1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 79


На 4 юни 2020 г., в Народното събрание, площад „Княз Александър I“, № 1, зала 232, от 14,30 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,43 ч. и се ръководи от господин Константин Попов – председател на Комисията по отбрана.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по отбрана.
Запознати сте с дневния ред, който включва две точки:
1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – единодушно, против и въздържал се – няма.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА ПО АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА ОТБРАНА СЪГЛАСНО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Гости от Министерството на отбраната са: Красимир Каракачанов – министър, Атанас Запрянов – заместник-министър, Анатолий Величков – заместник-министър, адмирал Емил Ефтимов – началник на отбраната, Антон Ластарджиев – постоянен секретар, Илия Налбантов – началник на политическия кабинет, и Ваня Деневска – парламентарен секретар.
Започваме по групи, така както е указано в Правилника.
От ГЕРБ – заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър, господа заместник-министри, господин Адмирал и членове на кабинета! Искам да поставя, господин Министър, един въпрос, който, поне аз не си спомням от дългогодишния си вече стаж, който имам в Комисията, да сме го коментирали на какъвто и да е вид контрол. Това е въпросът с военните окръжия.
Повдигам го, не само че не е коментиран досега, а че имам един конкретен казус във Видинска област – не е сериозен, разбира се, обаче за колегите, които не са ангажирани, които не сме повдигали този въпрос, искам, първо, да кажа, че службата под различни наименования и реорганизации през месец септември навършва 140 години. Още Княз Батенберг 1880 г., месец септември, нали така, не бъркам нещо, подписва указ за нейното създаване.
Второ, тя е структура, която е част от въоръжените сили и е пряко подчинена на Вас, господин Министър.
И, трето, искам да акцентирам в развитието на въпроса си и да обясня защо го задавам. Наредбата, по която работи, тя има няколко вида задачи. Най-важното и най-актуалното, което касае цялата армия, е, че една основна задача на военните окръжия и на техните служители – униформени и цивилни, е да пропагандират и да популяризират военната професия и да направят всичко възможно да набират кадри – един въпрос, който ние го коментираме и извън блицконтрола по всякава тема, и по всякаква възможност.
Второто е, че тя има, аз поне така ги класифицирам, дългосрочни задачи: да води военния отчет; да следи за военноотчетните документи; да ги съхранява и попълва; да поддържа и съхранява регистъра, който е необходим за мобилизационното, и за мирното поддържане на въоръжените ни сили и нещо, което е изключително важно като постоянно действаща задача или задачи, това е военният отчет и подготовка на гражданите и най-важното, особено в такъв напрегнат момент, както го отчетохте миналата седмица по Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за миналата година, да проверява, подготвя и поддържа техниката от селското стопанство, и от икономиката, която подлежи на мобилизация.
В тази връзка искам да Ви попитам: какво е Вашето мнение и как в момента военните окръжия изпълняват задачите си? Защото ние – лично в Северозападна България знаем, че от три години, мисля, те са директно подчинени на Централното военно окръжие, преди това бяхме регионални звена, но чест и почитание на хората, които служат във Видин във Военното окръжие, обаче мой приятел, който е резервист, един от малкото в България, ме попита какво става, защото знае, че съм и в Комисията, и бивш военен. Казва: „Какво става? От година и половина не са ме питали жив ли съм, болен ли съм, коронавирус имам ли, нямам ли?“. Задавам Ви въпроса малко по-шеговито, Вие ме разбрахте правилно. Конкретен човек за себе си питаше.
След това попитах хора, които имат тежка техника и в строителството, и в селското стопанство. Оказа се, че те знаят, че се водят в някакви регистри, в някакви отчети, но също не са безпокоени, камо ли да са търсени за някакви отчети, за някакви проверки от много години насам.
Така че, това ми е въпросът, господин Министър. Извинявайте за дългия увод. Аз знам, че Вие и Вашият екип сте добре подготвени, но трябва да се аргументирам защо питам. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Тошев.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, уважаеми господин Тошев, уважаеми колеги! Радвам се да се видим след няколкомесечно прекъсване заради коронавируса. Така много по-добре можем да провеждаме заседанията на Комисията и блицконтрола, отколкото виртуално, така че ще пристъпя към първия въпрос.
Военните окръжия действително са важна структура, макар че в годините след премахването на наборната военна служба част от ангажиментите им отпаднаха и като че ли те някак си се потопиха в общия фон на армията. Тоест достъпът им с гражданите като ангажимент намаля, а иначе за военния отчет и по отношение на кадровите военнослужещи, това е така да се каже, едни от най-основните им задължения.
По отношение на пропагандирането и отиването на военнослужещи като кадрови военнослужещи. Лично аз това го смятам за може би най-важното им задължение. Макар че те имат още доста такива. Малко на самотек бяха нещата в това отношение. Защо? – Защото имаше шефове на военни окръжия в дадени региони, които са активни, обикалят, провеждат беседи, провеждат лектории, поемат, организират часовете по военно обучение. Тоест присъстват и са много по-активни, докато на други места някак си го възприемат като задължение, което малко или много е формално. Смятат, че с разлепването на пет плаката или нещо друго или някой друг пропаганден материал, работата е свършена. Това казвам, че беше допреди две години.
Кампанията „Бъди войник“, в която участваше цялата Българска армия – и с техника, и с пòкази и така нататък, всъщност в съответните гарнизони, където се провеждаха тези мероприятия, падна като основа на военните окръжия. Тогава се направи ясната равносметка къде, в кои военни окръжия работата е активна и се върши, както се казва, от сърце, къде се върши формално. Ние сме си направили съответните изводи.
Разбира се, лесно можем да правим забележки за едно или за друго, основният проблем обаче, който стои пред военните окръжия, той е с материалната база. Не че липсва, а с това, че до голяма степен е амортизирана. Тъй като, знаете, години наред съкращения, съкращения, включително 2010 г. – 40% съкращение на бюджета, средствата, които не достигат се пренасочват към по-необходими ремонти, СМР-та и така нататък. затова сме свидетели всъщност буквално от първия ден, от който нашият екип започна работа, това, което ни направи впечатление, е, че военните окръжия са в лошо състояние като сграден фонд. Отпускани са малко пари за ремонти, текущи ремонти, на други места години наред не са отпускани.
Видяхте, пак в Северозападна България, във Враца инцидентът с този покрив. Въпреки че тази сграда е оценена като сграда, която не е за непосредствен, спешен ремонт. Тоест по преценките за това, какво трябва да се отделя за военното окръжие, е можело още да се изкара. Има други места, в които средствата, които са необходими, са много повече от това, което ние можем да отделим. Примерно за Военното окръжие в Плевен са необходими около 460 хил. лв., а ние можем да им отпуснем около 60 и малко, за да започнем с ремонта на сградата от покрива, и оттам вече в следващите години да се търсят допълнителни средства.
Всъщност това е големият проблем. Не казвам, че са били пренебрегвани, но на фона на общия недоимък на финансови средства допреди няколко години, там са се правили икономиите, за да бъдат пренасочвани на други места.
Бъркам ли, господин Генерал?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Не.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Точният брой на сградите на военни окръжия, които сме ремонтирали, аз не мога да ги спомена точно, просто ще сбъркам с цифрата. Може би генерал Запрянов ще каже.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Не говорим за цифри, а за политика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Та, политиката ни е да се опитаме да възстановим сградния фонд и да им вдъхнем убеждението и увереността, че да служиш във военното окръжие не е девета глуха, както някои от колегите го възприемат.
Заповядайте, господин Генерал.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Тъй като Вие поставихте въпрос за отчета, аз няма да говоря политически, министърът тук разясни. Ако човекът, който Ви се е обадил, е доброволен резервист, това означава, че той има договор с поделението, в което е приписан, така че отношение към неговия отчет има не само Окръжието, а и самото поделение. Той трябва да поучава една заплата, ако в договора е приел, че може да бъде изпратен на мисия, трябва да получи две заплати. Така че, ако той не е търсен, всъщност най-вероятно няма статут на доброволен резервист. Ако ми кажете имена, мога да проверя и да Ви дам допълнителна информация. Но поради финансовата ангажираност на Министерството на отбраната с 300 души, които са доброволни резервисти, те ежегодно получават това, което законът е предписал за това, че се водят доброволен резерв.
Съгласно закона, те могат да бъдат викани на обучение. Ако него не са го викали една или две години, всъщност законът е предписал срока, на който те могат да бъдат извиквани на обучение, така че в рамките на три години трябва да го извикат на обучение.
По отношение на техниката-резерв. Ако техниката, за която Вие сте беседвали и говорили, е със същия статут на техника-резерв, това значи, че фирмите трябва да бъдат надлежно уведомени от Военното окръжие кои типове техника към кои формирования е приписана като техника-резерв и това да е отново споразумение и връзка между собственика на техника от националното стопанство – Военното окръжие. Ако е техника-запас, може те да я водят в регистър, но не е необходимо да се поддържа връзка със собствениците.
Законът е предвидил, ако ние в мирно време използваме техниката-резерв, подобно на доброволния резервист имаме договор със съответния собственик и също заплащаме това използване. Това е по отношение на отчета.
Като политика министърът в неговите указания за прегледа е възложил на всички нас – двамата зам.-министри, началника на отбраната, постоянния секретар да прегледаме и структурата, и състава на Военното окръжие и мобилизационната готовност на страната. На предното заседание аз Ви информирах по отношение на статуса на Прегледа и това, което касае мобилизацията.
Завършвам с това, че мобилизацията е цяла глава от Закона за отбраната и въоръжените сили и Централното военно окръжие съществува на базата на това законодателство. Ако някой има тълкувание за промени извън законодателството, значи не е наясно с ролята, мястото на Военното окръжие, неговите функции и задачи, които са определени със законите, които Вие сте одобрили. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Заповядайте, господин Тошев, за реплика.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря за отговорите. Бяхте изчерпателни.
Аз искам да конкретизирам някои неща. Първо, по принцип за политиките и за значението на военните окръжия. Между другото, ще спомена нещо, конкретно и с имена ще спомена. Само името на фирмата няма да кажа, защото ще изпрати човек, ще Ви кажа сега защо.
По принцип една малка армия с изключително важни военни окръжия – не знам как трябва да се каже, Швейцария, при тях, общо взето, военните окръжия имат действително значение, но там всеки мъж има в гардероба си пълно военно снаряжение, дори и оръжие. Това го знаете. Те там имат мобилизационна подготовка, която е много сериозна. Като пример го давам за значението на военните окръжия в една ненаборна армия.
Видях, че моя колега Налбантов си записа името „Видин“. Майор Желев, който е началник на окръжието от две години, изключително добре се справя с работата си. Казвам го като добър пример. Той от 68 бригада е отишъл там. Занятията ги води редовно. Не го хваля, не ми е приятел, а просто Ви го казвам като добър пример. С бойна униформа е и прави изключително впечатление на дечурлигата. Дори той им показва някои атрактивни неща от Спецчастите, така че добре си върши работата.
По отношение на името за резервиста. Старши лейтенант е от Военновъздушното училище, уволнил се е по някакви негови причини, когато започнаха тези масови съкращения на армията, офицер е, изключително ангажиран е и наистина година и половина, откакто е резервист, никой за нищо не го е търсил. Може би има договор, но едва ли е чел всичко и не знае какво да прави.
А по отношение на техниката. Не исках да го конкретизирам преди малко. Господин Заместник-министърът много точно ми отговори, само че това по принцип е написано в закона и в Наредбата на Централното военно окръжие. Само че този човек с фирмата ми е приятел. Той, между другото, има техника от 2-тонни Бобкат-чета до 80-тонни кранове, големи багери и така нататък. Каза, че това, което му трябва на него да си върши работата, след като са го мобилизирали, не знам под каква форма – дали е запасен или резервист, сериозната техника я е бракувал. Никой не знае, че тя е бракувана вече. Тоест тя си работи, нали разбирате как е бракувана? – За да не му я вземат да копае на сръбската граница или някъде другаде нещо. Въпросът е сериозен. Благодаря за добрия отговор.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Тошев.
Може би тук трябва леко разяснение. Резервът какво включва? (Реплика.) Точно така. Всичкото е резерв, като има две неща – доброволен резерв и запас. Защото да направим разлика между резерв и запас. Има доброволен резерв и запас и всичкото това е резерв. Като терминология само го уточнявам.
Колегите от БСП?
Заповядайте, генерал Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми господин Адмирал! Моят въпрос е свързан с жилищния проблем в Българската армия, осигуряването на военнослужещи. Знаем, че Министерството на отбраната по принцип през годините полага усилия в това отношение. В една или друга степен се решават проблемите и много от нас, също бидейки в армията, са били и под наем, както и тук в София. Имаше май хотел, с редица ведомствени жилища – така е по гарнизоните, имаше и добра политика, струва ми се, също през годините – и в Карлово, и в Казанлък, и в Сливен, по изграждането на ведомствени жилища и за лични нужди, които след 10 години служба даже се и продаваха.
Въпросът ми е: какви са резултатите в момента от усилията на Министерството на отбраната за решаването на този въпрос и каква е политиката, която в бъдеще ще се следва, за да може той да бъде решен през годините? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Тук проблемите са няколко. Първо, във времето се е изчерпал сградният фонд, мисля, че през последните 30 години. Има едно изключение, когато се е провеждала политика на закупуване на готови жилища. Още в началото на този мандат ние предприехме една проверка по нашите регистри, за да проверим колко от жилищата, които са ползвани от военнослужещите, продължават да се ползват неправомерно под „нямащи право на подобни жилища“. Оказа се, че не са малко.
Помните, че имаше и няколко скандала, които звучаха много социално и много справедливо, но законът си е закон. Въпреки това ние и в тези конкретни случаи – имаше една възрастна жена на 84 – 85 години, съпруга на бивш полковник от Генералния щаб. Намерихме формата. Имаше друг случай с един убит полицай. Тук с колегата Радев тогава решихме проблема – прехвърлихме жилището, а те ни прехвърлиха друго. Но се оказа, че дълго време се е допускало част от жилищния фонд да бъде ползван неправомерно. Този въпрос, мисля, че сме го изчислили в голяма степен.
Второто нещо, което сме предприели, е жилища, които са собственост на Министерството на отбраната, но не са в подходящ вид за ползване, тоест не могат да се ползват, защото ремонти не са правени отдавна, да ги отремонтираме, за да можем да ги предоставим на военнослужещите за ползване.
Но тези две мерки са просто, как да кажа, опит да позакърпим положението, те няма как да решат генерално проблемите. Ще Ви кажа защо. – Само в София са над 1200 – 1300 човека, тези, които са картотекирани нуждаещи се от жилища. Затова ние тук сме предприели една политика, обявили сме я и публично, затова имоти на Министерство на отбраната, или структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които са в гарнизони, в които има нуждаещи се, да не се продават или подаряват на общини. Идеята ни е да се организира пак чрез Закона за обществените поръчки с отстъпено право на строеж да се получават готови жилища след застрояване, а не да ги продаваме. Логиката е проста. Когато получаващ обезщетението – примерно в София е 22, 23, 24, 25%, зависи от района, в който се намира имотът. Ако ти продадеш един квадратен метър земя, парите, които ще получиш – примерно 100 квадрата, не можеш да купиш жилище за 100 квадрата. Тоест много по-сериозен фонд ще натрупаме от жилища, които могат да бъдат ползвани, като идеята ми е да бъдат предавани във вид за нанасяне на военнослужещи, тоест в завършен вид, а не както обикновеният гражданин си купува – замазка, без настилки и така нататък. Като свърша ще дам думата на господин Величков само за сроковете да Ви уведоми.
Към момента сме открили необходимите имоти в съответните гарнизони. Почти навсякъде може да решим този проблем по този начин – и в София, и в Пловдив, и във Варна, до голяма степен и в Бургас. Има градове, в които наши формирования, в които трудно можем да го решим – примерно в Карлово. Там нямаме собственост, която да продадем, но там ще търсим решението по друг начин.
Смятаме, че генерално бихме могли да решим въпроса за години напред с отстъпеното право на строеж да получим готови жилища, като проектът, който разработваме, е с идеята те да бъдат не разпръснати в един град, или в един квартал, а да бъдат на едно място. Първо, и за това, за което говорехме, ако се наложи да се реагира при ситуация много по-лесно е да бъдат уведомявани и организирани военнослужещите и, второ, на партерните етажи могат да бъдат организирани дневни детски центрове, или детски градини, чрез което по този начин ще решим още един социален въпрос с детските градини за децата на военнослужещите. Господин Величков ще Ви каже само сроковете, докога и как планираме да стартираме тази инициатива, тази политика.
Правим още една стъпка в това отношение, тъй като, знаете, военнослужещите получават компенсации за квартирите, в които живеят. Само че едно е да живееш в Карлово, или в Хасково, или в Ямбол, друго е в София, или Пловдив, или Варна, където стигаме до следния парадокс: предлагаш на съответния военнослужещ да го преместиш от един такъв гарнизон в щатен вид въоръжена сила или в Щаба по отбраната, повишение в длъжност, звание, по-висока заплата примерно с 200 лв. и той ти отказва. Казва: „Да де, ама 200 лв. тази разлика в заплатата няма да ми покрие компенсацията в квартирата. Едно плащам аз в Карлово, или в Сопот, или в Стара Загора, друго ще плащам в София, Варна“.
Затова тук правим една категоризация – според гарнизона и компенсацията за наем да бъде съответстваща на наемните цени в съответния гарнизон. 150 лв. за наем в София, всички знаете – и господин Вангелов, който е един от най-скромните граждани на Столицата, и той ще Ви потвърди, че 150 лв. за квартира няма да стигнат за нищо, камо ли за семейство.
Само за разчетите да информирате Комисията.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ако е необходимо за разчетите, защото, пак казахме, че тук говорим за политика. Конкретни цифри, ако са Ви необходими, господин Генерал, може след това да Ви ги предаде господин Величков, а?
КОЛЬО МИЛЕВ: Да. Благодаря за отговора. Посоката е вярна, но считам, че трябва да бъде по-настойчиви, защото този опит го имаме вече и в Карлово, и в Казанлък както и със жилищата, така и с детските градини.
Аз не съм проверявал дали са узаконени като общински или са общи ведомствени детските градини, това не можа да се прокара в Министерството на отбраната да бъдат само към Министерството на отбраната и да се поддържат от Министерството на отбраната, но трябва да се предоставят наистина терени, да се строи и да могат да се осигуряват хората. А това, че в София обезщетенията трябва да бъдат много по-високи, и за генералите това е проблем при преместването им, също е правилно.
Може би трябва да помислим да натиснем малко тази утилизация – в случая парите от утилизацията на боеприпасите, които са излишни, да отидат да строителство на жилища. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Дуплика, господин Министър?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Отговорих на въпроса. Неслучайно, помните, няколко месеца малко преди пандемията и разпускането на парламента имаше един такъв дебат за продажбата на имоти в Българската армия. Аз и тогава го казах, казвам го и сега, ние имоти в гарнизони, в които имаме жилищни нужди, не сме продали и няма да продадем. Изключение прави примерно район „Кремиковци“ мисля, че и „Бакърена фабрика“, но ние не сме ги продали, а сме ги дали на Столична община за гробища. За такова нещо един такъв район, който е в съседство с гробища, не е много подходящо за жилище, ами дай го на Общината.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Колегите от ДПС?
Заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, господин Министър, господин Адмирал, господа заместник-министри, уважаеми колеги! Аз имам два кратки въпроса. Първо, как върви подготовката на групата, която се готви за F-16 и, второ, как върви ремонтът на МиГ-29 и на Су-25 – особено двигателите, които бяха ремонтирани в Полша, има ли някакви проблеми, и за Су-25 в Белорусия?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Пилотите, които ще заминат за Щатите, утре в 10 ч. ще бъдат при мен – началникът на отбраната, заместник-министър Запрянов, на който винаги използвам повода да благодаря, затова че стигнахме до сключването на този договор, след което ще имат среща по покана на Върховния главнокомандващ и, както се казва, отиват да се обучават.
Генерал Запрянов, тъй като той беше двигателят на Проекта по темата „F-16“, а по ремонтите на МиГ-29 и Су-25 – заместник-министър Величков.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Пак да повторя: заседанието е открито. Като политика да се каже какви са.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря господин Председател.
Като политика Военновъздушните сили са извършили подбор на летците – на всички 13 души, които ще отидат на обучение. Първата група от четирима, за които министърът говори, трябваше да замине, знаете, в края на април. Заради коронавируса се наложи с два месеца закъснение. Така че всичко там по план за подготовка на пилотите върви нормално.
Предстои съставът за техниците да се подбере по същия начин. Тоест от гледна точка на договора всички мероприятия по обучението вървят съгласно договора – пилоти, техници. Също така договорите за производството на самолетите са сключени, техните агрегати. Договорът върви в план и информацията е, че независимо от COVID-19, аз и предния път Ви казах, „Локхийд“ е заложил производството в сроковете, в които е обещано. Засега нямаме нещо, което да ни притеснява. Момчетата са много добри. Те са минали обучение в САЩ, което прави тяхното обучение още по-евтино. Те са летели на този тип учебен самолет, на който ще се учат. Така че ВВС са си свършили работата. Като политика гледаме да избираме хора, които да бъдат подготвени с по-малко разходи.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър Запрянов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Спомена зам.-министър Запрянов, но тъй като подобни въпроси имаше от страна на медиите, аз съм отговорил, но конкретно за колегата. Имаме уверението, това беше преди близо един месец както на Пентагона, така и на „Локхийд Мартин“, че проектът се движи в срокове и няма забавяне заради коронавируса. Това е само като допълнение.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заместник-министър Величков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Досежно въпроса за това какъв е напредъкът по възстановяването на МиГ-29? Знаете, че договорът, който стартира, е сключен през месец март 2018 г. в размер на малко над 42 евро. Публична информация е, така че не се притеснявам да я споменавам. По него бяха сключени пет конкретни договора.
Тези пет конкретни договора бяха в посока доставки на средства, ремонтни дейности, включително на двигатели RD33, включително назначаване на нов ресурс на двигатели и към момента договорите: първият е изпълнен на 99%; вторият е на 80% – очаква се неговото приключване към този месец; третият договор е за контролно-възстановителни работи – на практика 90% от него са изпълнени и има още малко време, в което да бъде довършен този конкретен договор; четвъртият е за увеличаване на междуремонтен ресурс с 50 часа – той е в срок 166 календарни дни, тоест има още време, докато бъде изпълнен; и петият конкретен договор има краен срок за изпълнение 18 май 2021 г.
На практика Рамковото споразумение, както е разписано, е в размер на 41 млн. 565 хил. евро. По него повече конкретни договори не могат да се сключват, тъй като е достигнат таванът му. Последният договор – по отношение на колесниците, очакваме да бъде изпълнен до средата на 1921 г. Това е по отношение на напредъка по изпълнение на тези конкретни договори.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Реплика, доуточняващ въпрос, господин Генерал?
СИМЕОН СИМЕОНОВ: За Су-25 не отговори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: За Су-25. Единственото, което можем да споменем, за разлика от Рамковото споразумение по МиГ-29, Рамковото споразумение за Су-25 беше извършено с едно плащане. Изпълнението, след проведени три видеоконферентни връзки в рамките на месец – края на март и април, получихме уверение, че ритмично вървят работите, с изключение на някои външни доставки за ремонтната организация, тоест за завод „558 Барановичи“. Респективно, ако очаквахме по договор първият самолет да пристигне в България в края на месец юли, най-вероятно това ще се случи заради Ковида – в края на месец август. Поискаха отлагане. Удовлетворителни бяха аргументите, които споделиха. След това всеки един от останалите седем самолета следва в график, и това ни увериха, че е възможно и вторият малко да бъде забавен, останалите ще бъдат в график, седем месеца след доставката на първия ще се върнат всички останали самолети.
В момента се комуникира с тях по отношение на летателните планове, защото се разчита да бъдат невърнати по начина, по който ги изпратихме, тоест в разглобено състояние, а на собствен ход да се придвижат до държавата и в момента сме в комуникация за уреждане на летателните планове за първия самолет.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Генерал, реплика? Няма.
Колегите от „Обединени патриоти“? Нямат.
Колегите от ВОЛЯ?
Заповядайте, господин Нецов. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, господин Адмирал, колеги? Аз имам един въпрос: колко поръчки е възложено от Министерството на отбраната към „ТЕРЕМ“ ЕАД в сравнение с предходните години и колко са изпълнени, разбира се?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Нецов.
Господин Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Политиката на настоящото ръководство – и политическо, и военно, на Министерството на отбраната е да използва пълноценно ТЕРЕМ като ремонтна структура в системата на Министерството на отбраната за ремонт и възстановяване на съществуваща техника. В това отношение различните структури на ТЕРЕМ са различно натоварени поради спецификата на техните задачи, които изпълняват, а и на заявките, които ние получаваме от войските за ремонт на съответната техника.
Може да се каже, че в най-добро състояние и най-натоварен, но не само с поръчки от страна на Министерството на отбраната, а и с външни поръчки, е „ТЕРЕМ – Флотски арсенал“. Същото до известна степен, след известни преструктурирания, които бяха направени, обединение на „Хан Крум – Търговище“ с „Овеч – Провадия“ с оглед съкращаване на административен персонал, „ТЕРЕМ – Търговище“ беше натоварено както с външни поръчки, тоест частни фирми реализираха ремонт на танкове Т-55 – две такива фирми, общо количество около 40 бройки.
Над 10 са танковете, които са ремонтирани от състава на Сухопътни войски Т-72. Тоест натоварени са. В никакъв случай обаче не може да се каже, че това обхваща целия капацитет на предприятията. Полезното в случая, специално за „ТЕРЕМ – Хан Крум“ – Търговище, той започна да извършва една дейност, която не беше вършил от години. Голямото съмнение и притеснение – той имаше и проблеми в началото, е ремонтът на бронираната техника, тъй като те подобен ремонт не бяха вършили от години. Част от капацитета от гледна точка на инженерно-техническия състав беше загубен, възстанови се и работят тези две предприятия.
„ТЕРЕМ – Летец“ има договор с ВВС. Там от ремонт излязоха – помните, имахме една ситуация след катастрофата с Ми-17, нямахме летящ хеликоптер Ми-17. Втори хеликоптер се ремонтира там, а се предвижда и трети да влезе за ремонт. За тази година е предвиден един Ми-24 хеликоптер за ремонт. По този начин те се товарят с работа.
Няколко пъти сме провеждали съвместни разговори – ресорният заместник-министър, бордът на ТЕРЕМ и Щабът на отбраната, включително и с новия началник на отбраната адмирал Ефтимов, както и с предишния, с това да ангажираме войските да правят повече поръчки за ремонт на техника или поддръжка на техника в структурите на ТЕРЕМ.
Може да се каже, че две от предприятията не са пълноценно товарени с работа. Това са „Ивайло“ в Търново, но там бяха допуснати някои грешки от самото ръководство на „ТЕРЕМ – Ивайло“ от гледна точка на необходимите съкращения, които трябваше да направят на административен персонал, а това разходи и едно определено количество средства, които се покриваха от Борда, и „Костенец“. Това е другото предприятие, което няма много задачи, които са му поставени.
След като адмирал Ефтимов стана началник на отбраната, сме провели две срещи по въпроса, съответно той по своя линия с командирите на видовете въоръжени сили, с идеята да натоварим пълноценно ТЕРЕМ не само за това, че е структура от Министерството на отбраната и да му намираме работа, но в края на краищата това е една структура, която в едно друго време, в едно военно време ще бъде крайно необходима по отношение на ремонт и поддръжка на съществуващата бойна техника.
Мога да кажа, че това, което е необходимо, най-лесно се работи с флота. Там е лесно, тъй като и „Флотски арсенал“ е във Варна, и ръководството на Флота е във Варна, адмиралът е началник на отбраната е флотски офицер. Приоритетите в Сухопътни войски са виждания под малко по-различен ъгъл, но в Сухопътни войски проблемите, както знаете, са натрупвани много дълго време по отношение на съществуваща техника, а средствата, въпреки че последните три години бюджетът на Министерството на отбраната се увеличава, може да се каже, че там има едно колебание кое им е по-приоритетно за парите, които имат. Разбира се, има една друга философия в колегите, тя по принцип е правилна – по-добре е новото, отколкото да ремонтираш старото. Да де, ама новото в някои случаи е многократно по-скъпо, а парите ги нямаше. Желанието е налице.
Нещо, Вие, господин Заместник-министър, да добавите?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Аз мисля, че бяхте достатъчно аргументирани.
Заповядайте.
ЗАМЕСТРИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Господин Нецов, без да искам съм предугадил въпроса, защото нося всичко за ТЕРЕМ, и всичко за останалите търговски дружества, но графиката за ТЕРЕМ по отношение на възложените поръчки от Министерството на отбраната към Групата ТЕРЕМ – за сравнение периода 2010 – 2019 г. – е в този вид (Показва.) Това са възложените поръчки и стойностите от Министерството на отбраната по отношение на ТЕРЕМ, но в цифри.
Ако 2010 г. Министерството е възложило поръчки за 120 хил. лв. През 2018 г. те са 18 млн. 74 хил. лв., през 2019 г. – 21 млн. 668 хил. лв. Ако ги съберем тези две години, със сигурност 20 години назад няма толкова поръчки, които да са възложени от министъра на отбраната за ремонт и възстановяване на техника на предприето на Групата ТЕРЕМ. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Определено тук можем да кажем, че заслугата е и на Народното събрание, което дава тези пари, за да могат да бъдат вложени.
Преминаваме към втори кръг въпроси.
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, заместник-министри, началник на отбраната, адмирал Ефтимов! Като гледам, тук е целият Политически кабинет. Между другото, поздравление за уважението към Комисията! Почти целият Политически кабинет, и постоянният секретар е тук. Не така е в другите комисии и затова – поздравление! Това, първо.
Между другото, да Ви поздравя и за Сухопътните войски, въпреки колажите и другите неща, че бяхте там, че видяхте какво се случва в училището.
Моят въпрос обаче не е точно за Сухопътните войски, а ще започна от друго място, от това, че без да е приоритет на коалиционното правителство и на Партия ГЕРБ сигурността, и в частност Министерството на отбраната, се оказа един от най-важните приоритети, най-много пари сега се дадоха там. Добрата новина, разбира се, е тази, че ги даваме за бойни средства, за самолети основно, тя е 2 милиарда и отгоре.
Но, говорейки за парите – ние сме контролен орган и трябва да контролираме това – генерал Симеонов зададе въпрос, който аз щях да Ви задам, но аз ще го обърна по друг начин няма да Ви питам кога ще дойдат всъщност F-16, какво става с тях, какво става с другите самолети, които ремонтираме – МиГ-29 и Су-тата, това го докладвахте и колегите заместник-министри помогнаха, аз ще Ви насоча да отговорите политически, говорейки за парите.
Хубаво, ние там дадохме пари – дадохме едни 42 милиона евро вече на Русия за ремонта, моят въпрос е свързан с една графика, която още Радев ми показваше много настойчиво, когато беше командващ, кога трябва да си отидат старите самолети и кога ще дойдат новите. Тя се пресичаше, все я премествахме и беше една крайна дата, ако не стане до 2018, до 2019 г., сега вече сме 2020 г. и пак не е станало,Та тази точка някъде ще се пресече.
Моят въпрос е: дотогава какво става със Сухопътни войски? Защото, давайки пари на Русия, те не дадоха кораби. Тук Величков показа една графика, която много ме впечатли. Браво! 18 милиона ли каза, че са дадени на ТЕРЕМ, но кораби Русия не ни дава. ТЕРЕМ се крепеше на корабите на „Флотски арсенал” – говоря за ЕАД-то.
Сега Вие го спасявате с поръчки, което е хубаво, че даваме пари на ТЕРЕМ да оживява, но докога ще плащаме пари? Има ли, предвиждате ли политически – Вие, коалиционното правителство, то малко остана, но пари ще даваме ли още натам? Къде ще се пресекат тези линии, кога ще дойдат F-16, за да останат пари, това, което искам да Ви попитам, за Сухопътни войски?
Бяхте, гледах, и в Самоков – като чета с колегите информацията във вестниците, видяхте онази машина. Тази машина ще свърши ли работа? Тя май не е точно такава – малко информация за това?
И да Ви насоча към Сухопътни войски за третия проект, за който аз съм обещал на Ефтимов всеки път, когато го видя тук да се появи, ще го питам: „Какво става Ефтимов не с корабите, а със Сухопътни войски?
Така че, господин Министър, питам Ви за това: на фона на всички тези раздавания на пари – целенасочено, правилно и от ГЕРБ, и от коалиционното правителство, лично от Вас, какво става със Сухопътни войски? Ще останат ли там пари? COVID – намаляваме, даже опозицията искаше по едно време да блокираме проектите. Тогава пък съвсем нямаше да има пари за този трети или втори проект за Сухопътни войски. Какво мисли политическото ръководство, тоест Вие като министър и колегите, в тази посока? Това е моят въпрос. Благодаря
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Радев, всъщност ние изпълняваме Програмата за управление, която, помните, когато се водеха разговорите за – то всъщност беше направена коалицията, но се правеше програмата за управление, по темата „Отбрана“ имаше няколко от сегашните уважавани членове в Комисията по отбрана, и там са заложени всички тези неща както за ремонт и възстановяване на съществуващата техника, новите проекти. Аз не мога да кажа, че въпреки някои популистки апели, нека да не се сърди опозицията, но е така: „Дайте да раздадем парите на бира-скара, и на това-онова, дали да подпомогнем други отрасли да спрем парите от армията“, подобен въпрос за намаляване на средствата за отбрана в правителството или на коалиционно ниво не са водени.
Поради естеството на ситуацията с коронавируса, някои от проектите се забавиха малко във времето, някои от фирмите, които изпълняваха договори по ремонти и възстановяване на техника, както докладва и заместник-министър Величков, СУ-25 „Баранович“, беларусите, поискаха един месец отлагане, тъй като част от резервните части, които внасят, ги внасят от трета страна, а там има затруднения. С бронираната машина и с кораба нещата се забавиха поради невъзможността за преки контакти и срещи, тъй като на ниво „корабите“ сме пред началото на самите преговори – на 16 юни са насрочени. Просто се отложиха заради ситуацията.
Това, което питате, разбирам логиката. Ако Проектът в авиацията беше реализиран преди 5 години – примерно, условно казвам, може би сега щяхме да сме пред доставката на втората част от новите самолети F-16 и до голяма степен МиГ-29 става безпредметен като тема за разговор.
Определено при доставката на първите осем самолета, част – казвам част, а не изцяло, ангажиментите ни към поддръжка на такова голямо количество МиГ-29, ще отпаднат и оттам ще бъдат съкратени едни средства. Колко, точно и как не се ангажирам да кажа отсега, тъй като конкретни разчети не са правени и тогава ще се изправим пред друг един въпрос, който може би не е лошо отсега да го мислим, какво правим с тези 15 МиГ-а, които имаме, но от които не летят никога 15? Не е ли време да се помисли, казвам го официално, за някаква реализация на част от тези самолети овреме, преди 2029 – 2030 г., за да може държавата да реализира някакъв приход като компенсация за разходи, които ще прави – по инфраструктура на летищата за F-16 и така нататък?
Но отпадане на необходимост от поддръжка на МиГ-29 конкретно ще се реализира тогава, когато успеем да реализираме и втората част от Проекта. Сега нека да се прозвучи много, да го кажа, дори нахално, но не е ли време да помислим за подготовка на втората част от Проекта – за следващите осем, да започнем да го готвим? Казвам нахално от гледна точка на икономическата ситуация, но поне да го помислим. (Реплика.) Аз казвам само не е ли време да почнем да мислим?
Господин Адмирал, във флота нещата са доста напреднали. „Ин ша Аллах“, както казват нашите братя мюсюлмани, но сме пред ситуация, пред началото на преговорите и ако всичко е наред ще подпишем договора със сигурност преди края на тази година. Със сигурност!
Много интересна тема е. Че господин Радев следи нещата, това са машините в Самоков. Те не са заместител, те нямат такъв проект – заместител на машини 8х8. Те изработват едни машини 4х4, които са изключително подходящи за Специалните сили. Не само за Специалните сили, ако щете дори, за Военна полиция и за други структури (реплика), за Жандармерията. Аз говоря в рамките на Министерството на отбраната, за да може да оборудваме Специалните сили.
Изключително добра, подходяща машина. Тя още преди две години беше презентирана на тогавашния „Хемус“ в Пловдив, но в един несъвсем завършен вид. Интересното е, че една държава като Германия се е ориентирала и е сключила договор за закупуване и изработване на такива машини тук.
Но, пак казвам, идеята е на този етап, нашето посещение беше свързано там не с това да заменим проекта или да спрем проекта за Сухопътни войски и да започнем да мислим какво да правим в Самоков, беше конкретно свързано само със Специалните сили и тези автомобили, които са необходими за Специалните сили. Те са 4х4. Не сме коментирали. На този етап те нямат нито прототип, хората имат амбиция, между другото, може би във времето ще стигнат и до прототипна машина 8х8. Казвам във времето! Към момента такъв разговор не сме водили с тях.
Така че, от друга страна, това е не само, защото е част от политиката на правителството да търсим националното производство, но така е и правилно. Когато имаш български производител, няма да давам, за да не правим сензации, тъй като заседанието е открито, да не правим сензации пред медиите, но някой от машините, които са закупувани от външни производители – подобен тип машини, от тези, които ги има в Самоков, са пет пъти по-скъпи – пет пъти по-скъпи! – от тези, които се произвеждат тук. И то говоря за сделки, правени преди 4 – 5 години. (Реплика.) Не искам да казвам марката, и цените, за да не правим сензации, но поне пет пъти, но поне пет пъти. Така че, създавайки работни места, въртейки национални капитал в държавата, е добре за българската икономика, а и икономиите няма да са никак малки. Пет пъти, не пет процента или 50%, а пет пъти!
Може би не отговорих на нещо?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Репликата е, за да завърша всъщност.
Благодаря, господин Министър, затова, което казвате. Защо зададох така въпроса? – Защото ми се ще във времето, което остава тук до следващите избори, аз не съм убеден, че пак ние ще управляваме с Вас или с който и да е, и посоката няма да бъде променена, но въпреки това сега е времето още да се даде тон заради този трети проект, и втория проект за Военноморските сили. Защото, говорейки само за ВВС, вторачвайки се в това, давайки огромни пари, просто изпускаме другите два проекта. А в Доклада, отново да поздравя колегите, Вас Ви нямаше, но заместник-министър Запрянов и адмирал Ефтимов бяха тук, докладваха и в залата, там има две неща, които не са изпълнени от Програмата и едното е с личен състав. 26%, запомних го това, има недокомплект Сухопътни войски.
Не във ВВС, хората се ориентираха там, предполагам, но техника, перспектива, заплатите вдигаме – трети път тази година ще бъде, това са 30% – всяка година с по 10%. Сухопътни войски не е такъв случай. Затова Ви говоря за Сухопътни войски. Ако дадем тон, ще започнем да привличаме и ще решаваме и този въпрос с недокомплекта. И те ще идват: ще кажат: „А машина ли? Нова, в Самоков нещо правят“, някъде другаде. Казахте, че договорът е пред сключване. Тоест тази перспектива, освен всичко друго, да я има, да е ясно отсега, да дадем тона. Добре се справяте в коалиционното правителство и лично Министерството на отбраната, но да зададем тона, да продължим в тази посока и хората от Сухопътни войски, затова Ви поздравих, че ходихте там, да видят тази глътка въздух.
Защото има много други пари, които трябва да бъдат дадени, включително и за ВВС – за ракетите, боеприпасите, да кажа и това на глас още веднъж, казвал съм го и друг път. За армията въобще всичко трябва да е подменено, и то не трябва да остане скрито извън тези три проекта. Затова е нашата задача. Тук сме толкова добри според мен, може би най-компетентната Комисия по отбрана – говоря за присъстващите, Вие затова идвате в такъв състав сигурно, защото ще чуете компетентни въпроси, но това трябва да бъде зададено сега и трябва да внимавате и посоката да е правилна. Аз считам, че тя трябва сега вече леко да завие към другите два проекта и те да бъдат преследвани. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви и аз.
Дуплика – господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Прав сте. Пропуснах да спомена, че освен Проекта, който се движи в Сухопътни войски, за новите бронирани машини 8х8, тук, между другото, повечето от Вас, които се интересуват и с които сме разговаряли знаят, че в момента, в който – явно имаше някакво недоверие и в обществото, да кажем, и в производителите на подобни машини, в момента, в който стартира проектът за бронираните машини, тоест парите бяха гласувани от парламента, започнаха да се появяват и още фирми с желанието да се включат постфактум след решение на парламента, няма ли да се включат. Но освен този проект за бронираните машини, има проекти за модернизация на Т-72 – основният боен танк в Българската армия. По този проект има пълен консенсус и в Щаба на отбраната, и в Сухопътни войски, и политическото ръководство, той също ще се реализира. Има още няколко проекта, които се обсъждат за Сухопътни войски, така че не са забравени.
Вие знаете, защо така се получи със самолетите. Помните и миналия мандат в тази зала – някой добре правеше пиар на тази тема, докато другите видове въоръжени сили някак си бяха по-скромни, съобразяваха се с недоимъка и така нататък. И затова темата със самолетите някак си излезе пък и по-атрактивно. Публиката гледа самолетите и се радва, и затова се интересува повече и затова тази тема е по-публична. Но тя по никакъв начин, това че е по-публична, не сваля от нашето внимание и другите теми с флота и със Сухопътни войски.
Трябва да се помисли и за ПВО. Въобще това сме си го говорили още в началото на мандата, като че ли малко по-неконвенционално трябва да се подходи. Колкото и самолета да придобием, каквито и да са те, дори някой да ни ги подари, следващата ескадрила дори да ни е безплатна, а не да я плащаме, ние с тези самолети срещу противника, вероятният противник, трудно ще се справим дори и с два, а не с една ескадрила нови самолети. ПВО – много по-ефективно средство. Да, не може без самолети.
Флотът – правим всичко възможно, за да го обновим. Там състоянието е трагично. Адмирал Манушев може да Ви каже, ние сме си говорили с него още преди аз да стана министър, той току-що беше станал депутат в миналия мандат, за състоянието на флота и какво, и що и купоните… Още в миналия мандат се движеше този проект. Там, ако говорим за сигурност, бреговите ракетни комплекси са не по-малко необходими на флота, отколкото новите кораби. Правим всичко възможно затова да обновим флота и със съдове, които ги получаваме от партньорски държави на приятелски цени.
Такива са ни намеренията и по отношение на подводния флот. Появи се втора алтернатива освен това, за което говорихме, допреди 3 – 4 месеца. Разбира се, това са процеси. Генерал Ефтимов може да Ви кажа, но мисля, че не е за открито заседание. Не е за открито заседание!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Достатъчно изчерпателен бяхте, разбира се. Сигурен съм, че всички тези амбиции ще залегнат в Стратегическия преглед за отбраната и ще бъдат материално осигурени с предложението на правителството.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Адмирал, господа заместник-министри и Политическия кабинет на Министерството! Първо искам да кажа, че благодаря за отговорите, които дадохте на господин Радев, защото тези въпроси ги поставихме в нашите изказвания по времето, когато обсъждахме Доклада за състоянието на въоръжените сили на България. И понеже там не можахме да намерим отговор, поне сега чухме част от тези неща, но това е извън въпроса.
Въпросът, който ще задам, е свързан с информация, която, искам да подчертая, не е нито потвърдена, нито я смятам за достоверна, но понеже вече се мотае из публичното пространство, надявам се, да я опровергаете и да кажете, че това е някъде в нечий болен мозък се е родило, че има идея за закриване на военните болници в Пловдив и в Сливен. Надявам се да го кажете твърдо, че не е така, за да успокоим хората. Задават въпроси, аз съм длъжен да Ви задам въпроса, за да се чуе ясно и точно, че това не е истина.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Тъкмо ще спестим време с точния и ясен отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Сега не искам да давам медицински диагнози дали мозъкът е болен или не, но аз такава информация нямам.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
От ДПС – двата въпроса бяха зададени.
Колегите от „Обединени патриоти“? Нямат въпроси.
Господин Нецов, заповядайте.
СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, заместник-министри, господин Адмирал, уважаеми колеги! Аз имам въпрос към Министъра: какви са финансовите резултати на дружествата на Министерството на отбраната за миналата година? С какви показатели са? Дали печелят, дали губят, дали има смисъл някой да ги закриваме или трябва да ги инжектираме, за да могат да работят естествено за армията, ако трябва и в началния сектор да работят? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Нецов.
Господин Министър?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ако разрешите, господин Председател. Ще отговори ресорният заместник-министър.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Нецов.
Вие вероятно взехте повод от това, че казах, че все пак съм приготвил информация за останалите търговски дружества. Исторически погледнато имаше няколко, които бяха в тежко състояние, когато ги заварихме, включително охранителната фирма на Министерството на отбраната с около 1 млн. 800 хил. лв. задължения, проектантската ни структура ПРОНО, както и някои от другите предприятия, включително „Интендантско обслужване“.
Към момента ситуацията по отношение на тези дружества е доста по-добра. Имаме все още дружества, които са на отрицателна територия, но тези, които ще споделя, са дружества, които излязоха от финансовия колапс, могат да си покриват задълженията. Тоест всички параметри по отношение на капиталова адекватност и възможност за откриване на краткосрочни задължения, са в рамките на изискуемото. Така са докладвали и на министъра в рамките на месец март и април.
Понастоящем „Снабдяване и търговия“, което е основното дружество, което освобождава армията от излишни оръжия и боеприпаси, включително по Закона за оръжията и боеприпасите, както и по Закона за средствата с двойна употреба, то е на печалба от 274 хил. лв. Приходи – 2 милиона и половина, разходи – 2 млн. 200 хил. лв.
По отношение на АРМСТРОЙИНВЕСТ постоянно я натоварваме като дружество по отношение на всички проекти, които изискват строителен надзор. То финишира 2019 г. със 77 хил. лв. печалба, което не се е случвало от много време. Обикновено беше малко под нулата или леко около нулата.
По отношение на ПРОНО. Резултатът за миналата година го стопихме от задължения минус 250 хил. лв., към края на годината е 150, а докладвам, че към средата на тази година с поредните пряко възложени поръчки за изпълнение на дружеството, то е вече на положителна територия.
По отношение на охранителната фирма. Този месец изплаща и последната вноска по заема, който взе от търговска банка, за да покрие задълженията си от предходни периоди, и на практика излезе за миналата година с 90 хил. лв. на плюс.
Имаме положителни резултати такива, каквито не бяхме наблюдавали от години за структурите към Министерството на отбраната, които са диагностично-консултативни центрове. На положителна територия са „Св. Георги Победоносец“ – Бургас, „Св. Георги“ – Хасково и „Св. Богородица“ – Нареченски бани, с малки плюсове от 40, 21 и 6 хил. лв.
Тежкият ни голям проблем, за който казах, че все още го преодоляваме, е Болница „Вита“. След като към нея беше създаден клон в Поморие и средствата, които инвестира Министерството на отбраната в рамките на 2018 г. и 2019 г., все още водят до отрицателен резултат, а още по-тежко стана положението с Ковид-а при невъзможността да реализират и военнослужещи, и външни клиенти на тези структури. Към момента сме помолили да ни дадат възможността в края на годината средствата, които даваме като субсидия, да ги преведем сега и тогава, когато имаме клиенти вече, да можем да изравним резултата, отрицателния резултат, който в момента реализираме. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Реплика? Няма.
С това приключваме първа точка.
Закривам заседанието.