1. Обсъждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 754-01-30, внесен от Константин Попов и група народни представители на 22 юни 2017 г., приет на първо гласуване на 6 юли 2017 г.
2. Представяне на приоритетите на Министерството на отбраната в областта на сигурността и отбраната по Общата външна политика и политика за сигурност и отбрана на ЕС във връзка с председателството на България (CFSP&CSDP) на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 11

На 19 септември 2017 г., вторник, се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 754-01-30, внесен от Константин Попов и група народни представители на 22 юни 2017 г., приет на първо гласуване на 6 юли 2017 г.
2. Представяне на приоритетите на Министерството на отбраната в областта на сигурността и отбраната по Общата външна политика и политика за сигурност и отбрана на ЕС във връзка с председателството на България (CFSP&CSDP) на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Константин Попов.


* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Можем да започнем заседанието – имаме кворум. Присъстват 15 човека, така че можем да започнем работа по това заседание на Комисията по отбрана. (В залата влизат още народни представители, членове на Комисията.)
Ставаме повече и все по-представителни. (Оживление.)
На това заседание наши гости са: заместник-министър Атанас Запрянов, госпожа Клементина Денева – дирекция „Правно-нормативна дейност“, Пламена Караиванова – експерт от дирекция „Отбранителна политика“.
Тук би трябвало да бъде за разглеждането на втората точка и господин Стоимир Цветанов – експерт от дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“, и от Национално движение „Български граждани“ тук са Красимир Златков и Красен Петров.
Дневният ред включва три точки:
1. Обсъждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 754-01-30, внесен от Константин Попов и група народни представители на 22 юни 2017 г., приет на първо гласуване на 6 юли 2017 г.
2. Представяне на приоритетите на Министерството на отбраната в областта на сигурността и отбраната по Общата външна политика и политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз във връзка с председателството на България на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
3. Разни.
Има ли други предложения за дневен ред?
Ако няма, да гласуваме.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 754-01-30, ВНЕСЕН ОТ КОНСТАНТИН ПОПОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 22 ЮНИ 2017 г.
Ще припомня какъв път измина Законопроектът от внасянето му досега – Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили беше внесен от група народни представители на 22 юни 2017 г. Беше приет на първо гласуване в пленарна зала на 6 юли 2017 г.
По Законопроекта бяха гласувани на първо четене промени по чл. 79 и чл. 82 от Закона за отбраната и въоръжените сили, отнасящи се до фигурата на постоянния секретар, нова ал. 3 от чл. 136 относно изслушването на Комисията по отбраната на удостояваните с висше офицерско звание и по чл. 160 – относно синхронизацията на Закона с предишната поправка, знаете за званието „комодор“ и замяната му с „флотилен адмирал“.
По време на седмичния срок за внасяне на предложения между първо и второ гласуване бяха направени две предложения, които, надявам се, че имате пред Вас, така че преминаваме към тази първа точка от дневния ред.

Наименованието на Закона е „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“.
Моля за изказване по наименованието на Закона. Няма желаещи.
Да гласуваме наименованието на Закона.
Гласували: за – 18, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста за наименованието на Закона.
Преминаваме към обсъждането на § 1 – по чл. 79.
Имате го и сте запознати с предложението на вносителите, поради което няма да го чета.
Няма постъпили предложения.
Няколко думи: в досега действащия Закон съществуват непълноти в действащите разпоредби, които водят и до противоречива практика. С тези изменения се цели наистина внасяне на повече яснота относно дейността на постоянния секретар по отбраната.
Имате думата за изказвания и предложения.
Заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз смятах, че по ред ще бъде, както друг път.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: По ред е, когато има блиц-контрол. Сега всеки който, когато иска – ще давам думата.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: За което благодаря.
Аз бих искал да кажа във връзка с предложенията, имам и въпроси, разбира се, и те са както към Вас, така и към заместник-министъра на отбраната.
Първо, има различни предложения. Едното е на господин Михов, но все пак, когато говорим за постоянен секретар, Вие знаете от залата нашето мнение, и от тук, от Комисията. Аз бих искал да запитам: има ли в момента постоянен секретар в Министерството? Той назначен ли е със заповед, утвърдена от министър-председателя, както ние предлагаме, и онази колизия, с която Ви запознахме, в ръцете ми е заповед № 510 от 31 май 2017 г. на министъра на отбраната, в която заповяданите от министъра на отбраната Красимир Каракачанов, изисквания към постоянния секретар се разминават с онова, което се предлага в промяната, в допълнението на Закона.
Цитирам Ви директно: годишна оценка на изпълнението на длъжността – изключително изпълнение, или изпълнението надвишава изискванията; годишна оценка – изпълнение, напълно отговаря, и да притежават по-висок от минимално изискуемия се ранг за по-високата длъжност; получена най-висока годишна оценка на изпълнението, и така нататък.
И тук е написано точно и ясно: срок – до 10.06.2017 г., заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов да ни предложи доклад по т. 4 с мотивирано предложение за назначаване на държавен служител на длъжността „Постоянен секретар на отбраната“.
Въпросът ми е следният: тази заповед на министъра изпълнена ли е? Ако не е изпълнена – няма да питам: защо не е изпълнена? (Реплики.)
Момент! Мисля, че господин Председателят е този, който дава думата. Ние не си разговаряме с Вас…
Друго, следващото… Въпреки че господин адмиралът се опитва да ме прекъсне, аз не си губя нишката на мисълта! Нищо, моля Ви се!
Бих искал да кажа следното: ако всичко това е направено – ако е проведен конкурс, какви са резултатите, кои са били другите кандидати, защо е предпочетен този кандидат, ако има такъв сега, в момента, и онова, което се отнася до 10 юни тази година, ние сега искаме, което е де факто, ако има такова назначение, да го направим и де юре.
Освен това, там имаше не колизия, а спорове по въпроса за изслушване. Това е другият въпрос, който ще го разгледаме после, това няма значение, но това са въпросите ми относно длъжността „Постоянен секретар“. Понеже Вие сте го предложили, ние отиваме сега и втори път говорим по този въпрос. Аз бих искал да получа ясен отговор на това, което адмирал Манушев каза, че няма нищо общо.
Има ли сега в момента секретар? Назначен ли е съгласно изискванията в заповедта на министъра на отбраната и ако тези изисквания се разминават с онова, което ние следва да приемаме в зала, защо се разминават. Нищо друго!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да, предполагам, че наистина има някаква връзка.
Заместник-министър Запрянов, ако може да отговори на този въпрос. Доколкото сме запознати – има постоянен секретар, нали така?
РЕПЛИКА: Ние го и познаваме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, госпожо народен представител! Тази заповед е изпълнена – проведен е конкурс, и номиниран, и класиран господин Ластарджиев, за постоянен секретар на Министерството на отбраната като кандидат, който отговаря на всички тези условия в заповедта. Той е назначен и сега е щатен постоянен секретар на Министерството на отбраната. Това мога да доложа по тази заповед.
Позволете ми обаче да не правя сравнение, нямам право, не съм депутат, да правя сравнение и транспониране на изискванията на заповедта и сравнение със законодателното предложение, тъй като това е Ваша работа – на депутатите.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Аз и не искам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Мисля, че основните изисквания, за които говорим, ще си позволя да разширя темата.
Не е нормално да бъде назначен за постоянен секретар офицер, който се е пенсионирал вчера и днес е назначен за постоянен секретар на Министерството на отбраната - акт, който беше направен от служебния министър на отбраната, тъй като говорим за най-висшия професионален държавен служител в Министерството на отбраната, който трябва да има опит в работата с държавните служители.
Този факт беше тревожен, което наложи министърът на отбраната да издаде тази заповед, затова аз накрая ще кажа и становището на Министерството на отбраната по Законопроекта, но мисля че това, което се внася като изисквания – за атестация, за оценка на човека, да не е „парашутист“, да е работил в Министерството на отбраната. Това са все добри идеи. Въпросът е Вие да стигнете до изисквания, които да одобрите на законодателно ниво, защото следващият министър може да напише други изисквания в тази заповед. Ако Вие имате нормативна уредба точно на какви условия да отговаря постоянният секретар, мисля че е най-добре, както и за началника на отбраната имаме законодателни изисквания, ние ще бъдем щастливи. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Хубаво е, върнахме се назад, поогледахме нещата.
Надявам се, че парашутистите не са засегнати като професионалисти, те са достойни хора. (Оживление.)
Нека да продължим по същество, по текста.
Адмирал Манушев, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председателю, уважаеми господа народни представители!
Първо се извинявам на господин Велков, но казах го само по тази причина, че това, което той зададе като въпрос, е за блицконтрол на министъра на отбраната, за да ни обясни как го е подбрал и е назначил този постоянен секретар.
Споделям и това, което каза заместник-министъра, но, за да не се случват точно тези неща, затова са предложени тези поправки, за да се регламентира точно кой може да бъде постоянен секретар, как той се назначава, какви изисквания има към нещо. Наистина, за тази длъжност не беше формулирано и регламентирано точно кой може да я заеме и понякога се назначаваха хора, които не отговарят на тези изисквания. Това наистина е най-висшият държавен служител в Министерството на отбраната. Той е на нивото на началника на отбраната. За началник на отбраната знаете какви огромни изисквания има, не може да няма такива и за постоянния секретар, затова казах, че няма връзка със Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря на господин адмирал.
Други изказвания?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги!
Това, което господин Велков основно искаше да каже, е, че в момента привеждаме една заповед по целесъобразност издадена, законосъобразна да бъде вече, реално погледнато.
Задавам един въпрос, който все искам да го задам и за в бъдеще: така ли ще постъпваме? Първо ще имаме целесъобразност, а после ще го обличаме в закон това, което министърът е решил, че трябва да бъде. Не трябва ли да бъде малко обратното?
Не трябва ли първо ние да си оправим законите, а после министърът да издава заповеди в съответствие с тези закони, а не обратното? Напротив, ние сега в момента узаконяваме заповедта на министъра, много Ви моля! Обърнахме малко каручката – сложихме каруцата пред коня.
Второто нещо, което силно ме смущава в този текст и което не ми позволява да го подкрепя, това е извеждането на решението на министъра, каквото и да е то, извън съдебен контрол. Няма как! (Шум и реплики.)
Ето, написано е: решението на министъра на отбраната не подлежи на съдебен контрол. Ето го тук! Чета го от доклада на Комисията.
Сега, извинявайте, но един път вече, вярно че не е съотносено към нашата Комисия, но един път вече в парламента намалихме броя на инстанциите, при които…, уж пак от гледна точка на целесъобразност, сега ако извадим това решение, тези решения от съдебен контрол, ми се струва, че започваме съвсем една много интересна съдебна реформа, която едва ли очакват хората от нас. И ми се струва, че – дайте, ако ще продължим така, въобще съда да го махнем и да няма контрол, пък ние да си решаваме нещата, както трябва.
Именно това са причините, поради които аз няма да подкрепя това предложение на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Предполагам, че и заместник-министър Запрянов ще вземе отношение по въпроса, но законодателството е живо и трябва да отговаря на изискванията. Това е нашият стремеж – към живия живот, това което се случва.
Какво прави министърът – това са въпроси към министъра, а що се отнася до това, много добър въпрос – дали подлежи на съдебен контрол.
Според мен едно решение не би трябвало да подлежи на съдебен контрол, а самият акт подлежи на съдебен контрол. Това какво си реши министърът е едно, ако подпише вече заповед за назначаване и така нататък, това подлежи на съдебен контрол. Не знам, това вече е малко юридическо. Тук имаме… (Силен шум, реплики.)
Аз всъщност да кажа – нека юристите да се произнесат, но всеки един може да реши нещо и да не го изпълни. Това какво ми е в главата няма как да бъде осъдено.
Когато вече има акт, който е с подписа на министъра или така нататък, това може би подлежи на съдебен контрол. Разбира се, че подлежи на съдебен контрол.
Между другото, дали юристите могат да ни помогнат в тази ситуация?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: За реплика – заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Аз ще си позволя да не се съглася с високо уважаемия господин Таско Ерменков, защото заповедта на министъра, не чухме някой да оспори нейната законосъобразност. Няма такъв досега, а това, че законодателството следва живота и урежда определени отношения, е основен принцип на законодателството.
Очевидно има пропуск в нормативната уредба. Очевидно заповедта на министъра в съответствие със закона е поставила определени критерии при решаването на този въпрос. Очевидно е, че това не трябва да става практика – с министерска заповед да се поставят изисквания, норми, критерии за една изключително важна длъжност в Министерството на отбраната.
Тук се спомена, че тя е съотносима с началника на отбраната в Министерството. Очевидно е, че това трябва да бъде разписано в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, така че не мога да се съглася с този аргумент, че ние впрягаме каруцата пред коня. Напротив, ние нормализираме законодателството и даваме една законодателна уредба за всеки министър, независимо как ще се казва той, и от какъв формат ще бъде заложен, излъчен, да действа в рамките на Закона, устойчиво, за да се гарантира именно това, което казах – една устойчивост и стабилност на тази изключително важна институция за работата на Министерството. Това ми е репликата.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Михов.
Дуплика – заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз още един път обяснявам това, че сме обърнали каруцата пред коня, и че това означава, че може би, ако бяхте приели първо промените в Закона и после министърът беше провел тази процедура и си беше назначил сега този, който е постоянен секретар в Министерството на отбраната, нямаше да има въобще никакви въпроси. Просто го направих като една забележка в нещата, които нарушават парламентаризма в държавата, за съжаление.
Да, да! Нарушават правилата и се превръщаме наистина в правителствена република, а не парламентарна. Това беше начин, но пак не получих онзи отговор, който очаквах да получа, за изваждането на решението на министъра от съдебен контрол, защото решение на министъра не е министърът да си реши нещо в главата. Решението на министъра е документ, който е подписан от него и има вече задължаващи последствия, юридически. Въз основа на това решение ще се назначава вече съответния секретар. Затова когато едно решение бъде взето от министър и бъде подписано, то не може да бъде изведено от съдебен контрол, защото другите участници в конкурса могат да имат някакви претенции.
Какво ще бъде след това? Назначаваме ние, министър-председателят утвърждава предложението на министъра на отбраната, но преди това не е имало обжалване. Кой ще обжалва след това и на какво основание, след като той не е обжалвал самото решение, самия иницииращ документ за назначаването на съответния секретар? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Доколкото разбирам, Вие общо-взето нямате забележки към Закона, а просто за това, че малко сме закъснели може би…
И към този текст – тук имаме юристи от Министерството на отбраната, може би те са запознати и да ни обяснят, да могат да отговорят на господин Ерменков…
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Аз исках да говоря преди юристите, ако разрешите.
Аз смятам, че има основание в това, което каза председателят на Комисията относно решението. Тук ще си позволя не да правя дуплика на колегата Ерменков, но да кажа, че не решението е това, което може да изправи командира пред съда, а бойната заповед. Това е добре известно, така че може би си заслужава юристите да помислят дали изобщо да има такъв текст, че решението не подлежи на съдебен контрол.
Защо да предизвикваме колизия в случая, като е ясно, че решението на министъра не подлежи на съдебен контрол, а актът, с който се узаконява това решение? Аз моля да бъдем разбрани правилно. Ние изобщо не оспорваме, господин Председател, това кой е назначен – господин Ластарджиев. Напротив, това си е решение на министъра и аз мога само да кажа, че министърът има правото да предлага, да го съгласува. Той си отговаря за решенията, но когато говорим за акта, може би юристите трябва да кажат, за да не създаваме ние прецедент. Това е, което исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Денева.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Искам да кажа първо по въпроса за заповедта на министъра за избора на сегашния постоянен секретар. Тя е въз основа на чл. 79 – такъв, какъвто е в момента в Закона, така че всички изисквания на Закона, такъв, какъвто е в момента, са спазени при избора на постоянен секретар, заради това тя е и съгласувана от нас, юристите, естествено, когато е правена процедурата.
От там нататък – предполагам, че идеята на вносителите по отношение на това решението на министъра да не се обжалва, е следната. Тъй като самата процедура не е редно да се обжалва, може да се обжалва актът за назначаване.
Аналогията е взета от Наредбата за назначаване на държавни служители, където конкурсите и избора на органа по назначаване също не се обжалва. Самата процедура няма как да се обжалва. Такъв е текстът на наредбата.
Предполагам, че идеята на вносителите е целият статут на постоянния секретар на отбраната, да бъде съгласуван със статута по Закона за държавния служител, което е редно след последните изменения в миналата година.
И понеже действащият текст е от 2010 г., абсолютно нищо страшно не виждам в него. Ако искате, сложете изяснения. Идеята, аз така го разбирам това, което предлагат господа вносителите, аз я разбирам, че министърът може да не се съгласи с действия на своите подчинени, които е назначил с комисия и да върне до нова комисия, или да се стигне до някакви вътрешни спорове. Тази кухня не я интересува външния свят. Външният свят се интересува от заповедта за назначаване и процедурата по Закон – съгласувано ли е с премиера. Това е логиката, по която аз схващам.
Ако има нещо друго? Аз така разбирам текста.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това е за отговор.
Понеже ще редуваме изказващите се – господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Първо, като един от вносителите на текста, искам да уточня няколко неща, които касаят идеята, която сме имали при внасянето му още за първо четене, и това е да се прецизира по максимална степен начинът, по който се назначава постоянен секретар на отбраната и въобще не сме имали предвид начина, по който е избран сегашният, с каква заповед и така нататък.
И ако слагаме по-големи условия и по-големи задължения към министъра и към постоянния секретар, то тогава още по-добре. Това е наше законодателно право и следва вече министрите и подзаконовите нормативни актове, да се съобразяват с това, което сме сътворили като закон. Едно на ръка.
Все пак да не забравяме и повода. Поводът беше назначението в рамките на една седмица на постоянен секретар по отбраната от служебното правителство и то на човек, който лично много уважавам, но с няма и една седмица опит в държавната администрация, човек – назначен по заместване, като младши експерт, и за една седмица избран за постоянен секретар на отбраната, прескачайки всички рангове, рангове и рангове, които има в държавната администрация.
Да го обясня по военному – това е все едно от майор, и за една седмица да станеш четиризвезден генерал. Е, не! Има си пътека.
Искаме да прецизираме все пак и да няма такива случаи и това да не се случва и занапред.
Колкото до спора, който възникна по изречението за решението на министъра на отбраната не подлежи на съдебен контрол, а тук като вносители, сме имали предвид решението, което се изпраща към Министерския съвет, защото без подпис на министър-председателя, реално няма документ, няма назначение. Министър-председателят, ако не назначи, колкото и процедури, колкото и конкурси да са проведени, няма ли подпис на министър-председателя, съответно няма извършен конкурс.
Затова тук, вече юристите биха казали, бих искал да предложа изменение на текста, който да е: заповедта за назначение подлежи на съдебен контрол. Ако това устройва.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това се отнася до друга алинея… (Реплики на изключени микрофони.)
Помислете по това предложение и как да се формулира.
За реплика, заповядайте, господин генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ако се връщаме назад и някой си бивш постоянен секретар е бил назначен по някакъв неправомерен начин, това не означава, че ние трябва колкото си може повече да утежняваме сегашните или бъдещи процедури.
Всеки от Вас е бил ръководител и знае, че решението, това е един етап от последващия документ, който е окончателен и изобщо, господин Гаджев, това цялото изречение няма никакъв смисъл. Решението, първо, то наистина не подлежи, но на съдебен контрол – пък е съвсем друга работа.
Всяка заповед, всеки акт подлежи на съдебен контрол. Всеки акт! След като подлежи всеки акт на съдебен контрол, ние не можем да вкарваме в една такава процедура Министерството на отбраната на задължителни неща и да вадим от право на обжалване една обикновена процедура. И даже и следващото изречение, че пък заповедта подлежи – ами, тя задължително подлежи. Няма заповед, която да не подлежи. Хората ще ни се смеят. Благодаря Ви.
Предлагам да отпадне този текст, цялото изречение да отпадне.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Разбрахме. Има конкретно предложение, което моля да го вземем под внимание. Ще го гласуваме, разбира се. Има логика в това, което се говори, това да отпадне.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нали може? Това е реплика към господин Гаджев. Той имаше изказване.
Генерал Колев направи реплика към него и аз искам да направя още една.
Само да уточним. Това тук си го изказахме извън микрофон, но да влезе в стенограмата – съдебният контрол не е само обжалване. Съдебният контрол това е проследяване на процедура за целесъобразност, законосъобразност и така нататък. И когато един акт го извадиш от съдебен контрол, това означава, че въобще няма как да бъде проверено това по начин, по който съдът го проверява.
Затова наистина това изречение би трябвало да отпадне, за да нямаме двуумение какво искаме да направим с тези промени в Закона.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ерменков.
За реплика към господин Гаджев – заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин заместник-министър, колеги! Това, което ние днес гледаме, за промяната за постоянния секретар и искаме да бъде част от този Закон, също се разглежда и в Закона за държавния служител.
Идеята решението на министъра да не подлежи на съдебен контрол също се разглежда в други закони и точно този текст ще влезе в колизия с други такива закони. Затова наистина, по-добре е просто да отпадне последното изречение и, за да не вземам думата после, искам да кажа, че постоянният секретар и много важна длъжност – една длъжност, която има и идеята да е приемственост между различните министри.
Ние като че ли направихме практика: дойде нов министър, хайде – нов постоянен секретар. Постоянният секретар наистина заслужава да бъде подбран с голямо внимание, да отговаря на тези изисквания, които аз приемам като добре заложени, но постоянният секретар трябва да бъде длъжност, която да бъде за четири години, за колкото е срокът, и да може наистина да изпълни тази идея, която и в Закона за държавния служител е заложена – да има определен вид приемственост. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Дуплика – заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги реплекиращи! С последното изказване на господин Панчев съм напълно съгласен. Идеята за постоянния секретар е да осигури точно приемственост между различните мандати. Затова има и той самият мандат от четири години.
Първоначално като беше въведена институцията „Постоянен секретар“, тя беше така направена, че да не е в края на мандата, а да припокрива друг мандат, но за съжаление в последните няколко години серията предсрочни избори доведе до това положение.
Тук съм напълно съгласен, че трябва да осигурим спокойствие и на работата на министерството и на постоянния секретар. Разбира се, това не би трябвало да се разглежда като допълнителна административна тежест, а по-скоро като един законодателен опит да затворим вратичките, така че да може да се манипулира процедурата, да бъде максимално и пределно ясно.
Впрочем, съм напълно съгласен с направеното процедурно предложени за отпадане на текста, и бих го подкрепил вече в гласуването, тоест изречението „Решението на министъра на отбраната не подлежи на съдебен контрол“, да отпадне от текста на Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Съвсем кратко – същият текст. Подкрепям това, което предлага господин Гаджев, но моля да се вземе предвид след точката – предложение: при утвърждаване на доклада да бъде „след утвърждаване на доклада на Комисията“. Това е логиката. Да, ал. 5. „След“, а не „при“.
ВЯРА МАЦЕВА: Когато четох за първи път текста на мен ми говореше, че може да утвърди, ама може и да не го утвърди. Ако дадем „след“, значи със сигурност ще го утвърди. И което значи, че каквото реши Комисията, министърът ще е задължен да го утвърди. Това е моето разбиране.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Точно така. Това е разбирането. Тогава – „при утвърждаване“, така е.
Други изказвания?
Господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, господин Заместник-министър! Съгласен съм с голяма част от казаното.
Единствено искам да Ви върна назад към моите думи, които споделих при първото разглеждане на този Законопроект. Постоянният секретар е може би най-важната длъжност по отношение на всички ведомства и тя с това е уникална. Не трябва да я сравняваме дори и с тази във Външно министерство при така формирания модел. Надявам се, че всички го разбираме това, и трябва да бъдем внимателни, когато правим промени.
Голяма част от тези изисквания, които въвеждаме сега, с този Законопроект, те са разписани в Класификатора за длъжностите. В крайна сметка се замислям дали е необходимо да бъдат разписани и в Закона. Това е, и да го кажем, част от правомощията на министъра – ето, тази заповед, която цитирахме, всъщност доказва, че може по административен начин, с административен подход да се постигне абсолютно същата цел.
Притеснява ме и нещо друго, защото стана въпрос за бившия постоянен секретар. Отдавна има един установен принцип, негласен, практика порочна, по-скоро да се правят места за хора, вместо да е обратното – да се прави структурата, и да се търсят подходящите хора. Надявам се, че с тези промени няма да търсим и да се ръководим от този принцип отново. Така че нека да помислим върху това.
Съгласен съм и с колегите за изречението. Нека да отпадне, но, пак казвам, че не съм убеден, че е необходимо тези изисквания да бъдат посочени и в Закона за отбраната и въоръжените сили, струва ми се малко пресилено. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Други изказвания?
Господин Гаджев, имате реплика сигурно?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Много бърза реплика.
Уважаеми господин Цонков, както сам казахте, идеята на Законопроекта, не само на този, но и в предните няколко години промени в Закона за държавния служител, е точно да забранят и да ограничат максимално възможностите за подобно неправилно кадруване, най-общо да го кажа.
Както сам виждате, въпреки че съществуват подзаконови нормативни актове, министърът може да може, а може и да не може. Нека направим така, че все пак да има ясни изисквания и да няма възможност въобще за манипулация при избор на постоянен секретар, който и да е той, за в бъдеще натам.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Господин Цонков, дуплика? Нямате, благодаря.
Други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Имаме предложение от генерал Милев изречението, което е в чл. 79, ал. 5, последното изречение: „Решението на министъра на отбраната не подлежи на съдебен контрол“ да отпадне.
Гласуваме това да отпадне.
Гласували: за – 18, против – няма, въздържал се – 1.

Бройте, моля Ви се, точно. Важно е!
Сега преминаваме към гласуването на чл. 79 с така представения Ви текст, с корекцията „Решението на министъра на отбраната не подлежи на съдебен контрол“ – отпада, така че гласуваме целия текст.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Член 79 се приема с така направената корекция.
Благодаря – ето, когато има диалог и разумност, се постигат добри резултати!
Параграф 2 – чл. 82, се изменя така:
„Чл. 82. Правоотношението с постоянния секретар на отбраната се прекратява от министъра на отбраната съгласувано с министър-председателя при условията и по реда на Закона за държавния служител“.
Досега е по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Имате думата за изказване.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Досега говорехме колко е важно да имаме правилен избор за главен секретар на Министерството на отбраната и изведнъж с това предложение го принизихме до един обикновен държавен служител.
Знаете ли какъв е редът за освобождаване по Закона за държавния служител – чл. 18? Някой чел ли го е? Има право да бъде освободен без предизвестие, тоест във всеки един момент, ако ние приемем този текст, точно така е, аз Ви го казвам съвсем сериозно, прочетете го и ще видите, че във всеки един момент, в който някой реши да го освободи, той го освобождава по чл. 18 от Закона за държавния служител без предизвестие и приключваме с цялата сериозност на длъжността „постоянен секретар“.
След като имаме постоянен секретар, защо го правим непостоянен, като главните секретари, които могат да бъдат освобождавани по този член? Нека преосмислим това решение.
Ако наистина искаме да вкараме професионализъм, не искаме да имаме конюнктюрщина, не искаме, както досега казахме, при всеки министър като дойде да сменяме постоянния секретар, защото това ще се случи, ако го приемем това нещо, предлагам да не приемаме този текст, защото иначе губим цялата сериозност на позицията. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Реплики?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Само две думи, господин Председател.
Аз смятам, че този текст не предоставя достатъчно ефективна защита на длъжността „Постоянен секретар“. И е прав господин Ерменков, тъй като ние казваме, че той е най-висшият служител и от един път го вкарваме в един Закон, по който може да бъде освободен, ако утре някой реши, дори без да го предизвести. В това няма логика.
Смятам, че след като има сега постоянен секретар, би трябвало да му бронираме длъжността и точно да няма следващият като дойде, хайде – заминавай. Това имах предвид.
Добре, мандат от четири години…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Аз разбирам грижата за постоянния секретар. (Реплики.)
Грижата за постоянния секретар би трябвало да бъде по-скоро грижа за Министерството на отбраната. Честно казано, в своята практика понякога прекаляваме в това нещо.
Ние имаме толкова бетонирани хора, които сме се надявали, че ще се реализират на заеманите позиции. Имали сме всички предпоставки за това и след това, благодарение на законовата уредба няма мърдане бе, братче!
Министерството на отбраната може да пропадне и ние не можем да вземем мерки! И това не става въпрос за една конкретна длъжност. Това става въпрос за една философия, която ние наистина залагаме по принцип, защото сме добри душички, грубо казано. Една философия, която е модерна следва трудното избиране и заемането на длъжност, за да има много бариери, които трябва да отсеят най-подходящия, но очевидно е, че оттам нататък трябва да има възможност и при допускане на грешки, да се вземат съответните мерки.
И в края на краищата ние сме го записали изрично в Закона, че това е държавен служител. А сега му даваме прерогативи да не бъде държавен служител, а да бъде някакво собствено творение, което го няма никъде другаде.
Важен е! Но нима главният секретар или генералният секретар в Министерството на външните работи да не е важен?! Важен е и там! Ние оттам го прекопирахме, между другото, нали? И там е важен, навсякъде са важни.
Ако започнем да спорим, разбира се, че и в Министерство на икономиката, в Министерството на финансите – там са големи пари, големи отговорности и така нататък. Но нима трябва да правим някакви недосегаеми хора? Нямам нищо против да се разсъждава по тази тема и дори чисто конюнктурно – за този министър на отбраната, той си е назначил постоянен секретар, него това не го бърка. Но не искам да разсъждаваме конюнктурно, а нека обхванем въпроса в неговата същина.
Заместник-министър Запрянов искаше думата. Моля.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Аз само мога да кажа това, че по Закона за отбраната постоянният секретар има мандат от четири години, който е равен на мандата, който има началникът на отбраната, така че неговото освобождаване в рамките на мандата му, според мен, няма как да стане. Това известна стабилност дава на тази длъжност.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Първо – господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, като гледам предложението, ние в чл. 79, ал. 7 сме уточнили, че това, което тук не е казано, се отнася и се прилага Законът за държавния служител. И малко по-натам отново повтаряме, че като се реши да се прекратява, се използва Законът за държавния служител. Защо е нужно? Ние сме го казали вече и го приехме.
РЕПЛИКА: Извинявайте, господин Панчев, бихте ли повторили тезата си?
СПАС ПАНЧЕВ: В ал. 7 е записано, че това, което този Закон не урежда, го урежда Законът за държавния служител. Защо веднага след това отново пишем, че трябва да бъде по Закона за държавния служител?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря. Добър въпрос. Аз предполагам, че юристите ще отговорят, но тук едното е въпрос за статут, а другото е за прекратява не на правоотношенията. (Реплики на изключени микрофони.)
СПАС ПАНЧЕВ: Като имате такова решение – гласувайте го. Ние ще излезем от зала – и готово. Ние сме дошли тук, за да коментираме Закона и казваме това… (Реплики.)
И какво значи „статута“ и „уволнението“? Каква е разликата?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: „Статут“ означава работата, а не кога да бъде уволнен.
СПАС ПАНЧЕВ: А уволнението какво е – част от работата?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ще помоля, колеги, да не влизаме в такива спорове. Мисля, че имаме добър диалог, да не изостряме тона!
Заповядайте за процедура.
ЗАПРЯН ЯНКОВ: Господин Председател, процедурно предложение имам. Тъй като имам ангажименти, господин Гаджев ще има моя глас при гласуването. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Бих искал първо да прочета сега действащия текст на чл. 82, който гласи следното: правомощията на постоянен секретар се прекратяват предсрочно от министъра на отбраната съгласувано с министър-председателя при следните случаи: първо, по взаимно съгласие, по искане на постоянния секретар, изразено писмено, при незадоволителна оценка за работата му, поставена от назначена със заповед на министъра на отбраната атестационна комисия при условия и ред, определени от Устройствения правилник на Министерството на отбраната, при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца, при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси, при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание за умишлено престъпление от общ характер, и седма точка е при смърт, което е логично.
Сега бих искал да Ви прочета не чл. 18, а чл. 103 от Закона за държавния служител, който прекратява правомощията на държавен служител: служебното правоотношение се прекратява на следните общи основания – по взаимно съгласие, което е същото, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната си длъжност.
Това е, когато съдът е вкарал в решение заповед, че от предния не е освободен като хората и така нататък.
Трета точка е – при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайна неработоспособност – същото, поради несъвместимост на случаите по чл. 7, ал. 2, когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, а това е конфликт на интереси, да уточня.
Пета точка – когато държавният служител бъде осъден за лишаване от свобода от умишлено престъпление, шеста – поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител, тоест мандатът му, със смъртта на държавния служител – логично, или поради преминаване на държавна служба в друга администрация с писмено споразумение между държавния служител.
Тоест, основната разлика е, че вече министърът не може да си свика комисия и да го линчува.
РЕПЛИКА: Защо трябва да го приемаме по този начин?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Това не е реплика или дуплика, но бих искал да кажа следното. Извинявам се за невежеството си.
По кой закон се назначава постоянният секретар? Ако той се назначава по Закона за държавния служител следва да бъде освобождаван по Закона за държавния служител! Ако той се назначава по друг закон, няма как да бъде освобождаван по друг закон. Ако е по Закона за отбраната и въоръжените сили би трябвало да е освободен по него. Ако е по Закона за държавния служител – по него и освобождаван. Не може да е назначаван по един закон, а освобождаван – по друг! Това е!
Кажете! Отговорете! Тук генерал Запрянов може да каже по кой закон се назначава постоянният секретар.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Велков.
Генерал Манушев искаше нещо да каже.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, колеги! В това няма никакво противоречие и няма нищо лошо в това, което казваме.
Ние променяме чл. 82, който казва, че министърът на отбраната казва, че не му харесва този, събира една комисия от пет човека, „Кажете, че работи незадоволително“ и го изгонва. И тогава всичкото, което сме казали, че го назначаваме за четири години, всичко отива и занимава.
Не! Ние правим така. Един закон може да прехвърля на друг изпълнението и за да не изброяваме всички тези неща, които са казани, тъй като е висш държавен служител, ние казваме, че чл. 82 се променя така и става: неговото освобождаване по Закона за държавния служител, което изброихме тук. Какво противоречие има в това?
Това нещо ограничава правата на самоуправство, общо-взето, на министъра срещу тази длъжност, която е защитена със Закон. Това променяме само, което е важно, защото наистина така стана – два пъти стана така, че министърът не харесва постоянния секретар и назначава комисия, която за три дни казва, че този има незадоволителна работа и му предлага – махнете го, и слагайте друг. И слагаме друг. И тогава се губи смисълът на предното, на члена, който променихме. Той се назначава за четири години, той да е спокоен, стабилен и да знае, че ще си изпълнява тези функции с изключение на случаите, които изброихме вече. Така че не намирам, че е противоречие това, което предлагаме. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Не знам до колко юридически е издържано, но чл. 82 – той ще бъде освободен или назначен по чл. 82 от Закона за отбраната и въоръжените сили.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Просто едно предложение – нека се произнесат юристите, да чуем и тяхното становище, тъй като в аргументите на колегите отсреща имаше логика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Едно допълнение, ако може, към юристите.
Тъй като, освен чл. 103 в раздела за освобождаване от длъжност, има и членове 104, 105 и 106, ние като ги вкараме това нещо, вкарваме всички тези членове вътре, не само общите положения, така че си помислете върху варианта, след като толкова решаваме да стабилизираме постоянния секретар, просто да направим изменение – отпадане на Комисията от сега действащото законодателство. И тогава вече нещата ще си влязат в нормалния ред. (Реплики.)
Как няма процедура?
Само не ме карайте да отварям Правилника. По Правилника мога да направя такова предложение в момента на заседанието.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Нека да го обмислим и съм съгласен с господин Ерменков. Имаме тук и юристи, запознати хора, чели са. Заповядайте.
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Аз изцяло подкрепям предложението на вносителите, защото, ако си спомняте, в чл. 79 изрично още в първата алинея казваме, че това е най-висшият държавен служител, тоест няма как един постоянен секретар – дали във външните работи, дали в Министерството на отбраната да не се подчинява на режима и статута на Закона за държавния служител.
Това, което се получи към момента е, че разпоредбата на чл. 82 във вида, в който е в специалния закон към момента действащ, не съответства на разпоредбите на Закона за държавния служител. Такова привеждане в съответствие е задължително, още повече, че подобен аналогичен текст има и в Закона за дипломатическата служба по отношение на постоянния секретар.
Аз не виждам нищо притеснително. Ако ние вървим, имам предвид и експертно, и политически с презумпцията, че който и да е министър ще нарушава закона – да, но идеята не е тази. Доколкото виждам – на вносителите, идеята е да има стабилен закон, със стабилен статут на този тип държавен служител и да няма проблеми.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: И още една добавка – имаме и други държавни служители по служебни правоотношения, за които също Законът за държавния служител се прилага, така че той не е изключение – постоянният секретар, от другите.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, благодаря Ви.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: А какво пречи, господин Председател, за да го защитим още по-добре, да напишем в това предложение за поправка, че постоянният секретар се назначава и освобождава по Закона за държавния служител?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Общо-взето точно това влиза в това, което гласувахме вече. Точно това влиза, което гласувахме. И вече го гласувахме, така че предполагам, че ще бъде трудно да се върнем към тази точка.
Нека да се съсредоточим върху чл. 82. Смятам че в това, което се каза, има логика. И това не е прецедент, между другото. Ние не откриваме топлата вода в този случай.
Други изказвания? Няма.
Тогава преминаваме към гласуването на:
„ § 2. Член 82 се изменя така:
„Чл. 82. Правоотношението с постоянния секретар на отбраната се прекратява от министъра на отбраната съгласувано с министър-председателя при условията и реда на Закона за държавния служител“.“
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 2.
Преминаваме към:
„§ 3. В чл. 136 се създава ал. 3:
„(3) Министерският съвет разглежда предложенията за удостояване на офицери с висши офицерски звания след изслушването им в Комисията по отбрана към Народно събрание“.“
Има две предложения.
Има процедура.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Първото предложение е направено от мен и от група народни представители. Оттеглям го.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
След като е оттеглено предложението, няма да го гласуваме.
Преминаваме към второто предложение. То е на народните представители Десислава Йорданова, Емил Христов, Пламен Нунев, Милен Михов и Борис Вангелов:
„Параграф 3 се изменя така:
„§ 3. В чл. 136 се създава ал. 3:
„(3) Офицерите, след удостояване с висше военно звание с указ на президента на Република България се представят в Комисията по отбрана на Народно събрание от министъра на отбраната или определен от него заместник-министър“.“
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз имам един въпрос към вносителите и едно общо съображение по този текст.
Според мен министърът на отбраната и без да му го вписваме като задължение в Закона, може да ни представя висшия команден състав и ние да се запознаваме с него. Това е общото съображение. Горе-долу в този Закон, няма да ми се разсърдите, че ще го кажа, но ми изглежда така, че въвеждаме правилото, че ако човек е гласен, трябва да се нахрани. Казвам моето мнение, може би не съм съвсем прав, но така го възприемам.
Имам един въпрос обаче към вносителите. Добре дошли са висшия команден състав, които са новоназначените с указа, получили са висшето военно звание, ние ги виждаме тук и как приключваме? Здравейте – казвам се така – довиждане. Така ли ще бъде или ще вземаме някакви решения, нещо ще правим ли или само на една раздумка ще седнем с тях и ще ги освободим? Това ми е въпросът.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Мисля, че това го обсъждахме и на предишното заседание. Бяхме достатъчно отворени на темата, приемахме всякакви предложния. Общо-взето се съгласихме, че ще се обединим около нещо по-разумно на второ четене. Смятам, че това предложение е достатъчно разумно от вносителите.
Аз не смятам, че можем да го квалифицираме като разговор между Комисията по отбрана с представянето, защото представянето не е само здрависване, разбира се, като раздумка… Все пак да не унижаваме генералите!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз затова питам, за да не ги унижаваме!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Смятам, че ако въведем това законово изискване, ние ще прекратим една традиция, според мен не особено добра, да не се познават тези хора.
Аз мога да попитам господин Андонов как е името на командира на 61-а Бригада.
РЕПЛИКА: Йордан Иванов!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин генерал!
КОЛЬО МИЛЕВ: Пламен Йорданов, господин генерал! Пламен Йорданов се казва! Вие сте му били командир.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря. (Оживление, реплики.)
Това ще го облечем в отношение на комисията на Народно събрание към висшия офицерски състав.
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Аз съм един от вносителите.
Припомням, че тази идея да се наложи една практика, в която най-представителният орган в държавата – Народното събрание, демонстрира уважение и отношение към висшето офицерство беше обсъдено още на първо четене. Имаше дебат, мисля – разумен дебат, в една определена част в пленарната зала и припомням, че има две страни този въпрос.
Едната е, че законодателният орган за първи път в нашата история законодателна, има определено отношение към назначаването на висшето офицерство. И по Търновската конституция, и по другите две републикански конституции, това е приоритет на изпълнителната власт, княза, монарха или Министерския съвет, Държавния съвет.
Днес Конституцията урежда друг ред. Напълно нормално е в една парламентарна република парламентът да има отношение към процедурата по присвояване на висше офицерско звания. Това е едната страна.
Другата страна е, че в същото време трябва да се следва принципът на разделение на властите и да се защити, да се гарантира висок професионализъм при подбора и кариерата на българските офицери, достигайки генералски звания.
Тези две страни трябва много добре да бъдат балансирани и аз мисля, че в този текст се демонстрира този баланс. Парламентът не навлиза в сферата на професионалния подбор и процедура по присвояване на висше офицерско звание, но в същото време се демонстрира отношение персонално към удостоените с генералски звания.
Не бих казал, че тази среща ще бъде, както беше определена тук като разговор, в мекия вариант. Това ще бъде едно изключително високо уважение към младите български генерали. Фактът, че най-висшият специализиран орган в парламента ще ги посрещне и те ще бъдат представени, е нещо подобно на процедурата на представяне на всеки офицер, когато встъпва в длъжност пред своя командир. И в този смисъл аз апелирам да подкрепим този текст, защото тук наистина имаме баланс на тези два въпроса – отношение на парламента към българския генералитет, и от друга страна – запазване на професионалните изисквания и кариерата, без да се навлиза в сфери на други власти, без да се ограничава или по някакъв начин да се влияе върху тази процедура по отношение на Министерството на отбраната или върховния главнокомандващ – президента.
Фактът, че министър на отбраната, който и да е той, ще представи пред Комисията новите генерали е нещо, което може да бъде определено като тържествен и ритуален момент, който гарантира или по-точно демонстрира уважение и на двете институции една към друга.
Затова апелирам да го подкрепите и правя процедурно предложение – текстът на вносителите да бъде подкрепен по принцип, и да бъде прието предложението, което ние с колегите направихме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Михов, благодаря за изказването, което беше наистина доста силно.
Предлагам Ви чисто процедурно да гласуваме първо текста, който сте внесли Вие, а след това ще гласуваме другия текст да отпадне. (Реплики.)
МИЛЕН МИХОВ: Мисля, че моята процедура е по-точна и правилна по принцип. (Реплики на изключени микрофони.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Първо, няма как да бъде произведен във висше звание офицер, ако няма длъжност, ако не е назначен на длъжност.
В указа на президента са указани длъжностите, за които се присвояват висшите военни звания, така че всеки офицер преди да му се присвои висшето военно звание, той се предлага на президента за заемане на тази длъжност и президентът издава указ едновременно за заемане на длъжността и за удостояването му със звание, така че няма как някой да стане генерал без длъжност. Такъв абсурд законодателството не позволява!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Малко пояснение – това, може би в миналото е ставало, сега няма как да стане, тъй като има указ. Няма как да стане! Има указ на президента кои длъжности са генералски. И се произвежда генерал, за да заеме една от тези длъжности. Просто не може да бъде произведен, за да стои в някоя стая и да се кичи с пагоните. Това е абсурд! Не може да стане, повярвайте ми!
Имало е случаи преди, сега няма как да стане! Оставете това!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Няма как да стане, защото съгласувателната процедура няма да мине при президента. Той си гледа указа, гледа си длъжностите!
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Категорично! Да знаете – всеки генерал се назначава на конкретна длъжност. Вървят заедно в указа.
Но две думи и по теста искам да кажа – аз бях за предната поправка, в която се казва, че се представят и изслушват. В интерес на консенсуса предложиха да отпадне „изслушват“ и остана само „представяне“.
Изслушването включва процедура, по която се представяха посланиците. Да дойде и да каже: аз съм генерал еди-кой си, бях там, служих там, командвах това, поемам една бригада, бригадата е половина или е цяла, имам 100% или 10% непопълнение. Това е изслушването на генерала. И след това се представят всички. Няма нищо лошо. Повярвайте, нямаме никакъв заден замисъл нито за предната поправка, нито за тази. Не сме имали задни мисли нещо да правим политически. Правим го наистина заради офицерите, за генералите!
Повярвайте! Аз 40 години служих в армията, два пъти съм влизал в Народното събрание. Два пъти! Като в някакъв храм! Така го приемат генералите и офицерите, макар и горе на Балкона. Нещо много е за тях да дойдат пред Комисията. Готвил съм се с дни да дойда в тази Комисия и да защитавам нещо.
Повярвайте! За офицера, за генерала е нещо свято това място! И това да дойдат тук е уважение към тях най-вече, уважение към тях и да видят, че те са значими хора, че се интересува Комисията по отбрана, народното представителство. От нашата гледна точка сега изглежда по друг начин, но за тях е съвсем различно и аз смятам, че тази поправка си е точно на мястото. И най-вече е заради българските генерали.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин генерал. (Шум и реплики в залата.)
Моля Ви за малко ред в залата! Разбирам, че е много интересна темата, благодатна за безкрайни изказвания, но трябва все пак да се съобразим с времето, разбира се, без да претупваме нещата, защото това са важни неща!
Мисля, че отпадна изслушването, защото по принцип, когато го дискутирахме, изслушването предполага след това да се вземе отношение. Комисията няма какво да взема отношение, а в нашите вътрешни правила ние можем да заложим какво включва това представяне. Той – човекът, може да си каже, да си представи фамилията, да си представи какво ще прави. Може да има и въпроси, но това ще го уточним във Вътрешните правила.
Ако имате само една дума – може, заповядайте.
Моля Ви, наистина нямаме време!
ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Изключително съм провокиран да взема думата, много е важно и изключително.
Преди няколко дни имахме четиричасов спор с председателя на Върховния административен съд господин Колев върху това – кои властови актове на кои властови институции подлежат на съдебен контрол.
В този четиричасов спор се изчисти въпросът за кое е първично и кое над кое стои – правото пред законодателството, или законодателството пред правото.
Непрекъснато се говори за разделението на властите. Властите са разделени не за да са независими, а за да може всяка една от двете да проявява контрол над третата.
Аз съм изключително щастлив, че виждам една голяма зрялост в изказванията тук, в тази Комисия, която се различава от провежданите заседания на другите комисии. Много Ви моля! Законът трябва да съдържа две неща – как се назначава, как се освобождава, как се проявява контрол в ежедневната работа.
Ето, Вие обсъдихте как да назначаваме, обсъдихте как да уволняваме, въпреки че не е крайно, защото едва власт, за да бъде независима, трябва да бъде подложена на троен институционален контрол – вътрешния контрол, който го има в Министерството, контрола на Закона, и контрола на обществото като сюзерен. Да не забравяме – навремето сюзерен е бил кралят, сега сюзерен е народът. И всеки един закон трябва да съдържа този начин на контрол, така че сте изключително прав като казвате, че като го изслушате, след това трябва тази институция да вземе някаква санкция. Но това е – да знаят, че те вече са под санкцията и на Народно събрание. Това е начинът – той, още с встъпването си в длъжност, трябва да знае, че той ще бъде контролиран от три места, едното от които е върховната власт в държавата в унисон със закона.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря. Наистина, много силно.
СЛАВЧО ВАСИЛЕВ: Само да кажа, господин Председател, че тук, в хода на дискусията трябва да се роди истината. Аз ще призова колегите си, но преди всичко искам да чуя и нашия заместник-председател на Комисията – господин Цонков, и да подкрепим третото предложение, защото то изключва изслушване и изключва влияние на Комисията по време на самото назначаване, а на генерал Запрянов и на полковник Тошев ще им кажа следното, че, господин генерал, по-миналата година на приема в резиденция „Лозенец“, мисля че бяхте и Вие, някои генерали си бяха сложили двете звезди, ако си спомняте. Говорим за Шести май! Единственият, който не беше сложил беше сегашния генерал-майор Петров, на ВМА. И като го питах защо не си е сложил звездата, каза, че заповедта ще му бъде издадена юни и тогава ще отговори напълно на изискванията. Браво за скромността му! Но има прецеденти, казвам. А беше назначен. Моля Ви се!
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: В указа е записано от коя дата влиза. Връчват пагоните, но нямат право да ги сложат, докато не влезе в сила! Това го пише в указа.
СЛАВЧО ВАСИЛЕВ: Именно, именно!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Аз този път ще се изкажа в подкрепа на президента.
Президентът, когато назначава на длъжност, едновременно и освобождава от длъжност. Тъй като колегите, които навършват пределна възраст не са в един ден, затова с акта на президента той може да назначи офицер, например, на 1 октомври, а не днес, и от 1 октомври той има тази длъжност и това звание. Актът на президента е задължителен за офицерите и тези, които не са сложили звездите, тъй като не са встъпили в длъжност, реално са проявили дисциплина.
Има още един морален акт, обаче – президентът, когато издаде указ, офицерите не си слагат пагоните, докато той не им ги връчи. Това е актът на личния контакт с върховния главнокомандващ, така че ако някой се е възползвал от това, че е имало указ, но не е встъпил в длъжност, просто емоционално се е показал като двузвезден малко преди да има право. Това трябва да се спазва.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за сериозния дебот.
Други изказвания?
Господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, господин Заместник-министър! На мен ми се струва, че малко смесваме властите все пак. И разделението се размива като принцип. Все си мисля, че може и без да е записано, да поканим, за да се представят всички нови генерали.
Министърът никога няма да откаже подобна среща. От тази гледна точка не знам до колко е целесъобразно подобен текст да бъде вкаран в Закона. Помислете си още веднъж за принципа за разделение на властите и дали е необходимо подобен текст да бъде приет към Закона за отбраната и въоръжените сили.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Господин Тошев…
Разбирам, че сте изключително активни, спорите, променяте си мнението, очевидно си влияете един на друг, това е изключително добре и го приветствам.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми колеги! Нека да си припомним, че това, което в момента е записано като краен текст, на практика е Вашето предложение. Нека да не подценяваме Народното събрание и Комисията по отбрана. Нека да не се примиряваме с някаква незавидна роля, която Вие много често определяте като някакви печати и така нататък.
Министърът на отбраната има много права, включително и да си намери работа и да не дойде в Народното събрание. Отделно от това той по негово желание може да реши и да си представи, сега да не изпадаме в маргинализация, но адютанта, шофьора и така нататък, защо трябва да го ограничаваме в това? Обаче генералите са друга работа.
Генералите са висшия команден състав на армията. И ако лично мен ме питате, би трябвало да си говорим с тях на английски език, за да не изпадаме… (Шум и реплики.)
Да, да! Ние сме в НАТО и в НАТО работните езици са английския и френския. И да не изпадаме в положение – секретарите да си тръгват и да казват: „Този английски не е моят, който аз съм учил и не мога да превеждам на генерали“. Да не изпадаме в това положение.
Нека все пак когато даден офицер го произвеждат, той да стои и мълчи, и вика: „Служа на Република България!“, и нищо повече! А когато дойде тук, трябва да говори. Да го чуем този човек как говори, какви виждания има, за какво се е подготвил, къде го назначават, какви препоръки има към нас като нормативен орган, с които може да помогнем за издигане на неговата служба.
Нека си припомним разговора от преди ваканцията. Това, което е записано тук, е Ваше предложение. Лично моето беше друго. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Тошев.
Няма реплики, надявам се.
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Председател, господин Заместник-министър, колеги! Смятах, че ще приключим много бързо с т. 1 по този дневен ред, тъй като на първо четене наистина се обсъдиха изключително добрите варианти, които днес се предлагат, но, вижте, колеги – когато приемаме нов състав, дори на Висшия съдебен съвет, които бяха изслушани, освен че ги представиха, в Комисията ги и изслушаха. Всяка една администрация, която под една или друга форма е подчинена, малко или много, на някакъв вид парламентарен контрол, да се изразя така, бива или изслушвана, или представена от съответния министър или ръководител, както е с Комисията по финансов надзор, Комисия за защита от дискриминация и така нататък.
Аз не съм военен, но съм служил. За мен наистина представлява интерес, въпреки че съм си направил труда да видя кои са висшите ни военни ръководители в тази държава, а и от самото начало твърдим, че Комисията, аз не съм бил в Комисията по отбрана, че ще направи всичко възможно, за да покаже на най-висок пиедестал работата, за да може наистина военните да кажат: да, този път Комисията оказва и ще съдейства по всякакъв начин за нашето добруване.
И от тази гледна точка този текст е добър. Да, може би, ако господин Тошев не беше оттеглил тяхното предложение да изслушаме, при положение че указът от страна на президента е и за длъжност, и за звание, тогава може би щяхме да влезем в някаква колизия. Но тук става дума за чисто представяне на висшия офицерски състав в България.
Всеки от нас е длъжен да познава най-малкото кои са, и естествено, да запознава и нашите симпатизанти, членове, хората, които са ни изпратили в Народното събрание. Това е дълг и към тях. Затова мисля, че спорим малко повече и излишно. Имаме и втора точка за разглеждане.
Господин Председател, предлагам прекратяване на този дебат и да се гласува това предложение по този § 3.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря. Както винаги – разумно предложение в тази Комисия.
Други изказвания? Няма.
Ако няма, предлагам първо да гласуваме предложението на госпожа Десислава Гушева, Емил Христов, Пламен Нунев, Милен Михов и Борис Вангелов, а именно:
„Параграф 3 се изменя така:
„§ 3. В чл. 136 се създава ал. 3:
„(3) Офицерите, след удостояване с висше военно звание с указ на президента на Република България, се представят в Комисията по отбрана на Народно събрание от министъра на отбраната или определен от него заместник-министър“.“
Моля, гласувайте.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Сега трябва да гласуваме предложението, което беше иницииращото, на вносителите начело с Константин Попов, на вносителите – да отпадне като текст и като предложение.
Това, което инициирахме и го гледахме на първо четене.
Който е за това този текст да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували: за – няма, против – 15, въздържали се – 4.
Благодаря Ви за подкрепата.
Чудесно, движим се напред.
Преминаваме към § 4:
„§ 4. В чл. 160, т. 6 думата „комодор“ се заменя с „флотилен адмирал“.“
Дискусии, спорове, други предложения? Няма.
Ако няма изказвания, който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 19, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Уважаеми колеги, с това приключваме по този Законопроект за изменение и допълнение. Предстои гласуване в пленарната зала. Благодаря за единодушието и за решителните изяви.

Преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА В ОБЛАСТТА НА СИГУРНОСТТА И ОТБРАНАТА ПО ОБЩАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2018 г.
Господин Заместник-министър, заповядайте. Съвсем накратко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, експозето съм го депозирал при председателя и ще можете да се запознаете с пълния текст – тези, които желаят.
На 1 юли тази година страната ни за първи път стана част от триото – председателството на Съвета на Европейския съюз, заедно с Естония и Австрия. От 1 януари 2018 г., както Ви е известно, България ще ръководи една от трите ключови институции на Европейския съюз и ще задава дневния ред за нейната работа.
Министерство на отбраната активно участва в общата подготовка на страната ни за успешно провеждане на това начинание, което без съмнение изисква мобилизация на всички ресурси на държавата – политически, експертни, административни, логистични и финансови.
Министерство на отбраната разработи и представи на Министерството на българското председателство на Съвета на Европейския съюз приоритети и цели, които ще се стремим да следваме в областта на общата политика на сигурност и отбрана.
Добре известно е, че на 12 юли първата Програма беше приета от Министерския съвет и от нея е видно, че под ключовата дума „консенсус“ е включена и темата за сигурността и отбраната на Европейския съюз.
Тук бих желал да спомена, че предложенията на Министерството на отбраната не отразяват само нашите виждания за приоритетите на председателството в областта на отбраната. Колегите използват всяка възможност да впишат тези теми в цялостния дебат, който тече в рамките на Европейския съюз, но и най-вече да гарантират приемственост в рамките на триото с Естония и Австрия.
Преди да продължа с приоритетите, ще кажа няколко думи за организационната страна – какво сме направили и накъде се движим.
В Министерство на отбраната е формиран екип, който от две години работи по подготовката на председателството. Голяма част от хората в този екип са преминали обучение и стажове – тук, и в европейски институции. Освен курсовете на Института по публична администрация, експертите сами организираха своето специализирано обучение чрез вътрешно ведомствени семинари и обмяна на опит. Утре и вдругиден ще се осъществи третият заключителен етап, а именно планиращият семинар за структурите на Министерството на отбраната, които имат ангажименти към подготовката и провеждането на българското председателство.
На този семинар ще бъдат детайлно разгледани всички мероприятия, които ще се провеждат – 14 мероприятия в България, тяхната организация, отговорници, ресурсно осигуряване, както и тези в НАТО.
За да бъда кратък, накрая ще Ви спомена четирите приоритета.
Първият приоритет е активно подпомагане изпълнението на инициативите по прилагане на приоритетите на глобалната стратегия на Европейския съюз в областта на сигурността и отбраната.
Целите са: развитие на модули и проекти, в рамките на постоянното структурирано сътрудничество, провеждане на дейностите от пробния цикъл на координиране и годишен преглед на отбраната, стартирал през есента на тази година, подпомагане на диалога между държавите – членки на ЕС, и между тях и институциите на Европейския съюз за прилагане на Европейския план за действие в областта на отбраната и Европейския фонд за отбрана, засилване на отбранителното сътрудничество между държавите членки със стимулиране работата по подготвителното действие за финансиране на научните изследвания за технологичните разработки на продукти с двойно приложение по посока на създаване на европейска програма за отбранителни изследваният.
По втория приоритет – подкрепа за развитие на военните способности на Европейския съюз.
Цели: финализиране на Плана за развитие на способностите, подпомагане на диалога между държавите – членки на Европейския съюз, за намиране на решение за идентифицираните проблеми по практическото използване на бойните групи на Европейския съюз.
Третият приоритет – укрепване на сигурността на Западните Балкани, целите са за подкрепа на усилията на Европейския съюз за изграждане на капацитет у партньорите в областта на сигурността и развитието и стимулиране диалога между Европейския съюз и НАТО по въпроса за изграждането на капацитет у партньорите в областта на отбраната.
И четвъртият приоритет е задълбочаване на сътрудничеството между Европейския съюз и НАТО в изпълнение на Декларацията от Варшава. За България, като страна членка на двете организации, това е много важно – да няма дублиране. Прилагане на пакета с конкретни мерки по изпълнение на Декларацията от Варшава, като се избегне дублирането и се осигури взаимно допълване по отношение на хибридните заплахи, морски въпроси, кибер-сигурността, отбранителните способности, отбранителната промишленост, научни изследвания, ученията и изграждане на капацитет у партньорите в областта на сигурността и развитието. И задълбочаване на практическото сътрудничество между Европейския съюз и НАТО в операциите в Средиземно море.
Това са приоритетите и целите, които сме си поставили. Благодаря господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър за краткото, съдържателно изказване.
Въпроси? Съждения? Благодаря.

Ако няма, минаваме към точка трета:
РАЗНИ.
Аз нямам никаква информация по тази точка. Вие – ако имате, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Господин генерал, използвам момента, тъй като отворихме дискусия по въпроса за Закона за отбраната и въоръжените сили.
Миналата година по повод Осми декември, Комисията по отбрана в стария си състав организира едно много хубаво събитие – среща с отличниците – курсанти, от Националния военен университет. Това беше много добре прието от ръководството на Националния военен университет. Те желаят тази година това добро начинание да се превърне в практика и аз, като народен представител от Велико Търново, апелирам към Вас и към всички колеги.
Запознато е Министерството на отбраната с тази инициатива. Имаме и доброто отношение и на министъра, и на Министерството срещата в Народно събрание да бъде съчетана със среща в Министерството на отбраната на бъдещите ни офицери, така че предлагам това да бъде едно хубаво наше начинание, което да се превърне в практика, а защо не и да го разширим с курсантите и матросите от Военно-морското училище?
Но тази година около Осми декември да направим това събитие. Мисля, че това ще бъде едно изключително уважение към нашите най-добри курсанти от университета.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря. Наистина ми се струва, че това е изключително съдържателно.
Ако Министерството на отбраната няма нищо против, ще го организираме. Това е добро.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Нямаме против. Подкрепяме предложението.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Може сътрудниците да имат предвид и да го организираме.
Ако няма други предложения – закривам заседанието.
Благодаря за добрата работа.

(Закрито в 12,35 ч.)