1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 84

На 29 октомври 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбрана, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията генерал Константин Попов.

* * *



ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми колеги, добър ден!
Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по отбрана.
На заседанието присъства заместник-министър Атанас Запрянов и неговия екип.
Дневният ред Ви е изпратен, включва две точки:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г., приет на първо гласуване в пленарна зала на 24 септември 2020 г.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕЗЕРВА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г.
Преди да започнем ще Ви кажа, че в установения срок между първо и второ гласуване, в съответствие с чл. 83, ал. 1 Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили следните предложения от:
1. народните представители Красимир Богданов и група народни представители;
2. народния представител Христо Гаджев;
3. народния представител Константин Попов.
Предложенията са публикувани на страницата на Народното събрание, изпратени са Ви своевременно и разполагате с тях и в Доклада, който Ви е раздаден. Затова предлагам да не ги четем, както и текстовете по вносител. В дискусията ще бъдем подпомагани от госпожа Мацева.
Искам да напомня, че съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание текстовете по вносител, по които има предложения за изменение и допълнение, се гласуват от Комисията, след което Комисията гласува текста на вносителя по принцип с направените редакции.
Преминаваме към обсъждане, започвайки с наименованието на Законопроекта.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. ...)
Изказвания по наименованието? Не виждам.
Преминаваме към гласуване за наименованието на Закона.
Който е „за“, моля да гласува.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Наименованието на Законопроекта е подкрепено.

Параграф 1.
Изказвания по § 1. Не виждам.
Който е съгласен, да гласува „за“ текста на вносителя по § 1.
За – 20, против – няма и въздържали се – няма.
Параграф 1 е подкрепен.

Параграф 2.
Изказвания по § 2. Не виждам.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя за § 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 2 е подкрепен.

Параграф 3.
Изказвания по § 3.
Заповядайте, господин генерал Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Тук ние ще се въздържим, понеже премахваме думичката „на резерва“. Аз питам: какво друго се мобилизира освен резерва?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това е по § 4.
Значи го подкрепяте, така ли?
КОЛЬО МИЛЕВ: Въздържаме се.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя за § 3.
Който е „за“, моля да гласува. Последно – с шест гласа „въздържал се“ от името на колегите от БСП, но § 3 е подкрепен.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 3 е подкрепен.

Параграф 4.
КОЛЬО МИЛЕВ: Тук се въздържаме.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Само да го приключим.
Има предложение на народния представител Константин Попов.
Мотивът ми за предложението по § 4, а след това и по § 5 е, че необходимостта е да бъде избегнато нарушаване на чл. 10 от Закона за нормативните актове, според който обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта от същата степен. Правомощията на Президента и Министерския съвет, упоменати в чл. 16 и чл. 17, т. 4 са вече уредени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Ако се съгласите с предложението на вносителя, тоест в чл. 16 да отпадне изразът „на резерва“, на практика ще остане текст, който е идентичен с текста по ЗОС – чл. 19, т. 3: „Определя задълженията на президента по отношение на обявяването на мобилизация“.
Има ли изказвания по предложението ми? Не виждам.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува „за“.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е подкрепено.
Гласуваме за текста на вносителя.
Който е съгласен с текста на вносителя, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 16.
Параграф 4 не е подкрепен по вносител.
Новата редакция на § 4 е според направеното предложение на народния представител Попов.

Параграф § 5.
Предложение на народния представител Константин Попов. Мотивът е същият, както за § 4.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложението.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е подкрепено.
Който е съгласен с текста на вносителя, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 16.
Параграф 5 не е подкрепен по вносител. Новата редакция на § 5 е според направеното предложение.
Предлагам следващите § 6 и § 7 да ги обсъдим и гласуваме заедно.
Има ли изказвания по § 6 и § 7?
Заповядайте – генерал Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Става въпрос за Централното военно окръжие, което е нямало досега и не трябва да има юридическа правосубектност.
Аз считам, че не може само Централното военно окръжие да се занимава с мобилизацията в Българската армия. Това е отговорност на Министерството на отбраната и на Щаба на отбраната и да сваляме на толкова ниско ниво и едно Централно военно окръжие да се занимава с тази мобилизация, която е много отговорна дейност и не знам от Министерството защо не се вземат по-сериозно по този въпрос, тъй като до момента, вече 10 години, по отношение на мобилизационната подготовка в Българската армия мога да кажа, не че нищо не се прави, но няма реални резултати. Тези поправки, които правим сега в Закона за резерва със тенденция да се попълни и комплекта на Българската армия няма да доведат до нищо по-добро. Затова специално за такива правомощия само на Централното военно окръжие и да се отделят отделно финансови средства за второстепенен разпоредител ние не го приемаме и ще се въздържим. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Всъщност тази промяна не снема отговорностите на Министерството на отбраната и на Щаба на отбраната по мобилизацията.
Мобилизацията е комплексен въпрос и Централното военно окръжие е само една от структурите, която се занимава с отчета, създаването на резерва, разпределението на военно-временни формирования. Но Военното окръжие не извършва мобилизация. Мобилизацията се извършва под ръководството на Министерството на отбраната и на Щаба на отбраната. Така че тази промяна не променя състава и структурата на органите, които правят мобилизацията. Само Военното окръжие във функционалните области, за които то отговаря става бюджетен разпоредител с кредити. Това е.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Въпреки че няма постъпили предложения да гласуваме параграфи 6 и 7, аз Ви предлагам да ги гласуваме отделно, тъй като имаше изказване и може би ще има различие.
Преминаваме към гласуване на § 6.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 6 е подкрепен.
Гласуваме § 7.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 7 е приет.

Преминаваме към § 8.
Има предложение от народния представител Константин Попов. Предложението е редакционно и е свързано с правилната подредба от правна гледна точка на § 8.
Предлага се създаването на нова 6 вместо предложената по вносител ал. 5а. Това води до преномерация на досегашните алинеи 6 и 7, които стават съответно алинеи 7 и 8, без да се променя предложението на вносителя по същество. По този начин текстовете се привеждат в съответствие с разпоредбите на Закона за нормативните актове – чл. 83 за прилагане на Закона за нормативните актове.
Госпожо Мацева, нещо да допълните по въпроса?
ВЯРА МАЦЕВА: Да.
При допълнителния преглед на този текст – чл. 24, открих несъответствие, което е вече изменено в новата Глава четвърта, а именно тук се говори за психологическо пригодни, а правилният термин е „психологично пригодни“. Същият термин го има и в Закона за отбраната и въоръжените сили и на това основание се издава и Наредба, която е за психологичното осигуряване в Министерството на отбраната.
В тази връзка аз предлагам в ал. 1 на чл. 24, в т. 2 думата „психологически“ да се замени с „психологично“ и в ал. 3 думата „психологическата“ с думата „психологичната“ и „психологическото“ с „психологичното“. На три места само се среща.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това е редакционна поправка.
Има ли други изказвания? Няма.
Ще гласуваме предложението на ген. Попов с така направените предложения за редакционни поправки.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението по § 8 е подкрепено с направените редакционни поправки.
Моля да бъде гласуван текста на вносителя по § 8 по принцип.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 8 е подкрепен с направената редакция и поправки.

Преминаваме към § 9.
Отново има предложение на народния представител Константин Попов.
Предложението представлява правно-техническа редакция, аналогична на направената по § 8.
Има ли изказвания във връзка с § 9? Не виждам.
Който е съгласен с предложението, моля да гласува „за“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се.
Сега моля да бъде гласуван § 9 на вносителя по принцип.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 9 е подкрепен с направената редакция.

Преминаваме към следващите § 10, 11, 12 и 13 заедно.
Имате ли изказвания, предложения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува „за“ § 10, 11, 12 и 13.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Параграфи 10, 11, 12 и 13 са подкрепени.

Параграф 14.
Изказвания? Няма.
Само обръщам внимание, че в сегашния текст съществува съкращението „КТ“, което следва да бъде изписано с думите „Кодекса на труда“.
Предполагам, че сме съгласни.
Други изказвания? Няма.
Който е „за“ § 14, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 14 е подкрепен с направената редакция – с корекцията на абревиатурата, където „КТ“ се заменя с „Кодекса на труда“.

Параграф 15.
Има ли изказвания и предложения? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 15 е подкрепен.

Преминаваме към § 16 и 17.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 16 и 17.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Параграфи 16 и 17 са подкрепени.

Предложение на народния представител Константин Попов за създаване на нов § 18.
Тук ще си позволя да дам думата на госпожа Вяра Мацева, за да изложи аргументите за целесъобразността и допустимостта на предложението от правна гледна точка.
ВЯРА МАЦЕВА: Наложи се да създаваме нов § 18, тъй като Законът за нормативните актове не допуска да се изменя с един параграф поредни членове, а тук, както виждате, се изменя цяла глава. Така че за по-безобидно от правна гледна точка преценихме, че Глава трета „а“ в сегашния вид да се отмени с предложението за § 18, а с § 18 по вносител да се създаде нова Глава трета „а“ със съответните членове.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, госпожо Мацева.
Колеги, изказвания?
Заповядайте!
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Тук ние ще подкрепим, тъй като имаше една недомислица там по чл. 59, че едва ли не всички тези изменения са за сметка на Министерството на отбраната. И за да не се изказвам накрая, всички тези промени не влияят на държавния бюджет, което също не е вярно.
Ако ние не осигуряваме средства от държавния бюджет към Министерството на отбраната, всички тези промени ще си останат на книга и през следващата година пак ще говорим, че некомплектът няма да е 5 хиляди, а реално вече ще е 6 хиляди.
Същото е и за това, че не влияе на държавния бюджет. Как да не влияе, след като ние с три години увеличаваме – всички да служат първо в Армията и още поне две-три години трябва да бъдат и в резерва и в запас и тези хора трябва да се издържат, което е нещо несериозно. Ще приемем това, тъй като чл. 59 отпада, но за последния ще си помислим и ще се въздържим. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Министър.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз имам един въпрос. Гледам числата, напред-назад по страниците, и тук има едно, което е написано така: „да не навършват 40 години“. Това е в § 18, чл. 56 и надолу текстът, почти в края на страницата, пише: „да не навършват 40 години в годината на кандидатстване“.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ние гледаме моето предложение за нов параграф.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Това е после.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване. Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложението, което сега направих.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува „за“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Предложението за нов § 18 е подкрепено абсолютно единодушно.
Преминаваме вече към § 18.
Тук има предложение на народния представител Христо Гаджев и предложение на народния представител Константин Попов.
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря.
Въпросът ми е следният: защо да не навършва 40 години в годината на кандидатстване? Става дума за тези, които са в резерва? Само преди малко гласувахме § 7 – ето го, за сержанти, предполагам, че те ще са такива, след като завършат висше образование, офицери, кандидати, младши и така нататък, до 60 години.
Ако приемем, че е на 40 години и ги приемат до 40 години, те имат прозорец 20 години. Като завършат висшето образование във висшите училища им подписваме договор само за 10 години. Защо не го напишем: „50 години“? Сигурно има някакви съображения, просто питам. Чисто теоретично може някой да учи и на 49 години. Защо не му дадем тази възможност и да му оставим 20 години прозорец напред да има, а не 10? Това е въпросът ми.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Да попитаме и вносителя.
Заповядайте, господин Полковник!
СТАНЧО КАЙКОВ: Уважаеми господин Председател на Комисията, уважаеми народни представители! Предложението беше формулирано по този начин, тъй като Министерството на отбраната, съответно България, ще инвестират средства в подготовката на тези хора. Изчисленията бяха, че в крайна сметка ние ще имаме опция да ги използваме в следващите години след завършването. Колкото повече вдигаме възрастта, толкова по-малко време след това ще бъдат като потенциални запасни.
Тук, тъй като говорим за младши офицерски звания – от лейтенант, в крайна сметка един лейтенант на 50 или на 55 години, който ще трябва да изпълнява бойни задачи със взвода, от тази гледна точка преценихме, че тази възраст е удачна.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Полковник, моят въпрос е друг: защо им давате възможност след това да служат в резерва 20 години? Нали за 20 години става дума? От 40 до 60 години. Аз Ви питам: защо не им давате възможност от 50 години да започнат? Вие казвате: по-дълго време да бъдат използвани, тоест 20 години. Тогава пишете до 30 години, ще ги използвате 30 години. Няма логика в това! Вие просто ги ограничавате без да знаете защо. Като завършат военно училище, ще сключите договор след това за 10 години да служат. А тук за 20 години – не им разрешавате 10 години по-късно да започнат. Аз на 49 години мога да искам да ставам офицер в резерва и да служа 10 години! На този му отказвате всъщност. Това ми е въпросът.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте. Ако може по-добре да се аргументирате.
Но има въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Едно уточнение.
Сега не искам да влизам в обувките на Министерството на отбраната, но според мен 40-годишната възраст кореспондира с възрастта на професионалния войник, който е 40-годишен.
РЕПЛИКА: Уеднаквяваме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Така че когато беше направена тази промяна е абсолютно логично да има някаква взаимообвързаност между двата закона.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
От Министерството на отбраната?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Това е целта. Това че даваме право на някой, да говорим – на отчет да е до 60 години, е желателно да го вземем на 40 години. В тактическите формирования, както каза и колегата – ако офицерът е младши офицер, но е на възраст, ние няма да го вземе. Нали разбирате? Ние целим да освежим запаса – хората, които ги водим на отчет към военно-временните формирования, нищо, че можем да назначим офицер до 60 години, но това е задачата на Окръжието, ние в момента имаме 500 хиляди души, които водим на отчет, много повече, отколкото ни трябват, но то залага във военните формирования сравнително млад състав. (Реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Нецов, заповядайте.
СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, колеги! Искам да взема думата, понеже чух за 500 хиляди – сигурно е така, примерно при мобилизация ако потърсим тези 500 хиляди, които Вие сигурно водите на отчет, тях ги няма: кой бере сливи, лалета или нещо, ягоди, някъде е, няма го тук, реално го няма. А ако ни трябват в най-кратки срокове, как бихте постъпили и какво бихме направили ние, за да можем да попълним необходимото количество военнослужещи? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Нецов – добър въпрос.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Господин Председател, страхувам се, че започваме да излизаме извън контекста на Законопроекта и навлизаме във военния отчет на гражданите. Само за Ваше сведение – от тези 500 хиляди не всички имат мобилизационно назначение. А тези, които имат мобилизационно назначение, те са уведомени от Военното окръжие и се водят на отчет към формированието. Тези хора имат подготвени повиквателни и ако се наложи да ги търсят, те периодично да сверяват този отчет, така че когато обяви държавата мобилизация, не тогава се пишат повиквателните и не тогава се приписват запасните към военните формирования. Това е работа на Военното окръжие – да следи, да подготвя зачисляването им към военно-временното формирование, да им връчи фактически мобилизационното назначение и да им подготви повиквателна, да ги извика. А сега, ако ги няма и са извън България, съществува резерв – това пак е ролята на военния отчет, той да ги замени с други. Благодаря
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Правилно, но това тук не е точно темата.
Господин Гаджев, да обясните предложението си и ако имате и други предложения.
Заповядайте. (Реплики.)
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Ще мина направо към своето предложение, щом не ми се разрешава въпрос.
Реално моето предложение е за създаване на три нови алинеи, които са всъщност три различни предложения. В тази връзка бих искал да ги обсъдим разделно трите алинеи, защото съответно ще се гласуват разделно, тъй като касаят различни предмети, нищо че са в един член.
Първото е промяна на предложената от вносителя ал. 3, която е чисто правно-редакционно, съгласувана е с Министерството на образованието и науката и с правните текстове, приети в образователните закони. Мисля, че там е достатъчно ясно за какво става въпрос и с това може да приключим темата по ал. 3.
Второто предложение е за създаване на ал. 4 – нещо, което многократно сме обсъждали на Комисията по отбрана и в блицконтрола, и при приемането на първо четене, а именно начина на извършване на обучение в училищата, в определените часове на класния за обучение по военна подготовка и за нуждите на Министерството на отбраната. Моето предложение е доста ясно и то е, че въпросното обучение трябва да се извършва от военнослужещи и цивилни служители на Министерството на отбраната. Тук си позволявам да оттегля една част от своя текст, а именно преминали специализирана подготовка за обучение на ученици, тъй като след разговори с експертизата в Министерството на отбраната, съответно в МОН, подобна подготовка се прави в центрове към Министерството на образованието и науката и е достатъчно продължителна форма, а това би затруднило процеса много.
Затова предлагам обучението да се извършва от военнослужещите и цивилните служители на Министерството на отбраната. Смятам, че Министерството има капацитета да се справи с това. В крайна сметка има добро национално покритие – било то дори и от цивилните служители. Тук по-скоро да направим една редакция – дали да не служители на Министерството на отбраната, да не се разбира само служителите на централната администрация на Министерството на отбраната, а именно цивилните служители от въоръжените сили на Министерството на отбраната. Мисля, че трябва да го прецизираме, за да е ясно, че става въпрос за всички служители на Министерството. Но в крайна сметка да се извършва, които са част от въоръжените сили, това ще има много по-голям ефект, особено ако са военнослужещи в училищата и имайки предвид всички заключения, които сме извадили до момента, включително и от анализите на Министерството на отбраната, категорично има нужда от подобряване на нивото на образование и на преподаване в тези часове.
После ще продължа съответно със следващата алинея.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Разбрахме първото Ви предложение.
Второто предложение – да преминат през специализирана подготовка за обучение на ученици, като аз смятам, и тук след консултация с госпожа Мацева, достатъчно ясно е казано: „извършва се от военнослужещи или цивилни служители на Министерството на отбраната“. Което включва всички. Нали така?
Само да довършим с предложенията. Приключете и със следващото си предложение и ще гласуваме поотделно, разбира се.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Добре.
Другото е създаване на нова ал. 2 на чл. 57, която вече е по-сериозна промяна. Тя е студентите във военните академии и висшите военни училища да се обучават императивно – тук отварям скоба – за придобиване на допълнителна квалификация „Офицер от резерва“, ако отговарят съответно на изискванията по ал. 1, които преди малко обсъдихме – да са пълнолетни граждани, годни, психологично пригодни, да не са осъждани, срещу тях да няма образувано наказателно производство и да не са навършили 40 години.
Концепцията е, че в крайна сметка като си говорим за попълване все пак на резерва на въоръжените сили, само доброволно надали ще успеем да постигнем този резултат, тъй като до момента имаме опита, че не се получава така и затова е предложението.
Тук искам между другото да направя една редакция. „Военните академии“ да отпадне като текст, тъй като за разлика от висшите военни университети академията няма възможностите да обучава в подобно военно дело на своята територия.
Има много плюсове и минуси, които бихме могли да обсъдим с това предложение. Бих искал да изразя само някои от първоначалните ми доводи, с които предлагам това. Тъй като студентите, които са влезли във висшите военни училища, цивилните студенти, в крайна сметка са приети да учат във военен университет. Като са влизали във военен университет, надали ща си мислели, че ще завършат цивилно политология във военен университет и са хора, които в крайна сметка имат и афинитет, и очакване в полза на военната образователна система.
Попълвайки резерва на военно-временния резерв, ще създадем една банка кадри, и то от млади мъже и жени, които да попълват военно-временния резерв. Тук не става въпрос за влизане, които да могат да се възползват, че после да влязат в рамките на въоръжените сили, тъй като има едно опасение, че ще се създаде нещо като по-лека писта от тази на курсантите и това ще демотивира курсантите. Не е така, поради простата причина, че курсантите са по предварително определена бройка. Въоръжените сили заявяват своите потребности, на базата на които университетите разкриват определени бройки за курсанти.
Цивилните студенти, които биха придобили една подобна квалификация, те няма как да участват в тези бройки, защото те са предварително определени. Тоест, ако Министерството на отбраната не поиска да отвори специално бройки за тези студенти, те няма как да изместят курсантите.
Също така не мисля, че това ще доведе до отлив от кандидати за обучение в университети, защото със своето обучение по цивилната бакалавърска или магистърска програма, която са избрали, те ще получат допълнително втора бакалавърска програма, тоест все едно ще получат две образования за времето, в което биха получили иначе едно. Тоест, както военните получават цивилно и военно образование, така и цивилните ще получават цивилно и военно образование. И по този начин ще се подхване в бъдеще развитието на резерва на въоръжените сили.
Тук само да отворя една скоба между другото. Съгласен съм с генерал Милев, без адекватно финансиране – всичко остава на хартия, така че тази бележка на генерал Милев е абсолютно правилна.
Ако разчитаме само на желанието на хората да кандидатстват или да изкарат шест месеца доброволна военна служба, може и да не постигнем желаните ефекти на Закона за резерва. По този начин ще има възможност с влизащите студенти да се запълват офицерските места в резерва и да се създава една постоянна база от хора, които да попълват вече остаряващия мобилизационен резерв, за който стана дума преди малко.
И друго бих искал да споделя. Тъй като наскоро чух, че Министерството на отбраната планира след приключване на прегледа на отбраната да се увеличи числеността на Армията, ако наистина вървим към увеличаване числеността на Армията, е хубаво още отсега да започнем да си подготвяме бъдещите офицери.
Едно подобно предложение би било добре, за да се стартира един такъв процес като тук вече може да се помисли дали да не се сложи отлагателен срок, съответно да не се започне от тази учебна година, а от следващата или от по-следващата, за да има възможност военните училища да се подготвят за подобна промяна.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Има становище на Министерството на отбраната.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Моята функция е да кажа на народните представители – Вие ще гласувате по съвест, какво значи всеки запис, който гласувате в Закона.
Ако гласувате, че в училищата занятията се провеждат от офицерите и служителите от Министерството на отбраната, това значи, че 780 души от МО – половината е в Щаба на отбраната, другата половина са цивилните, ще ходят из цяла България да водят занятия, защото за МВР – казва се „Закон за МВР“, и се отнася за неговите поделения, но МО има Закон не за МО, а има Закон за отбраната и въоръжените сили. Тази норма значи, че занятията Вие ги предопределяте да ги водим ние от тази сграда. Затова не подкрепяме този запис и ако ще водим занятия, да ги водим както досега – както ги водят военнослужещи и цивилни също от въоръжените сили, по поделения, по гарнизони. Военните окръжия изпращат техни служители и техни офицери.
Този запис изолира всички от въоръжените сили и остава само ей-тази сграда – на Министерството на отбраната. Министерството на отбраната е държавен орган и Вие с този запис казвате, че държавният орган – Министерството на отбраната, трябва да води занятия в училищата. Така че това няма как да го подкрепим.
Второ, ако оставите този запис, Вие елиминирате всякакво възлагане на офицери от запаса и от структурите на организациите от резерва и запаса да бъдат обучени и също да бъдат използвани от Окръжието за водене на занятия. Това също силно ще натовари съставът, който води тези занятия. Още повече че имаме области, в които няма войски, няма поделения. В Силистра освен двама-трима души от Окръжието няма други, които да дойдат. Това е по тази алинея.
Ако включим студентите във военните академии и висшите военни училища да се обучават императивно, задължително на военна подготовка, тоест курсантът като завършва става бакалавър по цивилно образование и бакалавър по военно образование. Студентът също става бакалавър по цивилно и военно образование. Ние елиминираме фактически въобще идеята курсантите да се учат. Няма нужда. Курсантите ги наричат хилядници, защото бяха направили една програма – да минават 1000 часа цивилните студенти и да ги правим офицери, и те казват – ние по-добре да станем цивилни студенти хилядници, и да станем офицер през другия вход. Така че ние ще правим офицери от резерва, като идеи от прегледа като професионална квалификация, а не като образователна степен. Фактически курсовете, които ще водим за офицери от резерва, ще ги водим в намалени часове, те няма да получават образователно-квалификационна степен „Бакалавър“, само ще ги използваме за военно време във военно-временните формирование, и то до тактическо формирование „командир на рота“, няма да получават подготовка да се развиват като офицери. Затова „Офицер от резерва“ ще бъде професионална квалификация и няма да бъде част от регулираната професия „Офицер“.
Ако направим студентите така, както се предлага – задължително във висшите военни училища, да получават и бакалавърска степен, те получават автоматично професия „Офицер“. Защото имат образователната степен „Бакалавър“ по военно дело.
Затова ние предлагаме „Офицер от резерва“ да не бъде императивно, а да остане като доброволна форма, още повече в чл. 1 сме казали, че всички ВУЗ-ове, тоест от университета и от другите университети могат да идват и да идват доброволно. На какво основание, на базата на какво решение и неравноправие, задължаваме тези, които ще се учат във военните ВУЗ-ове да са задължени. Затова не подкрепяме този текст – по този начин.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, благодаря.
Господин Гаджев, заповядайте.
РЕПЛИКА: Аз говоря какво ще стане на практика.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Не бързайте с изводите – има дискусия там, господин Нецов.
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Първо, по ал. 4 за обучението в средните училища. Както казах в началото на своето експозе, следва наистина да се прецизира текстът – „за военнослужещи или цивилни служители от въоръжените сили или от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната“. Тук може да се изчисти текстът.
РЕПЛИКА: Това вече е друго.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: колкото до натоварването, Министерството на отбраната се справя доста добре с една друга кампания, която правят от няколко години. А тя има някои области, в които няма военнослужещи в структури на Министерството на отбраната, освен Централното военно окръжие. В съседство на тях има други. България не е чак толкова голяма страна като територия, часовете не са чак толкова много. В крайна сметка говорим за 10 часа в рамките на една година! Не говорим за обучение, което е перманентно, постоянно и всяка седмица трябва да се участва.
Затова в крайна сметка е едно от предложенията е, тъй като точно използването на служители, тоест на делегирането и аутсорсването на тази функция на структури, извън Министерството на отбраната, е една от причина самото Министерство на отбраната да отчита, че образованието към момента не се случва към момента както трябва.
И както каза, постоянният секретар на отбраната на гледане на този законопроект – собствените анализи на Министерството на отбраната са за отчайващото състояние на това обучение. С това предложение се опитвам да коригирам точно това.
Колкото до бакалавърската степен за офицер от резерва, за което говорихте, бих искал да Ви прочета текста на вносителя, тоест Министерството на отбраната, за чл. 57, ал. 1:
„Чл. 57. (1) Българските граждани със статус на студенти, обучаващи се – било то дистанционни, или редовно – за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и „магистър“, могат да кандидатстват във висше военно училище за придобиване на квалификация „Офицер от резерва“
Ако тази теза, която току-що чух, е правилна, то това означава, че същият проблем ще съществува и в текста на вносител.
РЕПЛИКА: Не.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Защото текстът на моето предложение е copy-pastе от текста на вносителя.
Ето предложението – студентите… във висшите военни училища се обучават за придобиване на квалификация „Офицер от резерва“, както е записано в ал. 1 на чл. 57 по вносител. Ако са две различни… Аз имам предвид това, което е заложено в ал. 1 на чл. 57 по вносител. (Реплика на народния представител Таско Ерменков.)
Да, но става въпрос за всички останали университет. А аз говоря конкретно. (Реплики.) Тук се говори единствено и само за студентите, които са избрали да учат във военни университети, а не във всички цивилни университети, а във военните университети. В крайна сметка наистина трябва да помислим как ще запълним този вакуум от млади хора, говоря за хора, които не са служили в казарма преди 2007 г., тоест след 2007 г. са навършили пълнолетие, за да може все пак да е имало млади офицери, които през следващите години да бъдат част от мобилизационния резерв. Тук не говорим за хора, които ще влизат в Армията. Ако Министерството на отбраната реши да ги приведе в активна служба, това е съвсем различно. Те няма как да кандидатстват и да изместят курсантите, защото, както казах в самото начало, курсантите са по регистър – те са влезли на базата на изисквания от въоръжените сили. Няма как при необявени регистри, при необявени места за външни цивилни лица, да кандидатстват във военен регистър! Аз поне не виждам как би могло да стане.
Отделно, при положение че става въпрос за квалификация, която е, както Вие самият казахте, господин Заместник-министър, не е бакалавър. Тоест те не са с еднаква квалификация, с професионална квалификация, не с образователна.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре, господин Гаджев.
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, госпожи и господа! Аз не бих подкрепил и не съветвам да подкрепим тази редакция и ще кажа три основни аргумента.
Първо, нашите висши военни училища работят по два закона – Закона за отбраната и въоръжените сили, когато подготвят курсанти, и Закона за висшето образование, когато работят като цивилни – така да го кажем – университети.
Колкото и да чисто формално този текст така императивно се намесва в Закона за висшето образование и засяга принципа на автономията, защото те, нашите висши военни училища, на гражданския пазар – извинявам се за този израз – на образование имат свободата да предлагат всякакви форми, дисциплини, специалности, стига да имат капацитет, да имат оценка, акредитация и така нататък. Това е чисто правно.
Вторият ми аргумент се касае за нещо, което казва „всички студенти във висшите военни училища“. Вносителят много ясно е написал в своя чл. 57, ал. 1 – „български граждани“. Аз задавам директно въпроса – означава ли, че във Военноморското училище ние чуждестранните студенти ще ги правим офицери от резерва? Според мен така написано излиза, че ние ще им въведем програма. (Реплики. Уточнения извън микрофон.) Да речем, че това е мой пропуск.
И третият ми аргумент е много съществен. Генерал Запрянов го спомена – така на практика ние отваряме вратата за едно облекчено, можем да кажем, преминаване в офицерска длъжност и офицерска служба.
Много е ясно, че курсантите придобиват образователна степен „бакалавър“, а тук говорим за квалификация. Професионална квалификация се придобива в Център за професионална квалификация, в център към дадено висше училище. Само че, поправете ме, ако бъркам, че веднъж зачислен в резерва, един офицер може да бъде поискан и да бъде въведен в действителна служба, в случай че едно формирование има недостиг на недокомплект. Това според мен ще демотивира нашите курсанти, които ще търсят един по-облекчен режим за получаване на офицерска длъжност.
Аз мисля, че така императивно поставено ще усложни работата на нашите висши военни училища и не зная каква ще бъде реакцията и на хората, които кандидатстват за курсанти, и хората, които кандидатстват в цивилните специалности. Дали това ще бъде прието за един младеж или девойка, която иска да учи в цивилна специалност в едно военно училище, дали това ще я привлече, ще ги привлече, че трябва да стават и офицери, или обратно – ще има възпираща роля? Защото и това го има като настроение. Все пак има една част от младежите, които избират да учат в тези училища цивилни специалности, в които те виждат реализацията си извън сферата на отбраната и въоръжените сили и аз не мога да подкрепя този текст. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да, да – виждам, да, има много желаещи.
Преди да дам думата на полковника – господин Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър! Първо искам да се спра на предложението на господин Гаджев – чл. 57, ал. 2, императивно да накараш хора, които са влезли да учат цивилни специалности или специалности, които са свързани с военна тематика, но нямат желание да станат офицери от запаса, според мен само ще отблъсне хора, които иначе биха се записали и биха решили да завършат това образование.
Аз от тази гледна точка ще го направя, защото не всеки, който иска да завърши съответната специалност, иска да получава и съответната квалификация „Офицер от резерва“. Не можем да задължим хората. Това е все едно да ги накараме да влязат задължително – той влиза, за да следва нещо, което иска, и не е задължително да става офицер от резерва и няма желание това да стане. Ако ние го задължим това да се получи, значи той няма да отиде да се учи.
Поради това предлагам, ако господин Гаджев толкова много държи това да бъде, просто пред думите „се обучават“ да се добави „могат да се обучават“. Така да стане, за да може наистина, ако имат желание, да го правят, но не да ги караме насила с тоягата да влизат. Това е първото нещо. Ако така бъде възприето тази алинея „могат да се обучават“, ние ще я подкрепим .В противен случай няма как да подкрепим един такъв текст.
Другото нещо, на което искам да обърна внимание и ми се струва, че тук трябва да се вслушаме и в думите на Министерството на отбраната, че наистина ако в новата ал. 4, която се предлага, се остави само „военнослужещи или цивилни служители от Министерството на отбраната“, няма да има достатъчния капацитет да се провеждат тези мероприятия. Тези хора си имат достатъчно други ангажименти в Министерството и в Щаба на отбраната, за да могат да се занимават и с учебна дейност. Освен ако не претупваме, нали, под някаква форма – ей така, защото сме го записали в закона и някой трябва да отиде там.
Не съм съгласен с това, че трябва да отпадне „преминали специална подготовка“ или въобще да няма някакво съотношение към това да са годни за работа с ученици. Защото едно е да командваш пред строя, едно е да имаш отношения с военнослужещи, друго е да застанеш пред деца и да се опитваш да им предаваш знания. Съвсем друга е психологическата подготовка, съвсем друг е подходът, съвсем друг е начинът на възпитание. Така че много моля, може да не е „преминали специализирана подготовка за обучение на деца“, но поне да бъде със специално отношение или по начин, по който са способни да преподават на деца, за да има някакво такова ограничаващо условие. Иначе според мен вместо да изпишем вежди, ще извадим очи. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Някакви реплики?
Заповядайте за реплика, господин Генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Чух, че ще обучават деца. Уважаеми колеги, дайте да говорим сериозни работи и да не излизаме от …
Специалности и бройки, ако щете, за обучение в училищата се обявяват всяка година. Защо един, завършил висше образование в някой си университет на 30 години, да реши в университета да стане офицер от резерва с определена подготовка? С висше образование влиза и завършва за определена подготовка! Но тези неща не могат да се решат сега точно в този закон и с това изменение, което е внесено. Но мисълта ми е, че трябва да мислим по този въпрос.
В момента има подготвени офицери, които могат да работят и с деца, и с ученици, ако щете, и с граждани, и с военни, и с всички. Има подготвени офицери. Дайте да не слагаме сега каруцата пред коня и да започваме да мислим кой ще ги обучава. Министерството на отбраната и Щабът си имат достатъчно техни задължения. Както виждате, даже прехвърляме и Централното военно окръжие и то да мобилизира и да води отчет. Аз не съм съгласен, господин Заместник-министър Запрянов, че Централното военно окръжие то трябва да се занимава с тази, бих казал, дейност. Макар че то се занимава, но не трябва да му се дава такава голяма отговорност.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Генерал, да не връщаме спора към член, който вече приключи.
Има ли други желаещи?
Господин Гаджев, атакувайте, защото…
Да, преди това дуплика. Това беше реплика към господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Честно си говорим за различни неща. Просто аз още един път искам да подчертая, че има готови и способни хора, които могат да свършат тази работа, но не можем така генерално да запишем, че всеки военнослужещ или служител на Министерството на отбраната или въоръжените сили може да отиде да преподава в училище.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Съгласни ли сте да се махне „специализирана подготовка“ и да стане просто „преминали подготовка“?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Да, да.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: „Преминали подготовка“ бива.
Господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: По последния текст – да приемем варианта за „преминали подготовка за обучение на ученици“ – това може да се урегулира с подзаконов нормативен акт от самото Министерство на отбраната как би могло да стане подготовката, каква да бъде тя и така нататък.
Така че да се върнем на другия въпрос. Разбирам, че проблемът със задължаването на студентите от висшите военни училища и затова казах, че темата е важна, защото тук, първо, искам да подчертая, че не става въпрос за хора, които в момента са – и затова казвам за един преходен период за хора, които тепърва ще кандидатстват, той като кандидатства вече ще знае при какви условия ще кандидатства, а не да се променят на хора, които вече веднъж са кандидатствали при тези условия и сега да му вменяваме нови условия.
Моето разбиране за висшите военни училища като част от 60-те висши учебни заведения или повече от 60 висши учебни заведения в България, ще има малко по-специална функция и тя се крие във втората думичка от имената им „военни“. Хубаво, те имат и цивилна част, обучават, по Закона за висшите училища и така нататък, но те, поне за мен, преди всичко са военни училища, после са цивилни.
Колкото до това – пак иска да уточня, тук не става въпрос за бакалавър, а за придобиване на квалификация „Офицер на резерва“, такава, каквато е предвидена в чл. 57, ал. 1 по вносител, а именно професионално направление, тоест той няма как да измества курсантите. Пак ще кажа, курсантите са си по определен ред, брой и заявки от въоръжените сили. Няма как външен човек без Министерството да го е поискало, без въоръжените сили да са го поискали като необходимост за армията, да влезе и да измести курсант. Поне аз не виждам как би могло да стане при сега съществуващия ред за кандидатстване и заемане на длъжности в Армията.
Но наистина пак казвам предложението за това да са императивно студентите цивилни да изкарат и военна специалност или по-скоро професионално направление, да не стават грешки, смятам, че все пак когато човек е избрал да учи във военно училище, би трябвало да разбира и от тази тематика. Никой не е казал в Академията на МВР, за да учи неща, които не са свързани с бъдещото му развитие в тази среда. Никой не е влязъл в Медицинския университет, мислейки, че ще завърши само икономика и така нататък. В крайна сметка това са специализирани университети.
Ако се сложи думата „могат“ се обезсмисля цялата концепция.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: То веднага минаваме към ал. 1.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Алинея 1 е, че всички студенти държавата могат, но не го правят. Защото „могат“ определено води до това.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Полковник, да внесете яснота в дебата.
СТАНЧО КАЙКОВ: Уважаеми господин Председател на Комисията, уважаеми народни представители! При разработването на текста изцяло сме се съобразявали с духа и същността на закона. Тук говорим за придобиване на квалификация от български граждани за защита на Отечеството.
В ал. 3а на този закон е изрично записано, че подготовката на гражданите в защита на Отечеството се извършва на доброволен принцип. Алинея 2 е доброволният принцип се прилага за български граждани, изявили желание да получат военна подготовка при условия и ред, определени в Правилника. Така че този императив, струва ми се просто, че влиза в колизии.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Не, не. Ти като кандидатстваш, знаеш за какво кандидатстваш. Те доброволно влизат, знаейки условията. Така че това не е аргумент. Разбирам, че има някакъв проблем. Но това, което казвате, не е аргумент. Защото кандидатстваш доброволно, никой не те е насилил да ходиш там. Както и никой не те е насилил да станеш курсант.
СТАНЧО КАЙКОВ: Не, говорим за студенти, които по императив влизат.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ние не ги задължаваме, те кандидатстват, господин Полковник. (Реплики.) Те кандидатстват, те доброволно отиват – сдават изпити, и тогава отиват да учат това нещо. Никой не ги кара насила, никой не ги мобилизира.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме сложно гласуване.
Първо, по предложението на господин Гаджев, при когото са всъщност три предложения, ще ги гласуваме поотделно за по-голяма яснота – с необходимите редакции.
Първо, в чл. 56, ал. 3 да се измени така, както е предложил господин Гаджев:
„(3) Извън часовете по ал. 2 обучение за усвояване на знания и придобиване на умения, свързани със защита на родината, действията за оцеляване при кризи от военен характер, както и за мисиите и задачите на въоръжените сили, може да се осъществява в избираеми и/или във факултативни учебни часове.“
Преминаваме към гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за – 15, против и въздържали се – няма. Другите не гласуват.
Предложението на господин Гаджев е прието.
Второ, да се създаде ал. 4:
„(4) Обучението по ал. 2 и ал. 3 се извършва от военнослужещи или цивилни служители от въоръжените сили, преминали подготовка за обучение на ученици“.
Така ли е, господин Гаджев?
Христо Гаджев: Или от структури, пряко подчинени на министъра. Защото в крайна сметка да се хване и цивилната администрация. „въоръжените сили и структури, пряко…“ (Реплики.) Въпросът е и за цивилната администрация.
Гласуваме текста, който предлага господин Гаджев:
„б) да се създаде ал. 4:
(4) Обучението по ал. 2 и ал. 3 се извършва от военнослужещи или цивилни служители от въоръжените сили и структури, пряко подчинени на министъра на отбраната, преминали подготовка за обучение на ученици.“
Който е „за“ този текст, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към следващото предложение на господин Гаджев:
„(2) Студентите във висшите военни училища да се обучават за придобиване на допълнителна квалификация „Офицер от резерва“, ако отговарят на изискванията по ал. 1.“
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се текстът.

Преминаваме към разисквания по предложението на народния представител Константин Попов.
Моето предложение е във връзка с приетото предложение за отмяна на § 18, Глава трета „а“ с чл. 56 – 59. Това са няколко отделни изменения, чисто редакционни по отношение на няколко терминологии.
Текстът, който по същество се предлага, това е със сериозната помощ на нашия рецензент госпожа Мацева.
Има ли изказвания? Няма.
Който е „за“ така направеното предложение от народния представител Константин Попов по § 18, моля да гласува „за“.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Приема се текстът.
Сега гласуваме предложението по вносител за § 18 по принцип.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението на вносителя по § 18, който става § 19, е подкрепено по принцип с направените редакции.

Преминаваме към § 19 по вносител.
Предложение на народния представител Константин Попов.
Изказвания по предложението на народни представители? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на народния представител Константин Попов.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е подкрепено.
Моля да се гласува предложението на вносителя по § 19 по принцип.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението на вносителя за § 19, който става § 20, е подкрепено с направената редакция.
Параграфи 20 и 21 предлагам да гласуваме заедно.
ВЯРА МАЦЕВА: Имам техническа бележка.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Каква е техническата бележка и къде това трябва да се замени?
ВЯРА МАЦЕВА: Техническа е – в § 20 е изписано: „В чл. 62а – в основния текст, а трябва да се изпише „В чл. 62а, в текста преди т. 1“. Така е правилната формулировка. Това е редакцията, която аз съм предложила.
РЕПЛИКА: В кой параграф беше това?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: В редакцията на § 20, който става § 21: „По чл. 62а, в текста преди т. 1 думите „с мобилизационно назначение“ се заличават“.
Това ли искахте?
ВЯРА МАЦЕВА: Да.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Друго? Ако няма, преминаваме към гласуване.
Гласуваме § 20 и § 21, които стават съответно 21 и 22 и с направената редакция, която предложихме.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложенията за § 20 и 21, които стават § 21 и 22, са подкрепени с така направената редакция.

Параграф 22.
Предложение от народния представител Константин Попов.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е подкрепено.
Предложението на вносителя за § 22, който става § 23 с направената редакция.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението на вносителя за § 22, който става § 23 с направената редакция, е подкрепено.

Параграф 23.
Предложение на народния представител Константин Попов.
Има ли нещо по това предложение? Няма.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува „за“.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е подкрепено.
Предложение за гласуване на § 23 по принцип.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението на вносителя за § 23, който става § 24 с направената редакция, е подкрепено.

Параграф 24.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за § 24, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Текстът на вносителя за § 24, който става § 25, е подкрепен.

Параграф 25.
Отново има предложение на народния представител Константин Попов. Предложението е редакционно.
Изказвания? Няма.
Който е „за“ предложението на народния представител Константин Попов, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е подкрепено.
Гласуваме предложението на вносителя по принцип.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението на вносителя за § 25, който става § 26 с направената редакция, е подкрепено.

Параграф 26.
Има ли изказвания?. Няма.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя за § 26, който става § 27.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението за § 26, който става § 27, е подкрепено.

„Преходни и заключителни разпоредби“.
Изказвания по наименованието на подразделението? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме наименованието на подразделението.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 20, против и въздържали се – няма.
Наименованието на подразделението е подкрепено.

Параграф 27.
Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 27, който става § 28.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението за § 27, който става § 28, е подкрепено.

Параграф 28.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 28, който става § 29.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението за § 28, който става § 29, е подкрепено.

Параграф 29.
Предложение отново на народния представител Константин Попов.
Изказвания по предложението има ли? Не виждам.
Който е „за“ предложението на народния представител Контантин Попов, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е подкрепено.
Сега гласуваме предложението на вносителя по принцип.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението на вносителя за § 29, който става § 30, е подкрепено с направената редакция.

Параграф 30.
Има ли изказвания по § 30? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 30, който става § 31.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението на вносителя за § 30, който става § 31, е подкрепено.

Параграф 31.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 31, който става § 32.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението на вносителя за § 31, който става § 32, е подкрепено.

Предложение на народните представители Красимир Богданов, Милен Михов, Борис Вангелов, Юлиан Ангелов, Деан Станчев, Александър Сиди, Мария Цветкова, Калин Поповски, Йордан Йорданов, Стоян Божинов, Искрен Веселинов и Александър Сабанов.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Благодаря.
Нашето предложение е инициирано вследствие на разговори със Съюза на военноинвалидите и засяга два казуса. Първият е да бъдат записани като граждани, придобиващи статут на военноинвалиди, не хората, които преминават доброволната военна служба. Разбира се, преживели инцидент и придобили травми, увреждащи тяхното здраве след това. Второто е същото, отнасящо се до курсантите във висшите военни училища.
В хода на нашите разговори с представителите на Съюза на военноинвалидите, те се опасяват, тяхното мнение е, че липсата на изричен текст в Закона за военноинвалидите, посочващ доброволната военна служба, може да ощети техни права. Няма да се връщам назад откъде са произлезли тези опасения, но с помощта на юристите и аз споделям това, че тази поправка пак дублира сега съществуващия текст в съответния член, където е посочено и изразът е „доброволният резерв“, нали?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Всички влизат доброволно.
МИЛЕН МИХОВ: Така че ние сме склонни да оттеглим тази поправка в този си вид. Разбира се, за това в залата ще направим аргументация, за да успокоим хората.
Второто предложение обаче е свързано с курсантите във военните училища. Аз разбирам, че сега действащия нормативен ред е такъв, макар че не го споделям. Не споделям тезата, че курсантите от висшите военни училища няма статут. Трябва да се измине един период, трябва да бъде преосмислено и да намери своята нормативна база, но е несъмнено според мен и напълно логично, когато един курсант получи увреждане на своето здраве за срока на своето обучение, той по нищо не се различава от един военнослужещ, който изпълнява почти същите задължения и управлява същата техника, борави със същото оръжие и е претърпял може би същата травма. Затова ние предлагаме въз основа на чл. 83, съответната алинея и точка, една редакционно поправка в нашето предложение, което се надявам да подкрепите. Ще я изчета с Ваше разрешение, господин Генерал.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: От предложението в окончателния вид?
МИЛЕН МИХОВ: Да.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Предлагам Ви първо да гласуваме това, което предложихте за отпадане на „доброволна военна служба“, след това по принцип. След това направената редакция.
МИЛЕН МИХОВ: Позволете да го изчета и след това ще преминем към последователно гласуване. Не Ви се меся.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Нищо, ние сме комисия. Добре, прочетете го, така както ще го гласуваме.
МИЛЕН МИХОВ: Да, и след това ще подложите на гласуване.
Оттеглянето не е нужно да бъде гласувано, нали?
РЕПЛИКИ: Не, не.
МИЛЕН МИХОВ: Оттеглянето не. (Уточнения по гласуването.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
МИЛЕН МИХОВ: Предложението по съответния чл. 83, съответната алинея и точка:
Новият § 32 се изменя така:
„В Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (обн. ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 1 след думата „запас“ се добавят думите „курсантите от висшите военни училища“;
2. в чл. 4, т. 1 след думата „запас“ се добавят думите „курсантите от висшите военни училища“;
3. в чл. 17, ал. 1 думите „по чл. 4, т. 1 и 4“ се заличават;
4. в чл. 19, ал. 2 думите „по чл. 4, т. 1 и 4“ се заличават;
5. в чл. 22, ал. 1 думите „по чл. 4, т. 1 и 4“ се заличават.
6. В Допълнителни разпоредби, в § 1 се създават т. 3:
3. „курсантите от висшите военни училища“ са курсанти по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“.
Това е нашето предложение.
Благодарим за юридическия съвет.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, изказвания? Няма.
Първо ще преминем към гласуване на това, което предложи господин Михов, след това ще гласуваме по принцип текста на вносителя – текста на писменото предложение по принцип.
Гласуваме предложението на господин Михов.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 20, против и, въздържали се – няма.
Преминаваме към гласуване по принцип на това, което беше внесено.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 20, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието по принцип с направената редакция в момента. По принцип приехме и имаме новата редакция, която също гласувахме и приехме с направената редакция.

Преминаваме към § 32.
Изказвания?
Преминаваме към гласуване на § 32, който тава § 34.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението на вносителя за § 32, който става § 34, е подкрепено.
Процедурно предложение ли имате?
Заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Бих искал да направя по-скоро процедура за създаване на нов текст – съответно мисля, че е § 33 по вносител, но там вече ще е съответно който идва по номерация.
С оглед приетия чл. 57, ал. 2, а именно спорът, който имахме досега за висшите военни училища, предлагам чл. 57, ал. 2 да влезе в сила от 1 януари 2022 г., за да имат достатъчно време самите университети и Министерството на отбраната да се подготвят за това изменение. Тоест, не е от следващата учебна година, а от по-следващата учебна година. (Реплики.) Да, започват от септември месец, но да е от началото на годината. А ако искате, ще го сложим от 1 септември 2022 г.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: От 1 януари или…? Нека да чуем Министерството на отбраната.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Ние не подкрепяме тази алинея, така че може да решите каквото искате. Благодаря. (Уточнения.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Нека да си припомним – гласувахме § 32, който става § 34.
Сега преминаваме към § 33.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 33, който става § 35.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението на вносителя по § 33, който става § 35, е подкрепено.
Сега преминаваме към § 34:
„§ 34. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Господин Гаджев вече има предложение да се включи „с изключение на точката от чл. 57,…
ХРИСТО ГАДЖЕВ: „с изключение на чл. 57, ал. 2, която влиза в сила от 1 януари 2022 г.“
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Не може от 1 януари – в средата на учебната година.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: От 1 септември ли? От кога? (Реплики.)
От 1 септември 2022 г. – така ли, господин Гаджев? Точно дотогава всичко ще бъде уточнено.
Гласуваме предложението на господин Гаджев, че законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на чл. 57, ал. 2, която влиза в сила от 1 септември 2022 г.
Който е „за“ това предложение, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е подкрепено.
Сега гласуваме предложението на вносителя по § 34, който става § 36 по принцип.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 20 народни представители: за – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението на вносителя за § 34, който става § 36, е подкрепено по принцип с направената редакция.
С това приключихме по точка първа – изморителна и тежка, но изключително ползотворна.

Преминаваме към втора точка от дневния ред –
РАЗНИ.
Колеги, имаме ли по тази точка някакви предложения? Нямаме.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.