1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 29, ал. 1 от ПОДНС;
2. Обсъждане на Указ № 20 на Президента на Република България, постъпил на 5 февруари 2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от Народното събрание на 24 януари 2019 г. и мотивите към Указа.
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред






П Р О Т О К О Л
№ 3


На 13 февруари 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 29, ал. 1 от ПОДНС;
2. Обсъждане на Указ № 20 на Президента на Република България, постъпил на 5 февруари 2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от Народното събрание на 24 януари 2019 г. и мотивите към Указа.
3. Разни.

Към протокола се прилага Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Цветан Цветанов.

* * *

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, изчакваме всеки момент да дойде министъра. Докато министърът дойде, все пак да кажа какъв е дневния ред на заседанието.
Съжалявам за закъснението, но имаше паралелно и друго заседание на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, където имаше изслушване, което малко се проточи във времето.
Дневният ред на днешното редовно заседание е:
1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Указ № 20 на Президента на Република България, постъпил на 5 февруари 2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от Народното събрание на 24 януари 2019 г. и мотивите към Указа.
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Тъй като предишната комисия продължи малко по-дълго във времето, аз имах други ангажименти, затова по т. 2 господин Ахмедов, на база дебатите, аргументите и мотивите, които ще се проведат и изложат тук, ще гласува от мое име.
Благодаря Ви и с Ваше позволение ще си тръгвам.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Карадайъ, голямо доверие гласувате.
Заповядайте, господин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Благодаря.
Налага ми се също да отсъствам, тъй като отивам на друга комисия.
Предоставям пълномощията на господин Цветанов, който ще гласува от мое име. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Касабов. (Министър Младен Маринов влиза в залата.)
Господин Министър, от едно изслушване във второ, но това е динамиката понякога и в Българския парламент.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ СЪГЛАСНО ЧЛ. 29, АЛ. 1 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Мога да кажа, че от името на парламентарната група, за да пестим време, няма да направим задаване на въпрос за блиц контрола.
Давам думата на колегите от Българската социалистическа партия.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми господин Министър, виждате какъв е интереса към изслушването. Да започнем с възможната информация, която сте готов да споделите пред членовете на Вътрешната комисия и пред българското общество чрез медиите по случая „Гебрев“.
Все пак от 2015 г. Министерството на вътрешните работи работи, макар и срещу неизвестен извършител, доколкото разбирам от публичните Ви изявления.
Каквото можете да споделите и да осветлите по последните действия, които са от Ваша страна?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Министър.
Препоръчвам Ви да се придържате към това, което изявихте пред медиите преди минути, защото заседанието на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения беше закрито и да не попаднете в друга хипотеза. Благодаря.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, колеги! Мога да го потвърдя това, което е и в изказването на главния прокурор, и в моето, което съм давал пред медии. Както каза председателят на Комисията, преди малко бяхме на изслушване, което обаче беше в закрито заседание, тъй като вътре се споделя класифицирана информация.
Мога да Ви кажа, че досъдебното производство по случая, в смисъл разделям случая на два етапа – първият етап е към 30 април 2015 г., когато в СДВР е получен сигнал от дежурния във Военномедицинска академия (ВМА), че е настанено лицето Емилиян Гебрев в тежко състояние. Към този момент съмненията са били за инсулт или поне такава симптоматика е имало към този момент. Незабавно са предприети действия по изясняване на фактическата обстановка.
С първо действие е образувано досъдебно производство, което е за опит за убийство срещу неизвестен извършител. Той е настанен на 28 април 2015 г. около 23,25 ч. При нас сигнала идва на 30 април 2015 г. около 21,00 часа, така че два дни ние не сме били известени за това събитие.
В същото време на 29 април 2015 г., само че в друго болнично заведение „Сити Клиник“ е настанен основният технолог на фирма „Емко“ Тахчиев, с подобни симптоми. Впоследствие на 30 април, поради влошаване на състоянието, същият е преместен в „Пирогов“ като са му направени същите изследвания като на господин Гебрев и са установени същите симптоми и същите причини за неговото състояние. Впоследствие на 4 май 2015 г., отново във Военномедицинска академия, е приет и Христо Емилиянов Гебрев – синът на Емилиян Гебрев, със същите симптоми на отравяне.
Вследствие на проведени множество процесуално-следствени и оперативно-издирвателни мероприятия са назначени експертизи, разпитани са над 30 лица, които са имали отношения, срещи, изяснени са движенията на пострадалите в последните дни, разговаряно е със специалистите във Военномедицинска академия по отношение на тяхна информация, свързана с евентуалното отровно вещество, което е било погълнато от пострадалите. Колегите са били в непрекъсната връзка с пострадалите. Всичко, което те са дали като естествени предположения и причини да се подходи по такъв начин към тях, е изследвано. Установени са лицата, с които Емилиян Гебрев е бил на вечеря, непосредствено преди да му прилошее и да бъде настанен в болница, но към този момент – 2015 г., и самия той не е предполагал и не е насочил колегите към конкретна следа и причина за отравянето.
Колегите тогава са извършили необходимите действия по съхранение на информацията, която е била иззета от видеокамери в местата, които са посещавали. Направени са огледи в помещенията, които са обитавали. Към този момент в остатъчна вода от кафе машина, която е била инсталирана в къщата на Емилиян Гебрев, в което той живее сам, синът му живее в друга къща, е изолирано фосфороорганично вещество, което по състав съвпада с изолираното вещество в кръвта на Емилиян Гебрев.
Другата следа, която е изследвана, е във връзка с погълнатата храна на вечерята, като там е изследвана салатата, която той е консумирал. В нея също е открито наличие на фосфороорганично вещество, което е вследствие на разпад на пестициди, а в тази връзка е проследена цялата линия на доставка и производство на въпросната салата. Установено е, че наистина има завишени нива на това вещество, но те не са причината за състоянието на Гебрев, тъй като е в пренебрежимо малки количества, за да доведе до такова състояние. Така че тази версия е проверена и отхвърлена.
Вторият етап по отношение на това разследване е впоследствие, когато получаваме нова информация. Това става на 16 ноември 2018 г., когато вече при нас постъпва информация от прокуратурата и от самия Гебрев с нови факти и обстоятелства, касаещи делото. До този момент то е спряно – срещу неизвестен извършител. При постъпване на тези обстоятелства е възобновено.
Да се върна към онзи момент. Още в началото разследването се извършваше под наблюдението на наблюдаващ прокурор и в тесен синхрон със служители на Държавна агенция „Национална сигурност“ с оглед бизнеса на пострадалите.
След възобновяването също е създаден съвместен екип за разследване между служители на Държавна агенция „Национална сигурност“, на Министерството на вътрешните работи и на прокуратурата като, както каза главния прокурор, има издадена европейска заповед за разследване, което е предоставено на Великобритания, с оглед изследване в тяхна лаборатория и произнасяне по отношение на веществото, което е използвано.
Тук искам да посоча, че на 16 ноември 2018 г. става ясно, че господин Гебрев е финансирал изследване на иззетия материал във Финландска лаборатория, от която обаче до този момент, 16 ноември 2018 г., на нас такова изследване и такава експертиза не са ни били предоставени. Така че тя също е приобщена към досъдебното производство. Както казах, изпратени са материали към Великобритания. През цялото време сме в абсолютна комуникация и обмен на информация с партньорските служби, най-вече с Великобритания, по отношение на всички изследвания.
Другият момент, който настъпва при възобновяването, това са подадените от страна на Великобритания трима руски граждани, които са засечени, и според Великобритания имат отношение по случая „Скрипал“.
Извършена е проверка за това дали тези руски граждани са пребивавали на територията на България, която показва, че двама от тях по никакъв повод не са били на територията на България. Едно от лицата, въпросният Федотов, е имал три пребивавания в България. Едното е било от 15 февруари 2015 г. до 22 февруари 2015 г., следващото е било от 24 април 2015 г. до 28 април 2015 г. и третото пребиваване е било от 23 май 2015 г. до 29 май 2015 г. Пребивавал е с италианска виза.
Това е до момента, което е установено по новите факти и обстоятелства, които са ми подадени от самия Емилиян Гебрев и от британските служби.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Един уточняващ въпрос, за да станат ясни фактите. 2015 г. започва работа по досъдебно производство, което е прекратено.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Не е прекратено, спряно е.

КРАСИМИР ЯНКОВ: След това ноември месец миналата година, по искане на господин Гебрев, е възобновено във връзка с нови факти, които са предоставени от него. Тоест от две години той не е предоставял някакви факти и обстоятелства, които са свързани със случая.
Каква е връзката между това, което казахте за Великобритания и тримата граждани, с конкретния случай?
Кой прави връзката – Вие ли, МВР ли прави връзката?
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Те са посочени от самия Гебрев.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Моля Ви, само не минавайте в диалогов режим! Има председател на Комисията, който предоставя думата.
Господин Министър, мисля, че излизате извън обхвата на споделяне на информация, защото заседанието, което проведохме, беше закрито и дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“, и данните, които тя предостави на това закрито заседание, смятам, че не сте в правото да дадете информация по тази тема. Благодаря.
Въпрос от „Движение за права и свободи“.
Заповядайте, господин Ахмедов.
АХМЕД АХМЕДОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, сигурно сте в течение, че на 16 февруари, тоест в събота, се е организирал Луковмарш. Той се организира от Българския национален съюз, съвместно с ВМРО. А знаете, че и предната седмица подобно фашистко мероприятие се организира и в Унгария, където имаше гости от българска страна и тази седмица са поканени доста, да ги наречем чужденци с подобни разбирания, да участват на Луковмарш в София.

Вие каква информация имате – дали общината е разрешила и какво правите по случая? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Ахмедов.
Заповядайте, господин Главен секретар.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Във връзка със заявеното мероприятие в събота е подадено заявление за неговото извършване още миналата година, непосредствено след деня, в който беше проведено – 2018 г. Не беше разрешено от Столична община. Заповедта беше обжалвана, последва нова заповед, която също беше обжалвана. (Реплики.)
Да, точно за Луковмарш говорим.
Към вчерашна дата е проведена уточняваща среща с организаторите. Ние сме длъжни да изпълним решението на Българския съд. Не можем да го забраним, но взимаме всички мерки за охраната на това мероприятие. Последните години, когато е провеждано, не сме допуснали по никакъв начин да се случат някакви инциденти.
Самото мероприятие е съпроводено от няколко други, които са анти-Луковмарш, и специално миналата година, отговорно мога да заявя, че имахме много повече проблеми по охрана на другото мероприятие отколкото по време на Луковия марш. Инциденти не са допуснати на нито едно и Столична дирекция на вътрешните работи, заедно с Главна дирекция „Национална полиция“, сме взели всички мерки и тази година да протече така.
Уточнено е да бъдат спазени всички разпоредби на закона, за да няма никакво нарушаване на обществения ред. Имаме предвидени достатъчно полицейски сили и се надявам, че ще протече в рамките на закона. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Господин Ахмедов? – Нямате въпрос.
Господин Марешки? – Нямате.
От „Обединени патриоти“ ме упълномощиха – нямат въпрос.
Ние също нямаме втори въпрос.
Вие, господин Янков, мисля, че не сте в състояние да зададете втори въпрос?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Стриктно се придържайте към правомощията, които имате, господин Председател.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Министър, получаваме информация чрез медиите, а от страна на МВР са открити боеприпаси в Сливен.
Има ли места и МВР доколко ефективно работи по неутрализирането на незаконно оръжие? Във връзка с работата и на КОС – това, което е във Вашите правомощия в рамките на закона за установяването на лица, които притежават взривоопасни вещества и незаконно оръжие, има ли и други случаи и има ли някаква тенденция, която се наблюдава в рамките на последните месеци?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Министър.
ИВАЙЛО ИВАНОВ: Господин Председател, ако позволите аз да отговоря?
Ако правилно разбирам въпроса, това е случка, която днес беше публикувана в медиите. Случаят е от Областна дирекция – Сливен. Поне на първия етап, което мога да кажа, е, че е назначена експертиза. Бяха открити четири тротилови шашки. Това е реализация на областната дирекция. По същия случай е открита и нарколаборатория за отглеждане на марихуана.
Уточняващото, което казвам, е, че това са незаконно притежавани боеприпаси. Министерството на вътрешните работи непрекъснато има такива разработки и правим такива операции за задържане на незаконно оръжие. Примерите са много в последния момент. Знаете, имаше и в Стара Загора, във Велико Търново, тук, в София, беше открито.
Ние работим в две насоки. Едната насока е да контролираме това, което е получено по законов път, и съответно, когато има разпространение или незаконно държане на оръжие, съответните хора да бъдат задържани, оръжието да бъде конфискувано и то да не може да бъде използвано за неправомерни цели, не дай Боже, да бъде извършено някакво престъпление с тях.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Господин Янков?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Нямам въпрос.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Ахмедов, заповядайте.
АХМЕД АХМЕДОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин министър, предният месец имахме също изслушване по чл. 29 и аз зададох въпрос, свързан с инцидента във Войводино, където Вие обяснихте, че в момента се води разследване. Явно разследването продължава?
Тази седмица там отново имаше инцидент и питам директно във връзка с пожара в месопреработвателното предприятие, дали има яснота по отношение на възникване на пожара? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Има образувано досъдебно производство, изясняват се причините, като се изследват всички версии. Към момента на възникване на пожара всъщност там е имало работници и дори собственикът е бил там. Една от версиите, по които работим, тъй като там има инсталации, които работят при висока температура за обработка на месото, е дали те не са причината за възникване на пожара. Но, пак казвам, нито една от версиите не е отхвърлена. Работата продължава.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Колегите от „Воля“ нямат въпрос.
С това изчерпваме т. 1 от днешното заседание.
Благодаря на професионалното и на политическото ръководство.
Господин Министър, ако позволите, ще помоля да останат тези, които ще вземат отношение по т. 2, за да участват активно.
Благодарим.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА УКАЗ № 20 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 5 ФЕВРУАРИ 2019 Г., ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 24 ЯНУАРИ 2019 Г. И МОТИВИТЕ КЪМ УКАЗА.
В работата на Комисията по тази точка гости са: проф. Емилия Друмева – секретар по правни въпроси на президента на Република България, и д-р Благой Делиев – главен експерт по правните въпроси в Президентството; от Министерството на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, Мария Рангелова – длъжностно лице по защита на личните данни в МВР, и Иван Александров – главен юрисконсулт в сектор „Международно-правни въпроси“ в Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“; от Комисията за защита на личните данни: Венцислав Караджов – председател, и Десислава Тошкова – главен секретар; от Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО: Анна Танова – изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, Ева Петрова – юрист в Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, Господин Йовчев – директор „Правни и бизнес отношения“ на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, Гергана Рядкова – юрист в „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, Петя Димова – старши юрист „Нова Броудкастинг Груп“ АД, Мила Димитрова – длъжностно лице по защита на данните „Нова Броудкастинг Груп“ АД; от Асоциацията на професионалните фотографи: Лилия Йотова – председател, и адв. Емил Георгиев; от Асоциацията на европейските журналисти – България: Ирина Каменова Недева, Иван Валериев Радев и Симона Здравчева Велева.
Заповядайте, проф. Друмева, да представите Мотивите за поредното вето, което се налага на Българския парламент.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Уважаеми господин Цветанов, уважаеми народни представители! Първо, позволете ми да благодарим за възможността да участваме в рамките на това обсъждане във Водещата комисия, която е водеща по Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, върху който закон президентът наложи частично вето. Предмет на ветото е по същество една разпоредба от закона. Ще се постараем да Ви представим накратко основни положения на ветото.
Поводът за конкретния закон е Регламентът на Европейския съюз за защита на личните данни – скъсявам названието, и всъщност изменителния закон, който е предмет сега на обсъждането, има като основна цел да се осигури ефективно прилагане на новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защита на личните данни. Осигуряването на това ефективно прилагане включва и мерки за прилагане на Регламента – той е от 2016 г., относно защита на физическите лица при обработване на лични данни и така нататък.
Тук бих искала да отбележа, че в Мотивите към ветото ясно се подчертава, че президентът споделя тази основна цел на извършените законодателни промени. Регламентът, като всеки регламент, се прилага пряко, но конкретно този регулира защита на личните данни и регулира тази защита като основно право. А основните права са категория както на конституционното право, така и на правото на Европейския съюз. И в единия, и в другия случай същината, характеристиката на основните права са едни и същи, а именно основните права представляват форма, в която се извършва обменът на ценности, важни, значими ценности, обмен между отделния човек, от една страна, и обществото или държавата, или една наддържавна общност, както Европейския съюз, от друга страна. Този обмен, спазването на правата е толкова важно, че без него, без тях нито отделния човек, нито държавата може да се развива в желаната посока.
Нашата действаща Конституция, както е известно, има специален текст, подробна разпоредба, в която е признато и установено правото на защита на личното пространство и конкретно на личните данни – чл. 32. Но и правото на Европейския съюз, това е Хартата на основните права, която е пряко приложима, съдържа чл. 8, също с подробна уредба на това право и същината, съдържанието е много близка, бих казала, една и съща.
Известно е, че това право на защита на личните данни не е от категорията на абсолютните права. То, както и други права, търпи ограничения и те са както от естество на обществен интерес, така и ограничения във връзка с права на други граждани или с други права.
Конкретно към предмета и възраженията, които се съдържат в Мотивите на ветото. Те засягат и са свързани с прилагането на един конкретен текст, по-точно и на конкретна Глава ΙХ от въпросния регламент. Става въпрос за чл. 85. Този текст в Регламента е обособен в отделна глава и тя съдържа специална уредба по отношение на общата уредба на регламента, и тази специална уредба е конкретно за случаите, когато се обработват – да използвам езика на регламента и на закона, или когато се влиза в досег с лични данни на физически лица и това обработване се извършва за журналистически цели, за цели на академична дейност, художествена дейност, литературна дейност. Тоест европейският законодател е преценил, че в такива хипотези е потребно да се създаде специална уредба, която се отличава от общия ред, от общата уредба на регламента.
Какво всъщност съдържа този чл. 85 и уредбата? Съдържа изискването, когато се обработват лични данни и това се прави от журналист, писател, литератор, научен работник – всички тези, които влизат в този обхват, държавата членка чрез своето законодателство трябва да осигурява помиряване. Помиряване на защитата на правото на лични данни, което е предмета на самия регламент със свободата на изразяване, свободата на информация, която сама за себе си представлява също основно право – свобода. Тук бих искала да обърна внимание, става въпрос за съгласуване, за помиряване на две основни права от една и съща категория, от един и същи ранг. Това е важно. И двете права имат уредба, както отбелязахме, първо, защитата на личните данни в Конституцията, но свободата на мнение, а как ще се изразява мнението – чрез писане, чрез музика, чрез звук, така наречената „свобода на печата, на изразяване, свобода на събиране и разпространяване на информация“, всичко това е уредено и в нашата Конституция. Но както и правото на лични данни – защитата, уредбата е и в Хартата на основните права. Член 11 от тази Харта урежда свободата на изразяване на мнение и на свобода на събиране, разпространяване на информация.
Двете права следва да се упражняват, да се осъществяват чрез съвместяване. В Мотивите на ветото е обърнато внимание точно на глагола „помирявам“, reconcile е в оригиналния текст на английски, и е ясно изразена подкрепа към тази специална уредба, към този подход на европейския законодател да обособи в отделен текст, в отделна глава специална уредба, която да визира, да обхваща третиране на лични данни, когато това се извършва за журналистически, литературни, академични цели.
България като страна – членка на Европейския съюз, следва да се ползва от тази нова правна рамка за търсене и постигане на баланс между тези две основни права, поставени от европейския законодател, в тази конструкция за постигане на равновесие, за постигане на баланс и съответно държавата членка, в случая България, трябва да постигне това със законови средства и механизми, които счете за подходящи.
Вероятно тук си задаваме въпроса и към европейския законодател, и като правоприлагащи органи в държава членка, защо е потребно това помиряване, това съгласуване на тези две, толкова важни права? Защото упражняването на, да кажем, свободата на мнение, свободата на изразяване, когато засяга лични данни и защитата на лични данни, което е друго основно право, всъщност двете права встъпват в конкуренция, дори нерядко встъпват в колизия. Това мисля е обяснението защо европейският законодател е посветил специална уредба – защото е налице специфика при третиране на лични данни, когато това се прави от журналист, писател, научен работник.
Конкретно, как е подходил нашият законодател? Подходил е, както повелява регламента.
На първо място, основното положение, което преди малко беше изтъкнато, съдържащо се в тази Глава ΙХ на Регламента, чл. 85, ал. 1 е възпроизведено в ал. 1 на въпросния чл. 25з от Изменителния закон.
В ал. 2 обаче законодателят е приложил един специфичен подход. Подредил е в десет точки критерии, по които журналист, научен работник, писател в своята работа следва да преценява и евентуално по-късно да доказва дали и до колко е постигнат баланса между защитата на личните данни и осъществяването на свободата на изразяване. И, ако отворим приетия Изменителен закон за личните данни, можем да проследим в тези десет точки критериите, които са посочени – естеството на личните данни; обстоятелствата, при които е добита информацията; въздействието върху личния живот на засегнатите; обществения интерес; дали лицата са на висши публични длъжности и още, и още.
Тук, уважаеми народни представители, колеги и гости, бих искала да направя следното уточнение. Критерии са необходими. Никой не отрича, че критериите са един стандарт, който помага да се преценяват конкретни житейски ситуации, те да се подвеждат под действието на конкретни действащи правни норми и съответно обществените отношения да бъдат регулирани. Но подходът на законодателя в конкретния случай, по повод на тези десет точки, в които са поставени, може би девет критерия и една последна точка, която казва: „за обстоятелства, относими към конкретния случай“, тоест, казано на малко по-груб език, обира луфта на всичко, което е пропуснато. У нас се формира разбирането и мнението, че този подход с това изброяване, което на пръв поглед с деветте точки изглежда изчерпателно, а десетата опровергава това впечатление за изчерпателност, не е удачен подход, защото чрез него не се постига търсенето и повеленото от регламента помиряване между правото на защита на личните данни и упражняването на свободата на мнението, свободата на изразяването и на информацията.
Все още съм в рамките на този списък от 10 точки. Визирам и десетата точка, която е за всички обстоятелства, които са свързани. Налага се впечатлението, че в един момент законодателят като че ли е осъзнал, че този опит да се фиксират изчерпателно, априори критерии за помиряване, няма да постигне успех, защото търсеният баланс, така както се повелява, препоръчва от Регламента търсения баланс между две основни права от еднакъв ранг, винаги е конкретна величина, което предполага гъвкава индивидуална преценка и най-вече според отделния случай.
Тук пред мен е и една извадка, която колегата Делиев е направил от практиката на Съда по правата на човека в Страсбург, където в редица произнасяния съдът настоява за прагматичен подход, за практически и ефективни, а не теоретични, илюзорни, абстрактни правни фигури. Всеки от нас като чете тези десет точки мисля, че се формира едно впечатление, извод, че е налице, с тези десет точки, сложени отпред, за свръхрегулация. Свръхрегулация, която не допринася за желаното равновесие, по един парадоксален начин се явява една прекомерна и небалансирана мярка.
Въобще, когато е налице повече от необходимата правна регулация, практиката е такава, че се получава едно ограничаване на разгръщането, потенциала на основните права. А когато тази свръхрегулация се окаже и засяга права, които са в конкуренция или в колизия, тогава е налице този резултат, който констатираме, а именно чрез тази свръхрегулация се е постигнало едно накланяне на везните в стремежа за балансиране, накланяне в полза на защитата на личните данни за сметка на свободата на изразяване и информация.
Обяснението, което се формира у нас и което е изложено и в Мотивите, е стремежа да се даде готова абстрактна формула…
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Госпожо Друмева, извинявайте за прекъсването, но, първо, Мотивите са ясни.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Приключвам, господин Председател.
…за балансирана преценка не помирява, а генерира допълнително напрежение. Несъмнено държавата трябва да има регулация и позитивно да се грижи за реализацията на правата, но в случая въпроса е за мярата.

Приключвам с това, че тогава, когато – с няколко изречения от теорията и практиката на основните права, е налице хипотеза на колизия и конкуренция на основни права, тя следва да се преодолява по най-щадящ начин. Това го препоръчва и българския Конституционен съд, препоръчва го и Съда в Страсбург, и в Люксембург.
Този списък с критерии – 9 + 10, който, каквото е пропуснато, би добавил, не е по преценка, след като се проучат внимателно тези критерии, най-щадящият начин.
Защо? Защото засяга сърцевината на правата и най-вече сърцевината на свободата на изразяване, свободата на мнения, свободата на информация.
След като се поставят такива изисквания, които важат за журналист, писател, научен работник и само за него, ако той ги спазва толкова стриктно, внимателно, се поставя въпроса: ами тогава как ще упражнява въобще тази свобода, която е призната като основно право? И се изпразва от съдържание, и се обезсмисля.
Вярвам, че Мотивите, целта на това изменение с тези десет точки е добронамерена и легитимна, но по начина, по който е подходено, този желан баланс не е постигнат.
Искам да обърна внимание към още едно нещо към самия Регламент, уважаеми народни представители. В чл. 1 на Регламента мисля, че § 2 изрично се постановява, че предмет на регламента е защитата на основните права, на всички основни права и се продължава – поставя се запетая, “…и особено защитата на личните данни“.
С това, уважаеми народни представители, приключвам и искам все пак да отправя едно обръщение към Вас: Мотивите, които се постарах да изложа в техните основни положения, са мотиви на поредното вето и разбирането, с което е упражнен този инструмент, а именно връщането на Закона за ново обсъждане, е с разбиране, че ветото не е инструмент на конфронтация. То е класически компонент на конституционната държава, основан върху фигурата на проверки и баланси – чекс енд балансис. Един инструмент, който позволява още от средновековието на държавния глава да участва на финала на законодателния процес. Ако е монарх, има абсолютно вето, ако е в република, ветото е отлагателно.
С това разбиране вярвам и Вие ще подходите при разглеждането на върнатия закон в Народното събрание. Българската конституция не използва думата „вето“, не използва „санкция“, а фигурата е, че президента може да върне за ново обсъждане. При това ново обсъждане се излагат аргументи, излагат се възражения, прави се наново обсъждане с общата цел, полезна за всички, да се постигне добро законодателство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: И аз благодаря.
Бяхте достатъчно изчерпателна и от уважение на Парламента и на Вътрешната комисия към Президентската институция Ви дадохме възможност да изложите мотивите си по начин, по който Вие прецените.
Това, с което завършихте накрая – за евентуалната конфронтация и възприемането на ветото, ако в Президентството обсъждате тази тема като начин на конфронтация с Парламента, ние в Парламента и представителите на всички парламентарно представени групи никога не разглеждаме Президентството като начин и форма за конфронтация между институциите.
Бих искал да дам думата на господин Караджов, защото все пак той беше и като основен вносител, заедно с Министерството на вътрешните работи от страна на Министерския съвет.
Мога да Ви кажа, проф. Друмева, че този законопроект даде възможност да обедини абсолютно всички заинтересовани страни, които в продължение на четири месеца, пак повтарям, четири месеца имаше една постоянна, съвместна работа, координирана от Вътрешната комисия, но с възможност да участва всеки един, който смята, че може да допринесе за оптимизирането на законодателния процес.
В тази връзка мога да кажа, че това е законопроекта, който в пленарната зала намери пълна подкрепа от всички парламентарно представени групи в Българския парламент и това беше удоволствие за пленарната зала, за народните представители и беше удоволствие за огромния по обем труд, който свършиха експертите, които участваха в този процес.
Това е само за уточнение, за да знаете, че не сме взели предвид законопроекта и всички тези промени, които сме правили, емоционално, а сме ги направили достатъчно добре осъзнати и под достатъчно добре информираните мотиви, които бяха представени от всички членове на тази работна група, и тези, които се присъединиха към нея.
Заповядайте, господин Караджов, за да може с Вашата защитна теза да постигнем този баланс, към който се стремим да постигнем и със закона.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Благодаря, господин Председател.
Господа народни представители, проф. Друмева всъщност ми помогна, тъй като разясни основните проблеми, които ние също считаме, че са такива, а именно става въпрос за две основни права.
Беше изяснено много добре, че става въпрос за две основни права, които и Конституцията на Република България, и Европейската харта за основните права на Европейския съюз всъщност обявяват като такива и, за да бъдат приложени тези две основни права, трябва да съществува наистина това, което беше казано – практически механизъм за тяхното балансиране. Да се прецени кога едно право има преимущество пред другото и съответно да бъде приложено.
В конкретния случай Регламента е оставил на държавите членки да намерят правилния за всяка държава баланс между двете наистина конкуриращи се права. Това са правата на достъп до информация и изразяване на лична неприкосновеност на индивида. Eстествено, това е отчетено в мотивите за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.
Преди да коментирам изложените във ветото на президента Мотиви, бих искал да подчертая, че разпоредбата на чл. 25з представлява една цялостна система за уреждане на тези обществени отношения, свързани със съгласуването на правото за защита на личните данни, с правото на свобода на изразяване и информация. Тя предоставя значителни облекчения и изключение от общите правила за обработване на личните данни за целите на журналистическата дейност, фотографското и аудио-визуалното заснемане, научната, художествената или литературната дейност. Изваждането на който и да е от този елементи от нея създава наистина условия за дисбаланс и абсолютизиране на едното право за сметка на другото. Според мен този подход ще е в нарушение на Конституцията на Република България и на самата Харта за основни права на Европейския съюз, както и на Общия регламент относно защита на личните данни.
Посочването на критерии, по които се постига баланса като неизчерпателен, подчертавам тук, списък – тук беше много добре обяснено, че той наистина е неизчерпателен, е правилния начин да се гарантира максимална прозрачност, единно и устойчиво тълкуване и прилагане на правилата за обработване на личните данни за журналистически цели. В този смисъл те са основна гаранция срещу субективизъм при извършването на преценка на този баланс.
Уважаеми народни представители, в Мотивите на президента ясно се подчертава, че двете права са равнопоставени, общопризнати от правото основни права. Следователно такъв тип права се прилагат при спазване на принципа, че едното не може да е за сметка на другото. Следователно, така е посочено и в Мотивите – държавите членки следва да приложат Регламента като направят баланс при използването на лични данни за целите на изразяване и на информация, тоест да се намери границата между личната неприкосновеност на индивида и правото за изразяване на информация. Когато обаче се преценява предложения баланс, следва да се прецени цялостния контекст и режима на прилагане на едното право спрямо другото, а не да се отделя и тълкува само една част от нормата, без да се отчита цялото.
Оспорваната в Мотивите норма е част от цялостно предложение за обработване на лични данни от медиите, а не е самостоятелна норма сама по себе си. Предложеният в Закона режим за обработване на личните данни за целите на упражняване на свобода и изразяване на информация, включително при обработване за журналистически цели, освобождава медиите, фотографите и хората на изкуството, забележете, от задължението да събират, анализират и последващо обработват лични данни от необходимостта да търсят изобщо правно основание съгласно Регламента за тяхното обработване. Тоест всяка информация, която представлява лични данни, може да се събира, анализира безпроблемно и неограничено. Адресатите на тази норма са освободени от административната тежест да водят регистри, да извършват оценка на риска при обработване на събраните лични данни, да отговарят на исканията на субектите на лични данни какъв вид лични данни са събрали, в какви обеми са ги събрали, защото те ги събират без тяхно знание. Да проверяват дали са коректни, както и сами да преценяват дали да ги разкриват, дали да предоставят информация на субектите на данни, също така да преценяват правотата относно корекция на данните или тяхното изтриване, в случай че има такива искания.
Забележете, уважаеми народни представители, за журналистически цели могат да се събират дори лични данни за деца, без да се търси съгласието на родителя, настойника или попечителя. Нещо, което примерно в Италия, е абсолютно немислимо. Информацията за деца, включително техни снимки, се обработват за журналистически цели само в изключителни случаи, които журналистът трябва да докаже.
В контекста на този обем от права е необходимо да се прецени къде е баланса всъщност между правото на свободата на изразяване и информация, и личната неприкосновеност на индивидите, чиито лични данни се обработват за тези журналистически цели.
Всъщност критериите представляват една утвърдена практика, между другото, на Съда в Страсбург по защита на човешките права и постоянна практика за разглеждане на жалби на Комисията за защита на личните данни и тези критерии се прилагат, доколкото са приложими спрямо конкретния случай. Те не се прилагат всички заедно, в куп, кумулативно, а съобразно конкретния случай.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: И ние това искаме.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Те не са контролен лист, забележете. Ако го нямаше критерият № 10, те щяха да бъдат контролен лист. А те са принципни правила и обективни насоки, по които се преценява баланса между правата във всеки отделен случай. Личните данни се събират и обработват поначало за конкретна цел. Това казват и въпросните критерии за обработване на личните данни за целите на свободното изразяване.
Липсата на оспорваните критерии би създало един правен дисбаланс, според нас, между свободата на словото и личната неприкосновеност. Априори, ще се счита, че свободата на словото има предимство, тъй като адресатите на тази норма ще могат да събират неограничено информация за всекиго, без да го уведомяват, без задължението да коригират невярна информация, без задължението да я изтриват, тъй като сами правят преценката, че тя е използвана за журналистически цели. Забележете!
На същото основание те ще могат да я пазят и неограничено. Такива всъщност правомощия аз не знам да има някой орган в Европейския съюз, дори и органите на досъдебното производство и прокуратурата.
Не съществува, уважаеми народни представители, държава в Европейския съюз, която да е дерогирала изцяло приложението на Регламента за целите на журналистиката. Такава практика сама по себе си е нарушение на правилата, въведени с Общия регламент за защита на личните данни. Ако виждането на европейския законодател беше такова, Регламента щеше да изключи медиите от материалния му обхват изобщо. Напротив, в Регламента се говори за намиране на баланс, а не за неприлагане на правилата, тъй като в другите държави членки има специализирани закони за медии. Правилата за обработване на лични данни за журналистически цели всъщност са включени в тези специални закони или има подобни правила за обработване на лични данни, включително тяхното разпространение чрез публикуване. Тук говорим за Франция, за Германия, за Австрия, за Италия, за Испания. Тъй като в България няма такова специализирано законодателство, предложението, което е прието тук, забележете, 2002 г. и се прилага вече 17 години в България, е в Закона за защита на личните данни да се предвиди законосъобразност на обработването на лични данни за журналистически цели, доколкото това не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. Именно тези критерии трябва да служат за тази преценка.
Второ, в Мотивите за наложеното вето е посочено, че приложението на двете права трябва да е балансирано. Това е така, но някой трябва да прави тази преценка за баланса. Преценката тук се прави на три отделни етапа от различни, забележете, субекти.
Първият етап е преди публикуването на информацията, представляваща лични данни. На този етап единственият възможен субект е медията или съответния журналист в качеството им на администратор. Никой друг не знае с каква информация разполага медията или журналиста и каква част от нея представлява изобщо лични данни.
Вторият етап е при разглеждане на сигнал или жалба, подадени примерно до Комисията за защита на личните данни, която е регулатора.
Третият етап е при оспорване на решението на регулатора, на Комисията за защита на личните данни, пред съда.
Преценката при прилагането на едно от двете права трябва да става, забележете, според мен по обективни критерии, а не всеки каквото си е наумил и измислил. За всеки един от тези етапи по еднакви критерии от всички субекти, които имат отношение – и журналистите, и медиите, и Надзорният орган, и съда.
Трето, в Мотивите се говори за свръхрегулация, без обаче да е посочена отправната точка, от която е направено това заключение.
Както вече посочих, тези правила за обработване на лични данни в България са от 2002 г. Облекчението за обработване на лични данни за журналистически цели са от 2018 г., което означава, че 17 години журналистите не се ползваха с абсолютно никакви облекчения. Те бяха като всички останали администратори. Не можеха да обработват лични данни, ако няма правно основание. Спазваха всички задължения за регистрация, за създаване на регистри, за съхранение на информацията, за защита, организационни и технически мерки – всичко. Сега има облекчения, които дават възможност на журналистите да си вършат работата и то именно тези нови промени за журналистите са освободени от множество ключови задължения на останалите администратори с разбирането, че обществената им роля е да предоставят своевременно точна и ясна информация, а не да се занимават с бюрокрацията на обработването на лични данни.
Съответно, няма спор, че свободата на изразяване на мнение и информация, както и правото на защита на личните данни са права с фундаментално значене в едно демократично общество и в правовата държава, съответно. В същото време следва обаче да отбележим, че съгласно Решение № 4 от 2012 г. на Конституционния съд тези две основни права не са абсолютни и съответно могат да бъдат ограничавани при спазване на принципа на пропорционалност. Докато десетте критерия са проявление на обективен инструмент за постигане на пропорционалност, на практика ал. 3 и 4 от чл. 25з, които не се коментират в Мотивите на ветото, се явяват пряко ограничаване в значителна степен на правото на защита на личните данни на физическите лица в полза на правото на свободата на изразяване и информация. Ето за това говорим! Въпросните дерогации и облекчения за медиите имат смисъл и са оправдани единствено при наличието на обективни критерии за постигане на баланс, който да компенсира много сериозното навлизане в личната сфера на субекта на лични данни.
Последно, господин Председател и уважаеми народни представители, в Мотивите се изразява опасение, и тук беше споделено пред нас, относно ролята на последния критерий – други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Моето лично мнение е, че критерия произтича от принципното положение в сферата на защита на личните данни, че всяко задължение, право или норма на Общия регламент следва да се преценява с оглед спецификата на всеки конкретен случай и неговия контекст. Той е въведен с цел гарантиране свободата на изразяване. Разбира се, че при отчитане на спецификата на конкретния случай, с оглед многообразието от хипотези на журналистическа дейност и динамиката на обществения интерес този критерий трябва да се разглежда не като субективен фактор, а в контекста на принципното разбиране, че по правило обработването на лични данни за журналистически цели е допустимо и законосъобразно при зачитане на неприкосновеността на личния живот – основен принцип.
Нека завърша с конкретен принцип относно прилагането на този критерий. Приложение на този критерий би намерил в следната ситуация – примерно журналист или медия получава информация от родителите на починало дете или при раждане, или при лечение. В процеса на събиране обаче на информацията, медията решава да отрази този факт. Медията или журналисти установяват факти, които показват, че това не е единичен случай на лекарска грешка, а че в съответната болница или лекарска практика тази порочна практика се практикува и примерно се прикрива от ръководството на съответната болница, или още по-зле, примерно Медицинският одит към Министерството на здравеопазването. Тогава в този конкретен случай, давам Ви пример, защото това няма как да се регулира с правна норма, затова е сложено и там, и е в интерес на изразяване на свободата на словото, в този случай макар целта на разследваното дете да е била примерно конкретната лекарска грешка, другите обстоятелства, които са възникнали и са установени в процеса на самото журналистическо разследване, налагат медията да публикува не само личните данни на конкретното дете и неговите родители, но и на другите установени случаи. Тоест и на другите деца, и на техните родители, както и на засегнатите длъжностни лица извън лекаря, допуснал грешката.
Това са обстоятелства, които в дадения пример натежават в полза на правото на свободата на изразяване и информация, а не в интерес на защита на личните данни и неприкосновеността на индивида.
Благодаря Ви за времето, което ми предоставихте.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема проф. Друмева и гости! Ще се опитам да бъда пределно кратък.
Не споделям изложените мотиви по отношение на връщането за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Подробно бяха изложени мотиви от страна на председателя на Комисията за защита на личните данни. Според Мотивите на президента налице е свръхрегулация, която не може да допринесе за постигане на желания баланс между тези две основни, фундаментални права или така, както се изрази проф. Друмева, за постигане на едно помиряване между тях.
Искам да изразя мнение, че няма как законодателят да си постави една такава цел – да препятства постигането на един такъв баланс чрез индивидуална преценка. Той трябва да осигури необходимите нормативни условия за подпомагане и улесняване на процеса на формиране на една такава обективна оценка във връзка с постигане на този баланс между тези две основни фундаментални права.
Поради тази причина подкрепяме разпоредбата, която е представена на Вашето внимание с Мотиви за връщане за ново обсъждане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, ако не възразявате, да дадем думата на гостите, ако желаят, и след това да отворим дискусията?
Има ли някой, който би взел отношение?
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ (Асоциация на професионалните фотографи): Благодаря Ви много, господин Председател.
Казвам се адв. Емил Георгиев, днес представлявам Асоциацията на професионалните фотографи. Като такъв участвах и в работната група по изготвянето на предложението, което беше представено впоследствие на Народното събрание за гласуване. В рамките на това си участие имах възможността, честта и удоволствието да обменям реплики с господин Караджов. Смятам, че беше много ползотворно.
Много ми беше драго да чуя в неговото изявление, че той не споделя мнението, че изброяването на предпоставките в чл. 25з представлява контролен лист. Считам, че се налага обаче законодателно уточняване, че наистина не е налице контролен лист.
От Асоциацията на професионалните фотографи в България поддържаме Мотивите към президентското вето в частта им, че необходимият баланс, продиктуваният от чл. 85 от Регламента баланс, не е спазен и специално в частта, че не е налице контролен лист, Ви молим да вземете предвид обстоятелствата, че например фотографи, снимащи, артисти, но също така всички останали, заети в медийната дейност, не са в състояние предварително да правят тези преценки, нежели да ги документират и валидират, така че при постъпване на сигнал или жалба срещу техни действия да могат по безупречен начин да удостоверят веригата на своите действия и съответната законосъобразност на обработването на данните.
Считаме, че едно такова уточнение е важно, защото в негово отсъствие се опасяваме, че Закона може да действа възпиращо именно на тази толкова чувствителна дейност в България. Смятам, че 111 място по медийна свобода, където България се ранкира и то убедително в последните години, за съжаление, с тренд надолу не е случайно. Разбира се, Вие имате шанса да направите нещо по този въпрос.
Считам, че се налагат такива действия и с минимални изменения, понастоящем в съществуващия текст, можете да дадете тази правна сигурност на медийния бранш. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте.
АННА ТАНОВА (Изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Имахме възможност на предното заседание също да вземем отношение и да споделим, че сме участвали също в работата на работната група.
Тук само искам да допълня, че възприемаме тези критерии от т. 1 до т. 10 като насоки, които не са изчерпателно изброени, които не са кумулативни и които се прилагат, доколкото са относими във всеки конкретен случай, както е записано в текста на Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ИРИНА НЕДЕВА (Председател на Асоциацията на европейските журналисти – България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Цветанов, уважаеми народни представители, благодарим за възможността лично да представим нашите опасения и аргументи, които сме консултирали в мрежата, в която участваме като национална секция на Асоциацията на европейските журналисти – България, организация, създадена в края на 60-те години в Западна Европа, тогава отвъд Берлинската стена, основно от кореспондентите на водещи издания като „Файненшъл Таймс“, „Уолстрийт Джърнъл“, големите френски, италиански вестници и медии, кореспондентите им в Брюксел тогава. Ние сме член на тази асоциация от 2010 г., когато всъщност се открива секция на Асоциацията на европейските журналисти в България.
Нашето становище още от първия миг, когато започнаха обсъжданията по Закона за защита на личните данни и промяната на този закон, бяха обсъждани с нашите колеги от другите национални секции в голямата асоциация на европейските журналисти. Виждаме и че Европейската федерация на журналистите подкрепиха тревогите на другата журналистическа организация в България – Съюза на българските журналисти. Не съм упълномощена да говоря от тяхно име, но мога да Ви кажа, че Асоциацията на европейските журналисти – България, споделя нашите опасения.
Какви са те? Опасенията са ни, че в тези десет изисквания не става дума просто за насоки, както чухме от колегите от АБРО, а става дума за кумулативни изисквания, които могат да създадат предпоставки за автоцензура, и става дума за критерии, които в крайна сметка са субективни, те зависят от собствената самопреценка на участниците в този процес. Нали така?
Ако мога да завърша, може би ще бъде полезно да дам думата и на Симона Велева, която е човекът в Асоциацията, който отговаря и се занимава с анализа на законодателния процес.
Защо смятаме, че създаването на предпоставки за автоценцура в медиите представлява опасност пред нашето демократично общество? Защото се опасяваме, че този въпрос ще стои пред българския законодател и ще бъдем в ситуация, в която ще се наложи да обясняваме защо орган на изпълнителната власт, като Комисията за защита на личните данни регулира…
РЕПЛИКИ: Тя е независима.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Тя е държавен орган.
ИРИНА НЕДЕВА: … държавен орган, регулира сферата на медиите и дали тези изисквания трябва да се прилагат към редакционното съдържане, тоест към това, което медиите произвеждат като журналистически текстове и журналистически разследвания?
Ние виждаме сериозна опасност колегията в България както журналистите, така и издателите да имат опасения по отношение на поощряване например на журналистически разследвания и смятаме, че това няма да бъде от полза за страната ни.
Това са основните ни тревоги.
Още един факт, който сме коментирали с нашите колеги от другите национални секции. Вие казахте, че никъде няма в Европа такъв тип дерогации и изключения за медиите. Това не е така, навсякъде има и те са много сериозни.
Мога да Ви дам пример с Германия, колкото и да е сложно там законодателството на федерално и на регионално ниво, но навсякъде има изключения за медиите и медиите не влизат в тези опити за прилагане на Регламента за защита на личните данни по начина, по който това се случва с тези десет изисквания, предлагани в промяната на Закона.
Иначе напълно разбираме тезата за баланса, напълно разбираме и нещо друго – тези изисквания сами по себе си идват от практиката на Европейския съд по правата на човека, те имат своята валидност, но биха могли да бъдат част от саморегулацията и регулацията на медийната сфера. Това че закон, който на практика е предложен и вносителят му е Министерството на вътрешните работи, стига до това да събужда съмнение, че той регулира сферата на медиите, смятаме, че е достатъчно обезпокоително. Много Ви благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Мисля, че не бяхте достатъчно изчерпателни.
Само бих искал да Ви попитам колко пъти и в колко заседания участвахте на работната група, за да изразите тези си становища в работната група?
ИРИНА НЕДЕВА: Представили сме нашето становище още след излизането на предложението.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Въпросът е, че Комисията е отворен формат, никой по никакъв начин не е ограничавал когото и да било и Ви моля да бъдем коректни. Четири месеца нито един представител от Вас не е бил на тези заседания.
ИРИНА НЕДЕВА: Така е, да.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Нека да бъдем коректни.
И в момента, когато гледаме вето, което е наложено от президента, смятам, че сега да правим пледоарии за защита е малко несериозно от гледна точка на това, което изложихте като аргументи.
Ако ми позволите, мисля, че все пак трябва да имаме взаимно уважение един към друг. Все пак нека да ценим труда на всички тези, които участваха активно четири месеца, и всички тези, които, повярвайте, няма народен представител от нито една политическа сила. Още повече, понеже споменахте Министерството на вътрешните работи, да са налагали някакъв ограничителен режим за дебата и за законодателните промени, които трябваше да бъдат извършени.
Ако сте проследили внимателно, Законопроектът по начина, по който беше внесен в Българския парламент, и отлагането му за неговото гледане в рамките на над четири месеца е поради това, че искахме да постигнем точно този баланс и да постигнем тази конструктивност, която всъщност смятам, че постигнахме и в заседанията, които бяха и на Вътрешната комисия. Дори господин Кашъмов, който беше на заседанието, което беше на Вътрешната комисия, дори той си тръгна. Помолих го да остане, защото след заседанието имахме възможност с господин Караджов, с цялото ръководство на Комисията, с представителите на АБРО, с представител на опозицията – юрист, за да може действително да намерим този баланс, който всъщност беше намерен тогава. Дори господин Кашъмов каза, че по този начин, с тази редакция няма проблем и за него.
След това обаче в един момент се получава отново пак този политически елемент или това, което всъщност би могло да създаде някакво усещане, че законодателя или Вътрешно министерство, както в момента цитирахте – може би това ще бъде водещото, че е вносител на този законопроект.
Законодателна инициатива от министерствата и от изпълнителната власт имат само съответните министерства и министър-председателя. Агенциите нямат законодателна инициатива и затова Комисията за защита на личните данни не може да бъде вносител в Министерския съвет. Това е по Конституция и би трябвало да го знаете като адвокат.
Това, което е направено във всички тези предложения, които бяха на работната група, в голямата си част бяха припознати от народните представители, за да може да се извърши цялостната процедура по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Господин Караджов, може би ще искате да вземете думата по това, което беше изложено? Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Няма да влизам в този дебат, ние го водихме многократно.
Искам да потвърдя следното. Тези критерии, така както и Вие точно обяснихте, не се прилагат кумулативно. Това изрично го изяснихме и в присъствието на адв. Кашъмов, който постави този въпрос.
Поначало те не се и прилагаха кумулативно, но изискването за това беше разписано в т. 10 и за да стане по-ясно го преместихме в началото на самия член, който ясно и точно да разпише, че критериите се прилагат дотолкова, доколкото са съотносими към конкретния случай. Може да е съотносим един от тези критерии, а може, както Ви казах, примерно т. 10 да измести всички останали критерии. Може да се окаже, че лицето само е разпространило информацията в социалните мрежи и тогава за Вас няма какво да се интересуват и дали то е публична или частна фигура и така нататък. Няма смисъл да влизаме в дебати за тези критерии.
Това, което искам да кажа, и искам да благодаря на Министерството на вътрешните работи, защото ние работихме повече от една година. Ние наистина нямаме право на законодателна инициатива, но всъщност използвахме възможността, че Министерството трябва да приложи в българското законодателство Директива 680, а именно за обработване на лични данни в областта на „Полиция“ и „Вътрешен ред“ и затова, заедно с Министерството, решихме да направим един общ акт, тоест да кодифицираме тези норми за обработване на личните данни. Това е в интерес на всички, защото в момента правилата за обработване на личните данни по Регламента и тези по Директивата са съгласувани и няма да има никакво противоречие при тяхното прилагане. Това ще бъде от полза за всеки. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте.
АННА ТАНОВА: Искам само да допълня, че тези критерии така, както са разработени, тези насоки, както ние ги възприемаме, се основават на практиката на Съда по правата на човека. Ние така ги възприемаме и досега работата на журналистите се е ръководила от практиката на Съда по правата на човека и занапред ще бъде по същия начин. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
СИМОНА ВЕЛЕВА (Асоциацията на европейските журналисти – България): Мога ли да допълня?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ако ми позволите все пак да Ви дам думата.
Заповядайте.
СИМОНА ВЕЛЕВА: Извинявам се.
На първо място, бих искала да Ви благодаря за възможността да присъстваме на днешното заседание.
Казвам се Симона Велева, юрист съм, занимавам се с медийно право и представлявам Асоциацията по този казус.
Съгласни сме с Мотивите на ветото и основното ни съображение е, че тези критерии и начина, по който са разписани, не са обективни, тоест не са свързани с факт, който може да бъде доказан от журналиста, а става дума за критерии, свързани с вътрешния, психически процес, който протича вътре в журналиста. Той дали е взел предвид последиците, които разпространяването на информацията биха имали за личния, семейния живот на лицето или неговото добро име? Дали той е взел предвид тези последици или не е нещо, което не може да се докаже по обективен начин.
Това е нашето основно съображение. Още веднъж много Ви благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Аз само искам отново да направя едно уточнение, защото от Асоциацията на европейските журналисти – България, вчера поискаха среща за първи път, за да направим среща, каквато направихте и с Българската социалистическа партия. Просто понеже бях в страната – на обиколка и на работни посещения в няколко области, нямах възможност да направим тази среща.
Бях изключително коректен, когато Ви казах да ми изпратите някакъв телефон за връзка и от администрацията на Комисията се обадиха, за да Ви поканят за днешното заседание.
Искам още веднъж да декларирам: в никакъв случай не искаме да направим законодателство, което да не постигне този баланс, който защитава правата и на хората, и на журналистите, и на медиите. От тази гледна точка смятам, че самия факт, че сте тук и имахте възможност да изложите и мненията си означава, че сме имали възможност може би да работим по-добре и по-продуктивно, ако бяхте участвали активно в работната група, защото смятам, че тогава с взаимните доводи, които бяха казани, всеки направи съответните разумни отстъпки за постигането на този баланс.
Ако ми позволите все пак да взема и малко повече отношение по Мотивите, които бяха изложени, и това, което бих искал да споделя пред Вас.
Защитата на личните данни е ценност на демократичните общества така, както и свободата на изразяване, и свободата на словото. Защитата и на двете категории се свързва с правата на свободата на хората.
В Декларация за правата на човека и гражданина свободата се определя като възможност човек да прави това, което не нанася вреда и щета на другия човек. Това е баланса на правото на свобода и правото на защита на личните данни, което законодателят е длъжен да закрепи и защити.
В същото време следва да се отбележи, че съгласно Решение № 4 от 2012 г., в което е участвала и проф. Друмева, много ясно е записано, че тези две основни права, тъй като не са абсолютни, могат да бъдат ограничени при спазване на принципа на пропорционалност.

Мотивите на ветото определят, че този баланс е нарушен, без да се аргументира с пример за наличен дисбаланс. Посочен е единствено текста на чл. 25з, ал. 2 и изброените в него критерии. Това едностранчиво тълкуване деформира идеята за баланс между двете права. Разпоредбите на чл. 25з, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни представлява една цялостна система на уреждане на обществени отношения, свързани със съгласуването на правото на защита на лични данни и правото на свобода и изразяване на информация. Изваждането на който и да е от елементите от нея създава условия за дисбаланс и абсолютиризирането на едното право за сметка на другото в нарушение на Конституцията на Република България, Хартата на основните права на Европейския съюз и Общия регламент относно защитата на данни.
Неслучайно Регламентът на Европейския съюз от 2016 г. № 679 поставя високи изисквания към защита на личните данни, черпейки опит от практиките на нарушаване защитата на личните данни на нови форми на вредоносно поведение. Свободното слово и изразяването на защита на лични данни не са абсолютни права. Това означава, че демократичните общества трябва да търсят баланс, който да гарантира, защити неправомерното поведение. Такава е целта на чл. 25з – създаване на баланс, а не нарушаването му. Липсата на баланс би създала субективни и опасни прецеденти.
В Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни чрез законодателна техника са предвидени критерии, чрез които този баланс да не се нарушава. Критериите не са национално нововъведение, а са формулирани въз основа на трайна съдебна практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, Съда на Европейския съюз – Люксембург, и Конституционния съд на Република България.
Това е, което исках да изложа.
Има ли други колеги или от нашите гости, които биха взели отношение?
Мисля, че гостите изразиха своето мнение.
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Разбира се, няма да си позволя да посъветвам колегите как работи Народното събрание. Тук чухме лекции, буквално такива юридически подробности, които може би нямаше нужда днес да бъдат излагани. Но благодарение на отношението, което имаме към различните институции и се опитваме да правим това помирение, за което стана дума, председателят беше толкова, да не кажа по-силна дума, любезен, че изслушахме абсолютно всички неща, които не трябваше да слушаме.
Не забравяйте, че ние не сме юристи, ние сме политици. Ние представляваме народа и всеки един от нас… Неслучайно не сме юристи, защото, ако тук сме само юристи, не се знае какво ще се случи. Това трябваше да бъде казано в Комисията. Вие не сте били там.
Между другото, взех думата заради Министерството на вътрешните работи. Като бивш министър не мога да се съглася с Вас. Направихте една вметка, която направо ме подразни – защо МВР…, и там има съмнение, защото Министерството на вътрешните работи го внася. Представяте ли си пък, ако го бяхме внесли ние, народните представители, какви забележки щеше да има? А Министерството на вътрешните работи беше най-откритото и продължава да бъде, според мен ведомство, министерство в държавата.
Спомнете си, че всяка седмица, всеки месец, ако, разбира се, сте присъствали, всеки ден сме давали информация, всеки месец сме правили пресконференция и Вие да се усъмните в някакви наши действия – но това го прескачам.
Да кажа няколко думи по същество. През цялото време, докато слушах проф. Друмева, пък и другите колеги, си мислех, че Вие ни говорите за това помирение, на английски мисля, че е reconciliation. По едно време щях да Ви кажа, че има една друга дума… Много дълго време ни говорехте. … е на английски. Предполагам, че знаете.
Много дълго време ни занимавахте с подробности, но ние търпеливо Ви слушахме. През цялото време си мислех, че Вие ни говорите, като инженер човек, за една философска категория, наречена мяра. Естествено, мярата винаги няма граница.
Хората от тази работна група са предложили 10 насоки и веднага се сетих за Постановление № 208. Служебното правителство сложи вътре индикатори. Да чухте ГЕРБ да махне тези индикатори? Нещо подобно, аналогия правя.
Тук все пак има нещо. Ако ги нямаше пък и тези, щяхте да кажете: изобщо пък нищо няма. Ние ще импровизираме ли журналистите? Оставете този закон да поработи преди ветото или другата дума, която използвахте, или терминът не Ви е точен, да видим дали ще стане така. Четиридесет представители на всички, предполагам от гилдията, които са участвали там, бяха „за“ и ни убедиха миналия път.
Сега аз, през цялото време, докато Ви слушах, се опитвах да чуя нещо и много внимателно Ви слушах и Вас, разбира се, защото Вие изложихте мотивите на президента, нещо, което да ми помогне, нещо различно от това, което слушах преди това. Което да ми даде шанс да кажа: да, бе, може би има нещо вярно. Трябва да помислим нещо – дали да са 10, дали да са 5 и изобщо дали да ги има? Не можах да намеря такова нещо.
С това завършвам – мярата. Винаги ще има проблем с нея, не само от страна на юристите. Ние се опитваме да намерим някакви и тук чух много добри неща. Това е някаква международна практика, не сме я измислили ние – ГЕРБ или Министерството на вътрешните работи, или вносителите.
Нека да приемем този добър тон, който зададе председателя на Комисията, и да внимаваме с крайните изказвания по темата. Ние веднъж бяхме убедени. Сега казвам за себе си. Не знам колегите, но не чух някакви нови неща, които да ме разколебаят в това, което правим. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Само да уточня, че изказванията на гостите - всички те са юристи и Вие чухте различни мнения, така че това е по същността на дебата.
Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Господин Председател, уважаеми гости, колеги! Ще бъда безкрайно кратък, тъй като с огромната част от присъстващите на тази маса водихме тези дебати в работната група и по същество, и в конкретика, и в теория на правото, и в теория на правата на човека и така нататък. Съжалявам, че има хора, които не са присъствали там.
Подкрепям на 100% председателя в това, което каза, че всъщност тази работна група и тези четири месеца бяха точно за това – там да изясняваме нашите позиции и да търсим този прословут баланс, за който става дума.
За да бъда много кратък, ще си позволя да изкажа едно мнение, което се роди и в работната група, и на предното заседание, и днес.
Колеги журналисти, Вие давате ли си сметка, че тези десет прословути текста, за които говорим вече доста време, са всъщност защита на Вашата работа? Това е абсолютният факт за всеки от Вас, който работи на терен. Това е факта! Защото, ако ги няма тези десет, всеки един от Вас ще бъде уязвим по безброй много критерии.
От друга страна, моите уважения към представителите на Президентството. Госпожо Професор, всичко, което казахте, ми звучеше, че говорите от мое име – ще подкрепяме Закона, това е баланса. Вие сте абсолютно права във всичко, което казахте, с изключение на това, че е нарушен баланса в този закон. Напротив, този закон, както вътре текстовете в него не могат да бъдат разглеждани поотделно, така и самия закон не може да бъде разглеждан отделно от общата регулировка на тези взаимоотношения. И вследствие на това, че България е една от страните, която няма медиен закон, ако изпълним, орежем, унищожим защитата на гражданите да защитават личните им данни със закон, ние нарушаваме тотално баланса и влизаме тотално в противоречие между тези желания за този баланс.
Смятам, че бяхте подведени – визирам Президентството, в това, че има някакво нарушение в баланса, но това е мое политическо, лично мнение.
Апелирам към това колегите да приемат факта, че всъщност текстовете на този член са в тяхна защита, защото ние бяхме убедени в работата на работната група от други техни колеги, че това е така. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, проф. Друмева, защото бяхте цитирана в изказването на господин Манев.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря Ви.
Един въпрос, който не беше засегнат – за дерогациите. Самият текст от Регламента, след като постановява правилото за сдобряване, за помиряване, за съгласуване на двете права, във втората алинея дава способът, по който самия Регламент го препоръчва на държавите членки. Това също е и в Мотивите към Регламента, така наречените „съображения“. Тоест дава един списък държавите членки по кои глави, с кое съдържание могат да правят така наречените „дерогации“, изключвания и да не се прилагат, защото това е специфична уредба за журналисти, писатели, академици.
В следващите алинеи – 3, 4 и 5, се съдържат такива дерогации. И неслучайно – мисля, че го споменахте, те не са предмет на вето, защото това са възможности, които българският законодател е използвал, възможности, които дава Регламента.
Да, но след като това е направено в ал. 3, 4 и така нататък, тогава този списък, който е отпред – дали е анблок или е поотделно, но този списък, тук ще Ви посоча и т. 9: „Журналистът или писателят, когато започва да пише материала, трябва да съобрази дали това, което прави, не нарушава основните права на гражданите“. Виждаме, че една такава тема е тема за дисертация за голям доктор.
Ето, това исках да кажа – че след като има дерогации, това е свръхрегулация, този списък. Дерогациите са о'кей и е хубаво, че българският законодател ги е направил, но другото идва в повече и търсим обяснението и затова са изложени и мотивите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, проф. Друмева.
Колеги, смятам, че доста дълго дебатирахме и всеки изложи своите аргументи.
Това, което бих искал да спомена към Асоциацията на европейските журналисти – България. Вие направихте една среща преди два дни и получихте подкрепа. Днес в заседанието не усетихме тази подкрепа, защото колегите просто не влязоха, за да участват в този дебат.
Смятам, че изчерпахме вече темата и надали са излагани толкова много мотиви на вето. Професор Друмева, Вие ще ни помогнете малко, дали в други пъти, когато е налагано вето на дадени законопроекти, е имало толкова дълго обсъждане…
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: О, да в Правната комисия с часове.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, има ли някой от народните представители, който би искал да вземе думата?
Заповядайте, госпожо Саватева.
Госпожа Саватева е журналист.
ДАНИЕЛА САВАТЕВА: Журналист, който многократно в практиката си е бил поставян в ситуация да търси този баланс между правото на изразяване и защитата на личните данни, без да си мисля за какъвто и да е регламент, защото според мен това е баланс, който трябва да търси всеки журналист, който се отнася към професията си като към призвание.
С уважение към нашите гости, които са тук, потвърждавам това, което чух и от колегите. Не възприемам тези критерии като контролен лист. Приемам ги като ориентир, който ще позволи на конкретния журналист да намали субективния фактор при търсенето на този баланс, на това помиряване между правото на изразяване и правото на защита на личните данни.
Искам да Ви кажа още нещо. Според мен тази възможност, която се дава от Закона в този вид, подпомага журналистите, които искат да работят така че да публикуват максимално точна и вярна информация, защото много често в желанието си бързо да публикуваме нещо – виждаме това всеки ден, много често засягаме хора чрез техните лични данни и правим, честно казано, бели, които след това имат сериозни последици. Между бързината и между точността също трябва да се търси баланс.
Мисля, че когато се спазват тези правила, тези критерии, но не контролен лист, истинските журналисти, тези, които държат на точността и на коректността на информацията, ще бъдат подпомогнати. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз. (Председателят говори извън протокола.)
Колеги, приключваме дебата.
Подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.
Който е „за“ Закона, моля да гласува.
Гласували: за – 13, против – 3, въздържали се – няма.
Законът е подкрепен и ветото – отхвърлено.
Благодаря Ви, проф. Друмева.
Не възприемайте това в начина, по който изложихте мотивите си, че е някакъв вид или форма на конфронтация. Работим само в духа на правото и в духа на защита на личните данни.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.



(Закрито в 18,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветан Цветанов