1. Представяне в Комисията по отбрана на началника на Военномедицинска академия бригаден генерал професор доктор Венцислав Мутафчийски д.м.н. в съответствие с чл. 136, ал. 3 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Изменение и допълнение на Вътрешните правила за работа на Комисията по отбрана в 44-то НС на РБ.
3. Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 23

На 22 февруари, четвъртък, 2018 г. се състоя редовно заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне в Комисията по отбрана на началника на Военномедицинска академия бригаден генерал професор доктор Венцислав Мутафчийски д.м.н. в съответствие с чл. 136, ал. 3 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Изменение и допълнение на Вътрешните правила за работа на Комисията по отбрана в 44-то НС на РБ.
3. Разни.

Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по отбрана господин Константин Попов.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
1. ПРЕДСТАВЯНЕ В КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНА НА НАЧАЛНИКА НА ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ПРОФЕСОР ДОКТОР ВЕНЦИСЛАВ МУТАФЧИЙСКИ Д.М.Н. В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛ. 136, АЛ. 3 НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Както всички сте запознати беше прието изменението на Закона, бяха приети вътрешните правила, така че пристъпваме към процедурата по представянето на бригаден генерал Мутафчийски.
Първо, от името на всички искам да Ви поздравя с първото Ви висше офицерско звание.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, членове на Комисията по отбрана! Вменено ми е задължението при отсъствието на министъра на отбраната, но и високата чест да представя пред този форум бригаден генерал Мутафчийски в качеството му на началник на Военномедицинска академия.
Академията е един от стълбовете на националната ни сигурност и като европейско лице на българското здравеопазване се нарежда сред най-предпочитаните лечебни заведения в страната ни. Място, което е извоювано на базата на дългогодишни традиции с широко отворени врати, не само за контингента на Въоръжените сили, но и за цивилното население.
С цел избор на най-подходящия офицер за началник на Военномедицинска академия Комисия, назначена със заповед № Р-350 от 4 декември 2017 г. министърът на отбраната извърши предварителен подбор и номинация на офицер за заемане на длъжността. Комисията определи военнослужещите, отговарящи на изискването за заемане на длъжността и възложи разработване на Концепция за стратегическо управление на тема: „Управление, организация на дейностите и развитие на Военномедицинска академия“. След изслушването на защитата на тези концепции на всеки един от кандидатите за длъжността „началник на Военномедицинска академия и главен лекар на Въоръжените сили на Република България“, Комисията извърши оценяване в съответствие с утвърдените критерии за оценка. На базата оценките по съответните критерии получените резултати, Комисията определи като най-добре представител се полковник професор Венцислав Методиев Мутафчийски – доктор на медицинските науки, и предложи същия за стартиране на процедура по назначаване на длъжността „началник на Военномедицинска академия и главен лекар на Въоръжените сили на Република България“.
С Указ № 27 от 7 февруари 2018 г. на Президента на Република България, полковник професор Мутафчийски е назначен на длъжността „началник на Военномедицинска академия и главен лекар на Въоръжените сили на Република България“ и е удостоен с висше офицерско звание „бригаден генерал“.
Бригаден генерал Мутафчийски е офицер от Българската армия от 1989 г. като преди това е стипендиант на Министерството на отбраната. Има придобити специалности – „обща хирургия“ и „военна хирургия“. Уповавайки се опита си, който има от участието в няколко задгранични мисии, а именно Македония, Афганистан, Ирак, през 2011 г. придобива образователно научна степен „доктор“ с дисертация на тема: „Взривна травма“, а през 2014 г. научна степен „доктор на науките“ с дисертация на тема: „Съвременна концепция за отворения корем“.
От 2012 г. е доцент, а от 2015 г. – професор по хирургия. Заемал е ръководните длъжности: началник на Клиника по ендоскопска ендокринна хирургия и …. Началник на Катедра „Хирургия“ и заместник-началник на Военномедицинска академия по диагностично лечебната дейност.
От месец май 2017 г. е временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност „началник на Академията“.
Дипломиран магистър е по мениджмънт на здравеопазването, завършил е стратегически курс във Военна академия „Георги Сава Раковски“, и е преминал през редица специализации в чужбина.
Бригаден генерал професор Мутафчийски е преподавател към Катедра по хирургия и хоноруван преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Кратка статистика: реално публикации в наши и чужди списания – 279, общ фактор 35,74; авторство и съавторство с монографии и учебници – 26; участия в конгреси в България и чужбина – 127.
Членувал е в редица редакционни колегии и съсловни организации – български и чуждестранни. Дипломиран член е на Американското дружество на хирурзите.
Бригаден генерал професор Мутафчийски притежава множество награди за отлична служба и проявен висок професионализъм. Впечатляващата биография на генерала, както и качествата на добър стопанин и администратор, демонстрирани до момента, са една много добра база за отговорния пост, който заема.
Вярвам, че със своята ясна визия и отговорност бригаден генерал Мутафчийски ще продължи дейността по изграждане и развитие на военномедицинските способности на Република България.
В заключение, искам да споделя нещо лично. Знаете, че отговарям за ресурсите на Министерството на отбраната и едно от дълбоките впечатления, които имам от работата на професор Мутафчийски в качеството на временно изпълняващ тази длъжност, беше стопяването на задълженията на Академията към момента, а и когато беше част от екипа на професор Петров – от задължения в размер на четвърт милиард до момента, както сме докладвали и на предни блиц контроли, задължения нула на Военномедицинска академия. Тоест не застава на поста при едни благоприятни условия, които са му създадени от други, а сам той, бидейки част от екипа, извърши огромен труд, който остана, разбира се, в сянката на медиите и при липса на слух в обществеността за това, какво беше извършено чрез стопяването на тези задължения.
Можем да пожелаем от страна на Министерството на отбраната, надявам се, такова ще бъде и Вашето пожелание, господин Председателю, за довършване на добре започната работа. С това доложих.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Наистина едно такова представяне е нужно и на Комисията по отбраната, пък и не само на Комисията по отбрана, и пред медиите –обществеността да знае. Защото Военномедицинска академия е едно емблематично име на Република България. Така че ние сме на място да информираме обществото за едно такова назначение.
Аз ще използвам възможността, разбира се, още веднъж да поздравя бригаден генерал Мутафчийски за днешния ден, който, надявам се, дълго ще запомните – и в Президентството, и тук, но искам да използвате възможността, ако може с няколко думи съвсем накратичко да обясните на базата на опита, който имате, сериозния, богатия опит, който имате, и като професионалист, и като мениджър, какви са вижданията Ви оттук нататък за развитието на Военномедицинска академия.
БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ПРОФЕСОР ВЕНЦИСЛАВ МУТАФЧИЙСКИ: Уважаеми господин Председател на парламентарната Комисия по отбрана, уважаеми господа народни представители! За мен е чест да бъда сред Вас и да бъда първият български генерал, който е представен на народните избраници в качеството си на произведен с висше генералско звание.
За мен днес е особено вълнуващ ден – бяха ми връчени пагоните в Президентството, и въпреки да смятах, че съм много вече закоравял в изявите, наистина почувствах истинско вълнение от тържествеността и от смазващата отговорност, която се усеща при връчването на тези пагони. Още когато постъпих в редовете на Българската армия, не съм смятал, че ще стигна до тук, но знаех, че трябва да нося с чест пагоните на български офицер.
Сега тази чест, която ми беше указана, възприемам повече като по-висока отговорност, която се изисква към мен, защото нося отговорност не само като лекар, не само като ръководител на клиника, не само като ръководител на катедра, а като вече началник на едно от най-авторитетните лечебни заведения в България. Лечебно заведение, което отдавна е станало марка за качество на лечение и едновременно с това, неизменна част от националната сигурност на държавата, безценна и неотменна част в редовете на Въоръжените сили.
Винаги съм казвал, когато питат каква е ролята на военните лекари, още Омир го е казал в „Илиада“-та, че лекарят е по-ценен от всички мъже, защото „може да вади стрели и да налага лечебни треви“.
Накратко за Концепцията, която представих на многоуважаемата Комисия. Въпреки че това беше процедура, която не е описана в различни нормативни документи, смятам, че беше изключително полезно, защото даде възможност за изчистване на субективизъм при вземането на мотивирано решение от страна на политическото ръководство на Министерство на отбраната, даде възможност на всеки, който отговаря на качествата, всъщност на критериите за началник на Военномедицинска академия, да покаже своето виждане за развитието на Военномедицинска академия.
Освен анализа, който съм направил там, разбира се, в съвсем кратък вид, защото имаше ограничение до 15 страници и сами разбирате, че това е доста рестриктивно и по-трудно се съкращава, отколкото да се оформи един по-голям документ, анализът на съществуващото положение е много добър като изходна точка.
Аз възприемам номинацията си и вече назначаването си като началник на Военномедицинска академия като човекът, който трябва да поддържа традициите във Военномедицинска академия, гледайки 37-те достойни началници преди това на тази Академия със 126-годишна история, но да надгражда върху всички ценни неща, които се случват в нея, а именно: да запази финансовата стабилност, в която се намира в момента Военномедицинска академия; да увеличи собствените парични приходи, които да дадат възможности за нови капиталовложения; да запази наличния човешки ресурс и да даде възможност на младите лекари и бъдещи офицери и командири да получат ясна визия какво ще бъде кариерното им развитие по-нататък. Тоест, основна грижа в тази Концепция определям на развитието на човешкия ресурс.
Третата опорна точка в моята Концепция е запазването на авторитета на Военномедицинска академия като високотехнологична болница и развитието й в същата посока. Защото технологиите в медицината се изменят много бързо. Вече пазарът започва да става жестоко конкурентен. Знаете за толкова много чуждестранни капиталовложения в болници, които са оборудвани на много високо ниво, и има опасност ние да изостанем точно в тази насока.
И четвъртата точка, която е опорна в моята Концепция, но, разбира се, не е четвърта по значение, а бих казал дори, че е първа, е развитието на Военномедицинска академия в областта на военните й способности. Защото Военномедицинска академия има първа задача да бъде в услуга на Въоръжените сили и да отговаря на съвременните предизвикателства, които стоят пред българските въоръжени сили и пред НАТО въобще и изобщо. Това налага редица преструктурирания и осъвременяване на досегашните модели.
От гледна точка на запазване на финансовата стабилност, бих искал да кажа, че досега има вече почти четиригодишна изработена ясна стратегия в тази насока: основен акцент в нашата дейност да се поставя на икономическата целесъобразност на това, което вършим, без да се ощетяват българските пациенти. Това е един сложен баланс, но е напълно постижим, ако в лечебната си дейност се опрем на най-добрите стандарти, които са във всяка една област на медицината и, където ключовата дума е кост ефект. Това не наша измислица, ние можем да постигнем точно тази цел. Защото отдавна концепцията „да даваме повече“ не е издържана нито от медицинска гледна точка, нито от икономическа гледна точка.
За тази цел още в последните четири години и в последните месеци разработихме редица управленски помагала, включително сега очакваме и един малък наръчник за антибиотична терапия, който е съобразен с най съвременните световни тенденции, който да има две цели.
Първо, да води икономически издържано лечението, и второ, да направим ясна борбата с най-големия бич в момента в лечебните заведения – вътреболничните инфекции и създаването на резистентни щамове. Това са много сериозни научни групи във Военномедицинска академия, които в момента се занимават с тези проблеми.
Има възможност за сериозно увеличаване на приходите на Военномедицинска академия. Знаете, че тя се финансира по по-сложен начин, отколкото другите подразделения на Въоръжените сили, а именно разписан бюджет от Министерство на отбраната в заплати, част издръжка и разполагаме с приходите чрез Национална здравноосигурителна каса, както и приходите от НОИ, и субсидиране от Министерство на здравеопазването за определени дейности. В тази насока от НОИ бих искал да спомена, че реализирахме с повече от половин милион повече приходи от 2017 г. в сравнение с 2016 г. От МЗ реализирахме с 448% увеличение на прихода, по-скромно реализирахме повишение на прихода от Национална здравноосигурителна каса, поради добре известните лимити за лечебните заведения.
Разбира се, ние непрекъснато водим преговори и добър диалог с Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса за повишаването на лимитите, защото Военномедицинска академия е изключително предпочитано заведение за лечение. Само за последната година 13 хиляди пациенти са пренасочени от други лечебни заведения като последна инстанция. Това говори, именно това е оценката за Военномедицинска академия в лечебната дейност, че ни предпочитат пациентите.
Защо те ни предпочитат? Защото им даваме качествени услуги, защото имаме лекари, които са над национално ниво, бих казал от световна величина. Мога да спомена имена, мога и да ги премълча. Вие всички ги знаете кои са. Какво правим, за да съхраним тези лекари?!
Преминавам веднага към втората част на моята концепция. Даваме възможност да получат удовлетворение от своя труд. Как се получава това? Като им осигурим добри условия за работа, ясно разписани правила и възможности за достойно заплащане.
Знаете, че през тези 10 месеца се описаха какви ли не щуротии в пресата. Само за последните две години от избор на екип, което не касае, искам специално да подчертая това, не касае бюджета, далеч надхвърлиха някои заплати от 10, 15 и 20 хил. лв. за изявени наши лекари. Това са от избор на екип и трябва да се прави ясна разлика. По този начин вече такива имена, като професор Кацаров, като професор Салтиров, като професор Владов не могат да бъдат привлечени в частни лечебни заведения, защото те имат специално заплащане и могат да упражняват свободно своята професия в едни прекрасни условия, където да извършват любимите неща.
Например, аз съм хирург и съм пристрастен. С професор Владов много пъти сме разговаряли, ние 10 години работихме с него. Заедно изградихме екипа за чернодробна трансплантация. Една високо обемна хирургична интервенция върху панкреас и черен дроб по никакъв начин не може да бъде покрита като заплащане от една частна болница и затова те избягват да правят. Тези болници не се занимават с такава обемна хирургия.
Той не може да си позволи да отиде например в „Софиямед“ да „чопли жлъчки“, извинявам се за жаргона. Той обича да работи това, което е с най-високата технология в света и само ВМА може да предложи такива условия за работа.
Това пряко рефлектира върху нашият контингент. Всички военнослужещи, всички пенсионирани военнослужещи и всички членове на техните семейства имат възможност да се възползват от този безценен човешки потенциал, който има Военномедицинска академия.
Много често се пише, че ВМА съществува, но защо съществува, като само 7% бил контингента на ВМА? Категорично не съм съгласен с това разсъждение. Като се направи един задълбочен разрез на целия контингент, който се лекува и преглежда във ВМА, ще се види, че над 65% от хората, които се лекуват там, по някакъв начин са свързани с армията. Дали ще са роднини, дали ще са пенсионирани, дали ще са съпруги на пенсионирани военнослужещи, дали ще са били вече с последната промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили, дали ще са министри – това са хора, които са свързани с армията. Те наистина не отговарят много често в тези графи за контингент на ВМА, формулирани в наредбите.
По отношение на човешкия фактор, изключително тежка тема ни е за недокомплектоването с офицери медици в поделенията. Там недокомплектът за офицери е над 600. На този етап, това от което зависи от Военномедицинска академия, ние все още не можем да създадем атрактивни условия, за да привлечем хора. Но какво направихме? Нещо, което има много далечна перспектива, за да се обсъжда сега, но Вие сами ще съзрете, защото Вие може да видите по-далеч, отколкото един командир от днес за утре.
Става въпрос за нашите курсанти във Военноморските сили. Тази идея беше дълго замислена и целите, които преследва, са ясни. Това са млади хора, на които даваме възможност да получат безплатно образование, но след това да бъдат ангажирани с договори и подписват такъв договор за 16-годишна служба – шест години учене и след това 10 години в редовете на Въоръжените сили, от които те са наясно, че първите три години ще бъдат в поделения, както е минал и моят професионален път, между другото.
Аз се възхищавам на тези млади хора, защото те приеха едно истинско предизвикателство да носят две дини под една мишница, да учат военни науки, а Военноморското училище всички знаете, че е едно много сериозно училище и да учат медицина, която сама по себе си е много трудна за учене. Мога да докладвам, че на първата сесия взеха всичките изпити, въпреки че те не бяха с най-блестящите резултати от кандидатстудентските изпити, но те наистина се оказаха много мотивирани хора. Именно това е най-важното – да бъдат мотивирани хора.
По мои разчети, ако се опираме само на тази програма, около 2025 г. ще запълним недостига. Това е доста далечна перспектива, тя подсказва, че не може да се опираме само на нея. Затова продължаваме активно Програмата ни за набиране на военни стипендианти от вече приети във висшите медицински училища студенти. За последната година набрахме само трима, но все пак набрахме трима човека, които са реални хора, които искат да се занимават, да станат военни лекари.
С всичките обязаности, които поеха – че ще получават стипендия, подписаха договор, че след това отиват в поделение и, какво става след това? Това е голямата ми мечта – да дадем на тези млади хора възможност да имат предвидимост в тяхното кариерно развитие, което, като че ли по мое време беше малко по-предвидимо, отколкото сега. Как да бъде ситуирано това? На конкурсно начало, разбира се. Аз съм издържал пет конкурса без подбор в моята кариера и знаех, че ако съм добре подготвен минимум 80% от възможността да продължа напред в кариерата си, е в моите ръце. Аз често се срещам с тези млади хора и точно в това ги убеждавам, че трябва да бъдат готови за предизвикателствата, които им предстоят.
Следващата точка е за превръщането на високотехнологична болница, като и досега се смятаме за такава. Но както споменах с голямата инвазия на чуждестранни болници с големи капиталовложения след пет години имаме реална опасност да изпаднем от пазара. Затова са нужни много сериозни капиталовложения в областта на високотехнологичните процедури.
Имаме амбициозна програма в тази насока, имаме разбиране от политическото ръководство на Министерството на отбраната.
Разбира се, не мога да не спомена Закона за обществени поръчки, който е доста ... и пречи до известна степен. Законът си е закон и началникът на Военномедицинска академия трябва да се съобразява с него.
Предлагам, ако имате въпроси, аз да отговоря на тях, тъй като с часове мога да говоря за ВМА.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Аз смятам, че това е изключително полезно, както за представянето Ви генерал в един такъв тържествен момент, така и за информация на народните представители, за това какво смятате като перспектива за Военномедицинска академия.
Ще дам думата на господин Тошев.
Само да припомня, че това не е блицконтрол. Моля Ви! (Реплики.) Не, не е блицконтрол, да не отиваме в тази посока.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник министър, уважаеми господин Генерал! Аз в момента съм развълнуван искрено, не само от това, което чух от Вас, а то е действително мотивиращо и вдъхновяващо.
Ние с Вас днес добавяме една добра страница в историята на Комисията по отбрана на Народното събрание, защото днес за първи път се задейства чл. 136, а ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили и много се радвам, че именно Вашето присъствие е повод да влезе в действие този член. Аз искрено се вълнувам и се радвам, че на среща с Комисията, която действително е професионална, изключително надпартийно се опитваме в много голям обем от дейността си да работим – пред нас е един виртуозен лекар, доктор на медицинските науки, професор, един изключително горд български генерал.
Аз съм сигурен, че тази среща е първа, както споменах, първа и с Вас, подозирам, че ще има последващи срещи, като няма да е много далеч във времето връчването Ви на следващите пагони – на следващата генералска звезда. Абсолютно убеден съм в това. Поздрави за това нещо, господин Генерал! Желая Ви успех, желая Ви ентусиазъм, желая Ви много, много сили, защото Вие вече почти година сте на върха на Военномедицинска академия, ръководите я и знаете, че наред с всичките положителни неща, за които обществото знае, има и много къртовска работа, която трябва да я върши някой човек, да организира и смазва огромния механизъм наречен Военномедицинска академия.
Да кажа лично моето мнение за Военномедицска академия на колегите и гостите. Аз съм полковник от армията, тя е единственото подразделение от Българската армия, която изпълнява на сто процента задълженията си към НАТО. И не само, че на сто процента, а в действителност една огромна част от похвалите, които България получава след 2004 г., като член на НАТО, се дължат на подразделенията, които Военномедицинска академия изпраща в различни мисии, учения и тренировки на НАТО. Това е чест за нас и се радваме, че именно Вие поемате ръководството от този момент, от днес, на тази институция.
Аз съм четвърти мандат – не се хваля много с това нещо, но така се стекоха събитията – четвърти път съм член на Комисията по отбрана. Много добре си спомням тук с някои от колегите, с които имаме това задължение и бреме, какво беше финансовото състояние говоря на Военномедицинска 2009 г. – над 500 милиона задължения. Вие сте наследили над четвърт милиард и сега сме на нула, което мен лично ме изпълва с увереност, че въпреки недостатъците на системата ни, Вие сте много по-голям специалист в това отношение и знаете, че няма съвършена медицинска система, както и няма съвършена образователна система в света, няма модел, който да може да се приложи директно, дори и да имаме средствата и желанието. Но въпреки недостатъците на здравната система в България, която е предмет на критики и от нас, и от колегите от опозицията ежедневно и ежеминутно, Вие доказвате че тогава, когато ръководството знае какво цели, знае как да го постигне и знае на каква основа да стъпи, могат да се получат действително резултати.
Да не отнемам от времето на колегите, които предполагам, че също ще искат да Ви поздравят. Между другото, в скоби го казвам, виждате колеги, че тези от Вас, които имаха резерви по отношение на включването на този текст в Закона, би трябвало днес да се убедят, че всичко е за добро. Ако го нямаше този ценз, може би нямаше да имаме удоволствието да се запознаем с такъв прекрасен лекар и генерал.
Вие направихте прекрасно изложение, ясно дори за неспециалисти. Моят въпрос към Вас е: Вие сте Академия, какво планирате и какво наследявате като научна дейност в звеното, което ръководите, защото това е изключително важно. Защото Вие не сте само медицински еталон и дори бих го нарекъл и стандарт в България, пък защо не и в НАТО. Вие сте длъжни да пробивате сфери, в които все още и световната наука няма достижения. Какво мислите да правите и какво наследявате в тази област? Благодаря Ви, господин Генерал. Успех – искрено, и съм горд с това, че се запознах с Вас.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Господин Генерал, имате думата.
Ще ви помоля по-кратичко, по сбито, по военному.
БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ПРОФЕСОР ВЕНЦИСЛАВ МУТАФЧИЙСКИ: Това е една приоритетна дейност за ръководството на Военномедицинска академия, въпреки, че академичната дейност по принцип би трябвало да има известна самостоятелност, но ние сме военно лечебно и учебно научно заведение. Идеята, която има ръководството, е все повече да развиваме младите кадри. В доказателство на това ще Ви кажа, че само за последните две седмици, а и в следваща седмица имаме още двама нови доценти, трима нови професори и говоря за хора, които са около петдесетте – 50-годишна възраст.Непрекъснато вървят конкурсите за млади асистенти, старши и главни асистенти.
С удоволствие бих искал да заявя, че повече от 90% от асистентите, които по Закона за висшето образование са задължени четири години да защитят докторат, нашите хора се справиха. Особено съм щастлив, че в по-голямата си част офицерите, които се явиха се справиха с тази задача. Това им дава една добра платформа и основа за развитие.
Военномедицинска академия има договор с Софийския университет. Ние сме основно учебно звено за студентите в практическата им, а повечето от нашите професори и доценти имат договори за извършване на лекционна дейност. В областта на следдипломното обучение ние сме регистрирани за всички така наречени високоспециализирани дейности – това са най-тежките практики в медицината, и се радваме на голям интерес от тази гледна точка. Като имате предвид, че те са и много добре платени – повече от 6 хил. лв. на курс за една горна или долна ендоскопия.
В тази насока ние имаме съвсем ясна визия, подпомагаме развитието и подкрепяме всички млади колеги, които искат да работят научна работа, но използвам момента, за да споделя един огромен проблем. Става въпрос за дискриминационно отношение към офицерите от Закона. Защо? Ако един цивилен лекар може да защити докторат на 30-годишна възраст, той на 32-годишна възраст може да стане доцент. Същата ситуация при офицер – на 30-годишна възраст може да защити докторат, но може да стане доцент на 47-годишна възраст, като стане подполковник.
Сами разбирате, че това е безумна дискриминация. Така е в класификатора, защото чиновете са обвързани с научните звания. Как, кажете ми, мога да стоя пред младите офицери и да им кажа, че те имат сигурна академична кариера, като нямат?! Сега имам разбиране и в момента с постоянния секретар на Министерство на отбраната, както и с политическото ръководство обсъждаме варианти за промяна в класификатора, но все пак имам известни притеснения, защото в комисиите, които се събират за изработка на класификатора има много строеви офицери, които нямат понятие от академично кариерно развити и за тях разликата от 20 лв. в заплатата дискриминира тях, което би трябвало да се преодолее.
Имаме поне трима офицери, които са изключителни, но са капитани. Не мога да ги направя даже и главни асистенти, да не говоря за доценти.
Това е изключително демотивиращо. И Ви уверявам, че съм предприел конкретни стъпки в тази насока. И се възползвам от присъствието си тук сред Вас, да Ви сигнализирам за този тежък проблем с младите офицери, които се занимават с академична дейност Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Наистина, това е стар проблем.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Споменахте и точно на място два проблема в законодателната част – това е Закона за обществените поръчки, касаещ Вашата сфера, и ЗОВС.
Като заместник-председател на Комисията с генерал Попов ще имаме грижата с нашите юристи да видим какво зависи от нас и какво трябва веднага да подобрим.
Към господин заместник-министъра и парламентарния секретар ще имам една молба – да се прецени от политическия кабинет на министерството, с което ние работим сравнително добре, да се прецени какво трябва да се направи и кой е най-бързият път. Дали да мине през нас, защото процедурата е много по-кратка, разбира се, с пълно съгласуване с Министерството, или трябва по нормалния път Министерството, Министерски съвет и така нататък да дойде при нас Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Полковник.
Има думата полковник Велков, след което адмирал Манушев, след което ефрейтор Гаджев.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Когато министърът като постигне мечтата си за доброволната военна служба, господин Гаджев отива на обучение и го произвеждат в ефрейтор Гаджев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми генерал Мутафчийски! Аз бих искал да кажа следното, че аз щях да бъда единственият облагодетелстван, ако не бяхме приели Закона за среща и представяне с назначените генерали, защото целта – генерал Попов няколко пъти го подчерта – да няма заслушване, а Комисията да види генералитета, да се запознае с тях и те да видят Комисията. Щях да бъда облагодетелстван, а знаете, че използвам и шеговити форми понякога, защото ние с професор Мутафчийски се познаваме отдавна.
Да кажа, първо, че аз няма да говоря със суперлативи за генерал Мутафчийски, няма да говоря и лоши неща за него. Защо? Защото ще изпадна в конфликт на интереси предвид факта, че аз в момента съм действащ консултант във Военномедицинска академия и преподавател там, и той ми подписа договора. Ако говоря хубави неща, ще кажат: „Той говори така, за да му подпише и следващият договор“. Ако говоря лошо, може да не го подпише. Това, разбира се, на шега.
Бих искал да кажа, колеги, че тази първа среща наистина ще остане в историята на Комисията. Тя е първа – първият генерал, който идва тук да се запознае с Комисията. И да подчертая, че Военномедицинска академия, за която много хора в страната, включително и в парламента, имат представа като за една Военна болница, за едно лечебно заведение, далеч надхвърля формата на това, което се знае за нея. Бих казал, че тя е една от най-важните компоненти на Националната система за сигурност и най-голямото по численост и едновременно съединение в Българските въоръжени сили. Да, надхвърля доста по численост една мирновременна бригада. (Реплики.) Те не знаят бригадите колко са.
Към всичко това, което каза генерал Мутафчийски, аз ще добавя следното, тъй като моят живот е свързан с Военномедицинска академия. Помня времето отначало като преподавател, а и професор Мутафчийски ги помни тези времена, когато ние имахме фронтови предни болнични бази с по 22 болници и сме ги развръщали. Аз имах честта да бъда заместник-началник на една такава болница. Но искам да добавя, че и сега в момента Военномедицинска академия провежда образователна дейност активна, свързана с военномедицинското осигуряване на войските. В момента Военномедицинска академия е инкубатор на кадри, които навремето ги помните всичките – във всяка рота имаше санитарни инструктори, сега ги наричаме „бойни санитари“. В някои армии това са почти офицерски длъжности и ние досега сме обучили от съединенията над 600 такива в последните няколко години. Другата седмица започваме курс с тях – на 26-ти.
И нещо много важно. За разлика от други военномедицински заведения в НАТО, нашата Военномедицинска академия прави медицинско осигуряване не само на войските, а изключително на контингенти на чужди войски – най-вече в състава на мисии, отначало в Западен Афганистан, след това Кабул, след това в Кандахар, и сега в Република Мали. Там ние осигуряваме изключително чужди войски. Имайте предвид, че когато аз за първи път видях базата Линдзи в Кандахар, тогава беше 47 хил. 500 човека. Това е един наш областен град. И там Военномедицинска академия имаше решаващо значение, да не говорим за Ирак и на други места.
Така че това, което предстои на бригаден генерал Мутафчийски, според мен, е изключително висока отговорност, ама изключително висока отговорност. И аз бих искал да изкажа задоволство от това, че ние решихме, господин Генерал, понеже сега се обръщаме на звания, тази среща тук да става след указа на президента и връчването на пагоните, за да не може никой да вини Комисията, че тя едва ли не може да повлияе върху този избор или върху указа.
Нека да кажа и нещо друго – не го спомена генерал Мутафчийски. Нашата Комисия ще бъде необходима на Академията относно акредитацията, господин Генерал. Без нас това няма да стане и ние трябва да си даваме ясна сметка, че там трябва да помагаме. Те в момента слушат, те се обучават, но тази дейност трябва да бъде акредитирана, да бъде, образно казано, лицензирана.
И още нещо, нека генерал Мутафчийски и другите генерали, които ще дойдат тук – той вероятно ще им разкаже, защото иначе след няколко месеца ще срещаме няколко новопроизведени генерали, че тук в нашата Комисия не говорим, господин Генерал, за партии. Тук не се чуват имената на партиите. Ние тук гледаме да се проявява експертно мнение и много често това става в дух на колегиалност, въпреки че има, разбира се, спорове, но в споровете се ражда истината.
Затова по тази причина не мога нищо друго да кажа, освен да Ви пожелая успех. Не поздравявам генерал Мутафчийски, че е произведен, защото аз го поздравих. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Адмирал заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, първо искам да благодаря на заместник-министъра Величков, за начина по който представи генерала. Това се надявахме да бъде, в тези промени в Закона.
Господин Генерал, поздравявам Ви, с първото висше офицерско звание „бригаден генерал“. Впечатлен съм от това, което казахте, повярвайте. Наистина това си мислехме като предлагахме, че искаме да видим български генерали тук. Да поговорим с тях най-човешки, откровено, да ги видим те как разсъждават, как мислят. И аз, господа, съм впечатлен може би най-много от това. Срещнахме се вън и тук генералът каза, че изключително вълнуващо е всичко, което се е случило днес. Това означава, че службата не е само пари, не е звание, а сърце. За да го кажеш това нещо, значи трябва да имаш сърце и да се вълнуваш. Аз се радвам, че господин Генералът застава начело на Военномедицинска академия и му пожелавам успех, попътен вятър и...
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Генерал! Да Ви честитим първото офицерско звание. Попътен вятър и да Ви кажа, че бях много дълбоко впечатлен от Вашето представяне на стратегията и на концепцията, като това е един много хубав подход, когато се възложи на Министерството на отбраната наистина да има някаква концепция, предварително, защото така и самите хора си правят планове как да развиват през години своята дейност.
Между другото Военномедицинска академия отново много високо вдигна летвата.
Бих искал само да отбележа няколко неща, които Вие казахте във Вашата концепция. Най-голямо предизвикателство винаги е било не само пред Въоръжените сили, но в частност пред ВМА, тъй като конкурентите и битката за кадрите в здравеопазването е жестока.
Наистина такава комуникация е много ползотворна не само от една страна за ВМА, а от друга страна за Народното събрание, но и заедно се надяваме да постигнем успехи. Констатирам, че само преди две години променихме Закона за отбраната и въоръжените сили, за да може медицинските лица от формированието да могат да получават допълнително възнаграждение, а не само заплати, като стимул хората да могат да останат във формированията.
Също така беше голяма битка и учредяването на военнослужещи студенти в Академията, което е голямо предизвикателство, тъй като наистина се оказа, че в един хубав момент във Военномедицинска академия, повечето специализанти всъщност са цивилни лица, а военните не искат да продължат военния път. Все по-малко желаещи имаше и е впечатляващо да се намират хора и Академията през последните две, три години показа развитие в това отношение.
Иска ми се само да отбележа нещо за младите специалисти, вече завършили специализация, без да съм специалист по темата „здравеопазване“. Ще отворя една скоба, че подобно представяне би било много ползотворно и за Комисията по здравеопазването в Народното събрание, тъй като опитът на Военна академия е много впечатляващ в управлението на здравни заведения.
Да се върна сега на хората, които вече са завършили специализацията си – млади студенти, които са завършили образованието и станали вече доктори, които са имали възможността да се учат от едни от най-добрите лекари в страната. Нека така да го кажа, те са много мека цел за другите болници, да ги привличат, тъй като все още не са изградили кариера, но вече възможностите, които са натрупали с образованието, са много по-високи, отколкото по другите здравно лечебни заведения. Така че да се опитаме да ги задържим и ако Ви трябва от помощ от страна законодателството, бюджет и на регулация също да нямате притеснение да говорите с Комисията, за да може наистина да развиваме нещата напред. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Заповядайте, генерал Симеонов.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, господин Заместник-министър, уважаеми господин Бригаден генерал! Честито най-напред, от сърце.
Уважаеми колеги, пред нас стои един брилянтен хирург – един от малкото хирурзи, които са участвали, може би ще сбъркам да кажа в тъй наречената „полева хирургия“ на бойното поле. Чухте: и в Ирак, и в Афганистан в различни периоди е специализирал, с което е един от малкото специалисти в страната по този вид дейности.
Искам да кажа, че подходът, който и в концепцията беше споменат, две неща много ми харесаха. Първото, за набавяне на недостига в млади лекари и медицински специалисти в частите. Беше казано от професор Мутафчийски, че около 65 – 70% – това е стар проблем в армията, наистина прогнозата е дългосрочна, но все пак е започнато нещо, което е много положително и трябва да се върви по този път. И в военни степендианти и курсантите – по двата начина, адмирации за това, което сте направили, господин Генерал.
Второто, уважаеми колеги, има връзка и тук с нашата Комисия – това, което може и ние евентуално да помогнем, да направим. Това, което каза за младите специалисти и по този начин да няма изтичане на кадри. Тук става дума за двамата капитани, които са с високи ерудиция и капацитет, но най-вероятно ще ги загуби професор Мутафчийски заради това, че системата не е съвършена.
Тук вече е мястото на Министерството на отбраната, аз не се съмнявам, господин Заместник-министър, но това е апелът ми към Вас, отчитайки, че в годините и аз имах възможност, както и повечето от нас да имат поглед и да работят за Военномедицинска академия, да се развиват по най-правилния начин, за да може да има постоянно внимание към Военномедицинска академия, включително и достатъчно финансово осигуряване, тъй като те се нуждаят от тези дейности.
Колеги, всеки един от нас знае какво представлява Военномедицинска академия и нека тук присъстващите членове на Комисията, да направим всичко възможно да подпомогнем Военномедицинска академия и като цяло новия вече официално назначен началник – генерал професор Мутафчийски, за да може постигнатото съкращаване на колосалните дългове, да има по-добър хоризонт и заради бъдещето на Военномедицинска академия тези неща да се реализират.
Пазарът на труда е наистина много жесток и тежък и за да оцелее Военномедицинска академия. Не е тайна, че имаше през годините различни помисли към Военномедицинска академия – дали да бъде разделяна, дали да я има, дали да я няма. Така или иначе устоя през всичките тези бурни времена и затова моят апел е към всички нас: с каквото може да помогнем.
Господин Генерал, и Вие, когато имате проблеми, ние стоим насреща. Чухте: от различните партии работим целенасочено да елиминираме партийното начало тук, а да бъде преобладава експертното мнение. Още веднъж, господин Генерал, професор Мутафчийски, успех от сърце и за не години казвам, а за малко време до следващата генералска звезда. Жив и здрав!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Давам думата на полковник доцент Михов, заповядайте. (Шум и реплики.)
МИЛЕН МИХОВ: Господин Бригаден генерал, първо да Ви поздравя – честито! Оценявам какъв е моментът да получиш висше офицерско звание, въпреки че съм ефрейтор от запаса. Син съм на офицер и знам какво означава. Имам спомени как се полива голямата звезда.
Първо, трябва да кажа, че съм изключително респектиран от Вашето представяне. Ще кажа едното, което най-много ми хареса. Когато говорехте за проблемите на хората в Академията, на първо място поставихте не възнагражденията, а условията на труда, на работа, на реализация. Това е нещото, което най-много ми хареса, най-много допада на моите виждания.
Конкретно бих казал, че проблемът за кариерното и научно развитие на военните лекари трябва да намери решение. Убеден съм, че министър Каракачанов и екипът на Министерството на отбраната ще съдейства в тази посока. Още повече предстои приемането на нов Закон за развитие на академичния състав, където има нотифицирани общонационални изисквания за придобиване на научни звания, които трябва да бъдат прилагани навсякъде и не може добрите специалисти в армията да са възпрепятствани от някакви подзаконови актове.
Що се отнася до другия въпрос, който делово поставихте – за лекарите в армията и опитите да бъдат привличани и обвързани студенти в цивилните университети, мисля че може да разсъждаваме в тази посока заедно с Министерството на образованието. В Комисията по образование има много добър екип, начело с министър Вълчев. Дали това да не бъде реализирано чрез определения държавен прием за специалност „медицина“ в държавните медицински университети?! Тази процедура предстои да бъде решена в следващите месеци. Тя става по искане на отделните медицински университети, с решение на Министерския съвет, съобразно определени критерии.
Въпросът ми е дали с това решение на Министерския съвет не би могло да се определят квоти за Въоръжените сили в медицинските университети? Не мога да отговоря дали има правна, нормативна пречка, но би могло да се разсъждава в една такава посока. Тоест вместо да рекламираме и да привличаме чрез договорна самостоятелна изява и настроение вече приети студенти, още при подаването на документите да е ясно, че ще има определени бройки, които ще са поети за нуждите на Въоръжените сили.
Това може да стане и без да се формализира и да стане в хода на самата кандидатстудентска кампания. Ако се договорите с Медицинския университет, че сте готови да поемете издръжката на трима, четирима или петима, самите те ще имат интерес да го рекламират на техните страници, защото това ще е един вид конкуренция с останалите университети, че Министерството на отбраната е готово да сключи договор с еди колко си студенти, ако бъдат приети. Естествено, те ще се класират по успех и ще имаме възможност да реализираме тази посока. В момента разсъждавам. Не Ви давам съвети, но мисля, че бихме могли да обменяме идеи в тази посока. Благодаря Ви и на добър час! Ще използвам поговорка с добро пожелание: дано броят на излитанията бъде равен на броя на кацанията във Вашата дейност! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Доцент.
Господин Ибрямов, заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Бригаден генерал, честито! Не се изкушавам да взема думата, а я вземам. Въпреки скромния ми опит като народен представител, мога да кажа и годините – имам богат политически опит и съм се занимавал само с това. Ефрейтор съм, завършил казарма, но вземам отношение по друг повод.
Ще Ви пожелая да бъдете държавник, защото вече сте такъв, но не влизайте в ролята на политик. Ако допуснете и влезете в ролята на политик, може би не Ви очаква добро бъдеще. Това е предположение, затова бъдете добър мениджър, добър държавник, ръководете с достойнство поверената Ви администрация във ведомството. Винаги ще имате подкрепата от страна на Комисията, със сигурност ще има съвместна работа и инициативи, надявам се.
С това ще приключа и към Вас ще се обърна, господин Председател. Започнах с това, че съм политик. Моля Ви, в изказванията на някои колеги, уважавам мнението на всеки един, уважавам всеки един от Вас и затова сме политици, ако се връщаме до 2009 г., аз мога да се върна в по-ранните години и да говорим какво е било състоянието на Академията, но тъй като имам уважението към всеки един и към българските генерали, ще спра дотук.
Молбата ми е, когато се съберем по такъв хубав повод, по добра инициатива, която ние създадохме, да бъдем коректни най-малко в изказа си, защото ще създадем иначе неприятна атмосфера. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ибрямов.
Други желаещи?
Закривам изказванията и искам от името на всички членове на Комисията да поздравя бригаден генерал Мутафчийски за всичко, което е направил досега, за званието! Да му пожелаем успех! Надявам се, че не беше тежко, а мисля, че беше полезно за всички. Да кажа, че когато има нужда, когато се обсъждат въпроси, свързани с медицинското осигуряване на Българската армия, с развитието на Военномедицинска академия винаги сте добре дошъл – можем да дискутираме. Комисията е положително настроена и търси решения. Това беше обявено от всички. Тук няма злонамерени хора, има хора, които искат да виждат Военномедицинска академия, Армията, Министерството на отбраната да се развиват и да вървят напред.
Успех пожелавам и тази вечер си отворете една бутилка шампанско! (Шум и реплики.)
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Генерал, понеже произведохте доцент Михов, нека медицинското му обучение започне с пожелание за хирург: нека броят на събудилите се на операционната маса да бъде равен на броя на поставените упойки. Благодаря. (Смях, шум и реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ:Колеги, продължаваме с точка втора.
ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНА.
Миналия път двете предложения са приети, остана това, което дискутирахме. Имах разговор със съветника по сигурност и отбрана на президента – господин Милушев. Той лично изрази, че не е необходима промяна в тази точка и когато иска, винаги е добре дошъл. Въпреки всичко смятам да предложа на Вашето внимание текст, който звучи по следния начин:
„Чл. 6. В работата на Комисията по отбрана по право участват представители на кабинета на председателя на Народното събрание, съветникът по сигурност и отбрана на президента на Републиката, съветникът на министър-председателя по въпросите на отбраната, парламентарният секретар на Министерството на отбраната и, разбира се, експертните сътрудници“.
Мисля, че това е добра стъпка – институциите трябва да имат взаимното си уважение и да работят заедно. Надявам се, че същото ще важи и за колегите от президентската администрация.
Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме така предложения текст.
За – 19, против и въздържали се няма.

Преминаваме към точка
РАЗНИ
Имам кратка информация. Ще ви запозная с резултатите от Интерпарламентарната конференция по въпросите на Общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, проведена от 15 до 17 февруари 2018 г. тук, в София.
Конференцията приключи в събота и беше едно от най-големите по мащаб събития в рамките на Парламентарното измерение от българското председателство на Съвета на ЕС. В нея участваха повече от 200 души парламентаристи, наблюдатели и експерти.
Конференцията постигна своите цели. Тя осигури форум и рамка за обмен на информация и добри практики. Проведена беше ползотворна и необходима дискусия, която разкрива стратегическата визия на парламентаристите за общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Постигнахме стейтмънт, който беше подкрепен не само от Тройката, а беше подкрепен от всички държави, в лицето на техните делегации. Това е изключително сериозен успех. Такова нещо не беше правено. Това е доказателство, че България като председателстваща ЕС може да намира общ език и консенсус.
Както знаете участваше госпожа Могерини и други видни представители на другите страни. В своето изказване на Конференцията Върховният представител Федерика Могерини открои три неща, пряко свързани с Общата политика за сигурност и отбрана:
На първо място, че ще настоява да се използват Бойните групи на Европейския съюз, от което има нужда на различни театри на операции, включително в специфични задачи, като изграждане на капацитета, стабилизиране и сигурност.
На следващо място тя подчерта, че трябва да се работи за повече отговорности за финансирането и за много по-ефективно планиране на мисиите.
На трето място, че ще се отделя внимание за по-нататъшно развитие на гражданските мисии на Съюза.
Знаете за панела, който беше специално посветен на политиката ни за сигурност и отбрана.
Госпожа Могерини открои отбраната като област, в която успешно са рестартирани интеграционните процеси в ЕС и може да служи като пример за укрепване на единството, които може да се следва и в други области.
Ръководителите на делегациите от националните парламенти заедно с представителите от Европейския парламент единодушно приеха Декларация от конференцията.
Задълбочена дискусия се състоя в проведената сесия по Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, която беше подготвена и водена от Комисията по отбрана. Темата беше "Изпълнение на глобалната стратегия на ЕС". Според програмата обсъждането се съсредоточи върху укрепването на сътрудничеството между ЕС и НАТО; по-нататъшното развитие на отбранителните способности на ЕС; кибер-отбраната и стратегическите комуникации.
Щафетата от нас поеха колегите от следващото след нас австрийско председателство. Ръководителят на австрийската делегация буквално заяви, че много са харесали и възнамеряват да повторят до голяма степен организацията и програмата на нашата Конференция.
С това приключвам.
По точка Разни друго?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, господин Генерал, бих искал да изкажа удовлетворение от предложението Ви за втората точка.
Чутото от Вас за мен е много интересно. Дори бих казал, че може би част от това можеше да влезе в Стратегията. Споменахте за граждански характер на мисиите. Не е ли възможно един синтезиран информационен материал всеки член на Комисията да го получи на хартиен носител в кутията си? Лично за мен ще е полезно за това какво е проведено, какво е постигнато. Мисля, че няма да е някакъв проблем.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Звучи резонно, но може би всичко е качено на сайта, но ако искате и на хартиен носител.
Вие ме навеждате на друга мисъл – Стейтмънт делегейшън, ако искате да Ви изпратим на хартиен носител? Всичко е качено на сайта и няма тайни в това отношение. (Реплики.) Може да Ви го изпратим и на хартия.
Господин Манушев и господин Гаджев се върнаха от Брюксел. Господин Адмирал?
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Бяхме на тридневна парламентарна асамблея с господин Гаджев и господин Цонков. Интересно беше и ни запознаха в подробности какви въпроси ще се гледат през юни месец и сега работят върху тях: за възпиране и отбрана, за диалога с Русия, за инфраструктурата – много сериозно са се задълбали, че инфраструктурата в Европа така се е развила, че не може да се предприемат военни преходи, защото няма откъде да минат. Сега започват, ще се отделят специални пари, за да направи така, че да се придвижват войските.
Другите неща за разходите за отбраната. Важна беше тази среща. Господин Столтенберг ни запозна с това.
След това в Асамблеята разгледахме неща свързани с конкретните проблеми на времето – отношенията с Русия, положението в НАТО; различните региони – Черноморието, Западните Балкани. Дойдоха различни военни чинове, немски офицери. Говориха доста какво прави НАТО.
Главната оценка – те смятат, че това, което стана, че НАТО започва да се събужда, че е отбранителна организация и трябва да се подготви да бъде такава. Някои се опитаха да кажат: „Аз не харесвам концепция за 360 градуса отбрана“, но южните страни като Португалия и Испания много държат да е така, тоест да не ходят ресурсите на изток, а да бъдат в кръг.
Занимавахме се в Комисията по отбрана с главния преговарящ за Брекзит – Мишел Берние за стъпките и каза, че няма да има отстъпление от Европейския съюз, въпреки опитите на Великобритания да излезе с огромни ползи без никакви задължения. Догодина, месец март излиза напълно и казаха, че дотогава всичко трябва да е решено. Около 710 договорености трябва да се преподпишат с Англия, защото става трета страна. Става много сериозно.
Едно притеснение ще споделя с Вас, господа. Чухте от пресата и медиите, че министърът на отбраната другата седмица или в най-скоро време ще внесе двата проекта – за сухопътни войски и за ВВС в Министерския съвет за утвърждаване. Двата проекта са разработени, без да се включи ДДС в тяхната сума и стойност. Проектът за Военноморските сили не успя заради това, че се включи вътре ДДС, тоест намалихме им проекта със 160 милиона. Ако се внесат само двата проекта, Военноморските сили са изключени, задраскани и това не е в съответствие с нашето решение – трите проекта да вървят заедно. Силно съм притеснен от това нещо и го споделям с Комисията.
Завършвам с това: ефрейтор и генерал се става по заслуги. Гордейте се, господа ефрейтори! (Оживление и реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал, за полезната информация.
Колеги, други изказвания по важни теми?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Във връзка с казаното от господин адмирала. Той каква линия на поведение ще ни препоръча? Вие си спомняте за организацията на морския флот беше единодушно прието, а сега на практика го няма. (Реплики извън микрофона.)
Е, как не беше единодушно – има стенограма. Въпросът е: какво предприемаме ние в тези нови проекти? Държим ли на пакет за трите вида въоръжени сили, или не? (Реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Давам думата на господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Накратко, господин Генерал. Задължен съм на адмирал Манушев, че отвори тази тема. Колеги, в годините сме говорили за мобилизация на армията и сме говорили, че изостават Сухопътните войски, защото нямаха проект, нямаха идея. Сега изведнъж остават Военноморските сили. Опасно е да се действа по този начин на парче и да се разделят нещата, защото се разводняват и се създава напрежение вътре във войските.
Господин Генерал, не бива да допускаме това и затова го казвам на микрофона.
Нека преди министърът да го внесе в Министерския съвет, да поговори с нас или с Вас. (Реплики.) Да не стане късно, уведомете го, че това е тема в Комисията. Ще стане лошо, ще се правят сметки колко пари, колко години, на кого се дават, защо не се дават, какво е давано, какво не е давано. Това не е в интерес на Българската армия по никакъв начин.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Не знам как ще се реши, но го поставям на вниманието Ви. Флотът от януари се опитва да стартира отново проекта – неуспешно. Спъват се нещата в Министерството на отбраната. Не е от министъра, той прие присърце, срещна се с хората, от които зависи, с командващия Флота, но след това отново се забавиха нещата.
Първо е поискал да пуснем отново запитване. Казали че не става, сега се опита да предложи друг вариант на командващия. Казали му отново да пусне запитване. Това запитване ще върне отговори с милиард и 500 или повече за два кораба, което ще е различно от тези 820, с които можеха да построят. Става въпрос, че не е честно за един вид въоръжени сили да положат огромни усилия – повярвайте, до изнемога, тук живяха и спаха, и на тези хора да им кажем накрая: „Вие сте виновни, че сте провалили проекта“. Това, че вкараха вътре ДДС-то, това провали проекта – 160 милиона по-малко. Ако бяха останали тези 820 милиона, щеше да има трима-четирима минимум желаещи да строят и някой щеше да спечели проекта. Но да им кажем: „Господа, влизат парите за Вас в ДДС-то и се спасявайте с шестотин и няколко, а за останалите не – от централния бюджет“. От централния бюджет ще осигурим 500 милиона за ВВС и двеста или триста милиона за Сухопътни войски, защото 20% на тези милиарди са толкова. Това означава да затрием флота и да сложим тези 500 милиона и да ги дадем да купим бойни машини и самолети. Не е нормално! Казахме: вървят трите! Това беше решението на Народното събрание. Ако ще е така, наистина Министерството да си направи приоритети, да преразгледа нещата, но по този начин внесени са изключително нечестни към единия вид въоръжени сили. Това граничи с подигравка и затова така реагирам, не само че съм адмирал. Видях как го преживяха обикновените капитани, лейтенанти, капитани трети ранг, които живяха тук и спаха месеци наред, за да направя нещо, да намерят изход от това положение. Командващият в момента предлага такъв изход, но хората на министъра явно не искат да го правят.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Смятам, че наистина този въпрос трябва да доложи на министъра, в залата и също така на блицконтрол.
Други важни теми?
Благодаря, закривам заседанието. Успех на всички!