1. Роля и място на Военноморските сили в отбраната на страната и процеса на развитие на отбранителните им способности.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 39

На 1 октомври 2018 г, понеделник, в зала Командване на Военноморския флот – Варна, се проведе изнесено заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Роля и място на Военноморските сили в отбраната на страната и процеса на развитие на отбранителните им способности.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,35 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Владимир Тошев.

* * *

(Станали прави, членовете на Комисията по отбрана и гостите изслушват Химна на Република България и „Велик е нашият войник“ в изпълнение на Представителен духов оркестър на Военноморските сили. Ръкопляскания.)

ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми колеги народни представители от Комисията по отбрана, имаме кворум и можем да започнем нашето заседание.
Позволете ми от името на председателя на Комисията – генерал Попов, от мое и от Ваше име да приветстваме с „Добре дошли“ на нашето заседание нашите скъпи гости: кмета на община Варна, областният управител на област Варна, командира на Военноморските сили контраадмирал Петев, който е и наш домакин, началника на Висшето училище ще се включи след малко, има пряко задължение да открие нова лаборатория към училището, както и офицери от Командването на Военноморските сили на Република България. (Ръкопляскания.)
Тези три дни, откакто сме на територията на гр. Варна и в Зоната за отговорност на Военноморските сили и на нейното командване, са изпълнени с емоции и с изключително добри впечатления. Финално току-що може би за първи път, откакто аз съм член на Комисията по отбрана, толкова тържествено откриваме нашето заседание с Химна на Република България и с бойния марш на Българската армия, на българския войник – нещо, което може би трябва да превърнем в традиция, защото няма българин и българка, които да не трепнат пред тези два велики марша.
Нашето заседание е на финала на пребиваването ни на територията на област и град Варна. Изказвам общите впечатления и мнения на всички мои уважавани колеги народни представители от Комисията по отбрана, че това бяха мигове, които ни заредиха с положителна енергия, заредиха ни с увереност, че въпреки проблемите и трудностите, ние имаме боеготови Военноморски сили, които без уговорки и без притеснения могат да изпълняват конституционните задължения, които са им вменени към този момент. Видяхме личен състав – адмирали, офицери, сержанти и матроси, които могат да бъдат пример и са достойни наследници на една вековна традиция в Българската армия. Виждаме, че тази традиция се поддържа и издига на нови висоти. Виждаме, че материалните и финансовите затруднения не могат да бъдат пречка, когато офицерът, сержантът и матросът има желанието, има мотивировката и е подготвен да изпълнява своите задължения по Устав, закон и Конституция.
Отново официално искам като председателстващ Комисията по отбрана, да благодаря на адмирал Петев и да му пожелая все така достойно, мотивирано и със сърце да ръководи, да подготвя и организира дейността на Военноморските ни сили.
Благодаря, господин Адмирал!
Искам да благодаря и на кмета на община Варна за прекрасния град, в който той превръща морската ни столица. Това е непрекъснато развитие и усъвършенстване на инфраструктура, на всички дейности, за които той отговаря с неговата администрация и с помощта на Общинския съвет, за да може Варна да продължи достойно да носи титлата „Морска столица на България“.
Искам да благодаря и на господин Областния управител. Снощи имахме възможност да попътуваме извън гр. Варна и видяхме нещо, което ние като туристическа държава трудно удържаме на други места, а тук е съхранено – съхранена е природата, съхранена е традицията, съхранен е духът, което е изключително важно, за да може България да се развива като туристическа държава. Имаме лоши примери в обратна посока от други места.
Уважаеми колеги, нашата делова работа трябва да започне с приемане на дневния ред:
1. Роля и място на Военноморските сили в отбраната на страната и процеса на развитие на отбранителните им способности.
2. Разни.
Има ли други предложения? Няма.
Който е за приемането на този дневен ред, моля да гласува.
Дневният ред е приет единодушно.


Преминаваме към първа точка от дневния ред:
РОЛЯ И МЯСТО НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ В ОТБРАНАТА НА СТРАНАТА И ПРОЦЕСА НА РАЗВИТИЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ ИМ СПОСОБНОСТИ.
Преди да дам думата на контраадмирал Петев, който да ни запознае с текущото състояние и с перспективите и проблемите за развитие на Военноморските сили, бих искал да кажа, че както заявихме вече неколкократно в нашето пребиваване тук и от нашата дейност досега, Комисията по отбрана винаги действа държавнически. Ние сме загрижени и единствени поддръжници на повишаване на бойните способности на Българската армия и на Военноморските сили като значителна и добра част от Българската армия. Мисля, че можем да обещаем пред командира на Военноморските сили, пред кмета и пред областния управител като представители на държавната и общинската власт в Република България в този регион, че се опитахме и мисля, че успяхме да подготвим законодателството, нормативната база и придвижването на проектите за модернизация на Въоръжените ни сили, включително и за двата многофункционални патрулни кораба по такъв начин, че да бъде гарантирано изпълнението на тези проекти, без значение кой управлява и как се движат политическите процеси в страната.
Факт е и това, че крайно недостатъчно ще бъде придобиването на два кораба за Военноморските сили. Трябва да се работи в поддържане и усъвършенстване на останалата бойна техника и въоръжение. И ние, господин Адмирал, обещаваме още тази година да направим с бюджета, който е основният закон, който показва политиката и отношението на държавата и на политическите сили към Българската армия и към националната ни сигурност, така че ако не всички, то поне една значителна част да успеете още догодина да ги преодолеете.
Имате думата.
КОНТРААДМИРАЛ МИТКО ПЕТЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Заместник-председател на Комисията по отбрана в Четиридесет и четвъртото Народно събрание, уважаеми господа членове на Комисията по отбрана, уважаеми господин Областен управител, уважаеми господин Кмете! Разбира се, Вие сами се убедихте, че във флота има една свещена дума, наречена екипаж. Вярно е, че корабът без капитан не може, но пък и капитан без екипаж няма. Ще ми позволите да представя моя екип – хората, които ежедневно държат в ръцете си щурвала на Военноморските сили, хората, които са част от всички тези събития, които наблюдавахте.
Ще започна с флотилен адмирал Георги Пенев – заместник-командир на Военноморските сили.
Ще представя също така капитан І ранг Камен Кукуров – началник на отдел „Операции и подготовка на силите“. Той отговаря за непосредственото организиране на бойната подготовка, планирането на операциите, в които участваме, и, разбира се, носенето на всички видове дежурства.
Сред нас е също така и капитан І ранг Галин Манев – началник на отдела за планиране и развитие на Военноморските сили. Основната тежест по развитието на проектите, по развитието на политиките в областта на морската сигурност е от неговия отдел. Освен това участва и в планирането и бюджетирането на флота.
Сред нас е и капитан ІІ ранг Райна Пенчева. Тя и в момента е началник на Канцеларията и е човекът, който ръководи екипа, занимаващ се с непосредствената дейност на Командира на Военноморските сили.
Не е случайно, че сред нас са Областният управител на област Варна и Кметът на община Варна, защото аз ги считам част от нашия екипаж. Те са го доказали. Нещо повече – в трудни моменти, когато имаше изпитания, ние бяхме заедно в борбата със зимната стихия. Заедно сме и в празници. По този начин се познава кога имаме работещо сътрудничество.
Уважаеми господин Заместник-председател, предлагам да Ви запозная със структурата, задачите, текущото състояние и перспективите на развитие на Военноморските сили, за да може да изложа влиянието на Военноморските сили при развитието на способностите на Българската армия и Въоръжените сили.
Изключително важно е да се разбере нещо, което съм абсолютно убеден, че Комисията по отбрана го съзнава, но ще Ви дам допълнителни аргументи, които да използвате в разговорите, които водите с Вашите колеги от Народното събрание. Мисиите, задачите и структурите са ясни. Важно е да видим какъв е приносът на Военноморските сили, защото, макар и най-малък вид въоръжени сили, те имат много важно място в реализиране политиката н България в областта на отбраната и сигурността.
Междуведомственото сътрудничество е нещо, което успях да спомена. Ще Ви запозная малко по-структурирано и с конкретни данни, както и какви са мероприятията. Правилно казахте, че проектът за многофункционален модулен патрулен кораб е изключително важен, без алтернатива за Военноморските сили, но той е част от много голяма обща картина – планомерно развитие на всички видове и родове сили, които са в състава на бойния ни флот. Също така ще Ви покажа, че имаме и визия за по-нататъшното развиване, включително навлизането на високотехнологични изобретения – неща, които съвместно работим с Военноморското училище, също и в партньорство с отбранителната индустрия.
Факт е, че над 80% от търговския обмен на България минава по море. Много често, когато говорим защо е важно морето за България, ако нямаме излаз на море ще го усети всеки българин с това, че трябва да плаща още 20% такси, данъци, налози за това, че ползваме чужди пристанища. Разбира се, една четвърт от населението на България е в рамките на тези сто километра. В глобален мащаб цифрите са изключително по-високи.
Говорейки за морската търговия е редно да кажем, че и морският туризъм се развива там, където има ред, спокойствие и гарантирана сигурност. Така че решително можем да кажем, че като вид въоръжени сили Военноморските сили имат пряко влияние върху възможностите за икономически просперитет на България и добруване на нашия народ.
Факт е също така, че има изключителна дейност по отношение проучването на нефт и природен газ. Очевидно е, че интересът е нестихващ. Всички компании направиха съответни проучвания. Нещо повече – ние имаме възможност този потенциал да бъде реализиран, а що се отнася до енергийните трасета, които свързват съответно Азия и Европа и минават през Черно море, са факт и имат необходимост от своята защита. Една трета от територията на България, ако следваме меридиана, който започва от Русе, минава през Хасково, изрежем тази част и я нанесем на морето, получаваме тези изконни български пространства, където имаме изключителни права да се възползваме както от богатството на морето, така и всичко, което се намира на неговото дъно.
Ако се погледне какво е значението на морските пространства, оказва се както винаги, че там, където има възможности за използване, има и уязвимост. Така например, за да пристигне един телевизор от Китай в България чрез морския транспорт, се оскъпява само с един евроцент. Представете си ако това нещо трябва да се ползва от други видове транспорт. За разлика обаче от въздушния и сухопътния суверенитет, морският суверенитет постепенно намалява, тоест нямаме точна граница, където да завършва юрисдикцията на държавата. Това е направено така в международното дело, за да могат да се защитят, от една страна, интересите на бреговата държава, а, от друга страна, да се освободи свободата на навигацията.
Свободата на корабоплаването е нещо изконно, което гарантира световния растеж на икономиката. Държавна граница се счита краят на териториалните води, но тези териториални води са единствено 15% от всички останали. Оттам имаме прилежаща зона и изключително икономическа зона, където имаме право да упражняваме юрисдикцията на държавата. Респективно изключително голямо предизвикателство е контролът и охраната на тези морски пространства, защото, поради тези причини, които бяха изразени, там могат да бъдат инициирани актове, които да подкопаят както юрисдикцията на държавата, така и да създадат условия за провеждане на терористични действия, нелегален трафик, нелегална имиграция. Заради това отговорът, който трябва да има към тези заплахи, очевидно е изключително координиран и целенасочен.
Що се отнася до отговорната зона на Военноморските сили, тя напълно съвпада с нашите морски пространства, като основно влизаме в ангажимента, който имаме към опазването на статута на военноморските пространства. Бреговата черта е значителна в сравнение с някои европейски държави, в сравнение с други – не толкова, но възможността за нейната ефективна охрана, независимо че се възлага на Министерството на отбраната и на Гранична полиция, е осъществима единствено и само с взаимодействието с Военноморските сили. Така или иначе, когато говорим за отбрана на морския суверенитет, ангажиментът, който има НАТО, респективно се разпростира само върху тези 15%, наречени териториални води. За всички останали 85% България разчита основно и изключително на Военноморските сили.
Ето как е формулирана мисията. По принцип тя е изключително точно формулирана, че гарантираме морския суверенитет на България, защитаваме интересите на България в морските пространства. Искам да подчертая, че не само в националните морски пространства, но България има интерес и в свободата на корабоплаването в цял свят. Неслучайно участваме в операцията „Atalanta“ за предотвратяване на незаконите дейности край Сомалия. Неслучайно участваме и в операцията за справяне с нелегалната имиграция на Европейския съюз „София“ в Средиземно море, защото прекъсването на морските комуникации носи изключително тежки икономически последствия за икономиката на България. Останалите задачи, които изпълняваме, по отношение на международния мир и сигурност и оказване помощ на населението са произтичащи от задачите и мисиите на Българската армия.
Произтичащите задачи, които решаваме в съюзен формат. Разбира се, непрекъснатото наблюдение трябва да бъде гарантирано. Бойни действия срещу надводен, въздушен и подводен противник. Това е нещо, което Военноморските сили абсолютно целенасочено извършват. Борбата с минната опасност, защото една мина, която дори има исторически характер, намирайки ги всеки два до три месеца, може да бъде причина за изолиране на България и загубване възможността за осъществяване на юрисдикцията върху морското пространство. Минопоставянето като част от защитата на брега и противодействието на морските десанти. Всички тези задачи ние изпълняваме в съюзен формат и във взаимодействието с видовете въоръжени сили.
Аз Ви благодаря, господин Заместник-председател, че постоянно подчертавате за единството на видовете въоръжени сили. Тук мога да подчертая, че нямаме абсолютно никакви конкуриращи интереси с другите видове въоръжени сили. Много ми харесва думата, която използва митрополита на Сливенската митрополия – дядо Йоаникий. Казва, че ВВС, ВМС и Сухопътни войски са великата троица, която бди над България. Аз абсолютно вярвам в единството на тази троица.
По отношение на произтичащите задачи, изключително голямо внимание обръщаме в подготовка на нашите сили за участие в международни операции, както и оказване съдействие на държавните власти, местните власти, на силите от Министерството на отбраната, от Министерството на транспорта, както и Министерството на външните работи в частта си по митническия контрол, за да можем да гарантираме, че България има защитена морска граница. И нещо повече – свободно може да използва този дар, който има в лицето на морето и Дунава.
Част от задачите, които решаваме в мирно време. По търсене и спасяване по море България има изключителен световен ангажимент да гарантира, че всяко плавателно средство, летателен апарат, който аварира в нашата отговорна зона, ще получи адекватна помощ. Независимо че тази дейност се координира от Министерството на транспорта чрез Изпълнителна агенция „Морска администрация“, основните сили за търсене и спасяване са във Флота. Важното е, че той е ешалонизиран, вярно е също, че Гранична полиция поддържат бърза готовност в близките 20 минути да реагират, но техните действия стигат до 12-милната зона. Основните средства като фрегати, спомагателни кораби, които имат продължителна самостоятелност на море и мореходност, а сами разбирате, че когато се случи инцидент 99% той е при лошо време, всички тези средства са във Военноморските сили и ние имаме добре изградена система, за да можем да окажем помощ. Изключително важни са морската авиация, по-скоро хеликоптерите, с които своевременно можем да спасим човешки живот на море. Въпроси, които ежемесечно се отработват.
Структурата на Военноморските сили. Командването на Военноморските сили включва в себе си Щаб на ВМС, който е съставен от няколко отдела. Ръководи се от командир, двузвезден адмирал, както и негов заместник – еднозвезден.
Формированията са разделени на Командира на Военноморските сили, като те са разделени на корабен състав и други формирования за бойна и логистична поддръжка.
Основното формирование, което е с ранг на бригада, е Флотилията „Бойни и спомагателни кораби“. Командва се от флотилен адмирал. Командването на Военноморските сили е във Варна, а командването на Флотилията „Бойни и спомагателни кораби“ е в Бургас, като на него са подчинени два пункта за базиране, което фактически представлява основната инфраструктура за поддръжка на корабния състав – пункт за базиране Варна с регионален оперативен център, работилница и бази и складове за въоръжение и боеприпаси. Абсолютно по същия начин имаме структура в Бургас.
Корабният състав на Военноморските сили е разделен в четири дивизиона, които са в ранг на полк, и два отряда, които са с ранг на батальон.
Първият дивизион „Патрулни кораби“ включва в себе си фрегата и две корвети. Фрегатата „Смели“ е флагман на дивизиона „Патрулни кораби“. Вие успяхте да го посетите.
Осемнадесети дивизион „Кораби за спомагателно назначение“ също са във Варна. „Протео“ е в състава на този дивизион, както и останалите кораби, включително учебно-спомагателния кораб.
Трети отряд „Противоминни кораби“ в състава на който се намира минният ловец и трите редови миночистачи, които са активни, и още три в резерв. Разположен е също във Варна.
В Бургаския пункт за базиране имаме един дивизион патрулни кораби с трите белгийски фрегати и ракетната корвета „Мълния“; дивизион „Противоминни кораби“ в състав от три базови миночистача; и отряд „Кораби за спомагателно назначение“, който включва в себе си няколко катера и противопожарен кораб, които осигуряват дейностите на море.
На пряко подчинение към Военноморските сили са, на първо място, морският специален разузнавателен отряд – това са специалните сили на флота, разположени са близко до Варна, в Приселци – „Родни балкани“. Освен това отделната Морска вертолетна авиобаза. Всички те са с ранг на батальон, като в момента Вертолетната база разполага с два вертолета „Пантер“. Подписан е договор за придобиване на трети вертолет и попълването на състава на Вертолетната ескадрила, както и три вертолета „Ми-14ПЛ“, които са в резерв. Връщам се на Отряда за специални операции. Той включва в себе си три морски разузнавателни групи с управление.
Цялостната дейност на Флота се ръководи от Морски оперативен център. Разполагаме също така с Батальон за информационно осигуряване, който осигурява бреговата система за наблюдение с разгърнати осем постове за наблюдение по носовете на България – Шабла, Калиакра, Галата, Емине, Атия, Колокита, Маслен нос, Папия.
Освен това разполагаме и с брегови ракетно-артилерийски дивизион, който разполага с четири пускови противокорабни ракети, а цялостната дейност, командването и управлението на силите във Флота се осъществяват от бреговата опорна система за комуникационно-информационно поддръжка. Тази система е с ранг на полк.
Имаме и отделен отряд за електронно разузнаване, който осигурява разузнаването на флота, но също така осигурява и информация за „Военна информация“. Там работим в две посоки. Двама са основните потребители на техните продукти и анализи.
Останалите формирования са специфични. Важното е да се каже, че тук имаме представители на всички родове сили – на патрулните, на противоминните сили, на специалните сили, на военноморската авиация. Имаме и представители на силите за комуникационно осигуряване.
Това, което липсва на Военноморските сили и от което изпитваме нужда, е възстановяване на един род сили – подводните сили. Много хора казват, че това е лукс. Не, не е лукс. Независимо че е скъпа поддръжката и по-скоро придобиването на една подводница, тя многократно увеличава бойния потенциал на всеки един флот и ангажира противниковия флот. Тоест наличието на една подводница и ако не се знае къде е, води до изключително натоварване на над 70% от корабния състав на опонента, за да локализира подводницата. Това е нещо, което не трябва да бяга от вниманието на политическото и военното ръководство на България.
По отношение на корабния състав, аз вече доложих: основният корабен състав включва четири фрегати – три белгийски фрегати и фрегатата „Смели“; три корвети, две противоподводни, които са във Варна – „Решителни“ и „Бодри“, и една ракетна, която е в Бургас; включва също така в себе си противоминните сили с основни представители минният ловец, също така базовите миночистачи и редовите миночистачи. Бойните кораби включват фрегатите и корветите, а корабите за бойна поддръжка са 11. Освен това разполагаме с още седем спомагателни кораба, единият е в резерв, плюс две плаващи средства. Общата сметка излиза 42 плаващи средства, но важно е да се каже, че бойните кораби са шест и там е насочено изключително вниманието на Военноморските сили. Това не означава, че другите кораби не изпълняват бойни задачи. Напротив, които са за бойна поддръжка – траленето, поставянето на морски мини, е изключителна бойна задача с много висок риск и с изключителна бойна ефективност. Същото може да се каже и за бързоходните плавателни средства, които гарантират в момента, че нашите морски разузнавателни групи могат да действат в цялата акватория на морските пространства на България.
Благодарение на Военноморската авиация в състав два вертолета, като очакваме да получим трети, плюс три в резерв, се гарантира бърза реакция на всеки един инцидент на море.
Каква може да бъде бойната организация на Флота? На базата на корабните дивизиони, когато започнем да изпълняваме бойни задачи или се провежда морска операция, се формират тактически групи. Тактическите групи обикновено се командват от командирите на дивизиони. Важното за тактическата група е, че тя е временно формирование, което се формира за конкретна задача. След изпълнението на задачата съответно има възможност в зависимост от това каква е задачата и къде се изпълнява да бъде разширена или намалена. Това е изключително важна концепция за провеждане на операция, приложима и за Сухопътните войски, както и за Военновъздушните сили.
В състояние сме да създадем две такива тактически групи патрулни кораби, три корабни противоминни групи, група от спомагателни кораби, тактическа вертолетна група, шест подразделения за специални операции – от двете роти фактически всяка има по три морски групи, общо са шест, като в момента поддържаме в готовност три и четвъртата е в процес на сертификация. Шест подразделения могат да бъдат формирани от двете роти, които са формирани в Морския специален разузнавателен отряд. Разполагаме също така с бреговия ракетно-артилерийски дивизион – четири пускови, които са съответно са въоръжени с ракети П-21/П-22 с радиус на стрелба 80 км, както и шест оръдия в учебната батарея „Противокорабна артилерия“.
Също така изключително важна е за нас добиваната информация за състоянието на оперативния режим в нашия район, където се реализира от Морския оперативен център бреговата система за наблюдение „Екран“, както и бреговата опорна система за комуникационна и информационна поддръжка.
Подготовката във Военноморските сили е непрекъснат цикъл, тоест всяка година ние отбелязваме началото на учебната година във Военноморските сили, но това не означава, че се стартира. Напротив, имаме изключително важни надграждащи мероприятия, като обикновено винаги първоначално се сглобяват корабните състави, тоест екипажът на всеки кораб сдава курсова задача. Следва сглобяването на корабните екипажи и разчети в тактически групи при провеждане на дивизионни учения, след което се провежда голямо учение, което е бригадно обучение за флотилията „Спомагателни кораби“. И накрая идва военноморското учение „Бриз“, където вече сглобеното оперативно съединение се интегрира в съюзните формирования. Винаги участват постоянните групи на НАТО – корабната и противоминната.
Абсолютно отговорно мога да кажа, че всеки един боен кораб на Флота е в състояние в рамките на броени часове да влезе в състава на всяко тактическо съединение, което се управлява по тактическите публикации на НАТО. Комуникацията, която е въведена, тактическите публикации, които се използват във Военноморските сили, са абсолютно едни и същи с тези, които са в НАТО. Английският език не е проблем, не е някаква придобивка, а напротив – ежедневна необходимост. Затова при нас е изключително важно владеенето му – от една страна, изпълняването на бойните задачи на море, от друга, ние сме постоянно в комуникация с търговското корабоплаване и това е единственият начин, по който можем да работим.
Искам да подчертая, че можем да се похвалим, че сме успели да създадем трайна традиция и тенденция за увеличаване дните на море. Тоест с 13% всяка година имаме повече дни на море, като всичко това е в лимита на отпуснатия ресурс и финансови средства. Ако имаме увеличение на този лимит, тези проценти ще бъдат много по-големи, но въпросът в момента е, че не са само Военноморските сили в Българската армия, очевидно е, че има и други приоритети. Целта на Военноморското командване е с определения лимит да постигнем увеличаване и ефективност на изразходването на тези ресурси.
Основните ангажименти, които изпълняват Военноморските сили. Имаме пет декларирани кораба, които изпълняват нашия ангажимент към НАТО. В момента те са част, могат да носят дежурство в силите за отговор на НАТО по изключително евтин начин. За да изпратим една фрегата да участва в истинска операция в рамките на една година, разходите за една фрегата се равняват на един ден сухопътен батальон, който е изпратен.
Не искам да поставям още един път конкуренция в тази среда, защото няма конкуренция – там, където трябва да стъпи българският войник, никой друг, освен него, не може да го направи и това е приоритет на Сухопътни войски; там, където има необходимост от завоюване на въздушно превъзходство, или съответно гарантиране на средствата, са ВВС; но там, където Военноморските сили могат да участват с много малки разходи и нисък риск за личния състав, получаваме изключително висока оценка за участието в колективната отбрана.
Освен това е декларирано и създаването на специална група за морски операции, която се изгражда на базата на 65-и морски специален разузнавателен отряд.
По принцип Военноморските сили работят по 11 цели за способности, респективно това е точно 30% от целите за способности, които развиваме и те са пряко насочени не само да има принос към НАТО, но и развитие на нашите национални способности. Основно са насочени към възможността за използване на нашите бойни кораби ефективно. Развръщането на системата за наблюдение и ранно предупреждение. Развръщане също така на способностите за борба с минната опасност. Възможности за гарантиране безопасността на корабоплаването. И не на последно място – способности за реагиране на асиметрични заплахи, на хибридни заплахи с нисък интензитет, но с изключително опасни последствия, каквито, примерно, са терористичните актове, диверсии, също така контрабанда на незаконни продукти, участие в борбата с нелегалната имиграция. Ние сме изпълнителите на ангажимента, който имат Военноморските сили към охраната на държавната граница, тъй като единствено ВМС имат възможност ефективно да подпомогнат охраната на морската държавна граница, а системата ни за наблюдение се споделя с бреговата система на Гранична полиция и Морска администрация.
Военноморските сили участваме в следните операции. На първо място, разбира се, това са и основните формирования за реагиране при кризисни ситуации в НАТО – създаването на Силите за отговор с висока готовност (VJTF) и най-вече в силите на НАТО за отговор. Всяка година ние имаме декларирани една фрегата и един противоминен кораб, който при необходимост може да бъде предаден за провеждане на операции на НАТО. Хубавото е, че всяка година те се сертифицират по стандартите на НАТО, като сертификацията включва изключително подробно изпълнение на задачи на море, конкретни бойни задачи в състава на съответните две постоянни групи кораби на НАТО.
НАТО разполага общо с четири групи – две корабни групи и две противоминни групи. Корабните групи обикновено са съставени от фрегати и разрушители и постоянно са в готовност да реагират на предизвикателства към колективната защита на море. Противоминните също са две – първа и втора. Те също са развърнати и провеждат операции, тренировки, учения, за да могат да реагират при необходимост, когато настъпи заплаха за националната сигурност на членките на НАТО. Първите групи са на север, а втората противоминна и втората корабна група са на юг.
Искам да кажа, че не само ежегодно участваме в тях и изпращаме по един кораб, респективно противоминен и фрегата, но имаме и ангажимент от м. април да подготвим и началник-щаб за едната група. Имаме достатъчно подготвени противоминни офицери, в момента кандидатът за тази позиция преминава през няколко курсове, участва в учения, били са част от този щаб. В двата щаба имаме винаги по един офицер. Винаги. На всеки шест месеца го ротираме, така че българското присъствие в морската част е гарантирано.
Освен това по време на учението „Бриз“ ние показахме, че не само можем да участваме, а можем и да командваме, да управляваме морската операция. Развръщаме един щаб, който направи абсолютно пълно оперативно планиране за една продължителна операция по морска сигурност. Във връзка с това имаме изключително висок интерес към нашето учение както от цивилна страна на нашите партньори, така и от 11 страни – Германия, Франция, Белгия, Холандия, Полша, Гърция, Турция, Румъния, Албания, държави, които имат интерес към участието в колективната отбрана.
Операциите, в които участваме. Имаме в двете европейски операции – едната е в борбата с незаконните действия срещу корабоплаването „Atalanta“ край бреговете на Сомалия, а другата е „София“ в EUNAVFOR MED в Средиземно море за борба респективно с нелегалната имиграция.
Защо е важно? Важното е когато очакваме на нас да ни помогнат, да бъдем част от тази система, тоест да бъдем генератори, а не само ползватели. И изключително важно е, че ние бяхме първата държава, която участва във фокусната операция на операцията „Sea Guardian“ – морски защитник в Средиземно море. Всяка година по 20 дена една фрегата участва в тази операция.
По отношение на Европейския съюз имаме изключително активна дейност. В интерес на истината от всички структури на Министерството на отбраната Военноморските сили дават възможност за участие в три изключително важни инициативи към момента с реален принос.
На първо място, това е политиката за сигурност и отбрана, където участваме с декларираните сили по същия начин, както се участва в НАТО. Избегната е дубликацията. Силите, които са декларирани за НАТО, са на разположение и за операции в Европейския съюз. Освен това в програмата на Европейския съюз за развитие на отбранителната индустрия ние разработихме и е на изключително напреднал етап модула за морски интервенции. Получихме подкрепата на Франция, на Гърция, на Полша и в момента България участва в този процес като идеята е да се разработи на контейнерен принцип такъв модул, който да може да провежда подводна операция както в морските пространства, така и във водните пространства на България – във водоемите, в язовирите, в река Дунав.
Важното е, че има иновация и в тази програма фактически е включено Морското училище, БАН, участват също Военноморското училище на Полша. Включени са всички наши партньори.
Имаме голям пробив в PeSCo. Това е структурираното сътрудничество в Европейския съюз, където се разкриват нови позиции.
Три са проектите в морската област в Европейския съюз. Единият е на Италия за разработване на проект за общ кораб. Вторият е на Румъния – за подводния водолазен център. И третият е нашият за така наречения модул. Към момента ние сме получили най-висока оценка и сме получили също така подкрепа от четири страни – една участничка и две като наблюдатели. Това е изключителна гордост за нас, защото по този начин имаме и европейско представяне.
По отношение на основните мероприятия. При нас обикновено делниците са доста натоварени, както в Българската армия, но морякът е моряк тогава, когато е на море. Затова и нашата цел е да увеличим престоя на корабите на море, но не просто да излязат да плават, а да участват в учения. Обикновено денят на един кораб, когато излезе на море, е изключително натоварен. Единственото време, когато може да се почива е за смяна на вахтата, когато обядват или вечерят. Останалото време, включително ако се наложи да застанат на котва, се носи дежурството и се отработват определени мероприятия, корабни учения за организиране отбраните на кораба, използването на оръжието, оказване на помощ на други плавателни средства, летателни апарати и т.н. В общи линии експерименталните стрелби на Шабла се осигуряват винаги от Флота и там имаме четири кораба, които в продължение на четири дена участват в осигуряване безопасността, а също така и разчетите, които стрелят, така че имаме значителен ресурс, заделен за това.
Общо 82 са тактическите учения на корабните и бреговите формирования. Когато казвам 82 – 70% от тях са на батальонно ниво.
По отношение на международните учения от началото на годината участваме в учението „Пролетна буря“ в Румъния с кораб ранг батальон. Същото е в Гърция – противоминното учение на Гърция в Егейско море. На „Sea Shield“ – отново в Румъния, там участвахме отново с ранг на батальон. „SEA BREEZE“ в Украйна. Всички тези учения имаме ангажимент и ще продължим, само след седмица изпращаме кораб, който ще участва в учението на Турция NUSRET“ и ще бъде част от постоянната противоминна група на НАТО.
Посещението на всички НАТО-вски кораби се използват като възможност за провеждане на учение с тях, за да можем да си сверяваме часовниците и нивото на нашата подготовка да не е по-ниска. Обикновено това се случва с едно до две учения всеки месец, тоест около 20 учения имаме годишно от този тип.
Говорих вече за учението „Бриз“, то има доста дълга история от 1993 г. Следва развитието на Военноморските сили като започва единствено от корабно учение, след това прераства в общофлотско, като се привличат допълнителни сили и средства на флота. След това се въведе възможността да се направи оперативно планиране. Ние отработваме фактическа операция за оказване на хуманитарна помощ, както и отработване на бойни действия на море. Тази година участваха 11 държави, 25 кораба, подводница, самолети, ударни сили, като точната цифра е 2330 военнослужещи, които участваха в това учение, което е най-голямото международно учение към момента. Двадесет ведомства от четири министерства взеха участие, като в тях влизат също така държавните организации, каквито са агенциите на Морска администрация, Гранична полиция. Също така Морска инфраструктура, Пристанищна инфраструктура. Участваха неправителствени организации, каквито са Червения кръст, както и „Булсар“ – организация за търсене и спасяване, доброволческа. Участваха и представители на морския бизнес, които са задължени един път годишно да правят учение по безопасност. Отработихме такива въпроси, като например масово спасяване на пасажерски кораб, който е потънал, тоест спасяване на личен състав, който е над сто човека.
Освен това отработихме, съвместно с Европейската агенция за морска сигурност борба с нефтени разливи. Двата кораба, които са наети от тях – румънски и български, взеха пряко участие в това учение.
Какво предстои? Доста е направено, но предстои още да правим. До края на годината ще направим компютърно подпомагано командно-щабно учение. Основно това учение умишлено го правим в Морското училище. То е разпределено, по интернет се включват силите, които са в Бургас, командването на Военноморските сили, Морско училище, Чаралица и Военна академия. По този начин управляваме няколко тактически формирования, като курсантите са част от това учение, те виждат какво ги кача, когато стъпят на корабния мостик. Виждат как трябва да се вземат тактически решения и отивайки на кораба на тях им е абсолютно ясно защо се подават конкретни команди, защо корабът отива там, как се противодейства на подводница, на надводен противник, въздушен противник и т.н.
Тактическите учения продължават. ТУЕК е тактическо учение на единичен кораб. След по-малко от пет дена минният ловец заминава на учението „NUSRET“ в рамките на 20 дни в Турция и в Егейско море. Освен това имаме кораб, който се присъединява към съответната постоянна противоминна група. Провеждаме едно изключително голямо българо-румънско противоминно учение, но с участието на още четири държави и противоминната група.
По отношение на комплексния подход към морската сигурност. За нас това не са думи, за нас това е ежедневие. От 2005 г. са разработени всички тези протоколи за взаимодействие с представителите на различните министерства, като се започне от Министерството на околната среда и водите, Басейнова дирекция „Черноморски район“, както и от РИОС имаме взаимодействие по опазване чистотата на морето. Нещо повече, нашите вертолети са сертифицирани от Европейската агенция по морска сигурност за констатиране на разливи на нефтени продукти на море. Изключително опасно събитие, което може да застраши както биологичното разнообразие, така и целия туризъм на България може да бъде унищожен от едно такова събитие.
Взаимодействаме с Министерството на здравеопазването в осъществяване на ангажимента към санитарния контрол, който е в рамките на морските пространства. И нещо повече – при оказване помощ при ликвидиране последствията от терористични действия.
Основните ни партньори, които са Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съм оставил за по-нататък, защото те очевидно са хората, с които най-много си взаимодействаме.
Национална служба за телефон 112 – имаме постоянна връзка чрез оперативния дежурен, защото много от инцидентите на море се докладват чрез тях. Това, което се случва на море, се споделя винаги с Гранична полиция и най-вече Регионалната дирекция, която е на морско направление, както и Регионалната дирекция за пожарна безопасност и защита на населението. Всички агенции, които са към Министерството на транспорта, като „Морска администрация“ е най-важната, с която взаимодействаме. Областните администрации на Варна, Бургас и Добрич, както и общините, с които работим, защото нашият ангажимент към съдействие на населението минава през областния управител, а конкретните действия през кметовете на общините.
Виждате също така и значителна част от пилотската станция, която осигурява безопасността и вкарването на корабите в пристанищата. Бордови флот е фирмата, която гарантира буксировката на търговски кораби. В случай че има някакъв проблем или терористичен акт в пристанище, те са първите, които ще дойдат и ще помогнат да бъде изкаран обектът на терористичен акт извън пристанището, за да се гарантира сигурността. Същото важи и за Българския червен кръст и системата „Булсар“.
Какво е текущото състояние? Предполагам, че това е изключително важно, а съм убеден, че и Вие го следите. Хубаво е, че това, което беше предоставено преди два месеца, вече имаме доста добра положителна тенденция. Общо от 17% непопълнение, към момента сме 16%, като офицерите са 86%, офицерските кандидати са 87%, старшините – 91%, това е доста радостно, а с останалите сто матроси, които са дадени, очевидно е, че този процент също ще нарасне. Това е една изключително добра тенденция.
Не трябва обаче да си затваряме очите пред няколко проблеми. Оказва се, че 70% от старшите офицери в командването на ВМС имаме дефицит, тоест те липсват. Това е точно поколението, което след 1989 г. понесе ударите на икономическите несгоди и значителна част от тях напуснаха Въоръжените сили. Да не кажа, че останаха мухиканите, но хората, които бяха най-мотивирани, са тук.
Проблемът, който ще видите по-нататък, и за Командването на ВВС е, че липсата на един такъв офицер е с изключително тежки последствия и натоварване на останалите, защото ние сме малък щаб и продуктите, които трябва да създаваме, са абсолютно същите такива, каквито са във ВВС и в Сухопътни войски, където щабовете са респективно два пъти и три пъти по-големи от нашите.
По отношение на матросите в корабните формирования основното е там, където имаме дефицит. Вниманието на Командването на ВМС е насочено към коригирането на тази тенденция, защото очевидно е, че доста от по-привлекателните длъжности са такива, които са на дежурства. Няма какво да крием, трябва да си го кажем.
Другото, независимо че имаме за едно място 1,5 до 2 кандидати, което е значително по-добре от това, което са кандидатите за другите видове въоръжени сили, но, за съжаление, често пъти 30% не се заемат, поради това че отпадат значителна част поради медицински и психически изисквания. Да, вярно е, там могат да се коригират някои неща, но има една червена граница, която не трябва да се минава.
Има също така възможност за подобряване на нормативната база. Между другото, Министерството на отбраната предприе необходимите мерки, за да се облекчат някои изкуствени бариери по този въпрос.
Това, което е интересно към момента, е, че от две до четири години ще успеем да преодолеем некомплекта с младши офицерски състав и той е решим. Виждате в момента достигането на пределната възраст, където са офицери, старшини и матроси. Ако към момента напускането на хората не е основно поради пределна възраст, то след 1922 г. този процент значително надвишава. Интересното е, че при матросите става този ръст, защото първите, които влязоха, вече са на около 40 години. Там евентуално, за да може да се допопълнят, е необходимо да се вземат мерки.
Очевидно, че вдигането на възрастта за матроси и за войници не е дългосрочно решение, но преходен период от няколко години ще гарантира тази възможност.
Хубавото е, че в момента от 26 имаме 18 вакантни длъжности за младши офицери, които ще бъдат предложени на следващия випуск и ще можем да ги попълним. Да, вярно е, че от тези, които в момента заемат такива длъжности, ще израснат и на тяхно място ще има също празни позиции, но важното е, че флотът откъм младшия офицерски състав ще може да реши този проблем.
Видяхте колко бързо се промени тенденцията със старшините. Тя беше 85, а вече 91% е попълнен, което е значително добре.
По отношение на Командването на Военноморските сили, говоря за Щаба на Военноморските сили, вярно е, че има изискване по пропорционалността на щабовете спрямо личния състав, което е справедливо. Нормално е, когато има повече подчинени формирования, особено там, където има отдели за подготовка и операция, те трябва да са доста по-големи, но продукта, който създава отдела на капитан Манев, е абсолютно същият, какъвто се създава и в Сухопътни войски, в съвместното командване и във Военновъздушните сили. В момента четири човека са хората, които се занимават и с проектите, изключително тежката документация, и с международното сътрудничество, и респективно с политиките ни по отношение на НАТО и на Европейския съюз. Разбира се, разпределението на натоварването в Щаба е нещо, което е факт. Очевидно е, че се появяват нови задачи, придобиваме компетентности в области, в които никога военните не са се занимавали, особено по отношение на морската сигурност. Именно затова малкият щат, ако е непопълнен, води до изключително натоварване на хората. Това компенсираме с добрата подготовка на хората.
За нас е изключително важно иновативното мислене, но разбирате, че това са компенсаторни мерки, които също имат граница. Не може един да работи за трима. Ние сме около 80 човека. Това е, примерно, една дирекция в Министерството на отбраната, а трябва да отговаряме за всички неща, които се случват. Намерили ме решение на това – използваме капацитета на Флотилията „Бойни и спомагателни кораби“, привличаме хора, които са от корабните дивизиони, за да минат през щабната служба. Мотивацията на щабните офицери в Щаба на Флота е такава, че те знаят, че не са забити тук и докато са офицери ще носят на ръка ръкавелите на щабния офицер. Напротив – едно от изискванията, една от политиките е този, който слиза командир надолу, да е минал през Щаба, който командва това формирование. По този начин искам да изкажа своята благодарност, както и на адмирал Пенев и началниците на отдели, че разбират това нещо и често пъти режат живо месо и най-добрите си хора ги пращат командири, но те знаят, че по този начин ще получат добри специалисти, които идват на тяхно място.
Текущото състояние на Военноморските сили. Вие видяхте личния състав, мотивацията, видяхте и как се поддържат, но трябва да кажем, че финансовото осигуряване е изключително недостатъчно. Мъчим се как да го оптимизираме, но оптимизацията също има свои граници.
По отношение на шестте бойни кораби, 50% са съветско производство, това е фрегатата „Смели“ и съответно корветите. Примерно, корветата „Решителни“ има проблеми с двигателите, който, благодарение на саморемонта, го вкарваме отново в строя. Независимо че виждате тези кораби, все пак те са на предела на своя жизнен цикъл. На графика ще Ви покажа какво ще се случи, ако продължим по този начин да ги експлоатираме, без да възстановим способности. Освен това, говорейки за фрегатите Е-71, има изключителна необходимост, независимо че са 40-годишни кораби, те ще продължат да бъдат гръбнака на Военноморските ни сили и те могат да имат необходимия ресурс да бъдат така следващите десет години, но за тях трябва да има целево насочени финанси като приоритетен проект. Това е един от проблемите, който имаме, че в момента там има недофинансиране на този проект.
По отношение на патрулните кораби, както вече Ви казах, затруднената поддръжка, без да влизам в подробности за двигатели и т.н., проблемът идва от там, че не само те са към края на своя живот, проблемът не е и, че са съветски кораби, проблемът е, че поддръжката им е свързана с чужди страни, с които имаме затруднения за получаване на запасни части или пък умишлено се продават по-скъпи, тоест нямаме самостоятелност в поддръжката. Това е проблемът. Това е и за цялата армия. Няма нищо лошо да имаме руско оръжие, стига да можем сами да си го поддържаме. За съжаление, това не е факт.
По отношение на съответните кораби, които са в Четвърти дивизион, в общи линии това са основните прегледи и ремонти, които правим. Искам да кажа, че в рамките на две години флотът с наличните средства успя да извърши докови ремонти на 90% от корабите, като имате предвид, че това е изключително скъп процес, тоест корабът трябва да се вдигне на сухо, на плаващ док или на док, който е постоянен, да се вдигне на сухо, да се изчисти, да се извърши обслужване на подводната част, да се боядиса, да се заменят местата, които са корозирали или компрометирани като дебелина. Един такъв док отива на около един милион. Често пъти поради недофинансиране има кораби, които не са ходили. На всеки две години трябва да бъде корабът, а има кораби, които по десет и повече години не са ходили. Радостно е, че успяхме да пречупим тази тенденция, защото самият кораб загива от това нещо, не само, че е опасно за него.
По отношение на противоминните кораби разполагаме с три базови миночистача, които също са съветско производство. Проблемът там е с техните двигатели, които идват към своя край. Само че ние сме предприели необходимите мерки, съвместно с „ТЕРЕМ – Флотски арсенал“, като искам да кажа, че взаимодействието там е изключително добро и състоянието на Флота зависи пряко от състоянието на ТЕРЕМ – Флотски арсенал“. Там са основните способности за поддържане на нашите кораби, да се закупят такива двигатели и да бъдат заменени.
По отношение на минния ловец – това е нещо, което хората направиха въпреки обстоятелствата за съживяването. Няма да се връщам, Вие сте запознати за бойната система, която беше възстановена, благодарение на Морското училище. Успяхме да възстановим способности дистанционно да бъде подривана мина. Преди две седмици за първи път в Българския флот беше извършена подводна операция за ликвидирана минна операция с автономен апарат. Това е нещо, с което българските миньори могат да се гордеят.
По отношение на проблемните въпроси, отново идва поддръжката. Хубавото е, че все пак се заделят пари. Започна прелом в цялата тази тенденция, но все още има необходимост от допълнителни финансови средства, за които мога да гарантирам, че ще бъдат използвани именно по предназначение.
Това, което видяхте и казахте за специалните сили – да, вярно е, то важи и за останалите кораби. Често пъти се решава тежката дилема накъде да се насочат недостатъчните средства. Към момента мисля, че е направен добър баланс както между бойните, така и със спомагателните кораби. Разбира се, предимство имат декларираните сили – тези, които имат бойни способности. Важно е, че тези кораби, с които разполагаме, примерно „Протео“ е уникален за провеждане на подводни операции. Тя е важна не само за флота, важна е за суверенитета на България. Ако нещо се случи и потъне кораб, ние имаме ангажимент да изпълним нашите задължения в териториалните води, а много от тях са под 60 метра, където единствено водолазният комплекс на този кораб може да бъде използван.
По отношение на морската авиация искам с гордост да кажа, че нашите авиатори доказаха своята компетентност, постигнаха успеваемост 97% при курсовете, като обикновено 85% е необходимостта, за да получат правоспособност, а те достигнаха 97%, за което специално от „Еърбъс“ и от Френските военноморски сили получихме благодарност за тяхната всеотдайност.
Всички знаете, че миналата година имахме един много тежък инцидент и загубихме единия от вертолетите. Искам само с гордост да кажа, че човек може да се подхлъзне, но по-важното е да може да се изправи на крака. Само за един месец целият екип на Вертолетната база успя да преодолее психическия шок, да възстанови летателната подготовка и само месец след този инцидент да участва в учението „Бриз“ като изпълни абсолютно всички дейности – както стрелба по морска цел, така и по прехвърляне на товари на море. Към момента мога да се зарадвам с това, че имаме вече трети вертолет, който очакваме да получим. Вертолетът не е „Пантер“, а е „Дофин“, но това е 95% същият вертолет като „Пантер“, само че с морско предназначение. Единствената разлика е, че няма пускови за торпеда, но това беше и при другия вертолет.
Искам да подчертая, че това са бойни вертолети, а не спомагателни. Те имат цялото въоръжение, което е необходимо, включително имат и пускови за торпеда. При придобиването на новите кораби ние сме предвидили торпедното оръжие да бъде такова, че да може да бъде използвано и от вертолетите. Също така те са въоръжени с 20-милиметрово оръдие, което е малко по-голямо отколкото се полага на такъв вертолет, но пък е изключително добре да се използва за борба с несиметричните заплахи. Съвместно със специалните сили са добра тактическа група, с която можем да реагираме.
С две думи Вертолетната авиобаза запази своите традиции и аз се радвам на темпа, с който продължава тяхната подготовка.
Проблемите, които са там, е специализираната наземна техника, с която обслужваме. Това е нещо, към което ще насочим своето внимание. Разбирате, че летателната техника е на първо място. В момента правим проектирането на нови хангари за вертолетите. Те се съхраняват в един уникален хангар, който е построен 1936 г. от германците, но така е построен, че сигурно още 200 години ще остане. Изцяло от дърво, но не е мръднал. Има бетонни, тухлени постройки, които са се срутили. Без подпори. Уникално. От Университета по архитектура и строителство идват специално да изучават начина, по който е изграден без централни подпори.
По отношение на бреговия ракетен дивизион, в момента разполагаме с четири стартови пускови установки за „Рубеж“. Какъв е проблемът с ограниченията? На две от пусковите имаме проблем с радиолокационната станция или съответно със захранването, тоест те работят с ограничение. За съжаление способностите да се извършва ремонт в „Ивайло“, който е основният завод, който може да достави такова нещо, вече в голяма степен са загубени. Това е сериозен проблем. Освен това боеприпасът на тези ракети, ако ги гледаме точно как е по документи, е изтекъл. Но ние не можем да си позволим да ги унищожим, защото тези ракети все още имат ресурс. Това, което е прави Военноморското командване, е, че към момента бойната подготовка се води регулярно.
Освен това за догодина сме планирали една експериментална стрелба с бреговия ракетен комплекс „Рубеж“. Там обаче, за да се случи това нещо, има четири неща, които трябва да се изпълнят. На първо място, материалната част, която е пусковата, да бъде гарантирана след определени регламентни дейности и сертифициране, съответно ракетите да минат през необходимите проверки, да можем да създадем адекватна мишена. И не на последно място, да се гарантира безопасността, защото при използването на тази ракета няма възможност да се изключи главата, няма възможност и да се самоунищожи ракетата, тоест има четири много важни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени. Независимо от това ние ще започнем подготовката. В случай че някой от тях не се случи, тази експериментална стрелба ще бъде отложена с една година. Най-важното е, че ще получим сертифицирането на ракетния комплекс, съгласно всички тези изисквания. Липсата на ЗИП за противокорабните ракети, които са съветско производство – П-21/П-22 е факт. Освен това има изведеният брегови комплекс „Редут“ с далечно действие, който е остарял морално и физически, но все още не е реализиран и неговото наличие все пак е тежест.
По отношение на Морския специален разузнавателен отряд, към момента има изключително голяма традиция, че Военноморските сили обичат своите специални сили и те се идентифицират с морето. На базата на поетите ангажименти ние трябва да създадем база за специална тактическа група за морска операция в състав от 120 човека. Проблемът в момента е, че са 80 човека, тоест ние имаме необходимост от нарастване на щата. Към момента от Министерството на отбраната и в плановете за развитие на Въоръжените сили е предвидено това нарастване, но попълването на текущия щат е също предизвикателство. Хубавото обаче е, че към момента тази година два от офицерите, които завършват, и то отличниците на специалностите, отидоха в Специалния отряд – отличника на випуска, отличника на инженерната специалност отидоха в този отряд.
Оборудването очевидно е недостатъчно, имаме необходимост от подновяването. Ресурсът, който Флотът заделя, е удвоен, откакто поех командването на Флота. Нещо повече – опитваме се да подобрим и тяхното битово осигуряване. Направих така, че да се ползва обществен транспорт, тоест наемаме фирма за обществен транспорт, предвид остарялата техника за транспорт. Но тук има необходимост от съществено внимание, което да се даде. Абсолютно съм съгласен с това, че финансовите средства там са недостатъчни.
Искам да поставя един въпрос на вниманието на комисията. Има доста виждания, по-скоро разговори дали Специалният отряд да не бъде към специалните сили. По принцип решението, което е взето и от политическото ръководство на Министерството, и подкрепено от военната експертиза, е, че мястото на отряда е тук, във Военноморските сили и аз ще Ви приведа четири основни причини за това.
На първо място, тяхната квалификация е да провеждат операции на море, тоест не само да скачат с парашут, което има 68-а бригада, и да усвояват техники на брега, но трябва да имат и техники под водата. Това е леко-водолазна подготовка, която единствено може да бъде придобита, ако си в състава на Военноморските сили.
Проблемът с попълването на щата и с личния състав ще бъде изключително тежък, ако те бъдат изведени от Военноморските сили, защото привлекателността за морски офицери да отидат там, ще спадне изключително ниско, защото вариантът за тяхното развитие ще бъде ограничен. По същия начин, както и подбирането на най-добре физически подготвените хора от Военноморските сили рязко ще спадне мотивацията да отиде там.
На трето място, 90% от тяхната подготовка е свързана и обвързана с подготовката на корабния състав. Няма как един водолаз, който не прави разлика между танкер и фрегата, да отиде и да защити нашия танкер. Тази връзка не трябва да бъде късана.
Разбира се, не на последно място е възможността за използването и на вертолетната авиобаза, на плавателните бързоходни средства, които са във флота. Синергията, за която Ви казах, е изключително важна, защото именно те дават бординг групите, които се качват за проверка на кораба. Когато имаме терористичен акт и овладян кораб и трябва да го върнем обратно в наше владение, това са хората, които отиват там. А те могат да отидат там, само ако ежедневието им е неразривно свързано с вертолетната ескадрила, със спомагателните кораби, които осигуряват тяхното прехвърляне с екипажите и с морето, разбира се.
Нещо повече – гарантирането на аварийно-спасителното осигуряване от вертолетната ескадрила става чрез боен плувец. Винаги като излизат на море трябва да има боен плувец, който да скочи и да извади човека от морето.
Да, вярно е, когато имаме специални операции ще се формира един щаб, е ще бъдат координирани, но тяхната подготовка, тяхното развитие и тяхната грижа, хората, които са, трябва да бъде неразривно свързана с Военноморските сили. В противен случай ще станат просто още една рота, ще спечелят една рота специалните сили, а България ще загуби уникална експертиза, която никой друг не може да компенсира, което води до загуба на изключително важни способности и ангажименти не само към колективната защита, но и към морската сигурност.
По отношение на комуникациите в момента имаме проблеми с това, че доста от нашите комуникационни средства все още са съветско производство. От друга страна, в сравнение с останалите видове въоръжени сили в момента сме доста по-напред не само защото доста от основните ни бойни кораби вече са западно производство, но и въвеждането на нови комуникационни средства е факт.
Успяхме да спечелим Проект за изграждане на комуникационно оборудване в България, така че това може да бъде реализирано.
Не трябва обаче да бягаме от проблемите. Проблемите са: влошените кабелни връзки, компютърната техника, която е недостатъчна, също така системата „Линк“, която е за прехвърляне на данни и имат необходимост от криптиране.
Морското наблюдение. Това е изключително важна част, която е приоритетна и за НАТО, и за Европейския съюз. Благодарение на изградената система „Екран“ с помощ от американското правителство в момента имаме съвременни средства за гарантиране наблюдението на морските пространства.
В проблемните въпроси, разбира се, е невъзможността за обмяна на класифицирана информация, която не дава възможност получената информация от НАТО да се даде на цивилни формирования.
Какво правим по случая? Правим следното: изграждаме център, заделени са целеви пари, в Пункта за базиране – Варна, където освен възможността да бъде изграден координационен елемент за целите на обмяната на информация в НАТО, да бъде подобрена и системата за обмен на информация в националните институции.
По отношение на логистичната поддръжка успяхме в рамките на последните две години със 70% да увеличим ремонтираната корабна техника. Това е изключителна заслуга на хората, които пряко се занимават, и с разбирането на екипажите. В момента извършваме ремонт на двигателите на корвета, която само в заводски вариант беше възможно да бъде направена. В момента тя се извършва от ремонтните органи на Пункт за базиране – Бургас, и участието на личния състав. Българският моряк никога не се е радвал на нови кораби и затова до последния ден гледа как да го съхрани. Обикновено по време на активната си служба един офицер или моряк в Щатите или в западните флотове сменят два-три кораба, а при нас един кораб сменя две-три поколения моряци. Аз съм абсолютно убеден, че тази тенденция е на път да бъде променена с Ваша помощ.
Изключително важен приоритет е подобряване на битовото осигуряване. Често пъти мотивацията за личния състав е достатъчно вадят прозорец да му смениш, но да знае, че не е забравен. Съседната сграда, която възстановихме, беше в доста лошо състояние и аз съм изключително радостен, господин Кмете, че допринесохме за красотата на Варна с тази сграда.
ИВАН ПОРТНИХ: Ние Ви поздравяваме за което.
КОНТРААДМИРАЛ МИТКО ПЕТЕВ: Парите за нея не бяха взети от никъде. Просто в продължение на две години направихме схема за икономия в битовите разходи, преминахме на отопление на газ, което значително свали разходите и само с това успяхме да направим този ремонт.
В общи линии, уважаеми господин Заместник-председател, искам да обобщя. Не бих казал, че има ниска мотивация, Вие сте видели точно обратното. По-скоро искам да кажа, че все пак има отстъпление по отношение на младите хора, които не са на служба, които не са във Флота. Има ниска мотивация в младото поколение за служба въобще в Българската армия. Професионално. Причините са ясни – финансови и т.н. Факт е, разбира се, големият некомплект. Обикновено битовите, капиталовите разходи са нещото, което е изключително убийствено за видовете въоръжени сили.
По отношение на двата проекта. Вие сте изключително добре запознати с проектите, няма да влизам в подробности. Единствено искам да Ви запозная, че към 20 август Военноморските сили подготвиха поканата за ERP, депозирана е в Министерството на отбраната, прието е. Беше поискана допълнителна оценка по методиката за избор на изпълнителя. Очакваме да бъде прието на Съвет по отбраната.
Категорично искам да кажа, че методиката, която е разработена, в четирите коефициента, които са: цена, способности, индустриално сътрудничество и интегрирана логистична поддръжка, е балансирана. Искам също така да подчертая, че цената не е само финансово изражение. Значителна част е един коефициент, който нараства много, когато в рамките на дадените пари – до 820 млн. лв., могат да се изпълнят допълнителните опции за придобиване на допълнително въоръжение, така че тя носи в себе си значителна степен способности и способностите са водещи при този проект.
Този проект е абсолютно обвързан с другия проект, който е модернизацията на фрегатите Е-71, но в момента говорим за възстановяване. Каква е рационалната идея за това решение? Първо, това са 40-годишни кораби и от всичко, което беше направено като предложение от външни фирми, Министерството на отбраната също направи собствена проверка, оказаха се същите резултати, че пълна модернизация означава абсолютно финансово да се направи нов кораб. Не е целесъобразно за 40-годишни кораби да се прави пълна модернизация. От друга страна обаче, те имат ресурс, който трябва да бъде използван. За да може да се направи такъв баланс, е необходимо да се възстановят техните способности. Проблемът е, че в момента се правят рамкови договори за поддръжка на различните области, за оръжието, за електрониката, двигателите, респективно комуникационното въоръжение. Тези споразумения са изключително важни, за да може да се пристъпи към договор, но, за съжаление, към момента нямаме заделени пари точно за това.
Каква е обвързаността на тези два проекта? Бяха се прокраднали виждания, че не са взаимосвързани. Не, те са свързани от самото начало, още от 2012 г., когато започна това обвързване, а Проектът за придобиването на кораби е още от 2004 г. Аз лично участвах в Комисията 2005 г. като капитан ІІІ ранг за корветите, които тогава трябваше да придобием.
Към момента концепцията на Флота е, че шестте бойни кораби трябва да се заместят от четири патрулни кораби с вертолети, защото кораб с вертолет има два пъти по-големи способности. Това обаче не е финансово възможно, затова идеята е да придобием два нови патрулни кораба и да удължим живота на трите фрегати, като впоследствие, след 2030 г. да преминем към придобиването на още два патрулни кораба. Ако не се придобият патрулните кораби в рамките на следващите не повече от 10 години ще разполагаме с три фрегати, тоест 50% от способностите ще бъдат загубени, които тотално ще се загубят до 2030 г. Ако не се заделят достатъчно средства за поддържането на фрегатите, това нещо може да се случи много скоро. Затова изключително важно е реализирането на тези проекти да се движат едновременно, да бъдат обвързани концептуално, за да може да се запазят способностите на Българските Военноморски сили.
Един от проектите, по който Военноморските сили работят е изграждане на Военноморски координационен елемент. Към момента Регионалната координационна функция на НАТО в Черноморския регион се извършва от Морското командване в Норууд във Великобритания. България желае обаче да има един координационен елемент, който е в Пункт за базиране – Варна за който работим, за да имаме пряк принос към колективната отбрана. Ще донесе изключително много позитив, защото ще можем да разполагаме с цялата информация, с която НАТО разполага за Черноморския регион. Освен това ще има възможност да се координират действията на постоянните групи и по този начин ще има нормално разпределение на инфраструктурата на Алианса.
Към момента има решение да се отложи още с една година в НАТО независимо от това ние продължаваме изграждането на този център, защото той пък задоволява и нашите национални нужди. Продължаваме да работим този процес.
По останалите проекти гледаме да подобрим способностите за брегово наблюдение, като наред с подновяването на сензорите за наблюдение, тяхната защита и автоматичен обмен на данни е приоритет.
Разбира се, изключително важно за нас е и подводното наблюдение, което също ще бъде реализирано като проект.
Европейският проект, към който участваме и към момента имаме поддръжка от Европейската агенция по отбрана – създаване на смарт водолазен костюм, който дистанционно да предава данните за състоянието на водолаза и да бъде включен в такъв комплект, който може да се използва както за противоминни действия, така и за търсене и спасяване, така и за нуждите на „Защита на населението“.
Към момента за всички тези дейности имаме подкрепа от Франция, от Италия, от Полша, като най-важното е, че към момента имаме индикации, че Гърция също ще прояви интерес да участва. За да може да получи финансиране по PeSCo е достатъчно да има повече от два, а ние вече имаме четири. Изключително натоварване е за Флота това нещо и доста хора казват: Добре, малко ли са Ви другите кахъри, че ще се занимавате с това? За мен е радостно, че активно участват офицери, които са от корабните дивизиони в разработването на тази документация, получават опит. Офицери от Щаба на Флота участват в срещите на Отбранителната агенция на Европа и на високо междудържавно ниво отстояваме интересите на България.
Както всеки вид въоръжени сили и ние трябва да имаме визия. Това са четирите основни направления в областта на подобряването на наблюдението. Очевидно е, че нашите станции за наблюдение трябва да са бойни, тоест защитени от смущение, трябва да придобием така наречените средства за електронно унищожаване на носителите и респективно средствата за поразяване, да сваляме ракетите с електронна борба, а не по способа на физическо унищожаване. Занапред това е бъдещето – автоматизираният обем и системата за подводно наблюдение. Интересното е, че в случая Института по металознание е разработил нов продукт, който е приет от Военноморските сили на САЩ, надявам се, че скоро ще получи и национално признание.
По отношение на съвременните ракетни комплекси очевидно нараства необходимостта те да бъдат подменени. То ще бъде обвързано с придобиването на корабните системи на новите патрулни кораби, за да имаме една и съща противокорабна ракетна система, каквато е и на кораба.
Възстановяването на подводното плаване не е каприз, нито някаква далечна визия или фикс идея. Румъния вече обяви, че работи за придобиване на три подводници. Ако изостанем от тази тенденция има опасност да загубим значителни способности и ефективност на Военноморските сили. При Вас е последният командир на подводницата и командир на дивизиона – капитан І ранг Кукуров. Все още имаме спомен от това какво се е правило и как се е правило. Да, вярно е, подготовката на една подводница е съвсем различно от това, което се е правило. Въпросът е, че подводничарската култура е налице.
Основният способ за борба с минната опасност, която смятаме да развиваме, е придобиването на нови многофункционални противоминни кораби и автономни платформи. Разбира се, това е възможно да стане, след като бъде изпълнен проектът с патрулните кораби, тъй като те са гръбнакът на Военноморските сили.
По отношение на морската авиация основно ще работим тези вертолети, които имаме, да бъдат пълно съвместими с корабно базиране, те са предназначени да бъдат на корабите, така че работим съвместно с обмен на опит с нашите колеги от ВМС на Румъния и Гърция, за да подготвяме нашите летци да кацат на палуба на корабите.
Безпилотните системи са нещо, което не е абстракция, не е далечно. Предстои експериментирането на вертолетен тип безпилотно летателно средство за даване на целеуказания и наблюдения.
Морската тактическа група за специална операция е нещо, което е на особено внимание на Военноморските сили. Освен че имат специални задачи, те са интегрална част от системата за морска сигурност както като част от корабния състав, така и самостоятелно, така и във взаимодействие с Морската авиация, така и във взаимодействие с водолазите, които са хората, които могат да ги обучават на подводни операции.
Вече Ви доложих за водолазните способи. Под формата на контейнери може да бъде разгърнато водолазно оборудване на всеки един кораб, като най-плитката част да се използва за борба с минната опасност. Средната част е обследване при аварии и обследване на подводни обекти. Най-дълбочинната е оказване помощ на подводни апарати.
Нещо, което е изключително важно, уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми членове на Комисията по отбрана. Вие видяхте, че личният състав е приоритет за Военноморските сили. Основно обръщаме внимание на начина, по който трите основни поддържащи колони на флота – морала, обучението, индивидуалната подготовка, лидерството и колективната подготовка. В ситуацията, в която се намираме, без висок морал, без убеденост, че това, което правиш, е важно, няма как да искаме от хората да бъдат ефективни. Тази мотивация е благодарение на това, че успяваме да комуникираме до хората, че те извършват обществено значима дейност, че има признание от обществото. Разбира се, за да има признание обществото, трябва да има и връзка с нея. Това е, което мисля, че към момента Флотът е направил.
Общите изводи. Мога да кажа, че изпълняваме задачите си, но не трябва да си закриваме очите за проблеми, които са належащи и имат необходимост от решаване. В този аспект обаче искам да кажа, че Военноморските сили се чувстват като част от решението. Много от тези решения ние ще ги инициираме и ще намерим решение за тях. Не очакваме някой друг да ги реши.
Разбира се, много от тях имат необходимост от политическа воля, от поддръжка от Военното ръководство, но искам да кажа, че ние се чувстваме част от решенията, не от проблемите.
Изпълняването на съюзническите ангажименти върви със значително конкуриране и изпълняване на нашите национални ангажименти и няма как това напрежение, което има при изпълнението на определени задачи, да не оказва своето влияние. Към момента, слава богу, мисля, че нещата са под контрол и тенденцията е положителна.
Изоставаме в развитието на Военноморските сили спрямо останалите държави най-вече по технологични причини. Интересното е, че независимо че доста от техниката ни не е на тяхно ниво, получаваме изключително положителни отзиви по отношение на изпълнените задачи, по квалификацията на нашите офицери в щабовете на европейските страни, на НАТО.
Искам да Ви благодаря за вниманието и още един път да се върна на една добра пословица, че за моряка няма лесен път, има само славен. Хората, които са с военноморска униформа, които работят за Флота се чувстват отговорни и винаги ще бъдат част от решението, а не от проблемите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря и аз, господин Адмирал.
Колеги, аз за себе си добих увереност и яснота защо толкова добре бяха подготвени и командирите, и преподавателите, начело с адмирал Медникаров вчера, когато ни запознаваха с въоръжението, с техниката и с учебно-материалната база – по простата причина, че начело на тях е адмирал Петев, който, ако не бяха слайдовете, щеше да ни говори още толкова. Мисля, че те го ограничаваха.
Един изключително подробен аналитичен доклад на ръководителя на Военноморските сили. Лично аз за себе си искам да кажа, че за първи път откакто съм в политиката и в Комисията по отбрана, чувам доклад с положителни нюанси и положителни тенденции и по отношение на въоръжението и техниката, по материалната база и по отношение на личния състав. Това е добре. Дано тенденцията да е трайна и да се пренесе и в останалите видове въоръжени сили.
По отношение на некомплекта, за него най-малко говорихме. Мисля, че не е грешно това, което записахте Вие – лична мотивация, защото доколкото аз разбрах, става въпрос за ниска мотивация за постъпване във Военноморските сили, а не за служба във Военноморските сили.
КОНТРААДМИРАЛ МИТКО ПЕТЕВ: За постъпване. Точно така е.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Може би трябва да се намерят подходящи форми за агитация. Спомням си, че като старши лейтенант съм обикалял по училищата при випуските да ги агитирам колко е добре да бъдат офицери и сержанти в Българската армия. Това го споделям в скоби.
Колеги, имате думата.
Господин Велков, заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, уважаеми господин Тошев.
Уважаеми гости, уважаеми колеги, предвид и на ограниченото ни време само с няколко думи, първо, ще направя едно предложение – тази презентация, която всички видяхме, която е изключително точна, обемна, детайлна, да бъде подготвена да разполагат с нея членовете на Комисията по отбрана, в бъдеще време на база на презентацията да бъде изготвен кратък доклад за състоянието на Военноморските сили и ако нямате нищо против да бъде внесен да го разгледаме в заседание на Комисията, когато говорим за проектите, за да видим с какво можем да бъдем полезни, тъй като изводът специално за мен е следният. Командирът беше доста деликатен, като каза, че изпълняват задачите си с голямо напрежение. От това, което видяхме, е почти на предела на възможностите си: с това, с което разполагат, с голямо себеотрицание, с дух, с дисциплина, и ще повторя отново – и патриотизъм. Без съмнение Военноморският флот към момента си изпълнява задачите независимо от огромните проблеми и по трите мисии – по колективната отбрана, опазване на международния ред и сигурност и принос към сигурността на страната.
По изложените проблеми ние ще видим с какво можем да бъдем полезни и да решаваме, защото нека да кажем, че основните предизвикателства на средата за сигурност вече са променени, една голяма част от тях се пренесе в акваторията на моретата и океаните. Само погледнете това, което видяхме – изключителната икономическа зона за сигурност, опазване на тази зона, на морските граници, гарантиране на суверенитета. Мисля, че Военноморският флот и неговото командване имат в лицето на присъстващата Комисия сериозна подкрепа.
Мисля, че адмирал Манушев ще ме подкрепи, че ние би трябвало още един път обстойно да разгледаме въпроса за състоянието, когато говорим за проектите. На следващо заседание това трябва да стане. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Велков.
Искам само да припомня на колегите от Комисията, че в момента се води пълен запис на всички изказвания на заседанието. Второто, което искам да Ви припомня по отношение на първата част на Вашето изказване, обърнахте внимание – грифът е „За служебно ползване“. Комисията не е закрита, но информацията, която споделяме извън залата и извън Комисията нека да бъде по-внимателна и не много конкретна.
Други мнения, становища, изказвания, въпроси?
Господин Генерал, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да попитам адмирал Петев за декларираните сили за НАТО и за Европейския съюз. Доколкото разбрах тези за Европейския съюз са също от силите за НАТО и ги дублират. Кои имат приоритет? Примерно, ако изпълняват в момента мисия на Европейския съюз и се наложи да бъдат използвани за НАТО, как се реагира в това отношение и кои са с приоритет?
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Генерал.
Заповядайте, господин Адмирал.
КОНТРААДМИРАЛ МИТКО ПЕТЕВ: Благодаря.
Идеята за използването на силите на НАТО за Европейския съюз, самата концепция предполага, че при необходимост НАТО предоставя сили на Европейския съюз. Самата концепция предполага същите сили да бъдат изпратени.
От друга страна, ние разполагаме с пет декларирани сили – две за НАТО и една за Европейския съюз. Дори и да има конкурентна операция, което е малко вероятно, ако има операция тя ще бъде или на НАТО, или на Европейския съюз, но дори да има конкуренти операции ние имаме възможност да си изпълним ангажимента.
КОЛЬО МИЛЕВ: Става въпрос за кризисна обстановка.
КОНТРААДМИРАЛ МИТКО ПЕТЕВ: Ако има две конкурентни операции на Европейския съюз и на НАТО, това означава, че България ще е изправена на военни линии, тоест ще има състояние на война, но дори и тогава имаме възможност да удовлетворим изискванията, които има към декларираните сили – една фрегата за Европейския съюз, друга фрегата, заедно с противоминните сили.
Нещо повече, ако има такава операция, няма как да не окаже влияние и върху националната ни сигурност, тоест сто процента ще има и национално участие, така че няма място за притеснение, че няма да можем да изпълним ангажиментите си. Благодаря.
КОЛЬО МИЛЕВ:
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Адмирал.
Други изказвания?
Адмирал Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Само няколко думи, времето доста напредна.
С внимание слушах доклада. Повечето от нещата са ми известни, че са в това състояние. Можем много да говорим, но смятам, че Флотът има нужда от нашата подкрепа сега, първо, за осъществяване на проекта за модернизация, той е забавен без никакво основание. Командирът на Флота имаше предложение от месец януари до Министерството на финансите, чак през месец юни се разгледа, събра се политически борд. През месец август са подадени ERP. Още се мисли какво да се прави. Времето минава, което означава, че тази година нищо няма да стане. Флотът се нуждае от нашата подкрепа, за да си изпълни задачите Министерството на отбраната. Първо.
Второ, предложението на командващия Флота беше от месец януари тези два проекта да вървят заедно – частичната модернизация на трите фрегати и двата нови модулни многофункционални патрулни кораби. За догодина, за жалост, няма нито един лев, заделен за фрегатите, това значи да убием тези три фрегати, да убием и Флота. Затова има нужда Флотът от нашата подкрепа и аз ще моля всички политически сили да имаме предвид това. Ако трябва ще викнем министъра на отбраната да дойде да ни каже какво става, защото сам контраадмиралът се бори с всички.
Флотът има нужда. Видяхте, че хората искат да служат, искат да имат кораби, искат да плават, искат да защитават морския ни суверенитет.
Искам да благодаря за гостоприемството, за организацията, огромен труд е хвърлен. Аз съм впечатлен от това, че толкова сериозно е прието нашето посещение. Виждате, че брифингът беше специално подготвен за посещението на Комисията по отбрана. Това изисква работа на много хора и доста време. Огромна благодарност за цялата организация. Такова уважение към Народното събрание рядко се среща в нашата страна. Затова Ви благодаря, господин Адмирал, от мое име и от името на всички.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Адмирал.
Господин Вангелов, заповядайте.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Наистина времето напредна и аз ще бъда много кратък. Тъй като съм един от последните, които се изказват, ще кажа, че възхищението ми от работата на Командването на Военноморските сили е огромно. Имах възможност вече да го кажа, но държа да го кажа и сега.
При всички наши изнесени заседания и посещения винаги гледам да обърна внимание на състоянието, на личния състав и на някои битови въпроси, затова имам един уточняващ въпрос специално за храненето на матросите – как е решен въпросът когато са във вода и когато са на суша? Не държа в момента да получа отговор.
И другият ми въпрос е: възможно ли е да компенсираме въпроса с недостига на бойни кораби със засилена брегова охрана и въоръжение? Ако този въпрос обаче касае закрито заседание, може също да не ми отговаряте.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Вангелов.
Мисля, че по битовия въпрос за храненето и въобще за живота на военнослужещите, особено от матроския състав, вчера адмирал Пенев доста добре ни отговори.
По втория въпрос да дам думата на адмирал Петев.
КОНТРААДМИРАЛ МИТКО ПЕТЕВ: По отношение на втория въпрос, да, вярно е, част от недостига на корабен състав може да бъде компенсиран, но това не е решение. Ще Ви кажа защо.
Първо, така или иначе ние имаме ангажименти към националната отбрана и към колективната отбрана. Единственият начин да се вместим в националните си ангажименти с колективната отбрана, е да имаме добре структуриран флот. А добре структуриран флот без адекватен корабен състав е невъзможно. По-скоро те трябва да са обвързани, доколкото ударните средства на корабите, да бъдат същите, каквито са и на бреговите комплекси, тоест бреговият комплекс да допълни способностите за възпиране. Но ако чакаме да възпрем, ние тотално сме загубили морската битка. Не трябва да чакаме да стъпят на нашия бряг и да разберем, тогава да се бием. Нещо повече – борбата, отстояването на морския суверенитет на България трябва да стане на море. Затова корабният състав няма алтернатива.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Адмирал.
Навсякъде човешкият фактор е решаващ и ще бъде решаващ поне в нашето обозримо бъдеще.
Заповядайте.
СЛАВИ НЕЦОВ: Аз имам един въпрос към кмета на гр. Варна.
Вчера, като минахме по кея, видяхме една подводница, която е излезнала от строя и разбрахме,че е дадена на общината. Имате ли визия какво бихте направили за нея да стане една туристическа атракция? Благодаря Ви предварително.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Заповядайте.
ИВАН ПОРТНИХ: Уважаеми господин Тошев, уважаеми дами и господа членове на Комисията, господин Контраадмирал, господин Областен управител! Първо, да кажа, че за нас е чест и удоволствие, че Варна е домакин на това изнесено заседание. Вярвам, че това е изключително полезно и за развитието на нашия флот, който е неразривна част от града ни. И, както правилно отбеляза контраадмирал Петев – и в трудните, и в празничните моменти ние винаги чувстваме подкрепата на Флота, за което използвам случая да благодаря пред всички Вас.
Накратко за подводницата. С години този проблем стои на дневен ред. Бяха разглеждани редица възможности за запазването на подводницата, за превръщането й в музей. И със съдействието на контраадмирал Петев сега вървим към решение, а именно извеждането на подводницата на сух док, където тя да бъде развита като музей в едно публично-частно партньорство. С други думи, общината ще предостави за десет години безвъзмездно самата подводница на частен инвеститор, който по европейска програма да я превърне в музеен експонат.
Решението за това мина на комисия на Общинския съвет и се надявам на сесията в края на седмицата в петък това вече да е решение на Общинския съвет и продължаваме в тази посока.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Кмет.
Господин Нецов, мисля, че по-добро и по-скоростно решаване на въпроса няма как да очакваме. Надявам се специалистите да го решат по световен образец, да бъде атрактивен търговско-исторически и военен обект и т.н.
Колеги, някакви други мнения и въпроси? – Няма.
Колеги, мисля, че можем да приключим работата на Комисията.
Искам да благодаря за включването в нашата работа на началника на Военното училище адмирал Медникаров.
Без да съм го стиковал с колегите, но, господин Адмирал, мисля, че с това, което ни изнесохте, в кратък вариант трябва да бъде запознато държавното ръководство на страната и всички политически значими сили – и представените, и непредставените в парламента. Чисто статистически, математически погледнато 80% от товарите няма как да не бъдат 80% от атакуемите и застрашените.
Отделно от това ние знаем, че е почти сигурно, че в „Хан Аспарух“ ще бъдат разкрити природни богатства, което няма как да не стане обект и на злонамерени въздействия.
Не зная колко от колегите са запознати, Вие не засегнахте този въпрос, защото за Черноморския регион все още не е чак толкова актуален, но контрабандата, пиратството и нападенията по море въобще не са история. Мисля, че трябва с наша помощ да убедите факторите, от които зависи развитието на Черноморския флот, че той трябва да се развива като приоритетен дори в редовете на Българската армия.
Благодаря Ви още веднъж.
Искам от името на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева с удоволствие да Ви връча проект с изображението на Народното събрание и с образа на първия му председател – екзарх Антим І. (Ръкопляскания.)
КОНТРААДМИРАЛ МИТКО ПЕТЕВ: Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми господа членове на Комисията по отбрана, за нас е изключителна чест да бъдем домакини на заседанието на Комисията по отбрана като най-активната част от Народното събрание, което е в защита на Българската армия, която помага тя да се чувства такава, каквато трябва да бъде, тоест защитник на своя народ. Благодаря както на Вас, така и на председателя на Комисията за това, че ме поканихте, за вниманието, което отделихте, защото знам, че Вашите делници са изключително заети. Тези три дни, които сте тук, зная, че след това трябва да се наваксват.
Да сте живи и здрави с пожелание още един път да дойдете при нас, когато имате възможност, защото Вие сте драги и добре дошли гости!
Моля, приемете този плакет на Командира на Военноморските сили и на Командването на ВВС със знак на признателност и спомен от настоящото заседание. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря Ви, още утре ще го предам на генерал Попов като председател на Комисията по отбрана в Четиридесет и четвъртото Народно събрание и той ще заеме достойно, ако не и лично място в Комисията.
Закривам заседанието.