1. Изслушване на информация от Министерството на отбраната по въпроси на бъдещото на Европейската отбрана – рискове и предизвикателства пред Европейския съюз, сценарии и възможности на бъдеща интеграция в отбраната.
2. Разглеждане и обсъждане на Указ № 198 на Президента на Република България, постъпил на 9 октомври 2017 г. за връщане на ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Народното събрание на 27 септември 2017 г.
3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 12


На 12 октомври 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от Министерството на отбраната по въпроси на бъдещото на Европейската отбрана – рискове и предизвикателства пред Европейския съюз, сценарии и възможности на бъдеща интеграция в отбраната.
2. Разглеждане и обсъждане на Указ № 198 на Президента на Република България, постъпил на 9 октомври 2017 г. за връщане на ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Народното събрание на 27 септември 2017 г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Константин Попов.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми дами и господа, добре дошли на заседанието на Комисията по отбрана!
Имаме кворум и можем да започнем.
На нашето заседание присъстват: от Министерството на отбраната –
заместник-министър Атанас Запрянов и Ваня Деневска – парламентарен секретар; от Министерството на българското председателство на Съвета на Европейския съюз – Стоимир Цветанов, експерт по въпросите на ЕС; от Националното движение на българските граждани – Красен Петров и проф. Петьо Хаджиев.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА ПО ВЪПРОСИ НА БЪДЕЩОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОТБРАНА – РИСКОВЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, СЦЕНАРИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ НА БЪДЕЩА ИНТЕГРАЦИЯ В ОТБРАНАТА.
Заместник-министър Запрянов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! През месец юни 2015 г. върховният представител за външна политика и политика за сигурност представи своята стратегическа оценка за глобалната среда за сигурност. Бяха очертани три характеристики, които определят характера и развитието на процесите в съвременния свят.
На първо място, това е високата степен на свързаност и повишената мобилност, които поставят предизвикателства пред традиционните подходи към миграцията, гражданството, развитието, здравеопазването и дават възможност за повишаване на престъпността, тероризма и трафика на хора и оръжие.
На следващо място, госпожа Могерини в своя доклад посочи, че нарастват съперничествата между държавите в риск и се увеличават сивите зони в резултат на нестабилност и насилие, породени от бедност, беззаконие, корупция и политическа нестабилност.
Като трета характеристика бе откроена сложността на отношенията със смята на регионалните фактори в развиващия се свят и поява на недържавни структури и организации, които влияят върху световния политически процес. Това изисква от Европейския съюз да продължи своята политика в съседните му региони като например Западните Балкани, Турция, източното партньорство чрез политики на присъединяване и асоцииране.
Отчита се необходимостта от адресиране на въпроса с ролята и действието на Русия на границата между вътрешната и външната зони за сигурност, като основно предизвикателство се очертават Близкия Изток и Африка. Внимание е също така необходимо да се отдели по отношение на заздравяването на евроатлантическото сътрудничество, както и във връзка с потенциалното положително взаимодействие между Европейския съюз и Азия.
Няколко са направленията, по които Европейският съюз следва да подобри своите външни действия, като ключово е очертано засилването на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз, наред с политиките за противодействие на тероризма и разширяването.
Механизмите за оказване на помощ на трети страни трябва да станат по-гъвкави и ефективни. Европейският съюз трябва да може по-добре да защити интересите си в областта на търговията и развитието. Също така важно е да се подобри координацията и финансирането на политиките между страните членки, европейските институции и други участници. Разбира се, необходимо е Европейският съюз да синхронизира и използва своите способности по ефективен начин.
Посочените по-горе рискове и начините за справяне с тях бяха заложени в глобалната Стратегия на Европейския съюз за външна политика и политика за сигурност, представена миналата година през юни 2016 г.
В Стратегията е посочена амбицията – Европейският съюз да може да реагира при външни конфликти и кризи, да подпомага изграждането на капацитет у партньорите и да защитава Съюза и неговите граждани. В този контекст Европейският съюз трябва да бъде в състояние да провежда операции в подкрепа на изпълнението на мирни споразумения и такива за прекратяване на огъня; да разполага сили, които могат да подпомагат по-нататъшното развръщане на мироопазващи мисии и други организации; да осъществява стабилизирани операции в подкрепа на местни институции и правоохранителни органи и други; да реализира хуманитарни задачи, в това число създаване на зони за сигурност по време и след въоръжен конфликт; да допринася за подобряване на осведомеността по отношение на морската сигурност; да подкрепя национални власти и международни организации при справяне с пандемии и катастрофи, бедствия и безредици; да извършва евакуация на граждани на Европейския съюз, включително с военни средства, ако това е необходимо.
Всичко това, което казах, е нивото на политическа амбиция спрямо общата политика за сигурност и отбрана, заложена в глобалната Стратегия. Както виждате, тук няма политическа амбиция за териториална отбрана – за създаване на сили, за водене на териториална отбрана в територия на Европейския съюз.
Защитата на Съюза и неговите граждани се осъществява чрез мерки по отношение на противодействие на кибер и хибридни заплахи, организирана престъпност, трафик на хора, оръжие и наркотици и така нататък.
На основата на Стратегията беше приет план за изпълнението й в областта на сигурността и отбраната, който изисква да бъде задълбочено отбранителното сътрудничество и да се изграждат съвместно необходими оперативни способности.
В него като основни направления за работа са включени създаването на така нареченото „постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната“, започване на координиран годишен преглед на отбраната, формиране на постоянна структура за планиране на военни операции на Европейския съюз с неизпълнителен мандат.
Разработен бе и европейски план за действие в областта на отбраната, насочен към заздравяване на европейската отбранителна индустрия. Като елемент от него вече бе обявено началото на действието на Европейския фонд за отбрана с програми в областта на изследванията и технологиите и индустриалното развитие. Към доклада, ще Ви информирам само, че пилотният Проект за изследване на технологиите за тази година включва 90 млн. евро, в този прозорец за изследване от следващата година ще бъдат заделяни по 500 млн. евро. По отношение на прозореца за индустриалното развитие ще бъдат заделяни по 5 млн. евро годишно.
Европейската комисия представи Бяла книга за бъдещето на Европа, а комисарите Могерини и Катайнен лансираха и документ за размисъл за бъдещето на европейската отбрана. Те очертаха три сценария: първият – сътрудничество на междуправителствено ниво, вторият – споделена сигурност и отбрана, и третият – обща сигурност и отбрана. Последният сценарии, предвижда висока степен на интеграция с произтичащите последици по отношение на суверенитета на отделните страни.
България счита, че всъщност тези три сценария не са алтернативни, между които трябва да избираме, а по-скоро те са изпълнение на предходния сценарии, който ще доведе до стартирането на следващия. Така че, достигането до последния сценарии – обща отбрана в бъдеще, ще се окаже необходимо и естествен резултат от хода на задълбочаващия се интеграционен процес. Разбира се, това ще се случи, само ако се запази общата перспектива за развитието на Европейския съюз.
Брекзит постави редица въпроси и днес сме свидетели на отделни процеси на дезинтеграция, които будят съмнения за реалистичността на очертаните сценарии или поне за темповете, с които те могат да бъдат осъществени, особено що се отнася до последния сценарии – за постигане на пълна интегрирана отбрана.
Дали днес можем да говорим за обща европейска отбрана? Категорично не, това е въпрос на бъдещето и като такъв той е залегнал в учредителните договори. Задълбочаването на обща политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз, може след време да доведе до обща отбрана, както се казва и в Договора от Лисабон.
Тук е мястото да отбележим, че липсата на обща европейска отбрана на настоящия етап води до известна неефективност в разходването на ограничените ресурси за отбрана. Всяка страна има свои планове и оценки, и изгражда отбранителни способности на тази основа, като харчи своите средства. Ако оценката за рисковете е единна, ако се знае какви са способностите, които трябва да съществуват за противодействието на тези рискове, и ако за това се използват общи усилия на всички страни в Европейския съюз като пари, индустрия, човешки потенциал, то е ясно, че няма да има и дублиране между онова, което отделните държави правят и така, от една страна, ще се пестят средства, а от друга страна, ще се постигне системен ефект. Така би изглеждал идеалният сценарии за европейската отбрана.
Усложняващите фактори обаче са различни и някои от тях са доста силни. Географското разположение влияе върху проблемите на сигурността в отделните държави. Икономическото и технологическото развитие също имат значение. Етническите въпроси и двустранните отношения натежават в една или друга посока и така нататък.
Това многообразие от допълнителни рискове за отделни страни или групи държави в рамките на Европейския съюз в крайна сметка има съществено влияние върху възможностите за интеграция. В този контекст трябва да бъде казано ясно, че докато европейската отбрана търси своя окончателен облик за България основен гарант за сигурността остава НАТО с нейната система за колективна отбрана – НАТО е военнополитически съюз, в който колективната отбрана и отбраната на територията е залегнала в чл. 5.
За да се върнем към днешните проблеми пред Европейския съюз и България ще използвам възможността отново да насоча вниманието Ви върху приоритетите на страната за предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз през идната година. В крайна сметка тези приоритети, които са съгласувани в рамките на триото с Естония и Австрия все пак са израз на визията ни за бъдещето на европейската отбрана. Всъщност нашето председателство съвпада с най-динамичния период на изпълнението на глобалната Стратегия на ЕС и на разработените документи, планове.
Българското председателство ще продължи работата по инициативите, които бяха представени в изпълнение на глобалната Стратегия на Европейския съюз за външна политика и сигурност. Това са нови за Европейския съюз процеси, чиято крайна цел е страните да имат по-високо ниво на отбранително сътрудничество, като изграждат съвместни способности, участват по-активно в операции и взаимодействат с партньорски държави в подкрепа на сигурността на целия континент и като принос в заздравяването на европейския стълб на НАТО.
По този приоритет предстоят и най-интересните решения за създаване на „Постоянно структурирано сътрудничество” и Европейската програма за развитие на отбранителната индустрия.
Като цел на председателството е изведено и продължаването на дейностите в областта на отбранителните способности. Именно, през първото полугодие на следващата година ще приключи работата по новия План за развитие на способностите на Европейския съюз. В този план ще бъдат включени като принос способностите от всички държави членки.
Два от приоритетите в областта на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз са свързани и с партньорите. От една страна, това е стратегическото партньорство с НАТО, което е жизнено важно за европейските страни. След срещата на високо равнище на НАТО във Варшава миналата година се намираме в изцяло нова ситуация на сътрудничество, което е много по-интензивно, всеобхватно, надявам се, да бъде и резултатно.
В момента се работи по над 42 мерки – взаимодействие между Европейския съюз и НАТО, в 7 различни области от взаимен интерес.
От друга страна, според мен, с особен акцент е приоритетът, свързан с европейската перспектива на Западните Балкани. За мен лично, ако България може да остави собствен почерк в поредицата проекти, програми, срещи и инициативи на ротационните председателства, които се сменят на всеки шест месеца, това е именно чрез открояването на тази тема и даването на импулс и нова динамика в нейното обсъждане в рамките на Европейския съюз. Хубавото е, че и след австрийското председателство, председателството се поема от балканска страна – Румъния.
В изпълнение на посочените приоритети, Министерството на отбраната ще организира 10 събития в Брюксел и 15 събития в страната, сред които среща на министрите на отбраната, на директорите по отбранителна политика, на военните представители на страните – членки на Европейския съюз, семинар на високо ниво, посветен на Западните Балкани, научни конференции, симпозиуми, курсове и учения. Надявам се, българското председателство да допринесе с гостоприемство, добра организация, послание и наситен дневен ред в европейския диалог за бъдещето на европейската отбрана, така че нашата страна да има по-ефективно участие в дискусиите по тази тема.
Благодаря Ви за вниманието, господин Председател.
Ако има въпроси, съм готов да отговарям.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Заместник-министър.
Въпроси и изказвания по темата?
Господин Витанов, заповядайте.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Здравейте!
При мен възникнаха два въпроса: първият – по отношение на Европейския фонд за отбрана, който Вие споменахте в самото начало. Там, доколкото ми е известно, се предвиждат 5 милиарда годишно средства. Каква е готовността на България, има ли подготвени проекти? Има ли съвместни проекти с отделни страни и готовност да кандидатства за част от тези средства?
Другият е в областта на отбраната. Вие споменахте, че предстоят редица мероприятия. На мен ми липсват целите на тези мероприятия и какви политики предвижда Министерството на отбраната по време на българското председателство? Не инструментите, с които да бъдат постигнати, а целите, които се преследват, и какво очаквате да произтече от нашето председателство в областта на отбраната?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Витанов.
Заповядайте, господин Заместник-министър!
СПАС ПАНЧЕВ: Може ли допълнително към това, което колегата каза?
Стана дума за отбранителната индустрия на България. Една област, в която България има сериозни възможности. Вие казахте в перспективите за бъдеще, че това е един основен въпрос, който лежи за разглеждане и всички от нас, които сме се занимавали с тази тема, разбираме че, милиарди се харчат от много държави за отбранителна индустрия, като може да си сътрудничат държавите и значително да бъдат съкратени разходите за тази цел.
България търси партньорство с Европа, с партньорите от НАТО, Вие казахте, че 10 срещи предвиждате, но не споменахте да има такава предвидена среща, която да включва и отбранителната индустрия на България. Аз мисля, че би било полезно за нашата икономика, за България, за веннопромишления комплекс. Като препоръка Ви давам такава идея, все още има време и би могло да се организира това, ще бъде от значителен интерес за нашата промишленост. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Панчев.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Ще отговарям отзад напред.
По отношение на българската индустрия, тя присъства в мероприятията. Ще бъде представена на основното мероприятие – Конференцията на Хемус. Хубавото е, че нашето оръжейно изложение „Хемус“ съвпада с нашето председателство и там сме дали място на българската отбранителна индустрия да участва в този Форум включително и в Конференцията, но тя ще участва и в други проекти, за които ще говоря в отговора на първите два въпроса.
По отношението готовността на нашата страна да участва в тези процеси – да, ние сме готови. В Министерството на отбраната е завършил процесът на анализ на възможностите за участие на българските научни организации в прозорец „Научни изследвания“.
Също така сме в напреднала фаза за дефиниране на проектите в индустриалното сътрудничество. Получили сме и предложение от българската отбранителна индустрия – от Сдружението „Българска отбранителна индустрия“, но етапът, на който се намираме, не е такъв, че тези проекти да бъдат официално обявени и стартирани – когато дойде това време ние ще сме готови пред Комисията да докладваме много по-подробно за какво става въпрос.
До края на този месец трябва да имаме национална позиция по постоянното структурирано сътрудничество. На 13 ноември трябва Съветът на Европейския съюз да приеме фактически Постоянното структурирано сътрудничество и правилата. Защо говоря за него? Защото, за да участваме в индустриалния фонд, ние трябва да участваме в Проекта „Постоянно структурирано сътрудничество”. Само страните, които участват в „Постоянното структурирано сътрудничество” ще мога да ползват средства от Европейския индустриален фонд. За да участваме в „Постоянно структурирано сътрудничество” трябва да има най-малко три държави, с които да се координираме – ние, тези три държави, да финансираме до 70% от Проекта и останалите средства ще дойдат от Европейския съюз. Тоест едно е да имаме желание, второ е да намерим партньори, трето е да докажем валидността на един такъв Проект за европейската отбрана.
По отношение на Европейския изследователки фонд се намираме на същото ниво.
Защо е важно нашето председателство и защо нашето Министерство пое много голяма роля, за съжаление, а не Икономическото министерство? Тъй като българското председателство трябва да ръководи Работната група за регламента, който трябва да бъде договорен между Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и Европейския парламент – регламентът, по който ще се дадат тези пари. Ние сме държавата, която да трябва да финализира този регламент и за съжаление не се намери друга институция да ръководи тази Работна група, трябваше ние да излъчим български военен – полковник Николай Николов, който да оглави Работната група по регламента, въпреки че 20% от регламента са военните способности, 80% е икономика, малки и средни предприятия, промишленост и така нататък.
Аз съм оптимист, че създавайки една Междуведомствена работна група между финанси, икономика и отбрана, ние ще се справим с тази задача, защото това е инструментът, който ще отключи използването на Европейския фонд. Без този регламент горе-долу, както Вие одобрявате бюджета, така и този регламент регулира как да бъдат отпускани средствата.
По отношение на нашата готовност – имаме готовност засега, но ще трябва да изчакаме решението за „Постоянното структурирано сътрудничество”, след това да разработим проектите, да договорим проектите, с които ще участваме с други държави, тогава ще бъдем готови да информираме, ако Комисията желае, вече за конкретните неща и колко пари, по какво направление ще бъдат необходими.
Предстои всъщност една много сериозна работа, за която трябват много високо ниво на експерти. Това мога да отговоря. Ако изпуснах нещо?
ПЕТЪР ВИТАНОВ: За целите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Тези цели, които Ви изброих – глобалната стратегия, европейските способности по Западните Балкани, отношенията Европейски съюз и НАТО има заложени наши интереси в тях. Така че, разработвайки общосъюзните проблеми, ние ще промотираме нашите национални интереси, нашата национална политика.
Ние изнесохме един доклад за целите и приоритетите, ако искате можем да Ви предоставим по-подробна информация за всяко мероприятие. Част от тези формати са задължителни. Например форматът „Министри на отбраната“, е задължителен, форматът на „Външни министри“, форматът „Директори по отбранителната политика“ – тези теми, за които говорих, приоритети, ще бъдат теми на тези разговори между министрите на различните формати, за да може по отношение на плана за Глобалната стратегия, Фонда, нещата да стигнат до решение. Засега тези процеси са в развитие в Европейския съюз нито едно досие не е затворено и, както Ви казах, за нас е най-важно да затворим досието за регламента. Ако това направим, мисля, че ще бъде голям успех и за страната, и конкретно за общата политика за сигурност и отбрана. Има, разбира се, други досиета в другите ведомства, които също са важни.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Аз наистина съм удовлетворен от това, което чувам. Важното е да не се фокусираме единствено и само върху Фонда за европейска отбрана. Ние имаме далеч по-високи цели и далеч по-голяма роля, когато говорим за това накъде трябва да върви европейската отбрана и затова Ви благодаря, че добавихте накрая този аспект от нещата. Благодаря.
Господин Ерменков Вие ли имате … А, да. Добре. Правилно.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Само две думи за Фонда, защото непрекъснато се казва за петте милиарда на година, то е малко по-различно. Две са направленията, знаете – за научно-изследователска дейност и за разработване и придобиване. първите години са 90 милиона по първата част, 500 след 2020 г., за разработване и придобиване са в началото около 500, след това стават около милиард след 2020 г. и се надяват след този Фонд, като задейства това всичко, което говореха, да генерират пет милиарда на година след 2020 г. Това е този Фонд и той не включва само държавните институции, включва и фирмите в отбранителната индустрия, които трябва да са активни да кандидатстват, да готвят документи. С помощта на държавата сигурно на нас трябва се подготви административен капацитет да могат да участват и да бъдат конкурентноспособни в тази област.
Исках две думи само да кажа за това, което говори заместник министърът ген. Запрянов, за това какво сподели генералният секретар на НАТО на 63-та парламентарната асамблея на НАТО, не 61-та, в Букурещ. Първо да уточня, че не съм заместник-председател на Политическия комитет на НАТО, а на Политическия комитет на парламентарната асамблея на НАТО. Не съм вторият човек в НАТО, ако така си мислите. Защото в Добрич вече ме изпращат, куфари стягат да заминавам, аз оставам. Какво сподели той с няколко думи, защото …
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Извинявайте, господин Адмирал, да използваме случая да Ви поздравим. Това беше наше изчакване, искахме процедура, но наистина независимо, че не сте вторият човек в НАТО все пак …
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Аз Ви благодаря, но искам само да продължа какво каза в словото си генералният секретар на НАТО – Йенс. Той каза: „Кажи Йенс, какво ти каза?” – да говоря с малко име, нали, но оценката за средата за сигурност е обща и на ЕС, и НАТО. Той го сподели, оценките за заплахи се споделят общо в двете организации след 2016 г., след Варшава, със стратегическото партньорство между тях, подписването на този документ.
Приветства се повишаването на разходите за отбрана във всички европейски страни и поемането на ангажименти. Едните искат по-бавно, другите по-бързо. Примерно Румъния от 1 януари 2018 г. изпълнява 2% - има много амбициозни програми за модернизация на армията си.
Генералният секретар сподели, че те приветстват европейската политика за сигурност и отбрана и цялото това развитие, защото беше доста години в застой това нещо. Смятат обаче, че фрагментацията на отбранителната индустрия е сериозен риск за тази политика и той даде за пример Съединените щати, че имат един боен танк „Абрамс“, а европейските страни имат 17 и даде още такива примери. Фрагментирани са много и ще работят явно и този Фонд ще работи в това направление да има някаква унификация за въоръжените сили и дебело подчертават, че европейската система за сигурност и отбрана не е алтернатива на НАТО, не може да бъде алтернатива на НАТО, тя е в НАТО, тя е част от него и ще продължат да сътрудничат. Това нещо е в интерес на двете организации. Това искаше да предам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да благодаря и на Вас, и на Йенс. Наистина беше много полезно.
Реплика има ли?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: По-скоро като реплика бих искал да използвам, защото – по-скоро уточнение. Свързано е с предния въпрос. Имайки предвид самата структура на Европейския фонд за отбрана все пак да имаме предвид, че от следващия бюджет на Европейския съюз, тоест от 2020 г. класическите структурни фондове, от които държавите получават бюджет, за които правят проекти, които биват финансирани в определена степен от национално финансиране, от друга степен от европейско финансиране, остава в историята и вече много повече говорим за съвсем различен начин на управление на проектите и управление на средствата.
Самият фонд, много повече ще бъде структуриран, както е Фондът „Юнкер“ и Планът „Юнкер“ и повечето фондове ще бъдат така. Това е един от общите дебати в момента в Европейския съюз. Така че нека не мислим, че там ще има едни пари, които са заделени за България. Там трябва да намерим проекта, с който, заедно с други страни членки, да кандидатстваме заедно, да може да инвестираме в него и да го реализираме заедно. Разликата във фондовете е доста по-голяма. Само това исках да уточня.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Една малка закачка все пак. Разбрах, че американците не са доволни, че имаме 17 вида танка, искат да ни предложат да имаме само един „Абрамс“, така ли? (Шум и реплики.) Не, питам само това беше под формата на шега. Имайки предвид желанията за унификация на въоръжението, затова питам дали не това танка, който ни предлагат. Това между другото под формата на шега.
Предлагам от военно-икономическите и по-скоро икономическите проблеми, които в момента обсъждаме, и които не са маловажни, но са само средство за постигане на военно-политическите цели, да се върнем на полето на военната политика, защото това ни е работата, като Комисия по отбрана. Онеже си говорехме за стратегическата оценка на глобалната среда за сигурност, тук съм си отбелязал трите основни неща. Нещо, което и на мен ми прави впечатление, е, че наистина се гледа на нещата глобално в тази оценка, няма регионални проблеми. Намекват се за някои съперничества между държави, не между съюзи, забележете обаче, което е една правилна оценка, която се прави.
От тук искам да задам един въпрос, имайки предвид именно тази стратегическа оценка, имайки предвид и, че докладът за състоянието на националната сигурност няма как да го отделим от това, което досега си говорихме – кое е по-важно все пак за тази наша национална сигурност? Дали да бъдем една умерена, една балансирана, една съобразена с конкретната в България обстановка и тази политика да отговаря на повишаването нивото на сигурността на държавата, затова влязохме навремето в НАТО, ако не се лъжа в 2004 г., това беше основната ни цел, или да се подвеждаме по конюнктурни съображения, съображения, които нямат нищо общо с българските интереси и да бъдем едни от тези, които видели, че някой вдигнал оръжието, ние да започнем да дрънкаме с него?
Задавам го съвсем сериозно този въпрос, защото и в България, и в тези, които наблюдават какво става в България, не остават незабелязани някои противоречия между ръководството на Министерството на отбраната и ръководството на Министерството на външните работи. (Шум и реплики.)
Да, да, аз даже ще попитам Вие дали в Министерския съвет си говорите по темата „Национална сигурност“ и въпроси от националната сигурност. (Реплики.) Да, че си говорите, си говорите, но дали намирате разбиране, така да разбера, дали намирате общ език? Аз ще дам един цитат тук на госпожа Захариева. Говорим наистина за национална сигурност, не говорим за политически изказвания, не цитирам Соломон Паси, който знаем, че е предвестник на всякакви пронатовски и други такива желания в България, които след това се изпълняват.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Само ако разрешите, господин Ерменков, конкретизирайте въпроса по темата …
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, да това е по темата. Знам. Това е по темата „Европейска отбрана, рискове и предизвикателства пред Европейския съюз“ и ние като членове на този Европейски съюз, и рисковете за отбраната и пред нашата, като член на Европейския съюз, и задавам въпроса: как ще се съотнася това, което Вие говорите, и това, което говорим за това, че цитирам заместник-министъра: „няма амбиция за териториална отбрана” – нали така казахте – как се съчетава това с израза на изказаното от министър Захариева, министър на външните работи на България: „нямам против да има база на НАТО на брега на Черно море”? (Шум и реплики.) Не, „база на НАТО на брега на Черно море”. Питам как… За нашия бряг става въпрос, не става въпрос за някъде из Черно море. Ако ние нямаме амбиция за териториална обрана, наличието на база или е амбиция за териториална отбрана, или е амбиция за териториална експанзия. Иначе няма нужда да имаш база. Нали ме разбирате? Така че, много Ви моля, искам да се доизкажа докрай, защото това е изключително важен въпрос. (Шум и реплики.)
Важен е въпросът, защото знаем много добре, че госпожа Захариева не искам да се връщам в нейното минало, но знаете, че е свързана изключително много с президента Плевнелиев. Знаем общата ни оценка каква е за президента Плевнелиев и неговата политика… (Шум и реплики.)
Много моля, въпросът ми ще бъде накрая много конкретен към Министерството на отбраната. (Шум и реплики.) Да, да, нека да стигна до въпроса. Те са два въпроса, всъщност все още съм във формирането на първия.
Можем ли при това положение, когато от една страна говорим, че нямаме амбиции за териториална отбрана, говорим за това, че миграцията, появата на недържавни структури, увеличаването на сивите зони са проблемите в сигурността на Европейския съюз, отбранителната, и на България в частност като член на Европейския съюз, едно такова изказване да бъде прието за нормално? Как се оценява, то от другата страна, си помислете? Как се оценява от другата страна и повишава ли това нивото на националната сигурност? Не създава ли допълнителни рискове? (Шум и реплика: Коя е другата страна?) От другата страна на Черно море. Щом от тази страна имаме … Да, от Русия, от страна на Русия. Да, аз ще кажа от страна на Русия. (Шум и реплики.) Да, другата страна е Русия. ЦД-2
Как се оценява това от страна на Турция? Питам аз: от страна на Турция как се оценява? В това число, защото тя ни е и съюзник, защото ние, когато правим изкази, трябва да сме подготвени. Как се оценява изказът на министъра на външните работи, че НАТО е политическа организация? Политическа, не военнополитическа, чисто политическа е, цитирам. И Ви питам още един път: в Министерския съвет няма ли някой да образова този министър на външните работи да вземе да говори за какво става въпрос и как става въпрос, защото иначе наистина се получават ето такива колизии.
В тази връзка – въпросът ми е относно и председателството, и приоритетите: не смятате ли, че бидейки председатели, имайки възможност да формираме дневния ред, една от основните ни задачи трябва да бъде наистина полагане на всички усилия за нормализиране на отношенията и намаляване на високия тон на диалог между страни-членки и страни-нечленки на НАТО и в Черноморската област, и на Балканите в това число, да не се ограничаваме само до Русия, защото имаме и проблеми с други страни наоколо?
И последното, което искам да попитам е: как си представяте и какво е мнението на Министерството по отношение на гарантиране на нашата отбрана, посрещане на рисковете и предизвикателствата без европейска армия и дали имате някакви идеи по този въпрос? Според мен, аз ще кажа мое лично мнение, пък Вие дали ще се съгласите с него, или не, е Ваш въпрос – ако ние нямаме такава армия, първо, ресурсно няма как да постигнем оптималност в отбраната на Европейския съюз. При всички положения няма как да я постигнем. Вие сте съгласни с мен, знаете, разбирали сте, планирали сте го това нещо. Няма как организационно да постигнем кохезия в отбранителните способности. Винаги една страна ще бъде по-слабата, друга ще бъде по-силната. Едната ще зависи от някого, няма да има общи стратегии, няма да има общи планове за отбрана. Това, което правим – е на ниво стратегия, това е на ниво обща политика, но не и в конкретиката. И ще продължаваме да зависим от тази точка, която Вие сами споменахте в стратегическата оценка на глобалната среда за сигурност – съперничество между държавите. Тоест, съперничеството между две държави ще ни прави заложници Европейския съюз в техните взаимоотношения. Това са ми двата въпроса, които имам към Вас. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: За процедура – заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Господин Председател, аз искам да напомня на колегите, че господин ген. Атанас Запрянов все още е заместник-министър на отбраната и няма нищо общо с това кой какво е казал от другите министри, заместник-министри и така нататък. Това е факт и той говори по съвсем друга тема – не за НАТО, не за НАТО – Русия, не какво пише в Доклада и какво не пише. Защото иначе започваме да задаваме по-нататък допълващи въпроси: колко пъти за последните три години се е увеличили руското присъствие в Черно море?
Другото – искам да допълня въпроса му: военнополитически, политическо-военен съюз ли е НАТО? Какво означава районът на Черно море и Черноморският регион за НАТО и за Русия? Къде пише в натовските държави дали Русия е заплаха? Тази дума никъде не е използвана – нито в натовски, нито в национални документи. На колко места в руски документи пише, че НАТО е враг на Русия? И такива въпроси може да си задаваме цял ден и цяла нощ, само че тук сме по конкретна тема и господин Запрянов е заместник-министър на отбраната.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, само да задам един конкретен въпрос.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Може ли да кажа преди това нещо? Ако нямате нищо против, след отговора на заместник-министър Запрянов, можете, разбира се, и с реплика, и с друга процедура, да не влизаме в диалог.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Диалог няма. Към Вас ми е въпросът: кое от това, което аз казах е в разрез с темата въпроси на бъдещето на европейската отбрана и рискови предизвикателства пред Европейския съюз, сценарии и възможности на бъдеща интеграция в отбраната? Една от думите, които казах, да се различава от темата? Искам да попитам. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Заместник-министър, ще Ви помоля по-кратичко, по-делово. Ако смятате, че не е необходимо да изразите позицията на Русия и на други държави, може да пропуснете този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Държа да уточним понятията, защото ще се разберем само, ако уточним понятията.
Първо, между национална сигурност и военна сигурност има разлика.
Министърът на отбраната и Министерството на отбраната отговаря за политиката в областта на военната сигурност. В тази тема Ви благодарим. Докладът за състоянието на отбраната е дефинирал нашата позиция по военната сигурност на държавата. Нашият принос към Доклада за състоянието на националната сигурност, Вие го знаете, той съответства на Доклада за състояние на отбраната, която Вие одобрихте. Така че останалото са оценки, анализи, решения в другите направления на сигурността. Мисля, че не може да имате никакви претенции към Министерството на отбраната.
По отношение на общата политика за сигурност на отбрана и политиката на колективната отбрана. Това са две различни понятия. Да не бъркаме НАТО, да не бъркаме Европейски съюз.
По отношение на общата политика за сигурност и отбрана глобалната стратегия, правилно отбелязахте, тя се съсредоточава върху глобалната роля на Европейския съюз – какво трябва да се прави, за да остане Европейският съюз глобален играч. Европейският съюз обаче няма амбицията, неслучайно Ви казах, нивото на амбиция, да изгражда колективна отбрана, за да дава военни оценки на съотношение на някаква държава, която е около Европейския съюз дали го застрашава, или не. Той няма такава амбиция, защото би дублирало НАТО.
Така че въобще по Доклада, който изнасям за приоритетите, които ще реализираме, няма как Русия да присъства, защото амбицията за европейска отбрана – господин Манушев каза, това е фактически, за да бъде глобален играч Европейският съюз, да бъде глобално конкурентен, трябва да се интегрира индустрията, да има иновационни технологии и да бъде фактически на нивото на съвременните технологии. Ако той не направи това, ще доминират технологично в областта на отбраната други държави – включително Съединените щати са съперник на Европейския съюз в областта на технологиите и военната индустрия, включително Русия, включително Китай и други страни.
Така че измерението на интеграцията по линия на ОПСО е фактически създадена конкурентност на европейската отбранителна индустрия включително и на българската. И тук не бива да правим политически паралели за дефиниране на противници – всички са противници на пазара, който е най-конкурентен той печели. Така че да не бъркаме военнополитическите съперничества, които има в стратегията, с чисто икономическите и технологични съперничества.
Ние си говорим в Министерския съвет, но Министерството на отбраната няма намерение да навлиза във функционалните области на отговорност на политиката на други министри, нито да ги коментира. Докладът е приет от Народното събрание по оценката за състояние на националната сигурност и ние сме се ориентирали не да умуваме върху него, а да изпълняваме онази част, която Вие сте ни поставили като задача и с Отбранителния доклад, състоянието на отбраната, и по отношение състоянието на националната сигурност.
Така че нека да разделяме НАТО от Европейския съюз, врагове и противници – иначе ще се объркаме. Ако в европейски политики набъркаме НАТО, ще стане лошо. Затова говорих за 7 области, 42 мероприятия между НАТО и ЕС. Повярвайте ми, те стриктно са разделени и НАТО не навлиза в нито една друга област на дейност на Европейския съюз. Няма как, процедурно това е невъзможно, и няма как Европейският съюз да навлезе извън тези7 области и 42 съвместни задачи. Това е един много добре координиран механизъм.
Както отбелязах, за първи път имаме по-широко сътрудничество между двете организации и това е в интерес на България, уважаеми господа депутати, защото ние сме една от 22-те страни – членки на Европейския съюз и на НАТО. И ние имаме един пул оф иски….. и ние не можем да развиваме технологични и индустриални програми по линия на НАТО отделно от този по линия на Европейския съюз. Един бюджет и едни въоръжени сили – това е разбирането, това е политиката на министъра на отбраната. Фактически отговаряме на въпроса за българската индустрия.
Вие сте ни поставили задача да разработим проекти за инвестиционни разходи по три проекта на последното заседание на парламента. Ние работим и там основно изискване е това, което Вие искате от нас – българската индустрия да бъде включена още в основните изисквания за реализацията на тези проекти.
Разбира се, завършвам с това: технологично, ако България продължава да изостава, първо, ако продължим да говорим за корупция, ако военните подпомогнат с информация някакво наше предприятие, то няма да е конкурентно. Ние трябва да върнем връзката между изследванията и технологията, научните организации, индустрията и военните структури, защото военните знаят каква технология им трябва, науката може да я направи, индустрията да я произведе. За съжаление, нашата индустрия все още е откъсната и това, което Ви доложих, че ние с големи усилия успяхме да съберем предложения, инициативи на частната ни индустрия – не говоря само за държавните предприятия, показа че ние нямаме база данни, България няма база данни на научните организации, които работят в областта на отбраната, и на индустриалните предприятия с профила им в областта на отбраната. Така че сега, ако дойде едно искане от НАТО за доставка никой не знае, а това би следвало икономиката да го знае – на кого да го насочи.
Така че ние и в тази посока ще продължим да работим, да консолидираме информацията, за да може Министерството на отбраната и икономиката по-интегрирано – тук съм съгласен с критиката, че трябва да работим по-интегрирано, да насочваме в онези области темите за развитие, в които можем да участваме и като научно-изследователски потенциал и индустриален потенциал. Това го правим и когато говорим за Постоянното структурирано сътрудничество, за темите по изследванията, за темите по индустрията ние ще можем да Ви кажем какво сме постигнали между нас, частният и държавният индустриален бизнес и нужните организации. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Реплики?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз съм благодарен за отговора, защото той до голяма степен подкрепи моята теза, че има – извинявайте, че ще направя този извод, но всяко министерство си гледа неговото поленце и някак си се получава същото, което се получи с Доклада за национална сигурност копи-пейст на отделните доклади, без да има стратегически обобщавания и някой, който да води тази политика.
Господин Заместник-министър, това не е критика към Вас, това е просто притеснение за състоянието на националната сигурност в България и в това число и на военната. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте за реплика.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Господин Ерменков се опита да направи внушение, че като е казал така генералният секретар, иска американските компании да произвеждат. Обратно – той каза европейските, че са фрагментирани и трябва да се обединят в общи проекти, което е точно свързано с това, което говорим, с този Фонд за отбрана, което е много по-различно от това, което казахте. Той иска явно Европа да се засили и ако не го направим наистина няма да сме конкуренти на това. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Друга реплика?
Заповядайте, господин Генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми Заместник-министър!
Аз съм съгласен с тази обща политика на България, която ние изпълняваме в интерес на НАТО и на Европейския съюз, но все пак в този контекст предстои приемането на бюджета за следващата година. В тази европейска сигурност и сигурност на НАТО ние какво ще си направим с председателството и през следващата година с бюджета за повишаване на сигурността на Българската армия, бих казал, и на отделния човек? Защото малко трябва да помислим и за хората. Защото това, което го говорим за НАТО, за Европейския съюз, тези изказвания в пресата, малко ни откъсват от идеалните неща в армията.
И така, говорим тук, даже вчера и онзи ден, за дивизии, за бригади многонационални и други, дори и за батальонни групи, а много хора не знаят какво представлява една батальонна група, която ще участва в тази многонационална бригада, да кажем, в Румъния. Аз вярвам и съм „за“ ротацията и участието на български контингенти в такива учения и в такива мисии, за да може да се издига колкото се може повече авторитетът на Българската армия, но ние какво ще постигнем примерно с бюджета за следващата година, председателството ни и изпълнение на всички тези политики именно за повишаване авторитета на Българската армия и сигурността на отделния военнослужещ и гражданин? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Понеже има медии – няма да участваме с батальонна бойна група в Националната бригада в Румъния. Батальонната бойна група е около 1000 човека и повече. Както началникът на отбраната вчера обяви, аз потвърждавам неговите думи, ще участваме с батальон до 450 човека. Това е важно да се знае. Толкова по тази тема.
По отношение на бюджета.
Много се радвам за въпроса. Предлагам Ви, когато излезе проектът, наистина да дойдем и да Ви докладваме с Проекта за бюджет 2018 г. какво можем да направим? Въпросът е сериозен. Надявам се, че това, което министър Горанов заяви и по медиите, ще се случи и тогава ще имаме по-позитивни решения, които ще Ви предложим. Най-вероятно това, което желаем, няма да бъде в пълен обем. Но всъщност това, което ще ни бъде предоставено като бюджет – аз участвах на съгласуването на бюджета с моя министър, част от исканията на министър Каракачанов ще бъдат изпълнени, ще разполагаме и с пари да погледнем към персонала, да се справим с недостига от личен състав, бихме желали да е повече, но – да решим въпроса с курсантите. Имаме уверения, знаете че сега субсидия не ни се отпуска за издръжка на курсантите, и този въпрос да се реши. Но нека да не говорим с конкретни параметри, като му дойде времето, казваше Негово Величество Симеон II, ще говорим с конкретни неща. Защото сега ще фантазираме, пък не е хубаво така. Комисията е авторитетен орган, трябва да говорим точно. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Реплика?
Господин Генерал, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, господин Заместник-министър!
Генерал Запрянов, аз имам към Вас един такъв въпрос, тъй като казахте, че Министерството на отбраната е поело отговорностите на Министерството на икономиката. И ще се върна малко във времето. И при мен са избледнели споените, но такива европейски проекти ги имаше и преди, където да се споделят разходите и няколко европейски страни да правят един взаимен проект, който да бъде облекчен финансово, когато участват повече държави.
Но имаше една инициатива по „Pooling & Sharing“??, по спомени говоря, където България беше по програмата, в зависимост от задачите, които бяха посочени, беше в една група с Италия, където общо-взето имахме възможност, най-вече възможност, с военните предприятия да се прави нещо в тази група. Но тази инициатива се изроди, бих казал, в това, че големите държави – членки на Европейския съюз, които са с мощна икономика, с развити военни потенциали и военна промишленост, на практика поемаха всички тези проекти и за малките държави като България не оставаше нищо.
Моят въпрос е – имайте го това нещо предвид и направете една оценка, то не е въпрос, препоръка и въпрос е: да се направи една преоценка в Министерството на отбраната, разбира се, съгласувано и с военната промишленост – какви са нашите възможности, за да може нашата страна да има по-големи шансове да постигне нещо и, пак ще използвам онези думи, които се казват в друга посока, но Европа на две скорости, да не е и тук да имаме отново движение на две скорости. Тоест, да бъде защитен националният интерес и интересът на българската промишленост. Това е моята препоръка.
ПРЕДС. КОНСТАНТНИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Смятам, че въпросът е важен наистина. Този въпрос се поставяше и при посещението на – мисля, че бяхме заедно дори с господин Ерменков, на комисаря. Наистина сериозен въпрос. И тук по време на председателството има какво да направим, за да може да има такива контролни механизми и да не се изолират малките държави, всичко да отиде при големите. Така че наистина е сериозен въпросът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Много хубав въпрос, господин Генерал, защото „Pooling & Sharing“?? е двустранна или многостранна инициатива, но не участва европейски фонд въобще. Това е стара инициатива, в която държавите печелят от това, че като се обединят и поръчката ще е по-голяма, и цената ще е по-ниска. В случая нещата са много по сериозни като политика за нас, защото ние ще трябва да ползваме европейски пари, но да докажем с тези държави, с които се обединяваме, че ще произведем уникален, на световно ниво продукт и технологично – защото, когато кандидатстват страните, и господин Ерменков каза, и да бъде одобрен проект, и Вие подхвърлихте, е така. Ако този проект не води технология, която да е конкурентна в света, просто Европейския съюз няма да подкрепи такъв проект. Тук вече готовността на нашата индустрия за участие във върхови технологии и в проекти с върхови технологии е много важна. И затова не искам да прозвучи моето изказване като упрек към Министерството на икономиката. Всички досиета, трябва да Ви кажа, по европейското председателство, не са само на едно ведомство. То налага ние, ведомствата да си сътрудничим много по-широко. Но сега научихме урока, в подготовката на председателството, че формално, ако дадем едни хора за една работна група, работата не е свършена, защото тази работна група трябва да я оглави някой. Ние я оглавяваме, но без експертите, както казах на Финансите, без експертите на Икономиката, ние не можем да участваме в разработването на този регламент и неговото договаряне между Комисията, парламента и Съвета. Затова мисля, че министър Павлова е правя, когато постоянно подканя ведомствата във всички работни групи, всички досиета да си сътрудничат хоризонтално, а не чрез министър-председателя или чрез министъра по европейските въпроси.
Аз се надявам, че – имаме уверение и от министър Караниколов и министър Горанов ни е дал експерт, тази работна група, която създаваме, че ще се справи с тази задача. Но например досието за хибридните заплахи никой не го е оглавил. Давам Ви примери само, защото отново много ведомства – киберсигурността също не е само на отбраната или на ДАНС. Това са примери, които показват, че за да работим ефективно по досиетата на председателството вече правителството и между министерствата трябва да има наистина много тясна координация и много сериозна работа. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Също така трябва да е ясно, че още не е ясно кои досиета ще бъдат затворени в Естония и кои ще ни ги предадат на нас. Благодаря Ви.
Господин Ганчев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър.
Първо, преди да си задам въпроса, бих искал да направя няколко коментара на разговора до момента. Не мисля, че е особено коректно да се кара заместник-министър да коментира думите на министър, при това не неговият собствен и по този начин да се създава една интрига вътре в Министерския съвет. И благодаря на господин заместник министъра, че не се хвана на тази интрига. Едно на ръка.
Второ, със сигурност за европейска териториална отбрана за първи път чувам за такова нещо. Доколкото знам териториалната отбрана на България се решава в рамките на колективната сигурност на НАТО и НАТО гарантира нашата териториална цялост и Българската армия е част от НАТО. И в този случай има две натовски бази вече на българското Черноморие – едната е във Варна, другата е в Атия. Също така българските военнослужещи са военнслужещи на НАТО и служат заедно, включително и в нашите бази, и в бази на НАТО и на други членки на НАТО, които са в други страни. Така че не разбирам това неразбиране по-скоро от страна на някои колеги.
В крайна сметка не сме от вчера в НАТО, поне аз докато влизах в залата все още бяхме активен и лоялен съюзник. Не знам нещо да се е променило за последния половин час. Но да стигна до въпроса си.
Ставайки въпрос за Европейската агенция в Европейския фонд за отбрана и начина, по който ще функционира, ние може да разглеждаме реализацията на проектите за модернизация на армията и същевременно и през него, като начин за постигане на икономии от мащаби и съответно по-добри цени, които бихме могли да получим не само за бойните машини, но по принцип за осемте инвестиционни проекта, които са заложени в „План 2020”. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев. Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Ако става въпрос за трите проекта, които ще разработваме – не. Ще ги разработваме като национални проекти.
Първо, казах Ви, че още европейският регламент не е готов.
Второ, ако вземем да преговаряме за бойна машина с други страни да направим общ проект, трябва да разработим нова технологична бойна машина, която не съществува, и чак тогава Европейският съюз да я одобри. Тоест факторът време налага тези три проекта така, както Вие сте ни поставили задача, да ги развиваме. Но за бъдещи проекти – да, това е възможно.
За други проекти в областта например на киберотбраната, киберсигурността, дори в областта на радиолокационните системи и така нататък, е възможно. Например, ние ще участваме, няма да издам тайна, те не слушат журналистите, в медицинския проект на ПЕСКО на Германия, където ние имаме медицински способности на световно ниво, заедно с Германия и други страни и европейско участие да получим медицински способности на още по-високо ниво. Ето това са едни области, в които наистина ние можем да участваме.
Но за трите проекта отговорът ми е, че ние трябва да ги продължим, както сте ни поставили задача. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Реплика – Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Щях да попитам господин Гаджев от кога в България пристанищата в Бургас и във Варна се финансират от НАТО, за да са натовски бази, или сме се отказали от суверенитета си върху тези два града и върху тези две пристанища, за да ги превърнем в натовски бази, защото натовските бази обикновено се ползват с екстериториалност? Това беше едното, което искам да го попитам.
И второто, искам да му кажа, не съм вкарвал никакви интриги, понеже говорихме за интриги – напротив, изказах загриженост за това, че има абсолютен разнобой в оценки и в изказ от едно министерство и от друго министерство по важни въпроси.
Съжалявам, че го няма вицепремиера, който е по въпросите на националната сигурност, защото този въпрос явно, че щеше да бъде по-адекватен към него. (Реплики.) По вътрешна сигурност, пардон, и по вътрешна сигурност в това число.
Вие сте тук, предайте му нашата загриженост, не нещо друго.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря. Реплика? Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря на господин Ерменков, че взе думата преди мен. И аз бих искал да направя реплика, че не би трябвало да се говори за интриги, а за загриженост. Така например много голяма загриженост пораждат разногласията и различията в оценките на президента и вицепрезидента по ключови въпроси, засягащи националната ни сигурност и Доклада за национална сигурност. И аз много обичам, за втори път ще цитирам думите на върховния главнокомандващ: „В този документ никъде не пише, че Русия е пряка заплаха за нашата национална сигурност – 13 септември, „Нова телевизия”. Седмица по-късно – вицепрезидентът на Република България казва, че в Доклада се посочва Русия като пряка заплаха за националната сигурност и че това е преписан от НАТО документ, лошо преведен от английски. Това поражда не интрига, това поражда огромна загриженост дали в президентството говорят на един език.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря. Все пак да кажем с цялото си уважение към президента и вицепрезидента.
Имате въпрос, тоест дуплика – да.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, към колегата Ерменков.
Само ще кажа програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, по-известна като nsip. Благодарение на нея конкретно в пристанищата имаме изградена система за мониторинг на трафика във флота, така наречената система „Екран“, включително ремонта на летище Безмер, включително много ремонти по летище Граф Игнатиево и много, много други бази. Става въпрос за десетки… (Реплики.) Казах натовски пари, извинявам се. Питахте къде са давани натовски пари, уточнявам къде са давани натовски пари. Отговарям коректно на въпроса, който ми беше зададен. Това са конкретно примерно за база Безмер – 30 млн. евро, които бяха реализирани впрочем по времето на правителството Орешарски, бяха дадени за модернизация и удължаване на пистата на авиобаза Безмер. (Реплики.)
Инвестирани и финансирани са, О'кей, добре. Както и да е. А сега аз имам правото на дуплика. Колкото до въпроса Ви, какво мислите, имате възможност за блиц контрол към самия вицепремиер и въпросът, който е по-скоро политически, по общата политика, би бил коректно насочен натам, а не към заместник-министъра. Затова го и коментирах.
Колкото до репликата, направена ми от доц. Михов, аз изразявам същата загриженост като Вас, даже бих я разширил за това, че съм загрижен, че примерно септември месец ратифицираме създаването на бригадата в Румъния включително с гласове от всички парламентарни групи, а пък вчера питаме, каква е тази бригада. Също съм загрижен защо някои хора не четат какво пишат. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми колеги, ако продължава така диалогът, да попитам – ще ни трябва ли заместник министърът? (Смях.)
Добре, други въпроси, ако имате към заместник-министъра? (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: НАТО не разполага с натовски бази. Натовско е онова, което се плаща от бюджета на НАТО. НАТО разполага с инфраструктура от командната система, която е натовска. Останалите съоръжения се финансират от НАТО и се използват, и са в оперативно разпореждане и ползване от НАТО, но са под национален контрол. Който е казал, че Варна ще бъде военноморска база на НАТО, не знам кой е, аз не се интересувам, просто не е знаел, че такова нещо не може да има.
Каквото и да се създава, един лев да се харчи, се решава от всички държави членки. Така че ние можем да си фантазираме, че имаме три военноморски бази на НАТО, но трябва да убедим 29 държави да финансират да ги издържат като инфраструктура. Нека да не се спори.
Аз Ви казах, ако не си уточните понятията, ще си правите политически игри, които…
ПРЕДС. КОНСТАНИН ПОПОВ: Да, благодаря Ви, господин Заместник-министър, за уточняване на терминологията. (Реплики.) Само малко ред в залата! Ако искате да продължим лекцията по терминологията, ще може да я проведем на следващо заседание.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Заместник-министър! Аз се радвам от това, което казвате, защото виждам, че ще обърнете в следващите години по голямо внимание на научно-развойната дейност и, разбира се, ще заздравите връзката между военно-отбранителната индустрия в България и Министерството на отбраната. Виждам, че може би най накрая те ще намерят едно достойно място и при бъдещата модернизация на българската армия, което от една гледна точка можем да го считаме и като защита на нашите национални интереси дори бих казал. Защо го казвам?
В последния доклад за състояние на отбраната и въоръжените сили беше маркирана, ако не се лъжа само с две изречения, научно-развойната дейност, което е крайно недостатъчно и по-скоро го считах като неглижиране на този за мен много важен въпрос.
Затова още веднъж адмирирам виждането, че трябва да се развива в тази посока връзката между Военно-отбранителния комплекс и Министерството на отбраната, да се изграждат на тази база и отбранителните способности, в контекста естествено и на европейска колективна отбрана, и да се търсят, както казахме, възможностите на базата на новия фонд, който е създаден. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков. Предполагам, че няма какво да отговаряте.
Други въпроси към заместник-министъра?
Аз в заключение, ако няма други въпроси, искам да благодаря на господин Заместник-министъра и на гостите. Това е много важна тема.
Между другото, ние поглеждаме към Европейския съюз, европейска отбрана, Европейски съвет, Европейска комисия, Европейски парламент, но трябва да имаме предвид, че Европейският съюз е от отделни държави. И тук ще кажа, че има една много интересна реч на президента на Френската република – президента Макрон, където той е очертал далеч по-други перспективи. Тази тема не е затворена само в европейските институции, тя се води и в отделните държави. Наистина ще има доста предизвикателства по време на нашето председателство и всичко това трябва да се отчита.
Благодаря Ви, господин Заместник-министър. Здраве и успехи! Благодаря и за лекцията.

Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред, а именно:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА УКАЗ № 198 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 9 ОКТОМВРИ 2017 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 27 СЕПТЕМВРИ 2017 Г.

Вече сте запознати, че на основание на чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, с гореспоменатия Указ от 6 октомври 2017 г., президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание, приетият от Четиридесет и четвъртото народното събрание на
27 септември 2017 г., Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, като се оспорват разпоредбите по § 1 и по § 3.
Ще Ви запозная съвсем накратко. Мисля, че имате мотивите, но все пак като председател на Комисията трябва да Ви запозная.
По § 1 се изразява становището, че с изменението на чл. 79 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се въвеждат нови, завишени и кумулативно приложими изисквания за заемане на длъжностите „постоянен секретар на отбраната“, като най-висш държавен служител в Министерството на отбраната. Заявява се, че е с предложената редакция на чл. 79, вносителят няма да постигне поставената цел да бъдат преодолени съществуващите неясноти и непълноти в действащата законова уредба. Изтъкнатият аргумент е, че завишените изисквания към фигурата на постоянния секретар на отбраната създават условия за дискриминация спрямо редица категории лица, пожелали да кандидатстват за длъжността, и че новите изисквания не са гаранция за по-висок професионализъм.
В Мотивите по отношение на § 3, с което се въвежда представяне на удостоените с висше офицерско звание офицери в Комисията по отбрана от министъра на отбраната или определен от него заместник-министър, се развива схващането за нарушаване от законодателя на конституционната процедура за удостояване с висши военни звания. Изтъква се, че по този начин се създава нова отделна фаза на процедурата, при това развивана пред един помощен орган на Народното събрание, каквато е Комисията по отбрана с участието на министърът на отбраната или определен от него заместник-министър.
Посочва се, че с предложението за предоставяне в Комисията по отбрана ще бъде нарушен балансът между органите на ръководството на отбраната, тоест между президента и Министерския съвет, което по своята същност е споделена компетенция по взаимодействието между два конституционно определени органа от държавата с оглед изключително значимите публични функции, осъществявани от висшия команден състав на Въоръжените сили.
В заключение на Мотивите се изтъква, че по вложения смисъл предложението за предоставяне не е разпознаваемо и се посочва, че Разпоредбата не допринася за утвърждаване на правовата държава, създава усещане, че е самоцелна и крие риск от политизация на висшия команден състав.
Преди да Ви предоставя думата, тъй като и аз съм вносител на този Законопроект ще ми разрешите да взема отношение по така предложените Мотиви.
В Разпоредба на чл. 79 се въвеждат, според мен, ясни правила, които са в съответствие с предвидените и в настоящия момент минимални изисквания за ранг и професионален опит, класификатора на длъжностите в администрацията, предвид, че постоянният секретар на отбраната е най-висшия държавен служител в Министерството на отбраната.
В класификатора в ред 2, 2а и 3, в ръководно ниво 2 са записани длъжностите: „главен секретар на Министерството на отбраната”, „административен секретар на МВР“, „постоянен секретар на Министерство на отбраната”, с еднакви минимални изисквания за заемане на длъжността – образователна степен „магистър“, ранг четвърти, старши, и професионален опит от осем години, като професионалният опит се преценява с оглед функциите на длъжността. Изискванията не са завишени както се посочва в Мотивите, защото същите за главен секретар на Министерския съвет, са с една степен по-високи, ранг „три старши“ и професионален опит от девет години.
Въведеното изискване в чл. 79, ал. 2, т. 2 кандидатът да е изпълнявал ръководна длъжност най-малко за една година в Министерството на отбраната, е свързано с необходимостта да се познава спецификата на длъжността на постоянния секретар на отбраната, която с установените в чл. 81 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с 10 правомощия, е изключително отговорна.
В този смисъл Разпоредбата е гаранция за наличието на по-висок професионализъм, необходим за упражняване на правомощията и не може да се тълкува като ограничение. Тя просто е регламентирано минимално условие за обективен избор на достатъчно подготвени личности.
Не се създават и условия за дискриминация, както се твърди в Мотивите. Създаването на правова норма, която изравнява изискванията на заеманите на определените длъжности, в различните структури на държавната администрация, по никакъв начин не е дискриминация. Напротив, с нейното въвеждане се усъвършенства основен елемент от правната уредба за цялостна система на отбраната, като това с особена сила се отнася за структурите и висшите длъжности на централната администрация на Министерството на отбраната.
Изразените в Мотивите опасения, че със заложената в § 3 норма за представяне на висшия команден състав Комисията по отбрана се създава нова фаза в процедурата за удостояване с висши военни звания, са според мен също така неоснователни, тъй като офицерите се представят едва след приключване на конституционно установената процедура, по удостояване с висше военно звание и с издаването на указ на президента на републиката.
Представянето на офицерите не е намеса в правомощията на органите по ръководството на отбраната, както се посочва в Мотивите, като споделена компетентност между президента като върховен главнокомандващ и правителството с функциите му по общото ръководство на въоръжените сили, тъй като не може да повлияе върху вече направеният избор.
От представянето не произтича писмен акт на парламента, водещ до промяна на статуса или състоянието на висшия военен състав, и не произтичат задължения.
Представянето в Комисията по отбрана на удостоените с висше военно звание офицери, след издаването на указ на президента е дължим акт, особено по отношение от страна на парламента към висшия команден състав. Оправдано е от гледна точка на поемането на бъдещи отговорности, удовлетворявали липсващото до момента потребност за лице за контакт между Комисията и висшите офицери.
Представянето не е провокирано от факта за издаване на указ, а от функциите на Комисията по отбрана, като специализиран орган на Народното събрание да участва във формирането и съдейства за провеждането на отбранителна политика на Република България.
Прилагането на Разпоредбата не носи риск от политизиране на висшия команден състав, защото се отнася за действия при вече приключила процедура по удостояване с висше военно звание.
Твърденията в Мотивите, че Разпоредбата е неясна и недопринася за утвърждаването на правовата държава според мен е доста прекалена, но и също така неособено състоятелно и надали би трябвало да я обсъждам.
Следва да се има предвид, че не само представянето, а дори и изслушването на висшия команден състав е законодателно въведена практика и в други държави под различна форма и пред специализираните органи за техническите законодателни органи.
В заключение на моето изложение по Мотивите, ще отбележа основния принцип, че удостояването с висше офицерско звание е свързано със заемане и на различна отговорност и довежда до възможността един офицер от висшия команден състав да бъде представен в Комисията в различно качество.
Като цяло считам, че Мотивите за връщането не са особено основателни, може би недостатъчно правно аргументирани и искрено се надявам да не са и политически мотиви.
Прочетох това, за да мога да отворя дискусията, да се вземе различно отношение, и в края на краищата да стигнем до правилни изводи. Заповядайте, имате думата за изказване. Процедура, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател. Една бърза процедура, само да уточним реда. Накрая гласуваме „за“ или „против“ върнатия Закон, а не „за“ или „против“ ветот, както е в пленарната зала?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: За закона.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Да, гласуваме закон, не самото вето. Това исках да уточним.
Имам една молба към колегите, ако може в изказването да се ограничавам в рамките на 5 – 6 минути, чисто колегиално. От тази гледна точка.
Първо, исках да уточня процедурата за гласуване.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
Заповядайте за изказвания.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ще започна с това, че тези Мотиви, които президентът е изпратил като Мотиви за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Разпоредби от Закона за отбраната и въоръжените сили, ние ги изказахме и по време на дискусиите, които водихме тук. Само леко ще намекна за § 1, че тогава изказахме и съображението, че със задна дата оправяме едни правила, за да узаконим действия, които един път министърът е направил, може би, така да се каже, узаконихме нещо, което министър Каракачанов е направил в разрез с предишния Закон. Защото там тази процедура, която той беше направил за избор на „постоянен секретар“, несъответстваше на Закона тогава, който беше действащ, когато е направена процедурата.
Второто, относно представянето на висшия офицерски състав след издаване на указ и съответните назначения в Комисията на парламента, ние и тогава изразихме своето становище, че да се записва в закон нещо, което е в правомощията на Комисията и по съществуващото законодателство, е излишно, защото създава наистина впечатление за – не искам думата „закачка“ да кажа, но така леко, колкото и да звучи уж, но „влизане“ в правомощията на президента като, така да се каже, и ние имаме нещо общо с назначаването на висшия команден състав. Точно така звучи. Ти си го назначил, дал си им там висшите офицерски звания и накрая обаче и ние имаме нещо общо с цялата работа, сега те ще ни се представят.
Задавам един въпрос. Тук въпросът, който е поставил като въпрос и като пример президентът на Република България: всеки път ли ще се представя офицерът при получаване на ново звание, получих някакъв отговор, че всеки път, понеже получава и нова длъжност, получава и ново звание, в ново качество, аз задавам един друг въпрос, който ми е също интересен как ще се процедира, което не е отразено в нашия Законопроект. Примерно давам, не казвам, че така ще се случи, но примерно юни месец парламентът се разпуска, вече имаме издадени укази, в стария парламент в Комисията са се представили висшият състав, имаме нови избори, имаме нова Комисия на отбраната, този състав ще се представя на новата Комисия още един път ли? Е как не, защо не? Напротив, то така трябва да бъде, защото новата Комисия няма да го познава. Или всеки път, ако имаме междинно, ще трябва да извикаме новата, защото Мотивите, които са вносителя, е Комисията, членовете на Комисията да са запознати с генералитета. Ако има нов член на Комисията, пак ли ще ги викаме да се представи, ако това е мотивът?
Искам нещо друго да кажа. Този път съвсем сериозно. Не, че досега беше несериозно, просто беше опит да Ви дам един пример, който според мен прави безсмислено законово уреждане на нещо.
Когато председателя на Комисията може да извика генералитета, и това е негово право и сега, да пишеш в Закон това, че трябва да се случва по Закон, е все едно да кажеш на гладния, че най-добрият начин да му мине е да се нахрани. Това е естествено право. (Шум и реплики.)
Нали ме разбрахте, какво искам да кажа? Мога да го повторя. Толкова естествено е човек като е гладен да се нахрани, че не е необходимо да му го вменяваш със Закон. Същото нещо искам да кажа, толкова естествено е, когато председателят на Комисията има право да извика генералитета, да му го пишем в Закон това нещо, защото наистина някак си се получава едно преместване на едни функции, които пак казвам: не съм убеден, надявам се, че Вие искрено казвате, че това не е намеса и не е някакъв опит за допълнителен контрол върху работата на президента, макар, че си спомням какъв беше първоначалният текст на предложението на вносителя. Ние няма да подкрепим Закона, това Ви го казвам просто така в заключение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, за реплика.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Ерменков! Тук искам категорично да възразя за някои внушения, които направихте, относно законосъобразността на избора на „постоянен секретар“.
Първо, изборът на постоянен секретар – първо този, който беше проведен през март месец в края, второ, този който беше проведен по времето на министър Каракачанов май или юни. Просто не съм сигурен за месеца. И двата са законосъобразни.
Ако имате данни за нещо обратно на това, моля сезирайте конкретните институции. Защото всичко останало би било клевета.
Напоследък забелязвам доста неща, които се хвърлят в общественото пространство без да могат да бъдат доказани, но и двата конкурса, които са проведени са си законосъобразни по Закона, който е в момента действащ. (Реплики.) Друг няма. Няма приети промени, реално погледнато. Нали това обсъждаме. И в момента действащият Закон, и двата конкурса са направени на базата на сега действащия Закон. И двата са разписани и са гласувани от юристи, които са много по-добре запознати от мен и Вас в темата, и на едни подобни такива, в интерес на истината „внушения“, са напълно некоректни. Така че, ако наистина имате някакви юридически данни за грешка в конкурсите, моля, сезирайте компетентните органи. Би било напълно коректно.
Второ, доколкото Комисията иска и има право, все пак Комисията не е персонален орган, тя е Комисия на Народното събрание и вътре самият персонален състав е решение на Народното събрание. Това не е като персонален орган, като персонално избиране от Министерския съвет. Така че, като е запозната една Комисия – ако се случи казусът примерно със служебно правителство, няма парламент действащ, тъй като все пак представянето в Комисия по време, след стъпване в длъжност на съответния военнослужещ, нищо не му пречи да си изпълнява длъжността, докато не дойде вече конституирането на следващото събрание. Едното не пречи на другото въобще.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
Втора, трета реплика.
Вие сте за изказване.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Ерменков, с огромно уважение трябва да Ви припомня, че в предишния дебат, определението „в разрез с действащото законодателство” за действията на министър Каракачанов неприсъстваше. Даже много добре си спомням и ако оспорвате ще поискам стенограмите, че изрично подчертах в своето изказване, че никой на тази Комисия при дебата не повдигна въпроса за законосъобразните действия на господин Каракачанов при избора на главен секретар.
Сега възразявам на това Ваше изказване в тази част, че тогава сме го говорили и сме обсъждали, че тези действия на господин Каракачанов са в разрез с действащото законодателство. Вие имате право да си го говорите и да смятате така, но това не беше в предишния дебат.
И второ, да не вземам втори път думата, Вие го развихте, развит е и като аргумент в мотивите на високоуважаемия президент по въпроса за това представяне на висшите офицери пред Комисията, два основни момнта има. Първият, че това представяне е несъстоятелно, то по някакъв начин влияе върху процедурата, която вече е приключена, не знам по какъв начин. И вторият аргумент, който противоречи на първия, че и сега действа същестуваща норма, която може да се осъществява по законов ред. Или едното е вярно, или другото е вярно, но двете твърдения не могат да бъдат едновременно верни.
Ако приемем, че е несъстоятелно това представяне, което по сегадействащото законодателство може да бъде осъществявано, то тогава трябва да махнем сегашното действащо законодателство и да го забраним. Да забраним в Закона, че генералите не могат да бъдат викани пред Комисията по отбрана по никакъв повод. Ако приемем, че сега има такава възможност, другото твърдение е несъстоятелно, че това по някакъв начин ограничава правата на президента и изпълнителната власт по назначаването на висшите генерали. Повече няма да вземам отношение, това са ми двете реплики.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Трета реплика?
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря, господин Председателю.
Вземайки думата за реплика на господин Ерменков, искам да подновя най-отличните си почитания и уважения към него, но не мога да се съглася с нито един от неговите аргументи, затова много дълга трябва да е репликата ми, а нямам време за това. И второ, искам да кажа, че съм притеснен за администрацията на президента – ако написаните мотиви във връщането на ветото, връщането на закона, са точно тези, които са дали, не знам кой ги е правил, неговата администрация ли или на „Позитано”/20 са правени, това ме притеснява много.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре. За дуплика?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Ще започна с това: ако съм казал „незаконосъобразни като назначения“, моля да бъда извинен. Имах предвид узаконяване със задна дата на предприети действия. Това исках да кажа единствено. Става въпрос за избора на постоянен секретар.
Между другото това беше аргументирано от нас от трибуната на Народното събрание и от мен, и от колегата Славчо Велков при сравнение на заповедта, с която се назначава Комисията и изискванията, и съществуващият Закон. В тази заповед, с която се назначава Комисията, имаше разширени изисквания, които ги няма в съществуващия Закон. Това и тогава сме го показали, а сега не искам още един път да повтарям точно за какво става въпрос.
Думата „незаконосъобразно“, ако съм употребил, моля да бъда извинен. Не това съм имал предвид. Имах съвсем друго нещо предвид, че има разширени пълномощия тогава като заповед пусната – повече изисквания, отколкото са в Закона. Не е моя задача да казвам дали са законосъобразни, или не, а само изказвам притеснения.
Колкото до притесненията, че има противоречия в мотивите – или едното, или друго е вярно – аз мисля, че в самото мое изказване казах. Не е необходимо законово да се определят изисквания, които и в момента има възможност да бъдат осъществени. Не е необходимо да има изричен текст в Закона, че следва да се представят, когато и сега по искане на председателя на Комисията или, ако желаят една трета да свикат такова заседание, както са Правилата на Комисията с дневен ред, да бъде поканен генералитетът да се представи тук.
Това са ми до голяма степен притесненията, които исках да изразя. Това че нашето мнение е съвпаднало с мнението на юристите на президента означава, че имаме общи притеснения, които не са внушени от нас и от нашите действия, а са внушени от Вас и от Вашите действия. Така че, съжалявам.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Разбрахме.
Господин Вангелов за изказване.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, мотивите… Не знам. Господин Ерменков сега съвсем внесе смут в моите мисли, но в мотивите, самите мотиви се самоопровергават. Аз нямам вече никакво колебание – никога не съм имал и сега нямам, след като съм се запознал с мотивите дали да подкрепя отново Закона. Защото, относно § 3 тези, които са съставяли мотивите, са написали във връзка с представяне на офицерите, че „по този начин законодателят създава нова фаза в процедурата…“. „Нова фаза“, нали така? А в следващия абзац са написали, че „представянето пред Комисията е след като е изпълнен фактическият състав на удостояването с висше звание“. Тоест, те са се самооборили с два големи абзаца. (Шум и реплики.) Ами, така пише.
А иначе относно реакциите по отношение на Главния секретар, аз имам чувството, че притеснения по този въпрос може да има, ако сме еднопартийна система и 40 години, или 50, 100 напред ще ни управлява една партия, или ако БСП говори с мисълта, че ще е вечна опозиция. Само тогава мога да разбера аргументите за главния секретар. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Ерменков, за реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Дайте да четем сериозно какво пише. Новата фаза е следната. Да, има нова фаза и новата фаза е следната: имаме предложение на Министерския съвет и по досегашното законодателство, което имаме, имаме назначаване на генералитета, тоест, повишаване в звание, назначаване и процедурата завършва. Точна. Така е сега. А Вие въвеждате с Вашите вноски и нова фаза – представяне в Народното събрание. Така че, естествено, че е нова фаза. Естествено, че е нова фаза. Значи, Министерският съвет предлага да бъдат произведени, президентът пише указ, до тук е това, което е, и следва новата фаза, която в момента се предлага със законодателството – представяне в Парламента. Аз не мога да разбера, толкова ли е сложно да разберете новата и старата фаза?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: В момента да не влизаме в диалог.
Благодаря за репликата.
И аз имам реплика.
Аз мисля, господин Вангелов, че Вие не изразихте много точно становището що е то „втора фаза“, „трета фаза“ и така нататък. Има удостояване, има и представяне. Това са две различни думи, носещи различно съдържание. Аз не виждам как се връзват „удостояване“ и „представяне“?
Между другото, дали, ако един висш офицер се представи в едно чуждо посолство, това не е някаква друга фаза. (Шум и реплики.) Това са две съвсем различни неща и според мен Вие хубаво трябва да ги изясните, защото очевидно депутатите нещо не разбират.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Имате реплика, така ли?
Дуплика.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Моята дуплика ще бъде само цитат на мотивите. Във втория абзац: „По този начин законодателят създава нова фаза в процедурата по удостояване“. По-долу същите съставители са написали, че „Представянето пред Комисията по отбрана, след като е изпълнен фактическият състав на удостояването, създава усещането“ и така нататък. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Христов, заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Вие правилно отбелязахте, следя внимателно изказването на колегата Ерменков, президентът в диспозитива връща целия Закон, което по същество означава, че към всички текстове на приложения Закон той е длъжен да приложи мотиви защо ги връща. Към § 1 и към § 3 има, а към
§ 2? Той е част от Закона. Връща го. Връща го, четете. Той връща целия Закон. Той не връща текстове от Закона. Той връща целия Закон, което по същество означава, че той го връща в неговата цялост и е длъжен да приложи мотиви към всички текстове, които се връщат, или към целия Закон в неговата цялост. Няма да го коментираме какво означава този пропуск на президента или на неговата администрация.
По § 1. Много кратко. Там се отрича нещо, което е основна и житейска логика. Повишаването на изискването и на критериите по същество означава повишаване на качеството. Априори президентът в своите мотиви отхвърля тази житейска логика, като изразява недоверие към повишаването на качеството в следствие на предявени нови изисквания. Нали ми следите мисълта?
А що се отнася до § 3. Първо, поздравление, че влязохме в разговора относно това има ли нова фаза, или няма нова фаза. Ако се четат внимателно мотивите, прав сте господин Вангелов, там има противоречия. Удостояването с висше звание, завършва с подписването на акта от президента. Всичко останало след подписването от президента на акта е – нека да го наречем – информиране на Комисията по отбрана. Тоест, Комисията по отбрана упражнява едно свое основно право – да бъде информирана. Така че не бива да смесваме по никакъв начин някакви фази. Ние имаме право с Вас да бъдем информирани, след като те са били удостоени.
И още нещо – и с това завършвам, иначе пък съвсем ще си свалим картите, относно безпокойството на президента за политизиране на деполитизирани институции. Мисля, че ние би трябвало да изразим безпокойство, защото по Конституция президентската институция е ясна. Там няма политика. Но, ако все пак някой президент прояви политически уклони? Факт е обаче, че ние тук, в тази Комисия сме събрани от всички представени в Народното събрание политически партии, което от своя страна вече е гаранция, че не би могло да бъде упражнен какъвто и да е натиск или влияние върху удостоените с висше звание. Така че самият факт, че те ще бъдат пред всички в тази Комисия, вече изключва част от мотивите на президента и безпокойството му за политизиране на процеса и с това завършвам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Христов, много Ви моля да четем внимателно какво пише в Указа на президента, с който се връща… Четете последния абзац. „По изложените мотиви, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 1 и § 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“. Никъде не говори за § 2, за да има мотиви. (Реплика.) Ама той връща Закона и уточнява точно за какво го връща. (Реплика.) Да, той връща текстове. То е написано „разпоредбите на § 1 и § 3“. Ясно и точно е написано отзад. Недейте да внушавате неща, които не са истина. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Тошев, за да прочетете указа.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: „Република България, Президент. Указ
№ 198. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България постановявам: Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от 44-то Народно събрание, на 27 септември 2017 г., издаден в София на 6 октомври 2017 г.
Президент на Република България. Подпис: Румен Радев.
Вярно с оригинала: дирекция „Правни дейности“ – главен юрисконсулт Любомир Димов.“
Това е целият Указ. Останалото е алабалистика.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: С уважение към господин президента между другото, аз смятам да отидем по същество и да гледаме мотивите. Така че в изказванията Ви нека да гледаме мотивите и наистина да дискутираме тези важни неща.
Към господин Христов имате реплика? Надявам се, че не е към господин Ерменков, нали?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Към господин Христов имам реплика.
Господин Христов, към Вас имам реплика относно самия Указ. Има нещо, което ми направи впечатление. Без да коментирам самия Указ, но самият факт, че – да приемем, че § 1 от Законопроекта е върнат, но § 2 не е върнат, тоест, президентът е съгласен с него, любопитно ми е, тъй като § 2 фактически, цитирам: „правоотношението с постоянния секретар на отбраната се прекратява от министъра на отбраната, съгласувано с министър-председателя, при условията и по реда на Закона за държавния служител“.
В първоначалния текст, който в момента важи в Закона за отбраната, държавният служител не фигурира. Изравняването на функциите и на отговорностите на постоянния секретар със Закона за държавния служител, е дадено в § 1. Тоест, тук се получава една колизия. Тоест ние, ако приемем ветото за правилно, § 1 и приравняването със Закона за държавния служител отпада, но пък правомощията се прекратяват на базата на Закона за държавния служител. На мен ми се получава една колизия.
Второ.
Бих искал да Ви коригирам и за изказването относно политизиране и деполитизиране. В крайна сметка президентът е избран - независимо кой е президентът, Конституцията е отредила, че той се избира на избори, той е политическо лице като такова, неговата функция е да е департизира. Никой не може да забрани на когото и да е да заема политически идеи, да има политически идеи, да заема политически позиции и така нататък. Просто не може да бъде партийно обвързан президентът и това е същността на президентската институция. Тъй че по-скоро можем да говорим за департизиране, отколкото за деполитизиране. Това исках само да уточня.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз нещо да кажа на господин Христов.
Настина в § 1, това, което се оспорва в мотивите - предлагам Ви, за да не се превръщаме в защитници и противници на президента, да говорим какво е изложено в мотивите и да коментираме мотивите, не личностите. Там е записано, че има такъв елемент – ние го споменахме – „дискриминация“. Всички ние, и ген. Милев, който сега ще вземе отношение, и аз, и ген. Симеонов, и адм. Манушев и доста други хора сме подписвали длъжностни характеристики. Тези длъжностни характеристики са изключително много, много, много по-детайлни. Те са много по-детайлни. Включително се определят една, две, три длъжности, от които можеш да заемеш тази длъжност. Аз не очаквам, че всички ние сме били оръжие за дискриминация в Българската армия включително и тези, които са напуснали и са в друга сфера. Когато се говори с определени изкази, господин Христов, аз ще помоля при този въпрос да го засегнете, ако имате отговор, настина да се види конкретното съдържание на думите, за да можем да бъдем достатъчно наясно с това за какво става въпрос.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Председател, ако ние – хипотеза – не приемем отново § 1 и § 3, § 2 ще остане ли валиден? Тоест, какво гласува Народното събрание, какво ще предложим? Защото отпадането като хипотеза на 1 и 3 параграфи обезсмисля самостоятелното съществуване на § 2. Това е безпокойството и това мисля, че юристите би трябвало да отговорят. Затова обърнах внимание за връщането на целия Закон като цялост и мотивацията само на два от параграфите. Току-що чухме, че § 2 не се връща, което означава вече, че ако ние наистина не успеем да постигнем съгласие и не приемем 1 и 3, остава § 2 да виси някак във въздуха откъснат от останалата част на Закона.
Що се отнася до това дали има дискриминация, не, аз просто исках да обърна внимание, че повишаване на изискванията води, и това животът го доказва, това е нормална житейска логика, водят до повишаване на качеството. Така че да се отхвърля априори налагането на по-високи изисквания, означава да се отхвърли нормална житейска логика.
Относно участието на институцията Президентство в политическия живот, мисля да се въздържа от отговор на репликата на господин Гаджев по обясними причини, базирайки се на последните политически събития в България, свързани с дискутируемата тема през последния месец. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Христов. Успокоихте ме мен поне лично.
Заповядайте, господин Генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От дискусията, която се води в момента стигаме до извода, че, господин Председател, Вас са Ви подвели при внасянето на тези промени, защото тук се говори за три параграфа. Когато се връща един Закон, много ясно, уважаеми господин Христов, той се връща с цялото заглавие и никъде не се изписва § 5, § 8, параграф еди кой си. Това, че в момента има само три параграфа, никой не е длъжен да дава мотиви по тези параграфи. После, ако Законът да кажем е от 100 параграфа, той може да се върне само за определени политики, които не са целесъобразни и законосъобразни и пак може да се върне целият Закон. Така че аз няма да ставам адвокат на никого, но това, че е заглавието означава, че целият Закон ще се дискутира, разбира се, и няма нищо фатално, ако един параграф не се приеме. Това едно.
Второ, тези критерии, които имаме за постоянни секретари, както се казва тук, че и при служебния министър на отбраната е законосъобразно, и при новия пак е законосъобразно. И питам аз: при новите критерии, ако кандидатстват 20 души и министърът на отбраната носи отговорност, ако избере от тези 20 всички отговарящи на тези критерии и избере най неподходящият, кой е виновен? Ами той, с утвърждаването от министър-председателя. Няма казус тук, няма казус за постоянния секретар. Няма казус! И както казвате Вие тук, че четири души сме минали тази цялата процедура за издигане, предлагане, утвърждаване, дори и ходенето в църквата също е част от тази процедура, ако щете, и утвърждаването на хората в това. Това представяне, самата дума, която остана „представяне“ – аз съжалявам, че така остана накрая – самото представяне е обезсмислено, защото наистина председателят на Комисията по всяко време може да предложи, да поиска тук да бъде изслушан за определени действия или определени намерения всеки един генерал. Също, разбира се, със санкцията на министъра на отбраната. Дали ще бъде министърът на отбраната тук или негов заместник, това си е разписано.
И питам аз: примерно военно аташе в Съединените американски щати, преди това бил на някаква агенция или Дирекция „Политика по въоръженията“ или нещо, и го назначават за командир на 68 Бригада, или на Втора бригада, или Бригада „Специални сили“, ние го викаме тук да се представи и го питаме за политиките, които ще води или това, което ще постига, което е несериозно. Ако е само да се запознаем с него, също е несериозно. Също не е сериозно. (Шум и реплики.)
Това, което остана в момента в тези параграфи е вече безсмислено. Считам, че председателят беше подведен в това отношение. Всички доводи, които водят до тази защита олекват. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Само нещо да кажа, тъй като беше лично към мен, че съм подведен. Не съм подведен.
Мисля, че Народното събрание е важно звено в парламентарната република, съгласно чл. 1 от Конституцията. Народното събрание отговаря за бюджета. Народното събрание, естествено е, че трябва да знае кой отговаря за разходването на средствата и превръщането им в способности. Голяма част от тази отговорност се носи от висшия офицерски състав. Няма нищо лошо висшият офицерски състав в новото си качество да може да дойде и да запознае Комисията по отбрана с неговата визия, с перспективите и с това, той какво иска да постигне. В това няма нищо лошо! И когато това не е пожелателен елемент, а е задължителен, е съвсем друго и това трябва да бъде описано в някаква норма. Изведнъж тези важни функции, които се дава в новото качество на висшия офицер, който ще бъде представен от министъра на отбраната, ги връщаме в пожелателен характер, ако председателят на Комисията желае или не желае, или пък другите не се интересуват и така нататък. Това е норма не само за председателя на Комисията Попов, надявам се, че това ще бъде норма законова, изписана в промените на Закона и на следващия председател на тази Комисия, и на по-следващия и така нататък. Няма нищо лошо в това, когато нормата се превърне в задължение и ние дадем уважението на всички тези, които в един добър момент – не става въпрос тук да ги изпитваме какво са направили и да ги унижаваме, а в един важен момент този човек да си подреди мислите и да дойде да ги изложи, и ние като народни представители да знаем какво ще се прави. Това е, никой не ме е подвел.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: С цялото ми уважение към ген. Милев –служили сме заедно и ми е брат по съдба, общо взето, но не мога да се съглася с неговите аргументи. Само с последната част, което каза за Комисията, че председателят има право винаги и не трябва да го записваме никъде. Комисията е колективен орган, председателят може да не иска, ама аз като член искам. Аз смятам и съм абсолютно убеден, че този генерал трябва да го види Комисията. И аз смятам, че искам, а не мога да стана председател, така че Вие сега ограничавате моето желание да видя генералите, които са произведени. Това нещо е важно за генерала – да дойде в Народното събрание, да види Комисията. Това нещо е важно и за Комисията – да види генерала. С вкарването му в този Закон, тази норма, за която говори уважаемият Председател, тя защитава точно авторитета на тази Комисия – Комисията по отбрана, която е ресорна, която се занимава с въпросите на отбраната и отбранителната политика. Затова господин Генерал, не мога да се съглася с Вашите аргументи.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Други реплики? Няма.
Дуплика, господин Генерал?
КОЛЬО МИЛЕВ: Дуплика и към Вас, господин Генерал и към адм. Манушев.
Вярно е, че Вие искате, но той по всяко време може да извика и Вие, ако искате, пак може да му предложите, и пак да извика. Никакъв проблем няма да се вика.
Второ, Вие подценявате, уважаеми колеги, подценявате висшите офицери. Той каза преди малко, че всеки един има такава длъжностна характеристика, че за да се предложи за висше офицерско звание, той донякъде дори е публична личност. И ние, все едно ген. Симеонов четири пъти да го викаме тук да се представя при движението си всяка година, да кажем, от бригаден генерал до генерал началник на отбраната, което е несериозно. (Реплика встрани от микрофоните – това не може да стане в един мандат.) При нас няма ограничение човек да се издига в йерархията, може и на шест месеца да се издига. Така е! (Шум и реплики.) Може. Другото зависи от обстановката. Така че ние да не подценяваме генералите и да ги викаме тук да се представят като малки ученички, с извинение, и да търсим от тях – той няколко пъти каза „норма“, въвели са думата „норма”. Тази норма говори и за фаза в самото производство. Благодаря.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Не е фаза, недейте да се излагате, тя е свършила фазата. Процедурата е свършила.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Фаза има в мотивите, господин Генерал. Само да го уточня, ако сте чели мотивите.
Господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко. В залата, явно ще си поговорим по дълго отново.
Искам да кажа, че председателят на Комисията и Комисията не може да извика който и да е генерал директно. И това е записано в Закона и в уставите – генералът не може да напусне поделението и да отиде където си иска без разрешение от висшестоящия. Тук, когото и да каним, цитирах и ген. Симеонов, ние ген. Симеонов, ако го каним четири пъти, няма да го викаме четири пъти, за да видим дали са му сини или кафяви очите, ние го каним в качеството му на длъжността, за което е получил производство. Това, първо.
Второ. Накратко искам да Ви кажа, че терминологията, която е използвана в мотивите на президента не е изрядна по отношение на българското законодателство.
Думата „дискриминация“, няма да изнасям лекции, преди малко се обучавахме, какво са бази, какви са, чии са и така нататък – след VII клас в България образованието е платено, така че който иска, трябва да дойде на платени лекции. Но по българското законодателство, искам тук внимателно да ме чуете и да му предадете, аз не знам има ли човек от президентството тук в момента, да му предадете на господин уважавания Президент, че по отношение, това е записано в българското законодателство и е валидно в момента, „подреждането по отношение…,“ – „дискриминация” означава правене на разлика, ако някой не знае. Но „подреждането, правенето на разлика по отношение на опита на човек или група хора, не е дискриминация. Не е дискриминация! И това, което ние сме записали в толкова много точки на това предложение, е само изискване и конкретизация на опит, стаж, образование и така нататък, и това не е дискриминация.
По отношение на генералитета и представянето тук в нашата Комисия, може би щеше да има някакво основание – дано да не е чел стари варианти на Законопроекта господин Президентът, може би щеше да има някакво основание, ако бяхме оставили първия текст или предния вариант. А сега, след като процедурата е приключила, ние сме дали срок в Закона – една седмица или един месец, след като бъде произведен и влезе в длъжност, да дойде тук, да говори с уважаемите членове на Комисията, не считам, че е валидно това определение в мотивите.
Не може да бъде никакъв елемент от производството на висш офицер в ново генералско или първо, или ново генералско звание, по простата причина, че никъде от тази среща с него тук няма да повлияе нито на неговото назначаване, нито на това, което ще върши, нито дали ще бъде, или няма да бъде генерал. Така че не може да бъде елемент от това нещо.
Не искам да изпадам в закачливия тон на колегата Ерменков, обаче нека заради един-двама генерали, които се притесняват да говорят извън поделението да елиминираме възможността да говорим с всички генерали. Благодаря Ви. А и тези, които се притесняват да говорят, те май няма да бъдат повече произвеждани в генералско звание.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Ерменков, лично обяснение или реплика?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Лично обяснение за да икономисаме време, иначе ще трябва да има дуплика след това.
Не е закачлив тонът, но искам да попитам как си го представяте това представяне – министърът влиза тук, след него в колона по един влизат генералите, строяват се там и той ги представя. Тук е написано „представя генералите“. Представя генералите и казва: ген. Иванов – назначен еди-къде си, същото с ген. Георгиев примерно – назначен еди-къде си и така нататък, представят ни ги всичките, след което те всички излизат и си тръгват. Това означава „представяне“.
Питам разбирате ли абсурда на това, което се предлага със Закона? Представете си го зрително, там е министърът и той ги представя генерал, генерал, генерал и после казва: „наляво, ходом марш“, грубо казано. Абсурдно е това. Абсурдно е! (Шум и реплики.) Обида е към българските генерали процедурата, която предлагате, защото така ще изглежда.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Ерменков, разбрах, че имате предложение за процедура, може би има и други предложения, ще ги обсъдим по-нататък.
Генерал Симеонов, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Мисля, че прекалено много драматизираме ситуацията. Ситуацията я решихме още предишния път, когато отпадна преди производството да бъде тази среща.
Искам да обърна внимание, тук има четирима колеги, заедно сме получавали първо генерално звание и адмиралско звание, след това сме расли в кариерата. Трябва да Ви кажа, че разликата от полковник до генерал е наистина качествена промяна, изключително качествена. Промяна и в начина на мислене, ако щете, може да не се чувства веднага в първия и втория месец, но и длъжностите са коренно различни.
Това, което казва Таско Ерменков, дали представени, дали заслушвани и така нататък, може да се помисли, да се прецизира примерно, но в края на краищата няма да бъде представен само ген. Иванов, ген. Петров, а просто една беседа с тях какво мислят. Не виждам нищо лошо, в края на краищата това е едно отношение към самите нови, новопроизведени генерали и адмирали, и отношение на тези генерали и адмирали към самата Комисия. Аз лично така го разбирам.
Мисля, че това ще бъде от полза и още един плюс, че тези генерали и адмирали виждат на какво ниво са израснали, че имат срещи с Комисията по отбрана и трябва да знаят, че пътят е такъв за нагоре. Няма нищо лошо в това нещо. Щеше да бъде лошо, ако преди самото удостояване със звание. Нека да не драматизираме нещата, мисля че е приемливо, ако трябва думата „заслушване“ или точно както е записана да се прецизира. Това е моето лично мнение.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Аз смятам, че това което казахте и това, което предлагате е абсолютно разумно.
Ако няма други изказвания, това е като един добър финал, да приключим с дискусиите.
Господин Витанов? Нямате изказване.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме предложението Народното събрание да приеме повторно приетия от Четиридесет и четвъртото народно събрание на 27 септември 2017 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Който е „за” това, моля да гласува.
За – 12, против – 7, въздържали се – няма.

Имаме точка трета:
РАЗНИ.
Имам две информации за Комисията по отбрана.
Първата е относно изпратен до Народното събрание от Министерския съвет Доклад за изпълнението на Плана за подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. към 15 септември.
Второ, Проект на Национален план за отбелязване на 100 години от Първата световна война и участието на България в нея през 2017 г. с приложен финансов разчет.
Аз лично там участвам, но за Ваша информация. Това е извадка от големия план.
По първа точка да Ви кажа относно този доклад.
Докладът е приет с Решение № 537 на Министерския съвет, изпратен е на Народното събрание, уточнява се, че до 15 септември са изпълнени 27 от всичките 57 мерки и са в осем раздела. Смятам да не Ви губя времето, ако иска някой индивидуално да се запознае, при мен е информацията.
Господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Направи ми впечатление, че една част от мерките не са изпълнени в срок. Кой носи отговорност за това? Кой може да ни даде повече информация? (Шум и реплики.) Действително, една голяма част от мерките не са изпълнени, а те са излезли извън срока, аргументиран в самите мерки.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОПВ: Предполагам, че там има отговорници кога има блицконтрол с въпроси към съответните министри, отговорници. Винаги може да поставите този въпрос ребром за точно конкретна мярка, защо не се случва? Като народен представител имате прекрасната възможност.
Господин Адмирал, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Две съобщения, които са важни.
Вчера фрегатата „Дръзки“ отиде в Средиземно море за един месец в Операцията „Сигардия“. Да знаете, че е заминал български кораб и развява българското знаме в Средиземно море и там ще се вижда флагът на България.
Второто, вчера колегите ни от албанския парламент в три комисии са гласували „за” прибавяне на българско малцинство в Закона за чужденците. Така че като го приемат, щом и трите комисии са казали „да“, сигурно ще го приемат, ще празнуваме, господа Българи! (Шум и реплики.)




ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Предлагам да закрием заседанието след разглеждането на точка трета и да се съсредоточим върху това, какво правят албанските парламентаристи.
Благодаря Ви, закривам заседанието.

(Закрито в 16,40 ч.)