Стенограма от заседание

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред




П Р О Т О К О Л
№ 11

На 18 октомври 2017 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгл. чл. 29, ал. 1 от ПОДНС.
2. Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-45, внесен от Георги Йорданов Йорданов и група народни представители на 19 юли 2017г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-68, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 4 октомври 2017 г.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Цветан Цветанов.

* * *
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Добър ден! Колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието.
Ще представя дневния ред на днешното заседание:
1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-45, внесен от Георги Йорданов Йорданов и група народни представители на 19 юли 2017г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-68, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 4 октомври 2017 г.
4. Разни.
По точка четвърта ще Ви запознаем и за посещението, което направихме с колеги народни представители в Брюксел относно Председателството, както как се представиха естонците и това, което предстои да направим ние като домакинство през месец март, когато е предвидено нашето мероприятие.
Има и една кореспонденция с Вътрешната комисия на Румънския парламент. Ще направим изнесено съвместно заседание с Комисията по вътрешен ред и сигурност на Румънския парламент.
Ако сте съгласни с така предложения дневен ред, моля да гласуваме.
За 12, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Колеги, заповядайте.
Господин Министър, бих искал да попитам относно днешното решение на Министерския съвет по приетите мерки за борба срещу радикализма и тероризма, Плана за действие, който беше приет и ако може, все пак да запознаете народните представители с днешното решение, което надявам се, че е продукт на Съвета за сигурност към министър-председателя.
Заповядайте.
МИНИТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, колеги! Да, днес една от точките в дневния ред на Министерския съвет беше приемането на Плана за противодействие на радикализма и тероризма. Знаете, че такава стратегия почти на Нова година, на 30 декември 2016 г. След това работихме няколко правителства, имаше и служебно правителство, докато направим координацията. Днес всъщност беше приет този план, а преди това, както и Вие споменахте, Съветът за сигурност на Министерския съвет мисля, че на 21 юли приема този план, който сме предложили.
Причината за Стратегията и за Плана, особено съдържанието на Плана, е свързано с това какво се случваше, какво е актуално през последните години. Знаете, че радикализмът вече има други измерения, например свързано с киберсигурността, много лесно се саморадикализират не само младежи, а различни малцинствени групи, по интернет. По същия и по подобен начин се радикализират и по други причини и други наши съграждани, и не само. Така че тези нови неща, свързани с радикализма и противодействието на тероризма са намерили място в този план. По него е работено и основната работа се извърши от Министерството на вътрешните работи, на Министерството на правосъдието, Министерството на туризма също и са разписани какви мероприятия трябва да бъдат разписани, свързани именно с дейности, които противодействат или превантивно преди това се извършват за борба с радикализма и тероризма. Трябва да кажа, че за щастие в нашата страна такова нещо не се наблюдава – в размери, които се наблюдава в други европейски държави. Знаете за радикализма случая в Пазарджик, има и още на едно-две места такива подобни случаи, които се наблюдават от службите, специализирани за това.
За тероризма не ми се ще да повтарям и да предизвиквам съдбата, но освен случая от 2012 г. нямаме такива случаи, не се наблюдават, освен последния случай, за който стана дума и заловен сирийски, вече български граждани, от 2008 г. Така че такива неща, вътре – написани в него, има примерно точки за координация, за подобряване взаимодействието между различни служби и така нататък – да не разкривам някои подробности от Плана, той е разписан. Всички, които трябва, са запознати с него и работят по него до края на годината. Такъв план ще се прави всяка година. Това е накратко. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Аз нямам други въпроси като реплика.
Заповядайте, представителите от БСП.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, Заместник-министър, уважаеми колеги! Ще отклоня малко темата от тероризма, разбрахме, че вземате мерки. Мисля, че те са въпрос на друга дискусия, защото ние имаме малко по-различно виждане по тази тема и за случая, който казахте, но сега да не го дискутираме тук.
Ще отворя тема за случващото се в Министерството по отношение на Службата „Пожарна безопасност и защита на населението“. Ще припомня само, че имахме това лято много сериозен случай в Кресна, много сериозен пожар, имахме на различни места локални огнища, които застрашаваха живота на немалко хора. Наложи се намесата на самия премиер в някои от случаите.
Знаете, че в миналото имахме много сериозни природни бедствия, които също са в обхвата на тази служба. В същото време от страна на Министерството наблюдаваме опит за реформа – не знам как да го нарека, Вие може би ще ни обясните, срещу което възроптаха служителите на Министерството, включително излязоха на протест.
В тази връзка моля да ни обясните кои са Вашите виждания в тази посока? Мислите, че за следващото лято или в бъдеще такива, не дай Боже, природни бедствия – такъв сезон предстои, зима, пролет, когато типично се случват такива неприятни събития, дали след тези реформи, които предлагате, съответно служителите негодуват, дали Министерството ще бъде готово да реагира в такива ситуации в бъдеще? И да внесете известно успокоение, ако разбира се може, сред нас и сред българските граждани, че Министерството на вътрешните работи ще бъде адекватно при възникването на подобен критичен случай, какъвто беше през лятото в Кресна или наводнението в Аспарухово, Мизия и така нататък, където основната тежест пада именно върху тези служители, на които ние даваме своите адмирации за свършеното през годините. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Иванов! Да, тази тема беше особено гореща и миналата седмица. Знаете, че имаше протест на част от колегите от Главна дирекция по противопожарна безопасност и защита на населението, свързано с преструктуриране на част от тези служби на някои места в страната. Но това пък е свързано с решение на Народното събрание – една промяна, с която се казва, че трябва и е по-добре да бъдат вместо двама по трима в екип. Ние просто изпълнихме решението на Народното събрание. Във връзка с това, тъй като не можем да увеличаваме състава – имаме ограничение от пари и от бройки, заети в Министерството на вътрешните работи, направихме това преструктуриране. Срещу него имаше реакции. И тогава, и сега ще повторя, че за синдикатите по тези въпроси, свързани с управление на процесите в Министерството, не са пряко свързани с техните прерогативи и това, което трябва да правят синдикатите. Въпросът е добър и мястото му е в Народното събрание, както и Вие ме питате. И аз на Вас ще отговоря по-подробно за това. Да, така правим – 12 такива районни пожарни служби се преструктурират на места, където има най-малко нужда от тях. Ще Ви дам примери. Преместваме тези хора, предлагаме им работа, те не остават без работа и така нататък – в съседни служби. В случая Боровец или Пампорово, най-популярните, за които става дума. Това правим там. И още 10 такива.
Само да кажа преди това, че всичко това е извършено по правилата, има си методики, има си математически модел с едни критерии даже как точно и къде да бъде направено това преструктуриране. То не е направено така, просто защото някой е решил от Главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението“. Ние сме предложили за тези 12 районни управления да бъдат преструктурирани.
Но нищо от това, което се е случило досега и защита, която са получавали – и Боровец, и Пампорово, и другите населени места, няма да пострадат от това, че там закриваме или преструктурираме на места службите по ред причини. Аз Ви казах освен методиката, която ще използваме и обективно е преценено това, това няма да се случи, тъй като примерно в Боровец и Пампорово, по памет на едното място има примерно около 40-50 пожара, от които примерно в Боровец годишно 3 са свързани с хотелите – там, където има някакви нещо запалване и така нататък. Само три годишно! Почти същото е положението оттатък, в Пампорово. Основно половината от тези 40 или 50 пожара – на едното и на другите места, когато се е налагало да участва пожарната, такива дейности са извършени. Те са за махане на ледени висулки, буквално цитирам от справката, която ми е направена. Така че, вярвайте ми, както аз вярвам на ръководството на Главната дирекция, така помолих и синдикатите – ако имат някакви бележки, да ги кажат по веригата. Мисля, че е направено професионално и така е постъпено.
Завършвам отговора си, за да не продължа по-дълго времето – че няма да пострадат тези места не само за пожари, Вие споменахте – и наводнения, и земетресения, и каквото друго се случи, от помощта, която им се полага от тази Главна дирекция на Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, казаното от Вас почива очевидно на документи, по които работи Министерството, но ние не останахме с впечатлението, че по този начин служителите ще останат достатъчно мотивирани, за да продължат да изпълняват съвестно своята служба, защото това, което чухме от тях, и се чуваше в публичното пространство, има и други разминавания с това, което казахте. Искрено се надявам на следващо заседание тук да не коментираме пропуски, не дай Боже, ако се случи такъв инцидент, при който да се наложи да се използват служителите на Главната дирекция и съответно да не може да се организира тяхната работа.
Отсега казвам, че ще си позволя да пусна и питане в пленарната зала на тази тема, където ще можем доста по-обстойно да си говорим по казуса, тъй като регламентът на изслушването днес, не позволява да навлизаме в детайли. Нали така, господин Цветанов? Така че това е моят коментар и дуплика.
Не останахме убедени, че реформата, която се прави в момента, е необходимата и полезната както за гражданите, така и за служителите в Министерството.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз останах с убеждението, че Вие правите реплика?
ИВАН ИВАНОВ: Да.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: А министърът ще направи дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Съгласен съм, ако има въпроси – там ще има допълнително време да отговоря. Разбира се, там ще отговоря и за политиката въобще, свързана с пожарната служба, с това, че трябва да намалим броя на професионалните участници в този процес, на доброволните отряди и така нататък. Но процесът е бавен, свързан е и със средства, и с традиция, ако щете, и ред други неща.
Но това е политиката и ние това ще правим, и те го знаят – и синдикатите, и ръководството. Но обяснението е, както и аз присъствах на една среща в гранд-хотел „София“ с тези доброволци, повече от 202-205 ли бяха, ако не бъркам числото, доброволни формирования на територията на страната – това трябва да бъде засилено ние да постигнем това, което е постигнато в Европа. Примерно 0,68 на хиляда души са пожарникарите средно в Европа, а при нас са 1,2. Значи ние сме много професионални, трябва да ги намалим, трябва да им увеличим заплащането, трябва да ги осигурим повече, но трябва да наблегнем на доброволните отряди и всичко това ще го има в отговора, ако ми зададете въпрос в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз само в духа на това, което каза министърът, ако ми позволите – при това обсъждане, което беше в гранд-хотел „София“ на кръгла маса беше представена цялостната стратегия за доброволните формирования и начина по структурирането на тези доброволни формирования в местната власт. Това е европейската практика – както в Германия, така също и в Швейцария, и смятам, че в тази посока трябва да бъдат подкрепени ръководството на Министерството и, разбира се, да направим всичко възможно да отговорим и на очакванията на професионалистите, които се занимават с този вид дейност.
Колеги от ДПС? Няма.
От „Обединени патриоти“ – Вие, господин Касабов? Няма да задавате въпроси.
От „Воля“ не виждам представител.
Втори въпрос.
Господин Министър, аз ще си позволя да задам втори въпрос. Искам да попитам във връзка с Председателството и основните акценти, заложени – Западните Балкани, какво предвижда Министерството на вътрешните работи и каква инициатива проявяваме ние в тази посока? Предвиждат ли се някакви формати на министри от Западните Балкани да присъстват в страната с други колеги, да се обсъждат теми от съвместни инициативи, полицейско сътрудничество и всичко свързано със сигурността и въвличането на Западните Балкани в този процес?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател – много актуален въпрос.
Имахме съвсем наскоро обучение в Министерския съвет пред всичките министри и там зададох един въпрос, който е свързан точно с това, за което ме питате между другото на нашите колеги и тези, които бяха дошли от Европейския съюз – как точно си представяте и как ние трябва да се държим като председатели на тези различни формати и съвети, така наречени, както е нашият „Правосъдие и вътрешен ред“, как така да бъдем равно отдалечени и неутрални, пък заедно с това да казваме и нашите позиции? Аз имах предвид точно Западните Балкани. Защото както и премиерът много пъти каза, ние ще бъдем едва ли не под формата на Балканско председателство, което правим и сега с активната си външна политика и ние ще се опитваме да поставяме теми, които касаят Западните Балкани и нас – и всички балканци тук, разбира се.
Не получих еднозначен отговор. Казаха – да, трябва да бъдете неутрални, но заедно с това имате начини да поставите и Вашите въпроси. Тоест, ние и там сме казали това. Аз където съм участвал, винаги съм го казвал – нашите партньори, за които питате, ще има такова заседание тук, съвсем скоро, по-миналата седмица, аз бях в Гърция – вътрешните министри на Македония, Албания, Гърция и България, също говорихме на тази тема. И външните министри бяха там. Ние сме много съпричастни, много се надяваме да не останем буферна зона, както Сърбия, Македония и другите държави от Западните Балкани по възможния бърз начин да бъдат привлечени като членове на Европейския съюз и в процесите, които се извършват в Европейския съюз това ще е добре за нас като държава, която е символ на стабилността на Балканите – да размножим не само опитът по пазене на границата си и тази стабилност. Това е добре за всички и точно заради това, за което Ви благодаря, че попитахте, ние ще се опитаме това да прокараме като червена нишка през нашето Председателство. Доколко ще успеем, ще стане ясно, но все едно и нашите колеги от Западните Балкани са известени и нашите партньори също знаят, че тази тема ще бъде една от основните, освен Шенген, освен Дъблин. Благодаря
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.

Смятам, че в този процес могат да бъдат въвлечени и представителите, които участват в Залцбургския форум, защото мисля, че от него можем да потърсим подкрепата на осем държави от Европейския съюз, които членуват, и с помощта на Западните Балкани мисля, че ще може да се даде по-голяма тежест в тази посока.
Аз нямам реплика, това беше кратък коментар.
Колеги от БСП, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми господин Министър, аз искам да Ви попитам за едно тежко престъпление, което се случи не толкова отдавна. Става въпрос за отвличането на този млад мъж Златков. Ако можете, все пак да ни дадете някаква информация, която, разбира се, не искам да пречи на разследването. Но все пак да ни разкажете какви усилия полага Министерството на вътрешните работи, защото в медиите случаят поутихна. Надявам се Министерството да не е намалило темпото. Аз го вярвам това, но ако може, все пак да ни кажете информация, която, казах и преди малко, да не засегна разследването – какво се случва с това тежко престъпление и разкриването.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, господин Владимиров! Да, аз няма да мога да кажа много нови неща по обясними причини. Но Ви уверявам, че всеки понеделник на оперативката, а и не само тогава, обсъждаме с когото трябва и по каквито трябва начини и това какво се върши. Много са мотивирани нашите колеги. Достатъчно, спазвайки буквално тайната, опитваме се да не изтича информация. Работим усилено и се надявам, не мога да кажа – в най-скоро време, а във времето напред да направим необходимото да разкрием престъплението и да докажем, че това няма връзка, която е една от тезите с това, което се е случило преди. Знаете, една група отвличания, които бяха десетки – малко над и малко под десет, зависи за коя година става дума, две години една след друга.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Деветнадесет за две години.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: И числото, от които част от тях бяха с откуп. Случаят е такъв – с откуп, разбира се, но не бих искал да казвам повече освен това, че наистина работим и сте прав – не са отслабени по никакъв начин усилията. Разбира се, и за това имаме помощта, и как да се изразя, и последния интерес лично от премиера, опитваме се обаче да сме конфиденциални всички по веригата, които се занимават и които са информирани за случая, да намалим кръга и едната или двете групи от експерти, които работят по случая, да продължават своята ефективна работа под ръководството на прокуратурата. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: И аз Ви благодаря.
Мисля, че с това изчерпахме днешния парламентарен контрол. Искам да Ви благодаря, господин Министър, и разбира се, да поздравим ръководството на Министерството и професионалистите за добрите операции, които бяха направени в последните няколко седмици. Благодаря Ви.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, № 754-01-45, внесен от Георги Йорданов Йорданов и група народни представители на 19 юли 2017 г.
Заповядайте, господин Йорданов, да представите Законопроекта.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Поводът за внасянето на това предложение за допълнение на Закона за лечебните заведения е очеваден. Това е нарастващата ескалация на случаите, в които имаме малтретиране и физическо давление върху медицинските специалисти, лекари и медицински сестри по време на осъществяване на тяхната дейност. Проблемът излиза извън контрол.
Какво е настоящото положение? В различните болници, в зависимост от тяхното финансово състояние, проблемът е решен по различен начин. В някои на вратата има един старшина на 85 години, който упътва пациентите къде трябва да отидат, а в някои болници, предимно частни, въпросите за сигурността са издигнати на висота. Там имаме използване на всички съвременни методи за охрана, за сигурност, включително и електронни, определяне поле на допустимост и така нататък.
Ние в болниците имаме стандарти, които определят как да лекуваме пациентите, има стандарти, които определят в какви помещения трябва да става това лечение. Имаме стандарти, които определят как да се хранят пациентите. Но нямаме стандарт, който да определя как трябва да опазваме сигурността на пациентите по време на тяхното лечение и как трябва да опазваме медицинските специалисти по време на изпълнение на техните задължения.
В същото време колегите от Държавна агенция „Национална сигурност“ от две години отново приеха, че болниците са важен елемент от националната сигурност и започнаха обследване на тяхната дейност и наблюдение.
Ние в болниците нямаме експерти, които да ни кажат как да изпълним тази обязаност – охраната и сигурността на всички, които присъстват в тях. В някои болници има вече назначени експерти по сигурността, които са бивши служители на Министерството на вътрешните работи. Ние се нуждаем от експертна помощ. В същото време излиза и въпросът за финансовото подпомагане на тази дейност. Колегите от Спешната медицинска помощ например предлагат охраната на най-важните звена, където се оказва спешната помощ в областите със спешно отделение да се поемат от органите на МВР. Наистина представете си, когато две ромски банди правят взаимодействието помежду си и се окървавят, те отиват да получат медицинска помощ в спешното отделение. Там те се виждат и започват разправата на територията на спешното отделение, а там имаме една или две колежки млади лекарки – 27- или 28-годишни, една или две сестри, които в най-добрия случай разполагат с един паник-бутон. Нещата са много жестоки за тях. Някои от тях напускат системата, те не искат да работят в тези условия.
Затова аз и колегите, които внесохме този Законопроект, считаме, че трябва да има наредба, която подобно на всички други дейности в здравеопазването, да определя как трябва да бъде решен въпросът със сигурността на пациентите и медицинските специалисти.
Ние знаем, че министърът на здравеопазването не е експертът, затова молим министъра на вътрешните работи, който преди малко си тръгна, със своята експертна помощ да му окаже помощ – как да обследваме здравните заведения, какви мерки трябва да вземем. Това е същността на Законопроекта, който внесохме.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, да Ви представя гл.инспектор Георги Георгиев – началник-сектор „Патрулна постова дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“.
При нас е и заместник-министър Красимир Ципов, който също присъства на днешното заседание.
Колеги, заповядайте за коментари.
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Становището на Министерството е внесено и във водещата Комисия по здравеопазването и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която е подпомагаща. То не е в подкрепа на така изготвения и внесения Законопроект, доколкото лечебните заведения са обекти, които се охраняват по смисъла на Закона за частната охранителна дейност от охранителни фирми.
Министерството на вътрешните работи така или иначе задава минимални изисквания за всеки обект, който се охранява от охранителни фирма, по Закона за частната охранителна дейност. Така също и осъществяваме обучение на кадрите на такива фирми. Наясно сме с проблемите. Проведохме няколко срещи, включително и на високо ниво с ръководството на прокуратурата, за да намерим практическо решение и са набелязани множество организационни мерки, които да предизвикат една адекватна реакция на компетентните охранителни органи за всеки един такъв случай.
Уверявам народните представители – вносители на законодателното предложение, че такива мерки ще бъдат предприети, те ще покажат своя резултат. Убедени сме в това, но не смятаме, че това трябва да се случи, приемайки едно такова законодателно предложение. Благодаря за вниманието. Ако имате допълнителни въпроси, ще помоля колегата от Главна дирекция „Национална полиция“.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Ципов.
Искам само да кажа, че в становището, което постъпи от Министерството на здравеопазването, където информират Комисията по здравеопазване в Народното събрание, че на базата на инцидентите, за които казахте и се предприема инициативата, са организирани редица работни срещи, на които са поети и уточнени ангажименти за монтиране на паник-бутони. Но не само това тези паник-бутони да бъдат свързани със здравното заведение или с автомобила, в който е подаден случай, а този сигнал да бъде изведен и в близкото районно полицейско управление, за да може веднага да се предприемат съответните мероприятия за осигуряване на сигурността и предотвратяването на някакъв подобен инцидент.
Въпросите за осигуряването на охраната и координирани действия не изискват специално нормативно регулиране, поради което не е необходимо създаването на специален нормативен акт, регламентиращ тези обществени отношения. Смятам, че това е чисто организационен въпрос и институциите вече са предприели съответните мерки ,доколкото тук е написано, че е имало срещи по инициатива на главния прокурор, където…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Между двамата министри и главния прокурор.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: …където вече са предприети съответните мерки със съответните указания, които са дадени. Така че от тази гледна точка смятам, че действително не се налага подобен Законопроект. Но все пак нека да чуем, ако има необходимост, и от представителите на Министерството на вътрешните работи.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Господин Ципов беше изключително изчерпателен, но в допълнение към казаното до момента, просто искам да изчистя някои моменти.
В Закона за Министерството на вътрешните работи много ясно е регламентирано какъв вид е охранителната дейност, как се осъществява и по какъв начин. Също така е регламентиран и редът по отношение на кои обекти Министерството на вътрешните работи може да осъществи охрана.
Проблемът е, че в самия закон няма разписана функция, която да касае охраната на физически лица, каквато функция имат със специален закон служителите на НСО и частните охранителни фирми. Поради това желанието, което е изразено под формата на текст за разработване на допълнителна нормативна уредба, която да регламентира този вид дейност, няма как да бъде осъществена, тъй като в подкрепа на казаното до момента и в Закона за нормативните актове е казано, че обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта от същата степен, какъвто е случаят със Закона за Министерството на вътрешните работи – ясно регламентира каква е. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Други народни представители?
Заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаеми колега, аз само ще Ви напомням съвсем колегиално, че в момента приключиха работните групи по новия Закон за частната охранителна дейност и по личното настояване на председателя господин Цветанов и самата работна група съвместно с МВР и всички останали за първи път вкарваме в закон и Вие съвсем скоро ще видите това на следващото ни заседание, най-вероятно, минималните стандарти за охрана на обекти са вкарани в закона, като текстове на закона. Тоест вече не са в наредби, в поднормативни актове. Това, на първо място.
На второ място, отново и в Закона за МВР, и в този Закон – за частната охранителна дейност, е предвидена процедурата за охранителните обследвания, които могат да бъдат възлагани, могат да бъдат искани и които да решат конкретни проблеми с конкретните обекти. Взели сме го предвид и в работните групи. Аз съм сигурен, че Вие ще подкрепите този закон, който се изработи много тежко и много трудно в работни групи с огромно участие. Там наистина всичко това, което сте написали, вече е факт.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, вносителят!
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Аз мисля, че Вие останахте с впечатлението, че искаме да възложим на Министерството на вътрешните работи да ни охранява. Не! Ние се нуждаем от това, което казах – точно така е, как трябва да бъде извършена тази дейност. Това, първо.
Второ, оставам с впечатлението, че когато се направи един стандарт – Наредба за охранителната дейност, тогава лицата, които трябва да го изпълняват носят юридическата отговорност. Тогава този, който е потърпевш може да си търси своите права. Това въобще не е само в сферата на здравеопазването, сякаш нашата страна бяга от юридическата отговорносст за изпълнение на служебните си задължения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Други коментари? Няма.
Подлагам на гласуване така внесения Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-45 от 19 юли 2017 г.
Гласували 14 народни представители: за 5, против няма, въздържали се 9.
С това Законопроектът с вносител господин Йорданов не е приет във Вътрешната комисия.
Благодаря Ви! Благодаря и на Вас, господин Георгиев.

По трета точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-68, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 4 октомври 2017 г.
Вносителят Станислав Иванов отсъства.
РЕПЛИКА: Той е в друга комисия.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, докато дойде колегата Станислав Иванов, за да си представи Законопроекта, имаме малко вакуум. Затова, ако ми позволите, да преминем към четвърта точка:
РАЗНИ.
Ще направя една информационна дейност.
С колегите Мустафа Карадайъ, Димитър Лазаров и Филип Попов бяхме на заседанието по председателството на Естония заедно с председателите на Комисията ЛИБЕ в Европейския парламент, където трябваше представителите от националните парламенти на държавите членки да приемат процедурни правила за парламентарен контрол на Европол. Имаше сериозен дебат, имаше възражения от двете държави, но в процеса на дискусията темите, които се отвориха, бяха повече от три. Затова не можаха да минат тези процедурни правила за парламентарния контрол, който трябваше да се осъществява.
Това, по което стигнахме до консенсус, е на 18 и 20 март 2018 г., когато ние ще бъдем домакини на Председателството – Вътрешната комисия ще бъде председателстваща, с председателя на Комисията ЛИБЕ, където се надявам, че ще можем през това време да изчистим недоразуменията с други държави членки, с техните парламенти от Вътрешната комисия, за да можем да приемем тези процедурни правила и да започне парламентарният контрол върху дейността на Европол.
Второто нещо, което направихме, е да се приеме многогодишната програма на Европол с основните акценти за сътрудничество, партньорство, както са държавите членки, така също и с държави от трети страни. Многогодишната програма беше приета, бяха изведени някои основни коментари, които бяха направени по това да се захранват файловете на Европол от държавите членки, за да може действително да бъдат Европол като платформа за обединяване на тази информация от всичките държави членки и да могат да се правят съответните анализи, както с потенциални заплахи, но така също да могат да подпомагат полицейската дейност на всички структури в държавите членки.
За партньорство с трети държави, водещо остава Интерпол относно тероризма и всичко, което може да се ползва от тяхната база данни.
Стратегическото партньорство със САЩ. Западните Балкани също са изведени. В момента се водят разговори и с други държави, за да може действително да се предприеме някакъв информационен обмен и да може да бъде полезно за общата национална сигурност както на държавите членки, така също и на Европейския съюз.
Това, което направихме след приключването на заседанието, понеже Германия имаше възражения – ставаше въпрос за това как да се осъществява този парламентарен контрол, дали трябва да има председателство от триото държави, които председателстват за 18 месеца, дали трябва да има подгрупи, които да бъдат по определени теми, дали трябва да има парламентарен контрол, който да бъде осъществяван с устни въпроси по време на тези заседания, когато се изслушва директорът на Европол или да се отвори възможността за писмени въпроси, които да се дават от съответните национални парламенти. Поради това че не се стигна до уточнение как да бъде тази процедура, може би на следващото заседание ще се дава възможност за някакъв лимит от писмени въпроси, които да могат да се задават. Защото представете си от всички 28 държави членки, всеки да зададе много на брой въпроси, просто администрацията ще бъде задръстена със съответните отговори, които трябва да се правят.
Другото е, тъй като Дания като страна членка е извън полицейското сътрудничество с Европол от гледна точка, че не е страна, която се е присъединила към това партньорство, дали да участва в заседанията с право на глас или само да присъстват като наблюдатели. Това, разбира се, ще бъде тема, която ще се дискутира в предстоящите месеци, за да може за месец март да сме готови с някакъв окончателен вариант, който да бъде приет и ако успеем да приемем процедурните правила в България, мисля, че ще бъде заслуга на всички, които ще можем да се гордеем, че в българското председателство се е взела такава важна точка и е била приета.
Това, което имахме като последващ разговор с председателя Моралес на Комисията ЛИБЕ, уточнихме се, че до 10 ноември трябва да уточним темите, които ще бъдат по Председателството от страна на Вътрешната комисия и на държавите членки, като идеята е, поне това, което говорихме на първия етап, да бъдат Западните Балкани, да акцентираме върху дигитализацията, киберпрестъпността, сигурността и ако имаме възможност, на това заседание да бъде поканена както Мария Габриел като еврокомисар, но така също еврокомисарят Кинг, който отговаря точно по киберсигурността. Това мисля, че ще бъде добре – ако може да чуем доклади в тази посока и да бъдат активни всички народни представители от всички държави членки, които ще присъстват.
В общи линии в този дневен ред, който ще предвидим за Председателството, поне стигнахме до извода, че не трябва да бъдат N-брой теми, а не повече от две-три теми, за да може все пак да има някакъв ефект и да бъдат добре презентирани на европейската общност.
Затова смятам, че след 10-ти вече ще имаме окончателната програма, за която своевременно ще бъдете информирани. В тази връзка съм подготвил доклад за цялостното съобщение. Тук има и други допълнителни детайли, на които няма да е необходимо да отнемаме толкова време. Който желае, може да се запознае в Комисията. Днес на Председателски съвет съм предложил на базата на това, че е свързано с Председателството от тази командировка и препоръка към останалите колеги, които имат отношения от техните комисии да има подобни доклади, с които да се запознават председателите на парламентарни групи, председателите на комисии, които имат отношение към Председателството и, разбира се, министърът по европейските въпроси Лиляна Павлова, за да може все пак да се прави и съответното засичане на отчетността по планираните мероприятия и по тяхното изпълнение.
Докладът ще бъде достъпен в Комисията, ще го получите и по имейлите, мисля, че така ще бъде най-добре, за да може всеки да се запознае с това, което ще правим в нашето Председателство и това, което се е взело като решение на тази среща.
Ще спра до тук.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА, № 754-01-68, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 4 октомври 2017 г.
Давам думата на вносителя – заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Извинявам се за моето закъснение, но в същия момент представях Законопроекта в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и по тази причина закъснях, за което се извинявам още веднъж.
Уважаеми колеги, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, който предлагаме за промяна има два основни акцента.
Първият акцент е, че от 1 януари 2018 г. трябва да се въведе общият стикер, за преминати технически прегледи, който ще важи за цяла Европа.
Второто, което ни даде аргумент за промяна в Законопроекта, е, че от месец май 2018 г. трябва да стартират, защото има изисквания на Европейския съюз, техническите пунктове. Тези изисквания не са уредени в нашето законодателство все още, поради тази причина ние предлагаме да се промени именно в тази част, която е за техническите прегледи Законът за движение по пътищата. Това е от една страна. Има и много други промени, разбира се. Например признаването на техническите прегледи в страните членки, служебното прекратяване на регистрацията, премахването на възможността да се манипулират километражите. Това са все неща, насочени към запазването на живота и здравето на хората. С две думи, това е по отношение на Законопроекта. Разбира се, насреща съм, за да отговарям на Вашите въпроси. Но това са най-стриктно представени мотивите към Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов! Аз силно се надявах Вие да ни представите чисто новия закон, за който говорите вече от началото на този парламент. За съжаление, за пореден път ще гледаме на парче действително едни мерки, които със сигурност ще са полезни, които ще синхронизират нашето законодателство с европейското. Затова и нашата група ще се въздържи. Когато предложите така чакания чисто нов голям закон – господин Иванов, към Вас се обръщам, който няма да се налага да променяме през две седмици и да бъде най-често променяния закон в парламента, тогава всички текстове, които са добри, на второ четене ние ще ги подкрепим.
А въпросът ми към Вас е: кога най-накрая ще дочакаме да видим в зала и в комисии този закон, който Вие така го прокламирате от доста дълго време.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Извинявайте, не го приемайте като заяждане въпросът.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Не, не е като заяждане.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Не. Мисля, че той ще отговори съвсем конструктивно.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да.
Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега, съжалявам, че този разговор трябва отново да го водим. Ще Ви напомня няколко неща, които сме изказвали по времето на разглеждането на предишен път на този Законопроект. Този Законопроект е много тежък. Този Законопроект за себе си съчетава три отделни законопроекта, които трябва да бъдат като три отделни закона. Новите законопроекти, които се надявам да се превърнат в закони, са три. Това е обучението и водачите. То е включено в Закона за движението по пътищата към този момент. Това са сервизите, автомобилите, годишните технически прегледи, които са включени също към Закона за движението по пътищата. Когато те бъдат премахнати, тогава много по-рядко ще се налага да се променя и Законът за движение по пътищата.
Но тъй като в момента разполагаме с такъв нормативен документ, който в себе си е съчетал всички тези закони, поради тази причина ето сега се налага вместо да променяме Закона за автомобилните превози и сервизите, например отново ще променим Закона за движение по пътищата, което се налага по причина, че е включено в момента в действащото законодателство в този Законопроект. Това е по отношение на въпроса Ви към мен.
А по отношение на втория въпрос, който зададохте, кога ще го представим. Съвсем скоро ще бъдат представени законопроектите на народните представители за обсъждане, а надявам се, и приемане на тези три нови законопроекта, които ще бъдат готови съвсем скоро, както казах преди малко. Благодаря, уважаеми господин Председател.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Само да поканя и зам.-министъра на транспорта – заповядайте, господин Попов, ако искате след това да вземете думата.
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Министерството на вътрешните работи изразява своята принципна подкрепа по така внесения Законопроект, тъй като се касае за синхронизация на българското законодателство с правото на Европейския съюз. Разбира се, на вниманието на водещата Комисия ще дадем някои конкретни предложения за прецизиране на някои от текстовете по Законопроект.
Позволете ми съвсем накратко да информирам народните представители. Със заповед на тримата министри – на вътрешните работи, на транспорта и на регионалното развитие и благоустройството, е създадена Междуведомствена работна група със задача да разработи три законопроекта – Законопроект за движение по пътищата, Законопроект за пътните превозни средства и Законопроект за водачите на моторни превозни средства. И през миналата седмица в Министерството на транспорта се проведе заседание на Междуведомствената работна група. Нашите очаквания са към края на годината, разбира се, след като спазим изискванията на Закона за нормативните актове, а именно едномесечно обществено обсъждане, изготвяне на оценка за въздействие по тези три нови законопроекта, да бъдат внесени на вниманието на народните представители с оглед на това да внесем един качествен продукт, а не всеки път промените в Закона за движението по пътищата да отнемат от времето на народните представители и да бъдат разглеждани в продължение на няколко заседания на водещата Транспортна комисия и съответно на пленарната зала. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Попов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Само искам да потвърдя думите на господин Ципов. В съвместната група, в която сме по решение на министрите, на тримата министри – по вътрешни работи, регионално развитие и транспорта, работим в момента чудесно и сме напреднали. Изключително важно за нас е да преработим този закон, да го разделим в отделните му секции. Нашите специалисти работят и за нас е изключително важно това да стане бързо. Ние ще направим всичко възможно това да стане в сроковете, които са възможни и съобразени със сроковете на колегите. Ние работим чудесно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, коментари?
Колегите от БСП? Нямат въпроси и коментари. Беше направена една градивна критика, беше даден един градивен отговор. И вървим напред.
Ако няма други, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Станислав Иванов и група народни представители, № 754-01-68, внесен на 4 октомври 2017 г.
Гласували 13 народни представители: за 9, против няма, въздържали се 4.
Приема се.

Исках да продължа по точка четвърта, ако ми позволите:
РАЗНИ.

Има писмо от председателя на парламентарната Комисията по отбрана, обществен ред и национална сигурност в Камарата на депутатите на парламента на Румъния Георге Каправ до мен за работна среща в Русе или в Гюргево. Направихме кореспонденция, като казахме, че по-приятното място е Русе, да бъде на българска територия, във връзка и с предстоящото председателство. Това е прието от тяхна страна и на 7 ноември 2017 г. предлагат да се направи тази среща.
Колеги, ако не възразявате, тогава да направим и изнесено заседание на Вътрешната комисия, като сме го съчетали така, че да не е в нарушение на парламентарната седмична програма и ако прецените, в понеделник да се съберем, във вторник да направим изнесеното заседание, като може би там в тази двустранна среща, която ще бъде направена, дори ние ще се обърнем, ако могат да поканят и народни представители от тяхната Вътрешна комисия и да си направим съвместно заседание по общи теми. Доколкото знам, тук има теми, които визират миграционните потоци, новите канали за трафик на хора, и то по-специално през Черно море. Така че от тази гледна точка ние ще се подготвим с един примерен дневен ред. Ако не възразявате, ще Ви го предложа другата седмица и да може действително с някакви доклади, да имаме някаква информация, която да обменим и с румънските си колеги и какво сме предприели по линия на законодателството, което касае предприемане на необходимите мерки в тази посока. Разбира се, Председателството ще бъде също част от темите, както и Шенген, за което смятам, че и Румъния, и България се движим в една посока.
Ако не възразявате на този подход, ще планираме едно изнесено заседание, което ще бъде във вторник, в зависимост от програмата, която ще разработим. (Уточнения.) Ние ще направим организация по залата, която да ползваме, за да видим всичко, което е свързано с чисто организационните въпроси, с което смятам, че не е необходимо да Ви запознавам.
Колеги, ако няма други въпроси, закривам днешното заседание, поради изчерпване на дневния ред.
Благодаря Ви, приятен и спорен ден!


(Закрито в 15,30 ч.)