1.Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin Global INC, относно Програма за индустриално сътрудничество F-16, блок 70, № 902 02-20, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2018 г.

2.Законопроект за допълнение на Закона за военното разузнаване, № 954-01-49, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 16 юли 2019 г.

3.Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 61


На 18 юли 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin Global INC, относно Програма за индустриално сътрудничество F-16, блок 70, № 902 02-20, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2018 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за военното разузнаване, № 954-01-49, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 16 юли 2019 г.
3. Разни.


Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Константин Попов.
* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Имаме необходимия кворум.
В днешното заседание ще вземат участие от: Министерството на икономиката: господин Емил Караниколов – министър, заявил е участие господин Димчо Андреев – държавен експерт в дирекция „Насърчителни мерки и проекти“, и госпожа Цецка Чавдарова.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Моля да ни извините, но има още две комисии, които разглеждат тази тема и разпределихме…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
Когато се освободят, могат да дойдат – имат достъп.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Има Комисията по икономическа, по бюджет и същата тема се разглежда. Надявам се, че мога да отговоря на всички Ваши въпроси.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за привилегията, че Вие сте с нас.
От Министерството на отбраната: заместник-министър Атанас Запрянов – той ще се включи малко по-късно, господин Красимир Кънев – директор на дирекция „Проектно управление“.
Колеги, дневният ред Ви е изпратен – ще Ви го зачета отново:
1. Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin Global INC, относно Програма за индустриално сътрудничество F-16, блок 70, № 902 02-20, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2018 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за военното разузнаване, № 954-01-49, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 16 юли 2019 г.
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И LOCKHEED MARTIN GLOBAL INC, ОТНОСНО ПРОГРАМА ЗА ИНДУСТРИАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО F-16, БЛОК 70, № 902 02 20, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2018 г.
Малко предварителна информация.
Със свое Решение, прието на 16 януари 2019 г., Народното събрание възложи на Министерския съвет да подготви Проект за международен договор и проведе преговори с правителството на Съединените американски щати. В изпълнение на това решение, Министерският съвет е внесъл в Народното събрание Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение, което споменах по-горе.
На основание Решение на Министерския съвет Рамковото споразумение е подписано на 12 юли 2019 г. от министъра на икономиката и туризма господин Караниколов.
Рамковото споразумение е сключено във връзка с приетия от Народното събрание актуализиран Проект за инвестиционен разход – придобиване на нов тип боен самолет.
Законопроектът за ратифициране на посоченото по-горе Рамково споразумение е разпределен с Разпореждане № 950 01 179 на председателя на Народното събрание.
От страна на американското правителство е отправено искане Рамковото споразумение да бъде третирано като информация за използване само от държавни институции с отношение към Договора – така, както обсъждахме това и вчера.
Преди дискусията само да напомня няколко неща, които и вчера напомних – обсъжда се по принцип и в цялост, и текстът на Договора не може да бъде изменян.
Давам думата на министър Караниколов за запознаване с Рамковото споразумение и мотивите.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, уважаеми представители на медиите! Позволете ми преди да започна моето изложение да благодаря на всички експерти и колегите ми, които работихме по тези проекти. Личното ми мнение е, че те ще бъдат изключително полезни не само за Въоръжените сили на Република България, но и за българската индустрия и сега ще се опитам да Ви убедя в това нещо. Тъй като Докладът Ви е представен, ще се опитам съвсем кратко – в рамките на около пет-шест минути, да извадя най-важните моменти и да Ви предоставя и допълнителна информация.
С Решение № 99 от 10 юли 2019 г. Министерският съвет упълномощи министъра на икономиката да проведе преговори и да сключи Рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin – това е производителят, така ще го наричам от тук нататък, относно програма за промишлено сътрудничество F-16, блок 70.
На основание посоченото решение на Министерския съвет министърът на икономиката проведе преговори и съответно Рамковото споразумение беше подписано от двете страни.
Министерството на икономиката по време на разговорите осъществяваше гледната точка и очакванията на българската страна от индустриалното сътрудничество да бъде спазен балансът между двете страни на договора – придобиване на отбранителни способности и принос за повишаване на конкурентоспособността на индустрията.
С приетата от Народното събрание актуализация на Проекта за инвестиционни разходи – придобиване на нов тип бойни самолети, е заложено изискване за осъществяване на индустриално сътрудничество във връзка с изпълнение и осъществяване на Проекта.
В Раздел VIII „Индустриално сътрудничество“ е посочено, че индустриалното сътрудничество цели увеличаване на способностите или създаване на нови такива на българската индустрия в областта на отбраната и сигурността за гарантиране на стратегическия интерес на Република България.
Изисква се всеки потенциален доставчик да предложи за индустриално сътрудничество следните три области:
1. Изграждане на национални способности за логистична поддръжка на самолетите на междинно ниво на експлоатация – ниво второ или левъл две, както е по-известно.
2. Дългосрочно конкуриране с българската индустрия с цел развитие на индустриални и технологични способности в Република България.
3. Изграждане на способности в областта на сигурността и отбраната.
В хода на преговорите по отношение на Програмата за индустриално сътрудничество българската държава в лицето на Министерството на икономиката осъществяваше и защитаваше следните позиции:
1. Стойността на Програмата за индустриално сътрудничество да е определена като процент не по-малък от 10% от стойността на придобиване на многофункционален самолет. Това е написано и в Споразумението – тези 10%. Тук искам преди да продължа да кажа нещо.
Вероятно ще попитате защо не е повече процентът? Отговорът е: защото индустриалното сътрудничество и всички ангажименти по индустриалното сътрудничество влизат в цената.
Защо? Защото тук Ви се предоставят технологии, ноу-хау и възможности, сертификати и лицензии за извършването, тоест дава се възможност за бизнес от тук нататък, а това е още по-скъпо и от самолетите, тоест възможностите, след малко ще ги прочета, какво може да се прави в България. От тази гледна точка защита на по голям процент от 10% щеше да доведе до сериозно увеличаване на цената.
Настоявали сме в Проекта реално да се разглежда достъп до международни пазари, да получим подкрепа за придобиване на ключови способности, които да ни отворят пътя към международни пазари, и да създаде възможност за регионално сътрудничество и коопериране.
Обърнали сме внимание на възможността способностите в бъдеще да бъдат надградени и така българските компании и партньори да могат да обслужват и други самолети, произведени от същия производител.
Предложени са в Проекта на договора да бъдат включени текстове, в които да се посочва, че производителят ще ни окаже необходимото съдействие за провеждане на разговори с други производители на оригинално оборудване с цел осъществяване на сътрудничество.
Отварям една скоба – целта на този текст беше специално към Министерството на икономиката, да имаме възможност да произвеждаме някакъв тип боеприпаси в България, но тъй като тези боеприпаси се произвеждат от съвсем друг производител, различен от този, който е, ние имаме уговорката, че ще имаме срещи и разговори с тях, за да можем да придобием и такива възможности. Тук бих включил не само държавните дружества, а и частните от сектора, които вървят много добре. Между другото, за миналата година отново имат около 1 млрд. евро реално реализирани договори за миналата година като оборот.
Настояли сме за повишаване на инвестиционния компонент в проектите за индустриално сътрудничество. Казахме изискването на Министерството на отбраната относно необходимостта от реализация на четвъртия проект „Вайпър вю“ и сме посочили необходимостта от консултации по този въпрос с Министерството на отбраната.
Във връзка с тези преговори, в крайна сметка в Споразумението се включи – това, което се ангажират от страна на производителя:
- създаване на базови способности за поддръжка на хидравлична система, включваща ремонт и основен ремонт на 21 компонента, която включва инфраструктура и обучение;
Отварям една скоба – за разлика от основния договор, където знаете, изграждането на инфраструктурата ще е за сметка на българската държава, тук инфраструктурата и обучението ще е за сметка на самия производител.
- създаване на базови способности за поддръжка на система за кацане. Включва ремонт и основен ремонт на 25 компонента – отново инфраструктура и отново обучение;
- създаване на базови способности за поддръжка на електрическата система, включително ремонт и основен ремонт;
Тук се включват пет компонента, отново инфраструктура и обучение.
- логистична поддръжка и управление на веригата за доставки, необходими през целия жизнен цикъл на флотилията F-16 в България, включващ пакет „Вайпър вю“, състоящ се от софтуер, обучение и приложение;
- подкрепа за развитие на националните способности, свързани с безпилотни летателни средства и дронове;
Проектът включва сътрудничество с изследователски екипи. Това е една друга амбиция на Министерството на икономиката, не знам дали сте чували, а имено във ВМЗ малко, по малко да започваме да подготвяме дронове и безпилотни самолети. Знам, че звучи малко – в момента сме в начален процес, разговаряме вече с няколко фирми и имам уверението на производителя, че той също ще ни помогне за това. Разбира се, не само във ВМЗ – Сопот.
- подкрепа за изграждане на национален тренировъчен център за пилоти и инженерно-технически състав по поддръжка, включва се анализ, потребност, техническа и инженерна подкрепа;
Тук обръщам внимание на нещо много важно. Този период за обучение на пилоти, инженери, както и за движението на въздушните пътища да подготвим специалисти, ще е за целия жизнен период от 30 години, тоест 30 години ще бъдат обучавани български специалисти. За мен това е най-важното и най-ценното.
Необходимо е да се отбележи, че съгласно Споразумението четири от проектите ще бъдат осъществявани от българската индустрия. Един, който казах – за обучение на пилотите, ще се координира от Министерството на отбраната. Другият, за който казах – тепърва започването за така наречените безпилотни самолети и дронове, което също считам, че е много важно.
Необходимо е да се отбележи, че съгласно съвременните разбирания индустриалното сътрудничество представлява важен инструмент за създаване на нови ключови и запазване и развитие на съществуващи способности, индустриални технологии и образование. Не е целта компенсиран механизъм за връщане на част от направените разходи, а за придобиване на квалификация и способности, които към момента в България няма.
Искам също така да посоча много важно нещо, че това споразумение е съобразено с абсолютно всички европейски директиви, регламентиращи индустриалното сътрудничество, тъй като това е задължително, и българската страна го е изпълнила на 100%.
Съвсем кратка информация ще Ви дам по шестте параметъра, които сключихме като споразумение, горе-долу какво представляват.
По Проект „Създаване на базови способности за хидросистемата“ обхватът на сътрудничество включва: хидравличен стенд за изпитване и поддържащо оборудване; специални инструменти и приспособления; обучение в страната; материали за обучение; резервни части за обучение; техническа помощ след обучение. Производителят ще осигури тествано оборудване, адаптирано с приспособления, необходими за безопасно изпълнение на необходимите задачи в съответствие с техническите данни. Инструкциите от производителя ще осигурят 12 седмици задълбочено обучение на техници от български предприятия от българската индустрия. Това ще включва подробни наръчници за обучение, видеоклипове, инструкции, използване на инструменти, които ще се дадат на техниците, разработване на процеси, също така и ще се издадат сертификати на самите работници и на самите фирми, които са кандидатствали са одобрени за това нещо, като обръщам внимание, че одобрението ще бъде извършвано от българската държава и самия производител за фирмите, които ще бъдат в индустрията, за да не стане така, че ние предлагаме едни, те пък не отговарят на изискванията. Съвместно ще го извършим. Някои от държавните дружества задължително ще влязат, тъй като вече са одобрени от американската страна.
За сертификатите споменах. Следващото е създаване на базови способности за устройство за кацането. В това се включват тестови адаптатори и оборудване за поддръжка, специални инструменти и приспособления, обучение в страната, материали за обучение, помагала за обучение, резервни части за обучение, техническа помощ след обучението. Ще се осигури шестседмично задълбочено обучение на техниците от българските предприятия и отново ще получим сертификат, както и самите лица, които са обучени, така и самата компания, за да може да извършва тези ремонти, и основни ремонти.
Създаване на базови способности по електрониката.
Това включва електрически изпитателен стенд и помощно оборудване, специални инструменти и приспособления, обучение в страната, материали за обучение, помагала за обучение, резервни части за обучение, техническа помощ след обучение – тук ще е пет седмици обучението. Отново ще приключа с даване на сертификати на нашите специалисти и с лицензи и сертификати за самата компания, която ще ги извършва, или – отварям скоби, компания или компании.
Създаване на управление на флота, управление на веригата за доставки и способност за поддръжката. Тук също предстои да има обучение на наши специалисти в определен срок.
Създаване на подпомагане развитие на националните способности в областта на безпилотните летателни апарати и дронове.
Тук Ви обясних, че това е една нова инициатива на Министерството на икономиката, както и на предприятия и структури към Министерството на икономиката и частни такива, България да придобие капацитети за произвеждане на безпилотни самолети и дронове. Надявам се, че с помощта на производителя настина скоро ще може да се похвалим и с това.
И последното е подкрепа за Националния авиационен обучителен център – това, което казах за целия жизнен период на самолетите, което е 30 години. Ще бъдат обучавани наши техници, наши инженери, както и наши пилоти и ръководство на въздушно движение, което считам, че е много добре и ще даде много потенциал.
Още един път искам да отбележа, че настоящото споразумение за индустриално сътрудничество е част от основните пакети. То влиза в сила само и единствено, ако бъдат одобрени основните пакети – и то, разбира се.
Нещо важно, което искам да кажа също, е, че изпълнението по индустриалното сътрудничество ще започне още преди доставката на самолетите, тоест при доставката на самолетите ние ще бъдем готови.
В момента се експлоатират около две хиляди самолета „F-16“. Вчера чухме и на Комисия – ще го потвърдя – около 300 ще бъдат поръчани. Това, което придобиваме като възможности и като капацитет, аз съм сигурен, че – защото вчера споменах, че много от разходите, които бихме извършвали за това да изпращаме самолетите, техниката се ремонтират някъде другаде, ще се запазват в България, а България, съответно и българската индустрия, ще придобие възможности и капацитет да извършва ремонтни дейности и на международния пазар.
Тук има и един софтуер, който много ще ни помага, защото ще виждаме състоянието на всеки един самолет „F-16“ не само от българската флота, с което ще помогнем на българския бизнес да си прави предварително разчети за необходимостта и за извършване на ремонтни дейности не само на българските самолети, а и на тези, които в момента са в действие, и тези, които ще бъдат поръчани. Това е накратко.
Благодаря Ви за вниманието. Ще отговоря на всичките Ви въпроси.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Аз наистина оценявам факта, че ни представихте – да подчертая: Рамково споразумение – „рамково” е ключовата дума и второ, че индиректно съпоставихте индустриалното сътрудничество с офсета, което ние, понеже не сме точно специализираната Комисия, понякога бъркаме. Индустриално сътрудничество, което има други цели, други задачи и други измерения.
Колеги, заповядайте за въпроси към господин Министъра или за изказвания.
Имате думата.
Генерал Милев, насърчавам Ви, моля Ви, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
Аз съм съгласен, че България е хубаво да участва в едно такова рамково споразумение и ние да бъдем част от целия процес. Но все пак кои са фирмите – и военни, и частни, с които е говорено или които могат да бъдат партньори в това рамково споразумение, и „Авионамс“ как стои сред тях?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви за въпроса.
Мога ли да започна отзад-напред? „Авионамс“ седи най-добре. Искам да кажа, че има много български компании в индустрията – Софтуер, АйТи, които ще се справят.
Фирмата-производител направи анализ на около сто български компании, но както казах и в самия доклад, решението ще бъде съвместно – между българската държава, самите компании и самия производител. Рамковото споразумение определя само параметрите на това, което ние конкретно след това ще договаряме за всяка една фирма. Ние ще Ви уведомяваме, специално Вашата комисия ще получите пълна информация. Имаме предварителен разговор и с фирмата-производител. „Авионамс“ е една от структурите, които със сигурност ще участва, но нека към момента да запазим конфиденциалност, докато не се сключат конкретни договори и споразумения, които от тук – уверявам всички членове на Комисията и медиите, разбира се, ще станат публични. Това не е някаква тайна, ние само ще се гордеем с това нещо.
Истината е, че България към момента нямаме капацитет и производствени възможности да извършваме каквито и да е дейности по такива самолети. Частично вероятно имаме по други, които са в момента на въоръжение, но до някаква степен. Тепърва ние ще придобием възможности – зависи си от българските компании и в самото Рамково споразумение е предвидено, че ако компании докажат, че имат потенциал след време, тъй като това е процес доста дълъг, те също ще бъдат натоварени с конкретни параметри.
Забравих да спомена – и в Рамковото споразумение е предвидено, че могат двете страни съгласувано да добавят и нови съответно проекти по индустриално сътрудничество, но всичко с времето си. Трябва да започнем отнякъде.
Искаше ми се да правим самолети, но нямаме този капацитет. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте.
ВАСИЛ АНДОНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, ще повторя в известна степен въпроса си от вчера, който зададох – Военновъздушното училище в Долна Митрополия, Плевенска област. Чухме, че всичко е в един договорен бъдещ период. Самите самолети, които ще платим съвсем наскоро, ще пристигнат 2023 г. края, считайте 2024 г. и всъщност констатираме, че нямаме капацитет да бъдем производители на нещо, което ще получим към края на 2023 г., 2024 година. Единствено от многото информация, която ни дадохте, стигам до извода, че освен транжора и боядисването, както се казва, другото е въпрос на добри намерения, и то а добри намерения не от наша страна – явно, че ние имаме тези намерения, но другата страна, която ще ни снабди със закупените самолети.
Иска ми се нещо конкретно – колкото и да е оперативната информацията и да е много рано. Плевен е град, в който имаше голямо военно училище и, слава богу, ще бъде възстановено скоро и голямата школа запасни офицери, която по обем поемаше много повече военни. Да не говорим за военната индустрия – един от малкото комбинати, които бяха извън центъра, който беше извън София, беше в Плевен. Той е изключително с висока продукция, високотехнологична военна продукция, включително и електроника – в единия комбинат „Вапцаров”, и другия комбинат, който беше електронен, който го няма, за съжаление. Все още има производствен капацитет в индустрията, първо, все още има и научен капацитет във военното училище, и не само във военното училище.
Въпросът ми е – взимам повод от тук, той е въпрос и на добра воля, и отношение на Вашето министерство, лично на Вас, както и на вицепремиера и министър на въоръжените сили, да се опитаме част от тази инвестиция да бъде направена там. Дори да е нулева инвестиция, от нулата да я започнем, но нещо да се случи там. Не е без значение Северна България. В средата на Северна, центъра на Северна България – няма да използвам клишето за Северна и Северозападна България какво е, но не е без значение Плевен и центърът на Северна България да бъде силен, не само военно, в което нямам съмнение, с капацитета, който имаме във въоръжените сили, защото познавам хората, които работят там, но и да създадем тези възможности за индустрията. Трябва воля за това, но мисля, че можем да го направим с общи усилия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Чудесен въпрос. Мисля, че оценявате това, което правим за възстановяване на военното въздушно училище, за транжорите, които се докарват и за развитието на бъдещия център. Само ще помоля, разбира се, когато говорим за боядисване на копчета, нали, все пак…
Заповядайте, господин Министър за отговор. Хубав въпрос иначе, оценявам го. (Шум и реплики.)
Нека да отговори, след което ще има реплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Като цяло, като министър на икономиката трябва да отговарям за цяла България. Разбира се, големият дисбаланс между Северозападна България и Северна България върви с инфраструктурата, но това е друга тема, която няма да засягам.
Имате личния ми ангажимент, но все пак някъде, където е работено нещо, и то преди 30 години и се е развивало много добре, аз съм сигурен – както гледаме в момента анализи, тъй като с Томислав Дончев правим един анализ къде какво е имало преди в България и къде може да се възроди като нови индустриални зони, показва че нещо, което го е имало и е работило, пак може да го има, и го има на места. Разчитайте, че аз ще направя всичко възможно. Не сме само за боядисване и колесари обаче. Разбира се, аз не съм експерт – бил съм в казарма, но само „Калашник” ми дадоха, но в крайна сметка, ще направим всичко възможно. Това е един договор, който ще се развива следващите 30 години. Той е отворен. Зависи си от нашата индустрия, от желанието на всички нас – законодателна, изпълнителна власт, ще направим всичко възможно. Моята мечта е България след години да прави самолети. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Имаше реплика от господин Христов.
Заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз Ви разбирам, господин Андонов, но не разбрах логиката.
Вие, първо, отрекохте, че тези проекти ще се случат и говорехте за това, че само ще боядисваме. След това помолихте тези проекти по възможност да се случат в Плевен и във Военното училище. Добре, кое е вярното? Вярвате, че те ще се случат и бихте искали да се случат там, във Вашия район, или мислите, че нищо няма да се случи…
Нали разбирате какво не разбрах аз? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, господин Христов. Разбира се.
Други реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика.
ВАСИЛ АНДОНОВ: И на двете Ви тези отговорът ми е „да” – и на първия, и на втория.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре. Разбрахте се.
Други колеги, които искат да вземат отношение?
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, Заместник-министър, дами и господа народни представители! Знам, че не е лесен въпросът, но все пак Вие сте правили анализ и преди преговорите, и по време на преговорите – може ли да ни насочите, какъв ще бъде косвеният ефект от развитието на индустриалното сътрудничество за държавата и за българската икономика?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса. Благодаря за коментара, че е труден въпрос.
Трудно се прави анализ на нещо, което към момента не съществува. Това, което обаче мога да кажа – и мисля, че и Вие ще го приемете, е, че аз и вчера го споменах: купувайки каквато и да е бойна техника, от тук нататък за теб има разходи – ремонти, горива, консумативи. Това, което ни дава това индустриално сътрудничество – първо, говоря за бъдещи финансови разходи за държавата, е те да остават в България. Да, вероятно Министерството на отбраната ще ги дава за ремонт, ще плаща, но ще плаща на български фирми. Това е първата част.
Втората част е това, което и производителят се ангажира – България да има възможности да участва в международни пазари. Обръщам една скоба, че участието на международни пазари е в процедури. Няма държави примерно в Европейския съюз, които да не правят процедури. Ние трябва да участваме.
Другото, което към момента не може да се анализира, е ние колко конкурентни ще сме на този пазар? Ако започнем от днес да участваме в процедурите, съмнявам се че ние, тъй като имаме липса на опит, някой ще ни одобри за изпълнител или за подизпълнител. Всичко зависи от българската индустрия. Това, което искам да кажа, е, че българската индустрия е готова обаче и съм сигурен, че за нея ще има интерес и тя ще се справи. България исторически е произвеждала и боеприпаси, и оръжия и съм сигурен, че ние ще се справим. Тук ни се дава бизнес. Към момента анализът на това, колко ще можем да спечелим, е много труден. Може би вече, когато имаме конкретни договори с конкретната компания или компании от индустрията, те вече ще си направят финансовите разчети. Много е важен този софтуер, който ни се дава, защото българските компании ще могат да следят състоянието на всички самолети, които се използват от този вид и какви са необходимостите от техни ремонти, за да може да планира тепърва какви средства и бюджет трябва да има за закупуване на тези детайли, за ремонта, за персонал, но това е въпрос, който ще отговорим на по-късен етап, а всъщност времето ще отговори на него.
Още веднъж искам да кажа, че България само ще спечели от това рамково споразумение за индустриално сътрудничество.
Това ни дава мощности и капацитети, които ние към момента не сме притежавали и няма откъде да ги вземем. Най-скъпото нещо в един бизнес са ноу-хау-то, технологиите, сертификатите. Това е нещо, което ще се радвам в България да се развива много повече. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Само да добавя, че тук има голям пазар, защото има много произведени самолети. Надявам се, че наистина ще успеем. Дай, Боже!
Други колеги?
Ако няма, преминаваме към гласуване.
Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin Global INC, относно Програма за индустриално сътрудничество F-16, блок 70, № 902 02-20, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2018 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – 7, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря, господин Министър. Желая Ви успех.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ, № 954-01-49, ВНЕСЕН ОТ МИЛЕН ВАСИЛЕВ МИХОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 16 ЮЛИ 2019 Г.
От вносителя – заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, господин Заместник-министър!
Всъщност предложение е много кратко. То е с две думи и засяга изискванията за заемане на длъжността „Началник” на Служба „Военна информация”.
Този регламент, който предлагаме, е един по-стар регламент, който е съществувал, който в сегашния действащ текст изисква необходимият стаж да бъде единствено и само в Служба „Военна информация”.
Освен мотивът, че той може би е недостатъчна юридическа справка, се разминава в известен смисъл с друг текст на Закона, който не фиксира точно такова ограничение. Освен този чисто формален аспект другият аргумент е, че по-широкото определение за изисквания стаж в службите по сигурност дава възможност за една по рационално използване на кадрите, за един, така да го кажем, обмен на добре подготвени и квалифицирани кадри на тази толкова важна длъжност. Това е накратко казано – и краткото предложение, и кратките мотиви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Михов.
За становище: Министерството на отбраната – заместник-министър Запрянов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям становището на Министерство на отбраната относно внесения Законопроект за допълнение на Закона за военното разузнаване.
Министерството на отбраната не възразява на направеното предложение за допълнение на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване, с което се създава възможност длъжността „Директор” на Служба „Военна информация” да се заема и от цивилен служител.
Следва да обърна внимание на два основни момента, свързани с направеното предложение.
Първо, поради факта, че Служба „Военна информация” е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за военното разузнаване и министърът на отбраната осъществява непосредственото ръководство на военното разузнаване на техническо ниво, т.е. на Служба „Военна информация”, съгласно чл. 22, т. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1 от Закона за военното разузнаване, то именно министърът на отбраната следва да внася в Министерския съвет предложение за назначаване на директор на Служба „Военна информация” независимо дали е военнослужещ или цивилен служител.
В подкрепа на горното и обстоятелството, че министърът на отбраната в изпълнение на чл. 24, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България утвърждава длъжностните разписания на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, в това число и на служба „Военна информация”.
Второ, на следващо място следва да се има предвид, че съгласно чл. 283 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България цивилните служители биват лица, назначени по служебно правоотношение по Закона за държавния служител, и лица, назначени по Закона за трудово правоотношение по Кодекса на труда. Именно двете категории цивилни служители се срещат и в Служба „Военна информация” като по силата на § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за военното разузнаване длъжностните нива, длъжностните наименования и основните заплати на цивилните служители в Служба „Военна информация” се приравняват на длъжностните нива, длъжностните наименования и основните заплати на цивилните служители по служебно и трудово правоотношение в Министерството на отбраната.
В този смисъл директорът на Служба „Военна информация” не може да бъде назначен по служебно правоотношение, доколкото в чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за военното разузнаване е предвидено, че заместник-директорите цивилни служители са назначават по трудово правоотношение, то би следвало и за директора на служба „Военна информация”, ако бъде цивилен служител, да се предвиди, че правоотношението му следва да бъде приравнено на трудово.
Предвид на гореизложеното ние сме предложили нова редакция на чл. 23, ал. 3 и допълнение на ал. 4, като ал. 3 се изменя – и предлагаме Вие да разгледате това: „директор на Службата може да бъде военнослужещ с висше военно звание или цивилен служител в случаите, когато длъжността, определена за цивилен служител, той има всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение”.
В ал. 4 в края на изречението да се постави запетая и да се добави, че предложението е внесено от министъра на отбраната – внесено от министъра на отбраната!
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Заместник-министър.
Разбира се, това е на първо четене. Водеща комисия и другата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗАПРЯНОВ: Ние сме я депозирали и писмено, министърът я е изпратил до Вас.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ако не сте я изпратили до водещата комисия, препоръчвам Ви и до нея да бъде изпратена.
Колеги, заповядайте за отношение.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, дами и господа народни представители! Бих искал да кажа, че ние няма да подкрепим предложението, което е направено, по няколко причини.
Първо, в така предложеното изменение на Закона за военна информация считам, че имаме промяна за конкретен човек, което смятаме, че не е правилно. Винаги трябва принципно да се правят промените, още повече в такива важни закони, каквито са свързаните със специализираните служби.
Все пак Служба „Военна информация” е най-старата такава служба с най-много опит и традиции, които са натрупани, смея да твърдя, че е най-добре работещата и към нея трябва много внимателно да подхождаме и да запазим потенциала, капацитета, с който разполагаме в нея.
Както каза и колегата Михов, това положение е съществувало – да бъде и цивилен директорът. Всички знаем, че в периода, в който са били цивилни лицата, очевидно, практиката не е показала, че това е най-доброто решение. Дори и тук, в тази зала стоят хора, които са били вносители на предложението да отпадне текстът цивилен да бъде директор на Служба „Военна информация”. Сега се оказва, че се обръщаме на 180 градуса и искаме отново да бъде записано да бъде военен или цивилен.
Ние от „БСП за България” държим, че той трябва да бъде човек, израснал в тази служба, от кариерата, военен. Важно е да запазим дори доверието, бих казал, на партньорските служби към тази институция в Министерството на отбраната.
С такива промени – иди ми - доди ми, ние всъщност даваме сигнали за несигурност и нестабилност, включително и към тях. Затова ние няма да подкрепим така предложеното изменение на Закона за военна информация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, генерал Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Искам да се присъединя към колегата Цонков, че генералите са малко в българската армия и въоръжените сили и ние трябва да запазим техния статут и тяхната отговорност. Това са малко длъжности, където висшите военни могат да се изявяват в най-висока степен и аз считам, че досега те са го доказали. Затова считам, че не е необходимо да правим в момента тези промени. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря.
Други колеги?
Ако няма, да преминем към гласуване.
Гласуваме Законопроект за допълнение на Закона за военното разузнаване, № 954-01-49, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 16 юли 2019 г., обсъждане на първо гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против – 7, въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към точка трета.
Аз няма какво да добавя.
Колеги, ако Вие имате някаква информация? Няма.
Закривам заседанието.