Д О К Л А Д
№953-06-3/14.02.2019 г.


ОТНОСНО: Указ № 20 на Президента на Република България, постъпил на 05.02.2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от Народното събрание на 24 януари 2019 г. и мотивите към указа.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД


Д О К Л А Д

ОТНОСНО: Указ № 20 на Президента на Република България, постъпил на 05.02.2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от Народното събрание на 24 януари 2019 г. и мотивите към указа.
На свое заседание, проведено на 13.02.2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди Указ № 20 на Президента на Република България, постъпил на 05.02.2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от Народното събрание на 24 януари 2019 г. и мотивите към указа.
На заседанието присъстваха: от Администрация на Президента на Република България – проф. Емилия Друмева – секретар по правни въпроси и г-н Благой Дешев– главен експерт по правни въпроси; от Министерство на вътрешните работи – г-н Красимир Ципов – заместник-министър; от Комисията за защита на личните данни г-н Венцислав Караджов – председател и г-жа Десислава Тошкова – главен секретар;
На заседанието присъстваха също: от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – Анна Танова – изпълнителен директор, Ева Петрова - юрист на АБРО, Господин Йовчев - директор „Правни и бизнес отношения" на „БТВ Медиа Груп" ЕАД, Гергана Рядкова - юрист на „БТВ Медиа Груп" ЕАД, Петя Димова - старши юрист „Нова Броудкастинг Груп" АД и Мила Димитрова - длъжностно лице по защита на данните „Нова Броудкастинг Груп" АД; от Асоциацията на професионалните фотографи – Лилия Йотова – председател и адв. Емил Георгиев; от Асоциацията на европейските журналисти – България – Ирина Недева, Иван Радев и Симона Здравчева Велева
Проф. Емилия Друмева запозна членовете на Комисията с Указа на Президента на Република България и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 26 относно чл. 25з, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет на 24 януари 2019 г.
В мотивите си Президентът посочва, че Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година (Регламентът) в част от разпоредбите си притежава черти на директива и всяка от държавите членки е длъжна да предприеме действия за реализирането на заложените в тези разпоредби цели. Така чл. 85, пар. 1 от Регламента предвижда държавите членки да помиряват със закон правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, включително при обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.
Президентът сочи, че основното положение в чл. 85, пар. 1 от Регламента относно желаното помиряване на двете права е възпроизведено в чл. 25з, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗИД ЗЗЛД), но в ал. 2 на чл. 25з законодателят е приложил специфичен подход, като е предвидил 10 точки критерии, по които журналист, научен работник и писател в своята работа следва да преценява и евентуално да доказва дали и доколко е постигнат балансът между свободата на изразяване и информация, от една страна, и защитата на личните данни, от друга.
Президентът изразява несъгласието си с така предвидените критерии в приетия закон. Според него търсеният баланс не е постигнат от законодателя, тъй като стремежът да се даде готова абстрактна формула за балансирана преценка не помирява, а генерира допълнително напрежение между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация. Президентът също твърди, че възприетият законодателен подход с изброяване на критериите по чл. 25з, ал. 2, от които т. 10 обезсмисля посочването на предходните, не постига предписаното съгласуване между двете конкуриращи се основни права, като несъразмерно ограничава упражняването на свободата на изразяване и информация. Според него изискването да се изпълняват написаните в 10-те точки критерии, дори и поотделно, представлява ограничение, което засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл.
Председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов изрази становище, че правото на защита на личните данни и правото на свобода на изразяване и на информация са основни права, но не са абсолютни. За да се избегне колизията между тях и да се осигури баланс между двете, са предложени критерии, въз основа на които да се прави обективна преценка за всеки конкретен случай. Посочването на критериите, по които се постига баланса, като неизчерпателен списък, е правилният и единственият начин да се гарантира максимална прозрачност, единно тълкуване и прилагане и устойчивост, които са основната гаранция срещу субективизъм при извършването на преценката за баланса. Г-н Караджов добави, че когато, се преценява предложеният баланс следва да се прецени цялостният контекст и режим на прилагане на едното право спрямо другото, а не да се отделя и тълкува само една част от нормата без да се отчита цялото. Оспорваната в мотивите норма е част от цялостно предложение за обработване на лични данни от медиите, а не самостоятелна норма. Той отбеляза също, че предложеният в закона режим за обработване на лични данни за целите на упражняване свободата на изразяване и информация, включително при обработването за журналистически цели освобождава медиите, фотографите и хората на изкуството от задължението да събират, анализират и последващо обработват лични данни от необходимостта да търсят правно основание съгласно Регламента. Всяка информация, която представлява лични данни ще може да се събира и анализира, безпроблемно и неограничено. Адресатите на тази нормата са освободени и от административната тежест да водят регистри, да извършват оценка на риска при обработване на събраните лични данни, да отговарят на искания на субектите на данни за вида и обема лични данни, които са събрали за тях, да проверяват дали са коректни и на кого смятат да ги разкриват и за какви цели ще ги използват. Те също могат да коригират или изтриват събраните или публикувани лични данни по тяхна лична преценка и не съществува правен механизъм, който да ги задържи да го направят, както и да събират дори лични данни за деца, без да търсят съгласието на родителя, настойника или попечителя. Венцислав Караджов добави също, че в мотивите за наложеното вето е посочено, че приложението на двете права трябва да е балансирано. Това е така, но някой трябва да прави преценка за този баланс. Преценката се прави на 3 отделни етапа от различни субекти. Първият етап е преди публикуването на информацията, представляваща лични данни. На този етап единственият възможен субект е медията или съответният журналист, в качеството им на администратор. Никой друг не знае с каква информация разполага медията и каква част от нея представлява лични данни. Вторият етап е при разглеждане на подаден сигнал или жалба до КЗЛД и третият е при оспорване на решението на КЗЛД пред съда. Обективната преценка за прилагането на едно от двете права трябва да става по обективни критерии на всеки един от тези етапи, по еднакви критерии и от всички субекти, които имат отношение, а именно журналисти, медии, надзорен орган, съд. Г-н Караджов подчерта, че последният критерии посочен в т. 10 е въведен с цел гарантиране на свободата на изразяване при отчитане на спецификата на конкретния случай с оглед многообразието от хипотези на журналистическа дейност и динамиката на обществения интерес. В заключение г-н Караджов отбеляза, че критериите представляват утвърдена практика на съда в Страсбург по защита на човешките права и постоянната практика по разглеждане на жалби пред КЗЛД и тези критерии се прилагат доколкото са приложими спрямо конкретния казус. Те не са контролен лист, а принципни правила и обективни насоки, по които се преценява баланса между правата във всеки отделен случай.
Г-н Красимир Ципов отбеляза, че Министерството на вътрешните работи счита, че законодателят е осигурил необходимата нормативна среда за постигане на баланс между посочените основни права. Поради тази причина Министерството подкрепя така приетата разпоредба.
В дискусията взеха участие народните представители Маноил Манев, Валентин Радев, Диана Саватева и Цветан Цветанов.
Народният представител Валентин Радев изрази мнение в подкрепа на приетата разпоредба.
Народният представител Маноил Манев отбеляза, че 10-те критерии предвидени в ЗИД ЗЗЛД са в защита на работата на журналиста. Това се отнася най-вече за адресатите на нормата, които работят на терен. Ако я няма приетата норма журналистите ще бъдат засегнати от много други критерии.
Това мнение сподели и г-жа Диана Саватева и сподели, че в практиката си като журналист многократно е изпадала в ситуация да търси този баланс, без действието на какъвто и да е регламент и на каквато и да е норма. Тя добави, че това е баланс, който трябва да търси всеки един журналист, който се отнася към професията си като към призвание.
По отношение на аргументите на Президента, г-н Цветанов посочи, че защитата на личните данни е ценност на демократичните общества, така както и свободата на изразяване и свободата на словото. Защитата и на двете категории се свързва с правата на свободните хора. В Декларацията за правата на човека и гражданина свободата се определя като възможност човек да прави това, което не нанася вреда или щета на друг човек. Това е балансът на правото на свобода и правото на защита на личните данни, което законодателят е длъжен да закрепи и защити. Г-н Цветанов посочи, че съгласно Решение № 4 от 2012 г. на Конституционния съд „ тези две основни права, тъй като не са абсолютни, могат да бъдат ограничавани при спазване на принципа на пропорционалността“. Той отбеляза, че мотивите на ветото определят, че балансът е нарушен без да са аргументирани с пример за наличен дисбаланс. Посочен е единствено текстът на чл. 25з, ал. 2 и изброените в него критерии. Това едностранчиво тълкуване деформира идеята за баланс между двете права. Разпоредбата на чл. 25з от ЗИД ЗЗЛД представлява една цялостна система за уреждане на обществените отношения, свързани със съгласуването на правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация. Изваждането на който и да е елемент от нея създава условия за дисбаланс и абсолютизиране на едното право за сметка на другото в нарушение на Конституцията на Република България, Хартата на основните права на Европейския съюз и Регламент (ЕС) 2016/679. Не случайно Регламентът поставя високи изисквания, към защитата на личните данни, черпейки опит от практиките на нарушаване защитата на личните данни, на нови форми на вредоносно поведение. Г-н Цветанов отбеляза също, че свободното слово и изразяване и защитата на личните данни не са абсолютни права. Това означава, че демократичните общества трябва да търсят баланс, който да ограничава щетите от неправомерно поведение, такава е и целта на чл. 25з, а именно създаване на баланс, а не нарушаването му. Липсата на баланс би създала субективни и опасни прецеденти. В заключение той отбеляза, че в ЗИД ЗЗЛД чрез законодателна техника са предвидени критерии, чрез които този баланс да не се нарушава. Критериите не са национално нововъведение, а са формулирани въз основа на трайната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека , Съда на Европейския съюз и Конституционния съд на Република България.

В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 13 гласа „за”, 3 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме повторно Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни ,приет от Народното събрание на 24 януари 2019 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА
СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД:


ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ