въоръжени сили са в състояние са изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз. Това обаче продължава да се осъществява с редица затруднения и риск за хората, свързани със системния финансов недостиг, нарастващия некомплект от личен състав и лошото състояние на остарялото въоръжение и бойна техника. По тази причина някои от задачите се изпълняват с ограничения“.
За сравнение основният извод в оттегления вариант беше: „Българските въоръжен и сили вече само частично са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения“.
Този извод не отразява реалното състояние и не представя обективно резултатите от анализите по две основни причини.
Първо, в докладите предоставени от видовете въоръжени сили и другите структури от системата за отбрана, няма категорични данни за такъв сериозен извод, тъй като в тях са представени затрудненията при изпълнението на задачите, рисковете за живота и здравето на военнослужещите, недостатъчното ресурсно осигуряване, някои ограничения при изпълнение на задачите, а не частичното изпълнение на конституционните задължения.
По същество терминът „частично изпълнение“ не може да бъде дефиниран. Няма частично изпълнение на колективната отбраната, не може да има и частично изпълнение на националната отбрана.
От концептуална гледна точка в НАТО няма страна, чиито въоръжени сили да са в състояние самостоятелно да проведат пълния спектър от мисии и операции, и да изпълняват всички задачи в случай на военен конфликт със средна или висока интензивност. Това всъщност е смисълът на членството ни в НАТО – да осъществява нашата отбрана в рамките на колективната отбрана. Именно за това страните членки, в това число и България, разглеждат своята военна сигурност единствено в контекста на активното участие в процеса на планиране на отбраната в НАТО и мисиите и операциите на Алианса.
В този смисъл думата „частично“, която на пръв поглед може да изглежда вярна, в контекста на израза: „в рамките на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност на Европейския съюз“ е концептуално некоректна.
Освен това, такова сериозно твърдение, без да е подкрепено с факти, на практика действа деморализиращо, разклаща общественото доверие в Армията, дезорганизира личния състав и отправя директни негативни сигнали към нашите съюзници. Индиректно подобен извод нанася вреда и на националната ни сигурност.
Уважаеми господа, другата съществена разлика е в цялостната редакция на т. 8. „Направление за съсредоточаване на усилията“.
Предишният текст беше заменен с нов, като чрез него през 2017 г. Министерството на отбраната ще предложи на правителството и Народното събрание конкретни действия в рамките на Бюджет 2018 г., насочени към стартирането на политики за решаването на най-сериозните проблеми на въоръжените сили, констатирани в този доклад, както и за планомерното изпълнение на целите от Програма 2020 г., и мероприятията от първата фаза на План 2020 г.
Освен това експертите на Министерството на отбраната извършиха допълнителен ресурсен анализ с оглед оповестените от Министерството на финансите окончателни данни за изпълнението на Бюджет 2016 г. и Решението на Министерския съвет за размера на брутния вътрешен продукт за 2016 г. Новите данни наложиха актуализиране на текстовете и диаграмите от Доклада, отчитащи ресурсната среда, в която се реализираше отбранителната политика през изтеклата година.
Предварителните данни сочеха увеличаване на бюджета за отбрана като част от брутния вътрешен продукт на страната от 1,30% за 2015 г. на 1,33% за 2016 г.
Анализът на окончателните данни обаче показва спад от 1,30% за 2015 г. на 1,28 % от брутния вътрешен продукт за 2016 г. Това наложи промяна в основния извод от анализа на разходите за отбрана.
България остава все още далече от изпълнението на поетия на срещата на върха на НАТО ангажимент да отделят 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана. Анализът показва, че разходите за отбрана спрямо 2015 г. намаляват като процентно съотношение на 1,28 % от брутния вътрешен продукт. Като реален паричен обем обаче, извършените разходи през 2016 г. са със 69 млн. 387 хил. лв. повече от предходната година.
Националният статистически институт отчете ръст в БВП на страната от 3,4%, което обяснява намаленото съотношение на разходите за отбрана като процент от брутния вътрешен продукт, независимо от тяхното реално нарастване в абсолютна стойност. Това нарастване обаче, е незначително и не води до качествено подобряване на дефицита от необходимите отбранителни способности в условията на променената стратегическа среда.
С допълнителни текстове, аналитични и емпирични данни, бяха допълнени текстовете в т. 4.5. „Социална политика и мотивация“. Целта беше вниманието на народните представители и българското общество да бъде насочено към изключително сериозния проблем с окомплектоването на въоръжените сили с военнослужещи и към основните причини за него. Отразени бяха и направените от новото правителство промени в политиката по модернизацията на въоръжените сили.
Към момента на приключването на актуализацията на Доклада – юли 2017 г., тече процедура по междуведомствено съгласуване на Проект на решение на Министерския съвет за внасяне в Народното събрания на актуализирани проекти за инвестиционни разходи, както за нова бойна техника за Сухопътните войски, така и за нов боен самолет на ВВС и за придобиване на многофункционалните патрулни кораби. Тъй като Комисията за проверка на процедурата по придобиването на новия самолет не е завършила, това решение все още не е внесено за разглеждане от Министерския съвет. Доложих.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър!
Заповядайте за въпроси и изказвания.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, господин Председател!
Благодаря на генерал Запрянов за краткия, но изчерпателен доклад.
Аз ще взема отношение, най-вече по изводите в доклада, тъй като ние знаем, че сме свидетели на два доклада на практика. В голяма част от съдържанието си те се припокриват. Но най-вече разискванията и споровете – и преди, и сега – както се вижда, са по извода в каква степен са в състояние отбраната и въоръжените сили да изпълняват своите задачи по различните мисии.
Само на генерал Запрянов да кажа с признанието, че сега го направих веднага за секунди относно термина „частично“ – направих справката, той е наречие от тип 188, съществува. Синонимите са: „отчасти“, „непълно“, „ненапълно“, „малко“, „откъслечно“. Има и примери в степен на прилагателно, което обхваща „част от нещо“, „частичен успех“, „частична амнистия“, и пример: „Той е изпълнил планът си частично“. Така, че смятам, че това би могло не да се спори, но може да бъде доказано дали съществува, или не. Дори е даден пример за „частично лунно затъмнение“, тоест не е пълно. Няма да споря за думата, тук е въпросът дали ние ще бъдем склонни да приемем едното твърдение от март месец – единият доклад, ето го тук, и другият – от юли месец, и дали промяната в най-главното – доклада, а именно степента, оперативните способности на българските въоръжени сили са се променили за тези няколко месеца, при положение че са променени части от доклада.
Защо не съм склонен, господин Председател и господин генерал, да приема това твърдение точно в този вид със затруднения? Тъй като в доклада от юли 2017 г. са изредени всички онези проблеми, които съществуват за въоръжените сили, които ги има и в другия доклад.
Нека си послужа с цитат на министъра. Ще говоря за два вида въоръжени сили, без да се спирам на Военноморските сили по обясними причини. Тук има и експерт – специалист по тези въпроси, той може да вземе отношение.
Цитирам министъра на отбраната: „Давам пример с авиацията“ – това е цитат: „много малко хора знаят, че ние имаме 19 изтребителя МИГ-29. От тях 15 могат да бъдат въведени в експлоатация. От тези 15 летят само 8, а от тях 3 са с почти изтичащ ресурс", тоест говорим за възможности под 50%. „Имаме 14 бомбардировача СУ-25, квалификация има за тях. От тези 14 летят само 4“, тоест говорим за възможности под 50% в рамките на около 30 %“. И вече министърът задава въпроса: „Какъв е смисълът да имаме толкова, а да летят само толкова?“.
Веднага в мен възниква въпросът: Когато говорим за онова действие, авиационна поддръжка на Сухопътните войски, да кажем в мисия „отбрана“, без да отчитаме проблемите в Сухопътните войски, недокомплекта, недостатъчна осигуреност – техническа, финансова и така нататък, ние ще разчитаме на еърсъпорт, на авиационна поддръжка, която следва да се осигурява, да кажем, от 15 единици, а ще се осигурява от 4. Кажете: колко, каква част от задачите ще бъдат изпълнени? Включително, ако щете, и на Приморско направление на поддръжка на Военноморските сили или пък обратно – Военноморските сили на Сухопътни войски. Ето това искам на кажа, първо.
И, второ, когато твърдим, че имаме сериозен недокомплект в проценти – не смея да го кажа в цифри, защото с това вече нарушаваме Закона за защита на класифицираната информация, но когато дадената структурна единица, предишния път говорихме, господин генерал, за дивизии, но за съвсем друг въпрос, говорим, да кажем, за тактическите звена, които следва да имат задачата, по една от мисиите – отбрана, да прикрият направление, да го уплътнят. Ако те са, да кажем, между 25 до 30 %, нека да си представим едно такова тактическо звено колко ефективност ще има при изпълнение на задачата ако няма съответните количества хора и техника?
Така че, смятам, че това в Доклада, без да вземам страна по въпроса изобщо, той е приет от предишния Съвет на отбраната. Твърдението, че са в състояние частично да изпълняват задачите си, не е лишено от основание. Въпросът е доколко могат да ги изпълняват.
Защото другото твърдение в този Доклад е, че е със затруднения, с повишен риск за живота на хората и с изричното подчертаване, че това е в рамките на колективната отбрана. Това е единият въпрос.
Другият въпрос, господин Генерал, е във връзка с приоритетите, на края на доклада. Тук някак си не можах да видя онова, което ние така обосновано разисквахме на изнесеното заседание при Вас, в Министерството – мисля, че тогава генерал Боцев отсъстваше – което предполагаше формиране, създаване на формирования, които да участват в мисиите „Сигурност на страната“, а именно взаимодействие с Гранична полиция и за подпомагане на дейността и по някои направления при граничната полоса. Тогава говорехме за подразделение в състав до усилена рота, която да има представители на различни родове войски, не видове въоръжени сили (за някои други колеги го казвам), които да бъдат разположени на основни направления в дълбочина, но да могат, включително да са мобилни, да могат да действат в едно друго направление, когато се наложи да уплътняват съответното направление, дори да участват в прикриването на държавната граница. Тогава се стигна до единомислие по въпроса, но защо, господин генерал, не го виждаме това в приоритетите? Ако е отпаднало, да знаем и мислим вече върху това как ще приемем доклада. Това журналистите го написаха, говориха, че това ще бъдат 5-6 роти, някъде там, по двете основни направления, с главен приоритет на българо-турското и така нататък.
Това са нещата, които исках да споделя с Вас, и които ми дават основание не за безпокойство, а за това, че тези неща могат да бъдат изчистени. Аз дълбоко се съмнявам, че точно тази формулировка, че българските въоръжени сили са в състояние частично да изпълняват задачите е довела до демотивацията на военнослужещите.
Напротив, смятам, че има много повече причини – преки и косвени, които демотивират, ако щете, и финансовите, и недокомплекта, и това, че се получава бюджет по съществуващия щат, а по съществуващите наличности, и че това, разбира се, пречи.
Аз мисля, че основната задача на един такъв доклад, не задача, но цел, трябва да бъде да насочи вниманието на Комисията, на парламента към достигане на онова ниво на осигуреност на българските въоръжени сили, което ние определяме като 2% от брутния вътрешен продукт и тогава вече да говорим за друго. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря на господин Велков!
Кой ще вземе отношение?
Заместник-министър Запрянов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: По първия въпрос аз ще взема отношение, а ген. Боцев по този разговор за границите и прегледа, който ще правим.
Вашите разсъждения за формулировката „частично“ биха били оправдани, ако не сме в коалиционен формат. България има натовски план за отбрана. Ако една държава няма достатъчен ресурс, другите държави допълват този ресурс, тоест преценките за минималните военни способности, които са необходими НАТО да използва за отбраната на България, са направени. Те са заложени в този план. Ако ние от две бригади имаме една небоеготова бригада, ние заявяваме и тази бригада трябва да бъде предоставена от друга държава. Тоест в НАТО тези способности по плановете се осигуряват, би следвало – прав сте, нашите способности, които са планирани, да бъдат в добро състояние, да бъдат използвани. Нашият принос да бъде такъв, какъвто е планиран, за да не се налага другите държави да допълват този принос.
По отношение на самолетите, ако това е мотивът за „частично“, трябва всички доклади от 2000 г. досега да ги считаме за фалшиви. Никога не са летели всичките 16 МИГ-29. Ако вземете справката, ще видите, че ако тази година оперативни са 8 – 9, миналата година са били 6 – 7, и така много години. Никога не са били оперативни всичките, тоест не бива за това, че определени системи не са изцяло боеготови на 100%, да казваме, че това е „частично неизпълнение“, тъй като авиацията също ще бъде. Съюзна авиация е предвидено и планирано да участва за нашата отбрана.
Затова ние смятаме, че оценката, която е в Доклада, тя не е по-малко драматична – в новия доклад. Тя нищо не прикрива! Даже мисля, че е по-сериозна отколкото „частичното“. Затова казах, че с една дума „частично“ повече бихме замазали недостатъците, отколкото с думата, че хората „с риск“ и „с повишен риск“ ще си изпълняват задачите.
Да, съгласен съм, че проблемът е ресурсен. Това е точно така. Аз призовавам Докладът да бъде приет в тази му форма. За нас е важно Вие да одобрите направленията. Може би за Вас дебатът по състоянието, по първата част е съществен, за нас обаче е съществено направленията за съсредоточаване на усилията. Защото след Програма 2020 г. този Доклад е вторият основополагащ документ за нашето планиране, защото Програма 2020 г. е парламентарно одобрена и този Доклад е парламентарно одобрен документ. Той има преимущество спрямо всички останали наши ведомствени, документи. Затова направленията, одобрени от Вас, влизат като наши планове за работа.
По отношение на разговора за формирования, за границата, господин генерал, заповядайте.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Заместник-министър, само една корекция – аз давам думата тук. В Министерството на отбраната е обратното. Благодаря Ви.
НАЧАЛНИК НА ОТБРАНАТА АНДРЕЙ БОЦЕВ: Първо, ще отговоря и ще си изложа моите тези по Доклада, а след това, ако разрешите, господин Председател, ако има някакви недоразбрани въпроси, да знаете мнението и на военно ръководство на Министерството на отбраната.
Относно Вашия въпрос, господин Велков, ще Ви отговоря, че в момента се изготвя заповед на Министъра на отбраната за преглед на структурите, на командване и управление и на План 2020 г. Ще се проведе такъв преглед, като ще се направи най-подробен продължителен анализ. Съответно там ще се излезе с предложение пред министъра и по съответния ред какви структурни промени да има в Българската армия. Там този въпрос ще се реши точно – с какви подразделения, на кои места. Имаме набелязани пунктове за дислокация и така нататък. Тази прословута универсална машина UBM, за която се говореше, вече е пусната, предстои 4 седмици обучение и ще започне да работи. Тя е перфектна точно за построяване на такива бази. Така че отговор на този въпрос ще имате, но след прегледа на двата плана.
Относно фактите на Доклада за състоянието на отбраната на въоръжените сили за 2016 г. са Ви известни, но все пак ще обобщя още един път. На 12 април служебното правителство прие Годишен доклад за състоянието на отбраната у нас. Същият бе оттеглен от избрания редовен кабинет с Решение от 31 май, на 30 август правителството одобри и предложи на Народното събрание да приеме ново предложение за съдържание на доклада за миналата година.
От позицията си на началник на отбрана не бих могъл да коментирам политически решения и виждания, но ще дам своето мнение в качеството ми на най-старши офицер с висше военно звание и пряк началник на всички военнослужещи във въоръжените сили на страната.
Ще изразя и подкрепя професионалната експертиза и ще говоря от името на тези, които ръководя и чийто интерес съм защитавал и ще продължа да защитавам, а именно военнослужещите.
За мен не думите, с които ще наречем състоянието на въоръжените сили, са най-важни, а далече по-голямо значение са действията, които ще предприемем за решаването на тези проблеми в сектор „Отбрана“, които са публично известни.
Взел съм тук едни справки, но само така, накратко, ще Ви запозная. Повечето тук от Вас са служили в Армията и много добре ще разберат. Най-основният фактор за решаването на проблемите в Армията в момента ни е личният състав. Не е тайна, че личният състав е вече около 28-29% под щата и не прекъснато се удължава. Причините какви са? Знаете, всичкото е ниското заплащане и ред социални пакети и така нататък, да не губя време.
При проведените конкурси, само за Ваша информация ще кажа, че през 2013/2014 г. за едно място се явяваха около пет-шест човека. През миналата 2015 г., когато една година нямаше конкурси, се явяваха около един-двама за едно място. Миналата 2016 г. беше катастрофална, за едно място се явяваше от 1,0 % към 1,8 – 1,9%, а тези, които завършиха конкурсите тази година, е 1,33%, една трета от отпуснатите места приехме войните. Това достатъчно говори за състоянието. Не се ли вземат спешни мерки, рискуваме да продължи увеличаването на процента.
Другото, на което се обръща малко внимание, е окомплектоването на подразделенията. Имаме декларирани формирования, и то бойни формирования – знаете, като бивши военни, че личният състав бяга където има по-големи отговорности, където има по-голямо напрежение. На нас са ни окомплектовани обслужващите и осигуряващите по-добре, отколкото бойните подразделения. На места бойните подразделения достигат до 50 – 60 до 70% окомплектоване. Но всички Вие знаете, че примерно един разчет, който е от 4 човека, като го няма мерачът, той не е разчет; като го няма механик-водачът, не е разчет; командир като няма, не е разчет. Само за справка ще Ви дам състоянието на бригадата. Така че това може да обясни какво е състоянието и как се изпълняват задачите.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Извинявайте, господин Генерал, само да Ви кажа, че заседанието е открито. Виждате доста хора, има и журналисти. Когато давате информация, моля всеки да си прави необходимост…
НАЧАЛНИК НА ОТБРАНАТА АНДРЕЙ БОЦЕВ: Аз говоря в проценти, господин Председател.
Другото е, че при наличието на намаляване на личния състав, след като не можем да попълним определените бройки, а това е, както и Вие казахте, че бюджетът за възнагражденията се дават по списъчен състав, а не по щат, ние нямаме възможност да назначим нови хора на местата на напусналите. Така че в това сте напълно прав – бюджетът трябва да се дава по щат, което ни пречи да назначаваме нови хора. А сега колко ще бъдат, е отделна работа. Нали това не го определяме ние, защото ние сме на пазара на труда. Знаете какво е състоянието отвънка – няма безработица, така че няма и кандидати при нас.
Другият фактор, който ни пречи за набирането е по медицински показатели – някъде около 30% от кандидатите не могат да кандидатстват поради това, че са негодни за военна служба. А също така доста отпадат на теста по интелигентност. След като сме намалили точките – от 100 въпроса сме ги намалили на 50, там също около 20-30% не могат да го издържат.
Другата причина, наред със задачите, които изпълняваме по трите мисии, виждате, че в последните години, нарастват и допълнителни задачи, което също се отразява негативно на личния състав, защото се получава едно претоварване. Не можем да осигурим компенсации и непрекъснато – ние нямаме нищо против да се помага на институции и така нататък, защото в края на краищата Българската армия е затова, но да се вземат спешни мерки да попълним с личен състав, за да може спокойно да изпълняваме и допълнителните задачи, които предстоят. Всички отговорни институции изразиха съгласие, че тези проблемни въпроси са подценявани с годините. Много време въоръжените сили не бяха във фокуса на общественото внимание.
Важното е, че чрез дискусия като настоящата най-после се поставя на широко обсъждане въпросът, за което благодаря на председателя на Комисията, за състоянието на въоръжените сили. По този начин, подчертавам, е неговата значимост. От първостепенно значение е обаче той да не остава само в дебатите между институции, медии или в документи, и то само като добри намерения. Това е проблемът.
Сегашният момент е ключов за развитието на българските въоръжени сили. От отговорните институции в България зависи да възвърне, утвърди и надгради отбранителни способности, за да бъдат готови адекватно да отговори на предизвикателствата на съвременните средства в средата за сигурност.
Затова военното ръководство разчитаме на отговорността и професионализма на президента и върховния главнокомандващ, на министъра на отбраната, на състава на 44-то Народно събрание, на Вас – членовете на ресорната парламентарна комисия, да приложите колективни и целенасочени действия в тази посока.
Искам да уверя Вас, институциите и българското общество, че могат да разчитат на нашата обективна и адекватна военна експертиза, която ще бъде в помощ при вземането от Вас на точните решения. Ако има други въпроси към мен, готов съм да отговоря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал – сигурен съм, че ще има.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Само да благодаря за отговорите и на ген. Запрянов, и на ген. Боцев.
Господин Генерал, оказа се на практика, че проблемът не е в това как ще наречем проблема, а в състоянието, което от това, което чухме от ген. Боцев, е достатъчно обезпокоително.
Само искам да ви напомня, понеже Вие сте свидетел, може би и някои други тук, в залата, за колективните планове за отбрана. Аз служих на гръцката граница, когато две натовски държави бяха на ръба на войната – помните го, Гърция и Турция, по време на Кипърските събития. И едните, и другите разчитаха на една и съща колективна подкрепа. Нали? Знаете за какво става дума тогава!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Велков.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Те затова не се и избиха. По същата причина! (Оживление.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ще Ви помоля малко за повечко ред, за да се изслушваме. Виждам, че има вълнение.
Генерал Боцев, заповядайте.
НАЧАЛНИК НА ОТБРАНАТА АНДРЕЙ БОЦЕВ: Само искам да кажа, че състоянието е ясно. Състоянието е ясно! Целта е мерките, които са набелязани в дългосрочен и краткосрочен план, да бъдат изпълнени и да започнат да се изпълняват, за да излезем от това състояние. Истината е това.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това е точно. Благодаря Ви.
Други желаещи за изказване?
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Председател, господин Заместник-министър, колеги! Предполагах, че дебатът ще се завърти около формулировката за състоянието на българските въоръжени сили, направено от служебното правителство и редакцията в новия доклад.
Аз обаче не съм съгласен, че само терминологично е различието, а мисля, че с основание министър Каракачанов и правителството изтеглиха този доклад. Цитирам формулировката в стария доклад, така да се каже, приет от служебното правителство: „Българските въоръжени сили вече само частично са в състояние да изпълнят задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната“. Това на политически език и за общественото мнение звучи – въоръжените сили не могат да гарантират суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. Това е смисълът на тази редакция – ако едно служебно правителство може да приеме един такъв текст, който е много тежка констатация и неоснователна, според мен. Защото българските въоръжени сили, дай Господ, да не бъдат изправени пред ситуация, в която да доказват дали могат частично или със затруднение да изпълнят мисиите по гарантиране на суверенитета си, то е учудващо защо главнокомандващия на въоръжените сили и президент на Република България се ангажира с такъв текст в последните години като защита.
Аз мисля, и тук вече се спомена, че този доклад е далече по-откровен и критичен, отколкото приетия от служебното правителство и направените добавки тук са много по-ярки и очертават много по-точно състоянието на въоръжените сили. Това е едно от качествата на този доклад.
На следващо място, аз бих Ви акцентирал накратко върху три неща, които са в приоритетите на това министерство и на този кабинет. На последната стр. 80, тук я няма, новото нещо е – ще акцентирам само върху първите три акцента: повишаване заплащането на хората в отбраната, актуализиране на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на България, целящи да осигури условия за повишаване на мотивацията на военнослужещите и ефективността на управлението на човешките ресурси и преглед на организацията и дислокацията на въоръжените сили с оглед наличните човешки ресурси в регионите за дислокация.
Само тези три точки, които са нови и посочени тук, са изключително важни и аз лично ги апелирам. Защото и в предишния състав на Комисията ние дискутирахме програмите за промяна на дислокацията на нашите въоръжени сили, които в по-голямата си част са концентрирани в центъра на страната. А има цели региони и области, в които хората, да се изразя разговорно, са петимни да видят войник, български войник. А в условията на демографска криза и диспропорции в регионите, предислокацията има и ред други не само военни, но и обществени, и ако трябва, и демографски последици от едно равномерно разпределение на въоръжените ни сили на цялата ни територия.
Най-важното в трите акцента е, че те поставят същността на проблема в нашите въоръжени сили, а това са хората. Защото техника и въоръжение можем относително лесно да решим. Ще се вземат заеми, ако трябва – други държави в други епохи са го правили, ще се мобилизират ресурси и относително бързо ще обновим техниката. Но хората в Армията няма откъде да си ги внесем. Тук сте много прави, че Армията е свързана и с образованието, свързана е и със здравеопазването и с ред други неща.
В Националния Военен университет приемът тази година беше затруднен от това, че над 40% от кандидатите не бяха допуснати до изпити по медицински причини – с открити тежки заболявания, за които младежите дори не са подозирали, че имат. Това са 40% от кандидатите ни за офицери – негодни за военна служба.
В тази посока, акцентирайки въпроса към хората, аз мисля, че ние ще тръгнем във вярна посока. Защото сигурността на Армията е преди всичко сигурност на хората, които служат, и ние сме го говорили, мисля, и в предишния парламент.
Аз честно казано ще ми бъде много любопитно дали опозицията няма да подкрепи с горещо чувство този доклад, защото той е далече по-откровен, далече по-критичен за онова, което е направено в миналото, и се надявам на тяхната подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Михов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Симеонов.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, господин Заместник-министър, господин Генерал-лейтенант, уважаеми колеги! Много хубави приказки се изказаха, аз винаги съм бил оптимист и пак ще бъда оптимист. Обаче ще Ви кажа, че не очаквах да има друг доклад освен този, който идва.
Само искам да кажа нещо към колегите, което, ако не се случат дадени събития в процеса на времето, тази бездна ще стане още по-голяма и ако има замазване и показване в по-добра светлина на много от нещата, самите Вие, колеги, и ние ще бъдем поставени пред друга заплаха, ако бюджетът за отбрана за 2018 г. не бъде коренно различен. А той трябва да бъде коренно различен.
Отварям една скоба! Всички казват, че няма пари, трябвало за здравеопазване, за образование и така нататък. Само ще припомня, че една наша съседка – Гърция, фалирала на практика държава, планира да купува самолети, в момента купува танкове, и да подменя всякакви системи от флота по същия начин. Това означава, че когато има национална отговорност по отношение на отбраната и сигурността на страната, всичко става.
Искам да Ви кажа нещо в тази връзка. Ето, тук е табличката, има я и в двата доклада, където са дадени процентите за военния бюджет, като се започне от 2010 г. – 1,72%, 1,42% – през 2011 г., през 2012 – 1, 41%, докато падне до 1,28% – за 2016 г. Обаче човек като гледа, си мисли – горе-долу, окей, през 2010 г. е 1,72%. Знаете ли какво е разковничето, уважаеми колеги и господа? Тук разковничето е, че са минимизирани разходите на Армията, дори нямаше през 2009 г. – нищо не се купува, от 2010 г. гориво не е купувано, и се оказва, че се караше с резервите. А тези проценти са за това, че се плащаха организационните проекти. На пръв поглед, ето, страшно много пари са дадени за Армията, но за бойна подготовка, за оперативни нужди на Армията, оперативна подготовка всяка година този процент намаляваше. Това доведе до състоянието сега на Армията до 2016 г. Ако наистина няма промяна, ще бъде много трагично.
Докладът си е доклад. Така или иначе, ще мине – „за“/“против“ или „въздържали се“, няма значение. Но въпросът е, че Военното министерство трябва да се бори изключително много и с Финансовото министерство, и в правителството, и тук всички колеги от Комисията по отбраната – аз, колеги и господин Генерал, бях при Вас доскоро, защото целта ми и моето желание е да помагаме на Министерството, не да вървим към конфронтация, защото знаем какви са проблемите.
Трябва да има промяна, и то коренна, защото в противен случай тази пропаст ще стане още по-голяма и догодина щях да кажа на генерал Боцев и на Вас, господин Заместник-министър, че процентът догодина, ако не се случи този финансов ресурс, недостигът ще стане 28-30%, който сега сме достигнали, а тогава може да стигне и 40%. А това ще бъде катастрофално, ако не се предприемат тези мерки.
Трябва да се направи всичко възможно да има промяна и Армията не да бъде неглижирана и процесите на отбраната, да бъде отделено сериозно внимание, за да може се готвят войските както трябва.
Ами, слушайте! Ще дам един пример. Войниците, които се готвят по полигоните, моряците, които ходят на плаване, пилотите, които летят – всички са на ограничен минимум. Това означава, че ще им трябва много повече.
Отварям една скоба. Румънските военновъздушни сили преди 15 години и повече бяха ги намалили, ограничили. След това им дойде гориво, започнаха подготовка и започнаха страшно много катастрофи. Губят се най-вече хора, след това и самолети. Същото ще бъде и за Сухопътните войски. Нашите колеги губят навици по управление на земните средства – танкове, БТР и така нататък. Моряците – по същия начин. Това са навици, които трябва да се тренират.
И не на последно място, всеки говори, сега има и комисия за нов многоцелеви изстребител да се мисли, а тези пилоти, които се осигуряват, трябва да минимум часове, за да се приучат на този тип самолет. А те са една шепа храбреци, буквално казано. Останали са по-старите випуски. И затова трябва да се мисли. Така че отговорността на всички нас, колеги, е много голяма и трябва с нужната сериозност и дето се казва, всеки да допринесе с нещо, когато започне обсъждането на бюджета, за да може колегите от Министерството на отбраната наистина да направят нещо, а не да губим хора, поради липса на навици, поради липса на ресурси.
Генерал Запрянов отвори дума за самолетите. Правим една скоба. Преди не повече от година имаше едно изказване на бившия министър на отбраната Ненчев, че едва ли не най-много самолети на българските Военновъздушни сили летят по негово време – 6-8 самолета, което беше пълна лъжа. Пълна лъжа! Когато бях командващ ВВС, благодарение на договорите, които бяха сключени от моя предшественик, светла му памет, генерал Георгиев – Вие лично го познавате, много неща се бяха задвижили: „кугърите“ дойдоха, след това „пантерите“, в един период 12 „кугъра“ летяха, пантерите – по същия начин, беше сключен договор за ремонт и удължаване на ресурса на 16 МИГ-29 и всичките преди тях в този период от време. Имаше цяла ескадрила МИГ-21, за МИГ-125 по същия начин.
Сега въпросът е, че трябва да се направи всичко възможно, за да се намери балансът, докато дойде новата техника – било то за Сухопътни войски, за Флота и за Авиацията, да има необходимите средства да се поддържа тази техника, всеки специалист да поддържа подготовката си, за да не губим хора и техника в един бъдещ период. Защото тогава ще бъде още по-скъпо. Това исках да кажа.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Други изказващи?
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Съвсем накратко, колеги.
Господин Заместник-министър, този доклад е послание. Това, което ние с Вас говорим и което се готвим да направим, също е послание. Послание ще бъде и гласуването по доклада – послание към личния състав на въоръжените сили, послание към обществеността и послание към едни други посоки, за които мислим, но не говорим. Затова моля нека да бъдем внимателни, когато говорим на тема „състояние“.
Повечето от нас знаят състоянието на въоръжените сили в средата на 90-те години, в какво положение бяхме и никой се беше позволявал да дава квалификации на Армията, които, макар и за малко да разколебаят и увереността на личния състав, че те са ценени, че те могат и ще се справят каквото и да се случи. Никой не беше си позволявал да дава квалификации, които да подсказват на обществеността – виждате ли, в Армията се случват толкова лоши неща, че те вече за нищо не стават. Казвам го без да го коментирам.
Усилията, които ние с Вас ще направим в бъдеще, усилията, които ще направи държавното, политическото ръководство на Министерството на отбраната, трябва да бъдат подкрепени, разбира се, и от усилията на военното ръководство. Убеден съм, господин Генерал, че в следващите ни срещи, на които ние, така или иначе, ще имаме възможност да обсъждаме състоянието на въоръжените сили, на Армията като цяло, ще видим много скоро първите резултати от това, което говорим сега.
Само една вметка на колегата ще направя. Да, господин Велков, има ги тези неща, за които питахте. Това са във втората част. Генерал Боцев отговори, но там има две мероприятия, които аз погледнах на пръв поглед, ще ги говорим след това с Вас, защото те отразяват мисленето на ръководството на Министерството на отбраната и на професионалното ръководство, разбира се, накъде трябва да вървим, в посоката, в която Вие поведохте разговора. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Христов.
Нямаше въпроси, имаше само изказвания.
Заповядайте, колега.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми колеги, като човек, който е с цивилна професия, но казвам, че съм служил в ШЗО – Плевен, и като човек, който все пак е бил в изпълнителната власт, но не възприех бюрократичния стил на говорене, искам да споделя с Вас, че през първите заседания на тази комисия ми направи прекрасно впечатление липсата на партийни боричкания, липсата на безпринципни нападки и една загриженост за бъдещето на Българската армия – казвам, до това заседание в момента. Този дух и сега го виждам, но някак си малко спадна. Някои колеги излязоха и казаха, че ще гласуват „против“ докладите по втора и трета точка. Това ме навява на мисълта, че нещо се събужда пак този партиен подход. Като цивилен, пак подчертавам, искам всички да знаят, че българското общество си обича своята армия. Няма да се връщам на това кой я доведе до състоянието за последните 20 и колко години, но ние вече като цивилни, като българи, като хора, които си обичаме държавата и войската, искаме да видим най-после пълен консенсус между всички политически сили, като няма да се обръщаме назад какво е било и ще започне нов етап в развитието на българските въоръжени сили.
Естествено, докладите са хубаво нещо, но пак казвам, на мен чиновническият подход и изказ са ми чужди. Надявам се, че опозицията и ние като управляващи ще разберем, че многото приказки и витиеватите фрази няма да помогнат.
Най-много ще помогнат две-три конкретни неща. Първото, и нищо нова няма да кажа за всеки от Вас, но аз така го разбирам, е увеличение на възнагражденията на служещите в Армията, включително на офицери, включително на генералитет – с години изостават, не искам да ги сравнявам с тези на съседните държави. Тук няма ляво, няма дясно, няма синьо и червено, всички сме на едно мнение, предполагам. Така че се учудвам тези, които излязоха, защо са „против“?
Превъоръжаване на Армията! Кой е против? Аз не съм чул никой и от опозицията някой да е против това нещо! Защото с годините не е вършено каквото трябва.
Модернизация на съществуващите способности и техники. Кой е против? Никой не е против – нито от управляващите, нито от опозицията. Въпреки че ми личи вълнението, тъй като аз и като историк, и като юрист, но особено по линия на историята изпитвам изключителен интерес към развитието на българските войски и в миналото, и сега, искам да призова всички наистина, тъй като всички сме наясно със състоянието и с миналото и какво трябва да стане занапред, затова нека бъдем по-открити един към друг, по-честни, по-единни, по-сплотени като българи и да подкрепим докладите и да увеличим през следващите години ежегодно бюджета на войската. Благодаря за вниманието.
ЗАМ.-ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря и аз.
Началникът на кабинета д-р Налбантов.
НАЧАЛНИК НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ ИЛИЯ НАЛБАНТОВ: Аз много благодаря за този начин на изказ и искам да допълня и да дам, когато дебатирате – дали тук, или в пленарната зала, докладът за състоянието на националната сигурност и на отбраната, трябва да прозвучи нещо, което се чува извън границите на страната, и то особено в съседните страни.
Върнах се от работно посещение в Македония. България ще бъде една от водещите нации, която ще провежда, ще даваме консултации по стратегическия преглед на отбраната на Република Македония. Когато ние изпращаме сигнали, които са противоречиви и не са единни в българското политическо пространство, тези сигнали се чуват и разколебават, включително всички допълнения, които можем да използваме и позитивите от договора, който подписахме с Република Македония. А за нас е изключително важно около нашите граници да бъде спокойствие. Така че моля Ви отчитайте в дебатите и този контекст ще бъде отчетен. България ще тежи много по-тежко като регионален гарант на сигурността, ако има консенсус в Народното събрание по тези доклади. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Адмирал.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, господин Заместник-министър, господин Генерал, господа генерали, уважаеми народни представители, колеги! Обсъждаме Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2016 г. Докладът е написан. Между тези два доклада – този, който се гледа по време на служебното правителство, и този, няма съществени разлики. В него е записано най-подробно и честно недоброто състояние на въоръжените сили и на тяхното осигуряване. Затова хубавото в това обсъждане е, че всички с огромна болка говорят за това – и опозиция, и управляващи, и всички в тази зала, защото така го чувстваме.
Докладът е обективен. Аз съм съгласен изцяло с редакцията на Министерството на отбраната, тъй като считам, че доста по-коректно е записано. Разлики в оценките наистина няма обаче в този доклад.
На мен също не ми харесва, че вече Българската армия частично не може да си изпълнява мисиите и задачите. Ако го приемем, трябва да кажем откога е това „вече“! Това „вече“ не е от тази година, това „вече“ е от десетки години назад. Всички, които сме служили, знаем, че през 90-те години нямаше какво да се яде и гледахме прасета, крави и какво ли не – във Флотата, в Армията, навсякъде, нямахме пари за учения. Сухопътните войски години наред не можеха да направят повече от едно ротно учение и всичко това, което Ви казвам, го казвам с болка, така че моят призив е малко да се смирим защото всички сме виновни, макар и не персонално, а като представители на политически сили и на тези, които са съставлявали българските правителства в миналото.
Наистина съм „за“ консенсус между всички нас по отношение националната сигурност и отбраната, както сме го правили в тази комисия, вече години наред и откакто съм член на тази комисия.
Наистина е добре, че в повечето случаи ние сме го правили точно така – в интерес на Българската армия, на Министерството, в интерес на националната ни сигурност сме променяли редица закони.
Много е сериозен въпросът и нашата помощ към Министерството и към Българската армия ще е в това да направим така, че в следващия бюджет за 2018 г. да продължи поетият ангажимент, да достигнем 2%, не през 2020 и не знам коя година, а това да стане в близките години, за да бъде решен първо най-главният въпрос – да се реши въпросът с личния състав, 50% загубен личен състав от един полк по време на война, той се извежда като небоеготов от бойното поле за доокомплектоване някъде отзад. Но ние няма откъде да си доокомплектоваме войската сега, за съжаление. Виждате, че подходът е комплексен. Мислено е от миналата година и от тази година, има виждане Министерството на отбраната. Ние трябва да им помогнем това нещо да се случи. Това е включително на всички мерки, които са набелязани, за личния състав, за попълване на войската и за мотивацията на тези, които служат в Българската армия. А също така да продължим да съдействаме да се осъществят тези модернизационни проекти, които не са панацея, но са жизнено важни за Армията ни, да продължи да служи и в ХХI век да служи, защото оръжията ни са от ХХ в., а във Флота имаме някои кораби и от ХIХ в. Така че това е нашата задача.
Аз ще гласувам „за“ приемането на този доклад. Знаете, че Докладът за 2012 г., мисля, че не се прие, но това не промени състоянието на Армията. Народното събрание гласува, че не приема Доклада, и нищо не се промени с това. Но това че говорим и този доклад го има, и го дебатираме – между другото от 2010 г. гледаме в Народното събрание тези доклади, преди никой не знаеше какво става в Армията и какво е състоянието. И такова е разбирането на тогавашното ръководство, че Народното събрание трябва да го гледа, което означава, че се прави наистина обществено достояние състоянието и по този начин хората пък се правят съпричастни.
Истина е, че при едно решение на правителството да се вдигнат заплатите на военните, пак има реакция обратна – защо пак на военните, защо не на този, онзи, и се изброяват. Вярно е, че обществото е механизъм и трябва да се балансира между всички слоеве и различните професии. Но националната сигурност според мен и според всички Вас е изключително важна за съществуването ни като държава, така че призовавам всички да си изпълним нашия дълг и да помогнем на Министерството на отбраната да продължи напред! Какво е било назад, няма да ни помогне да гледаме, да се караме – един да обвинява, другите да се чувстват виновни. Защото Ви казах, че всички сме виновни. И аз като бях в Армията, обвинявах политиците, правителства – защо не ни дадоха, защо не изпълнихме План 2010, защо не се модернизирахме от тогава? Всичко беше написано – стратегически преглед, прекрасно! След това преглед пак – прекрасно! В повечето случаи се стигаше до тази част в тези таблици, която извеждане, извеждане, извеждане, а пък въвеждането беше доста по-ограничено и малко и все се намираше някаква причина промяната в стратегическа среда или не знам си какво. Така че това е моят призив! Пожелавам успех на Министерството и на Военното ръководство, на ген. Боцев да успеят в тези трудни условия да се изведе Армията от това състояние. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
За да редуваме, мисля, че господин Витанов искаше думата.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Генерал-лейтенант! Аз ще бъда съвсем кратък. Просто искам да поставя акцент върху едно тревожно обстоятелство, което всъщност е причината за реакцията на БСП, а именно, че в рамките на 3 месеца ние приемаме два варианта на Доклад за състоянието на отбраната. Само по себе си това не е притеснително. Притеснителен е фактът, че на практика в основата на изработването на двата варианта стоят едни и същи лица от дирекцията на Министерството на отбраната, на Щаба на отбраната. Затова всъщност съдържанието на двата варианта на докладите са почти идентични. Разликата е всъщност в политическия кабинет. Разликата на практика е и в изводите от двата доклада. Затова ние имаме резерви, смятаме, че е вследствие на политически натиск. Аз не мога да се съглася с констатацията, че българските въоръжени сили са в състояние да изпълнят задачите си. Бях подготвил тук редица бележки, особено от раздела „Въоръжени сили и отбранителни способности“ на Доклада, с които да се аргументирам.
Няма да го направя, тъй като установих, че всички ние сме обединени около мнението за изключително тревожното състояние на отбраната и на практика разлика в оценките отсъстват. Това е просто въпрос на терминология и на формулировка, така че аз няма да се спирам на тези детайли. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Витанов.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, господин Генерал, колеги от Министерството на отбраната и от медиите! Аз се колебаех дали и аз да се изказвам. Тук колегата сега ме подтиква да кажа, че има политически натиск. Само че той не е осъществен сега и няма отношение към този доклад да се напише, освен в предния доклад да се напише. Не се усмихвайте така, тук има хора, които могат да го докажат, само че трябва да освободим медиите.
Процедурата за написване на този доклад, аз между другото участвам в неговото приемане за поредна година, процедурата е ясна, разписана е и е спазвана. Родовете въоръжени сили и видовете войски си пишат докладите, съвместното командване на силите си пише неговите части, пряко подчинените си пишат на Министерството на отбраната, дирекциите си дават и хората на Началника на отбраната одобряват, приема се на Съвета на отбрана, предлага се на министъра, той го внася в Министерския съвет и така нататък. Същото се е случило и месец март. Когато са гласували, че го приемат, защото той не е бил неизвестен – между другото съвсем информативно преди това е изпратен на Главнокомандващия, когато са гласували, че го приемат, човек, който няма нищо общо с процедурата по написване на този доклад, става и казва: „Аз тук имам едни забележки, които са на една институция и трябва да бъдат взети предвид“, и ние сега спорим по българска граматика и лингвистика кое, какво и как означава. Вместо да се занимаваме със сериозните проблеми на Сухопътни войски, на Военновъздушните сили, на Военноморските сили кой проект да финансираме, кое да балансираме, откъде да намерим пари за заплатите. Ако Вие не знаете, проблемите със заплатите са сериозни. Ето го и ген. Боцев може да ни каже колко е разликата на един редник и на един ефрейтор. Знаете ли колко е? Един лев! Един лев!? Само че редникът отговаря за пушката и противогаза си, а ефрейторът отговаря за 9 или 10 редника, или там колкото са му дадени да командва.
За това трябва да говорим, а не да се спори – готова ли е Авиацията да прави поддръжка на Сухопътни войски, или не е готова. Защото ето, сега аз тук задавам въпроса, защото има медии, и се внушават някои неща, на ген. Боцев – в каква степен са в бойна готовност въоръжените сили на Република България и Българската армия в момента? И без да издавате никакви тайни има ли проблеми с планирането и колко време отнема привеждането им в по-висока и най-висока степен на бойна готовност и кога се налага Военновъздушните сили да отстояват поддръжка на Сухопътните войски при техните действия?
Второто, колеги от опозицията, този доклад не е информационен. Той не е за медиите да се коментира как се лекуват болни и как не се лекуват болни, и къде се лекуват болни, как се оправят и как да се оправят или как се самоубиват, или как не се самоубиват. Този доклад има за задача на базата в сравнение с миналата година, между другото не с 2014 г., нито с 2004 г., нито с 1984 г., да прави някакво сравнение от година на година как са поставени въоръжените сили и отбраната ни и какво трябва да се направи по-нататък. Когато е приет от служебното правителство моят риторичен въпрос, защото тук няма кой да ми отговори, е към кого е бил насочен? Тогава не е имало Народно събрание. Перспективата за това правителство е била ясна – че каквото и да прави, щото и да прави, два-три месеца, и си заминава. Какви перспективи може да пише това правителство и към кого ги насочва за развитие на въоръжените сили, за решаването на проблемите на тези въоръжени сили?
Така че аз дотук ще спра. Дотук ще спра. Нека да бъдем наистина загрижени за въоръжените сили, а не да се опитваме да си защитаваме предизборни тези и дебати и да ги развиваме в тази зала, а след това да ги повдигаме в пленарна зала. Истината е такава.
Наистина чест прави на професионалните военни и на сегашното политическо ръководство, че имаха смелостта и доблестта да предоставят този доклад, защото ние сега приемаме този доклад, а не нито първия, нито втория вариант, нито петнадесети вариант, а приемаме доклад, който ни е предоставен от Министерския съвет. Това е докладът! Ние нито правим сравнителен анализ между едните и другите.
В интерес на истината, имам го този анализ, да Ви го дам и да видите какво пише в единия и какво пише в другия. Каква е файдата от тази работа, не виждам никаква полза.
Тук колегите са прави. Нека видим как да помогнем на тези достойни българи и българки, които служат във въоръжените ни сили, нека да видим как да направим така, че този разговор да не водим за поредна година, а да продължим малко по-бързо напред.
Другото, което е. Тук понеже заседанието е открито, се говори за проценти, все пак 1,41% от 61-63 млрд.лв. е едно, а 1,30% от 91 млрд.лв. е друго. Ако някой разбира, нека да го сметне – всеки има телефон. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Тошев.
Имаше въпрос към генерал Боцев. Напомням, че това, което не трябва да се коментира, може да не го коментира, заседанието е открито.
НАЧАЛНИК НА ОТБРАНАТА АНДРЕЙ БОЦЕВ: Ако това беше въпросът, тук не е мястото да се коментира.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добър отговор, приемам.
НАЧАЛНИК НА ОТБРАНАТА АНДРЕЙ БОЦЕВ: Ред документи трябва да се представят, за да се запознаят.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Има думата заместник-министърът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Поставен беше въпросът за едно и също военно ръководство и дирекциите, че са готвили доклада, господин Тошев каза. Първо, трябва да защитим честта и достойнството на нашите командири. Действително изборите сме ги направили ние, техните данни за състоянието на Армията са такива, каквито са дадени и при първия, и при втория доклад. Те нищо не са променяли.
Напротив, по искане на военното ръководство ние сме допълнили именно раздела със социалните въпроси, със заплатите – колко се влошават, базата за заплатите изостават, минималната заплата. Това беше по искане на военното ръководство, част от формулировките. Този доклад, който сме Ви представили, е приет от Съвета по отбрана. Тоест именно военното ръководство е гласувало за него, тъй като техните предложения, техните оценки са включени в доклада. Иначе политическият извод, разбира се, че политическата отговорност за него носи министърът на отбраната и той Ви представя този доклад, така както е представен. Не бива военното ръководство да го набъркваме в промяната в избора. Категорично! Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Други желаещи за изказване?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Без изказване, ако разрешите!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Е, сега!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Не, няма да правя изказване. Само бих искал да обърна внимание на следното. Аз от Министерството призовах – нека да не говорим за опозиция, за политически сили, да се призоваваме и вменяваме.
Тук има сблъсък на експертни мнения на базата на това, което виждаме, чуваме и разбираме. Ако аз гласувам „против“ доклада, това няма да подобри състоянието на въоръжените сили.
Разбирам емоцията на господин Вангелов. Добре, аз се наемам с помощта на господин Цонков на следващо заседание да внесем предложение 2% от брутния вътрешен продукт да бъде постигнат за въоръжените сили до края на 2018 г. Ще ни подкрепите ли в пленарната зала? Благодаря, толкова съм загрижен и аз, колкото и Вие.
РЕПЛИКА: А откъде ще ги вземете?
БОРИС ВАНГЕЛОВ: С ръста на брутния вътрешен продукт ще расте и ще се достигне до 2-та процента. Може и по-рано да стане, зависи от дългосрочната икономическа прогноза.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Ние сме точно толкова загрижени, колкото и Вие.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: И аз го казах.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Моля Ви, влизаме в диалог.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Може ли една реплика на неизказването на колегата?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, може…
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, нереплика на неизказването.
Добре, всички сме загрижени, ясно. Вие и срещу т. 8 от доклада ли ще гласувате? Вижте, Раздел VIII, където се дават перспективите и където се дават основните направления за работа.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Точките са ни различни.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не може да са различни. Ето, вижте последния раздел, последният е направлението.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, разбрахме нерепликата. Надявам се да има недуплика. Ако няма недуплика?
Господин Гаджев, заповядайте за изказване.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Генерал, господин Заместник-министър, гости! Мисля, че успяхме да постигнем, като изключим някои буквалистики, успяваме да постигнем дебат, който наистина да посочи проблемите в секторите от доклада. Според мен наистина посочва в доста по-детайлна част основните проблеми. За съжаление, основният проблем на Армията всъщност не е по тази, а по следващата точка – вече по Доклада за националната сигурност, и то точно хората.
Това, което излиза и от конкурсите, които са обявявани през последните години – че голяма част от хората всъщност не могат да покрият основни тестове за интелигентност, не могат да покрият здравните критерии, е огромен проблем.
Повишаването на заплатите наистина трябва да е основен приоритет в работата не само на Министерството, а и на Народното събрание също така.
Тук сега, ако се внесе предложение за 2%, с удоволствие бих го подкрепил, но не знам дали ще Ви реши проблемите. Едно, на ръка.
Второ, повишаването на заплатите – тук наистина трябва да се помисли, първо, как да се направи диференцирането между различните длъжности, особено в нисшия състав, защото разлика от един лев за много повече отговорност е… да не казвам голяма дума. Тук наистина трябва да обърнем внимание точно на нисшите длъжности.
Трето, трябва да се уточни разликата в процентите. Все пак става въпрос, че тук се разглежда реализиран бюджет на базата на гласуване от Народното събрание. Това, че в края на 2016 г. се оказа, че ръстът на брутния вътрешен продукт е по-голям, от там идва и разликата. Доколкото гледам абсолютната стойност, по-скоро опасението е друго, защото четейки цифрите, излиза, че като изключим сумите, дадени за Военномедицинска академия, има ръст грубо от над 150 млн.лв. на капиталовите разходи – с парите за МИГ-29 – 70-те млн.лв. Целеви са, но те са пак за Армията, а не са за някой друг. Затова е направено така, че да има стимул Министерството да си свърши работата, разбира се. Както и парите за проектите, са също целеви. Това се прави нарочно, за да не бъде изкушено Министерството на отбраната, ако не успее да си изпълни задачата, за която трябва, да ги похарчи за нещо друго. Каквито примери е имало.
Тук ще се съглася с ген. Симеонов, че много трябва да се внимава с проектите и с разходите по проектите, за да не се стигне до момента, в който се озовахме през 2010 – 2011 г., когато всички пари на Министерството отиваха за плащане на проектите и не оставаха пари за бойната подготовка. Това наистина даде резултат.
Трябва да се замислим колко точно увеличение на бюджета и къде точно да бъде направено, защото гледайки не само Доклада, а и въобще работата на Министерството, една голяма част от дейността минава във битовизми – било то имоти, било то клубове, било то информационни центрове и така нататък. Все по-малко остава време да се говори за реалните проблеми и за реалната бойна подготовка на Армията и това е нещо, върху което трябва да се помисли – доколкото Министерството трябва да продължава да губи пари в нецелеви дейности.
За пореден път, аз поне чета докладите, винаги досега е седял проблемът с имотите, които са освободени и ненужни на Министерството на отбраната. Но той продължава да стои, и в този доклад продължава да стои и тази година.
В крайна сметка отговорникът за държавата, за държавната собственост е Министерството на регионалното развитие и благоустройството и тук вече трябва да се види, ако трябва да се прехвърлят всичките към МРРБ и там де се приключи този проблем. Защото това коства реални пари, които биха могли да отиват за Армията. Не само това, примерите в това отношение са много и си заслужава да се направи един наистина структурен анализ какво точно трябва да се направи, за да се оптимизират разходите.
В заключение бих искал да отбележа, по-скоро да обърна внимание на ръководството на Министерството на отбраната, понеже има една малко по-бодряшка част в Доклада, касаеща дружествата към Министерството на отбраната и че in house процедурите фактически са помогнали за техните добри финансови показатели. Само че допреди месец и нещо вече присъствах на учението в Ново село, един от големите проблеми, които всички военнослужещи там изтъкнаха, е, че не могат да си получат униформите и че не достигат униформите, че има проблем с доставката на униформите. Обръщам внимание на това, при положение че договорите са платени. Явно има някакъв проблем с доставката на униформи към войската – нещо, на което трябва да се обърне внимание, за да може да се реши. В крайна сметка това е доста важно нещо.
Докладът е достатъчно критичен. Дали ще го приемем, дали няма да го приемем, има ги и двата варианта. Въпросът е да си извадим изводите от него и наистина да работим по т. 8 – как да решим проблемите, и най-вече проблемът с възнагражденията и по този начин наистина да стимулираме хората да остават в Армията. Защото макар и направен анализът за процента некомплект в рамките на две години, от 2014 до 2016 г., това е проблем, който трябва да бъде адресиран, надявам се, само че самото повишаване на заплатите да е възможно да го реши. Защото мисля, че проблемът е много по-комплексен и касае въобще състоянието на младите хора в България и въобще тяхната наличност да попълват тези бройки.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Тодоров.
АНТОН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз имам един малко по-специфичен въпрос. Колегите масово говорят за финансова оптимизация. Дали ген. Боцев не може да ни каже данни, освен ако те не са класифицирана информация, това запушване на каналите за израстване на млади офицери свързано ли е с прекомерно количество пенсионери, заемащи и длъжности – Вие в случая от тази квота ли сте? Вие пенсионер ли сте и едновременно заемате позиция, като…? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Аз ще отговоря. Аз ще отговоря на този въпрос.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: В настоящото състояние трябва да Ви докладвам, че политическото ръководство на Министерството на отбраната се отнася с уважение към всички, включително и към колегите, които са упражнили правото си на пенсия и продължават да служат.
Ние имаме сериозни затруднения с попълването на самия Щаб на отбраната, на видовете въоръжени сили и не можем да си позволим квалификация по отношение на едно право, което Вие сте дали на нашите военнослужещи да ползват и те са се възползвали. Така или иначе, да имаме определен контингент от колеги, които са упражнили правото и продължават да служат. Ние разчитаме на тях.
В Министерството на отбраната мислим за начин, по който да решим и този въпрос – да дадем шанс на младите офицери да се издигат в кариерата. Но ще Ви кажа, че много от тях, въпреки че имат Военна академия, предпочитат да стоят в гарнизоните, в които сега се намират, под други битови проблеми, свързани с работата на жените им. Така че при ген. Боцев тази година, мисля, че осем полковника ще напуснат Щаба на отбраната.
НАЧАЛНИК НА ОТБРАНАТА АНДРЕЙ БОЦЕВ: Седемнадесет полковника и двама генерала. И никой няма да дойде.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: И никой не иска да дойде по други причини. Така че ако искате на специално закрито заседание на Комисията да Ви брифираме по тази тема – тя е много съществена, и сме готови. Но аз моля да се отнасяме с уважение към колегите, които са упражнили правото си на пенсия и продължават да служат.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, благодаря Ви за отговора.
АНТОН ТОДОРОВ: Аз не разбрах кое във въпроса ми предизвиква призива да се отнася с уважение? Нещо повиших тон…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Не, не, не. Имах предвид, че тази…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Заместник-министър, нека да завърши.
АНТОН ТОДОРОВ: Все едно остана впечатление, че съм казал нещо, с което съм навлязъл в сферата на достойнството. Зададох елементарен въпрос и исках да попитам ген. Боцев – той сред пенсионерите ли е, или не е сред пенсионерите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Извинявайте, ако е прозвучало като критика към въпроса Ви, исках да Ви кажа, че между младите офицери и офицерите, които са в щабовете, не виждаме противоречие и това, че част от колегите, упражнили право на пенсия. В известна степен имаше такива колебания в началото на процеса на пенсиониране, но мисля, че на настоящия етап не това задържа кадровото развитие на младите офицери. Други са ни проблемите.
Ние не искаме да създаваме противоречие между колегите, които са упражнили правото си на пенсия и служат и тези, които са млади и очакват развитие, като Ви давам примери, че имаме вакантни длъжности за развитие на младите офицери. Разбира се, съгласен съм с Вас, че не бива пък този процес да се задълбочава, като задържаме хората, които са упражнили правото на пенсия и служат, а младите хора напускат Армията поради липса на перспектива. В този смисъл разбирам въпроса и тревогата на господин Тодоров. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
АНТОН ТОДОРОВ: Генерал Боцев не отговаря, трети път ще го попитам – той пенсионер ли е и като пенсионер заема ли тази позиция?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте за отговор, господин Генерал.
НАЧАЛНИК НА ОТБРАНАТА АНДРЕЙ БОЦЕВ: Първо, господине, това е законно право на всеки военнослужещи, който притежава и отговаря на тези условия, които са промените в Кодекса на труда, и си ползва това право. Това е прието от предишния парламент, така че е напълно законно.
Второто, което искам да знаете, е, че това по абсолютно никакъв начин не пречи на кадровото развитие. Ние 22% сме под щата с офицери и щабовете ни са на 20-30% вакантни местата и никой не желае да дойде в щабовете. Щабовете на бригади са по същия начин.
Другото, което искам да знаете, и прочетете Кодекса, там изрично пише, че използваме правото си да получиш сумата, която се получава. Там не пише „пенсионер“. Военнослужещият се пенсионира, когато направи пределна възраст за звание и длъжност.
АНТОН ТОДОРОВ: Тоест, Вие не сте!
НАЧАЛНИК НА ОТБРАНАТА АНДРЕЙ БОЦЕВ: Ползвам това право. Аз ще се пенсионира, като направя 59 години за трите звезди, тогава ще се пенсионирам.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, благодаря. Смятам, че това изчерпва отговора.
Господин Цонков има думата.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, колеги, господин Заместник-министър, господин Генерал, гости! С огромен респект се отнасям към всички работещи в сферата на отбраната. Затова още в началото при първите заседания казах, че ние от „БСП за България“ сме готови да работим както на авторитета на системата, така на отделните хора в нея, което означава да се повиши мотивацията, възнагражденията и така нататък.
Но четейки Доклада, пред възникват няколко въпроса. Първо, не мога да се съглася с някои от констатациите, дадени в съответния доклад. затова считам, че Докладът е пълен с противоречия, с неточности и изводите, които бяха изложени досега и коментирани, не смятам, че отговарят на реалното състояние на Българската армия. Включително посочените направления за съсредоточаване на усилията, въпреки големият им брой, не смятам, че съответстват точно на проблемите, натрупани през годините. Още един въпрос, който не се коментира до момента – беше споменат от господин Гаджев, как така се натрупа този голям недостиг, некомплект на личен състав, само за 3 години, от 2014 г., даже две години да кажем, и стана двоен? Как така?
Само ще припомня, че в края на 2013 г., по-скоро през 2014 г. бяха взети едни социални компенсации на военните, които се отразиха и върху мотивацията в Българската армия и Министерството на отбраната.
Данните и фактите, изложени в Доклада, не са пълни, неточни са и не потвърждават категорично, че въоръжените сили могат да изпълнят в пълен обем своите задачи, заложени в Конституцията. В този смисъл самият Доклад не дава реалното състояние на Българската армия. За мен буди голямо недоумение защо мисията „Отбрана“ на въоръжените сили е поставена приоритетно на трето място? Така излиза в Доклада, от това, което чета – изнесената, макар и непълна, информация за състоянието показва, че по-скоро не можем да изпълним задачите, възложени по Конституция.
Също така бих казал, че посочените в Доклада факти за некомплекта от личен състав, показват ясно резултатите от водената политика през последните десетина години, не 20 години, а десетина години. В този смисъл Докладът по-скоро завоалирано показва някои не тревожни, а драматични изводи, които могат да бъдат направени. Защото в момента, нека си го кажем направо, състоянието е повече от критично в Българската армия. То е катастрофално в момента и трябват спешни мерки. Виждам как един доклад, тоест нормотворческият процес и този нормативен подход, на него се залага. Защото Докладът по същество е един и същ с някои допълнения и корекции.
Недостатъчното ресурсно осигуряване на въоръжените сили, което се констатира, независимо то занижените стойности, които има, оставя военните формирования в изключително тежко състояние.
И последното, което ще кажа, е, че Българската армия винаги е разчитала и на резервните сили – и с ген. Попов преди малко го коментирахме. С този формален подход в тази важна област, каквато са резервистите и мобилизацията, не мога да се съглася. Защото с тази единна мирно военновременна структура ние не можем нищо да решим.
Бих искал в един такъв Доклад да се казват грешките и тогава да се търсят решенията, а не да се прикриват с Доклада проблемите и грешките, които са трупани през последните 6 – 7 години и да се замазва положението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Господин Гаджев искаше думата като реплика.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Цонков! Първо ще започна с това, което бих се съгласил. Проблемът с резерва. Все пак, първо трябва да правим разлика за активния и пасивния резерв в Армията. Големият проблем е в активния резерв в Армията и в набирането на резервисти, най-вече от висшите училища. Тук това наистина е голям проблем. Неколкократно сме го изтъквали при различни министри и при приемането на бюджета. Докато не се финансира както трябва Резервистката програма, няма как да стане. При положение че се отпускат пари по 100-200 човека да се обучават на година, няма как да стигнем до 3000, просто математиката не излиза.
Тук отчасти разбирам и проблемите на ръководството, на различните ръководства на Министерството на отбраната, за кое по-напред да харчиш пари. Това наистина трябва да се анализира. Затова казах, че докато има паразитни разходи за мен няма как да останат средства за правилните разходи, какъвто е резервът. В това съм абсолютно съгласен.
Колкото до процентът, който споменах – разликата за 2014-2016 г., все пак става въпрос и го споменах поради простата причина, че по начина, по който е окрупнен, няма как да се даде точна представа как върви по години. Защото по този начин се окрупнява между 2014 г, 2015 г. и 2016 г. Тоест гледаш 3-годишен период и се получава малко като статистика – убити и ранени, като ги сложиш в общото колко са убитите, колко са ранените, колко са едната година, колко са през другата година, няма как ние да направим правилен анализ.
РЕПЛИКА: И резултатът е важен.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Няма как да направим правилен анализ как върви през годините. Наистина тук бих искал в едно последващо заседание, господин Председател, ако трябва съответно на закрито заседание, да проследим тенденцията през годините, как се развива, в кой състав точно – дали в младшия, във висшия и така нататък, за да видим къде са наистина проблемите. Защото това продължава да е един от основният проблем на Армията и наистина трябва да му обърнем внимание и да го адресираме. Докато го окрупняваме, няма как да излязат точните проблеми. Та от там тръгнах.
Колкото до самите изводи, голяма разлика между двата доклада няма в основните изводи. Основният извод, че имаме проблем. Става въпрос за това да видим как го решаваме.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Адмирал Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Искам да кажа като реплика, явно не са ме слушали изобщо какво казах, нито един от призивите, които направих, не е приет, явно. Не съм съгласен с над 90% от изводите и констатациите, те показват непознаване на системата, непознаване на условията, в които тя се развива през всички тези години. Сега искате да го свържете явно с управлението на ГЕРБ, съвсем тенденциозно.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Вие го казвате.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Не аз, Вие го казвате – с Вашите приказки, не можем да смятаме.
Показва Вашето изказване, за разлика от всички досега – грам нямаше загриженост за решаване на въпросите. Имаше едно изключително политическо изказване, не знам от кого генерирано и направено. То не почива на фактите. В момента на Вашето изказване обидихте изцяло военното ръководство на Българската армия, защото то е дало тези информации, Вие казахте, че са изкривени, лъжливи и всякакви там, неверни, „катастрофално е положението“. Не съм съгласен с нито едно. Показва Вашето – Вие сте член на Комисията, нормално, но не искам лично нещо да звучи, но абсолютна некомпетентност по този въпрос. Благодаря.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Понеже гледам съдържанието на самия Доклад, мисия „Отбрана“ е на първо място. Явно, четете друг доклад, съжалявам.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: За трета реплика – господин Тошев. След това господин Цонков за дуплика.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Колеги, за пореден път искам да Ви кажа. Приемаме един Доклад, който идва през министъра на отбраната и не се изследва в Народното събрание. Няма два доклада, няма 15 варианта, няма нищо. Говорим се ей-така, защото някой, някъде нещо е казал и ние трябва да приемем някаква политическа линия. Не бива! Изборите минаха, много време мина от тогава. Армията не е в добро състояние. Това е отчетено. Генерал Боцев, неговите хора много правилно са написани нещата. Как са изведени изводите, това вече е политически решение на хора, които има на кого а докладват и какво да искат. Така нареченият „първи“ доклад – пак питам, за кого са го написали и за кого са го предназначили и кой им е търсил някаква отговорност или им е искал някакво обяснения?
Следващото нещо. Стига с тези 6 – 7 години! Защото тук има летци, които са командвали Военновъздушните сили. Да не говорим защо през 2010 г. толкова години отиват без да се прави някаква бойна подготовка. Кой ще купува транспортна авиация, тогава когато няма нищо друго? Защо я купуваме?
Тук сме написали – следващия доклад, който ще прочетем, „споделяне на ресурси“. Затова сме в НАТО. Да не си говорим за тези работи. Отделно от това, в тези таблици, които толкова цитирате, Вие казвате 2015 г. – 1,30%, а през 2016 г. – 1,26%. Само че в тези проценти – тези 2% разлика, за 2016 г. парите са 70 млн.лв. повече. Недейте да заблуждавате така хората!
Има проблеми, има много проблеми! Затова утре има комисия. Една голяма част от нас тук утре ще заседаваме, искаме да бързаме какво, кога и как да купим за трите видове въоръжени сили. Трябва да се постъпи мъдро. Да не си купуваме – по Ваше време, машина, която гъне ламарина, когато няма пари да проведе ротно учение! Защо трябва да се връщаме към тези времена! Защо трябва да говорим по този начин? Защото през тези 6 – 7 години Ангел Найденов беше министър. Недейте така!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Тошев.
Господин Цонков – за дуплика.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Няма да правя квалификации като адмирал Милушев, само ще му кажа все пак да прочете целия доклад. Може и да стигне до правилните изводи. И ще свърша дотук!
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Чел съм го, няма нужда.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, благодаря, господин Цонков.
Други изказвания?
Моля да се представите.
НИКОЛАЙ ГОВЕДАРОВ: Много Ви благодаря.
Представлявам Граждански форум „Промяна“ – говорител и инициатор.
Думите на господин полковник Тошев ме накараха да се включа в разговор, защото той постави началото и хвана „бика за рогата“. Имам 10 години във военното производство в завод „Сигнал4 и много добре знам за какво става дума като производство, познавам го отлично. От 1980 г. до 2003 г. бях волнонаемен служител в Сухопътни войски, вързочна техника. Ние в генералния щаб пренесохме МЕО-2, ако помните. Говоря Ви, че тогава започна именно този политически натиск. Затова искам да върна историята върху Вашите думи, господин Тошев, които доказват професионализъм.
През 2002 г. започна поголовна игра, както казва господин Гаджев, за разпределяне на името. Мотивацията спадна до нула, направиха се опити за изхвърляне на 265 служители. Ако някой тогава е бил във формата „техници“, аз съм майстор на техническата апаратура в цялата армия. Бях зам.-председател на синдиката, дръпнах се, защото тогава, при Свинаров, започна бруталната кастрация на офицери, на войници и имоти. Ето я мотивацията! Политическият натиск беше огромен. Уволниха ме, съкратиха щата, направете справка – 2003 г., ме уволниха, казах, че няма да занимавам синдиката. Ако познавате господин Тодор Воденов, него направихме Синдикат „Отбрана“.
Основната цел дотук е да се върне мотивацията. Тя се дължи на няколко причини. Беше засегната тази част с огромен опит офицери, които са пенсионери. Е, да, обаче какво се направи в този период? Няма мотивация, няма средства, няма повишаване. Казано накратко – много моля тези, които са запознати или които имат правомощия, запознайте се с науката „Логистика – военна, икономическа, производствена и така нататък“, тя е свързана със сърцето на Армията. Затова Ви говоря. Сухопътните войски и положената логистика в техните възможности разширява и ще даде всичко това, което искате. Ако сега започнат да уволняват тези 10 хиляди души военни, служители – част от които са военни, и за които обявявате, че пречат да се развива Армията, ще отрежете главата поне на част от възможностите за развитие. Говоря вече за спецификация и за кадрова политика. Дотук няма кадрова политика, гарантирам ви го, и мотивацията вече ни е интересна. Тотален партиен натиск. Аз уважавам най-вече офицерите, които са в Армията и не са в политическото ръководство, защото те вече са манипулирани. Те нямат възможност да отидат в никакво направление. Направиха опити, тъй като познавам лично много неща, да се срещна с министъра на отбраната от позициите, в които съм. Не бях допуснат там, независимо че се познавам с него.
Още един път повтарям. Ако Вие тук не намерите и не развиете тази форма на логистика и не се насочите към реставрация на възможностите по това въоръжение, което още е годно и не се насочите с № 1 към мотивация на мотивация и не намерите пътя, за да издигнете техническото ниво на Армията, всичко това пропада. Още повече Ви говоря за свързочната техника, с която в момента може много лесно да се изтеглят информации – работех със СНТС, с пощите и там тези потоци от информация, знам как стават, са в състояние да сринат цялата бойна готовност. Насочвам Ви за проверка към тези пунктове и от там вече каквото ще правите, си е Ваша работа. Няма да бъда пионка тук. Извинявам се, че се намесих. Присъствам с удоволствие, защото извадихте страшно много неща. Докладите не ни интересуват, те са факт. Пенсиите, нали… Много Ви благодаря, че ме изслушахте.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз Ви благодаря за обстойното изказване и за препоръките, които дадохте.
Други желаещи? Няма.
Понеже няма, аз искам все пак от името на Комисията да благодаря на ръководството на Министерството на отбраната, на Щаба на отбраната, че наистина хората в Министерството на отбраната, както е посочено и в Доклада, и в изказванията на началника на отбраната, правят всичко възможно по силите си, работят усилено – авиация на учението със „Сайбър гардиан“ да се справят с проблемите. Благодаря им за откровеността, за поставените въпроси, за направените изводи, за грижата за личния състав. Всичко това е отразено в Доклада.
Разбира се, без да коментирам Доклада, в констативната си част изглежда малко по-розов, отколкото в заключенията и в направените изводи, но се надявам, че и в бъдеще тази критичност и в желанието да се търси решението и да се поставят въпросите, ще се запази и в бъдеще.
Нека да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен Годишният доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2016 г. да бъде приет в Комисията, да гласува. Като се имат предвид отчетените гласове на колегите от „БСП за България“, които напуснаха.
Гласували 20 народни представители: за 12, против 5 и въздържали се 3.
Приема се.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: С огромно уважение и респект към министъра, ген. Запрянов, ген. Боцев и полк. Налбантов, гласувам „против“.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Генерал Запрянов има думата – да ни благодари и на нас, най-вероятно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Точно така, господин Председател.
Позволете ми от името на политическото и военното ръководство да благодаря за подкрепата на Доклада, за критичните бележки, които бяха изказани от всички взели отношение, и се надявам в пленарната зала също да подкрепите тези направления. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Приятен ден и успех!

Преминаваме към трета точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 г.
Благодаря на господин Георги Кръстев, че е тук.
Годишният доклад за състоянието на сигурността в Република България през 2016 г. е представен на Министерския съвет и е изготвен на основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, приета от Министерския съвет с Решение № 482 на 28.08.2017 г., внесен е за приемане в Народното събрание, съгласно чл. 86.
Докладът е разпределен до общо 16 комисии, включително до Комисията по отбраната. Структуриран е в три основни раздел, в които са представени оценки за изпълнителната власт, съответно за предизвикателства, рискове, заплахи за политиката за националната сигурност, както и за действията на институциите, на държавната власт, които се планират да се предприемат.
Докладът разглежда финансова, икономическа и енергийна сигурност и на много други. Доста обемист, доста сложен доклад. Отчита се изпълнението на утвърдените стратегически документи и са очертани направленията на главните усилия.
Все пак преди да дам думата на господин Кръстев, само да кажа, че ще Ви помоля да се фокусирате основно върху раздела за отбрана. При другите комисии достатъчно се дъвче. Това е просто като съвет.
РЕПЛИКА: Страница 34.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господа членове на Комисията по отбраната, на вашето внимание е представен Докладът за състоянието на националната сигурност през 2016 г. Това е, бих казал, поредният през последните няколко години доклад, който се подготвя от Министерския съвет в изпълнение както на закона, който посочи председателят на Комисията, така и в изпълнение на Стратегията за националната сигурност на Република България.
Докладът има за цел да представи в общ вид състоянието и оценките за националната сигурност през 2016 г., за рисковете, заплахите, процесите, които са протичали в страната и извън нея. Това като съдържание на Първи раздел. Във Втори раздел се представят политиките по съответните проблеми. Разбира се, на челно място е съответната институция, но Докладът не представлява информация за действията на администрацията и на съответните административни звена.
В Третия раздел са представени очакванията за тенденциите и необходимите политики.
Искам да докладвам, необходимо е да докладвам, че материалът е подготвен в изпълнение на Заповед № 64 от 22 март 2017 г. на министър-председателя по време на служебното правителство и следва утвърдената със закона процедура. Подготвен е от експертна група с представители от Министерството на външните работи, от Министерството на вътрешните работи и службите за разузнаване и сигурност под ръководството на секретаря на Съвета по сигурността, като са получени материали и становища и други от всички министерства и редица ведомства.
Докладът е преминал съгласувателни процедури в рамките на групата и за внасяне в Министерския съвет.
Не мога да се въздържа и да не отбележа, че успях – не изцяло, за съжаление, но достатъчно според мен да проследя дискусията по Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили, и трябва да отбележа, че внасянето на Доклада е съобразено изцяло с оттеглянето на предишния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили и с неговото преработване. Разбира се, в Годишния доклад за състоянието на националната сигурност е включена една минимална част, по-скоро бих казал, експозе като размер в сравнение с пълния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Но така постигнахме, разбира се, необходимата съгласуваност между двата документа, която иначе би била нарушена.
В готовност съм да отговоря на Вашите въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси.
Господин Велков, заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин д-р Кръстев, благодаря за краткото изложение. Не Ви завиждам, ако на всички комисии трябва да го правите и да присъствате.
Уважаеми господа, бих искал да кажа следното по Доклада. По мое мнение той отразява най-вече констатации по състоянието на заплахите за националната сигурност за Република България и предприети действия, разбира се, и набелязани такива от съответните компоненти на националната система за сигурност.
Разбира се, ще направя и няколко забележки, които според мен, са изключително важни, според мен разбира се, без никакви внушения.
На първо място, по отношение на съдържанието на Доклада, в Раздел I – „Оценка на рисковете, опасности и заплахи за националната сигурност на Република България“, са посочени по видове сигурността, да кажем финансова, икономическа, земеделие, външна и така нататък, отиваме натам да говорим за сигурност в съотношенията „човек-природа“, за мое учудване, независимо от рязко променената среда за сигурност и нарастващите заплахи точно в това направление, д-р Кръстев каза, че експертна група от МВР, ДАР, ДАНС и още други ведомства е работила, не можах да видя един изключително важен аспект на сигурността, а именно аспектите на етнорелигиозната сигурност, които без съмнение формират изключително бих казал сериозни заплахи за сигурността на страната. Особено с развитие на военните и вътрешнополитическите процеси в съседни държави. Това, първо. Това би могло, разбира се, да търпи промяна.
Втората ми забележка е относно външната среда за сигурност. Понеже виждам, че имате Доклада, можете да отворите на стр. 11, където от средата надолу се говори за една приоритетна външна заплаха, и то за общоевропейската сигурност, каквито са действията държавата Русия. Не обсъждам изобщо, че вследствие на Русия отношенията и действията в Източното Средиземноморие, в Близко-източния регион средата за сигурност се е променила и без съмнение възникват предпоставки за нестабилност, включително в Черно море – във връзка с казуса „Крим“ и така нататък, но аз съм учуден, д-р Кръстев, от следното. Ето тук е Докладът на ДАНС за 2016 г., Докладът на „Военна информация“, Докладът на НСО. Имах възможност да ги чуя на изнесено заседание горе, в ДАНС, това, което е споменато във Вашия доклад, никъде не се споменава като приоритетна заплаха, а именно Русия.
Нямам против това, че сте го включили. Питам: никъде не е спомената!? Единствено, и не като приоритетна, това присъстваше в Доклада на Държавна агенция „Разузнаване“, представена като презентация – мисля, че Вие бяхте там, в Държавна агенция „Национална сигурност“.
След като Вие казвате, че това е поръчано, заповядано от служебното правителство, виждам по номерата, че е приключено през месец август и представено в парламента, кога възникна тази заплаха? Нима Русия от вчера присъства активно в Източно Средиземно море и укрепва своето присъствие? Това, едно.
Второ, ако говорим за външна заплаха, къде изчезнаха от докладите на службите онези заплахи, които говореха за вътрешно-политическата нестабилност, цитирано и рязкото влошаване на средата за сигурност в съседна Турция с тенденция за нарастване, особено след опита за преврат срещу правителството на Ердоган през 2016 г.? Говорим за Доклад за 2016 г. и проведеният референдум през пролетта на 2017 г., постоянната терористична активност там, репресии и така нататък, домогвания към Република България, включително с опити за намеса. Ако правим оценка на външната среда за сигурност, би трябвало да я правим комплексно. Защо? Защото ако ние в този Доклад приемем, че само Русия е външна заплаха или създава предпоставки за заплаха за сигурността на Европа и на България, ние без съмнение ще бъдем в много голям риск от влошаване на двустранни отношения, включително пред предстоящи събития, посещения от държавни глави и така нататък и без да отчитаме рязко променените политически, военни, търговски и енергийни отношения между Турция и Русия.
Преди няколко дни Турция сключи договор за покупка на ракети С-400 от Русия. Тя има общи проекти с нея, тя я счита за приятел. Тогава на какво основание ние казваме, че приятелите на нашите приятели са наши врагове? Може би на премиера не му се е искало да го има там.
И друго. Не виждам изключително сериозна заплаха, която не е от вчера, не е от миналата година, за външната сигурност, за глобалната сигурност, включително и за Република България от задълбочаващата се ситуация на Корейския полуостров. Така че нека да бъдем обективни и да не си затваряме очите за неща, които могат да ни ги извадят.
Искам да обърна внимание и на още нещо, това е третата бележка. По отношение на направлението „киберсигурност“, стр. 37 – констатации, констатации и констатации. Киберсигурността и заплахите, които се появяват в киберпространството не са достатъчни да бъдат неутрализирани с констатации. Ще Ви дам пример. Бундесверът само тази година имаше над 4500 атаки. В тази връзка и със следващата – там, накрая, където се говори за основни приоритети по защита на класифицираната информация и по принцип „киберсигурност и защита на информацията“ как може нашият политически приоритет на Република България за тази и за следващата година да бъде европредседателството и ние в този доклад да не сме предвидили основните мерки за защита на информацията на европредседателство и създаване на система за сигурност, интегрирана, на европредседателството. При положение че преди две седмици се отпуснаха 10 млн.лв. за нея и тя беше дадена – който да я изпълнява, да я изпълнява, с огромни претенции, с 20 компонента. А да не говорим за пропускателния режим, за видеонаблюдение, за технически средства. Говорим за противодействие на кибератаки и защита на информация, когато тук ще се събират вид мишени от цяла Европа.
Ето това исках да кажа и да обърна внимание, че в това отношение Докладът има по-скоро констативен характер, отколкото такъв, че да предполага изпълнение на конкретни задачи. Това исках да кажа, господин Председател. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Велков.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Нека първо отговори на въпросите.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Велков, ще се опитам да съм кратък, но едва ли ще мога. Първо.
Второ, бих искал да помоля, ако по някакъв начин наруша правилата, в смисъл се изкажа, така както не подобава по отношение на бележките на народен представител, да ме спрете.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Нямайте никакви притеснения.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Става въпрос за следното.
Всъщност да започна то по-лесната или от по-безпроблемната част. Действително в Доклада се съдържат много оценки за състоянието по киберсигурността, но искам да обърна внимание, че за един сравнително нов проблем в раздела „Политики за сигурност“ – така мога да го нарека, има пет страници по киберсигурността и какво се прави. Искам да отбележа също, и това е отразено в Доклада, през 2016 г. беше приета стратегия за киберсигурност от Министерския съвет.
В Третия раздел от стр. 109 – 111 са очертани вижданията за това какво предстои за действия в сферата на киберсигурността. Няма, разбира се, да привеждам конкретни текстове. Просто искам да обърна внимание, че самият доклад е разделен, така да го кажа, на констативна част, изпълнителна част или изпълнена и прогностична и със съответните задачи.
Такава е възприетата структура на Доклада от 1999 г. и според мен структурата, която е правилна.
Да вървим по описание на Стратегия на състоянието за сигурността, след това политиките и какво произтича. Така всъщност ще се получи един конгломерат от много доклади.
Следващата бележка не по ред беше за липсата на етнорелигиозната сигурност. Тя, разбира се, не е дефинирана като етнорелигиозна сигурност. Ако обърнете внимание и в миграционните процеси, и в сферата на образованието, сферата преди всичко на социалната сигурност, тя присъства. Отбелязани са точно тези проблеми, рискове, заплахи, които съществуват и според Вас, тук с Вашата оценка определено съм съгласен, както е отбелязано, че чужди сили – без да бъдат дефинирани, разбира се, по понятни причини имат интерес от използване на някои от маргинализираните общности в страната, точно за целите на радикализацията и за нарушаването на националната сигурност.
Бих отбелязал Корейският полуостров като нещо, което се появи като проблем за сигурността в последните месеци. Няма да кажа, че докладът е за 2016 г., тъй като докато го разработвахме, всъщност доста неща бяха актуализирани и имахме възможност до последния момент да актуализираме различни текстове. Нямаше как да го включим, просто защото докладът беше готов за внасяне в Министерския съвет преди да се разрази тази силна военна активност на Корейския полуостров с всички произтичащи от тях рискове за световния мир.
И сега по-подробно за темата за Русия. Това, че в докладите на службите Русия не е посочена като приоритетна заплаха, може да води само до извода, който присъства като факт в този доклад на стр. 11 и 12, че нашата страна не дефинира Русия като заплаха за своята, за нашата сигурност – за сигурността на Република България, за да не стане объркване с местоименията.
Публикациите, присъстващи в медиите днес, са – ще кажа само, че са неверни, безоснователни, без да изпадам в други квалификации, макар че те го заслужават. Бих използвал даже и някои думи от речника на специалните служби, но няма да го направя, въпреки че имам пълно основание за това нещо.
Ако погледнете внимателно Доклада на стр. 11 и 12, там се дават оценки, които всъщност присъстват във всички позиции на НАТО, на Европейския съюз, на редица водещи държави в НАТО и Европейския съюз, но говоря изцяло за Съюза и трябва да отбележа – в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, където членуват 52 държави.
Това е обща констатация, обща тревожна констатация. Обща констатация, с огромно съжаление, бих изразил личното си впечатление от едно участие в началото на този месец на заседание на неформалната група на ОССЕ по структурирания диалог, който е опит да се намери платформа за диалог с Руската федерация, дори и в тази изключително тежка ситуация.
Това, което посочва Докладът, е застрашената сигурност на европейското политическо пространство или да кажем на Европейския съюз по-точно и на НАТО както поради действия, оценени като неприятелски от самите държави членки, така и от действия в „съпределни“, както се казва в специфичния речник, територии, които не са на територията на Европейския съюз, но са в непосредствена близост и действията на тези територии се оценяват като риск за европейската сигурност. Ясно е, че става дума и е посочено изрично за Източна Украйна, Крим, засилената военна активност в Балтийско и в Черно море и засилената военна активност в Източното Средиземноморие.
РЕПЛИКА: В Черно море.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Да, в Черно море, отбелязах го.
Но всъщност трябва да се отбележи, че европейските документи – нека така да го кажа, евро-атлантическите документи, никъде не посочват цялата или цялостната политика на Руската федерация като заплаха. Диалогът продължава. Търсят се различни форми, средства. Диалогът е постоянен – НАТО – Русия, форматът не е затворен. Така или иначе имаме различни факти, редица действия, които не могат да не предизвикат оценка като застрашаващи сигурността на Европейския съюз и на НАТО. Но отново ще кажа, никъде, по никакъв начин политиката на Руската федерация не е посочена като застрашаваща националната сигурност на България. Но това трябва, как да го кажа, да се отстоява, да не се поддаваме на тези внушения.
Съгласен съм с господин Манушев, защото това вреди на нашата сигурност действителност, на способността да преценяваме от своя гледна точка националната сигурност на Република България, която е, разбира се, сигурност в контекста на НАТО и Европейския съюз. Искам и трябва да отбележа, че националната сигурност на Република България се разглежда от Стратегията за национална сигурност като неделима от сигурността в пространството на Европейския съюз и на НАТО, респективно действия, които се оценяват като застрашаващи сигурността на двете организации и на отделни държави членки, ние няма как да ги игнорираме. Но преценката според мен е изключително внимателна.
Това, което искам да отбележа също по повод кога е включена, след месец май – след 3, 4 май, когато беше избрано сегашното правителство и след като беше изтеглен докладът, тоест ние изчакахме Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили, имаше някои уточнения по линия на Министерството на околната среда и водите, вероятно и на други министерства от гледна точка на земеделието, храните и горите, от гледна точка на данни. Но тази констатация не е променяна, тя си е от началото. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Господин Гаджев, заповядайте за изказване.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Като изказване съвсем накратко. То първоначално беше като въпрос, защото аз доколкото разбрах, поне от изказването на господин Велков, неговият проблем не е толкова в самата констатация, колкото в липсата на други констатации, като Югоизточното направление, най-вече за Турция – мисля, че днес по темата председателят Юнкер беше достатъчно ясен как се развиват отношенията Европейски съюз/Турция, така че наистина на мен ми направи впечатление, че липсва един подобен раздел.
На мен също ми се искаше да видя малко повече за международния тероризъм и по-точно тази част от него, която и миналата година го бях повдигнал на въпрос, относно завръщащите се бойци и фундаменталисти с европейско гражданство и влезли през други точки в Европа. Атентатите, за съжаление, на територията на Европейския съюз не са намалели, а напротив, увеличават се. От тази гледна точка ние трябва да гледаме на себе си като потенциална страна – надявам се никога да не се случва, но в крайна сметка по-добре сигурни, отколкото после да съжаляваме.
Другото нещо, на което искам да обърна внимание, е по-скоро като производна от дебата, който проведохме по предната точка. Тук една от основните заплахи за националната сигурност трябва да отбележим е демографската и образователната политика в държавата, тъй като и в предния дебат един от основните проблеми е точно липсата на хора, а тези, които ги има, или са болни, или необразовани. Така че наистина трябва да обърнем много внимание, екстраполирано в частта за отбраната. Защото тук сме все пак да говорим за нея и не ми се иска да се разпростирам по всички елементи.
Колкото до заключенията за действията на Руската федерация, мисля и съм съгласен с това, което казахте, че няма такова определение, което да е по-различно от това, което използваме до момента. Това че някои журналисти са прочели два реда и са решили, че разбират материята, е друг въпрос.
Конкретно по IT-сектора и до киберзаплахите, тук ние ще трябва да обръщаме много по-голямо внимание, тъй като и развитието на технологиите е много по-изпреварващо от това, което ние можем даже да реагираме. Винаги е било така и обявеното днес създаване на една Сайбър секюрити агенция на Европейския съюз е стъпка в правилната посока.
Бих искал да завърша с нещо като шега, пак ще взема повод от думите на господин Велков за проблема в Корейския полуостров, но ми се струва, че проблемът на Корейския полуостров не е в Корейския полуостров, а в един друг континент.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Други изказвания?
Заповядайте!
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Само едно мнение, колеги.
С внимание слушах въпросите на господин Велков и си мислех, че на господин Кръстев никак няма да му е лесно, имайки предвид, че заседанието е открито, а много от нещата, които ние имаме да коментираме и мисли, които човек не може свободно да каже, това включително и за себе си – аз затова няма да се изказвам по Доклада, защото не искам целият свят да разбере какво мисля по тези въпроси, та да внимаваме все пак.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, благодаря.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Тъй като темата „русофилство и русофобство“ се разиграва днес и тъй като тук открихме този дебат, всъщност в Доклада никъде не се фиксира Русия като заплаха, а камо ли приоритетна заплаха за националната сигурност. Ако четем внимателно, става дума за действия на Русия в региона, които са източник на нестабилност.
Посочени са едни действия, които са неоспорими. Оспоримо ли е, че Русия засилва своето военно присъствие в Черно море? Оспоримо ли е? Не е оспоримо! Означава ли това трупане на войски на нашата граница? Ясно е, че това представлява трупане на войски на нашата граница, на нашата морска граница. Няма случай в историята, в който една държава, когато трупа войски на чужда граница, това да бъде определено по друг начин, освен като заплаха за сигурността.
Военното присъствие на Русия в Черно море е засилено. Прав ли съм, или не съм? Прав съм, мисля.
На второ място, интензивното усилване и модернизация на руските военни способности на територията на Крим и така нататък.
На следващо място, влошените отношения на Руската федерация с НАТО и Европейския съюз. Факт ли са? Факт са!
Говори ли се за Студена война? Могат ли те да бъдат окачествена по друг начин освен като източник на нестабилност и заплаха за нашата национална сигурност.
И третото нещо, интензивните опити на Русия за възстановяване и разширяване на сфери на влияние във военната, икономическата и културната сфера. Факт ли са – в България, в Сърбия, в Македония, в Черна гора, в Гърция, в Турция? Факт ли са? Факт са! Е, могат ли да бъдат окачествени те по друг начин?
А що се отнася до Турция, тя е спомената пет абзаца преди Русия и с ясно и точно определение – че е риск неизпълнение на задълженията по споразуменията с Европейския съюз за бежанци е заплаха за нашата сигурност. Факт ли е? Факт е! Тя индиректно е спомената един абзац преди Русия. Въпреки че обърнете внимание за квалификацията: „е ниска вероятността от възникване на конвенционален военен конфликт в Източна Европа, тоест на Балканите, напрежението в региона се запазва, основно поради политическата нестабилност“ – къде именно? Нали в Турция я имаме тази политическа… В Македония и на други места.
„Задълбочаващо се междуетническо противоречие“. Къде го има? В Турция го има. И така нататък.
И нещо много важно в последното: „Прокламирането на реваншистки идеи създават предпоставки за влошаването на регионалните отношения и за възраждането на екстремистки формации“. Кой, питам, в региона има публично заявени реваншистки интереси и претенции спрямо установени граници на Балканите с договори от времето на първата световна война, изразени от най-висше място? Питам, и отговор не искам, както се казва.
Така че, колеги, в Договора – няма дали открито, дали ясно, дали дефинирано, са очертани общо взето рамките на заплахите обективно и ние нямаме основание да крием тези неща, както от народните представители, така и от обществото.
И последно изречение. Всички тези констатации не са аргумент да се твърди, че има основание за влошаване на отношенията с Русия. Това е заявявано както от всички в тази зала, така и от всички политически партии, които представляваме, така и от всички институции, независимо от тяхната политическа оцветеност, като започнем от президента, министър-председателя, външния министър, военния министър и всички фактори.
Но това са реални факти, които ние не можем да игнорираме, не можем да не ги посочим. Още един път казвам, че Докладът никъде не фиксира Русия като заплаха, а още по-малко като приоритетна заплаха за нашата национална сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Михов.
Други изказвания?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Дуплика!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Михов, много се радвам, че Ви давам повод за реплики, но бих искал да чуя Вашето мнение, защото да твърдите, че има струпване на руски войски на морската ни граница, чак адмирал Манушев се усмихна, видях го. Няма такова нещо! Има граници, има международно морско право – докъде са, докъде са нашите граници, кой-къде може да се движи, така че нека да не говорим.
Ако става въпрос за баланс на силите в Черно море, той е променен – да. Господин Михов, изобщо не говоря, че констатацията не е вярна. Напротив, мога и да я засиля. Питах точно и ясно, явно не сте внимавали, че откъде дойде, при положение че службите, на които им е работа да го прихващат като признак, в докладите им го няма. Ето, показвам Ви! Ако не сте го чели, ще ви го дам да го прочетете.
Не само това. И на Военна информация. (Реплики.) Да Ви ги дават!
Вижте сега какво ще Ви прочета, защото Вие четете, обаче го четете като дявола Евангелието. Не казвам, че сте дявол, защото ние с Вас сме с еднакви възгледи.
„Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна свободна и мирна Европа. Рязко влошените отношения на Русия с НАТО и Европейския съюз“. Нали ние сме част от НАТО и от Европейския съюз? Не го отричам. Въпросът беше следният: как така се появи! Ето д-р Кръстев казва, че това е месец май. Склонен съм да смятам, че е така. Аз го приемам, не го отричам като констатация. Но тук говорим, че има експертна група – ДАНС не са ли казали примерно: „В нашия доклад такова нещо няма!“ Колко различни служби имаме за сигурност и колко са им различни докладите? Нали в крайна сметка докладите на службите за сигурност, представителите на министерства и ведомства дават основание за общия доклад и за изводите в него! За това става дума. Защо си затваряте Вие очите, че за европредседателството следва да имаме изградена система, да имаме мероприятия.
А за Корейския полуостров, това е шестият ядрен опит на Корея, и то първи с водородна бомба. Ще Ви кажа следното, понеже господин Тошев завърши с шега, да Ви кажа и аз една шега: „Няма да има Трета световна война, но такава борба за мир ще се разгори, че жив човек няма да остане!“ Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Велков. Предполагам, че част от нещата бяха адресирани към господин Кръстев, така че ако имате…
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Съвсем накратко.
Само бих искал да отбележа, че е съвсем разбираем стремежът в Доклада да не се споменават конкретни държави, особено ако са няколко. Но посочването на процеси, които протичат в региона, съвсем ясно насочват мисълта към това… Ние говорим за процеси на територии на държави, ние не говорим за политики на държави. Защото няма такива, които да смятаме за заплашващи сигурността на нашата страна. Бих казал, че събитията в Турция след опита за преврат, представляват вътрешен процес, който няма как да присъства в Годишния доклад за състоянието на националната сигурност, както е по отношение и на други държави. Ние не говорим за това какво става в другите държави, а какви действия на тези държави влияят на нашата сигурност, на сигурността на НАТО и Европейския съюз и как се оценява това нещо.
Европредседателството не би могло да присъства в Годишния доклад за сигурността през 2016 г. по организационно-технически причини, накратко ще го кажа.
Само две бележки по отношение изказването на господин Гаджев, в смисъл уточняващи и посочващи конкретни страници. Става дума за това, че за международния тероризъм е писано на стр. 11. Там са споменати и чуждестранните бойци.
Разбира се, ще моля да се има предвид, и мисля, че това е съвсем естествено, че текстовете в Годишния доклад, и такъв е бил нашият стремеж, е да са максимално компресирани, ясни, стегнати, кратки, насочващи вниманието към други доклади, към по-мащабни и задълбочени разсъждения. Ние не бихме могли дори да коментираме тези констатации и така да се стараем за някаква обосновка, тъй като Докладът би се получил твърде голям, да не кажа огромен, и едва ли някой би го прочел. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Други изказвания? Ако няма, ще преминем към гласуване.
Който е „за“ приемането на Доклада, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за 12, против няма, въздържали се 8.
Докладът е приет.

Преминаваме към четвърта точка:
РАЗНИ.

Ще гледам да бъда кратък. Разбирам, че търпението се изчерпва.
По тази точка имам само едно – следващото заседание на Комисията смятам да направим на 19 септември 2017 г., вторник, който е работен ден. Ще Ви изпратим информация за това дали ще бъде сутрин или следобед, ако нямате нищо против, в зависимост от това кога ще бъде пленарното заседание на парламента.
Благодаря. Ако няма друго, успешен ден!
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,45 ч.)