Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгласно чл.29, ал. 1 от Правилника за организацията на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14 от 19 април 2018 година, внесен от Министерския съвет.
3. Годишен доклад за младежта 2016 година и Проект за Решение, № 820-01-14, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 година.
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 10
На 2 май 2018 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгласно чл.29, ал. 1 от Правилника за организацията на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14 от 19 април 2018 година, внесен от Министерския съвет.
3. Годишен доклад за младежта 2016 година и Проект за Решение, № 820-01-14, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 година.
4. Разни.
Списъкът на присъстващите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието бе ръководено от председателя на Комисията господин Цветан Цветанов.
* * *
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Днешното заседание ще протече по следния дневен ред:
1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгласно чл.29, ал. 1 от Правилника за организацията на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14 от 19 април 2018 година, внесен от Министерския съвет.
3. Годишен доклад за младежта 2016 година и Проект за Решение, № 820-01-14, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 година.
4. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Против въздържали се няма.
Колеги, минаваме към първа точка – блицконтрол:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ СЪГЛАСНО ЧЛ.29, АЛ. 1 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Въпроси? Може би очаквате ние да зададем първи?
Господин Министър, бихме искали, ако е възможно, да ни запознаете как върви председателството по тема „Вътрешен ред и сигурност“ и по-специално ако може да ни запознаете с проведената работна среща с министрите на вътрешните работи от Западните Балкани и резултатите от нея, ако, разбира се, е възможно да се обявят някои неща публично. Ще Ви бъда благодарен, защото това представлява сериозен интерес за народните представители, които следим парламентарното измерение и дейността по българското председателство.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! За такъв въпрос аз съм се подготвил, тъй като и господин Вигенин спомена, че е добре пред ресорните комисии да представим докъде сме стигнали с председателството.
Както знаете, на 26 юли миналата година пред Вас представих приоритетите на България в този съвет по правосъдие и вътрешни работи с четирите приоритета: по-голяма сигурност или повишаване сигурността на българските граждани на първо място, по-добро управление на миграционните процеси, по-сигурни граници и последния, четвърти приоритет – европейската перспектива за Западните Балкани. Какво до този момент е направено? Ще се опитам да структурирам съвсем накратко това, което сме подготвили на Вашето внимание и какви са ни очакванията, вече останаха два месеца до края на председателството, за да сте информирани.
По първия приоритет – повишаване сигурността на гражданите, работим много интензивно по законодателните предложения по оперативната съвместимост. До момента са проведени 7 заседания, детайлно са разгледани текстове на двете предложения в 3 четения. Предложeни са множество компромисни текстове от наша страна, въз основа на които работим за постигане на нов подход на Съвета до края на нашето председателство, надявам се, че ще успеем с това.
Законодателните пакети – три неща: полицейското сътрудничество, граничен контрол и връщането на шенгенската информационна система, така известната ШИС. Работим много активно с европейския парламент, с представител на политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи, лично участва в преговорите. Продължава интензивната работа с цел постигане политическо съгласие отново до края на българското председателство. Продължава провеждането на триалозите по регламента за Европейската агенция за Оперативно – така се казва цялото й заглавие – управление и широкомащабно информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието. До момента са проведени 4 политически триалога и вярваме, че ще успеем да приключим преговорите, надяваме се.
В съответствие със заложените приоритети основният фокус е прилагането на директивата за резервационните данни, PNR-данните, така известни. По тази тема през месец февруари проведохме тематична конференция в София по наша инициатива, едно от събитията, в София са проведени, нека да спомена и това, 30 такива събития, които ние, този съвет, управляваме. Разгледана е темата и за Съвета на вътрешните работи през месец март – тази тема за PNR, едно от тези събития.
По въпросите за борбата с тероризма – имаме инициатива на председателството, насочена към по-ефективно проследяване и пресичане на движението на чуждестранните бойци – нещо много актуално, инициирахме дискусия на правоприлагащите органи и службите за сигурност за обмен на добри практики в тази област. Подготвят се заключения – така се казва този документ, които ще бъдат представени за приемане от Съвета по правосъдие – следващият, който предстои през месец юни.
Вторият приоритет – управление на миграцията. В тази област продължаваме с реформата на общата европейска система за убежище – централен въпрос с много усилия от наша страна. В дискусията по регламента „Дъблин“, който е част от него, обединихме политическите желания и щения на много от групите, там сме се разделили, по най-чувствителните въпроси беше предложена нова уредба, изцяло нова глава, тогава беше Седма, само ще припомня това, което сме казвали, сега я кръстихме Глава шеста А, тоест взехме онова, което предлага като корекция върху този регламент Европейската комисия и искахме текст по текст да обсъждаме, не общо и не политиците да вземат решения, в смисъл върхът, както сега ще бъде този месец у нас, а ние, експертите по-скоро, да вземат решение. Това, според нас, работи много добре, похвалиха ни тогава. Продължаваме тази техника да я прилагаме.
Надяваме се от провежданите дискусии в момента на ниво корепер, това са нашите представители там, какъвто е представителят ни господин Цанчев… Продължават работа в момента и окончателно решение ще бъде взето, все пак, от Европейския съвет през месец юни.
Всяка сряда, между другото, има такъв корепер и аз се надявам, че ние там успяваме досега да обединим колегите, но това е една от най-трудните теми. Ако успеем там, ще се окичим с доста успех.
В рамките на общата европейска система за убежище продължава провеждането на преговорите с Европейския парламент относно, на първо място, директивата за условията за прием, там има различни практики всяка държава как да приема мигранти и така нататък. Целим да постигнем политическо споразумение.
Второто нещо по преговорите с Европейския парламент: така нареченият „Квалификационен регламент“, критериите за статута, като дойде някакъв мигрант, влезе в държавата ни, различни са критериите, искаме да уеднаквим и нашата задача, и критериите, и това правим.
И третият регламент за презаселването от трета страна. Опитваме се да затворим, които идват от трета страна – Турция, Ливан, какво правим с тях и там уеднаквяваме критериите. Шансовете ни за затваряне на това досие засега са добри, такава е нашата оценка. Граничната сигурност е третият приоритет, за който споменах. Тук може би ще отбележим първия си голям успех. На 23 април постигнахме окончателно политическо споразумение с Европейския парламент, преговорите между Съвета и Европейския парламент, по регламента на системата на ЕС за информационните пътувания – ЕТИАС. Работим и за привеждане в действие на европейското интегрирано гранично управление. Темата беше дискутирана, между другото, и на неформалната среща, за която Вие попитахте, господин Председател, на министрите на вътрешните работи на 25 януари, която проведохме в София, първия наш съвет, който проведохме тук, и предстои приемането на документа „Заключение на съвета“ през месец юни. През настоящия месец ще бъде проведена конференция по темата в София.
По четвъртия регламент да спомена в рамките на общия приоритет за председателството на европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани, работим за засилването на сътрудничеството със страните от региона в борбата с тежката организирана престъпност, тероризма и граничния контрол. Между другото това са темите от срещата, за която Вие споменахте, и която аз искам да подчертая, която беше среща на министрите на вътрешните работи у нас. Всички тези въпроси детайлно, на неформалния съвет бяха обсъждани буквално страна по страна, всички имаха доклади и всичко това беше казано как да стане, какво ние си представяме, тоест Западните Балкани, ние от наша страна, нека спомена това, обещахме и го правим, между другото, аз ги поканих у нас на 12 миналия месец, те бяха тук, пак министрите на вътрешните работи, и им предложих помощ в посоките, където ние сме добри, примерно опазването на границите, всички ни хвалят за това опазване на границите, не само сухоземната граница, морската, въздушната, и ние казахме: да, ето в тази посока можем да бъдем добър пример, можем да Ви помогнем за работа със службите, как ние си контактуваме с тях. И днес имаше среща при премиера с нейно превъзходителство посланичката на Великобритания, Там говорихме за службите, за обмена на информация, нещо, което е възлово, и което се крепи на доверие, без това доверие, знаем как го постигаме, обещахме и там да бъдем полезни.
И накрая в заключение бих казал, че в областта на вътрешните работи с този съвет шансовете да постигнем заложените цели като цяло са добри. Казах къде успяваме. Дано успеем да затворим повече досиета. Но най-важното нещо от това, което направихме досега е, че ние показахме на нашите колеги от ЕС как работят нашите системи – в правосъдие и вътрешни работи, много от мненията, които бяха различни, вече не са такива, бяха по-отрицателни, сега са по-положителни. Надявам се това да бъде най-големия успех, който ще направим, който ще е политически, освен нещата, които докладвах. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Не Ви прекъснах, но все пак, има лимитирано време по ПОДНС за провеждането на блицконтрола, но все пак темата е доста важна и смятам, че и колегите ще проявят разбиране за този толеранс, който дадохме с времето.
Само искам да добавя в духа на всички тези домакинства, които прави България, и това, че се превръщаме в център за Балканите и европейската политика по председателството. В петък ще има заседание на управителния съвет на Европол и България ще бъде също домакин, това е в петък и мисля, че това също е част от добрите политики, които се правят от страна на Министерството и на държавата като цяло.
Колеги от БСП, въпроси?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Господин министър, преди месец – месец и нещо, в производството на каталитичен крекинг „Лукойл нефтохим“ възникна голяма производствена авария с клона, доколкото разбирам, на реакторен блок. Това доведе до спиране на производството на горива. Разбирам, че аварията е изключително тежка. Извършва ли се по случая полицейска проверка?
На второ място, тази авария ще доведе ли до внос на горива извън страната, от чужбина, при положение че държавният резерв не достига за покриване на липсващите количества?
И третият ми въпрос е: това ще доведе ли до повишаване цените на горивата в България? Зная, че в една част от зададените въпроси Министерството не е специалист, но предполагам, че ако работите по случая, имате съответните анализи.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Министър.
Темата е малко извън фокуса.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Да, малко е извън обсега, малко по-конкретна е, отколкото очаквам за блицконтрол. Мога да проверя и ще Ви доложа конкретика, ако искате, но ще Ви кажа по принцип.
Разбира се, ако има такива аварии, доколкото това е в обсега на Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и на други от Министерството на вътрешните работи, ние ще оказваме въздействие и помощ, където трябва. Но дали ще се повишават цените – мисля, че при отворения пазар надали. Това са само моите заключения, нямам конкретна информация, тъй като пазарът е отворен, ако не са „Лукойл“, знаете, Гърция, къде са възможностите да бъде внесено друго гориво. Не очаквам такива неща и поне такава информация в Министерството на вътрешните работи няма. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: За аварията известно ли Вие ?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: От Вас го чувам. Ако ми бяхте поставили конкретен въпрос… Очевидно това не е пряко свързано с нас и не са очаквали някаква помощ, защото ние не се появяваме там или ако има престъпление, да участваме, ако са ни поканили, прокуратурата е разпоредила нещо, или пък ако има нужда, или бедствено положение, тогава да помагаме. Така че някаква конкретика по случая не мога да добавя.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Само да уточня, че в самото предприятие знаете, че си имат вътрешна структура „Пожарна безопасност и защита на населението“, така че може би те са реагирали, след като не е стигнало до министъра, може би не е било чак толкова голямо, но това вече е тема, която, господин Министър, може би е хубаво все пак, когато уточните някои от тези параметри, на колегата Стоянов да му се отговори писмено или по телефона.
Колеги? От „Обединените патриоти“ нямат, от „Воля“ няма, от Движението за права и свободи също.
Колегата Нунев искаше втори въпрос да зададе.
ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, миналата седмица, мисля че на 26-ти в Академията на МВР се откри полигон за практически занятия с курсанти с помощта на швейцарското правителство. Ако е възможно, да споделите няколко конкретни детайли какво точно представлява полигонът, какъв профил обучения ще бъдат извършвани там, изготвена и утвърдена ли е програма и реално откога функционира този полигон? Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря за въпроса, господин Нунев.
За мен беше също голяма изненада и много приятно и му казах „Господин Президент“, тъй като той е бил президент, вече е в качеството си на финансов министър на Швейцария, господин Майрер, дано не бъркам името, той, между другото, е бивш военнослужещ, също е бил министър на отбраната и с него заедно си казахме: да, много хубаво нещо, защото тренировките са много важни, както в армията, така и в полицията. С техни средства, ще Ви кажа числа, само някои, защото ме питате в момента и няма да мога да изброя всичките, но от Швейцария от 2007 година, когато влизаме в Европейския съюз, 2010 г. стартират програми, 76 милиона швейцарски франка, което прави малко по-малко в евро – 73 приблизително, са влезли в България като помощи от Швейцария.
А 2013 г. започна този проект, изграждане на полигон, така му казваме най-общо, а вътре всъщност има, ще изброя само някои от тях, сигурно ще пропусна: има чек-пойнт като за границата, има полицейско управление, има банка, има офис и още други такива помещения или пък пространства, където тренират курсантите неща, които ще им се случват, когато станат полицаи. Тоест, един милион евро, аз ги сметнах горе-долу, те са малко повече, но ние имаме наше съучастие, и чисто около един милион евро те са дали за този полигон. За 2013 г. виждате каква е разликата от 2018 г., по различни причини това не е ставало през годините, но последните години особено натиснахме педала и се случи този полигон. Той самият беше доста вдъхновен от това, което видя, ние видяхме полицейското управление всъщност. Всичко е изпълнено по европейски стандарти. Той самият каза: „Ние такова нещо нямаме у нас, но ето, че го направихме у Вас“, даже похвали, ще го кажа и пред Вас, и строителите, които са го направили, толкова добре са се справили нашите хора. Но по-важното е, и там му го демонстрираха, как се обучават, защото то е в 2 части: първият проект е да се написва пособие или както се казва там, някакъв документ, по който се тренират. Това е направено, изпълнено е. След това втората част е построяването на тези обекти, за които стана дума. Благодаря че ме попитахте, да стане ясно. Благодарни сме на такива помощи, на швейцарците, разбира се, които помогнаха, и най-вече оценката им за това къде са им парите, те я видяха. Той е идвал в началото на годината също на проверка, същият господин Майрер.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Колеги, сега като се зададе въпросът и се даде отговорът, ако не възразявате, можем да направим едно изнесено заседание в Академията на МВР, ако министърът ни съдейства, тъкмо ще може да се види полигонът. Молбата ми е, защото аз получавам покани за тези откривания на подобни придобивки за системата на МВР, ако може чрез парламентарния секретар да имаме възможност и членовете на Комисията също да получават подобни покани, защото може би има хора, които са от избирателни райони, където би било хубаво да участват в такива церемонии, за да може на място хем да виждаме как се подобряват материалните условия на труд и работните места на служителите, а пък същевременно и колегите да могат да чуят и какви са проблемите и да можем тук да ги подкрепяме в парламента и Комисията. Това е само като едно предложение, смятам, че колегите ще го приемат.
Заповядайте, колеги от БСП, за втори въпрос.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Преди малко коментирахме темата за европредседателството. Господин министърът доста изчерпателно ни даде информация за всичко, което върши МВР. В тази връзка се присетих за едно тежко престъпление от началото на тази година, знаковото убийство на един крупен бизнесмен точно на трасе, през което преминава правителството, различни делегации. В тази връзка ако може, господин министър, да ни уведомите докъде е стигнало това разследване и дали това трасе вече е достатъчно обезопасено, работи ли системата от камери по това трасе?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Може да сте видели, ако не сега свидетелствам пред Вас, в София има изграден такъв център, не само в София, но тук може би е първи или поне най-големият, където камерите на Столична община са интегрирани с камерите на МВР и в центъра има двама наши представители, които наблюдават включително и това трасе. Да, случаят е много неприятен, ние продължаваме да работим активно по него и търсим извършителя на това дръзко престъпление. Но Ви уверявам само с един пример: председателството продължава. Толкова много чужди ВИП гости имаше в Българи, досега нямаме никакъв случай, дано натам не се случва нищо, успяваме да се справим, включително и срещата във Варна и мога да Ви припомня и думите на Жан Клод Юнкер и на Ердоган. Единият каза: „Да, тук много военни има“ – за него тези формати са военни, той така се изрази, да, много са, но Ердоган каза: „Добре са си“, тоест ние сме намерили баланса, това искам да подчертая, давайки примери с думите на тези политици. Така че досега се справяме много добре със средствата, които ни бяха отделени. Надявам се, че и занапред в оставащите 2 месеца не само това трасе, а всички в София, включително срещата на върха, са покрити добре и няма да допуснем инциденти.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, други въпроси? Няма. С това изчерпваме парламентарната процедура с по 2 въпроса от парламентарна група.
Само да уточня, господин Министър, че на 21-22 нашата Комисия ще направи изнесено заседание в Румъния с нашия аналог на подобна комисия в румънския парламент, ще имаме възможност да посетим и центъра, където знаем, че българското участие е доста сериозно, също така техните „Гранична сигурност“ и центровете, които обезпечават надеждността на външната граница на ЕС. Мисля, че ще може също така да споделим за добрите неща, които правим тук и заедно с тях. (Неразбираем израз от министър Валентин Радев.)
Да, за госпожа Махнева.
Преминаваме към т. 2:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, № 802-01-14, от 19 април 2018 г., внесен от Министерския съвет.
Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, е тук, и Десислава Ахладова – заместник-министър на правосъдието.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание за разглеждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Предлаганите изменения и допълнения на Закона за съдебната власт цели оптимизиране на законовата уредба в следните основни направления: на първо място, става въпрос за проверка на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите. В случая се създава възможност когато съдиите, прокурорите и следователите декларират съгласие, инспекторатът към Висшия съдебен съвет да има достъп до фактите и обстоятелствата, съставляващи банкова тайна, за да се избегне сложната процедура по искане на разрешение от съответния районен съд и получаване на необходимата информация по реда на чл. 62, ал. 5, т. 1 от Закона за кредитните институции. По този начин целим да облекчим инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като той ще бъде задължен да иска разкриване на банкова тайна само за лицата, които не са декларирали това обстоятелство писмено и ще извършва служебно необходимите проверки за имуществените декларации по отношение на лицата, които са дали съгласие. Знаете, че към този момент районният съд, специално софийският районен съд, беше засипан с изключително много искания за разкриване на банкова тайна, което затрудни работата на районните съдилища.
По отношение на второто предложение – с предложените изменения и допълнения в чл. 408а от ЗСВ, се предвижда санкция и за лицата, които са загубили статута на съдии, прокурори или следователи, но са останали задължени да подадат декларация.
На следващо място, настоящият законопроект цели уеднаквяване на процесуалните правила за обжалване на кадрови решения на съответните колеги за назначаване на административни ръководители и техните заместници. Синхронизирането на процесуалните правила по обжалване на кадровите решения на съответните колеги за административните ръководители и техните заместници има за цел процесуална икономия и по-бързо довеждане на кадрови решения, съблюдаване на презумпцията за законност на постановените актове на Висшия съдебен съвет.
На следващо място, с настоящия законопроект се цели прецизиране на разпоредбите относно атестирането. В чл. 209, ал. 1 се предвижда срокът за изготвяне на комплексна оценка за съдия, прокурор и следовател от Комисията по атестиране и конкурсите към съответната колегия да тече от датата на откриване на процедурата с решение на Комисията по атестиране и конкурсите, а не както е предвидено в момента – от постъпване на предложението по чл. 203, ал. 1, тъй като едномесечният срок за изготвяне на комплексната оценка при сегашната редакция изтича преди да е започнала същинската дейност по атестирането.
На следващо място се предлага отпадане или извънредното атестиране в хипотезата на § 206, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, което води до едно неоправдано забавяне на конкурсните процедури и процедурите за избор на административни ръководители, регламентиране на законово ниво на изискванията за назначаване, както и на условията за несъвместимост на съдебните служители. В настоящия законопроект се създава една нормативна уредба на законово ниво за уеднаквяване на критериите за назначаване на съдебните служители. Уреждане на такова ниво също не съществува в съществуващата правна и фактическа функционална компетентност на Главна дирекция „Охрана“ по осъществяването на охраната на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, както и на сградата на Агенцията по вписвания – централно управление.
С промените, които бяха предвидени в Конституцията на Република България първоначално през 2015 година, а впоследствие със следващите изменения през 2016-та в Глава двадесета, Раздел 4 „Управление на имущество на съдебната власт“ всички права по управление на имуществото на съдебната власт, които до този момент се осъществяваха от министъра на правосъдието, се предоставиха на пленума на Висшия съдебен съвет. Поради това е необходимо изрично на законово ниво да бъде регламентирана и съществуващата правна и фактическа функционална компетентност на Главна дирекция „Охрана“ по осъществяване на охраната на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, както и сградата на Агенцията по вписвания – централно управление. Благодаря Ви за Вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Ципов, нещо да добавите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: С Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт се променя Законът за Министерството на вътрешните работи. Ние сме предоставили писмено становище на вниманието на водещата комисия и на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, с което имаме едно предложение за прецизиране на така предложения от Министерския съвет текст. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, за отношение? Смятам, че текстовете са изцяло за да облекчат работата и да може да оптимизират законодателството по проверките, които трябва да се правят и съответните представители на съдебната система да могат да си декларират.
Има ли някой нещо, което би могъл да добави? Не. Благодаря за изчерпателните мотиви. Ще подложим на гласуване законопроекта. Колеги, предлагам на гласуване Законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14 от 19 април 2018 година, внесен от Министерския съвет. За 9, против няма, въздържали се 3. С това Законопроектът е приет. Благодаря Ви и спорна работа!
Преминаваме към т. 3:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2016 Г. И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
Ще прочета хората, които са подадени: Петър Младенов – началник на отдел „Младежки политики“ към Министерството на младежта и спорта, Гергана Джугларска – главен експерт в Дирекция „Младежки политики“ и парламентарен секретар. Ако може да ни представите в резюме основните акценти от Годишния доклад.
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Добър ден на всички! Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители! Годишен доклад за младежта за 2011-а е съчетание на обобщената информация за реализираните мерки на компетентните институции, отговорни именно за младежките политики, както и от проучване, направено на тема установяване на ефект от политиката за младежта върху младите хора в страната. Подобно проучване се прави всяка година, като е свързано с възрастовата категория 15-29 години и дава възможност да се съчетаят ясно реалностите и да се проследи състоянието на младите хора в страната. Само да подчертая всъщност, че това проучване дава възможност за решаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политически решения именно по отношение на младежките политики. А въпросите са, естествено, логически свързани с Националната стратегия за младежта и нейните 9 приоритета. Тя е 2010-2020 г. Първите 2 части от Доклада се спират именно върху профила на младите хора, върху основните демографски характеристики, като бих искал да подчертая най-интересните извадки от проучването, а именно, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити, а именно 70% от младите хора смятат, че имат достатъчно пълноценното хранене, за закупуване на облекло, обувки, за плащане на консумативи и закупуване на лекарства. В по-голямата част или 98% притежават мобилни телефони, 87% компютри, а интересното е, че 99% именно имат достъп до интернет в техния дом.
Проучването регистрира големи дялове на пасивност и инертност по отношение на отговорното гражданско поведение. 48 процента от младежите биха подали жалба в съда, ако са нарушили личните им права. Сравнително висок дял – 21% биха се защитили сами, включително чрез насилие. Нагласите на младите хора към гражданските процеси в голяма степен са оптимистични, отколкото песимистични. Голяма е делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката, което не е задължително да се смята като негатив предвид че за повечето младежи под 18-годишна възраст тази тема не е част от техните интереси.
Сред имащите право на глас близо 50 процента гласуват винаги или често. Изследването отчита и ниско желание на младите българи за участие или членуване в организации. Някои акценти от проучването в проценти, което според мен и според институцията ще бъде интересно, а именно 1 % членуват в политическа партия, 2 процента в асоциация или неправителствена организация, 4 процента са участвали в международни обмени, срещи и инициативи, 5 процента са участвали в проекти по международни програми, 4 процента са участвали в клуб за дебати, а 2 процента от младите хора са били част от вземане решение към община или област, 8% са участвали в училищни и университетски съвети и един процент младежи в детски парламент, 6% пък от тях са били част от благотворителна хуманитарна организация.
Четвърта част от доклада представя реализирането на отговорните институции и мерки в съответствие именно с Националната стратегия за младежта. Тъй като младежката политика е междусекторна, доста отговорни институции всъщност са заети в изпълнението на политиките, свързани с младежта, като ключови от тях са Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и Държавна агенция за закрила на детето.
Тук сме извадили някои интересни примери от мерките, които тези институции реализират, например през 2016 година 1500 ученици от 17 училища са обхванати в проект на агенция „Митници“ срещу наркотиците. Проектът е интересен, защото се осъществява вече над 7 години и е насочен към младежи в гимназиална възраст, като цели, естествено, да информира за опасностите и последиците при употреба на наркотични вещества, като цели да бъдат обучени да реагират при среща например с дилъри на наркотични вещества, както и да повиши доверието към митническите служители. Проведени са 8 лекции в рамките на една кампания на територията на цялата страна.
През учебната 2015-16 година друг пример по програмата „Работа на полицията в училищата“ са изнесени 8661 лекции и беседи в над 1000 училища в страната, а от 240 инспектори от детски педагогически стаи и 577 други полицейски служители са проведени беседи в 7287 паралелки до десети клас в общински и държавни училища в страната. Полицейските служители провеждат уроци един път месечно в така наречения „Час на полицая“ след предварително съгласуване с училищните ръководства по места.
Друг интереси пример е, че през 2016 година Министерството на вътрешните работи съвместно с други институции като МТСП, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката и ДАСТ и общините продължават да работят по координационен механизъм за взаимодействие при работата в случаи на деца жертви на насилие или в риск от насилие и взаимодействие при кризисни интервенции, както и по другия координационен механизъм в тази област, който се нарича „координационен механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени деца и деца жертви на трафик, завръщащи се от чужбина“.
И последен пример, който ще бъде интересен, че през 2016 година от местната Комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни са реализирани 212 стратегии, програми и кампании, проекти по превенция на насилието. Ако мога да дам сравнение, през 2014- са били 161, а през 2015 – 79, тоест има нарастване. Очертава се тенденция към увеличаване на дейности по превенция на насилието специално. Това, естествено, е отговор и на обществените реакции спрямо все по-често изнасяните факти, за съжаление в публичното пространство в случаи на агресия, насилие между и срещу деца.
Тук искам да отбележа, че именно в отговор на отчетените данни и постоянното представляване на нагласите на младите хора и Министерството на младежта и спорта през 2017 година разработи и постави за изпълнение Национална програма за изпълнение на младежки дейности, която се реализира по чл. 10а от Закона за хазарта и е с бюджет от два милиона лева. Един от акцентите на Националната програма е борбата и превенция на всякакви форми на агресия и зависимости сред младите хора. Целите в областта на политиката на младите хора в страната са свързани именно с наследяване на конкретни и благоприятни условия за професионалното, социалното, личностното реализиране и неформалното учене, което е много важно, и за участие в обществения и икономическия живот, както и за приобщаване към управлението на местно областно национално ниво. Стратегическата визия, разбира се, е насочена към изграждане и реализиране на единна и последователно устойчива младежка политика, а именно, както казах, младежката политика следва междусекторния подход, съвместното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво.
Изпълнението на приоритетите и целите на държавната политика за младите хора в страната е свързано както с постигането на определени резултати в конкретните сектори и политики, така и с по-добро взаимодействие и синхрон между отделните звена на изпълнителната власт по отношение на мерките и дейности, насочени към подобряване на живота на целевата група, което е в унисон с това, което споменах, че има младежка междусекторна политика и тя се изпълнява от различни институции, отговорни за младежта в България. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това, което ми направи впечатление в доклада е, че 2016 г. имаме 9096 регистрирани за противообществени прояви. С 500 те са по-малко, отколкото през 2015 г. Вие казахте и тук, четем също така в изследванията, на които Вие се позовахте, 98% от децата ползват мобилни телефони. Има ли някаква възможност чрез Министерството с мобилните оператори всички тези спортни мероприятия, за които те по всяка вероятност в немалко от случаите подпомагат, да има някаква възможност с приложения да привлечем младите хора към активност, към спорт? Дали това сте го разглеждали в Министерството и дали го разглеждате като политика? Смятам, че това би било добре, защото вече всеки е пристрастен към мобилния телефон, към таблета, към компютъра, но същевременно пък оттам може да получи една допълнителна информация, която да му даде възможност да стане много по-активен, а знаем, че в немалката си част това ще доведе до една превантивност и търсене възможност тази емоция и агресия, ако приемем, че тя седи в младите хора, да бъде използвана в спортните активности. Това е само като коментар, ако може някой да сподели нещо.
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Разбира се, живеем в дигитална Европа и България. Два акцента искам да споделя, че в първия в рамките на естонското председателство, тоест миналата година, се приеха заключения на Съвета на ЕС именно за така наречената „умна“ или дигитална младежка работа. Именно това е едно от условията, които в момента проучваме, как да приложим различни инструменти, било то мобилни телефони, интернет, социални мрежи дори, в работата с младите хора, която, естествено, следва критериите за младежка работа и базирано на неформалното образование и учене.
Втория акцент, който искам да отбележа специално по това нещо, че има изработена национална информационна система за младежта, която е уеббазирана платформа, уебсайт, в който се качват ежедневно различни възможности за младите хора, като им се дава и тяхната информация. На самия сайт има и анкета, която се сменя всеки месец, така че е много важно именно да се проследява по този начин състоянието на младите хора.
И не на последно място, младите хора са доста активни в социалните мрежи и затова там поддържаме страница, която също носи името Национална информационна система. Тази фейсбук страница е доста популярна сред младежите, които директно може да комуникират с експерти, именно Дирекция „Младежки политики“ на Министерството на младежта и спорта, или да поставят акценти и въпроси, които ги интересуват.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, някакви коментари, въпроси?
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Направих опит да се запозная с доклада, който по-скоро за мен е резултат от социологическо проучване, отколкото доклад за реалното състояние на България, което само по себе си не би трябвало да е перфектен атестат за свършена работа. Какво имам предвид? Не считам и не само аз, но и колегите, че едно експресно социологическо проучване може да даде реална оценка на това какво се случва. Публикуването на докладите със статистически данни до голяма степен отдалечава както младите хора, така и управлението на държавата от реалните проблеми на младите хора. Считам и по свои лични наблюдения, и по тези данни, които получаваме от други институции, че проблемът с десоциализацията на подрастващото поколение по-скоро се задълбочава, отколкото се подобрява. Какво имам предвид? По данни и на други институции и министерства голяма част от младите хора извършват едно движение, което голяма част от случаите, да не кажа 99%, е необратимо – вътрешна миграция от малки населени места към големи, и от големи населени места към чужбина и процентът на тази вътрешна емиграция се увеличава целогодишно, защото това е доклад за 2016 година. Апатията към случващото се в държавата се увеличава с неимоверни темпове.
Аз мисля, че ако направим справка с МВР и данните от социологическото проучване, може би ще се получи разлика между това, което Вие давате като противообществени прояви, и това, което е в действителност, което каза и господин Цветанов, което е посочено в доклада.
Забелязва се нежелание на младите хора да посещават учебни заведения, както средни, така и висши, което не считам, че е много обективно показано в доклада, защото комуникирам и с ректори на висши учебни заведения. От 2016 г. насам имаме много сериозен спад на младежите, които искат и желаят да завършат висше образование.
Увеличава се броят на тези, които буквално не искат да се включват в пазара на труда по не знам коя точно, но е комплекс от причини. Препоръчвам в бъдеще подобни доклади действително да бъдат на база емпиричен опит, отколкото едно теоретично социологическо проучване с ограничен брой младежи, колкото и представително да се опитва да се показва, да се намери правилния подход към проблемите на тези хора, защото съчетано с демографската криза, която е факт и предстои да се превърне в катастрофа, една тенденция ако не бъде посечена още в зародиш, перспективата за бъдещето никак не е розова.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Искам да направя малко коментар по Вашия въпрос или по доклада. Все пак нека да имаме предвид, че има структура на доклада и тя много ясно е разписана – какво пише и информацията, с която е направен този доклад. Това е на база задълбочен анализ на информация, предоставена от всички институции, които имат отношение към младежката политика и същевременно са направили национално представително изследване, с което да се установи какви са резултатите от тези политики, които се реализират, и как се оценяват те от едно такова национално представително изследване. Мога да кажа, че това изцяло кореспондира с цялостната политика за стратегията за политика с младите хора от 2010 до 2020 г. Разбира се, че има данни, да, действително те намират начин на представяне в доклада като приложение и като графики, но не виждам нищо лошо в това да се базираме и на информацията, която е постъпила от съответните институции, които имат пряко отношение към политиките и същевременно и оценката от едно представително изследване, което може също да даде и една допълнителна обективност в политиките и това, което се прави.
Аз мисля, че са много нещата, които се правят и тук мога да кажа също така и за това, което се предприема в момента да се реализира в сегашния финансов програмен период и това е по тема регионална политика. Знаете, че за спортната инфраструктура, за училищната инфраструктура ще се дадат около 624 млн. лв. Това са пари, които ще допринесат за повече активност в младите хора и същевременно това рефлектира и върху техния здравен статус, върху тяхната емоционалност и същевременно за тяхната продуктивност в съответните им трудови дейности.
Между другото това, което прави добро впечатление, е, че е сериозен процентът на хора, които не възнамеряват да сменят работата си, той е над 44% и това също мисля, че е на база добрите политики, които се правят, разбира се, че има още дефицити и тук в тази посока съм съгласен с колегите от опозицията, че винаги има възможност да се надгражда, но все пак нека да Ви дам възможност и Вие да изложите Вашето мнение.
ИВАН ИВАНОВ: Първо, изненадан съм крайно, че коментирате моето изказване, а не присъстващите, не е било досега практика това нещо да се случва – председателят на комисията да коментира становищата на членовете на комисията. Мисля, че е редно това да се случи от присъстващите тук.
И категорично да заявя категоричното си несъгласие с Вашето становище по тази тема, категорично да го заявя, защото така изнесените данни и факти за мен, и с колегите сме го коментирали, защото тази тема е особено актуално в последните дни във връзка с проведения така наречен „младежки форум“, за който чухме становището и на участниците от чуждестранна страна… Той мисля че има връзка с това нещо, защото е част от нещо, което е подготвено в миналото и на практика се осъществява сега. Действителността не е толкова розова, колкото се опитва да се представи, защото проблематиката изплува на преден план, господин Цветанов, още от промяната в Закона за трудовата миграция, защото е израз именно на провала в тази част, наречена „Младежка политика“ на това правителство. Няма как да се налага Вие да променяте и да внасяте работна ръка отвън при положение че в същото време „усърдно“ насърчаваме тази част, която би трябвало да бъде елита на обществото ни, да се реализира в други сфери и в други държави, което до голяма степен, пак казвам, на практика не намира допирни точки с реалността, с това, което е докладвано тук.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Зад Вашата реплика към моето изказване, може би не е било уместно, но смятам, че когато обсъждаме приемането на един доклад, трябва да излагаме и всички обективни факти, за да може колегите народни представители, когато гласуват, да могат да направят своя информиран избор.
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Първо да благодаря, естествено всяка препоръка е добре дошла и така ние оценяваме високо именно затова да се работи и междусекторно и базирано на партньорство за реализирането на бъдещето на младите хора.
Само искам да отбележа, тъй като споменахте и проучването, да, разбира се, то е взето под внимание, но също така, ако не бях ясен, за което се извинявам, целият доклад е на база именно съгласуване с отговорните институции, които изпълняват „Младежка политика“, тоест техните добри практики и реализирани дейности, свързани с устойчивото развитие на младите хора, в частност тяхното личностно и друга част с тяхното професионално израстване, е взето под внимание. Специално за представеното проучване, за да съм коректен, да цитирам, че то е проведено сред 1400 души, като 1000 от тях са, естествено, национално представителна извадка, а 400 имат допълнителна подсилена извадка сред младежи от целевата група в малките населени места и селските райони, именно защото е взето под внимание това, което каза господин председателят, че има фокус върху демографските промени, които рефлектират върху устойчивото развитие на младите хора, но интересното, което показва и друго в доклада, е че миграцията се осъществява от град в град и по-голямото население млади хора – около 900 хиляди са именно в градовете, около 300 хиляди са в малките населени места.
И не на последно място исках само да отбележа факта, че този доклад наистина цели да представи реалната ситуация на младите хора и отделните политики, които се изпълняват от отговорните институции, а социологическо проучване, което се провежда всяка година, е допълнителна помощ на доклада, така че наистина реално да се направи и да се види състоянието на младите хора, така че отделните препоръки да бъдат акцентиране върху тяхното лично и професионално израстване за в бъдеще.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, другия коментари? Няма.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Искам да попитам от тази програма „Старт на кариерата“ колко души са се възползвали и колко впоследствие са останали на работа? Дали е привлекателна като работна среда, дали има полезен ефект от тази програма в крайна сметка?
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Разбира се, това е включено в частта на доклада, в една от мерките, които се реализират от Министерството на икономиката с партньорство от Министерството на образованието и науката. В момента ще видим точните цифри, но по мой спомен реалната идея на програмата като цяло е именно да помогне, за съжаление, това пространство, което се създава между младите хора, когато завърши тяхното висше образование и първоначалното стартиране на тяхната кариера… Както знаете, и в световен, по-скоро европейски мащаб, младежката безработица, макар и доста систематичната политика, която се води от ЕС, за съжаление остава някак си нестабилна. Естествено, има намаление чрез един от инструментите „Младежка гаранция“, който беше приет преди няколко години и успешно се изпълнява от Министерството на труда и социалната политика. „Старт в кариерата“ е допълнителна възможност, която дава възможност на младите хора именно да придобият ценен опит. Това, което показва докладът е, че към 31 декември 2016 г. на работа са наети 896 младежи до 29-годишна възраст. Това, което ни говори програмата, е, че е много важно да се обърне внимание освен към теоретичната подготовка, която и уважаемите народни представители споменаха, да се придобие ценен трудов стаж, който да спомогне тяхното естествено устойчиво развитие. Програмата не е задължително да осигурява тяхното постоянно работно място. Тя по-скоро е като допълнение в това те наистина да придобият този ценен професионален опит, който може би до някаква степен не се придобива толкова по време на теоретичната им подготовка в рамките на Висшето образование.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Аз съм съгласен с това, което казахте, просто ми беше интересно дали си кореспондира с тези 44%, които си харесват работата и не биха си я сменили?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, ако няма други въпроси, нека да преминем към гласуване. Гласуваме приемане на Годишен доклад за младежта за 2016 година и Проект за решение, № 802-0019, внесен от Министерския съвет на 24 април 2018 г. За 8, против 4, въздържали се няма.
Докладът е приет и ще има сигурно сериозен дебат в пленарната зала, след като виждаме, че има пълно „против“ от страна на БСП. Мисля, че ръководството на Министерството ще се подготви добре за този дебат, който ще се проведе в пленарната зала. Благодаря Ви и Ви желая успех.
Преминаваме към т. 4:
РАЗНИ.
Бих искал отново да направя едно потвърждение за пътуването на 20 май… Има технически въпроси, които ще се постараем да изчистим тази седмица, за да можем да се подготвим и да дадем отговор на колегите в Румъния. Тези, които са потвърдили, са потвърдили. Имаше доста предоставена информация, разбирате, че всяко едно забавяне ни ограничава времето с колегите от Румъния да им кажем колко човека, за да може те да си направят тяхната равносметка.
Ще бъдете информирани за пътуване, час, къде ще бъдем като спане и програмата, която ще бъде изпратена на всеки един.
Благодаря Ви. Смятам, че с това днешният дневен ред е изчерпан. Закривам днешното редовно заседание.
(Закрито в 15,29 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветан Цветанов
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14 от 19 април 2018 година, внесен от Министерския съвет.
3. Годишен доклад за младежта 2016 година и Проект за Решение, № 820-01-14, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 година.
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 10
На 2 май 2018 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгласно чл.29, ал. 1 от Правилника за организацията на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14 от 19 април 2018 година, внесен от Министерския съвет.
3. Годишен доклад за младежта 2016 година и Проект за Решение, № 820-01-14, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 година.
4. Разни.
Списъкът на присъстващите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието бе ръководено от председателя на Комисията господин Цветан Цветанов.
* * *
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Днешното заседание ще протече по следния дневен ред:
1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгласно чл.29, ал. 1 от Правилника за организацията на Народното събрание.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14 от 19 април 2018 година, внесен от Министерския съвет.
3. Годишен доклад за младежта 2016 година и Проект за Решение, № 820-01-14, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 година.
4. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Против въздържали се няма.
Колеги, минаваме към първа точка – блицконтрол:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ СЪГЛАСНО ЧЛ.29, АЛ. 1 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Въпроси? Може би очаквате ние да зададем първи?
Господин Министър, бихме искали, ако е възможно, да ни запознаете как върви председателството по тема „Вътрешен ред и сигурност“ и по-специално ако може да ни запознаете с проведената работна среща с министрите на вътрешните работи от Западните Балкани и резултатите от нея, ако, разбира се, е възможно да се обявят някои неща публично. Ще Ви бъда благодарен, защото това представлява сериозен интерес за народните представители, които следим парламентарното измерение и дейността по българското председателство.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! За такъв въпрос аз съм се подготвил, тъй като и господин Вигенин спомена, че е добре пред ресорните комисии да представим докъде сме стигнали с председателството.
Както знаете, на 26 юли миналата година пред Вас представих приоритетите на България в този съвет по правосъдие и вътрешни работи с четирите приоритета: по-голяма сигурност или повишаване сигурността на българските граждани на първо място, по-добро управление на миграционните процеси, по-сигурни граници и последния, четвърти приоритет – европейската перспектива за Западните Балкани. Какво до този момент е направено? Ще се опитам да структурирам съвсем накратко това, което сме подготвили на Вашето внимание и какви са ни очакванията, вече останаха два месеца до края на председателството, за да сте информирани.
По първия приоритет – повишаване сигурността на гражданите, работим много интензивно по законодателните предложения по оперативната съвместимост. До момента са проведени 7 заседания, детайлно са разгледани текстове на двете предложения в 3 четения. Предложeни са множество компромисни текстове от наша страна, въз основа на които работим за постигане на нов подход на Съвета до края на нашето председателство, надявам се, че ще успеем с това.
Законодателните пакети – три неща: полицейското сътрудничество, граничен контрол и връщането на шенгенската информационна система, така известната ШИС. Работим много активно с европейския парламент, с представител на политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи, лично участва в преговорите. Продължава интензивната работа с цел постигане политическо съгласие отново до края на българското председателство. Продължава провеждането на триалозите по регламента за Европейската агенция за Оперативно – така се казва цялото й заглавие – управление и широкомащабно информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието. До момента са проведени 4 политически триалога и вярваме, че ще успеем да приключим преговорите, надяваме се.
В съответствие със заложените приоритети основният фокус е прилагането на директивата за резервационните данни, PNR-данните, така известни. По тази тема през месец февруари проведохме тематична конференция в София по наша инициатива, едно от събитията, в София са проведени, нека да спомена и това, 30 такива събития, които ние, този съвет, управляваме. Разгледана е темата и за Съвета на вътрешните работи през месец март – тази тема за PNR, едно от тези събития.
По въпросите за борбата с тероризма – имаме инициатива на председателството, насочена към по-ефективно проследяване и пресичане на движението на чуждестранните бойци – нещо много актуално, инициирахме дискусия на правоприлагащите органи и службите за сигурност за обмен на добри практики в тази област. Подготвят се заключения – така се казва този документ, които ще бъдат представени за приемане от Съвета по правосъдие – следващият, който предстои през месец юни.
Вторият приоритет – управление на миграцията. В тази област продължаваме с реформата на общата европейска система за убежище – централен въпрос с много усилия от наша страна. В дискусията по регламента „Дъблин“, който е част от него, обединихме политическите желания и щения на много от групите, там сме се разделили, по най-чувствителните въпроси беше предложена нова уредба, изцяло нова глава, тогава беше Седма, само ще припомня това, което сме казвали, сега я кръстихме Глава шеста А, тоест взехме онова, което предлага като корекция върху този регламент Европейската комисия и искахме текст по текст да обсъждаме, не общо и не политиците да вземат решения, в смисъл върхът, както сега ще бъде този месец у нас, а ние, експертите по-скоро, да вземат решение. Това, според нас, работи много добре, похвалиха ни тогава. Продължаваме тази техника да я прилагаме.
Надяваме се от провежданите дискусии в момента на ниво корепер, това са нашите представители там, какъвто е представителят ни господин Цанчев… Продължават работа в момента и окончателно решение ще бъде взето, все пак, от Европейския съвет през месец юни.
Всяка сряда, между другото, има такъв корепер и аз се надявам, че ние там успяваме досега да обединим колегите, но това е една от най-трудните теми. Ако успеем там, ще се окичим с доста успех.
В рамките на общата европейска система за убежище продължава провеждането на преговорите с Европейския парламент относно, на първо място, директивата за условията за прием, там има различни практики всяка държава как да приема мигранти и така нататък. Целим да постигнем политическо споразумение.
Второто нещо по преговорите с Европейския парламент: така нареченият „Квалификационен регламент“, критериите за статута, като дойде някакъв мигрант, влезе в държавата ни, различни са критериите, искаме да уеднаквим и нашата задача, и критериите, и това правим.
И третият регламент за презаселването от трета страна. Опитваме се да затворим, които идват от трета страна – Турция, Ливан, какво правим с тях и там уеднаквяваме критериите. Шансовете ни за затваряне на това досие засега са добри, такава е нашата оценка. Граничната сигурност е третият приоритет, за който споменах. Тук може би ще отбележим първия си голям успех. На 23 април постигнахме окончателно политическо споразумение с Европейския парламент, преговорите между Съвета и Европейския парламент, по регламента на системата на ЕС за информационните пътувания – ЕТИАС. Работим и за привеждане в действие на европейското интегрирано гранично управление. Темата беше дискутирана, между другото, и на неформалната среща, за която Вие попитахте, господин Председател, на министрите на вътрешните работи на 25 януари, която проведохме в София, първия наш съвет, който проведохме тук, и предстои приемането на документа „Заключение на съвета“ през месец юни. През настоящия месец ще бъде проведена конференция по темата в София.
По четвъртия регламент да спомена в рамките на общия приоритет за председателството на европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани, работим за засилването на сътрудничеството със страните от региона в борбата с тежката организирана престъпност, тероризма и граничния контрол. Между другото това са темите от срещата, за която Вие споменахте, и която аз искам да подчертая, която беше среща на министрите на вътрешните работи у нас. Всички тези въпроси детайлно, на неформалния съвет бяха обсъждани буквално страна по страна, всички имаха доклади и всичко това беше казано как да стане, какво ние си представяме, тоест Западните Балкани, ние от наша страна, нека спомена това, обещахме и го правим, между другото, аз ги поканих у нас на 12 миналия месец, те бяха тук, пак министрите на вътрешните работи, и им предложих помощ в посоките, където ние сме добри, примерно опазването на границите, всички ни хвалят за това опазване на границите, не само сухоземната граница, морската, въздушната, и ние казахме: да, ето в тази посока можем да бъдем добър пример, можем да Ви помогнем за работа със службите, как ние си контактуваме с тях. И днес имаше среща при премиера с нейно превъзходителство посланичката на Великобритания, Там говорихме за службите, за обмена на информация, нещо, което е възлово, и което се крепи на доверие, без това доверие, знаем как го постигаме, обещахме и там да бъдем полезни.
И накрая в заключение бих казал, че в областта на вътрешните работи с този съвет шансовете да постигнем заложените цели като цяло са добри. Казах къде успяваме. Дано успеем да затворим повече досиета. Но най-важното нещо от това, което направихме досега е, че ние показахме на нашите колеги от ЕС как работят нашите системи – в правосъдие и вътрешни работи, много от мненията, които бяха различни, вече не са такива, бяха по-отрицателни, сега са по-положителни. Надявам се това да бъде най-големия успех, който ще направим, който ще е политически, освен нещата, които докладвах. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Не Ви прекъснах, но все пак, има лимитирано време по ПОДНС за провеждането на блицконтрола, но все пак темата е доста важна и смятам, че и колегите ще проявят разбиране за този толеранс, който дадохме с времето.
Само искам да добавя в духа на всички тези домакинства, които прави България, и това, че се превръщаме в център за Балканите и европейската политика по председателството. В петък ще има заседание на управителния съвет на Европол и България ще бъде също домакин, това е в петък и мисля, че това също е част от добрите политики, които се правят от страна на Министерството и на държавата като цяло.
Колеги от БСП, въпроси?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Господин министър, преди месец – месец и нещо, в производството на каталитичен крекинг „Лукойл нефтохим“ възникна голяма производствена авария с клона, доколкото разбирам, на реакторен блок. Това доведе до спиране на производството на горива. Разбирам, че аварията е изключително тежка. Извършва ли се по случая полицейска проверка?
На второ място, тази авария ще доведе ли до внос на горива извън страната, от чужбина, при положение че държавният резерв не достига за покриване на липсващите количества?
И третият ми въпрос е: това ще доведе ли до повишаване цените на горивата в България? Зная, че в една част от зададените въпроси Министерството не е специалист, но предполагам, че ако работите по случая, имате съответните анализи.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Министър.
Темата е малко извън фокуса.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Да, малко е извън обсега, малко по-конкретна е, отколкото очаквам за блицконтрол. Мога да проверя и ще Ви доложа конкретика, ако искате, но ще Ви кажа по принцип.
Разбира се, ако има такива аварии, доколкото това е в обсега на Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и на други от Министерството на вътрешните работи, ние ще оказваме въздействие и помощ, където трябва. Но дали ще се повишават цените – мисля, че при отворения пазар надали. Това са само моите заключения, нямам конкретна информация, тъй като пазарът е отворен, ако не са „Лукойл“, знаете, Гърция, къде са възможностите да бъде внесено друго гориво. Не очаквам такива неща и поне такава информация в Министерството на вътрешните работи няма. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: За аварията известно ли Вие ?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: От Вас го чувам. Ако ми бяхте поставили конкретен въпрос… Очевидно това не е пряко свързано с нас и не са очаквали някаква помощ, защото ние не се появяваме там или ако има престъпление, да участваме, ако са ни поканили, прокуратурата е разпоредила нещо, или пък ако има нужда, или бедствено положение, тогава да помагаме. Така че някаква конкретика по случая не мога да добавя.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Само да уточня, че в самото предприятие знаете, че си имат вътрешна структура „Пожарна безопасност и защита на населението“, така че може би те са реагирали, след като не е стигнало до министъра, може би не е било чак толкова голямо, но това вече е тема, която, господин Министър, може би е хубаво все пак, когато уточните някои от тези параметри, на колегата Стоянов да му се отговори писмено или по телефона.
Колеги? От „Обединените патриоти“ нямат, от „Воля“ няма, от Движението за права и свободи също.
Колегата Нунев искаше втори въпрос да зададе.
ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, миналата седмица, мисля че на 26-ти в Академията на МВР се откри полигон за практически занятия с курсанти с помощта на швейцарското правителство. Ако е възможно, да споделите няколко конкретни детайли какво точно представлява полигонът, какъв профил обучения ще бъдат извършвани там, изготвена и утвърдена ли е програма и реално откога функционира този полигон? Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря за въпроса, господин Нунев.
За мен беше също голяма изненада и много приятно и му казах „Господин Президент“, тъй като той е бил президент, вече е в качеството си на финансов министър на Швейцария, господин Майрер, дано не бъркам името, той, между другото, е бивш военнослужещ, също е бил министър на отбраната и с него заедно си казахме: да, много хубаво нещо, защото тренировките са много важни, както в армията, така и в полицията. С техни средства, ще Ви кажа числа, само някои, защото ме питате в момента и няма да мога да изброя всичките, но от Швейцария от 2007 година, когато влизаме в Европейския съюз, 2010 г. стартират програми, 76 милиона швейцарски франка, което прави малко по-малко в евро – 73 приблизително, са влезли в България като помощи от Швейцария.
А 2013 г. започна този проект, изграждане на полигон, така му казваме най-общо, а вътре всъщност има, ще изброя само някои от тях, сигурно ще пропусна: има чек-пойнт като за границата, има полицейско управление, има банка, има офис и още други такива помещения или пък пространства, където тренират курсантите неща, които ще им се случват, когато станат полицаи. Тоест, един милион евро, аз ги сметнах горе-долу, те са малко повече, но ние имаме наше съучастие, и чисто около един милион евро те са дали за този полигон. За 2013 г. виждате каква е разликата от 2018 г., по различни причини това не е ставало през годините, но последните години особено натиснахме педала и се случи този полигон. Той самият беше доста вдъхновен от това, което видя, ние видяхме полицейското управление всъщност. Всичко е изпълнено по европейски стандарти. Той самият каза: „Ние такова нещо нямаме у нас, но ето, че го направихме у Вас“, даже похвали, ще го кажа и пред Вас, и строителите, които са го направили, толкова добре са се справили нашите хора. Но по-важното е, и там му го демонстрираха, как се обучават, защото то е в 2 части: първият проект е да се написва пособие или както се казва там, някакъв документ, по който се тренират. Това е направено, изпълнено е. След това втората част е построяването на тези обекти, за които стана дума. Благодаря че ме попитахте, да стане ясно. Благодарни сме на такива помощи, на швейцарците, разбира се, които помогнаха, и най-вече оценката им за това къде са им парите, те я видяха. Той е идвал в началото на годината също на проверка, същият господин Майрер.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Колеги, сега като се зададе въпросът и се даде отговорът, ако не възразявате, можем да направим едно изнесено заседание в Академията на МВР, ако министърът ни съдейства, тъкмо ще може да се види полигонът. Молбата ми е, защото аз получавам покани за тези откривания на подобни придобивки за системата на МВР, ако може чрез парламентарния секретар да имаме възможност и членовете на Комисията също да получават подобни покани, защото може би има хора, които са от избирателни райони, където би било хубаво да участват в такива церемонии, за да може на място хем да виждаме как се подобряват материалните условия на труд и работните места на служителите, а пък същевременно и колегите да могат да чуят и какви са проблемите и да можем тук да ги подкрепяме в парламента и Комисията. Това е само като едно предложение, смятам, че колегите ще го приемат.
Заповядайте, колеги от БСП, за втори въпрос.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Преди малко коментирахме темата за европредседателството. Господин министърът доста изчерпателно ни даде информация за всичко, което върши МВР. В тази връзка се присетих за едно тежко престъпление от началото на тази година, знаковото убийство на един крупен бизнесмен точно на трасе, през което преминава правителството, различни делегации. В тази връзка ако може, господин министър, да ни уведомите докъде е стигнало това разследване и дали това трасе вече е достатъчно обезопасено, работи ли системата от камери по това трасе?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Може да сте видели, ако не сега свидетелствам пред Вас, в София има изграден такъв център, не само в София, но тук може би е първи или поне най-големият, където камерите на Столична община са интегрирани с камерите на МВР и в центъра има двама наши представители, които наблюдават включително и това трасе. Да, случаят е много неприятен, ние продължаваме да работим активно по него и търсим извършителя на това дръзко престъпление. Но Ви уверявам само с един пример: председателството продължава. Толкова много чужди ВИП гости имаше в Българи, досега нямаме никакъв случай, дано натам не се случва нищо, успяваме да се справим, включително и срещата във Варна и мога да Ви припомня и думите на Жан Клод Юнкер и на Ердоган. Единият каза: „Да, тук много военни има“ – за него тези формати са военни, той така се изрази, да, много са, но Ердоган каза: „Добре са си“, тоест ние сме намерили баланса, това искам да подчертая, давайки примери с думите на тези политици. Така че досега се справяме много добре със средствата, които ни бяха отделени. Надявам се, че и занапред в оставащите 2 месеца не само това трасе, а всички в София, включително срещата на върха, са покрити добре и няма да допуснем инциденти.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, други въпроси? Няма. С това изчерпваме парламентарната процедура с по 2 въпроса от парламентарна група.
Само да уточня, господин Министър, че на 21-22 нашата Комисия ще направи изнесено заседание в Румъния с нашия аналог на подобна комисия в румънския парламент, ще имаме възможност да посетим и центъра, където знаем, че българското участие е доста сериозно, също така техните „Гранична сигурност“ и центровете, които обезпечават надеждността на външната граница на ЕС. Мисля, че ще може също така да споделим за добрите неща, които правим тук и заедно с тях. (Неразбираем израз от министър Валентин Радев.)
Да, за госпожа Махнева.
Преминаваме към т. 2:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, № 802-01-14, от 19 април 2018 г., внесен от Министерския съвет.
Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, е тук, и Десислава Ахладова – заместник-министър на правосъдието.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание за разглеждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Предлаганите изменения и допълнения на Закона за съдебната власт цели оптимизиране на законовата уредба в следните основни направления: на първо място, става въпрос за проверка на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите. В случая се създава възможност когато съдиите, прокурорите и следователите декларират съгласие, инспекторатът към Висшия съдебен съвет да има достъп до фактите и обстоятелствата, съставляващи банкова тайна, за да се избегне сложната процедура по искане на разрешение от съответния районен съд и получаване на необходимата информация по реда на чл. 62, ал. 5, т. 1 от Закона за кредитните институции. По този начин целим да облекчим инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като той ще бъде задължен да иска разкриване на банкова тайна само за лицата, които не са декларирали това обстоятелство писмено и ще извършва служебно необходимите проверки за имуществените декларации по отношение на лицата, които са дали съгласие. Знаете, че към този момент районният съд, специално софийският районен съд, беше засипан с изключително много искания за разкриване на банкова тайна, което затрудни работата на районните съдилища.
По отношение на второто предложение – с предложените изменения и допълнения в чл. 408а от ЗСВ, се предвижда санкция и за лицата, които са загубили статута на съдии, прокурори или следователи, но са останали задължени да подадат декларация.
На следващо място, настоящият законопроект цели уеднаквяване на процесуалните правила за обжалване на кадрови решения на съответните колеги за назначаване на административни ръководители и техните заместници. Синхронизирането на процесуалните правила по обжалване на кадровите решения на съответните колеги за административните ръководители и техните заместници има за цел процесуална икономия и по-бързо довеждане на кадрови решения, съблюдаване на презумпцията за законност на постановените актове на Висшия съдебен съвет.
На следващо място, с настоящия законопроект се цели прецизиране на разпоредбите относно атестирането. В чл. 209, ал. 1 се предвижда срокът за изготвяне на комплексна оценка за съдия, прокурор и следовател от Комисията по атестиране и конкурсите към съответната колегия да тече от датата на откриване на процедурата с решение на Комисията по атестиране и конкурсите, а не както е предвидено в момента – от постъпване на предложението по чл. 203, ал. 1, тъй като едномесечният срок за изготвяне на комплексната оценка при сегашната редакция изтича преди да е започнала същинската дейност по атестирането.
На следващо място се предлага отпадане или извънредното атестиране в хипотезата на § 206, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, което води до едно неоправдано забавяне на конкурсните процедури и процедурите за избор на административни ръководители, регламентиране на законово ниво на изискванията за назначаване, както и на условията за несъвместимост на съдебните служители. В настоящия законопроект се създава една нормативна уредба на законово ниво за уеднаквяване на критериите за назначаване на съдебните служители. Уреждане на такова ниво също не съществува в съществуващата правна и фактическа функционална компетентност на Главна дирекция „Охрана“ по осъществяването на охраната на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, както и на сградата на Агенцията по вписвания – централно управление.
С промените, които бяха предвидени в Конституцията на Република България първоначално през 2015 година, а впоследствие със следващите изменения през 2016-та в Глава двадесета, Раздел 4 „Управление на имущество на съдебната власт“ всички права по управление на имуществото на съдебната власт, които до този момент се осъществяваха от министъра на правосъдието, се предоставиха на пленума на Висшия съдебен съвет. Поради това е необходимо изрично на законово ниво да бъде регламентирана и съществуващата правна и фактическа функционална компетентност на Главна дирекция „Охрана“ по осъществяване на охраната на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, както и сградата на Агенцията по вписвания – централно управление. Благодаря Ви за Вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Ципов, нещо да добавите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: С Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт се променя Законът за Министерството на вътрешните работи. Ние сме предоставили писмено становище на вниманието на водещата комисия и на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, с което имаме едно предложение за прецизиране на така предложения от Министерския съвет текст. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, за отношение? Смятам, че текстовете са изцяло за да облекчат работата и да може да оптимизират законодателството по проверките, които трябва да се правят и съответните представители на съдебната система да могат да си декларират.
Има ли някой нещо, което би могъл да добави? Не. Благодаря за изчерпателните мотиви. Ще подложим на гласуване законопроекта. Колеги, предлагам на гласуване Законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14 от 19 април 2018 година, внесен от Министерския съвет. За 9, против няма, въздържали се 3. С това Законопроектът е приет. Благодаря Ви и спорна работа!
Преминаваме към т. 3:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2016 Г. И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 802-00-19, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
Ще прочета хората, които са подадени: Петър Младенов – началник на отдел „Младежки политики“ към Министерството на младежта и спорта, Гергана Джугларска – главен експерт в Дирекция „Младежки политики“ и парламентарен секретар. Ако може да ни представите в резюме основните акценти от Годишния доклад.
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Добър ден на всички! Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители! Годишен доклад за младежта за 2011-а е съчетание на обобщената информация за реализираните мерки на компетентните институции, отговорни именно за младежките политики, както и от проучване, направено на тема установяване на ефект от политиката за младежта върху младите хора в страната. Подобно проучване се прави всяка година, като е свързано с възрастовата категория 15-29 години и дава възможност да се съчетаят ясно реалностите и да се проследи състоянието на младите хора в страната. Само да подчертая всъщност, че това проучване дава възможност за решаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политически решения именно по отношение на младежките политики. А въпросите са, естествено, логически свързани с Националната стратегия за младежта и нейните 9 приоритета. Тя е 2010-2020 г. Първите 2 части от Доклада се спират именно върху профила на младите хора, върху основните демографски характеристики, като бих искал да подчертая най-интересните извадки от проучването, а именно, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити, а именно 70% от младите хора смятат, че имат достатъчно пълноценното хранене, за закупуване на облекло, обувки, за плащане на консумативи и закупуване на лекарства. В по-голямата част или 98% притежават мобилни телефони, 87% компютри, а интересното е, че 99% именно имат достъп до интернет в техния дом.
Проучването регистрира големи дялове на пасивност и инертност по отношение на отговорното гражданско поведение. 48 процента от младежите биха подали жалба в съда, ако са нарушили личните им права. Сравнително висок дял – 21% биха се защитили сами, включително чрез насилие. Нагласите на младите хора към гражданските процеси в голяма степен са оптимистични, отколкото песимистични. Голяма е делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката, което не е задължително да се смята като негатив предвид че за повечето младежи под 18-годишна възраст тази тема не е част от техните интереси.
Сред имащите право на глас близо 50 процента гласуват винаги или често. Изследването отчита и ниско желание на младите българи за участие или членуване в организации. Някои акценти от проучването в проценти, което според мен и според институцията ще бъде интересно, а именно 1 % членуват в политическа партия, 2 процента в асоциация или неправителствена организация, 4 процента са участвали в международни обмени, срещи и инициативи, 5 процента са участвали в проекти по международни програми, 4 процента са участвали в клуб за дебати, а 2 процента от младите хора са били част от вземане решение към община или област, 8% са участвали в училищни и университетски съвети и един процент младежи в детски парламент, 6% пък от тях са били част от благотворителна хуманитарна организация.
Четвърта част от доклада представя реализирането на отговорните институции и мерки в съответствие именно с Националната стратегия за младежта. Тъй като младежката политика е междусекторна, доста отговорни институции всъщност са заети в изпълнението на политиките, свързани с младежта, като ключови от тях са Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и Държавна агенция за закрила на детето.
Тук сме извадили някои интересни примери от мерките, които тези институции реализират, например през 2016 година 1500 ученици от 17 училища са обхванати в проект на агенция „Митници“ срещу наркотиците. Проектът е интересен, защото се осъществява вече над 7 години и е насочен към младежи в гимназиална възраст, като цели, естествено, да информира за опасностите и последиците при употреба на наркотични вещества, като цели да бъдат обучени да реагират при среща например с дилъри на наркотични вещества, както и да повиши доверието към митническите служители. Проведени са 8 лекции в рамките на една кампания на територията на цялата страна.
През учебната 2015-16 година друг пример по програмата „Работа на полицията в училищата“ са изнесени 8661 лекции и беседи в над 1000 училища в страната, а от 240 инспектори от детски педагогически стаи и 577 други полицейски служители са проведени беседи в 7287 паралелки до десети клас в общински и държавни училища в страната. Полицейските служители провеждат уроци един път месечно в така наречения „Час на полицая“ след предварително съгласуване с училищните ръководства по места.
Друг интереси пример е, че през 2016 година Министерството на вътрешните работи съвместно с други институции като МТСП, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката и ДАСТ и общините продължават да работят по координационен механизъм за взаимодействие при работата в случаи на деца жертви на насилие или в риск от насилие и взаимодействие при кризисни интервенции, както и по другия координационен механизъм в тази област, който се нарича „координационен механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени деца и деца жертви на трафик, завръщащи се от чужбина“.
И последен пример, който ще бъде интересен, че през 2016 година от местната Комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни са реализирани 212 стратегии, програми и кампании, проекти по превенция на насилието. Ако мога да дам сравнение, през 2014- са били 161, а през 2015 – 79, тоест има нарастване. Очертава се тенденция към увеличаване на дейности по превенция на насилието специално. Това, естествено, е отговор и на обществените реакции спрямо все по-често изнасяните факти, за съжаление в публичното пространство в случаи на агресия, насилие между и срещу деца.
Тук искам да отбележа, че именно в отговор на отчетените данни и постоянното представляване на нагласите на младите хора и Министерството на младежта и спорта през 2017 година разработи и постави за изпълнение Национална програма за изпълнение на младежки дейности, която се реализира по чл. 10а от Закона за хазарта и е с бюджет от два милиона лева. Един от акцентите на Националната програма е борбата и превенция на всякакви форми на агресия и зависимости сред младите хора. Целите в областта на политиката на младите хора в страната са свързани именно с наследяване на конкретни и благоприятни условия за професионалното, социалното, личностното реализиране и неформалното учене, което е много важно, и за участие в обществения и икономическия живот, както и за приобщаване към управлението на местно областно национално ниво. Стратегическата визия, разбира се, е насочена към изграждане и реализиране на единна и последователно устойчива младежка политика, а именно, както казах, младежката политика следва междусекторния подход, съвместното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво.
Изпълнението на приоритетите и целите на държавната политика за младите хора в страната е свързано както с постигането на определени резултати в конкретните сектори и политики, така и с по-добро взаимодействие и синхрон между отделните звена на изпълнителната власт по отношение на мерките и дейности, насочени към подобряване на живота на целевата група, което е в унисон с това, което споменах, че има младежка междусекторна политика и тя се изпълнява от различни институции, отговорни за младежта в България. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това, което ми направи впечатление в доклада е, че 2016 г. имаме 9096 регистрирани за противообществени прояви. С 500 те са по-малко, отколкото през 2015 г. Вие казахте и тук, четем също така в изследванията, на които Вие се позовахте, 98% от децата ползват мобилни телефони. Има ли някаква възможност чрез Министерството с мобилните оператори всички тези спортни мероприятия, за които те по всяка вероятност в немалко от случаите подпомагат, да има някаква възможност с приложения да привлечем младите хора към активност, към спорт? Дали това сте го разглеждали в Министерството и дали го разглеждате като политика? Смятам, че това би било добре, защото вече всеки е пристрастен към мобилния телефон, към таблета, към компютъра, но същевременно пък оттам може да получи една допълнителна информация, която да му даде възможност да стане много по-активен, а знаем, че в немалката си част това ще доведе до една превантивност и търсене възможност тази емоция и агресия, ако приемем, че тя седи в младите хора, да бъде използвана в спортните активности. Това е само като коментар, ако може някой да сподели нещо.
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Разбира се, живеем в дигитална Европа и България. Два акцента искам да споделя, че в първия в рамките на естонското председателство, тоест миналата година, се приеха заключения на Съвета на ЕС именно за така наречената „умна“ или дигитална младежка работа. Именно това е едно от условията, които в момента проучваме, как да приложим различни инструменти, било то мобилни телефони, интернет, социални мрежи дори, в работата с младите хора, която, естествено, следва критериите за младежка работа и базирано на неформалното образование и учене.
Втория акцент, който искам да отбележа специално по това нещо, че има изработена национална информационна система за младежта, която е уеббазирана платформа, уебсайт, в който се качват ежедневно различни възможности за младите хора, като им се дава и тяхната информация. На самия сайт има и анкета, която се сменя всеки месец, така че е много важно именно да се проследява по този начин състоянието на младите хора.
И не на последно място, младите хора са доста активни в социалните мрежи и затова там поддържаме страница, която също носи името Национална информационна система. Тази фейсбук страница е доста популярна сред младежите, които директно може да комуникират с експерти, именно Дирекция „Младежки политики“ на Министерството на младежта и спорта, или да поставят акценти и въпроси, които ги интересуват.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, някакви коментари, въпроси?
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Направих опит да се запозная с доклада, който по-скоро за мен е резултат от социологическо проучване, отколкото доклад за реалното състояние на България, което само по себе си не би трябвало да е перфектен атестат за свършена работа. Какво имам предвид? Не считам и не само аз, но и колегите, че едно експресно социологическо проучване може да даде реална оценка на това какво се случва. Публикуването на докладите със статистически данни до голяма степен отдалечава както младите хора, така и управлението на държавата от реалните проблеми на младите хора. Считам и по свои лични наблюдения, и по тези данни, които получаваме от други институции, че проблемът с десоциализацията на подрастващото поколение по-скоро се задълбочава, отколкото се подобрява. Какво имам предвид? По данни и на други институции и министерства голяма част от младите хора извършват едно движение, което голяма част от случаите, да не кажа 99%, е необратимо – вътрешна миграция от малки населени места към големи, и от големи населени места към чужбина и процентът на тази вътрешна емиграция се увеличава целогодишно, защото това е доклад за 2016 година. Апатията към случващото се в държавата се увеличава с неимоверни темпове.
Аз мисля, че ако направим справка с МВР и данните от социологическото проучване, може би ще се получи разлика между това, което Вие давате като противообществени прояви, и това, което е в действителност, което каза и господин Цветанов, което е посочено в доклада.
Забелязва се нежелание на младите хора да посещават учебни заведения, както средни, така и висши, което не считам, че е много обективно показано в доклада, защото комуникирам и с ректори на висши учебни заведения. От 2016 г. насам имаме много сериозен спад на младежите, които искат и желаят да завършат висше образование.
Увеличава се броят на тези, които буквално не искат да се включват в пазара на труда по не знам коя точно, но е комплекс от причини. Препоръчвам в бъдеще подобни доклади действително да бъдат на база емпиричен опит, отколкото едно теоретично социологическо проучване с ограничен брой младежи, колкото и представително да се опитва да се показва, да се намери правилния подход към проблемите на тези хора, защото съчетано с демографската криза, която е факт и предстои да се превърне в катастрофа, една тенденция ако не бъде посечена още в зародиш, перспективата за бъдещето никак не е розова.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Искам да направя малко коментар по Вашия въпрос или по доклада. Все пак нека да имаме предвид, че има структура на доклада и тя много ясно е разписана – какво пише и информацията, с която е направен този доклад. Това е на база задълбочен анализ на информация, предоставена от всички институции, които имат отношение към младежката политика и същевременно са направили национално представително изследване, с което да се установи какви са резултатите от тези политики, които се реализират, и как се оценяват те от едно такова национално представително изследване. Мога да кажа, че това изцяло кореспондира с цялостната политика за стратегията за политика с младите хора от 2010 до 2020 г. Разбира се, че има данни, да, действително те намират начин на представяне в доклада като приложение и като графики, но не виждам нищо лошо в това да се базираме и на информацията, която е постъпила от съответните институции, които имат пряко отношение към политиките и същевременно и оценката от едно представително изследване, което може също да даде и една допълнителна обективност в политиките и това, което се прави.
Аз мисля, че са много нещата, които се правят и тук мога да кажа също така и за това, което се предприема в момента да се реализира в сегашния финансов програмен период и това е по тема регионална политика. Знаете, че за спортната инфраструктура, за училищната инфраструктура ще се дадат около 624 млн. лв. Това са пари, които ще допринесат за повече активност в младите хора и същевременно това рефлектира и върху техния здравен статус, върху тяхната емоционалност и същевременно за тяхната продуктивност в съответните им трудови дейности.
Между другото това, което прави добро впечатление, е, че е сериозен процентът на хора, които не възнамеряват да сменят работата си, той е над 44% и това също мисля, че е на база добрите политики, които се правят, разбира се, че има още дефицити и тук в тази посока съм съгласен с колегите от опозицията, че винаги има възможност да се надгражда, но все пак нека да Ви дам възможност и Вие да изложите Вашето мнение.
ИВАН ИВАНОВ: Първо, изненадан съм крайно, че коментирате моето изказване, а не присъстващите, не е било досега практика това нещо да се случва – председателят на комисията да коментира становищата на членовете на комисията. Мисля, че е редно това да се случи от присъстващите тук.
И категорично да заявя категоричното си несъгласие с Вашето становище по тази тема, категорично да го заявя, защото така изнесените данни и факти за мен, и с колегите сме го коментирали, защото тази тема е особено актуално в последните дни във връзка с проведения така наречен „младежки форум“, за който чухме становището и на участниците от чуждестранна страна… Той мисля че има връзка с това нещо, защото е част от нещо, което е подготвено в миналото и на практика се осъществява сега. Действителността не е толкова розова, колкото се опитва да се представи, защото проблематиката изплува на преден план, господин Цветанов, още от промяната в Закона за трудовата миграция, защото е израз именно на провала в тази част, наречена „Младежка политика“ на това правителство. Няма как да се налага Вие да променяте и да внасяте работна ръка отвън при положение че в същото време „усърдно“ насърчаваме тази част, която би трябвало да бъде елита на обществото ни, да се реализира в други сфери и в други държави, което до голяма степен, пак казвам, на практика не намира допирни точки с реалността, с това, което е докладвано тук.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Зад Вашата реплика към моето изказване, може би не е било уместно, но смятам, че когато обсъждаме приемането на един доклад, трябва да излагаме и всички обективни факти, за да може колегите народни представители, когато гласуват, да могат да направят своя информиран избор.
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Първо да благодаря, естествено всяка препоръка е добре дошла и така ние оценяваме високо именно затова да се работи и междусекторно и базирано на партньорство за реализирането на бъдещето на младите хора.
Само искам да отбележа, тъй като споменахте и проучването, да, разбира се, то е взето под внимание, но също така, ако не бях ясен, за което се извинявам, целият доклад е на база именно съгласуване с отговорните институции, които изпълняват „Младежка политика“, тоест техните добри практики и реализирани дейности, свързани с устойчивото развитие на младите хора, в частност тяхното личностно и друга част с тяхното професионално израстване, е взето под внимание. Специално за представеното проучване, за да съм коректен, да цитирам, че то е проведено сред 1400 души, като 1000 от тях са, естествено, национално представителна извадка, а 400 имат допълнителна подсилена извадка сред младежи от целевата група в малките населени места и селските райони, именно защото е взето под внимание това, което каза господин председателят, че има фокус върху демографските промени, които рефлектират върху устойчивото развитие на младите хора, но интересното, което показва и друго в доклада, е че миграцията се осъществява от град в град и по-голямото население млади хора – около 900 хиляди са именно в градовете, около 300 хиляди са в малките населени места.
И не на последно място исках само да отбележа факта, че този доклад наистина цели да представи реалната ситуация на младите хора и отделните политики, които се изпълняват от отговорните институции, а социологическо проучване, което се провежда всяка година, е допълнителна помощ на доклада, така че наистина реално да се направи и да се види състоянието на младите хора, така че отделните препоръки да бъдат акцентиране върху тяхното лично и професионално израстване за в бъдеще.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, другия коментари? Няма.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Искам да попитам от тази програма „Старт на кариерата“ колко души са се възползвали и колко впоследствие са останали на работа? Дали е привлекателна като работна среда, дали има полезен ефект от тази програма в крайна сметка?
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Разбира се, това е включено в частта на доклада, в една от мерките, които се реализират от Министерството на икономиката с партньорство от Министерството на образованието и науката. В момента ще видим точните цифри, но по мой спомен реалната идея на програмата като цяло е именно да помогне, за съжаление, това пространство, което се създава между младите хора, когато завърши тяхното висше образование и първоначалното стартиране на тяхната кариера… Както знаете, и в световен, по-скоро европейски мащаб, младежката безработица, макар и доста систематичната политика, която се води от ЕС, за съжаление остава някак си нестабилна. Естествено, има намаление чрез един от инструментите „Младежка гаранция“, който беше приет преди няколко години и успешно се изпълнява от Министерството на труда и социалната политика. „Старт в кариерата“ е допълнителна възможност, която дава възможност на младите хора именно да придобият ценен опит. Това, което показва докладът е, че към 31 декември 2016 г. на работа са наети 896 младежи до 29-годишна възраст. Това, което ни говори програмата, е, че е много важно да се обърне внимание освен към теоретичната подготовка, която и уважаемите народни представители споменаха, да се придобие ценен трудов стаж, който да спомогне тяхното естествено устойчиво развитие. Програмата не е задължително да осигурява тяхното постоянно работно място. Тя по-скоро е като допълнение в това те наистина да придобият този ценен професионален опит, който може би до някаква степен не се придобива толкова по време на теоретичната им подготовка в рамките на Висшето образование.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Аз съм съгласен с това, което казахте, просто ми беше интересно дали си кореспондира с тези 44%, които си харесват работата и не биха си я сменили?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, ако няма други въпроси, нека да преминем към гласуване. Гласуваме приемане на Годишен доклад за младежта за 2016 година и Проект за решение, № 802-0019, внесен от Министерския съвет на 24 април 2018 г. За 8, против 4, въздържали се няма.
Докладът е приет и ще има сигурно сериозен дебат в пленарната зала, след като виждаме, че има пълно „против“ от страна на БСП. Мисля, че ръководството на Министерството ще се подготви добре за този дебат, който ще се проведе в пленарната зала. Благодаря Ви и Ви желая успех.
Преминаваме към т. 4:
РАЗНИ.
Бих искал отново да направя едно потвърждение за пътуването на 20 май… Има технически въпроси, които ще се постараем да изчистим тази седмица, за да можем да се подготвим и да дадем отговор на колегите в Румъния. Тези, които са потвърдили, са потвърдили. Имаше доста предоставена информация, разбирате, че всяко едно забавяне ни ограничава времето с колегите от Румъния да им кажем колко човека, за да може те да си направят тяхната равносметка.
Ще бъдете информирани за пътуване, час, къде ще бъдем като спане и програмата, която ще бъде изпратена на всеки един.
Благодаря Ви. Смятам, че с това днешният дневен ред е изчерпан. Закривам днешното редовно заседание.
(Закрито в 15,29 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветан Цветанов
