1. Представяне в Комисията по отбрана на удостоените с указ на Президента на Републиката офицери с висше военно звание в съответствие с чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л

№ 30

На 17 май 2018 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне в Комисията по отбрана на удостоените с указ на Президента на Републиката офицери с висше военно звание в съответствие с чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Константин Попов – председател на Комисията.

* * *

 
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията.
От Министерството на отбраната в заседанието днес ще участват: заместник-министър Анатолий Величков, госпожа Ваня Деневска – парламентарен секретар, и господин Людмил Михайлов – директор на дирекция „Управление на човешките ресурси“.
Дневният ред Ви е изпратен предварително:
1. Представяне в Комисията по отбрана на удостоените с указ на Президента на Републиката офицери с висше военно звание в съответствие с чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предполагам, че сте информирани – в Министерския съвет бяха представени, приети и ще бъдат предложени вече за обсъждане и в Комисията по отбрана, и в пленарната зала проектите за инвестиционни разходи – два проекта. Предвиждам обсъждането в Комисията да стане на 31 май засега. Мисля, че вече са пристигнали в Народното събрание. Всеки, който има интерес, може да се запознае с тях – нека да има достатъчно време да ги прегледаме, за да можем да ги поставим на обсъждане в залата. Това е една добра новина, която аз лично приветствам – толкова дълго я чакаме.

Преминаваме към първа точка от дневния ред.
Първо да поздравим началника на отбраната генерал Боцев. Честито най-висше офицерско звание! Успех в отговорната дейност, успех и на всичките Ви подчинени!
Сега ще си позволя да дам думата на заместник-министър Величков – няколко думи за генерал Боцев, след това, разбира се, ще дам думата и на генерал Боцев да каже няколко думи за него самия, ако смята за необходимо, за Българската армия, след което – въпроси и изказвания.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията по отбрана, съгласно чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България офицерите, след удостояване с висше военно звание с указ на Президента на Републиката, се представят в Комисията по отбрана. Днес ще бъдат представени трима военнослужещи, удостоени с висши военни звания – генерал Андрей Илиев Боцев, бригаден генерал Васил Генков Лазаров и флотилен адмирал Георги Пенев Пенев.
С Ваше разрешение, господин Председател, и по настояване на министъра на отбраната аз ще представя генерал Боцев, а след това генерал Боцев ще има честта да представи останалите двама, удостоени с висши военни звания.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър. Ако имате работа, разбира се, можем да закрием заседанието, но в Закона – не искам да правим изключения, политическото ръководство – министър, заместник-министър представят. Така е записано, мисля, че и така е редно.
Така че можете да продължите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Продължавам.
Генерал Андрей Илиев Боцев – началник на отбраната, с Указ № 98 от 18 април 2018 г. на Президента на Република България е удостоен с висше офицерско звание „Генерал“, считано от 6 май 2018 г.
Генерал Боцев е роден на 26 ноември 1959 г. в град Гоце Делчев, област Благоевград. Образование – висше, образователно-квалификационна степен „Магистър“, с военни квалификации: Военна академия „Георги Раковски“ – „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“, Военна академия „Георги Раковски“ – „Общовойскови – Командно-щабни“, Висше военно училище „Васил Левски“ – „Мотострелкови войски“.
На военна служба от 1981 г. Заемал е следните длъжности, които изискват висше офицерско звание: „Заместник-началник на Щаба по подготовката на Сухопътни войски“, „Заместник-началник на Сухопътни войски“, „Началник на Щаба на Сухопътни войски“ и „Командир на Сухопътни войски“.
Генерал Боцев владее английски език по изискванията на STANAG 6001 на НАТО. Завърших.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Колеги, заповядайте за въпроси, изказвания.
Генерал Боцев, заповядайте, ако имате готовност.
ГЕНЕРАЛ АНДРЕЙ БОЦЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа членове на Комисията по отбрана! Радвам се, че присъствам тук, при Вас, след удостояването ми с най-висше офицерско звание. Благодаря на всички за съвместната работа през изминалата година и се надявам, че ще продължим да работим в същия дух, както и председателят на Комисията спомена.
Успяхме да подготвим проектите с инвестиционни разходи за Военновъздушните сили и за Сухопътни войски. В петък на Пи-2 борда (Борд за управление на портфолио от проекти) след промените е минал и проектът на Военноморските сили. Надявам се до края на месец май да го приемем на Военен съвет и до юни – на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента беше постигнато съгласие до края на юни трите проекта да бъдат приети от Народното събрание.
Споменавал съм и друг път пред Вас кои са приоритетите. Основният приоритет пред моя екип – първо, да кажа, че аз съм екипен играч и слушам мненията на всички мои подчинени, съответно работим заедно, в екип, и вземаме най-правилното решение, въпреки че решението се взема от началника на отбраната, за което той си носи отговорност, но по принцип решенията ги вземаме колективно.
Като основни приоритети пред нас – попълване, спиране на теча на личен състав от Българската армия и въоръжените сили; увеличаване в тази връзка приема на офицери във военните училища; провеждане на колкото се може повече конкурси спрямо квотата и парите, които са ни отпуснати за попълване на некомплекта. Другата важна цел пред военното ръководство са проектите – не само основните да минат стъпките, да се сключат договори и да започне превъоръжаването на армията, но и другите проекти, които изискват по-малко средства, но също носят допълнителни способности съгласно „Цели за способностите 2017“. По тях продължаваме да работим.
Не на последно място, приоритет на военното ръководство е повишаването на бойната подготовка и бойната готовност. Снощи късно се прибрах от конференция на Военния комитет на Европейския съюз и на Военния комитет на НАТО. Трябва да знаете, че за първи път присъствам на конференция, на която много остро се поставя въпросът за бойната подготовка и бойната готовност, както и за превъоръжаването. Едва ли не: или правите нещо, или който не прави – да заминава. Досега предполагам, че и Вие не сте присъствали – малко пό лежерно минаваха, но твърдо се постави въпросът особено за мобилността, където има пълен консенсус между началниците на отбраната на Военния комитет на НАТО. Много добре знаете, че инфраструктурата и тези процедури са 90% на цивилни институции, които сериозно трябва да се заемат с този въпрос, защото една операция, без да си осигури логистика, придвижване и осигуряване, е обречена на неуспех.
Другата основна цел, по която и в момента работим (по всички тези цели, които сме си поставили, се работи), е актуализиране на всички доктринални, концептуални документи, да можем да ги адаптираме към съвременните условия. И ред други неща, но мисля, че те не заслужават чак толкова Вашето внимание. Готов съм, ако има някои въпроси, да отговарям. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал. Наистина точно това очаквахме – да чуем основните приоритети, по които ще работите и за които ще настоявате.
Заповядайте, колеги.
Господин Велков, заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Бих искал да кажа – на генерал Боцев му честитих още на 6 май, че той отговори на това, което смятах да го питам. За мен лично е удовлетворение и чест да работя с генерал Боцев, още повече – от справката, която виждам, че ние сме „газили една и съща кал“, само че той много повече от мен. Общовойскови офицер, сухопътен командир, завършил е този профил в Академията – командващ, стратегическия курс. Очевидно това, което получи като звание, е допълнение за престижа на Българската армия.
Неслучайно, преди да започнем, ние си говорихме, господин Генерал, за онова звание „Генерал от пехотата“ преди 70 – 80 години, което е било най-висшето военно звание. Всъщност това е първият наш, в момента, 4-звезден генерал от пехотата!
Провокиран бях от онова, което чух от присъствието Ви на форума снощи. Без съмнение, оперативната съвместимост не е само в онези измерения, за които ние говорим – обикновено се дават за пример Военновъздушните сили, тоест военнотехническата, но и онази – ето, хващам се за думите му – доктринално-концептуална съвместимост. Оказва се – от това, което чувам и което знам, че ние имаме още доста да работим по тези въпроси, че не сме в съответствие дори и по отношение на нормативни документи, по които следва да се работи. Смятам, че Комисията ще има своето значение в това и ще продължи в този дух.
И нещо много интересно забелязах, че срокът на изтичане на службата на генерал Боцев е годината, когато изтича и мандатът на парламента. Тоест ако всичко това се случи, ние ще бъдем заедно на тази маса още минимум три-четири години – ако е така, разбира се. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря.
Между другото, не е като реплика – дуплика. В Министерството на отбраната доста се поработи по доктринална база – и генерал Симеонов знае, много се поработи. Разбира се, че обстановката се променя, трябва да се допълват нещата, трябва да се осъвременяват, но господин Велков е абсолютно прав, защото всъщност отбраната не е единствено и само Министерството на отбраната. Всички други ведомства имат отношение по този въпрос.
Тук е и заместник-министър Величков – наистина ще трябва да се види какви са изискванията към другите ведомства. Говорил съм като началник на отбраната – тогава беше министър Павлова, именно за тази мобилност, което спомена и генерал Боцев, че си има изисквания към тези рокадни пътища и така нататък, трябва да може да носи определени товари, разтоварища, да имат определен капацитет пристанищата, да са изработени по специални изисквания. Това по някакъв начин трябва да влезе в нормативната база на държавата при изграждането на такива съоръжения. Наистина има много работа и аз благодаря за този коментар.
Други колеги?
Заповядайте, адмирал Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, господин Заместник-министър, господин Генерал, колеги! И аз искам да се присъединя към изказалите се – да поздравя генерал Боцев с четвъртата звезда, с продължаване на командването на Българската армия и да му пожелая много здраве, мъжество, мъдрост, сила, да изведе Българската армия на по-добри хоризонти, отколкото е сега. Затова, освен нашето съдействие и пари, трябва и мъжество, трябва и сърце, трябва да се върне бойният дух – пожелавам му го.
Господин Велков, по отношение на документите – документите ни по отношение на НАТО са много отдавна и напълно в съответствие с всички, вече 14 години сме в НАТО и съм сигурен, че е така. Въпросът е, че се промени много стратегическата среда и има нови неща, които излизат сега, нови са и за НАТО. Те са не само НАТО и Европейският съюз. Там пък съвсем трябва, там е неизорана нива – много трябва да се работи в съответствие с онова, което се случва около нас, с обстановката, да сме готови да изпълним главната мисия на цялата организация НАТО – да защитаваме нашите държави членки.
Само една бележка към написалите кадровата справка на господин генерала. Последното написано е „Началник на отбраната в администрацията на МО“ – няма такова определение. Той е началник на отбраната не в администрацията на МО, а е началник на отбраната – във всички закони така е написано. Така го свеждате до някой администратор в Министерството на отбраната, то просто не е вярно. Неправилно е написано – той е в Министерството, но е началник на отбраната, само това му е длъжността. Това ми направи впечатление.
Още веднъж – успех, господин Генерал!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Генерал, освен онова, което господин адмиралът каза – като пишем къде и какво е служил, човекът няма как да бъде командир на полк в полк. Нека администрацията да си върши работата, защото тази справка звучи малко несериозно: „Командир на полк в 28-и мотострелкови полк“.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за забележките.
Други колеги?
Генерал Симеонов, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, най-напред да честитим на генерал Боцев четвъртата звезда, да е жив и здрав, дълги години да я носи! Само здраве, успехи, упоритост при преодоляване на трудностите, защото трудностите са изключително много на настоящия етап – те не са от вчера, продължават дълго време. Не се съмнявам за нещата, които бяха казани от генерал Боцев по отношение на това, което предстои, че ще се положат всички усилия, за да се направят.
Едно пояснение по-скоро за информация на колегите, които са тук – още 2012 г. някъде подписахме с адмирал Локлиър – командващия на южното командване по това време, че Планът за присъединяване към НАТО е завършен, тоест всички документи, всички неща са синхронизирани и изпълнени. Това беше подписано най-официално в Министерството на отбраната.
Онова, което добави адмирал Манушев, е точно така. Само едно допълнение ще направя, че има много центрове, които са подчинени на Съвместното командване по трансформацията в Норфолк, но има един чисто американски Джойнт Уорфер център – там е мозъкът на американската армия. Там всички операции, които се планират сега – има операции, които са с 30 години напред. Това, което е съобразено, разбира се, с обстоятелствата – политическата и военна обстановка по света, точно за това става дума, че Българската армия, респективно Министерството на отбраната, всички щабове трябва да работят в тази насока, за да бъдат в крак с времето, в което не се и съмнявам – има достатъчно специалисти и в Щаба на отбраната, и в Съвместното командване на силите, видовете въоръжени сили, и в администрацията на Министерството на отбраната.
Наистина тук трябва да се консолидираме около това да помагаме на началника на отбраната, на Щаба на отбраната и на командващите видове въоръжени сили, за да могат да реализират тези неща. Тази пословична модернизация – най-сетне сме свидетели (беше казано преди малко и от генерал Боцев, че вече има решение на правителството), дай боже да се случи, след 14 – 15 години чакане трябва да има обновяване на техниката, за да имат още по-голямо самочувствие нашите командири и достойно да изпълняват, както досега, своите задължения, а не само със стари видове техника – те заслужават много повече.
Честито, господин Генерал – още веднъж!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Само за да напомня на колегите – генерал Боцев каза поне трите основни проекта: личен състав, модернизация, бойна готовност и бойна подготовка. Това е добре, но ние може би ще го питаме и в бъдеще по тези три теми като стъпки, конкретни мероприятия, срокове и така нататък, какво, как се предвижда, какви резултати се постигат. Просто давам насоки за теми, които можем да избираме и в момента.
Заповядайте, генерал Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Генерал, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми генерал Боцев! Искам да кажа, че основно познавам генерал Боцев от началник-щаб на Девета танкова бригада и оттогава до последните си дни в армията сме били заедно във войските. В момента армията има възможността да получи решение на въпросите, които са изостанали досега, или най-малкото да използваме капацитета и на Комисията да ги поставим пред обществото. Точно тези три въпроса, които поставя приоритетно генерал Боцев – някои от тях да ги решим: не само модернизация на основните видове въоръжени сили, но и на останалите родове и специални войски, и най-вече за личния състав.
Постоянно ме питат примерно: ще увеличите ли годините за пенсиониране? Да могат да останат някои, дори и полковници, по-дълго в армията, защо не и генерали.
Ще намалите ли годините примерно за пенсиониране? Да имат право да си получат пенсията и да останат на същите длъжности.
Следващото – увеличаването пък на заплатите на всички нива, да се реши кадровият проблем. Каквато и модернизация – виждате, че тя се случва много бавно, а понякога, когато има пари и силово, пък става много бързо. Но мотивацията и подготовката на личния състав с годините се забавят и тези въпроси трябва да ги поставяме.
Освен това, тук стана въпрос – генерал Попов ме провокира малко за тези фронтови и рокадни пътища. Ние трябва да възстановим, може би в цялото общество, отговорността на всички министерства по подготовката на страната за отбрана и за изпълнение на задълженията си в общия план. Само Министерството на отбраната и в частност Щабът на отбраната не могат да решат този въпрос. Виждате, че при една кризисна ситуация дори нямаме кризисен център, който да работи на национално ниво. Стават смехории, за които ние, генералите дори от резерва, запаса, си мълчим, защото това, което се случва, понякога не е нормално – да не кажа, че е смешно.
Вярвам, че генерал Боцев ще има смелостта да постави тези основни въпроси. Не е задължително дори през мандата, който каза Славчо Велков, те да се решат, но трябва да са на дневен ред пред обществото. Може би ще дойдат по-способни и по-активни от нас да ги решат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Други колеги?
Очевидно има много неща, които могат да се дискутират с началника на отбраната. Знам, че завърши анализът на Плана за развитие, на Програмата за развитие – това, което дава насоките за по-нататъшна работа; отношение към Европейския съюз, европейско право – много, много други въпроси, които възникват; други ведомства – кой, къде, какво; законодателна база – имаме проблеми и със Закона за отбраната и въоръжените сили по отношение на другите ведомства. Има много сериозни неща, които трябва да се дискутират. Така че смятам да планираме и да поканим генерал Боцев на едно закрито заседание на Комисията по отбрана – да говорим по тези въпроси сериозно.
Да благодарим за участието на генерал Боцев. От името на всички да му пожелая успехи, живи и здрави – неговите подчинени да работят в интерес на България! Дай боже наистина да намираме верните решения взаимно.
Благодаря Ви, господин Генерал. (Реплика от генерал Андрей Боцев при изключени микрофони.)
(Реплика от народния представител Славчо Велков при изключени микрофони.)
Добър въпрос, но това може би по-скоро е и към заместник-министъра. Между другото, в точка „Разни“ смятах да го обсъдим – за „Хемус“ (изложението „Хемус“ в Пловдив) предполагам, че доста от членовете на Комисията ще бъдат заинтересувани. За информация, най-вероятно ще организираме общ транспорт. Да знаете, че ще има представители на Комисията по отбрана на „Хемус“. Надявам се, че сътрудниците разбират указанията ми.
Ще помоля да поканите генерал Лазаров.
Заповядайте, господин Генерал.
Честито, господин Генерал! С пожелание за успех, пълна реализация!
Едно пояснение към Комисията по отбрана – генерал Лазаров е назначен за съветник към Президента, но ще бъде представен от заместник-министъра, защото той си е в щата на Министерството, а не е уволнен, така че сме абсолютно по процедура.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, бригаден генерал Васил Генков Лазаров – съветник на върховния главнокомандващ по военната сигурност. Назначен е с Указ № 99 от 18 април 2018 г. на Президента на Република България. Същият е удостоен с висше офицерско звание „Бригаден генерал“. Назначен е на заеманата длъжност, считано от 6 май 2018 г.
Роден е на 2 май 1963 г. в град Омуртаг, област Търговище. Образование – висше, образователно-квалификационна степен „Магистър“. Военните квалификации: Военновъздушен колеж „Максуел“, Алабама, САЩ – „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“; Военна академия „Георги Раковски“ – „Организация и управление на оперативно-тактическите формирования от Военновъздушните сили“; Висше военновъздушно училище „Бенковски“ – „Летец-пилот“ за Военновъздушните сили.
На военна служба е от 1987 г. След придобиването на квалификационна степен „Магистър“ по специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“ е заемал следните длъжности: „Командир на Военновъздушна учебна база „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия, „Заместник национален военен представител“, в същото време и „Координатор по интеграцията и оперативната съвместимост с НАТО“ в Брюксел, Белгия, и „Командир на База за командване, управление и наблюдение“ – София.
Бригаден генерал Лазаров владее английски език, ниво 3-3-3-3 по изискванията на STANAG 6001 на НАТО.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Господин Генерал, съвсем накратко – каквото смятате, че е важно да споделите с Комисията относно Вас, относно това как виждате бъдещата си работа.
Заповядайте.
БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ВАСИЛ ЛАЗАРОВ: Може би още няколко щриха от моята военна биография. Тридесет и една години служба – основната част от службата ми премина в Авиобазата в Граф Игнатиево като летец-изтребител. Бил съм командир и на още едно поделение – 26440, Военно ръководство на въздушно движение. Освен това, имам още един тур в чужбина като началник-отдел „Тренировки“ в Компонентното командване на Военновъздушните сили на НАТО – Север, Рамщайн.
Бих могъл да говоря малко повече за последната си работа, тъй като там изкарах 2 години 7 месеца като командир на Базата за командване, управление и наблюдение, която се занимава основно с въздушния суверенитет на страната и с носенето на бойно дежурство по Еър полисинг, както и с комуникациите, радиолокационното наблюдение, управлението на въздушното движение, с най-големия състав в едно формирование от българските ВВС – над 1700 души.
За новата си работа – разбира се, още съм в период, когато се запознавам и със задълженията си, и с длъжностната характеристика. Между другото, аз съм на щат в Министерството на отбраната – Вие отбелязахте, и съм един вид командирован в Президентството, така че да подпомагам работата на Президента в изпълнение на конституционните му задължения като върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България. И по длъжностната характеристика, и по вътрешните правила на Администрацията на Президента имам около 9 групи задължения, които сега внимателно изучавам, но основната от тях е да поддържам контакта и информираността на Президента на Републиката с въоръжените сили; да го осведомявам относно процесите на подготовка, на бойна готовност; и да изготвям становища по геостратегическата среда в различните й аспекти.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Заповядайте, колеги.
Заповядайте, господин Генерал.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Познаваме се с генерал Лазаров – беше в моята ескадрила, след това като командир на база – той беше командир на ескадрила. Оттам се познаваме, предполагам, че при генерала положението горе-долу е същото.
Най-напред искам да честитя новото звание, със здраве да си го носите, господин Генерал, и достойно да изпълнявате задълженията, в което аз не се съмнявам, отчитайки Вашия опит в Рамщайн, в Брюксел и на други места, където сте работили, включително и във Военно ръководство на въздушното движение, и в Базата за управление и командване. Този опит ще помогне за най-отворените и текущите въпроси между НАТО и Европейския съюз – говоря за военните комитети на тези две институции, връзката с Президентството и Министерството на отбраната. Мисля, че е точният човек на точното място, затова пожелавам успех.
БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ВАСИЛ ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Генерал.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ще си позволя също да кажа няколко думи за генерал Лазаров – познаваме се от много години. На всяка една длъжност се е представял перфектно. Като командир на Авиобазата в Долна Митрополия се справи абсолютно перфектно – не знам дали е записано или не, мисля, че е пропуснато, но е така. Спомням си само един случай – дотогава хората летяха на по една смяна, като отиде генерал Лазаров, започнаха да летят на по три, нови задачи, изключително сериозна работа.
Изключително сериозна работа и като командир на База КУН (База за командване, управление и наблюдение) – изключително сложна структура. Отзивите от работата му в щабове на НАТО са наистина перфектни.
Надявам се, че сега като съветник на Президента, на тази нова позиция ще имаме добра комуникация.
Да Ви пожелая успех! Всичко най-добро.
БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ВАСИЛ ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Генерал.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Други колеги?
Господин Велков, заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви.
Най-напред – честито, господин Генерал.
БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ВАСИЛ ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Аз съм виждал преди години господин генерала не тук – в България, във връзка с една медицинска евакуация на голямо количество ранени от Афганистан в Рамщайн. Направи ми впечатление тогава, че една жена командваше 84 служители, които правеха медицинска евакуация, но това е отделно.
Господин Генерал, нека да се намеси Комисията във връзка с тези недомислия, които мисля, че са, както миналия път обсъждахме – награди: Награден знак за вярна служба под знамената ІІІ степен – 15 октомври 1998 г., Награден знак за вярна служба под знамената ІІІ степен – 11 октомври 2002 г. Има ли смисъл – два пъти ІІІ степен? Не е сериозно. Мисля, че по някакъв начин ние трябва да въздействаме върху това. Заслужили български офицери, генерали и летци – просто апелирам.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да, смятам, че този въпрос много основателно беше поставен и от адмирал Манушев – всички сме го възприели много вярно.
Под формата на шега, разбира се – ако Министерството на отбраната не вземе положението в свои ръце, ние ще променим Закона – Комисията по отбрана ще започне да раздава наградите. (Весело оживление.)
Други колеги? Няма.
Успех, господин Генерал – на Вас, на семейството Ви всичко най-добро желая!
БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ВАСИЛ ЛАЗАРОВ: Господин Генерал, благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Нека да заповяда и флотилен адмирал Пенев.
Заповядайте, господин Адмирал.
Господин Адмирал, честито от името на Комисията по отбрана, здраве, щастие и успехи!
Заповядайте, господин Заместник-министър, за представяне.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията по отбрана! Третият висш офицер, който представям, е флотилен адмирал Георги Пенев Пенев – заместник-командир на Военноморските сили. С Указ № 101 от 18 април 2018 г. на Президента на Република България е удостоен с висше офицерско звание „Флотилен адмирал“ и е назначен на заеманата длъжност, считано от 6 май 2018 г.
Роден е на 19 август 1969 г. в град Провадия, област Варна. Образование – висше, образователно-квалификационна степен „Магистър“. Военна квалификация: Военна академия „Георги Раковски“ – „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“, Военна академия „Георги Раковски“ – „Организация и управление на оперативно-тактическите формирования от Военноморските сили“, Висше военноморско училище „Вапцаров“ – „Корабоводене“.
На военна служба е от 1994 г. След придобиването на квалификационна степен „Магистър“ по специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“ е заемал следните длъжности: „Началник на щаба на флотилия бойни и спомагателни кораби“ – Бургас, „Началник на щаба на Военноморските сили“ – Варна.
Флотилен адмирал Пенев владее английски език ниво 2-2-3-2 и френски език ниво 2-2-2-2 по изискванията на STANAG 6001 на НАТО. Завърших.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Господин Флотилен адмирал, няколко думи за Вас, ако искате да допълните нещо и предвид новото звание, позиция. Заповядайте.
ФЛОТИЛЕН АДМИРАЛ ГЕОРГИ ПЕНЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател на Комисията по отбрана, уважаеми господа членове на Комисията, господин Заместник-министър на отбраната! Чухте основните неща, които са свързани с моята автобиография, и основните позиции, които съм заемал във Военноморските сили. В допълнение това, което искам да кажа, е, че съгласно длъжностната характеристика на заместник-командир на Военноморските сили моите основни задължения са свързани със заместване на командира на Военноморските сили при неговото отсъствие, тоест аз съм длъжен да познавам в пълен обем състоянието на силите и средствата от Военноморските сили, което считам, че за момента успявам да постигна.
Посочените длъжности, които съм заемал, ми позволиха да познавам Военноморските сили в много добра степен, преди да постъпя на длъжността „Началник на щаба на Военноморските сили“, тъй като знаете, че флотилията „Бойни и спомагателни кораби“ е основно формирование във Военноморските сили. Това, че бях началник на щаба изключително много ми помогна, за да придобия по-широка представа за способностите на Военноморските сили като цяло.
На новата длъжност тепърва ми предстои да усвоя още знания и да придобия умения, които, надявам се, във възможно най-кратък срок ще мога да изпълня в пълен обем, за да мога наистина да изпълнявам задълженията си съгласно изискванията.
Приоритетите пред Военноморските сили, които съответно ще бъдат мое задължение – знаете всички, поддържането на способностите на Военноморските сили в степен, която да позволява изпълнение на задачите ни както на национално ниво, така и в Алианса. Това е непосредствено свързано със състоянието на силите и средствата, тоест на преден план в момента стоят проектите за модернизация на Военноморските сили, проектът за придобиване на нов кораб и проектът за частична модернизация на съществуващите на въоръжение фрегати. Това за момента може да се каже, че е основният приоритет пред командването на Военноморските сили, за да пристъпим към реализация на тези проекти.
Други приоритети, които са пред нас – запазването на личния състав и попълването с личен състав, който ни е необходим към момента. Непопълнението е от порядъка на 14%, което създава затруднения, особено във формирования, където не е възможно липсващите хора да бъдат замествани по длъжностно разписание, тоест така или иначе ги заместваме, но е доста по-трудно. Запазването на личния състав, мотивацията на хората да останат да служат е един от основните приоритети, стоящи пред командването на Военноморските сили, респективно и пред мен.
Бих казал, че това са основните неща. Ако, разбира се, има необходимост, съм готов да отговарям на въпроси.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
Колеги, заповядайте.
Господин Адмирал, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Господин Председател, господин Заместник-министър, господин Адмирал, колеги! Не мога да не кажа няколко думи за флотилен адмирал Георги Пенев. Познавам го от лейтенант – като дойде, аз бях заместник-командир на Военноморската база. Прекрасен флотски офицер, минал през най-гъстото и трудното в службата си. Като му прочетете кадровата справка, надали ще Ви направи впечатление – шест години е бил старпом. Знаете ли какво означава старши помощник на фрегата? Ходил си е в най-добрия случай 10 вечери вкъщи – няма съботи, няма недели, няма нищо. Това е старпом – кучето на кораба, така му викаха едно време.
След това – 8 години началник-щаб. Службата му не е била изобщо лека, даже се чудя как не му е побеляла косата съвсем. Но да си старши помощник и да си толкова години – 8, началник-щаб е наистина много трудно. Напълно заслужено флотилен адмирал Пенев стана заместник-командир на Военноморските сили.
Той е един от най-активните участници в работата по проекта – няколко месеца изкара. Пожелавам му успех…
ФЛОТИЛЕН АДМИРАЛ ГЕОРГИ ПЕНЕВ: Благодаря Ви.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: …наистина да се случи това нещо до края на месец май, юни месец да влезе в Министерския съвет и да дойде в Народното събрание проектът на Военноморските сили, защото там ако беше по този начин решен, както за тези два проекта, вече щяхме да имаме договор и да строим кораби. Тоест ако беше ДДС извън 820-те милиона, сигурно щяхме да имаме проект сега. Надявам се да се постъпи по същия начин, както за останалите два вида въоръжени сили и флотът да си получи това, което трябва да се направи – да се модернизира.
Пожелавам на флотилен адмирал Пенев успех на тази длъжност „Заместник-командир на Военноморските сили“, той е вторият човек след командващия и на него пада цялата отговорност и работа по подготовката на флота, по бойната подготовка, по състоянието, по оперативната съвместимост, изобщо по всичко, което има във флота. Пожелавам му успех, да е жив и здрав! Напред! Попътен вятър, господин Адмирал!
ФЛОТИЛЕН АДМИРАЛ ГЕОРГИ ПЕНЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
Други колеги?
Господин Велков, заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви.
Трябва да кажа, че съм леко развълнуван, тъй като откривам, че флотилен адмирал Пенев е най-младият човек с лампази в момента в Българската армия, и то не от вчера.
И друго – да му кажем, че точно около тази маса беше легитимирано званието „Флотилен адмирал“, благодарение на инициативата на адмирал Манушев, на председателя на Комисията и подкрепата в Народното събрание.
Това, че ние имаме хора на такава възраст на такива длъжности, може само да ни радва – 1969 г.! Моята дъщеря е този набор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Други колеги?
Генерал Симеонов, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Най-напред – честито, господин Адмирал! Да сте жив и здрав! С командващия флота да бъдете страхотен екип, имате възможност едно интелигентно командване да направите във флота, както и досега сте го правили, и Българският флот да си заеме достойното място във въоръжените сили с нови кораби, дай боже по Ваше време да стане – на Вашия командващ и Вие като заместник-командващ! Българските моряци да бъдат мотивирани да изпълняват с чест и достойнство своите задължения! Честито – още веднъж!
ФЛОТИЛЕН АДМИРАЛ ГЕОРГИ ПЕНЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Други колеги? Няма.
Закривам дискусията.
От името на Комисията още веднъж – успех, радваме се за Вашето назначение и адмиралското звание!
Към колегите да се обърна – имаме наистина прекрасни генерали, адмирали, трябва да си ги поддържаме и да се грижим за тях. Благодаря Ви.
Приключваме с точка първа.

Отиваме към точка „Разни“.
По точка „Разни“ нямам нещо особено, но имаме доста предложения от командири за изнесени заседания на Комисията. Знаете, имахме предложение от началника на Военноморското училище. Имаме предложение от началника на Военния университет, имаме предложение от Троян. Ще ги пообмисля, ще поговоря с колегите и ако нямате нищо против, след като ни отмине огънят по проектите, които дай боже да гледаме на 31-ви – Доклада по състоянието на отбраната, някъде юни месец да организираме едно изнесено заседание.
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Генерал, ако приемем, че първото ще бъде във Велико Търново, Ви обещавам богата културна програма, извън посещението в Националния военен университет.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Михов. Всички оценяваме Вашата ангажираност.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Използвам лапсуса на генерал Симеонов по повод командващия Военноморските сили и си мисля дали не е време да си върнем командващите видове въоръжени сили като наименование, за да не ги бъркаме с командири на родове войски. Казвам го съвсем сериозно, защото все пак… (Реплика при изключени микрофони.)
Мисля, че е нормално да имаме някаква градация в това кой е командир и кой е командващ. Питам само и го давам като идея. Повтарям, използвам лапсуса на генерал Симеонов, който нарече „командващия ВВС“.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това е дълъг спор, дълга дискусия – човек трябва да вникне в съдържанието на онова, което е като наименование. Всъщност лично мое мнение – няма никакво значение дали ти казват „командващ“ или „командир“, когато не е изпълнено със съдържание. „Командващ“ означава ти сам да имаш възможността и да си, както се казва на английски – commander-in-chief. Тук вече отиваме в дълбокия спор доколко един командващ е такъв. (Реплики при изключени микрофони.) Сега темата не е това.
Става въпрос – само за информация, ако нямате нищо против, ще поговорим и ще организираме едно изнесено заседание, ще видим къде точно.
„Хемус“ е на 30-и (изложението), мисля, че откриването е в 10,00 ч. – в Пловдив.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, понеже си говорихме – извинете, че Ви прекъсвам, да се върнем на „командващ“ и „командир“. Имаме си командващ в армията – командващия на Съвместните сили. Някак си са объркани понятията, затова Ви го казвам.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Защото той оперира с всички останали видове въоръжени сили – това е целта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Аз записах, господин Председател, ще предам – със сигурност Министерството ще се съобрази. Разумно е предложението това да се случи след „Хемус“, включително тогава ще имаме готовност да сме приключили с проекта за инвестиционен разход за кораба.
Информирам само, че на 21-ви имаме Пи-2 борд, Портфолио проекти борд (Борд за управление на портфолио от проекти), на който ще бъде разгледан проектът с измененията, след което същия ден ще имаме политико-военно направляваща работна група. Знаете, тя е в състав двамата заместник-министри плюс началника на отбраната. Затова бързаме в тези кратки срокове да успеем да се включим в дедлайна (deadline), който ни е поставен.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Ако има нещо друго… (Реплика от народния представител Славчо Велков при изключени микрофони.)
За изпитанията на бойната машина нека всеки да си го организира, както смята за удобно. Не смятам да ангажирам Комисията по някакъв начин. (Реплика от народния представител Таско Ерменков при изключени микрофони.)
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Генерал, ако сме в „Разни“, после в Народното събрание, когато обсъждаме проектите и ги приемаме, ще има хора, които ще започнат да се изказват, без да са виждали машината – за това става дума!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Закривам заседанието. Благодаря Ви.

(Закрито в 15,30 ч.)