1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 81


На 9 юли 2020 г., в Народното събрание, площад „Княз Александър I“ № 1, зала 232, от 14,25 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,25 ч. и се ръководи от господин Константин Попов – председател на Комисията по отбрана.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по отбрана.
На заседанието ще присъства вицепремиерът и министър на отбраната господин Каракачанов, заместник-министърът Анатоли Величков, заместник-министърът Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Евтимов, и Ваня Деневска. Здравейте и добре дошли!
Запознати сте с дневния ред, който включва две точки:
1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – единодушно, против и въздържал се – няма.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА ПО АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА ОТБРАНА СЪГЛАСНО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Всички знаете какви са правилата, няма да ги повтарям.
Започвам с парламентарната група на ГЕРБ.
Въпроси от парламентарната група? Няма.
Преминаваме към въпроси от БСП – заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Адмирал, уважаеми заместник-министри! Моят въпрос е свързан с хода на утилизацията в Българската армия и конкретно: колко тона боеприпаси съхранява Министерството на отбраната в складовете и базите като излишни и подлежащи на утилизация и докъде са стигнали усилията ни взаимно за решаване на този проблем? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Очевидно е, че маските ни предполагат и към по-сбити и съдържателни изказвания.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, ако разрешите, ресорният заместник-министър на отбраната.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Величков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИ ВЕЛИЧКОВ: Господин Председател, уважаеми членове на Комисията по отбрана! Въпросът е конкретен, но отговорът ми ще предположи и малко разширяване на темата по отношение въобще на процеса по утилизацията на боеприпаси. Накратко.
Вие знаете, че разполагаме с класически инженерни, авиационни, морски боеприпаси и всяка година с изтичане на техния ресурс на практика се увеличава количеството, което се съхранява в базите. Само и единствено по отношение на инженерните боеприпаси, които включват няколко групи, а именно противотанковите мини, удължените заряди, съсредоточените заряди, пиротехника, както и средства за нейното взривяване представляват към момента над 1000 т, които подлежат на утилизация. В Министерството на отбраната се поддържа списък с излишните за армията боеприпаси, което е разчетено в два раздела.
Първият раздел е за търговска реализация, което е наша основна задача, да можем да реализираме чрез търговски способи и чрез дружество на Министерството на отбраната.
Вторият способ, който предполага финансиране, е утилизацията, и/или унищожаването на такива боеприпаси. Защо казах, че темата, е по-сериозна? Защото инженерните боеприпаси към момента не представляват голямата част от общото количество, подлежащо на утилизация. Общото е над 10 хил. тона и нараства всяка година, като и друг път сме информирали Комисията по отбрана, че от три години на практика утилизация не е извършвана.
Знаете, че беше направена промяна в нормативната уредба, която е в положителна посока. Тя даде възможност тези боеприпаси, които се утилизират, остатъчните продукти от тях, а именно взривни вещества, опаковки и метал да могат да остават в полза на изпълнителя на съответната утилизация, респективно да не се товари Министерството на отбраната с допълнителни средства за логистика – обратен превоз и разходи, които са извън обществената поръчка. Въпросът е голям, тъй като предполага две неща. Първото е промяна в нормативната база, която ние изследвахме като междуведомствена работна група, назначена с решение на Министерския съвет в две посоки.
Първо, анализ и промяна на нормативната база – основно три закона, тоест два закона и едно споразумение, а именно Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. На второ място, Законът за обществените поръчки. На трето място, Споразумението за взаимна защита на класифицирана информация с Руската федерация.
Защо ги споменават тези три важни и предполагам, че касаят пряко дейността на Комисията по отбрана, нормативни акта? Защото първият, въпреки че е всеобхватен, дава разписани дейности от производство до утилизация, дава фигурите, които участват в този процес, както и целият жизнен цикъл на използване на оръжията и боеприпасите, но не дава отговор на един важен въпрос: защо се ограничават оръжията само и единствено до стрелкови; и защо боеприпасите се разчитат само в посока до използвани от тези леки преносими стрелкови оръжия?. Тоест на практика липсва легална всепризната дефиниция за оръжията, които са от по-голям калибър, също така и за изстрелите за тях. Това рефлектира пряко върху техния контрол.
На второ място, като втора тема, и с което ще завърша, имахме за цел и вече докладът беше представен на министъра, тоест за междуведомствено съгласуване, след което ще влезе в Министерския съвет, втората тема – центърът за утилизация. Тази тема се дискутира от 2004 г. и към момента считаме, че е единствено възможният вариант, който да разреши проблема с утилизацията, тъй като такива средства – боеприпаси, се намират не само в армията, но и в други структури, включително в частни търговски дружества, които по определен ред са закупили боеприпаси, обявени за излишни за Българската армия.
Считаме, че центърът може да бъде реализиран по два способа, като вторият е икономически по-обоснован, а именно или чрез утилизация във военно формирование, или чрез създаването на такъв център в някоя от структурите на Групата ТЕРЕМ. За целта има изготвени разчети, предстои решение след съгласуването на ведомствата, на Министерски съвет. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Заместник-министър.
Господин Генерал, имате възможност да двеминутна реплика.
КОЛЬО МИЛЕВ: Благодаря.
Тъй като се мисли в посока да се ползва ТЕРЕМ, един уточняващ въпрос: има направени разчети за „ТЕРЕМ-Цар Самуил“, Костенец. Тъй като имаме опит там по утилизацията на противопехотните мини по Отавската конвенция – примерно този център да бъде в Костенец, в „ТЕРЕМ-Цар Самуил“, и военните боеприпаси да се утилизират там.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Разбрахме.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Точно това беше предприятието, което считаме като възможен изпълнител на подобни поръчки. Има изготвен разчет, който е разделен на четири етапа – да не споменавам точно сумата, на която е разчетен, но със сигурност е по-малко от тази, която през 2004 г. е предлагана и е стигала за решение до Народното събрание.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да, благодаря.
Преминаваме към следващата парламентарна група – ДПС.
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, скъпи гости, колеги! Моят въпрос ще бъде свързан на база, пандемията, която заля цялата страна и не само, Европа, света и така нататък. Човечеството, както и системите, които биват управлявани от политици и управляващи и така нататък, попаднаха в една криза, която, разбира се, беше донякъде неочаквана, така да се изразя.
Господин Министър, за да бъда максимално изчерпателен и кратък: като вицепремиер и министър на отбраната, всички бяхме свидетели, като цяло на това, което се случва с обществените системи в страната, и в Европа. Отрази ли се под някаква форма тази криза, която заля света, говоря за COVID-19, на работата на самота Министерство в България? Тъй като Програмата, която Вие представихте на Комисията по отбрана, беше изключително амбициозна, разбира се, и финансовите средства, които се отпускат за модернизация, за недокомплекта, който трябва да бъде всяка година все повече и повече, да се набират хора, които желаят да участват в редиците на Българската армия. Доведе ли под някаква форма COVID-19 до забавянето в изпълнението на Програмата на Министерството на отбраната в основните направления, модернизацията в основните три направления – сухопътни, военноморски и военновъздушни? Как се отрази на недокомплекта, а така също и цялостното изпълнение на финансовата рамка на Министерството на отбраната?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ибрямов.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, уважаеми господин Ибрямов! Отрази се, разбира се. По отношение на подготовката на военнослужещите не много толкова, доколкото ученията не бяха прекратени, бяха разредени, някои бяха пренасочени, но не отменени. Отрази се върху Кампанията „Бъди войник“ поради невъзможността да се правят публични събрания. Ние планирахме още в края на март да започнем отново с тази кампания, до ден-днешен не сме провели нито едно подобно мероприятие. Бяхме решили да ги започнем от месец септември според ситуацията, в началото на месец септември, още на 1 септември. Ако ситуацията позволява ще започнем. Тук се отрази категорично, не сме направили нито едно подобно мероприятие. Надявам се, че инерцията от миналогодишната кампания няма да доведе до намаляване броя на желаещите, явяващи се на конкурси за постъпване на служба.
По отношение на двата проекта, което, според мен, е основният въпрос, който Ви вълнува, тъй като това е най-важното, се отрази, тъй като по време на първите –два месеца и половина ли бяха, приблизително два месеца и половина бяха прекратени преговорите и срещите. От 16 юни се подновиха разговорите с представителите на немската фирма „Люрсен“, които са класирани на първо място, говоря за проекта за корабите, сега не знам как ще се отрази, ако мерките се затегнат или ако Германия в конкретния случая не вкара някакъв списък и ограничи пътуването до България, но преговорите от 16-ти са подновени.
По нашите разчети очаквахме и, дай боже, да не се опровергаят, тоест да не се затегне положението пак около България с пътуванията, около месец октомври, до края на октомври да сме пред подписване на договор. Същото важи и за другия проект – с бронираните машини. Тези два месеца имаше забавяне, тъй като беше невъзможно да се водят преговори, да се върви по процедурата. Това е.
Отрази се определено, но основното нещо – обучението на личния състав, си продължи, макар и с вземане на всички необходими мерки, за да не се заразява личният състав. Мога да кажа, че мерките, които предприе Министерството на отбраната, явно бяха адекватни, защото допреди буквално няколко дни имаше само три случая, два от които бяха на военнослужещи с мисии в чужбина – Румъния и Косово. Сега има двама военнослужещи в Афганистан. Единият се прибира днес, които са изкарали на място COVID-19, а вторият – в събота. Това е по отношение на личния състав.
Знаете, че курсантите във военните училища – във Факултета, и в Шумен, бяха поставени в изолация и това до голяма степен ги предпази, тъй като всъщност те са най-рисковата група млади хора. Ако имаха възможност да излизат отпуска или да ползват други почивни дни и така нататък, възможността, събирайки се с други млади хора, да има подобни случаи. Сега надявам се, че това няма да попречи на производствата, които предстоят този и другия месец. Имаме готовност и за вариант „А“ , тоест публични производства, както си е традицията, тоест на площад с родители, публика и така нататък, има и вариант за провеждане на церемонията в самото Военно училище. Всъщност Вие видяхте как мина парада на Гергьовден. Ако не дай си боже се стигне да отменим на 24 юли публичното производство, господин Христов е запознат, тъй като съдейства при провеждането на това мероприятия, ще го проведем по същия начин, по който, помните, беше за Гергьовден. Ще го направим на плаца на Военното училище в Търново.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Предполагам, че сте получили покани за 24-ти?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Припомни ми заместник-министър Величков, че по някои от строителните обекти, които се изпълняваха от определени фирми, имаше забавяне по тяхно искане с месец или два сме разсрочили изпълнението на договорите, но нищо от сериозните инфраструктурни проекти не се засяга. Такъв беше случаят примерно с Полигона в Црънча. Там започна работата близо месец и половина по-късно точно заради искане на самата фирма, която изпълнява Проекта.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Колегите от „Обединени патриоти“? Не.
От ВОЛЯ?
Заповядайте, господин Нецов.
СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри, господин Адмирал, колеги! Въпросът ми е към министъра на отбраната: за тази година повишиха ли се заплатите на военнослужещите, както повеляваше в началото 10% всяка година, когато трябва да се увеличат, и ако се повишиха – по какви критерии се направи това? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Нецов.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря за въпроса.
Повишиха се, разбира се. Както знаете, правителството пое ангажимент още в началото на своето управление – и това беше едно от нещата, които обсъждахме, когато съставяхме Програмата за управление, тук генерал Попов и господин Радев в тази част работиха, в Програмата за управление е записано увеличаване на доходите на военнослужещите.
Трета поредна година се увеличиха с 10% и ако нещата продължават поне по същия начин, не дай боже кризата да се задълбочи, говоря за икономическата криза, разчетите, които сме направили с Министерството на финансите, имаме съгласието и на министър-председателя, и на министъра на финансите, за 2021 г. ще се увеличат с още 10%.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да, благодаря.
Нямате реплика.
Преминаваме към втори тур въпроси.
Колегите от ГЕРБ – въпроси? Няма.
Колегите от БСП?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, господин Адмирал, господа народни представители! Съвсем кратък въпрос: имайки предвид днес бързината, с която приемаме Законопроекта за изменение на Закона за военното разузнаване, който в крайна сметка, надяваме се, не знам каква ще е Програмата на Народното събрание, но като видях срока между първо и второ четене за заседание на Комисията, в рамките на следващите 10 – 15 дни може би ще стане и реалност, интересува ме статутът на директора на Служба – сега – „Военна информация“, в бъдеще „Военно разузнаване“, който статут все още продължава да бъде временно изпълняващ, какви са намеренията на Министерството по отношение на статута? Не е ли крайно време вече да имаме титуляр там? Тъй като все пак временно изпълняващият си е временно изпълняващ, не е титуляр и това довежда донякъде до не големи, но притеснения в изпълнението на задачите. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Заповядайте, господин Министър, в рамките на Вашите отговорности като министър на отбраната.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не мисля, че е имало притеснения при изпълнение на служебните задължения, но Вие сте прав. Това положение с изпълняващ длъжността беше и е временно положение. Знаете, че на Гергьовден поради пандемията не се правеха производства. Единствената кандидатура, която беше разглеждана от Министерския съвет и беше представена на президента за указ, беше кандидатурата на началника на отбраната. (Реплики.) Да, командирът на флотилията, но в момента обобщаваме, така да се каже, рокадите, които ще се правят, по върховете на армията, предстои да мине Съвет по отбрана, да се внесат предложенията в Министерския съвет и оттам да бъдат изпратени на президента за указ. Моето лично намерение по отношение на „Военното разузнаване“, една от промените, които гледате, е точно това – „Военна информация“, всички си го знаят, Служба „Военно разузнаване“, моето намерение е да представя кандидатурата на сега изпълняващия длъжността за титуляр за указ на президента.
Не съм чул до момента от моите колеги от Щаба по отбраната да има възражения в това отношение, тоест не трябва да имате съмнение, че на Съвета по отбрана това ще бъде одобрено. Трябва да бъде внесено от Министерския съвет и оттам нататък изпратено за указ на президента. Смятам до края на този месец, даже преди края на този месец, да сме минали през Министерския съвет и да сме изпратили предложенията на президента за укази. Вече оттук нататък колко той ще забави или ускори процедурата, аз не мога да отговарям. Това ми е намерението – сегашният изпълняващ длъжността да бъде представен за титуляр.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Както се казва, и днес имаме новина, свързана с „Военното разузнаване“.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря, господин Министър.
Интересуваше ме точно това, което е във Вашите правомощия, как виждате нещата. Естествено не само Вашата институция и Министерският съвет са ангажирани, но това, което отговорихте, ме удовлетворява. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: И военното ръководство на Министерството на отбраната ще застанат зад тази кандидатура.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Колегите от ДПС? Нямат въпроси.
От „Обединени патриоти“? Няма.
От ВОЛЯ? Няма.
С това приключваме първа точка.
Благодаря за активното участие на всички.

По точка втора:
РАЗНИ.
Аз нямам каква до съобщя. Ако имате Вие нещо? Нямате.
Благодаря.
Закривам заседанието.