1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2018 г. – обсъждане за второ гласуване.

2. Изслушване на заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов по въпросите на храненето на военнослужещите.

3. Представяне на информация относно изпълнение на
разходната част на бюджета на Министерството на отбраната за 2018 г. по основни направления и проекти, реализирани икономии и планове за усвояване до края на годината.

4. Разни.

---

П Р О Т О К О Л

№ 47

На 13 декември 2018 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2018 г. – обсъждане за второ гласуване.
2. Изслушване на заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов по въпросите на храненето на военнослужещите.
3. Представяне на информация относно изпълнение на разходната част на бюджета на Министерството на отбраната за 2018 г. по основни направления и проекти, реализирани икономии и планове за усвояване до края на годината.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Константин Попов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по отбрана.
В заседанието ще участват: министър Каракачанов, заместник-министър Анатоли Величков, началникът на отбраната генерал Андрей Боцев, заместник-министър Запрянов, госпожа Клементина Денева, господин Иван Пейков и господин Ластарджиев.
От Министерството на вътрешните работи по-късно ще се включат заместник-министър Красимир Ципов, госпожа Ани Цветкова, госпожа Биляна Стойкова и господин Цветомир Панчев.
Ще прочета дневния ред така, както Ви е изпратен:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2018 г. – обсъждане за второ гласуване.
2. Изслушване на заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов по въпросите на храненето на военнослужещите.
3. Представяне на информация относно изпълнение на разходната част на бюджета на Министерството на отбраната за 2018 г. по основни направления и проекти, реализирани икономии и планове за усвояване до края на годината (предвижда се закрито заседание).
4. Разни.
Тук е моментът да направя процедурно предложение, като предлагам точка втора да стане точка първа, а точка първа да стане точка втора.
Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД И СИГУРНОСТТА И МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ХРАНЕНЕТО НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ.
На миналото заседание по време на блицконтрола министърът засегна частично въпроса и трудностите за решаването, а именно храненето на личния състав. Въпросът придоби и общественост, и бе поставен в редица медии за масово осведомяване, като се появиха и редица коментари. Вчера беше поставен и от колегите от Политическа партия „Воля“ – за изслушване в залата. Предложихме министърът на отбраната първо да бъде изслушан в Комисията, а след това, разбира се, може да се изслуша и в залата. Мисля, че това е нормален ред.
Позволявам си да предоставя думата на министър Каракачанов за кратко изложение.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наложи ми се да говоря много по медиите – ако влезем в дебат, ще мога включително да вляза в някои подробности. Но предлагам, ако разрешите, да предоставим думата на директора на „Отбранителна аквизиция“ господин Пейков. Министърът идва със своя екип тук. Както виждате, съм поканил началника на отбраната, защото този проблем касае Министерството на отбраната и всички военнослужещи. Затова предлагам да му дадем думата за хронологията на нещата и оттам вече – в конкретните въпроси. Поканили сме и директора на Правната дирекция, тъй като най-вероятно ще има и въпроси, свързани с хода на дела, обжалвания и така нататък, юридически процедури.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Приемам това предложение, като господин Пейков ще ни запознае само с хронологията, а относно политиката на Министерството на отбраната Вие ще вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Хронологията, защото много неща се изговориха, голяма част от тях – неверни, включително хронологично. Аз мисля, че колегите народни представители, пък и медиите трябва да са запознати с хронологията на проблема.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Пейков, като се надявам, господин Министър, след това да кажете и Вашето становище, след което ще дадем думата на колегите за въпроси и за коментари.
Заповядайте, господин Пейков.
ИВАН ПЕЙКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, господин Генерал, дами и господа! Ще представя кратка хронология на процедурата с предмет – доставка на хранителни продукти.
Процедурата е открита през месец август 2015 г., с 16 обособени позиции, осем от които са предназначени за специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания. В процеса на процедурата оферти са подадени от 18 фирми.
Тя приключва с решение за избор на изпълнител през месец август 2016 г. Впоследствие имаме седем жалби пред Комисията за защита на конкуренцията от страна на участниците в нея.
На 24 ноември 2016 г. имаме решение на КЗК, което потвърждава в по-голямата си част решението на Министерството на отбраната за десет обособени позиции и отменя решението по пет обособени позиции.
Хронологията показва, че след това следва серия от жалби пред ВАС в различни посоки срещу решението на Комисията за защита на конкуренцията и ВАС.
Първото решение на ВАС е от 13 юни 2017 г., с което връщат на Министерството на отбраната на етап последно законосъобразно действие процедурата. Самото решение на ВАС съдържа смислови противоречия. Съдът дава указания да се прекрати процедурата по обособени позиции, а на друго място в решенията се дават указания за същите тези обособени позиции да бъдат разгледани офертите на другите участници. Това наложи Министерството на отбраната да поиска тълкувателно решение, за да получи ясни указания по всяка обособена позиция от кой момент следва да върне Комисията и по отношение на всеки участник какви действия следва да бъдат предприети.
Последва решение на ВАС от 18 октомври 2017 г., с което е отхвърлено искането на Министерството на отбраната за тълкуване на решенията.
От този момент следваше Министерството на отбраната да продължи работа по тази поръчка, но последва ново обжалване, този път по реда на отмяна от един от участниците на влязлото в сила решение на ВАС. Като аргумент за отмяна жалбоподателят участник в процедурата посочва, че разпечатването на пликовете, в които има подадени оферти, е правомощие на Комисията, която възложителят е назначил, а не на съда, който ги е разпечатал.
След съответната процедура пред ВАС Върховният административен съд се е произнесъл на 16 април 2018 г. с отхвърляне на това искане на единия от участниците в процедурата. Тоест до 16 април 2018 г. Министерството на отбраната е било законово препятствано да продължи тази процедура, тъй като имаме висящо съдебно производство, а както знаете, при висящо съдебно производство не следва да се извършват действия от какъвто и да е характер в рамките на процедурата по обществена поръчка „Доставка на хранителни продукти“.
Какво разпореди Съдът? Съдът разпореди поръчката да бъде върната от последното законосъобразно действие. Ще направя кратичко обяснение, че това е като да сте пред едно кръстовище, което пресичате и след което Ви връщат отново на това кръстовище.
Това не Ви лишава от различните варианти, които можете да предприемете, тоест или да продължи с избор на изпълнител, или, както е направил министърът на отбраната в качеството му на възложител, да прекрати процедурата на основание чл. 39, ал. 1 от Закона за обществените поръчки – отменен. Така и приключва тази процедура – с изготвяне на такова решение.
В контекста на това, което е текло през тези години, обръщаме внимание, че към този момент вече са минали три години от откриване на процедурата.
Дирекция „Логистика“ преди стартиране на процедурата е направила планиране, което е за доставка на хранителни продукти през годините 2016, 2017, 2018. Ако гледаме този факт, периодът, за който е била предназначена тази обществена поръчка, е изтекъл.
Последва ново обжалване на прекратяването, което направи министърът на отбраната пред КЗК и КЗК се произнесе с Решение от 20 септември 2018 г., като отменя Решението за прекратяване и връща преписката за продължаване на процедурата от етапа на последното законосъобразно действие или за действия по прекратяването ѝ.


В този смисъл Комисията за защита на конкуренцията, като специализиран орган, потвърждава това, което е направено като действие от възложителя на по-ранния етап, тоест прекратяване на процедурата като възможен изход от нея. Въз основа на указанията на Комисията за защита на конкуренцията Министерството на отбраната издаде ново решение от 29 ноември, което е публикувано на 30 ноември 2018 г., за прекратяване на процедурата. Към настоящия момент и това решение на Министерството на отбраната е обжалвано.
Основанията за прекратяване на решението бяха посочени в самото него, но в краткост те са промяна на Закона за обществените поръчки, като отпадна възможността или по-скоро привилегията да участват специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания, и към настоящия момент значително е увеличен кръгът на независими икономически оператори, които могат да участват в обществени поръчки за доставка на храни. Допълнително имаше промяна в законодателството за безопасност на храните, което следва да бъде отново взето предвид. Настъпиха структурни промени в Министерството на отбраната, както и в структурите на Министерството на отбраната – предислокация, което променя обхвата, обсега и предмета на обществената поръчка. Това е едно от основанията да считаме, че имаме такива обстоятелства и такава промяна през тези години, както и планира изтеклия планиран период, за който е предназначена обществената поръчка, така щото тя да бъде прекратена.
По отношение на различните видове хранене следва да бъде направено едно пояснение, защото има объркване в тълкуването на правните норми и това объркване стана предмет за интерпретации, които следва ние да уточним от чисто експертна гледна точка.
Когато говорим за доставка на хранителни продукти и за хранене, следва да имаме предвид Закона за отбраната и въоръжените сили, който вменява като задължение на министъра на отбраната в два случая той да осигури хранене на военнослужещите. В единия случай става въпрос за лица, които се намират на дежурства, и по особени, специални случаи; и в другия случай, когато лицата се намират по време на тренировки, лагери, занятия и учения. В първия случай има възможност да бъдат предоставени храни или парични средства, във втория Законът предписва да бъдат предоставени хранителни продукти, тоест да бъде предоставена храна.
Има два типа хранене, които съществуват в момента във ведомствената сфера. Единият е типично характерен само за войската и само за армията – това е така нареченото „войсково хранене“. То се основава на Закона за обществените поръчки и на Закона за отбраната и въоръжените сили – за тези два конкретни случая, за които говорим. Това хранене се полага на войника.
Вторият вид хранене, който съществува, е столовото хранене. То е регламентирано през § 2404 код 90 от единната бюджетна класификация и регламентира хранене при условията на възстановен разход или така нареченото „столово хранене“. Това е доброволна форма, която се осигурява за всеки един служител, независимо дали на служебно правоотношение, или на трудов договор. Такава възможност съществува за бюджетната сфера, такава възможност се използва от Министерството на вътрешните работи за всички негови структури и от Министерството на отбраната. Тази форма е доброволна. Имаме трайно установена практика на съда – мога да цитирам и решения, ако това е необходимо, както и тълкуване на ОП, че за тази форма не е необходимо да се спазва Законът за обществените поръчки, тъй като средствата са на физическите лица, не се стига до бюджетен разход и съответно не е необходимо да се извършват действия по Закона за обществените поръчки.
Към настоящия момент Министерството на отбраната е извършвало изцяло законосъобразни действия, като е предоставило парични средства в случаите, в които трябва да имаме войсково хранене, а използването на тези средства е извършвано през режима на столово хранене, което, както казах, се използва не само в Министерството на отбраната, а и в Министерството на вътрешните работи. В цялостната си дейност Министерството на отбраната се е водило от законността и от фактора, че е необходимо да поддържаме боеспособна армия, която да отговори на трите мисии, във всеки един момент, в който тя бъде призвана да направи това.
По отношение на качеството. Качеството се осигурява през органите за контрол на Военномедицинска академия, като ще посоча, че за последната година – 2017, са направени 231 проверки на столовете.
Допълнително да поясня какво точно се проверява. Проверяват се сградните помещения – технологично оборудване, приемане на суровини, храни и опаковъчни материали, съхранение на храните, поддържане на хигиенното състояние на обекта, технологична обработка на храните, лична хигиена на персонала, обучение на персонала и контрол върху вредителите.
Като резюме мога да кажа, че в цялата си дейност сме се основавали на Закона, така щото да може да бъде осигурена Българската армия.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Да поясня, че от името на Министерството на отбраната има право да говори министърът на отбраната.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Мисля, че това, което беше изложено като хронология, макар че се води протокол, може да бъде осигурено при желание и в писмен вид.
Бих искал да добавя още нещо. При така създадената ситуация от 2015 г. насам трима министри на отбраната, аз съм третият, са били принудени да действат в тази ситуация, защото, ще го кажа в прав текст, мен не ме интересуват борбите между отделни фирми кой ще спечели, въобще не ме интересува, това си е тяхно право – да се борят за своите икономически интереси. Като министър на отбраната ме интересува едно – армията да е нахранена. Както чухте от направеното изложение, проблемът не е в Министерството на отбраната, а в това, че буквално до април месец 2018 г. проблемът е трябвало да бъде решаван, заради едно или друго обжалване, в съда.
Аргументите, които бяха изложени – неслучайно сме заедно с военното ръководство, са аргументи, които се подкрепят от цялото ръководство на Министерството на отбраната – и цивилно, и военно. Мога да кажа следното: най-голямата грешка, като констатация, в храненето на Българската армия, когато се стигна след 2007 г. до кетъринг и до подобни форми, които в един дълъг период, тук съм се подготвил със справки – мога да извадя колко са обструкциите или жалбите по отношение на доставените продукти в армията. От три години и половина, откакто съществува тази форма, казвам – при трима министри, оплаквания за храната от страна на военнослужещите няма. Оттук нататък всичко останало са едни политически спекулации. Повтарям, моето задължение е не да се интересувам от това коя фирма иска да спечели, кой кого ще обжалва и какви са им икономическите интереси. Ние сме длъжни да храним Българската армия.
Приказки за корупция не приемам, защото точно тази е формата, при която нито министърът, нито който и да е от администрацията в Министерството, цивилното или военното ръководство няма досег до пари. Напротив, корупция може да има – ако развием тази тема, ще говорим допълнително – при другите две форми. Точно при тази форма, когато военнослужещите получават средства, с които да се хранят, няма как да има корупция.
Забележете нещо друго. Няма и оплакване от страна на военнослужещи за качеството на храната, която получават, за разлика от предишни години – преди 2016 г.
Това мога да кажа – всичко останало са спекулации на дребно от страна на политически субекти или заинтересовани страни в този процес. Ние смятаме, че е редно да се даде възможност, когато няма договор – неслучайно подкрепихме предложението, което беше направено от народни представители през ноември месец; смятаме, че за да няма подобни спорове, е необходимо да има поправка в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, според която да се дава възможност да се реагира в ситуации, при които няма договори. Това е нашето мнение.
В тази ситуация смятаме, и това е мнение, което експертите в Министерството поддържат, че е най-добре тази обществена поръчка да бъде прекратена. На много места практиката при обществени поръчки е след шест месеца забавяне, тоест не забава, а невъзможност да се сключи договор, да се обявява нова обществена поръчка – тук са минали три години и шест месеца, три години и шест месеца.
Смятаме, че за да няма такива битки между фирмите, защото става въпрос за 31 млн. лв. и отгоре – както виждаме, заради тези 31 милиона три години и половина се ходи по съдебни зали, един лобира едно, а друг лобира друго, е нормално – поръчката може да си остане единна, обявява се от Министерството на отбраната, но раздробена по региони, по лотове или по позиции, с изискването един участник да може да участва само в една обособена позиция, за да може да се даде възможност на повече фирми да участват или да се ангажират и по-малки фирми производители или търговци, без значение, за да няма тази битка между икономическите субекти, която, виждам, три години и половина води до този резултат.
Ние подготвяме подобни промени, ще ги внесем заедно с други промени, които сме подготвили в Закона за отбраната и въоръжените сили. Ще бъдат внесени в Министерския съвет или пък през Вас, господата народни представители, директно в парламента, но това, както се казва, е друга тема. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, имате възможност да започнете с въпроси, да изразите мнения.
Заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми генерали! Както знаете, ние от „Воля“ бяхме вносители на предложението за изслушване на господин министъра в залата.
Предполагам, господин Министър, че Вие на драго сърце щяхте да бъдете в залата, но странно как Вашите коалиционни партньори изведнъж се притесниха от това нещо и решиха, че първо трябва да Ви изслушаме в Комисията, но така или иначе това беше гласувано в залата. Вие и в медиите, и сега отново обърнахте внимание на всички нас по така наречения от Вас „проблем“ за борбата между фирмите.
Искам да Ви попитам: след като по един или друг начин сте премахнали конкурсното начало за избор на доставчик на храна за армията, Вие не сте ли предопределили априори кой да бъде победител в една такава война? И ако отговорът Ви е „Не“, бих искал да Ви попитам: по какви критерии бяха избрани фирмите, които да доставят междувременно, докато се решат съдебните проблеми с конкурса, по какви критерии бяха избрани тези доставчици? И тези критерии Вие одобрихте ли ги, запознат ли сте с тях? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз не приемам някакви обвинения към моите коалиционни партньори, че те не били разрешили изслушването да стане в залата. Този въпрос, преди от фирма „Воля“ да се сетят да го поставят в парламента, тук го разисквахме на миналото заседание. Много се радвам, че най-почтеният български народен представител, само с три пъти свален имунитет и не знам колко разследвания, се заинтересува от тези неща, което е положително за морала в парламента. Но това – като отговор на тези публични обвинения, които получих от въпросното лице, публични обвинения без доказателства, внушения, с които се цели, както и по много други теми, по които той се произнася по адрес на моята скромна личност, като политически внушения.
Конкурентното начало не сме го прекратили ние. Ако бяхте слушали по-внимателно това, което господин Пейков изнесе, а не написаните Ви предварително не знам от кого въпроси, щяхте да чуете, че казусът на практика виси от 2015 г., 2016, 2017. Ние не сме направили нищо друго, освен да продължим тази практика, защото специалистите в Министерството на отбраната са преценили, че това е единственият начин, по който ние можем да изхранваме българските военнослужещи, което, пак повтарям, е наше основно задължение.
Конкурентното начало, ако се прекрати конкурсът за обществената поръчка, както ние смятаме за правилно, по никакъв начин няма да пострада, напротив, ние ще дадем възможност – това, което замисляме, разбира се, ако бъде и когато бъде взето окончателното решение, то пак ще зависи заради обжалванията, а не от нас – на повече фирми да участват. Така че не само няма да се ограничи конкурентното начало, а напротив, ще се даде по голяма възможност точно за конкуренция.
Това мога да Ви отговоря по въпроса за конкурентното начало. Ние всъщност не сме решавали нищо, не сме ограничавали нищо. Буквално до април месец, всъщност до 8 август, когато съм подписал заповед за прекратяване – 8 август, казусът е бил извън нас. Целият този казус или цар на процеса, както се казва, е бил съдът – ние не сме решавали нищо, а сме продължили практиката, установена от двама министри преди това, за да можем да осигурим храна на войската. Така че не приемам внушенията, които се правят, че ние едва ли не искаме да премахнем конкурентното начало. Напротив, казах Ви какъв е нашият замисъл, аз го казах и по някои от медиите – да дадем по-голяма възможност, за да няма сблъсък между различни икономически субекти и по този начин да се даде възможност да не се блокира процесът толкова дълго време – три години и половина, не по наша вина. Това мисля, че стана ясно от изложението, което беше направено, беше повтаряно и многократно по медиите – не по наша вина сме в тази ситуация. Не говоря само по наша вина като сегашно ръководство на Министерството на отбраната, а говоря като вина въобще на министрите на отбраната: 2015, 2016 г. – Ненчев, след това служебния министър Янев и сега аз. Вината не е при нас.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Министър, странно е, че темата, по която сме се събрали, поводът все пак Ви дава увереността да се изявявате като някакъв морален рупор. На Ваше място в случая бих пропуснал точно думата „морал“ – във Вашето изказване…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Това си е Ваше право.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Да, наистина е така.
Но така или иначе Вие не отговорихте на по-интересната част от въпроса ми: критериите, по които са избрани доставчиците, които за времето на процедурата са доставяли и Вие сте ги одобрили. (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, запазете тишина.
Изчакайте малко.
Господин Христов, може ли за момент?
Колеги, моля Ви за спокойно обсъждане, моля да се изслушваме и моля да се съобразяваме с нивото на Комисията по отбрана.
Заповядайте, продължете.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Само една забележка. Сблъсъкът, който Вие непрекъснато повтаряте така, като една мантра, нека да отбележим за всички, които присъстват, че това е един законово предвиден такъв.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Но е факт.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Да, той е факт, но е предвиден от Закона. Не можем да решаваме, че понеже Законът ни затруднява, ние трябва да го заобиколим.
И все пак, за да се отклоним малко, да няма емоция в целия разговор, защото не е нужна, просто критериите, ако обичате. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Първо, аз никога не съм отричал правото на когото и да е да пуска жалби. Но факт е – ние споменаваме фактите: седем жалби са още през 2016 г. Не казваме, че някой е виновен, че подава жалби – казваме простичко и ясно, че това са фактите, поради които тази обществена поръчка не е приключила. Кое не е ясно тук? Кое не е ясно? Не се опитвайте да извъртате нещата и да си повтаряте тезата. Всъщност си е Ваше право какво ще правите.
Ние не сме правили избор на никаква фирма. Аз не съм юрист, ще дам думата на юриста сега. Но доколкото съм запознат, по време на обжалване и процедура ние не можем да започнем нова с обществена поръчка и не можем да правим избор! Ние не сме правили избор. Принципът на възстановените средства, стойността, която получават военнослужещите, е да се хранят в тези столове. Ние не сме правили избор – всеки си го решава сам.
Госпожа Клементина Денева чисто юридически може да Ви го обясни по-точно. Аз не съм юрист – не съм знаел, че ще ми се налага да завършвам право, за да обяснявам подобни казуси.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Денева, няма нужда да Ви слушаме.
Колеги, заповядайте за други въпроси, становища.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Уважаеми господин Председател, благодаря за предоставената възможност. Уважаеми колеги, господин Министър, господа генерали, офицери!
Бих искал да кажа следното. Ще се постарая да не бъда емоционален. Има хора, които присъстват тук, на тази маса, които не познават духа на нашите заседания, който винаги е бил насочен към общия, националния интерес, а не към груповия и партийния. В тази връзка бих искал да кажа следното: ако някой тук, около тази маса, разполага със сведения, данни и факти, които са достатъчно основание за сезиране на онези органи, отговарящи за върховенството на закона и неговото прилагане, нека бъде така добър да ги предостави на тези органи. Ние сме законодателен орган – подготвяме проекти на закони, приемаме закони и промени в тях. И част от днешното ни събиране е посветено на тази дейност.
Много се извинявам, не съм консултирал с колегите от нашата група, тук ние не споменаваме партии, но ще кажа, че ако някой тук иска за сметка на партийния, груповия, корпоративния, личния и какъвто и да е интерес да загърби националния, нека остави емоциите за себе си. Още един път ще кажа: ако някой има, веднага да ги извади тук, има и медии, и да бъде сезирана прокуратурата.
Защо? Ще Ви кажа: господин Министър, защото считам, че Вие точно се изразихте, с изключение на едно. Ако някой от знаещите хора тук не съзира, че има явен опит за политическа дискредитация на министъра на отбраната, той е сляп.
И затова Ви казвам, като български офицер, че няма да участвам в такива опити и от този момент нататък ще участвам чак в другата точка. Някой, ако иска, да извади, да покаже и да уличи министъра – той е достатъчно мъж, за да може да поеме отговорност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, благодаря.
Предполагам, че няма нужда от отговор на министъра.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз само ще помоля да погледнем точката каква е. Нали няма да сметнете, че Ви смятам за невеж и не знаете какво пише? Но все пак да прочетем какво обсъждаме: „Изслушване на заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов по въпросите на храненето на военнослужещите“. Поръчката може би е елемент, тя е нещо, което е в публичното пространство и сигурно трябва да бъде обсъждано, но нека да се съсредоточим върху това как ще изхранваме войската, защото според мен това е по-важният проблем в момента. И какво трябва ние като законодатели да се опитаме да направим, за да може войската да е изхранена, без да имаме възможност за политически, икономически или каквито и да били други намеси. Защото българският войник, когато е на полето и е с оръжие, се надява най-малкото държавата да се е погрижила за неговата храна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. Отново не виждам въпрос.
От тази страна има ли някой желаещ?
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Министър, заместник-министри, уважаеми господа генерали, колеги! Странното за мен е, че точката попадна в дневния ред на днешното заседание, защото на предишното заседание миналата седмица изрично, след приключването на точките от дневния ред, се обединихме около идеята да обсъдим темата за храненето в частта й законодателни изменения – не в частта дали в Министерството на отбраната са действали законосъобразно, или не по този казус, свързан с храненето на армията.
Със сигурност в последните месец-два се поде кампания, но интересното е, че български политици, защото в медийното пространство това няколко пъти се повтори, се въвличат в този процес. Ние единствено можем да следим дали Министерството на отбраната е действало законосъобразно на база Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; дали са допуснати грешки на база Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; дали от момента на обявяването на една обществена поръчка – Законът не е променян, след това с вътрешни нормативни актове са променяни някакви детайли, за да има изхранване на армията. И ще спра дотук. Но това не е наше задължение – ние не сме разследващ орган. Ако има нарушения, предполагам, че компетентните органи който трябва да сезира е сезирал. Има заинтересовани лица, но те не са в тази зала – не сме ние, народните представители.
Не желая да бъда на Ваше място, господин Министър, защото Вие сте наследили сериозен проблем. Надявам се съвсем скоро този проблем да бъде решен.
Но имам два въпроса, тоест той е един. Тъй като в началото чухме фактите, които изложихте, последователността, прочетете двете решения, ако ги имате: първото на ВАС – дословно, и решението на КЗК – последното решение, в тази зала. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Решенията ги има.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Момент, господин Министър, само да уточним.
Въпросът Ви е господин министърът да ги прочете, така ли?
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Може и колегата, който направи цялата хронология. Да изчистим всички съмнения – за това става дума.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, да не се прекъсваме, господин Ибрямов.
Заповядайте, госпожо Денева. Ето тук на микрофона ги прочетете, понеже сме изключително либерални.
След това ще помоля за коментар на министъра.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Прав е господин Ибрямов, решенията са такива. Само да отговоря – ние не сме променяли вътрешнонормативни актове. (Реплика от госпожа Клементина Денева.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Чакайте малко, има ред в тази Комисия. Прекъсвате си министъра.
Заповядайте, ако сте готови с четенето на глас.
ИВАН ПЕЙКОВ: „Решение № 4792, София, 16 април 2018 г. –отхвърля искането с правно основание чл. 239, т. 1 – 6 от АПК, подадено от фирма „Заличени данни“, за отмяна на влязло в сила Решение № 7437 от 13 юни 2017 г., постановено по административно дело 546/2017 по описа на ВАС, четвърто отделение. Решението не подлежи на обжалване.“ Това е разпоредителната част на съда.
Решение на КЗК № 1030 от 20 септември 2018 г.:

„РЕШИ:
1. Отменя като незаконосъобразно Решение № 103 от 8 август 2018 г. на министъра на отбраната за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет доставка на хранителни продукти и напитки по 16 обособени позиции, открита с Решение № 99 от 17 август 2015 г. на възложителя.
2. Връща преписката за продължаване на процедурата от последното законосъобразно решение или действие, или за прекратяването й.
3. Остава без уважение искането на министъра на отбраната за възлагане на направените в производството разноски.
4. Възлага на министъра на отбраната да заплати на „Ийт Уел“ ЕАД направените в производството разноски в размер на 4 хил. 500 лв.
5. Възлага на министъра на отбраната да заплати на „Панда-И.П.“ ЕООД направените в производството разноски в размер на 5 хил. 700 лв.
Решението на КЗК подлежи на обжалване пред личния състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщаването на страните.“
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Пейков.
Ако господин Ибрямов допълнително има нужда да развие въпросите – присъствахме на това публично четене на решение на КЗК и на Върховния административен съд.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Не, благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Действително точката е за проблемите и как да бъдат решени според мен е по-важно. Затова казвам, че според нас е необходима промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили, за да може при липса на договор – защото ние сме в хипотеза не на затруднения или нещо друго, просто няма договор. Ние можем да използваме другата хипотеза, която сега се използва. Но нека да бъде записана ясно една промяна в Закона.
Според мен най-разумният подход е (неразбираема дума) на тази поръчка, но това няма да го реша аз. Аз съм го решил, издал съм съответната заповед. Има обжалване от две или от три фирми към 10 – 11 декември тази година и, както виждате, сагата продължава. Затова смятам, че е най-добре да има една такава възможност – най-малко военнослужещите са заинтересовани от една ситуация, в която има несигурност за тяхното хранене.
Но пак подчертавам: от три години и половина при трима министри това е практиката. До момента няма нито една жалба за качеството на храната. Тук съм подготвил, ако Комисията се интересува, мога да ги предоставя за информация на колегите, в предишни години Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски флот, различни формирования, всички оплаквания от качеството на доставените продукти. В момента такива оплаквания няма.
И пак казвам, с риск да бъда плют от политически опоненти или от когото и да било, като министър на отбраната на Република България имам едно основно задължение: да храня войската, за да бъде мотивирана да си изпълнява задълженията. Другото не е моя работа.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги?
Заповядайте.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, след като видяхме, че и БСП, и ДПС така легитимираха действията Ви – никой не вижда някакъв проблем в тях, искам само един уточняващ въпрос: има ли вече стартирана процедура по избор на доставчик, след като разбрахме, че съдебната фаза е стигнала в окончателен вариант? И на база отговора Ви на първия ми въпрос искам да попитам: означава ли това, че Вие твърдите, че след като е имало съдебни действия по новата процедура по ЗОП, доставчикът е бил старият доставчик и той до момента доставя на същите условия? Защото с такова впечатление останахме.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: На втората част от въпроса: още 2015 г. – тук ще цитирам по памет – предишният министър Ненчев, един месец преди изтичането на срока на договора с фирмата, която е доставяла храните, е изпратил уведомление за прекратяване, включително в него се пише, че след еди-коя си дата не трябва да бъдат доставяни други храни. Тоест и в това отношение няма нарушение, защото някой може да си помисли, че има хипотеза и това се прави, за да обслужи някого. Не, няма. Фирмата, която е доставяла до края на срока – 2015 г., не е доставяла храни след това.
Нова поръчка няма как да има, защото докато не приключи цялата тази съдебна процедура, която да ни задължи с едно окончателно решение да направим нещо, или преди да се приеме нашето предложение за прекратяване и обявяване на нова поръчка, няма как да се направи – със същия предмет на дейност. Ние нямаме право по закон и не сме го правили.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Доколкото разбрах, господин Министър, Вие обявихте лични намерения, които не са официализирани, а евентуално ги обмисляте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Това са намерения, които ги казвам пред колегите от Комисията по отбрана.
И както винаги съм казвал, аз си представях, след миналия дебат в Комисията, разговора тук – затова съм довел и военното ръководство, и експерти, „Отбранителна аквизиция“, Правна дирекция – как да решим проблема с храненето и налага ли се, и какво се налага да бъде записано с една евентуална промяна. Поради тази причина сме в този състав, но разговорът тръгна малко в друга посока. Не възразявам този разговор, чисто в конкретиката, да бъде обсъден на друго заседание, ако искате – още на това. Но целта на нашето присъствие тук в момента не е това. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, заместник-министър, офицери, гости!
Аз благодаря на министъра, че последното, което каза и се хващам за него, е да върнем разговора всъщност там, където му е мястото. И аз, и колегите чух – и те имат горе-долу такива идеи.
Всъщност нашето изслушване в момента има една цел. Това, което направихме като предложение, е: да се промени ли нещо в законодателството поради затруднение с храненето на войската, или да не се променя?
Това, което трябва да се промени, е да стане, както е в МВР. Нали знаете – там има едно изречение да се дава левова равностойност в случаи, когато не може да ги изхранват по някакви други причини? Това трябва да решим. Ние, като законодатели, трябва да кажем: да. На това, което внесоха колегите народни представители, да му даваме ли ход, или да не му даваме ход?
На базата на някакви разсъждения, които ние направихме, се вкара този филм сега тук – имало обществена поръчка, пък тя била от не знам си коя година, пък там нещо има някакви КЗК-та, и колегите много правилно казаха: ние няма как да знаем тук и да влизаме в подробности. Пейков ни изчете подробно нещата, той е специалист в областта, но ние не сме и надали можем да вземем, изобщо не е правилно да вземаме страна по това кой е крив, кой е прав и дали това е правилно. Има си органи в държавата. Затова искам да Ви върна към този разговор и да приключим с тази идея. Всеки от нас да остане с някакво впечатление – ние ще подпомогнем ли това внасяне, ще кажем ли да – да направим такава промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили, или няма да я правим?
Кой каквото иска да си мисли за обществената поръчка – правилна или не е, въпросите, които задават и колегите от „Воля“, или всякаква друга информация в главата си да има – затова сме народни представители. Но да вземем решение: всъщност ние оневиняваме ли правителството, в случая Министерството на отбраната, че известен период от време не се е справило с тази обществена поръчка по някакви причини? И казваме: да, решението може би е, както е направено в другото министерство, или пък и в другото министерство е грешно и трябва да го махнем оттам. Въобще да не се дава левова равностойност. А те да си правят обществените поръчки по правилния начин и да не се оплакват от фирмите, да ги дисциплинират и те да доставят качествена храна. Ето това трябва да го решим по някакъв начин, без да отиваме, и Ви моля, в такива не политически, ние сме политици тук, естествено, ще говорим за политика, но да няма такива нападки, а да се съсредоточим върху това. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Към господин Радев: ние няма как да решим да заповядаме на някой народен представител да внесе изменение в Закона, защото е лична воля. Но, разбира се, това може да се обсъжда, за да може да се придобие обща представа, аз така го разбирам. Всеки само за себе си да решава. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Това е същината на въпроса, господин Радев правилно го формулира.
В тази ситуация, в която се намира Министерството на отбраната от години, практиката на МВР е по-правилна. Тоест подобна законова промяна е задължително да я фиксираме при липса на договор и условията, които са го довели. Защото не е въпросът да не се правят обществени поръчки. Ни най-малко нямам това предвид. Но въпросът е – ето, влизаме в една хипотеза: имаме казус, който дори да бяхме го решили април месец, пак са три години. Затова е хубаво да има една поправка в Закона за отбраната и въоръжените сили, за да могат нещата да не будят подобни въпросителни.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Велков, заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър! Адмирал Манушев, както винаги, бърза, но той е по-млад, няма значение.
Бих искал да кажа следното. Изглежда някой или не се вслушва в това, което казах, или не разбра за духа тук. Тук имена на партии, уважаеми колеги, не се споменават. Ако господин Радев приеме това – не, не става въпрос за Вас в случая, в никакъв случай.
Господин Вангелов, председателят тук, като излезе, Вие може да говорите като заместник-председател. Така мисля.
Колеги, много Ви моля, не отправяйте внушения, при това политически, към политически партии. Абревиатурата БСП означава Българска социалистическа партия, на която аз не съм член, и заявих, че говоря в лично качество. Ние имаме парламентарна група на „БСП за България“ тук, а не партията. Тук не е партийното ръководство. Не мога да приема твърдение, че ние сме легитимирали действията на министъра.
Само човек, който не е бил от другата страна на строя, не разбира за какво става въпрос. Имам предвид на мястото на командира. А отсреща са онези, които трябва да се хранят и след това да стрелят, не дай си боже. Така че ние нищо не легитимираме, не знам колегата Ибрямов какво ще каже по въпроса. Напротив, аз изказвам лично мнение и Ви казвам още един път: бъдете смели! Кажете: искаме оставката на министъра на отбраната!
В първия момент, когато установя, че Красимир Каракачанов, в качеството си на вицепремиер и министър на отбраната, е нарушил върховенството на Закона, ще изляза в най-гледаната телевизия и ще кажа: аз искам оставката на министъра! Надявам се да получа въпроса: защо я искаш? Ще извадя и ще кажа: ето за това.
Гледаме, колеги, тук един апокрифен документ се върти из парламента. Гледам го тук и по масите. Неподписан от никого. Аз го наричам „анонимка“. Явно подготвен от юрист, предполагам – адвокат, не знам на кого е адвокат – на фирма ли, на дявола ли, на Бога ли, това е отделен въпрос. Излезте с конкретни данни и аз ще Ви подкрепя. Бъдете сигурни!
Ако колегата днес каже: министърът и хората около него са присвоявали, крали, аз ще кажа: добре, дай ми да видя какво са правили. И оттам да се разправят прокуратури, каквито и да са. Така че, моля Ви, не вменявайте на Българската социалистическа партия такива поддръжки за министъра, защото тук има медии. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Велков.
Вие запалихте дебата, защото има поне две лични обяснения, доколкото виждам. Или само едно ще остане?
Господин Ибрямов – мисля, че за лично обяснение.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Лично обяснение, да, от името на Политическа партия „Движение за права и свободи“.
Не знам на какво се основава това, което господин Христов констатира. Но те имат представител в Комисията, могат да се информират много добре как започна самият дебат за изхранването на Българската армия. (Реплика при изключени микрофони.) Да, може би четвърто. И никога не сме обсъждали темата дали има нарушения в законосъобразността на обществената поръчка.
Обсъждали сме дали е необходимо да се правят законови изменения в сега действащия Закон за въоръжените сили. Ако това е чадър за министъра, моите уважения. Интересувайте се кои са най големите – ще кажа „критици“, не в смисъл да критикуваме безпочвено, а напротив, да следим за онези законосъобразни действия, които са разписани именно да изпълнява Министерството на отбраната, независимо от кого се командва по правилния начин самото ведомство.
Моля Ви, говорете от името на Вашата политическа сила, ако разполагате с данни, които уличават самото министерство в незаконосъобразни действия. Предоставете ни ги.
Ние разполагаме, господин Велков, не с хвърчащ лист, а с писмо от жалбоподателя, официално насочено към Комисията по отбрана, разпратено така добре от председателя на Комисията към всички нас, където са посочени съответните според тях нарушения.
Да не се обиждаме на тема политически партии, когато става дума за един казус, който не е в нашите правомощия. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
Господин Нецов, Вашето име беше споменато. Ще вземете ли отношение?
СЛАВИ НЕЦОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, заместник-министри, господин Генерал, гости! С много от нещата, които се казаха тук, част от Комисията или повечето от членовете са наясно. Ние сме дискутирали многократно, но все пак да стане достояние на гостите.
Аз искам да попитам господин министъра на отбраната –господин Генерал, преди да задам своя въпрос, искам да Ви запозная накратко с твърденията на един генерал от резерва.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Нецов, извинявайте, това като процедура лично обяснение ли е?
СЛАВИ НЕЦОВ: Въпрос.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Или изказване!
СЛАВИ НЕЦОВ: Изказване.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, нека да бъде изказване.
Заповядайте, разбира се. Продължете го като изказване.
СЛАВИ НЕЦОВ: Командирът от всички степени изпитва сериозни затруднения при осигуряването на хранителни продукти за изхранването на личния състав по време на тези мероприятия. Колегите трябва да се хранят, независимо дали има сключен договор.
Обикновено се процедира по следния начин в случаите, извън нарядната служба. Планират се в предходния месец на учението необходимите финансови средства, след което командирите карат военнослужещите да се подписват на ведомостите, че са получили полагащите им се средства и след това на друга ведомост да се подписват, че са ги предали обратно за закупуване на хранителни продукти.
Тези продукти се купуват от търговската мрежа и се приготвят във вид на храна от логистичните органи на формированието. По този куриозен начин става храненето на военнослужещите по време на учение, занятия или лагерни сборове.
По друг начин се хранят, когато са наряд. Тогава колегите си носят от вкъщи домашна храна, но в този случай проблемът е, че тази храна няма къде да се съхранява в помещенията, защото обикновено няма хладилници, има огромна вероятност да възникнат стомашно чревни разстройства. За времето, когато са били наряд или караул, през следващия месец получават левовата равностойност на храната. Това го знаем. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, запазете тишина!
СЛАВИ НЕЦОВ: Въпросът ми е: ако се наложи едно военно формирование, независимо от кой вид въоръжени сили, да бъде неочаквано изпратено по повод някаква крайна ситуация, не война, в труднодостъпен район, далече от поделението за период от две, три седмици, разполагаме ли със способности да осигурим качествена и редовна храна на военнослужещите?
Тук има командири на различните родове войски – те изпитват такива затруднения, това го знаем…
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: На видовете въоръжени сили.
СЛАВИ НЕЦОВ: На видовете въоръжени сили, да. Нека да отговорят. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Нецов.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Тъй като ставаше дума за един генерал и за хладилници в поделенията, мисля, че най-добре е да дам думата на генерал Боцев – началника на отбраната.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Като генерал на генерал да отговаря.
Заповядайте, господин Генерал.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: На един анонимен генерал – давам думата на началника на отбраната генерал Боцев.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Наистина е добре да чуем и военното ръководство.
Заповядайте, господин Генерал.
ГЕНЕРАЛ АНДРЕЙ БОЦЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа, членове на Комисията по отбрана! Преди да отговоря по същество, ще кажа, че в случая от това, което чухме – за мен този човек не може да бъде генерал и най вероятно да не е гледал пуйки, риби и така нататък, войниците да са му гледали. Защото по прочита и писането се сещам кой може да е. (Весело оживление, смях.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Генерал, да запазим добрия тон.
Заповядайте, продължете.
ГЕНЕРАЛ АНДРЕЙ БОЦЕВ: Явно му липсват медии.
Всички знаем за какво сте се събрали и напълно подкрепям членовете на Комисията в техните изказвания, че ние сме твърдо за изпълнение на Закона, твърдо сме за сключване на договори и снабдяване с продукти. Но в интерес на армията винаги трябва да има и алтернатива, както беше преди промяната в Закона. Могат да възникнат всякакви ситуации – фирмата да фалира, да откаже, както имаме случаи – фирмата не е доставяла хранителни продукти. Ние трябва да имаме алтернатива да реагираме, а не да чакаме шест месеца да направим обществена поръчка, за да може следващата фирма да ни снабдява. Така че в това отношение командирите са длъжни да осигурят храната, за да може армията да има способности за изпълнение на задачи по трите мисии.
Ние, военнослужещите, не се интересуваме от това кой ще е. Въпросът е храната да е качествена и да е на нормални цени. Така че тези проучвания, които се правят…
Това, с което ги храним, господин Нецов, чрез столовете – ние сме длъжни, както беше преди поправката, да изплатим левовата равностойност, зад която сме длъжни да осигурим храна. Храним ги чрез военните столове и чрез кухните, които имаме в поделенията, които имат способности да готвят и на полето и да осигуряват топла храна на всички военнослужещи. Така че в това отношение няма никакъв проблем.
Абсолютно законно. Такива разни подписи, разни декларации и така нататък – ние сме длъжни да осигурим храна в левовата равностойност. На полето, като му дам левовата равностойност на тези пари, парите ли ще яде, какво ще яде? Командирът е длъжен да осигури хранене и да се включи в левовата равностойност на порциона.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал, за това, че с уважение говорите към членовете на Комисията.
Мисля, че поред беше адмирал Манушев.
Заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, господин Министър, господин Генерал, господа генерали, адмирали! Ще започна съвсем накратко с едно сериозно заблуждение, което се получи в цялото ни общество след говоренето в медиите по този въпрос.
Не става дума за хранене в армията – всеки ден всички сядат в столовата и ядат. Изобщо не става въпрос за това. За онова, което говорите за столовете, по чл. 224, т. 2 се полагат порционни пари и ако желаят офицерите, сержантите, матросите, войниците, ходят и се хранят в стола. То няма нищо общо с това, за което говорим.
Тук говорим само за задължителното осигуряване на храна на военнослужещите и то е описано в чл. 224, т. 3: безплатна храна и ободряващи напитки при занятия, учения, тренировки и лагери, а при носене на дежурства и при извършване на други специфични дейности – безплатна храна и ободряващи напитки или левовата им равностойност. За това става въпрос, за една малка част от ежедневното хранене на армията.
Някой, ако си представя, че вечерта казармата е пълна с войници, които сядат в столовата и ядат – по-възрастните си спомнят, че няма нищо такова в армията. Вечерта са само дежурните и на тях задължително трябва да им се осигури храна или левовата равностойност, тъй като на много места няма как да бъде осигурена храна – дежурства, едно малко поделение някъде на връх Ботев и някой да му носи храна там. Можете да си представите: коя фирма ще му доставя храната там? Затова законодателят, Народното събрание, е разпоредил по този начин нещата. Това е уточнение – става въпрос за една малка част от храненето.
Тук сериозният проблем, който изникна, е, че в изпълнение на тази точка и промените в Наредбата за храненето през тази година командирите, вместо даването на левова равностойност – това е прекратено и те изпаднаха в затруднение как да хранят военнослужещите точно в тези случаи, които Ви изброих. Законовата промяна е от месец ноември 2016 г.
Тъй като изпаднаха в това затруднение, на срещите ни с командирите направихме такова предложение и беше точка от дневния ред на изнесеното заседание на Комисията в Министерството на отбраната – промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. И точно в този член да има такава възможност – при невъзможност да бъде осигурена храна, както е записано в Закона, да се осигурява левовата равностойност и да се хранят по начина, по който Ви казах.
Осигуряване на левовата равностойност не означава на всеки един войник да му се дадат парите и той да отиде да си купи вафли или нещо друго. Левовата равностойност на храната е точно това, което каза и генерал Боцев – осигурява се храна, готви се на кораба в кампуса, в походната кухня на ученията за военнослужещите, когато са на тренировки, лагери.
С генерал Попов се опитахме да изправим това затруднение, но след като се намесиха точно тези неща – фирмите, които се борят кой да спечели, обжалвания три години, тогава забавихме вземането на решения. Оттеглихме това предложение, от тяхно име Министерството на отбраната да направи такова предложение като инициатива, да вземем решение в Народното събрание и да решим проблема на командирите.
Затова и адмирал Петев беше обвинен, че едва ли не е казал: незаконно хранят в армията. Той каза какво е затруднението и то е станало след октомври месец тази година, а дотогава се е изпълнявала старата наредба, която е допускала това нещо – да се дава левовата равностойност, защото не може да се реши въпросът. И от армията наистина, особено когато сме ги събрали на учение и тренировка и сме ги изкарали на полето или на корабите, трябва да се хранят. Това е нашата задача.
Сега да решим този въпрос и да се спре – наистина пресилени са всички приказки, внушения, че са откраднати едни 30 милиона за три години. Не са откраднати, защото ако са доставени продукти, те са платени и не са яли въздух тези, за които са били. Ако нещо са взели и нещо е нарушен Законът, не е взета цялата сума за всички, за които е определена тази обществена поръчка, да е откраднато от някого, както се внушава.
Вкарахме в такъв филм Министерството на отбраната, включително министърът да се оправдава. Смятам, че нито е толкова голям проблемът, нито има някаква вина. Там Върховният административен съд, Комисията за защита на конкуренцията отказват, решения, връщат – законосъобразни, юристите са се объркали сигурно, камо ли ние, дето отстрани слушаме и гледаме, откъде е законосъобразното, докъде е законосъобразното, откъде започва законосъобразното – тези неща.
Смятам, че в спешен порядък трябва да се реши въпросът и да се даде възможност, както е в МВР – там е записано, даже няма и условия: при невъзможност да се осигури храна да се осигурява левовата равностойност. В Закона за МВР е записано: или едното, или другото – изборът е на началниците там. Не зная дали е правилно, или не, но това, което е предложение и което е идеята на генералите от Министерството на отбраната, а те повдигнаха този въпрос много сериозно – ходихме два пъти, и господин Гаджев, и аз ходих, и с генерал Боцев, и със заместниците му, да говорим с командирите на видовете въоръжени сили, а те поставиха въпроса – трябва да го решим, да ги защитим тях. Аз винаги съм казвал, че вярвам на българските генерали и най-малкото, което можем да направим, е да ги обвиним, че имат някакви мисли за някаква фирма или нещо.
Българската армия във всички тези години на прехода никога не е вземала страна на политическа партия. Никога! Тя е служела на България и винаги България е била нейният национален идеал. Народът определя кой да управлява тази държава. В момента е определил тази коалиция да управлява. Ние трябва да изпълним нашето задължение и да дадем на армията спокойствие да продължи да храни тези, които трябва да храни, на които им се полага безплатна храна. Да си свършим работата, да не изпадаме в такива истерии и да измисляме скандали, където ги няма. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал. Това беше изказване.
Имаше заявка за изказване от господин Цонков, но той режисира към господин Витанов най-вероятно.
Господин Витанов, заповядайте.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Благодаря Ви.
Ще си позволя да изразя и някои съмнения, които ние имахме по отношение на последните действия на министъра. Тази тема я започнахме още миналата седмица и още тогава споменах, че Вие сте в това заварено положение и сте наследили един проблем – упрекът не е персонално към Вас, но трябва да видим как да го разрешим.
Ние имаме съмнения по отношение на решението, което вземате, за прекратяване на процедурата, защото то, първо, не съответства на решението на Върховния административен съд, доколкото аз, без да съм юрист, тълкувам. Още повече, че основанията за това прекратяване според мен са нецелесъобразни.
Вие се позовахте на чл. 39 от Закона за обществените поръчки, който гласи: „при отпаднала необходимост, съществена промяна в обстоятелства или невъзможност за осигуряване на финансиране“. Тези неща, струва ми се, не са налице в случая, за да бъдат основание за това решение.
И другите основания: реорганизацията, но реорганизацията е факт в Плана за развитие 2020, но тя е преди две години и шест месеца! Защо чак сега прекратяваме? Същото е с обособяването на отделно юридическо лице на бригадата „Специални сили“. Вие сте имали основание да го прекратите, ако това са мотивите, още преди две години.
Тук пό същественият въпрос според мен, тъй като ние не сме разследващ орган, е: какво ще правим оттук насетне? Законодателните промени – окей. Те са една възможност, но те не отменят Закона за обществените поръчки. Напротив, това, което споменахте Вие и по медиите, и сега за търговските войни –търговските войни няма да спрат според мен, дори и с промяна на предмета на обществените поръчки и лотове. Не знам, без да съм юрист, ама как може да ограничите една фирма да участва само в един лот? Това според мен по смисъла на Закона за обществените поръчки – чл. 2, не осигурява равнопоставеност и дискриминира в известна степен. Затова ако може, да ми разясните: как може да се осъществи, така че да ги няма тези търговски войни повече?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ще се върна пак на основното изложение, което направи господин Пейков. До април тази година ние нямахме решение на Върховния административен съд. Не може преди три години – било предишният преди мен министър, или пό предишният да прекрати нещо, което е в съдебна процедура. В процес на обжалване е. Тоест преди това, преди април 2018 г. нямаме никакво основание.
По отношение на това – ние можем да вкараме определени критерии. Аз, честно казано, не съм се занимавал с търговските войни, просто сме потърпевши, но те са факт. Как можем да направим фирмите малко по-разумни? Когато има такава опция, че докато те се карат, ние можем да минем и без тях. Това е начинът. И вместо да знаят, че нямаме изход и че при тях основната битка е кой ще спечели – да, добре, Вие си се карайте, колкото искате, обжалвайте си, но ние имаме алтернатива. Тогава според мен и те ще са по-заинтересовани. Какъв ми е мотивът, как ще го направим – това може би е плод на обсъждане в Комисията или в Правната дирекция, „Аквизицията“ и така нататък.
Логиката е следната. Когато дадеш възможност на повече фирми да участват, би следвало да има някаква форма на повече търпимост между тях – това ми е логиката. Сега, разбира се, може и да не съм прав, но ние това сме го сложили като тема за размисъл, не сме го подготвили като някакво решение или не сме прокарали подобно решение. Разсъждаваме на базата, изхождайки от ситуацията, в която се намираме, как да направим процедурите по-бързи – от тази гледна точка сме разсъждавали.
Как ще стане – дайте да го решим заедно, защото това са неща, които касаят и армията, и Комисията по отбрана. Дайте да го решим заедно, дайте да помислим каква е практиката. Дали трябва да копираме опита на МВР – не мога да кажа, че това е най-доброто решение, но трябва да дадем алтернатива, да дадем възможност, защото при МВР е много по-категорично, отколкото при нас.
Това предложение, което бяха направили адмирал Манушев, генерал Попов и още двама членове на парламента, беше вследствие на разговорите, които се водиха, и мисля, че това го разсъждавахте на последното, изнесеното заседание във Варна. Там този въпрос е поставен от командирите. Това решение ни вършеше работа – можем да го разширим, но, както каза и господин Радев, това е тема, която е хубаво тук да обсъдим и да решим по най-правилния начин.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, господа генерали, колеги! Чувствам се неловко, чувствам се неудобно в момента, защото моето виждане е, че Комисията по отбрана не е нито правоохранителен, нито правораздавателен орган. В момента нагазихме в една материя и започнахме така да я разчепкваме, така да я разнищваме, че наистина можем да се почувстваме неудобно още утре.
Министерството на отбраната има законодателна инициатива и ако то предложи нещо, ние сме готови да го обсъдим. Не можем да даваме в момента никакви съвети и никакви предложения на министъра – можем да го изслушаме, можем да го разберем, когато той има някакви затруднения. Това е нашата задача – аз поне така я виждам.
Затова Ви моля – нека да изслушаме всичко онова, което ръководството на Министерството иска да ни каже. Добре, има някакъв проблем. Проблемът обаче излезе извън рамките на това, което ние можем да си позволим. От един наистина проблем започнахме да го превръщаме в нещо много голямо и ако не спрем на момента, не предлагам прекратяване на дебатите, но Ви моля отново да се позамислим какво точно правим в момента. Да оставим ръководството на Министерството на отбраната да реши нещата и тогава вече, когато те се почувстват готови, когато имат някакви конкретни предложения, ние да ги изслушаме и да ги подкрепим. Действително всички Вие бяхте прави до този момент – никой по-добре от тях не познава материята и няма да предложи по-добро решение. Ние можем само да обсъждаме с тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Христов. Това беше изказване.
Заповядайте за процедура.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми господин Генерал, господин Министър, господа генерали! Мисля, че тук почти всичко се каза. Ясно е, че това е проблем от три години и половина. Най-голямата война, която България е водила (1915 – 1918 г.), е три години – сигурно тогава войската трябваше да свърши войната от обяд до вечеря, за да могат да пуснат войниците да се приберат на храна, ако трябваше по обществени поръчки да се направи.
Второ, не знам защо господин Каракачанов, а не всички останали – двама министри, не са тук да дават обяснение. Може би „Воля“ трябва да се сетят за това.
С оглед на това имам процедурно предложение да прекратим дебата и да преминем нататък. Имаме още много важни точки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за предложението.
Обратно предложение?
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Все пак си мисля, че темата, която обсъждаме, не е чак толкова лека, за да можем с лека ръка да кажем: всичко е казано, няма какво ново да кажем и да прекратим изказванията, още повече, че имаше заявени изказвания и преди това предложение.
Господин Председател, нека поне заявените изказвания – господин Цонков беше направил заявка за изказване, поне те да свършат, а след това да мислим дали ще ги прекратяваме, или не. Според мен в Комисията по отбрана да въвеждаме такива порядки, които са в залата – прекратяване на изказванията, нито ни отива, нито пък смятам, че сме политизирали толкова много разговорите, че да се страхуваме от нещо, което можем да кажем допълнително.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, господин Ерменков, длъжен съм да подложа… (Реплика от народния представител Милен Михов.)
Оттегляте предложението. (Реплики, оживление.)
Разбрах, че има оттеглено предложение. Няма да прекратяваме дебата.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер, заместник-министри, генерали, адмирали! Имам съвсем кратък коментар и два въпроса.
Коментарът ми е следният: все пак ние сме законодателен орган и трябва да се позоваваме на основни принципи, които са заложени в Конституцията, а един от тях гласи: „върховенство на закона“.
В тази връзка бих искал да попитам господин Каракачанов: в крайна сметка редно ли е да не изпълняваме решение на Върховния административен съд, и то окончателно решение?
Второ, след като Законът за отбраната и въоръжените сили е променен 2016 г., наредбата защо не е променена по-рано? И не става въпрос за трудности, а за нарушения.
Искам да попитам в този ред на мисли: Вие, господин Каракачанов, от април месец, когато знаете решението на Върховния административен съд, защо не сте предприели по-рано необходими действия за решаване на проблема, включително и нормативни, законодателни?
Тук, понеже чух някои неточности по отношение на контрола: например има един Закон за ветеринарномедицинската дейност, който урежда контрола във ведомства като МВР, МО и Министерството на правосъдието. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Само да уточним за наредбата.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Наредбата за осигуряване на безплатно хранене Н-5 от 2015 г.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Процедура – заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Председател, трябваше да прекъснете господин Цонков. Това, за което той пита, няма общо с онова, за което сме се събрали.
Ние обсъждаме едно предложение да се промени евентуално Законът за отбраната и въоръжените сили, а това дали има нарушения, дали е спазвал Закона, или не – министърът (неразбираема дума) отговаря, колега Цонков.
Тук говорим за друго. И ако имате въпроси всички Вие и аз, някой от нас, да ги зададем, да се изясним и всеки един да вземе вътрешно решение за себе си: ние ще се съгласяваме ли с такова предложение, ако го направят, както го направиха депутати, или ще оставим стария режим и да кажем: оправете се с администрацията? Не сте направили добре нещата, не сте направили обществената поръчка правилно, затова има обжалване и така нататък. Това е нашата цел.
Вие му задавате въпроси дали е спазил Закона – извинявайте, ама...
Процедурата ми е такава, господин Председател: прекратявайте подобни въпроси.
А Вие не сте длъжен да отговаряте на такива въпроси.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: И аз имам процедура – извинявам се, господин Председател, но начинът, по който се задават въпроси към министъра, ми напомня на разпит. Не смятам, че трябва да подлагаме на разпит министъра на отбраната. Мисля, че ако имаме нещо да говорим, трябва да го питаме по друг начин. Така че протестирам – нека не превръщаме днешната среща и днешния разговор в разпит.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за направените бележки.
Министърът има желание да отговори.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз съм съгласен с направените бележки, но тъй като ми омръзна на мой гръб много хора да си правят PR... (Реплика при изключени микрофони: „Широк“.)
Широк, но в един момент започва да ми писва вече. Ще кажа в прав текст – ние не се слушаме, господа народни представители. Ако бяхте слушали внимателно в самото начало, затова ще повторя, щяхте да разберете каква е процедурата. Няма нито едно незаконосъобразно решение на Министерството на отбраната. Няма.
Вие ми говорите за април месец 2018 г. – Решението на Върховния административен съд. Ние имаме право и сме се възползвали от него – да поискаме тълкувателно решение, тъй като Ви беше казано от господин Пейков, че в самото решение има някои противоречия. Искали сме тълкувателно решение – какво точно разбира ВАС от това, което ни е написал. След четири месеца получаваме. И се възползваме от законното си право, тъй като той не ни казва: победителят е Хикс или Игрек – продължете от последното действие. След последното действие ние не сме ли в правото си да поискаме прекратяване? В правото си сме – това сме направили. Още повече, се опираме и на Комисията за защита на конкуренцията.
Недейте да внушавате, че някой не спазва законите. Такова нещо няма. Поне така мислим ние в Министерството на отбраната. Защото целта ни, ще го повторя за N-ти път, не е да облагодетелстваме този или онзи. Целта ни е да намерим най-доброто решение за хранене на армията и това е наше задължение, не само цел. Това е.
Всичко друго са опити за спекулация. Нямам нищо против такива въпроси, нямам нищо против и разпит, защото в края на краищата върху мен персонално някои хора се опитаха да хвърлят обвинения. Аз смятам, че не съм нарушил Закона по никакъв начин. Смятам, че колегите ми в Министерството на отбраната не са ме подвели, давайки ми подобни становища. И смятам, че мое основно задължение е да осигуря качествена храна на българския войник. И нищо друго не ме мотивира, за да предприема подобни действия.
Няма да влизам в подробности какво можех да направя, но не съм го направил. Целта ми е качествено хранене и нищо друго. Описано е в изложението, което направи господин Пейков още в самото начало.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Други колеги?
Смятам, че дебатът беше ползотворен. Разбира се, всеки един може да вземе самостоятелно решение. Надявам се, че това ще помогне и за вземането на решение от министъра на отбраната. Благодаря на всички, участвали в дебата.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ И ПРЕБИВАВАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА СЪЮЗНИЧЕСКИ И НА ЧУЖДИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ, № 802-01-51, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 5 НОЕМВРИ 2018 Г., ПРИЕТ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 7 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. – ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Председател, процедура – трета точка е закрита и мисля, че министър Каракачанов е редно да участва, защото той е главният разпоредител с бюджетните средства на Министерството, освен ако я отложим.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, тук са представителите на Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, както споменах вече, е приет от Народното събрание на 7 декември 2018 г. В установения срок между първо и второ гласуване в съответствие с чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило предложение за изменение и допълнение от народните представители Димитър Данчев, Георги Свиленски и Драгомир Стойнев, както и предложение от народния представител Константин Попов.
Предложенията са Ви изпратени своевременно. В дискусията ще бъдем подпомагани от госпожа Вяра Мацева, която е държавен експерт в дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“.
Преминаваме към обсъждането, започвайки с наименованието на Законопроекта:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили“.
Предложение от народния представител Константин Попов:
„В наименованието на Закона думите „и допълнение“ да се заличат.“
Имате думата за изказвания и въпроси.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Съвсем кратък въпрос, на който държа да получа отговор, независимо от кого – предполагам, от госпожата, която е до Вас.
Уважаема госпожо, бих искал да Ви кажа, че във военната терминология съществуват понятията „собствени сили“ и „противник“. В собствените сили условно отнасям и съюзнически, но бих искал да получа отговор на въпроса: как Вие тълкувате понятието „чужди въоръжени сили“ – те сили на противника ли са, или сили на съюзниците? Ерго към тях влизат ли, питам конкретно, въоръжени сили на Руската федерация, на Украйна, на Македония, на Албания и на Сърбия? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: От Правната дирекция може би ще имат желание да отговорят, но това няма отношение към второто четене. Тук говорим за изменението – ние не променяме Закона, променяме наименованието. (Реплики при изключени микрофони.)
Заповядайте, господин Генерал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Да, три са термините: „собствени войски“ – това са нашите въоръжени сили; „съюзнически“ са всички онези, по които България има договор, влязъл в сила, ратифициран от Вас международен договор; а „чужди въоръжени сили“ са на всички други държави, с които ние нямаме такъв договор. Сръбските подразделения, които искат на българска територия да провеждат учения, да стрелят на Шабла, не попадат нито към „собствени“, нито към „съюзнически“, а попадат към „чужди“ – на чужда държава. Това Вие сте регламентирали. Българският парламент е регламентирал и реда за всяка една категория, как става пребиваването: съюзническите как – с по-облекчен режим, чуждите как. Това е.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви.
Господин Председател, ако разрешите, реплика – аз зададох въпроса: този закон позволява ли да разрешим преминаване и пребиваване на руски въоръжени сили, на Руската федерация за учение или за други цели? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте.
ВЯРА МАЦЕВА: В хипотезата на този закон, когато става дума за чужди въоръжени сили, е само в случаите, когато те имат някакво споразумение с наш партньор, с друга страна – членка на НАТО. Имаме много такива случаи. Чужди въоръжени сили, независимо на коя държава, с която ние нямаме двустранен договор, но те имат двустранен договор и участват или се присъединяват към учение на НАТО – това са тези, които третира този закон.
Ако руските въоръжени сили се окажат в такава ситуация и сключат някакво споразумение със страна – наш партньор, членка на НАТО, ще попаднат под хипотезата на този закон. В противен случай – не.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте за дуплика.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Неслучайно питам, уважаема госпожо. Въоръжените сили на Руската федерация, видове въоръжени сили от тях имат такова споразумение с Република Турция, която е наш партньор от НАТО. Питам, въпросът ми е точен и ясен: ако те искат да пребивават на наша територия или да преминават, ще разрешим ли? Това е въпросът ми. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Разбрах дупликата Ви.
Предлагам да преминем към Законопроекта за изменение и допълнение.
Моля да гласуваме направеното предложение за изменение.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Моля да гласуваме текста на вносителя по принцип.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Наименованието на Законопроекта е подкрепено с направената редакция.
„§ 1. Член 40 се отменя.“
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по § 1. Няма желаещи за изказвания.
Моля да гласуваме текста по вносител за § 1.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Параграф 1 е подкрепен от Комисията.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Колеги, имате думата по наименованието на подразделението. Няма изказвания.
Моля да гласуваме текста по вносител.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ е подкрепено.
Колеги, предлагам да обсъдим параграфи 2 и 3 заедно, тъй като предлаганите изменения и в двата параграфа са свързани. Само обсъждането – гласуването поотделно. (Народният представител Таско Ерменков иска думата за процедурно предложение.)
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Освен че ще гласуваме поотделно § 2 и § 3, Ви предлагам в § 2 да гласуваме поотделно т. 1 и т. 2, тъй като те са свързани по същия начин с разделни смислови – т. 2 от § 2 е свързана…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: По предложенията, които са направени.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Затова молбата ми е да гласуваме разделно т. 1 и т. 2, съответно и § 3 отделно. Три гласувания да проведем по двата параграфа.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Преминаваме към гласуване на предложението, но първо да обсъдим параграфи 2 и 3 заедно, след което се гласува разделно по § 2 и § 3. Това е направеното предложение от мен, след това ще гласуваме Вашето.
Подлагам на гласуване общо обсъждане и разделно гласуване на § 2 и 3.
За – 21, против и въздържали се – няма.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имаме предвид: 1 и 2 точка – разделно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ:
„§ 2. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. …) се създава § 9г:
„§ 9г. До създаването на техническите и организационните условия за издаване на картата по чл. 14, ал. 6 на военнослужещите и на членовете на цивилния компонент на структура на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), разположена в Република България, както и на техните зависими лица се издават разрешение за пребиваване при условията на чл. 25д от Закона за чужденците в Република България или удостоверение за пребиваване при условията на чл. 14а от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства. Министерството на отбраната предоставя с писмо необходимата информация на Министерството на вътрешните работи за издаване на разрешенията и удостоверенията за пребиваване.“
Предложение от народния представител Константин Попов:
„Параграф 2 да се измени така:
„§ 2. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 9г:
„§ 9г. До създаването на техническите и организационни условия за издаване на картата по чл. 59, ал. 6 Министерството на вътрешните работи издава на военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на НАТО, разположена в Република България, както и на техните зависими лица разрешения за пребиваване, без да са налице изискванията на Закона за чужденците в Република България или удостоверения за пребиваване, без да са налице изискванията на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства. Министерството на отбраната предоставя писмено необходимата информация на Министерството на вътрешните работи за издаване на съответните документи.“
2. В § 21 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. …) думите „от 1 януари 2019 г.“ се заменят с „от 1 януари 2020 г.“
§ 3. В § 21 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. …) думите „от 1 януари 2019 г.“ се заменят с „от 1 януари 2020 г.“
Предложение от народните представители Димитър Данчев, Георги Свиленски и Драгомир Стойнев:
„В Преходните и заключителните разпоредби § 3 – отпада.“
Предложение на народния представител Константин Попов:
„Параграф 3 по вносител да отпадне, тъй като е включен в § 2, т. 2.“
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по параграфи 2 и 3.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се изкажа по т. 2 от § 2, но то касае и § 3 едновременно, защото това са copy-paste текстове – едно и също е написано и в едното, и в другото. Предлагайки да отпадне § 3, ние предлагаме да отпадне и т. 2 от § 2, защото смятаме, че в българския парламент – за първи път ще си позволя да правя политическо изказване в Комисията по отбрана, но тук въпросът е политически – той не касае отбраната, а въобще законодателството в България и не знам защо в Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили вкарваме точка, която касае българските документи – това също ми е малко интересно. Отлагаме нещо, което би трябвало да влезе в сила от 1 януари 2019 г.
За мен подобни отлагания в законодателството на България – един път приет законът със срокове и след това в изменение и допълнение на други закони, в Преходните и заключителните разпоредби да правим промени на сроковете е неприемливо. Това означава, че или администрацията не си върши работата като хората и не може да се справи навреме със законите, които сме приемали като законодател, което показва неуважително отношение към Народното събрание – повтарям, тук не става въпрос за Министерството на отбраната, или ние, като законодатели, сме били прекалено оптимисти или неподготвени към реалностите на живота и приемаме закони със срокове, които са нереални за изпълнение. И в двата случая не говори добре за нас като държава, като институции. Затова няма как да подкрепим нещо, което за пореден път се променя, за пореден път се удължават срокове. Само тази седмица вече удължавахме няколко срока в различни закони.
Много моля по същество, освен всичко друго, мястото на тези промени не е тук. Ако иска някой да променя Закона за българските лични документи, да си го вкара като промени в Закона за българските лични документи – има си компетентни комисии, има си компетентни ведомства, които трябва да го направят. В противен случай се получава, че ние, които сме компетентни, надявам се, в областта на отбраната, трябва да обсъждаме нещо, което не е свързано с отбраната.
Предлагаме това да отпадне и ще гласуваме против включването на т. 2 от § 2 и на § 3 в този закон именно с тези съображения: първо, че е недопустимо да се отлагат срокове по причините, които вече изложих; и второ, че не е професионално като водеща комисия да обсъждаме неща, които не са от наша компетентност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за мнението.
От вносителите?
Заповядайте.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: Дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Във връзка с обсъжданата разпоредба искам да Ви уверя, че предвидената карта, която ще се издава по чл. 59, ал. 6 от Закона за българските лични документи, е вид български личен документ, който ще съдържа съответните реквизити – личен номер на чужденец, който е важен, знаете, че това е съществено в документа. В тази връзка е направено предложението, тъй като в момента е открита обществената поръчка, тя е много мащабна, много значима. Тъй като касае българските лични документи на всички български граждани, трябва да бъде добре обмислена, да бъдат обмислени всички детайли, всички видове документи, които ще се предвижда да бъдат издавани оттук нататък. Затова е необходимо да бъде удължен този срок, за да може да протече нормално обществената поръчка, да се сключи договорът и реалното изпълнение на документите да бъде, когато всичко е готово.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за отношение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, ако мога да разбера това изказване в защита на продължаването на срока – ние оспорваме, че не може да се приемат срокове и те да се променят, дори донякъде ако това е обяснение, това не ми даде обяснение защо нашата комисия трябва да разглежда точно в този закон тази промяна, тъй като ние вече сме регламентирали в т. 1, че докато не бъде създадена тази възможност, те ще си получават съвсем друг вид документ, както сме си го записали.
Не мога да разбера защо т. 2, която касае всички български документи, касае точно тези документи, които са за български граждани – пише: в Закона за българските лични документи да се промени „от 1 януари 2019 г.“ с „1 януари 2020“, става въпрос, ако не се лъжа, за онази карта, която е електронен идентификатор. Нали за нея става въпрос? За българските документи. Понеже с тази карта са свързани твърде много и други проблеми, които не са само в областта на чужденците тук, чуждите армии, съвсем не намирам за уместно – казвам го още един път, тази точка да бъде в този закон, освен ако не се опитваме да я пробутаме някак си, без да има съответното необходимо обсъждане от професионална комисия, която се занимава с този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: В допълнение на колегата Ерменков – всъщност ние възразяваме и ако трябва да бъдем коректни, трябва да кажем, че това предложение, за което говорихме преди малко, беше внесено буквално в последния момент, и то след общественото обсъждане. Според нас целият законодателен процес бива компрометиран по този начин. То трябва да влезе по каналния ред и при промяна в съответния закон да се гледа на две четения от компетентни хора.
Аз наистина не разбирам. Но първо, удължаването на срока – господин Ерменков беше прав с аргументите си; и второ, включване в последния момент, след общественото обсъждане – това според мен е неприемливо и компрометира законодателния процес.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря.
Търсих § 21 от Закона за българските лични документи, за да сравним точно какво гласи, но Вие давате един аргумент, срещу който преди малко спорихме – заради обществена поръчка едва ли не променяме един закон. Преди малко точно за това спорихме. Ние не следим обществените поръчки и не бива да се обвързват обществени поръчки с промяна на законодателството! После изпадаме в едни обяснителни режими и едва ли не Комисията излиза виновна.
Обяснете конкретно, като на лаици, да ни стане ясно: защо се налага промяната в т. 2, § 21 към § 2, който се предлага като изменение? Искаме това да го разберем. Но недейте го обвързва с обществената поръчка, която в момента тече и са Ви необходими срокове!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
Реплика от господин Гаджев към господин Ибрямов.
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми господин Ибрямов, уважаеми колеги! Набързо – наистина не е наша работа да се занимаваме и не разбирам защо два часа се занимавахме с една обществена поръчка и почти никой не повдигна темата, какъвто всъщност е проблемът, зададен в блицконтрола миналата седмица, а именно: какво правим оттук нататък с храната на армията и различните проблеми?
Бих искал да прочета един текст: „С Преходната разпоредба на Закона за българските лични документи, съгласно която до осигуряването на технически и организационни условия за издаване на карта на служителите на НАТО, военнослужещи и членове на цивилния компонент на структура, разположена в Република България, и на техните зависими лица се издава разрешение и удостоверение за пребиваване. Министерството на отбраната предоставя с писмо необходимата информация…“ и така нататък.
Това е всъщност един от мотивите за въпросния параграф, който е залегнал в доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и е приет единодушно от всички народни представители в Комисията, която, както казаха, е комисия, която се води, че е по-компетентна от нас по темата. И те са се съгласили с темата – 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“. Господин Велков е член и на тази комисия – може би ще каже малко повече по темата, как е минало гласуването във Вътрешната комисия. Както се вижда, компетентната комисия го е приела така, както е.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, вносителите.
БИЛЯНА СТОЙКОВА: В Република България също е законово регламентирано, законодателят е предвидил съответните процедури, по които да се провеждат обществените поръчки. Няма регламентиран срок, нали знаете, че законодателят не е предвидил регламентиран срок, в който да каже: тази поръчка се провежда оттук дотук или до този срок трябва да се проведе поръчката и да приключи, без да са взети предвид всички съображения по нея?
В момента има сключен договор, който предстои да бъде реализиран, но за това трябва време. Това е основният мотив.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Аз приветствах решението на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. И там казах, и на Вас ще Ви кажа: ние сме ратифицирали, Вие – парламентът, Парижкия протокол и сме длъжни да издаваме такива документи. Вече трима офицери напуснаха и други няма да дойдат. От всички 14 позиции, които имаме – на чужденци, може да остане нито една, защото тези хора не може да пребивават в България и да си решават въпросите с коли, застраховки, банки и така нататък, ако ние не им издадем съответните документи. Това е проблемът, поради който идваме да правим тази поправка и ако не я направим, резултатът, ефектът ще бъде, както по предната точка – гладна армия, а пък тук – празни НАТО-вски щабове. Ако целта е да изгоним НАТО-вските съюзни офицери от България, тогава да чакаме 2020 или 2021 г. и да не правим нищо друго.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Кратка реплика.
Вижте, аз не Ви питам за обществената поръчка и тя не ме интересува. Нас ни интересува подаденото по този начин изменение на този закон. Аргументите, които изтъквате във връзка с обществената поръчка, не касаят тук. Разберете, не е заяждане, просто го обяснете. За това става дума. Дайте друг аргумент, с който да убедите ние да подкрепим това изменение.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
Колегите от МВР.
ЦВЕТОМИР ПАНЧЕВ: Ако позволите да се намеся – с риск да стана пак досаден за обществената поръчка, да Ви обърна внимание, че реализацията на тази обществена поръчка е многофазна. Една от тези фази ще включва обсъждане на всички образци на лични документи. Един от тези образци на лични документи ще бъде въпросната карта. Връзката според мен е повече от явна. Това е документ, чийто образец ще се обсъжда и ще се съгласува от Министерския съвет, и ще представя част от целия комплекс български лични документи, предмет на обществената поръчка. За съжаление, нещата са обвързани.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Господин Радев имаше желание да вземе отношение.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Вие използвате някакви много сложни думи – променяме закон поради не знам какво си, не е чак такава работата, колеги. Всичко е свързано с тази обществена поръчка. Мисля, че аз я подписах даже. Обществена поръчка, която е за над 250 милиона – беше 400 милиона, стана 250. Тя не е проста, даже не можем да намерим толкова кандидати, каквито искаме. Трябва да увеличим – те ще са европейски и така нататък. Някой е сбъркал със срока – тук сте прави.
Сложил е някой в Закона този срок до 1 януари, господин Ерменков, и ние сега се чудим защо са го сложили – дали те са го предложили, дали ние сме се съгласили, как е станало – и аз не знам, можем да го проверим.
Все едно, сега го внасяме – те трябва да го кажат това: няма друг закон до Нова година, затова го слагаме тук. Иначе сте прави – трябва да е в другия закон, може би пό нормално е да влезе, да има време. Всичко това е работа на администрацията. Не са го направили и сега в последния момент трябва да го решим поради аргументите, които Ви каза заместник-министърът. Защото след Нова година ще избяга и този един, дето е останал. Това е причината – никаква друга. И никакъв закон не променяме – променяме само срок! Ето, обяснявам Ви го, защото врях в тази работа. То е много просто – нищо задкулисно, нищо друго няма, освен това! Администрацията е трябвало да го предвиди, защото си мисля, че може би те са дали този срок – така е нормално поне, да не влизам в спекулации, който и да е. Но трябва да го удължим и няма време. Коледа идва и те казват: моля Ви се, направете това, защото те не разбират от нашите процедури – чужденците ще избягат, и малкото, които са в България в момента. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, господин Генерал – най-после ми дойде редът.
Уважаеми генерал Запрянов, след като следите отблизо работата на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Ви моля да обясните на господин Гаджев, че не съм член на тази комисия. Нямам нищо против да бъда член на три комисии, но не съм. Заместник-председател съм на друга. Нямам право съгласно Правилника. Говоря го сериозно.
Точно заради това, генерал Запрянов, за да не бягат, за да не бъдат в несигурност, да могат да си вършат работа и в банки, и в регистрации, ние го отлагаме с една година нататък! Няма логика в това, което чуваме тук! Нищо, има обективни причини.
Искам нещо друго да питам във връзка с предложението на председателя на Комисията. Тук е написано точно и ясно, че получават съответните документи за пребиваване, Министерството на отбраната предоставя писмено необходимата информация на Министерството на вътрешните работи за издаване на съответните документи. Добре, така е.
Само че искам да питам колегите от МВР, от съответната дирекция, която в предишната си битност често посещавах точно във връзка с такива документи на чужденци: кой попълва формуляра на тези хора? Министерството на отбраната Ви дава съответната информация: Пол еди-кой си, година на раждане, Масачузетс, еди-какво си. Кой попълва? Взема ли му се на него някаква – не биометрия, той подписва ли се, кой върши тези работи? Това трябва да бъде точно и ясно разписано, защото само една информация не Ви дава основание да издадете такъв документ за самоличност! Просто не виждам как може да се случи.
Питам, може би генерал Запрянов ще се включи тук: добре, от 1 януари 2019 – две седмици, до 1 януари 2020 кои документи за самоличност важат, кои ще се издават? На тези, които в това време ще дойдат, какви документи ще им се издават? От кой тип: от този новия – явно не сме готови за това, или от предишния? В края на краищата всеки един, който получава документ за самоличност, е заявител на желанието за този документ!
Уважаема госпожо, ако Министерството на отбраната внесе необходимата информация за мен – Славчо Георгиев Велков, във Вашата дирекция, както сте написали тук, Вие ще ми издадете ли документ за самоличност, без да съм бил при Вас, без да съм се подписал и без да сте ме снимали? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте за отговор.
Предполагам, че имате поднормативни актове, които се занимават с тези въпроси, за да можете да бъдете сигурни – не може всичко да бъде изписано в един закон.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: По отношение на Министерството на отбраната – ние сме задължени, тъй като МВР не е във взаимоотношения с международните щабове, с офицерите, които идват, да събираме цялата тази информация. Тоест има процедура между НАТО-вския щаб – Министерството на отбраната, след това Министерството на отбраната – Министерството на вътрешните работи. Но това не е законодателен, а процедурен въпрос, който ние сме го регулирали между двете ведомства. Данните, които подаваме за този чужд офицер, не се различават от онези, които българските граждани сега си подават за издаване на лични документи. Това междинно решение ще въвеждаме и ще издаваме сегашните документи, а след като се издават новите документи на българските граждани, ще се издават и новите документи на чуждите граждани.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Генерал, питах точно и ясно, разбирам всичко това, ясно ми е, бих казал – безпределно, въпросът е: кой попълва формуляра за издаване на съответния документ – Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи? Кой? Защото ако бяхте написали тук: Министерството на отбраната предоставя писмено необходимата документация на Министерството на вътрешните работи за издаване, е съвсем друго! Вие пишете „информация“! Информацията не е основание за 100-процентово приключване на процеса, затова питам. Няма нищо провокативно в това.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Предполагам, че беше даден отговор.
Искам да кажа на заместник-министър Ципов: изслушахте темите – ако имате нужда да говорите, добре, ако няма нужда, да преминаваме по-нататък. (Реплика от заместник-министър Красимир Ципов при изключени микрофони.)
Други изказващи се?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Кратка реплика по повод това, което каза господин Радев – че няма време, че администрацията не си е свършила работата и затова го приемаме тук. Тази седмица сме свидетели как един закон бързо се променя за два дни – внася се в комисия, на другия ден се приема на първо четене и утре ще го приемем най-вероятно и на второ. Така че това можеше да се направи – затова Ви казвам: не й е мястото на тази точка в този закон, трябва да бъде в Закона, който е за българските лични документи и да се обсъжда от съответната комисия. Това е моето възражение, освен сроковете, за които се разбрахме, че администрацията не си е свършила работата, за да ги спази или е дала оптимистични срокове, когато сме променяли Закона.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Предполагам, че всички народни представители придобиха необходимата информация и могат да гласуват по съвест.
Ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Константин Попов по § 2, т. 1.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението на народния представител Константин Попов за изменение на § 2, т. 2.
За – 12, против – 7, въздържали се – 2.
Подлагам на гласуване § 2 по вносител по принцип.
За – 12, против – 7, въздържали се – 2.
Преминаваме към гласуване на предложението по § 3 на народните представители Димитър Данчев, Георги Свиленски и Драгомир Стойнев.
За – 9, против – 11, въздържал се – 1.
Приемам предложението на господин Велков за прегласуване.
Гласуваме предложението по § 3 на народните представители Димитър Данчев, Георги Свиленски и Драгомир Стойнев.
За – 9, против – 11, въздържал се – 1.
Моля да гласуваме предложението по § 3 на народния представител Константин Попов.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението е подкрепено.
Моля да гласуваме текста на вносителя по § 3 по принцип.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Параграф 3 е подкрепен по принцип, като се отчита приетото предложение да бъде отразен на систематичното му място в § 2.
„§ 4. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. …) чл. 14а се изменя така:
„Чл. 14а. Военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), разположена в Република България, както и техните зависими лица пребивават в Република България, без да са налице изискванията на този закон.“
Има предложение на народния представител Константин Попов:
„Параграф 4 да стане да стане § 3.“
Имате думата за изказвания по § 4. Няма изказвания.
Моля да преминем към гласуване на предложението по § 4 на народния представител Константин Попов.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Предложението е подкрепено.
Моля да гласуваме текста на вносителя по § 4, който става § 3.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Параграф 4 става § 3 и е подкрепен.
„§ 5. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. …) чл. 25д се изменя така:
„Чл. 25д. На военнослужещите и на членовете на цивилния компонент на структура на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), разположена в Република България, както и на техните зависими лица се предоставя пребиваване в Република България, без да са налице изискванията на този закон. Периодът на пребиваването може да бъде по-дълъг от една година.“
Постъпило е предложение от народния представител Константин Попов:
„Параграф 5 да стане § 4 и в него чл. 25д да се измени така:
„Чл. 25д. Военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), разположена в Република България, както и техните зависими лица пребивават в Република България, без да са налице изискванията на този закон. Периодът на пребиваването може да бъде по-дълъг от една година.“
Имате думата за въпроси и изказвания.
Заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: „Периодът на пребиваването може да бъде по-дълъг от една година.“ – обикновено в тази терминология върви, но не повече от пет. Въпросът ми е точен и ясен: може ли да бъде 50 години, защото те са повече от една? Не провокирам – питам, защото трябва да има някакъв отрязък от време. (Реплики при изключени микрофони.) Питам вносителя, а не адмирал Манушев.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: От вносителя имаме ли някакво обяснение?
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Велков, може, ако в рамките на тези 50 години се изкарва разрешението за съответното пребиваване – продължително или постоянно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Има ли, уважаеми господин Заместник-министър, документи за самоличност, които да имат срок за пребиваване повече от три, пет години и така нататък? Защото казвате, че може в рамките на 50. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Личните карти и свидетелствата за управление на моторни превозни средства са с 10-годишна валидност. Уверенията за пребиваване, разрешенията за пребиваване са за една или за пет години.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви. Изяснихме и този въпрос.
Господин Нецов, заповядайте по § 5.
СЛАВИ НЕЦОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Не ми стана ясно едно нещо: идват ли чужденците в Министерството на вътрешните работи сами да подписват формулярите? Това само да ми кажете. Благодаря Ви.
Колегите от МВР да изяснят този въпрос. (Реплики при изключени микрофони.)
КЛЕМЕНТИНА ДЕНЕВА: Чужденците подписват предварително необходимите формуляри – НАТО-вските щабове ни ги изпращат, Министерството на отбраната изпраща пакета документи по служебен път, защото ние оторизираме, че именно това е лицето, което заема съответната мандатна длъжност в Щаба на НАТО.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Други въпроси за изясняване?
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме предложението за изменение на § 5 от народния представител Константин Попов.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 5 по принцип.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Параграф 5 е подкрепен с направената редакция, който всъщност става § 4.
Тук е моментът да направя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – да се създаде нов § 5:
„§ 5. Параграф 2, т. 2 влиза в сила от 31 декември 2018 г.“
Ново предложение.
Имате думата за изказвания.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може ли да ми обясните юридическия смисъл на нещо, което не мога да разбера. Законът влиза в сила от обнародването му в „Държавен вестник“. В този закон, в § 2 Вие сте приели, че имаме промяна на срока от 1 януари 2019 на 1 януари 2020 г. Дали това ще влезе в сила на 12, 13, 14, 15 до 31 декември, или няма да влезе е абсолютно безсмислено да го пишем – той влиза в сила и действа от 1 януари 2019, към 1 януари 2020 г. Не мога да разбера защо правим това нещо, освен да…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Бъркаме § 3 с § 5.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това не мога да разбера защо го пишем.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Госпожа Мацева ще Ви го обясни – защото има възможност да се получи една дупчица от няколко дни в зависимост от това кога се публикува в „Държавен вестник“.
ВЯРА МАЦЕВА: Този параграф е необходим, тъй като до края на календарната година има 12 дни, ако Законът бъде приет на 19-и другата седмица. Това е най-оптимистичният вариант. Срокът президентът да обнародва Закона е 15 дни – ние не можем да влияем върху неговото решение дали първия, или последния ден ще го обнародва. Освен това, след като го обнародва, има още три дни за влизането в сила – значи 18 дни. Като юрист към Вашата комисия не мога да позволя един закон да има дупка от няколко дни, които могат да създадат правен хаос.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Мацева.
Други изказвания?
Моля да гласувате предложението на народния представител Константин Попов за създаване на § 5, с чийто текст бяхте запознати.
За – 12, против – 7, въздържали се – няма.
Предложението за създаване на нов § 5 е подкрепено.
С това, уважаеми дами и господа, приключихме с второто четене и приемане на Законопроекта за промяна на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили.
Да благодарим на колегите.
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Извинявам се на народните представители, че ще отнема две минути – смятам, че е необходимо да се внесат някои разяснения, тъй като възникнаха множество спекулации по отношение на този така наречен „§ 3“, който в момента стана § 2, т. 2. С него се отлага влизането в сила на експлоатацията на новата система за персонализация на български лични документи, която включва три нови образци на документи, включително и картата за пребиваване на служителите на НАТО.
Това, на първо място, не означава, че на тях няма да им се издават документи, каквито има от сегашните образци. И на второ място, искам да обърна внимание, че е необходимо този срок да се отложи, доколкото процедурата, освен по Закона за обществените поръчки, включва и още един етап. Този етап е утвърждаването с решение на Министерския съвет на всички образци на българските лични документи, които ще бъдат издавани след влизането в сила на експлоатацията на новата система за издаване на български лични документи.
Опитаха се тук някои хора, без да определям откъде, да кажат, че това има връзка и с електронното гласуване, и с електронното правителство, и с електронното управление – искам категорично да опровергая тези изявления. В момента Комисията по отбрана прие текстове за отлагане влизането в сила на експлоатацията на новата система за персонализация на български лични документи.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Ципов.
Уважаеми колеги, остана точка трета – Представяне на информация относно изпълнение на разходната част на бюджета на Министерството на отбраната за 2018 г. по основни направления и проекти, реализирани икономии и планове за усвояване до края на годината.
Моля по процедура тази част от нашия дневен ред да се разгледа на закрито заседание.
Има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен да разгледаме точка трета на закрито заседание, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Имам процедурно предложение: предлагам точката да бъде отложена.
Факт е, че тази точка е включена по мое предложение на миналото заседание. Тъй като доста обширно обсъждахме точка първа от дневния ни ред, която беше последствие от дневния ред на нашето заседание, вече два часа и половина заседаваме, моето предложение чисто субективно – да бъде отложена, ако трябва – след празниците, тогава да бъде изслушано Министерството за бюджет 2018 със съответните разходи – всички неща, които исках да докладват днес.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
Ако разрешите, ще направя обратно предложение – нека да разгледаме тази точка, защото е безкрайно навременна, за което Ви благодаря – все още не е приключила годината. След като приключи и след като всички разходи и инвестиции в отбраната са направени, точката ще стане като вид контрол. А сега имаме възможност, след като вземем отношение, ако министърът на отбраната, заместник-министърът и онези, които отговарят по тази част, се съобразят, ако има нещо, което е практично, разумно и което можем да им предложим. Затова правя обратно предложение.
Моля да преминем към гласуване на направеното предложение от господин Ибрямов точката да бъде отложена.
За – 9, против – 11, въздържали се – няма.