Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по отбрана
Комисия по отбрана
22/11/2018
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.
2. Проект на решение за обявяване на град Сливница за „Град на Българската бойна слава“, № 854-02-64, внесен от народните представители Васил Цветков, Мартин Тинчев, Валентин Милушев, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Явор Нотев на 14 ноември 2018 г.
3. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 45
На 22 ноември 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.
2. Проект на решение за обявяване на град Сливница за „Град на Българската бойна слава“, № 854-02-64, внесен от народните представители Васил Цветков, Мартин Тинчев, Валентин Милушев, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Явор Нотев на 14 ноември 2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Константин Попов.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господа народни представители, колеги, гости, имаме кворум.
Откривам заседанието.
Преди да го открия, само да обявя. Оказва се, че сме една от най-работещите комисии в това Народно събрание. След като беше направена проверка, ние имаме най-много заседания след Комисията по правни въпроси, за което аз лично като председател Ви се извинявам. Може би трябва да оптимизираме работата и наистина по-ефективно да разглеждаме въпросите в тяхната цялост, за да можем да свършим и друга работа освен тези ангажименти към Комисията по отбрана. Благодаря Ви за търпението и за старанието!
На днешното заседание от Министерството на отбраната присъства заместник-министър Атанас Запрянов, директорът на дирекция „Правно-нормативна дейност“ Климентина Денева и парламентарният секретар.
От Министерството на вътрешните работи – заместник-министър Красимир Ципов.
За втора точка по негово желание, по негова инициатива и по моя покана е и кметът на град Сливница господин Васко Стоилков.
Добре дошъл в Комисията по отбрана!
Дневният ред Ви беше изпратен предварително, като включва три точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.
2. Проект на решение за обявяване на град Сливница за „Град на Българската бойна слава“, № 854-02-64, внесен от народните представители Васил Цветков, Мартин Тинчев, Валентин Милушев, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Явор Нотев на 14 ноември 2018 г.
3. Разни.
Предложения по дневния ред има ли? Няма.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ И ПРЕБИВАВАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА СЪЮЗНИЧЕСКИ И НА ЧУЖДИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.
Законопроектът е внесен на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията. С разпореждане на председателя на Народното събрание е разпределен на нашата комисия, като ние сме водещата комисия. Другата е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Давам думата на заместник-министър Запрянов да го представи.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Кмете! Предложението за приемане на настоящия Проект на закон произтича от следните обстоятелства.
Първо, тази година чрез промени в националната правна уредба беше въведен нов български личен документ – карта на служител в структура на НАТО и на зависимо лице на такъв служител. Тази мярка беше в изпълнение на задължение, поето с ратифициран международен договор за установяване на структури на Алианса в Република България.
Понастоящем обаче не е налице организационна възможност за издаване на картата, тъй като това е обвързано с процедура за избор на изпълнител по обществената поръчка за реализиране на модел за централизирано персонализиране на български лични документи поколение 2019 г., одобрен от Министерския съвет. По информация, предоставена от Министерството на вътрешните работи, издаването на този вид документ може да започне най-рано в средата на 2020 г., след пускане в експлоатация на новата система за издаване на български лични документи. Първоначално при работата върху Закона за създаване на картата, съвместно с експертите на Министерството на вътрешните работи, беше предвиждано този процес да завърши в началото на 2019 г.
Ето защо се налага в приетия вече Закон, регламентиращ новите карти, да се въведат Преходни разпоредби, регламентиращи възможността за издаване на карти в междинен период, до приключване на процедурите по издаване на новите български лични документи, който се налага да бъде удължен.
Настоящият проект е разработен съвместно с Министерството на вътрешните работи, така че да даде възможност на техните органи да съдействат за издаване на лични документи в рамките на действащата уредба, като се въвеждат специфични условия за организиране на реда за издаването им. Предвижда се Министерството на отбраната с писмо да инициира издаването на документите, въз основа на което Министерството на вътрешните работи да издаде съответните разрешения и удостоверения за пребиваване.
С оглед на горното и по предложение на експертите от МВР се налага да се въведат и редакции в свързани текстове по Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили – § 1 в Закона, отнасящ се до пребиваването на европейските граждани, и в Закона за чужденците в Република България – § 4 и 5 от ЗИД.
Господин Председател, преди да завършва, извън експозето искам да информирам Комисията, че този въпрос, на пръв поглед административен, оказва силен негативен ефект върху авторитета на Република България. Имаме случаи, в които чужди офицери, след като им свърши мандатът и си заминат, нови не идват в България, тъй като все още не сме решили подобни въпроси, които затрудняват семейството и офицерите в пребиваването им тук.
Затова благодаря на заместник-министър Ципов, на МВР за това, че много сериозно се отнесоха към нас да има тази възможност, да ускорим този процес с цел България да изпълни задълженията си и да бъдем държава, равнопоставена към чуждите офицери, както нашите имат тези права в държавите, в които служат в структурите на НАТО. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Заместник-министър Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, господин Кмете! Министерството на вътрешните работи, както чухте от заместник-министър Запрянов, подпомогна разработването на тези промени.
Искам да внеса следните разяснения. С тях ще се даде възможност на военнослужещите от щабните сили на НАТО да бъдат издавани разрешения, такива каквито предвиждат Законът за чужденците и Законът за влизането, пребиваването и напускането на Република България от граждани на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
В края на 2017 г. Министерският съвет одобри нов модел за централизирана персонализация на българските лични документи. Това изисква приемането и на нови образци, какъвто е и тази карта на служител на НАТО. Към настоящия момент не е приключила процедурата за избор на изпълнител, което налага тези промени в Закона, тъй като в рамките на следващата година трябва да приключи процедурата по обществена поръчка и всичките дейности, предвидени по нея, свързани с изготвянето на новите образци на документи.
По тази нова централизирана система ще бъдат издавани, само за Ваша информация, още два нови вида документи – временна лична карта за български граждани, които са подсъдими или обвиняеми, с цел да се избегне отклоняването от правосъдие тогава, когато по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс е наложена мярка за процесуална принуда: забрана за напускане пределите на страната, а също така и паспорт с 10-годишна валидност. Към настоящия момент паспортите са с 5-годишна валидност.
Ще дадем възможност на българските граждани да преценят дали да поискат 5-годишен или 10-годишен паспорт като валидност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси.
Господин Витанов, заповядайте.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, аз си давам сметка защо се прави, и ние вероятно ще го подкрепим. Но исках да попитам: това забавяне по Закона за обществените проверки в рамките на едногодишен срок дали може да бъде преодоляно, тъй като виждаме, че е предвидена валидността до месец януари 2020 г.?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Витанов.
Заповядайте, господин заместник-министър Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Процедурата беше открита през лятото на тази година и се предвижда тя да приключи в срок до 19 месеца, тоест след сключването на договора трябва да бъде изградена тази централизирана система. Нашите очаквания са, понеже има сериозен интерес от големи европейски компании, които да правят българските лични документи, че може да приключи още в края на 2019 г. началото на 2020 г. Идеята е, тъй като през 2020 г. трябва да се подменят издадените през 2010 г. шофьорски книжки и лични карти, включително и паспортите през 2015 г., броят е огромен, става дума за няколко милиона документа, да сме готови до края на 2019 г. началото на 2020 г., за да обхванем този така наречен „пик“, ако мога така да се изразя, за преиздаването на български лични документи.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа заместник-министри, гости! Ние ще подкрепим така предложения законопроект. Разбираме, че трябва да спазим ангажиментите, които сме поели като член на НАТО. Разбира се, както каза и заместник-министър Запрянов, да спрем влошаването на авторитета на българската държава. Единствено възниква въпросът: защо не направихме всички промени, когато правихме първите промени в Закона за личните данни и в Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България? Предполагам, че още тогава се е знаел този проблем и е започнала процедурата за новите документи. Можеше да спестим време. Единствено това искам да изразя като мнение. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Причините са технологични, не са политически. Законът работи, обаче, както каза колегата Ципов, ни трябва технологично време, за да ги издаваме. Затова с тази поправка реално за времето, докато сработи системата, ще решим въпроса с колегите. Особено офицерите, които не са членове на Европейския съюз, имат сериозни затруднения. Става въпрос за турци, американци и други. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря и аз.
Други колеги? Ако няма, да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г. – обсъждан на първо гласуване.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря Ви, колеги. Чудесен дебат, добро решение.
Преминаваме към точка втора:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ГРАД СЛИВНИЦА ЗА „ГРАД НА БЪЛГАРСКАТА БОЙНА СЛАВА“, № 854-02-64, внесен от народните представители Васил Цветков, Мартин Тинчев, Валентин Милушев, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Явор Нотев на 14 ноември 2018 г.
На 21 септември 2018 г. Четиридесет и четвъртото народно събрание на Република България на основание чл. 88 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши да обяви градовете Добрич и Тутракан за градове на българската бойна слава. С това то откликва на желанието на много хора – на военнослужещи и по принцип на цялата общественост.
С писмо до председателя на Народното събрание госпожа Караянчева от 15 октомври 2018 г. областният управител на Софийска област представи решение на Общинския съвет на град Сливница за даване на съгласие, по негово предложение, за обявяване на града за „Град на Българската бойна слава“.
Разбира се, беше внесено такова предложение от колегите Васил Цветков, Мартин Тинчев, Валентин Милушев, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Явор Нотев.
За представяне на мотивите – заповядайте, господин адмирал Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, господин Заместник-министър, колеги! Чувствам го като привилегия да представя мотивите за обявяването на град Сливница за „Град на Българската бойна слава“. Многоуважаваният председател в увода си отбеляза, че това е следващата стъпка след това, което направиха град Тутракан и град Добрич, и в изпълнение желанието на Общинския съвет на град Сливница той да бъде третият български град, обявен за „Град на Българската бойна слава“.
Смятам, че е напълно закономерно, даже погледнато исторически, би трябвало да е първият град, тъй като става въпрос за доста по-ранно и за едно епично сражение, една битка за защитата на Съединението, така че град Сливница заслужава по право да бъде обявен за такъв град. Знаете за тридневните епични боеве и с изхода от тази битка 5 – 7 ноември по стар стил, или 17 – 19 по нов, се решава съдбата на България и се защитава Съединението на нашата държава. Една битка, в която за три дни българските капитани… Ако някой не знае защо са капитани, Руската империя не одобрява Съединението и си изтегля генералите, полковниците и майорите и най-старшият български офицер е майор. Затова тези боеве се ръководят от българските капитани. Отрядите тогава се командват от капитани.
Капитаните, заедно със своите войници – много хора казват, че капитаните са спечелили битката – спечелил е битката българският войник и българският дух, който се е проявил за първи път след възвръщането на българската държава на картата, макар и като васална на Отоманската империя. За тези три дни, благодарение на изключителния героизъм, издръжливост на българския войник, огромното желание на българите да защитят Съединението и своята държава, в едно сражение в съотношение на силите първоначално 12 срещу 25 хиляди, след това около 32 срещу 40 хиляди, българският войник удържа една изключително славна и велика победа над четири сръбски дивизии. Българският войник, българският капитан, българският опълченец, българският мъж показва, че нещо по-свято от Отечеството и защитата на Отечеството няма, и всичко това се случва около град Сливница.
Трябва да добавя, че за първи път в историята, при възстановената тогава българска идентичност и съединената българска държава на Източна Румелия и Княжество България, в тези сражения взема дейно участие населението от района и на тогавашна Сливница. Има много примери, описани в историята, на героизма на хората от Сливница, включително и изнасянето на гръб от Михайло Кинин на едно планинско оръдие, с което задържат огромни сръбски сили. Тогава се проявява и духът, и силата, и мощта на атаката „На нож“ срещу многократно превъзхождащ противник. Хората, българският войник, сражавал се край град Сливница, населението, което е живяло тогава в района около Сливница, селата около Сливница, правят така, че се запазва българската идентичност, защитава се Съединението и дават възможност България да продължи да се развива, да стигне до 1908 г. и да обяви своята независимост, а след това и по време на Първата световна война да покаже чутовен героизъм в защита на Отечеството, в борбата за постигане на националния идеал – освобождение на братята българи и обединение на Отечеството.
Град Сливница заслужава да бъде такъв и смятам, че няма да има колеги от Комисията по отбрана и в парламента, които да са „против“.
Бих искал да завърша с най-големия мотив и защита на това предложение и на това решение град Сливница да бъде обявен за „Град на Българската бойна слава“ с думите на великия Вазов:
„Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и „Лека нощ“ навеки си казахте - до втората тръба.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
и твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Юнаци, лека нощ!“ – 1885 г.
От това по-голяма подкрепа за това решение аз не мога да намеря. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал. Наистина вдъхновяващо.
Господин Кмете, заповядайте за няколко думи.
ВАСКО СТОИЛКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, господа депутати! Като слушах това, което генерал Манушев разказа за нашата битка, станах още по-горд, че съм сливничанин. А това, че е тема на българското Народно събрание, също ми дава много голяма гордост.
Отвън имаше журналисти, които ме питаха дали този дух, който го е имало някога, го има и сега, и дали е възможно да го има? Аз съм абсолютен оптимист. Възражда се този наш патриотичен дух. В Сливница има голям подем, в България има голям подем. Това, че се дава гласност, че се обявяват градове за градове на българската бойна слава, също е много добър знак да си повдигнем самочувствието като народ, да вървим напред и да заемем своето място в този глобален свят. Когато има патриотизъм, когато има национално самочувствие, тогава много по-лесно се интегрираме в света и е много по-добре за всички нас.
Още веднъж да кажа, че съм оптимист за България, добри времена ни чакат. Никога повече да няма такива битки, които са се случвали тогава. Със съседните държави да бъдем в много добри отношения. Да се съревноваваме на спортното игрище, в други различни сфери на обществения живот. Никога повече да няма такива военни действия, които са се случвали. Това да ни бъде урок за много по-добри отношения.
Специално в Сливница всички сливничани имаме приятели от другата страна на границата. Постоянно те идват в Сливница, ние ходим в Сърбия. Недоумяваме как е могло това да се случи. Но постоянно трябва да припомняме това, което се е случило, за да не се случва никога повече. Благодаря Ви много за това решение, което, надявам се, че ще вземете.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря и аз.
Господин заместник-министър Запрянов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Кмете! Относно Проекта на решение за обявяване на град Сливница за „Град на Българската бойна слава“, № 854-02-64, внесен от народните представители Васил Цветков, Мартин Тинчев, Валентин Милушев, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Явор Нотев на 14 ноември 2018 г., Министерството на отбраната подкрепя предложението. Град Сливница е влязъл в страниците на българската военна слава като синоним на храбростта, жертвоготовността и родолюбието на българския войник, проявени в Сръбско-българската война.
Както каза и господин Милушев, Сливница е и символ на неразривната връзка между Българската армия и нашия народ – връзката, която дава силата на нашата армия.
Този акт, както и други такива на Народното събрание, ще допринасят за патриотичното възпитание на младото поколение и издигане авторитета и на Българската армия. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Заповядайте, колеги, за изказване.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми господа народни представители, господа заместник министри! Разбира се, че ще подкрепим подобно патриотично решение. Трябва да уважаваме историята, да я помним. Още повече подобни решения сплотяват Комисията по отбрана. Показват, че можем да работим и да действаме по различен начин, но бих искал да изкажа някои съображения.
Ние вече веднъж го обсъждахме, когато говорихме и вземахме решението за Добрич и за Тутракан. Бихме желали всички ние като Комисия да участваме в предлагането на градовете да бъдат градове на бойната слава, и мисля, че така е редно. Тук виждаме за втори път, че само една част от Комисията и колеги депутати от други комисии внасят това решение. Меко казано, неприятно ми е, както и на колегите, които не участваме в това предложение, защото, както Ви казах, смятам, че трябва всички да участваме, да се подпишем под решението.
Аз дори съм на мнение, че трябва да продължим с подобни инициативи. Това е прекрасна инициатива и трябва да даваме такъв пример във всяко едно отношение и като депутати, и като Комисия по отбрана. Моля Ви да помислите по това нещо, като правим оттук нататък подобни предложения.
Бих искал съвсем добронамерено да се изкажа, не става въпрос за критика. Не искам по такава тема да имаме противоречия, затова исках да изкажа и тези наши съображения. И не само говорейки от името на нашата парламентарна група, а мисля, че говоря от името на всички, които не сме го подписали. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Реплика – адмирал Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Приемам изцяло това, което каза господин Цонков. Би било добре цялата Комисия да се разпишем и да внесем това нещо. Наистина щеше да е много силно и актуално, и би трябвало по-нататък така да го правим. Но, повярвайте, че за Добрич и Тутракан никой не се сеща кой го е внесъл и защо го е внесъл. И двата града го приеха като акт на парламента, единодушен, и така беше обявено навсякъде, да знаете. Не ми е споменато името в Добрич никъде, че съм вносител или някой друг. Напротив, навсякъде в речите на кмета, на председателя на Общинския съвет беше, че това е акт на българския парламент – единодушен, и хората го приеха много добре. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря.
Само една вметка. Господин Цонков, аз съм съгласен с Вас, само че сте в по-добро положение, защото Вие не знаехте, а на мен господин Гаджев ми забрани да се подписвам, защото това било инициатива само на софийски депутати. (Реплики и оживление.)
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Да продължа и аз темата и да благодаря на вицеадмирал Манушев. Постоянно с неговото звание или с името му възникват проблеми. (Смях и оживление.)
Аз също искам да се присъединя към молбата на колегата Цонков. Мисля, че ние в Комисията сме доказали, че можем да работим в сътрудничество и даваме добър пример и на другите комисии. Тук правя препратка към онзи закон, който съвместно внесохме и променихме. Така че се надявам за в бъдеще, не искам да звучим като сърдити деца, не ни разбирайте погрешно, не желаем да приписваме Ваша инициатива, но смятам, че такъв тип действия подхождат на цялата Комисия и са много надпартийни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Витанов.
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Като слушах Манушев, казвам си: той и Елин Пелин да беше предложил, откъдето съм аз, щях да гласувам веднага. Толкова пламенно го защити, Пламене.
Изпуснал съм прегледа, както се казва. Предишния път Вие сте обсъждали за Тутракан и Добрич, и се запитах – сигурно знаете отговора – по какви критерии ги избираме, защо само два-три града, няма ли 50 да са или 10, или до къде ще спрете? Сигурно има някакъв отговор. Само казвам, предполагам, че имате и нещо е измислено по въпроса. (Шум и реплики.)
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Там са костите на войниците.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Добре, казвам само, защото сигурно има и други градове, и те могат да са… Но кои ще бъдат, докъде ще се спре? Колко ще бъдат такива: два, три, пет, десет града в България? Сливница – сега е явно. Тутракан и Добрич какво казват? Това е с връзки малко работата тук. Председателят каза, сега разбирам: ти си от Добрич, там са те избрали. Аз съм от София, не съм се подписал, той иска Елин Пелин, ама не става. Това в рамките на шегата. Само казвам, дано е мислено върху това.
Искам да питам кмета. Сливница – ясна е историята. Там има един танков полк. Има много хубав паметник. Какво направихте за паметника? Какво става с Военния клуб в центъра? Вие грижите ли се за тази работа? Сега ние Ви казваме: ставате „Град на Българската бойна слава“, но ми се ще там да има и общност. Не само ние тук да казваме: защото Манушев помни много, написал е много неща, или пък ще напише сигурно книга по въпроса и ни убеждава, ние знаем историята и казваме „да“. Да, но местната общност какво прави? Дори и за това, което е съществувало досега. Изключвам другите поделения, има едно работещо, но танковият полк – паметника в дясно е страхотен. Стои ли още там, преместихте ли го? Това към Вас.
Последното нещо, какво става като ги обявим за „Град на Българската бойна слава“? Предвижда ли се някакъв ритуал? Примерно да отиде Комисията или някой от парламента, нещо да се връчи. Кметът там да сложи нещо, да каже на общността, или просто така книжовно го казваме, ти отиваш и обявяваш там. Има ли някаква процедура? Може би Пламен знае? Това са въпросите ми към кмета и към него.
Иначе, разбира се, ще гласувам с всички останали, нищо, че не съм се подписал. Другия път дано ни поканят колегите.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Дано, Дано.
Предлагам, ако някой друг иска думата, да завършим, и след това ще дам думата на господин кмета.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Сърдечно Ви благодаря, господин Генерал.
Разбира се, че ще подкрепим тази инициатива. Вземам думата от това, което господин Радев спомена. Вие поставихте много съществени въпроси. Това на практика е нова инициатива и процедура, и добруджанци бяха първи в това. Много е важно, че поставяте такива въпроси, защото те трябва да намерят решение и да бъдат приложени, не просто да остане като един акт. Във връзка с това трябва да кажем, че са инициативи преди всичко на общините. Хората в тези градове чувстват себе си като наследници на такива градове.
Ще завърша с това, тъй като съм от Стара Загора и съм в течение, Стара Загора и Общинският съвет вземат същото такова решение. На практика, ако трябва да кажем, това е първото бойно кръщение на редовна българска модерна войска – боевете при Стара Загора, Опълчението. Правя едно неформално предложение, ако прием този принцип на консенсус, на съгласие, предложението да бъде подписано от нашата комисия. Има решение на Общинския съвет. Ще го намеря, ще подготвя текста. Ако прием такъв вариант, това е нещо много хубаво.
За Стара Загора – и днес той е един силен гарнизон. Знаем, има изключителни традиции. Там е обявена Балканската война. Съвсем неслучайно е обявена точно там – защото градът е изпепелен. С това приключвам накратко.
Мисля, че с всяка дискусия по подобен въпрос слагаме още нещо хубаво в тази инициатива, която, както каза кметът на Сливница, е проява и на патриотизъм, и на родолюбие. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Михов.
Други колеги?
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да поздравя, понеже пропуснах, специално господин кмета на Сливница с инициативата и пътя, който са извървяли, защото наистина е важно. Надявам се оттук нататък и Добрич, и Тутракан, и Сливница да бъдат едни добри примери за следващи подобни инициативи. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Ако няма други колеги, заповядайте, господин Кмете.
ВАСКО СТОИЛКОВ: Да отговоря на въпросите, които бяха персонално към мен и към общината. Да, имаме такава общност в града. Национално дружество „Традиция“ има подразделение, филиал, в Сливница, които са много активни членове. Правим възстановка вече четвърта година подред. В неделя, която мина, беше възстановката на битката при Сливница. Голям интерес се проявява към това нещо. Тервел Пулев дойде, облече българска униформа, стреля с пушка на 150 години, „сби“ се с един сръбски войник (смях), победи го. Това има много сериозен отзвук в социалните мрежи, защото той е известен човек, известен българин.
За паметниците се грижим. Първият войнишки паметник е в Сливница, това ни е най-голямата гордост. Не е най-големият паметник, но ни е най-голямата гордост, защото това е първият паметник, издигнат в чест на български войници. Преди това не сме имали войници. След като ставаме самостоятелна държава след Османското робство, това е първата наша армия, първите войници и това е паметник, издигнат в тяхна чест.
Направили сме няколко неща за този паметник. Три европейски проекта – пътят до съседното село, който води към този паметник; велоалея, където се паркира, за да се стигне до този паметник; екопътека с много добър, красив подстъп, с едно висящо мостче над дере. За всички паметници, които са на територията на общината, се грижим.
А паметникът, за който казвате – не е танков полк, там бяха шест поделения в този двор, който беше на Българската армия, там са петимата капитани. Паметникът е много красив, грижим се за него.
Бяхме входирали един европейски проект, да направим музей на открито и на закрито. За съжаление, не го одобриха. Той беше по Програмата за трансгранично сътрудничество. Не знам дали може да има някой по-подходящ проект по тази програма за трансгранично сътрудничество от този – ние да си направим паметника. За съжаление, прецениха така в Министерството, което одобрява тези проекти, не го одобриха този път.
Ние не сме се отказали. В момента кандидатстваме пак по тази програма. Тече оценка на проектните предложения за първото училище, което е в нашия град. То е дарено от един благодетел – дядо Боне се казва. Той е дарил имота, дарил е средства, за да се построи първото училище. В момента искаме да го превърнем в музей на град Сливница. Ако имаме късмет и преценят, че нашето проектопредложение е достатъчно добро, се надявам да имаме финансиране.
На територията на общината има един огромен паметник – пантеон в село Гургулят. Не е по-силите на нашата община да можем да го възстановим. Той започва да се руши, така че там ще искам съдействието на нашата държава – ако може, да направим някакви мероприятия за възстановяване на този паметник.
Има общност, има хора, които се гордеят, че са сливничани. Това ни дава дух да продължаваме напред. В момента развиваме града във всички направления. Това, което постоянно ни дава самочувствие, е това, което се е случило преди толкова години. Ако гласувате, и съм сигурен, че това ще се гласува като решение на Народното събрание, ще ни дава още повече самочувствие да се развиваме в нашия регион.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Кмете.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще се изкажа по същия въпрос, само че в малко по-друга посока. Полковник Радев зададе въпроси, без да предложи решение.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Аз не знам решението. (Смях и оживление.)
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Никой не го знае, но е вариант за обсъждане. И предния път, когато беше за Тутракан и Добрич, имахме разговор, съвсем неформален, по този въпрос.
Господин Председател, предлагам, без да е решение, като идея – Министерството на отбраната, особено със сегашния министър, предполагам, че техните юристи ще могат да поговорят по този въпрос, да се обсъди дали да бъде вътрешна наредба на Министерството на отбраната, или да бъде нормативен акт, който Събранието да приеме. Вече има варианти, защото имаме международен опит. Международни примери има – и Франция, и Украйна, и Русия имат градове герои. Да се види какво се прави, защо се прави. Дали ще бъде на кметството почетен знак, в общинския съвет при кмета – грамотата. На табелите на входа на градовете, които са обявени, да има някакви символи. Не само сега за тържественото заседание на общинския съвет, на празника на града, а по принцип винаги, който влиза и който излиза, да ги вижда. Да се обсъди това малко по-задълбочено, тук няма да го решим сега. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Очевидно има желание да бъде решен въпросът.
Заповядайте, господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Няколко думи, извинявам се, господин Председател, за това, което попита полковник Радев.
В Добрич и в Тутракан работят много усилено и вече имат няколко проекта, пуснати за общоградско обсъждане, какви да бъдат символите на всички входове на „Града на Българската бойна слава“. Включително и това, че ще се постави знак за войнишкия кръст „За храброст“ на входа на Морската градина, с гилза, с имената на всички, които са предложили града и имат някаква заслуга – и военни, и общественици, така че двата града работят и може да се свържете с тях да споделите. (Реплика на народния представител Владимир Тошев.)
Не, те си го правят, защото градът няма статут. Аз Ви казах цялата история. Те са писали писма вече от две години насам до президентската институция да ги обяви за такъв. Президентската институция най-нормално отговаря и казва, че няма статут, няма правно основание да ги обяви за такъв. Писали са до Министерския съвет, до председателя на Народното събрание. Като обосновавахме решенията предишния път за Добрич и Тутракан, това казах – че с Правната комисия, с председателя го мислихме около три-четири месеца какво да направим, как да излезем от ситуацията, а те настояваха страшно много. И Тутракан особено, и Добрич след тях. Юристите стигнаха до извода, че за да удовлетворим искането на общинските съвети, на градовете, можем да направим този акт решение на Народното събрание, който няма финансова обвързаност и административна някаква, но е решение, с което морално удовлетворяваме тяхното искане. Оттук нататък те сами започнаха да правят това с пилони, със знамена, със знаци „За храброст“. В Добрич го правят и съвсем скоро ще започнат да изграждат това нещо. Това е положението сега. А това, че трябва да се урегулира, да има статут, е въпрос на бъдеще и трябва да го направим, ако искаме да има по-голяма сила и тежест всичко това.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, господин Кмете! Първо, адмирирам кмета за голямата работа, която правят във военно-патриотичното развитие на Сливница, и въобще в развитието на общината.
Бих искал да кажа няколко неща в отговор на въпросите, които се породиха. Това не е инициатива на Комисията по отбрана или на нейни представители. Всъщност инициативата тръгна от общината и от общинския съвет с решение. Както беше казано в началото на заседанието, тези решения бяха придружени с писмо от областния управител на София – област, като самата инициатива за внасяне на такъв проект за решение беше инициирана от народните представители от София – област.
С течение на обстоятелствата поради работата ни по предните решения за Тутракан и за Добрич, с адмирал Манушев подписахме също въпросния проект за решение.
Колкото до статута – като всяко решение на Народното събрание след публикуването му в „Държавен вестник“. Изяснен е статутът на решенията на Народното събрание в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в Конституцията, така че те са си със своята тежест. Разбира се, нямат нито финансови, нито законови обвързвания, тъй като то е по-скоро церемониално решение, но в крайна сметка е правилно за тези градове.
Относно начина, по който се избират, не ги избираме ние като народни представители, а зависи от общините да започнат този процес. Този процес не е от Народното събрание, а отдолу – идва от самите общини, от самата общественост в градовете.
Основен критерий – бих могъл да кажа наистина да са градове, където са се провеждали битки на Българската армия. За съжаление, основната част от тези местности са извън територията на България в момента. Тези три, които са до момента – Добрич, Тутракан и Сливница сега, са едни от малкото героични битки на Българската армия, които са на територията на България. Затова мисля, че е редно да ги уважим и да дадем този знак на признателност към героите, които са се били за славата на България.
Дали ще има някаква допълнителна символика и орнаментика. Тук трябва да се помисли от самото Министерство на отбраната, като притежаващо голяма експертиза в тази област дали да не предложи някакъв вид знак към тези градове в рамките на политиката, която провежда самото Министерство във военно-патриотичното дело. (Реплика.) Да, да провери опита и така нататък. В крайна сметка имат си дирекция, която се занимава с подобни неща, биха могли да дадат съвет. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Други колеги?
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Смятам, че трябва да има ред просто, затова поставих въпроса. Мислех, че това е обсъждано, че са взети някакви инициативи, а сега казвате: всеки град си предлага и ние решаваме тук или не решаваме да го внесем, или да не го внесем.
Трябва да има някакъв ред. Може би да помолим Министерството на отбраната да го направят. Там и Патриоти сега има, министърът е такъв, сигурно ще им дойде отвътре, от сърце да го направят. Някакъв ред да има все пак. Не може всички градове, която община реши, предлага го и ние тук го внасяме. Кой ще каже „против“? Никой няма да е против, но трябва да има някакъв баланс, някакви критерии най-малкото да има.
Разбира се, съгласен съм с колегата, това щях да допълня и аз – някакъв международен опит да видим. Не сме имали само ние войници и градове герои, които ще правим. Сигурно такива има в Сърбия – хайде, да не отиваме там – в Чехия или в някоя друга държава. Да подредим малко системата. Ако заместник-министърът не възразява, нещо такова да направят. Имат си там дирекция, която да помисли. Това ще ни помогне. Защото, влизайки тук, ние сме герои – всички вдигаме ръка, казваме: да, дайте, много е хубаво. Колегите в парламента всички до един ще кажат „да“. И докъде: 10 града, 20 града, 50 града, пограничните само?
Тук е Ципов, трябва да има и „Град на Полицейската слава“ примерно. Полицията и тя не е от два дни, там също мрат хора. Тоест трябва да има някакъв ред и това да е ясно как става. (Реплика.) Да, някъде полицаите са по-активни.
В този смисъл поставих въпросите. Сега няма да го вземем това решение, очевидно не сме ние експертите, но може би Министерството на отбраната да помогнат.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Полковник.
Господин Генерал, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: На въпроса за паметниците, да добавя това, което господин кметът каза. Точно така е – между Министерството на отбраната и всички общини има пряка връзка и контакт по поддържане на всички войнишки паметници. Вие знаете, че няма каталог на войнишките паметници. Вчера Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната разпредели 300 хил. лв. за определени общини, които ще бъдат разходвани за изграждане, възстановяване и освежаване на паметници във връзка със 100 годишнината от Първата световна война. В тази посока аз мисля, че досегашният опит и с Тутракан, и с Добрич, сега със Сливница, е правилен. Общините са в основата на тези инициативи и според мен така трябва да бъде. Министерството на отбраната, разбира се, винаги ги подкрепяме и работим с тях.
Получаваме много писма от общините да помагаме за тези паметници по възстановяването. Има много населени места, информирам Комисията, които имат десетки загинали, включително моето село има 112 души загинали и няма паметник, които сега във връзка със 100-годишнината на Първата световна война именно по инициатива на кметовете, на общинските власти се замислят да увековечат паметта на тези хора. Така че ние, Министерството на отбраната, проявяваме разбиране и правим всичко възможно да работим заедно с тях. Това е първият въпрос.
По втория въпрос – за символиката, очевидно изпълнителната власт, няма да кажа: Министерството на отбраната, трябва да помислим, защото тук има елементи на устройство на територията. Има и други ведомства, с които трябва да се консултираме какво трябва да има на входа на града, освен град Сливница, на които ведомствено им е отношението към такава символика – град на бойната слава. Наистина трябва да е еднакво, иначе ще стане всеки град по своему ще си сложи на входа на града, че е „Град на бойната слава“. Това трябва да го помисли не само нашето ведомство, а и другите ведомства – да има и естетика, и култура, ако щете, на това нещо.
Приемам тази задача. Ще доложа на министъра и ще го помоля заедно с неговите колеги да дефинираме кои сме ведомствата, които евентуално трябва да помислим и да разработим съответните актове, които трябва да се вземат на ниво Министерски съвет очевидно. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Заместник-министър.
Нещо допълнително?
Мисля, че изяснихме доста въпроси. Разбира се, доста от въпросите не могат да бъдат изяснени. Радвам се, че тук е директорът на „Правно-нормативна дейност“, защото това е свързано и с юридически решения. Не е въпрос, който може така лесно Министерството на отбраната да реши, или Комисията по отбрана да възложи на кметовете, някак си няма да стане. Може да се потърсят някакви решения, да се стандартизират нещата, да се дадат общите рамки и така нататък, без да се отнема инициативата на кметовете и на общините, което е най-важно.
В заключение да кажа, че се радвам на тези изказвания. За мен е чест да бъда председател на Комисия, в която добрият тон и добрите решения минават единодушно.
Пристъпвам към гласуване на Проект на решение за обявяване на град Сливница за „Град на Българската бойна слава“, № 854-02-64, внесен от народните представители Васил Цветков, Мартин Тинчев, Валентин Милушев, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Явор Нотев на 14 ноември 2018 г.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Прието е.
Благодаря Ви, господин Кмете. Благодаря Ви, господин Заместник-министър и колеги.
Преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.
Господин Кмете, отвън е телевизията на Военния телевизионен канал. Ще изразите благодарността към цялата Комисия, ако може, по телевизията.
По точка трета имаме ли нещо? Нямаме.
Към точка трета, господин Кмете, ако Вие имате нещо, заповядайте.
ВАСКО СТОИЛКОВ: Да благодаря – и пред телевизията ще благодаря, но да благодаря и тук на тази маса.
Донесъл съм по един диск, който сме направили нашата община. Това е пак в подкрепа на моите думи, че ние постоянно правим за увековечаване на тази битка. Ако нямате нищо против, искам да подаря по един диск. Той е половинчасов филм, който отразява не само военните действия, а и международната обстановка тогава. Надявам се да Ви хареса.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Закривам заседанието.
2. Проект на решение за обявяване на град Сливница за „Град на Българската бойна слава“, № 854-02-64, внесен от народните представители Васил Цветков, Мартин Тинчев, Валентин Милушев, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Явор Нотев на 14 ноември 2018 г.
3. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 45
На 22 ноември 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.
2. Проект на решение за обявяване на град Сливница за „Град на Българската бойна слава“, № 854-02-64, внесен от народните представители Васил Цветков, Мартин Тинчев, Валентин Милушев, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Явор Нотев на 14 ноември 2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Константин Попов.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господа народни представители, колеги, гости, имаме кворум.
Откривам заседанието.
Преди да го открия, само да обявя. Оказва се, че сме една от най-работещите комисии в това Народно събрание. След като беше направена проверка, ние имаме най-много заседания след Комисията по правни въпроси, за което аз лично като председател Ви се извинявам. Може би трябва да оптимизираме работата и наистина по-ефективно да разглеждаме въпросите в тяхната цялост, за да можем да свършим и друга работа освен тези ангажименти към Комисията по отбрана. Благодаря Ви за търпението и за старанието!
На днешното заседание от Министерството на отбраната присъства заместник-министър Атанас Запрянов, директорът на дирекция „Правно-нормативна дейност“ Климентина Денева и парламентарният секретар.
От Министерството на вътрешните работи – заместник-министър Красимир Ципов.
За втора точка по негово желание, по негова инициатива и по моя покана е и кметът на град Сливница господин Васко Стоилков.
Добре дошъл в Комисията по отбрана!
Дневният ред Ви беше изпратен предварително, като включва три точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.
2. Проект на решение за обявяване на град Сливница за „Град на Българската бойна слава“, № 854-02-64, внесен от народните представители Васил Цветков, Мартин Тинчев, Валентин Милушев, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Явор Нотев на 14 ноември 2018 г.
3. Разни.
Предложения по дневния ред има ли? Няма.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ И ПРЕБИВАВАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА СЪЮЗНИЧЕСКИ И НА ЧУЖДИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.
Законопроектът е внесен на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията. С разпореждане на председателя на Народното събрание е разпределен на нашата комисия, като ние сме водещата комисия. Другата е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Давам думата на заместник-министър Запрянов да го представи.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Кмете! Предложението за приемане на настоящия Проект на закон произтича от следните обстоятелства.
Първо, тази година чрез промени в националната правна уредба беше въведен нов български личен документ – карта на служител в структура на НАТО и на зависимо лице на такъв служител. Тази мярка беше в изпълнение на задължение, поето с ратифициран международен договор за установяване на структури на Алианса в Република България.
Понастоящем обаче не е налице организационна възможност за издаване на картата, тъй като това е обвързано с процедура за избор на изпълнител по обществената поръчка за реализиране на модел за централизирано персонализиране на български лични документи поколение 2019 г., одобрен от Министерския съвет. По информация, предоставена от Министерството на вътрешните работи, издаването на този вид документ може да започне най-рано в средата на 2020 г., след пускане в експлоатация на новата система за издаване на български лични документи. Първоначално при работата върху Закона за създаване на картата, съвместно с експертите на Министерството на вътрешните работи, беше предвиждано този процес да завърши в началото на 2019 г.
Ето защо се налага в приетия вече Закон, регламентиращ новите карти, да се въведат Преходни разпоредби, регламентиращи възможността за издаване на карти в междинен период, до приключване на процедурите по издаване на новите български лични документи, който се налага да бъде удължен.
Настоящият проект е разработен съвместно с Министерството на вътрешните работи, така че да даде възможност на техните органи да съдействат за издаване на лични документи в рамките на действащата уредба, като се въвеждат специфични условия за организиране на реда за издаването им. Предвижда се Министерството на отбраната с писмо да инициира издаването на документите, въз основа на което Министерството на вътрешните работи да издаде съответните разрешения и удостоверения за пребиваване.
С оглед на горното и по предложение на експертите от МВР се налага да се въведат и редакции в свързани текстове по Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили – § 1 в Закона, отнасящ се до пребиваването на европейските граждани, и в Закона за чужденците в Република България – § 4 и 5 от ЗИД.
Господин Председател, преди да завършва, извън експозето искам да информирам Комисията, че този въпрос, на пръв поглед административен, оказва силен негативен ефект върху авторитета на Република България. Имаме случаи, в които чужди офицери, след като им свърши мандатът и си заминат, нови не идват в България, тъй като все още не сме решили подобни въпроси, които затрудняват семейството и офицерите в пребиваването им тук.
Затова благодаря на заместник-министър Ципов, на МВР за това, че много сериозно се отнесоха към нас да има тази възможност, да ускорим този процес с цел България да изпълни задълженията си и да бъдем държава, равнопоставена към чуждите офицери, както нашите имат тези права в държавите, в които служат в структурите на НАТО. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Заместник-министър Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, господин Кмете! Министерството на вътрешните работи, както чухте от заместник-министър Запрянов, подпомогна разработването на тези промени.
Искам да внеса следните разяснения. С тях ще се даде възможност на военнослужещите от щабните сили на НАТО да бъдат издавани разрешения, такива каквито предвиждат Законът за чужденците и Законът за влизането, пребиваването и напускането на Република България от граждани на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
В края на 2017 г. Министерският съвет одобри нов модел за централизирана персонализация на българските лични документи. Това изисква приемането и на нови образци, какъвто е и тази карта на служител на НАТО. Към настоящия момент не е приключила процедурата за избор на изпълнител, което налага тези промени в Закона, тъй като в рамките на следващата година трябва да приключи процедурата по обществена поръчка и всичките дейности, предвидени по нея, свързани с изготвянето на новите образци на документи.
По тази нова централизирана система ще бъдат издавани, само за Ваша информация, още два нови вида документи – временна лична карта за български граждани, които са подсъдими или обвиняеми, с цел да се избегне отклоняването от правосъдие тогава, когато по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс е наложена мярка за процесуална принуда: забрана за напускане пределите на страната, а също така и паспорт с 10-годишна валидност. Към настоящия момент паспортите са с 5-годишна валидност.
Ще дадем възможност на българските граждани да преценят дали да поискат 5-годишен или 10-годишен паспорт като валидност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси.
Господин Витанов, заповядайте.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, аз си давам сметка защо се прави, и ние вероятно ще го подкрепим. Но исках да попитам: това забавяне по Закона за обществените проверки в рамките на едногодишен срок дали може да бъде преодоляно, тъй като виждаме, че е предвидена валидността до месец януари 2020 г.?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Витанов.
Заповядайте, господин заместник-министър Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Процедурата беше открита през лятото на тази година и се предвижда тя да приключи в срок до 19 месеца, тоест след сключването на договора трябва да бъде изградена тази централизирана система. Нашите очаквания са, понеже има сериозен интерес от големи европейски компании, които да правят българските лични документи, че може да приключи още в края на 2019 г. началото на 2020 г. Идеята е, тъй като през 2020 г. трябва да се подменят издадените през 2010 г. шофьорски книжки и лични карти, включително и паспортите през 2015 г., броят е огромен, става дума за няколко милиона документа, да сме готови до края на 2019 г. началото на 2020 г., за да обхванем този така наречен „пик“, ако мога така да се изразя, за преиздаването на български лични документи.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа заместник-министри, гости! Ние ще подкрепим така предложения законопроект. Разбираме, че трябва да спазим ангажиментите, които сме поели като член на НАТО. Разбира се, както каза и заместник-министър Запрянов, да спрем влошаването на авторитета на българската държава. Единствено възниква въпросът: защо не направихме всички промени, когато правихме първите промени в Закона за личните данни и в Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България? Предполагам, че още тогава се е знаел този проблем и е започнала процедурата за новите документи. Можеше да спестим време. Единствено това искам да изразя като мнение. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Причините са технологични, не са политически. Законът работи, обаче, както каза колегата Ципов, ни трябва технологично време, за да ги издаваме. Затова с тази поправка реално за времето, докато сработи системата, ще решим въпроса с колегите. Особено офицерите, които не са членове на Европейския съюз, имат сериозни затруднения. Става въпрос за турци, американци и други. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря и аз.
Други колеги? Ако няма, да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г. – обсъждан на първо гласуване.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря Ви, колеги. Чудесен дебат, добро решение.
Преминаваме към точка втора:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ГРАД СЛИВНИЦА ЗА „ГРАД НА БЪЛГАРСКАТА БОЙНА СЛАВА“, № 854-02-64, внесен от народните представители Васил Цветков, Мартин Тинчев, Валентин Милушев, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Явор Нотев на 14 ноември 2018 г.
На 21 септември 2018 г. Четиридесет и четвъртото народно събрание на Република България на основание чл. 88 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши да обяви градовете Добрич и Тутракан за градове на българската бойна слава. С това то откликва на желанието на много хора – на военнослужещи и по принцип на цялата общественост.
С писмо до председателя на Народното събрание госпожа Караянчева от 15 октомври 2018 г. областният управител на Софийска област представи решение на Общинския съвет на град Сливница за даване на съгласие, по негово предложение, за обявяване на града за „Град на Българската бойна слава“.
Разбира се, беше внесено такова предложение от колегите Васил Цветков, Мартин Тинчев, Валентин Милушев, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Явор Нотев.
За представяне на мотивите – заповядайте, господин адмирал Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, господин Заместник-министър, колеги! Чувствам го като привилегия да представя мотивите за обявяването на град Сливница за „Град на Българската бойна слава“. Многоуважаваният председател в увода си отбеляза, че това е следващата стъпка след това, което направиха град Тутракан и град Добрич, и в изпълнение желанието на Общинския съвет на град Сливница той да бъде третият български град, обявен за „Град на Българската бойна слава“.
Смятам, че е напълно закономерно, даже погледнато исторически, би трябвало да е първият град, тъй като става въпрос за доста по-ранно и за едно епично сражение, една битка за защитата на Съединението, така че град Сливница заслужава по право да бъде обявен за такъв град. Знаете за тридневните епични боеве и с изхода от тази битка 5 – 7 ноември по стар стил, или 17 – 19 по нов, се решава съдбата на България и се защитава Съединението на нашата държава. Една битка, в която за три дни българските капитани… Ако някой не знае защо са капитани, Руската империя не одобрява Съединението и си изтегля генералите, полковниците и майорите и най-старшият български офицер е майор. Затова тези боеве се ръководят от българските капитани. Отрядите тогава се командват от капитани.
Капитаните, заедно със своите войници – много хора казват, че капитаните са спечелили битката – спечелил е битката българският войник и българският дух, който се е проявил за първи път след възвръщането на българската държава на картата, макар и като васална на Отоманската империя. За тези три дни, благодарение на изключителния героизъм, издръжливост на българския войник, огромното желание на българите да защитят Съединението и своята държава, в едно сражение в съотношение на силите първоначално 12 срещу 25 хиляди, след това около 32 срещу 40 хиляди, българският войник удържа една изключително славна и велика победа над четири сръбски дивизии. Българският войник, българският капитан, българският опълченец, българският мъж показва, че нещо по-свято от Отечеството и защитата на Отечеството няма, и всичко това се случва около град Сливница.
Трябва да добавя, че за първи път в историята, при възстановената тогава българска идентичност и съединената българска държава на Източна Румелия и Княжество България, в тези сражения взема дейно участие населението от района и на тогавашна Сливница. Има много примери, описани в историята, на героизма на хората от Сливница, включително и изнасянето на гръб от Михайло Кинин на едно планинско оръдие, с което задържат огромни сръбски сили. Тогава се проявява и духът, и силата, и мощта на атаката „На нож“ срещу многократно превъзхождащ противник. Хората, българският войник, сражавал се край град Сливница, населението, което е живяло тогава в района около Сливница, селата около Сливница, правят така, че се запазва българската идентичност, защитава се Съединението и дават възможност България да продължи да се развива, да стигне до 1908 г. и да обяви своята независимост, а след това и по време на Първата световна война да покаже чутовен героизъм в защита на Отечеството, в борбата за постигане на националния идеал – освобождение на братята българи и обединение на Отечеството.
Град Сливница заслужава да бъде такъв и смятам, че няма да има колеги от Комисията по отбрана и в парламента, които да са „против“.
Бих искал да завърша с най-големия мотив и защита на това предложение и на това решение град Сливница да бъде обявен за „Град на Българската бойна слава“ с думите на великия Вазов:
„Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и „Лека нощ“ навеки си казахте - до втората тръба.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
и твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Юнаци, лека нощ!“ – 1885 г.
От това по-голяма подкрепа за това решение аз не мога да намеря. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал. Наистина вдъхновяващо.
Господин Кмете, заповядайте за няколко думи.
ВАСКО СТОИЛКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, господа депутати! Като слушах това, което генерал Манушев разказа за нашата битка, станах още по-горд, че съм сливничанин. А това, че е тема на българското Народно събрание, също ми дава много голяма гордост.
Отвън имаше журналисти, които ме питаха дали този дух, който го е имало някога, го има и сега, и дали е възможно да го има? Аз съм абсолютен оптимист. Възражда се този наш патриотичен дух. В Сливница има голям подем, в България има голям подем. Това, че се дава гласност, че се обявяват градове за градове на българската бойна слава, също е много добър знак да си повдигнем самочувствието като народ, да вървим напред и да заемем своето място в този глобален свят. Когато има патриотизъм, когато има национално самочувствие, тогава много по-лесно се интегрираме в света и е много по-добре за всички нас.
Още веднъж да кажа, че съм оптимист за България, добри времена ни чакат. Никога повече да няма такива битки, които са се случвали тогава. Със съседните държави да бъдем в много добри отношения. Да се съревноваваме на спортното игрище, в други различни сфери на обществения живот. Никога повече да няма такива военни действия, които са се случвали. Това да ни бъде урок за много по-добри отношения.
Специално в Сливница всички сливничани имаме приятели от другата страна на границата. Постоянно те идват в Сливница, ние ходим в Сърбия. Недоумяваме как е могло това да се случи. Но постоянно трябва да припомняме това, което се е случило, за да не се случва никога повече. Благодаря Ви много за това решение, което, надявам се, че ще вземете.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря и аз.
Господин заместник-министър Запрянов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Кмете! Относно Проекта на решение за обявяване на град Сливница за „Град на Българската бойна слава“, № 854-02-64, внесен от народните представители Васил Цветков, Мартин Тинчев, Валентин Милушев, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Явор Нотев на 14 ноември 2018 г., Министерството на отбраната подкрепя предложението. Град Сливница е влязъл в страниците на българската военна слава като синоним на храбростта, жертвоготовността и родолюбието на българския войник, проявени в Сръбско-българската война.
Както каза и господин Милушев, Сливница е и символ на неразривната връзка между Българската армия и нашия народ – връзката, която дава силата на нашата армия.
Този акт, както и други такива на Народното събрание, ще допринасят за патриотичното възпитание на младото поколение и издигане авторитета и на Българската армия. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Заповядайте, колеги, за изказване.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми господа народни представители, господа заместник министри! Разбира се, че ще подкрепим подобно патриотично решение. Трябва да уважаваме историята, да я помним. Още повече подобни решения сплотяват Комисията по отбрана. Показват, че можем да работим и да действаме по различен начин, но бих искал да изкажа някои съображения.
Ние вече веднъж го обсъждахме, когато говорихме и вземахме решението за Добрич и за Тутракан. Бихме желали всички ние като Комисия да участваме в предлагането на градовете да бъдат градове на бойната слава, и мисля, че така е редно. Тук виждаме за втори път, че само една част от Комисията и колеги депутати от други комисии внасят това решение. Меко казано, неприятно ми е, както и на колегите, които не участваме в това предложение, защото, както Ви казах, смятам, че трябва всички да участваме, да се подпишем под решението.
Аз дори съм на мнение, че трябва да продължим с подобни инициативи. Това е прекрасна инициатива и трябва да даваме такъв пример във всяко едно отношение и като депутати, и като Комисия по отбрана. Моля Ви да помислите по това нещо, като правим оттук нататък подобни предложения.
Бих искал съвсем добронамерено да се изкажа, не става въпрос за критика. Не искам по такава тема да имаме противоречия, затова исках да изкажа и тези наши съображения. И не само говорейки от името на нашата парламентарна група, а мисля, че говоря от името на всички, които не сме го подписали. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Реплика – адмирал Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Приемам изцяло това, което каза господин Цонков. Би било добре цялата Комисия да се разпишем и да внесем това нещо. Наистина щеше да е много силно и актуално, и би трябвало по-нататък така да го правим. Но, повярвайте, че за Добрич и Тутракан никой не се сеща кой го е внесъл и защо го е внесъл. И двата града го приеха като акт на парламента, единодушен, и така беше обявено навсякъде, да знаете. Не ми е споменато името в Добрич никъде, че съм вносител или някой друг. Напротив, навсякъде в речите на кмета, на председателя на Общинския съвет беше, че това е акт на българския парламент – единодушен, и хората го приеха много добре. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря.
Само една вметка. Господин Цонков, аз съм съгласен с Вас, само че сте в по-добро положение, защото Вие не знаехте, а на мен господин Гаджев ми забрани да се подписвам, защото това било инициатива само на софийски депутати. (Реплики и оживление.)
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Да продължа и аз темата и да благодаря на вицеадмирал Манушев. Постоянно с неговото звание или с името му възникват проблеми. (Смях и оживление.)
Аз също искам да се присъединя към молбата на колегата Цонков. Мисля, че ние в Комисията сме доказали, че можем да работим в сътрудничество и даваме добър пример и на другите комисии. Тук правя препратка към онзи закон, който съвместно внесохме и променихме. Така че се надявам за в бъдеще, не искам да звучим като сърдити деца, не ни разбирайте погрешно, не желаем да приписваме Ваша инициатива, но смятам, че такъв тип действия подхождат на цялата Комисия и са много надпартийни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Витанов.
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Като слушах Манушев, казвам си: той и Елин Пелин да беше предложил, откъдето съм аз, щях да гласувам веднага. Толкова пламенно го защити, Пламене.
Изпуснал съм прегледа, както се казва. Предишния път Вие сте обсъждали за Тутракан и Добрич, и се запитах – сигурно знаете отговора – по какви критерии ги избираме, защо само два-три града, няма ли 50 да са или 10, или до къде ще спрете? Сигурно има някакъв отговор. Само казвам, предполагам, че имате и нещо е измислено по въпроса. (Шум и реплики.)
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Там са костите на войниците.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Добре, казвам само, защото сигурно има и други градове, и те могат да са… Но кои ще бъдат, докъде ще се спре? Колко ще бъдат такива: два, три, пет, десет града в България? Сливница – сега е явно. Тутракан и Добрич какво казват? Това е с връзки малко работата тук. Председателят каза, сега разбирам: ти си от Добрич, там са те избрали. Аз съм от София, не съм се подписал, той иска Елин Пелин, ама не става. Това в рамките на шегата. Само казвам, дано е мислено върху това.
Искам да питам кмета. Сливница – ясна е историята. Там има един танков полк. Има много хубав паметник. Какво направихте за паметника? Какво става с Военния клуб в центъра? Вие грижите ли се за тази работа? Сега ние Ви казваме: ставате „Град на Българската бойна слава“, но ми се ще там да има и общност. Не само ние тук да казваме: защото Манушев помни много, написал е много неща, или пък ще напише сигурно книга по въпроса и ни убеждава, ние знаем историята и казваме „да“. Да, но местната общност какво прави? Дори и за това, което е съществувало досега. Изключвам другите поделения, има едно работещо, но танковият полк – паметника в дясно е страхотен. Стои ли още там, преместихте ли го? Това към Вас.
Последното нещо, какво става като ги обявим за „Град на Българската бойна слава“? Предвижда ли се някакъв ритуал? Примерно да отиде Комисията или някой от парламента, нещо да се връчи. Кметът там да сложи нещо, да каже на общността, или просто така книжовно го казваме, ти отиваш и обявяваш там. Има ли някаква процедура? Може би Пламен знае? Това са въпросите ми към кмета и към него.
Иначе, разбира се, ще гласувам с всички останали, нищо, че не съм се подписал. Другия път дано ни поканят колегите.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Дано, Дано.
Предлагам, ако някой друг иска думата, да завършим, и след това ще дам думата на господин кмета.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Сърдечно Ви благодаря, господин Генерал.
Разбира се, че ще подкрепим тази инициатива. Вземам думата от това, което господин Радев спомена. Вие поставихте много съществени въпроси. Това на практика е нова инициатива и процедура, и добруджанци бяха първи в това. Много е важно, че поставяте такива въпроси, защото те трябва да намерят решение и да бъдат приложени, не просто да остане като един акт. Във връзка с това трябва да кажем, че са инициативи преди всичко на общините. Хората в тези градове чувстват себе си като наследници на такива градове.
Ще завърша с това, тъй като съм от Стара Загора и съм в течение, Стара Загора и Общинският съвет вземат същото такова решение. На практика, ако трябва да кажем, това е първото бойно кръщение на редовна българска модерна войска – боевете при Стара Загора, Опълчението. Правя едно неформално предложение, ако прием този принцип на консенсус, на съгласие, предложението да бъде подписано от нашата комисия. Има решение на Общинския съвет. Ще го намеря, ще подготвя текста. Ако прием такъв вариант, това е нещо много хубаво.
За Стара Загора – и днес той е един силен гарнизон. Знаем, има изключителни традиции. Там е обявена Балканската война. Съвсем неслучайно е обявена точно там – защото градът е изпепелен. С това приключвам накратко.
Мисля, че с всяка дискусия по подобен въпрос слагаме още нещо хубаво в тази инициатива, която, както каза кметът на Сливница, е проява и на патриотизъм, и на родолюбие. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Михов.
Други колеги?
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да поздравя, понеже пропуснах, специално господин кмета на Сливница с инициативата и пътя, който са извървяли, защото наистина е важно. Надявам се оттук нататък и Добрич, и Тутракан, и Сливница да бъдат едни добри примери за следващи подобни инициативи. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Ако няма други колеги, заповядайте, господин Кмете.
ВАСКО СТОИЛКОВ: Да отговоря на въпросите, които бяха персонално към мен и към общината. Да, имаме такава общност в града. Национално дружество „Традиция“ има подразделение, филиал, в Сливница, които са много активни членове. Правим възстановка вече четвърта година подред. В неделя, която мина, беше възстановката на битката при Сливница. Голям интерес се проявява към това нещо. Тервел Пулев дойде, облече българска униформа, стреля с пушка на 150 години, „сби“ се с един сръбски войник (смях), победи го. Това има много сериозен отзвук в социалните мрежи, защото той е известен човек, известен българин.
За паметниците се грижим. Първият войнишки паметник е в Сливница, това ни е най-голямата гордост. Не е най-големият паметник, но ни е най-голямата гордост, защото това е първият паметник, издигнат в чест на български войници. Преди това не сме имали войници. След като ставаме самостоятелна държава след Османското робство, това е първата наша армия, първите войници и това е паметник, издигнат в тяхна чест.
Направили сме няколко неща за този паметник. Три европейски проекта – пътят до съседното село, който води към този паметник; велоалея, където се паркира, за да се стигне до този паметник; екопътека с много добър, красив подстъп, с едно висящо мостче над дере. За всички паметници, които са на територията на общината, се грижим.
А паметникът, за който казвате – не е танков полк, там бяха шест поделения в този двор, който беше на Българската армия, там са петимата капитани. Паметникът е много красив, грижим се за него.
Бяхме входирали един европейски проект, да направим музей на открито и на закрито. За съжаление, не го одобриха. Той беше по Програмата за трансгранично сътрудничество. Не знам дали може да има някой по-подходящ проект по тази програма за трансгранично сътрудничество от този – ние да си направим паметника. За съжаление, прецениха така в Министерството, което одобрява тези проекти, не го одобриха този път.
Ние не сме се отказали. В момента кандидатстваме пак по тази програма. Тече оценка на проектните предложения за първото училище, което е в нашия град. То е дарено от един благодетел – дядо Боне се казва. Той е дарил имота, дарил е средства, за да се построи първото училище. В момента искаме да го превърнем в музей на град Сливница. Ако имаме късмет и преценят, че нашето проектопредложение е достатъчно добро, се надявам да имаме финансиране.
На територията на общината има един огромен паметник – пантеон в село Гургулят. Не е по-силите на нашата община да можем да го възстановим. Той започва да се руши, така че там ще искам съдействието на нашата държава – ако може, да направим някакви мероприятия за възстановяване на този паметник.
Има общност, има хора, които се гордеят, че са сливничани. Това ни дава дух да продължаваме напред. В момента развиваме града във всички направления. Това, което постоянно ни дава самочувствие, е това, което се е случило преди толкова години. Ако гласувате, и съм сигурен, че това ще се гласува като решение на Народното събрание, ще ни дава още повече самочувствие да се развиваме в нашия регион.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Кмете.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще се изкажа по същия въпрос, само че в малко по-друга посока. Полковник Радев зададе въпроси, без да предложи решение.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Аз не знам решението. (Смях и оживление.)
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Никой не го знае, но е вариант за обсъждане. И предния път, когато беше за Тутракан и Добрич, имахме разговор, съвсем неформален, по този въпрос.
Господин Председател, предлагам, без да е решение, като идея – Министерството на отбраната, особено със сегашния министър, предполагам, че техните юристи ще могат да поговорят по този въпрос, да се обсъди дали да бъде вътрешна наредба на Министерството на отбраната, или да бъде нормативен акт, който Събранието да приеме. Вече има варианти, защото имаме международен опит. Международни примери има – и Франция, и Украйна, и Русия имат градове герои. Да се види какво се прави, защо се прави. Дали ще бъде на кметството почетен знак, в общинския съвет при кмета – грамотата. На табелите на входа на градовете, които са обявени, да има някакви символи. Не само сега за тържественото заседание на общинския съвет, на празника на града, а по принцип винаги, който влиза и който излиза, да ги вижда. Да се обсъди това малко по-задълбочено, тук няма да го решим сега. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Очевидно има желание да бъде решен въпросът.
Заповядайте, господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Няколко думи, извинявам се, господин Председател, за това, което попита полковник Радев.
В Добрич и в Тутракан работят много усилено и вече имат няколко проекта, пуснати за общоградско обсъждане, какви да бъдат символите на всички входове на „Града на Българската бойна слава“. Включително и това, че ще се постави знак за войнишкия кръст „За храброст“ на входа на Морската градина, с гилза, с имената на всички, които са предложили града и имат някаква заслуга – и военни, и общественици, така че двата града работят и може да се свържете с тях да споделите. (Реплика на народния представител Владимир Тошев.)
Не, те си го правят, защото градът няма статут. Аз Ви казах цялата история. Те са писали писма вече от две години насам до президентската институция да ги обяви за такъв. Президентската институция най-нормално отговаря и казва, че няма статут, няма правно основание да ги обяви за такъв. Писали са до Министерския съвет, до председателя на Народното събрание. Като обосновавахме решенията предишния път за Добрич и Тутракан, това казах – че с Правната комисия, с председателя го мислихме около три-четири месеца какво да направим, как да излезем от ситуацията, а те настояваха страшно много. И Тутракан особено, и Добрич след тях. Юристите стигнаха до извода, че за да удовлетворим искането на общинските съвети, на градовете, можем да направим този акт решение на Народното събрание, който няма финансова обвързаност и административна някаква, но е решение, с което морално удовлетворяваме тяхното искане. Оттук нататък те сами започнаха да правят това с пилони, със знамена, със знаци „За храброст“. В Добрич го правят и съвсем скоро ще започнат да изграждат това нещо. Това е положението сега. А това, че трябва да се урегулира, да има статут, е въпрос на бъдеще и трябва да го направим, ако искаме да има по-голяма сила и тежест всичко това.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, господин Кмете! Първо, адмирирам кмета за голямата работа, която правят във военно-патриотичното развитие на Сливница, и въобще в развитието на общината.
Бих искал да кажа няколко неща в отговор на въпросите, които се породиха. Това не е инициатива на Комисията по отбрана или на нейни представители. Всъщност инициативата тръгна от общината и от общинския съвет с решение. Както беше казано в началото на заседанието, тези решения бяха придружени с писмо от областния управител на София – област, като самата инициатива за внасяне на такъв проект за решение беше инициирана от народните представители от София – област.
С течение на обстоятелствата поради работата ни по предните решения за Тутракан и за Добрич, с адмирал Манушев подписахме също въпросния проект за решение.
Колкото до статута – като всяко решение на Народното събрание след публикуването му в „Държавен вестник“. Изяснен е статутът на решенията на Народното събрание в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в Конституцията, така че те са си със своята тежест. Разбира се, нямат нито финансови, нито законови обвързвания, тъй като то е по-скоро церемониално решение, но в крайна сметка е правилно за тези градове.
Относно начина, по който се избират, не ги избираме ние като народни представители, а зависи от общините да започнат този процес. Този процес не е от Народното събрание, а отдолу – идва от самите общини, от самата общественост в градовете.
Основен критерий – бих могъл да кажа наистина да са градове, където са се провеждали битки на Българската армия. За съжаление, основната част от тези местности са извън територията на България в момента. Тези три, които са до момента – Добрич, Тутракан и Сливница сега, са едни от малкото героични битки на Българската армия, които са на територията на България. Затова мисля, че е редно да ги уважим и да дадем този знак на признателност към героите, които са се били за славата на България.
Дали ще има някаква допълнителна символика и орнаментика. Тук трябва да се помисли от самото Министерство на отбраната, като притежаващо голяма експертиза в тази област дали да не предложи някакъв вид знак към тези градове в рамките на политиката, която провежда самото Министерство във военно-патриотичното дело. (Реплика.) Да, да провери опита и така нататък. В крайна сметка имат си дирекция, която се занимава с подобни неща, биха могли да дадат съвет. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Други колеги?
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Смятам, че трябва да има ред просто, затова поставих въпроса. Мислех, че това е обсъждано, че са взети някакви инициативи, а сега казвате: всеки град си предлага и ние решаваме тук или не решаваме да го внесем, или да не го внесем.
Трябва да има някакъв ред. Може би да помолим Министерството на отбраната да го направят. Там и Патриоти сега има, министърът е такъв, сигурно ще им дойде отвътре, от сърце да го направят. Някакъв ред да има все пак. Не може всички градове, която община реши, предлага го и ние тук го внасяме. Кой ще каже „против“? Никой няма да е против, но трябва да има някакъв баланс, някакви критерии най-малкото да има.
Разбира се, съгласен съм с колегата, това щях да допълня и аз – някакъв международен опит да видим. Не сме имали само ние войници и градове герои, които ще правим. Сигурно такива има в Сърбия – хайде, да не отиваме там – в Чехия или в някоя друга държава. Да подредим малко системата. Ако заместник-министърът не възразява, нещо такова да направят. Имат си там дирекция, която да помисли. Това ще ни помогне. Защото, влизайки тук, ние сме герои – всички вдигаме ръка, казваме: да, дайте, много е хубаво. Колегите в парламента всички до един ще кажат „да“. И докъде: 10 града, 20 града, 50 града, пограничните само?
Тук е Ципов, трябва да има и „Град на Полицейската слава“ примерно. Полицията и тя не е от два дни, там също мрат хора. Тоест трябва да има някакъв ред и това да е ясно как става. (Реплика.) Да, някъде полицаите са по-активни.
В този смисъл поставих въпросите. Сега няма да го вземем това решение, очевидно не сме ние експертите, но може би Министерството на отбраната да помогнат.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Полковник.
Господин Генерал, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: На въпроса за паметниците, да добавя това, което господин кметът каза. Точно така е – между Министерството на отбраната и всички общини има пряка връзка и контакт по поддържане на всички войнишки паметници. Вие знаете, че няма каталог на войнишките паметници. Вчера Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната разпредели 300 хил. лв. за определени общини, които ще бъдат разходвани за изграждане, възстановяване и освежаване на паметници във връзка със 100 годишнината от Първата световна война. В тази посока аз мисля, че досегашният опит и с Тутракан, и с Добрич, сега със Сливница, е правилен. Общините са в основата на тези инициативи и според мен така трябва да бъде. Министерството на отбраната, разбира се, винаги ги подкрепяме и работим с тях.
Получаваме много писма от общините да помагаме за тези паметници по възстановяването. Има много населени места, информирам Комисията, които имат десетки загинали, включително моето село има 112 души загинали и няма паметник, които сега във връзка със 100-годишнината на Първата световна война именно по инициатива на кметовете, на общинските власти се замислят да увековечат паметта на тези хора. Така че ние, Министерството на отбраната, проявяваме разбиране и правим всичко възможно да работим заедно с тях. Това е първият въпрос.
По втория въпрос – за символиката, очевидно изпълнителната власт, няма да кажа: Министерството на отбраната, трябва да помислим, защото тук има елементи на устройство на територията. Има и други ведомства, с които трябва да се консултираме какво трябва да има на входа на града, освен град Сливница, на които ведомствено им е отношението към такава символика – град на бойната слава. Наистина трябва да е еднакво, иначе ще стане всеки град по своему ще си сложи на входа на града, че е „Град на бойната слава“. Това трябва да го помисли не само нашето ведомство, а и другите ведомства – да има и естетика, и култура, ако щете, на това нещо.
Приемам тази задача. Ще доложа на министъра и ще го помоля заедно с неговите колеги да дефинираме кои сме ведомствата, които евентуално трябва да помислим и да разработим съответните актове, които трябва да се вземат на ниво Министерски съвет очевидно. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Заместник-министър.
Нещо допълнително?
Мисля, че изяснихме доста въпроси. Разбира се, доста от въпросите не могат да бъдат изяснени. Радвам се, че тук е директорът на „Правно-нормативна дейност“, защото това е свързано и с юридически решения. Не е въпрос, който може така лесно Министерството на отбраната да реши, или Комисията по отбрана да възложи на кметовете, някак си няма да стане. Може да се потърсят някакви решения, да се стандартизират нещата, да се дадат общите рамки и така нататък, без да се отнема инициативата на кметовете и на общините, което е най-важно.
В заключение да кажа, че се радвам на тези изказвания. За мен е чест да бъда председател на Комисия, в която добрият тон и добрите решения минават единодушно.
Пристъпвам към гласуване на Проект на решение за обявяване на град Сливница за „Град на Българската бойна слава“, № 854-02-64, внесен от народните представители Васил Цветков, Мартин Тинчев, Валентин Милушев, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Явор Нотев на 14 ноември 2018 г.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Прието е.
Благодаря Ви, господин Кмете. Благодаря Ви, господин Заместник-министър и колеги.
Преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.
Господин Кмете, отвън е телевизията на Военния телевизионен канал. Ще изразите благодарността към цялата Комисия, ако може, по телевизията.
По точка трета имаме ли нещо? Нямаме.
Към точка трета, господин Кмете, ако Вие имате нещо, заповядайте.
ВАСКО СТОИЛКОВ: Да благодаря – и пред телевизията ще благодаря, но да благодаря и тук на тази маса.
Донесъл съм по един диск, който сме направили нашата община. Това е пак в подкрепа на моите думи, че ние постоянно правим за увековечаване на тази битка. Ако нямате нищо против, искам да подаря по един диск. Той е половинчасов филм, който отразява не само военните действия, а и международната обстановка тогава. Надявам се да Ви хареса.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Закривам заседанието.
