Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република Българя с приложен проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерски съвет на 11.12.1017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
Комисия по отбрана




П Р О Т О К О Л
№ 3

На 25 януари 2018 г. се проведе съвместно редовно заседание на Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисия по отбрана при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република Българя с приложен проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерски съвет на 11.12.1017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на комисиите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,34 ч. и ръководено от господин Цветан Цветанов – председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, господин Лазар Лазаров - председател на Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, и господин Константин Попов – председател на Комисията по отбрана.

* * *

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, добър ден на всички!
Знаете, че в днешния ден в този час правим съвместно заседание на трите комисия, на които като цяло някои от членовете се припокриват в някои от тях, но идеята е да пестим време и да можем действително в дебата, който днес ще се проведе по представянето на Стратегията, да може действително да имаме решение, което ще позволи да го гледаме и в пленарната зала.
Знаете, че това е част от ангажимента, поет на един от консултативните съвети на Президента на Републиката през 2017 г. Мога да кажа, че натоварената законодателна дейност през месец декември не ни позволи да преминем към обсъждане на Актуализираната стратегия. Това, което поехме като ангажимент на последния Консултативен съвет през месец януари, е, че в съвсем скоро време ще направим съответното обсъждане и съответните комисии ще излязат със своето решение, което ще ни позволи да бъде приета Актуализираната стратегия по национална сигурност на Република България в 44-тия парламент.
Предлагам дневния ред на днешното заседание, той е с една-единствена точка:
Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република Българя с приложен проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерски съвет на 11.12.1017 г.
Ако сме съгласни с така предложения дневен ред, нека поотделно всяка комисия да го подложи на гласуване.
Моля, колеги, първо от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да гласуваме така предложения Проект за днешното заседание.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Давам думата на господин Лазаров.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми колеги от Комисията за контрол над службите за сигурност! Моля, който е „за“ дневния ред, който е раздаден предварително с обявената точка, да гласува
За – 7, против и въздържали се – няма.
Приема се. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Попов, заповядайте за гласуването и на Вашата комисия.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Колеги от Комисията по отбраната, моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет от Комисията по отбраната.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Преминаваме към точката от дневния ред:
АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРЯ С ПРИЛОЖЕН ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11.12.1017 г.

Колеги, преди да дам думата на Георги Кръстев – секретар по сигурността към Министерския съвет, да представи Актуализираната стратегия с основните акценти бих искал да благодаря на представителите на различните институции, които имат пряко отношение към изработването на Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България.
Бих искал само да кажа кои са гостите за днешното заседание, които, надявам се, ще вземат отношение по темата, която обсъждаме днес.

От Министерския съвет: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност към Министерския съвет.
От МВнР: господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи.
От Министерството на отбраната: господин Илия Налбантов – началник на кабинета на министъра на отбраната, господин Орлин Гергов – началник-отдел „Отбранителна политика и планиране“.
От Служба „Военна информация“: капитан I-ви ранг Иво Хасекиев – заместник-директор на Служба „Военна информация“.
От ДАНС: господин Димитър Георгиев – председател на ДАНС, господин Борислав Гърков – директор на дирекция.
От Държавна агенция „Разузнаване“ – господин Георги Миленов – заместник-председател на ДАР.
От Държавната комисия по сигурността на информацията: господин Борис Димитров – председател на ДКСИ.
От Югозападен университет „Неофит Рилски“: проф. Габриела Белова – декан на Правно-историческия факултет, доц.д-р Николай Марин – зам.-декан на Правно-историческия факултет.
Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“: доц. Валентин Тодоров, проф.д-р Валери Христов, проф.д.ик.н. Стефан Симеонов, д-р Емил Люцканов.
Национален военен университет „Васил Левски“: бриг.ген.д-р Пламен Богданов – началник на НВУ.
Военна академия „Г.С. Раковски“: ген.-майор Груди Ангелов – началник на Военната академия.
Академия на МВР: старши комисар доц.д-р Неделчо Стойчев – ректор.
Русенски университет „Ангел Кънчев“: Велизара Пенчева – ректор; д-р Пламен Даскалов – зам.-ректор, доц. Милен Иванов.
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – доц. Румен Кънчев.
Център за изследване на националната сигурност и отбрана към БАН: проф. Стефан Хаджитодоров – директор.
Смятам, че това е едно сериозно присъствие и на академичната общност, и на експертизата, която има в някои от организациите, които днес присъстват. Убеден съм, че във всички тези дискусии, проведени като обсъждания както в университети, така и неправителствени организации, действително стигнахме до този вариант, който днес ще бъде представен от Георги Кръстев. След това ще имаме възможност да вземем отношение и да пристъпим към гласуване.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Цветанов.
Уважаеми господа председатели на постоянните комисии – господин Цветанов, господин Лазаров, господин Попов, уважаеми госпожи и господа народни представители! На Вашето внимание е представен Проект за актуализиране на Стратегия за националната сигурност на Република България. Действащата Стратегия за националната сигурност на Република България е приета от 41-то Народно събрание на 25 февруари 2011 г. и е обнародванa в „Държавен вестник“, бр. 19 от 8 март 2011 г. Тя замени приетата през 1998 г. Концепция за национална сигурност, обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 46 от 22 април 1998 г.
Стратегията от 2011 г. даде оценка на изпълнението на политиките по националната сигурност, определи националните интереси, цели и приоритети, дава характеристика на средата за сигурност, посочва основните насоки на политиките за сигурност и очерта общите принципи и институционална рамка на системата за защита на националната сигурност.
Бих искал да отбележа, че работата по Стратегията тогава се осъществи със заповед, отново на министър-председателя, под общото ръководство на господин Цветанов и бяха заложени такива методи на работа и организация на цялостната работа, които изцяло бяха приложени и при подготовката на тази актуализация. Това включваше привличане на експертната общност от всички държавни институции и провеждане на широк кръг обществени дискусии към 2010 г. Ние ги приемахме в 9 общо институции, част от които съвпадат със сегашните.
След приемането на Стратегията през 2011 г., особено след 2014 г., в средата на сигурност – преди всичко в международен план, настъпиха сериозни промени, които повишиха нивото на несигурност в международните отношения и наложиха промяна в стратегическата концепция на НАТО, във вижданията на Европейския съюз, както и за състоянието на средата на сигурност, така и за политиките, които следва да се предприемат на съюзно равнище.
Съществен извод и за необходимостта от изменение и допълнение на Стратегията бяха направени и с оглед развитието на обстановката в нашата страна и в региона на Балканския полуостров.
С влизането в сила през месец ноември 2015 г. на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, на Закона за Военното разузнаване и на Закона за НСО бе завършен процесът на нормативно регламентиране на задачите, организацията, методите на работа на всички служби за сигурност, което е изпълнение на едни от най-важните задачи, произтичащи от Стратегията от 2011 г.
Изготвянето на Проект за актуализиране на Стратегията е част от Програмата за управление на правителството за периода 2017 – 2021 г., цел 44 – мярка 160. Становище относно необходимостта за актуализиране на Стратегията, както отбеляза господин Цветанов, изрази Консултативния съвет за национална сигурност на свое заседание на 30 май 2017 г.
В изпълнение на Заповед № Р-128 от 6 юли 2017 г. на министър-председателя господин Бойко Борисов Междуведомствена работна група подготви Проект за актуализиране на Стратегията. В състава на групата бяха включени представители на всички министерства, на службите за сигурност и на редица други ведомства, а също така представител на Българска академия на науките.
Работата по Проекта бе организирана в два формата – примерен и оперативен. Вариантът на Проект за обществено обсъждане бе разработен от оперативния състав, одобрен от пленарния и към 25 септември и в периода 28 септември – 20 октомври 2017 г. бе представен пред експерти, преподаватели, следователи и студенти в сферата на националната сигурност, общо на 11 форума, както следва: в София, Видин, Русе, Благоевград, Варна, Пловдив, Велико Търново. В София бяха проведени три форума – в Академията на МВР, във Военна академия и в Българска академия на науките.
Искам та отбележа особено, че някои от форумите в страната бяха проведени съвместно с висши училища в сектора за сигурност, ако така могат да се изразят – имам предвид в Морското училище във Варна, в Националния военен университет във Велико Търново със съответните университети в тези региони: конкретно Варненския свободен университет и Великотърновския университет.
Бих изразил определено изключително висока оценка на организацията и провеждането на тези обсъждания, тъй като те станаха източник на редица предложения, включително даже на поява на нови сектори, какъвто е например подразделът за управление при кризи, подразделът за киберсигурност. Тоест, чрез тези обсъждания уверено може да се каже, че беше ангажиран целият експертен потенциал на експертната общност към момента.
Проектът бе представен също така и пред форуми, организирани от юридическите лица с нестопанска цел, чиито уставни цели предвиждат дейности в интерес на националната, обществената и корпоративната сигурност.
Работната група обобщи предложенията, като проектът бе представен пред съвета по сигурността към Министерския съвет и одобрен на заседание на 10 ноември 2017 г. След това документът премина процедура на съгласуване преди разглеждане от Министерския съвет, който го одобри на свое заседание от 6 декември 2017 г. с Решение № 759 от 8 декември 2017 г., предлага на Народното събрание да приеме с решение Проекта за актуализиране на Стратегията на националната сигурност на Република България.
Актуализирането на текстовете, описващи общата политика за сигурност създава условия за разработване на секторни стратегии и секторни политики за преодоляване на някои проблеми, свързани с ресурсното осигуряване и комплектоване на ведомствата от системата на националната сигурност, както и общо за провеждане на политиките за сигурност в другите сектори.
Отбелязани са достиженията в регламентиране дейността на системите за защита на националната сигурност. Актуализирането на приоритетите и стратегическите цели и начините за тяхното реализиране осигурява концептуалната база за колективно, ефективно и проактивно противодействие на новите рискове и заплахи.
Във вид на нови подраздели са включени политиките в сферата за киберсигурност – т. 166, съобщенията – т. 97, транспортната сигурност – т. 95 и 96 и управлението при кризи – т. 167 – 173. Като част от съществуващи подраздели са включени политиките за младежта, конкретно с акцент върху проблемите произтичащи от радикализацията и политиките за обогатяване и защита на националните архиви като част от културно-историческото наследство – т. 101 и 102.
В Раздел 4.2. – „Приоритети“, са добавени текстове, визиращи създаване на способности за действие спрямо съвременните рискове и заплахи за националната сигурност – т. 78. В същия подраздел са определят някои други приоритети от националната сигурност – т. 79.
Искам и трябва да отбележа, че при работата както на групата, така и при обществените обсъждания, се стигна до извода, предложен и възприет към този момент – проблемите и задачите, произтичащи в сферата на образованието да бъдат преместени, да преминат от другите важни интереси, каквито са в Стратегията от 2011 г., към жизненоважните интереси. Мисля, че това е съвсем подходящо отражение на вниманието, което се обръща на сферата на образованието през последните няколко години, бих казал няколко месеца след встъпването на правителството в длъжност.
Чрез актуализираните текстове за отбранителната политика са посочени основните проблеми в сферата на отбраната. От стратегическо значение като основен приоритет е изпълнението на приетите от България военни граждански цели за способностите на НАТО, за колективна отбрана и инициатива за изграждане на отбранителните способности на Европейския съюз. Изрично е посочено поетапното увеличаване на бюджета за отбрана до 2 % от БВП на страната до 2024 г., за което се приемат и към момента съответните решения и краткосрочни програми.
При определянето на времевия хоризонт на Стратегията до 2025 г. са взети предвид в хода и периодичността на политически и икономически процеси в Република България, в Европейския съюз и държави, които имат съществена роля за състоянието на сигурността в геополитически региони от значение за националната сигурност на Република България.
Отчетени са, разбира се, и процеси на планиране и изпълнение на постигането на съответните цели в системата на организацията на Северно-атлантическия договор.
Предлагам с това да завърша общото представяне на документа и съм готов, заедно с колегите, разбира се, да отговоря на конкретни въпроси.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Колеги, ако не възразявате да чуем още мнения, ако има, от хората, участвали в дискусиите, и по-специално на представителите във висшите учебни заведения. Смятам, че ще бъде интересно и ще даде допълнителна мотивация за това просторно и така дълго време за обсъждане на Стратегията и възможността всеки един от тези, които биха взели думата, ще са допринесли за този оптимален вариант, които предстои днес да бъде приет от българския парламент, от съответните парламентарни комисии.
Господин Георгиев, Вие нещо да кажете?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, председатели на комисии! В рамките на изготвената Стратегия, актуализиране на Проект на Стратегия за националната сигурност, Държавна агенция „Национална сигурност“ участва активно в изготвянето му. Считаме, че в него са отразени основните рискови процеси, които обхващат хоризонта до 2025 г. и са свързани с най-важните политики за защита на националните интереси и постигане на националните приоритети.
Проектът според нас представлява една добра основа за разглеждане в Народното събрание за постигане на широк обществен консенсус по ключови въпроси за националната сигурност и изведените в него национални приоритети и политики.
С това след изложението на господин Кръстев, ние напълно подкрепяме изготвения съвместно от нас документ. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Ципов!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Променената среда за сигурност през последните години и възникването на нови предизвикателства, заплахи и рискове в международен план, очерта се необходимостта от актуализиране на приетата през 2011 г. Стратегия, тези промени бяха особено значими през период 2011 – 2015 г. Става дума за изострянето на конфликта в Близкия изток, възникването и експанзията на терористичната групировка „Ислямска държава“, безпрецедентната миграционна криза, които повишиха несигурността в международните отношения и наложиха промени в стратегическите документи, включително и в българската Стратегия. Актуализирането на текстовете, описващи общата политика за сигурност, имат за цел да създаде условия за преодоляване на сериозните проблеми, свързани включително и с ресурсно осигуряване и окомплектоване на министерства и ведомства от системата на националната сигурност. За Министерството на вътрешните работи е особено важно, че бе одобрено включването на нови политики като управлението при кризи, противодействие на киберпрестъпността и други. Ние смятаме, че чрез актуализиране на текстовете на националната Стратегия ще бъде постигнат желания от цялото общество резултат. Смятаме, че приносът, който даде Министерството на вътрешните работи, е особено съществен.
Позволете ми в заключение да изразя своето удовлетворение от пълноценната дискусия, която се проведе в Академията на Министерството на вътрешните работи. С това завършвам моето изложение като изказвам подкрепа от страна на Министерството за така предложения на Вашето внимание Проект.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: От Министерството на отбраната – господин Налбантов, да кажете накратко няколко думи?
ИЛИЯ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Уважаеми председатели на комисии, уважаеми господа народни представители! Ръководството на Министерството на отбраната изцяло подкрепя текстовете на Стратегията. Това един комплексен документ, който е даже малко закъснял. С оглед динамиката в средата за сигурност в този актуализиран документ са отразени всички проблеми или голяма част от проблемите на отбраната. Но по-важното е, че Стратегията за национална сигурност се фокусира върху поетапното увеличаване на разходите за отбрана и това поетапно увеличаване на разходите за отбрана е свързано с реализирането на практика на отбранителните способности на страната чрез развитие на индустриален капацитет. Това пожелание, което имаме тук или което ще бъде взето от Народното събрание за това поетапно увеличаване на разходите, на практика ще отвори нови предизвикателства към българската икономика, за да може да развиваме адекватни отбранителни способности през следващите години. Изцяло подкрепяме текста. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Господин Миленов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИЛЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по отношение подкрепата от страна на Държавна агенция „Разузнаване“ по така предложения Проект за актуализиран вариант на Стратегията за националната сигурност, искам да подчертая, че ние наистина и на базата на нашето активно участие в изготвянето на документа, подкрепяме изцяло така предложения текст.
Поради редица причини, тъй като нашата роля беше основно в изготвянето на частта в Проекта, касаеща външната среда за сигурност заедно с колегите от Служба „Военна информация“ и представителят на Министерството на външните работи, смятам, че тази среда за сигурност, която беше очертана и изложена в момента, е достатъчно всеобхватна, за да отрази условията, при които следва да бъде провеждана нашата вътрешна политика или политики по-точно за сигурността на страната ни. Следва да се има предвид, че тази външна среда за сигурност е достатъчно динамична, за да не може да твърдим, че това е картинката към момента, която няма да бъде променяна в следващите години. Точно обратното, разширяването на географския обхват на заплахите за сигурността на страната ни и на региона неминуемо ще доведат до промени и във външната среда за сигурност, неминуемо ще станем свидетели и на нови заплахи, възникващи в различни точки в света, които ще имат отражение и върху средата за сигурност, касаеща и нашата страна.
Смятам, че в този аспект – външна среда за сигурност, е постигнато максималното възможно към момента. Най-доброто, което считам, че е постигнато в Проекта за Актуализирана стратегия за национална сигурност са секторните политики, които достатъчно ясно очертават политиките, които следва да бъдат провеждани от различните институции на Република България с цел осигуряване на максимална сигурност на страната ни.
В тази връзка подкрепяме изцяло така внесения Проект. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Ще помоля все пак от Военна академия ген.-майор Груди Ангелов да каже няколко думи, защото знам, че първите обсъждания бяха във Военната академия и мисля, че ще е важно и Вашето експертно мнения по обсъжданията, които сте направили.
ГРУДИ АНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, господа професори, доценти и ректори на университети! Да, наистина военната академия участва в обсъжданията. С господин Кръстев обсъждахме и по други форуми Стратегията за национална сигурност.
Хубавото на Стратегията е, че се обхваща образованието, защото в тази сфера ние нямаме единни стандарти. Много университети се занимават с обучението по национална сигурност, без да са уточнени стандартите, на които трябва да отговарят в тази сфера. Това е много добре, че се отделя специално внимание на образованието и науката.
Каквото и да кажем, Стратегията в момента и Актуализираната стратегия, приета през 2011 г., е в отговор на променящата се среда за сигурност – както външна, така и вътрешна среда за сигурност. Защото един документ не може да бъде адекватен за целия период на неговото действие и наистина това беше много добро начинание да се актуализира и както спомена един от колегите – от Държавна агенция „Разузнаване“, ние не можем само с приемането днес да я оставим така. Стратегията ще еволюира и ще има развитие.
Господин Цветанов, нашите коментари сме ги дали на господин Кръстев по време на обсъжданията, които възникнаха. Наистина има много аспекти, но това е Стратегия – тя дава насоките и направленията, не можем да навлизаме в детайлите. Нашето мнение е, че подкрепяме и наистина сме подкрепили Стратегията. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Представителите от другите университети?
Заповядайте!
ПЛАМЕН ДАСКАЛОВ (зам.-ректор на Русенски университет по развитие, координация и продължаващо обучение): Бих искал да кажа, че под домакинството на Русенския университет бяха организирани две обсъждания. Първото – в района на Видин, второто – в района на Русе. Обсъжданията бяха много интересни и активни, с множество предложения, което показа, че този документ наистина има нужда от актуализация и е много необходим. Бяха направени множество конкретни предложения по същество, но като цяло изводът от двете обсъждания е, че се подкрепя текстът на Стратегията и че тя е много актуална и необходима за момента. Благодаря на всички.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте!
СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ (директор на Центъра за изследване по национална сигурност и отбрана към БАН): Искам да изразя също нашето изключително положително становище по отношение текста, който се предлага като Актуализирана стратегия за национална сигурност. Ние проведохме в рамките на академията също една дискусия по тези актуализирани текстове на Стратегията. Бяха направени редица предложения и една немалка част от тези предложения намериха своето отражение в окончателния вариант, който се предлага на уважаемите народни представители.
За първи път може би така експлицитно, доколкото си спомням, в чл. 200 от Актуализираната стратегия са застъпени и научните изследвания, свързани със сигурността и отбраната. За никой от Вас не е тайна, че в крайна сметка, за да имаме адекватна политика по отношение на сигурността и отбраната на дадена страна, научните изследвания трябва да намерят своето подобаващо се място и вътре в тази стратегия такова място е намерено и мисля, че в бъдеще можем да разчитаме, че научните изследвания ще бъдат наистина полезни при формиране на политиката със сигурността и отбраната. Така че изразявам още веднъж нашето позитивно становище по отношение на предлагания текст. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Само искам да допълня, че това, което казахте във Ваша подкрепа, на последния Консултативен съвет за национална сигурност при президента се даде изключително голям акцент точно за научните изследвания, свързани с военно-промишлената област и аз смятам, че науката трябва да участва активно при реализирането и заложените основни акценти в Стратегията.
Други изказвания?
Заповядайте!
ВАЛЕРИ ХРИСТОВ (Варненски свободен университет): Уважаеми председатели на комисии, искам първо да благодаря за поканата експерти от нашия Юридически факултет и катедра „Сигурност и безопасност“ да участват в заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители, ръководители на служби за сигурност, уважаеми господа ректори и началници на Академията на МВР и на Военната академия! Искам да направя едно изказване с цел подобряване съдържанието на представения проект.
Първо искам да кажа, че Стратегията за националната сигурност не е учебник по национална сигурност или учебник по защита на държавата и обществото. За първи път в Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност се дава дефиниция – в чл. 2, що е това „национална сигурност“. Ако сте си направили труда, би трябвало да забележите, че за първи път освен определенията в Концепцията за национална сигурност през 1998 г., в Закона за защита на класифицираната информация, Закона за ДАНС, в Стратегията за национална сигурност, тук има една добавка – че „националната сигурност е динамично състояние на обществото – и сега забележете – и държавата“. Това е новото. Би трябвало в експертизата на специалистите по национална сигурност да се обърне внимание.
В този контекст новият проект представя съвкупност от идеи, виждания, като фундаментален стратегически документ до 2035 г. за състоянието и защитата на националната сигурност. Поради това бих желал по-ясно да бъде определена коя е дългосрочната цел до 2035 г. и декомпозирана в междинни цели. Тези цели да бъдат заложени в секторните политики.
На второ място, не виждам в частта „Борба с конвенционалната престъпност“ или както е по-популярно на граждански език, общата престъпност – ролята, значението на така наречената „Единна интегрирана информационна система за противодействие на престъпността“. Има ли я тази система, няма ли я? Не съществува ли? Би трябвало да се надгражда. Просто не чувам – съществува ли тази система!?
Доколкото си спомням в едно минало време, една министърка на правосъдието, сега ръководител към един институт по правото, беше обявила като годишен план на Министерството на правосъдието изграждане на информационна система в Министерството на правосъдието. А идеята беше от 1999 г. да се изгради такава единна информационна среда между органите на съдебната власт, службите за сигурност, службите за обществен ред за охрана, контрол над пътното движение, службите за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, пробационни служби, след това структури на гражданското общество и следващи превенцията на престъпността и да има една информационна завършеност – не видях в Стратегията. Има едно пожелателно изречение: „Създаване на информационна среда“. Сега ли ще я създаваме тази информационна среда за борба, нещо не ми е ясно!
На следващо място, не се чувства синергичният принцип в координацията, във взаимодействието, в обединяване на усилията на отделните държавни органи и организации. Споменават се държавните институции, гражданското общество и гражданите. А къде са обществените организации, обществените органи?
На следващо място, не виждам какви са нашите национални ценности. Има национални интереси, национални приоритети, а кои са националните ценности на България? – Няма ги! Би трябвало малко по-ясно да се уточнят и опишат.
В крайна сметка последното нещо, което бих желал да кажа, за мен не стана ясно каква е парадигмата за национална сигурност до 2035 г., която нашата страна в своята политика по защита на националната сигурност ще отстоява? Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Други изказвания?
(Реплика на народния представител Красимир Янков.)
Колеги, смятам, че трябваше действително да дадем възможност на тези, които са участвали в дискусията, начинът, по който е структурирана цялостната актуализация, след което да можем ние, народните представители, да направим обсъждания по по-пълната информация, която ни е предоставена от всички тези, които са участвали активно.
Заповядайте.
ЕМИЛ ЛЮЦКАНОВ (вицеадмирал от резерва): Уважаеми господин Председател, господа народни представители! Ще предложа само няколко съждения в структурирането на Стратегията, тъй като цяло тя е разработена от специалисти, но в първата част – ние с господин Кръстев веднъж говорихме, възникнат неясноти, когато се употребяват в абзаците „рисковете и заплахите“ и дори в някои от точките се казва: „Рисковете произлизат от следните заплахи, които генерират рискове и заплахи“. Молбата ми е това да се огледа. Рискове не може да има без заплахи. Разбира се, тук няма да го правим учебно заведение. При нас възникват проблеми с преподаването на част от този материал на различната Стратегия именно с тези понятия.
Вторият момент е – в т. 10 на адаптираната стратегия се казва: „Динамиката в действителността на възникващите нови рискове и заплахи генерират нови рискове и заплахи“. Тази дума „динамиката“ е възприета почти навсякъде, какъв е измерителят на тази динамика? Ако вземем социалната област, динамиката на променянето на цените на горивата за някои е поносима, обаче динамиката за други е непоносима. Тоест, дали не трябва да се помисли да се впише „неустойчивата динамика на промените, на процесите“. Защото динамиката може да бъде и приемлива за обществото и тя си съществува като такава. Това е едното съждение.
Второто е по т. 144 от адаптираната Стратегия, сега в момента, където е написано нещо, което в бъдеще може да се окаже пагубно за изграждане на въоръжените сили на страната. Там е написано, че въоръжените сили отговарят за военната безопасност на страната, което веднага, ако направим релация с Комисията на страната, не е правилно. Въоръжените сили отговарят за: първо, второ трето, а това, за което отговарят въоръжените сили по Комисията, е записано, че въоръжените сили ще го правят с НАТО и с Европейския съюз. Автоматически в бъдеще, ако въоръжените сили решат да изграждат нещо, всеки едни ще се обърне към Стратегията и ще каже: „Вижте, че неприкосновеността на държавните граници и териториалната цялост – е записано в Стратегията, че се осигурява от НАТО и Европейския съюз“. Това е много съществено.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Извинявайте, господин Адмирал! Може би имаме различни текстове.
ЕМИЛ ЛЮЦКАНОВ: Това взех от интернет снощи.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Може би имаме различни текстове. Това, за което говорите, е за т. 162, мисля.
ЕМИЛ ЛЮЦКАНОВ: Да, извинявайте. Но текстът е този. Тоест, най-вероятно според мен от гледна точка на военната експертиза трябва да се запише, че това е в конституционалната задача на въоръжените сили и по-нататък вече в Стратегията да бъде пояснено, че тя ще бъде изпълнявана в съответствие с поетите други ангажименти и договори. Това е, господин председател.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Господин Кръстев, само да уточните за тези разминавания в текстовете, след което ще дам думата и на народните представители.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Аз искам да кажа, че господин Люцканов се позоваваше на текстове под номерацията в Стратегията от 2011 г. С тази корекция, която направи господин Попов – т. 162 от т. 144, в новата Стратегия има над 20 нови текста. Когато се чете, трябва да се внимавай кой текст се чете – този от 2011 г. или Проекта за актуализиране, за да не се стига до такова объркване.
Бих искал да отбележа, че повтарянето на „рискове и заплахи“ не е толкова тавтологично и съответните текстове трябва да се четат по-внимателно. Казва се: „Динамиката на съществуващите рискове и заплахи водят до поява на нови“. А не, че динамиката на рискове и заплахи води до поява на рискове и заплахи.
Действително това обсъждане не може да бъде научна конференция и аз няма да навлизам в дебати, но трябва да отбележа, че Стратегията до 2025 г., не до 2035 г. Все пак това е доста голяма разлика – едно е 8 или 18 години, или 17 години.
Същото се отнася за ценностите. Ние в работата по Проекта, стигнахме до момент, в който преценихме, че наистина трябва да се дефинират ценностите и това беше една от целите на обществените обсъждания. Но Стратегията не е доктринален документ, в смисъл той не е национална доктрина, а е документ, който има отношение към управлението на държавата в средносрочен аспект.
Проблемът за ценностите, за националния характер, за националните приоритети за такъв дългосрочен период от 20 и повече години е въпрос на национална доктрина, която по принцип едва ли е един документ. Това е система от документи, от възгледи, от разбирания, от усещания, понякога от вярвания, които са достатъчно ясни на гражданите на дадена държава, на националната общност, която може да не е само в една държава, но може и да не са в един документ, но да са достатъчно ясни. Така например българската национална доктрина от края на XIX и началото на XX в. е абсолютно ясна за всички, но няма да намерите нито един документ, в който да пише: „Българска национална доктрина, приета от…, отпечатана с княжески или царски указ“. Стратегията е друг документ, друг тип документ и мисля, че този отговаря на всички изисквания. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Колеги, имате думата.
Господин Велков, заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Уважаеми господин Цветанов, уважаеми ген. Попов, уважаеми господин Лазаров, уважаеми колеги, уважаеми гости! Нека да напомня, че ние провеждаме съвместно заседание на три комисии за обсъждане на Актуализираната стратегия за национална сигурност. Общественото обсъждане, вече стана ясно от господин Цветанов, че се е състояло и се чуха и достатъчно мнения.
Аз ще си позволя, господин Цветанов, в хода на изказването да давам и предложенията, които имаме – някои от които съм съгласувал с колегите, така че да пестим достатъчно време. Бих искал, първо, да кажа, че трябва да отдадем дължимото на хората, които са работили по тази Стратегия – на този, който е координирал, д-р Кръстев, и че те са се постарали да представят един документ, който отговаря в известен смисъл на предизвикателствата и заплахите за сигурността на страната ни.
Разбира се, че мотивите са най-вече от променената и динамично променяща се среда за сигурност, но много би ми се искало да обърна внимание и на няколко важни неща в предложения документ. Тъй като той е наречен „основополагащ“ документ, той трябва да бъде ръководство, норматив за всички онези, които участват в онази сложна многокомпонентна система, която наричаме „национална система за сигурност“. Аз съм противник на понятието „система за национална сигурност“, тъй като то е ограничено. Но това няма значение, ние тук няма да водим академични спорове.
На първо място, по структурата на документа по отношение на средата за сигурност и произтичащите от нея заплахи за сигурността на страната, считам, че трябва да започнем с това, че този документ да има цел – каква е основната цел на документа. Нищо не пречи, уважаеми д-р Кръстев, да се отдаде дължимото на тези, които са работили и да се напише, че „документът е изготвен със съвместните усилия на междуведомствена работна група“ от еди-кои си ведомства. Така ще останат, ако щете, и в историята.
Определено споделям мнението, че при тази динамика на средата за сигурност, времевият хоризонт на стратегиите трябва да се намалява. Ние трудно можем да прогнозираме до 2030 – 2035 г., още повече че не знаем за какво точно иде реч. Да, написана е до 2025 г., но първата, господин Янков, беше написана през 2011 г., приета и обнародвана през март месец в „Държавен вестник“, а сега сме 2018 г. Тоест, едва 7 години, дори и 7 години не са минали от тогава. Стратегия малко трудно се побира в 7 години, но това беше отклонение.
Бих искал да започна по ред – първо, по средата за сигурност, и ще давам и съответните предложения по динамиката и външните заплахи за националната сигурност на Република България не само, но за регионалната, а ако щете, и за глобалната сигурност. Учуден съм, че не виждам в този раздел онази заплаха, която се формира през последната година и месеци в промените на военно-политическата обстановка на Корейския полуостров. Тя е почти глобална заплаха! Дори в последвалото противодействие от страна на президента на САЩ се случи така, че неофициално де факто Северна Корея беше призната за ядрена сила. Не можем в нашата Стратегия да не е отбелязана като евентуална външна заплаха.
На второ място, по измеренията, аспектите – Вие сте ги нарекли „политики за сигурност“ по основните направления на сигурността, считам, че не в достатъчна степен са отразени измеренията на сигурността в Република България и в региона, но тези за Република България, които се отнасят до екологичната сигурност, като глобална и национална заплаха, изобщо нито дума аз не видях в този документ за една изключително важна пътека, ако щете, в измеренията на сигурността, каквато етно-религиозната сигурност. (Реплика.) Който ме апострофира, си позволява да ме апострофира, не говорим за заплахи, а говорим за политики след това в това направление.
Уважаеми колеги, особено важна част на тази Стратегия трябва да бъде в кратък времеви хоризонт сигурността на Европредседателството от страна на Република България. Това трябва да намери място в Стратегията за национална сигурност.
Освен това, онази сигурност, която е свързана с обществения организъм и неговото здраве – здравната сигурност, комуникационната сигурност и киберсигурността. Ще кажете: „Имаме!“ Имаме, но на т. 166 – една-единствена с четири реда, а това е в момента основна заплаха за глобалната, регионалната и националната сигурност, да не говорим за десетките хиляди пробиви.
Не чух, не видях, не прочетох никъде и дума за дипломатическата сигурност на Република България – политиката за сигурност за защита на нашите дипломатически и други представителства по света, особено в контекста на участието ни в мисии, включително в горещите точки. Ето сега ние от месеци, да не кажа година, ние нямаме дипломатическа мисия в Кабул. Тя е разнебитена, вследствие на един терористичен акт. Как ще предвиждаме, как ще защитаваме, ако не ни е в Стратегията за национална сигурност? Разбира се, някои от тях липсват, някои са недостатъчни.
В тази връзка бих искал да обърна внимание и на нещо друго. Няма определение за националната система за сигурност – това не е толкова страшно, но аз искам да Ви кажа, уважаеми адмирал Манушев, че ние преди няколко дни приемахме Закон за частната охранителна дейност и да кажем, че отдавна частната охранителна дейност е компонента за националната сигурност, но не виждам политика за публично-частно партньорство в областта на сигурността. Затова предлагам да го включим.
Едно ново предизвикателство, д-р Кръстев, което възникна само преди – да не кажа месец, но преди няколко седмици. Това е противопоставянето на интереси между САЩ и Европа, включително в областта на сигурност във връзка с Доктрината Тръмп и извеждането на онази политика на изолационизъм, която поставя Америка на първо място. Снощи на Международни икономически форум (в Давос) точно това беше посланието, свързано с икономическата сигурност на Европа и от там на България – нищо не пречи да го отбележим, правя го като предложение. Ние не знаем дали след седмица-две на територията на Североизточна Турция и Сирия няма настъпи сблъсък – казвам – на интереси, не на въоръжените сили, а на интересите на Република Турция и САЩ, и какви ще бъдат последствията от това за Република България.
Много се говори, извинявам се, за хибридни войни, за хибридни действия. Такова понятие „хибридна“ война, знаете, че няма – че хибридът сам по себе си предполага съчетание от горещи и други неконвенционални способи. Но в началото това го няма – политиката на правосъдие и обществен ред, малко по-навътре да отидем. Имам чувството, че е дошло от някаква предизборна платформа. Там говорим за корупция, а не говорим за ролята на независимата съдебна власт в противодействието на корупцията. (Реплики.)
Господин Манев, не мога да водя с Вас диалог! Аз имам изказване.
МАНОИЛ МАНЕВ: Вие водите лекция!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Има председател, той може да ми дава думата.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, моля Ви не влизайте в диалог!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Колеги, сега нека кажем и нещо друго! Къде в отбранителната политика виждаме идеята за отбранителна политика в контекста на общата европейска отбрана и как я развиваме? Нали това е стратегия? Тя предстои в следващите 5, 6 – 10 години и това трябва да намери място в тази стратегия.
И сега, нека да кажа на всички присъстващи, включително и колеги-преподаватели, които се изказаха, и на д-р Кръстев, че когато се изготвя такъв документ, да се вземат предвид два особено важни документа. Единият е съпътстващият документ и се казва „Постановление № 181 на Министерския съвет за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност“. Един от тях, само преди няколко месеца, се превърна в европейска критична инфраструктура и това е в сектора „Държавно управление“ и той се нарича „временно възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница“. Тоест, това съоръжение вече е обект от дейността „Държавно управление и неговата защита“. От него, както каза и премиерът Борисов, зависи сигурността още на няколко европейски държави. Вижте какво е написано в другия документ – Директива 114 на Съвета относно установяване на европейски критични инфраструктури. Всяка държава членка информира останалите държави членки, които могат да бъдат значително засегнати от потенциална европейска критична инфраструктура за нейната идентичност и основанията й за нейното означаване за такава. А ние вече сме я означили и всяка държава членка, на територията на която се намира такава инфраструктура, участва в двустранни или многостранни обсъждания с останалите, които могат да бъдат засегнати от нея. Тоест, Стратегията, която Вие ни предлагате – без съмнение е плод на колективен труд, но аз смятам, че тя е в недостатъчност и не отговаря на изискванията на съвременната динамична напрегната и постоянно изменяща се среда за сигурност и следва да бъде актуализирана.
Ако Вие вземете предвид тези предложения, които аз направих – някои от тях, казах, съм консултирал с колегите си – ние сме готови да участваме доработване…(Реплики.)
И друго да кажа.
Колеги, с това приключвам и благодаря за вниманието – заседанията на комисиите се ръководят от председател, в случая господин Цветанов и моля, господин Цветанов, да бъдете така добър да не се подават реплики, още повече от хора, които виждам, че не са чели Стратегията. (Оживление.)
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Колеги, моля да не навлизате в диалогов режим, след като е дадена думата на народен представител или на някой от гостите. Аз само ще помоля да бъдем малко по-конкретни с това, което правим като евентуално обсъждане и предложение.
Заповядайте за реплика, господин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Аз ще бъда кратък – една реплика към колегата Велков.
Разбрах, че голямата опасност за България са корейците! Аз също напълно споделям Вашето мнение, но мисля, че трябва да добавим извънземните, сивите, червените, зелените и всички останали. Опасността е много голяма. Благодаря Ви.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Цветанов, отказвам се от дуплика. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Така предложения Проект за Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България и защитен от изготвилите го, мисля, че има съществен пропуск. Моето разбиране за национална сигурност е, на първо място, „защита на националния суверенитет, най-съществената част от което е защитата на териториалната цялост с опазване на държавните граници“. Предлагам този текст да бъде включен в т. 3.
Зачитам текста: „Стратегията очертава по-широко разбиране за национална сигурност“. След това да бъде добавен този текст, който предлагам, при извеждане на предно място сигурността на гражданина, обществените и икономическите аспекти, без да подценява измеренията, свързани с отбраната, външната политика, разузнаването и охраната на обществения ред и защитата на законността“.
Ако внимателно прочетете текста, ще разберете и защо предлагам много ясно и категорично да има текст, който е с акцент суверенитет и териториална цялост!
По т. 18.
В контекста на направеното предложение предлагам т. 2 – „запазване на суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията“, да бъде изведена като първо тире на т. 18.
По т. 51 коментарът ми е – това е признание за слабости в областта на правосъдие и вътрешни работи. Не се предлагат никакви стратегически решения. Само признаване за неспособността да се реформират двете системи.
По т. 61 – „България остава транзитна дестинация за преобладаващата част от мигрантите, които не проявяват интерес за интегриране в социално-икономическия живот у нас, миграционният натиск и възприемането на страната ни като транзитна по пътя на мигрантите към развитите европейски държави създава условия за разрастване на престъпна дейност, свързана с незаконно превеждане на хора през граница и съпътстващите престъпления“.
Мисля, че текстът е недостатъчен и трябва да бъде допълнен с ясна и категорична позиция в тази стратегия за преразглеждане на Дъблинския регламент, тъй като самата констатация по т. 61 включва и позицията на правителството и на нашата политическа сила за преразглеждане на Дъблинския регламент. Иначе ако работи Дъблинският регламент, сами разбирате, че т. 61 е излишна.
По т. 112 е записано: „Развитието на ядрената енергетика има стратегическо значение за националната ни сигурност. Особено място заемат удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“, и изграждането на нови мощности, като перспективен ресурс на беземисионна електрическа енергия при стриктно спазване на мерките за сигурност, изискванията за управление на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация“. Под „нови мощности“ да се разбира АЕЦ „Белене“ – предлагам да се замени текстът. Има проведен референдум, вложени са инвестиции за строеж и оборудване. Това са ми аргументите.
По т. 135 е записано: „Република България провежда политики на активна превенция срещу структуроопределящите фактори, които формират криминогенната обстановка и застрашават сигурността на гражданите“, да се добави: „чрез МВР“, за да е ясно на кое ведомство е отговорността по обезпечаване на превенцията.
След това в текста, който е за взаимодействие между институциите и координирано сътрудничество с частни охранителни фирми, местна власт и гражданите, също може да се запише „МВР“.
По чл. 139 текстът за повишаване капацитета за охрана на границата да бъде изведен на първо място след първото изречение. Тоест текстът да стане: „Гарантирането сигурността на външната граница на Европейския съюз остава приоритет на Република България. Осъществяват се политики за“ – първо, да бъде: „повишаване капацитетът за охрана на границата“, и след това да се изредят другите. Като с това да се отделят „за повишаване капацитетът за охрана на границата и за първоначален прием на чужденци“. „Охраната на границата, която е свещена и неприкосновена, трябва да е пределно защитена за нарушители, които опитват да я преодолеят“. Едва след това идва приемът на чужденци, които имат съответният статут, придобит по международни норми и при наличие на съответното основание.
По т. 163, осмо тире, записано е: „създаване на система за доброволна военна подготовка на български граждани за защита на Отечеството“. Много общо понятие!
Първо, предложението не е синхронизирано с обществените нагласи, въпреки че в цялата Стратегия се акцентира върху намерението за координацията на отделните граждани, икономически субекти и държавните структури. Преди приемането на Стратегията този текст трябва да получи обществена подкрепа с разтълкуване на какво значи „тази система за доброволна военна подготовка“. Компетентните институции да предложат своето виждане за обезпечаване на така предложения текст в Актуализираната стратегия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Янков.
Предполагам, доколкото направихте предложенията, предполагам, че ги имате готови, написани, ще Ви моля да ги предоставите, за да може коректно да ги подложим на гласуване. Защото имате конкретни предложения.
Други колеги?
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Уважаеми колеги, дами и господа! Позволих си да взема думата, защото си спомням, че съм участвал в разработването през 2005 – 2008 г. на националните стратегии, в разглеждането на Стратегията през 2011 г. и имам възможност сега да участвам в дискусиите по предложението, което разглеждаме.
Искам коректно да кажа, че в тези години това, което се предлага за разглеждане, търпи развитие. Виждам, че е една добре и обективно подготвена стратегия за националната сигурност на България, в която подробно и обстойно са показани както проблемите, които съществуват, така и е опитано да се намери решение в бъдеще на тези проблеми. Заслужава благодарност това, че организаторите – тези, които са работили, не са се затворили в колектива, а имаме едно сериозно обсъждане и съгласуване с различни ведомства на Стратегията. Като казвам, че съм доволен за това, което се предлага, искам да кажа, че според мен в Стратегията би трябвало малко по-категорично да се посочат едни основни проблеми, които има в нашето общество, които са основа на една такава стратегия, а именно бедността, здравеопазването, образованието – стана дума за науката, ако искаме да има бъдеще, а не да бъдат просто посочени като проблеми, защото те са сериозно важни и от тях зависи бъдещето както на държавата, така и на перспективите за развитието и живота на българските граждани.
Тъй като съм член на Комисията по отбрана, ми се иска да се спра на чл. 159, в който е посочено, че в срок до 2024 г. издръжката на българската армия ще бъде 2% от БВП. Искам да напомня на хората, работили по Стратегията и на Вас, колеги, че ние през 2014 г. в Уелс приехме до 2020 г. да бъде увеличена до 2% издръжката и го потвърдихме през следващата година във Варшава. Мисля, че тук трябва да се вземе под внимание предвид това и да се сменят сроковете за тази идея.
Един сериозен проблем, като член на българския парламент от Старозагорския регион – иска ми се да бъдат засилени мерките в енергийната сигурност в защита на този отрасъл, особено в Старозагорски регион, където работят най-големите ТЕЦ-ове, защото те са заплашени за затваряне, за спиране, а те са един основен източник на енергийна сигурност в държавата ни и би трябвало да се вземат мерки за това да не бъдат затворени, да бъдат ограничени замърсяванията от тях и затова да помогне държавата, за да може вбъдеще ние да имаме едно по-спокойно бъдеще в енергийната сигурност.
Искаше ми се да има малко повече конкретика – казвам го като слабост на Стратегията, макар че стратегия с конкретика не се прави, и това досега обсъждахме тук с моите съседи, но все пак едни по-конкретни мерки за бъдещето би било полезно да бъдат включени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Панчев.
Господин Попов!
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове и гости! Един от стожерите на националната сигурност, мисля, това са партньорските взаимоотношения между нашите служби за сигурност и тези на партньорските такива - обменът на информацията, доверието, защитата на практика на тази информация. Мисля, че е безспорно, че на едно от първите места, да не кажа – на първото, по отношение на сигурност, ефикасност и ефективност на службите за сигурност, това е Великобритания. Мисля, че в този аспект в Стратегията следва да се подчерта нагласата на България да задълбочи и развива партньорството с Великобритания, въпреки Брекзит. Затова обръщам внимание единствено на Великобритания, защото само тя се намира в процедура по излизане от Европейския съюз по повод националната ни сигурност, защото това според мен ще е знак, че България и нейните служби се стремят към най-доброто. Тъй като когато си партньор с един от най-добрите, когато развиваш и задълбочаваш тези отношения, неминуемо ще се стремим, и това е заявка за постигане на нивото на сигурност на нашите служби да се съизмерява с тези на най-добрите, в случая на Великобритания. Затова мисля, че следва да се акцентира върху продължаване на задълбочаването на развитието на нашите отношения към националната, регионалната и европейската сигурност с Великобритания.
Видяхте, в Стратегията се касае за други партньорски служби, но мисля, че това следва да бъде изведено пред скоба, защото тя се намира в процес на излизане от Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Господин Карадайъ, заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо бих искал да поздравим Междуведомствената работна група за положения труд и свършената работа по този основополагащ документ. От друга страна, бих искал да направя някои общи бележки и ще се позова на някои конкретни текстове от самата стратегия.
В една основна част от предложения Проект за Актуализирана стратегия, нашите колеги го оцениха като констативен акт по проблемите в държавата. От наша гледна точка, може би и в този добър материал, този добър проект би било редно да намерят място и малко повечко мерки за решаването на конкретни проблеми. Има посочени ред проблеми без мерки.
Преди мен и други колеги отбелязаха, че липсват цели или основна цел или парадигма, както се изразиха по този документ.
Динамиката на предизвикателствата пред националната сигурност изискват адекватни реакции и действия. В този контекст предложеният проект вече и други колеги казаха, че има вид на малко остарял, защото във времето се случиха и други процеси. Има нужда от нова актуализация, най-малкото ако погледнем, последните събития и изявленията от последната седмица.
На Световния икономически форум в Давос в доклад за глобалните рискове се посочват рискове, определени от авторите като „десет бъдещи шока“, а сред водещите най-вероятно пет риска за 2018 г. се посочват – аз ще цитирам два от тях, „ескалация на напрежението в киберпространството“ и „отстъплението от демокрацията под натиска на популисти“. Има и други важни сектори.
Всичко това са все факти и обстоятелства, които правят съдържанието на стратегическия документ като че ли малко остаряло. Променената международна обстановка с отчитането на състоянието на обществените отношения вътре в страната налагат използването на една по-широка рамка за посочване на оценка и противодействие на рисковете и заплахите, залегнали в Стратегията от 2011 г.
Политиката за националната сигурност е процес на вземане на решения, дефиниране на цели, създаване на условия за осъществяването им и предвиждане на ресурси, а в документа липсват стратегически цели.
От друга страна, още в първата половина на миналата година на проведения Консултативен съвет при президента се обединихме около тезата за необходимост от качествено прецизиране на Стратегията от 2011 г.
В предложения Проект структурата е запазена и редакциите запазват предишния стил на старата Стратегия от 2011 г., а тогава оценката беше, че не улесняват възприятието на самата стратегия. Тъй като имаше призив да бъдем и по-конкретни, колеги, аз ще се опитам няколко точки да посоча от самата стратегия, по които ние сме видели някои теми, въпроси, предложения и идеи.
В т. 4 имаме позоваване на исторически традиции и идеали на българския народ в контекста на европейския цивилизационен избор. Трудностите по изясняването на съдържанието на идеалите на българския народ налагат дефинирането или конкретното посочване на точно кои идеали. Мисля, че ме разбирате. Мога да бъда и по-конкретен.
В т. 6 в Стратегията от 2011 г. е предвидено отчитане на правителството пред Народното събрание за състоянието на националната сигурност, за политиките за нейната защита и за реализиране на националните интереси. Дори се обръща внимание, че този процес предвиден още в концепцията от 1998 г. не намира необходимото развитие в последващите периоди. Вместо обаче да се прецизират текстовете при актуализацията и предложенията отчетността просто е отпаднала и е останало единствено и само законовото задължение от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, по-конкретно чл. 7, ал. 1, т. 3 – задължението за годишен отчет на Министерския съвет. Според нас това не е достатъчно.
В т. 14 – необходимо е да се редактира: „Прилагането на Стратегията ще създаде условия за защита на националните интереси“. Всъщност Стратегията трябва да гарантира онова състояние, което е националната сигурност по дефиниция. Става въпрос за чл. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
В т. 18 се въвежда понятието „единно гражданство“. Най-малкото което е, би трябвало да се дефинира това понятие, като се има предвид, че понятието „българска нация“ по-нататък в документа се изяснява чрез понятието „единно гражданство“. А българската нация, знаем, че по Конституция има дефиниция.
Понятията трябва да се уеднаквят и прецизират. Има различни понятия: „народ“, „нация“, а сега се въвежда и ново понятие „единно гражданство“. Ако трябва да ги разясняваме, по различни критерии, принципи, по произход, по етнически признак, по граждански признак – има варианти, но можем да направим понятията ясни, а новите понятия пък да имат ясна дефиниция.
В т. 29 се съдържа едно понятие „радикален ислям“, а в т. 62 според нас има по-прецизна терминология: „радикални религиозни и други идологии“. По-скоро, колеги, според нас ислямът е ислям, какъвто и да е. Ислямът не е радикален, но може да има идеологии, които се основават върху религии, както е записано в т. 62. Според нас тази терминология, която е в т. 62, е по-правилната и би било по-редно и в т. 29 и на другите места да се ползва същата терминология.
В т. 49 се говори за разузнавателна общност и службите за обществен ред. Като се има предвид, че чл. 15, ал. 1 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, в разузнавателната общност се определя съставът на тази общност, прави впечатление липсата на службите за сигурност, за разлика от предишната Стратегия 2011 г. Може би има своето логично обяснение, но това нещо прави впечатление.
В т. 77 наред с приоритет „повишаване на компетентността на държавната администрация и нейната ефективност“, а това е четвъртото тире в точката, ние предлагаме да се предвиди оптимизация на числеността на тази администрация. Ние говорим и за електронно управление и за различни модели. Имаше и дебат за корупцията, а самата оптимизация, колеги, мисля, че има място там.
Колеги, тук става въпрос конкретно и за антикорупционните политики, но по принцип в Стратегията е предвидено партньорство с граждански организации, ако погледнем на последното тире на тази точка. В мотивите се сочи, че се предлагат текстове, които разширяват възможностите за такова партньорство, но текстовете са само декларативни според нас.
В т. 99 от Стратегията, колеги, е записано „поддържане“ на традиционните отношения на взаимно уважение. Става въпрос за гражданите, принадлежащи към различни етнически общности.
Необходимо е отстраняване на причините, които водят до отдалечаване от тези традиционни отношения и Стратегията според нас трябва да отчита съвременните реалности и да гарантира необратимост на този процес и заличаване на разделителните линии.
В т. 103, колеги, става въпрос за образованието. Според нас наличието на тежки проблеми в образованието не трябва да се пренебрегва и да се избягва констатирането с предложения за модернизиране.
Статистиката за броя на училищата в началото на миналия век и сега е в полза на миналото, за съжаление. Знаем мисълта на Виктор Юго: „Който отваря врата на училище, затваря вратата на затвора!“. Ние трябва да предвидим достъпно образование, най-малкото което е, обхващането на всички ученици, прилагането на единни държавни стандарти и създаване на условия за реализиране на образованите граждани. Това е пътят, който трябва да се възприеме според нас.
Авторитетно международно проучване „ПИЗА“ през 2016 г. показа висок процент на функционална неграмотност сред българските ученици, за съжаление. И това също не е за пренебрегване.
В т. 111 се посочва инициативата „Три морета“ само като част от енергийната инфраструктура. Това е проект на НАТО и е свързан с транспортната и телекомуникационната инфраструктура с цел икономическо и политическо укрепване на пространството между трите морета – Адриатическо, Балтийско и Черно море. Нали за тези три морета става въпрос? Да не сме объркали нещо!? (Реплики.) Това трябва да намери своето отражение според нас.
В т. 130 се говори за предотвратяване и така нататък на радикализацията на българските граждани. Отново в контекста на националната сигурност стои въпросът за разделителните линии на обществото, за езика на омразата, за създаването на предпоставките по вътрешни причини за радикализация. Външните причини за едните фактори, но има и вътрешни причини, колеги. Същото това нещо ние трябва да отчетем в нашата стратегия, ако искаме да сме точни.
И във връзка с последното, няма как да не коментираме т. 140, където е казано, че държавата в сътрудничество с гражданите и техните организации планира, организира и провежда дейности за възпиране на употребата на езика на омразата и за противодействие срещу прояви на ксенофобия, етническа, религиозна или друга нетолерантност. Това е текст от Стратегията от 2011 г. Този текст не е променен и в Проекта при качествено променена среда обаче – обществена среда вътре в страната. По-скоро или се правим, че не виждаме, или сме безсилни пред това явление. В противен случай неизпълнението на стратегически документ се явява проява на всякаква форма на нетолерантност от държавните органи. Или да има мерки, или да се преработи адекватно на променената обществена среда, а ако няма да го изпълняваме, тъй като Стратегията всички казваме, че е основополагащ документ, по-скоро да отпадне!?
В документа, колеги, няма нищо за стратегическата визия за единната европейска система за сигурност и отбрана в рамките на НАТО. Ние знаем, има различни изявления и в Брюксел за общата политика за сигурност и отбрана, която има за цел да стане обща система за сигурност и отбрана на Европейския съюз. Има различни гласове къде му е мястото. Може би ние трябва да изразим и нашата позиция като държава, пък и да имаме ясни цели в каква посока ще вървим.
Липсват препратки и към други политически документи, например Националната стратегия за киберсигурност, приета 2016 г., Националната стратегия в областта на демографската политика, миграцията, убежището и интеграцията, борбата с трафика, инфраструктурните проекти, обществените поръчки, борбата с корупцията и други. А всички те са свързани с националната ни сигурност.
Предвиденото в т. 159 увеличение на БВП – тук някои от колегите направиха бележки за годината, може малко да се детайлизира и да се посочат някои мерки, дори ако щете, само и като гаранция, като част от тази обща политика на Европейския съюз за сигурност и отбрана.
Колеги, разбирането за българска нация, която включва всички български граждани, е залегнало в Конституцията и по този въпрос няма спор. Но въвеждането на други понятия най-малкото, което е, е да имат дефиниция, а от друга страна защо изобщо е необходимо да се въвеждат други понятия за вече установени неща?
Имаме българска нация от всички български граждани. Като имаме съвкупността на всички български граждани – и вътре в страната, от една страна, от друга страна, всички българи в чужбина, които са чужди граждани, но имат български произход, могат да бъдат назовани в текстовете за яснота. По този начин няма да имаме нужда нито от нови дефиниции, а самият текст ще бъде достатъчно ясен, без да има нужда от допълнителни тълкувания.
Защо бягаме от добили гражданственост понятия и въвеждаме нови измислени и неясни, които създават дори недоразумение. Българският етнически модел, този модел и български патент, независимо кой идеолог е създател, този модел е признат в европейски и в световен план. Той е гарант на мира в страната и е част от нашата национална сигурност. Защо не го включваме в Стратегията? Защо стоим на позиция, защо не го предложим на Западните Балкани за решаване на техните проблеми? Които виждаме колко бързо могат да се възпламенят! Един доказал се във времето модел според нас трябва дори да стане национална ценност.
Нека да не забравяме, че и най-прекрасно написаната стратегия, просто ще си остане на хартия или на книга, ако липсва обединителният патриотизъм; ако няма хора, които да носят България в сърцето си, патриотизмът обединява, а национализмът разделя. Това е нашето Верою.
Благодаря Ви, че ме изтърпяхте. Мисля, че бях конкретен по някои от темите.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Карадайъ.
Има ли реплики? Не виждам.
Мисля, че е нормално, ако има някое и друго мнение, да вземе думата за изказване.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз може би с риск да се повторя с част от колегите, защото те засегнаха и бележките, които аз възнамерявах да направя. Направи ми впечатление, че в Стратегията не е отразено никъде задълбочаващото социално неравенство в контекста на социалната сигурност, която е елемент от националната сигурност и респективно не е поставено за цел неговото преодоляване. Смятам, че тук нямаме съмнение, че то води до демотивация, до маргинализация и до влошаване на системата за националната сигурност.
Нещо друго ми прави впечатление в раздел „Вътрешна среда за сигурност“ трябва да се добавят сред заплахите некачественото образование и бедността. Образованието съвсем срамежливо е споменато в т. 60 като словосъчетание „негативни тенденции в образованието“, а за бедността в т. 62 едва: „крайната бедност, социална изолация и маргинализация, с която се характеризират някои общности“, прави се внушение, че тя е характерна само за някои общности, а ми се струва, че тя е доста по-широко разпространено явление.
В общите изводи отсъстват тежките тенденции и констатации за последиците от демографската криза, а ми се струва, че е сериозен недостатък, че в Проекта на Стратегията не са посочени националните цели в областта на отбраната, които трябва да бъдат постигнати през следващите 8 години.
В т. 19 се казва: „по-нататъшно стабилизиране и пълноценно включване в евроатлантическото политическо пространство на страните от Западните Балкани“, ако правилно разбирам евроатлантическо политическо пространство, то включва участие на страните от западните Балкани в НАТО, а ми се струва, че ние предопределяме техния избор, защото не съм сигурен, че Сърбия, да речем, е „петимна“ – извинявам се за жаргонния израз, да влезе в Алианса.
Според мен т. 44 би следвало да отпадне – това по същество е вярно твърдение, но не намирам логика за включването й в Стратегията.
По т. 144 ми направи впечатление, че пише, че „Република България се придържа към принципите и целите на ООН и подкрепя усилията за реформиране на организацията“, та въпросът ми е: по какъв начин възнамеряваме да реформираме ООН?
И в следващата точка ми направи също нещо ми направи впечатление, което искам да поставя на Вашето внимание – „повишаването на присъствието на НАТО в Черноморския регион демонстрира съюзническа солидарност и решителност за отбрана на територията на Алианса“. Тоест, ние насърчаваме повишаването на присъствието на НАТО, а аз смятам, че по този начин се нарушава балансът в акваторията на Черно море, което има релация с влошаването на средата за сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Витанов.
Следващите заявители кои са?
Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, господа генерали и офицери! Аз искам да започна с една сериозна благодарност към колектива, разработил този изключително важен за държавата и нацията ни документ. На базата на Стратегията от 2011 г. са направени сериозни промени, анализи.
Това, което бих желал да кажа като мое лично мнение, е, че с изключение на някои лекторски увлечения, които имахме от колеги тук, преди мен изказали се, анализът, който всички ние се опитваме да направим, е изключително конструктивен и добронамерен. Но моето мнение е, че няма съвършен документ, първо – нека това си го кажем, ние не можем да изработим съвършен документ, защото няма да бъде адекватен.
Но това, което е една стратегия, тя е документ, който не може да изпада в изключително големи подробности, защото тогава времевият му хоризонт се свива много бързо. Ако обаче го направи изключително директивен, тогава няма да бъде конкретен. Така че балансът в документа, който ни е предоставен за разглеждане и корекции и одобрение, е изключително труден и е аз мисля, че е намерен. Разбира се, можем да говорим за по-голяма конкретика, но тогава трябва да си припомним, че на базата на този документ, който се надявам в скоро време да бъде вкаран в зала и бъде приет от нас, ще бъдат разработени секторните стратегии. А тогава всички тези неща, които сега желаем да вкараме в тази стратегия, те ще бъдат много по-подробно и по-добре анализирани, а от там набелязани по-конкретни мерки.
Другото, което бих желал да спомена, е, че не можем да предвидим точно какво ще се случи в следващите повече от 7 – 10 години, защото имаме опита от Стратегията, която сега коригираме и актуализираме и виждаме, че динамиката е толкова голяма, че тя често изпреварва анализът, а камо ли да говорим за прогнозите.
Нещо друго, което е характерно за нашата българска нация и за нас, като българи, ние не можем да си оправим историята и да имаме единно виждане по нея, а какво остава да правим с прогнозите за бъдещето, записани в една стратегия.
Така че аз бих желал да бъдем малко по-балансирани и с уважение да говорим за тези хора, които в продължение на месеци са работили, за да ни предоставят този документ. Нека да бъдем конструктивни и да го приемем, защото той ще ни даде основата да разработваме секторните стратегии, включително в отбраната и въоръжените сили, включително да променяме законодателството, а на негова база и на ръководителите на учрежденията да дадем възможност да конкретизират и да отстранят тези проблеми, характерни за тази стратегия и са фиксирани в нея.
Понеже по стечение на обстоятелствата, и завършвам – в момента се занимавам малко по-подробно с анализ на променената среда за сигурност. Нека да не избързваме да пишем в нашата стратегия нещо за обединени, общи, съвместни и каквито и да е европейски въоръжени сили, защото наистина базовият въпрос е Европейският съюз, НАТО и така нататък, това са неща, които все още не са ясни като постановка, така че ние каквото и да фиксираме за сега, няма да бъде вярно. Но перспектива има, има място за анализ и за разсъждения, така че благодаря на разработчиците още веднъж и нека да докажем това, което и в Комисията по отбраната винаги го доказваме, че мислим за България и за нейната сигурност и да приемем този базов документ с всичките му достойнства и, разбира се, ограничения, които самият той си налага. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Тошев.
Заповядайте за реплика, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря, господин Председател.
За да съм конструктивен, можем да запишем, че ще изчакаме други да решават общата европейска политика. Ако няма да изразяваме наша. В кръга на шегата, разбира се.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Дуплика дали ще им?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз съвсем в сериозен тон ще Ви каже, че един от първите европейски лидери, беше премиерът Бойко Борисов, който спомена за обединени въоръжени сили на Европа, но все още самият термин не е подплатен с организация, с идея, с отношение Европейски въоръжени сили – НАТО с нашите съседи – държави, които не са членове на Европейския съюз, а на НАТО и ред други неща. Както се спомена тук и от колегата – една голяма държава като Сърбия също не я виждаме къде е, така че нека да не бързаме наистина. Съвсем сериозно го казвам!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Може ли процедура?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да, само да благодаря първо на господин Тошев.
Адмирал Манушев има думата.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Доста хора се изказаха, някои изразиха своето отношение към Стратегията за националната сигурност, към документа, други дадоха конкретни предложения по нея. Какво правим сега – ще гласуваме ли тези предложения и ще правим ли отново комисии поотделно, за да ги гласуваме или тук ще гласуваме конкретните предложения, защото иначе какво ще стане? Това ми е въпросът, питам!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Гласуват се предложенията тук по комисии. По комисии! За приемане или неприемане на конкретните предложения, които са постъпили. Имам предвид конкретни предложения, съвсем конкретни. А когато няма конкретни предложения, разбира се, това се има предвид и се отразява в доклада. Благодаря.
Заповядайте, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, за мен е много важно една стратегия да бъде адекватна и залегналите в нея текстове при евентуалната им реализация да довеждат до повишаване на жизнения стандарт на населението. Една от основните цели да бъде тази – повишаване на качеството на живот в България.
Досега слушахме само критики на текстовете в Стратегията, а тя все пак е във времеви диапазон до 2024 – 2025 г. Дори и тогава при пълен мандат на сегашното Народно събрание, след това ще има друго. Така че тази стратегия не бива да ни разделя на управляващи и опозиция, а на хора, които реално оценяват адекватността на всеки един от текстовете.
Аз ще си позволя да цитирам някои текстове, които при реализация, независимо от това кой е на власт, биха довели до качествена промяна в живота на българския народ, и то говоря за някои текстове, за да пестя време. Например, подготовка на страната за постигане на членство в Европейския паричен съюз. До постигане на тази стратегическа цел се запазва въведения Паричен съвет. Няма нужда да обяснявам какво означава това за всички обикновени хора, към които и аз принадлежа.
После, изграждането на нови мощности в т. 112, където се говори за 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това пък ще има стратегически последици за България, ако във времевия диапазон на Стратегията бъде реализирано и ще помогне на България да запази най-високотехнологичния си отрасъл със значителни последици за жизнения стандарт на българския народ.
В частта за отбраната на фона на 28-годишното разбиване на сектор „Сигурност и отбрана“, ние виждаме преломни текстове, част от които вече са материализирани като приети и гласувани от народното представителство, а други предстои да бъдат гласувани.
Нарастването на брутния вътрешен продукт през следващите години, каквито са всички прогнози засега за България, и дай Боже, наистина да не настъпят глобални катаклизми, които да ги опровергаят, очевидно ще доведат до значително нарастване на разходите за отбрана – не само като абсолютна стойност, а достигане на 2 % от БВП и при ръст на БВП, който сега е около 100 млрд. лв., би стигнал в рамките на 5 – 6 години и до 130 – 140 млрд.лв., ако не се случат някакви супертежки геополитически катаклизми, то ние виждаме, че ще настъпи качествена промяна в този сектор „Сигурност“ и отбрана. Най-вече за отбраната говоря.
Очевидно създаването на система за доброволна военна подготовка на българските граждани не се нуждае от обществен консенсус, защото е доброволна и именно защото е доброволна, няма нужда някой да бъде питан, защото това е все едно: „Желаете ли да бъдете питани дали искате, или не искате, примерно, да има еди-какво си“. Фактът на доброволност изключва постигането на така наречения широк обществен консенсус. Ако беше задължителна, да.
Подготовка и използване на доброволния резерв на въоръжените сили и тяхното доокомплектоване.
Изключително важно е следващото – мерки за задържане на служба на подготвен и мотивиран личен състав. Ръстът на заплатите в сектор „Отбрана“ вече е факт и Стратегията залага този ръст да продължи в следващите години, независимо от това кой управлява страната. Има и други такива текстове, но за да спестя време няма да изброявам всичко. Това са конкретни текстове, част от тях са в действие. Има такива, които са на прага да бъдат реализирани или са в начален стадий на реализация.
Накрая искам да кажа на уважаемия господин Карадайъ, че Конституцията на България е категорична в това отношение. Тя разглежда две правни фигури – български гражданин по произход и лице от български произход. Българските граждани по произход е всеки, на който поне единият му родител е български гражданин. Текстът е ясен. Именно, за да бъде разграничено това, е въведена фигурата на лице от български произход – в § 2 на Закона за българското гражданство пише, че лице от български произход е всеки, който има поне един възходящ българин. Така че в това отношение мисля, че Конституцията ясно разграничава двете правни фигури. Това е от мен. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте!
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Една процедура.
Господин Цветанов, както и други колеги споменаха, дискусията беше обширна, много хора се изказаха по актуализацията на тази Стратегията. Моят процедурен въпрос е как ще процедираме отсега нататък. Тези предложения, които бяха внесени, може само едни разяснения – по комисии или отделно след това ще бъдат съставени, да ги гласуваме тези предложения, как? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, понеже от дискусията и това, което ми казаха колегите тук, съпредседателстващи днешното заседание, към настоящия момент има само конкретни писмени предложения, които са предоставени от Красимир Янков. Всички други изказвания са разумни, но няма нещо, което да е дадено като съответно предложение.
Предлагам днес да подложим на гласуване Стратегията с евентуалните предложения на Красимир Янков и ако не възразявате, след това, ако трябва, ще направим една среща, когато бъде готова стенограмата, за да обсъдим действително някои от предложенията, които и Мустафа Карадайъ е направил и колегите тук от БСП са направили, за да можем да видим около кои предложения бихме могли да се консолидираме с гласуване в пленарна зала, когато гледаме Стратегията. Смятам, че това ще бъде разумен подход, защото и Филип Попов също каза нещо, което също е разумно. Но нека това да го оставим в пленарна зала, когато вече ще подложим на гласуване, и там ще дадем възможност да се направят предложения. Аз съм убеден, че ще направим всичко възможно да се консолидираме около текстове, които могат действително да ни обединят, а не да ни разделят вътре, в пленарна зала, по един изключително важен основополагащ документ, свързан с националната сигурност. А да може също така и стенограмата, когато бъде готова, ще могат и колегите-експерти също да поработят и да можем да имаме неща, което действително да ги предложим от съответните колеги, които днес са ги предлагали за обсъждане и да се консолидираме и да ги приемем, ако действително не променят цялостната философия на Стратегията.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Вече приет текст от три комисии не знам впоследствие как ще можем да го редактираме. Аз ще направя процедурно предложение, ако ми позволите – нека днес да проведем дебата около предложения текст, поне аз както забелязвам, дебатът върви много конструктивно, а самото гласуване да го отложим и евентуално експертите и работната група на базата на своите бележки и това, което е проведено днес на заседанието, те ще направят своите предложения и тогава да се гласуват текстовете.
Иначе веднъж комисиите, приели документа и след това някой да ги редактира, мисля, че процесът е обратен.
И още нещо. Аз се извинявам, обаче тъй като имах предварителни планове и ангажименти, ще изляза от заседанието, искам да си обявя гласа. Ако днес ще се гласува, аз ще гласувам „въздържал се“, колеги.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Карадайъ, смятам, че можем да направим друг подход. Това Ваше предложение е разумно. Ако не възразявате, прекратяваме днешното заседание до изчерпване на всички изказвания, които бяха направени. За другата седмица ще предвидим пак едно съвместно заседание, през това време експертите, и моля всички колеги, които днес се изказаха, да си дадат в писмен вариант текстовете, където смятат, че може да се направи съответната редакция, и другата сряда или четвъртък да направим едно заседание. Смятам, че предложението, направено от Мустафа Карадайъ, е разумно. Защото действително в противен случай, ако сега направим гласуване на Стратегията само с едни текстове, ще се създаде отново пак някакво напрежение, което смятам, че поне по тази тема – ние всички оценяваме всичко това, което е направено от обсъжданията, от експертите, от тези, които активно участваха в работната група, и действително благодаря на колегите за тяхното участие и дискусия.
Ако не възразявате, да прекратим заседанието.
Има ли други изказвания?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Цветанов, преди това бих искал кратка процедура.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Колеги, тъй като тук присъстват и медии, много Ви моля да спестим на премиера това, което беше казано – той не е поемал ангажименти за Европейски въоръжени сили. Ставаше въпрос за идеята за обща европейска отбрана и за това имаше отделен форум. Може би някой го е разбрал погрешно.
Господин Вангелов, Вие цитирахте тук…
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Започвате по същество!
Само преди да гласуваме! Колеги, предлагам в четвъртък да бъде пак съвместно заседанието, за да има време първо да излезе стенограмата, тя няма да може веднага толкова бързо да излезе.
Предлагам, колеги, тези, които ще правят предложения, най-късно до понеделник сутринта, за да ги придвижим до господин Кръстев, те са де произнесат и да имаме време да се запознаем. Стенограмата ще бъде готова утре.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, обединяваме ли се около това предложение, което беше направил Мустафа Карадайъ и което допълних в общи линии – да прекратим днешната дискусия, поради изчерпване на обсъждането по темата, стенограмата, работната група и другата седмица да направим заседание, където да можем текст по текст в самата редакция на Стратегията да я направим и да я минем на гласуване. Ако може да постигнем пълен политически консенсус, смятам, че би било добре.
Заповядайте!
ТОДОР БАЙЧЕВ: Нали предложения могат да дават и хора, които не са се изказали?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Естествено!
Разбрахме се, до понеделник!
Колеги, подлагам на гласуване предложението за прекратяване на днешното заседание без решение.
Предложението се приема единодушно.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Цветан Цветанов

Димитър Лазаров

Константин Попов