ДОКЛАД
853-06-17/13.09.2018 г.

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни № 802-01-27 , внесен от Министерски съвет на 18.07.2018 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПОВЪТРЕШНА СИГУРНОСТИ ОБЩЕСТВЕН РЕД


Д О К Л А Д

ОТНОСНО:Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни № 802-01-27 , внесен от Министерски съвет на 18.07.2018 г.
На свое заседание, проведено на 12.09.2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни № 802-01-27 , внесен от Министерски съвет на 18.07.2018 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на вътрешните работи заместник - министър Красимир Ципов и Мария Рангелова – длъжностно лице по защита на личните данни в МВР. От Комисията за защита на личните данни присъства Венцислав Караджов – председател и Десислава Тошкова – Николова – главен секретар.
От името на вносителите законопроектът бе представен от Красимир Ципов. В изложението си вносителят отбеляза, че основната непосредствена цел на предлаганите изменения и допълнения в Закона за защита на личните данни е да осигури защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, както и въвеждането в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. По този начин се гарантира постигането и на следните стратегически цели:

• Да се повиши ефективността на прилагането на основното право на защита на личните данни в Република България (чл. 8 от Харта на основните права на Европейския съюз и чл. 16 от Договора за функционирането на Европейския Съюз) и да се гарантира, че физическите лица имат контрол върху своите данни;
• Да се постигне всеобхватна и задълбочена синхронизация на националната правна рамка с европейското законодателство за защита на личните данни;
• Да се гарантира съгласуваността на правната рамка на национално ниво в областта на защитата на данните;
• Да се намали административната тежест за администраторите на лични данни;
• Да се усъвършенстват специалните правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, като се отчита специфичният характер на тези дейности;
• Да се осигури свободното движение на лични данни между държавите членки на ЕС, при което се обезпечава хомогенно и високо ниво на защита на личните данни на физическите лица и улесняването на обмена на лични данни между компетентните органи на държавите членки.

Целите, които си поставя нормативната промяна напълно съответстват на действащата стратегическа рамка. Тези цели са заложени и в приетата през 2017 г. Стратегия на Комисията за защита на личните данни(КЗЛД) за развитие в областта на защитата на личните данни (Хоризонт 2022). От своя страна стратегията е съобразена с Националната програма за развитие: България 2020 и Стратегията за развитие на държавната администрация (2014 – 2020), като по този начин се осигурява съответствие с националната стратегическа рамка, която е с надсекторен обхват.

Със законопроекта се разширяват значително задачите и правомощията на Комисията за защита на личните данни, като единствен надзорен орган в Република България, отговорен за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и улесняването на свободното движение на личните данни в рамките на Европейския съюз, включително правомощия за разследване, корективни правомощия, правомощия за даване на разрешения и становища, както и поддържане на нови публични и непублични регистри.

Комисията за защита на личните данни се определя и като орган, компетентен да акредитира сертифициращи органи в областта на защитата на личните данни.

С проекта на закон се регламентират, както въпросите, по които е оставена свобода на държавите членки, така и въпросите, които изискват изрично въвеждане на законодателни мерки на национално ниво с цел осигуряване изпълнението на новия законодателен пакет в областта на защитата на личните данни. Кодифицирането на материята, свързана със защитата на личните данни, гарантира правна сигурност за администраторите на лични данни, обработващите и субектите на данни и ще доведе до облекчено правоприлагане поради опростяване на регулаторната рамка.
Регламентът значително разширява досегашния понятиен апарат в областта на защитата на личните данни. С предлаганите законодателни промени използваната терминология се актуализира в съответствие с Регламент 2016/679 и Директива 2016/680.

Комисията ще поддържа регистър на администраторите, които са определили длъжностни лица по защита на данните, регистър на акредитираните сертифициращи органи и регистър на кодексите за поведение.

Законопроектът предлага по-детайлно регламентиране на отделни групи обществени отношения, като упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, обработване на лични данни в контекста на трудови/служебни правоотношения, законово регламентиране в специални закони на публичния достъп до ЕГН.

С проекта на закон се регламентират и случаите на пряко предлагане на услуги на информационното общество. Когато субектът на данните е лице под 14 години, обработването е законосъобразно само ако съгласието е дадено от упражняващия родителски права родител или от настойника на субекта на данните.

С оглед на голямото разнообразие на материята, уредена с Общия регламент, съответно със Закона за защита на личните данни, в предложените промени е предвидена законодателна делегация за приемане на подзаконови актове, като наредба в областта на сертифицирането, както и ненормативни документи, като например минималните изисквания при систематично мащабно видеонаблюдение на публично достъпни зони, както и по отношение на автоматизираното вземане на индивидуални решения, включително профилиране.

За разлика от досегашната уредба, със законопроекта се унифицират разпоредбите за защита на личните данни на национално ниво и при международния обмен в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. По този начин се осигуряват хомогенно и високо ниво на защита на личните данни и улесняване на обмена на информация с компетентните органи на другите държави - членки на ЕС, което има решаващо значение за ефективното осъществяване на това сътрудничество.

Тъй като Общият регламент относно защитата на данните и Директива (ЕС) 2016/680 не се прилагат за обработването на лични данни в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на ЕС, законопроектът съдържа изрична разпоредба, че доколкото в специален закон не е предвидено друго, Законът за защита на личните данни не се прилага за обработването на лични данни за целите на отбраната на страната и националната сигурност.

В законопроекта са разписани подробни дефиниции на ключовите понятия в областта на личните данни, принципите, свързани с обработването на лични данни, правомощията на администратора и обработващия данните, условията за обработване на специални категории лични данни, условията за трансграничния обмен на данни както на ниво ЕС, така и с трети страни или международни организации, правата на субекта на данни и средствата за правна защита на засегнато лице, мерките за сигурност на личните данни и др.

В съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 във връзка с чл. 20,
ал. 2 от Закона за нормативните актове е извършена предварителна оценка на въздействието на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.

В съответствие с чл. 26, ал. 2 и 4 от Закона за нормативните актове по законопроекта са проведени обществени консултации с гражданите и юридическите лица.
Господин Караджов подчерта, че със Законопроекта ще се облекчи правоприлагането, поради опростяване на регулаторната рамка и свеждането и до един закон. Предлага се изменение на норми, които не са в съответствие с философията и духа на общия регламент. Въведени са норми, които в съответствие с Директивата в областта на „Полиция и вътрешен ред”. Регламентирани са и хипотезите за обработване на лични данни за целите на архивирането в обществен интерес. Проведени са над 80 срещи с повече от 5 хиляди заинтересовани страни. Относно правоприлагането предложи да се обърне внимание на обучението в сектора.

В Комисията са получени и становища от Камарата на автомобилните превозвачи в България, от "ЕВН България" ЕАД, от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници , от Българската асоциация на управляващите дружества и от Национално сдружение на общините в Република България с бележки и коментари, както и с предложения за по-детайлна регламентация и дефиниция на част от предложените текстове в законопроекта.

В хода на разискванията господин Цветанов предложи да бъдат разгледани и обсъдени в работна група постъпилите становища, с участие и на експерти и представители на вносителите и ако е необходимо да се прецизират предложените текстове от законопроекта.

Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 17 гласа „за”, 0 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни № 802-01-27 , внесен от Министерски съвет на 18 юли 2018 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА
СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД:


ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ