1. Изслушване на Министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно т. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрания.
2. Законопроект за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30.05.2018 г.
3. Законопроект за ратифициране на Програмно споразумение № В 1381 между федералния министър на отбраната и спорта на Република Австрия, министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Република Кипър, Министерството на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Република Финландия, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, шведските въоръжени сили и Европейската агенция по отбрана относно многонационалното модулно медицинско формирование (M3U) № 802-02-15, внесен от Министерския съвет на 07.06.2018 г.
4. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 33

На 21 юни 2018 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно т. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрания.
2. Законопроект за киберсигурност, № 802-01-18, внесен от Министерския съвет на 30.05.2018 г.
3. Законопроект за ратифициране на Програмно споразумение № В 1381 между федералния министър на отбраната и спорта на Република Австрия, министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, министъра на отбраната на Република Кипър, Министерството на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Република Финландия, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, шведските въоръжени сили и Европейската агенция по отбрана относно многонационалното модулно медицинско формирование (M3U) № 802-02-15, внесен от Министерския съвет на 07.06.2018 г.
4. Разни.

Списъците на присъствалите на заседанието народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Константин Попов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Имаме кворум, откривам заседанието на Комисията по отбрана.
На нашето заседание ще присъства министърът на отбраната господин Красимир Каракачанов, заместник-министърът на отбраната господин Анатолий Величков, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Пламен Атанасов, господин Илия Налбантов, господин Георги Шарков. Разбира се, надявам се, по-късно да се присъединят и други колеги, които са по останалите точки.
Запознати сте с дневния ред. Ще го прочета. (Чете дневния ред.)
Има ли предложения по дневния ред?
Ако няма предложения, който е „за“ този дневен ред, моля да гласува. Против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА ПО АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА ОТБРАНА СЪГЛАСНО Т. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЯ.
Ще помоля по така установения ред да преминем към въпросите.
От парламентарната група на ГЕРБ аз имам един въпрос към министъра на отбраната.
Уважаеми господин Министър, всички се запознахме с част от обстоятелствата по случилия се трагичен инцидент с вертолет от авиобазата в Крумово със загинали пилоти. Това е, за огромно съжаление, втори такъв случай в рамките на 12 месеца. Знаем, че е назначена комисия, извършва се разследване. Най-вероятно конкретните резултати и причини ще излязат след време, но съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили, министърът на отбраната отговаря за безопасността на полетите.
Искам на базата на това, което се случи преди 12 месеца, на базата на оценка на работата, която най-вероятно сте си направили относно ситуацията, да кажете каква е политиката на Министерството на отбраната, за да не се допускат, или да се намалят, такива случаи, защото наистина това е нещо, което буди сериозна тревога във всички нас?
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Както спомена председателят на Комисията има комисия, „Военна полиция“ разследва случая, тоест обследва случая, прокуратурата се занимава със случая, 30 дни е срокът за доклада. Не искам да правя предположения, още повече че и заседанието е открито. Както знаете, две са версиите, които са възможни. Едната е техническа неизправност, другата е човешка грешка.
Аз не мога да се произнеса сега, а и не е редно, преди да има заключение на Комисията. Ще коментираме в подробности какво се е случило след като те излязат със своите заключения. Една според мен е мярката, която трябва да се вземе, без значение дали става въпрос за техническа неизправност или за човешка грешка.
Ако става въпрос за техническа неизправност, ако се установи това, се потвърждава тезата на ръководството на Министерство на отбраната, че са необходими средства за поддръжка на техниката.
Ако говорим за човешка грешка, тъй като нальота на летците е малък – 17 часа е за първите пет месеца и половина, когато се случва катастрофата, а това е изключително малък нальот, това означава, че трябва да се отделят пак средства за вдигане на наличната техника. Пак казвам, Комисията е открита и не знам докъде да се разпростирам с цифри и с бройки на хеликоптерната техника. Мога да кажа, че горе-долу две към едно е нелетящата към летящата техника.
Всъщност въпросът и в двата случая опира до пари. Защото, както и да го погледнем, нальота на летците е малък, необходимо е възстановяване на техниката, която стои, за да могат тези хора да летят. В случая миналата година във Варна, пилотът тогава имаше двадесетина часа за тези пет месеца, което е малко.
Още по-тревожно е и положението в Граф Игнатиево по отношение на нальота, но истината е, че нещата опират до средства, защото ремонта на хеликоптерите – и „Ми-17“, и „Ми-24“, и „Кугърите“, ако щете и „Bell“ – това изисква финансов ресурс.
Каквито и сметки да правим, горе-долу сметката е – аз съм я представил на финансовия министър и на премиера – мога да Ви кажа, че само от загубата на хеликоптера „Пантер“ миналата година, който струваше 25 млн. евро – за толкова е закупен, това са 50 млн. лв. Ако бяха осигурени в предишните години 50 млн. лв. за хеликоптерната техника, днес нямаше да говорим за катастрофата с „Пантер“ миналата година и сега с „Ми-17“, дотолкова, доколкото щеше да има повече налична техника, на която летците да летят и да запазват уменията си. Това е основната причина, а и основната мярка, която трябва да се вземе е: финансов ресурс за възстановяване на техниката.
Споменах неслучайно цифрата от загубата на „Пантер“, защото малко повече пари са необходими за възстановяване на летателната годност на – не е необходимо на цялата, но на петте оставащи „Ми-17“, да направим поне четири до пет „Ми-24“, да вдигнем още два, три „Спартан“-а. Това са средствата, които са необходими. Не са много, ако ги изчисляваме от гледна точка на това какво губим като техника и какво губим като човешки живот. Това са основните мерки, които трябва да се вземат.
По ресурсите на Министерството на отбраната, които ги имаме по бюджет, ние сме заложили и се бави сключването на договора, първо, поради обжалване и след това поради процедурите на Закона за обществените поръчки на хеликоптера „Ми-17“, за който ние имаме средства. Там средства са отделени и това не е проблем. Първо, имаше едно обжалване, след което изискването на Закона да се искат свидетелства за съдимост бави нещата, тъй като става въпрос и за фирмата, и за подизпълнителите на фирмата, която ще извършва ремонта. Това са много хора в Русия, които не изгарят от щастие да вадят свидетелство за съдимост на своите служители и така нататък, и това бави нещата.
Затова другата мярка, която трябва да се вземе, е да помислим за промени в Закона за обществените поръчки, защото се получава парадокс. Техника на Министерството на отбраната, която може да се ремонтира в завод на Министерството на отбраната, да се подлага на процедура, при която фирма, произвеждаща чорапогащници или продаваща банички, да ти обжалва процедурата.
Предложили сме някои неща. Не казвам, че това, което може би в чисто емоционален момент сме направили като предложение, за да решим въпроса един път завинаги, окончателно, е съвсем в унисон с всички европейски директиви. Това го осъзнавам. Точно поради тази причина, а и препоръката на премиера беше такава – и това съм изпълнил с моя колега, вицепремиерът Томислав Дончев, да синхронизираме нещата. Вчера съм запознал и правителството с предложенията, които сме направили. Той има своите бележки. Трябва да уточним какво допълнително да питаме по Закона, за да облекчим процедурата като време. Но освен средствата, които ние имаме, защото ние можем да се справим и със собствени средства – не искам да назовавам точната сума, но ще е около 1 млн. лв., за трите други хеликоптера „Bell“. От тук нататък ще се изискват допълнителни средства. Разбира се, това няма да са средства, които ще се похарчат за една година, защото то е невъзможно толкова много техника да бъде ремонтирана в рамките на една година, но в рамките на две години това е изпълнимо – за 2019 – 2020 г. да се случи. Това трябва да се направи. От тук нататък всичко друго са само догадки. Като казвам „догадки“ имам предвид сега, разбира се, всеки един от нас – и Вие сте се интересувате по темата, говорили сме и с Вас, всеки един от колегите в Комисията по отбрана е разбрал доста…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Не, не ни интересува само конкретния случай, разбира се.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Разберете ме, че не е логично сега да казвам мнение – имам такова, което е възможно да се окаже съвсем различно след края на работата на Комисията, която работи по въпроса.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Аз си мисля, че наистина трябват допълнително ресурси – допълнително към бюджета, разбира се, допълнително да се разгледат приоритетите в Министерството на отбраната и, както Вие казахте, да се намерят възможности за финансиране в такива сфери.
Радвам се, че отчитате и факта, че тези средства – дори и днес да Ви дойдат, това съвсем не означава, че утре хеликоптерите ще бъдат готови и че трябва да се вземат мерки и в този период. Тези мерки, разбира се, ще трябва да се разчита и на военната експертиза, да се оцени обстановката и по възможност наистина да нямаме такива тъжни инциденти за в бъдеще.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ако разрешите, господин Председател.
Пропуснах да Ви отговоря на част от въпроса – за мерките. Вие ме подсетихте с това, което казахте. Това, което в момента сме възложи, е работа по сключването на предварителни договори, защото Вие ме подсетихте, дори и сега парите да са тук. Исках с това да завърша, но просто ми избяга от главата.
Така е. Ето сега, ако се намери някаква теоретична възможност и някой да сложи тези пари на масата, при липсата на сключени договори – до момента е планирано колко средства има и се търси примерно договор за един хеликоптер „Ми-17“, трябва да се направят рамковите договори, за да може, ако бъдат осигурени тези средства, да се действа веднага, а не тепърва да се пристъпва към процедури и да се губи допълнително време, тоест има един мъртъв период от няколко месеца. Неслучайно затова сме разчели това, което съм представил на премиера и на финансовия министър – 2019 – 2020 г., дотогава с ресурсите, които имаме в бюджета.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
От БСП – господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, Вие си спомняте, че още от началото на това Народно събрание ние от „БСП за България“ заявихме, че по темата „Национална сигурност“ ще търсим консенсус и ще подкрепяме всички онези усилия, които са насочени за гарантиране на националната сигурност на държавата.
Като илюстрация и доказателство на това наше намерение преди две седмици си спомняте дебатите за проектите за инвестиционни разходи, които протекоха в парламента и които, въпреки че имахме забележки по тях, които бяха изказани от колегите, бяха подкрепени от нас – не безконфликтно, не с голямо удоволствие, с доста усилия положени от членовете на Комисията по отбрана от нашата парламентарна група, за да убедим ръководството на партията и цялата партия, че това наистина е един необходим разход. Спомняте си, че тогава бързахме за приемане на Проекта за инвестиционен разход, това беше идеята да ги обсъждаме толкова бързо.
Във връзка с това моите въпроси към Вас са няколко и са по темата за проектите за инвестиционен разход: за тези две седмици готови ли сте вече и какъв е времевият график, който имате като идея за реализиране поне на началните стъпки на проектите, от една страна?
От втора страна, въпросът който задаваме: Вие си спомняте, че когато гласувахме „за” тези проекти, Ви информирахме, че няма да бъдем странични наблюдатели на процеса, а ще искаме да имаме и текуща информация за това как вървят преговорите и въобще как върви този процес по реализиране на тези разходи, а не накрая да бъдем информирани само когато дойдат съответните договори за ратифициране, за да знаем и да сме в течение на това как ще се харчи общественият ресурс?
Пак като подточка към тези разходи е: докъде го докарахте с инвестиционния разход за ВМС и нямате ли там опасения да не се случи това, което се случи и с предишния такъв разход за Военноморските сили? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Във връзка с проектите, които гласувахме. Бойната машина… Това ще е по дати горе-долу, това е график, който сме си направили. Изпращане на поканите за предоставяне на оферти – до 25 юли; краен срок за подаване на въпроси и разяснения – 15 август; конференция за даване на разяснения – 23 август; краен срок за получаване на офертите – 25 октомври; отваряне на офертите – 29 октомври. Това леко са примерни графици, но това сме си очертали.
Представяне на участниците – 8 и 9 ноември; отваряне на ценовите предложения – 12 ноември; оценка на подадените оферти – до 20 ноември; провеждане на тестове за проверка параметрите на техниката – 5, 7, 8 декември, в този период; сключване на договори с избрания изпълнител, заложили сме – 19, 20 декември. Разбира се, пак казвам, това е примерен план.
По отношение на корабите имаме притеснения, като имаме предвид какво се случи миналата година. Заради това там нещата се оглеждат и малко по-бавно вървят.
Притеснения имаме. Имаме притеснения за всичките проекти. Защо да се лъжем и да си говорим красиви неща? Защото, възможно е да се служи всичко. (Реплики извън микрофоните.)
Възможно е да няма подадени оферти, включително. Макар че към момента интерес и към трите проекта – двата гласувани и този, който предстои да влезе, интерес се проявява от фирмите и то не от една или две.
Видяхте как се случи миналата година с корабите. Всъщност една-единствена фирма подаде оферта. Другите пак предявяваха интерес, поставяха въпроси: не може ли да променим това, да променим онова, най-вече по отношение на цените и ДДС-то. Не може! Така е гласувано от парламента. Накрая една фирма подаде оферта. Имаме притеснения, но както се казва, ще се опитаме да свършим работата, която зависи от нас по най-добрия начин и оттук нататък, дай Боже, нещата да се реализират.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Министър, ако може по същия начин конструктивно да получим отговор и за Проекта за инвестиционен разход за самолетите. (Реплика извън микрофона от заместник министър-председателя Красимир Каракачанов.)
Мен ме интересува все пак да го чуем.
Не чух и това, което беше част от въпроса, какъв е начинът, по който Министерството смята да ни държи информирани, без да се намесваме в неговата оперативна дейност?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Горе-долу същите са параметрите. Амбицията е до края на годината да сключваме договори. Така че параметрите не могат да се различават много във времето – ден, два, три напред, назад. Това са параметрите. (Реплика извън микрофоните.)
Комисията по отбрана. Може би, не знам председателят на Комисията и членове дали ще решат някои от заседания да бъдат закрити. Може би? Или, ако предложите други начини?
Казал съм, че моето желание е проектите да бъдат реализирани по максимално прозрачен начин. Защо? Защото отсега виждате, че има хора, които се опитват да си правят евтин пиар. Те дори не са научили каква е сумата на проектите – говорят за 6 милиарда, за съжаление, не са 6 милиарда. За съжаление, имаме само по-малко от 4 милиарда, ако бяха шест, щяха да бъдат по-различни нещата. Отсега се спекулира.
Аз не искам да се спекулира и да се оставя съмнение – било сега, било във времето, да се остава с впечатление, че някой е злоупотребил с тези обществени средства. Затова освен начина за отчет пред Комисията по отбрана – пак казвам, господин Председател, Вие ще решите дали да бъдат открити, или закрити заседанията и какво точно след това Вие ще изнесете, но може дори и под формата на срещи на Комисията с работните групи – всеки един начин, който Вие прецените, че е удачен, нашата амбиция е нещата да бъдат прозрачни и ясни, да бъдат свършени в интерес на армията и на обществото. От тук нататък ние сме отворени и няма да създаваме никакви спънки. Разбира се, информацията, която е конфиденциална, която касае ценови параметри и други неща, вече разчитам на всеки един от народните представители да на злоупотребява с нея, но това е намерението ни. Предлагайте и Вие варианти, ние сме отворени. Стига те да са законосъобразни, разбира се.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Радостно е, че Проектът на Военноморските сили ще влезе и то с ДДС, както го очаквам, защото това е правилното. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Колегите от „Обединените патриоти“? Няма въпроси.
От „Движението за права и свободи“ – няма.
От „Воля“ – няма.
От ГЕРБ?
Заповядайте, господин Адмирал.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, господин Министър! На една част от въпроса ми господин Министърът отговори. Естествено, моят въпрос щеше да бъде за Проекта за многоцелеви патрулен кораб – на какво ниво е и дали е съгласуван с останалите ведомства? Кога ще бъде гледан на Министерски съвет и кога ще дойде в Народното събрание? Надяваме се да бъде първата половина на месец юли, за да може да гласуваме и да може Флотът да започне да работи, за да има шансове като останалите до края на годината да сключи договор за постройката. Това е въпросът ми.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Утре, господин Адмирал, изтича срокът за междуведомственото съгласуване и веднага след това се придвижва към Министерския съвет и Народното събрание, но утре е срокът.
Аз използвам случая да благодаря на адмирал Манушев, защото и в предишния Проект, който още от 2016 г. бистрихме тук, в тази зала сме го обсъждали – имали сме различия, но горе-долу сме се стремили в една и съща посока. Все пак съвсем логично е него конкретно да го интересува този проект. Той оказваше съдействие и добри съвети при опита да реализираме предишния Проект. Надявам се така да бъде и в бъдеще, за да свършим нещо полезно и във Флота.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Това, разбира се, не е лобизъм, нали така? Да. (Оживление.) Просто ползване на експертизата. (Реплики извън микрофоните.)
Благодаря Ви, господин Министър.
От „БСП за България“ – заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Заместник-министър, Заместник-началник на отбраната, дами и господа! Моят въпрос е свързан с военномедицинската образователна система, защото смятам, че тя е много важна като елемент на Въоръжените сили. Още повече имате традиции в тази област, а сега и едно и от споразуменията, които предстои да разглеждаме, също е свързано с изграждане на такъв тип формирование. Същевременно Военномедицинска академия работи в редица ограничения, включително и некомплекта там е доста сериозен.
Във връзка с това бих искал да попитам какви са основните проблеми пред военномедицинската образователна система, пред ВМА? Как виждате развитието на тази система и, разбира се, как можем и ние да бъдем полезни в тази посока? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ще ми позволите господин Председател, да поканя доцент Попиванов. Мисля обаче, че няма да стигнат трите минути, защото темата е много широка. Нека по-професионално да се чуят нещата.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Радвам се, че има добра организация, създадена в Министерството.
Заповядайте, имате 180 секунди. (Смях.)
ИВАН ПОПИВАНОВ: Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Министър! В „Плана за развитие на Въоръжените сили 2020“ беше предвидено във ВМА да се създаде Център за професионално обучение за подготовка на бойни санитари, санитарни инструктури, който също да провежда краткосрочни курсове за медицински специалисти за нуждите на военномедицинската служба.
Освен това в същия план беше предвидено и създаване на военномедицински университет, който да произвежда собствени военномедицински специалисти, офицери, лекари за нуждите на Въоръжените сили на Република България. Тъй като тези наши предложения – на ръководството на ВМА, бяха резултат от дългото и безуспешно търсене на кадри за окомплектоване на хроничния недостиг на медицински специалисти, особено във военните формирования, където към момента некомплекта с военномедицински кадри е 40%, от около 170 длъжности 66 са вакантни към момента, а останалата част от офицерския състав е вече на предпенсионна възраст.
Междувременно беше наложен мораториум върху Проекта за изграждане на военномедицински университет. Този мораториум беше наложен от Съвета на ректорите, който ограничи възможността за създаване на нови университети. В тази връзка Военномедицинска академия предприе дейности и беше подписано тристранно споразумение с Медицинския университет „Параскев Стоянов“ във Варна и с Военноморското училище за провеждане на обучение на военни лекари. Създаде се нова специалност „Военни лекари“, които получават образование „Бакалавър по военно дело“ и „Магистър по медицина“.
Това е нашата основна амбиция – да започнем да произвеждаме наши собствени кадри военни лекари, които след това да бъдат задържани с договор за определен срок като първите кадри, живот и здраве, ще излязат през 2023 г. и надеждите на ръководството са до 2030 г. ние да окомплектоваме напълно нашите военни формирования с медицински кадри.
Що се касае за Центъра за професионално обучение, ние също имаме липса на средни кадри – не е само проблемът във висшите кадри. Там проблемът е още по-остър, тъй като санитарните инструктори не са включени в Класификатора на професиите в България. В тази връзка бяха предприети дейности, аз бях председател на работната група, която изготви държавните образователни изисквания към новата професия – военнослужещ санитарен инструктор, а тя беше утвърдена миналата седмица в Националната агенция за професионално обучение. Надяваме се до края на годината, след като бъде включена в списъка с професиите в страната, ние да започнем да произвеждаме и средни медицински кадри. Общо взето това е моделът, на който ние разчитаме – ръководството на ВМА, за подготовка на собствени военномедицински кадри. Завърших.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Разбрах, че господин Велков има реплика.
Заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател за предоставената възможност.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз няма как да не направя реплика, тъй като съм много близо до проблема, въпреки че имам собствено мнение. Все пак аз съм човек, който е обучавал над 300 военни санитари сега, в момента и продължаваме. Министерството, специално щабът на отбраната, може да бъде само приветствано за това, че възвърна тази добра практика от времена, които някой от Вас тук познават, включително и генерал Попов, когато санитарните инструктори се обучаваха отделно, имаха си школа към Военна болница – Русе, и бяха едни от квалифицираните военнослужещи. Дори ще Ви кажа, първите се появиха във войната във Виетнам, когато благодарение на военните санитари директно от бойното поле бяха спасявани хора с медицинска евакуация чрез вертолети. И сега в американската армия бойни санитари има с длъжност, равна на офицерски кандидат – звание, извинявам се. Тоест това е много престижна професия.
Само ще си позволя да допълня колегата. Нали мога да Ви наричам „колега“? (Реплика: „Разбира се“.)
Освен това обучение – господин Цонков сигурно се интересува от това, ние готвим и – казвам „ние“, защото участвам в този процес, всички наши специализирани военномедицински екипи за чужбина, в това число за Република Мали и за двата пункта в Афганистан, където те получават такава подготовка, която не може да им я даде никой университет – на място, ротация, някои от тях са, така да се каже „гърмени зайци“. Когато Вие, господин Министър, дойдохте за първи път тук, току-що беше гърмяно, ако си спомняте, посолството в Афганистан.
Лично аз смятам, че тази практика трябва да продължава, обаче при две условия.
Първо, ние да си мислим за собствен университет. Само от нас, от парламента зависи той да има акредитация. Да не е с коопериране с еди-кой си заради акредитацията и, второ, нека да обясним на генералите, които идват тук, да не изпращат нормативно на обучение хора – всеки път ги питам: „Кажете, колеги, какви сте Вие?“ Идва за боен санитар и казва, че е гранатометчик или картечар. Не може, драги мой, да бъдеш и едното, и другото. Ти пред лицето на противника, когато срещу теб имаш два танка, а до теб приятелят ти е с полуоткъснат крак, трябва да избираш какво да правиш: дали да спасяваш едното, или да стреляш срещу другите.
Иначе, те минават и практически занятия, знаете. Сега генерал Мутафчийски обръща особено внимание на това. Аз лично каня министъра да заповяда на един от изпитите, за да види за какво става въпрос. Обучават се един съвременни парамедици, които имат достатъчно високо ниво и ние трябва да помислим, господин Министър, те да бъдат най-малко със сержантски звания, за да се отличават от онези, чийто живот са обучени да спасяват.
Това е репликата ми, но нека да помогнем на Военномедицинска академия да имаме собствено учебно звено, структура, което да е акредитирано и да произвежда. Нали Вие помните катедрата? Нали помните, че лекар не можеше да стане офицер, без да мине курс по оперативно изкуство, тактика и стратегия и изучаваха звено – от бойните действия на батальон до полева армия, много сериозно и то в продължение на шест месеца. Така че това са добри практики, които трябва да се върнат. Това мисля аз, въпреки че съм съпричастен. Мисля, че внесох малко, господин Цонков, повече яснота. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Велков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: С най-голямо удоволствие, ако има такава покана ще присъствам.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Зависи за какво ще Ви ползват, попитайте предварително. (Оживление. Смях.)
Предполагам, че и генерал Атанасов ще каже няколко думи по този въпрос?
ПЛАМЕН АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа депутати, господин Министър! Това, което казахте за бойните санитари, които се обучават – да, в бойните формирования има медицински инструктори и бойни санитари, които са отделени в отделна структура, примерно взимаме една механизирана рота. Тези допълнително, които Вие казахте, гранатометчици или автоматчици, които се обучават, това са бойни санитари в щата на всяко едно отделение. Ние нямаме лукса, нямаме тази възможност, да отделим отделен човек, който само с това да се занимава. Затова и в армиите на страните-членки на НАТО по същия начин се обучават бойни санитари от самите отделения, които на място да оказват първата помощ, която е необходима. Знаете, за първия час, който е най-важният.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Колегите – от „Обединени патриоти“, въпрос?
От ДПС? Няма.
От „Воля“? Няма.
С това закриваме първа точка.
Преди да започнем точка втора, господин Гаджев може би нещо ще каже, което мисля, че ще се приеме добре от Комисията.
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
По-скоро тук подточката я използвам като точка „Разни“, докато министърът е тук. Провокирана е от Вашия въпрос относно инцидента с хеликоптера, защото освен технически и военен, инцидентът има изключително голям личен характер и държавата все пак трябва да покаже, че наистина мислим и за семействата на загиналите пилоти.
В това отношение по-скоро е молба и предполагам, знам даже, че Министерството на отбраната движи нещата, но в крайна сметка наистина да го направим максимално бързо – да им се подготвят документите за военнопострадали, да бъдат записани към Фондация „Деца на Българската армия“, за да могат да бъдат подпомагани още буквално на следващия месец, да има възможност Министерството да им предостави – включително и в Сарафово, да могат да си съберат мислите семействата и да покажем наистина, че държавата има отношение все пак и към семействата на загиналите. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Само за една минута бих Ви помолил. За съжаление, едно зло не идва само и на мен ми се иска да повторим още веднъж, че поддръжката и бойната подготовка са много важни. Нещо, което всеки министър, като дойде го знае. Проблемът е, че не стигат пари. Аз мисля, че сега е времето ние обединено в Комисията да се опитаме да потърсим в бюджета някакви, каквито и да е резерви, за целево финансиране по поддръжката и бойната подготовка, първо.
Второ, господин министър Каракачанов две седмици от медиите говори за това, че е необходимо поделенията, подчинени на министъра, да имат право да им бъде възлагана директно поддръжка или изпълнение на поръчка. Мисля, че това е много правилно, защото все още в системата има работещи поделения, което би облекчило много работата, би спестило време, а и би икономисало сериозен финансов ресурс, още повече че има примери от миналото – една дреха, която я е правило интендантско за 500 лв., навън се прави за 1500 лв. Това ще помогне в дейността на министъра и на Министерството. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Разбрах.
Благодаря Ви, господин Панчев.
Благодаря на министъра.
Това не бяха въпроси, не изискваме отговори. Това са мнения и становища.
Благодаря за участието, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Мерките са взети.
Абсолютно резонно е и е човешко като отношение. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Трябва да покажем човещина и уважение.
Благодаря Ви, господин Министър.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КИБЕРСИГУРНОСТ, № 802-01-18, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30 МАЙ 2018 Г. – обсъждане за първо гласуване.
Законопроектът е разпределен на Комисията по отбрана и на още четири комисии. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Този законопроект има за цел да бъдат въведени изисквания на Директива на Европейския съюз, на Съвета и така нататък.
Това, което нас по-пряко ни касае, е, че в чл. 10, ал. 1 е посочено, че министърът на отбраната провежда държавна политика за защита и активно противодействие на кибератаки и хибридни въздействия върху системите за управление на страната и Въоръжените сили във военно положение, извънредно положение или положение на война. В чл. 10, ал. 2 са описани конкретните отговорности, които произтичат от Законопроекта към министъра на отбраната, а в чл. 10, ал. 3 са и отговорностите на началника на отбраната.
За представяне на Законопроекта – няма го господин Темелков, мисля, че е в другата Комисия, главният секретар – заповядайте да представите.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Бих искал да представя на Вашето внимание един изцяло нов Законопроект на Закон, който за мен е нещо изключително, революционно, да го кажа, в българската история, тъй като, освен че ние транспонираме нашите ангажименти към Европейския съюз, чрез Директива ЕС/216/1148 на Съвета, като цяло ние за пръв път се опитахме да създадем един Закон, който обхваща цялостната материя, касаеща киберсигурност, тъй като към момента, най-меко казано, различни нормативни актове засягат тази…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Темелков, заповядайте отпред.
Моля Ви, продължете. Само да напомня, че в Комисията по отбрана са четящи хора, запознати са. Разбира се, с удоволствие ще изслушаме Вашите аргументи, но в делови порядък.
КИРИЛ ДОЙЧИНОВ: Аз ще кажа още няколко думи и ще дам думата на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“.
Както казах, това е един изцяло нов Закон, който обхваща всички нормативни решения на парче, така да кажем. Бих искал да кажа, че за мен Законът е добър. Сигурно има някакви недостатъци. Аз силно се надявам между двете четения работната група, която ще се създаде, да вземат участие всички заинтересовани лица.
В изготвянето на Закона взеха участие всички заинтересовани лица без изключение, много активно, имаше много дебати. Така че се надявам това да се пренесе между двете четения, за да можем оптимално да постигнем най-доброто съотношение и целта на Закона, като приемаме всякакви критики и в един градивен дебат се надявам да поправим всички както технически грешки, така може би и някои съществени, които ще подобрят Закона, така че той да работи и изпълнява своите функции.
В тази връзка молбата днес към Вас е наистина да бъде приет на първо четене и да се получи един дебат между двете четения, за да получим един оптимален Закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Полковник Темелков, нещо да добавите?
АТАНАС ТЕМЕЛКОВ: Не, господин Генерал. Готов съм да отговарям на всички въпроси.
Предварително искам да кажа, че имаме вече бележки, създали сме организация за тяхното отстраняване. Търсим нови текстове, които да подобрят Закона.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Шарков, Вие от името на Министерство на отбраната или господин Заместник-министър?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията по отбрана. Както и Вие, господин Председател, във Вашето встъпително слово правилно отбелязахте, Законът разписва функции и на министъра на отбраната, и на началника на отбраната, които подробно съм сигурен, че членовете на Комисията са изчели и няма да ги зачитам в подробности. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Някой друг от колегите дали ще вземе отношение?
Генерал Атанасов, Вие сте щастлив, че началникът на отбраната има допълнително функции. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Добре. Благодаря.
Господин Шарков?
ГЕОРГИ ШАРКОВ: Господин Председател, господа народни представители и колеги! Едно единствено нещо бих искал да подчертая. Беше споменато, че Законът е модерен, революционен. За пръв път за толкова кратко време, толкова комплексни мерки са отразени. Макар че самият Законопроект и Закон като срокове беше форсиран като време от прилагането на европейската Директива и сроковете за нея за мрежова информационна сигурност, ние се постарахме в неговия модел да залегнат тези основни принципи и стълбове, които са и в Националната стратегия по киберсигурност, за която аз имах отговорност и с част от колегите разработихме, и месец юли 2016 г. беше приета.
Така че Законът отразява и тези два други стълба – именно киберотбрана, правоприлагане и противодействие на киберпрестъпността, които заедно с мрежовата информационна сигурност правят трите основни стълба на киберситурността според Европейската стратегия.
И второ нещо, че в посока киберотбрана сме се постарали точно да добавим тези нови способности, които произтичат от киберпространството като пети домейн, както по отношение на нашите съюзни колективни действия и задължения към НАТО, така и вижданията на Европейския съюз за борба не само с киберпрестъпността, но и организиране на защитата на хибридни въздействия, където киберелементът е много основен.
Така че той не е само елемент нито на ГДБОП или Министерство на вътрешните работи, нито на ДАНС комплексно, включва и елемента за защита и готовност при извънредни ситуации, военно положение, тоест има едни допълнителни изисквания към системите за управление на въоръжените сили, националната сигурност и в такива извънредни ситуации. Така че има доста превантивни действия нататък. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Шарков.
Колеги, заповядайте.
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, господин Генерал, уважаеми колеги! Аз ще бъда много кратък. Признавам си, че за краткото време, откакто разполагаме със Закона – той е огромен по обем не само като количество, а е огромен и като значение, признавам си, че не съм запознат в детайли с него, нямах достатъчно възможност да го прочета няколко пъти, за да го осъзная, но, първо, искам да кажа лично моето мнение, че приветствам този закон, защото той е много важен. Още не го осъзнаваме колко е важен – киберсигурността. Ние виждаме какви атаки се провеждат на световно равнище в системи и държави, които са доста по-защитени от нас. Лично мое мнение е, че ако не сработи този закон в пълен обем, ние няма да имаме армия, няма да имаме МВР, няма да имаме сигурност, няма да имаме държава в един застрашителен или военен период. Това можем да бъдем сигурни, без да го преувеличаваме, без да го драматизираме.
Това, което аз искам да попитам – господин заместник-министър, Вие ще прецените кой да отговори – това не национален въпрос, това не е въпрос на МО, на МВР, или на Външно, или на ДАНС, или на който и да е, това е въпрос на НАТО и на Европейския съюз поотделно и като цяло и въпросът ми е: какви са стиковките с регламентиращите документи на тези две системи и в каква степен са отразени в нашия закон? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Тошев.
Господин Шарков, заповядайте.
ГЕОРГИ ШАРКОВ: Аз ще взема отношение само за НАТО в случая, ще оставя господин Темелков за по общия контекст и европейските директиви.
Основното нещо е, че имаме План за развитие на способностите и обещание, което всички съюзни държави в НАТО всяка година обновяват, където киберсигурността е един основен раздел, по който има показатели до 2020 г., какви способности трябва да изграждаме.
Разбира се, на политическо ниво имаме и меморандум за взаимодействие при кибератаки, имаме и съвместни учения и така нататък. Всичко това е планирано в документи, но на най-високо ниво това е Обещанието за синхронно развитие на способности по киберотбрана на всички съюзни държави.
На ниво Европейски съюз, може би господин Темелков.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Темелков, заповядайте.
АТАНАС ТЕМЕЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да заявя, че така разписаният Закон напълно съответства на европейската Директива за мрежова и информационна сигурност. Една скоба искам да отворя. По време на многобройните ни срещи по време на Председателството – Законът беше консултиран с колеги от Европейската комисия, които са участвали в писането на Директивата и по техни думи Директивата е транспонирана на сто процента.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, това е достатъчно.
Колеги?
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Това, което аз ще кажа, няма да е интересно само на господин Темелков, тъй като моето становище преди малко го заявих на Комисията за контрол над службите, където той присъстваше.
Първо, бих искал да уверя всички, че ние много добре съзнаваме необходимостта от изпълнението на изискванията на Директивата и от изработването на Проектозакон и приемането му, което да касае киберсигурността. В това не бива да има съмнение. Дори смятам, че по този въпрос ние, както по проектите за модернизация и Проекта „Белене“, вероятно ще имаме национален консенсус, без обаче да съм говорил с моите колеги, тук изразявам лично мнение. Харесва ми това, което каза полковник Тошев, че тук има по-голям обхват, не се касае само за няколко ведомства.
Какво искам обаче да кажа? Колко стратегии ние за сигурност вече ще разработваме, които се отнасят към киберсигурността? Министерство на отбраната има такава стратегия. Ние приехме актуализираната Стратегия за национална сигурност със залегнало направление за киберсигурност и сега искам да Ви покажа един документ, който, надявам се, да сте го виждали, показах го на другата Комисия. (Показва.)
Ето Ви: Национална стратегия за киберсигурност „Кибер устойчива България 2020“ – Министерски съвет на Република България 2016 г., тоест същия този Министерски съвет, не по състав, но със същия премиер дори и същия председател на Съвета по сигурността.
В тази Национална стратегия за киберсигурност на стр. 18 е написано точно и ясно: „т. 4.1.1 Стратегическо ниво – политики стратегии и планове“, и са разписани както основанията – Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, така и структурите, органите, които осъществяват прилагането на Закона, а те са: Народното събрание на Република България осигурява приемане на нормативните актове; след това – президентът, в качеството му на Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България получава цялостна информация за състояние и развитие на Националната система за киберсигурност и устойчивост, а при въвеждане на – цитирам „извънредно положение, военно положение или положение на война – ето тук в Закона е написано точно и ясно същото – ръководи дейностите по осигуряване на киберустойчивост на държавното и военното управление“. А политиката по киберсигурността, разбира се, и развитието на киберустойчивост се определя от правителството на Република България.
Какво виждаме в Закона обаче? Няма и дума за Върховния главнокомандващ, който при тези три положения ръководи системата. Хич не ми се иска да политизираме въпроса, но не мога да не спомена това, че 2016 г. президентът е бил един, 2018 г. е друг. Кое променя нещата, кажете? Напротив, киберзаплахите нараснаха в глобален мащаб. Те се проявяват в киберпространството. Киберкарта, за която не чух, ще кажа на господин Темелков, и не видях в Закона, киберкартата на България точно и ясно показва, че страната ни е уязвима към киберзаплахи, към компютърен тероризъм, ако щете, към електронен джихад. Така че тук виждам един политически елемент, в който, в Проектозакона, умишлено ролята на Върховния главнокомандващ е сведена до нула.
Нещо повече. Отиваме на самия закон и виждаме, че започваме с органите: Национален координатор по киберсигурност – о'кей, председател на Държавна агенция „Електронно управление – добре, Министър на отбраната. Министърът на отбраната провежда държавната политика, така, така – в състояние военно положение, извънредно положение или положение на война. Но това е разписано, колеги, в Конституцията – кой го прави, и това не е министърът на отбраната. В положение на война – чрез министъра на отбраната се прави това, но от Върховния главнокомандващ.
Имаме ли обаче такива практики? Да, имаме. Ще Ви покажа къде са тези практики. Ето ги в редица страни – членки на НАТО. Изградените структури за киберсигурност са подчинени на най-високо стратегическо ниво директно на президента и вицепрезидента. Сред тях са държави, за които не можем да кажем, че са чисто президентски републики – Германия на първо място. Ето Ви я структурата: президент и вицепрезидент. Не Ангела Меркел, не изпълнителната власт, Франция, Полша, Австрия, Румъния, пример за точно разгъната структура е страната, която претърпя най-много кибератаки – над 4000 в един месец миналата година, а именно Германия. Затова още един път ще кажа: ние във всички случаи, или поне така ще посъветвам колегите си, да подкрепим необходимостта от такъв закон, но ние ще направим своите предложения между първо и второ четене, където следва съответните структури и институции да заемат своето място.
Освен това тук има юристи, готвили са го юристи. Може ли да равнопоставим ние, вижте, Национален координатор по киберсигурност; след това председател на Държавна агенция „Електронно управление“; министър на отбраната; министър на вътрешните работи, и започваме: Държавна агенция „Национална сигурност“. Агенцията или председателят? Защото навсякъде слагаме физическите и след това юридическите лица?
И още нещо, което за сетен път потвърди това, което говорихме днес в залата, че се неглижира ролята на служба „Военна информация“. Никъде я няма тук, дори и Държавна агенция за разузнаване също я няма. Дори в очертаните задачите, отговорни са министърът на отбраната, няма ръководство на дейността по придобиване, обработка и анализ на информация за киберзаплахи. И неслучайно, господин Темелков, Вие чухте становището на генерал Ангелов на другата комисия, той пише на три места: „Предлагаме да се добави и служба „Военна информация“ – очите и ушите на Министерството на отбраната ги няма тук. Така че, ние ще направим нашите обосновани предложения. Лично аз ще се въздържа, колеги, Вие както искате, така гласувайте. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Велков.
Господин Темелков, заповядайте.
АТАНАС ТЕМЕЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да започна със задочния отговор, който го дадох в другата комисия по отношение на съдържанието на Националната стратегия. Всичко това, което беше изброено, е вярно и това съдържание на тази Стратегия, за която Вие говорите, господин Велков, е разписана на сто процента в новия закон. Така че това нещо го има като задължение, което трябва от тук нататък да се спазва, да се разработва и актуализира подобна стратегия.
Що се касае за втората стратегия, за която е записано, че трябва да има Стратегия за мрежова информационна сигурност, става въпрос за това, че тази Стратегия е задължително условие в европейската Директива. Ние затова в този текст сме посочили, че тогава, когато всички въпроси, свързани с Директивата по мрежова информационна сигурност се съдържат в Стратегията за киберсигурност, то такава не се разработва, тоест отговаря на сто процента на изискването на европейската Директива. Толкова по тези директиви.
Що се касае за карта за киберсигурност, в този Законопроект е предвидено да има така наречения Център за реакции при кибератаки. В този център ще има разработени специални технически средства. На нас не са ни необходими географски карти, а са ни необходими карти, които в онлайн режим биха могли да онагледяват в истинското състояние откъде идват заплахите, какъв е типът на заплахите, как могат да бъдат контролирани, така че единствено само с карта не бихме могли да се справим. В това отношение се предвижда в този център да има достатъчно надеждни модерни средства, с които да се наблюдава и управлява процеса по отразяването на кибератаки.
По въпроса за президента. Най-лесно е да препишем задълженията на президента от Закона за отбраната. Те са формулирани в две точки и там на практика се обхващат всички задължения на президента във време, включително и на война. Тези средства и тези дейности на Министерството на отбраната, разписани в този Закон, единствено допълват задълженията на Министерството на отбраната, които и в настоящия момент се изпълняват, но сега вече се регламентират в закон, в който описват дейност, която досега на практика не е била стояла на вниманието на общодържавното управление.
Така че може би някъде в някои от общите членове трябва да се разпише, че има задължение или се информира президентът по този въпрос, но в същото време искам да ви изчета един текст от самия Закон, в който е казано, че задължава министъра на отбраната и началника на отбраната да информират президента в случай на криза, тоест какво сега да запишем „и киберкриза“? Кризата нали е и киберкриза? Но, ако има предложения в работната група, бихме могли да добавим такава точка. Така че смятаме, че не е необходимо допълнително да бъдат разписвани задълженията на президента по отношение на киберотбраната. Доложих.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Темелков.
Реплика?
Заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз бих искал, първо, да изразя учудване, че след като говорим за политическо, стратегическо, оперативно ниво на управление на дейностите, този Проектозакон незнайно защо е разпределен на Вътрешната комисия. Защо? Защото в системата на МВР в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ има една дирекция за борба с компютърните престъпления. Ами тя е една карфица в сложната многокомпонентна национална система за сигурност. Няма ги видовете разузнаване, Министерство на отбраната – като комисии имам предвид, Комисия за контрол над службите, която контролира всички изброени тук, в това число и „Военна информация“, в това число и цивилното разузнаване, а всъщност отива към Вътрешната комисия.
Колеги, киберпрестъпността – не, но киберсигурността, киберотбраната не са основната дейност на Министерството на вътрешните работи. Не искам да правя политически изводи. Ние виждаме, че то не може да се прави с много по-елементарни дейности, така че нека да бъдем точни.
Освен това, господин Темелков, аз Ви прилагам от тази Национална стратегия 2020, която никой не е отменял, не е оспорвал схемата. На политическо ниво ръководството, ето, вижте кои са – президент, Министерски съвет, Народно събрание. От дясно наляво – Народно събрание, Министерски съвет, президент. На стратегическо ниво – Върховното главно командване по време на война, Съвет по сигурността, секретар на Съвета, Съвет по киберустойчивост; на оперативно ниво – Национален ситуационен център, Национална координационно-организационна мрежа за киберсигурност и така нататък. Така че ние няма как да отидем в тоя закон като изключим априори мястото и ролята на върховния главнокомандващ. А утре може да е друг, може да не е сегашният президент. Е, какво, ще променяме отново ли Закона и ще го включим другия, в зависимост от това от коя политическа партия ли е? Та има ли националната сигурност политически цвят и измерение? Аз мисля, че тук не трябва да говорим изобщо, защото националната сигурност е политика за защита на националния интерес и нищо друго. Мен в случая не ме вълнува никаква партия и никаква политическа организация. Ние трябва да гледаме, първо, експертно и, второ, законодателно. Да виждаме този човек съществува ли като длъжност, или не. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Велков.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, аз също искам да направя това изказване, че няма как в закон, който касае действия, които са свързани с Министерството на отбраната и с действия, които са свързани с национална сигурност, президентът въобще да не фигурира вътре даже и като понятие. Някак си е странно, независимо кой е президентът. Важното е, че това е институция, която е глава на държавата, който е върховен главнокомандващ.
Освен всичко друго един закон е универсален, той не е закон само за мирно време. Той закон е, не дай си Боже, и за военно време. Затова вътре трябва да бъдат разписани и тези задължения под някаква форма.
Затова по тази причина и понеже имаме и някои други забележки, които по-нататък ще направим, аз също ще се въздържа, с ясното съзнание, че такъв закон е необходим на България. С ясното съзнание, че е необходим, но имаме забележки по него и между първо и второ четене ще ги направим по съответния начин в комисия. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Разбирам позицията Ви, всеки има право да гласува както си иска, независимо че след това ще бъде активен.
Това бяха две реплики.
Има ли друга реплика?
Дуплика.
Заповядайте, господин Шарков.
ГЕОРГИ ШАРКОВ: Господин Председател, колеги! Благодаря много за думата.
Кратък отговор на двата въпроса или критики, които бяха по отношение на Проектозакона. Първо, най-общият отговор. Наистина има поне три стратегии. Аз имах функции по координиране на работата на тази, която показахте, за киберсигурност – най-обхватната на практика, където е и този модел всъщност на системата за киберсигурност на национално ниво, включващ шапката на най-високо ниво, естествено, стратегическо, с трите институции.
Това, което искам да кажа, че и трите стратегии, които бяха цитирани, в уникален случай може би за България, но все пак са синхронизирани.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Моля Ви, към отговора на дупликата да се концентрираме. Теорията друг път.
ГЕОРГИ ШАРКОВ: Извинявам се.
Съвсем накратко. В Закона не е регламентирана най-горната шапка на системата за киберсигурност, тоест функциите на президента, на Министерския съвет, Съвета по сигурност, който е там, Секретариат, който е и Национален ситуационен център по силата на Закона за управление и функциониране. Така че тези са извън закона, но аз съм абсолютно съгласен, че в този текст тази шапка трябва да я има в закона като един член, който отразява, независимо от това, че той не регламентира тяхната дейност. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Но препоръчвате на първо четене да подкрепим Закона, или не? (Оживление. Смях.)
ГЕОРГИ ШАРКОВ: Тъй като съм от страна на вносителите, естествено.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Други колеги?
Господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз вземам повод и от преждеговорившия. Всъщност той сам каза, че този закон не само не е съвършен, а трябва да се доработва, което аз препоръчвам да се направи по ред причини. Определено ние членовете в Комисията, които сме от „БСП за България“ ще се въздържим, защото аз разбирам, че се транспонира европейско законодателство, обаче вътре за мен се получава един, простичко казано, административен хаос. Защо трябва да създаваме нови органи, дори и съвещателни, като може да се вменят функции на вече съществуващи, например Съвета по сигурност към министър-председателя. (Реплика от народния представител Георги Тошев: „Това е несериозно, моля ти се.“)
Второ, напълно подкрепям бележките, които направи господин Велков. Един закон трябва да урежда изцяло отношенията, а в случая говорим за много сериозна тема, каквато е киберсигурността и трябва абсолютно всичко да е разписано, започвайки от мирно време – каква е превенцията, какво е наблюдението, мониторинга, та стигнем до кризисни ситуации и как се действа в тях. А, между другото, ние имаме и размиване на компетенции до някаква степен, защото имаме Агенция за електронно управление, имаме ДАНС, имаме Министерски съвет. Хубаво, Министерският съвет трябва да е шапка, координираща. След това имаме Министерство на отбраната, президента разбрахме, че го няма въобще, Народното събрание също е изпуснато.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И председателя на Комисията по отбрана… (Шум и реплики, смях.)
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Да не говорим, че Държавната агенция „Национална сигурност“ ми се струва, че трябва да има и малко повече правомощия в тази посока. Това, което каза и господин Вълков за службите – къде е Държавна агенция „Разузнаване“, къде е служба „Военна информация“? Тоест има толкова пропуски и неясноти, че няма как да подкрепим в тоя вид Закона, който предлагате. С това ще приключа. Благодаря Ви.
Не дадохте и конкретни, точни отговори нито на господин Ерменков, нито на Славчо Велков, а това бяха общи коментари, които направихте.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Реплика, господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Взимам реплика поради простата причина, че няколко пъти вече се споменаха ролята на Служба „Военна информация“ и на Държавна агенция „Разузнаване“. Тук моят въпрос е свързан по-скоро, ако може да ми отговорите за разликата между външно и вътрешно. Аз доколкото си спомням по законите за двете служби, на тях им е забранено да действат на територията на България.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Имате ли нужда от дуплика?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Разбира се.
Между другото, в самия въпрос на господин Гаджев – той зададе и отговора. Така е, но киберсигурността има и външни и вътрешни проявления. Киберсигурността е в глобална среда, която има отношение и към националната сигурност, към вътрешната сигурност на България. Така че има отношение и към двете служби, които цитирах.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, очевидно се изясняват позициите.
Още някой, който да разбира от киберсигурност?
Заповядайте, господин Генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз си спомням едно време, когато учех във Военната академия, имаше курс за ръководни кадри, които преминаваха през Академията и този разговор нямаше в момента да го водим, ако тези, които подготвят документите, които се гледат в комисии в Народното събрание, имаха тази подготовка.
Целият проблем е в управлението на държавата. Държавата си има структура на управление – на стратегическо, оперативно и тактическо ниво. И, знаете, по всяко време кой, какво ръководи. Има върховен главнокомандващ, има главнокомандващ, който е началникът на отбраната. Всички останали министерства, ведомства са подчинени на тях при определени кризи и ситуации.
Тази киберсигурност, която в момента навлиза в нашия живот и тя тепърва ще наложи промяна на много документи, без да го политизираме, аз считам, че не трябва да се сърдят тези, които са готвили документа, но той е осакатен, след като не са сложени тези, които трябва да са там – президентът, Народното събрание, вклячително и председателят на Комисията по отбрана. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал, имате правилно отношение към председателя на Комисията по отбрана. (Шум и реплики.)
Други изказващи се?
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Гаджев, искам да Ви кажа, че целия поток от информация, която се събира на територията на чужди държави, се стича тука на територията на българската държава, в това число и за признаците за киберопасност. Съжалявам, че не мога да Ви заведа да видите как бият електронните сърца на видовете разузнаване 24 часа. Да ги видите! Огромните. И как се събира информация. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря. С това закривам дискусията. (Реплика от Илия Милушев.)
Закрих дискусията. Нещо съществено ли ще кажете? (Реплики.)
Извън дискусията, може.
Заповядайте – съвсем накратко, господин Милушев.
ИЛИЯ МИЛУШЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, господа членове на Комисията! Бих искал да обърна внимание на някои неща, за да може да вземете информирано решение, разбира се.
Беше споделено тук, че са транспонирани европейските документи и документите от НАТО в Закона, но според мен не са. Това е въпросното обещание (показва) или тържественото обещание, обета, който страните членки във Варшава са дали за киберотбраната.
Тук има две ключови неща, които според мен не са транспонирани в Закона, няма ги. Едното е, че нашите страни трябва да бъдат способни – цитирам – да се защитават в киберпространството така, както го правят по въздух, суша и море, тоест с най-голямо внимание към тези заплахи.
Второто, тук се говори за това, че трябва да бъде на най-високо стратегическо ниво в нашата организация адресирането на този проблем. По втория въпрос се говори, но по първия бих искал да кажа, а и в Националната отбранителна стратегия също е казано, че атаките в киберпространството, шпионажа, саботажа придобиват значението на бойно киберпространство. Това изисква отговор от структури, които са под единно ръководство. За мен Законът трябва да се преработи основно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за информацията.
Да, това е решение, което се взима от други хора. (Шум и реплики.)
Преминаваме към гласуване.
Който е за приемане на Законопроекта, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 8.
Благодаря.

Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОГРАМНО СПОРАЗУМЕНИЕ № В 1381 МЕЖДУ ФЕДЕРАЛНИЯ МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА И СПОРТА НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА КИПЪР, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, ФЕДЕРАЛНОТО МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА УНГАРИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РУМЪНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ШВЕДСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ И ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ПО ОТБРАНА ОТНОСНО МНОГОНАЦИОНАЛНОТО МОДУЛНО МЕДИЦИНСКО ФОРМИРОВАНИЕ (M3U) № 802-02-15, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 07.06.2018 Г.
Няколко думи.
Разпределен е за разглеждане в Комисията по европейски въпроси, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазване, водеща е нашата комисия. Запознати сте. Аз тук съм си извадил някакви бележки, но ще помоля направо да минем към господин заместник-министъра, да ни запознаете с този законопроект.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Програмното споразумение относно многонационалното модулно медицинско формирование е подписано от българска страна на 12 февруари тази година от министъра на отбраната господин Каракачанов. Това е направено в изпълнение на решение Протокол № 3 от заседанието на Министерския съвет от 18 януари също тази година.
За да не излагам цялостната фактическа обстановка по Законопроекта, Проектът на програма за създаване на такова многонационално модулно медицинско формирование стартира през 2012 г., а работата в Министерството на отбраната към разработване и развитие на инициативата се осъществява в изпълнение на Решение от януари месец 2013 г. на Съвета по отбранителни способности.
В рамките на Проекта е разработен текст за обсъждането Програмно споразумение 13-81 относно това формирование. Целта на този международен договор е да се предостави основата, върху която в бъдеще ще бъдат стартирани от всички, или от част от страните-участнички, на отделни свързани проекти за изграждане на полеви медицински модули, както и за общи тренировъчни програми, дейности, научни изследвания или други инициативи.
Участието на българската страна в Проекта е обезпечено посредством капацитета на Военномедицинска академия, която има готовност да предостави един хирургически екип от пет военнослужещи за участие при бъдещо изграждане на медицински хирургически модул.
По отношение на финансовите разчети, защото предполагам, че някои от въпросите биха възникнали в тази част. (Реплики: Няма да има.) Благодаря, завърших.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Въпроси?
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Да кажа на колегите: да не си мислите, че този военномедицински екип е нещо мащабно, голямо. Това не са и всичките лекари, това са български военнослужещи, лекари и други специалисти с различни специалности. Така че, ако става въпрос, господин Председател, за гласуване, аз ще гласувам с двете ръце за това.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Други колеги? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за“ приемането, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Приета е точка трета.

Преминаваме към точка четвърта:
РАЗНИ.
Аз нямам съобщения, Вие да имате?
Да обявя на Комисията, че народните представители господин Цонков, Велков, Милев, Ерменков, Витанов, Панчев, Ибрямов, Симеонов са внесли до мен, че на основание чл. 30: молим, да свикате закрито заседание на Комисията на отбраната, на което ръководството на Министерството на отбраната, Щабът на отбраната да подготвят подробна справка за наличността и моментното състояние на бойната и специалната техника, проблемите с мотивацията и човешките ресурси по видове въоръжени сили, както следва: сухопътни войски – наличност, поддръжка и изправност на бойни и специални машини, артилерийски системи – наличен състав, окомплектованост, в това число незаетите бройки по родове и специални войски, военновъздушни сили – налично състояние, бойна, транспортна, военновъздушна, вертолетна авиация, личен състав, часове нальот и така нататък, военноморски сили – налично състояние, изправност, бойни кораби, катери, военноморска авиация, численост, структури подчинени на министъра, военна полиция, служба „Военна информация“. Така че ще бъдете уведомени кога ще планираме и ще насрочим такова заседание, в което, разбира се, може да бъдат включени и допълнителни теми. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.