Становище на МВР

---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
·МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
Рег. N81200-1456 , екз. 2
24.01.2018
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
КОМИСИЯТА
ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
И ОБЩЕСТВЕН РЕД
ПРИ 44- ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н ЦВЕТАн.ЦВЕТАНОВ
На Изх. NQ КС -853-06-3 от 12.01.2018 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЦВЕТАНОВ,
Министерство на вътрешните работи изразява следното становище по постъпилия в
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при 44-то Народно събрание Законопроект
за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата' мобилност
(ЗИДЗМТМ), NQ 802-01-1, внесен от Министерския съвет:
Законопроектът предвижда промяна в Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност ( ЗТМТМ), като със заключителните разпоредби са предвидени изменения в Закона
за чужденците в Република България (ЗЧРБ), Закона за българските лични документи, Закона
за борба с трафика на хора, Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за
младежта, Закона за обществените поръчки, Закона за убежището и бежанците и Закона за
насърчаване на заетостта.
Обръщаме внимание, че мотивите към Законопроекта, са свързани единствено с
изискването за въвеждане на Директива (ЕС) NQ 2016/801 на ЕП и на Съвета от 11 май 2016 г.
относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане
на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен
или образователни проекти и работа по програми "ац pair" в ЕС, която следва да се въведе в
националното законодателство до 23 май 2018 Г. и не става ясно каква е необходимостта на по-
голямата част от направените промени.
Прави »печатление, че в по-голямата си част предвидените промени в ЗТМТМ са чисто
редакционни, но въпреки предприетите действия по прецизиране на разпоредбите, много от
тях не са приведени в съответствие с изискванията на транспонирания европейски нормативен
акт. Например допълнението на чл. 24, ал. 3, направено с § 16, аналогично на § 44, т. 3 от
проекта. Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г.
относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като
сезонни работници в чл. 14 (продължителност на престоя) въвежда изискването държавите
членки да определят максимален престой за сезонни работници в рамките на всеки период от
дванадесет месеца, т.е няма изискване престоят да бъде в рамките на една календарна година.
Новият чл. 38а (§25 от проекта), който предвижда граждани на трети държави, които'
са приети като стажанти по трудов договор с условие за стажуване с български работодател да
упражняват заетост на територията на Република България - за срока на продължителност на
стажа и с разрешено пребиваване съгласно чл. 24в, ал. 1 от ЗЧРБ също въвежда стеснителната
хипотеза трудовият договор да бъде сключен само с български работодател и не кореспондира
с изискванията на Директива (ЕС) NQ 2016/801. Не става ясно какво се има предвид под
"български работодател".
Разпоредбата на чл.24б, ал. 11 от ЗЧРБ (§ 44) следва да се прециз ира като се посочи
вида на заявлението.
Предложената редакция на чл.33к, ал. 3 от ЗЧРБ не променя смисъла на разпоредбата,
но въвежда нови термини, които не съответстват на използваните в закона.
Създаденият нов ЧЛ.29а в ЗЧРБ следва да бъде отменен, тъй като издаването и
замяната на български лични документи (в случая разрешение за пребиваване) се урежда в
Закона за българските лични документи. Не е разписана процедурата по уведомяване за
смяната на работодател.
В заключение, предвид факта, че ЗТМТМ урежда регулирането на достъпа до пазара
на труда на работници - граждани на трети държави, а условията и редът, при които
работниците - граждани на трети държави, и членовете на техните семейства, както и граждани
на трети държави - членове на семейство на български граждани, се определят със ЗЧРБ, прави
впечатление, че в ЗТМТМ се предлагат проектонорми, чието правно систематично място
попада в предметния обхват на ЗЧРБ.


J