1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана, съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Информация за Стратегическия преглед на системата за защита на националната сигурност и Стратегически преглед на отбраната (Решения на Министерския съвет № 26/18.01.2919 г. и № 527/30.07.2020 г.) в рамките на Министерството на отбраната (предвижда се закрито заседание).
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 82
На 17 септември 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана, съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Информация за Стратегическия преглед на системата за защита на националната сигурност и Стратегически преглед на отбраната (Решения на Министерския съвет № 26/18.01.2919 г. и № 527/30.07.2020 г.) в рамките на Министерството на отбраната (предвижда се закрито заседание).
4. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Константин Попов.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието.
На заседанието ще присъстват: министърът на отбраната господин Каракачанов, заместник-министърът на отбраната господин Величков; началникът на отбраната адмирал Евтимов, парламентарният секретар госпожа Деневска, началникът на политическия кабинет, постоянният секретар.
Дневният ред Ви е раздаден:
1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана, съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г. – обсъждане за първо гласуване.
3. Информация за Стратегическия преглед на системата за защита на националната сигурност и Стратегически преглед на отбраната в рамките на Министерството на отбраната.
Предвижда се тази точка да бъде закрита. Ще подложа на гласуване това, след като приемем дневния ред.
4. Разни.
Който е за така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Ще подложа на гласуване предложението точка трета от дневния ред да бъде обсъдена в закрито заседание, а останалите в открито.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА ПО АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА ОТБРАНА, СЪГЛАСНО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Само да припомня, че времето за въпроси е две минути и за отговор – три минути. Позволявам си да Ви напомня това, защото доста напреднахме във времето предвид закъснялото завършване на заседанието в пленарната зала.
Започваме с въпросите.
От парламентарната група на ГЕРБ аз ще си позволя да задам първия въпрос.
Господин Министър, правителството прие решение във връзка с изпълнението на Постоянно действащия план за интегрирана противовъздушна отбрана и противоракетна отбрана на НАТО, като реши от 26 до 30 септември съвместното изпълнение на задачи по охрана на въздушното пространство на Република България от ВСС на Република България и Силите на САЩ.
Въпросът ми е: какви са политическите измерения на това решение на Министерския съвет?
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, точно така – вчера на свое заседание Министерският съвет одобри това. Ще бъда съвсем кратък, съобразявайки се с Вашия призив.
Политическите съображения са ясни – това е една стъпка към задълбочаване на нашето военно сътрудничество със Съединените американски щати. Ако имате необходимост, адмирал Евтимов може да Ви запознае с подробностите в това споразумение.
Тъй като Вие зададохте въпроса за политическите измерения, това е задълбочаване на сътрудничеството на фона на рамката от 10 години, което ние ще подпишем в съвсем скоро време със Съединените щати – сътрудничество в сферата на отбраната. Бих добави само, че това е една полезна стъпка за българската национална сигурност с оглед на събитията, които наблюдаваме в региона и в непосредствена близост до нашата граница, и с проблемите, които възникват вследствие на конфронтацията в Егейско море между съюзнически държави, каквито са Турция и Гърция. Това е от политическа гледна точка.
Ако Ви интересува, генерал Евтимов може да Ви каже няколко изречения по отношение на самите технически параметри.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това може би ще задам като реплика. Съвсем накратко да ни запознаете за военните измерения и за състоянието на българските ВВС да изпълняват тази задача, съвместно с ВВС на Съединените американски щати.
ЕМИЛ ЕВТИМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър на отбраната, уважаеми господа народни представители, дами и господа! Това, което реши Министерският съвет, не е прецедент в нашата история. Знаете, че в рамките на предприетата мярка от 2016 г. за усилен „Еър полисинг“ за източния фланг има слотове за България и Румъния. Досега са изпълнявани два пъти усилен „Еър полисинг“ от ВВС на Щатите и ВВС на Италия.
Във връзка с трудности в поддържането на МиГ-29 проблемите може да се охарактеризират като два. Ако единият проблем, с който още се справяме, това е носенето на „Еър полисинг“, а другият проблем е ниският нальот на авиацията. С ангажирането на съюзници за носене на „Еър полисинг“ ние продължаваме да го носим, като даваме възможност ресурса, който имаме за МиГ-овете да бъде ефективно използван за увеличаване нальота на българските летци.
По отношение на следващите години – политическите измерения, за които каза министърът на отбраната, разговорите ни с Върховния командващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа е на двустранна основа. Идеята е да имаме по-тясно сътрудничество с ВВС на Щатите за съвместен „Еър полисинг“, за преминаване на Военно-въздушните сили на нов мениджмънт във връзка с експлоатацията на F-16 за България и постепенното му овладяване. Така че ние ще продължим да търсим двоен ефект – придобиване на опит за мениджиране и експлоатация на F-16 в България, съвместен „Еър полисинг“, поддръжка на МиГ-овете с цел вдигане нальота на летците. Доложих.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Колегите от БСП – заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Вицепремиер, господин Заместник-министър, уважаеми господин Началник на отбраната! Моят въпрос е свързан с въпроса, който беше зададен от Председателя на Комисията и е продиктуван от динамиката, която забелязваме около нас на Балканите. В този смисъл ми се иска да получим малко повече информация доколко добре следим тенденциите, процесите, които се развиват в регионален план? И дали Министерството е изработило, има ли някаква политическа позиция по отношение на конфликта, или спора, който има между Гърция и Турция в момента? Очевидно той има висок потенциал и тепърва ще се развива. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Заповядайте, господин Министър!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Цонков, както казах преди малко, развитието на двустранните отношения в областта на отбраната в Съединените щати са изключително важни и това е един от примерите, който можем да посочим заради тази нужда. Тук няма идеологии, няма русофили, русофоби и американофили, има прагматичен български интерес. Виждате ситуацията между Турция и Гърция, когато НАТО и Европейският съюз в много отношения са с вързани ръце да се намесят по-категорично.
От тази гледна точка развитието на политика в отбраната и сигурността в двустранен план са изключително важни. Вие задавате този въпрос, аз го намекнах. В този конфликт България, като член на НАТО, няма как да вземе страната на една от двете страни. Реално погледнато още по-малко Министерството на отбраната би следвало да прави политически изявления по конфликта около Кипър между Турция и Гърция, защото това може да се изтълкува погрешно от която и да е от двете страни. В края на краищата, ако може да си позволя аз лично дори в политическо качество да правя изявления и коментари в региони като Ирак, Либия, Сирия и така нататък, а тук касае две съседни държави и ситуацията е изключително деликатна, още повече, дори да направя коментар в качеството си на политик, в качеството ми на министър на отбраната това може да се тълкува превратно в една или друга посока.
Както знаете, позицията на българското Министерство на външните работи е в посока това напрежение да бъде разрешено чрез преговори, разговори и търсене на диалог по мирен начин, а не с дрънкане на оръжия и военна ескалация, защото, ако се стигне до такава ситуация, в чисто икономически план един от първите потърпевши, да не кажа първият след двете засегнати държави, ще бъде България. Така че във военно отношение мога да Ви уверя чрез структурите в Министерството на отбраната, които се занимават със събирането и анализирането на информацията, следим ситуацията много изкъсо, информираме държавното ръководство, включително и Министерството на външните работи, които в лицето на външния министър, и Министерският съвет в лицето на министър-председателя, предлагат и вземат решения за българска позиция по този въпрос.
Ако въпросът е насочен към това дали сме взели военни мерки, мисля, че те към този момент не са необходими точно поради аспекта, който засегнах – една наша активизация в една или друга посока, познаваме историята на отношенията в Балканския регион, би могла само да нагнети допълнително напрежение, а не да го разтовари като такова. Виждате, че ситуацията е изключително напрегната, изявления има и от едната, и от другата страна, които в определени моменти граничат с откровени заплахи. Това няма как да не ни тревожи не само като правителство, но и като граждани. Предполагам, че и народните представители като представляващи най-висшата институция.
Пак повтарям: позицията на България е, че спорните въпроси между тези две страни наши съседи трябва да се решават на масата чрез преговори и диалог, а не чрез употреба на заплахи или военна сила. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика?
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Да, благодаря Ви.
Благодаря за отговора. Така е, трябва да бъдем особено внимателно, въпросът е деликатен. Дори чисто географски нашето разположение предполага да бъдем зорки.
Струва ми се, че можем да бъдем малко по-активни от гледна точка потушаване на напрежението, или да направим опит, това да бъдат нашите стремежи. Давам пример – това, което се опитахме да направим в Западните Балкани, да се опитаме да провокираме процес на диалог, за да можем да намалим напрежението в регионален план. Все пак наистина става въпрос за нашите граници и пряко касае България това, което се развива между Турция и Гърция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Нещо да добавите?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Съгласен съм, Вие сте прав – става въпрос за две съседни държави, в които, ако конфликтът се задълбочи, не дай боже, мине в други измерения, ние ще бъдем пряко засегнати най-малкото икономически, тъй като това означава затварянето на транспортни трасета и така нататък, и много други проблеми.
Не мисля, че Министерството на отбраната трябва да е инициатор на подобно нещо. Би се изтълкувало бих казал превратно. Знаете какви са средствата на военната дипломация и би било малко неделикатно, ако аз инициирам подобно нещо.
Съгласен съм с Вас, че България може да бъде по-активна, но вероятно Министерството на външните работи по-добре преценява от дипломатическа гледна точка ситуацията и затова е избрало точно този подход, който намирам за правилен. А дали е достатъчно активен е въпрос на дебат в друга комисия – Комисията по външна политика.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Колегите от ДПС нямат въпроси.
Колегите от „Обединени патриоти“ – няма въпроси.
Колегите от ВОЛЯ нямат въпроси.
Колегите от ГЕРБ?
Заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, господин Адмирал, господин Заместник-министър, господин Постоянен секретар! Въпросът ми е по тема, която е неколкократно обсъждана на ниво Комисия, а именно за политиката за отстъпено право на строеж.
Малко предистория. Осигуряването на жилищните нужди на военнослужещите в гарнизоните е задължение на Министерството на отбраната по закон. Министерството е харчело милиони в тази насока за плащане на наеми. Затова още в коалиционното споразумение и в управленската програма на правителството се предвиди политика за отстъпено право на строеж, тоест имотите с отпаднала необходимост в градовете да могат да бъдат използвани за задоволяване точно на жилищните нужди на военнослужещите чрез придобиване на апартаменти. Това е нещо, което сме обсъждали през годините със стратегиите на Министерството на отбраната и нещата, които са предвидени по гарнизони.
Моят въпрос в случая, тъй като вече минаха три години и половина от мандата, е: докъде е стигнал този елемент от социалната политика на Министерството на отбраната? Ще видим ли неговата реализация поне до края на годината? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Проблемът с жилищата на военнослужещите е сериозен проблем. Действително се харчат страшно много средства за изплащане на част от наемите на военнослужещите и това, бих казал, при наличието на имоти, които могат да се употребят за построяване на жилища, са грешни разходи.
В годините назад този въпрос или не е бил решаван, или е решаван, като се закупуват готови жилища. Разбира се, има и доста фрапантни случаи в гарнизони, в които цените на жилищата и до ден днешен са на ниво 300-400 евро, а са закупувани за 800, но това е друга тема. Това е известно. Предполагам, че и Вие сте го виждали, когато бяхте в Министерството на отбраната. Говоря за един по-предишен период.
Последният път, когато ми докладваха по този въпрос, беше на 5-6 август. Затова ще ми разрешите да дам думата на заместник-министър Величков, който наблюдава работата на дирекция „Инфраструктура по отбраната“, за да докладва в подробности към настоящия момент.
Само искам да подчертая, че по отношение решаването на този проблем, имахме проблеми на някои места в документацията, на други места с общините, но конкретно към момента заместник-министър Величков може да Ви отговори за настоящата ситуация.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: В конкретика, първо, съобразихме необходимостите по гарнизони, като ще бъде интересно на Комисията да разбере какви са те. Понастоящем, идентифицирани от преди месец и половина: Варна – 358 картотекирани; София – 1418, Велико Търново – 30, Плевен – 149, Пловдив – 548, Сливен – 25, Смолян – 55, Ямбол – 66.
На първо време, естествено, решението беше да се търсят имоти, които да могат да задоволят нуждите в София, Варна, Пловдив, Бургас, където са най-големите необходимости.
В София стартираха процедури по създаване на подробен устройствен план, тъй като преди да сме направили подробни устройствени планове няма как да пристъпим към разпоредителни действия на министъра по отношение на отстъпено право на строеж. Ако в София бъде реализирана програмата, тя ще е на местността „Полигона“, където имаме освободен войскови район. Очакванията са да бъдат изградени 36 хил. кв. м, което представлява около 500 броя жилища, разчетени на 85 квадрата, ако не бъде проведена друга политика в посока по-големи жилища. По отношение на Обеля също се процедира, той е в напреднал етап, внесен е в Софийска община за подробен устройствен план. Там амбицията е върху близо 60 дка, които са в управление на Министерството на отбраната, както и около 6 дка, които са в управление на МОБА, да бъдат реализирани 157 хил. кв. м, което ще задоволи нуждите на Министерството на отбраната с още 405 броя жилища.
По отношение на Варна също са стартирани действия. И в Пловдив в местността „Гладно поле“. Доложих.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, дотук добре. Хубаво е, че се работи по въпроса и има предвидени имоти с варианти за строителство, но другото нещо, което е важно и за обществото, е всичко да се случи по прозрачен начин, така че да няма съмнения в обществото. Затова въпросът ми е: има ли изготвени правила и какви са те? Как точно ще се случват самите процедури по отдаване на отстъпено право на строеж? Какви ще се критериите на Министерството на отбраната? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Господин Министър, кой ще отговори?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Когато ПУБ-овете бъдат готови, това ще бъде около месец януари, готови сме да стартираме. Както виждате, Заместник-министърът прочете някои от обявените имоти. В момента, в който се стартира процедурата, тя ще бъде обявена публично. Отсега казвам, че за някои от имотите, примерно този в „Обеля“, който е към 60 дка, би следвало хората, които проявяват интерес към строителството в този регион, да търсят формата на консорциум, той като е огромен парцел. Една фирма чисто финансово трудно ще се справи.
Оттук нататък критерият е следният: процент на обезщетение. Това, което ще бъде направено, е в съответния район да се направи проучване, защото едно е в „Обеля“, друго е в „Младост“. Съответният процент се залага като минимален и оттам нататък който даде по-висок процент на обезщетение на Министерството на отбраната.
Има една подробност, която отсега трябва да се знае – ние ще ги искаме в завършен вид, защото, ако ги получим на шпакловка и замазка, Министерството трябва да отделя пари за довършителни работи. Затова ние ще ги искаме в завършен вид, за да може от страна на Министерството на съответния военнослужещ да бъдат осигурени мебелите, с които той може да живее там. Всичко останало да бъде в по-готов вид. Това, разбира се, може би ще доведе до различен процент, отколкото в недовършения вид.
Всичко това ще бъде съобразено с обезщетенията в съответния град или в съответния район. И с наддаване – който предложи най-добрите условия, той ще спечели. Това е логиката, по която мислим да процедираме.
Правила към момента още не са изработени, тъй като е още рано. В „Инфраструктура на отбраната“ работят и по този въпрос, защото това им е зададено като задача.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Колегите от БСП?
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господа Заместник-министри, господин Началник на отбраната! Вторият ми въпрос касае политиката, която има Министерството на отбраната, свързана с контрола на храната, осигуряване на условията за хранене и конкретно перспективите и какви реорганизации предвиждате във връзка с Военната ветеринарно-медицинска служба.
Аз съм повдигал и друг път въпроса. Смятам, че това е важна служба за Министерството на отбраната, която има натрупан опит, сертифицирана е по НАТО, развила е способности. До мен достигат информации, които са свързани по-скоро със закриване на службата.
Искам да обясните какви са Ви вижданията по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, може би трябва да се промени наименованието на тази служба, защото, когато е имало Главна ветеринарна служба, е било във времето, когато Българската кавалерия е действала по полята на Добруджа и громяла руснаците, и когато с волове са теглили оръдията. Впоследствие, буквално до преди 20 и няколко години, част от формированията, тогава поделенията, имаха свинарници, овчарници, тоест за изхранване на войската. Аз смятам, че това не беше лоша практика, тъй като осигуряваше екологична храна, прясно месо и продукти на българските войници и офицери. Но тъй като това вече не е практика в Българската армия, може би трябва да се помисли поне за промяна на името и част от предназначението на тази служба.
По принцип този въпрос сте го поставяли няколко пъти. Мисля, че в Комисията по отбрана генерал Боцев – Бог да го прости – отговаря на този въпрос. И тъй като това е част от задълженията на Щаба по отбраната, ще дам думата на адмирал Евтимов за конкретиката по въпроса, особено за трансформациите, които се случиха или са като предстоящи.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Много е важно началникът на отбраната да знае какво става с конете и така нататък.
Заповядайте.
ЕМИЛ ЕВТИМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господа Заместник-министри, господин Постоянен секретар! През 2020 г. бяха извършени съществени промени в нормативната база на Република България по въпросите, касаещи областта на храненето, храните и обектите за хранене в съответствие с изискванията на европейското законодателство. С приемането на Закон за управление на агрохранителната верига, обнародван в „Държавен вестник“ от месец юни 2020 г. и изцяло новия Закон за храните, обнародван също през юни 2020 г., се изисква да бъде определена структура, която да изпълнява функциите, задачите и дейностите на вътрешноведомственото специализирано звено за Министерството на отбраната по регистрацията, одобрението и контрола на обекти за производство, преработка или дистрибуция на храни. До влизането в сила на тези закони единствена структура в МО, на която се делегират такива права, са официалният компетентен орган – Българската агенция по безопасност на храните и Научно-приложния център по военна епидемиология и хигиена от състава на Военно-медицинска академия, при условия и ред на Регламент на Европейския съюз № 852 от 2004 г.
Паралелно с Научно-приложния център по военна епидемиология и хигиена, тези дейности са изпълнявани и от Ветеринарно-медицинско звено от състава на Съвместното командване на силите – СКС, което по същество представлява дублиращ контрол по безопасността на храните. При изпълнението на дейностите по контрола на храните само една структура от НПЦВЕХ – ВМА, ще бъде преустановено ненужното дублиране на функции от различните структури от състава на МО и ще се премине към осъществяване на единен вътрешноведомствен контрол по безопасността на храните и обектите за хранене.
Считано от 1 юли, длъжностното разпределение на Научно-приложния център по военна епидемиология и хигиена от състава на ВМА е реорганизирано, като са формирани отделение „Военен и здравен контрол и контрол на храните“, отделение „Вътрешно-ведомствен контрол на ветеринарно-медицински продукти и контрол на дезинфекция и дератизация“ със съответни специалисти, чийто състав и функционални задължения са съобразени с последните изменения и допълнения на Закона за управление на агрохранителната верига, Закона за храните. Изискванията на новоприетите закони налагат този вид контрол да се извършва само от вътрешноведомствено специализирано звено с делегирани правомощия от официалния компетентен орган – Българската агенция за безопасност на храните.
В тази връзка е изпратено писмо от 12.08.2020 г. от министъра на отбраната до Българската агенция за безопасност на храните, в което се посочва, че НПЦВЕХ е определен като специализирано звено в Министерството на отбраната, което ще изпълнява функциите, задачите и дейностите по смисъла на цитираните по-горе закони и се предлага на основание чл. 7, ал. 2 да му бъдат делегирани правомощия по реда на Закона за храните и съответните закони относно извършването на регистрация, или одобрение на обекти за производство, преработка или дистрибуция на храни, осъществяването на официален контрол и други официални дейности.
Ветеринарно-медицинското звено в състава на СКС не е с делегирани правомощия по официален контрол и не може легитимно да изпълнява контролни функции, тъй като не е част от националната и европейска система за контрол на храните. Останалите дейности на това звено са за лечение на животни. Предвид обстоятелството, че служебните животни в Министерството на отбраната са изключително малко, не е целесъборазно да се поддържа Ветеринарномедицинско звено с единствени функции по лечение на животни, още повече, че и до момента за тяхното отглеждане се използват местни ветеринарни специалисти, без участието на ветеринарномедицински специалисти от състава на Министерството на отбраната. Доложих, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Определено не съм удовлетворен от отговора, защото има едно становище на Инспектората към Министерството на отбраната, в което се казва, че е най-добре да се запазят способностите на Ветеринарномедицинската служба, а тя отдавна не отговаря, както казахте, за животните в армията, има много по-важни задачи, свързани с контрола на храните и условията за хранене в армията, както включително и за качеството на храната, която влиза. Има четири или пет стационарни и няколко мобилни лаборатории. Всичко това ще бъде разрушено, разпродадено, а в момента във ВМА почти няма способности, които да са развити. Тоест ние закриваме нещо, което работи и тепърва ще инвестираме да развиваме способности, ще даваме пари, вместо да се преоритизира и да се дават за нещо, което няма и трябва да се развие, вместо да прехвърлим службата към ВМА и да решим въпроса. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
За дуплика – заповядайте, господин Адмирал.
ЕМИЛ ЕВТИМОВ: Становището на Инспектората беше разгледано, съвместно с началника на ВМА, след което с Докладна записка от командващия на СКС, утвърдено от мен, беше предложено на началника на ВМА, предвид функциите, които доложих, че поема, да преразгледа нуждите от щатна необходимост, от ресурсна необходимост от така съществуващото ветеринарномедицинско звено в Съвместното командване на силите. Какво решение ще вземе началника на ВМА? Още не го е взел, предстои да бъде взето.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Десет щатни бройки.
ЕМИЛ ЕВТИМОВ: Да, знам много добре, но нали разбирате, че аз в Българската армия гледам да има наистина способности, които да съответстват на основната й дейност.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
От ДПС? Няма.
От „Обединени патриоти“? Няма.
От ВОЛЯ няма въпроси.
С това приключихме с първа точка.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕЗЕРВА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, току-що представих този Законопроект пред Социалната комисия и затова не можах да присъствам на откриването на заседанието на Комисията по отбрана.
В настоящия Законопроект се предлагат промени в Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, с които, от една страна, се цели подобряване на действащата законова уредба, а, от друга, да се създаде възможност за въвеждане на срочна служба в доброволния резерв, което ще увеличи броя на подготвените български граждани за защита на Отечеството.
Основните промени, които се предлагат във връзка със специализирането на действащата уредба от Закона за резерва на въоръжените сили в Република България, са както следва.
Първо, изменение в чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 75, ал. 1 с цел уеднаквяване на терминологията в Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, с тези, използвани в Решението на Народното събрание, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 96 от 2013 г., в което са определени военни формирования за допълване на въоръжените сили във военно време, а не военновременни формирования. Синхронизираме Решението от 2013 г. чрез поправката.
Второ, изменение в чл. 16 и чл. 17, т. 4 поради обстоятелството, че мобилизация само на резерва не се извършва като по този начин текстовете ще се синхронизират с разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, в които изрично са уредени правоотношенията, свързани с обявяването на обща или частична мобилизация в цялост, в това число и на резерва.
Трето, изменение в чл. 21, ал. 2, с което се предлага, Централното военно окръжие като структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на отбраната, да притежава юридическа правосубектност. Подобен подход ще намали ангажирания от страна на Министерството на отбраната административен ресурс и ще даде възможност за оперативна самостоятелност на Централното военно окръжие, отчитайки изпълнението на мисията, функциите и задачите му.
Четвърто, промени в разпоредбата на чл. 24, с които се предвижда:
а) Да се въведе ограничение за кандидатите за резервисти, а именно да не са лица, назначени по трудово-служебни правоотношения в структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, поради факта, че тези служители са част от структурите на въоръжените сили за военно време (имат се предвид ДАНС, ДАР, които във военно време по чл. 50, ал. 2 влизат във въоръжените сили) и изпълнението на задачите им като част от тези структури е несъвместимо с изпълнението на активна служба в доброволния резерв.
Във връзка с осигуряване и попълване на длъжности, изискващи медицинско или друго специално образование, необходими за окомплектоване на военните контингенти при участие в мисии или операции извън територията на страната обаче е необходимо изискването на чл. 24, ал. 1, т. 8 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България да отпадне, тоест да се даде възможност за кандидатстване за служба в доброволния резерв на посочените длъжности от български граждани, назначени по трудово-служебни правоотношения в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.
б) Въвеждане на максимална възраст за сключване на договори за служба в доброволния резерв, която да бъде не по-малко от две години до навършването на пределна възраст. Това ще гарантира възможността за използване на резервиста в рамките поне на две години, което би оправдало извършената подготовка и разходите за нея.
в) Увеличаване на пределната възраст за служба в доброволния резерв, като това предложение е съобразено с последните промени в чл. 160 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 38 от 2020 г. Възрастта е увеличена за сержантите, старшините, офицерските кандидати, младшите офицери и старшите офицери на 60 г., а за офицерите с висши военни звания – на 65 години.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Заместник-министър, извинявайте, че Ви прекъсвам. Имаме всички тези неща, материалите са изпратени. Ако може да го обобщите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Накрая да обобщя, че прогнозните средства за прилагане на Законопроекта, трябва и тях да ги имате, с включени заплати, осигуровки, издръжка и военна подготовка на наличния състав, изпълняващ срочна служба от доброволния резерв, е в размер на 8 млн. 371 хил. 400 лв. на годишна база. Срочната служба в доброволния резерв ще се осъществява на два периода по шест месеца, като за всеки период са разчетени за участие по 300 човека. Отчетени са предложенията на всички ведомства, включително и на Комисията за противодействие на корупцията и някои предложения, свързани с пленума на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми Заместник-министър, да открия дискусията.
Законът за доброволната военна служба и развитието на доброволната военна служба също е едно от нещата, които са залегнали в управленската програма на правителството, така че тук няма съмнение, че ще подкрепим самия законопроект. Надявам се да свърши работа.
От гледна точка на това доколко нещата ще сработят и ще се подобри състоянието на резерва. Поне за мен е една от основните пречки за случването му до момента е именно финансирането, защото първите няколко години, откакто съществува резервът в този му вид, имаше наплив на желаещи, но заради малкото и ограниченото финансиране не всички успяваха да влязат. Съответно тези, които влизаха, не бяха достатъчно добре оборудвани, имаше дори журналистически статии по въпроса. Всичко това доведе впоследствие до отлив на доброволци. Така че освен законодателната рамка, редно е да се помисли да бъдат и надлежно финансирани всичките тези политики. Имайки предвид, че сме в процес на изработването на Бюджет 2021 логично е това да залегна, ако искаме нещо да се случи.
Сега тук една малка закачка, че въвеждайки възраст 40 години за кандидатите, за мое огромно съжаление, господин Джамбазки за пореден път няма да може да влезе в казармата, но се надявам доброволците да му предадат за какво става въпрос вътре.
И имам едно предложение, което може би ще внеса между двете четения – за увеличаване на броя на кандидатите и на служещите в доброволния резерв, а именно да се използва ресурсът на студенти във висшите военни училища, и то цивилната компонента. Има страшно много, даже са повече отколкото във военната част записани студенти, в крайна сметка са избрали образованието във висши военни училища. Мисля, че има възможност да се интегрират в резерва, а и да имат възможност по време на следването си да изкарат и самото военно обучение. Повечето, особено с Академията в София, особено в магистърските програми са хора, които са от различните сектори на националната сигурност, а именно: ДАНС, Разузнаване, от НСО и така нататък – все възможност за попълване на доброволния резерв, тъй като това са млади момчета и момичета, които не са карали казарма след 2007 г., но имат умения, имат и желания и биха могли да станат едно добро допълнение към резерва на въоръжените сили. Добре е да поработим в тази насока между двете четения. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Имате ли нещо да кажете? Аз не чух въпрос. Мисля, че е само становище.
Само да добавя, може би сте запознати, но Законопроектът е разпределен на Комисията по образованието и науката, на Комисията по труда, социалната и демографската политика, и на Комисията по правни въпроси.
Аз имам съвсем бърз въпрос. Тъй като имаме справката по чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове и има зададени въпроси от господин Спиридонов, да поясните, тук има офицери, които са били на активна военна служба, сега офицери от запаса ли са, от резерва ли са, какви са? Запазват ли звания, как ги запазват? Малко пояснение по този въпрос. Някои от нас лично ни интересува.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Всички, докато са живи, ще трябва да бъдат офицери от запаса.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: От запаса или от резерва?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: От резерва ще станат, ако са в границите на възрастта, когато можем да ги мобилизираме. Няма как генералът, след като навърши 65 години, да не е генерал от запаса. Не му се отнема званието. Всички, които подлежат на мобилизация по възрастови граници на закона, ги водим като резерв. Тук спорът идва от понятието „резерв“ и „запас“. Резервът има запас и доброволен резерв. Доброволният резерв е този, който е по договор. Нали така?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Само да Ви прочета т. 12.
Резервът включва доброволен резерв и запас, както Вие казахте, тоест резервът обобщава доброволният резерв, второ – запас. Така че всички са от резерва, ако така ги смятаме.
Между другото сте абсолютно прав, че всеки запазва званието си. Званието има право да бъде отнето единствено от българския съд по съдебен ред – по чл. 155.
Други въпроси?
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Не е въпрос, просто искам да припомня, че този закон стана на 10 години и е от първото правителство на ГЕРБ. Ние го измислихме. Включително и объркването кой е резервист, кой е запасняк и така нататък. Но трябва да се поздравим – законът лош или добър, работеше. Въпросът е, че има проблем с набирането на хора. И Вие го казахте. Причините са различни, Вие сте ги анализирали. Ние тук сме хора, които Ви вярваме. Сега предлагате нещо малко по-различно, което е в унисон с Управленската програма.
Аз лично съм готов да се доверя, въпреки че са доста съществени промените в Закона, но след десет години пак същата партия е на власт, тя прави промените, логично е да следва някакъв път и той да е в правилна посока.
Аз се притеснявах от друго, понеже тук е и Кръстев, поглеждайки по-отгоре, при 50 хил. души полиция, 37 хил., не повече от 40 хил. армия, ние може да поискаме още 5 хил. души в армията. Вие не го правите, Вие се занимавате с резерва, което Ви прави чест. В това международно положение, като че ли е логично да поискате нещо друго, но Вие не го искате, а съсредоточавате наново усилия в промени в Закона за резерва.
Надявам се много, че военната експертиза Ви е помогнала, това решение е правилно и аз лично не виждам защо да не го подкрепим, въпреки значителните промени, които сега ще четем и отново ще се образоваме, кой какъв е от нас, които сме в резерва.
Успех! Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Радев.
Предполагам, че няма отговор, имате подкрепата.
Господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Адмирал! Ще бъда съвсем кратък.
Първо, искам да кажа, че ние от БСП ще се въздържим за предлаганите промени. Същевременно искам да кажа, че Законът, който беше приет преди по-малко от десет години, още тогава беше приет така, че почти беше неприложим и неработещ. Хубаво е, че след почти десет години вече се пипа там, преосмисля се по същество Законът.
Въпросът е, че не мога да си отговоря защо големият проблем с недостига на личен състав се решава през Закона за резерва? Не смятам, че пак уцелихте ваксата и това е най-правилният подход, по който да действате.
Виждам, че Министерството има желание да реши проблема с некомплекта, но трябва още да се работи, и то в посока – неведнъж съм го казвал, отново обръщам внимание, ние с колегите от „БСП за България“ сме го говорили многократно – социалния пакет, който е необходим.
Скептичен съм, че това ново понятие, което се въвежда, и така наречената срочна служба в доброволния резерв ще изпълнят задачата и целта, която е поставена. Виждам добри намерения, но те трябва да бъдат облечени в качествено законодателство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Да, има индиректна връзка, но не директна връзка. Не се опитваме чрез Закона за резерва, философията на промяната не е да реши въпроса с окомплектоване на мирновременна армия, кадровата армия. Това е погрешно. Друг е въпросът, че индиректно ефектът от въвеждане на срочната доброволна служба, ако някой от прекаралите тези шест месеца срочна служба реши да стане кадрови, ще помогне. Но не това е философията.
Това, което говорите, ако не се случи, ще върнете наборната военна служба, господин Цонков. Това е последният шанс – ако чрез доброволна военна срочна служба не решим въпроса на резерва и запаса, защото ние реално трябва да мобилизираме от 2013 г. едни формирования, които вие, Народното събрание, сте възложили, а за тях запасният контингент застарява, защото армията е професионална и тя не опреснява мобилизационните ресурси. Тоест не е въпрос на една или друга политическа сила, а е национален. И това трябва да се разбира.
Надяваме се, че чрез срочна служба в доброволния резерв ние, първо, ще одобрим окомплектоването на резерва и запасните за военновременните формирования, а други са мерките да окомплектоваме този некомплект на сегашната действаща армия. И, второ, в Прегледа на отбраната, ние ще говорим по трета точка, началникът на отбраната ще Ви говори за минималните военни способности, ние не можем по сегашния анализ и преглед да предложим на Народното събрание да отмени Решението от 2013 г. и да останем с така наречения мирновременен комплект, или така наречения единен комплект само. Ето затова с тази политическа мярка ние смятаме, че допълването на армията от военновременни ще се реши.
Проблемът, понеже беше повдигнат от господин Радев, е, че тристранните договори, и ние нямаме подкрепа от бизнеса техните работници да постъпват в доброволния резерв. Това е една от основните причини. Не знам как ще се реши този въпрос. И вторият въпрос е за здравния статус, разбира се, който също оказва влияние.
Това е ситуацията, в която се намираме.
Аз понеже следя – много държави се опитаха да върнат срочната служба, после се отказаха. Тя създава други неудобства в коалиционен състав и така нататък.
Ако Вие ни подкрепите, ако станат тези промени, след тяхното прилагане се надяваме младежите в България да постъпват, да бъдат запълнени слотовете в учебните центрове и постепенно, поне за военновременните формирования, които, както каза началникът, разчита на тях отбраната като минимални военни изисквания, да сме в състояние да ги мобилизираме.
Казвам, че въпросът е национален, защото който и да управлява тази държава, отбраната ще е отговорност за него и ще има проблема да окомплектова. Това е.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Накратко, понеже изникна още един въпрос, който беше продиктуван както от изказването на господин Радев сега и от отговора на Заместник-министъра.
Министерството на отбраната има един уникален ресурс и това именно са обученията в училище по десетте часа в девети и десети клас. Това е уникална възможност да се докоснат младите хора още в училище преди да са решили какъв път да поемат в живота си. Много армии в Европейския съюз и в европейската компонента на НАТО се опитват да влязат в училищата, но поради ред различни причини не се случва. Германската армия, между другото, е един много добър пример как провежда такива обучения в училище.
Въпросът ми е: правен ли е някакъв анализ в Министерството на отбраната какъв е ефектът от това обучение, най-вече как се възприема от учениците, защото поне страничното наблюдение е, че резултатите са потресаващи. Със съжаление го казвам: резултатите са потресаващи и вместо да се привличат хора към армията и към въоръжените сили по-скоро се отблъскват и от материалите, които са подготвени, които не са съобразени с нивото на учениците, а са по-скоро за доста по-пораснали хора. Отделно какво точно се преподава в тях. Въобще това, че армията след 1990 г. дори не е застъпена, е също много голям проблем, а и начинът на самото представяне на материалите… Тук, между другото ЦВО има голяма вина да не се получава необходимият и желан ефект от всички ни, когато приехме това обучение, а напротив – получаваме обратен резултат.
Затова апелирам, ако не е направено подобно нещо, много спешно да се случи и ако не в началото, поне в средата на тази учебна година да има някакъв резултат към добро.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Господин Ластарджиев, заповядайте.
АНТОН ЛАСТАРДЖИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, господин Заместник-министър, господин Адмирал! Констатациите са точно такива, но вината не е само в Министерството на отбраната. Тези часове, да не кажа напълно, но в голяма степен са игнорирани по линия на средното образование и просто са формално провеждани.
Има работна група, която се води от Министерството на образованието и науката, господин Михов е в течение на тези процеси, коментирали сме ги много пъти. Участваме там активно. Забавиха се малко процесите, свързани с пандемията. Мисля, че ще постигнем подобряване на тази дейност. Не се налага да коригираме нещо в самия Закон за резерва, но логиката е ако може да станат основни часове, а не в часа на класния. Ще подобрим специално материалите, които се представят, но няма как да имаме големи изисквания към хората, които представят. Става въпрос за 5500 паралелки в цялата страна. На териториален принцип ги покриваме само с Централно военно окръжие. И често хората, които правят това, го правят като допълнителна задача, без да са кой знае колко подготвени.
Работим в тази насока и мисля, че видимо ще се подобрят резултатите.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Ластарджиев.
Заповядайте за дуплика.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Тогава само един съвет, като говорим за хората, които ги представят, тъй като съм виждал немския пример. В Германия използват основно млади, скоро завършили офицери. Хора на 24-25 години, по-близко до манталитета на студентите, изглеждащи по много по-представителен начин, отколкото пенсионирани военнослужещи. (Оживление.) И нещо, което би могло и чисто визуално да привлече младите ученици. По този начин в Германия им се получава, защото те имат огромен проблем с окомплектоването на армията, а и Бундесверът страда много повече, отколкото българската армия. И използва точно такива модели, за да привлича хора към Бундесвера, изпращайки хора, които биват възприети по-лесно от учениците. И тук все пак да се обърне внимание и на психологията на учениците.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Генерал Симеонов, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, господин Заместник-министър, господин Адмирал, господин Постоянен секретар, колеги! Всичко, което се каза, е вярно, обаче искам да напомня нещо, което и преди съм казвал и то си остава актуално. А именно: средствата за отбрана трябва да бъдат действително толкова, колкото е необходимо. Знам какви са причините и проблемите за средствата, но този конфликт, който е сега между Турция и Гърция, знаете го много добре и знаете мерките, които Гърция предприема, въпреки заемите които имаше, какво е положението и сега покупка на нови самолети, нова техника и друго.
Господин Гаджев каза за Германия. Да, така е в Германия, но всичко това е подплатено с огромни финансови средства, за да има интерес в младите хора. Казвал съм и друг път, че за да може военната професия да бъде актуална, трябва да се направи това, което е необходимо. Вярно, всяка година има увеличение с определен процент. Това беше глътка въздух, но не е достатъчно.
На фона на събитията, които са сега, говорим си за реформите, които се направиха от първото правителство, от друго, обаче задавам един въпрос с голяма питанка: Единния военен комплекс за мирно и военно време, който се наложи по определени причини, реалистичен ли беше? Категорично не! Знаете какъв е съставът на Българската армия, трагедията с резерва за попълването, разчиташе се, че резервът ще попълни действащата армия. Така че трябва да се преосмисли много добре.
Надявам се и искрено желая това, което предвижда Министерството на отбраната, да бъде много действено, а не да се превърне отново като някаква палеативна грижа за Министерството, защото въпросът е много сериозен, поколенията по биологичен начин подхождат. Тези, които са имали участие в мобилизационни сборове, участвали са в много неща и се губят всякакви тренинги. Ако трябва да бъдем реалисти и се наложи ситуация, в която Българската армия, резервът й и като цяло въоръжените сили трябва да вземат някакво отношение, ще видите колко огромни проблеми ще се струпат на главата. Затова трябва Министерството на отбраната да продължава с тези инициативи, а ние като народни представители да подкрепяме Министерството в тези крачки напред. Колко е тази крачка – голяма или малка – все пак е крачка напред и трябва да ги подкрепим. Въпросът е, че трябва да се мисли след тази крачка какво следва, за да може да се подобри състоянието.
Предполагам генерал Евтимов не е доволен от състоянието, от комплекта на армията, както и цивилната част на ръководството. Трябва да се вземат мерки, защото отбраната и сигурността на страната е на първо място. Всичко друго ще бъде умножено по нула. Не дай боже да стане ситуация, за което не искам да говоря.
Ние ще подкрепим усилията на Министерството на отбраната с пожелание да се задълбочава тази дейност още повече.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Предполагам, че няма отговор.
Има ли други колеги, които искат да вземат думата? Не виждам.
Закривам разискванията.
Предлагам да преминем към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г.
За – 14, против – няма, въздържали се – 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване в Комисията.
Желая успех на Министерството на отбраната! Дано Законът да стане реално действащ и да имаме успех, защото имаме и практика, когато приемаме закони, а резултатът не е особено уважителен.
Трета точка е закрита. Ще помоля да се изпълнят всички процедури за закрито заседание.