1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен на 19 февруари 2019 г. от Министерския съвет – второ гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата, № 902-02-7, внесен от Министерския съвет на 2 април 2019 г.;
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред






ПРОТОКОЛ
№ 8

На 10 април 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен на 19 февруари 2019 г. от Министерския съвет – второ гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата, № 902-02-7, внесен от Министерския съвет на 2 април 2019 г.;
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията Пламен Нунев.

* * *

ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум и можем да започваме заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Предлагам следния дневен ред на днешното заседание:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен на 19 февруари 2019 г. от Министерския съвет – второ гласуване.
2. Законопроект за ратифициране на Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата, № 902-02-7, внесен от Министерския съвет на 2 април 2019 г.;
3. Разни.
Колеги, имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се програмата.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 902-01-5, ВНЕСЕН НА 19 ФЕВРУАРИ 2019 Г. ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ – ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
По точка първа от дневния ред гости са: Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи; Биляна Стойкова – старши юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и Право на ЕС“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“; Владислава Радонова – експерт в отдел „Законна миграция, българско гражданство“ в дирекция „Миграция“; Дора Згуровска – началник сектор в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“; Петя Караянева – съветник по въпросите на закрилата на бежанците към Представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България.
Колеги, започваме!
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 902-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2019 г., приет на първо гласуване на 20 март 2019 г. – второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията предлага да се създаде нов § 1.
Гласуваме наименованието на Закона и предложението за създаване на нов § 1.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 9, против и въздържали се – няма.
Колеги, чета само предложенията, тъй като на имейлите Ви и на хартиен носител Законопроектът го има.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3.
Гласуваме § 1, който става § 2 и § 2, който става § 3 с направените редакции.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Колеги, гласуваме § 3, който става § 4; § 4, който става § 5; и § 5, който става § 6 по вносител.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8.
Гласуваме § 6, който става § 7; § 7, който става § 8 с направените редакции.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Гласуваме § 8, който става § 9; § 9, който става § 10; § 10, който става § 11; и § 11, който става § 12 по вносител.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14.
Гласуваме § 12, който става § 13; и § 13, който става § 14 с направената редакция.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
Комисията предлага да се създаде нов § 16.
Гласуваме § 14, който става § 15, и създаване на нов § 16.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19.
Комисията предлага да се създаде нов § 20.
Гласуваме § 15, който става § 17 по вносител; § 16, който става § 18 с направената редакция; § 17, който става § 19 по вносител; и създаването на нов § 20.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 22.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 23.
Гласуваме § 18, който става § 21 по вносител; § 19, който става § 22 по вносител; и § 20, който става § 23 с направената редакция.
За – 10, против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 24.
Въпроси?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги и гости! Параграф 21 започва така: „Гражданите на Обединеното кралство и членовете на техните семейства, които към 29 март 2019 г. са влезли и пребивават законно в Република България…“ и така нататък.
Какво значи „пребивават законно в Република България“? Някъде е описано, това го има в друг текст?
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Да.
Господин Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пребиваването на законно основание е уредено съгласно Закона за чужденците в Република България, за което се издава разрешение за пребиваване по съответния ред от компетентните органи на Дирекция „Миграция“ и териториалните структури „Миграция“ към областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
Този термин е законов и употребен именно в този закон, а този текст касае уреждането на статута на гражданите на Обединеното кралство, които след Брекзит трябва да продължат да пребивават на законно основание на територията на Република България.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Продължаваме със Закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 26.
Колеги, гласуваме наименованието на подразделението; § 21, който става § 24; § 22, който става § 25; и § 23, който става § 26 с направените редакции.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 27.
Комисията предлага да се създадат § 28 до § 33.
Господин Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
След като се запознахме с изпратения ни Доклад, виждаме, че е предвидена промяна в Закона за Министерството на вътрешните работи и да се синхронизират текстовете по отношение на наименованието на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства, с току-що приетите от Комисията промени.
Искам да поставя на Вашето внимание един практически проблем, пред който сме изправени. През изминалия месец получихме решение на Върховния административен съд, с което решение обявяват за незаконосъобразна заповед на ръководител на основна структура на Министерството на вътрешните работи, с която е определен индивидуалният размер на допълнителното възнаграждение за специфични служебни дейности.
Мотивите на Съда се изразяват в това, че в Закона няма делегация, съгласно която ръководител на основна структура може да определя индивидуалния размер на това допълнително възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи и препоръчва да се приеме промяна в Закона, с която да се създаде такава законова делегация, а именно ръководител на основна структура да определя конкретния размер на това допълнително възнаграждение, тъй като текстът на Закона към настоящия момент гласи, че само министърът има право да определя конкретния размер на това допълнително възнаграждение.
В същото време имаме текст в подзаконова нормативна уредба, която дава възможност и на ръководителя на основна структура на МВР, например директор на главна дирекция или на областна дирекция, да определя този конкретен размер. Изправени сме в момента пред следната ситуация. Министърът на вътрешните работи трябва да подпише 4 хиляди заповеди за определяне на конкретния размер на това допълнително възнаграждение.
Искам да представя на Вашето внимание едно наше предложение за промяна в Закона за Министерството на вътрешните работи, за да решим този проблем. Ако някой от народните представители реши да го припознае и да го направи по реда на чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, той да бъде поставен на гласуване от членовете на Комисията и да бъде приет.
Предложението е следното:
„В Закона за Министерството на вътрешните работи се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 179, ал. 2 думите „и по чл. 178, ал. 1, т. 2“ се заличават.
2. Създава се чл. 179а:
„Чл. 179а:
(1) Условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи;
(2) Определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определя със заповед на ръководителите на структури по чл. 37, както и на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ и на регионалните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“, а за главния секретар на МВР, заместник-главния секретар и ръководителите на основните структури по чл. 37 от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него лица.“
По този начин смятам, че ще избегнем този технически проблем и го поставяме на Вашето внимание това предложение за промяна в Закона за Министерството на вътрешните работи. Ако някой от народните представители желае да го припознае и да го направи, ще бъдем изключително удовлетворени. По този начин ще изпълним и съдебното решение, което получихме в началото на миналия месец. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Колеги?
Господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Господин Председател, господин заместник-министър!
Във връзка с казаното от заместник-министър Ципов, за протокола, внасям предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ще го изчета:
„В Закона за Министерството на вътрешните работи се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 179, ал. 2 думите „и по чл. 178, ал. 1, т. 2“ се заличават.
2. Създава се чл. 179а:
„Чл. 179а:
(1) Условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи;
(2) Определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определя със заповед на ръководителите на структури по чл. 37, както и на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ и на регионалните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“, а за главния секретар на МВР, заместник-главния секретар и ръководителите на основните структури по чл. 37 от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него лица.“
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Само да изясним нещо, господин Председател.
Заместник-министърът е достатъчно подготвен. Текстът искам да ми го преведе, защото си спомням, че имаше такъв случай, докато бях министър. Някои си позволиха, вдигнаха тавана и парите не стигнаха, защото вдигнаха тези допълнителни възнаграждения.
Означава ли това, че в наредбата е сложена рамката и те могат да разпределят определена сума, както те решат? Това е моят въпрос, да не би да се получи онзи случай, не си спомням за какво беше, но беше точно за някакви допълнителни възнаграждения – някои от основните звена си бяха позволили да дадат тавана и ние се чудехме какво да правим с другите. Това избягва ли се с текста, който колегата припознава, и Вие докладвахте? Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Господин Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Радев, проблемът тук е в това, че няма делегация, иначе размерът е определен. В Закона за държавния бюджет той е 50% от една база, която се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет, а в Наредбата са заложени размерите – до еди-колко си процента в съответствие от длъжността.
Няма право ръководителят на основната структура да надвишава максималния размер, няма как да стане. В случая, спомням си за какво говорите, един ръководител на основна структура не беше догледал и беше определил по-висок размер от максималния, който е предвиден по Наредбата на министъра на вътрешните работи, за което беше наказан.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Да, да не се случва това.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Колеги, гласуваме предложението на народния представител Манев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Става дума за предложение по § 31 по Доклада, както предлага Комисията.
Тук да помолим референтите да оформят правно-технически § 31 с предложението, което беше подкрепено от народния представител господин Манев, което беше подкрепено и от членовете на Комисията.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Да, благодаря.
Параграф 25.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 34.
Колеги, гласуваме § 24, който става § 27 с направената редакция.
Създаването на нови параграфи от 28 до 33 и § 25, който става § 34 с направената редакция.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Колеги, да отбележа за протокола, че референтите – това, което господин Ципов каза, ще направят необходимите правно-технически корекции вследствие на обсъжданията и тези предложения, които бяха направени по време на заседанието на Комисията.
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря.
Искам да благодаря на народните представители и да обърна внимание на последния § 34, ал. 2.
Тук, направихме едно предложение, което предвижда този параграф, който следва да регламентира статута на гражданите на Обединеното кралство след Брекзит, че следва да влезе в сила от деня, следващ датата на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз.
Първоначално предложението, както виждате, уважаеми народни представители, беше да влезе в сила на 30 март. Тъй като виждате, че, за съжаление, продължават неуредиците около това каква ще бъде датата на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, си позволихме да обърнем внимание, че има необходимост да бъде прието едно такова предложение.
Проблемът е следният, че утре Европейският съвет трябва да реши каква да е датата. Ако се вземе решение, както предлага президентът на Европейската комисия Туск, това да стане една година след края на март месец тази година, ще сме изправени пред ситуация, в която няма да имаме фактическо оттегляне през тази година.
Искам да обърна внимание на народните представители, ако има такова решение в четвъртък, ако се разглежда, доколкото виждам предложението, тоест второто четене в залата, ще трябва тази ал. 2 да отпадне.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Добре, ще внимавам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Така че искам предварително да обърна внимание при едно такова развитие на нещата, защото фактически ще се обезсмисли влизането в сила на един такъв текст.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ПЕТЯ КАРАЯНЕВА: Господин Председател, благодаря за поканата.
Изключително приветстваме въвеждането на разпоредбите, ако не бъркам новата номерация на § 17, бивш § 15, който се отнася за непридружените деца – чужденци, защото това урежда въпроса с престоя на – нека да кажем, макар и малко миналата година – от 480 подали молба за закрила пред Агенцията за бежанци, с отказ са 48 такива деца.
Силно изразявам надеждата, че след като бъде приета тази изключително позитивна разпоредба, в следващия ЗИД към Закона за чужденците в Република България, който предполагам е също неизбежен, да се помисли с какви права ще се ползват тези примерно между 40 и 50 деца – непридружени чужденци, които така или иначе остават тук до 18-та си година, за да можем да свършим работата наистина така, че да се поздравим.
Тук с господин Манев от дълги години се гледаме от тази маса по въпроса за децата – чужденци и бежанци. Те стават все по-малко, така че нека да се опитаме да уредим по-нататък окончателно тази позитивна разпоредба, за която още веднъж изказвам приветствията на Върховния комисариат. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря и аз.
Колеги, приехме на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Да благодарим на колегите от Министерството на вътрешните работи.

Уважаеми колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО И ТЕХНИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ, УНГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ ОТНОСНО УЛЕСНЯВАНЕ НА ТРАНСГРАНИЧНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ФИНАНСОВИ САНКЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАРУШЕНИЯ НА ПРАВИЛАТА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА, № 902-02-7, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 АПРИЛ 2019 Г.
По точка втора от дневния ред гости са от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи; и господин Николай Дановски – експерт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“.
Господин Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Настоящето административно и техническо споразумение, което е предмет на Закона за ратификация, е подписано на 5 май 2015 г. в Санкт Пьолтен, Австрия и има за цел да осигури техническото прилагане на Основното споразумение между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушение на правилата за движение по пътищата.
Основното споразумение бе подписано от горепосочените държави на 11 октомври 2012 г. и е в сила за Република България от 17 юни 2013 г. Целта на Основното споразумение е да обезпечи възможността за практическо изпълнение на взаимното признаване на финансовите санкции за пътни нарушения, извършени в държава, различна от държавата на регистрация на моторното превозно средство.
Това Споразумение има за цел да установи по-висок стандарт на сътрудничеството в областта на пътната безопасност, като предвижда реално налагане на санкции за пътни нарушения. То ще допринесе за предотвратяване и избягването на санкциите, което от своя страна следва да постигне подобряване на пътната безопасност.
Пътните нарушения, за които се отнася Споразумението, са следните: превишена скорост; неизползване на предпазен колан; неспиране на червен светофар; на сигнал на светофара; управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или след употреба на упойващи вещества; неспазване на изискването за носене на предпазен шлем; използване на забранена лента за движение; незаконно използване на мобилен телефон или други мобилни комуникационни средства по време на шофиране. Нарушенията на движението по пътищата, регламентирани в основното Споразумение са безспорни, лесно установими, включително чрез снимков материал от технически средства и когато не се касае за извършено престъпление, те не се нуждаят от допълнителни процедури за установяване и доказване. Същевременно тези нарушения са сред най-честите причини за пътнотранспортни произшествия и застрашават във висока степен безопасността на участниците в пътното движение.
В този смисъл Споразумението ще гарантира както бърза процедура за санкциониране на нарушителите, така и засилване на превенцията в областта на пътната безопасност. Основното споразумение надгражда разпоредби на два акта от Европейското законодателство, а именно Директива 2015/413/ЕС за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата и Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г., относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Основното споразумение предотвратява избягването на санкции за пътни нарушения и гарантира бърза процедура за изпълнението им, предвижда се трансгранично изпълнение на тези санкции, то да не преминава през етап на съдебно признаване за осемте определени категории пътни нарушения. Административното и техническото споразумение определя набора от лични данни, които ще бъдат предмет на обмен по смисъла на Основното споразумение, посочени са техническия избор на система и връзка, чрез които ще се реализира обменът на информация, дефинирани са националните точки за контакт.
Тъй като изпълнението на финансовите санкции няма да преминава през етап на съдебно признаване в договаряща се страна по регистрация на моторното превозно средство, основното Споразумение беше ратифицирано от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България и поради факта, че това Основно споразумение е ратифицирано, следва и административно-техническото споразумение за прилагането му да бъде ратифицирано от Народното събрание.
Първоначалните разходи, свързани с подготовката за изпълнението на Споразумението, вече са осигурени в рамките на план-графика за реализиране на процедури за възлагане на обществени поръчки, одобрени на заседание на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движение по пътищата, финансирани със средства по Фонда за пътна безопасност през 2017 г. Съгласно посочения план-график необходимите хардуер и системен софтуер са успешно доставени през 2018 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Колеги, откривам разискванията.
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Загледах държавите и гледам – от тук като тръгна през Сърбия, Австрия, Унгария, Хърватия преди това, имаме ли с други държави по пътеката за Европа някакви такива споразумения, или нямаме? Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос. Накрая, заместник-министърът го каза, че парите, защото сигурно ще трябват някакви пари, те наистина са от Фонда, там дето са събрани… (Реплика от заместник-министър Красимир Ципов извън микрофона.)
Добре, тоест финансов проблем тук… (Реплика от заместник-министър Красимир Ципов извън микрофона.)
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: На първия въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Радев, доколко ме информира експерт от дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“, нямаме други такива споразумения, сключени с други държави. Позоваваме се на тези актове, за които споменах в изложението си, които са актове на Европейското законодателство, но това е само по отношение, разбира се, на държавите – членки на Европейския съюз. С държави извън Европейския съюз нямаме такива международни договори, с които да признаваме финансови санкции и тяхното изпълнение.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Защото може да стане дума в залата – не че там има много опозиция, но някой може да попита и това.
Вие споменахте, че става въпрос само за някои нарушения, които очевидно могат да бъдат доказани, очевидни са, няма спор по тях, а какво правим с онези, по които има съмнения? Това го има в европейската практика ли, или има някакво друго обяснение? Защо не всички, каквито са по нашия закон – те си приличат законите по пътищата, а са извадени само някои от тях, които Вие споменахте? Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДАНОВСКИ: Директива 2015/413/ЕС, която важи за всички държави-членки на Европейския съюз, предвижда взаимно информиране в случай на пътнотранспортни нарушения, но тя стига само до информирането, докато ние с това Споразумение надхвърляме този процес и стигаме до взаимно изпълнение на финансовите санкции, тъй като в противен случай остава на добрата воля на гражданина. Той бива информиран, че е извършил нарушение в друга държава членка и е приканен да си плати, но дали ще го направи, вече е в рамките на неговата воля – не може да бъде принуден, докато с това Споразумение вече успяваме да достигнем до принудително събиране на санкциите.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: А защо е ограничено?
НИКОЛАЙ ДАНОВСКИ: Инициативата беше в рамките на Залцбургския форум, която е организация на държавите от Централна и Източна Европа – Австрия, Унгария, Полша, Чехия, България, Словакия, Словения, Румъния. Инициативата мисля, че беше австрийска. В крайна сметка само тези четири държави откликнахме на тази идея, абсолютно доброволно беше. Правени са опити да бъде предложена и на ниво ЕС, но няма такова съгласие към момента и остана само в рамките на четирите държави. Разбира се, отворено е да се присъединят и други, когато решат.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Дановски.
Господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря.
Всъщност всичко произтече от това, че 2014 г. бяхме информирани от австрийската страна, че множество нарушения са извършени от български граждани, управляващи регистрирани на територията на Република България моторни превозни средства. Същото важеше по отношение на останалите държави. Ние се съгласихме за тази инициатива, тъй като имаме и същия проблем.
В заключение да Ви припомня, господин Радев, че предприехме едни мерки още през лятото на миналата година, всички тези нарушения да бъдат съобщавани на извършителите им, когато са установени с технически средства и когато напускат територията на Република България през Гранични контролно-пропускателни пунктове.
Там дадохме възможност на служителите на „Гранична полиция“ да правят проверки в тези регистри за извършените нарушения и да връчват вече фишовете, с които се налага съответната санкция. (Реплика от народния представител Валентин Радев извън микрофоните.)
Не само по отношение на гражданите на тези държави, които са страни по това Споразумение, а по отношение на всички граждани, защото знаете, че имаме много големи проблеми с гастарбайтерите, които преминават лятото през територията на България, движейки се от Република Турция към някоя държава от Западна Европа, или обратно.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Колеги, други въпроси? Няма.
Благодаря Ви.
Колеги, предлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Административното и техническо споразумение към Споразумението между Република България, Република Хърватия, Унгария и Република Австрия относно улесняване на трансграничното изпълнение на финансови санкции във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата, № 902-02-7, внесен от Министерския съвет на 2 април 2019 г.
Моля, гласувайте.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, Законопроектът е приет на първо четене.

Уважаеми колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Имате ли въпроси, предложения? Не.
Едно съобщение във връзка с точка трета:
- Утре в 15,30 ч. има работна група във връзка със Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества в зала 134.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Тя сигурно ще е експертна?
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Експертна работна група, да. Хубаво е и народни представители, които проявяват интерес в тази посока, да заповядат. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,10 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Нунев