ДОКЛАД

Относно: Законопроект за частната охранителна дейност, № 702-01-11, внесен от Министерския съвет на 2 август 2017 г., приет на първо гласуване на 21 септември 2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД


ДОКЛАД

Относно: Законопроект за частната охранителна дейност, № 702-01-11, внесен от Министерския съвет на 2 август 2017 г., приет на първо гласуване на 21 септември 2017 г.

Проект!
Второ гласуване!

З А К О Н
ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Комисията предлага да се създаде наименование: „Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“.

Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за извършване на частна охранителна дейност, нейното административно регулиране и административен контрол.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

Чл. 2. (1) Частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия.
(2) Дейността по ал. 1 се извършва въз основа на писмен договор от:
1. търговци, регистрирани по реда на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон;
2. търговци, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и удостоверят, че отговарят на изискванията на този закон.
(3) Частна охранителна дейност по отношение на имущество – собствено или ползвано на законно основание, може да се извършва и от еднолични търговци или юридически лица, които са получили лиценз за самоохрана по реда на този закон или които притежават лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2.
(4) Министърът на вътрешните работи издава наредба за реда, по който едноличните търговци и юридическите лица (търговците) по ал. 2 и 3 удостоверяват, че отговарят на изискванията на този закон.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В чл. 2 ал. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
В чл. 2 ал. 4 се изменя така:
„(4) Редът, по който едноличните търговци и юридическите лица (търговците) по ал. 2 и 3 удостоверяват, че отговарят на изискванията на този закон, се определя в правилника за прилагане на закона.".
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
Чл. 2. (1) Частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия.
(2) Дейността по ал. 1 се извършва въз основа на писмен договор от търговци, регистрирани:
1. по реда на Търговския закон или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон;
2. в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност съгласно законодателството на държавата, в която са установени, и удостоверят, че отговарят на изискванията на този закон.
(3) Частна охранителна дейност по отношение на имущество – собствено или ползвано на законно основание, може да се извършва и от:
1. търговци по ал. 2, които притежават лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2;
2. бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование, висши училища, както и стратегически обекти от значение за националната сигурност, с издаден лиценз за самоохрана по реда на този закон.
(4) Министърът на вътрешните работи издава наредба за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на този закон.

Чл. 3. Частната охранителна дейност се осъществява въз основа на следните принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
3. опазване на живота, здравето и имуществото на гражданите;
4. защита на информацията и източниците за нейното придобиване;
5. взаимодействие с органите за обществен ред и сигурност.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.

Чл. 4. (1) Частна охранителна дейност се извършва само след получаване на лиценз по реда на този закон.
(2) Лицензът се издава за извършване на дейността на територията на Република България или на територията на отделна област.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
Чл. 4. (1) Частна охранителна дейност се извършва след получаване на лиценз по реда на този закон или на удостоверение по реда на наредбата по чл. 2, ал. 4.
(2) Лицензът се издава за извършване на дейността на територията на цялата страна или на територията на отделна област.
(3) Удостоверението на търговците по чл. 2, ал. 2, т. 2 се издава за извършване на дейността на територията на цялата страна.

Чл. 5. (1) Видовете частна охранителна дейност са:
1. лична охрана на физически лица;
2. охрана на имуществото на физически или юридически лица;
3. сигнално-охранителна дейност;
4. самоохрана на имущество на еднолични търговци или юридически лица;
5. охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали;
6. охрана на урбанизирани територии;
7. охрана на мероприятия;
8. охрана при транспортиране на ценни пратки или товари.
(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 могат да бъдат използвани физическа сила, помощни и технически средства в случаите и при условията, посочени в този закон.
(3) Едноличните търговци и юридическите лица извършват частна охранителна дейност по ал. 1 в съответствие с минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване и/или моторни превозни средства и персонал, притежаващ необходимата професионална квалификация.
(4) Минималните изисквания за сигурност и безопасност по ал. 3 се определят с наредба от министъра на вътрешните работи.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В чл. 5, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 4 отпада;
б) създава се нова т. 9:
„9. охрана на селскостопанско имущество.“
Комисията подкрепя предложението по буква „б“, а предложението по буква „а“ е оттеглено.

Предложение от н.п. Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
В чл. 5, ал. 4 думите „с наредба от министъра на вътрешните работи" се заменят с „в правилника за прилагане на закона".
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
Чл. 5. (1) Видовете частна охранителна дейност са:
1. лична охрана на физически лица;
2. охрана на имуществото на физически или юридически лица;
3. сигнално-охранителна дейност;
4. самоохрана на имущество на лица по чл. 2, ал. 3;
5. охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали;
6. охрана на урбанизирани територии;
7. охрана на мероприятия;
8. охрана при транспортиране на ценни пратки или товари;
9. охрана на селскостопанско имущество.
(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 могат да бъдат използвани физическа сила, помощни и технически средства в случаите и при условията, посочени в този закон.
(3) Лицата по чл. 2, ал. 2 и 3 извършват частна охранителна дейност по ал. 1 в съответствие с минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал, предвидени в глава втора.
(4) Условията и редът за организацията и извършването на дейностите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
(5) С наредбата по ал. 4 се определя и примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по ал. 1, т. 2 и 3, както и техните особености.

Комисията предлага да се създадат нови чл. 6 и 7:
Чл. 6. (1) Частна охранителна дейност се осъществява с невъоръжена или с въоръжена охрана.
(2) При въоръжената охрана се спазват изискванията на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(3) Частна охранителна дейност се осъществява чрез стационарна и/или мобилна охрана.
(4) За частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1-7 и 9 се използват само превозни средства - собственост на или наети от лицето по чл. 2, ал. 2 и 3, както и наети или предоставени от възложителя по договора за охрана.

Чл. 7. (1) При извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2-6 в пост за наблюдение, по изключение могат да бъдат определени изпълнители на охранителна дейност, които не отговарят на изискването на чл. 50, ал. 3, т. 5, след представяне на медицинско удостоверение, че могат да извършват тази дейност.
(2) На изпълнителите на охранителна дейност по ал. 1 не могат да се възлагат други действия, освен наблюдение и сигнализиране чрез технически средства или системи.

Комисията предлага да се създаде наименование: „Глава втора МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СИГУРНОСТ И БЕЗОПАСНОСТ НА ОХРАНЯВАНИТЕ ОБЕКТИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА НЕОБХОДИМОТО ТЕХНИЧЕСКО ОБОРУДВАНЕ, ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И ПЕРСОНАЛ“.

Комисията предлага да се създаде наименование: „Раздел I Лична охрана на физически лица“.

Чл. 6. Личната охрана на физически лица е дейност по опазване на телесната неприкосновеност на охраняваното лице от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6, който става чл. 8.

Комисията предлага да се създадат нови чл. 9 и 10:
Чл. 9. (1) Възложител по договор за лична охрана на физическо лице е пълнолетно и дееспособно охраняемо лице.
(2) Когато охраняемото лице е непълнолетно или недееспособно, възложител по договор за охрана на това лице е законният му представител.

Чл. 10. (1) Изпълнителите на охранителната дейност и/или ръководителят на охранителния екип осъществяват охраната по чл. 8 в ежедневно облекло, без отличителен знак на търговеца, ако това изрично е предвидено в договора.
(2) В служебната идентификационна карта на лице от охранителния състав се отбелязва, че то извършва лична охрана по чл. 8.
(3) При извършване на лична охрана на физическо лице изпълнителите на охранителната дейност и/или ръководителят на охранителния екип се легитимират и със служебната си идентификационна карта при проверка от контролните органи.

Комисията предлага да се създаде наименование: „Раздел II Охрана на имуществото на физически или юридически лица“.

Чл. 7. (1) Охраната на имуществото на физически или юридически лица е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и противодействие на противоправно посегателство спрямо физическо лице в обекта.
(2) Охраната на имуществото може да включва и осигуряване на пропускателен режим в охраняваните обекти и/или извършване на видеонаблюдение при спазване на разпоредбите на Закона за защита на личните данни, и/или мониторен контрол.
(3) Примерната типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана на имуществото на физически или юридически лица, и техните особености се регламентират в наредбата по чл. 5, ал. 4.

Предложение от н.п. Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
В чл. 7, ал. 3 думите „наредбата по чл. 5, ал. 4" се заменят с „правилника за прилагане на закона".
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 11:
Чл. 11. (1) Охраната на имущество на физически или юридически лица е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и противодействие на противоправно посегателство спрямо физическо лице в обекта.
(2) Охраната на имуществото може да включва и осигуряване на пропускателен режим в охраняваните обекти и/или извършване на видеонаблюдение при спазване на Закона за защита на личните данни, и/или мониторен контрол.

Комисията предлага да се създадат нови чл. 12 - 16:
Чл. 12. (1) Възложител по договор за охрана на имущество на физически или юридически лица е юридическото лице или пълнолетното и дееспособно физическо лице, които са собственици или ползватели на законно основание на това имущество.
(2) Когато собственик на имуществото е непълнолетно или недееспособно лице, възложител по договор за охраната му е законният представител на лицето.

Чл. 13. (1) Охраната на имущество на физически или юридически лица се осъществява от обособен екип от изпълнители на охранителна дейност на търговеца.
(2) Екипите за изпълнение на охрана по ал. 1 са:
1. пост;
2. мобилен охранителен патрул;
3. подвижна охранителна група.
(3) В договора за охрана се посочват видовете, броят и числеността на екипите, които ще осъществяват охраната.

Чл. 14. (1) Видовете постове са:
1. пост за охрана;
2. пост за наблюдение.
(2) Постът за охрана е стационарен охранителен патрул от един или повече изпълнители на охранителна дейност за охрана, предотвратяване или пресичане на противоправно посегателство спрямо охраняваното имущество и/или физическо лице в обекта и/или извършване и контрол на установен пропускателен режим на лица и/или превозни средства.
(3) Постът за наблюдение е стационарен охранителен патрул от един или повече изпълнители на охранителна дейност за наблюдение на обект чрез видеонаблюдение или мониторен контрол на определена територия в охранявания обект, в т.ч. своевременно информиране за движение на лица и обекти, както и предприемане на действия при противоправно посегателство спрямо охраняваното имущество и/или физическо лице в обекта.
(4) Наблюдението по ал. 3 се провежда от специално оборудвани закрити помещения в определената за охрана територия.

Чл. 15. (1) Мобилният охранителен патрул се състои от един или повече изпълнители на охранителна дейност, които изпълняват задълженията си чрез придвижване от и до определено място.
(2) Видовете мобилни охранителни патрули са:
1. автопатрул - с моторни превозни средства;
2. мотопатрул - с мотоциклети/мотопеди;
3. велопатрул - с велосипеди;
4. пеши патрул.

Чл. 16. Подвижната охранителна група е екип със служебно превозно средство, изпълняващ приоритетно задачи, свързани със своевременно реагиране при възникнали усложнения в средата за сигурност, оказване на съдействие и контрол на други екипи.

Комисията предлага да се създаде наименование: „Раздел IІІ Сигнално-охранителна дейност“.

Чл. 8. Сигнално-охранителната дейност е дейност по защита от престъпни посегателства на имуществото на физически или юридически лица, намиращо се в охранявани обекти, при която чрез монтиране, поддържане и използване на сигнално-охранителни известителни системи се осъществява наблюдение на обектите и се реагира на получените сигнали с мобилни охранителни патрули.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 17:
Чл. 17. (1) Сигнално-охранителната дейност е дейност по защита от престъпни посегателства на имуществото на физически или юридически лица, намиращо се в охранявани обекти, при която чрез монтиране, поддържане и използване на сигнално-охранителни известителни системи се осъществява наблюдение на обектите и се реагира на получените сигнали с мобилни охранителни патрули.
(2) За осъществяване на дейността по ал. 1, освен лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 или удостоверение по реда на наредбата по чл. 2, ал. 4, е необходимо и разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за осъществяване на електронни съобщения по реда на Закона за електронните съобщения и/или договор за комуникационни услуги.

Комисията предлага да се създадат нови чл. 18 - 21:
Чл. 18. (1) Възложител по договор за сигнално-охранителна дейност по защита на имущество е юридическото лице или пълнолетното и дееспособно физическо лице, които са собственици или ползватели на законно основание на това имущество.
(2) Когато собственик на имуществото по ал. 1 е непълнолетно или недееспособно лице, възложител по договор за охрана по ал. 1 е законният представител на лицето.

Чл. 19. (1) За извършване на сигнално-охранителна дейност търговецът изгражда или ползва въз основа на договор мониторинг-център за наблюдение и приемане на сигнали от охраняваните обекти и ръководство на мобилните охранителни патрули.
(2) Търговецът създава организация за непрекъснато обслужване на центъра по ал. 1 с наети от него изпълнители и/или ръководители на охранителна дейност.
(3) За извършване на дейността по ал. 1 търговецът обособява екипи по чл. 13, ал. 2, т. 2 и по чл. 14, ал. 1, т. 2 и определя броя на мобилните охранителни патрули съгласно времето за реагиране.
(4) В договора за сигнално-охранителна дейност се посочват видовете, броят и числеността на екипите, както и времето за реагиране при получен сигнал за нарушение.

Чл. 20. (1) За реагиране на получени в мониторинг-центъра сигнали при изпълнение на сигнално-охранителна дейност се използват охранителни патрули по чл. 15, ал. 2.
(2) На изпълнителите на охранителна дейност от мобилните охранителни патрули по ал. 1 не могат да се възлагат други видове дейност по чл. 5, ал. 1, освен реагиране при получен сигнал за нарушение на охраняван обект.

Чл. 21. (1) Използваните сигнално-охранителни известителни системи за изпълнение на сигнално-охранителна дейност се изграждат по начин, осигуряващ ефективно наблюдение на охраняваните обекти.
(2) Обекти, за които в нормативен акт са предвидени изисквания за изграждане на системите по ал. 1, се изграждат съгласно тези изисквания.

Комисията предлага да се създаде наименование: „Раздел IV Самоохрана на имущество на лица по чл. 2, ал. 3“.

Чл. 9. (1) Самоохраната на имущество на едноличен търговец или юридическо лице е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, осъществявана от служители на едноличния търговец или юридическото лице, които отговарят на изискванията на закона.
(2) Самоохраната на имуществото може да включва и осигуряване на пропускателен режим в охранявания обект и/или извършване на видеонаблюдение при спазване на разпоредбите на Закона за защита на личните данни, и/или мониторен контрол.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
Член 9 да отпадне.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 22:
Чл. 22. (1) Самоохраната на имущество е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, осъществявана от служители на лице по чл. 2, ал. 3, които отговарят на изискванията на този закон.
(2) Самоохраната на имуществото може да включва и осигуряване на пропускателен режим в охранявания обект и/или извършване на видеонаблюдение при спазване на Закона за защита на личните данни, и/или мониторен контрол.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 23:
Чл. 23. За извършване на самоохрана лицето по чл. 2, ал. 3 обособява екипи по чл. 13, ал. 2. Видовете, броят и числеността на екипите се вписват в документите, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4.

Комисията предлага да се създаде наименование: „Раздел V Охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали“.

Чл. 10. (1) Охраната на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали е дейност по осигуряване на пропускателен режим в охранявания обект, по опазване на телесната неприкосновеност на физически лица в обекта и физическа защита от противоправни посегателства на имуществото на едноличния търговец или юридическото лице, както и по тяхното предотвратяване и пресичане.
(2) Охраната на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали може да включва и извършване на видеонаблюдение при спазване на разпоредбите на Закона за защита на личните данни, и/или мониторен контрол.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 24:
Чл. 24. (1) Охраната на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали е дейност по осигуряване на пропускателен режим в охранявания обект, по опазване на телесната неприкосновеност на физически лица в обекта и физическа защита от противоправни посегателства на имуществото на едноличния търговец или юридическото лице, както и по тяхното предотвратяване и пресичане.
(2) Охраната по ал. 1 може да включва и извършване на видеонаблюдение при спазване на Закона за защита на личните данни, и/или мониторен контрол.

Комисията предлага да се създадат нови чл. 25 и 26:
Чл. 25. Възложител по договор за охрана по чл. 24 е едноличният търговец или юридическото лице – собственик или ползвател на законно основание на недвижимия имот, в който е обособено заведението или залата, притежаващ разрешение от местните органи за извършване на търговската си дейност и/или лиценз, издаден от Държавната комисия по хазарта.

Чл. 26. За извършване на охрана по чл. 24 търговецът обособява екипи по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 3. Видовете, броят и числеността на екипите се посочват в договора за охрана.

Комисията предлага да се създаде наименование: „Раздел VІ Охрана на урбанизирани територии“.

Чл. 11. Охраната на урбанизирани територии е комплекс от дейности, който включва защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението в съответната урбанизирана територия посредством наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, който става чл. 27.

Комисията предлага да се създадат нови чл. 28 и 29:
Чл. 28. Възложител по договор за охрана на урбанизирана територия е кметът на общината, в границите на която се намира селищната територия, обхваната от границите на населеното място или селищното образувание (строителните му граници), определени с устройствен план.

Чл. 29. За извършване на охрана по чл. 27 търговецът обособява екипи по чл. 13, ал. 2 и оптимизира техния брой съгласно границите на охраняваната урбанизирана територия. Видовете, броят и числеността на екипите се посочват в договора за охрана.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
Да се създаде нов член 11а:
„Чл. 11а. (1) Охраната на селскостопанско имущество е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и противодействие на противоправно посегателство спрямо физическо лице в обекта.
(2) Дейността по ал. 1 се осъществява само с невъоръжена охрана.“
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място като нов чл. 38.

Комисията предлага да се създаде наименование: „Раздел VIІ Охрана на мероприятия“.

Чл. 12. (1) Охраната на мероприятия е комплекс от дейности, насочени към осигуряване на спокойното и нормалното провеждане на масови прояви с краткосрочен характер.
(2) Охраната на мероприятия може да включва и осигуряване на пропускателен режим.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 30:
Чл. 30. (1) Охраната на мероприятия е комплекс от дейности, насочени към осигуряване на спокойното и нормалното провеждане на масови прояви с краткосрочен характер.
(2) Охраната на мероприятия може да включва и осигуряване на пропускателен режим.
(3) Забранява се охрана на мероприятия, за провеждането на които не е получено разрешение по установения за това ред.

Комисията предлага да се създадат нови чл. 31 и 32:
Чл. 31. Възложител по договор за охрана на мероприятие е едноличният търговец или юридическото лице - организатори на законно основание на мероприятието.

Чл. 32. За извършване на охрана на мероприятия търговецът обособява екипи по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 3. Видовете, броят и числеността на екипите се посочват в договора за охрана.

Комисията предлага да се създаде наименование: „Раздел VІIІ Охрана при транспортиране на ценни пратки или товари“.

Чл. 13. (1) Охраната на ценни пратки или товари е дейност по защита, предотвратяване и пресичане на противоправни посегателства върху пари, ценни книжа, благородни метали, произведения на изкуството или други ценности при тяхното транспортиране.
(2) При транспортирането по ал. 1 се използва въоръжена охрана, специално оборудван транспорт, средства за връзка и други технически и помощни средства за охрана.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 33:
Чл. 33. (1) Охраната при транспортиране на ценни пратки или товари е дейност по защита, предотвратяване и пресичане на противоправни посегателства върху пари, ценни книжа, благородни метали, произведения на изкуството или други ценности при тяхното транспортиране.
(2) При транспортирането по ал. 1 се използва въоръжена с огнестрелно оръжие охрана, специално оборудван транспорт, средства за връзка и други технически и помощни средства за охрана.

Комисията предлага да се създадат нови чл. 34 – 37:
Чл. 34. Възложител по договор за охрана при транспортиране на ценни пратки или товари е собственикът или ползвателят на законно основание на ценните пратки или товари.

Чл. 35. (1) Транспортирането се осъществява с автомобили, отговарящи на изискванията на чл. 37, собственост на търговеца, наети или предоставени от възложителя по договора за охрана или от търговци, извършващи дейност по чл. 5, ал. 1, т. 8.
(2) В случаите, когато транспортирането се осъществява с друг вид транспорт, охраната на ценните пратки и товари се организира съгласно нормативните изисквания за съответния вид транспорт.

Чл. 36. (1) Охраната при транспортиране на ценни пратки или товари на стойност до 30 000 лв. се осъществява от екип от не по-малко от двама изпълнители на охранителна дейност.
(2) Охраната при транспортиране на ценни пратки или товари на стойност над 30 000 лв. се осъществява от екип от не по-малко от трима изпълнители на охранителна дейност.

Чл. 37. (1) Ценните пратки и товари на стойност до 15 000 лв. се транспортират с автомобил, снабден с трайно прикрепена към конструкцията му метална каса или шкаф, и въоръжена охрана.
(2) Ценните пратки и товари на стойност от 15 000 до 30 000 лв. се транспортират с автомобили, които отговарят на техническите изисквания, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4.
(3) Ценните пратки и товари на стойност над 30 000 лв. се транспортират със специализирани бронирани автомобили, които отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4.

Чл. 14. (1) Частна охранителна дейност се осъществява с невъоръжена или с въоръжена охрана.
(2) При въоръжената охрана се спазват изискванията на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(3) Частна охранителна дейност се осъществява чрез стационарна охрана и/или мобилни охранителни патрули.
(4) За частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1-3 и 5-8 се използват само моторни превозни средства - собственост на или наети от търговеца, наети или предоставени от възложителя по договора за охрана.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 14 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 6.

Комисията предлага да се създаде наименование: „Раздел ІX Охрана на селскостопанско имущество“.

Комисията предлага да се създадат нови чл. 38 и 39:
Чл. 38. (1) Охраната на селскостопанско имущество е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и противодействие на противоправно посегателство спрямо физическо лице в обекта.
(2) Дейността по ал. 1 се осъществява само с невъоръжена охрана.

Чл. 39. (1) Възложител по договор за охрана по чл. 38 е кметът на общината, в границите на която се намира имуществото, както и собственикът или ползвателят на законово основание на това имущество.
(2) За извършване на охрана по ал. 1 търговецът обособява екипи по чл. 13, ал. 2, с изключение на поста за наблюдение, и оптимизира техния брой съгласно охраняваната площ. Видовете, броят и числеността на екипите се посочват в договора за охрана.

Глава втора
ЛИЦЕНЗ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора, която става глава трета.

Раздел I
Издаване на лиценз
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел I да се измени така: „Издаване на лиценз. Отказ за издаване на лиценз“.

Чл. 15. (1) Лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1-3 и 5-8 се издава само на търговци, регистрирани по реда на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(2) Лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 се издава на едноличен търговец или юридическо лице.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В чл. 15 ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 15 да бъде отхвърлен.

Чл. 16. Лицензът се издава от директора на Главна дирекция „Национална полиция” или от оправомощено от него длъжностно лице.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 40:
Чл. 40. Лиценз за извършване на частна охранителна дейност се издава от директора на Главна дирекция „Национална полиция” на Министерството на вътрешните работи (МВР) или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 17. (1) За получаване на лиценз за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1 лицата подават заявление по образец до компетентния орган съгласно приложението. Заявлението може да се подаде и чрез областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е седалището на едноличния търговец или юридическото лице, както и по електронен път съгласно Закона за електронното управление. Документите, удостоверяващи изпълнението на изискванията за получаване на лиценз, и документите, които се проверяват съгласно чл. 2 от Закона за електронното управление, се определят с наредбата по чл. 2, ал. 4.
(2) За получаване на лиценз за извършване на частна охранителна дейност лицата трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да са вписани в Търговския регистър, в регистър БУЛСТАТ или в съответния регистър по националното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. едноличният търговец или юридическото лице, както и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество да нямат задължения по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
3. едноличният търговец или юридическото лице да няма задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, за които не е допуснато разсрочване или отсрочване от компетентния орган;
4. да притежават образец на служебна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло на охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице;
5. едноличният търговец или юридическото лице да не са в производство/обявени в ликвидация или несъстоятелност;
6. да са внесли определената държавна такса;
7. да са заявили желание за включване в сдружение на лица, извършващи частна охранителна дейност.
(3) За получаване на лиценз физическите лица, регистрирани като еднолични търговци, собствениците на еднолично ограничено отговорни дружества, съдружниците в ограничено отговорни дружества, членовете на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да не са осъждани за престъпления от общ характер, независимо от реабилитацията;
2. да не са привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер;
3. да не страдат от психическо заболяване;
4. да не са били през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността членове на управителен или на контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. да не са били през последната една година преди акта на съответния компетентен орган членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, на което е бил отнет лиценз за извършване на частна охранителна дейност, освен ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по надлежния ред.
(4) Физическите лица, регистрирани като еднолични търговци, собствениците на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружниците в ограничено отговорни дружества, членовете на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество, които не са български граждани и нямат разрешение за постоянно пребиваване в Република България, прилагат документи за удостоверяване на обстоятелствата, посочени в ал. 3, издадени от компетентен орган от държавата, в която са установени, придружени с официален превод на български език.
(5) Към заявлението по ал. 1 търговците, регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, прилагат документи за удостоверяване на посочените в ал. 2 и 3 обстоятелства, издадени от компетентен орган от държавата, в която са установени, придружени с официален превод на български език.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В чл. 17, ал. 1 т. 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н.п. Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
В чл. 17, ал. 1 думите „с наредбата по чл. 5, ал. 4" се заменят с „правилника за прилагане на закона".
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 41:
Чл. 41. (1) За получаване на лиценз за извършване на частна охранителна дейност лицата по чл. 2, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 подават заявление до директора на Главна дирекция „Национална полиция”- МВР съгласно приложението. Заявлението може да се подаде и чрез областната дирекция на МВР, на чиято територия е седалището на лицето, както и по електронен път съгласно Закона за електронното управление. Документите, удостоверяващи изпълнението на изискванията за получаване на лиценз, се определят с наредбата по чл. 2, ал. 4.
(2) За получаване на лиценз лицата трябва да:
1. са вписани в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в регистър БУЛСТАТ или в съответния регистър по националното законодателство на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. нямат задължения по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; това изискване се прилага и за неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество;
3. нямат задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, за които не е допуснато разсрочване или отсрочване от компетентния орган;
4. притежават образец на служебна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло на охранителния състав;
5. не са в производство/обявени в ликвидация или несъстоятелност;
6. са внесли определената държавна такса.
(3) За получаване на лиценз физическите лица, регистрирани като еднолични търговци, собствениците на еднолични дружества с ограничена отговорност, съдружниците в дружества с ограничена отговорност, членовете на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество трябва да:
1. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията; за лицата, които са български граждани това обстоятелство се установява служебно;
2. не са привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер;
3. не страдат от психическо заболяване;
4. не са били през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността членове на управителен или на контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. не са били през последната една година преди акта на съответния компетентен орган членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, на което е бил отнет лиценз за извършване на частна охранителна дейност, освен ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по надлежния ред.
(4) Лицата по ал. 3, които не са български граждани и нямат разрешение за постоянно пребиваване в Република България, прилагат документи за удостоверяване на обстоятелствата, посочени в ал. 3, издадени от компетентен орган от държавата, в която са установени, придружени с официален превод на български език.
(5) Към заявлението по ал. 1 търговците, регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, прилагат документи за удостоверяване на посочените в ал. 2 обстоятелства, издадени от компетентен орган от държавата, в която са установени, придружени с официален превод на български език.

Чл. 18. (1) Когато представените документи са непълни или не съответстват на задължителните изисквания на този закон, в 14-дневен срок от получаването им от органа по чл. 16 едноличният търговец или юридическото лице се уведомява писмено за това.
(2) Едноличният търговец или юридическото лице отстранява недостатъците в документите или представя допълнително необходимите документи в 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 1. Когато в този срок недостатъците не се отстранят или допълнително необходимите документи не се представят, производството по издаване на лиценз се прекратява със заповед на органа по чл. 16.
(3) Производството по издаване на лиценз може да бъде спряно с мотивирано писмено заявление от търговеца или от юридическото лице, подадено до органа по чл. 16 в срока по ал. 2. При спиране на производството предвидените за издаване на лиценза срокове спират да текат.
(4) В 14-дневен срок от подаването на заявлението по ал. 3 компетентният орган съобщава на търговеца или на юридическото лице за спирането на производството или за направен отказ за спиране на производството по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Отказът за спиране на производството може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) В тримесечен срок от подаването на заявлението за спиране на производството то може да бъде възобновено с писмено заявление до органа по чл. 16. Когато в този срок не постъпи такова заявление, производството по издаване на лиценз се прекратява със заповед на компетентния орган.
(7) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 и 6 компетентният орган съобщава на търговеца или на юридическото лице за прекратяването на производството по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 42:
Чл. 42. (1) Когато представените документи са непълни или не удостоверяват обстоятелствата по чл. 41, ал. 2 и 3, органът по чл. 40, в 14-дневен срок от получаването им, уведомява писмено за това едноличния търговец или юридическото лице.
(2) Едноличният търговец или юридическото лице отстранява недостатъците в документите или представя допълнително необходимите документи в 45-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 1. Когато в този срок недостатъците не се отстранят или допълнително необходимите документи не се представят, производството по издаване на лиценз се прекратява със заповед на органа по чл. 40.
(3) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 органът по чл. 40 съобщава на лицето за прекратяването на производството по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 19. (1) Органът по чл. 16 издава или отказва издаването на лиценз в срок до един месец от получаване на заявлението, съответно от отстраняване на недостатъците в документите или от представянето на допълнително изисканите документи, или от възобновяване на спряното производство.
(2) В срок до 14 дни от изтичането на срока по ал. 1 компетентният орган публикува информация на интернет страницата на Главна дирекция „Национална полиция” за издаването на лиценза.
(3) Лицензът се получава от физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, законните представители на юридическите лица или от упълномощени от тях лица с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа, което се прилага към преписката.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 43:
Чл. 43. (1) Органът по чл. 40 издава или отказва издаването на лиценз в срок до един месец от получаване на заявлението, съответно от отстраняване на недостатъците в документите или от представянето на допълнително изисканите документи.
(2) В срок до 7 дни от изтичането на срока по ал. 1 органът по чл. 40 публикува информация на интернет страницата на Главна дирекция „Национална полиция” – МВР за издаването на лиценза.
(3) Лицензът се получава от физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, законните представители на юридическите лица или от упълномощени от тях лица с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа.

Чл. 20. (1) Лицензът за извършване на дейностите по този закон се издава без срок.
(2) Лицензът е писмен и определя изчерпателно вида дейност по
чл. 5, ал. 1, който търговецът или юридическото лице има право да извършва, териториалния обхват на дейността, данни за едноличния търговец или юридическото лице и срок на валидност.
(3) Лицензът по ал. 1 се издава по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.
(4) Правата по лиценза не подлежат на прехвърляне или преотстъпване.
(5) За издаваните лицензи се събира държавна такса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 44:
Чл. 44. (1) Лицензът за извършване на частна охранителна дейност се издава без срок.
(2) В лиценза се посочва изчерпателно вида дейност по чл. 5, ал. 1, която лицето има право да извършва, териториалния обхват на дейността, данни за притежателя на лиценза и обстоятелството, че е безсрочен.
(3) Лицензът се издава по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.
(4) Правата по лиценза не подлежат на прехвърляне или преотстъпване.
(5) За издаване на лиценз се събира държавна такса в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

Чл. 21. (1) При изгубване, противозаконно отнемане или унищожаване на лиценза едноличният търговец или юридическото лице в
7-дневен срок от узнаване на обстоятелството уведомява писмено органа по чл. 16, като описва фактите, при които е станало това.
(2) В 14-дневен срок от уведомлението по ал. 1 органът по чл. 16 издава дубликат на документа.
(3) Дубликатът по ал. 2 се издава по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.
(4) За издаването на дубликат по ал. 2 се събира държавна такса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 45:
Чл. 45. (1) При изгубване, противозаконно отнемане или унищожаване на лиценза едноличният търговец или юридическото лице в 7-дневен срок от узнаване на обстоятелството, уведомява писмено органа по чл. 40, като описва фактите, при които е станало това.
(2) В 14-дневен срок от уведомлението по ал. 1 органът по чл. 40 издава дубликат на лиценза.
(3) Дубликатът по ал. 2 се издава по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи. За издаването му се събира държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 44, ал. 5.

Чл. 22. (1) Лицата, получили лиценз за извършване на частна охранителна дейност, подават декларация по реда на наредбата по чл. 2, ал. 4 до директора на Главна дирекция „Национална полиция” чрез директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е седалището им, при промяна на:
1. обстоятелствата по чл. 17;
2. регистрацията на едноличния търговец или юридическото лице.
(2) Декларацията се подава в 14-дневен срок от настъпването на променените факти и обстоятелства. Променените обстоятелства се удостоверяват по реда на наредбата по чл. 2, ал. 4.
(3) Директорът на Главна дирекция „Национална полиция” или оправомощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок от представяне на декларацията отразява промяната по ал. 1, т. 2 чрез допълнение към издадения лиценз, при заявено желание от едноличния търговец или юридическото лице.
(4) Допълнението към лиценза по ал. 3 се издава по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.
(5) За издаването на допълнение към лиценза по ал. 3 се събира държавна такса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

Предложение от н.п. Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
В чл. 22 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 след думата „реда" се поставя запетая и думите „на наредбата по чл. 2, ал. 4" се заменят с „определен в правилника за прилагане на закона".
2. в ал. 2 след думата „реда" и думите „на наредбата по чл. 2, ал. 4" се заменят с „определен в правилника за прилагане на закона".
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 46:
Чл. 46. (1) Лицата, получили лиценз за извършване на частна охранителна дейност, подават декларация до директора на Главна дирекция „Национална полиция” - МВР чрез директора на областната дирекция на МВР, на чиято територия е седалището им, при промяна на:
1. обстоятелство по чл. 41, ал. 2 или 3;
2. регистрацията на едноличния търговец или юридическото лице.
(2) Декларацията се подава в 14-дневен срок от настъпването на промяната. Променените обстоятелства се удостоверяват по реда на наредбата по чл. 2, ал. 4.
(3) Директорът на Главна дирекция „Национална полиция” - МВР или оправомощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок от представяне на декларацията отразява промяната по ал. 1, т. 2 чрез допълнение към издадения лиценз.
(4) Допълнението по ал. 3 се издава по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи. За издаването му се събира държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 44, ал. 5.

Чл. 23. Органът по чл. 16 отказва издаването на лиценз с мотивирана заповед, когато:
1. се установи наличие на неверни данни;
2. едноличният търговец или юридическото лице:
а) има задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията;
б) е обявен в несъстоятелност или в ликвидация;
в) осъществява или е осъществявал в последната една година частна охранителна дейност без лиценз;
3. има влязъл в сила акт за отказ или за отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност, издаден в последната една година;
4. физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице:
а) е осъдено за умишлено престъпление от общ характер;
б) е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;
в) страда от психическо заболяване;
5. физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице е било през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
6. физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице е било през последната една година преди акта на съответния компетентен орган член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, на което е бил отнет лиценз за извършване на частна охранителна дейност, освен ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по надлежния ред.

Предложение от н. п. Пламен Нунев и Маноил Манев:
В чл. 23, т. 4, б. „б“ да се отмени.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 47:
Чл. 47. Органът по чл. 40 отказва издаването на лиценз с мотивирана заповед, когато:
1. се установи наличие на неверни данни;
2. едноличният търговец или юридическото лице:
а) има задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията;
б) е в производство/обявен в несъстоятелност или в ликвидация;
в) осъществява или е осъществявало в последната една година частна охранителна дейност без лиценз;
3. едноличният търговец или юридическото лице, както и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество имат задължения по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
4. има влязъл в сила акт за отказ или за отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност, издаден в последната една година;
5. физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорен съдружник в командитно или събирателно дружество:
а) е осъдено за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
б) е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;
в) страда от психическо заболяване;
г) е било през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или на контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
д) е било през последната една година преди акта на съответния компетентен орган член на управителен или на контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, на което е бил отнет лиценз за извършване на частна охранителна дейност, освен ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по надлежния ред.

Чл. 24. Отказът за издаване на лиценз може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, който става чл. 48.

Раздел II
Отнемане на лиценз
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.

Чл. 25. (1) Лицензът се отнема от органа по чл. 16 с мотивирана заповед:
1. в случаите по чл. 23;
2. когато едноличният търговец или юридическото лице в тримесечен срок от получаване на лиценза не удостовери пред органа, издал лиценза, членство към заявено по чл. 43, ал. 2 сдружение на лица, извършващи частна охранителна дейност, или прекрати членството си за период, по-дълъг от два месеца;
3. когато частната охранителна дейност, осъществявана от едноличния търговец или юридическото лице, не съответства на минималните изисквания за сигурност и безопасност за необходимото техническо оборудване и/или моторни превозни средства и персонал, притежаващ необходимата професионална квалификация, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4;
4. когато физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице или друг оправомощен служител на търговското дружество или на юридическото лице предостави на лице от охранителния състав на търговеца или на юридическото лице огнестрелно оръжие, без то да притежава съответно разрешение за носене и употреба;
5. когато едноличният търговец или юридическото лице сключи трудов договор с ръководител или с изпълнител на охранителната дейност, който не отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 2, и в 30-дневен срок от констатиране на нарушението не изпълни задължителното предписание за неговото отстраняване;
6. при възникване на несъответствие с изискванията на този закон за назначаване на охранителен състав, ако едноличният търговец или юридическото лице в 30-дневен срок от констатиране на нарушението на чл. 26, ал. 2 не изпълни задължителното предписание за неговото отстраняване;
7. когато на едноличния търговец или на юридическото лице са наложени имуществени санкции за системни нарушения на основание чл. 47, ал. 1 и 2, чл. 49, ал. 1 и чл. 53;
8. при смърт или поставяне на едноличния търговец под запрещение;
9. при заличаване на физическото лице като едноличен търговец в търговския регистър, прекратяване на търговското дружество или юридическото лице, обявяване на едноличния търговец или на юридическото лице в несъстоятелност или в ликвидация.
(2) В случаите, в които в бланката на лиценза са посочени и други видове дейност, отнемането на лиценза на основание ал. 1, т. 3 се явява частично и засяга само вида дейност, за която е възникнало това основание. Лицензът се преиздава без този вид дейност в 30-дневен срок от влизането в сила на заповедта по ал. 1.
(3) Заповедта за отнемане на лиценза може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В чл. 25, ал. 1 т. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Предложение от н. п. Пламен Нунев и Маноил Манев:
Чл.25 да възприеме следната редакция:
Чл. 25. Лицензът се отнема с мотивирана заповед:
1. В случаите на чл.23, т.1 до т.3;
2. В случаите на чл.23, т. 4 до т. 6, ако в 30 дневен срок от настъпване на обстоятелствата физическото лице не излезе от съдружие.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
В чл. 25, ал. 1. т. 3 думите „наредбата по чл. 5, ал. 4" се заменят с „правилника за прилагане на закона".
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 49:
Чл. 49. (1) Лицензът се отнема от органа по чл. 40 с мотивирана заповед:
1. в случаите по чл. 47, т. 1-4;
2. в случаите по чл. 47, т. 5, ако в 30-дневен срок от настъпване на обстоятелствата физическото лице не прекрати участието си в търговското дружество или в юридическото лице;
3. когато частната охранителна дейност не съответства на минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал, предвидени в глава втора;
4. когато физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице или друг оправомощен служител на търговското дружество или на юридическото лице предостави на лице от охранителния състав на едноличния търговец или на юридическото лице огнестрелно оръжие, без то да притежава съответно разрешение за носене и употреба;
5. когато едноличният търговец или юридическото лице сключи трудов договор с ръководител или с изпълнител на охранителната дейност, който не отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3 и 4, и в 30-дневен срок от констатиране на нарушението не изпълни задължителното предписание за неговото отстраняване;
6. при възникване на несъответствие с изискванията на този закон за назначаване на охранителен състав, ако едноличният търговец или юридическото лице в 30-дневен срок от констатиране на нарушението на чл. 50, ал. 3 и 4 не изпълни задължителното предписание за неговото отстраняване;
7. когато на едноличния търговец или на юридическото лице са наложени имуществени санкции за системни нарушения на основание чл. 72, ал. 1 и 2, чл. 74, ал. 1 и чл. 77;
8. при смърт или поставяне на физическото лице - едноличен търговец, под запрещение;
9. при заличаване на вписването на едноличния търговец от търговския регистър, съответно прекратяване на търговското дружество или юридическото лице.
(2) Когато лицензът е издаден за извършване на повече от един вид дейност по чл. 5, ал. 1, отнемането му на основание ал. 1, т. 3 засяга само вида дейност, за която е възникнало това основание. Лицензът се преиздава без този вид дейност в 30-дневен срок от влизането в сила на заповедта по ал. 1.
(3) Заповедта за отнемане на лиценза може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Глава трета
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА, ИЗВЪРШВАЩИ ЧАСТНА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета, която става глава четвърта.

Раздел I
Права и задължения на физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или лице, оправомощено да го управлява и представлява
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да бъде отхвърлено.

Чл. 26. (1) Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност може да бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото лице.
(2) Физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, може да сключи трудов договор по ал. 1 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование - за ръководител на частна охранителна дейност, и с не по-ниско от основно образование - за изпълнител на частна охранителна дейност, което:
1. е български гражданин, гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
3. няма започнато наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер;
4. е психически здраво;
5. е физически клинично здраво с изключение на случаите, посочени в наредбата по чл. 5, ал. 4;
6. притежава професионална квалификация по професия „Охранител”, придобита в институция от системата на професионалното образование и обучение.
(3) Преди сключването на трудовия договор лицето по ал. 2 изисква да се представят следните документи:
1. документ, удостоверяващ гражданство по ал. 2, т. 1;
2. документ за завършено образование;
3. свидетелство за съдимост;
4. служебна бележка от Окръжната или Софийската градска прокуратура по постоянен адрес на лицето, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;
5. декларация от лицето, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;
6. медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване;
7. медицинско удостоверение за физическото и клиничното здраве на лицето;
8. документ за професионална квалификация по професия „Охранител”, издаден от институция от системата на професионалното образование и обучение.
(4) Гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария представят документи, еквивалентни на посочените в ал. 3, т. 1, 2, 3, 6 и 7, издадени от компетентен орган на съответната държава, придружени с официален превод на български език.
(5) Документите по ал. 3 и 4 трябва да са издадени не по-рано от
6 месеца преди сключването на трудовия договор с изключение на документите по ал. 3, т. 1, 2 и 8.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
Член 26 се изменя така:
„Чл. 26. (1) Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1-8 може да бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото лице.
(2) Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 9 може да бъде лице, което работи на допълнително трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор по чл. 111 от Кодекса на труда с едноличния търговец или юридическото лице.
(3) Физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, може да сключи трудов договор по ал. 1 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование - за ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност, което:
1. е български гражданин, гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
3. няма започнато наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер;
4. е психически здраво;
5. е физически клинично здраво с изключение на случаите, посочени в наредбата по чл. 5, ал. 4;
6. притежава професионална квалификация по професия „Охранител”, придобита в институция от системата на професионалното образование и обучение.
(4) Физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява може да сключи трудов договор по ал. 2 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование - за ръководител на частна охранителна дейност и с не по-ниско от основно образование - за изпълнител на частна охранителна дейност. Лицето трябва да отговаря на условията по ал. 3, т. 1-5, както и да е преминало курс в институция от системата на професионалното образование и обучение по програма минимум, изготвена от Министерството на вътрешните работи.
(5) Преди сключването на трудовия договор лицето по ал. 3 и 4 изисква да се представят следните документи:
1. документ, удостоверяващ гражданство по ал. 3, т. 1;
2. документ за завършено образование;
3. свидетелство за съдимост;
4. служебна бележка от Окръжната или Софийската градска прокуратура по постоянен адрес на лицето, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;
5. декларация от лицето, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;
6. медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване;
7. медицинско удостоверение за физическото и клиничното здраве на лицето;
8. документ за професионална квалификация по професия „Охранител”, издаден от институция от системата на професионалното образование и обучение; а в случаите по ал. 4 – документ за успешно преминат курс по програма минимум, изготвена от Министерството на вътрешните работи, издаден от институция от системата на професионалното образование и обучение.
(6) Гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария представят документи, еквивалентни на посочените в ал. 5, т. 1, 2, 3, 6 и 7, издадени от компетентен орган на съответната държава, придружени с официален превод на български език.
(7) Документите по ал. 5 и 6 трябва да са издадени не по-рано от 6 месеца преди сключването на трудовия договор с изключение на документите по ал. 5, т. 1, 2 и 8.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение от н.п. Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
В чл. 26 се правят следните изменения:
1. в ал. 2:
а) в уводното изречение:
- след думата „дейност", в нейната първа употреба, се поставя нова запетая и се добавя „изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 8, въоръжена охрана и за лицата в мониторинговите центрове за наблюдение и приемане на сигнали".
- след думата ,дейност", в нейната втора употреба, се добавя „във всички останали случаи".
б) в т. 6, в края на изречението, след думата „обучение" се поставя тире и се добавя „за ръководител на частна охранителна дейност".
2. в ал. 3, т. 8, в края на изречението, след думата „обучение" се поставя тире и се добавя „за ръководител на частна охранителна дейност".
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, буква „а“ и не го подкрепя в останалата му част.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 50:
Чл. 50. (1) Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1-8 може да бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото лице.
(2) Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 9 може да бъде лице, което работи по основно или допълнително трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото лице.
(3) Физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, може да сключи трудов договор по ал. 1 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование - за ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност, което:
1. е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
3. не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;
4. не страда от психическо заболяване;
5. е физически клинично здраво, освен в случая по чл. 7;
6. притежава професионална квалификация по професия „Охранител”, придобита в институция от системата на професионалното образование и обучение.
(4) Физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява може да сключи трудов договор по ал. 2 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование - за ръководител на частна охранителна дейност и с не по-ниско от основно образование - за изпълнител на частна охранителна дейност. За ръководител лицето трябва да отговаря на условията по ал. 3. За изпълнител лицето трябва да отговаря на условията по ал. 3, т. 1-5, както и да е преминало успешно курс в институция от системата на професионалното образование и обучение.
(5) Преди сключването на трудовия договор физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява изисква от лицето по ал. 1 и 2 да представи:
1. документ, удостоверяващ гражданство по ал. 3, т. 1;
2. документ за завършено образование;
3. свидетелство за съдимост;
4. служебна бележка от Окръжната или Софийската градска прокуратура по постоянен адрес на лицето, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;
5. медицинско удостоверение, че не страда от психическо заболяване, издадено след преглед от лекар-психиатър;
6. медицинско удостоверение за физическото му клинично здраве;
7. документ за професионална квалификация по професия „Охранител” или за успешно преминат курс – в случаите по ал. 4, издаден от институция от системата на професионалното образование и обучение.
(6) Гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария представят документи, еквивалентни на посочените в ал. 5, издадени от компетентен орган на съответната държава, придружени с официален превод на български език.
(7) Документите по ал. 5, т. 3-6 и ал. 6 трябва да са издадени не по-рано от 6 месеца преди сключването на трудовия договор. При сключване на договора лицето представя декларация, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.

Чл. 27. (1) Лицето по чл. 26, ал. 2 уведомява писмено органа, издал лиценза, и областната дирекция на Министерството на вътрешните работи за сключването на трудов договор с лице от охранителния състав на търговеца или юридическото лице в 7-дневен срок от регистрирането на сключения трудов договор в Националната агенция по приходите. Уведомлението се подава чрез началника на районното управление в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия работи лицето, както и по електронен път съгласно Закона за електронното управление. Уведомлението съдържа: трите имена, единния граждански номер (ЕГН) или личния номер на чужденец (ЛНЧ), номера на трудовия договор, датата на сключването му и срока, за който е сключен.
(2) Лицето по чл. 26, ал. 2 извършва уведомяването по ал. 1 и за прекратяване на трудовото правоотношение, като към съдържанието на уведомлението добавя и номера, и датата на заповедта за прекратяване, и датата, от която се счита за прекратено трудовото правоотношение.
(3) Лицето по чл. 26, ал. 2 съхранява документите по чл. 26, ал. 3 и 4 и чл. 27, ал. 1 и 2 за срок 18 месеца след прекратяването на трудовото правоотношение и при поискване ги представя за проверка на компетентните органи.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 51:
Чл. 51. (1) Физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, уведомява писмено органа издал лиценза и областната дирекция на МВР за сключването на трудов договор по чл. 50, ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от регистрирането на договора в Националната агенция по приходите. Уведомлението се подава чрез началника на районното управление в областната дирекция на МВР, на чиято територия работи лицето, както и по електронен път съгласно Закона за електронното управление. Уведомлението съдържа трите имена, единния граждански номер (ЕГН) или личния номер на чужденец (ЛНЧ), номера на трудовия договор, датата на сключването му и срока, за който е сключен.
(2) Алинея 1 се прилага и при прекратяване на трудовия договор. В тези случаи уведомлението съдържа и номера и датата на заповедта за прекратяване, както и датата, от която договорът се смята за прекратен.
(3) Лицето по ал. 1 съхранява уведомленията по ал. 1 и 2, както и документите по чл. 50, ал. 5 и 6 от сключване на трудовия договор до изтичане на 18 месеца след прекратяването му и при поискване ги представя за проверка на компетентните органи.

Чл. 28. (1) При организирането на охранителната дейност лицето по чл. 26, ал. 2:
1. създава организация и контролира извършването на оценка на състоянието и степента на сигурност на охраняваните обекти, при необходимост, но най-малко веднъж годишно, за резултатите от която утвърждава писмен протокол;
2. контролира воденето на регистър „Видеонаблюдение” в случаите на поемане на задължение по договора за охрана или при организиране на самоохраната за извършване на видеонаблюдение;
3. контролира съхранението и предоставянето на служебно огнестрелно оръжие;
4. създава организация и контролира провеждането на задължителен ежедневен и периодичен инструктаж на охранителния състав за охрана и безопасност, който се отразява в книга за инструктаж;
5. предоставя срещу подпис служебна карта, отличителен знак и униформено облекло на охранителния състав;
6. не допуска лице от охранителния състав да осъществява дейност по охрана без професионална квалификация, удостоверена по реда на чл. 26, ал. 3, т. 8.
(2) За всеки обект лицето по чл. 26, ал. 2 организира и контролира изготвянето и съхранението на документацията, регламентирана в наредбата по чл. 5, ал. 4.
(3) В 14-дневен срок от сключването на договор за охрана по чл. 5, ал. 1 или от прекратяването на договора, а за дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 - от фактическото поемане/снемане на самоохраната, лицето по ал. 1 уведомява за това органа, издал лиценза, и областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, чрез началника на районното управление в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия се осъществява дейността.
(4) Уведомлението по ал. 3 се извършва не по-късно от 48 часа преди първото действие по изпълнение на договора за охрана.
(5) Когато изпълнението на договора за охрана започва преди срока по ал. 4, уведомяването по ал. 3 се извършва незабавно.
(6) Уведомленията по ал. 3-5 се изпращат по ред, определен в наредбата по чл. 5, ал. 4, и съдържат данни за:
1. вида на обекта;
2. местонахождението на обекта (когато предмет на охрана е недвижим имот и/или с установено в договора за охрана местонахождение);
3. възложителя по договора за охрана с изключение на случаите на извършвана самоохрана;
4. вида на охраната – въоръжена или невъоръжена;
5. моторните превозни средства (номер, марка, модел и цвят на автомобила), ако такива се използват за охраната на обекта;
6. това дали е предвидено извършване на видеонаблюдение при охраната на обекта.
(7) Документите по ал. 1-5 се съхраняват от лицето по ал. 1 за срок 18 месеца след прекратяването на договора или след фактическото снемане на охраната по чл. 5, ал. 1, т. 4 и при поискване се представят за проверка на компетентните органи.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В чл. 28 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думите „или при организиране на самоохраната“ се заличават.
б) точка 6 се изменя така:
„6. не допуска лице от охранителния състав да осъществява дейност по охрана без професионална квалификация или без успешно преминат курс, удостоверени по реда на чл. 26, ал. 5, т. 8.“
2. В ал. 3 думите „а за дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 - от фактическото поемане/снемане на самоохраната“ се заличават.
3. В ал. 6, т. 3 думите „с изключение на случаите на извършвана самоохрана“ се заличават.
4. В ал. 7 думите „или след фактическото снемане на охраната по чл. 5, ал. 1, т. 4“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „б“, а предложението в останалата му част е оттеглено.

Предложение от н.п. Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
В чл. 28 се правят следните изменения:
1. в ал. 2 думите „наредбата по чл. 5, ал. 4" се заменят с „правилника за прилагане на закона".
2. в ал. 6, в уводното изречение думите „наредбата по чл. 5, ал. 4" се заменят с „правилника за прилагане на закона".
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 52:
Чл. 52. (1) При организиране на охранителната дейност лицето по чл. 51, ал. 1:
1. създава организация и контролира извършването на оценка на състоянието и степента на сигурност на охраняваните обекти при необходимост, но най-малко веднъж годишно, за резултатите от която утвърждава писмен протокол;
2. контролира воденето на регистър „Видеонаблюдение” в случаите на поемане на задължение по договора за охрана или при организиране на самоохраната за извършване на видеонаблюдение;
3. контролира съхранението и предоставянето на служебно огнестрелно оръжие;
4. създава организация и контролира провеждането на задължителен ежедневен и периодичен инструктаж на охранителния състав за охрана и безопасност, който се отразява в книга за инструктаж;
5. предоставя срещу подпис служебна идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло на охранителния състав;
6. не допуска лице от охранителния състав да осъществява дейност по охрана без професионална квалификация или без успешно преминат курс, удостоверени съгласно чл. 50, ал. 5, т. 7.
(2) За всеки обект лицето по чл. 51, ал. 1 организира и контролира изготвянето и съхранението на документацията, определена с наредбата по чл. 5, ал. 4.
(3) При сключване или прекратяване на договор за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 3 лицето по ал. 1 в 14-дневен срок от сключването или прекратяването уведомява за това органа, издал лиценза, и областната дирекция на МВР чрез началника на районното управление в областната дирекция на МВР, на чиято територия се осъществява дейността.
(4) При извършване на самоохрана по чл. 5, ал. 1, т. 4, уведомяването по ал. 3 се извършва в деня на фактическото поемане, съответно снемане на самоохраната.
(5) При сключване или прекратяване на договор за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 5-9, уведомяването по ал. 3 се извършва в 7-дневен срок от сключването или прекратяването, но не по-късно от 48 часа преди първото действие по изпълнение на договора за охрана.
(6) Уведомленията по ал. 3-5 съдържат данни, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4.
(7) Документите по ал. 1 и 2, както и уведомленията по ал. 3-5 се съхраняват от лицето по ал. 1 от сключването на договора за охрана, а при самоохраната – от деня на фактическото й поемане, до изтичане на 18 месеца след прекратяването на договора, съответно след фактическото снемане на самоохраната и при поискване се представят за проверка на компетентните органи.

Чл. 29. (1) На лицата по чл. 26, ал. 2 се забранява:
1. да въвеждат и използват методи или средства, които излагат на опасност живота, здравето или уронват честта и достойнството на гражданите;
2. да приемат за изпълнение задължения, които противоречат на закон или на друг нормативен акт;
3. да използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурни звена на МВР или за други държавни органи и показващи принадлежност към тях;
4. да извършват видеонаблюдение без регистрация по реда на Закона за защита на личните данни;
5. да възпрепятстват държавните органи при изпълнение на техните правомощия;
6. да предоставят или да преотстъпват на други лица лиценза за извършване на частна охранителна дейност.
(2) За нарушаване на забраните по ал. 1, т. 1 - 5 органът, издал лиценза, с мотивирана заповед има право да спре охранителната дейност на конкретния обект до отстраняване на нарушението, но не повече от три месеца.
(3) Заповедта по ал. 2 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Предложение от н. п. Маноил Манев:
В чл. 29, ал. 2 и 3 да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 53:
Чл. 53. На лицата по чл. 51, ал. 1 се забранява да:
1. въвеждат и използват методи или средства, които излагат на опасност живота, здравето или уронват честта и достойнството на гражданите;
2. приемат за изпълнение задължения, които противоречат на закон или на друг нормативен акт;
3. използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурни звена на МВР или за други държавни органи и показващи принадлежност към тях;
4. извършват видеонаблюдение без регистрация по реда на Закона за защита на личните данни;
5. възпрепятстват държавните органи при изпълнение на техните правомощия;
6. предоставят или преотстъпват на други лица лиценза за извършване на частна охранителна дейност.

Чл. 30. (1) Лицата по чл. 26, ал. 2 са длъжни да предоставят на органите на МВР и на Държавна агенция „Национална сигурност” информацията, с която разполагат, включително съдържаща се в записи от видеонаблюдението, относно извършено, извършвано или подготвяно престъпление или нарушение на обществения ред незабавно след узнаването й и/или при поискване от съответните длъжностни лица.
(2) За охраняваните обекти на Министерството на отбраната, на Българската армия и на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната информацията по ал. 1 се предоставя и на структурите към министъра на отбраната.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В чл. 30, ал. 1 накрая се добавя „по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна Агенция „Национална сигурност“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 54:
Чл. 54. (1) Лицата по чл. 51, ал. 1 са длъжни да предадат на органите на МВР и на Държавна агенция „Национална сигурност” носителят на информацията, с която разполагат, включително съдържаща се в записи от видеонаблюдението, за извършено, извършвано или подготвяно престъпление или нарушение на обществения ред, незабавно след узнаването й и/или при поискване от съответните длъжностни лица по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2) За охраняваните обекти на Министерството на отбраната, на Българската армия и на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната носителят на информацията по ал. 1 се предава и на структурите към министъра на отбраната.

Раздел II
Права и задължения на ръководителя и изпълнителите на частна охранителна дейност
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да бъде отхвърлено.

Чл. 31. При упражняване на дейността си ръководителят и изпълнителите на частна охранителна дейност са задължени да носят служебна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло с изключение на случаите, посочени в наредбата по чл. 5, ал. 4.

Предложение от н.п. Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
В чл. 31 думите „наредбата по чл. 5, ал. 4" се заменят с „правилника за прилагане на закона".
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 55:
Чл. 55. При упражняване на дейността си ръководителят и изпълнителите на частна охранителна дейност са длъжни да носят служебна идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло, освен в случая по чл. 10, ал. 1.

Чл. 32. (1) При извършване на дейността по чл. 5, ал. 1 изпълнителите на частна охранителна дейност имат право:
1. да осигуряват спазването на установения пропускателен режим за влизане и излизане от охранявания обект и вътрешния ред в него чрез:
а) проверка на документите за самоличност на външни лица и служебните пропуски на работещите;
б) проверка на багажа, включително чрез ръчен металотърсач и металдетекторна рамка, на моторните превозни средства и/или товара им, както и на съпроводителните им документи;
в) видеонаблюдение;
г) мониторен контрол;
2. да проверяват сигнали, получени от обекти, оборудвани с технически системи за сигурност и включени на централизирани и локални системи за наблюдение и контрол, като проверката се извършва от мобилни охранителни патрули.
(2) Проверката се извършва по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите.
(3) Чрез информационни табла, поставени на видно място, гражданите се уведомяват за използването на технически средства за наблюдение и контрол и че при влизане и излизане от охранявания обект подлежат на проверките по ал. 1, т. 1.
(4) Записите от техническите средства за видеонаблюдение се съхраняват в регистър „Видеонаблюдение” два месеца след изготвянето им. Унищожаването им се удостоверява от ръководителя на охранителната дейност.
(5) Когато охраната се осъществява с повече от едно лице - изпълнител на охранителна дейност, на охранителния екип се определя ръководител, който организира и контролира дейността на останалите лица.
(6) Лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят на органите на МВР и на Държавна агенция „Национална сигурност” информацията, с която разполагат, включително съдържаща се в записи от видеонаблюдението, относно извършено, извършвано или подготвяно престъпление или нарушение на обществения ред незабавно при узнаването й и/или при поискване от съответните длъжностни лица.
(7) За охраняваните обекти на Министерството на отбраната, на Българската армия и на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната информацията по ал. 6 се предоставя и на структурите към министъра на отбраната.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 се създава нова буква „д“:
„д) проверка за наличие на взривни вещества, оръжие и забранени от закон вещества чрез технически средства.“
2. В ал. 6 думите „Лицата по ал. 1“ се заменят с „Ръководителите“.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 56:
Чл. 56. (1) При извършване на дейност по чл. 5, ал. 1 изпълнителите на частна охранителна дейност:
1. осигуряват спазването на установения пропускателен режим за влизане и излизане от охранявания обект и вътрешния ред в него чрез:
а) проверка на документите за самоличност на външни лица и служебните пропуски на работещите;
б) проверка на багажа, включително чрез ръчен металотърсач и металдетекторна рамка, на моторните превозни средства и/или товара им, както и на съпроводителните им документи;
в) видеонаблюдение;
г) мониторен контрол;
д) проверка за наличие на взривни вещества, оръжие и забранени от закон вещества чрез технически средства;
2. проверяват сигнали, получени от обекти, оборудвани с технически системи за сигурност и включени на централизирани и локални системи за наблюдение и контрол, като проверката се извършва от мобилни охранителни патрули.
(2) Проверките по ал. 1 се извършват по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите.
(3) Чрез информационни табла, поставени на видно място, гражданите се уведомяват за използването на технически средства за наблюдение и контрол и че при влизане и излизане от охранявания обект подлежат на проверките по ал. 1, т. 1.
(4) Записите от техническите средства за видеонаблюдение се съхраняват в регистър „Видеонаблюдение” два месеца след изготвянето им. Унищожаването им се удостоверява от ръководителя на охранителната дейност.
(5) Когато охраната се осъществява с повече от един изпълнител на охранителна дейност, на охранителния екип се определя ръководител, който организира и контролира дейността.
(6) Ръководителите и/или лицата по ал. 1 са длъжни да осигурят достъп на органите на МВР и на Държавна агенция „Национална сигурност” до информацията, с която разполагат, включително съдържаща се в записи от видеонаблюдението, за извършено, извършвано или подготвяно престъпление или нарушение на обществения ред, незабавно при узнаването й и/или при поискване от съответните длъжностни лица.
(7) За охраняваните обекти на Министерството на отбраната, на Българската армия и на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната достъп по ал. 6 се осигурява и на структурите към министъра на отбраната.

Чл. 33. (1) Когато се констатира нарушение на установения пропускателен режим или на правилата за вътрешния ред в охранявания обект при извършване на охрана, изпълнителите на частна охранителна дейност незабавно уведомяват за това ръководителя си и отразяват нарушението в дневника за приемане и предаване на дежурството.
(2) При данни за извършващо се или извършено престъпление изпълнителите на частна охранителна дейност незабавно уведомяват полицейските органи. При данни за извършено престъпление в охранявани обекти на Министерството на отбраната, на Българската армия и на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната се уведомяват и структурите към министъра на отбраната и Държавна агенция „Национална сигурност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, който става чл. 57.

Чл. 34. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице има право да задържа лица в района на охранявания обект:
1. при извършване на престъпление или непосредствено след извършването му в района на охранявания обект;
2. когато с действията си някой създава опасност за живота или здравето на намиращите се в района на охранявания обект лица, на персонално охраняваното лице или уврежда охраняваното имущество.
(2) След задържането на лице по ал. 1 незабавно се уведомяват полицейските органи по местонахождение на обекта и се изпълняват техните разпореждания. При охрана на обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се уведомяват и органите на Служба „Военна полиция” към министъра на отбраната.
(3) За предаване на задържаното лице на полицейските органи се съставя протокол, който съдържа:
1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;
2. дата и час на съставяне на протокола;
3. дата, час и място на задържането;
4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;
5. собствено, бащино и фамилно име, ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес на задържаното лице, ако изпълнителят на охранителната дейност има възможност да установи тези данни след задържането;
6. описание на видимото състояние на задържаното лице;
7. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;
8. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес, ако изпълнителят на охранителната дейност има възможност да установи тези данни след задържането.
(4) Протоколът се съставя в три екземпляра и се подписва от съставителя и от полицейски служител. Единият от екземплярите се предоставя на полицейските органи, вторият - на съставителя, а третият - на задържаното лице.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В чл. 34, ал. 3, т. 8 думите „след задържането“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 58:
Чл. 58. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице задържа лице в района на охранявания обект:
1. при извършване на престъпление или непосредствено след извършването му в района на охранявания обект;
2. когато с действията си лицето създава опасност за живота или здравето на намиращите се в района на охранявания обект лица, на персонално охраняваното лице или уврежда охраняваното имущество.
(2) След задържането на лице по ал. 1 незабавно се уведомяват полицейските органи по местонахождение на обекта и се изпълняват техните разпореждания. При охрана на обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се уведомяват и органите на Служба „Военна полиция” към министъра на отбраната.
(3) За предаване на задържаното лице на полицейските органи се съставя протокол, който съдържа:
1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;
2. дата и час на съставяне на протокола;
3. дата, час и място на задържането;
4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;
5. собствено, бащино и фамилно име, ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес/адрес на пребиваване на задържаното лице, ако изпълнителят на охранителната дейност има възможност да установи тези данни след задържането;
6. описание на видимото състояние на задържаното лице;
7. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;
8. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес/адрес на пребиваване, ако изпълнителят на охранителната дейност има възможност да установи тези данни.
(4) Протоколът се съставя в три екземпляра и се подписва от съставителя и от полицейски служител. Единият от екземплярите се предоставя на полицейските органи, вторият - на съставителя, а третият - на задържаното лице.

Чл. 35. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице има право да използва физическа сила, когато не е възможно трудовите задължения да бъдат изпълнени по друг начин.
(2) Използването на физическа сила се съобразява с конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на правонарушителя.
(3) Използващият физическа сила взема всички мерки за опазване на живота и здравето на лицата, срещу които е насочена.
(4) Използването на физическа сила се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В чл. 35 ал. 1 се изменя така:
„(1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице има право да използва физическа сила, само когато това е абсолютно необходимо при задържане на лице в случаите по чл. 34, ал. 1.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 59:
Чл. 59. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице има право да използва физическа сила, само когато това е абсолютно необходимо при задържане на лице в случаите по чл. 58, ал. 1.
(2) Използването на физическа сила се съобразява с конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на правонарушителя.
(3) Използващият физическа сила взема всички мерки за опазване на живота и здравето на лицата, срещу които е насочена.
(4) Използването на физическа сила се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.

Чл. 36. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице има право да използва помощни средства по изключение и само когато не е възможно да се изпълнят трудовите задължения по друг начин.
(2) Помощни средства по смисъла на ал. 1 са: белезници; каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори.
(3) Използването на помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на правонарушителя.
(4) Използващият помощни средства взема всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.
(5) Използването на помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В чл. 36, ал. 1 се изменя така:
„(1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице има право да използва помощни средства по изключение при:
1. задържане на лице в случаите по чл. 34, ал. 1;
2. условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 60:
Чл. 60. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице има право да използва помощни средства по изключение при:
1. задържане на лице в случаите по чл. 58, ал. 1;
2. условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост по смисъла на Наказателния кодекс.
(2) Помощни средства по смисъла на ал. 1 са: белезници; каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори.
(3) Използването на помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на правонарушителя.
(4) Използващият помощни средства взема всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.
(5) Използването на помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.

Чл. 37. Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 61.

Чл. 38. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице може да използва огнестрелно оръжие като крайна мярка при условията на чл. 12 и 13 от Наказателния кодекс.
(2) При използване на оръжие лицето е длъжно да направи всичко възможно да запази живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашава живота и здравето на други лица.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В чл. 38, ал. 1 думите „чл. 12 и 13 от Наказателния кодекс“ се заменят с „неизбежна отбрана и крайна необходимост“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 62:
Чл. 62. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице има право да използва огнестрелно оръжие като крайна мярка при условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост по смисъла на Наказателния кодекс.
(2) При използване на оръжие лицето е длъжно да направи всичко възможно да запази живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашава живота и здравето на други лица.

Чл. 39. (1) За всеки случай на задържане, използване на физическа сила, помощни средства или огнестрелно оръжие се изготвя писмен доклад до ръководителя на охранителната дейност.
(2) Ръководителят незабавно предава екземпляр от доклада по ал. 1 в районното управление на областната дирекция на МВР по местоизвършване на охранителната дейност. При охрана на обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия екземпляр от доклада се предава и на органите на Служба „Военна полиция” към министъра на отбраната.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 63.

Чл. 40. При осъществяване на частна охранителна дейност на лицата от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице се забранява:
1. провокиране към извършване на правонарушения;
2. намеса при уреждане на колективен трудов спор в охранявания обект;
3. възпрепятстване на държавните органи при изпълнение на техните правомощия;
4. извършване на действия, с които се ограничават правата и свободите на гражданите, освен в случаите на този закон;
5. преотстъпване на служебно огнестрелно оръжие, служебна карта, отличителен знак или униформено облекло на друго лице;
6. разгласяване на факти и обстоятелства за охранявания обект, представляващи лични данни или класифицирана информация;
7. използване на служебни животни или на други помощни средства освен посочените в чл. 36, ал. 2;
8. напускане на охранявания обект през работно време;
9. осъществяване на дейността след употреба на алкохол и/или други упойващи или наркотични вещества.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В чл. 40, т. 7 думите „на служебни животни или“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 64:
Чл. 64. При осъществяване на частна охранителна дейност на лицата от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице се забранява:
1. провокиране към извършване на правонарушения;
2. намеса при уреждане на колективен трудов спор в охранявания обект;
3. възпрепятстване на държавните или местните органи при изпълнение на техните правомощия;
4. извършване на действия, с които се ограничават правата и свободите на гражданите, освен в случаите по този закон;
5. преотстъпване на служебно огнестрелно оръжие, служебна карта, отличителен знак или униформено облекло на друго лице;
6. разгласяване на факти и обстоятелства за охранявания обект, представляващи лични данни или класифицирана информация;
7. използване на други помощни средства, освен посочените в чл. 60, ал. 2;
8. напускане на охранявания обект през работно време;
9. осъществяване на дейността след употреба на алкохол и/или други упойващи или наркотични вещества.

Чл. 41. При и по повод изпълнение на трудовите задължения лицата от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б” от Наказателния кодекс.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 65.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В глава трета, Раздел II да се създаде нов чл. 41а:
Чл. 41а. (1) При възникване на бедствия и аварии лицата изпълняващи охранителна дейност на засегнатите територии изпълняват задачи поставени им от длъжностното лице ръководещо спасителните дейности и дейностите по отстраняване на опасностите за населението.
(2) При терористичен акт или заплаха за терористични действия лицата осъществяващи охранителна дейност по предварително съгласуван със съответната областна дирекция на МВР план, конкретен за всеки обект.
(3) При провеждане на антитерористична операция от органите на МВР лицата изпълняващи охранителна дейност на територията на операцията, изпълняват задачите, разпоредени им от ръководителя на операцията.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията предлага да се създаде чл. 66:
Чл. 66. (1) При възникване на бедствия и аварии лицата, извършващи частна охранителна дейност на засегнатите територии, изпълняват задачи, поставени им от длъжностното лице, ръководещо спасителните дейности и дейностите по отстраняване на опасностите за населението.
(2) При терористичен акт или заплаха от терористичен акт лицата, извършващи частна охранителна дейност, действат по предварително съгласуван със съответната областна дирекция на МВР план, конкретен за всеки обект.
(3) При провеждане на антитерористична операция лицата, извършващи частна охранителна дейност в зоната на операцията, действат съгласно чл. 39, ал. 6 от Закона за противодействие на тероризма.

Глава четвърта
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ОРГАНИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта, която става глава пета.

Чл. 42. (1) Към Главна дирекция „Национална полиция” (ГДНП) – МВР, се създава Консултативен съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, наричан по-нататък „съвета”. Той се състои от председател - заместник-директор на ГДНП, и шестима членове - трима упълномощени представители на сдружения на лица, извършващи частна охранителна дейност, с представителност на всяко сдружение не по-малко от 15 на сто от лицензираните субекти, извършващи частна охранителна дейност, и трима служители на дирекцията, определени със заповед на директора на ГДНП.
(2) След определяне на председателя и на членовете за сформирането на съвета се сключва споразумение между ГДНП и сдруженията на лицата, извършващи частна охранителна дейност.
(3) Съветът:
1. приема вътрешни правила за дейността си;
2. обсъжда проблеми, свързани с административното регулиране и административния контрол на частната охранителна дейност, и предлага мерки за разрешаването им;
3. набелязва и предлага конкретни форми за сътрудничество и взаимодействие между полицейските органи и лицата, извършващи частна охранителна дейност, и отчита резултатите от тях.
(4) Съветът се свиква на заседания най-малко веднъж на 3 месеца от неговия председател.
(5) Заседанията на съвета се считат за редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете на съвета. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове.
(6) Председателят определя секретар, който отговаря за организирането на работата на съвета.
(7) Техническото и деловодното обслужване на работата на съвета се извършва от Главна дирекция „Национална полиция”- МВР.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В чл. 42 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение второ се изменя така: „Той се състои от председател – заместник-директор на ГДНП, и членове – трима служители на дирекцията, определени със заповед на директора на ГДНП и по един упълномощен представител на всяко от сдруженията на лица, извършващи частна охранителна дейност.“
2. Алинея 2 отпада.
3. В ал. 5 изречение второ се заличава.
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 67:
Чл. 67. (1) Към Главна дирекция „Национална полиция” – МВР, се създава Консултативен съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, наричан по-нататък „съвета”. Той се състои от председател - заместник-директор на дирекцията, и шестима членове - трима упълномощени представители на сдружения на лица, извършващи частна охранителна дейност, и трима служители на дирекцията, определени със заповед на директора й.
(2) Лица по чл. 2, ал. 2 и 3, които не членуват в сдружения на лица, извършващи частна охранителна дейност, могат да подадат писмено заявление до председателя за участие в заседания на съвета без право на глас по ред, определен с вътрешните правила по ал. 3, т. 1.
(3) Съветът:
1. приема вътрешни правила за дейността си;
2. обсъжда проблеми, свързани с административното регулиране и административния контрол на частната охранителна дейност, и предлага мерки за разрешаването им;
3. предлага конкретни форми за сътрудничество и взаимодействие между полицейските органи и лицата, извършващи частна охранителна дейност, и отчита резултатите от тях.
(4) Съветът се свиква на заседания най-малко веднъж на три месеца от неговия председател.
(5) Заседанията на съвета се считат за редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете на съвета. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове.
(6) Председателят определя секретар, който отговаря за организирането на работата на съвета.
(7) Техническото и деловодното обслужване на работата на съвета се извършва от Главна дирекция „Национална полиция”- МВР.

Чл. 43. (1) Лицата, извършващи частна охранителна дейност, могат да създават сдружения, които:
1. защитават интересите на членовете им и подпомагат дейността им;
2. оказват съдействие на органите на МВР, на Държавна агенция „Национална сигурност” и на Служба „Военна полиция” при министъра на отбраната;
3. сезират контролните органи за констатирани нарушения на този закон;
4. упълномощават свои представители за участие в съвета.
(2) Сдружение на лица, извършващи частна охранителна дейност, писмено заявява вписването си в съвета по чл. 42, ал. 1 в 14-дневен срок от вписване на регистрацията чрез копие или препис от акта за вписване.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В чл. 43 ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 68:
Чл. 68. Лицата, извършващи частна охранителна дейност, могат да създават сдружения, които:
1. защитават интересите на членовете им и подпомагат дейността им;
2. оказват съдействие на органите на МВР, на Държавна агенция „Национална сигурност” и на Служба „Военна полиция” при министъра на отбраната;
3. сезират контролните органи за констатирани нарушения на този закон;
4. упълномощават свои представители за участие в съвета.

Чл. 44. Лицата, осъществяващи частна охранителна дейност, имат право на информация от органите на МВР за криминогенната обстановка в района, на чиято територия се намира охраняваният от тях обект. Информацията се предоставя по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и при спазване на Закона за защита на класифицираната информация.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44, който става чл. 69.

Глава пета
КОНТРОЛ ВЪРХУ ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за глава пета, която става глава шеста и предлага наименованието й да се измени така: „ЕДИНЕН АВТОМАТИЗИРАН ЦЕНТРАЛИЗИРАН РЕГИСТЪР. КОНТРОЛ ВЪРХУ ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ“.

Чл. 45. (1) В МВР се изгражда и поддържа Единен автоматизиран централизиран регистър на лицензите (ЕАЦРЛ) за дейностите по този закон.
(2) В регистъра по ал. 1 се въвеждат и обработват данни за:
1. издадените лицензи, отказите за издаването им и отнетите лицензи;
2. едноличния търговец или на юридическото лице;
3. физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, за членовете на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, за други лица, оправомощени да управляват и да представляват едноличния търговец или юридическото лице;
4. средствата, използвани при осъществяване на охраната (МПС, оръжие и други);
5. подадените декларации по чл. 22, ал. 1;
6. охраняваните обекти;
7. имената, ЕГН, постоянен адрес, номера и датата на трудовия договор/заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на служителите от охранителния състав на търговеца или юридическото лице;
8. писмените уведомления за поети и снети от охрана обекти;
9. писмените уведомления за сключени трудови договори и за прекратени трудови правоотношения;
10. наложените административни наказания по този закон;
11. наложените принудителни административни мерки по този закон.
(3) Информацията от ЕАЦРЛ се събира, обработва, съхранява и предоставя по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и може да се използва само за осъществяване на контрол по този закон и за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления.
(4) За издадените и отнетите лицензи, за отказите за издаване на лицензи за извършване на частна охранителна дейност, както и за сдруженията, заявили вписването си по реда на този закон, се създава публичен регистър, който се обявява на интернет страницата на Главна дирекция „Национална полиция”- МВР, съгласно Закона за електронното управление.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 70:
Чл. 70. (1) В Министерството на вътрешните работи се изгражда и поддържа Единен автоматизиран централизиран регистър на лицензите за дейностите по този закон.
(2) В регистъра по ал. 1 се въвеждат и обработват данни за:
1. издадените лицензи, отказите за издаването им и отнетите лицензи;
2. едноличния търговец или юридическото лице;
3. физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, за членовете на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, за други лица, оправомощени да управляват и да представляват едноличния търговец или юридическото лице;
4. средствата, използвани при осъществяване на охраната (превозни средства, оръжие и други);
5. подадените декларации по чл. 46, ал. 1;
6. охраняваните обекти;
7. имената, ЕГН, постоянен адрес, номера и датата на трудовия договор/заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на служителите от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице;
8. писмените уведомления за поети и снети от охрана обекти;
9. писмените уведомления за сключени и прекратени трудови договори;
10. наложените административни наказания по този закон;
11. наложените принудителни административни мерки по този закон.
(3) Информацията от регистъра по ал. 1 се събира, обработва, съхранява и предоставя по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и може да се използва само за осъществяване на контрол по този закон и за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления.
(4) За издадените и отнетите лицензи за извършване на частна охранителна дейност, както и за отказите за издаването им се създава публичен регистър, който се обявява на интернет страницата на Главна дирекция „Национална полиция”- МВР, съгласно Закона за електронното управление.

Чл. 46. (1) Контролът върху дейностите по този закон се извършва от полицейски органи от Главна дирекция „Национална полиция”- МВР, и от областните дирекции на МВР, определени със заповед на съответния директор.
(2) Контролните органи по ал. 1:
1. изискват информация и документи, а при необходимост -
и заверени копия от тях, както и достъп до всякаква друга документация, свързана с дейностите по чл. 5, ал. 1;
2. имат право на достъп до охраняваните обекти, включително до обектите, които са частна собственост, при спазване разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи и Наказателно-процесуалния кодекс;
3. имат право на достъп до данните, обработвани и съхранявани във водените регистри „Видеонаблюдение”;
4. дават задължителни предписания за привеждане на охранителната дейност в съответствие с изискванията на закона.
(3) Освен в предвидените от този закон случаи контролните органи са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща търговска тайна на проверяваните от тях лица.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 71:
Чл. 71. (1) Контролът върху дейностите по този закон се извършва от полицейски органи от Главна дирекция „Национална полиция”- МВР, и от областните дирекции на МВР, определени със заповед на съответния директор.
(2) Контролните органи по ал. 1:
1. изискват информация и документи, а при необходимост -
и заверени копия от тях, както и достъп до всякаква друга документация, свързана с дейностите по чл. 5, ал. 1;
2. имат право на достъп до охраняваните обекти, включително до обектите, които са частна собственост, при спазване разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи и Наказателно-процесуалния кодекс;
3. имат право на достъп до данните, обработвани и съхранявани във водените регистри „Видеонаблюдение”;
4. дават писмени разпореждания със задължителни предписания за привеждане на охранителната дейност в съответствие с изискванията на закона.
(3) Разпореждането по ал. 2, т. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Освен в предвидените от този закон случаи контролните органи са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща търговска тайна на проверяваните от тях лица.


Глава шеста
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за глава шеста, която става глава седма.

Чл. 47. (1) Който извършва дейност по чл. 5, ал. 1 без лиценз, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., а на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 10 000 до 20 000 лв., а имуществената санкция - в размер от
50 000 до 100 000 лв.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 72:
Чл. 72. (1) Който извършва дейност по чл. 5, ал. 1 без лиценз или удостоверение, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., а на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 10 000 до 20 000 лв., а имуществената санкция - в размер от 50 000 до 100 000 лв.

Чл. 48. На едноличен търговец или на юридическо лице, който/което не изпълни задължението си по чл. 22, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 73, като в него думите „чл. 22“ се заменят с „чл. 46“.

Чл. 49. (1) На юридическо лице или едноличен търговец, което/който използва за осъществяване на охранителна дейност лице, с което не е сключило трудов договор или е сключило такъв в нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер
1000 лв. за всяко отделно нарушение.
(2) На юридическо лице или едноличен търговец, което/който е сключило/сключил трудов договор с лице от охранителния си състав, без да отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв. за всяко отделно нарушение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 74, като в ал. 1 думите „чл. 26, ал. 1“ се заменят с „чл. 50, ал. 1 и 2“, а в ал. 2 думите „чл. 26, ал. 2“ се заменят с „чл. 50, ал. 3 и 4“.

Чл. 50. (1) Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или юридическо лице, или друго, оправомощено да управлява и представлява лице, допуснало лице от охранителния състав да осъществява дейност без професионална квалификация, удостоверена по реда на чл. 26, ал. 3, т. 8, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.
(2) Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или юридическо лице, или друго, оправомощено да управлява и представлява лице, което преди сключването на трудов договор с лице от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице не е изискало да му бъдат представени документите по чл. 26, ал. 3, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 75:
Чл. 75. (1) Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което е допуснало лице от охранителния състав да осъществява дейност без професионална квалификация или без успешно преминат курс, удостоверени съгласно чл. 50, ал. 5, т. 7, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.
(2) Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което преди сключването на трудов договор с лице от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице не изпълни задължението си по чл. 50, ал. 5, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл. 51. Лице по чл. 26, ал. 2, което не изпълни задължение по чл. 27, ал. 1 и/или ал. 2, и/или чл. 28, ал. 3, 4 или 5, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 76:
Чл. 76. Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което не изпълни задължение по чл. 51, ал. 1-3, чл. 52, ал. 3-5 и ал. 7 или по чл. 54, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл. 52. За неизпълнение на задължение по чл. 27, ал. 3 и/или чл. 28, ал. 7 физическото лице се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 52 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 76.

Чл. 53. На юридическо лице или едноличен търговец, нарушили забрана по чл. 29, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 1000 лв. до 5000 лв. за всяко отделно нарушение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 77:
Чл. 77. Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което наруши забрана по чл. 53, се наказва с глоба от 1000 лв. до 5000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл. 54. За неизпълнение на задължение по чл. 30, ал. 1 и/или ал. 2, и/или чл. 32, ал. 6 и/или ал. 7 физическото лице се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 78:
Чл. 78. Ръководител или изпълнител, който не изпълни задължение по чл. 56, ал. 6 или 7 се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл. 55. Физическо лице, нарушило забрана по чл. 40, се наказва с глоба от 500 лв. до 2000 лв. за всяко отделно нарушение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 79:
Чл. 79. Който наруши забрана по чл. 64, се наказва с глоба от 500 лв. до 2000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл. 56. Физическо лице, което не осигури достъп по чл. 46, ал. 2, т. 1-3 на контролните органи, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 80:
Чл. 80. Който не осигури достъп по чл. 71, ал. 2, т. 1-3 на контролните органи, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

Чл. 57. За неизпълнение на задължителни предписания на контролните органи по този закон физическото лице се наказва с глоба от
100 до 1000 лв., а на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 81.

Чл. 58. За неизпълнение на друго задължение, произтичащо от този закон и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи частната охранителна дейност, се налага административно наказание глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 200 до 500 лв. за всяко отделно нарушение, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 82:
Чл. 82. За неизпълнение на друго задължение, произтичащо от този закон и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи частната охранителна дейност, физическото лице се наказва с глоба, съответно на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция, в размер от 200 до 500 лв. за всяко отделно нарушение, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 59. (1) Нарушенията се констатират с актове, съставени от контролните органи по този закон.
(2) Въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 83.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Ръководител на охранителната дейност” е служител по трудово правоотношение с работодателя – едноличен търговец или юридическо лице, на когото/което писмено е възложено да организира, ръководи и контролира охранителна дейност на своя работодател.
2. „Охраняван обект” е физическо лице при лична охрана; движимо или недвижимо имущество - при охрана или самоохрана на имуществото на физически или юридически лица; недвижим имот и намиращото се в него движимо имущество - при сигнално-охранителна дейност; физическите лица и имуществото в питейно или развлекателно заведение, дискотека, игрална или компютърна зала - при охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали; пътното превозно средство и намиращите се в него ценности - при охрана на ценни пратки или товари; отделното населено място, обособено като самостоятелна урбанизирана територия - при охрана на урбанизирани територии; конкретното мероприятие - при охрана на мероприятие.
3. „Видеонаблюдение” е техническа форма на обработка и съхранение в предвидения в този закон срок на лични данни, извършвани при спазване разпоредбите на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и на този закон, свързани с изискванията при обработката на лични данни съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, включваща заснемане на лица в охраняван обект и запис на получените данни.
4. „Сигнално-охранителни известителни системи” са алармени системи против проникване и нападение, включващи централни или местни пултове, контролни панели, датчици, средства за сигнализация и устройства за предаване на сигнали на разстояние, които подават сигнал при евентуален опит да бъдат преодолени или разрушени физическите бариери от системи за физическа защита или при нападение на даден обект.
5. „Урбанизирана територия” е селищната територия, обхваната от границите на населеното място или селищното образувание (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.
6. „Мониторен контрол” е ограничена форма на видеонаблюдение - наблюдение с технически средства на охранявания обект, без възможност за запис на получените данни.
7. „Мобилен охранителен патрул” е едно или повече лица – изпълнители на охранителната дейност, които изпълняват задълженията си чрез придвижване от и до определен пункт – пеша и/или чрез моторно превозно средство.
8. „Системно” е извършването на три или повече нарушения в продължение на една година, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган.
9. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
В § 1 от допълнителните разпоредби:
1. В т. 2 думите „или самоохрана“ се заличават.
2. Да се създаде нова т. 10:
„10. „Селскостопанско имущество“ е имуществото по чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.
Комисията подкрепя предложението по т. 2, а предложението по т. 1 е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Ръководител на охранителната дейност” е служител по трудово правоотношение с работодателя – едноличен търговец или юридическо лице, на който писмено е възложено да организира, ръководи и контролира охранителна дейност на своя работодател.
2. „Охраняван обект” е физическо лице при лична охрана; движимо или недвижимо имущество - при охрана или самоохрана на имуществото на физически или юридически лица; недвижим имот и намиращото се в него движимо имущество - при сигнално-охранителна дейност; физическите лица и имуществото в питейно или развлекателно заведение, дискотека, игрална или компютърна зала - при охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали; пътното превозно средство и намиращите се в него ценности - при охрана при транспортиране на ценни пратки или товари; отделното населено място, обособено като самостоятелна урбанизирана територия - при охрана на урбанизирани територии; конкретното мероприятие - при охрана на мероприятие; селскостопанското имущество – при охрана на селскостопанско имущество.
3. „Видеонаблюдение” е техническа форма на обработка и съхранение в предвидения в закона срок на лични данни, извършвани при спазване разпоредбите на Закона за защита на личните данни и на този закон, свързани с изискванията при обработката на лични данни съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, включваща заснемане на лица в охраняван обект и запис на получените данни.
4. „Сигнално-охранителни известителни системи” са алармени системи против проникване и нападение, включващи централни или местни пултове, контролни панели, датчици, средства за сигнализация и устройства за предаване на сигнали на разстояние, които подават сигнал при опит да бъдат преодолени или разрушени физическите бариери от системи за физическа защита или при нападение на даден обект.
5. „Урбанизирана територия” е селищната територия, обхваната от границите на населеното място или селищното образувание (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.
6. „Мониторен контрол” е ограничена форма на видеонаблюдение - наблюдение с технически средства на охранявания обект, без възможност за запис на получените данни.
7. „Системно” е извършването на три или повече нарушения в продължение на една година, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган.
8. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
9. „Селскостопанско имущество“ е имуществото по чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.

§ 2. Министерството на вътрешните работи осигурява възможност за приемане на документите по чл. 17, чл. 22, ал. 1, чл. 27, ал. 1 и 2 и чл. 28, ал. 3, 4 и 5 в електронна форма при условията и по реда на Закона за електронното управление.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
§ 2. Министерството на вътрешните работи осигурява възможност за приемане на документите по чл. 41, чл. 46, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и 2 и чл. 52, ал. 3, 4 и 5 в електронна форма при условията и по реда на Закона за електронното управление.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

§ 3. Отменя се Законът за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. 15 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 35, 59 и 73 от 2010 г., бр. 43 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г. и бр. 48 от 2016 г.).
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

§ 4. (1) Търговецът може да извършва дейности по чл. 5, ал. 1, т. 3, 5 и 6 с издаден лиценз по чл. 5, ал. 1, т. 2 „охрана на имуществото на физически или юридически лица” от отменения Закон за частната охранителна дейност, ако в шестмесечен срок от влизането в сила на закона заяви пред органа по чл. 16, че извършва тези дейности и удостовери, че изпълнява минималните изисквания за сигурност и безопасност за тях, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4.
(2) Удостовереният по ал. 1 вид дейност се вписва в допълнение към притежавания лиценз по реда на чл. 22.

Предложение от н.п. Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
В § 4, ал. 1 думите „с наредбата по чл. 5, ал. 4" се заменят с „в правилника за прилагане на закона".
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
§ 4. (1) Издадените до влизането в сила на този закон лицензи за извършване на частна охранителна дейност, включително лицензите за извършване на самоохрана, издадени на лица по чл. 2, ал. 3, запазват действието си.
(2) Лице с издаден лиценз по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3-5 от отменения Закон за частната охранителна дейност (ДВ бр. 15 от 2004 г.) в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон удостоверява, че извършваната от него частна охранителна дейност отговаря на минималните изисквания, предвидени в глава втора.
(3) Когато лицензът по чл. 5, ал. 1, т. 4 от отменения Закон за частната охранителна дейност (ДВ бр. 15 от 2004 г.) е издаден на лице, извън посочените в чл. 2, ал. 3, се прилага § 5.
(4) Лице с издаден лиценз по чл. 5, ал. 1, т. 2 от отменения Закон за частната охранителна дейност (ДВ бр. 15 от 2004 г.), може да извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3, 5 и 6, ако в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон подаде заявление до органа по чл. 40, че извършва такава дейност и удостовери, че тя отговаря на минималните изисквания за извършването й, предвидени в глава втора.
(5) Редът за подаването на заявление по ал. 4 и удостоверяването по ал. 2 и 4 се определя с наредбата по чл. 2, ал. 4.
(6) Дейността по ал. 4, заявена и удостоверена съгласно ал. 5 се вписва в допълнение към притежавания лиценз по реда на чл. 46.

§ 5. (1) Издадените по реда на отменения Закон за частната охранителна дейност лицензи за извършване на частна охранителна дейност запазват действието си.
(2) Юридическо лице с нестопанска цел с издаден лиценз по чл. 5, ал. 1, т. 5 „самоохрана на имущество на търговци или юридически лица” от отменения Закон за частната охранителна дейност, пререгистрирано съгласно § 25, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 74 от 2016 г.), подава декларация по реда и в сроковете по чл. 22 за вписване на променените данни в допълнение към притежавания лиценз.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.

Комисията предлага да се създаде нови § 5 и 6:
§ 5. Издадените до влизането в сила на този закон лицензи за извършване на самоохрана на лица, извън тези по чл. 2, ал. 3, прекратяват действието си в едногодишен срок от влизането му в сила.

§ 6. За лицата, извършващи частна охранителна дейност, със сключени към датата на влизане в сила на този закон трудови договори, не се прилагат изискванията на чл. 50 относно образованието и професионалната квалификация.

§ 6. Министърът на вътрешните работи в двумесечен срок от влизането в сила на закона издава наредбите по чл. 2, ал. 4 и чл. 5, ал. 4.

Предложение от н.п. Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
§ 6 - отпада.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.

§ 7. В Министерството на вътрешните работи се изгражда и поддържа Единният автоматизиран централизиран регистър на лицензите по чл. 45, ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
§ 8. Единният автоматизиран централизиран регистър на лицензите по чл. 70, ал. 1 се изгражда в срок до една година от влизането в сила на този закон.

§ 8. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения Закон за частната охранителна дейност, се прилагат до издаването на съответните нови актове, доколкото не противоречат на този закон.

Предложение от н.п. Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
§ 8 - отпада.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.

§ 9. Неприключените производства по издаване или отнемане на лиценз до влизането в сила на закона се довършват по досегашния ред.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
§ 10. Неприключените до влизането в сила на този закон производства по издаване или отнемане на лиценз, с изключение на производствата, свързани с лиценз за извършване на самоохрана на лица, извън тези по чл. 2, ал. 3, се довършват по досегашния ред.

§ 10. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г., бр. 44 и 73 от 2012 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 14, 56, 79, 94 и 95 от 2015 г. и бр. 47, 81 и 103 от 2016 г.) навсякъде думите „чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност“ се заменят с „чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частната охранителна дейност“.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
§ 10 се изменя така:
„§ 10. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г., бр. 44 и 73 от 2012 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 14, 56, 79, 94 и 95 от 2015 г. и бр. 47, 81 и 103 от 2016 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 17, ал. 1, т. 10 думите „когато охраната на производствените обекти ще се осъществява от служители на лицето по чл. 13, ал. 1, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заличават.
2. В чл. 37, т. 4 думите „когато охраната на търговските обекти и/или складовете ще се осъществява от служители на лицето по чл. 35, ал. 1, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заличават.
3. В чл. 49, ал. 5 изречение второ се заличава.
4. В чл. 62, т. 5 думите „когато охраната на складовете ще се осъществява от служители на лицето, получило разрешение за придобиване, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заличават.
5. В чл. 79, ал. 2, т. 4 думите „когато охраната на складовете ще се осъществява от служители на лицето по ал. 1, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заличават.
6. В чл. 101, т. 2 думите „когато доставката ще се охранява от служители на лицето по чл. 99, ал. 1, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заличават.
7. В чл. 112, ал. 2, т. 4 думите „когато доставката ще се охранява от служители на лицето по ал. 1, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заличават.
8. В чл. 121, ал. 2, т. 8 думите „когато доставката ще се охранява от служители на лицето по ал. 1, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заличават.
9. В чл. 128, ал. 2, т. 4 думите „когато товарът ще се охранява от служители на лицето по ал. 1, се представя копие на документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заличават.
10. В чл. 135, т. 3 думите „когато охраната на обектите за ремонт ще се осъществява от служители на лицето по чл. 133, ал. 1, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заличават.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.

§ 11. В Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.) навсякъде думите „чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност“ се заменят с „чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частната охранителна дейност“.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
§ 11 се изменя така:
„§ 11. В Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване (ДВ, бр. 95 от 2015 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 11, ал. 1, т. 10 думите „когато охраната на площадките и обектите ще се осъществява от служители на лицето по чл. 8, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заличават.
2. В чл. 19, т. 2 думите „когато доставката ще се охранява от служители на лицето по чл. 8, се представя копие от документ, удостоверяващ правото да се извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност, издаден на лицето по реда на Закона за частната охранителна дейност“ се заличават.“
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.

§ 12. В Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (обн., ДВ, бр. 96 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 82 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 19, 50 и 88 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г. и бр. 53 от 2014 г.), в чл. 9, ал. 5 след думите „провеждане на спортни мероприятия“ се поставя точка и текстът докрая се заличава.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
§ 13. В Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (обн., ДВ, бр. 96 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 80 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 19, 50 и 88 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г. и бр. 53 от 2014 г.) в чл. 9, ал. 5 думите „по реда на чл. 28 от Закона за частната охранителна дейност“ се заличават.

Предложение от н.п. Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев:
Създава се нов § 12а:
„§ 12а. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г., бр. 81, 97, 98 и 103 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; изм. с Решение № 4 на КС на РБ от 16.03.2017 г. - бр. 26 от 2017 г. и бр. 58 от 2017 г.) в чл. 93, т. 2 се отменя.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага да се създаде § 14:
§ 14. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г., бр. 81, 97, 98 и 103 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; изм. с Решение № 4 на КС на РБ от 16.03.2017 г. - бр. 26 от 2017 г. и бр. 58 от 2017 г.) в чл. 93 т. 2 се отменя.

Предложение от н.п. Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
Създава се § 12а:
,,§ 12а. (1) В срок до 2 месеца от влизането в сила на закона Министерски съвет приема правилника за прилагането му.
(2) Подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането и въз основа на отменения Закон за частната охранителна дейност, се прилагат до приемането на правилника по ал. 1, доколкото не противоречат на този закон."
Комисията не подкрепя предложението.

§ 13. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15.

Комисията предлага да се създаде § 16:
§ 16. Законът влиза в сила два месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на чл. 2, ал. 4 и чл. 5, ал. 4, които влизат в сила от деня на обнародването му.



Приложение
към чл. 17, ал. 1



ДО
ДИРЕКТОРА НА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
“НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ”
ГР. СОФИЯ

ЧРЕЗ: ДИРЕКТОРА НА
СДВР/ОДМВР - .......................



ЗАЯВЛЕНИЕ

От ............................................................................................................., управляващ
.........................................................................................................................................,
(точно и пълно наименование на търговеца/юридическото лице)
ЕИК / БУЛСТАТ: ........................................., със седалище и адрес на управление:
……………...........................................................................................................................,
адрес за кореспонденция: ...........................................................................................
.........................................................................................................................................,
тел.: ......................................... GSM .............................................



УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,


Моля да ни бъде издаден лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. .............................. от Закона за частната охранителна дейност, за територията на .........................................................................................
.........................................................................................................................................
(посочва се териториалният обхват, на който ще се осъществява дейността – съответната област или цялата страна)

Прилагам необходимите документи за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 17, ал. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност.



Дата: ................... С уважение:
Гр. ....................... /............................../

Комисията подкрепя текста на вносителя за приложението, като в него навсякъде думите „чл. 17“ се заменят с „чл. 41“.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД:

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ