Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
24/04/2019
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни - членки на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения, Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Румъния), относно договореностите със страната домакин за Секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа, подписано на 4 април 2018 г. в Анкара, Република Турция
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари
1. Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 954-01-23, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 12 април 2019 година.
3. Законопроект за ратифициране и споразумение между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни членки на инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Румъния) относно договореностите със страната домакин за секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа, подписано на 4 април 2018 година в Анкара, Република Турция, № 902-02-1,1 внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 година.
4. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
ПРОТОКОЛ
№ 10
На 24 април 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 954-01-23, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 12 април 2019 година.
3. Законопроект за ратифициране и споразумение между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни членки на инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Румъния) относно договореностите със страната домакин за секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа, подписано на 4 април 2018 година в Анкара, Република Турция, № 902-02-1,1 внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 година.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Пламен Нунев.
* * *
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Добър ден, имаме кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Уважаеми колеги, народни представители, ще Ви запозная с дневния ред.
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 954-01-23, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 12 април 2019 година.
2. Законопроект за ратифициране и споразумение между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни членки на инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Румъния) относно договореностите със страната домакин за секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа, подписано на 4 април 2018 година в Анкара, Република Турция, № 902-02-1,1 внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 година.
3. Разни.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 10, против и въздържали се няма.
Уважаеми колеги правя предложение за включване в дневния ред като точка първа на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Моля, гласувайте.
За – 10, против и въздържали се няма.
Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
По т. 1 гости на днешното заседание са: от ДАНС господин Георги Попиванов – директор на дирекция „САД – финансово разузнаване“, госпожата на Таня Каракаш – дирекция „САД – правно-нормативна дейност“, госпожа Райна Христова Янева – „САД – финансово разузнаване“; от Министерството на вътрешните работи господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, госпожа Христина Маркова-Митова – главен юрисконсулт в главна дирекция „Национална полиция“.
Давам думата на господин Манев от името на вносителите да представи законопроекта.
МАНОИЛ МАНЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги и гости! Мотивите за Законопроекта: една от основните цели на Законопроекта е предприемане на действия за намаляване на административната тежест за задължените по Закона субекти чрез отпадане на режима за утвърждаване на вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансиране на тероризма от дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС.
Задължителното утвърждаване на вътрешните правила се заменя с възможността контролните органи на Агенцията да извършват проверки по документи за спазване на изискванията на чл. 101-105 от Закона.
Друга основна цел е приемането на ефективни отчитащи спецификата на националната правна система транспониращи мерки по отношение на лицата, упражняващи адвокатска дейност. Отчетено е, че адвокатурата и адвокатската професия е предмет на уредба в Конституцията на Република България. Според чл. 134, ал. 1 на Конституцията тя е свободна, независима и самоуправляваща се, като същевременно е конституционно определена и нейната основна функция – да подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси. С оглед постигане на по-висока степен на хармонизация с особеностите на Националната правна уредба по този въпрос, се предлагат прецизирани текстове за допустимите съгласно директива ЕС 2015/849 и въведени със Закона изключения по отношение на лицата, упражняващи регламентирана в Закона за адвокатурата дейност. Промяната в член втори на Закона е с оглед на изясняване на процеса на установяване на някои от елементите на въведените за целите на този закон дефиниции за изпиране на пари. Предлага се и изрична дефиниция за имущество, чрез която ясно да се определят активите и оценимите права, които се включват в това понятие, което ще улесни прилагането на Закона, както от страна на задължените субекти, така и от страна на компетентните органи.
Чрез промените в Раздел първи на Глава осма от Закона се внася допълнителна яснота относно приложимостта на разписаните в него правила, процедури и изисквания и по отношение на финансирането на тероризма.
Предлагат се и промени в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за кредитните институции, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за хазарта, които имат за цел да се адресират установени от Европейската комисия пропуски при транспонирането на изискванията на Директива 2015/ 849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и на финансирането на тероризма, за изменение на Регламент 648 от 2012 г. на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията, както и директива ЕС 2015/849 в българското законодателство. За тях страната ни е уведомена официално с допълнително мотивирано становище № Ц 2019 (526), получено на 24 януари 2019 година, относно процедура за нарушение № 2017-02-96 за нетранспониране в срок на Директива ЕС 2015/849. Чрез предвиденото изменение в Закона за Комисията за финансов надзор се гарантира изрично възможността за сътрудничество от страна на Комисията с посочените в Закона европейски органи и по въпросите относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпиране на пари и финансирането на тероризма.
С допълнението в чл. 65, ал. 2 от Закона за кредитните институции се урежда предоставянето на информация на европейските надзорни органи от Българската народна банка във връзка с предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. С отделни текстове от Законопроекта се преодоляват неясноти, установени в практиката по прилагане на Закона, както и от Европейската комисия във връзка с оценката на съответствието на българското законодателство с изискванията на Директивата.
Предложеният законопроект има за цел да внесе яснота и по отношение на компетентността на органите за надзор за съставянето на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления. В съответствие с изискванията на директива ЕС2015/849 се доразвиват контролните правомощия на Българска народна банка, Комисията за финансов надзор и Държавната комисия по хазарта в качеството им на органи на надзор. При осъществяване на надзор върху дейността на поднадзорните им лица и установяване на административни нарушения на Закона за мерките срещу изпирането на пари тези органи ще имат правомощия да ангажират административно-наказателна отговорност.
С промените се обезпечава и задължението на Българска народна банка и Комисията за финансов надзор да публикуват на своите интернет страници административните санкции и мерки, наложени при осъществяване на контрол по спазване на изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Наличието на административна функция на органите за надзор е предпоставка за положителна оценка за повишаване ефективността на надзора, което от своя страна се очаква да бъде оценено положително при предстоящата оценка за България от Петия оценителен кръг на комитета Монивал към Съвета на Европа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря Ви, господин Манов.
Уважаеми колеги, преди да открием дебата, искам да дам думата на нашите гости първо от ДАНС и след това от МВР във връзка със становищата, които имат изразени по Законопроекта и всички тези неща, които се обсъждаха и на работните групи.
ГЕОРГИ ПОПИВАНОВ: Господин Председател, господа депутати, колеги! Ние се придържаме също към мотивите, които господин Манев изрази – основно намаляване на административната тежест и транспониране на европейското законодателство към Закона бяха основните цели. Работеше се в тясно сътрудничество с колеги от други институции в междуведомствена работна група. Постарахме се максимално да изчистим спорните текстове с другите институции. Надявам се, че сме подготвили един приличен законопроект. Придържаме се към изразеното становище. Това е от нас, приключих. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, Министерството на вътрешните работи изпрати в рамките на днешния ден, предполагам че ще го получите до края на деня, писмено становище в подкрепа без бележки и предложения на така изготвения и внесен от народните представители законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря на господин Ципов.
Заповядайте, госпожо Негенцова.
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА (Висш адвокатски съвет): Господин Председател, уважаеми депутати! Аз първо искам да изкажа благодарност за конструктивната работа, която беше осъществена в създадената работна група, с оглед вижданията на адвокатурата за нанасяне и прецизиране на текстове в Закона за мерките срещу изпиране на пари. Мисля, че работата беше изключително конструктивна, може би на някои моменти някои думи, ако трябва да се доизяснят, но това би станало в периода между двете четения. Така че още веднъж благодаря. Действително мисля, че се постигна целения от нас резултат и да се създаде едно спокойствие в обществото в тази насока.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Надявам действително да сме внесли всички заедно такова спокойствие и ако има предложения между първо и второ четене – да, ще ги обсъдим на работна група.
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: България е една от петте тогава си спомням държави, която прие Закон за противодействие на тероризма и сме напред в материята, искам да кажа. Внимателно го казвам и тихо, за да не ни чуят, но по принцип ние се справяме с тази материя, както и с мигрантите. Аз се радвам, че сега се внасят такива поправки. Разбирам, че те са по повод на директива, колегата от ДАНС спомена и за намаляване на администрацията.
В тази връзка имам два въпроса всъщност. На Вас трябват ли Ви, защото и в интервюто, което дадохте, или пресконференции ли беше вчера, слушах, не разбрах това ще намали може би административната тежест, ще сме в крак с директивата с нашите колеги в ЕС, но това ще изисква ли някакви финанси и някакво преструктуриране, някакво утежняване на работата на структурите, които бяха доста тук изброени от председателя в началото или не? Или това е рутинна дейност, за която ще се справите с наличните сили, средства, финанси и така всичко по веригата, което следва, когато правим някакви промени в някакво законодателство?
Всъщност именно това е целта – да намалим административната тежест, респективно и задълженията и финансовата ангажираност на задължените субекти по чл. 4 от Закона.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Никакви финансови разходи няма да са необходими.
Други колеги? Да разбирам, че няма. Уважаеми ми колеги, подлагам на първо гласуване Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
За 11, против и въздържали се няма. Благодаря Ви. Благодаря и на гостите.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИ И НАКАЗАНИЯ, № 954-01-23, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 12 АПРИЛ 2019 Г.
От Министерството на вътрешните работи господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, госпожа Христина Маркова- Митова – главен юрисконсулт в главна дирекция „Национална полиция“.
Сега ще дам думата на вносителите да представят Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 954-01-23, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 12 април 2019 година.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, гости на Комисията! Става дума за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, което като процес беше стартирано преди повече от 6 месеца по инициатива на вицепремиера Красимир Каракачанов. Бяха проведени няколко заседания във формат работни групи с ведомствата, които касаят конкретно този законопроект. Става дума за МВР, Министерството на правосъдието, Министерството на труда и социалната политика, ГДИН и Националното сдружение на общините в Република България, тъй като констатирана слабост на съществуващата в момента в ЗАНН е неадекватността на наказанията. Знаете, че имаме три вида наказания там, от които общественото порицание е някакъв анахронизъм, който абсолютно не работи. По отношение на лишаването от право на упражняването на дадена професия, то работи само в определени случаи, остава единствено за въздействие глобата, която често обаче не се плаща, масово не се плаща по определени закони и от това не следва нищо.
Дефицитът на наказания предлагаме да бъде запълнен с две нови наказания: едното е труд в полза на обществото, а другото е задържане в поделенията на МВР. Става дума, разбира се, за изрично определени в Закона случаи, ние въвеждаме само рамката, като във всеки закон вече в неговите административнонаказателни разпоредби ще се приема дали ще се прилага или не това наказание. Става дума за наказание, което ще се прилага само при повторно извършване или при системност на извършването, тоест да не се посяга към него при всеки случай.
Що се отнася до втория вид наказания за задържане в поделенията на МВР, идеята е да кодифицираме съществуващите и без това наказания в Указа за борба с хулиганството и в Закона за спортните прояви, точното име не мога да се сетя как беше, тъй като там тези наказания на практика съществуват, без да са кодифицирани в основния закон.
Като допълнителна възможност за налагане на такова наказание предвиждаме тогава, когато не се полага наказанието обществено полезен труд, следващата мярка да бъде налагането на задържането. Разписана е изцяло процедурата. Самото наказание, разбира се, ще се налага от районен съд, не от административнонаказващия орган. Държим се по модела, който в указа е създаден и проигран работещ. Самото наказание полагане на труд в полза на обществото ще има лимити, които са съобразени с Наказателния кодекс, където съответният еквивалент е пробацията, предвиждаме между 40 и 200 часа годишно обществено полезен труд, като той ще се полага на същите места, където се полага пробацията. Пробационната система беше част от формулирането на тезите. В това отношение смятаме, че предлагаме проект на закон, който решава системен проблем на нашето административно правораздаване и ще прояви допълнително дисциплиниране и съответно приучаване към спазване на закона, не само към циганските общности, които често са обект на адресиране на този законопроект, на практика на всички граждани в България, защото е за всички.
Пропуснах да представя госпожа Николета Кузманова, която е началник на кабинета на господин Каракачанов, така също и един от основните двигатели по Закона и при необходимост бих предложил да се включи в дискусията.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Веселинов.
От името на Министерството на вътрешните работи господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо началник на кабинета на вицепремиера! Ние сме изпратили, господин Председател, писмено становище, където преобладават бележки от правно-техническо естество, но искам да обърна внимание на два момента.
Първият е, че по административното наказание задържане в териториалните структури на МВР не е предвидено кой е компетентният орган, който го прилага, въпреки че става дума за административно наказание, все пак се касае за задържане в териториалните структури. Смятаме за необходимо това да се посочи в Законопроекта – че това наказание се налага от съд и по Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, и по Указа за борба с дребното хулиганство. Това наказание се налага от съд и смятам, че е необходимо да бъде записано тук.
Другият проблем, пред който сме изправени, ако уважаемите народни представители подкрепят така внесеното предложение, е по-скоро от организационен, технически, от финансов характер. МВР не разполага с достатъчен брой помещения, в които може да се задържат тези лица, след като им бъде наложено такова административно наказание. За да не Ви отегчавам… Подготвихме една справка, имаме включително и дирекции, в които няма такива помещения, каквато е да речем областната дирекция в Добрич или имаме дирекции като Перник, Плевен, Монтана, където разполагаме с помещения, в които могат да бъдат настанени едно или две лица.
В заключение ако се приеме въвеждането на едно такова наказание, предлагаме влизането му в сила – специално за това наказание да бъде отложено в бюджета за следващата година, тъй като към настоящия момент не разполагаме с предвидени средства в бюджета на МВР за да изпълняваме едно такова наложено наказание. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря Ви, господин Ципов.
Заповядайте, госпожо Кузманова.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Министерството на вътрешните работи изключително коректно представиха тази справка и в хода на обсъждането на проекта. Искам да обърна внимание само на това, че предложението в проекта относно наказанието задържане в териториалната структура на МВР само санкционира съществуващото положение, тоест така или иначе в момента това наказание се налага по УБДХ, налага се по Закона за спортното хулиганство, поради което сме записали изрично, че то може да бъде предвиждано единствено и само за нарушения, които са свързани с нарушаване на обществения ред, тоест разширяване на приложното поле на това наказание към момента обективно няма да се случи, ако бъде подкрепен Законопроектът в този вид.
Вярно е, че сме предложили механизъм, по който, ако не се изпълнява наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото, то да бъде заменяно с такова задържане, но само да обърна внимание, че към Преходните и заключителни разпоредби на този Законопроект ние сме предложили наказанието безвъзмезден труд в полза в полза на обществото към момента да се предвиди само в два закона: Закона за горите и за лова и опазване на дивеча, ако не ме лъже паметта. Тоест технологичното време, в което ще се стигне изобщо до налагане на това наказание, по наша преценка е най-рано в края на тази година. А технологичното време, в което ще се стигне до евентуалната замяна, която резонно притеснява МВР, може би е някъде напред във времето, ако изобщо се стигне, тъй като е възможно… (Реплика.) Не, не, идеята е да има механизъм, по който, ако не се изпълнява безвъзмездният труд в полза на обществото, да е ясно отнапред на наказания, че това ще бъде заменено с друг вид наказание, като механизмът, който сме предложили, е аналогичен на съществуващия към момента механизъм при пробацията, при която по силата на Наказателния кодекс, ако не се изпълнява пробационната мярка, Пробационният съвет да предложи замяна с лишаване от свобода. Тъй като сме в административното наказване, няма как да заменим с лишаване от свобода, дори не ни е хрумвало, но смятаме, че е правилно да предвидим този механизъм именно с превантивния ефект лицата да бъдат стимулирани да си изпълняват наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото. Смятаме, че до такъв тип замяна е много малка вероятността да се стигне, тъй като в крайна сметка първоначалното предвиждане на това наказание – за безвъзмездния труд, ще бъде в много ограничен брой закони, поне така, както ние сме го предвидили. Но споделяме притесненията на МВР, обсъдили сме ги, те бяха представени в нашата работна група и смятаме, че начина, по който сме предложили Законопроекта, поне за начало тези техни притеснения не би следвало да са основателни. (Реплика.)
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към вносителите, мнения, становища.
Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаеми колеги вносители на Закона! Неведнъж изказвам моето мнение по темата. Законът като идея е прекрасен, но в него има няколко неща, които на мен лично ми създават проблем. Единият от тези факти е, че се прави една препратка към два закона, целта на които е лишаването от свобода… Тоест задържането в териториалните управления на Министерството на вътрешните работи има съвсем друга цел, чисто административно. В Закона за хулиганството, казано на разговорен език, целта е да бъдат задържани, докато се провежда спортното мероприятие, за да не могат да присъстват на него. И тъй като няма ПАМ за непосещения, тези лица да бъдат изолирани там, докато приключи това.
Притеснява ме също много фактът, че познавайки действителността, всички ние тук, на тази маса, знаем, че в голям процент от наложените мерки за обществено полезен труд ще получим отказ за изпълнението им от наказаните лица. И ме притеснява това, че ще напълним териториалните управления на МВР с лица, които ще спят и ще ядат там. И в тази връзка, аз съм го казвал вече на работната група, ще го кажа и днес, тук, официално, ние трябва… Казвам ние, защото аз подкрепям идеята на закона да намерим други заместващи мерки. Трябва да намерим мерки, които да съдействат, защото казваме, че е към пробацията, но там имаш лишаване от свобода, което виси зад гърба ти с определен срок и тежест, а тук най-тежкото е задържането, докато при пробацията, при неизпълнението на пробацията те вкарва да лежиш в затвора по присъда.
Така че имаме много теоретична работа в една много особена среда и затова аз съм с особено мнение по Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Манев.
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, господин заместник-министър и гости! Благодаря на господин Веселинов, че внася такова нещо. Втората част, специално това, което казахте, отвеждане в териториалните структури на МВР, с премиера го мислехме за тези, които нарушават правилата по пътя, примерно висока скорост или някакви други нарушения на пътищата. Той ни съветваше: „Абе, измислете нещо там“, аз съм го свеждал сигурно до хората докато бях министър, да отидем и да го заведем до Ловеч, ако е на Подбалканската магистрала, „Поне го разходете дотам, четири часа като загуби, иначе глобата…“. По време на ГЕРБ станаха много богати хората и си плащат глобите. Обаче като го разходиш там четири часа и другият път ще си помисли дали да нарушава. Тоест мислене в тази посока има и ние сме си мислили, говоря за втората част от предложението.
Но тук слушам и господин Ципов, може би най-добрият юрист в Министерството и политик едновременно, слушах го внимателно, и колегата, тези ограничения на задачата и мен ме притесняват. Първо места няма там. След това това задържане, особено пък тази работа за обществено полезен труд, има ли добри примери досега някой досега да е направил някъде обществен труд, както дъщерята на Клинтън за 2 бири, не беше пълнолетна и я накараха да работи в една градинка. Аз не знам такъв пример, не съм чул от телевизора поне, какво ли не говорят, ама това не съм чул. Има ли такива примери въобще в МВР – добри, за да го предлагате това нещо, тоест работи ли някъде досега?
Иначе по принцип идеята е добра. Тези детайли, че пари ще трябват, че ще отложи – браво, ние сме малко по-дипломатични от ГЕРБ, гледам Вие от ВМРО сте по-хард, само малко се обърках накрая защо дамата е тук? Това е идея на ВМРО, не е на Министерството на отбраната, че днес МВР и Министерството на отбраната и тя съвсем стана… Нали тя е тук само за да представи идеята, а няма нищо общо с отбраната, това е изцяло работа на Вътрешното министерство.
Така че аз съм склонен, както и колегата каза, предполагам, че и колегите. Ние ще го подкрепим, но очевидно има нужда нещо да бъде направено допълнително. Тази идея не е от вчера, от втората част, вече споменах, но посоката е вярна. Аз лично не виждам някакви възражения. Благодаря. Ще го подкрепя.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря на господин Радев.
Други колеги? Въпроси, мнения, становища? Аз искам да кажа, че философията на Закона е добра и ако може някои от темите от проблемите, които и господин Ципов каза, и освен Манев, да ги изчистим, мисля, че могат да се случат добри неща. Така че лично аз ще подкрепя Законопроекта.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря преди всичко за оценката за философията на за Законопроекта. Действително на първо четене подкрепяме философията и разчитаме на Вашите гласове.
Много е сложен въпросът, господин Манов го каза това нещо, защото и при нас имаше сериозни колебания това ли да е втората мярка. Дайте да седнем, да го мислим, ако има по-добър вариант, аз съм „за“ като цяло.
По отношение на присъствието на госпожа Кузманова, тя е в качеството на началник на кабинет на вицепремиера по сигурността, но най-вече като експерт, който е участвал през цялото време за изработването на Законопроекта. Това е ролята й тук.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Колеги, ако няма други въпроси и предложения, подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 954-01-23, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 12 април 2019 година.
За 10, против няма, въздържал се 1. Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря Ви, колеги.
Продължаваме с трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СЪВЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА И ПРАВИТЕЛСТВА НА ДРУГИТЕ СТРАНИ, ЧЛЕНКИ НА ИНИЦИАТИВАТА ЗА ГОТОВНОСТ И ПРЕВЕНЦИЯ ПРИ БЕДСТВИЯ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА (ПРАВИТЕЛСТВАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ, РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ, ЧЕРНА ГОРА, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ, РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ И РУМЪНИЯ), ОТНОСНО ДОГОВОРЕНОСТИТЕ СЪС СТРАНАТА ДОМАКИН ЗА СЕКРЕТАРИАТА НА ИНИЦИАТИВАТА ЗА ГОТОВНОСТ И ПРЕВНЕЦИЯ ПРИ БЕДСТВИЯ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА, ПОДПИСАНО НА 4 АПРИЛ 2018 Г. В АНКАРА, РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, № 902-02-11, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 16 АПРИЛ 2019 Г.
Господин Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, Споразумението, което е предмет на Закона за ратифициране, има за цел да регламентира правния статут, привилегиите и имунитетите на Секретариата на инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа. Инициативата е създадена на подпомогне разработването и ефективното функциониране на съгласувана регионална стратегия за поддържане на готовност за регистриране и недопускане на бедствия чрез обединяване на усилията на международно и национално ниво при пълно участие на страните от региона. Основният документ за нейното функциониране е Меморандумът за разбирателство относно институционалната рамка, подписан през ноември 2013 г. и ратифициран от Народното събрание. Съгласно този меморандум основен орган на инициативата е Секретариатът, чието седалище е в Сараево, Босна и Херцеговина. Компетентният орган по изпълнението на това споразумение от българска страна се явява Министерството на вътрешните работи, като самото споразумение се сключва за срок, равносилен за срока на действие на Меморандума за разбирателство и влиза в сила от първия ден на месеца, следващ датата на нотифицирането на депозитари от съответната страна членка на инициативата, че са изпълнени необходимите вътрешноправни процедури за влизането му в сила. Министерският съвет е дал мандат за подписване на споразумението при условия на последваща ратификация и на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 7 от Конституцията.
Самото споразумение следва да бъде ратифицирано, тъй като се отнася до участие на Република България в международна организация и надгражда ангажиментите, произтичащи от ратифицирания Меморандум за разбирателство. Разходите, свързани с изпълнение на Споразумението, което е предмет на днешния закон за ратификация, ще се осигуряват от бюджета на Министерството на вътрешните работи за съответната година. Приключих. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Колеги, имате ли въпроси във връзка с изложеното от заместник- министър Ципов? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на споразумението между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни-членки на инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения, Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Румъния) относно договореностите със страната домакин за Секретариата на Инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа, подписано на 4 април 2018 г. в Ангара, Република Турция, № 902-02-11, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г.
Моля, гласувайте. За – 11, против и въздържали се няма.
Преминаваме към последната точка от дневния ред РАЗНИ.
Имате ли предложения, колеги? Няма.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание. Закривам заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
(Закрито в 15,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Нунев