Доклад относно Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерски съвет на 22.08.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД


Д О К Л А Д


ОТНОСНО: Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерски съвет на 22.08.2017 г.


На свое редовно заседание, проведено на 20.09.2017 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерски съвет на 22.08.2017 г.

На заседанието присъстваха Държавна агенция „Национална сигурност” - председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” – Димитър Георгиев и директор дирекция „Финансово разузнаване” – Евгени Евгениев и заместник министъра на Министерство на вътрешните работи – Красимир Ципов.

От името на вносителя законопроектът беше представен от Димитър Георгиев.
В изложението си той посочи, че предвид множеството и съществени промени, които се предлагат да бъдат направени по отношение на досегашната уредба , е възприет подходът за изготвяне на проект на нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, който да отмени действащия. С приемането на нов Закон за мерките срещу изпиране на пари и изменения и допълнения на други релевантни нормативни актове, ще се постигне съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и Съвета, като слабостите на сега действащото законодателство ще бъдат отстранени.
Изпирането на пари, финансирането на тероризма и организираната престъпност често се извършват в международен план и са проблем не само от национално ниво, но и на равнището на Европейския съюз и в международен план. Потоците от пари с незаконен произход могат да навредят на стабилността и репутацията на финансовия сектор, да застрашат националната сигурност и вътрешния пазар на Съюза и международното развитие. Динамично развиващите се обществени отношения, терористичните атаки през последните години в Европа, показват още по-силна необходимост от актуализиране на международните стандарти и търсене на по-висока ефективност при прилагането им. Това е причината през 2015 г. да бъде приета Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета, за отмяна на досега действащата Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и отмяна на Директива 2006/70/ЕО. Директивата от 2015 г. значително изменя изискванията за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма и България като страна член на ЕС следва да въведе в националното си законодателство.
Целите, които си поставя новия Закон за мерките срещу изпираното на пари е засилване на превенцията за изпирането на пари и финансирането на тероризма, борбата срещу корупцията, по-ефективно отчитане на рисковете, увеличаване капацитета на компетентните национални институции за анализ и обмен на информация. Една от основните цели също е запазване стабилността на обществото чрез предпазване от терористични актове и недопускане на финансирането им. Не на последно място е и повишаването на прозрачността и отчетността на юридическите лица и другите правни субекти, които са регистрирани на територията на страната или управляват имущество в страната, както и повишаване капацитета за противодействие и разкриване на рисковете.
Мерките, които се въвеждат с новото законодателство следва да се изпълняват от две групи лица/организации. От една страна, това са компетентните държавни органи и институции. От друга страна, са категориите задължени лица, които не са съществено изменени от досега включените в обхвата на действащия закон, но със законодателните изменения се въвеждат нови дефиниции за определяне на мерките, които следва да прилагат и начините за осъществяването им. С новите изисквания към задължените лица се преодоляват някои дефицити в поведението им като задължени субекти.
Предвидени са два вида проверки – комплексна и опростена в зависимост от оценката на потенциалния риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма. Проектозаконът внася яснота по отношение на случаите, в които задължените по закона субекти за длъжни да прилагат мерки за разширена комплексна проверка в хипотезите формулирани в Директива 2015/848, като е предвидено такива мерки да се прилагат и при ситуации с друг по-висок риск по критерии разписани в закона.

Регламентирано е създаването на междуинституционална работна група с акт на Министерския съвет на Република България, която да изготви и актуализира Национална оценка на риска.
Очаква се да се постигне по-висок превантивен ефект с въвеждането на по-строги санкции за неспазване на закона, както и подобряване на контролните функции на надзорните органи.
За повишаване нивото на обмен на информация се предвижда въвеждане на използването на допълнителни електронни средства за получаване, анализ и обмен на информация. Изрично е уредена и възможност за предоставяне на информация по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от ДАНС сертификат за достъп.

Сред основните промени е изричното формулиране на задължение за всички учредени на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и лицата им за контакти, както и за всички ФЛ и ЮЛ и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите и лицата им за контакт да получават, да разполагат и да предоставят в определени от закона случаи точна информация относно ФЛ, които са техни действителни собственици.
Съществени промени са предвидени и в предложения нов режим за установяване произхода на средствата, с които се цели по-висока ефективност, административна икономия, и гъвкавост съобразно вида на сделката или операцията, рисковия профил на клиента и пр.
Предвиждат се промени и по отношение на действащия режим на Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари с цел постигане на административна икономия.
Контролът по прилагането на закона се осъществява от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, като проверки на място на задължените по закон лица ще се осъществяват от определени от председателя на Агенцията служители на дирекция „Финансово разузнаване”. По отношение на административно-наказателните разпоредби са предвидени наказания както за ФЛ, така и за ЮЛ при неизпълнение нормите на закона. Предвидено е и публикуване на Интернет страницата на ДАНС на информация за всички влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания.
Правоприложението на нормите на новия Закон за мерките срещу изпирането на пари следва да доведат до намаляване риска финансовите институции в страната да бъдат използвани за прикриване и интегриране на финансови средства с неустановен произход, за намаляване нивото на престъпленията, генериращи финансов резултат, в т.ч. корупция, за повишаване доверието в институциите, за повишаване нивото на взаимодействие между националните институции и международните им партньори в страните членки на ЕС.
Проектът е предоставен за съгласуване от асоциациите и професионалните организации на лицата по чл.3, ал.2 и 3 през месец септември 2016 г. През месец октомври е проведено обсъждане с изразилите готовност за това организации.
Със законопроектът са предвидени съответните промени и в Закона за мерките срещу финансиране на тероризма. Прецизирани са и норми в други относими нормативни актове.
В разискванията взеха участие народните представители Иван Иванов, Красимир Янков, Димитър Стоянов, Веселин Марешки, Диана Саватева, Тодор Байчев, Волен Сидеров и Цветан Цветанов. Народните представители повдигнаха въпроси свързани с капацитета за правоприложение на закона, с обхвата на задължените лица, с дефинициите на „действителен собственик” и „ подставени лица”, както и необходимост от експертно прецизиране на някои норми с оглед отстраняването на противоречието с други норми, уредени в действащите специални закони.

Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с гласа 11 „за”, 0 гласа „против” и 8 гласа „въздържал се „ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерски съвет на 22.08.2017 г.