Стенограма от заседание

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред






П Р О Т О К О Л
№ 9


На 20 септември 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702 01 14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Цветан Цветанов

* * *

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Дневният ред на днешното заседание е:
1. Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01 14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.
Тук е председателят на Държавната агенция “Национална сигурност“ Димитър Георгиев, Евгени Евгениев – директор в ДАНС, Анна Гочковска-Цаловска – началник-отдел.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
Ще бъде представен от Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, Живко Димитров – държавен експерт в дирекция „Анализ и политика“ в МВР, Борислав Гърков – директор в ДАНС.
3. Разни.
В Комисията е постъпил Отчет за изпълнение на програмния бюджет на МВР за първото полугодие на 2017 г. – за сведение. На разположение е в Комисията. Който има желание, може да се запознае с него.
Колеги, да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, № 702-01 14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.
Господин Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, даваме Ви думата за представяне на Законопроекта.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за мерките срещу изпирането на пари е разработен и създаден от междуведомствена работна група, която е председателствана от Държавната агенция „Национална сигурност“. С предложения Законопроект на Закона за мерките срещу изпирането на пари се цели транспониране в националното законодателство на Директива на Европейския съюз 2015/849 на Европейския парламент и Съвета от 20 май 2015 г. Тя е за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, също така и за постигане на съответствие с международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на терористични дейности и разпространението на оръжие за масово унищожаване, които са залегнали в препоръките на Групата за финансова стабилност Г-7. Свързана е също с имплементиране на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпирането на пари, издирване, изземване и конфискация на облаги от престъпна дейност и финансиране на тероризма, която е подписана във Варшава през 2005 г.
Предвид множеството и съществени промени, които се предлагат да бъдат направени по отношение на досегашната уредба относно мерките срещу изпирането на пари, е възприет подходът за изготвяне на проект на нов Закон за мерки срещу изпирането на пари, който да отмени действащия настоящ такъв. Предвижда се със Закона да се определят мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение. При определяне на кръга задължени лица, освен изрично посочените в чл. 2, § 1 субекти, са включени и категории лица и професии, които са ангажирани с дейности, за които е особено вероятно да бъдат използвани за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма съгласно чл. 4 от Директивата. Подобен подход е възприет и в сега действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари. Въпреки това подходът за прилагане на мерките по Законопроекта, съобразно установения риск, е значително по-гъвкав в сравнение с този, който е към момента на действащия Закон и би позволил изключения при наличието на определените в Законопроекта условия, свързани с по-нисък риск, определен на базата на обективни критерии.
Разписаните мерки за превенция включват:
1. Комплексна проверка на клиентите.
2. Събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване.
3. Оценка на риска от изпиране на пари.
4. Разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти.
5. Разкриване на друга информация за целите на Закона.
6. Контрол върху дейността на задължените субекти и обмен на информация.
Като мерки за комплексна проверка са определени:
1. Идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация.
2. Идентифициране на действителния собственик.
3. Събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите отношения, които са установени.
4. Установяване на произхода на средствата.
5. Текущо наблюдение върху установените делови отношения.
Разписани са Общи правила, Особени правила и Изключения, Правила за извършване на опростена комплексна проверка и Правила за извършване на разширена комплексна проверка в зависимост от оценката на риска, която е направена.
Изрично е формулирано задължение на всички учредени или извършващи дейности на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и лицата им за контакт да получават, да разполагат и да предоставят в определените в Закона случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици.
Въведена е и нова дефиниция на понятието „действителен собственик“, която съответства напълно с дефиницията в чл. 3, т. 6 от Директивата. Предвидено е данните за действителните собственици да се вписват в Търговския регистър и в Регистър БУЛСТАТ.
В Законопроекта са уредени националната оценка на риска от изпирането на пари и финансиране на тероризма, и оценката на риска, която се извършва от задължените по субекти. Извършването на националната оценка на риска следва да доведе до подобряване на прилагането на нормативната уредба за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително чрез определяне на области с по-висок или по-нисък риск и разпределяне и насочване на приоритетни области на средствата и ресурсите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
С оглед необходимостта от разписването на механизъм за извършване на тази оценка на риска и нейната актуализация, тя се извършва на всеки две години, е предложено създаването на постоянно действаща междуинституционална работна група с акт на Министерския съвет на Република България, която да изготви и актуализира оценката на риска. В нея следва да бъдат включени представители на всички държавни органи и институции с отделни компетенции в тази сфера. Предвидена е възможността да бъдат привличани допълнително и представители на задължените лица по Закона и на техните професионални и съсловни организации. Задължените лица също следва да изготвят свои оценки на риска, да определят рисковия профил на клиента и на деловото взаимоотношение с него, и също така да прилагат мерките по този Закон в съответствие с определения от тях рисков профил. При изготвянето и актуализирането на оценката на риска задължително се съобразяват и отразяват резултатите от националната оценка на риска, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия.
Законопроектът предвижда възможност професионалните организации и сдружения на задължените лица по Закона да изготвят и актуализират оценките на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма на секторно равнище. Резултатите се предоставят на членовете на професионалните организации и сдружения на лицата за целите на изготвянето на оценките на риска.
Със Законопроекта са предвидени и съответните изменения и допълнения в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и други нормативни актове.
Завърших с изложението с оглед представянето на Законопроекта. На разположение сме да отговорим на всички въпроси, които могат да възникнат заедно с колегата, който е директор на Дирекция „Финансово разузнаване“. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Колеги, изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! По-скоро имам няколко въпроса към вносителите, защото очевидно този Закон, който се предлага на нашето внимание, действително е сериозна крачка в посока буквално – поне аз това, което разбирам – да бъдат проверявани почти всички български граждани, които извършват някаква дейност. Въвежда се един термин „случайна сделка“, което е хубаво да ни обясните какво означава.
На практика под обхвата на този Закон ще станат всички български граждани, които работят в чужбина и правят преводи на своите роднини над 1000 евро. Така го разбирам, поне така го чета, нали? Не виждам и кой ще наруши Закона, който и в момента забранява да се извършват плащания в брой над 10 хил. лв., влиза в този обхват.
Доста притеснително е, че започва да се събира информация буквално от всеки един, който борави с някакви данни, свързани с прехвърляне на имущество. Говорим: застрахователни брокери, по отношение застрахователната стойност на всяко едно МПС, или каквото и да било. Доста се разшири обхватът на всички тези неща. Да ни обясните каква е целта, защо до такава степен се разширява обхватът на лицата, които попадат под ударите на Закона? Да ни разясните какво сте целели с въвеждането на понятието „случайна сделка“?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: За да спестим време, въпросът ми е към председателя на ДАНС: имате ли капацитет да изпълнявате всичките мерки, които са предвидени в Закона? Защото, както каза колегата Иванов, разширявате обхвата на наблюдаваните лица и изобщо на работата на ДАНС, и то не е свързано с Директивата. В смисъл извън Директивата е. Разширили сте обхвата, дали сте възможност творчески екипът да бъде свръх очакванията при прилагането на Директивата, което е някаква застраховка. Аз лично имам притеснения дали Държавна агенция „Национална сигурност“ има нужния капацитет?
Като подвъпрос: какъв е недокомплектът в момента в ДАНС? Имате ли предвидени конкретни действия, за да няма недокомплект, за да може да изпълните и предвидените мерки в този Закон?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: И аз искам да поставя въпрос към председателя на ДАНС: какви са Вашите очаквания за ефекта, който ще се постигне с прилагането на новия Закон, в смисъл с този Проектозакон, когато бъде приет? Ще има ли по-значим ефект, отколкото настоящият Закон?
И така малко като видоизменя въпроса на моя колега Красимир Янков, искам да Ви питам: прилагането на Закона ще бъде ли свързано с увеличаване щата на ДАНС, или ще се постигне ефект чрез някаква вътрешна реорганизация? Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Съвсем кратък ще бъда. Колкото и да ги увеличаваме, вече има достатъчно методи за политическа репресия. Да добавим още един, няма проблем.
Искам да упълномощя господин Волен Сидеров да гласува от мое име, както намери за добре, извън случаите, в които господин Краси Янков му каже, че трябва да е против. (Оживление.) Тоест, когато господин Янков Ви каже, че съм против, ще Ви помоля да гласувате, както Ви казва той. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, други въпроси?
Заповядайте, госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Председател.
Един от проблемите, които в момента съществуват, е това, че фирмите всъщност се водят на лица, които не са действителните собственици. Мисля, че Законът се насочва към решаване на този проблем. Може ли да ни кажете: предвижда ли Законът механизми, по които да се разкрие действителният собственик?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Георгиев, готов ли сте да отговорите на въпросите, защото станаха доста?
Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ (директор на „Финансово разузнаване“ на ДАНС): Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да започна с един кратък отговор на първите поставени по-технически въпроси, касаещи самия обхват на Закона. Като цяло Законопроектът, предложен на Вашето внимание, транспонира точно мерките, които са предвидени в Директивата на Европейския съюз, тоест няма мярка, която да излиза извън обхвата на тази Директива. Това означава, че всички тези мерки би следвало да се прилагат по един и същи начин в целия Европейски съюз и във всички държави членки.
По отношение на обхвата на лицата, които попадат в рамките на предложения Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, те изцяло съвпадат с обхвата на лицата по действащия Закон за мерките срещу изпиране на пари. Тоест тук нямаме никаква промяна в обхвата на тези лица, на категориите банкови, финансови институции и съответно други професионални категории, които са заложени в Законопроекта.
По отношение на праговете, които са определени, отново тук се следват изцяло изискванията на Директива 2015/849. Няма абсолютно никаква промяна в праговете, при които се изискват съответните мерки да бъдат приложени от частния сектор. Те отговарят в много голяма степен на това, което е и по действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари.
По отношение на дефиницията, която споменахте, за „случайна сделка“. Тук режимът дори в известна степен е облекчен в сравнение с действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари, тъй като говорим отново за много точно транспониране на Директивата. Под „случайна сделка“ се има предвид случаят например, когато даден клиент отиде в дадена финансова или банкова институция и реши да извърши една отделна операция без преди това той да е бил клиент на съответната институция, тоест да обмени примерно еднократно парични средства, или да извърши някаква друга еднократна операция, без той да става клиент за по-продължително време на съответната институция. Това се има предвид под „случайна сделка“ или „операция“. Това отговаря изцяло на действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари. Отново тук няма да има някаква съществена промяна, а напротив – по действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари общо взето е малко по-широко тълкуването – под „случайна операция“ се има предвид дори клиентът да е установил вече отношения със съответната финансова институция, при всяка операция над съответния праг банката или другата финансова институция да прилага пълния комплекс от мерки.
Няколко думи за поставения въпрос относно подставените лица и механизмът за разкриване на действителния собственик.
Това е проблем, с който правоохранителните органи се сблъскват. Тук основният механизъм, чрез който може да се противодейства, освен чрез предвидените мерки за регистриране на действителния собственик, които отговарят на изискванията на Директивата, е чрез докладването на съмнителни операции, което е елемент както от действащия ЗМИП, така и от проекта на Закон, който е предложен на Вашето внимание. Тоест самите лица, частният сектор, който е длъжен да извършва тези мерки, една от основната цел е той да може да реагира при такива съмнителни операции и след това вече компетентните органи да извършат своята дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Като допълнение по изложението на колегата Евгениев, мога да кажа, че Законът предвижда една по-голяма активност от страна на задължените лица, с оглед на това че те самите изготвят за себе си оценка на риска. Тоест те разработват при малко по-гъвкав подход тази оценка. Това дава възможност самите те да определят какъв е рискът с оглед докладване на съответните съмнителни операции за това, имайки предвид какви са потенциалните клиенти и отношения, които имат с физически и юридически лица.
По отношение на капацитета на Агенцията във връзка с прилагането на този Закон – да, наистина той изглежда по-всеобхватен, но в същото време ние очакваме да има малко облекчаване на работата, с оглед на това че националната оценка за риска се изготвя от един колективен орган. А при изготвянето на тази национална оценка за риска участват абсолютно всички и съответно задължените лица с изготвянето на техните рискове, подпомогнати от националната оценка на риска и в двете посоки – от едната страна, на съответните задължени лица, от друга страна, от изготвената национална оценка на риска, се получава така че се облекчава до известна степен работата на служителите, които са ангажирани за изпълнение на този Закон.
Въпреки това ние сме поискали да укрепим административния капацитет на Закона, но с оглед финансовите рестрикции, предвидени в бюджета, допълнителни средства не бяха определени за това нещо. Предвид на това ще търсим възможност с вътрешни резерви при необходимост да удовлетворим тези нужди.
Какъв очакваме да бъде ефектът? Да има по-голяма ангажираност и принос на всички задължени лица към прилагането на Закона, защото всъщност ефектът основно идва от самата превенция, с докладването на съмнителните операции. Това в пълна степен ще даде едно по-добро прилагане на самия инструментариум, предвиден в Закона, както и това че ще сме изпълнили абсолютно прилагането на Директивата. И другото, което можем да кажем, че по обхвата на лицата няма съществена разлика от това, което в момента имаме към настоящия Закон.
По отношение на недокомплекта, с оглед на това, че има медии, няма да казвам какъв е недокомплектът, но определено има резерви и възможности за укрепване на административния капацитет на Агенцията като цяло. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Други колеги?
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Внимателно изслушах Вашето изложение, но не знам защо и при Вас е този автоматизъм? Разбира се, изготвили сте го да изглежда юридически правилен този Закон, да има някакъв смисъл. Но, както знаете, не е задължително директивите да се превеждат буквално и да се прилагат, каквото в случая разбирам сте направили. Поне от Вашето изложение това е направено. Почти същият случай е с предложенията за Наказателен кодекс, където имаме един превод, който е основната причина ние да се въздържаме за този Законопроект. Има текстове, които нямат връзка с други текстове в Наказателния кодекс и ще се създаде правен вакуум.
Направи ми впечатление Вашето обяснение за „случайна сделка“. Буквално имам усещането, че се опитваме да създадем тук ново облигационно право, защото в Закона за задълженията и договорите такова понятие не съществува. Най-вероятно много ще затрудним после тези, които прилагат съответното право. Една от причините, поради които ще се въздържа за този Законопроект, е въвеждането на нови понятия, които не са съвместими с българското право. Ако мнозинството е решило да приеме този Законопроект, въпреки очевидно невъзможността и на самата Агенция да поеме всички тези функции, които са възложени по Закон – поне така завоалирано разбрах от Вашия отговор – да се намерят между първо и второ четене достатъчно прецизни текстове, за да може този Законопроект действително да стане работещ, тъй като той по мое лично мнение се дублира с ред други закони, които действат в страната – както данъчни, така и този, който предстои да се приеме във връзка с борба с корупцията. Създава се възможност отново да имаме купчина неработещи органи, благодарение на некачествено законодателство. Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Председател.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Това, което искам да кажа, е свързано с това, че Държавната агенция е гъвкава. Между първо и второ четене, ако има някаква необходимост да се подобри предложеният Законопроект, ние ще направим всичко възможно в тази посока, имайки предвид представените на вниманието въпроси, които бяха свързани с общественото обсъждане, когато стана представянето на Закона на общественото внимание. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Във връзка с отговора, който чух, моля да бъде предоставени на директора на дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС становищата, които са публични, постъпили до Вътрешната комисия, защото има разминаване между становищата на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, на Асоциацията на българските застрахователи, на представителите на български неправителствени организации и Асоциацията на лицензираните инвестиционни посредници с това, което чух като отговор. В смисъл становищата, така както са предоставени, не знам дали сте се запознали, но явно, че има обосновано притеснение за увеличаване на разходите на тези, които са в обхвата на въпросния Закон, което ще се отрази в крайна сметка, нали знаете на кого? – на всеки български гражданин. С този Закон трябва ясно да кажем, че отново се увеличава бремето върху всеки български гражданин, тоест отново държавата ще взема пари от джоба на всеки един, допълнително.
А дали службите, дали ДАНС ще могат ефективно да изпълняват своите функции, това, разбира се, остава под съмнение специално за нашата парламентарна група. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Евгениев.
ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ако позволите, само един кратък коментар по отношение на последната реплика. Всъщност мерките, които са заложени в Законопроекта, целят да облекчат частния сектор, а не да го натоварят допълнително, именно чрез този механизъм за прилагането на мерките за превенция на изпирането на пари, на базата на преценка на риска. В настоящия Законопроект има много повече механизми и хипотези, предвидени за прилагане на опростени мерки. Тоест събиране на по-малко документи, разчитане на информация, която вече е налична при съответната финансова или банкова институция, за изпълнение на мерките за превенция, а не автоматичното изискване всеки път на нови документи и прилагане на едни и същи мерки, без реално да се прецени рискът. В този смисъл Законопроектът цели да облекчи като цяло частния сектор. Неслучайно всички останали асоциации, които са участвали в изготвянето на този Законопроект и са консултирани на всеки един етап от неговата подготовка, не само по време на общественото обсъждане накрая, всички тези асоциации общо взето са се присъединили към варианта, който е предложен, с изключение на тези коментари, за които споменахте, с които, естествено, сме се запознали. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ. Благодаря и аз.
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господин Председател, първо, бих искал да Ви пожелая успех в борбата с прането на пари и да успеете да намалите обема. Но в този вид престъпления прави едно нещо впечатление, а именно че в голямата си част, да не кажа, почти винаги съществува фигурата на едно фиктивно лице. В правото се нарича „сламен човек“, на жаргон му казват „бушон“. Обикновено действителното лице, което стои зад истинските финансови потоци, остава скрито за правосъдието. За обществеността не мога да кажа дали винаги е така, но за правосъдието остава скрито.
Вие като организация провеждате ли някаква борба относно налагането на превантивни мерки с цел да не може да се регистрират или работят юридически лица чрез подставени лица?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте за отговор.
ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ: Благодаря Ви.
Чрез Законопроекта за мерките срещу изпирането на пари се предвижда един административен механизъм, който да позволи да е първа стъпка към противодействие точно на подобни явления. Това следва да се осъществи чрез механизма на създаването на регистър на действителните собственици, който е предвиден в Законопроекта. За всяко лице от частния сектор, което попада в обхвата на Закона за мерките срещу изпирането на пари, би следвало да се поставя информацията, която е налична при него, тоест лицата, които действително извършват финансовите операции и сделките, с информацията, която ще е налична всъщност в този регистър на действителните собственици. По този начин би могло да се формира именно съмнение при тези лица по отношение на този действителен собственик – на реалните лица, които са свързани с извършването на съответните финансови операции и оперирането със съответния финансов ресурс, тоест Законът предвижда един механизъм. Споменах и докладите за съмнителни операции, които следва да се анализират в ДАНС и след това да са предмет и на допълнителна проверка от правоохранителните органи. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Нещо да добавите? Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Да добавя, че в Закона са предвидени два основни метода за идентификация на лицата, това е именно проверка в БУЛСТАТ, проверка по регистрация и ако лицето е чуждестранно, представяне на съответен документ от чуждестранната институция, която поддържа списък и регистър на юридическите лица, регистрирани в нея. Това е направено с оглед наистина да избегнем възможността да има лица в сянка – било то юридически и съответно физически лица, и по възможност да можем да улесним работата на самите задължени лица при тяхната проверка и въз основа, както каза и колегата, на оценката на риска, която те правят, и на националната оценка на риска да може да се улесни самата процедура при подаването на съмнителните операции, защото всъщност основният ключ, който е свързан с разкриването на този вид престъпления и свързан с мерките, са проверките, които извършваме по отношение на съмнителните операции. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Други въпроси от народни представители?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: От всичко, което досега чух, не можах да разбера какъв е обемът на парите, които се перат в България? Имате ли такава информация? Колко са те: 100 лв., сто хиляди, сто милиона, сто милиарда, имате ли такава статистика? (Реплика.)
И второ, откъде са тези мръсни пари, които се перат? Защото поначало с дефинициите Вие като организация сте малко по-внимателни, но една по-точна дефиниция: какво точно са мръсните пари, откъде идват, от каква дейност най-вече? Как се пресича тази дейност, защото Вие предлагате Закон, с който да се борят последствията от престъпна дейност? А ако тя се пресече, няма да има мръсни пари. Това са моите въпроси.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Ще дадете ли отговор?
ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ: Да, благодаря Ви, господин Председател.
Съвсем накратко. В годишните доклади, които се публикуват на страницата на ДАНС, всъщност има известна информация. Не всичко, което питате, но част от тази информация.
Статистика имаме по отношение на сумите, които общо съставляват докладите за съмнителни операции. Те възлизат между милиард и половина евро до три милиарда на годишна база. А по отношение на точна статистика колко наистина са мръсните пари, които се перат, няма как да бъде дадена. В световен мащаб е много трудно да бъде дадена такава статистика и съответно няма международна институция, която да се ангажира с точно такава статистика, но общо взето това е порядъкът на тези средства.
По отношение на типологиите също се публикува доста подробна информация в докладите, които се публикуват на страницата на ДАНС. Един пример по отношение на това откъде идват тези мръсни пари. Значителна част са транзитно преминаващи през страната, тоест пари, които идват от различни държави – не само на Европейския съюз, но Русия, Кипър, които преминават транзитно през България. Това е една от основните типологии по отношение на изпиране на пари.
По отношение на сектори, които генерират подобни средства, различни типологии се наблюдават през годините. Те са подробно описани с тези доклади.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Колеги, аз искам да взема думата. Както беше споменато от колегите народни представители, действително в Комисията постъпиха много предложения от неправителствените организации. В тази връзка, понеже ще бъде доста дълго, за да изчетем всички тези становища, ние сме направили всичко възможно да дадем публичност и гласност и, разбира се, и съответните вносители да се запознаят с предложенията.
Това, което възнамеряваме да направим в Комисията, и смятам, че е правилният подход, между първо и второ четене да бъде създадена работна група, в която да могат на чисто експертно ниво както вносителите да имат съответната експертиза, които да участват, но така също и представителите от неправителствения сектор, защото има някои неща, които са доста интересни, не бих казал, че са озадачаващи. Примерно бих посочил това, което е на много места: в Законопроекта се предвижда възможността за разкриването на банкова тайна съгласно чл. 96, чл. 111, чл. 115. Но банковата тайна и нейното разкриване се урежда в чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Тя се отнася до фактите и обстоятелствата, отнасящи се до наличностите и операциите по сметките на влоговете на клиентите на банката.
Също така това, което прави впечатление и е изложено и от неправителствените организации, Законопроектът дава на ДАНС неоправдано широки правомощия чрез подзаконов акт – да въвежда нови задължения и тежести. Искам да направя едно уточнение. Миналата седмица гледахме Закона за частната охранителна дейност. Това беше също една от критиките и препоръките, които бяха дадени на Комисията. Разбира се, че в тази посока също – обръщам се към вносителите, трябва да се изчисти и да няма възможност с подзаконови нормативни актове да се допълва Законът. Законът е за това, за да се даде устойчивост и да може всички народни представители, които гласуват, да знаем, че това, което сме приели, е след широко обсъждане, взета е възможно най-широката експертиза, която ще даде гаранция за това да няма утре някой да излезе и да каже, че с подзаконов нормативен акт изпълнителната власт иска да направи някакъв допълнителен репресивен елемент в Закона, който е за мерките за пране на пари.
Трябва да дадем стабилност и устойчивост на самото законодателство. Да може всеки един да знае, че това е голяма отговорност както за държавата, така също и към всички юридически лица с нестопанска цел, но в никакъв случай пък не трябва да създаваме и такова бреме, което ще създаде такива усещания. Смятам, че трябва да не го допускаме.
Убеден съм, че Държавната агенция „Национална сигурност“ ще получи пълна подкрепа и разбиране. Но когато нещата се дискутират на чисто експертно ниво, ще може народните представители между първо и второ четене – предложенията, които ще бъдат направени, и след това работната група, докато обобщи цялата тази информация и се започне гледането на второ четене, да можем всички да бъдем удовлетворени от това, което сме направили. Същевременно да сме дали допълнителна гаранция неправителствените организации да нямат никакви съмнения, че държавата или съответните институции – в случая изпълнителната власт, може под една или друга форма да създава някакви предпоставки за проблем. Според мен това е правилният подход и смятам, че това ще бъде добре възприето от всички.
Ако сте съгласни на този подход, колеги народни представители, ще дадем възможност, с изпращане на писма до всички неправителствени организации, които са ни дали съответните становища, да има техен представител – по един или по двама, в зависимост от многообразието на текстовете, които ще се разглеждат.
Същевременно ще се обърнем към Вас да създадете необходимата организация за експерти, които да отстояват и защитават интересите, свързани със защита на националната сигурност, и разбира се, да гарантираме сигурността на държавата. От тази гледна точка може да дадете някакъв отговор на това. Може би повече да го възприемем като едно обобщение на това, което се говореше досега.
Смятам, господин Председател, че това ще бъде правилният подход, за да може всички ние да участваме активно в този процес, с неправителствения сектор, и законодателят да е този, който да има решаващата дума за окончателното приемане на текстовете на второ четене.
Заповядайте, ако имате нещо да допълните.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря.
Приемаме това предложение като възможност за подобряване и създаване на по-добри текстове в Законопроекта. Ще участваме с максимално възможния експертен ресурс в тази работна група и ще направим всичко необходимо да се създаде един закон, който да защитава държавните интереси, националната сигурност, и в същото време по никакъв начин да не създава затруднения, въпроси и липса на разбиране в неправителствените организации и задължените лица. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Тук може би ще се наложи да се обърнем и към представители на съдебната власт, защото все пак трябва да имаме и един по-задълбочен анализ върху съдебната практика, и по-специално за нормата, която визирах преди малко – чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните институции за разкриване на банковата тайна. Знаете, че това е специален текст от специален закон, като Законът за мерките срещу изпирането на парите се явява общ. От тази гледна точка трябва действително да бъдем много прецизни. Това не е упрек, а е възможност, която трябва да реализираме.
Ако има някои от представителите на неправителствените организации, които участват днес в това заседание, може също да се възползват от възможността, съгласно Правилника за дейността и организацията на Народното събрание, да вземат отношение. Искам да им благодаря за тяхната активност и за предложенията, които са представени в Комисията, преди гледането на първо четене в днешното заседание, защото това също ще ни помогне много за прецизиране на текстовете в Законопроекта.
Вие искахте да вземете отношение. (Представител на неправителствена организация говори встрани от микрофоните.)
Съгласни ли сте на този стил на работа, който искаме да създадем? (Реплика от същия представител: „Да!) Така че може спокойно да входирате в Народното събрание и същевременно да оставите телефон или имейл за връзка.
Това, което сме получили в Деловодството на Народното събрание, във Вътрешната комисия, всички ще бъдете потърсени, за да може да си определите хората за включване в тази Комисия. Същевременно ще бъде насрочено и заседание за участие.
Господин Председател, надявам се, че ще може да създадете необходимата организация от Вашите експерти и от други институции. Ние ще имаме разговори и с представители на съдебната система. Ако може, и те също да се включат в тази посока. Благодаря.
Да благодарим на неправителствените организации за това, което са ни предоставили преди днешното заседание, което даде възможност дори и на господин Янков да се запознае и да цитира някои от текстовете.
След като няма повече изказвания по тази точка, нека да възприемем, че тя е изчерпана и да пристъпим към гласуване.
Гласуваме на първо четене така предложения Законопроект, внесен от Министерския съвет.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Приема се на първо четене.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Извинявайте, господин Председател.
Процедура – тъй като ми предстои ангажимент, се извинявам, че няма да мога да участвам в гледането на следващата точка. Декларирам гласа си „против“ във втора точка, така че моля да се отчете.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Преминаваме към точка втора:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 Г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
Нека да поканим Георги Кръстев – секретар на Съвет по сигурността към Министерския съвет.
Да благодарим на гостите.
Заповядайте, господин Кръстев, да представите Доклада.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа – членове на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред! На Вашето внимание представям Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. Такъв Доклад се изготвя от 1999 г. по тогавашната концепция за национална сигурност. Този Доклад е изготвен на основание Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и следва структурата на Стратегията за национална сигурност, на базата на която в известен период от време – след 2011 г., също така бяха подготвени и представени няколко годишни доклада.
Докладът е изготвен от работна група, създадена със Заповед № 64 от 22 март 2017 г. на министър-председателя, тогава служебния министър-председател проф. Огнян Герджиков. Докладът е съобразен с оттеглянето и повторното внасяне на Годишен доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили, тъй като между тези доклади има иманентна връзка, и внасянето на този доклад следваше да изчака и преработването на Годишен доклад за отбраната и въоръжените сили.
Докладът има, бих казал, традиционна структура, три раздела. Първи Раздел описва състоянието на средата на сигурност; във Втори раздел са политиките за сигурност по отделните направления; и в Трети раздел са основните изводи и насоки за действия в непосредствен и краткосрочен период.
Един от приоритетите на Доклада е противодействието на корупцията, състоянието на вътрешната сигурност, защитата на обществения ред. Разбира се, в Доклада са засегнати всички аспекти на националните интереси, на жизнено важните интереси, на другите важни интереси, така както са дефинирани в Стратегията за национална сигурност. Несъмнено един внимателен прочит на Доклада ще покаже, че проблемите на защитата на законността, най-общо казано, противодействието на корупцията и опазването на обществения ред присъства не само в съответните изрично посочени раздели, но може да бъдат видени например в сектора за земеделие и гори, в разделите също така за социалната сигурност, която я разглеждаме не само от гледна точка на проблемите на заетостта, но и на образованието, здравеопазването, социалното изключване, маргинализацията и съответно политиките за преодоляването им.
Бих искал да отбележа, че Раздел втори не представлява – или поне опитът на групата, която е подготвила Доклада, в сътрудничество, разбира се, с всички министерства и редица ведомства – отчет на администрациите за тяхната дейност. Въпреки че неизбежно е да се посочват дейности, предприети от отделни министерства и ведомства в изпълнение на техните законови компетенции, но целта е да се даде общата картина, общото състояние на политиките и общите тенденции.
С това бих предложил да приключа представянето, тъй като Вие разполагане с Доклада, и съм готов да отговарям на въпросите. Благодаря за това, че е осигурено присъствието на колеги от Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция „Национална сигурност“, които са част от оперативния състав, така да се изразя, на работната група, която подготвяше Доклада. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Ще вземете ли отношение? Не.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Представеният ни Доклад за състоянието на националната сигурност бих окачествил като един от най-слабите, внасяни през последните години. Имам няколко основания, които не са само мои, коментираме и с колеги.
На първо място, въпреки че не засяга и Комисията, тъй като ние разглеждаме само частта „Вътрешна сигурност“, нали така, господин Цветанов, но все пак ще гласуваме целия Доклад.
По отношение на заплахите, които касаят националната ни сигурност от външен характер, има елементи, които са доста непълни, и елементи, върху които е доста сериозно акцентирано, без да са дадени сериозни аргументи. Ние чухме и премиера в тази насока. Говоря за намесата на Русия, която, бих казал, че е изключително слабо аргументирана както в Доклада, така и във всички изказвания на официални лица по тази тема. Не можем да правим категорични изводи в тази посока, именно поради факта че ние сме член на НАТО, а те не. Това е по темата за Русия, без да влизам в допълнителни подробности.
Прави впечатление липсата на събития през изминалата 2016 г., които бяха достатъчно във фокуса на обществото и не са отразени в Доклада, касаещи намесата на трети страни във вътрешната политика на България, особено през 2016 г., събития в съседни нам страни. „Съседни“ казвам, не една, няколко съседни страни. Ако искате, мога да ги цитирам, но сега ще се въздържа. Вие, предполагам, се сещате за кой става въпрос.
Преминавам на частта, която касае процесите в самата страна. Вие акцентирахте върху борбата с корупцията. Бих казал, че доста схематично са описани проблемите. Набелязани са все пак, че има такива проблеми, но реални мерки и какво се прави по тази тема от различните ведомства и национална политика в тази посока в Доклада изцяло липсва. Особено в последната му част борбата с корупцията е в четири изречения. Не е пред мен Докладът, извинявам се, гледам го на електронен вариант, за да кажа на коя страница. Наблягането, тук не бих се съгласил с Вас, бе предимно върху отчети на различните ведомства, които са вкарани вътре. Това не съставя един доклад, който в своята цялост би могъл да покаже действителната картина по отношение на националната сигурност.
Ако сте се въздържали от моменти, които биха могли да бъдат класифицирана информация, нямаше проблем и тази Комисия да бъде закрита, и съответните комисии, за да могат да бъдат дискутирани до обхвата на достъпа, който имат народните представители за класифицирана информация. Ако това Ви е бил водещият мотив, със сигурност е съставен документ, който трудно би могъл да бъде възприет от нас като народни представители.
Да не Ви отнемам времето, така общо се опитах да пресъздам картината на състоянието му. Вие сам казахте, че в частта „Отбрана“ е променян заради променения доклад, което нас лично ни изненадва. Старият вариант на доклада беше писан именно в стария период. Сега да променяте доклад!? Вие сам казахте, че този документ бил изготвен по времето на Герджиков и сега се връщате със задна дата да го променяте. Също буди нашето недоумение защо се налага това нещо, и доста тенденциозно ни се струва?! Това са едни от основните причини, по които ние ще бъдем против този Доклад като цяло.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате ли коментар, вносителите? Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Тъй като уважаемият народен представител Иванов съвсем бегло се спря на темата за външнополитическия аспект. Аз също няма да се спирам на него, въпреки че в други комисии на него беше отделено внимание, повече отколкото заслужават другите.
Първо да започна с това, че Годишният доклад по принцип по традиция и по замисъл е явен. В този смисъл при неговата подготовка на нито един етап не се използва и не се борави с класифицирана информация. Целта е да се представи пред обществото виждането, оценките за състоянието на сигурността, политиките за сигурност и основните тенденции. Не бих се съгласил с констатацията, че например на корупцията е отделено недостатъчно внимание, тъй като има доста текстове в Първия и основно във Втория раздел. А за Третия раздел замисъл е да е по-кратък и да насочва към политики и да дава изводи.
Другото, което искам да отбележа, е, че в Годишния доклад нямаме нито възможност, нито цел да описваме събития, тъй като той би станал огромен. Целта е да се дадат основни констатации по състоянието, да се представят политики. Съгласен съм, че може би не е достатъчно цялостен видът. Отново ще отбележа, че водещата роля на министерства и ведомства по конкретни политики правят неизбежно и, бих казал, необходимо изтъкването на ролята на съответната институция в провеждането на политиките.
В Годишния доклад не само умишлено, но и поради липса на достатъчно остри събития, основания, не се коментират двустранни отношения на Република България с други държави, тъй като ние не считаме, че имаме двустранни политически или други проблеми, с която и да е държава, които би следвало да бъдат оценени като опасности или като заплахи за сигурността на Република България. Тоест каквото се е случвало, е било овладявано навреме и не е допуснато да възникне риск за сигурността на страната.
За схематичното описване само ще кажа, че то е схематично, защото целта е да се фиксират проблемите, да се дадат кратко политиките, тъй като иначе Докладът би станал огромен като обем. Докладът е писан в края на месец март-април-май. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми гости, колеги! Неминуемо в този Доклад е темата за външната среда за сигурност. Тя придоби публичност. Тя придоби широк обществен отзвук и много погледи са насочени към това какво пише в Доклада спрямо опасностите за Родината ни отвън, така да го кажем разговорно.
Какво четем в Доклада? Отделени са доста абзаци на Русия и така леко, свенливо може би, да не разсърдим някой, са отделени няколко абзаца за съседни страни, или както колегите казаха, трети страни. Защо трябва да подхождаме по този начин – трети страни, или да се досетим евентуално кои са тези трети страни?! Прекрасно знаем, че през изминалите години третата страна – нека да кажем, това е Турция – директно се меси във вътрешните работи на Република България. Защо не е отразено това в Доклада? Можем да кажем, че те индиректно и директно участваха в провеждането на президентските избори в България. Това е ясно – те участваха в политическия процес в България. Министър-председателят Бойко Борисов тогава на едно мое питане в Народното събрание на Република България каза, че е извикал турския посланик да разговарят за това. Устна нота, вербална, нон-пейпър, какво са разменяли, но това е факт, и министър-председателят също взе отношение по този въпрос. Това не е отразено в Доклада!
Казвате: ние не посочваме конкретни взаимоотношения между България и други държави, не ги назоваваме. В Доклада за Русия са отделени четири абзаца и така свенливо е посочено „съседни страни през 2016 г.“ Където вижте какво всъщност е записано: „Съседните страни имат претенции към несъществуващи в Република България малцинства“. Това не е ли сериозно? Това е страшно сериозно, а в същото време ние разсъждаваме за Русия как се меси във вътрешните работи не само в Европа, но и отвъд Атлантическия океан. Това в крайна сметка е Доклад за националната сигурност на България, ние сме се загрижили какво се случва отвъд Атлантическия океан.
Както обичат доста колеги да казват, и аз ще използвам това клише: този Доклад е много небалансиран. Много небалансиран и се изумявам! Според мен търсен е този ефект – да се влошат двустранните отношения между България и Русия. Този абзац започва с изречението: „Действията на Русия са източник на регионална нестабилност“. То дори не звучи добре подредено граматически на български език. Имам претенция да зная доста добре английски език и това ми изглежда по всякакъв начин, че е преведено от английски е така на бързо, просто за да влезе в Доклада.
И в пленарната зала ще предложим това, и тук на колегите от Комисията предлагам: поне четири абзаца трябва да отпаднат от този Доклад, ако искаме наистина да имаме нормални взаимноизгодни отношения с Руската федерация. Не виждам по какъв начин този Доклад ще подобри информираността на българките граждани за националната ни сигурност и как ще се отрази на двустранните ни отношения?! Последното нещо, което искаме, е да влошаваме отношенията си с Русия.
Съществува ли такава процедура – да се върне за преработване в Министерския съвет? Затова Ви зададох и въпроса: кога е писан този Доклад? Стана ясно, че е писан от служебното правителство. Служебното правителство, назначено от Румен Радев, извежда Русия като враг на България. Не мога да приема това. Затова аз и от името на господин Сидеров ще гласуваме против това.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще започна с това, че в Доклада по никакъв начин Русия не се посочва като враг на България. И моля тези внушения, ще използвам думата „инсинуации“, да бъдат прекратени. Няма такова нещо – никъде Русия не е спомената като враг на България! Изобщо не са коментирани българо-руски отношения. Ако забелязвате, контекстът е външна политика, контекстът е регионален. Контекстът е по отношение Русия-НАТО, Европейски съюз-НАТО, Русия-НАТО, НАТО-Русия-Европейски съюз. България като част от НАТО и Европейския съюз, разбира се, споделя и е автор на позиции, изразени и на срещата на високо равнище във Варшава, и на други форуми.
Искам да споделя личните си впечатления от участие на форум на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа по структурирания диалог с Русия, че това е позиция и в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Вие визирате конкретни действия, визирате отделни действия на Руската федерация, които се оценяват като силно влошили международната стабилност и сигурност. По никакъв начин не се говори изцяло за политиката на Руската федерация, още по-малко, отново ще кажа, в Доклада изобщо не се говори за двустранния контекст на българо-руските отношения, и моля това да се има предвид при гласуването.
Искам да отбележа също, че в Доклада са отбелязани, първо, дейностите на чуждите служби, които, разбира се, са споменати съвсем накратко, във вреда на националната сигурност на България, както и фактът, че някои маргинализирани общности сред българското население – ще го перифразирам – са обект на въздействие от външни фактори за реализирането на техни специфични цели. Доколкото тези фактори, които ще се опитват да въздействат върху отделни маргинализирани общности, са повече от един, мисля, че е достатъчно в този Доклад да се отбележи, че е установено наличието на такива опити, както и наличието на опити да се формират изкуствено малцинства в страната, което визира действия на повече от една държави. В Годишния доклад за състоянието на националната сигурност, доколкото той е открит, съвсем коректно и правилно е да се избягва посочването на конкретни държави – нещо, което със сигурност е направено в класифицираните доклади на службите за разузнаване и сигурност. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви.
Господин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Ще бъда кратък. Това, което чухме като изказване от господин Чуколов, е мнение на „Атака“, доколкото разбрах, но това не е мнение на „Обединени патриоти“. Това искам да кажа.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да разчитаме на подкрепа на Доклада, господин Касабов. (Реплика от народния представител Валентин Касабов.)
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Благодаря, господин Председател.
Репликата е и към господин Чуколов, и към господин Секретаря. Господин Чуколов направи внушение, че този Доклад е изготвен от предходното правителство. Това истина ли е, или това е Доклад, който внася това правителство? И ако е изготвен от предходното правителство, според Вас сериозно ли е да го внася това правителство?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Нека да започне така, съвсем накратко – една от основните критики през 2016 г., при гледането на Доклада за 2015 г., беше неговото сравнително късно внасяне. Имаше тогава технологични причини, ние възприехме, естествено, като произтичащо от закона задължение и беше предложено да се създаде работна група, която да започне подготовката на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност, който се подготвя от съответните администрации.
В работната група са включени представители на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи, службите за разузнаване и сигурност. Този екип подготвя Доклада. Той беше подготвен, както казах, сравнително бързо – за около 2-3 месеца, но смяната на правителството наложи известно забавяне. Между другото, в същото време протичаха уточнения с министерства и ведомства. Основното, разбира се, беше Докладът за отбраната и въоръжените сили, който не може да се различава от Годишния доклад за състоянието на националната сигурност. Този Доклад по закон трябва да мине през Съвета по сигурността. Мина през Съвета по сигурността, в който членуват и представители на Президента, изрично определени от него с указ, и след това се внесе в Министерския съвет. Групата, която го подготвя, е в един и същи състав през цялото време.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Господин Чуколов беше прекалено точен. Този Доклад се внася от правителството на господин Радев. Аз питам Вас: този Доклад се внася от правителството на господин Борисов, нали така? Благодаря Ви.
ГЕОРГИ АНДРЕЕВ: Реплика може ли?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте за изказване, не за реплика. Вие не сте направили изказване, за да направите реплика.
ГЕОРГИ АНДРЕЕВ: Не можах да разбера едно нещо. Тук коренно се размива в Комисията този въпрос. Преди малко Вие казахте: не може вторият доклад, който беше на отбраната, който е в противоречие на първия. Този доклад трябва да бъде в синхрон с Вашия доклад. Вие затова сте забавили времето за този Доклад, за да синхронизирате двата доклада, това го казахте преди секунда. Това означава ли, че Вашият доклад също е втори доклад? Не! А какъв синхрон тогава търсехте между единия и втория доклад, както преди малко казахте? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Колеги, изказването, което направих, естествено е от името на „Атака“. Този Доклад не сме го обсъждали в Коалиция „Обединени патриоти“. Имаме си правилник, има споразумение как се вземат решенията. Това е решение на партия „Атака“, да не става объркване. Затова казах: „моят глас и гласът на господин Сидеров“, който ми е дал правото да го представлявам. Това е по отношение репликата на господин Касабов.
Колега, попитах точно кога е писан Докладът. Времево съвпада с това.
Само да допълня, колеги, това е Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България и когато се споменават други държави, естествено, че става въпрос за отношенията на България с тези държави, затова беше и моето изказване. Има думи действия, има думи, които нестабилност, предизвиква и така нататък, да не говорим, че вземаме отношение по споразумения. Какво отношение има България към Минското споразумение, за да го коментираме в този Доклад? Ние фактически вземаме страна по този начин, което не знам колко е удачно за отношенията ни с държавите, които са в Минското споразумение. Това е, което имах да кажа.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ще дадете ли някакъв отговор?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Бих казал, че вземам отношение към Минския процес, доколкото той е от съществено значение за урегулиране на дълбока и много опасна регионална криза. Трябва да се отбележи, че и в този Доклад е записано, малко ще перифразирам, на страница 12 присъства текстът: всички формати и всички възможности за диалог с Руската федерация, НАТО – Русия, ЕС – Русия са отворени и зависи от действията на самата Руска федерация. Тоест по никакъв начин, така да се каже, не са прекратени каквито и да е възможности за диалог. В този смисъл за някаква враждебност изобщо не става дума.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Имам един въпрос към Вас, респективно към правителството. Смятате ли, че този Доклад води до повишаване състоянието на националната сигурност на Република България, след като гледаме в последни дни ефекта, който той оказва върху обществото?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Смятам, че Докладът дава възможност да се дискутират вижданията за състоянието на сигурността, политиките за сигурност, а върху обществото се оказва въздействие чрез издигане на несъществуващи тези. Внушава се нещо, което не присъства в Доклада, и се разгръща кампания, няма да кажа каква, по повод това несъществуващо основание. Формират се нагласи, формират се противоречия, на базата на какво? – Такива текстове, каквито се появиха в някои вестници, в Интернет. Защо се прави това, аз имам своите обяснения, но не е нито мястото, нито времето да ги споделям. Но това, което се лансира, не присъства в Доклада, и по-скоро това може да навреди на отношенията на България с други държави, с Русия, отколкото текстовете на Доклада, които са балансирани, които са в резултат от премислени формулировки, представени от съответните администрации, съответните професионалисти. Мисля, че те са възприети и в международните формати, в които България участва. Тоест не мисля – те са възприети. Затова призивът ми е да не се лансират повече тези несъществуващи основания за формиране на позиции, каквито чухме и в тази Комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Има ли и други колеги? Ако няма, аз ще взема отношение накрая.
Смятам, че Докладът е доста обективен и лошото интерпретиране създаде някакви други усещания или някаква тенденциозност към двустранните отношения с Русия. Дори мога да дам пример от това, което беше цитирано днес като текст от Доклада, но само беше прочетена част от изречението, а не беше прочетено цялото изречение. На единадесета страница, господин Чуколов каза: „Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел“. Това е, което прочетохте господин Чуколов, но продължението, за да довършим изречението: „за единна, свободна и мирна Европа.“
Уважаеми колеги, никой по никакъв начин не говори за обтягане на двустранните отношения с Русия, но това са констатации, които са направени, и всички ние сме свидетели на всичко, което излизаше и в публичното пространство, и позицията, която е на Европейския съюз.
Тук мога да споделя следното: по време на мандата на служебния кабинет, всички Вие от опозицията цитирате това и кога е писан Докладът, само да кажа, че при изказванията на президента Радев, преди отиването на първия Съвет на Европейския съюз, вече като избран президент на страната, Вие знаете какви бяха неговите коментари спрямо Русия, спрямо санкциите, но когато отиде на първия Съвет, лично Президентът се присъедини към общата позиция на всички лидери на Европейския съюз за удължаване на санкциите.
РЕПЛИКА: И на другия ден даде още едно интервю.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да, но интервюто, което се дава след това – както се казва, гласуването е минало. Това го гледахме и го слушахме и по случая с Канада.
Тук искам също така да кажа, понеже имаше коментари за Минските споразумения за Източна Украйна. Всички ние станахме свидетели от сутрешните блокове, че нашият президент се е срещнал с Порошенко. Не знам, освен това, което беше публично оповестено, но предполагам, че също е засегната темата и за анексирането на Кримския полуостров. Убеден съм, че Президентът в никакъв случай не е казал, че стои за това анексиране, а като един държавник и като един представител на държава – членка в Европейския съюз, 100% се е присъединил към европейската позиция.
Другото – всички ние сме свидетели, че влошаването на отношенията на Руската федерация с НАТО и Европейския съюз поставя пред сериозни изпитания изградената европейска архитектура за сигурност. Това смятам, че е безспорно и няма кой да го коментира, или да каже нещо друго.
Също така това, което можем да погледнем тук по-надолу, са: тенденциите в развитието на международната среда очертават преобладаващо хибриден характер на бъдещите рискови заплахи за страната ни. Предизвикателствата, породени от хибридните заплахи, продължиха да оказват влияние върху вътрешнополитическата обстановка в отделни държави не само в Европа, но и отвъд Атлантическия океан. Всички ние сме свидетели. Коментарите, които бяха направени както преди президентските избори във Франция, така също и в Холандия, и в Германия, повярвайте, че и в България също имаше пряко отражение върху изборния процес, който беше за президентските избори. Това всеки един от нас знае, който се занимава и който може да анализира всички тези фалшиви новини, които излизаха, цялостната тази хибридна война, информационна кампания, която беше с неистина. Знаете, че това също оказа някакво влияние върху формирането на определени обществени нагласи. Мисля, че всеки един е наясно за какво става въпрос.
Смятам, че колкото повече фокусираме върху Русия, това действително създава някакво друго усещане в обществото. Никъде, по никакъв начин не се говори за заплаха от Русия, а се говори за средата за сигурност и как върху нея се влияят всички тези процеси, които стават в Европейския съюз, и това, което става в Украйна.
Предлагам да пристъпим към приемане на Доклада и всеки да изрази своето мнение и становище. Мисля, че дадохме възможност на всеки един от народните представители, който имаше желание, да се изкаже, да вземе отношение, разбира се, вносителите да отговорят, за което им благодаря. Убеден съм, че в залата сигурно пак ще има определени политически изказвания, но хубаво е да се придържаме към това, което е написано, и ако е възможно, да сме прочели поне пасажите, които искаме да цитираме, да бъдат пълни, ясни и точни.
Ако няма други желаещи за изказване, моля да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване така предложения Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
За – 11, против – 9, въздържали се – няма.
Докладът е приет.
Благодаря на всички за участието в Комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,00 ч.)