Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
30/09/2020 първо гласуване
Д О К Л А Д
вх. №053-06-16
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 002-01-31, внесен от Министерски съвет на 30 юли 2020 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД
Д О К Л А Д
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България № 002-01-31, внесен от Министерски съвет на 30 юли 2020 г.
На свое заседание, проведено на 24 септември 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България,
№ 002-01-31 внесен от Министерски съвет на 30 юли 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на вътрешните работи –Росица Грудева – директор на Дирекция „Правно – нормативна дейност“ и Владислава Радонова – началник сектор „Процедури в ЕС за пребиваване и работа“ - Дирекция „Миграция“ ; Биляна Стойкова - гл. юрисконсулт в отдел „ Нормотворческа дейност и право на ЕС“ в Дирекция „Правно – нормативна дейност“ ; от Министерство на външните работи- Румяна Йорданова - началник отдел „ Консулско- правни въпроси, ЕС и Шенген“ , Дирекция „Консулски отношения“; от Министерство на правосъдието – Милена Коцева – директор на Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ и Ива Станчева – Чинова - правителствен агент пред Европейския съд по правата на човека; от Министерство на труда и социалната политика –Христо Симеонов – началник отдел в Дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност; от Държавна агенция „Национална сигурност“ –Таня Каракаш – директор на Дирекция „Правно – нормативна дейност“ и Цветан Цветанов – директор на „Специализирана дирекция“, от КНСБ – Величка Микова - национален секретар на КНСБ и Атанаска Тодорова - главен експерт в КНСБ
От името на вносителите законопроектът бе представен от Росица Грудева. В изложението си вносителят отбеляза ,че е необходимо прецизиране на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) по отношение пълното въвеждане изискванията на Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка, която има за цел установяването на единна процедура за кандидатстване, водеща до комбиниран акт, включващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа в единен административен акт, във връзка с отправено запитване от Европейската комисия по Информационна фаза на EU Pilot (2018) 9380 относно правилното транспониране на Директивата.
Тъй като Директива 2011/98/ЕС представлява рамкова директива и модел за установяване на правила и процедури за пребиваване, залегнал впоследствие в по-нови правни инструменти на Европейския съюз в областта на легалната миграция, следва да се прецизират и други разпоредби на ЗЧРБ, които транспонират Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници.
Необходимо е също така прецизиране и на разпоредбите от ЗЧРБ, свързани с въведената в българското законодателство Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер отново по отношение на регламентиране на единна процедура по пребиваване и работа.
Уредбата, регламентираща условията и реда, при които студентите -граждани на трети държави, които притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава членка, имат право на мобилност и могат да влизат и да пребивават на територията на Република България с цел провеждане на част от следването си във висше училище в Република България, също следва да се прецизира, като се предвиди правото на влизане и пребиваване на територията на Република България да може да се упражни единствено въз основа на уведомяване от втората държава членка и да не се подчинява на разрешителен режим. Със законопроекта се предвижда студентите - граждани на трети държави, които завършват образованието си в Република България, да могат да продължат да работят в страната, без да е необходимо да напускат нейната територия с цел издаване на виза за дългосрочно пребиваване.
Изискванията, на които следва да отговаря чужденец с разрешено пребиваване не по-малко от една година на територията на Република България, за да може да се събере със семейството си, към настоящия момент са уредени единствено в Правилника за прилагане на ЗЧРБ. Във връзка с това е необходимо изменение, предвиждащо процедурата по събиране на семейство да бъде уредена в ЗЧРБ.
Липсва ефективно средство за защита при твърдения, че експулсирането на дадено лице в определена приемаща държава би застрашило неговия живот или би го изложило на опасност от изтезание или нечовешко или унизително отношение, липсва автоматичен суспензивен ефект върху изпълнението на заповедта за експулсиране до приключване на съдебното производство по жалба по чл. 44а от ЗЧРБ, както и липсва задължение за експулсиращия орган за упоменаване на приемащата лицето държава в обвързващ правен акт, а също и липсва разграничение между заповедите за експулсиране на основание национална сигурност и заповедите за експулсиране, основаващи се на нарушение на обществения ред в съответствие с Разяснителния доклад към Протокол № 7 и практиката на Европейския съд по правата на човека, което налага необходимостта от прецизиране на отделни разпоредби на глава пета „Мерки за административна принуда“ от ЗЧРБ съобразено с принципа на пропорционалност.
Във връзка с приетия Регламент (ЕС) 2019/1155 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за изменение на Регламент (ЕО)
№ 810/2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (ОВ, L 188/25 от
12 юли 2019 г.) следва да бъдат предприети действия за синхронизиране на националното законодателство с новите изменения на Визовия кодекс и изпълнение на Шенгенските изисквания.
С проекта на ЗИДЗЧРБ се цели изменение и допълнение на ЗЧРБ, което да доведе до отстраняване на констатирания от ЕК проблем по прилагане на Директива 2011/98/ЕС чрез прецизиране на чл. 24и от ЗЧРБ.
Цели се също така прецизиране на процедурите по издаване на разрешения за пребиваване на чужденци, кандидатстващи за сезонна работа на територията на Република България - чл. 24к от ЗЧРБ, прецизиране на процедурата по пребиваване на граждани на трети страни за целите на висококвалифицираната трудова заетост - чл. 33к от ЗЧРБ, прецизиране на процедурата по пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративния трансфер - чл. 33п от ЗЧРБ, както и уредба на процедурата по събиране на семейство на чужденец с разрешено пребиваване на територията на Република България на законово ниво. Цели се намаляване на административната тежест за тези категории чужденци по отношение на получаване на съответното разрешение за пребиваване в Република България.
Друга цел на предложеното изменение е създаването на ефективно средство за защита при експулсиране на чужденец в трета сигурна държава.
Също така се цели подобряване и улесняване на условията за пътуване на добросъвестни и редовно пътуващи лица, свързани с въвеждането на новите изменения на Визовия кодекс - чл. 9ж и чл. 14 от ЗЧРБ, като същевременно ще се увеличат наличните инструменти за реагиране на предизвикателствата на незаконната миграция.
Цели се да бъдат прецизирани и други разпоредби на ЗЧРБ, както и да бъдат уредени на законово ниво процедури, които до момента са уредени в правилника за прилагане на закона.
Приемането на проекта на ЗИДЗЧРБ и промените в другите закони не води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства.
С приемането на законопроекта ще се извършат необходимите нормативни промени, свързани с необходимостта от прецизиране на отделни техни разпоредби с оглед на тяхното практическо прилагане. Ще бъде прецизирана уредбата и ще се намали административната тежест спрямо висококвалифицираните работници, сезонните работници-чужденци, пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер, чужденците, преместени в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер, по отношение на тяхното пребиваване на територията на Република България.
Ще се въведе хармонизиран подход за издаване на многократни визи за редовни добросъвестни чужденци с положителна история на издадените визи за период, който постепенно се увеличава от 1 на 5 години, и по този начин ще се въведат измененията на чл. 24 от Визовия кодекс.
По законопроекта са постъпили становища от Националния съвет за тристранно сътрудничество, от Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/, от Конфедерацията на труда „Подкрепа“.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за”, 0 гласа „против” и 7 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30.07.2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА
СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД:
Пламен Нунев