Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 002-01-64, внесен от Министерски съвет на 10 ноември 2020 г.

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване


Вх.№ 053-06-27


Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 002-01-64, внесен от Министерски съвет на 10 ноември 2020 г.

На свое редовно заседание, проведено на 16 декември 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 002-01-64, внесен от Министерски съвет на 10 ноември 2020 г.

На заседанието присъстваха: проф. Николай Проданов, заместник-министър на правосъдието; Михаил Златанов, заместник-министър на вътрешните работи и старши комисар Благородна Макева, заместник-директор на Главна дирекция "Национална полиция".

Законопроектът и мотивите към него бяха представени от проф. Николай Проданов, заместник-министър на правосъдието.
С предложения законопроект се цели пълното въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, както и въвеждането в националното законодателство на изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.

Директива (ЕС) 2016/800 въвежда общи минимални правила относно защитата на процесуалните права на децата, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство, като по този начин спомага за прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по формулиране на стандарти относно необходимите специални грижи за уязвимите лица, по-специално – за децата. В обхвата на Директивата попадат лицата, които преди да навършат 18 г. са станали заподозрени или обвиняеми в извършването на престъпление, независимо от възрастта им до окончателното приключване на наказателното производство.

В Директивата се гарантира, че на непълнолетния обвиняем задължително трябва да бъде изготвена личностна характеристика. Тя е необходима, за да се установят неговите специфични потребности по отношение на организацията на защитата по делото, продължаването на образованието, обучението и ефективното реинтегриране в обществото, както и за да бъде даден отговор на въпроса дали и до каква степен той би имал нужда от специални мерки по време на наказателното производство. В тази връзка се предлагат изменения в чл. 387 от НПК, които имат за цел да подпомогнат органите на досъдебното производство и съда. Предвижда се, че след предявяване на постановлението за привличането на непълнолетен като обвиняем, органът на досъдебното производство ще изисква от инспектор при детска педагогическа стая по местоживеене на лицето изготвянето на характеристика за установяване на личностните особености на обвиняемия, която да се представя по делото в 14-дневен срок. Характеристиката ще се основава на данни за личността, достигнатата степен на емоционална и социална зрялост на непълнолетния, за неговото икономическо положение, социалната и семейната му среда, предпоставки за уязвимост, предходни противоправни прояви и мерките, взети по тях, както и всички рискови фактори, свързани с обстоятелствата по делото. Тя ще се изготвя с участието на непълнолетния, а когато е подходящо в изготвянето ѝ участват родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за обвиняемия.

С предлаганите изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс се предвижда предоставянето на редица допълнителни права на непълнолетния обвиняем; редуциране на сроковете при задържане на непълнолетен обвиняем; делата, по които обвиняемият е непълнолетен, ще се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите дела; предвижда се непълнолетните обвиняеми да бъдат съдени при закрити врати или най-малкото да бъде предвидена възможност съдът да вземе такова решение; въвежда се изискване по дела срещу непълнолетни съдиите и прокурорите да притежават специална подготовка в областта на правата на детето.
В съответствие с изискванията на Директива 2012/29/ЕС законопроектът разширява списъка с процесуални права на пострадалите, като добавя правото им да бъдат придружавани от лице по техен избор. Със законопроекта се предлага ограничаване на възможността за провеждането на повторен или допълнителен разпит на пострадалия като свидетел, което цели да намали ненужния стрес за пострадалия, причинен в резултат на многократното преживяване на последиците от извършеното престъпно деяние.

За целите на повишаването на ефективността на разследванията в рамките на Европейския съюз, а оттам и подобряване на равнището на закрила на пострадалите, се предлага създаването на ново правомощие на прокурора, съгласно което, когато престъплението е извършено в друга държава членка и не е подсъдно на български съд, той следва да уведоми компетентния орган на другата държава за извършеното престъпление.

За да се гарантира навременното прилагане на специални мерки за закрила на пострадалите от престъпления, Директива 2012/29/ЕС изисква без излишно забавяне след първия контакт на жертвата с компетентните органи да се извърши индивидуална оценка, която да определи физическото и психическото състояние на пострадалия в резултат на претърпяното престъпление и да установи наличието на специфични нужди от защита. За осигуряването на навременност при извършването на индивидуалната оценка в заключителна разпоредба към законопроекта се предлагат изменения в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. Предвижда се включването на изцяло нова глава, която да уреди процедурата за извършване на индивидуалната оценка на пострадалите. Целта на предложението е да се създаде обща нормативна рамка, която да е съвместима с действащите механизми за взаимодействие при работа с определени категории пострадали и която да позволи изграждането на други механизми от подобен тип в бъдеще. Към настоящия момент в България на национално равнище функционират Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие, и за взаимодействие при кризисна интервенция и Национален механизъм за насърчаване и подпомагане на жертви на трафик.

Предлага се влизането в сила на законопроекта да бъде отложено с шест месеца след обнародването му в „Държавен вестник”, тъй като се предвиждат създаването на няколко изцяло нови нормативни режима, както и редица други съществени изменения и допълнения в действащата уредба. Това ще позволи на компетентните органи да се запознаят обстойно със съдържанието на законопроекта, включително с взаимовръзките му с действащото законодателство.

В последвалото обсъждане, заместник-министър Златанов изрази принципната подкрепа на Министерството на вътрешните работи за законопроекта, като уточни че имат бележки по определени параграфи, които следва да се прецизират между първо и второ гласуване.

Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „За” – 9, „Против” – 0, „Въздържал се” – 7, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 002-01-64, внесен от Министерски съвет на 10 ноември 2020 г.





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
И ОБЩЕСТВЕН РЕД:

ПЛАМЕН НУНЕВ