1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесен от Министерски съвет на 21 януари 2021 г.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по отбраната



П Р О Т О К О Л
№ 88


На 28 януари 2020 г. четвъртък се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесен от Министерски съвет на 21.01.2021 г.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и се ръководи от генерал Константин Попов – председател на Комисията по отбрана.


* * *


ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, да започваме.
Имаме кворум – откривам заседанието на Комисията по отбрана.
Добре дошли на нашите гости от Министерството на отбраната: Атанас Запрянов – заместник-министър, и Пламена Караиванова – началник отдел в дирекция „Отбранителна политика и планиране“.
Запознати сте с Проекта за дневния ред:
1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесен от Министерски съвет на 21 януари 2021 г.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно, против и въздържали се няма.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2021 Г., № 102-03-2, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 21 ЯНУРИ 2021 Г.

Няколко встъпителни думи от мен.
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземането на решения на Европейския съюз е внесена от Министерския съвет. Разпределена е на всички комисии. Дейностите във връзка с Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз са регламентирани в Глава XI – „Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз“ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Необходимо е да преценим дали има актове от компетентността на Комисията по отбрана и евентуално да разработим свои предложения от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като се вземе предвид и работната програма на Европейската комисия за 2021 г.
Давам думата на заместник-министър Запрянов.
Заповядайте господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, както каза и Председателят, Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, определя въпросите от европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната през текущата година и формулира националния интерес по всеки един от тях. Тя гарантира координираното и ефективно участие на страната ни, на всички нива в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, и последователното прилагане на европейските политики.
Както сте се запознали, Програмата е изготвена от дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет, на основата на предложенията на работните групи и е разгледана от Съвета по европейски въпроси.
Програмата съдържа различните въпроси, по различни секторни политики и политиката „Отбрана“ не е включена в тази програма. Затова ще използвам случая да Ви запозная с политиката на Европейския съюз в областта на политиката за сигурност и отбрана, която е организирана, планира се и се провежда по отделен ред, тъй като ние имаме върховен представител на Европейския съюз по външната политика и Общата политика за сигурност и отбрана е част от този механизъм.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Който е различен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Който е различен, но той функционира и се вземат същите решения както предвижда тази програма предвижда. Министерството на отбраната и Министерството на външните работи са директните отговорни ведомства, които да участват във вземането на решенията – да защитават националния интерес в Общата политика за сигурност и отбрана.
Както казах, поради характера си на междуправителствено сътрудничество Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ОПСО на ЕС) не се разглежда в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз. Въпреки това бих искал да използвам повода, че съм тук и да Ви представя накратко основните въпроси, свързани с развитието на Общата политика за сигурност и отбрана и очакваните действия, които страната ни и по-конкретно Министерството на отбраната планира да предприеме, в изпълнение на ангажиментите си в тази област през 2021 г.
През последните години Съюзът консолидира усилията си за практическото изпълнение на инициативите от Отбранителния си пакет и въпреки усложнената обстановка, причинена от пандемията от COVID-19, продължава процесът на развитие и изпълнение на вече стартиралите инициативи. В областта на сигурността и отбраната бяха взети редица решения, насочени към изграждане на военни способности и задълбочаване на сътрудничеството между държавите членки, чието реализиране продължава и през 2021 г.
На първо място ще се спра на постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната (ПСС)
България, както знаете, се присъедини към постоянно структурираното сътрудничество от самото начало и ежегодно актуализира и представя своя Национален план за изпълнение на ангажиментите си по Инициативата. През месец март тази година предстои изпращане на четвъртия по ред Национален план за изпълнение на ангажиментите ни, като в момента заинтересованите структури в Министерството на отбраната актуализират необходимата информация. Чрез плана страната ни ежегодно декларира как изпълнява двайсетте обвързващи ангажимента по постоянно структурираното сътрудничество, които са един от елементите на участие в инициативата. Ние го наричаме ПЕСКО, а на български език е: постоянно структурирано сътрудничество, така че ако чуете думата ПЕСКО – става дума за него.
Наред с това, страната ни участва в пет проекта по постоянно структурираното сътрудничество:
1. Проект за подобряване на военната мобилност, с водеща нация Холандия;
2. Проект за изграждане на логистични хъбове в подкрепа на операции, с водеща нация Германия;
3. Проект за надграждане на системата за морско наблюдение с водеща нация Гърция (първата вълна)
4. Проект за изграждане на мрежа от водолазни центрове на ЕС с водеща нация Румъния (от третата вълна);
5. Проект „Модулен елемент за бързо развръщане за подводни интервенции“ (от втората вълна), по който проект нашата страна е водеща нация.
Работата по отделните проекти се развива съгласно планираното и договореното между страните участнички.
Проектът с водеща нация България цели разработването на оперативно съвместим специализиран модулен елемент за операции и подводни интервенции в експедиционни условия. Предвижда се да интегрира широка гама от системи за гмуркане и безпилотни подводни средства, управлявани от квалифициран персонал, с комплексен пакет от възможности. Участници в проекта, заедно с нашата страна, са още Франция, Румъния и Гърция. Той следва да бъде завършен до края на 2025 г.
Второ – Европейски фонд за отбрана (ЕФО)
Създаването на Европейския фонд за отбрана (ЕФО) е още една от инициативите в изпълнение на Глобалната стратегия на ЕС. Фондът е естествено продължение на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP). В резултат на дълги и сложни консултации към момента е постигнат компромисен вариант между Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия по текста на Регламента за създаването на Европейски фонд за отбрана. Вече е представен и първият проект на Работна програма за Европейски фонд за отбрана за 2021 г.
В Работната програма по EDIDP – това е програмата, която предхождаше Фонда и чийто регламент на тази програма, България като председателства реално договори и това беше един голям успех. В тази EDIDP програма България предложи свой проект, който кандидатства за финансиране през 2020 г. и ще кандидатства и по Европейския фонд за отбрана в периода 2021 – 2027 г. Проектът е за проектиране и създаване на цялостна информационна система за подводни интервенции, която е неразделна част от проекта ни по линия на постоянно структурираното сътрудничество „Модулен елемент за бързо развръщане за подводни интервенции“. Тоест има връзка между двата проекта.
Като информация допълнително мога да добавя, че от началото на годината се обсъждат плановете за провеждане на процедурите за обявление и набиране на проектни предложения за 2021 г. До момента са постъпили 742 предложения за теми и конкретни проекти от страна на държавите членки, участващи в Европейския фонд за отбрана, включително и Норвегия.
В проекта на Регламент е записана сумата от 8 млрд. евро за седемгодишен период – до 2027 г., които поетапно ще бъдат отпускани за финансиране на одобрени проекти. Очакваме и нашият проект да има такова финансиране, за което споменах. Предвижда се ЕК да участва с 20% финансиране на съвместни проекти, които отговарят на изискванията на фонда, като останалите необходими средства са инвестиции на държавите членки-участнички. Ако проектът е част и от постоянно структурираното сътрудничество, ЕК би могла да участва в него с до 30% от стойността му.
Следваща област е Военна мобилност
От края на 2017 г. военната мобилност се превърна в ключова инициатива на ЕС. Тя се осъществява като проект в рамките на инициативата за постоянно структурираното сътрудничество и е ключов приоритет в сътрудничеството между ЕС и НАТО.
За сведение: Целта е подобряване на мобилността на военните сили в и извън ЕС, по всички видове транспорт – сухоземен, въздушен и морски, и във всички стратегически направления, за да могат държавите – членки на ЕС, да действат по-бързо и по-ефективно в контекста на Общата политика за сигурност и отбрана, както в националните, така и в многонационалните дейности, като се работи в няколко направления:
- законодателни решения за по-бързото преминаване на границите от военни формирования; Това е, което касае Вас – Народното събрание.
- облекчаване на митнически/гранични процедури;
- военни изисквания към изграждането и свързаността на трансевропейската транспортна мрежа и др.
Подобряването на военната мобилност не е въпрос само за военните ведомства, тъй като засяга редица други министерства и ведомства. Тази вътрешноведомствена координация в България е създадена. Затова Министерството на отбраната в тясно сътрудничество с други министерства и агенции участва в разработването на Националния план по военната мобилност, в който са посочени действията, които страната ни възнамерява да предприеме за целите на подобряването на военната мобилност. Наред с това наши представители участват в съответните работни групи по отделните направления, където се разработват крайните цели, които трябва да бъдат постигнати на ниво ЕС.
През 2021 г. ЕС планира да проведе учение, свързано с военната мобилност, в което страната ни ще участва. Министерството на отбраната ще бъде един от участниците в учението.
Следващата област, в която предстои да работим през тази година е Стратегическият компас.
През 2020 г. бе поставено началото на нов процес на геостратегически размисъл за бъдещето на Общата политика за сигурност и отбрана и по-точно за това как приоритетите на Глобалната стратегия за външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз да бъдат преведени на езика на сигурността и отбраната. В рамките на процеса трябва да бъде разработен нов стратегически документ, наречен Стратегически компас.
Изготвянето на Компаса е планирано в две стъпки:
- изготвяне на анализ на заплахите, което вече е факт, в който процес България участва – има принос;
- разработване на самия Компас с четири основни части: управление на кризи, устойчивост, способности и партньорства.
Анализът на заплахите бе представен на министрите на отбрана в рамките на Съвет „Външни работи и отбрана“ през месец ноември 2020 г. Анализът потвърди нарасналите предизвикателства и заплахи пред сигурността в глобален и регионален план.
Очакваме Стратегическият компас да доведе до общо разбиране за заплахите и влиянието им върху политиката на Европейския съюз, до засилване на възможностите за управление на кризи чрез повече гъвкавост при участието в операции и мисии в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз, по-всеобхватни действия, по-амбициозен бюджет, засилване на военната структура за командване и по-широк инструментариум за справяне с граждански и военни кризи. Целта е изграждане на обща европейска култура за сигурност и отбрана и постигане на съгласуваност на различните отбранителни инициативи.
През 2021 г. предстоят дискусии по съдържанието на Компаса. Страната ни участва в процеса на работа, като през 2020 г. служба „Военно разузнаване“ предостави за целите на Анализа на заплахите свой аналитичен документ за различните рискове и заплахи в нашия регион.
През настоящата година ще се включим в процеса на размисъл чрез участие в различни семинари и дискусии, както и чрез писмени коментари по съдържанието на бъдещия Стратегически компас, който трябва да бъде финализиран като документ през 2022 г. по време на френското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Само да добавя, че Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г. изцяло е инкорпорирала в раздела си „Заплахи“ това, което е като обща оценка на НАТО и обща оценка на заплахите, която влиза в Стратегическия компас.
Следваща област е Европейски инструмент за мир (ЕИМ)
След тригодишни дискусии и консултации между европейските институции и държавите членки, в края на миналата година бе постигнато политическо решение на ниво посланици в КОРЕПЕР за създаване на Европейски инструмент за мир. На 22 март 2021 г. решението трябва да бъде прието и от Съвет „Външни работи“ – на ниво министри на външните работи.
За сведение: Европейският инструмент за мир представлява извънбюджетен фонд – фонд, който е извън рамките на многогодишния бюджет на Съюза, с който да се финансират оперативни дейности в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана, имащи военни или отбранителни импликации. Европейският инструмент за мир ще съдържа два стълба
- стълб „военни ОПСО операции/мисии“;
- стълб „мерки за помощ“ – проекти за изграждане на военен и отбранителен потенциал, със съответните бюджети.
Бюджетът на инструмента ще бъде финансиран не от ЕК, а от годишни вноски на държавите членки. Инструментът трябва да обедини съществуващите механизми „Атина“ – за финансиране на общи разходи на военните мисии и операции по Общата политика за сигурност и отбрана, и Африканския инструмент за мир – за финансиране на мерки по изграждане на капацитет за сигурност в държавите. Всичко това трябва да стане в единен инструмент с глобален характер. Една от задачите му ще бъде финансиране на оборудване и екипировка за силите за сигурност или армиите на партньорите, в това число държавите на Европейския съюз.
Да Ви доложа само, че в този Европейски фонд за мир нашата част е по първия стълб – механизма „Атина“, където ние финансираме операции и мисии, и участието на нашите Въоръжени сили в тях. Тези пари се заделят във военния бюджет и се отчитат като военни разходи пред НАТО.
Вторият стълб ще бъдат финансиране на капацитет в партньорите – пак с вноски от страните. Все още между Министерството на финансите и Министерството на външните работи и Министерството на отбраната се води диалог. Този стълб не може да бъде част от военния бюджет, тъй като той не създава военни способности и дори да го включим във военния бюджет няма да може да го отчитаме като военни разходи пред НАТО. Най-вероятно този стълб ще трябва да бъде в бюджета на Министерството на външните работи. Реално утре предстои, на ниво заместник-министри, да коментираме тази тема.
В момента на национално ниво предстои да бъде взето решение, както казах, за начина на плащане на вноските на България към бюджета по Европейския инструмент за мир за 2021 г. и занапред – коя институция или институции ще превежда вноските по двата стълба на инструмента.
Парите по „Атина“ са налични и за тази година, и ние реално сме готови да ги плащаме – по първия стълб.
Следващата област, ще Ви запозная накратко, Вие сте в течение. Ние често Ви докладваме това са:
Операции и мисии на Европейския съюз.
През 2021 г. Република България продължава участието си в мисии и операции на Европейския съюз в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана както следва:
- Операция „Алтея” в Босна и Херцеговина – до 140 военнослужещи. От тях, постоянно развърнати в щаба и подчинените структури в зоната на операцията в Босна и Херцеговина са 11 военнослужещи. Лекоманеврена рота от Сухопътните войски от 113 военнослужещи и национален поддържащ елемент, са в състава на междинния резерв на операцията на наша територия и се задействат само при необходимост. Те се деплойват в Босна и Херцеговина, ако има необходимост;
- Военноморска операция за борба с пиратството в крайбрежните води на Сомалия и Аденския залив „Аталанта“ – имаме един офицер в щаба в Рота, Кралство Испания;
- Военноморска операция в Средиземно море „Ирини“: един щабен офицер от ВМС в оперативния щаб на операцията в Рим. Офицерът е дислоциран в Брюксел и осъществява връзка между Оперативния щаб и Военния секретариат в Брюксел;
- Военна тренировъчна мисия на Европейския съюз за подготовка на силите за сигурност на Мали. Там продължаваме участието си с медицински екип – Роля 1, от Военномедицинска академия в състав от четирима военнослужещи;
- Гражданска мисия на Европейския съюз за наблюдение в Грузия, където имаме пет военнослужещи на длъжност наблюдатели.
Господин Председател, доложих.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
За тази допълнителна информация, която е извън темата, която обсъждаме, но мисля беше важно да използваме момента и да имаме тази информация.
Колеги, имате думата за обсъждане по така предложената Програма.
Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Предлагам Ви следното становище на Комисията по отбрана:


„СТАНОВИЩЕ
Като разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2021 г. и работната програма на Европейската комисия за 2021 г., Комисията по отбрана не предлага проекти на актове на институциите, на европейските институции, да бъдат включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2021 г.“
Който е „за“, моля да гласува.
Приема се единодушно, против и въздържали се няма.
Благодаря Ви.
Благодаря, господин Заместник-министър.
По втора точка:
РАЗНИ.
Това, което имаме, е да честитим рождения ден на генерал Симеонов, на господин Ибрямов – да сте живи и здрави, радости, успехи! Хората да Ви подкрепят – и най-близките, и приятелите, така че да има по-добри дни занапред, а лошото да е зад нас.
Друго по тази точка има ли? Няма.
Закривам заседанието.