Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерски съвет на 18 юли 2018 г. – първо гласуване.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерски съвет на 20 юли 2018 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
П Р О Т О К О Л
№ 17
На 12 септември 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерски съвет на 18 юли 2018 г. – първо гласуване.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерски съвет на 20 юли 2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,25 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Цветан Цветанов.
* * *
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, добър ден!
Имаме кворум, така че откривам заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Можем да започнем с дневния ред и по същество нашата работа.
Искам да Ви приветствам с първото заседание след ваканцията и се надявам, че решенията, които ще вземаме във Вътрешната комисия, ще бъдат водени преди всичко от политическия консенсус, в интерес на институциите, за които приемаме съответните закони и законодателството на България.
Дневният ред за днешното заседание е, както следва:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерски съвет на 18 юли 2018 г. – първо гласуване.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерски съвет на 20 юли 2018 г.
3. Разни.
Ако сте съгласни с така предложения дневен ред, моля да гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за – 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Преди да започнем по дневния ред, искам само да кажа, че днес трябваше да проведем блицконтрол с министъра на вътрешните работи, като първа сряда от месеца, но поради процедурите, които текат в момента, при утрешното разглеждане като точка втора от дневния ред на пленарното ни заседание в четвъртък, ще бъде гласувана оставката на министър Валентин Радев и ще бъде гласувана кандидатурата на Младен Маринов.
Ако не възразявате, следващата сряда ще поканим министъра на вътрешните работи, за да се представи и да можем действително да направим и съответния блицконтрол.
Искам да Ви съобщя кои са нашите гости.
От Министерството на вътрешните работи присъства Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи; Мария Рангелова – длъжностно лице по защита на личните данни в Министерството на вътрешните работи.
От Комисията за защита на личните данни присъства Венцислав Караджов – председател на Комисията; Десислава Тошкова-Николова – главен секретар.
По втора точка от дневния ред от Министерския съвет ще се присъедини Георги Кръстев – съветник в политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Уважаеми колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ, № 802-01-27, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 18 ЮЛИ 2018 г. – първо гласуване.
Господин Ципов, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защитата на личните данни беше изготвен от междуведомствена работна група във връзка с промените на задълженията на Република България, произтичащи от правото на Европейския съюз. В края на месец май влезе в сила новият общ Регламент за защита на личните данни. С този законопроект в българското законодателство се въвеждат необходимите национални мерки на изпълнение на така наречения „джи ди пи ар“ да се транспонира Директива 2016/680, която регламентира обработването на личните данни от компетентните органи за целите на правоприлагането. Общият Регламент относно защитата на данните и Директивата съставляват новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни. С нея се установява общ режим за защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни и относно свободното движение на лични данни, но също така и специален режим за защита на физическите лица във връзка с обработването на личните данни от правоприлагащите и правораздавателните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване.
Законопроектът в частта му, в която се транспонира горепосочената директива, както казах, е изготвен от междуведомствена работна група относно частта на националните мерки по прилагането на общия Регламент от колегите от Комисията за защита на личните данни. Приемането на националните мерки във връзка с изпълнението на Регламента относно защитата на данните е необходимо, тъй като самият регламент съдържа разпоредби, които дават възможност, а в някои случаи задължават държавите членки, да приемат национална уредба на определени въпроси, например като създаването на националния надзорен орган, въвеждането на ограничения на определени права и задължения с цел гарантиране на националната сигурност, предотвратяване на престъпления и защита независимостта на съдебната власт и други важни цели от значим обществен интерес.
Регламентът дава възможност на държавите членки да въведат дерогации във връзка с обработването на личните данни за целите на архивирането в обществен интерес за научни или исторически изследвания или за статистически цели.
Горепосочените възможности за въвеждане на национални разпоредби са отразени в Законопроекта. Във връзка с транспонирането на директивата е важно да се отбележи, че в този момент на ниво нормативни актове на Европейския съюз за целите на международното полицейско сътрудничество. World wach-ването на лични данни беше регламентирано отделно посредством рамково решение.
Директивата предоставя унифицирана уредба за защита на личните данни за целите на правоприлагането в рамките на межуднародния обмен и на национално ниво. Това от своя страна ще осигури хомогенно и високо ниво на защита на личните данни на физическите лица и ще улесни обмена на лични данни между компетентните органи на държавите членки, като по този начин ще бъде гарантирано осъществяването на ефективно полицейско сътрудничество и съдебно сътрудничество по наказателно-правни въпроси.
За целите на транспониране на Директивата в Законопроекта са разписани подробни дефиниции на ключови понятия в областта на личните данни, принципите, свързани с обработването им, правомощията на администраторите и обработващия данните, условията за обработване на специални категории лични данни, за трансграничен обмен на данни, правата на субекта на данни, средствата за правна защита на засегнатите лица, а също така мерките за сигурност на личните данни, фигурата на длъжностното лице по защита на личните данни.
С оглед голямото разнообразие и хоризонталния характер на урежданата материя в Законопроекта е предвидена законова делегация за изработване и приемане на съответната подзаконова нормативна база.
В заключение ми позволете да отбележа, че с приемането на Законопроекта ще бъдат изпълнени ангажиментите на Република България, произтичащи от правото на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни и ще бъде кодифицирана националната правна уредба в тази област. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Господин Караджов, имате думата и Вие да вземете отношение.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Председател.
Както каза вносителят Министерството на вътрешните работи, действително ще се облекчи правоприлагането поради опростяването на регулаторната рамка и свеждането й до един закон. Също така беше споменато, че се постига кодифицира на правната материя в областта на защитата на личните данни, а и се спазва Законът за нормативните актове, който изрично указва, че при наличие на нормативна уредба следва да бъде изменен съответния закон, а именно Законът за защита на личните данни. Това е идеята, с която с Министерството на вътрешните работи подходихме за изменение на закона.
Допълнително в структурно отношение Законопроектът отменя редица текстове от действащия Закон за защита на личните данни, които вече имат изрична уредба в общия регламент и Вие знаете, че по силата на прякото действие на Регламента тези норми се прилагат пряко като принципи и права на физически лица, задължения на администраторите за трансфери на лични данни в трети държави. Също така изменят се норми, които не са в съответствие с философията и духа на общия регламент, а именно начина и средствата за упражняване правата на субектите, тоест на физическите лица, средствата за тяхна защита, предвидени в общия регламент и разширяват обхвата на защита. Разписани са също така в Законопроекта и вносителят Министерството на вътрешните работи правилно посочи нови текстове, необходимостта от които произтича от самия акт, а именно балансът между защитата на личните данни, свободата на изразяване на информация, обработване на ЕГН, обработване на лични данни в трудовия контекст, обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за исторически изследвания и статистически цели и така нататък.
Предлагат се норми, с които разпоредбите на Директивата да бъдат въведени в националното законодателство, а именно в областта на „Полиция и вътрешен ред“.
Само за Ваша информация трябва да Ви кажа, че този закон беше неформално в предварителен порядък съгласуван и с Европейската комисия и в рамките на българското председателство също. Успяхме да извършим неформално обсъждане с експертите на Комисията, така че предложените текстове вече са минали първи прочит от страна на Европейската комисия. Законопроектът съответно премина през два етапа на обсъждане – с министрите и други държавни органи, чиято дейност се засяга от проекта на законовите изменения и допълнения, както и по чл. 26 от Закона за нормативните актове с гражданите и юридическите лица. В резултат на тези консултации в окончателната редакция на Законопроекта, която Вие имате, са отчетени следните принципни съображения и изменения.
Отпаднали са минималните размери на административните наказания, регламентирана е защита на професионалната тайна, въведено е упражняването на правомощие на Комисията по разследване да не водят до разкриване или нарушаване на тази тайна, забрана за обработване на ЕГН като единствен идентификатор при предоставяне на публични услуги по електронен път, дерогации от правата на субектите на данни и задълженията на администратори в случаи, в които Регламентът допуска това. Например за целите на националната сигурност, отбраната ,обществения ред и сигурността, разследването на престъпления, при изпълнението на наказания и други важни цели от широк обществен интерес.
Регламентирани и са и хипотезите на обработване на лични данни за целите на архивирането в обществен интерес.
Това, което Комисията направи за разяснение на тези правила, допълнително, което Министерството на вътрешните работи извърши като вносител, е, че са проведени над 80 срещи с повече от 5 хиляди заинтересовани страни, основно администратори.
В Законопроекта, което обсъдихме първоначално и е представен пред Вас, е отпаднало предвидената в закона възможност за системно обучение от страна на Комисията относно новите правила – въведено е само обща възможност за обучение. Тези норми в процеса на обсъждане не бяха подкрепени от Министерството на финансите, поради което ги няма пред Вас, но аз лично бих помолил за Вашето повторно разглеждане на някои от тези норми, тъй като в процеса на общественото обсъждане и разяснение се оказа, че има сериозна липса на капацитет – и в частния, и в публичния сектор. Относно прилагането на правилата ние и мое лично разбиране е, че трябва да има някаква форма на държавна политика за обучение в този сектор. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, имате думата. Няма изказвания.
Аз само бих искал да кажа, че има постъпили становища от Камарата на автомобилните превозвачи в България, от „ЕВН България“, от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, от Българската асоциация на управляващите дружества, от Националното сдружение на общините в България. Доколкото разбирам, имаме и гости от други организации – от Стопанската камара и от Съюза на журналистите.
Това, което бих направил като предложение, защото съм убеден, че със съгласие, което изразяват колегите народни представители, Законопроектът ще бъде приет в Комисията. Разбира се, спазвайки европейските директиви, трябва да пристъпим към по-бързото приемане на Законопроекта. Така че в рамките на предстоящата седмица или две ще намери място в пленарната зала, за да бъде приет на първо четене.
Паралелно с това бих искал да направя едно предложение, една препоръка. То е да създадем работна група, защото би трябвало в този експертен състав, в който, разбира се, и народните представители, които са членове на Комисията, ще имат право да участват и вземат дейно участие в работната група, за да може всички тези постъпили становища да бъдат разгледани, да поканим и всички тези представители на асоциациите, проявили интерес със своите становища, за да може действително в един диалог да изчистим всички тези неразбирания, ако има такива или там, където е необходимо, да направим прецизиране на текстовете, за да не създаваме излишно утежняване на административния капацитет, който е изграден във всички тези структури, за които говорим.
Ако се приеме този подход, смятам, че това е правилно, което бихме могли да го направим, а и това сме го правили по много други законопроекти. Вече е въпрос на съвместната ни работа и консенсуса, който бихме могли да постигнем, действително да оптимизираме дейността си за влизането на Законопроекта на второ четене в пленарната зала колкото се може по-скоро.
Ако сте съгласни, колеги, на такъв подход – смятам, че е разумен. Ако няма изказвания и ако разбира се сте изчерпали от Вас всичко, което е свързано, като вносители, аз смятам, че трябва да подкрепим Законопроекта и затова ще пристъпим към гласуване във връзка с изчерпване на темата по тази точка.
Моля който е „за“ приемане на Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2018 г., да гласува.
Гласували 18 народни представители: за 17, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Аз благодаря на колегите от опозицията, че проявяват разбиране към важността на този законопроект. Благодаря Ви, колеги!
Нека да благодарим на господин Ципов и господин Караджов за днешното им участие в нашето заседание.
Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерски съвет на 20 юли 2018 г.
Моля сега да поканим господин Кръстев в залата.
(Господин Георги Кръстев влиза в залата.)
Заповядайте, господин Кръстев – Вие ли ще представите Законопроекта?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Уважаеми господин Председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание, госпожи и господа народни представители, колеги! В съответствие с Решение № 518 на Министерския съвет от 20 юли 2018 г. представям на Вашето внимание Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2017 г. Докладът е подготвен в съответствие със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и Стратегията за националната сигурност.
Неговата структура, основни направления и приоритети са съобразени със Стратегията за националната сигурност в нейния актуализиран вариант, одобрен от Народното събрание през март 2018 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 26 от 23 март 2018 г. Отразени са основните констатации по линия на сигурността от гледна точка на състоянието на националната сигурност, дадени са изводи и основните моменти от политиките за сигурност през годината, реализирани от отделните ведомства, макар че както обикновено, се стремим докладът да няма отчетен характер, да отразява общата държавна политика по сигурността в отделните направления. В третия раздел са дадени основните изводи и направления на дейност по линия на сигурността за непосредствената краткосрочна перспектива, което означава година, година и половина, две.
Благодарение на направени редица предложения по разширяване обхвата на Стратегията за сигурност, в Годишния доклад вече присъстват и такива приоритети като киберсигурност, сигурност в сферата на транспорта, в сферата на съобщенията, сигурността от гледна точка на политиката по отношение на младежта.
Разбира се, традиционно и в най-голяма степен са засегнати проблемите на международната сигурност, външната политика, противодействието на чуждите служби и състоянието на вътрешната сигурност и обществения ред.
През изминалия период не са наблюдавани остри кризисни процеси, които да застрашават националната сигурност. Всичко това намира отражение в Годишния доклад.
Предлагам с това да направя общото представяне, а ако има въпроси по същество, по конкретни текстове, с колегите от Министерството на вътрешните работи ще отговорим. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Колеги, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Кръстев, зачитам от самия доклад: „В България крайнодесните, крайнолевите, анархистичните групи и организации продължават да са без реална политическа тежест и обществена подкрепа“.
Констатации при провеждане на Луков марш има ли залегнали в този доклад?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Както става ясно от текста, който цитирахте, Докладът съдържа обобщени изводи и констатации. Той не анализира отделните събития, тъй като самата същност на Доклада е такава. Смятам, че независимо от провеждането на Луков марш не може да се… Тази констатация има своите основания, защото нямат социална основа. Единичните, макар и всяка година организирани подобни прояви, не дават основания за друга констатация, още повече органите на изпълнителната и местната власт вземат достатъчно мерки за ограничаване на мащаба на такава проява, макар че аз не мисля, че тя е с достатъчен ресурс като организира в широк мащаб. Но това е друга тема вече. Въпросът е, че от гледна точка на констатацията за социална база, за приемливост в обществото, смятам, че констатацията е правилна.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Господин Янков, искате да вземете думата ли?
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Искам да направя едно допълнение към отговора на господин Кръстев. Искам да обърна внимание на народните представители, че през последните няколко години Министерството на вътрешните работи винаги предприема комплексни мерки по отношение на това да осигури обществения ред при провеждането на въпросното мероприятие, господин Янков, и мога да кажа, че през последните няколко години така наречения Луков марш е преминавал без съществени инциденти, без задържани лица за извършени нарушения на обществения ред. Смятам, че ако трябва да се правят някакви изводи по отношение провеждането на тези мероприятия, мястото им не е в доклада за състоянието на националната сигурност.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Явно не съм бил прецизен при задаване на въпроса. Нямам предвид отделни събития да залегнат в доклада за националната сигурност. Изводите на базата на анализа на тези събития дали имат отражение в този доклад, защото това, което Ви зачетох, според мен, ако прегледате и видите анализите на службите за миналата година, при условие че този доклад твърди, че е след средата на 2017 г., тоест има развитие и конкретното събитие, което Ви споменавам, то мисля, че малко не кореспондира с анализа, който би трябвало да има в Държавна агенция „Национална сигурност“ и в Министерството на вътрешните работи с така записаното в абзаца за обществен ред. Това имах предвид. Нямам предвид конкретното събитие. Убеден съм и би следвало в службите за сигурност да следят всяко мероприятие, свързано с елементи на радикализация, първо, и това, което можем да наречем „съвременен фашизъм“ във формите, за които стигнахме през 2018 г. с международно участие конкретното събитие. Благодаря Ви, няма да задавам повече въпроси.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Аз лично ще се въздържа във връзка с „и други констатации“, които според мен не са отразени в доклада за националната сигурност.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Аз бих започнал с това, че всички констатации, които се правят в рамките в обсъжденията на Доклада в комисиите и разбира се в пленарната зала са от значение, защото дават насока за работа или поне за размисъл при подготовката за следващия доклад.
Смея да Ви уверя, имам всички основания за това, че Министерството на вътрешните работи и службите за разузнаване и сигурност внимателно следят и предприемат действията от своята компетентност по отношение за всякакви опити за радикализация, за нарушаване на обществения ред и за формиране на опасности или заплахи за националната сигурност.
Оценка за такъв тип събития присъстват в докладите, които подготвят службите за сигурност. Но от гледна точка на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност работната група при подготовката му не е счела за необходимо да ги фиксира като събития от значение за националната сигурност. Тоест те са овладени на много по-нисък етап. Но присъстват постоянно в полезрението на службите за сигурност и службите за обществен ред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, ще кажа само две думи. Добре, че направихме законодателните промени преди години, за да можем да имаме доклад, свързан с националната сигурност и да минава за обсъждане във всички комисии в българския парламент и разбира се, след това да бъде приеман в пленарната зала.
Разбира се, че в един такъв доклад няма как да бъдат изброени абсолютно всички детайли от темите и ресорите на съответните политики. Но искам да подчертая, че свършената работа дава действително един общ преглед за състоянието на сигурността, потенциалните рискове и заплахи и разбира се, да се отчетат добрите неща, които са направени, но също така да се отчете и това, което представлява все още определена опасност за националната ни сигурност или пък генерира определена престъпност на територията на страната.
От тази гледна точка мога да дам пример с контрабандата, за която е отчетено, че имаме ефективна борба, която дава и повече приходи, но същевременно може да констатираме, че трафикът на хора страната ни все още е като един източник на тази престъпност за държавите от Европейския съюз.
Ще апелирам да подкрепим доклада, но, разбира се, всеки има своето виждане и решение. Убеден съм, че в пленарната зала може би ще имаме и повече дебати, свързани с приемането на доклада, защото тогава вече ще могат да вземат отношение всички председатели или представители на комисии, участвали в обсъждането по приемането на Доклада по съответните комисии. Убеден съм, че в пленарната зала ще се води може би същинският дебат, за което ще помоля и господин Кръстев, и Министерството на вътрешните работи, и представителите на Министерския съвет, които ще присъстват по време обсъждането на Доклада, да бъдат готови действително за един смислен дебат, който трябва да бъде проведен, за да можем да извлечем и поуки, а същевременно да оптимизираме дейността си. Благодаря.
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Излезе в медиите информация, че е възложено от министъра на вътрешните работи проверка и е предоставен доклад за работата на районните управления и областните дирекции на полицията във връзка с жалбите на граждани и заявителските материали и за разминаване при отчитането на заявените престъпления и разследването. Има ли такъв доклад?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Янков! Не само че има такъв доклад, но вече има и предложения за промяна във Вътрешните правила във връзка с работата, провеждане на съответните разследвания в този доклад и проверката доказа някои пропуски на някои места – трябва да го заявим съвсем ясно и конкретно, но ни даде възможност и да положим усилия да отстраним такива пропуски. Смятам, че след като приемем съответните промени във вътрешноведомствената нормативна уредба, която урежда тези въпроси, ще постигнем резултат да бъдат отстранени тези констатирани пропуски.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Отразени ли са тези констатации във връзка с направените изводи в този доклад за националната сигурност?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Янков, точно тези изводи и констатации няма как да бъдат отразени. Те трябва да бъдат отразени в отчетите за дейността на Министерството на вътрешните работи, които са годишни и 6-месечни. Постарали сме се това да го направим, но примерно в този Годишен доклад за състоянието на националната сигурност в частта „Вътрешен ред и дейностите от компетентността на Министерството на вътрешните работи“ са отразени други важни за нас неща. Примерно по отношение на миграционната криза и миграционния натиск в един такъв аспект противодействие на незаконното преминаване на държавната граница и подпомагането за пребиваването на незаконно преминали лица на територията на България, от една страна. От друга страна, са отразени много съществени мероприятията, които трябваше да бъдат провеждани по линия на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и смятам, че там успяхме да постигнем по отношение и на подготовката и на провеждането на самите мероприятия едни резултати, които смятам, че би трябвало да са задоволителни за българските институции.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Янков, от толеранс към опозицията в днешното заседание като първо…
КРАСИМИР ЯНКОВ: Съкращавате изказването ми в пленарна зала. (Реплики, оживление.)
Във връзка с първия въпрос към господин Кръстев, господин Ципов и към управляващото мнозинство. Според мен изводът, който трябва да направите с така направената бележка, е грешката при преструктурирането на Министерството на вътрешните работи и липсата към момента на една възлова дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“. С такава дирекция господин Цветанов като вътрешен министър е работил и може да Ви разясни как работеше МВР с една такава дирекция. Но това се случи дори не при политическия кабинет с ръководител Валентин Радев, а преди това с така наречената реформа на госпожа Бъчварова. Това, първо.
Второ, разбирам, че констатациите, които са направени за работата на районните управления на полицията и областните дирекции, които касаят между другото общото усещане за сигурност в българските граждани, не са намерили отражение в този доклад за националната сигурност, което според мен е грешка. Защото те също имат отражение и към националната сигурност, но тепърва ще трябва да разясним и на нас като народни представители, и на обществеността, чия е отговорността – на политическото ръководство, на професионалното или и на двете. Помислете върху това. Тепърва ще Ви задавам въпроси, за да стане ясно след като най-висшата професионална фигура – главен секретар на Министерството на вътрешните работи, очакваме утре да бъде предложен за министър на вътрешните работи.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Янков.
Господин Ципов, мисля, че господин Янков беше достатъчно ясен и не е необходимо да взимате и отношение.
В подкрепа на казаното от господин Янков съм убеден, че действително всяка една констатация, която имате при извършване на проверки за дейността и работата на всяко едно от полицейските управления, съм убеден, че ще намерят място и в отчетите и действително ще намерят място в организационната работа на Министерството на вътрешните работи да не се допускат такива слабости. За всички беше доста неприятно, когато разбрахме за инцидент в Харманли, където под политическа диктовка се променят факти и обстоятелства и виждаме, че едни органи, които трябва да бъдат надпартийни и трябва да бъдат изключително прецизни и взискателни, не е нормално един невинен човек да бъде изкаран виновен, заради това че… – да не използваме така някои нелицеприятни изрази, но смятам, че това е недопустимо в днешните услови, в които работим и когато казваме всички, че България е правова държава и имаме надпартийна структура за сигурността. Благодаря Ви, господин Ципов. (Реплика на народен представител Красимир Янков.)
Ако няма други коментари и въпроси, подлагам на гласуване Доклада.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували 18 народни представители: за 11, против няма, въздържали се 7.
Докладът е приет.
Господин Кръстев, господин Ципов, гответе се за пленарната зала, защото видяхте репетицията с представителите от БСП. (Оживление.)
Нека да благодарим на представителите от Министерския съвет и от Министерството на вътрешните работи. Пожелавам им успешна работа.
Уважаеми колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Някой колега има ли нещо да предложи? – Няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното редовно заседание. Благодаря Ви.
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветан Цветанов
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерски съвет на 20 юли 2018 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
П Р О Т О К О Л
№ 17
На 12 септември 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерски съвет на 18 юли 2018 г. – първо гласуване.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерски съвет на 20 юли 2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,25 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Цветан Цветанов.
* * *
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, добър ден!
Имаме кворум, така че откривам заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Можем да започнем с дневния ред и по същество нашата работа.
Искам да Ви приветствам с първото заседание след ваканцията и се надявам, че решенията, които ще вземаме във Вътрешната комисия, ще бъдат водени преди всичко от политическия консенсус, в интерес на институциите, за които приемаме съответните закони и законодателството на България.
Дневният ред за днешното заседание е, както следва:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерски съвет на 18 юли 2018 г. – първо гласуване.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерски съвет на 20 юли 2018 г.
3. Разни.
Ако сте съгласни с така предложения дневен ред, моля да гласуваме.
Гласували 16 народни представители: за – 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Преди да започнем по дневния ред, искам само да кажа, че днес трябваше да проведем блицконтрол с министъра на вътрешните работи, като първа сряда от месеца, но поради процедурите, които текат в момента, при утрешното разглеждане като точка втора от дневния ред на пленарното ни заседание в четвъртък, ще бъде гласувана оставката на министър Валентин Радев и ще бъде гласувана кандидатурата на Младен Маринов.
Ако не възразявате, следващата сряда ще поканим министъра на вътрешните работи, за да се представи и да можем действително да направим и съответния блицконтрол.
Искам да Ви съобщя кои са нашите гости.
От Министерството на вътрешните работи присъства Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи; Мария Рангелова – длъжностно лице по защита на личните данни в Министерството на вътрешните работи.
От Комисията за защита на личните данни присъства Венцислав Караджов – председател на Комисията; Десислава Тошкова-Николова – главен секретар.
По втора точка от дневния ред от Министерския съвет ще се присъедини Георги Кръстев – съветник в политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Уважаеми колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ, № 802-01-27, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 18 ЮЛИ 2018 г. – първо гласуване.
Господин Ципов, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защитата на личните данни беше изготвен от междуведомствена работна група във връзка с промените на задълженията на Република България, произтичащи от правото на Европейския съюз. В края на месец май влезе в сила новият общ Регламент за защита на личните данни. С този законопроект в българското законодателство се въвеждат необходимите национални мерки на изпълнение на така наречения „джи ди пи ар“ да се транспонира Директива 2016/680, която регламентира обработването на личните данни от компетентните органи за целите на правоприлагането. Общият Регламент относно защитата на данните и Директивата съставляват новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни. С нея се установява общ режим за защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни и относно свободното движение на лични данни, но също така и специален режим за защита на физическите лица във връзка с обработването на личните данни от правоприлагащите и правораздавателните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване.
Законопроектът в частта му, в която се транспонира горепосочената директива, както казах, е изготвен от междуведомствена работна група относно частта на националните мерки по прилагането на общия Регламент от колегите от Комисията за защита на личните данни. Приемането на националните мерки във връзка с изпълнението на Регламента относно защитата на данните е необходимо, тъй като самият регламент съдържа разпоредби, които дават възможност, а в някои случаи задължават държавите членки, да приемат национална уредба на определени въпроси, например като създаването на националния надзорен орган, въвеждането на ограничения на определени права и задължения с цел гарантиране на националната сигурност, предотвратяване на престъпления и защита независимостта на съдебната власт и други важни цели от значим обществен интерес.
Регламентът дава възможност на държавите членки да въведат дерогации във връзка с обработването на личните данни за целите на архивирането в обществен интерес за научни или исторически изследвания или за статистически цели.
Горепосочените възможности за въвеждане на национални разпоредби са отразени в Законопроекта. Във връзка с транспонирането на директивата е важно да се отбележи, че в този момент на ниво нормативни актове на Европейския съюз за целите на международното полицейско сътрудничество. World wach-ването на лични данни беше регламентирано отделно посредством рамково решение.
Директивата предоставя унифицирана уредба за защита на личните данни за целите на правоприлагането в рамките на межуднародния обмен и на национално ниво. Това от своя страна ще осигури хомогенно и високо ниво на защита на личните данни на физическите лица и ще улесни обмена на лични данни между компетентните органи на държавите членки, като по този начин ще бъде гарантирано осъществяването на ефективно полицейско сътрудничество и съдебно сътрудничество по наказателно-правни въпроси.
За целите на транспониране на Директивата в Законопроекта са разписани подробни дефиниции на ключови понятия в областта на личните данни, принципите, свързани с обработването им, правомощията на администраторите и обработващия данните, условията за обработване на специални категории лични данни, за трансграничен обмен на данни, правата на субекта на данни, средствата за правна защита на засегнатите лица, а също така мерките за сигурност на личните данни, фигурата на длъжностното лице по защита на личните данни.
С оглед голямото разнообразие и хоризонталния характер на урежданата материя в Законопроекта е предвидена законова делегация за изработване и приемане на съответната подзаконова нормативна база.
В заключение ми позволете да отбележа, че с приемането на Законопроекта ще бъдат изпълнени ангажиментите на Република България, произтичащи от правото на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни и ще бъде кодифицирана националната правна уредба в тази област. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Господин Караджов, имате думата и Вие да вземете отношение.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Председател.
Както каза вносителят Министерството на вътрешните работи, действително ще се облекчи правоприлагането поради опростяването на регулаторната рамка и свеждането й до един закон. Също така беше споменато, че се постига кодифицира на правната материя в областта на защитата на личните данни, а и се спазва Законът за нормативните актове, който изрично указва, че при наличие на нормативна уредба следва да бъде изменен съответния закон, а именно Законът за защита на личните данни. Това е идеята, с която с Министерството на вътрешните работи подходихме за изменение на закона.
Допълнително в структурно отношение Законопроектът отменя редица текстове от действащия Закон за защита на личните данни, които вече имат изрична уредба в общия регламент и Вие знаете, че по силата на прякото действие на Регламента тези норми се прилагат пряко като принципи и права на физически лица, задължения на администраторите за трансфери на лични данни в трети държави. Също така изменят се норми, които не са в съответствие с философията и духа на общия регламент, а именно начина и средствата за упражняване правата на субектите, тоест на физическите лица, средствата за тяхна защита, предвидени в общия регламент и разширяват обхвата на защита. Разписани са също така в Законопроекта и вносителят Министерството на вътрешните работи правилно посочи нови текстове, необходимостта от които произтича от самия акт, а именно балансът между защитата на личните данни, свободата на изразяване на информация, обработване на ЕГН, обработване на лични данни в трудовия контекст, обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за исторически изследвания и статистически цели и така нататък.
Предлагат се норми, с които разпоредбите на Директивата да бъдат въведени в националното законодателство, а именно в областта на „Полиция и вътрешен ред“.
Само за Ваша информация трябва да Ви кажа, че този закон беше неформално в предварителен порядък съгласуван и с Европейската комисия и в рамките на българското председателство също. Успяхме да извършим неформално обсъждане с експертите на Комисията, така че предложените текстове вече са минали първи прочит от страна на Европейската комисия. Законопроектът съответно премина през два етапа на обсъждане – с министрите и други държавни органи, чиято дейност се засяга от проекта на законовите изменения и допълнения, както и по чл. 26 от Закона за нормативните актове с гражданите и юридическите лица. В резултат на тези консултации в окончателната редакция на Законопроекта, която Вие имате, са отчетени следните принципни съображения и изменения.
Отпаднали са минималните размери на административните наказания, регламентирана е защита на професионалната тайна, въведено е упражняването на правомощие на Комисията по разследване да не водят до разкриване или нарушаване на тази тайна, забрана за обработване на ЕГН като единствен идентификатор при предоставяне на публични услуги по електронен път, дерогации от правата на субектите на данни и задълженията на администратори в случаи, в които Регламентът допуска това. Например за целите на националната сигурност, отбраната ,обществения ред и сигурността, разследването на престъпления, при изпълнението на наказания и други важни цели от широк обществен интерес.
Регламентирани и са и хипотезите на обработване на лични данни за целите на архивирането в обществен интерес.
Това, което Комисията направи за разяснение на тези правила, допълнително, което Министерството на вътрешните работи извърши като вносител, е, че са проведени над 80 срещи с повече от 5 хиляди заинтересовани страни, основно администратори.
В Законопроекта, което обсъдихме първоначално и е представен пред Вас, е отпаднало предвидената в закона възможност за системно обучение от страна на Комисията относно новите правила – въведено е само обща възможност за обучение. Тези норми в процеса на обсъждане не бяха подкрепени от Министерството на финансите, поради което ги няма пред Вас, но аз лично бих помолил за Вашето повторно разглеждане на някои от тези норми, тъй като в процеса на общественото обсъждане и разяснение се оказа, че има сериозна липса на капацитет – и в частния, и в публичния сектор. Относно прилагането на правилата ние и мое лично разбиране е, че трябва да има някаква форма на държавна политика за обучение в този сектор. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, имате думата. Няма изказвания.
Аз само бих искал да кажа, че има постъпили становища от Камарата на автомобилните превозвачи в България, от „ЕВН България“, от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, от Българската асоциация на управляващите дружества, от Националното сдружение на общините в България. Доколкото разбирам, имаме и гости от други организации – от Стопанската камара и от Съюза на журналистите.
Това, което бих направил като предложение, защото съм убеден, че със съгласие, което изразяват колегите народни представители, Законопроектът ще бъде приет в Комисията. Разбира се, спазвайки европейските директиви, трябва да пристъпим към по-бързото приемане на Законопроекта. Така че в рамките на предстоящата седмица или две ще намери място в пленарната зала, за да бъде приет на първо четене.
Паралелно с това бих искал да направя едно предложение, една препоръка. То е да създадем работна група, защото би трябвало в този експертен състав, в който, разбира се, и народните представители, които са членове на Комисията, ще имат право да участват и вземат дейно участие в работната група, за да може всички тези постъпили становища да бъдат разгледани, да поканим и всички тези представители на асоциациите, проявили интерес със своите становища, за да може действително в един диалог да изчистим всички тези неразбирания, ако има такива или там, където е необходимо, да направим прецизиране на текстовете, за да не създаваме излишно утежняване на административния капацитет, който е изграден във всички тези структури, за които говорим.
Ако се приеме този подход, смятам, че това е правилно, което бихме могли да го направим, а и това сме го правили по много други законопроекти. Вече е въпрос на съвместната ни работа и консенсуса, който бихме могли да постигнем, действително да оптимизираме дейността си за влизането на Законопроекта на второ четене в пленарната зала колкото се може по-скоро.
Ако сте съгласни, колеги, на такъв подход – смятам, че е разумен. Ако няма изказвания и ако разбира се сте изчерпали от Вас всичко, което е свързано, като вносители, аз смятам, че трябва да подкрепим Законопроекта и затова ще пристъпим към гласуване във връзка с изчерпване на темата по тази точка.
Моля който е „за“ приемане на Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2018 г., да гласува.
Гласували 18 народни представители: за 17, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Аз благодаря на колегите от опозицията, че проявяват разбиране към важността на този законопроект. Благодаря Ви, колеги!
Нека да благодарим на господин Ципов и господин Караджов за днешното им участие в нашето заседание.
Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерски съвет на 20 юли 2018 г.
Моля сега да поканим господин Кръстев в залата.
(Господин Георги Кръстев влиза в залата.)
Заповядайте, господин Кръстев – Вие ли ще представите Законопроекта?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Уважаеми господин Председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание, госпожи и господа народни представители, колеги! В съответствие с Решение № 518 на Министерския съвет от 20 юли 2018 г. представям на Вашето внимание Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2017 г. Докладът е подготвен в съответствие със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и Стратегията за националната сигурност.
Неговата структура, основни направления и приоритети са съобразени със Стратегията за националната сигурност в нейния актуализиран вариант, одобрен от Народното събрание през март 2018 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 26 от 23 март 2018 г. Отразени са основните констатации по линия на сигурността от гледна точка на състоянието на националната сигурност, дадени са изводи и основните моменти от политиките за сигурност през годината, реализирани от отделните ведомства, макар че както обикновено, се стремим докладът да няма отчетен характер, да отразява общата държавна политика по сигурността в отделните направления. В третия раздел са дадени основните изводи и направления на дейност по линия на сигурността за непосредствената краткосрочна перспектива, което означава година, година и половина, две.
Благодарение на направени редица предложения по разширяване обхвата на Стратегията за сигурност, в Годишния доклад вече присъстват и такива приоритети като киберсигурност, сигурност в сферата на транспорта, в сферата на съобщенията, сигурността от гледна точка на политиката по отношение на младежта.
Разбира се, традиционно и в най-голяма степен са засегнати проблемите на международната сигурност, външната политика, противодействието на чуждите служби и състоянието на вътрешната сигурност и обществения ред.
През изминалия период не са наблюдавани остри кризисни процеси, които да застрашават националната сигурност. Всичко това намира отражение в Годишния доклад.
Предлагам с това да направя общото представяне, а ако има въпроси по същество, по конкретни текстове, с колегите от Министерството на вътрешните работи ще отговорим. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Колеги, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Кръстев, зачитам от самия доклад: „В България крайнодесните, крайнолевите, анархистичните групи и организации продължават да са без реална политическа тежест и обществена подкрепа“.
Констатации при провеждане на Луков марш има ли залегнали в този доклад?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Както става ясно от текста, който цитирахте, Докладът съдържа обобщени изводи и констатации. Той не анализира отделните събития, тъй като самата същност на Доклада е такава. Смятам, че независимо от провеждането на Луков марш не може да се… Тази констатация има своите основания, защото нямат социална основа. Единичните, макар и всяка година организирани подобни прояви, не дават основания за друга констатация, още повече органите на изпълнителната и местната власт вземат достатъчно мерки за ограничаване на мащаба на такава проява, макар че аз не мисля, че тя е с достатъчен ресурс като организира в широк мащаб. Но това е друга тема вече. Въпросът е, че от гледна точка на констатацията за социална база, за приемливост в обществото, смятам, че констатацията е правилна.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Господин Янков, искате да вземете думата ли?
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Искам да направя едно допълнение към отговора на господин Кръстев. Искам да обърна внимание на народните представители, че през последните няколко години Министерството на вътрешните работи винаги предприема комплексни мерки по отношение на това да осигури обществения ред при провеждането на въпросното мероприятие, господин Янков, и мога да кажа, че през последните няколко години така наречения Луков марш е преминавал без съществени инциденти, без задържани лица за извършени нарушения на обществения ред. Смятам, че ако трябва да се правят някакви изводи по отношение провеждането на тези мероприятия, мястото им не е в доклада за състоянието на националната сигурност.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Явно не съм бил прецизен при задаване на въпроса. Нямам предвид отделни събития да залегнат в доклада за националната сигурност. Изводите на базата на анализа на тези събития дали имат отражение в този доклад, защото това, което Ви зачетох, според мен, ако прегледате и видите анализите на службите за миналата година, при условие че този доклад твърди, че е след средата на 2017 г., тоест има развитие и конкретното събитие, което Ви споменавам, то мисля, че малко не кореспондира с анализа, който би трябвало да има в Държавна агенция „Национална сигурност“ и в Министерството на вътрешните работи с така записаното в абзаца за обществен ред. Това имах предвид. Нямам предвид конкретното събитие. Убеден съм и би следвало в службите за сигурност да следят всяко мероприятие, свързано с елементи на радикализация, първо, и това, което можем да наречем „съвременен фашизъм“ във формите, за които стигнахме през 2018 г. с международно участие конкретното събитие. Благодаря Ви, няма да задавам повече въпроси.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Аз лично ще се въздържа във връзка с „и други констатации“, които според мен не са отразени в доклада за националната сигурност.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Аз бих започнал с това, че всички констатации, които се правят в рамките в обсъжденията на Доклада в комисиите и разбира се в пленарната зала са от значение, защото дават насока за работа или поне за размисъл при подготовката за следващия доклад.
Смея да Ви уверя, имам всички основания за това, че Министерството на вътрешните работи и службите за разузнаване и сигурност внимателно следят и предприемат действията от своята компетентност по отношение за всякакви опити за радикализация, за нарушаване на обществения ред и за формиране на опасности или заплахи за националната сигурност.
Оценка за такъв тип събития присъстват в докладите, които подготвят службите за сигурност. Но от гледна точка на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност работната група при подготовката му не е счела за необходимо да ги фиксира като събития от значение за националната сигурност. Тоест те са овладени на много по-нисък етап. Но присъстват постоянно в полезрението на службите за сигурност и службите за обществен ред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, ще кажа само две думи. Добре, че направихме законодателните промени преди години, за да можем да имаме доклад, свързан с националната сигурност и да минава за обсъждане във всички комисии в българския парламент и разбира се, след това да бъде приеман в пленарната зала.
Разбира се, че в един такъв доклад няма как да бъдат изброени абсолютно всички детайли от темите и ресорите на съответните политики. Но искам да подчертая, че свършената работа дава действително един общ преглед за състоянието на сигурността, потенциалните рискове и заплахи и разбира се, да се отчетат добрите неща, които са направени, но също така да се отчете и това, което представлява все още определена опасност за националната ни сигурност или пък генерира определена престъпност на територията на страната.
От тази гледна точка мога да дам пример с контрабандата, за която е отчетено, че имаме ефективна борба, която дава и повече приходи, но същевременно може да констатираме, че трафикът на хора страната ни все още е като един източник на тази престъпност за държавите от Европейския съюз.
Ще апелирам да подкрепим доклада, но, разбира се, всеки има своето виждане и решение. Убеден съм, че в пленарната зала може би ще имаме и повече дебати, свързани с приемането на доклада, защото тогава вече ще могат да вземат отношение всички председатели или представители на комисии, участвали в обсъждането по приемането на Доклада по съответните комисии. Убеден съм, че в пленарната зала ще се води може би същинският дебат, за което ще помоля и господин Кръстев, и Министерството на вътрешните работи, и представителите на Министерския съвет, които ще присъстват по време обсъждането на Доклада, да бъдат готови действително за един смислен дебат, който трябва да бъде проведен, за да можем да извлечем и поуки, а същевременно да оптимизираме дейността си. Благодаря.
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Излезе в медиите информация, че е възложено от министъра на вътрешните работи проверка и е предоставен доклад за работата на районните управления и областните дирекции на полицията във връзка с жалбите на граждани и заявителските материали и за разминаване при отчитането на заявените престъпления и разследването. Има ли такъв доклад?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Янков! Не само че има такъв доклад, но вече има и предложения за промяна във Вътрешните правила във връзка с работата, провеждане на съответните разследвания в този доклад и проверката доказа някои пропуски на някои места – трябва да го заявим съвсем ясно и конкретно, но ни даде възможност и да положим усилия да отстраним такива пропуски. Смятам, че след като приемем съответните промени във вътрешноведомствената нормативна уредба, която урежда тези въпроси, ще постигнем резултат да бъдат отстранени тези констатирани пропуски.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Отразени ли са тези констатации във връзка с направените изводи в този доклад за националната сигурност?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Янков, точно тези изводи и констатации няма как да бъдат отразени. Те трябва да бъдат отразени в отчетите за дейността на Министерството на вътрешните работи, които са годишни и 6-месечни. Постарали сме се това да го направим, но примерно в този Годишен доклад за състоянието на националната сигурност в частта „Вътрешен ред и дейностите от компетентността на Министерството на вътрешните работи“ са отразени други важни за нас неща. Примерно по отношение на миграционната криза и миграционния натиск в един такъв аспект противодействие на незаконното преминаване на държавната граница и подпомагането за пребиваването на незаконно преминали лица на територията на България, от една страна. От друга страна, са отразени много съществени мероприятията, които трябваше да бъдат провеждани по линия на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и смятам, че там успяхме да постигнем по отношение и на подготовката и на провеждането на самите мероприятия едни резултати, които смятам, че би трябвало да са задоволителни за българските институции.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Янков, от толеранс към опозицията в днешното заседание като първо…
КРАСИМИР ЯНКОВ: Съкращавате изказването ми в пленарна зала. (Реплики, оживление.)
Във връзка с първия въпрос към господин Кръстев, господин Ципов и към управляващото мнозинство. Според мен изводът, който трябва да направите с така направената бележка, е грешката при преструктурирането на Министерството на вътрешните работи и липсата към момента на една възлова дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“. С такава дирекция господин Цветанов като вътрешен министър е работил и може да Ви разясни как работеше МВР с една такава дирекция. Но това се случи дори не при политическия кабинет с ръководител Валентин Радев, а преди това с така наречената реформа на госпожа Бъчварова. Това, първо.
Второ, разбирам, че констатациите, които са направени за работата на районните управления на полицията и областните дирекции, които касаят между другото общото усещане за сигурност в българските граждани, не са намерили отражение в този доклад за националната сигурност, което според мен е грешка. Защото те също имат отражение и към националната сигурност, но тепърва ще трябва да разясним и на нас като народни представители, и на обществеността, чия е отговорността – на политическото ръководство, на професионалното или и на двете. Помислете върху това. Тепърва ще Ви задавам въпроси, за да стане ясно след като най-висшата професионална фигура – главен секретар на Министерството на вътрешните работи, очакваме утре да бъде предложен за министър на вътрешните работи.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Янков.
Господин Ципов, мисля, че господин Янков беше достатъчно ясен и не е необходимо да взимате и отношение.
В подкрепа на казаното от господин Янков съм убеден, че действително всяка една констатация, която имате при извършване на проверки за дейността и работата на всяко едно от полицейските управления, съм убеден, че ще намерят място и в отчетите и действително ще намерят място в организационната работа на Министерството на вътрешните работи да не се допускат такива слабости. За всички беше доста неприятно, когато разбрахме за инцидент в Харманли, където под политическа диктовка се променят факти и обстоятелства и виждаме, че едни органи, които трябва да бъдат надпартийни и трябва да бъдат изключително прецизни и взискателни, не е нормално един невинен човек да бъде изкаран виновен, заради това че… – да не използваме така някои нелицеприятни изрази, но смятам, че това е недопустимо в днешните услови, в които работим и когато казваме всички, че България е правова държава и имаме надпартийна структура за сигурността. Благодаря Ви, господин Ципов. (Реплика на народен представител Красимир Янков.)
Ако няма други коментари и въпроси, подлагам на гласуване Доклада.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували 18 народни представители: за 11, против няма, въздържали се 7.
Докладът е приет.
Господин Кръстев, господин Ципов, гответе се за пленарната зала, защото видяхте репетицията с представителите от БСП. (Оживление.)
Нека да благодарим на представителите от Министерския съвет и от Министерството на вътрешните работи. Пожелавам им успешна работа.
Уважаеми колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Някой колега има ли нещо да предложи? – Няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното редовно заседание. Благодаря Ви.
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветан Цветанов
