Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по отбрана
Комисия по отбрана
14/01/2021
1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно т. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по отбрана
П Р О Т О К О Л
№ 87
На 14 януари 2021 г., четвъртък, от 14,25 ч. се проведе заседание на Комисията по отбрана при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно т. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Константин Попов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Имаме кворум.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник министър-председател, господа заместник-министри! Започваме първото заседание на Комисията по отбрана за 2021 г. Да си пожелаем да сме живи и здрави, работата да ни е спорна и каквото време ни остава, да го използваме в интерес на служещите в Министерството на отбраната, на цялото Министерство на отбраната и на всички, които са заинтересовани България да има силна отбрана.
На заседанието присъстват: заместник министър-председателят и министър на отбраната Красимир Каракачанов, заместник-министърът Атанас Запрянов, заместник-министърът Анатолий Величков, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, началникът на политическия кабинет на министъра Илия Налбантов, постоянният секретар на отбраната Антон Ластарджиев и госпожа Ваня Деневска – парламентарен секретар.
Дневният ред Ви е изпратен, включва две точки:
1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно т. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – (не се съобщават гласовете „за“), против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА ПО АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА ОТБРАНА СЪГЛАСНО Т. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Ще минем по парламентарните групи, както сочи Правилникът.
Като първи въпрос от парламентарната група на ГЕРБ ще ползвам възможността аз да задам въпрос към министъра на отбраната.
Знаете, работи се и е публикувана дори за обществено обсъждане Програма за развитие на отбранителните способности. Ще помоля министъра да даде малко по-актуална информация: на какъв етап, какви оценки са дадени? Знаем, че днес също имаше обсъждане по въпроса. Използвам случая, че тук е и заместник-министър Запрянов. Кога предстои, в какви срокове, как виждаме нещата? Тъй като ни предстои, разбира се, да разгледаме Програмата в Народното събрание и на тази база да се разработи Планът за развитие на въоръжените сили.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, господин Адмирал! Първо – за много години, желая здраве на всички! Като че ли това ще се окаже най-актуалното пожелание и за Новата година, не само по повод пандемията.
Ние сме почти готови за внасяне, текат обсъжданията. Днес беше поредното обсъждане, на което присъства заместник-министърът – генерал Запрянов. Той може да Ви информира по-конкретно за днешното обсъждане. Нашата амбиция оттук нататък е да пристъпим към нейното внасяне и приемане. Разбира се, Комисията по отбрана е водеща. Можем да направим, както сме постъпвали и друг път, предварително обсъждане, можем да го направим директно в Комисията – както прецените, че е необходимо. Ние сме готови буквално в рамките на две седмици – това е максимумът – да я внесем. Ако генерал Запрянов иска да допълни нещо по отношение на днешното обсъждане, би било интересно, предполагам, за Комисията.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Знаем, че има готов Доклад за резултатите от Стратегическия преглед, сектор „Отбрана“ – ако можете, да кажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господа народни представители! По същество с приемането на Доклада за резултатите от Стратегическия преглед на отбраната вчера от българското правителство Стратегическият преглед на отбраната се счита за завършен. На базата на анализите и изводите, които са направени в хода на Прегледа и на Доклада, е възложено на Министерството на отбраната да подготви Програма за развитие на отбранителните способности до 2032 г. Тази програма е разработена и публикувана за обществено обсъждане. Въпреки че Програма 2020 – 2032 не е нормативен акт, който изисква публично обсъждане, каквито са законодателните актове на Народното събрание, поради дългосрочния и политически характер на Програмата министърът на отбраната взе решение и разпореди тя да се публикува и да се проведат публични обсъждания. Днес се проведе публично обсъждане във Военната академия онлайн с всички организации на запасното войнство, организации и неправителствени организации, които имат експертиза в областта на отбраната, включително Българската академия на науките.
Общата оценка на всички получени досега писмени материали в Министерството на отбраната и това, което чух днес – двама бивши министри участваха в това обсъждане, заместник-министър, че се подкрепя силно приетият подход за дългосрочно планиране на отбраната, тъй като Програма 2020 – 2032 е първата дългосрочна програма – не за един мандат от четири години, а за 12 години. В голямата си част се подкрепят идеите, които са заложени в нея. Получили сме бележки по средата за сигурност, въпроси, тъй като се смята, че като публичен документ тя не трябва да се нуждае от допълнително разяснение – като се чете текстът, да разбират хората за какво става въпрос. Тоест беше обърнато внимание на публичната комуникация, тъй като всички са наясно, че това е политически документ, който влиза за разглеждане в Народното събрание, и би следвало да получи и широка политическа, и обществена подкрепа.
Ние сме в състояние – така се разбрахме с неправителствения сектор, с експертния сектор, ако имат бележки, до неделя да ни ги изпратят допълнително, ще ги обработим и следващата седмица сме готови реално с проекта за обсъждане и внасяне в Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър. Аз нямам…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Само да добавя – да ме поправи генерал Запрянов. Днес на обсъждането е имало и гласове: защо бързате да приемате Програмата, опозицията нямало да я подкрепи, да изчакате изборите. Нямаме намерение да подхождаме по този начин, защото това означава да забавим не знам с колко месеца – изборите никой не знае кога точно ще бъдат, но дори да са в края на март, след това пък идва юли, август, отидохме есента към приемане на нещо подобно. С аргумента – опозицията няма да го подкрепи, по тази логика ние нищо не трябва да внасяме и да разглеждаме. Така че имаме намерение, както каза генерал Запрянов, но мисля, че той е малко оптимист – до една седмица, да кажем – десетина дни, до две седмици трябва да внесем документа.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Като се има предвид – само да допълня, че това ще забави Плана за развитие на въоръжените сили, където ще се стопират процесите по реорганизация или по модернизация.
Въпрос на колегите от „БСП за България“.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми господин Адмирал! Моят въпрос е: докъде стигна проектът за възстановяване на наличния жилищен фонд в град София? Колко жилища са отремонтирани през последните години – 2019 – 2020? Имаме ли програма за възстановяване през 2021 г. и осигурена ли е финансово? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: На територията на основните гарнизони в София, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Казанлък има общо 1035 жилищни помещения. Самата Агенция – говоря за големите градове – стопанисва 2122 жилища, ателиета, гаражи в цялата страна. Към настоящия момент заетостта на тези жилища е 94%, като е най-висока през последните десетина години. За периода 2019 – 2020 г. са отпуснати целеви средства за основен ремонт на 54 апартамента в градовете: София, където са ремонтирани 32, Пловдив – 11, Карлово – 7, Бургас и така нататък. Основен ремонт на общите части в някои от сградите, в които се намират тези жилища. Тук има много подробности какви точно ремонти са извършвани.
За 2021 г. имаме готовност при осигуряване на финансиране да извършим ремонт на нови 40 апартамента, като част от жилищния фонд на Министерството на отбраната, разпределени по следния начин: 5 в София, Карлово – 12, Пловдив – 13, Варна – 10. Общата стойност на ремонтите, които сме предвидили да бъдат направени на тези 40 жилища, е в рамките до 1 млн. лв.
Като казвам „ремонти и възстановяване“, това са жилища, които поради липса на средства в годините назад не са ремонтирани и буквално бяха безстопанствени, тоест те не ставаха за експлоатация и за ползване. Това са жилища, които сме ремонтирали и продължаваме да ремонтираме, за да можем да ги въведем в експлоатация и хората да се настаняват. Жилищният проблем е един от основните, който продължава да съществува в Министерството на отбраната.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика имате ли, господине? Нямате. Благодаря.
От ДПС – заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, Заместник-министър, Началник на отбраната и гости! Аз отчитам, че форматът на заседанието е открит и затова въпросът, който ще задам, няма да съдържа искане за конкретни цифри, а просто да попитам: докъде стигна подготовката; има ли ръст в количеството изправна техника; има ли ръст в количеството нальот на летателния състав, който предстои във втората вълна – така символично да кажа, втора и трета вълна – да се готви за приучване на новия изтребител? Това е изключително важно. За първата група бяха форсирани нещата и бяха осигурени пилоти, които имаха необходимия нальот. Но как стоят нещата за втората и третата група? Още когато обсъждахме в самото начало при приемането на новия проект за изтребителя, стана дума и тогава обърнах внимание, че хората трябва да се готвят много активно, за да имат необходимия нальот, за да може безопасно да се приучат на новата авиационна техника и да нямаме проблеми с тази скъпоструваща авиационна техника.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Адмирал.
АДМИРАЛ ЕМИЛ ЕФТИМОВ: Уважаеми господин Председател на Комисията по отбрана, уважаеми господа членове на Комисията по отбрана, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри, господин Постоянен секретар, господин Политически секретар, уважаеми гости! Въпросът на генерал Симеонов е много актуален и е в същността на подготовката на въоръжените сили, в частност – Военновъздушните сили и авиобаза „Граф Игнатиево“. Обществото е запознато с проблемите относно поддържането на самолетите МиГ-29, трудностите по изпълнението на някои договори, които с активната роля, воля и решителност на ръководството на Министерството на отбраната бяха сключени през 2018 г. Ако можем да отбележим, че резултатът е неоспорим по отношение на ремонта и обновяването на самолетите Су-25 – получи се многоочакван ефект по отношение на възможностите, по отношение на мотивацията на личен състав, не така в известна степен стоят въпросите по отношение на МиГ-29 и причините са свързани със сложността на договорите, които бяха сключени – в някои случаи закъснението за изпълнението на тези пет договора. Но с удовлетворение мога да отбележа, че в последно време се забелязва стремеж за изпълнение на тези договори. Отчитаме все пак, че тези договори покриват един времеви параметър, който трябва да изтече, за да има ефект.
Вие споменахте, че заседанието е открито, но в потвърждение на моите думи мога да Ви кажа, че в момента самолетите МиГ-29 са в готовност и оперативно използване с близо 40%, отколкото бяха в началото на годината, като се надяваме към април – май месец по думите на Командването на Военновъздушните сили да достигнем един параметър, който не е постиган от 2013 – 2014 г. Имайки предвид ограниченията, в които се намираме, ще се въздържа от по-нататъшни коментари, но тенденцията е положителна.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Господин Генерал, реплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Да допълня, ако разрешите, господин Председател.
Извинявайте, по самолетите ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: За F-16.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
По линия на F-16 планово върви подготовката за изпращане на следващата група благодарение на доброто водене на преговорите в наш интерес. В рамките на този бюджет ще бъде увеличена бройката за пилоти с двама и за техници с пет към това, което беше договорено досега. Тук също искам да отбележа, както генерал Ефтимов, добрата работа на ВВС, на базата по отношение на подготовката на летателния и техническия състав за обучение. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Господин Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Да допълня само по отношение на МиГ-29 – тук не става въпрос за неизпълнение, а за забавяне по договора, за което ние сме наложили съответните неустойки. Една част от тях са изплатени, другите, ако не се работи в график, трябва да бъдат изплатени до 30 март тази година. Но ако сравним началния период, когато започнахме с тази процедура, летяха два до три самолета МиГ-29 – сега са между пет и шест.
Същото касае, адмиралът спомена, Су-25 – последните два трябва да се върнат от ремонт и модернизация и приключваме с договора там. По отношение на ремонтите, които бяха извършени и на Ми-17, два хеликоптера, и на Ми-24.
По отношение на Сухопътни войски – миналата 2020 г. бяха ремонтирани, заводски ремонт – в ТЕРЕМ, 13 танка и в края на годината влязоха още пет, които трябва да излязат през тази година. Средствата са осигурени. Това е по отношение на ремонтите на основните видове техника.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
От „Обединени патриоти“? Няма въпрос.
От ВОЛЯ? Няма въпрос.
Преминаваме към втори тур.
ГЕРБ – заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, господин Адмирал! Моят въпрос по-скоро е провокиран от въпроса на колегата Милев и Вашия отговор относно окомплектоването на жилищния фонд. Както знаем, това е един голям проблем в социалната политика на Министерството на отбраната, на който през годините се търсят различни видове решения.
Точно по този повод за пореден път ще задам този въпрос, а именно политиката за отстъпено право на строеж. Мисля, че към средата на миналата година бях задал подобен въпрос отново на блицконтрол, защото това е част от Управленската програма на правителството – именно реализацията и придобиването на апартаменти за нуждите на военнослужещите чрез отстъпено право на строеж. Тогава, поне доколкото си спомням от отговора, се очакваше към средата, към есента и края на годината да има изготвена вече концепция, одобрена и да може да се пристъпи към подобни действия, и въобще да се реализира тази част от политиката на Министерството на отбраната.
В тази връзка въпросът ми е: докъде стигна този процес? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Господин Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Всъщност отстъпеното право на строеж е инструмент към решаване на жилищните проблеми на военнослужещите. Не си спомням точно, но над 2000 души са картотекираните, които се нуждаят от жилища. Целият този проект за реализиране на отстъпено право на строеж, срещу което ще бъдат получени жилища в максимално завършен вид, тоест без мебелирането, започна преди малко повече от една година. Той, разбира се, минава през няколко фази, тъй като първо трябваше да се набележат необходимите терени, имоти – собственост на Министерството на отбраната, след това документално да се направят, Правната дирекция да изработи един механизъм и оттам нататък да се подходи към реализирането на самия проект.
Към момента сме във фазата, в която последни уточнения да бъдат направени с Правната дирекция и да се пристъпи към реализирането. Подобна практика почти не е имало в Министерството на отбраната, особено в такива мащаби, и аз не мога да се сърдя на Правната дирекция, че искаше да огледа отвсякъде, да почерпи опит как го правят общини, как го правят други ведомства, как става в частния сектор, за да бъдем неуязвими в перспектива, когато стартираме самия проект.
Набелязани са онези терени, основно в големите гарнизони, някои от които споменах. Слава богу, въпреки многото имоти, които в годините са продавани, прехвърляни на други ведомства, на общини и така нататък, в основните ни, големи гарнизони имаме такива подходящи терени – в София, Пловдив, Варна, в Бургас поне на този етап в перспектива ще възникне проблем, тъй като не са останали подходящи терени. Основният проблем е в Карлово, доколкото там нямаме в общината дори, не само в самото населено място, подходящи терени, които можем да предложим за реализиране на тази перспектива.
Точните разчети не ги помня наизуст, специално за София какво бяхме направили като разчет. Тук бих помолил, ако, разбира се, Ви интересува, има един голям терен, който може да бъде предоставен – единственото ни притеснение е, че е прекалено голям и не е по силите на една фирма. Ние обаче не сме в състояние да даваме препоръки кой как да се явява на една обществена поръчка, което по същество се пада тук – става въпрос за един голям терен 54 декара в Обеля. Нещо, което е сериозно дори за най-сериозните строителни компании в България. Надявам се, че това ще предизвика някакъв интерес и ще се стигне до някакво коопериране на участниците.
Идеята ни, освен да получим жилищата в завършен вид, е в по-големите терени, каквито са примерно този в София, в Пловдив, във Варна, да се обособят и помещения, които да могат да бъдат използвани като детски градини или както е другата формула – дневни центрове или нещо такова, тъй като специално за детска градина има много по-специфични изисквания, за да можем да решим с едно действие не само проблема с жилището, но и този с отглеждането на децата.
Надявам се, че по този начин, първо, не само ще решим един социален проблем, но и ще стимулираме млади хора да проявяват интерес към служба в Българската армия, защото когато имаш осигурени жилища, когато знаеш, че по-лесно може да бъде решен и въпросът с детските градини за децата, това би създало повече удобство и би предизвикало по-голямо желание.
На въпроса: кога ще го стартираме, аз бях оптимист и смятах, че до декември ще успеем да го направим, даже ноември – началото на декември, преди празниците, но Правната дирекция в края на краищата не трябва да бъде пренебрегвана – когато тя има забележки, иска да изчисти процедурата.
Може би тук, в тази последна част – заместник-министър Величков, от когото бях поискал информация по въпроса, е разговарял с „Инфраструктура на отбраната“ и с Правната дирекция и може да Ви каже по отношение на сроковете кога бихме могли да стартираме, ако е необходимо.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Заместник-министър Величков, ако може, накратко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, господин Министър, господин Началник на отбраната! Няколко пъти, ангажирайки се, включително тук, в Комисията, с отговор на въпроса: кога, определено по инвестиционни проекти не бях от тези, които познават сроковете. Трудно мога да се ангажирам и сега, но ако изхождаме от необходимостта по подготовка на документацията, която се изготвя от Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, това предполага около един месец. Към момента сме входирали в Софийска община и в Пловдив три ПУП-а за изменение на плановете за застрояване и регулация, тоест ИПЗР-тата. Кога те ще се случат – това е въпрос на решение на съответните общини. Но процедурите при нас са готови, предвиждаме ги като двуетапни, респективно визията е за около един месец от днешното ни заседание. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря.
Реплика – господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря за отговора. Наистина е хубаво да се знае, че тази процедура или по-скоро проектите и правилата по нея ще могат да се реализират в този мандат, за да има все пак ясни правила, които да се прилагат по темата. Тук вече трябва да се види – честно казано, като съвет… (неразбираем израз) и на управленска целесъобразност доколко е хубаво да се преминава към разпореждания с имоти, които стават за жилищно строителство, в такива градове с действащи войскови райони, като примерно София, Хасково и така нататък, за да може да се използват и не толкова големи, ами и по-малки, където би могла по-бързо да се реализира подобна процедура.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Господин Министър, дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Проблемът в някои от по-малките общини е, че няма търсене на жилища. Следователно, тъй като ние не инвестираме, а търсим инвеститор, интересът към строителство, от което ние да реализираме отстъпеното право, тоест процент от жилищата, е малък. Това е единият проблем.
Другият е, че, както казах, примерно в Карлово, където имаме нужда, нямаме подходящия терен. Обсъждали сме, оглеждали сме да направим някаква размяна. Това е другият проблем. В градове като София, Варна, Пловдив все още има запазени подходящи терени – там може да се процедира, но в по-малки населени места е проблем. Примерно в Хасково жилищното строителство не е бум, докато в София, Пловдив, Варна има търсене. Сблъскваме се с такива неща.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колегите от БСП?
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, уважаеми господин Началник на отбраната, уважаеми гости! Моят въпрос е свързан с инвестициите в отбраната на Министерството и по-конкретно сключените договори в края на миналата година за капиталови разходи. Какви средства са изразходвани и са преведени, при какви условия? Бих искал да разбера повече в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Заместник-министър Величков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Цонков, няма да зачитам пред Комисията агрегираните данни, защото предполагам, че голямата част от Вас се интересуват от конкретиката по тези сключени договори. Истина е, че ресурсът, който беше употребен в края на годината, се случва по един и същи начин – декември месец. Но това е свързано и с подготовката на процедурите – започват обикновено в началото на годината, свързано с планирането на средствата, които имаме за капиталови разходи, и обикновено се случват в рамките на ноември – декември месец.
Какво имаме като резултат за края на миналата 2020 г.? Основните проекти и обществени поръчки, процедури за доставки, за които похарчихме пари от Отбраната, са за облекла на военнослужещите. Реализирани бяха такива за 11 млн. 800 хил. лв.
Горивата са едно от постоянните пера, които предполагат разход от Министерството на отбраната. За миналата година те са в рамките на 15 млн. 800 хил. лв.
Поддръжката на комуникационните и информационни системи на летищата, така наречените КИНС-ове, които са свързани с постоянна поддръжка, свързана с безопасността на полетите, ни костваше 8 млн. 181 хил. лв.
Поддръжката на „Спартан-ите“, няма да казвам за авиобазата – 6 млн. 700 хил. лв.
Логистичната транспортна дейност, която извършихме с транспортирането на двата минни ловци от Кралство Нидерландия, е на стойност 2 млн. 286 хил. лв. Съюзни разходи и ангажименти – 20 милиона.
МиГ-29 и Су-25 – зачекнахме темата в доклада на началника на отбраната, платили сме само мита за миналата година и те са в размер: за МиГ-29 – 5 млн. 280 хил. лв., за Су-25 ДДС и мита – 12 млн. 502 хил. лв.
Двата отремонтирани хеликоптера, тоест в началото на ремонта на хеликоптери Ми-17, и единият, и другият – за осигуряване на летателната годност, на стойност общо 8 млн. 220 – 250 хил. лв.
Ан-30 – последната авиационна платформа, която подсигурихме с договор по искане на Военновъздушните сили – 6 млн. лв.
Доковите ремонти на корабите на Военноморския флот, включително бойни и спомагателни кораби, са на стойност близо 6 млн. лв.
Преоборудването на военните транспорти в минни заградители – 2 млн. 950, близо 3 млн. лв.
Министърът спомена и за ремонта ІІІ степен, капиталовия ремонт за общи условия на основния боен танк – Т-72, петте допълнителни плюс тези 13, които вече бяха отремонтирани. Те са на стойност 5,5 милиона.
Лекият витлов самолет – заплатили сме като начало по изпълнение на договора близо 2 млн. лв.
За Силите за специални операции – нещо, което беше тема на обсъждане и в Комисията в края на миналата година, при подписването на договора за придобиването на 98 бронирани машини – заплатихме освен 10-те предвидени милиона за начало на изпълнение на договора, още 5 милиона в края на годината. Тоест по този начин свалихме бъдещите плащания за тази година.
За съжаление, информацията, която идва днес от заседанието на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“, е, че практически няма да имаме средства за капиталови разходи, което ни води до решения, които ще консултираме с Министерството на финансите в посока чрез график продажба на имоти с отпаднала необходимост да агрегираме ресурс, с който да осигурим собствените си приходи, да платим на Министерството на финансите. И надвишението, ако, разбира се, законовата процедура позволява, да бъде дадено като лимит на Министерството на отбраната.
50 милиона за нуждите на танковите формирования, тоест за модернизацията на Т-72 – също договор, подписан в края на изминалата година. Мога да кажа в какво се състои модернизацията, но предполагам, че Вие добре се запознати.
Приключвам с платените 21 милиона – те са част от средствата в централния бюджет, за началото на изпълнението на договора за двата многоцелеви модулни патрулни кораба. Платформите в режим „свой–чужд“ (IFF), които придобихме – за определени платформи няма да споменавам, са на стойност 6 млн. 200 хил. лв.
Изграждането на оптичните кабелни линии, което продължи за поредна година, е в рамките на 9 млн. 650 хил. лв.
Доставката на резервни части за радиолокационна техника – спомням си, че имаше въпрос в Комисията по този повод – 2 млн. 853 хил. лв.
Проектирането и изграждането на мобилната част по системата АМС по стандарта TETRA – близо 600 хил. лв.
И завършвам с придобиването на късовълнова радиостанция на Военноморските сили, не е сериозен разходът – 327 хил. лв.
Разбира се, и специализираният комплект технически съоръжения за обмена на класифицирана информация NATO SECRET, който ни костваше около 4 млн. 700 хил. лв.
За всички тези изброени разходи трябва да се има предвид, че в тях има част от централния бюджет и тя не е малка – 71 млн. лв. е частта на централния бюджет за участието в разходите за отбрана по Единния финансов план. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Реплика, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господин Заместник-министър, за изчерпателния отговор. Знам, че за поредна година точно в края на годината – декември месец, се оказва, че най-много средства се изразходват. И ми се ще, доколкото е възможно, да се планират така процедурите, че да не приключват в края на годината и да се подписват договори включително и между празниците в края на декември месец, в последните работни дни да се превеждат средства, за да имаме максимална прозрачност.
Между другото, това, което казвате, че за тази година са проблем капиталовите разходи, е силно обезпокоително, предвид факта, че неведнъж сме говорили тук, в Комисията по отбрана, че капиталовите разходи трябва дори да се увеличават, за да се гарантира нормалният процес в Българската армия – обучение, издръжка на войниците, разбира се, повишаване на бойната подготовка, на бойната готовност, на отбранителните способности. Надявам се, че ще бъде положителна комуникацията с Министерството на финансите и ще успеете да увеличите дори капиталовите разходи, а не да чуваме, че няма да има за тази година.
В заключение бих искал да попитам, не чух по отношение на строителството дали има някакви разходи, които са правени.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Заповядайте, господин Заместник-министър. Допълнете и след това – министър Каракачанов, ако има нещо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: По единния поименен списък на обектите за строителство и строителни услуги – в Министерството на отбраната, знаете, че целево имаме средства, които са от тези на МО, заделени за поддръжка на инфраструктурата или за изграждане на нова, както и тези, които са в централния бюджет – 100 милиона в три поредни години. Такива бяха за 2020-а, ще бъдат същите за 2021-ва като размер, същите за 2022-ра. Тоест общо 300 милиона за изграждане на инфраструктурата на Граф Игнатиево и на други летища, свързани с използването на новия боен самолет.
Съвсем накратко по отношение на общия разход за 2020 г. в инфраструктура. Той е 137 млн. 670 хил. лв., като тук са тези 100 милиона по инфраструктурата на F-16 от централния бюджет. Останалите, които са свързани с поддръжка на инфраструктура, която изгражда отбранителни способности, са в Банкя – за военното формирование, което ще бъде част от състава на Силите за специални операции – там ще изградим цял комплекс. 6 млн. 800 хил. лв. разплатихме в края на миналата година за този проект.
В Троян за Военно-географската служба – един мащабен проект, който е свързан не само с реставрация на сгради, а и със събаряне и изграждане на нови сгради. Той е малко над 9 млн. лв.
Хангар и техническата сграда на поделението в Крумово – един проект, който не беше доизграден от французите, знаете за арбитражното дело. Ние в момента го финансираме с 6 млн. 200 хил. лв.
Също така за Военноморските сили, хангар за трите хеликоптера на Военноморските сили – 3 млн. лв. Финансирахме го този проект.
Изграждането на ВиК-то отново е свързано с Военноморските сили. Там една стара болка за 2 млн. лв. – водопроводът на Военноморските сили.
Хангар за авиобаза „Враждебна“, ремонт на съществуващия. Ще струва около или толкова сме разплатили – 1 млн. 345 хил. лв.
Военноморският координационен център, отново във Варна – 1 млн. 23 хил. лв.
Горна Баня – близо милион.
И приключвам с по-дребни проекти, за които, отново казвам, сумата е 130 млн. 690 хил. лв.
По отношение на това, което споделих за капиталовите разходи – да, те са поставени в риск с оглед на това, че всички ведомства ще бъдат задължени – по 5% от месечните лимити да им бъдат задържани. Респективно когато идната година зададете отново въпроса: защо харчите парите през декември месец, ако правителството не ги е използвало за COVID-19, защото затова се задържат тези 5%, и ги даде в бюджета на Министерството на отбраната, те отново ще бъдат похарчени през декември месец. Тогава, надявам се, тази думичка, която сега използвах – „риск“ за това, че капиталовите разходи са недостатъчни, да ме опровергае – да се окаже, че са достатъчни. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: А е имало времена, когато тези пари за риска бяха 20%.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Радвам се за това, което чух от господин Цонков, че капиталовите разходи трябва да се увеличават и трябва да се грижим за Българската армия. Ще се радвам, ако подкрепите нашата Програма за развитие на отбранителните способности и ако все пак обясните на колегите или поне на част от колегите в опозиция, че разходите за отбрана не са хвърлени пари на вятъра. Вие го разбирате, защото в Комисията по отбрана всички мислим по един и същи начин. Имаше подобни спекулации в края на миналата година и началото на тази – допълнителни разходи, теглели се заеми и се харчели за отбрана, няма такова нещо.
Радвам се, че Вие го разбирате и поне членовете на Комисията по отбрана от БСП го разбират, но е хубаво да го разберат и другите Ваши колеги – не само че не са харчени много пари, а сме се справили само и единствено с това, което ни се полага според Националния план за нарастване на разходите до 2% от брутния вътрешен продукт.
И ако разрешите, щастлив съм, че адмирал Манушев се усмихва. (Весело оживление.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Най-накрая. (Весело оживление.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Той сега се усмихва, защото чува: „Военноморските сили, Военноморските сили, Военноморските сили“. (Весело оживление.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Колеги от ДПС, въпроси? Няма.
От „Обединени патриоти“? Няма.
От ВОЛЯ? Няма.
Първа точка я приключихме.
Колеги, имате ли нещо по втора точка „Разни“? Няма.
Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по отбрана
П Р О Т О К О Л
№ 87
На 14 януари 2021 г., четвъртък, от 14,25 ч. се проведе заседание на Комисията по отбрана при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно т. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Константин Попов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Имаме кворум.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник министър-председател, господа заместник-министри! Започваме първото заседание на Комисията по отбрана за 2021 г. Да си пожелаем да сме живи и здрави, работата да ни е спорна и каквото време ни остава, да го използваме в интерес на служещите в Министерството на отбраната, на цялото Министерство на отбраната и на всички, които са заинтересовани България да има силна отбрана.
На заседанието присъстват: заместник министър-председателят и министър на отбраната Красимир Каракачанов, заместник-министърът Атанас Запрянов, заместник-министърът Анатолий Величков, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, началникът на политическия кабинет на министъра Илия Налбантов, постоянният секретар на отбраната Антон Ластарджиев и госпожа Ваня Деневска – парламентарен секретар.
Дневният ред Ви е изпратен, включва две точки:
1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно т. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – (не се съобщават гласовете „за“), против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА ПО АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА ОТБРАНА СЪГЛАСНО Т. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Ще минем по парламентарните групи, както сочи Правилникът.
Като първи въпрос от парламентарната група на ГЕРБ ще ползвам възможността аз да задам въпрос към министъра на отбраната.
Знаете, работи се и е публикувана дори за обществено обсъждане Програма за развитие на отбранителните способности. Ще помоля министъра да даде малко по-актуална информация: на какъв етап, какви оценки са дадени? Знаем, че днес също имаше обсъждане по въпроса. Използвам случая, че тук е и заместник-министър Запрянов. Кога предстои, в какви срокове, как виждаме нещата? Тъй като ни предстои, разбира се, да разгледаме Програмата в Народното събрание и на тази база да се разработи Планът за развитие на въоръжените сили.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, господин Адмирал! Първо – за много години, желая здраве на всички! Като че ли това ще се окаже най-актуалното пожелание и за Новата година, не само по повод пандемията.
Ние сме почти готови за внасяне, текат обсъжданията. Днес беше поредното обсъждане, на което присъства заместник-министърът – генерал Запрянов. Той може да Ви информира по-конкретно за днешното обсъждане. Нашата амбиция оттук нататък е да пристъпим към нейното внасяне и приемане. Разбира се, Комисията по отбрана е водеща. Можем да направим, както сме постъпвали и друг път, предварително обсъждане, можем да го направим директно в Комисията – както прецените, че е необходимо. Ние сме готови буквално в рамките на две седмици – това е максимумът – да я внесем. Ако генерал Запрянов иска да допълни нещо по отношение на днешното обсъждане, би било интересно, предполагам, за Комисията.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Знаем, че има готов Доклад за резултатите от Стратегическия преглед, сектор „Отбрана“ – ако можете, да кажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господа народни представители! По същество с приемането на Доклада за резултатите от Стратегическия преглед на отбраната вчера от българското правителство Стратегическият преглед на отбраната се счита за завършен. На базата на анализите и изводите, които са направени в хода на Прегледа и на Доклада, е възложено на Министерството на отбраната да подготви Програма за развитие на отбранителните способности до 2032 г. Тази програма е разработена и публикувана за обществено обсъждане. Въпреки че Програма 2020 – 2032 не е нормативен акт, който изисква публично обсъждане, каквито са законодателните актове на Народното събрание, поради дългосрочния и политически характер на Програмата министърът на отбраната взе решение и разпореди тя да се публикува и да се проведат публични обсъждания. Днес се проведе публично обсъждане във Военната академия онлайн с всички организации на запасното войнство, организации и неправителствени организации, които имат експертиза в областта на отбраната, включително Българската академия на науките.
Общата оценка на всички получени досега писмени материали в Министерството на отбраната и това, което чух днес – двама бивши министри участваха в това обсъждане, заместник-министър, че се подкрепя силно приетият подход за дългосрочно планиране на отбраната, тъй като Програма 2020 – 2032 е първата дългосрочна програма – не за един мандат от четири години, а за 12 години. В голямата си част се подкрепят идеите, които са заложени в нея. Получили сме бележки по средата за сигурност, въпроси, тъй като се смята, че като публичен документ тя не трябва да се нуждае от допълнително разяснение – като се чете текстът, да разбират хората за какво става въпрос. Тоест беше обърнато внимание на публичната комуникация, тъй като всички са наясно, че това е политически документ, който влиза за разглеждане в Народното събрание, и би следвало да получи и широка политическа, и обществена подкрепа.
Ние сме в състояние – така се разбрахме с неправителствения сектор, с експертния сектор, ако имат бележки, до неделя да ни ги изпратят допълнително, ще ги обработим и следващата седмица сме готови реално с проекта за обсъждане и внасяне в Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър. Аз нямам…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Само да добавя – да ме поправи генерал Запрянов. Днес на обсъждането е имало и гласове: защо бързате да приемате Програмата, опозицията нямало да я подкрепи, да изчакате изборите. Нямаме намерение да подхождаме по този начин, защото това означава да забавим не знам с колко месеца – изборите никой не знае кога точно ще бъдат, но дори да са в края на март, след това пък идва юли, август, отидохме есента към приемане на нещо подобно. С аргумента – опозицията няма да го подкрепи, по тази логика ние нищо не трябва да внасяме и да разглеждаме. Така че имаме намерение, както каза генерал Запрянов, но мисля, че той е малко оптимист – до една седмица, да кажем – десетина дни, до две седмици трябва да внесем документа.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Като се има предвид – само да допълня, че това ще забави Плана за развитие на въоръжените сили, където ще се стопират процесите по реорганизация или по модернизация.
Въпрос на колегите от „БСП за България“.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми господин Адмирал! Моят въпрос е: докъде стигна проектът за възстановяване на наличния жилищен фонд в град София? Колко жилища са отремонтирани през последните години – 2019 – 2020? Имаме ли програма за възстановяване през 2021 г. и осигурена ли е финансово? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: На територията на основните гарнизони в София, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Казанлък има общо 1035 жилищни помещения. Самата Агенция – говоря за големите градове – стопанисва 2122 жилища, ателиета, гаражи в цялата страна. Към настоящия момент заетостта на тези жилища е 94%, като е най-висока през последните десетина години. За периода 2019 – 2020 г. са отпуснати целеви средства за основен ремонт на 54 апартамента в градовете: София, където са ремонтирани 32, Пловдив – 11, Карлово – 7, Бургас и така нататък. Основен ремонт на общите части в някои от сградите, в които се намират тези жилища. Тук има много подробности какви точно ремонти са извършвани.
За 2021 г. имаме готовност при осигуряване на финансиране да извършим ремонт на нови 40 апартамента, като част от жилищния фонд на Министерството на отбраната, разпределени по следния начин: 5 в София, Карлово – 12, Пловдив – 13, Варна – 10. Общата стойност на ремонтите, които сме предвидили да бъдат направени на тези 40 жилища, е в рамките до 1 млн. лв.
Като казвам „ремонти и възстановяване“, това са жилища, които поради липса на средства в годините назад не са ремонтирани и буквално бяха безстопанствени, тоест те не ставаха за експлоатация и за ползване. Това са жилища, които сме ремонтирали и продължаваме да ремонтираме, за да можем да ги въведем в експлоатация и хората да се настаняват. Жилищният проблем е един от основните, който продължава да съществува в Министерството на отбраната.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика имате ли, господине? Нямате. Благодаря.
От ДПС – заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, Заместник-министър, Началник на отбраната и гости! Аз отчитам, че форматът на заседанието е открит и затова въпросът, който ще задам, няма да съдържа искане за конкретни цифри, а просто да попитам: докъде стигна подготовката; има ли ръст в количеството изправна техника; има ли ръст в количеството нальот на летателния състав, който предстои във втората вълна – така символично да кажа, втора и трета вълна – да се готви за приучване на новия изтребител? Това е изключително важно. За първата група бяха форсирани нещата и бяха осигурени пилоти, които имаха необходимия нальот. Но как стоят нещата за втората и третата група? Още когато обсъждахме в самото начало при приемането на новия проект за изтребителя, стана дума и тогава обърнах внимание, че хората трябва да се готвят много активно, за да имат необходимия нальот, за да може безопасно да се приучат на новата авиационна техника и да нямаме проблеми с тази скъпоструваща авиационна техника.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Адмирал.
АДМИРАЛ ЕМИЛ ЕФТИМОВ: Уважаеми господин Председател на Комисията по отбрана, уважаеми господа членове на Комисията по отбрана, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри, господин Постоянен секретар, господин Политически секретар, уважаеми гости! Въпросът на генерал Симеонов е много актуален и е в същността на подготовката на въоръжените сили, в частност – Военновъздушните сили и авиобаза „Граф Игнатиево“. Обществото е запознато с проблемите относно поддържането на самолетите МиГ-29, трудностите по изпълнението на някои договори, които с активната роля, воля и решителност на ръководството на Министерството на отбраната бяха сключени през 2018 г. Ако можем да отбележим, че резултатът е неоспорим по отношение на ремонта и обновяването на самолетите Су-25 – получи се многоочакван ефект по отношение на възможностите, по отношение на мотивацията на личен състав, не така в известна степен стоят въпросите по отношение на МиГ-29 и причините са свързани със сложността на договорите, които бяха сключени – в някои случаи закъснението за изпълнението на тези пет договора. Но с удовлетворение мога да отбележа, че в последно време се забелязва стремеж за изпълнение на тези договори. Отчитаме все пак, че тези договори покриват един времеви параметър, който трябва да изтече, за да има ефект.
Вие споменахте, че заседанието е открито, но в потвърждение на моите думи мога да Ви кажа, че в момента самолетите МиГ-29 са в готовност и оперативно използване с близо 40%, отколкото бяха в началото на годината, като се надяваме към април – май месец по думите на Командването на Военновъздушните сили да достигнем един параметър, който не е постиган от 2013 – 2014 г. Имайки предвид ограниченията, в които се намираме, ще се въздържа от по-нататъшни коментари, но тенденцията е положителна.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Господин Генерал, реплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Да допълня, ако разрешите, господин Председател.
Извинявайте, по самолетите ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: За F-16.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
По линия на F-16 планово върви подготовката за изпращане на следващата група благодарение на доброто водене на преговорите в наш интерес. В рамките на този бюджет ще бъде увеличена бройката за пилоти с двама и за техници с пет към това, което беше договорено досега. Тук също искам да отбележа, както генерал Ефтимов, добрата работа на ВВС, на базата по отношение на подготовката на летателния и техническия състав за обучение. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Господин Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Да допълня само по отношение на МиГ-29 – тук не става въпрос за неизпълнение, а за забавяне по договора, за което ние сме наложили съответните неустойки. Една част от тях са изплатени, другите, ако не се работи в график, трябва да бъдат изплатени до 30 март тази година. Но ако сравним началния период, когато започнахме с тази процедура, летяха два до три самолета МиГ-29 – сега са между пет и шест.
Същото касае, адмиралът спомена, Су-25 – последните два трябва да се върнат от ремонт и модернизация и приключваме с договора там. По отношение на ремонтите, които бяха извършени и на Ми-17, два хеликоптера, и на Ми-24.
По отношение на Сухопътни войски – миналата 2020 г. бяха ремонтирани, заводски ремонт – в ТЕРЕМ, 13 танка и в края на годината влязоха още пет, които трябва да излязат през тази година. Средствата са осигурени. Това е по отношение на ремонтите на основните видове техника.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
От „Обединени патриоти“? Няма въпрос.
От ВОЛЯ? Няма въпрос.
Преминаваме към втори тур.
ГЕРБ – заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, господин Адмирал! Моят въпрос по-скоро е провокиран от въпроса на колегата Милев и Вашия отговор относно окомплектоването на жилищния фонд. Както знаем, това е един голям проблем в социалната политика на Министерството на отбраната, на който през годините се търсят различни видове решения.
Точно по този повод за пореден път ще задам този въпрос, а именно политиката за отстъпено право на строеж. Мисля, че към средата на миналата година бях задал подобен въпрос отново на блицконтрол, защото това е част от Управленската програма на правителството – именно реализацията и придобиването на апартаменти за нуждите на военнослужещите чрез отстъпено право на строеж. Тогава, поне доколкото си спомням от отговора, се очакваше към средата, към есента и края на годината да има изготвена вече концепция, одобрена и да може да се пристъпи към подобни действия, и въобще да се реализира тази част от политиката на Министерството на отбраната.
В тази връзка въпросът ми е: докъде стигна този процес? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Господин Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Всъщност отстъпеното право на строеж е инструмент към решаване на жилищните проблеми на военнослужещите. Не си спомням точно, но над 2000 души са картотекираните, които се нуждаят от жилища. Целият този проект за реализиране на отстъпено право на строеж, срещу което ще бъдат получени жилища в максимално завършен вид, тоест без мебелирането, започна преди малко повече от една година. Той, разбира се, минава през няколко фази, тъй като първо трябваше да се набележат необходимите терени, имоти – собственост на Министерството на отбраната, след това документално да се направят, Правната дирекция да изработи един механизъм и оттам нататък да се подходи към реализирането на самия проект.
Към момента сме във фазата, в която последни уточнения да бъдат направени с Правната дирекция и да се пристъпи към реализирането. Подобна практика почти не е имало в Министерството на отбраната, особено в такива мащаби, и аз не мога да се сърдя на Правната дирекция, че искаше да огледа отвсякъде, да почерпи опит как го правят общини, как го правят други ведомства, как става в частния сектор, за да бъдем неуязвими в перспектива, когато стартираме самия проект.
Набелязани са онези терени, основно в големите гарнизони, някои от които споменах. Слава богу, въпреки многото имоти, които в годините са продавани, прехвърляни на други ведомства, на общини и така нататък, в основните ни, големи гарнизони имаме такива подходящи терени – в София, Пловдив, Варна, в Бургас поне на този етап в перспектива ще възникне проблем, тъй като не са останали подходящи терени. Основният проблем е в Карлово, доколкото там нямаме в общината дори, не само в самото населено място, подходящи терени, които можем да предложим за реализиране на тази перспектива.
Точните разчети не ги помня наизуст, специално за София какво бяхме направили като разчет. Тук бих помолил, ако, разбира се, Ви интересува, има един голям терен, който може да бъде предоставен – единственото ни притеснение е, че е прекалено голям и не е по силите на една фирма. Ние обаче не сме в състояние да даваме препоръки кой как да се явява на една обществена поръчка, което по същество се пада тук – става въпрос за един голям терен 54 декара в Обеля. Нещо, което е сериозно дори за най-сериозните строителни компании в България. Надявам се, че това ще предизвика някакъв интерес и ще се стигне до някакво коопериране на участниците.
Идеята ни, освен да получим жилищата в завършен вид, е в по-големите терени, каквито са примерно този в София, в Пловдив, във Варна, да се обособят и помещения, които да могат да бъдат използвани като детски градини или както е другата формула – дневни центрове или нещо такова, тъй като специално за детска градина има много по-специфични изисквания, за да можем да решим с едно действие не само проблема с жилището, но и този с отглеждането на децата.
Надявам се, че по този начин, първо, не само ще решим един социален проблем, но и ще стимулираме млади хора да проявяват интерес към служба в Българската армия, защото когато имаш осигурени жилища, когато знаеш, че по-лесно може да бъде решен и въпросът с детските градини за децата, това би създало повече удобство и би предизвикало по-голямо желание.
На въпроса: кога ще го стартираме, аз бях оптимист и смятах, че до декември ще успеем да го направим, даже ноември – началото на декември, преди празниците, но Правната дирекция в края на краищата не трябва да бъде пренебрегвана – когато тя има забележки, иска да изчисти процедурата.
Може би тук, в тази последна част – заместник-министър Величков, от когото бях поискал информация по въпроса, е разговарял с „Инфраструктура на отбраната“ и с Правната дирекция и може да Ви каже по отношение на сроковете кога бихме могли да стартираме, ако е необходимо.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Заместник-министър Величков, ако може, накратко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, господин Министър, господин Началник на отбраната! Няколко пъти, ангажирайки се, включително тук, в Комисията, с отговор на въпроса: кога, определено по инвестиционни проекти не бях от тези, които познават сроковете. Трудно мога да се ангажирам и сега, но ако изхождаме от необходимостта по подготовка на документацията, която се изготвя от Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, това предполага около един месец. Към момента сме входирали в Софийска община и в Пловдив три ПУП-а за изменение на плановете за застрояване и регулация, тоест ИПЗР-тата. Кога те ще се случат – това е въпрос на решение на съответните общини. Но процедурите при нас са готови, предвиждаме ги като двуетапни, респективно визията е за около един месец от днешното ни заседание. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря.
Реплика – господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря за отговора. Наистина е хубаво да се знае, че тази процедура или по-скоро проектите и правилата по нея ще могат да се реализират в този мандат, за да има все пак ясни правила, които да се прилагат по темата. Тук вече трябва да се види – честно казано, като съвет… (неразбираем израз) и на управленска целесъобразност доколко е хубаво да се преминава към разпореждания с имоти, които стават за жилищно строителство, в такива градове с действащи войскови райони, като примерно София, Хасково и така нататък, за да може да се използват и не толкова големи, ами и по-малки, където би могла по-бързо да се реализира подобна процедура.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Господин Министър, дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Проблемът в някои от по-малките общини е, че няма търсене на жилища. Следователно, тъй като ние не инвестираме, а търсим инвеститор, интересът към строителство, от което ние да реализираме отстъпеното право, тоест процент от жилищата, е малък. Това е единият проблем.
Другият е, че, както казах, примерно в Карлово, където имаме нужда, нямаме подходящия терен. Обсъждали сме, оглеждали сме да направим някаква размяна. Това е другият проблем. В градове като София, Варна, Пловдив все още има запазени подходящи терени – там може да се процедира, но в по-малки населени места е проблем. Примерно в Хасково жилищното строителство не е бум, докато в София, Пловдив, Варна има търсене. Сблъскваме се с такива неща.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колегите от БСП?
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, уважаеми господин Началник на отбраната, уважаеми гости! Моят въпрос е свързан с инвестициите в отбраната на Министерството и по-конкретно сключените договори в края на миналата година за капиталови разходи. Какви средства са изразходвани и са преведени, при какви условия? Бих искал да разбера повече в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Заместник-министър Величков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Цонков, няма да зачитам пред Комисията агрегираните данни, защото предполагам, че голямата част от Вас се интересуват от конкретиката по тези сключени договори. Истина е, че ресурсът, който беше употребен в края на годината, се случва по един и същи начин – декември месец. Но това е свързано и с подготовката на процедурите – започват обикновено в началото на годината, свързано с планирането на средствата, които имаме за капиталови разходи, и обикновено се случват в рамките на ноември – декември месец.
Какво имаме като резултат за края на миналата 2020 г.? Основните проекти и обществени поръчки, процедури за доставки, за които похарчихме пари от Отбраната, са за облекла на военнослужещите. Реализирани бяха такива за 11 млн. 800 хил. лв.
Горивата са едно от постоянните пера, които предполагат разход от Министерството на отбраната. За миналата година те са в рамките на 15 млн. 800 хил. лв.
Поддръжката на комуникационните и информационни системи на летищата, така наречените КИНС-ове, които са свързани с постоянна поддръжка, свързана с безопасността на полетите, ни костваше 8 млн. 181 хил. лв.
Поддръжката на „Спартан-ите“, няма да казвам за авиобазата – 6 млн. 700 хил. лв.
Логистичната транспортна дейност, която извършихме с транспортирането на двата минни ловци от Кралство Нидерландия, е на стойност 2 млн. 286 хил. лв. Съюзни разходи и ангажименти – 20 милиона.
МиГ-29 и Су-25 – зачекнахме темата в доклада на началника на отбраната, платили сме само мита за миналата година и те са в размер: за МиГ-29 – 5 млн. 280 хил. лв., за Су-25 ДДС и мита – 12 млн. 502 хил. лв.
Двата отремонтирани хеликоптера, тоест в началото на ремонта на хеликоптери Ми-17, и единият, и другият – за осигуряване на летателната годност, на стойност общо 8 млн. 220 – 250 хил. лв.
Ан-30 – последната авиационна платформа, която подсигурихме с договор по искане на Военновъздушните сили – 6 млн. лв.
Доковите ремонти на корабите на Военноморския флот, включително бойни и спомагателни кораби, са на стойност близо 6 млн. лв.
Преоборудването на военните транспорти в минни заградители – 2 млн. 950, близо 3 млн. лв.
Министърът спомена и за ремонта ІІІ степен, капиталовия ремонт за общи условия на основния боен танк – Т-72, петте допълнителни плюс тези 13, които вече бяха отремонтирани. Те са на стойност 5,5 милиона.
Лекият витлов самолет – заплатили сме като начало по изпълнение на договора близо 2 млн. лв.
За Силите за специални операции – нещо, което беше тема на обсъждане и в Комисията в края на миналата година, при подписването на договора за придобиването на 98 бронирани машини – заплатихме освен 10-те предвидени милиона за начало на изпълнение на договора, още 5 милиона в края на годината. Тоест по този начин свалихме бъдещите плащания за тази година.
За съжаление, информацията, която идва днес от заседанието на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“, е, че практически няма да имаме средства за капиталови разходи, което ни води до решения, които ще консултираме с Министерството на финансите в посока чрез график продажба на имоти с отпаднала необходимост да агрегираме ресурс, с който да осигурим собствените си приходи, да платим на Министерството на финансите. И надвишението, ако, разбира се, законовата процедура позволява, да бъде дадено като лимит на Министерството на отбраната.
50 милиона за нуждите на танковите формирования, тоест за модернизацията на Т-72 – също договор, подписан в края на изминалата година. Мога да кажа в какво се състои модернизацията, но предполагам, че Вие добре се запознати.
Приключвам с платените 21 милиона – те са част от средствата в централния бюджет, за началото на изпълнението на договора за двата многоцелеви модулни патрулни кораба. Платформите в режим „свой–чужд“ (IFF), които придобихме – за определени платформи няма да споменавам, са на стойност 6 млн. 200 хил. лв.
Изграждането на оптичните кабелни линии, което продължи за поредна година, е в рамките на 9 млн. 650 хил. лв.
Доставката на резервни части за радиолокационна техника – спомням си, че имаше въпрос в Комисията по този повод – 2 млн. 853 хил. лв.
Проектирането и изграждането на мобилната част по системата АМС по стандарта TETRA – близо 600 хил. лв.
И завършвам с придобиването на късовълнова радиостанция на Военноморските сили, не е сериозен разходът – 327 хил. лв.
Разбира се, и специализираният комплект технически съоръжения за обмена на класифицирана информация NATO SECRET, който ни костваше около 4 млн. 700 хил. лв.
За всички тези изброени разходи трябва да се има предвид, че в тях има част от централния бюджет и тя не е малка – 71 млн. лв. е частта на централния бюджет за участието в разходите за отбрана по Единния финансов план. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Реплика, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господин Заместник-министър, за изчерпателния отговор. Знам, че за поредна година точно в края на годината – декември месец, се оказва, че най-много средства се изразходват. И ми се ще, доколкото е възможно, да се планират така процедурите, че да не приключват в края на годината и да се подписват договори включително и между празниците в края на декември месец, в последните работни дни да се превеждат средства, за да имаме максимална прозрачност.
Между другото, това, което казвате, че за тази година са проблем капиталовите разходи, е силно обезпокоително, предвид факта, че неведнъж сме говорили тук, в Комисията по отбрана, че капиталовите разходи трябва дори да се увеличават, за да се гарантира нормалният процес в Българската армия – обучение, издръжка на войниците, разбира се, повишаване на бойната подготовка, на бойната готовност, на отбранителните способности. Надявам се, че ще бъде положителна комуникацията с Министерството на финансите и ще успеете да увеличите дори капиталовите разходи, а не да чуваме, че няма да има за тази година.
В заключение бих искал да попитам, не чух по отношение на строителството дали има някакви разходи, които са правени.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Заповядайте, господин Заместник-министър. Допълнете и след това – министър Каракачанов, ако има нещо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: По единния поименен списък на обектите за строителство и строителни услуги – в Министерството на отбраната, знаете, че целево имаме средства, които са от тези на МО, заделени за поддръжка на инфраструктурата или за изграждане на нова, както и тези, които са в централния бюджет – 100 милиона в три поредни години. Такива бяха за 2020-а, ще бъдат същите за 2021-ва като размер, същите за 2022-ра. Тоест общо 300 милиона за изграждане на инфраструктурата на Граф Игнатиево и на други летища, свързани с използването на новия боен самолет.
Съвсем накратко по отношение на общия разход за 2020 г. в инфраструктура. Той е 137 млн. 670 хил. лв., като тук са тези 100 милиона по инфраструктурата на F-16 от централния бюджет. Останалите, които са свързани с поддръжка на инфраструктура, която изгражда отбранителни способности, са в Банкя – за военното формирование, което ще бъде част от състава на Силите за специални операции – там ще изградим цял комплекс. 6 млн. 800 хил. лв. разплатихме в края на миналата година за този проект.
В Троян за Военно-географската служба – един мащабен проект, който е свързан не само с реставрация на сгради, а и със събаряне и изграждане на нови сгради. Той е малко над 9 млн. лв.
Хангар и техническата сграда на поделението в Крумово – един проект, който не беше доизграден от французите, знаете за арбитражното дело. Ние в момента го финансираме с 6 млн. 200 хил. лв.
Също така за Военноморските сили, хангар за трите хеликоптера на Военноморските сили – 3 млн. лв. Финансирахме го този проект.
Изграждането на ВиК-то отново е свързано с Военноморските сили. Там една стара болка за 2 млн. лв. – водопроводът на Военноморските сили.
Хангар за авиобаза „Враждебна“, ремонт на съществуващия. Ще струва около или толкова сме разплатили – 1 млн. 345 хил. лв.
Военноморският координационен център, отново във Варна – 1 млн. 23 хил. лв.
Горна Баня – близо милион.
И приключвам с по-дребни проекти, за които, отново казвам, сумата е 130 млн. 690 хил. лв.
По отношение на това, което споделих за капиталовите разходи – да, те са поставени в риск с оглед на това, че всички ведомства ще бъдат задължени – по 5% от месечните лимити да им бъдат задържани. Респективно когато идната година зададете отново въпроса: защо харчите парите през декември месец, ако правителството не ги е използвало за COVID-19, защото затова се задържат тези 5%, и ги даде в бюджета на Министерството на отбраната, те отново ще бъдат похарчени през декември месец. Тогава, надявам се, тази думичка, която сега използвах – „риск“ за това, че капиталовите разходи са недостатъчни, да ме опровергае – да се окаже, че са достатъчни. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: А е имало времена, когато тези пари за риска бяха 20%.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Радвам се за това, което чух от господин Цонков, че капиталовите разходи трябва да се увеличават и трябва да се грижим за Българската армия. Ще се радвам, ако подкрепите нашата Програма за развитие на отбранителните способности и ако все пак обясните на колегите или поне на част от колегите в опозиция, че разходите за отбрана не са хвърлени пари на вятъра. Вие го разбирате, защото в Комисията по отбрана всички мислим по един и същи начин. Имаше подобни спекулации в края на миналата година и началото на тази – допълнителни разходи, теглели се заеми и се харчели за отбрана, няма такова нещо.
Радвам се, че Вие го разбирате и поне членовете на Комисията по отбрана от БСП го разбират, но е хубаво да го разберат и другите Ваши колеги – не само че не са харчени много пари, а сме се справили само и единствено с това, което ни се полага според Националния план за нарастване на разходите до 2% от брутния вътрешен продукт.
И ако разрешите, щастлив съм, че адмирал Манушев се усмихва. (Весело оживление.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Най-накрая. (Весело оживление.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Той сега се усмихва, защото чува: „Военноморските сили, Военноморските сили, Военноморските сили“. (Весело оживление.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Колеги от ДПС, въпроси? Няма.
От „Обединени патриоти“? Няма.
От ВОЛЯ? Няма.
Първа точка я приключихме.
Колеги, имате ли нещо по втора точка „Разни“? Няма.
Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.
