1. Представяне в Комисията по отбрана на офицери, удостоени с указ на Президента на Република България с висше военно звание в съответствие с чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 59


На 4 юли 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне в Комисията по отбрана на офицери, удостоени с указ на Президента на Република България с висше военно звание в съответствие с чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Константин Попов.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието.
Запознати сте с дневния ред. Той включва две точки:
1. Представяне в Комисията по отбрана на офицери, удостоени с указ на Президента на Република България с висше военно звание в съответствие с чл. 136, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
2. Разни.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към разглеждане на точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ В КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНА НА ОФИЦЕРИ, УДОСТОЕНИ С УКАЗ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛ. 136, АЛ. 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Тук са заместник-министър Атанас Запрянов и генерал-майор Венцислав Мутафчийски – началник на Военномедицинска академия.
Преди да дам думата на заместник-министър Запрянов за представянето на генерал Мутафчийски в качеството му на генерал-майор – новото звание, честито, господин Генерал! – трябва да кажа, че имахме разговори тази точка да я отлагаме, да не я отлагаме, кога да я правим. Още в понеделник имахме разговори.
На това изслушване трябваше да бъде и бригаден генерал Дешков. Той е в командировка в Гърция, днес пътува, няма възможност да дойде. Командировката е в NRDC – Гърция. Независимо от моите настоявания той да тръгне по-късно и да пристигне в Гърция малко по-късно, за да уважи българския парламент и Комисията по отбрана, той явно не успя – Министерството на отбраната не успя. Тук възниква въпросът: защо и какви са приоритетите на генерал Дешков, командването на Сухопътни войски, на Министерството на отбраната – дали българският парламент е приоритет за един български генерал, или важното мероприятие с NRDC – Гърция?
Ще помоля заместник-министър Запрянов, ако трябва, писмено ще изпратя това искане, да се види каква е била програмата на бригаден генерал Дешков, дали е било възможно да се отложи неговото пътуване предвид програмата на Комисията по отбрана? Само да припомня, че съгласно Правилника дневният ред се изпраща не по-късно от 24 часа, тоест можеше вчера да го изпратим, но не, той беше изпратен по-рано, а още преди това беше коментирано. Затова ще помоля заместник-министър Запрянов да предаде моята молба на министъра да ни отговори на този въпрос. Ако няма възможност, следващата седмица ще направя писмено запитване.
Заповядайте, господин Заместник-министър, за представянето в новото му качество на старата длъжност на началника на Военномедицинска академия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! По отношение участието на Бешков, бях информиран от началника на отбраната вчера, че той пътува наистина за Гърция. Аз също попитах възможно ли е да се яви на Комисията и да пътува до Солун, казаха ми, че има мероприятие. Ще направим писмено обяснение до Комисията за какво мероприятие става въпрос, в колко часа, къде трябва да се яви генерал Дешков и дали можеше да дойде тук. Аз снощи го видях на прием на Финландското посолство и отново му напомних това нещо.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да му пожелаем успех и на айсбрейкъра, който ще има днес в Гърция – така наречения коктейл айсбрейкър. (Реплика: „Няма лошо!“.)
Не е лошо, но в Комисията по отбрана винаги сме готови да откликнем и да видим кога генерал Дешков има свободно време и ще се съберем. След като има свободно време, ние ще откликнем и ще се съберем 20 народни представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: В обяснението ще Ви изпратим заповедта за командироване, времето, в което е издадена заповедта, разписанието и мероприятията, в които той ще участва, така че ще имате пълна информация. Ако има нещо, което би могло да се свърши и да се яви в Комисията, и не е направено въпреки това, ще трябва да си направим съответните изводи. Съгласен съм, че за политическото ръководство на Министерството на отбраната парламентарният контрол е над всичко. Както виждате, министърът ми постави задача и аз съм тук именно по тази причина.
По отношение на присвояването на звание „генерал-майор“ на генерал Мутафчийски, аз съм облекчен, тъй като при неговото представяне, когато го назначавахме преди две години като началник на Военномедицинската академия, пак присъствах. Имах възможността да разкажа за неговия път като военен лекар. Имайки предвид резултатите от работата на генерал Мутафчийски през тези две години, мога да кажа, че той напълно оправдава концепцията, която беше разработил пред министъра на отбраната, за изпълнението на тази си длъжност и заради която беше номиниран. Резултатите на Военномедицинска академия както по лечебно-диагностичната част и по обучението на медицинските кадри, така и по медицинското осигуряване на войските, показват, че той здраво държи кормилото на Академията. Нямаме никакви борчове и дългове, продължаваме ефективно да управляваме бюджета. Отстранена е една стара слабост в дейността на нашата Военномедицинска академия, поради което министърът на отбраната и Съветът по отбрана взеха решение да предложат на правителството и на президента неговото повишение в звание.
За мен генерал Мутафчийски е правилният човек на правилното място в правилното време, защото е първият началник, който погледна сериозно на военните способности, на ролята на Военномедицинска академия в отбраната на държавата и особено осигуряването на войските при операциите. Това също мога да изтъкна като негова заслуга – да промени мисленето в самата ВМА, във военните лекари, че те не са общопрактикуващи лекари и че ВМА е особена структура в националното здравеопазване. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Заместник-министър.
Преди да дам думата на генерал-майор Мутафчийски, да кажа, че сега е времето и мястото в Комисията по отбрана, може би под формата на отчет и анализ на това, което сте направили през тези две години, това, което каза заместник-министърът, и това, което правителството и президентът са оценили, че сте положили достатъчно усилия, дори свръхусилия да се стабилизира такова важно звено като Военномедицинска академия. Разбира се, да чуем няколко думи какви са предизвикателствата и как смятате да продължите успешно напред, дай боже, както досега?
Заповядайте, господин Генерал-майор.
ВЕНЦИСЛАВ МУТАФЧИЙСКИ: Уважаеми генерал Попов, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Благодаря за предоставената ми възможност да дам кратък отчет за работата си и като временно изпълняващ началник на Военномедицинска академия, и като титуляр от една година и четири месеца, и същевременно да споделя с Вас бъдещите планове за развитие на ВМА.
Понеже винаги Военномедицинска академия е била синоним на трудно справяща се организация с финансите си, първо искам да започна с това. За последните години – от 2017 до сега, имаме устойчивост и стабилност на финансовата дейност, без просрочени задължения. Всъщност последните просрочени задължения бяха покрити през декември месец 2017 г. От тогава до сега Военномедицинска академия не е допускала просрочия в своите задължения.
Изцяло е погасена цесията към Българската банка за развитие благодарение на усилията на правителството на Република България. Имаше един остатък от 12 милиона, който 2018 г. март месец беше покрит към Банката за развитие. Без запори на средства от НЗОК и съответно освен устойчивост и стабилност в системата, имаме и ръст в приходите. Военномедицинската академия е единствената, или една от малкото структури в състава на въоръжените сили, която има възможност да има собствени приходи от дейността си като лечебно заведение. 8,7 милиона, тоест 14% е увеличението 2018 г. спрямо 2017 г. От 63 млн. 300 хил. лв. 2017 г. ние сме получили 72 млн. 300 хил. лв. за 2018 г.
За първото полугодие на 2019 г. имаме ръст с 18% спрямо увеличенията от 2018 г., тоест имаме 5 милиона повече. Това е устойчива тенденция и въпреки че в момента текат много активни ремонтни дейности, които все пак смущават нормалния ритъм на работа, ние успяваме да изкараме още 5 мил. лв. допълнително, което е свързано и би трябвало да се отдаде дължимото на целия личен състав на Военномедицинска академия, които полагат много усилия за това нещо.
Разбира се, когато се изкарват пари, трябва да се дава отчет и за какво се харчат. През 2018 г. ние преструктурирахме 9,3 милиона за капиталови разходи. Това е от издръжката на Военномедицинска академия, това не са целеви средства, а наши си пари. Успяхме така да структурираме нашите разходи в ежедневната дейност, че да може да разчитаме на част от парите, които са за издръжка, да ги влагаме в нови капиталови разходи. Това са 9,3 млн. лв. за 2018 г., а за първото полугодие на 2019 г. сме преструктурирали 10 млн. 280 хил. лв.
Благодарение на добрата финансова дисциплина през 2018 г. са отпуснати допълнително средства. Нашите усилия бяха оценени от правителството и с подкрепата на политическото ръководство на Министерството на отбраната ни бяха дадени и допълнителни средства, защото доказахме, че можем да бъдем добри стопани, а именно 2,7 млн. лв. за закупуване на ултрамодерен ядрено-магнитен резонанс, както и при усвояването на остатъците накрая на годината имахме около 9 млн. 200 хил. лв. за Военномедицинска академия, гласувани.
Лечебна дейност – тя е свързана с повишаване на приходите от НЗОК, от НОИ и от Министерството на здравеопазването, както вече споменах, с повече от 18%, като това има и цифрово изражение в преминалите пациенти. През 2018 г. са преминали 2500 пациенти повече спрямо 2017 г. За първото полугодие на 2019 г. те са 1700 спрямо предишната година, където имаме също ръст, така че тенденцията е съвсем ясна и категорична.
През 2018 г. има 1223 операции повече спрямо 2017 г., а сега за първото полугодие на този увеличен ръст имаме още 400 повече. Имаме по-малък леталитет и по-кратък среден болничен престой, които са директни качествени критерии за нашата дейност. Логично са увеличени разходите за лекарства и консумативи, съпоставимо с увеличения брой на пациенти – не драстично, а съвсем съпоставимо. Увеличените приходи дадоха възможност за закупуване на лекарства и консумативи на склад. В края на тази година, господа, в складовете ние имахме лекарства и консумативи за 10 млн. 640 хил. лв. Не само че нямахме дългове, ние имахме запас за 10 милиона, което ни даде възможност да си осигурим дейността до април месец тази година.
От там вече логично, ако ми зададете въпрос защо преструктурирахте 10 милиона, ще отговоря: защото вече бяхме успели да си ги запазим. Както е известно, ние сме структура, която няма право на бюджетен остатък, не може да прехвърляме средства за годината. По този начин – малко жаргонно ще звучи – излъгахме системата и си прехвърлихме средства, и то 10 милиона.
Освен това статистиката на подадените жалби от пациенти и техните близки, които касаят предимно действия на персонала към тях, е с около 20% по-малко в сравнение с миналата година. Взети са мерки за нулева толерантност към грубости и недобро отношение от страна на персонала към пациентите. Разделихме се с трима лекари и две старши сестри точно заради лошо отношение към пациенти, което е ясен знак за целия персонал, че това няма да се толерира по никакъв начин.
Дълго време ахилесовата пета на Военномедицинска академия е усещането, че ние сме такава институция, която нищо не може да ни разклати и че може да си правим каквото си искаме. Не, това вече не е така. Намираме се в един особено динамичен пазар – пазара на здравните услуги, и не може да си позволим да имаме грубо отношение и да подценяваме тези неща.
Разработихме на съвсем научна основа в лечебната ни дейност справочници за емпирична терапия, която я разбирайте като гайдлайн. Всеки лекар я има в джобен формат и той знае какви са неговите компетентности за изписване на лекарствени средства. Това не е рестриктивна мярка, а е модерна мярка. Където и да било в цивилизования свят, се прави точно така. Не може всеки лекар да изписва каквото му падне, има нива на субординираност и подчинение. Със задоволство искам да докладвам, ако си спомняте имаше една група от Световната здравна организация и от Европейския съюз със Здравната комисия, които правеха преглед по отношение на антибиотиците, вътреболнични инфекции и така нататък. Единствената болница, която беше посочена за пример в окончателния доклад за България и беше дадено указание да се реплицира този опит, беше Военномедицинска академия по отношение на борбата ѝ с вътреболничните инфекции и антибиотичната ѝ политика.
Знаете, че Военномедицинска академия се занимава и с редица социално значими дейности. Не без внимание са оставени нашите сънародници, които живеят на територията на Република Сърбия. Тази дейност продължава и от началото на тази година имаме повече от 100 граждани, които са прегледани, 13 от тях са приети за болнично лечение, някои имат и по повече от една хоспитализация.
Освен това нашите лекари имат ясно съзнание за своята социална роля в държавата. Без заповед, без да бъде в работното им време, тоест за сметка на личното им време, те се включват в кампании. Вие сте чули за редица такива кампании, при които провеждаме безплатни преглед не само в София, но и в страната, особено в отдалечени райони, където има труден достъп до здравно обслужване. За последните две години и половина имаме около 8000 прегледани такива пациенти в най-различни сфери – дерматология, инфекциозни болести, ендокринология, гръдна хирургия, очни болести, да не ги изреждам всичките. Това не беше оставено без внимание и от такива организации, каквато е ЮНЕСКО, и ние сме единственото юридическо лице, което получи особено отличие за точно тази си социална дейност. От 19 отличени в България за тази година Военномедицинска академия е единственото юридическо лице.
По отношение на стопанската дейност имаме много строг контрол върху разходите и прецизиране на договорите с доставчици на външни услуги. Прекратихме аутсорсинга за охрана и поддръжка на сградния фонд, от което се реализират икономии в размер на около 45%. Това в цифрово изражение е около 5 млн. лв. годишно и е страхотен резултат. Разбира се, това не е постижение само на Военномедицинска академия. Ние имахме много категоричната подкрепа на политическото ръководство на Министерството на отбраната, за което благодаря. Това бяха едни грешни пари, които се харчеха за различни фирми със съмнителна репутация.
Какво направихме за 2018 г., което довършваме и сега? В МБАЛ – София, реновирахме осем клиники. Не се е чуло много по медиите. Мога да дам обяснение защо запазваме известно медийно мълчание. Осем клиники ги реновирахме напълно, което значи от ел., ВиК – абсолютно всичко, и те са в прекрасен вид вече. Знаете, че около две трети от ВМА не беше реновирана, беше така, откакто е създадена. Сега осем от тези единадесет клиники са реновирани. Киносалонът, сграда 38, където се намират някои възлови звена за ВМА, като например лабораторията ни по патология. В Спешния център в момента се довършва ремонтът на операционните, което е много стратегическо – 24-часа работещо. Изгради се наново климатичната инсталация. Климатичната инсталация и вентилация е от създаването на болницата. Изключително умно е направено, но всичко има своя лимит на живот. Това е едно от най-скъпите капиталовложения, които направихме последната година – 3,6 милиона струва подмяната на цялата климатична инсталация. В момента този процес тече, той не може да стане от днес за утре.
Освен това са направени частични ремонти във Варна, Пловдив, Плевен, Сливен, Хисаря и Банкя – никъде не са подминати. Там е в бъдещата програма. Ще обясня философията след това как ще се развива ремонтната дейност в периферните ни болници.
По отношение на медицинската техника, която е много важна за една болница и за такъв конгломерат от болници, за да стои добре на пазара, а всъщност тя трябва да отговаря и на всичките нужди на българската армия. Какво направихме ние, философски погледнато? Сменихме тази апаратура на болниците или пък закупихме нова, която на практика издига нашите периферни болници от роля две в роля три. Това е стратегическо решение по този въпрос. Закупихме скенери, като всичките ни болници са оборудвани с нови скенери. Отделно закупихме нови рентгенови апарати, които са по-скъпи дори от скенерите, и сега вече всички болници са в процес на монтиране на тези машини. Освен това и стерилизацията, която пък е ахилесовата пета за една военна болница, където основната им дейност е хирургичната дейност при създаване на ситуация.
Това е концепцията в най-общ план, която ние изпълнявахме. Закупени са още магнитно-резонансен томограф, както споменах; нов ангиограф, и то ултрамодерен, в процес на монтаж; рентгеновите апарати за София и сателитните болници; стерилизаторите на всичките болници, операционни маси. В момента изтече поръчката за реанимационна апаратура и анестезиологична апаратура, която също е свързана с дейността ни и като военни болници, ако се наложи, и като нормални лечебни заведения.
Разбира се, имахме известни пререкания с Министерството на отбраната, по-скоро едно недоглеждане за едни три милиона, но благодаря на политическото ръководство, че бързо ни ги върна от бюджета в началото.
По отношение възнаграждението на персонала, още когато защитавах своята концепция за развитието на Военномедицинска академия, един от основните пунктове беше развитието на човешките ресурси. Най-основните теми там са, че те трябва да работят в подходящи и нормални условия, именно това се връзва с реновирането и с обновяването на апаратурата. Трябва да имат възможност и за допълнителна квалификация. Ние навсякъде безплатно предоставяме тази възможност, а такива дейности са скъпи, особено високоспециализираните квалификации, и разбира се, достойно заплащане. Освен социалните придобивки, които са безспорни, както повечето за армията, с допълнителен домашен отпуск, с какви ли не още неща.
Какво е цифровото изражение на допълнителното материално стимулиране? Изплатени са допълнително материално стимулиране от НЗОК и НОИ, както и от избор на екип, както и от дейността ни като поликлиника, която е от съвсем скоро и за трансплантациите. През 2018 г. са изплатени 24 млн. лв. Това са плюс 2,8 млн. лв. спрямо 2017 г. – пари, отишли директно при хората през 2018 г. В първото полугодие на 2019 г. имаме ръст с 1,5 милиона още допълнителни към тези вече увеличени пари. Изплатили сме повече от 11 милиона и нещо.
Знаете, че в сферата на Министерството на отбраната заплатите не са толкова високи, че да привлекат само като заплати да дойде някой да работи. Това компенсира до известна степен тези ниски заплати, които са основно при сестрите. Докато не се намеси новото ръководство, където се повишиха щатовете, те бяха до минималната работна заплата. В момента вече има, първо, като щат повишени заплати, след това допълнително материално стимулиране, и имаме много малък теч на хора да напускат и да отиват по други болници. Даже имаме наплив. Той е във връзка с други процеси, като разпад на болница „Лозенец“ и така нататък. Искат много хора да дойдат да работят при нас – и лекари, и сестри. Разбира се, подбираме само тези, които според нас са най-добрите.
За първи път, както споменах при своето представяне още като бригаден генерал и изпълних това обещание, от миналата година юли месец вече ДМС получават нашите доктори и сестри по частите. Въпреки че ДМС-то от НЗОК е ясно като концепция, че това е във връзка с дяловото участие на всеки един лекар или сестра при заработването на тези пари. На годишна база това са около 380 до 400 хил. лв. и когато докладвам сега финансовите резултати, Вие сами разбирате, че това е такава сума, която може да си позволи ВМА, без да изпадне в затруднения. А тя има огромен ефект, защото, след последните увеличения на заплатите плюс още 100 лв. за лекарите в поделения и 80 лв. за сестрите, това вече се чувства, особено в малки провинциални градове.
По отношение на кариерното развитие и академичната дейност. Проведените конкурси – имаме петима нови професори, имаме петима доценти, главни асистенти и асистенти – четирима, образователна и научна степен „доктор“ – 15. В процедура за конкурс за професор са още двама, четирима са за доцент, още не са приключили, и трима са в процедури за образователна и научна степен „доктор“.
Постигната е възможността, която споделих с Вас, че нашите офицери се намираха в неравностойна, дискриминационна позиция спрямо цивилните си колеги – те можеха да станат доценти, като станат подполковници или полковници. Пак трябва да благодаря на политическото ръководство, защото първите два конкурса за капитани доценти са факт, те са в ход сега. Това е голям ефект между офицерите.
Максимално е облекчена процедурата за зачисляване на военните лекари за специализанти. Имам преопълномощаване от министъра на отбраната, само с моя заповед, без да се чака тромавата процедура по Министерството. Безплатно е обучението във високоспециализирани дейности за всички наши лекари. За да видите за какво става въпрос, примерно ако иска един гастроентеролог да защити първо, второ и трето ниво горна ендоскопия, фиброгаскопия, той трябваше да заплаща между 8 и 10 хил. лв. Това нещо е безплатно за нашите лекари. Това е по американски образец, защото американците точно така правят, за да стимулират. Не че толкова са им високи заплатите, колкото те могат да бъдат с толкова много натрупани квалификации, че след като се пенсионират вече, са изключително търсени на пазара на лекарския труд. Опитваме се да следваме такива положителни примери.
Какво правим с най-болната тема – преодоляване на недокомплекта с военни лекари? Както е известно на всички, има обучение на военните лекари по тристранно споразумение между Военномедицинската академия, Военноморското училище и Медицинския университет във Варна. В момента имаме два випуска от общо 38 курсанти, в кампания сме за подбор на трети випуск. Тези, които са преодолели физическа подготовка, медицински прегледи и английски език, защото при тях процедурата за приемане е доста по-утежнена, отколкото обикновените медици, са повече от 60 човека. Чакаме сега да видим какво ще направят на другите изпити. Надяваме се да са толкова успешни, колкото бяха и пред нас.
Добра успеваемост има на обучаемите, непрекъснато следим тези процеси. Разбира се, трябва да спомена, че Медицинският университет във Варна се слави, и то с право, с една взискателност към студентите и с много добре подготвени кадри след това. Може да си представите колко е трудно на нашите курсанти да носят две дини под една мишница, защото учат и военни науки. Те излизат с две образования – и като офицери, и като медици. Това води до пренапрежение, но децата изключително добре се справят и са много мотивирани и надъхани.
Всяка година имаме повишаване на бала – 2,5 по висок беше балът на втория випуск в сравнение с първия випуск прием. Повече от половината бяха заявили първо желание „Военен лекар“, а не за всеки случай „Военен лекар“, което е изключително радостно, защото говори за популярност на програмата и че е осъзнато вече желание, за да се отиде в тази програма. ВМА, разбира се, се опитва да се грижи максимално за тях. Поемаме таксите за обучение, учебници, намираме спонсори дори и за материално подпомагане, защото особено от първия ни випуск около 7 – 8 деца са полусираци. Отличничката на курса е пълен сирак, но тя досега има само шестици. Аз я наградих за завършване на първи курс от спонсор персонално с лаптоп. Такива неща според мен трябва да се поощряват. Когато дойде време, ако задържи това нещо, ще я предложа директно да специализира във ВМА без да отиде в поделение. Това ще бъде специално само за един и то най-отличилия се.
Освен това паралелно набираме, вербуваме стипендианти от медицинските университети. Четирима сме вербували за тази година.
Обучение на санитарни инструктори – успяхме с Министерството на образованието и науката да защитим професията, тя е вписана в регулираните професии и съответно са утвърдени учебните ни програми. На практика ние имаме вече пълна възможност да се разгърнем. Върви обучението на санитарните инструктори. Последното постижение в тази област е – знаете, че групата от Тенеси, Националната гвардия, е доста често в България, имаме много тесни връзки с тях и работим точно в тази насока – адаптирахме американските програми за обучение, защото те са доказали своята ефективност.
Отделно с наши средства правим най-съвременния и единствения тренинг център, който ще има в България, по модела на тренинг центъра в Графенвьор, който е бил в Германия на най големия полигон, където манекените говорят, дишат, кървят, имат пулс и така нататък. Около 500 хиляди от нашия бюджет, вече върви процедурата. Американците бяха силно впечатлени от това нещо и наистина ни предоставиха абсолютно безплатно техните обучителни програми. Имаме уверение за двама инструктори, които ще поемат за обучение за тяхна сметка, и на 20-и този месец ще дойдат да ни предоставят архитектурния дизайн и инженерните чертежи за мястото – старата кухня, която е в двора, около 1000 квадратни метра е това, за да го направим закрит полигон, заедно с 38-ма сграда, която вече съобщих. Това е придобиване на реални способности на българската армия.
Още от пребиваването ми на мисии в чужбина, както и в поделение, ние имаме добри болници, в които можем да правим и трансплантации на черен дроб, което е царицата на коремната хирургия, но всъщност нашите ранени войници трябва да успеят да дойдат живи в тези болници. Точно в тези тренинг центрове се учи как войниците, санитарните инструктори, командирите им да дават първа помощ, за да могат ранените да отидат живи в тези болници. Според мен това ще бъде едно от най-значителните постижения на ВМА, ако го осъществим, но мисля, че нямаме основание да се съмняваме в това.
Претърпяхме и някои структурни промени. Аз Ви докладвах тогава за моите намерения, и ги осъществих, за Военномедицински отряд за бързо реагиране, който е преструктуриран вече в модулни медицински формирования по принципа на съвременните бойни единици, които се изграждат на модулен принцип. Един батальон може да бъде усилен с разузнавателна група, с химическа група, в зависимост от спецификата на задачите. По същия начин и нашите мобилни медицински формирования ще бъдат усилвани с такива модули, които са: химическа защита, биологична защита, изгаряния, реанимационни модули, транспортни модули, евакуационни модули. Това е съвременната концепция въобще в развитието на въоръжените сили, както и на медицинската служба на НАТО.
Закрихме базата в Овча купел, на която направихме първо един добър анализ – последните 35 години няма никаква дейност, освен че имаше персонал от 35 човека. В момента почистваме района и сме готови да го предадем към Министерството на отбраната, защото, знаете, по нашия статут не можем нито да продаваме, нито да преотстъпваме. Нищо не можем да правим с освободените имоти и други разни съоръжения, така че това е предстоящо. Завърших.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал-майор.
Първо, преди да дам думата на колегите, искам да споделя, наистина удивително много неща сте постигнали съвсем целенасочено, съвсем програмирано и резултатите са видими.
Второ, искам да благодаря, че се подготвихте с Вашето институционално мислене, за да уважите парламента и съвсем конкретно, ясно и точно да запознаете народните представители с това какво е свършено, за да имаме много ясна и обективна представа. Аз уважавам това институционално мислене и се надявам, че в повече от българските генерали това нещо ще го има.
Колеги, давам Ви думата за изказвания и въпроси, ако имате, към генерал Мутафчийски.
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Генерал Мутафчийски, сигурен съм, че тук всички, както и Попов каза, сме доволни от това, което чухме. Питах се в началото всъщност, като Ви представяме сега с новото звание, това ли трябва да ни разказвате – какво е станало във Военномедицинска академия, но е хубаво да го чуем. Не го чухме от другите двама, които не са дошли. Ние не гласуваме за представянето, но знаете моето мнение за тази точка: така е записано в Закона и ние Ви изслушваме. Всъщност Ви представя заместник-министърът.
Ще мина към другото, което Вие разказахте, и да се възползвам, че другите двама ги няма, да Ви питам някои неща. Първо, благодарности за това, което сте направили там, финансовата стабилност, която има в момента, и да остава привлекателен център Военномедицинска академия не само за колегите от „Лозенец“, а въобще и за пациентите. Браво за това! Браво и за оперативните способности, на които наблягате, което спомена и генерал Запрянов! Това е много важно. Има и друга причина, за която ще стане дума.
Добре е, че се вдига ръстът на пациентите. Поне аз съм Ви звънял няколко пъти. Тук сигурно някои от нас ще се изненадат, всички искат да ходят във Военномедицинска академия. Щом искат да ходят там, това е едно признание за хората. Както за изборите – всички искат да гласуват за ГЕРБ примерно или за някоя друга партия, същото е и за Вас. Браво, че сте го направили! Това всъщност е най-добрата оценка за Вашата работа.
Много подробности чухме. За да не губим време, че стана и късно, и топло, искам някои неща да Ви попитам.
Първо, колко е процентът на военнослужещите – питал съм и другите преди Вас – които се обслужват във Военномедицинска академия? Знам едни проценти, ще ги чуем от Вас сега.
Вие вече растете нагоре. Имате по-голям поглед не само като звание, а като експерт и човек, който комуникира с други колеги. Замисляли ли сте се, защото имаше такава идея, за обединение на МВР болница с Военномедицинска академия? Не само това, аз си мисля за целия сектор. Къде ходят тези хора сега: ДАНС къде ходят, НСО-то къде ходят? „Лозенец“ го няма, или най-малкото не е в същото състояние. Не може ли да се погледне малко по този начин на Военномедицинска академия, пак свързано с онези проценти за военнослужещи? Защото всички тези, които изброих, и може би други, които изпускам, но от целия сектор „Сигурност“ по същия начин, както военнослужещите, страдат от едни и същи неща. Тях ги прострелват, раняват ги, или нещо друго им се случва, което е близко до това, което правите във Военномедицинска академия. Какво мислите Вие като управленец по този въпрос?
Много важен въпрос засегнахте, с това май ще завърша, за кадрите. Благодаря Ви, че сте се насочили правилно според мен, слушайки Ви. Заплащането е важно. Чудя се как задържате добрите лекари, но знам отговори по въпроса. Сигурно добре го правите.
Само да припомня на колегите, които не бяха по това време в парламента. Тогава генерал Петров ли ни обикаляше, и ние го направихме в чл. 188. По граждански договор как могат да работят офицерите? Освен за извършване на научноизследователска, не знам каква си там, сложихме и медицинска практика. Това е много важно, за да ги запазят. Само подчертавам, че и ние сме помогнали в тази посока.
Нямам съмнение във Вашата компетентност, и на колегите там, събрали сте добри експерти. Честитя Ви званието, разбира се. Пожелавам Ви, и не се съмнявам в това, успех и Ваш личен, и на Военномедицинска академия. Ако може, малко информация по тези два въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте, господин генерал-майор Мутафчийски.
ВЕНЦИСЛАВ МУТАФЧИЙСКИ: Уважаеми господин Радев, чудесни въпроси зададохте, които все още нямат еднозначен отговор в публичното пространство. Много често Военна болница е обвинявана, че хич не е военна и за какво е толкова голяма, въобще този конгломерат?!
Всъщност военнослужещите, които се лекуват във ВМА, са между осем и десет процента годишно. Откакто имаме една стабилно работеща информационна система и се засегнат всички категории, свързани с военнослужещите – това са членовете на техните семейства, това са бивши военнослужещи, това са военноинвалиди и пострадали и какви ли не други категории, те се разширяват с всяка измината година, се оказва, че ние лекуваме повече от 45% контингент, което е една цифра, която оправдава според мен съществуването на тази болница.
При лекуването обаче на контингента, толкова малък – 10%, има редица дейности, които са по така наречения бюджет. Този бюджет и брашнен чувал да беше, нямаше как да помогне. Всъщност ние с нашите приходи от Националната здравноосигурителна каса може да лекуваме всеки, както трябва да го лекуваме. Какво искам да кажа? Един военнослужещ, когато дойде във Военномедицинска академия, например една редничка се нуждаеше от миниинвазивна манипулация на мозъчните артерии, което струваше 70 хил. лв. ВМА я плати, разбира се. Защо я плати? Защото ВМА изкарва много пари от Здравната каса. Защо изкарва? Защото лекува всички български граждани. Ако ВМА се беше опряла само на 15-те си милиона издръжка от Министерството на отбраната, нямаше да може да лекува.
Другото нещо, ако ВМА беше в обема, който би отговарял на числеността на армията и на издръжката си, тогава нямаше кой да постави тези стендове в главата на редничката, защото добрите лекари се задържат с една солидна пациентела и с добър тренинг. Знам тази теория за 200-те легла и 180-те лекари, само че категорично не я споделям, защото всички страни в Европа, съюзници в НАТО, които се довериха точно на този принцип, в момента нямат медицинска служба. Мога да Ви кажа Германия, която закри почти всичките си военни болници; Испания, която закри две трети от военните си болници; Франция, която по същия път отиде, и сега в момента се отчита като най-тежкият проблем в НАТО медицинското обслужване. Няма как един немски лекар да го привлечеш, да го изпратиш на фронта. Няма как! А ние имаме как, ние запазихме способности. Затова изминалият период, включително последните 15 години, независимо какви неща са се случвали, има оценки за този период. Мисля, че фундаментално погледнато, е направено нещо много правилно – съхранени са способности, които сега нямаше как да ги има, и това е много важно.
По отношение на обединяването на такива сериозни болници като МВР и Транспортна за лечение на ДАНС, на НСО и на всички. Това са специфични контингенти, които са по Закона на съответните служби, които се ползват с редица привилегии.
Нямам нищо против да поемем 110 хиляди контингент на МВР и още толкова близки. Нямаме никакъв проблем. Ние подписваме непрекъснато такива договори да си идват пациенти по клинична пътека. Те след себе си носят същите тези незаплатени дейности, които са и на ВМА – експертизна дейност, консумативи и какви ли не още неща. Само едни профилактични прегледи мога да Ви кажа, че струват 285 лв. на човек. Тези неща не ги получаваме като допълнителни. Ние поддържаме редица способности, които не са овъзмездени. Те не ни носят приходи, но ние трябва да ги поддържаме като военна структура. Тогава може би ще бъдем натоварени с още повече неща, които също няма да носят приходи.
Между другото, говорил съм с колегите от сръбската Военномедицинска академия, които виждат като спасителен план, че ще се обединят, ще вземат контингента на МВР и, видите ли, ще цъфнат. Само че аз им казах: това ще стане по български образец. Ако 100 милиона е било за МВР и 100 милиона за ВМА, ще станат 110 милиона, а не 200, и въобще да не разчитат на това. Имахме много сериозни разговори, за да им предадем ноу-хауто – да работят със Здравноосигурителната каса, да разширят своите способности, за да могат да се самоиздържат. За много от неща, които правим, ние се самоиздържаме. Аз имам пълно разбиране по този въпрос, и колегите имат пълно разбиране.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал-майор.
Реплика?
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Да, така е, това беше провокативен въпрос. Благодаря Ви, че казахте подробности за колегите, които не са запознати.
Само да добавя, и тази готовност, която има Военномедицинска академия. Ако свирне тръбата, кой тогава? Вие споменахте за докторите. Не само за докторите, за всички имаме такава готовност – мисии, участия. Ако това го нямаше, въпреки малките числа, които казахте, 8 – 10%, това е всъщност големият смисъл на Военномедицинска академия. Много ми е приятно да чуя, че Германия и другите са се издънили, а ние сме успели да минем границата, и сме се опазили. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз Ви благодаря.
Генерал Симеонов, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, господин Заместник министър, уважаеми колеги! Уважаеми генерал Мутафчийски, честито за втората звезда и пожелания все така смело напред да вървите!
Това, което чухме, за разлика от миналата година сега виждаме какво е развитието на нещата. Аз съм впечатлен, че много неща са направени от този застой, в който беше Военната академия, с големите заеми, дългове – това нещо е изчистено. Помислено е за всички, за войсковите лекари, слабото място и връзката, която беше в армията и Военномедицинска академия, помислено е и за новата смяна лекари, което е изключително положително, и се радвам на тези успехи, които са постигнати.
Тук бяха зададени въпроси от господин Радев за обединението на ВМА и МВР болница. Според мен това ще бъде категорична грешка, това се отрече. Много ми напомня за Националния военен университет, който, знаете какво стана, и не беше никакъв Национален военен университет. Така че задачите, които ВМА ги изпълнява, са различни, но имат някои общи неща.
По отношение на огнестрелните рани, господин Радев, тук е най-големият специалист – професор Мутафчийски, така че могат да се учат МВР болница. Там също има прекрасни специалисти, аз имам поглед върху нещата и там. Такова механично обединение не трябва да има и пътят, по който е тръгнала Военномедицинска академия, е много точен и правилен.
Има неща, които не се съмнявам, че професор Мутафчийски ги вижда, в бъдеще къде да се насочат усилията, разбира се, не без помощта на политическото и военно ръководство на Министерството на отбраната, защото в края на краищата трябва да има единодействие. Трябва да Ви кажа, че всички армейци, в това число и аз, милеем за нашата Военномедицинска академия и не ни е безразлично дали ще бъде, както каза професор Мутафчийски, до 200 легла и там колко лекари. Имаше и такива планове, но те бяха отхвърлени. Надявам се, че и в бъдеще пак ще бъдат отхвърлени, и ВМА да си заеме достойното място като държавно учреждение, независимо от особеностите на здравното осигуряване, здравната система в България, защото едно е да отиде човек в частна болница и да преминава определено лечение, друго е да се лекува във Военномедицинска академия.
Знам, че се прави много за ветераните и най-вече за военнослужещите от запаса. Това е стара болка, която е пряко свързана и със самата здравна система. Може да се помисли малко повече в тази насока, господин Генерал-майор, защото всички в един момент стават ветерани и военни пенсионери. Военна болница лекува не само военни. Лекува и от другите институции, включително хората от МВР, както беше казано – аз също съм запознат от предишни периоди.
Трябва да се прави всичко възможно ВМА да продължава да се развива положително, да си запазва и съхранява кадрите. Тези реновации на осем клиники, дай боже, да станат и на другите три. Военномедицинска академия да стане, както си беше – най модерната, с най-сложни операции. Затова се иска, разбира се, подготвен екип, подготвени хора, за което беше казано, че вече капитани и майори, миналата година го говорихме този въпрос, да участват, да могат да защитават доцентури и професури.
По голяма благосклонност, генерал Запрянов, от Военното министерство – да им отпускате повече бройки за доценти и професори. Мисля, че професор Мутафчийски ще се радва да изгражда нови хора, защото той и хората, които са около него, могат да научат своите последователи на много неща.
Успех и, както се казва, само нагоре и само напред!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Други колеги?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Исках да отговоря на въпроса, че когато представи кадровата си програма и план, пропусна да каже това, което е като насока. Той иска да създаде школа – и аз приветствам професор Мутафчийски – школа в кардиологията, школа в хирургията, школа в трансплантацията. Под всеки професор да стоят доценти, доцентите да имат доктори на науките, тоест да има възпроизводство на научния потенциал, защото велик учен се става при велик учител, нали така? Мисля, че тази практика и политика държи Академията авторитетно. Това пожелание той го изпълнява, пропусна да каже.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Генерал Милев, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Генерал, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник министър, уважаеми генерал майор Мутафчийски! Аз искам да се присъединя към казаното досега и да пожелая на генерал-майор Мутафчийски, на професор Мутафчийски, все така да ръководи Военномедицинска академия. Отзивите от военните формирования са много добри, също така от персонала, който ръководите, уважаеми господин Професор.
Имам данни, че тези ремонти, които се извършват, са много качествени и плавно, без сътресения. Вярвам, че и следващите три клиники, както пожелахме, в най-скоро време ще бъдат ремонтирани. Желая Ви успех! Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз Ви благодаря, господин Генерал.
Други колеги?
Ако няма, и аз да благодаря на началника на Военномедицинска академия за това, което е извършил, и за последователното и планомерно преследване на целите. Така, както си бяха заложени, с плавност, с разбиране, с визия, стъпка по стъпка се върви именно в правилната посока. Смятам, че тук всички колеги сме абсолютно съгласни с това, и Ви подкрепяме в това начинание.
Желая Ви успех, господин Генерал-майор! Още веднъж честито, макар и малко закъсняло, за новото звание! Дай боже, да се виждаме и друг път, и да виждаме една добра структура, каквато е Военномедицинска академия, която може да бъде пример за това как се развиват структурите не само в Министерството на отбраната, предполагам, и за другите ведомства може да служи за добър пример.
Благодаря и Ви желая успех, генерал Мутафчийски!

Колеги, преминаваме към втора точка „Разни“.
Имам само една информация: на 19-и е „Бриз“. Който желае, може да отиде на военноморското учение.
Вие имате ли нещо друго?
Ако няма, закривам заседанието.