Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерски съвет на 29 декември 2020 г.

---

Д О К Л А Д
за първо гласуване

Вх.№ 153-06-1


Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерски съвет на 29 декември 2020 г.

На свое редовно заседание, проведено на 13 януари 2021 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерски съвет на 29 декември 2020 г.

На заседанието присъстваха: Маринела Петрова, заместник-министър на финансите; Росица Петкова, началник на отдел в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерство на финансите; Георги Попиванов, директор на дирекция "Финансово разузнаване“ в ДАНС; Цветелина Стоянова, началник на отдел в дирекция "Финансово разузнаване“ в ДАНС; главен комисар Любомир Янев, директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и главен инспектор Явор Серафимов, началник сектор „Изпиране на пари“ в ГДБОП.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Маринела Петрова.

С приетия през 2018 г. изцяло нов Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) в българското законодателство са въведени изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, Международните стандарти за превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Препоръките на FATF), Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма, подписана във Варшава на 16 май 2005 г., както и на резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за превенция на тероризма и финансирането му.

В новия ЗМИП е запазен кръгът категории задължени субекти, определен в отменения Закон за мерките срещу изпирането на пари. Този подход е възприет, тъй като списъкът с категории задължени лица, посочени в чл. 2, параграф 1 на Директивата (ЕС) 2015/849, не е изчерпателен и чл. 4 от Директивата изисква от държавите членки да гарантират, че са обхванати изцяло или частично професии и категории предприятия, различни от задължените субекти по чл. 2, параграф 1, които са ангажирани с дейности, за които е особено вероятно да бъдат използвани за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма. Разпоредбата на чл. 4 от Директивата следва да се прилага в съответствие с подхода, основан на оценка на риска, а към момента на приемане на новия ЗМИП от Народното събрание не беше завършена Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма (НОР), която да съответства на изискванията на чл. 7 от Директивата и която да обоснове промяна на категориите задължени субекти.

С оглед постигането на съответствие на обхвата на българското превантивно законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма със заключенията в доклада за НОР от 2019 г. и с изискванията на чл. 4 от Директива (ЕС) 2015/849 по отношение на категориите лица, чрез дейността на които е особено вероятно да се извършва изпиране на пари или финансиране на тероризъм, в рамките на работната група по чл. 96 от ЗМИП са разгледани категориите задължени субекти по чл. 4 от ЗМИП. Въз основа на този преглед работната група взема решение, че е целесъобразно да се предложи отпадането на тази част от задължените субекти по ЗМИП, които не са сред задължителните категории, посочени в чл. 2, параграф 1 от Директивата, и по отношение на които докладът за НОР не идентифицира рискове, които да обосноват необходимостта от това да бъдат задължени да прилагат мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Същевременно, ефективното упражняване на контрол за спазване на изискванията на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма към момента е затруднено поради големия брой категории задължени субекти по чл. 4 от закона, които извършват изключително разнообразни по своя вид дейности, подлежащи на различна по вид регулация, както и поради големия брой задължени субекти, които попадат в тези категории. Това препятства фокусирането върху областите с по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, като води и до разходването на значителен административен ресурс в процеса по упражняване на контрол, основан на оценката на риска.

Категориите задължени субекти, попадащи в обхвата на чл. 4 от ЗМИП, които с настоящия проект на закон се предлага да отпаднат, могат да бъдат обособени в три групи. Първата група включва лица, които не са свързани с установени рискови събития в доклада за НОР, като професионалните съюзи, съсловните организации, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, централните депозитари на ценни книжа, пазарните оператори и/или регулираните пазари, и презастрахователите. Втората група включва лица, по отношение на които са въведени други механизми в законодателството за предоставяне на информация по реда и условията на ЗМИП, като органите на Националната агенция за приходите и митническите органи, които могат да прилагат чл. 88 от ЗМИП и чл. 9, ал. 6 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Третата група включва лица, чиято дейност е свързана с установени рискови събития в доклада за НОР, но на вида и естеството на заплахата и механизма за използване на уязвимостта за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма следва да се противодейства не чрез задължаването им да прилагат мерките по чл. 3 от ЗМИП, а по друг подходящ и по-ефективен начин чрез отчитане на завишеното ниво на риск при прилагане на ЗМИП и другите нормативни актове, които регулират съответната дейност. Тази група включва търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори.

По отношение на професионалните спортни клубове следва да се отбележи, че в НОР професионалният футбол е идентифициран като нов сектор, изложен на рискове от изпиране на пари. Последното обуславя предложението за преформулиране на тази категория, като приложното ѝ поле се ограничи до професионални футболни клубове.

Със законопроекта се въвеждат в националното законодателство и измененията на Директива (ЕС) 2015/849, направени с Директива (ЕС) 2019/2177 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2019 г. за изменение на Директива 2009/138/ЕО относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II), Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти и Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Измененията са свързани с новата роля на Европейския банков орган при предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

В предлагания законопроект се предвиждат и редакции на действащи текстове на ЗМИП, които имат за цел конкретизиране и изясняване на въпроси, възникнали в периода от приемане на закона до настоящия момент, както и редакции, имащи за цел предвиждане на изрична правна възможност за сключване на писмени споразумения за сътрудничество и обмен на информация за целите на Директива (ЕС) 2015/849 между компетентни органи за надзор в държавите членки. Предвидени са и промени в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и в Закона за Комисията за финансов надзор, които се налагат във връзка с отпадането на определени категории субекти по чл. 4 от ЗМИП.

Предлаганите промени ще доведат до намаляване на административната тежест за категориите лица, които ще отпаднат от кръга на задължените субекти, както и до повишаване на ефективността на контрола по прилагане на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Предложеният законопроект няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет на Република България.
В хода на последвалата дискусия от Държавна агенция „Национална сигурност“ и от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ изразиха пълна подкрепа за разглеждания законопроект.

Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „За” – 9, „Против” – 1, „Въздържал се” – 6, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 002-01-73, внесен от Министерски съвет на 29 декември 2020 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
И ОБЩЕСТВЕН РЕД:

ПЛАМЕН НУНЕВ