1. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2019 г.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 63



На 11 септември 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2019 г.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Владимир Тошев.

* * *

ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители – членове на Комисията по отбрана, започваме редовното заседание на Комисията.
На днешното заседание присъстват 17 членове на Комисията, то е законно и може да взема решения.
В заседанието участват: секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет господин Георги Кръстев, от Министерството на отбраната – заместник-министър Атанас Запрянов, началникът на отдел в дирекция „Отбранителна политика“ – господин Орлин Гергов, и държавният експерт в дирекция „Отбранителна политика“ – господин Михаил Найденов.
Добре дошли!
Откривам заседанието.

Дневният ред е обявен предварително и е от две точки:
1. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11 септември 2019 г.
2. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към разглеждане на точка първа от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 г.
Той е изготвен на основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Приет е от Министерския съвет с Решение № 401 от 11 юни 2019 г., предлага се да бъде приет от Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Докладът е разпределен с Разпореждане № 950-01-173 на Председателя на Народното събрание до общо 20 комисии, включително и до Комисията по отбрана.
Докладът разглежда различни аспекти на сигурността, като се отчита и състоянието на отбранителните способности. В синтезиран вид са показани основните направления на работа, постигнатите резултати и трудностите при реализирането на отбранителната политика през 2018 г. Направени са изводи, водещи към определяне на приоритети и направления на главните усилия в отбранителната политика през 2019 г.
За да ни запознае с тази част от Доклада, която е в ресора на Комисията по отбрана, давам думата на секретаря на Съвета по сигурността към Министерския съвет господин Георги Кръстев.
Имате думата, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа – членове на Комисията по отбрана! В изпълнение на т. 3 от Решение № 401 от 11 юли 2019 г. на Министерския съвет представям на Вашето внимание одобрения от правителството по т. 1 от същото решение Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г.
Проектът на доклад е подготвен от работна група, създадена със Заповед № 17 от 8 февруари 2019 г. на министър-председателя в съответствие с разпоредбите на нормативните документи, които господин Тошев посочи – няма да ги изброявам повторно.
В подготовката на Доклада бяха включени представители на всички министерства, на службите за сигурност и за обществен ред, на ведомства, а също така и на Българската академия на науките.
Проектът на доклад е обсъден от Съвета по сигурността към Министерския съвет на заседание на 12 юли 2019 г., на което представителите на Президента на Републиката направиха бележки и конкретни предложения. Те бяха взети предвид в последващата работа при подготовка на Проекта на доклад.
Структурата на Годишния доклад за 2018 г. е съобразена със структурата на Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България и като цяло следва установената традиция за подготовка на този тип документ.
Характерно за Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. е значителното по обем представяне на дейностите и постиженията от първото Българско председателство на Европейския съюз.
При подготовката на Доклада работната група отчете факта, че Народното събрание разглежда и приема внесен от Министерския съвет Годишен доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили, поради което в този доклад сме се старали да бъдем максимално конкретни, стегнати в изказа. Дейностите в такъв синтезиран вид са представени във втория раздел на Доклада.
По отношение на последващите периоди, касаещи тази година и следващи, са направени някои предложения, касаещи изводи от проведените учения за управление при кризи през 2018 г., конкретно учението на НАТО за управление при кризи и в по-голяма степен, тъй като беше по-активно – учението на Европейския съюз за управление при кризи, което беше използвано от наша страна за провеждане и на национално учение за управление при кризи, за което бих искал да изразя тук особена благодарност на Министерството на отбраната и специално към Военна академия за предоставената възможност то да бъде проведено и да постигне, бих казал, едни много високи резултати.
Предлагам с това да приключа представянето и ако има въпроси със заместник-министър Запрянов ще отговорим.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Кръстев.
Колеги, аз предлагам преди да започнем разискванията и дебатите в Комисията, да дам думата и на заместник-министър Запрянов, ако има какво да добави от името на министъра и на Министерството на отбраната. Предполагам, че има.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! По отношение на Доклада за състоянието на националната сигурност през 2018 г., Министерството на отбраната счита, че това е документ, отразяващ обективно състоянието на националната сигурност, проблемите в системата за нейната защита и начините за тяхното преодоляване.
Министерството на отбраната споделя формулираните в Доклада оценки за дейностите, свързани с изпълнението на отбранителната политика през 2018 г., като съответните текстове точно отразяват нейното състояние. Същите изцяло съответстват на съдържанието на вече приетия от Вас Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2018 г.
В документа се потвърждава основният извод за състоянието на отбранителните способности на Българските въоръжени сили по отношение на изпълнението на задачите по мисиите, произтичащи от конституционните задължения за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в национален формат и в рамките на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз.
Коректно са отразени проблемът с високите нива на неокомплектованост с военнослужещи в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, предприетите мерки за повишаване на мотивацията на военнослужещите, както и анализът на основните усилия, свързани с изпълнението на мисиите на въоръжените сили и отбрана в подкрепа на международния мир и сигурност и принос към националната сигурност в мирно време.
До края на настоящата година Министерството на отбраната остава приоритетно ангажирано със следните основни дейности в областта на националната сигурност, а именно провеждането на прегледа на отбраната като част от стратегическия преглед на системата за защита на националната сигурност и стратегическия преглед на отбраната, и в резултат на това разработването на дългосрочната програма за развитие на отбранителните способности на Българските въоръжени сили до 2032 г.; реализация на приоритетни инвестиционни проекти и реализация на ефективен пакет от мерки за задържане на служба на подготвен и мотивиран състав във Въоръжените сили.
Използвам случая да благодаря на господин Кръстев за ефективното ръководство и сътрудничество с Министерството на отбраната и за създадената организация, за да се изготви Докладът за състоянието на националната сигурност през 2018 г. и да се хармонизира, както казах, напълно с оценките в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря и аз от името на колегите от Комисията, господин Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за становища, мнения, въпроси, критики, похвали.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър и господин секретар на Съвета за национална сигурност към Министерския съвет, уважаеми колеги от Комисията! Ще бъда съвсем кратък в изказването.
Първо, по заглавието на Доклада за състоянието на националната сигурност в България, никъде не прочетох накрая какво е състоянието, като извод. Видях констатации, прочетох какви са проблемите не само в областта на отбраната, енергетиката, социалната сфера и така нататък. Така и не разбрах сега състоянието на националната сигурност в България удовлетворително ли е, не е ли удовлетворително, какво е, как е, на какво ниво се намира? Все пак този доклад трябва да има някакъв извод накрая, да знаем къде се намираме и към какво ще се стремим.
Второто, което ми прави впечатление, както и миналите години съм го правил като забележка, е, че Докладът всъщност е компилация от докладите и материалите на отделните министерства, като някак си дори свързването помежду им, в това число и стилистично, не ми се връзва, за да бъде един органичен документ, изготвен на едно и също място.
Конкретно за състоянието на националната сигурност в областта на отбраната, въпросът, който имам, може би ще Ви прозвучи малко комично, но след като имаме констатацията, че частично може да изпълняваме конституционното задължение по гарантиране на националната сигурност, ме интересува в коя част частично не можем да ги изпълняваме? Така стоят нещата и по този начин звучи. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря на господин Ерменков.
Въпросите са сериозни, ние сме отговорна Комисия, съставена от сериозни членове на Народното събрание и загрижени за националната сигурност, затова предлагам да не обобщаваме няколко изказвания, директно да давам думата за отговор на хората, към които са отправени.
Господин Кръстев, заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Тошев.
От няколко години се опитваме чрез мотото в Доклада да дадем каква е оценката за сигурността. В случая то е икономическа и финансова стабилност, социално ориентирана политика, успешно лидерство в Европейския съюз, преодоляване на геополитически предизвикателства, тоест оценяваме националната сигурност, предлагаме Народното събрание с приемането на решението да бъде оценена по този начин.
Действително би могло да се помисли да я възприемем, казвам ние – екипът, който подготви Доклада, който от години е в достатъчно стабилно състояние като численост и като представителство, преди да приемем като задължителни препоръките, които се дават в постоянните комисии на Народното събрание и в пленарната зала, когато са обсъжданията. В този смисъл ще направим усилия, например на една страница или две, без да се ограничаваме, разбира се, но и без да се разпростираме, да дадем това, което господин Ерменков предлага, да го има като оценка дори и по отделните направления, които са се проявили през годината, за която се отнася Докладът.
Приемам, бих казал, и частично забележките по отношение на звученето на Доклада – стилистично, общо. Не бих казал, че той е просто компилация, защото текстовете, които представят отделните институции, се разпределят по раздели, подраздели, преглеждат се няколко пъти и наистина Докладът не представлява просто отчет на отделните ведомства. Всеки път, когато го прочитам за отделна комисия обаче виждам, че би могло да бъде по-добре и като използване на граматическите времена, така че приемам бележката. Ще се постараем следващият доклад да звучи още по-добре. Все пак, бих казал, че Докладът за 2018 г. е по-добър от този за 2017 г., включително и по тези показатели. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Господин Заместник-министър, Вие ще добавите ли нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗАПРЯНОВ: Уважаеми господин Председател, въпросът, който беше зададен, го разисквахме и когато приемахме Доклада за състоянието на отбраната. Той е сериозен от гледна точка на това: две са причините – тогава министърът и генерал Боцев, ако си спомняте, също отговаряха на този въпрос.
Първата причина е окомплектоването. За някои формирования некомплектът е доста висок. Имахме към онова време и над 35% некомплект отделни батальони, отделни формирования, което не позволява при тяхното привеждане от мирно във военно положение да изпълнят в пълен обем бойните си задачи. Трябва да бъде извършено доокомплектоване, мобилизация и след това да разчитаме на техните способности.
Втората причина, тогава докладвахме, това е състоянието на въоръжението и техниката, особено в областта на Военновъздушните сили. Усилията, които полагаме, знаете, и за поддържане на МиГ-29 и на СУ-25, са в тази посока. Има петнадесет МиГ-29, но никога не сме имали и петнадесетте – оперативни. Същото се оказва и със самолетите СУ-25. Тоест, такова е състоянието не само на авиационната техника.
Ние увеличихме инвестициите в ремонта на танковете в Търговище, по същата причина и на друга бойна техника. Тоест, когато ние говорим за ограничение да изпълним в пълен обем задълженията, разчитаме преди всичко на мобилизация и доокомплектоване, защото няма как да възстановим в мирно време некомплекта. Това е причината.
Надявам се тенденцията на намаляване на некомплекта да бъде положителна, както се е установила и също така да имаме възможност или да модернизираме армията – да подменим старата техника с нова, или да подобрим техническото състояние на тази, която я имаме.
Това са причините. Те дълги години вече са основни причини, които спъват издигането на боеспособността на Българската армия. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Господин Ерменков?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само по отношение на това, което господин Кръстев каза, че тази година Докладът е стилистично по-добър от миналата. Безусловно е така.
Господин Кръстев, има още много да се желае, това го знаете и Вие.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Колеги, друг, който желае да вземе отношение?
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Кръстев!
Бих искал и аз да изкажа нашата позиция по отношение на Доклада за състоянието на националната сигурност през 2018 г., като започна, разбира се, с това, че ние няма как да подкрепим така представения ни доклад и ще гласуваме „против“ по простата причина, че говорейки за състоянието на националната сигурност във всички сектори на държавата – не само за отбраната, която в момента сме се събрали да дискутираме, е на критично ниво, според нашата парламентарна група, поради много причини.
Един пример ще Ви дам, който беше сериозен пробив за националната сигурност – сривът на Търговския регистър миналата година. Неминуемо той е свързан с функционирането на цялата държава, включително има и връзка, разбира се, с функционирането на системата на отбраната, ако щете.
Не можем да се съгласим и с констатацията, че дори с ограничения, ние можем да си изпълняваме нашите конституционно заложени задължения за защита на териториалната цялост и гарантиране на независимост на страната, защото, цитирайки от Доклада: „некомплектът 2017 г. е в размер на 5694 души. В края на 2018 г. те са 5675 души“, тоест 21 души по-малко.
Не виждам това да е голяма промяна, при положение че в сектор „Отбрана“ конкретно, Вие правите вече промени в порядъка на две години и половина, и повече дори, вече отиват към три. Има управленска програма, приоритети специално в отбраната и отбранителната политика, и виждаме, че проблемът с некомплекта продължава все така. Дори тук ще изтъкна и още нещо, за което в последните, между другото, няколко месеца се писа от различни експерти, алармира се този проблем – недостигът на офицери за Българската армия. И той е пряко свързан с некомплекта, който съществува.
Сами тук сте констатирали остарялото въоръжение и техника. Обръщам внимание на мисия „Отбрана“, която всички разбираме, че е приоритетна. Бих искал да попитам: как всъщност ние осъществяваме всички политики, мерки, гарантираме изпълнението на мисия „Отбрана“, когато, първо, имаме некомплект в такъв голям размер, който е свързан и с некомплект на отделните формирования по видовете въоръжени сили?
Също така сте посочили, че имаме голям проблем с радиолокационната техника, която много трудно работи, с огромни ограничения, системата на противовъздушната отбрана е без резервни части и почти не работи. И ако се наложи – анализираната стратегическа среда за сигурност показва, има индикации, че може да се повиши напрежението в близки до нас региони, ние как ще гарантираме всъщност нашата независимост и защита на териториалната цялост? Завърших. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря.
Господин Заместник-министър, желаете ли да вземете отношение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Аз неслучайно на първия въпрос, на който отговорих, подчертах, че ние оценяваме мирновременното състояние на въоръжените ни сили в рамките на действащото законодателство. Ако има заплаха, ние ще попълним на сто процента военните формирования. Ние ще извършим мобилизация. Във Военното окръжие във всички вакантни длъжности сега, в нашите въоръжени сили, има записани запасни. И ако Вие въведете извънредно или военно положение, ние задължително ще извикаме тези запасни в състава на армията и ще я попълним. Сега не можем да правим това под формата на запас, за което стана дума. Така че, когато говорим за бойните способности, имаме предвид мирновременното състояние.
Второ, когато говорим за функция „Отбрана“, НАТО има отбранителен план за България. Ние знаем какви съединения, части, авиация и други въоръжени сили на коалицията ще дойдат в България. Така че териториалната цялост се гарантира по отношение на колективната отбрана на 100% – това мога да кажа. И президентът като отиде на срещата на високо равнище в Лондон през месец декември, това ще се каже. Тоест отбранителните способности в коалиционен формат не са проблем.
Проблемът ни е мирновременното състояние на Въоръжените сили и тяхната боеспособност и справедливо са казани: некомплектът, влиянието. Това е процес, който от началото на годината, смятаме и така сме докладвали и в други заседания, че засега набираме повече отколкото излизат. Това е резултат от политиката на увеличение на заплатите на военнослужещите в две поредни години. Надяваме се, че ще ни подкрепите и за следващата година, защото ако не решим проблема с конкуренцията на пазара на труда, няма как да станем атрактивни.
Затова ефектите на политиката от Програмата на правителството тази година се чувстват, но трябва да запазим тенденцията и да реализираме тази програма. В нея е записано, че 30% трябва да увеличим възнагражденията за мандата на това правителство. Не са обаче само възнагражденията, има и други причини. Например, Вие знаете, че сержантският и войнишкият състав е регионално ангажиран, тоест част от Въоръжените ни сили са дислоцирани в региони като Карлово и Казанлък, където демографският анализ показва, че няма човешки потенциал, за да бъде привлечен в тези съединени части. Затова сега министърът е поставил задача в прегледа, включително да анализираме дислокацията на нашите съединени части от гледна точка не само на отбранителните изисквания, но и от гледна точка на човешкия ресурс.
Предстоят ни много сложни анализи и ние ще Ви представим „Програма 2020“ – тогава този разговор ще бъде много по-конкретен. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, от опит знам, че в Комисията винаги обсъждаме въпросите за Въоръжените сили и за националната сигурност много отговорно и конструктивно. Мисля, че разбрахме добре господин заместник-министъра.
Считам, че когато започнем да дебатираме резултатите от Стратегическия преглед, когато започнем да дебатираме въпросите за бюджета за 2020 г., ще подходим също така отговорно, защото не само заплатите са движещият фактор, както подчерта и заместник-министър Запрянов, но ние трябва да погледнем и за социалните компенсации, които военнослужещите трябва да получат в резултат на изключително различния от останалите граждани на България труд, който полагат. Трябва да имаме и предвид, че в армията се прави всичко възможно не само за самите модернизационни проекти, които са на светло и са видими, разгласени, а и всички останали модернизации, за да направим условията за труд и условията за работа на военнослужещите от всички категории привлекателни.
Господин Вангелов заяви желание за изказване.
Заповядайте.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми представители на изпълнителната власт. Мисля, че за поредна година виждаме обективно написан Доклад, но към тази оценка, че е обективно написан, искам да добавя и че е много коректно поднесена информацията за състоянието на националната ни сигурност. Под коректно разбирам, че не само положителните тенденции в развитието на държавата са дадени, но и всички негативни процеси – нищо не е спестено и нищо не е заметено и под килима. Който го е чел вижда, че е едно голямо достойнство на този доклад.
Естествено, че в него има оценка за състоянието. Ние не винаги под оценка трябва да разбираме, в която накрая да пише: оценяваме сигурността като „средна“, „много добра“, „слаба“, „отлична“, „три на релси“ и така нататък. Има някои неща, които, ако се прочетат внимателно, самите те съдържат в себе си оценката. Например, „макроикономическите показатели на България са в много добро състояние“, като изводът от това е, че състоянието на националната ни сигурност не е заплашено по тази линия.
Например, „брутният вътрешен продукт достигна рекордна стойност от 107 милиарда лева, който никога не е достиган от 10 ноември насам, пък и преди това“.
„Съотношението на външния дълг към брутния вътрешен продукт намалява и прогнозата е да продължи да намалява“ – забравих да кажа, че прогнозата за брутния вътрешен продукт е, че ще продължи да расте, докато съотношението външен дълг към брутен вътрешен продукт намалява и ще продължи да намалява.
Следващ елемент на национална сигурност е минималната инфлация. Тя е дори, както казват икономистите, в рамките на един-два процента, които са здравословни и са индикатор за много добре функционираща икономика, защото нулева инфлация и дефлация – тогава трябва истински да се плашим, ако имаме нулева инфлация или дефлация.
Друго: „рекордно ниска безработица“. Има ли връзка с националната ни сигурност това нещо? (Реплики и възгласи.) Момент, много бързате.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Колеги, моля Ви малко по-спокойно да изслушваме изказващите се.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Това го пише в Доклада и аз се изказвам по Доклада. Очаквам това от всички.
„Ръст на доходите в частния сектор“. Има ли ръст на доходите в частния сектор? Тук не виждам някой да го отрече дори и ръстът на минималната работна заплата.
„Растящо потребление и растящи спестявания на граждани и фирми“ – хайде, фирмите да оставим настрана. Растящи спестявания на гражданите. Едно обедняващо население трудно може да спестява.
„Трайно намалява и делът на необслужваните кредити“.
„Увеличават се доходите в цялата администрация“ – тук примерите са много, защото преди малко споменах честния сектор. Увеличават се заплатите и в полиция, и в армия, и на служителите в затворите, да не говорим пък за учителите. Това са огромни съсловия от нашето общество – държавният сектор, частният е отделно, и тъй като все пак сме в Комисия по отбрана, пък тя има много важно значение за националната сигурност, най-после стартира модернизацията на Българската армия. Проектите са гласувани и предстои да се реализират в следващите години – да се гласуват и реализират и трите проекта.
Примери за това, че не са спестени негативите е точно демографският проблем. Ами в сферата на дейност на нашата комисия съвсем откровено е казано на всички, публично е заявено, че спешно трябва да ремонтираме радарните системи на зенитно-ракетните комплекси, така че тези неща – да, но има и още изброени. Аз само ги маркирам, за да покажа, че наистина Докладът е обективен и коректен.
Пак свързано с нашата национална сигурност – отношенията със съседите. Очевиден напредък! И то с всички съседи, можем да говорим по държави, ако искате.
Интеграцията на Западните Балкани, Европредседателството, тези неща също не бива да се пропускат. Това е среда на сигурност на България. И дали България е защитена от евентуалните заплахи, в доклада е ясно очертано а какво става въпрос.
Освен демографските процеси, като минуси и като проблем, който е посочен и то много добре, изчерпателно, всъщност не са спестени и проблеми с корупционни практики и така нататък.
Аз, завършвайки, само бих се обърнал най-уважително към колегите от опозицията, че тяхната опозиционност няма да пострада, ако признаят положителните неща и това, че българската национална сигурност е солидно гарантирана, и че България се развива добре, което има връзка с националната й сигурност и аз бих гласувал, ако бях на Ваше място, за този доклад и не заради друго, а просто защото е обективен. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря на господин Вангелов.
Понеже не долових въпрос или критики към същността на Доклада и неговата форма, но все пак дочух възражения, нека сега да бъдат изказани на микрофон.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Реплика имам да направя.
Аз няма да казвам за нашата опозиционност, само ще посъветвам господин Вангелов да прочете „Анализ за състоянието на социално-икономическото развитие на България“ от април месец тази година, приет на Министерски съвет и тогава ще си поговорим, а Вие утре ще чуете нашата оценка, в сравнение и с този анализ. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Още две реплики, ако има.
Заповядайте, господин Генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми Заместник-министър! Аз като чух хвалебственото слово на колегата Вангелов, имах чувството, че живея в някаква бананова република, наистина. Това, че все се увеличават, увеличават – с 10 стотинки, с 5 лева, с 10 лева, с колко лева се увеличават? Всичко се увеличава, да, но това не значи, че живеят добре. Те, както се увеличават с това темпо на увеличение, ни вкарва някъде в следващите години от бъдещето, където, както и за Програмата 2020. И колкото и програми да направим, ние нямаме пари. България няма ресурс, за да си изпълнява програмите. И това го чуваме от дълги, дълги години. Вие явно не ходите сред хората и не знаете за какво става въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Трета реплика? Няма.
Преди да дам думата за дуплика на господин Вангелов, искам, колеги, да Ви помоля – нека да се върнем на високото, сериозно равнище на коментари по Доклада за национална сигурност.
Господин Вангелов, имате думата за дуплика, ако желаете.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: На господин Ерменков искам да кажа, че съм прочел много внимателно Доклада. Да, по регионите, но кои региони са в лошо състояние, кои са в задоволително, кои – в много добро, това съм го прочел, но именно имайки предвид, че Вие ще изтъкнете точно това, реших, че аз пък трябва да покажа положителните неща, именно за да се получи този баланс.
Не може, само защото човек трябва да е опозиционен, да говори само негативи. Пък относно генерал Милев и това, което той казва.
Живея напълно сред хората. Семейството ми е най-обикновено, не е от знатен партиен произход. Не сме имали партийни членове и така нататък. С 200 лв. пенсии са родителите ми. Един апартамент имат от времето на социализма, който го изплащаха почти до 1992 г. Напълно реален живот живея и знам много добре как се чувстват хората, какви доходи имат и как възприемат действителността.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Вангелов.
Колеги, едно от най-големите достижения на демокрацията е свободата на словото. Всеки от Вас може да коментира в какъвто аспект иска темата, която е точка от дневния ни ред, но аз си мисля, че все пак трябва да се концентрираме тук, в тази зала, по аспектите на отбраната и въоръжените сили. Разбира се, имате право да коментирате и останалите теми, които в този 223-страничен доклад са изписани.
Нека общите коментари да ги оставим може би утре за в залата, ако е необходимо. Благодаря Ви за разбирането.
Други желаещи да се изкажат? (Реплики.)
За баланса – господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Заместник-министър, колеги! Аз реших да се изкажа, защото тук колегата от БСП каза, че „да де, но ние няма да подкрепим Доклада“.
Ако е за бюджета на държавата, естествено, че по чисто политически причини – и аз, винаги сме гласували обратно, неподкрепа, но Докладът за националната сигурност, както и Докладът за отбраната не са въобще такива документи и аз затова се замислих: защо, примерно, казвате, че няма да го подкрепите? Може да има няколко „въздържали се“, да речем. Все пак става въпрос за националната сигурност на държавата ни. Не може всичко да е черно!
И аз искам да Ви обърна внимание върху нещо. Аз един-два пъти съм го споменавал, сега ще го кажа пак.
Кой пише Доклада за националната сигурност? Заместник-министър Запрянов ли? Кръстев? Ей, тези двамата отзад и още не знам колко души са около тях, примерно. Тоест, администрацията пише Доклада. Те могат да слагат нюансите, политическото ръководство, Кръстев, Министерският съвет, колеги, няма да кажат точно така, че ни заплашва Съветския съюз, а ще кажат, че може би ни заплашва или да добавят някакви нюанси. Това могат да направят те и сега, ако ги питате тези двамата колеги, понеже ги познавам и двамата, имало ли е натиск върху тях да пишат тези формулировки с колегите си от екипа, сигурен съм, че ще Ви кажат: „Не!“, защото съм участвал в тези работи.
Тоест, и Вие да дойдете на власт, Вие ще напишете същия доклад или ще промените изводите накрая, без да са съгласни и те ли? Съмнявам се. Тоест, ще стигнете до същото нещо. Затова ми се струваше нелогично като каза колегата така смело: „ние твърдо няма да подкрепим Доклада“.
И втората забележка – да, отбраната е много важно нещо. Тук Вангелов и за икономика говори, и за отбрана. Докладът е доста просторен, аз бих го съкратил малко този доклад, но това е друга тема. Все едно, казани са вътре и положителни, и отрицателни неща.
Сигурността на държавата, националната сигурност не е само отбрана. Даже отбраната в последно време, забележете, тя като че ли помага за националната сигурност. Да, по теория, по правило в основата са те.
Най-големият проблем на Европа не е нападението от Русия, от Съединените американски щати, от Китай или от някой си друг. Това са емигрантите, примерно. В Доклада има такива неща. Тоест, закачката тук, че били „недокомплект пет хиляди, пък Вие нищо не направихте, а с 20 са по-малко“, това е несериозно! Аз не съм сигурен, че и този некомплект може не трябва да го има даже. Може би числеността на армията в момента трябва да бъде по-малка.
Там има едно число, предполагам, че сте го видели като сте чели Доклада, в края на 2018 г. България е 7 милиона 39 човека! Може би армията ни още малко трябва да се свие. Много внимателно трябва да се казват тези неща в подкрепа на това, че Докладът не е обективен, трябва да се внимава.
Излишно е да казвам, че ние ще подкрепим Доклада и не само заради това, което казах досега, а защото никой няма да напише по-добър доклад. Може би е трябвало да има някакви други изводи. И аз четох изводите също. Да де, но аз също съм писал изводи и съм помагал в това. Много е трудно да пишеш политически извод. Все някъде някого засягаш от големите. Ние трябва да се съобразяваме. Не сме най-голямата сила дори тук, в региона, но все едно, и завършвам с това и Вие от опозицията би трябвало да го признаете – България е едно от най-сигурните места за живеене. Колко сме богати, колко сме бедни, колко бил периодът назад, колко Вие от БСП сте виновни и другите преди нас, които са управлявали, пък ние направили труден старт, затова така бавно върви… Може да бъде направен много голям разказ по картинка, но все едно – в момента ние сме едно от най-сигурните места.
Погледнете само какво става в Гърция в момента! Те са заринати! Бяха пет хиляди, сега са над десет хиляди тези мигранти! Това е големият проблем! А у нас не се усеща дори! Да не припомням БСП какво направихте с онова прословуто постановление – никой да не влиза в държавата, защото ние сме против, когато направихме нещо за кметовете, за да им кажем какво да направят, ако все пак влязат мигранти на наша територия.
Опитвам се да го кажа като погледна по-отвисоко и да намеря някакво смирение у всички, не че ще Ви принудя или ще Ви помоля, искам или очаквам, но когато говорим за доклад за национална сигурност, би трябвало да отчитаме всичко, а не така – тяснопартийно и „Ние сме против!“.
Сигурен съм, че намирате и Вие в себе си, четейки самостоятелно, доста положителни неща. И това ни е основанието и на нас, освен че сме управляваща партия, да подкрепим един такъв доклад, който няма да се различава много от един доклад, който бъде направен от следващите управляващи, без значение кои ще са те. Завършвам с това.
Поздравления за тези, които са го правили! Още един път благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Радев.
Заповядайте за реплика.
КОЛЬО МИЛЕВ: Една приятелска реплика.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Радев, аз съм убеден, че следващият доклад ще бъде много по-добър в следващата година. И ще Ви кажа защо – защото Вие преди малко казахте, че това не е да приемем държавния бюджет, за да гласувате „Против“. Не, точно с приемането на държавния бюджет, тъй като той дава голямо отражение за националната сигурност, ние ще искаме увеличаване на бюджета на армията и това, което наистина заслужава армията. Не само увеличението от 30% заплащане, а и другите социални неща, всичко, което е необходимо за българския войник и за българската армия.
И тогава, когато ние настояваме в този бюджет да влязат тези параметри, да влязат тези суми и ако Вие тогава, като управляващи сте съгласни с нас и приемете нашите предложения по бюджета, смятам, че следващият доклад ще бъде много, много по-добър. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Може би по-следващият… (Шум и реплики.)
Втора реплика има ли?
Аз не мисля, че това беше реплика. Това беше коментар, така че…
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Добре, само две изречения по въпроса за бюджета.
Така е, но не е въпросът дали ще увеличим бюджета на армията. Аз го казах за хората, но за бюджета е горе-долу същата работа.
Въпросът е за какво ще изхарчим парите. И Вангелов каза някои неща. Ако искате да ги повтаряме, но няма смисъл да връщам картинката назад. За какво се харчеха парите за армията – над 2 млрд. 900 млн. лв. по времето на Станишев? Съжалявам, че го казвам, но ме принуждавате сега! И как ние ги харчим сега, когато са много по-малко!
Въпросът е: за какво точно? За бойни средства, там, където трябват? Това е втората стъпка. Първата е – да, нека да се увеличат. И ние го правим. И Вие ще го направите, ако сте на нашето място, с двата процента, така че бюджетът е в основата на националната сигурност, аз съм съгласен с това. Гласувайте, но недейте да притискате управляващите. Това е редовна хватка, и ние ще го направим сигурно: „Дайте да дадете повече!“. Дайте да дадем, но образованието е първият приоритет на държавата. Ще започнете да говорите за демография, за нещо друго. И ние внимаваме къде даваме парите, въпреки че, завършвам с това, и аз лично съм изненадан – правителството така завъртя нещата, че от шести или седми, защото съм участвал, когато я правихме програмата, даже да не беше и осми приоритет сигурността, го избутахме и стигна почти след образованието, втори! Това също трябва да го отчетете! Благодаря.
ПРЕДС. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря на господин Радев и на колегите.
Други изказвания има ли?
Аз мисля, че колегите от медиите ще направят един извод, че всеки доклад е все по-добър, което означава, че и националната ни сигурност става все по-добра, за което заслуга има Народното събрание и ние като комисия към него също имаме основна заслуга за това!
Колеги, ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване.
Моля да гласувате за приемане от Комисията на Проекта за решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., моля да гласува.
Гласували: за – 11, против – 5, въздържал се – 1.
С това гласуване Докладът е приет от Комисията и ще бъде предложено в залата да бъде приет и от Народното събрание.
Приключихме работата си по първата точка от дневния ред.
Благодарим на господин Кръстев, на господин Запрянов и на техните сътрудници за участието.

Колеги, преминаваме към точка:
РАЗНИ.
Имам само две съобщения, които са важни: първо, както вече всички са информирани, на 19 и 20 септември 2019 г., делегация на Министерството на отбраната ще посети Република Македония и ще отдаде почит на връх Каймакчалан към паметта и подвига на стотиците български воини, загинали през Първата световна война в една от най-великите битки за обединяването на България.
За участие в църковно-военната церемония и съпътстващите мероприятия министърът на отбраната е поканил членовете на Комисията ни. Това, което засега се знае, че пътуването в Гърция ще бъде на 19 септември 2019 г. и се организира самостоятелно от народните представители с личен автомобил или автомобил на Народното събрание.
Министерството на отбраната организира настаняването в хотели, което също е за собствена сметка и изготвя обща програма, която ще ни бъде предоставена всеки момент.
Моля желаещите да посетят Каймакчалан, да предоставят информация най-късно до утре в Секретариата на Комисията, за да се предприемат необходимите действия и съгласувания с Министерството на отбраната и Министерство на външните работи. Щом програмата ни бъде изпратена, надявам се до края на деня в петък, да са налице и административните указания за участието, които също ще ни бъдат изпратени.
Второто съобщение е свързано с изнесено заседание на Комисията по отбрана в Долна Митрополия във Висшето военно-въздушно училище „Георги Бенковски“, което е предвидено засега на 7 и 8 октомври 2019 г., понеделник и вторник.
Това е предварителна информация и с процеса на организацията членовете на Комисията ще бъдат запознати подробно.
Някой да желае да допълни нещо по тази точка? Няма.


Поради изчерпване на дневния ред – закривам заседанието. Благодаря Ви.