1. Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
2 Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г.
3. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
4. Законопроект за доброволчеството, № 754-01-85, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 14 декември 2017 г.
5. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред




П Р О Т О К О Л
№ 17



На 18 юли 2019 г., в Народното събрание – зала 232, се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
2 Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г.
3. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
4. Законопроект за доброволчеството, № 754-01-85, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 14 декември 2017 г.
5. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители и на гостите, се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,00 ч. и се ръководи от господин Пламен Нунев – председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

* * *

ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Добър ден, колеги!
Давам начало на днешното заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Древният ред е изпратен до всички Вас.
Имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред на днешното заседание.
За – 18, против и въздържал се – няма.

По първа точка от днешния дневен ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2018 Г., № 902-00-18, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 ЮНИ 2019 Г.
Гости от Министерството на младежта и спорта са: Николай Павлов – заместник-министър, Петър Младенов – ръководител на дирекция „Младежки политики“, и Гергана Рошманова – главен експерт в дирекция „Младежки политики“.
Заповядайте, господин Павлов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към Народното събрание! Годишният доклад за младежта се разработва в изпълнение на Закона за младежта, като предоставя информация за състоянието на младежта в страната и отчита предприетите мерки от страна на отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта през 2018 г. Затова съм тук, за да Ви представя съвсем накратко основни акценти в Доклада за изминалата година. Сигурен съм, че Вие вече сте се запознали с него, тъй че накратко ще се спра на някои основни моменти, които биха били в сферата на интерес на Комисията, в която се намираме в момента.
Искам още в началото да кажа, че и за целите на Доклада по инициатива на Министерството на младежта и спорта е реализирано и национално представено социологическо проучване сред младите хора на тема „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“, като въпросите, заложени в това проучване, следват основните теми и приоритети на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.
В първите части на Доклада, който Ви е предоставен, се разглежда профилът на младите хора и основните им демографски характеристики, а четвъртата и основна част, представя реализираните от отговорните институции мерки, съответстващи на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.
Важно е да се подчертае, че в Доклада са използвани данни от Националния статистически институт, от Евростат и от други национални и международни проучвания, свързани с тематиката и отчетния период.
Няколко основни акцента, включващи предприети мерки от институциите и изводи от проучването за миналата година. Наблюдава се вече устойчиво намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система на възраст 18 – 24 г., като активно се работи за реинтеграция в образователния процес на върнатите в училище отпаднали ученици, защото това е предизвикателство не само да бъдат върнати, но и задържани там
Знаете, че безработицата в България през изминалата година, регистрира устойчива тенденция на спад, като показателите намаляват до 5,7% през първото тримесечие до 4,7% в края на четвъртото. Същото се отнася и за данните за младежката безработица: регистрираме ниски нива и стабилно понижение през последните години от 12,2% за 2016, 9,9% 2017 г. до 7,4% за отминалата година, което определено е една положителна статистика, която регистрираме.
Бих включил тук, че и за изминалата отчетна година – 2018 възрастта, която се третира за правонарушители е 14 – 23, макар че знаете в нашата група младежи са между 15 и 29 г. – 41% от броя установени извършители. В сравнение с 2017 г. се отчита намаление с почти 9% на установените нарушители в младежка възраст.
През изминалата година в изпълнение на Плана за изпълнение на приоритетите и постигане на целите, Националният съвет по превенция на престъпността е Главна дирекция „Национална полиция“, която работи по дейност „Планиране, разработване и изпълнение на пилотен проект за реализиране на кампания в училищата сред деца, целева група 14 – 18 г. относно поведението им при провеждане на спортни мероприятия, приемливо и неприемливо поведение и вредни последици“. Един въпрос с особена важност за младите хора, една проблематика, която се явява поведението по спортни мероприятия, футболното хулиганство и така нататък, като е разработена методика за обучение със съответните дидактически материали и е реализирана превантивна кампания в друга насока „Защити своя джоб“ в рамките на европейска кампания за превенция на джепчийските кражби по време на провеждане именно на спортни и други масови мероприятия.
По Национална програма „Работа на полицията в училищата“ са изнесени над 8000 лекции и беседи в почти 7000 паралелки от I до XII клас в общински и държавни училища в страната, като през месеците май и юни на миналата година са проведени три заключителни мероприятия „Ваканция здравей!“, „Да играем безопасно“ във Варна, Велико Търново и Смолян.
На база на нашето проучване и анализ за изминалата година отношението към доброволчеството на младите хора е много позитивно, като, за съжаление, все още това не е автоматична готовност за включване в такова, така че е нещо, за което може да се поработи, така че да стане наистина един приоритет за младите хора да се включват в доброволчество. Те заявяват готовност за включване и позитивно отношение към социални дейности – доброволчество, а също така и при бедствия и аварии, които се случват. Изразяват готовност като доброволци да допринесат за елиминиране на щетите.
Малко и съвсем накрая и за Министерството на младежта и спорта. Знаете, че имаме Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта, като използваме този инструмент за изграждане на социално отговорно поведение в съответствие с принципите на Закона за младежта. По тази програма стимулираме проекти и програми, които са насочени към различните форми на агресия, зависимости и рисково поведение сред младите хора. Основен приоритет е осигуряването на подкрепяща и насърчаваща среда, за личностно, социална и професионална реализация в страната, изграждане на социално отговорно поведение, превенция на различните форми за зависимост и то не само към алкохол, наркотични вещества, а и новите форми на зависимост към интернет, социалните мрежи и рисковете, които има там за младите хора.
Стратегическата визия е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на междусекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво.
Младите хора в България, както и своите връстници в цяла Европа са изправени пред много предизвикателства в един динамично развиващ се свят, предизвикателства, свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга, след средно образование следва висше, работа, предизвикателствата на новите на пазара на труда, създаването на семейство и предизвикателствата, свързани и със семейната сфера – планиране и демографията. Това предполага внимателен анализ и идентифициране на ясно постижими цели спрямо всяка една от определените групи, които влизат в общата съвкупност на млади хора. Както Ви казах, третираме групата от 15 – 29 г., така че с този доклад, с Националната програма за младежта, която имаме и която подготвяме, целим именно това – да набележим основни цели и приоритети, по които с общите усилия на всички институции да работим за подобряване на живота, образованието и възможностите за реализация на младите хора именно тук в България. Благодаря Ви за вниманието. Ще се радвам да чуя Ваши коментари и бележки, а и да отговоря на Ваши въпроси заедно с колегите ми, ако има такива. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Павлов.
Вашите колеги имат ли нещо да добавят? Не.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Ще помля за кратки отговори.
Цитирана е Национална стратегия за младежта 2010 – 2020 г. Декември месец 2012 г. приемана ли е актуализация или нова Национална стратегия за младежта? Първият въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: 2012 г.? Не.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Декември? От Министерския съвет?
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Нека въпросите да се зададат, господин Павлов. Ще Ви дам думата да отговаряте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Освен предходния доклад от 2017 г., какъв друг материал сте ползвали, че намираме огромно съвпадение с Доклада на Лиляна Павлова за Европредседателството?
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Заповядайте, господин Павлов, за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Ще започна отзад напред, ако позволите.
Съвпадение на данните в Доклада казвате, съпоставени към Доклада на Лиляна Павлова. Всъщност ние третираме данните, които получаваме на база сътрудничеството в младежките политики от всички отговорни институции. Така че данните са такива, каквито са и ние боравим с тях. Боравим с официалната статистика на Националния статистически институт и на Евростат, които смятам, че са достатъчно релевантни, както и на база на представителното статистическо проучване сред младите хора, което вече цитирах. Така че данните са такива, каквито са. Това е информацията на институциите и на база на тях правим анализи. Всеки може да види нещо – било положително, било и отрицателно, но данните ни са тези, които са официалните. Не са на база усещане.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Не попитах за данни, попитах за съвпадение между Отчета на Лиляна Павлова и това, което е предоставено като Доклад – цели текстове.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Аз мога да говоря за този доклад, който представям в момента, така че…
КРАСИМИР ЯНКОВ: Извинете, господин Председател. Или Вие сте помогнали на Лиляна Павлова при отчета, или е обратното.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Вероятно на институционално ниво някои от нещата са такива, каквито са.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Павлов.
Заповядайте.
ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости! Аз прочетох Доклада и тъй като миналата година имах конкретен въпрос за дейността на Вашето министерство за град Варна, искам да Ви благодаря, че на този въпрос ми беше отговорено с Доклад от 60 страници. Сега няма да си позволя пак да задам такъв въпрос, за да не предизвиквам такива отговори.
Искам само да допълня нещо, което каза заместник-министър Павлов по отношение на доброволчеството. Във Варна то е много развито и може би е добре, ако прецените да има едно допълнение, че само 150 доброволци от Варна са се включили в три инициативи, които аз не ги открих в отчетните редове. Това са: Международният флейтов фестивал, в който участват много млади хора; Международният балетен фестивал, който не се провежда всяка година. През 2018 г. беше под патронажа на госпожа Цвета Караянчева. И това не видях – фестивал, който е свързан с Международния ден на младежта 12 август.
Варна е известен като град на младите хора. Ние имаме прекрасни инициативи и аз Ви благодаря за специалното отношение, което имате към тези инициативи.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ПУНЕВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте.
НИКОЛА ДИНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! От Доклада, който разглеждаме днес, ще цитирам няколко факта, които са много смущаващи като цяло за страната.
Първо, по мерките по субсидираната заетост. Знаем, че чрез субсидираната заетост се стимулират работодателите, които да наемат младежи до 29 г. в зависимост от техния профил и които са регистрирани в Агенцията по заетостта. По това направление са ангажирани само 610 човека за цялата страна през изминалата 2018 г., 610 човека!
Още един факт, който е още по-тревожен. Регионалните програми за заетост по принцип дават възможност за наемане на хора и вниманието трябва да бъде обърнато към младите хора до 29 г. и към спецификата на всеки един район. Това е и в контекста на всички онези мерки и мероприятия, които се приемат във връзка с решаване на определени демографски проблеми. По 28 регионални програми, които работят в страната и които са приети, има наети само 244 човека за цялата страна до 29 г. Изключително смущаващ факт.
И третото, на което искам да обърна внимание: от всички, които могат да кандидатстват по тези регионални програми, само 10,4% са местата за хората до 29 г.
За мен това са смущаващи факти. Тук трябва да се предприемат мерки в това направление. Има общини със своята специфика, има малки общини с много проблеми и бих искал да чуя коментара на тези цифри от вносителите на Годишния доклад. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Заповядайте, господин Павлов.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Благодаря за коментара.
Заетостта е едно от основните притеснения на младите хора, което излиза и от проучването и от диалога с тях, като вниманието е насочено към осигуряване на възможности за реализация на трудовия пазар за първоначално навлизане на него. Със сигурност е един от фокусите, най-вече, на Социалното министерство, а и не само, разбира се, което развива тези политики.
Тук искам да кажа за специалния акцент към така наречената група на английски нийдс на младежи, които не се обучават, не са в обучение, не са в работа. Те са специален контингент, на който се обръща особено внимание, защото, оказва се, те представляват немалък дял на безработни млади хора, които се оказва, че не поради някакви финансови затруднения, не продължават да учат. Не поради някакви трудности за намиране на работа, те просто не търсят работа, не се интересуват да бъдат в заетост. Това е една малка скоба за това, че акцентът и фокусът върху младите хора до 29 г. и тяхната трудова интеграция, менажиране, мотивация, нерядко това е един ключов елемент те да бъдат мотивирани за това – да търсят, да се квалифицират, да намират работа, да се обръщат към бюрата по труда, където реално, записвайки се, може да започне едно търсене на работа. Използват се младежки медиатори, използват се кейс мениджъри, които някоя може да каже, че са с променлив успех, но въпреки това регистрират успехи по намирането, по идентифицирането на младите хора в диалог с тях, на техния език, на техните места, бележейки успехи за това да ги върнат или в образование, или да им спомогнат в намирането на работа, или поне в записването в бюрата по труда.
А относно цитираните данни. Вие цитирате само част от тях – за регионалните програми за заетост и за обучение. Имаме и по мерките за субсидирана заетост по реда на Закона за насърчаване на заетостта, което е цитирано там също. Там са 610, да. Отделно имаме и „Старт в кариерата“. В Програмата са включени 788 младежи. Общо в програми и мерки за заетост, финансирани със средства от държавния бюджет, са участвали 3521 младежи до 29 г.
РЕПЛИКА:Извинявам се, може ли да повторите цифрата?
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Цифрите само.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: 3521 младежи до 29 г. са участвали в програми и мерки за заетост. Оттам нататък, ако ги делим програма по програма, естествено сборът, числата са по-ниски.
А групата 10,4%, която цитирате за регионалните програми за заетост от всички включени, това е брой млади хора до 29 г. Гова не е квота, която има отпусната. На теория те биха могли да бъдат и повече, но въпреки всичко, естествено, сблъскваме се с реалностите, мотивацията да влизат в такива програми, да участват в тях, да си търсят работа. Така че не бих отрекъл, че това е едно голямо предизвикателство най-вече за младия човек, най-вече в някои региони на страната намирането на работа, мотивацията за усъвършенстване, за квалификация, но също така не бива да се забравя, че наистина има фокус върху тази група на пазара на труда на тепърва навлизащите в него и немалко мерки, програми и схеми са изброени в настоящия доклад по най-различни – и по Оперативната програма, и по програми на министерства, и по програми за стажуване и така нататък. Наистина немалко са, изброени са всички те. Предполагам, че винаги може да бъде по-добре, но резултатите, които се отчитат, смятам също така, че не могат да бъдат определени като лошо или недостатъчни. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Павлов.
Заповядайте за реплика.
НИКОЛА ДИНЕВ: Благодаря.
Вие повторихте това, което казах аз, но моето изказване беше в такъв аспект: че цифрите са смущаващи, смущаващи са. За цялата страна по едното – 610 човека, по другото – 244. Тук основният въпрос е такъв: 28 регионални програми трябва да има диалог те да бъдат насочени в по-голямата си степен към малките населени места. Там младежката безработица е много, много по-голяма, отколкото в големите общини. Тъй като в големите общини има условия, където се създават работни места, а програмите не са направени така, че малките населени места, малките общини да бъдат облагодетелствани. Там младежката безработица е в пъти по-голяма, отколкото в големите общини. И тук е нужен диалогът между Министерството на младежта и спорта с всички други министерства, които оперират с тези програми да направите така условията, че да бъдат облагодетелствани тези общини, които са малки и в които има демографска криза. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Господин Павлов?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Благодаря.
Препотвърждавам това, което казах. Даже, разгръщайки намирам и още данни, които говорят за една по-голяма вече масовост в ателиета за търсене на работа, които се провеждат във всички бюра по труда. През 2018 г. са включени 21 168 младежи.
НИКОЛА ДИНЕВ: В големите градове.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Докладът е на база на цялата страна и със сигурност демографската реалност в страната предопределя и това, че чисто в брой в някои по-малки населени места, в селата на млади хора е по-малък, но обхващането им със сигурност е на територията на цялата страна, третирайки спецификите на регионите, индустриите, които има там и реалните възможности наистина за включване в работодателите, които са налични. Но не бих казал, че някъде не се обръща достатъчно внимание. Напротив, даже конкретно Министерството, което представлявам, чрез една от нашите програми – Националната програма за младежта, имаме една подпрограма, която е насочена именно към младежите от малки населени места, осигуряване на програми, активности и инициативи, които да се развиват точно там, идентифицирайки този дефицит, който евентуално там има.
Наистина, ще Ви призова да се запознаете още веднъж подробно с това, което сме цитирали, като зад тези цифри, които със сигурност не са толкова ниски, колкото цитирате, се крият и едни успехи, които са регистрирани, венец на което е и тази статистика. Наистина може да звучи сухо, но младежката безработица, както и общата регистрирана, наистина е с рекордно ниски нива, които не сме наблюдавали през годините – и общата, и младежката. Сравнена с много държави в Европа, нашата младежка безработица е една от най-ниските на ниво Европейски съюз, което е факт. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Павлов.
Други колеги имат ли мнение?
Заповядайте, колега.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Павлов! Аз искам да Ви насоча вниманието, че голяма част от младежите в България вече не изпитват притеснение за първата си работа, защото при този отворен трудов пазар, в който сме ние в момента, това е един огромен риск въобще пред нас като държава в близко и в по-далечно бъдеще и тук вече е ролята на държавата. Приветствам тези мерки, които са предприети, но каква ще бъде ролята на държавата действително ние да създадем работни места, които да задържат колкото се може повече млади хора тук в България, да създават семейства тук в България.Така че те не изпитват притеснение. Виждаме какво се случва на летище София, че тази тенденция, която е на емиграция, не сме я спрели, даже не сме я намалили до параметри, в които всички ние желаем.
Ако може и за едно уточнение: вие цитирахте едни числа за младите хора, които са се възползвали от всички програми, които предоставя държавата. Имате ли готовност да ни кажете: каква е устойчивостта, след като държавата е предоставила тези първи мерки за евентуално стартиране на кариерата тук в България, колко от тях след това са продължили в различните администрации по тези мерки?
Един приятелски съвет: ако може в доклади да не използвате различни чуждици като: кейс мениджър, нийдс групи и тем подобни щуротии. Приятелски съвет.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Благодаря за коментара.
Също така не съм привърженик на чуждиците: кейс мениджъри, визия и така нататък. Това пробиране, наистина са думи, от които българският език няма нужда, но конкретно по Вашия въпрос. Отвореният пазар на Европейския съюз наистина е една възможност за младите хора, от която по мое гледище няма лошо те да не се възползват от тези възможности, които предоставя свободното движение – това да отидеш да работиш и да учиш навън, като главната цел на всички ни, предполагам, тук е след този период на обучение или на работа младите хора най-вече да се върнат и да реализират знанията и уменията си именно тук при нас и да допринесат за развитието на обществото ни.
Няма да се съглася с Вас – тенденция се наблюдава в последните години на един бавен обрат, но въпреки това устойчив процес на връщане. Все повече млади хора – млади и образовани, наскоро завършили образованието си в различни университети в Европа, които се връщат и намират мотивацията, явно информацията за възможностите, които все повече – слава богу – се откриват у нас за добре платени и високо квалифицирани работни места в различните сфери. Така че може би бавна, но все пак тенденция, която наблюдаваме и през изминалата 2018 г.
А относно устойчивостта. Прав сте. Едно е самите обучения и субсидираната заетост. Хубаво е да се анализира и колко от тях са останали в устойчивост, като на база на това, че тук наистина сме цитирали множество програми и проекти, ангажиран съм да Ви изпратя тази информация щом представлява интерес за Вас наистина каква е устойчивостта и постоянната заетост, която тези млади хора са получили в институции или в частни фирми след проведените обучения и завършването на проектите. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Други колеги?
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин Председател.
Все пак, господин Председател, ние сме Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Въпросите, които се дискутираха в момента, нямаха нищо общо с превенцията на престъпността сред младите хора, не беше отбелязана тенденцията, която е ясно оформена през последните няколко години за намаляване на престъпността от младите хора. Мисля, че е хубаво и по тази тема да дискутираме, но в Доклада са достатъчно ясни данните, което дава един ясен знак, че държавата работи с тези политики и се постигат определени резултати. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Други колеги? Не виждам.
Колеги, закривам дискусията.
Подлагам на гласуване Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
За – 12, против – няма, въздържал се – 6.
Благодаря на колегите от Министерството на спорта.

Колеги, продължаваме с втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, № 902-01-35, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 ЮЛИ 2019 Г.
Гости – от Държавна агенция „Национална сигурност“: Таня Каракаш – директор на дирекция „Специализирана административна дирекция – правно-нормативна дейност“, Георги Попиванов – директор на дирекция „Специализирана административна дирекция – финансово разузнаване“, и Райна Христова-Янева – „Специализирана административна дирекция – финансово разузнаване“; от Министерството на вътрешните работи: главен инспектор Явор Серафимов – началник-сектор „Изпиране на пари“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“; от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, Росица Петкова – експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и Калоян Симеонов – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“.
Кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Толкова, доколкото Министерството на финансите беше определено за водещо ведомство при работата по транспониране на текста на Директива, ние имаме честта да го представим пред Вас като водеща Комисия. Накратко: с този проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари се цели да бъде транспонирана така наречената Пета директива за мерките срещу изпирането на пари или формално обозначена като Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Законопроектът е изготвен, така както и предходният, от работна група в състав: представители от ДАНС, МВР, МФ, МП, Агенция по вписванията, БНБ, КФН, Национална агенция за приходите, Агенция „Митници“, Държавна комисия по хазарта, Прокуратурата и КПКОНПИ.
Приемането на Законопроекта от Министерския съвет в края на месец юни беше свързано с поетия ангажимент във връзка с нашата кандидатура за присъединяване към Валутен механизъм 2 и съгласно този ангажимент трябваше Министерският съвет да приеме Проект на ЗИД на Закона за мерките срещу изпиране на пари, който транспонира Петата директива.
С настоящия законопроект се въвеждат допълнителни изисквания от цитираната преди малко Директива, а именно:
На първо място, се включват нови категории задължени лица, сред които са тези, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството.
Категория лица, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие.
И третата по-важна категория, това са доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги.
Като второ по-важно изменение бих посочила това, че се предвижда лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, тоест последните две нововъведени категории, тези категории да подлежат на вписване в публичен регистър към НАП.
Друга промяна е свързана с въведената забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име.
Също така се въвеждат разпоредби за съставяне на списък с длъжностите, заемани от видни политически лица и уведомяване на Европейската комисия за този списък.
Предвиждат се и промени в правилата за комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи и друга информация, както и тяхното съхраняване, извършване на оценка на риска от изпиране на пари и във връзка с други изисквания на Директивата.
В резултат на предвидените изменения и допълнения в националната правна уредба се очаква да се повиши каквото е и очакваното и на общо европейско ниво, ефективността на мерките срещу пране на пари и финансиране на тероризма. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Колегите от ДАНС?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ПОПИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам само да добавя, че подкрепяме така внесения законопроект на колегите от Министерството на финансите. Също така искам да добавя, че изразяваме готовност, ако постъпят някакви предложения за изменения от различни институции, в рамките на Междуведомствената работна група да ги обсъдим и да излезем с някакво решение. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
В тази посока аз искам да кажа, че практиката, която беше по Четвърта директива, мисля, че даде своя резултат. Така че може да се продължи точно в този дух.
Колеги, откривам дискусията.
Имате думата за въпроси, предложения.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз прочетох Законопроекта. Ще споделя, първо, няколко мисли, които, опитвайки се да вникна в дебрите на тези 600 страници мотиви, които са приложени към него, да Ви запитам следното: още в първите текстове на изменението на Закона ми се струва, че влизаме в ситуацията, в която бяхме влезли с адвокатската гилдия, включвайки счетоводителите и брокерите на недвижими имоти в тази категория, особено счетоводителите. Опасявам се, че имаме налице една допълнителна административна тежест за лицата, които изпълняват тези дейности, като ги задължавате да влизат в регистър, за който трябва да си плащат, за да са в този регистър.
Накрая един въпрос към Вас: основните си мотиви и изобщо заключенията по Закона ще ги представя в зала, разбира се, но основният въпрос е: каква част от текстовете, които днес гласуваме, са Директивата и каква част от текстовете, които гласуваме днес са изработени от тази междуведомствена комисия? Защото, знаете, че редовна практика е при транспониране на европейски директиви, творчеството на наша територия да е доста по-обилно, отколкото самата директива изисква от държавата. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Госпожа Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Аз ще започна, а ако има допълнения, ще помоля и колегите да се включат.
По отношение на регистъра, който се води към НАП. В регистъра ще се вписват само тези лица, които осъществяват попечителски услуги, всъщност доставчици на портфейли и лица, които предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и такива без златно покритие. Тоест това е дейност, която в момента изпада изцяло извън регулаторната рамка. Тя не е покрита и може да се каже, че е в сивата зона. Тоест идеята е да се изкара това на светло. Това се случва хоризонтално във всички страни в Европейския съюз. Всъщност, като изискване по Директивата, както ми подсказва колежката, ние трябва да създадем такъв регистър. Провели сме обсъждане с редица държави – членки от Европейския съюз, в това число: Латвия, Австрия, Франция, Естония, мисля, че имаше и други страни, които вече са създали такъв регистър. Защото имаше неяснота къде да се създаде най-ефективно този регистър. След консултация с тях решихме това да е НАП. Пак казвам, че това не е услуга, в която попадат счетоводители, или адвокати, или брокери на недвижими имоти. Това е регистър само на тези категории лица, които осъществяват трансакции с такъв тип валути – виртуални валути или такива без златно покритие.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов – реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря.
Все пак да ми обясните мотивите. Това изискване ли е от Директивата да включите в кръга на лицата по чл. 4, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в области на данъчно облагане, както и лицата като основна стопанска или професионална дейност предоставят пряко или непряко, свързани с тях лица съдействат под каквато и да е форма или съвети по данъчните въпроси? Защото, пак казвам, моите опасения са, че тук изпадаме в казуса, който беше с Адвокатската колегия. Знаете колко сериозен отпор имаше от тяхна страна по тази тема. Аз като юрист се опитах да сондирам някакво мнение и те са именно в тази посока, че създаваме същата ситуация. Тогава под натиска на Колегията, това нещо се отмени. Въпросът е сега не влизаме ли в същата писта – с извинение? Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: В началото аз пак ще кажа по-общи и по-базисни неща, след това колегите в детайли могат да влязат.
По принцип счетоводителите като категория лица, които подлежат на регулации по Закона за мерките срещу изпиране на пари и в момента са там, и в настоящия закон счетоводителите са задължени лица. Единственото, което се случва с настоящите промени е допълнително уточняване, така че да се избегне неясното и двойно третиране на текстовете.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми представители на институциите вносители на Законопроекта от страна на Министерския съвет! Позволете ми да се опитам аз да отговоря на поставения въпрос от господин Иванов. Има съвсем ясно направена дерогация.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Член на Комисията ли сте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Да, член на Комисията съм, но съм се запознал и със Законопроекта, господин Иванов. Няма нужда да ми напомняте, че съм член на Комисията.
Има достатъчно ясна дерогация, направена с предходното изменение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, а направеното уточнение произхожда от тази директива и не мисля, че в случая може да се говори за противоречиво тълкуване. Това трябва да стане достатъчно ясно на нас, народните представители. Разбира се, предполагам, че представителите и на Министерството на финансите, и на ДАНС няма да възразят, ако се опитаме да направим една по-прецизна редакция към момента на приемане на Законопроекта на второ гласуване.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: На втората част от въпроса: в каква част текстовете транспонират Директивата и в каква са народно творчество? В преобладаващата част, мога да кажа 90 – 95%, това са текстове, които транспонират Директивата. Останалата част са опит, на базата на практически опит да се уточнят текстовете. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Други колеги? Няма.
Закривам дискусията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г.
За – 12, против – няма, въздържал се – 6.
Благодаря.
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще помоля своевременно, ако постъпят становища по този законопроект от различни организации, да бъдат разпратени по имейлите на народните представители, а не да търсим ние дали са пристигнали. Предполагам, че новият председател ще бъде максимално прозрачен, така че ще ги получим. Нали така, господин Нунев?
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Господин Иванов, вече е въведена тази практика, така че…
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Знаем. Откакто Вие сте председател, нищо не се скрива, така че го виждаме. Ще помолим да получаваме своевременно информацията.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Колеги, с това Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на колегите от Финансите, и от ДАНС.

Колеги, продължаваме с трета точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г., № 902-00-19, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ЮЛИ 2019 Г.
Гости – от Министерския съвет: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността и съветник в политическия кабинет на министър-председателя; от Министерството на вътрешните работи: Стефан Балабанов – заместник-министър на вътрешните работи, Наска Алипиева – директор на дирекция „Анализ и политики“; от ДАНС: Борислав Гърков – директор на дирекция.
Господин Кръстев, заповядайте за представяне на основните акценти от Доклада.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред! В изпълнение на т. 3 от Решение № 401 на Министерския съвет от 11 юли, представям на Вашето внимание приетия по т. 1 от същото решение Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.
Годишният доклад е подготвен в изпълнение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и във връзка с т. 185 от актуализираната Стратегия за национална сигурност.
В подготовката на Доклада бяха включени представители на всички министерства, на службите за сигурност и за обществен ред, на редица други ведомства, а също така и на Българската академия на науките.
Проектът на Доклад е обсъден от Съвета по сигурността към Министерския съвет на заседание на 12 юни, на което бяха направени от страна на представителите на Президента на Републиката някои бележки и предложения. Те са възприети и са отразени в последващите варианти на Доклада, включително и този, който се представя на Вашето внимание.
Изготвянето на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност е утвърдена практика за запознаване на обществото и гражданите с оценката на правителството за основните рискове, опасности и заплахи за националната сигурност, за мерките, които са предприети в нейната защита и за очакваните тенденции и необходимите политики в краткосрочен план.
Структурата на Годишния доклад следва структурата на актуализираната Стратегия за национална сигурност. Характерно за Доклада за 2018 г. е стремежът пълноценно и максимално широко да бъдат представени дейностите и резултатите на първото българско Председателство на Съвета на Европейския съюз. Шестте месеца на Председателството бяха изпълнени с огромен брой дейности, осъществявани с непозната за страната ни интензивност, мащабност, включване на голям брой служители от държавните институции, а също така и от неправителствени организации, от академични структури и организации на българския бизнес. Следва да се отбележат някои постижения:
На първо място, да се посочи възстановяването, така да се каже, на акцента върху Западните Балкани, което има съществени изменения както от гледна точка на сигурността, така и на политиките за развитие в други направления, като регионално развитие, икономика, транспорт и така нататък.
Съществено място в Доклада е отделено на редица актуални проблеми, като: демографията, миграцията и така нататък.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност има съществено значение за информиране на публични институции и граждански организации в други държави, а също така на структури на НАТО и на Европейския съюз, на международни организации относно политиката за сигурност на Република България.
Предлагам с това общо представяне да приключа встъпителното си участие и ако има конкретни въпроси, вече да отговоря със съдействието на колегите. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Кръстев.
Колеги, имате думата.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз се запознах с Доклада, но ще го коментирам, доколкото той касае дейността на Комисията в частта й вътрешна сигурност, обществен ред и правосъдие.
Това, което забелязвам, е, че може би стана тенденция за поредна година основни проблеми на обществото и на държавата са бегло отбелязани, с недостатъчно обосновани мерки за тяхното преодоляване като трудности и то някои тенденции, които в много кратки срокове стават факт. Говоря за самите проблеми в сегашен период, но като тенденция би трябвало да са набелязани още в 2018 г., говоря и за проблемите в сектора „Киберсигурност“, за които в момента сме свидетели. Аз съм сигурен, че по това нещо е трябвало да се работи и очевидно не се е работило достатъчно, не са набелязани такива мерки. Говоря и назад за Търговския регистър, спомняте си случая. При положение че приехме Закон за борба с киберпрестъпността, за който ние изразихме негативно становище в тази посока, говоря за някои тенденции, свързани с борбата с корупцията и с някои членове от Наказателния кодекс, които можем да присъединим към така наречената битова или конвенционална престъпност – много бегло са отбелязани тук. Виждаме, че има сериозни проявления в тази посока, за които не са набелязани необходимите мерки и не са отразени като сериозен проблем. Нашата препоръка е за в бъдеще подобни доклади да бъдат доста по-аналитични, с набелязване на точните наболели проблеми, които се виждат, защото те рано или късно намират своето проявление и то по изключително неприятен начин – нещо, за което сме свидетели почти ежедневно.
Отделно от това имам един въпрос, на който ще моля да ми отговорите. Може да Ви е бил задаван, но аз не присъствах, понеже съм член и на друга Комисия, но все пак искам да чуя отговора. Във Вашите мотиви за внасяне на Годишния доклад сте посочили, че основна цел на Доклада е да се представят оценките за изпълнение на изпълнителната и законодателната власт. Защо казвам това? Защото Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност в чл. 8, ал. 6 е записано, че в определени случаи по отделни въпроси в работата на Съвета по сигурността по показа на неговия председател могат да участват председатели на постоянни комисии, народни представители, министри, ръководители на ведомствата и организации. Тоест, било е и е нормално Народното събрание да участва в законодателния орган в този процес съгласно Закона.
Тъй като в мотивите на посочения Доклад се отчита гледната точка на законодателната власт, така прочетох, бих искал да Ви попитам: как това е отразено в Доклада и на база на какво становище – доклади от Народното събрание, какво е постъпило при Вас в тази връзка и как е отразено вътре в самия доклад? В крайна сметка канили ли са представители на Народното събрание, какъв е техният принос, ако са канени по изготвянето на този доклад и какво отражение е дало тяхното участие, ако е имало такова във вземането на окончателните оценки, разбира се? Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Кръстев, заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще започна с отговор на въпроса. Господин Иванов, през предишни години е имало случаи, тоест тази разпоредба се е изпълнявала при подготовка например на Закона за противодействие на тероризма. Тогава народни представители – председателите на комисиите бяха канени за участие в обсъждането и Главния прокурор на Републиката участваше два пъти в заседания предвид тематиката.
През изминалата година и по-конкретно по Годишния доклад не са провеждани дискусии с народни представители. Има се предвид и тази процедура на приемане на Доклада с решение на Народното събрание. По този начин Народното събрание, народните представители не се включват, а осъществяват тази дейност по представяне на политиките чрез процедурата за приемане. Не се е налагало, не се е стигало до извод през изминалата година за необходимост от участие на народни представители при обсъждане на въпроси в Съвета по сигурността и затова не е била отправяна покана, но такава практика съществува и се прилага при необходимост.
По конкретните въпроси по другите бележки бих искал да отбележа, че за работните групи, които подготвят за всяка година Проекта на Годишен доклад, слушанията в комисиите и в пленарна зала при обсъждането на Годишния доклад са особено важни от методическо естество и като насочване към конкретни аспекти на отделните политики за сигурност. Затова колкото по-конкретни са те, толкова по-полезни и по-ясни са за осъществяването на самия процес. Бих се ангажирал с мнението, че благодарение на тези бележки, които се правиха и в предишни години, с всяка измината година работната група действа с все по-ясни ориентири.
През тези теми, които засегнахте – и за киберсигурността, и за Търговския регистър, всъщност са отбелязани в Годишния доклад. Възможно е да се изисква по-голяма острота, но, от друга страна, искам да отбележа, че Годишният доклад трябва да се разглежда в цялост и в някои от разделите, ако темата е пропусната или е сравнително леко засегната, в друг раздел може да се окаже доста по-широко и задълбочено обсъдена.
Наблегнах и на факта, че в тазгодишния доклад е отделено голямо внимание на Председателството от наша страна на Съвета на Европейския съюз, където също са визирани редица дейности, включително и в сферата на киберсигурността. Това бих могъл да кажа на този етап. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Кръстев.
Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Мисля, че забележката и въпроса, който Ви зададох, за участието на законодателния орган, няма да Ви бъде излишна – да включвате председателите поне на комисии, когато изготвяте този доклад. Аз съм убеден, че те могат да Ви дадат достатъчно адекватни съвети, за да бъде той напълно обхватен и обективен по отношение на действителността.
Аз прочетох внимателно всичките му части, както казахте, и в началото и в края са засегнати редица проблеми, но детайлната дискусия ще я направим в залата, защото Вие твърдите, че участието на законодателния орган е по приемането на Доклада. На практика ние си даваме становището, но не можем да въздействаме върху съдържанието на Доклада, правим си своите бележки. И миналата година ги правихме, и по-миналата, но очевидно не се вземат предвид. Може да извадим стенограмите в тази посока. Така че, пишете си го като забележка, то по-скоро е пропуск от страна и на нашия председател, на другата Комисия, която се занимава по тази тематика, да присъстват и да участват в писането на този доклад, за да може наистина да бъдем участници в тази посока.
Като отворихте въпроса за нашето Председателство, аз мислех да пропусна, но Вие зачекнахте темата. Много ми е интересно защо над 30 страници в Доклада, да не кажа буквално копирани от Отчета за Председателството да влязат тук в този доклад за състоянието на националната сигурност. Разбираме, че беше важно това Председателство, но в крайна сметка предизвикателства пред националната сигурност са малко по-различни. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Само няколко думи. Разбира се, препоръката, която правите за включване на народни представители в подготовката на Доклада ще я вземем под внимание. Трябва да намерим начина по процедурата, тъй като на този етап той се одобрява от Министерския съвет, но могат да се включат експерти от комисиите към Народното събрание. Ще трябва да намерим просто процедурата.
Що се отнася до текстовете, касаещи Европейското председателство, работната група, пък и аз като ръководител, не си представяхме Годишния доклад без отразяване на Председателството на Европейския съюз, защото това според нас рязко повиши защитеността на сигурността, нивото на националната сигурност на страната ни, повиши самочувствието на българската администрация, на органите на власт, което несъмнено е елемент от сигурността. Да не говорим, че редица инициативи в нашата страна по отношение на Западните Балкани, пък и по отношение на някои аспекти – да не объркам точното им наименование, но касаещи и Европол, парламентарния контрол на Европол, и редица други неща, киберсигурността нямаше как да не бъдат отразени именно в Доклада за състоянието на националната сигурност. Защото и по концепцията, и по Закона за управление и функциониране на националната сигурност на Република България се разглежда в нейната защитеност в контекста и на Европейския съюз, и на Организацията на Северноатлантическия договор.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Кръстев.
Господин Касабов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Една реплика към господин Иванов.
Господин Иванов, Ви се изказвахте, нали така? (Реплика.) Господин Иванов, задавате въпрос, на който отговорът е – да. Никой не Ви пречи да участвате в тези процедури – в правенето на докладите. Явно не знаете функциите, задачите, задълженията на един народен представител и ни занимавате 10 – 15 минути в тази жега. Прощавайте, нямате място тук.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Според мен мястото на господин Касабов не е тук и го е объркал. Не знам къде е бил преди това и какво е правил, но ми прави забележка. Господин Касабов, не ме прекъсвайте.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Прощавайте, не задавайте менингитни въпроси, на които…
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Секретарят на Съвета по отговорността отговори, че те нямат процедура, не са измислили процедура, по която народните представители да присъстват, при положение че в Закона е записано. Аз цитирах Закона и затова запитах. Така че, слушайте ме внимателно, господин Касабов, слушайте и гостите какво Ви говорят.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Вижте си картата какво пише на гърба на Вашата карта.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Господин Касабов, мисля, че излизате от рамките на нормалния диалог. Като дойдат гости следващият път да представят Вашия Законопроект, да си говорим.
Господин Председател, моля, направете забележка на господин Касабов за неуместното включване.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Господин Кръстев заяви, че ще има предвид това, което Вие предложихте.
Господин Манев, заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ: Във връзка с разразилия се спор и с това, което каза господин Кръстев, имам няколко кратки въпроса – един основен и няколко думи по темата.
Господин Кръстев, мисля, че се налага, видно е, че се налага, да обясните на колегите на тази маса, че всъщност законодателната инициатива и законодателните изводи, които се правят в Доклада, визират законодателната инициатива на Министерския съвет. Това са решенията, проектите, които Министерският съвет залага в този доклад като законодателни форми на решаване на проблемите, констатирани в аналитичната част на Доклада.
Колегите се упражниха по тази тема – какви народни представители. Законът категорично казва, че могат да бъдат канени председатели на комисии, имащи касателност към това, могат да бъдат канени. Оттам насетне процедурата, колеги, всички я знаем – сега няма нужда в тази жега, както каза колегата, да си обясняваме азбучни истини, че като дойде Докладът в Народното събрание или някой от законопроектите, които искате да правите и да предлагате, има си ред – първо четене, между първо и второ, и така нататък. Важното обаче е, господин Кръстев, да отбележим колко време се прави този доклад назад във времето? Днес го докладвате, колко време назад във времето го правихме, защо е важно?
Защото колегите, които най-много говорят, упражняват се по темата, шест месеца ги нямаше в това Събрание – или три, или четири, не помня колко, нямаше ги. дори да ги бяхме канили, дори да имаше процедура, дори да имаше начин, по който да вземат участие, нямаше как да стане – тях ги нямаше на комисии, нямаше ги в Народното събрание. Е, как, как да стане тази работа?
Хубаво е да се упражняваме, хубаво е да говорим на заседанието на Комисията много неща, обаче нямаме нито една конкретна инициатива. Да кажеш: да, с това не съм съгласен. Киберсигурността беше подложена на риск, на проблем, ние имаме конкретно предложение за киберсигурността“. Ами, няма.
После – днес се случва пак поредният такъв фарс. Говорим, участват колегите, ние мълчим. Да не кажат от опозицията, че тук нещо сме ги ощетили. И какво? Много говорене, някой от нещата звучат перфектно, обаче Вие колеги, господин Кръстев, Вие чухте ли конкретно предложение, нещо по темата? И на всичкото отгоре, след всяко говорене следва, какво – „въздържали се“. „Въздържал се“ е човек без мнение, нали, това е истината?
Хайде бе, колеги, забравихме, че в тази комисия – поне тук на тази маса, винаги сме работили конкретно, работили сме „за“ сигурността, „за“ решаването на проблемите. Хайде да спрем с изборния подход и да започнем пак, да се върнем на това. Апелирам да се върнем към това да си работим конкретни неща. Имате предложения за киберсигурността – окей, слагаме го на масата, решаваме го. Имате предложение за нещо друго – слагаме го и го решаваме. Това беше целта на това изказване –твърдо, дълго. Исках да не се изказвам, но просто стигнахме до неща, които пак трябва да си обясняваме от „А“ и от „Б“.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Манев.
Господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Ще бъда съвсем кратък.
В отговор на някои от въпросите, които господин Манев постави. Проектът на Доклад беше подготвен от работна група, създадена със Заповед на министър-председателя № 17 от 8 февруари 2019 г. На всеки етап от работата материалите винаги са били открити, обменяни са по електронна поща, тоест процесът на създаване, на изработване на Доклада е открит и достъпен до всеки, който би проявил интерес.
Освен това Докладът беше разгледан и на заседание на Съвета по сигурността, както отбелязах, на 12 юни, на което участваха представители на президента. Отново казвам, че предишни години – да не се ангажирам точно с коя, при подготовката на Закона за противодействие на тероризма, доколкото си спомням и при обсъждането на Закона за вероизповеданията, беше преценено, че е необходимо да бъдат направени предварителни дискусии с Народното събрание, както казах, и с Главния прокурор. Остава в мен съмнението, че включването на народни представители при подготовката на Доклад, който се приема от Министерския съвет, съдържа някакъв риск. Просто го казвам. Ще го внесем, задълбочено ще обмислим това, което господин Иванов каза и за следващия доклад за 2019 г. най-малкото ще направим едни предварителни обсъждания в тази насока. Това бих могъл да кажа.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Господин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Господин Кръстев, имам простия въпрос, може да отговорите с едно изречение „да“ или „не“: Вие говорите за подготвянето на Доклада, етапите и така нататък, ако някой народен представител прояви желание да участва в тези етапи, щеше ли да бъде възпрепятстван, тоест да бъде спрян по някакъв начин?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Не, разбира се.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Ето за това говорим. От предишното изказване. За това говорим, Иванов.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Касабов.
Господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Аз сега влязох да Ви слушам, но за какво участие на народни представители при изготвяне на документ? Народното събрание, господин Иванов, ако Вие сте го поставили този въпрос, контролира изпълнителната власт. Ако отидем преди това да се занимаваме, да помагаме с идеи, какво ще контролираме после? Все ще казваме „есть“. Ами съгласни сме, защото и ние участвахме там. Нещо не Ви разбирам логиката, ако това сте предложили.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Тъй като логиката е да се говори на гостите, аз ще говоря на господин Кръстев, а той да Ви отговори на Вас – очевидно е, че така ще процедираме.
Господин Председател на Съвета по сигурност към Министерския съвет, в крайна сметка Законът се приема от народните представители, ако не се лъжа, и в Закона, приет от народните представители – ще Ви го изчета отново, ако не сте ме разбрали и ако не знаете какво сте гласували, уважаеми колеги народни представители: в чл. 8, ал. 6 е записано: „В определени случаи и по определени въпроси в работата на Съвета по сигурността по покана на неговия председател могат да участват председатели на постоянни комисии в Народното събрание, народни представители, министри и ръководители на ведомства и организации“.
Господин Кръстев, аз преди малко правилно ли чух от Вас, че в заповедта на министър-председателя и процедурата, която сте предвидили, такава покана не е предвидена? Така че да обясните на господин Манев, че в отсъствието на народните представители от БСП от парламента са свършили повече работа от неговото присъствие, колкото той е присъствал в Народното събрание и към днешна дата задаваме адекватен въпрос за начина, по който се изпълнява този закон. Поправете ме, ако бъркам, в мотивите…
Господин Председател, има правила. Господин Манев и господин Касабов нарушиха добрия тон в самото начало и аз се опитвам да го върна.
И поправете ме, ако бъркам, че в началото още в мотивите, е записано, че се представят оценките както на изпълнителната, така и на законодателната власт. Съгласете се с нас, че ние по никакъв начин, освен давайки своите становища по съдържанието на Доклада, не можем да влияем или да даваме, по някакъв начин да оказваме въздействие върху неговото написване и неговото съдържание – нали така? Мисля, че много последователно си развивам мисълта.
Въпросът, моята препоръка беше – и Ви се съгласихте, ако не се лъжа, но колегите изглежда от топлината не чуват достатъчно добре, Вие се съгласихте, че ще потърсите вариант за следващия доклад поне председателите на комисии да участват. Аз адекватно се съгласявам с Вас, защото господин Нунев е достатъчно добър професионалист, за да може да участва в заседанието на този съвет и да дава своите адекватни съвети, така и господин Лазаров, който е председател на другата Комисия по СРС-тата евентуално. Защото комисиите са много – тук се обхващат всички съвети. Господин Лазаров също е подготвен и компетентен – да участва. Ако някой от Вас тук оспорва тяхната компетентност да участват в написването на подобен доклад, може да им го кажат лично. Няма нужда аз да бъда пощенска кутия, така че… Поправете ме, ако нещо съм сбъркал в своите разсъждения до този момент, и най-вече по отношение на цитирането на Закона, който са приели тук присъстващите.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Иванов.
За следващия доклад, ако бъда поканен в Съвета по национална сигурност, ще взема Вашите становища. Така че, благодаря.
Други колеги? Няма.
Закривам дискусията.
Колеги, подлагам на гласуване Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
За – 10, против – 6, въздържал се – 2.
Благодаря на господин Кръстев, и на колегата, за участието.

Продължаваме с четвърта точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО, № 754-01-85, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 14 ДЕКЕМВРИ 2017 Г.
Гости – от Министерството на вътрешните работи: главен комисар Николай Николов – директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, и Костадин Чифлигаров – началник сектор „Доброволни формирования“ в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; от Български център за нестопанско право: Айлин Юмерова – представител на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Законопроектът ще бъде представен от госпожа Светлана Ангелова – заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, господин Николов! Имам удоволствието да представя Проект на Закон за доброволчеството. Този Проект на Закон за доброволчеството днес за първи път се представя пред Комисия и в Народното събрание. Такива опити са правени през 41-то, 42-то и 43-то народно събрание, но по обективни причини не се стигна до дебат и гласуването му в пленарната зала.
Има належаща необходимост от създаването на правна регламентация на доброволчеството. Свидетели сме ежедневно на доброволческа дейност за всички сфери на обществения живот. Създаването на такава правна регламентация на тази дейност в специален закон цели да определи и да стимулира доброволческата дейност.
Смисълът на един Закон за доброволчеството е да регламентира отношенията между доброволците, организациите и страните, нуждаещи се от техния труд, като дефинира правата, отговорностите и сигурността им. Законът за доброволчеството има за цел да стимулира и развива доброволческия труд.
От друга страна, приемането на такъв Закон е израз на държавническа воля за подкрепа на тази дейност и отчитане на нейната значимост.
Със Законопроекта са регламентирани основни принципи на доброволческата дейност. Дадена е легална дефиниция на „доброволческа организация“, „доброволческа дейност и „доброволец“. Въведени са съответните разпоредби, които предвиждат участие на доброволци – български граждани, доброволци – граждани на държава – членка на Европейския съюз. Създават се необходимите предпоставки за определяне на техния правен статус. Определят се правата и задълженията на доброволците, както и на организациите, осъществяващи и организиращи доброволческа дейност. Определят се организациите, които имат правото да осъществяват такава дейност – това са юридически лица с нестопанска цел, читалища, регистрирани на територията на Република България по реда на Закона за читалищата, здравни, лечебни, социални, образователни, екологични, научни, културни заведения на бюджетна издръжка и органи на държавната власт и местното самоуправление, както и международни организации. Въвежда се задължението за тези организации да създават необходимите условия за осигуряване на живота и здравето на доброволците при извършване на доброволческа дейност.
В определени случаи се предвижда застраховане на доброволеца срещу злополука или за вреди, причинени от него на трети лица. Уредени са отношенията, свързани с обучение и квалификация на доброволците. Предвидено е възстановяване на действително направените разходи от доброволеца при или по повод извършването на доброволческата дейност.
Регламентирани са видовете доброволчество, като се дава дефиниция за „краткосрочно“, „дългосрочно“ и „корпоративно“ доброволчество. Въвежда се изискване за сключване на писмен договор за дългосрочно доброволчество, като се посочват необходимите документи, задължителни реквизити на договора, както и редът за неговото прекратяване.
Определен е редът за водене на регистър на доброволците от доброволческите организации. С този регламент се постига прозрачност в уреждане на отношенията на доброволеца и съответната организация. Гарантират се правата на доброволците и се осигурява защита на правата на заинтересованите граждани.
Предвидено е издаването на идентификационна карта, чрез която доброволците да се легитимират по време на извършваната дейност, както и на доброволческа книжка, която да съдържа информация за извършената доброволческа дейност, организацията за която тя е извършена, мястото и периодът за извършване, преминатите обучения и натрупаните знания и умения от доброволеца.
Очакваните резултати от приемането на такъв Закон за доброволчеството е насърчаване на доброволческата дейност с цел да отговори на потребностите на обществото.
Запозната съм със становищата от всички заинтересовани институции. Всички споделят необходимостта относно доброволчеството да бъде законово уредено с нормативен акт. Наясно сме вносителите, че това не е идеалният Законопроект, има пропуски. Текстовете се нуждаят от синхронизиране с другите нормативни документи и прецизиране, но това ще стане между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Господин Николов, заповядайте.
ГЛАВЕН КОМИСАР НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Госпожи и господа народни представители! Ние подкрепяме Законопроекта, като регламентацията на създаването и организирането на дейността на доброволните формирования за предотвратяване и овладяване на бедствия, пожари и други извънредни ситуации остане в специалния Закон за защита при бедствия. Защо смятаме така?
Към момента цялата материя, регламентираща дейността на доброволните формирования по Закона за защита при бедствия е регламентирана в специалния Закон за защита при бедствия и три подзаконови нормативни акта, определящи реда за създаването и организирането на дейността на доброволните формирования, обучението, регистрирането, условията и реда за получаване на възнаграждение от доброволците. Всички тези нормативни актове разглеждат в дълбочина специфична правна материя и проблеми за доброволците по Закона за защита при бедствия.
За разлика от всички други доброволци и доброволни организации, тези по Закона за защита при бедствия получават правомощия при изпълнение на доброволческата си дейност и към тях се предявяват специфични изисквания.
Още веднъж: подкрепяме Законопроекта. Смятаме, че доброволните формирования, създадени по Закона за защита при бедствия трябва да продължава да функционират по този специален закон, с мотиви, още веднъж казвам, че получават правомощия по Закона и най-важното, може би, доказаха, че могат самостоятелна по тази нормативна уредба да работят. За справка: 3155 доброволни пожарникари има вече в България. Всички те са преминали обучение, получили са лични предпазни средства. За миналата година са участвали 980 пъти при произшествия и инциденти, за тази година до момента – 126 пъти.
Смятаме, че това е устойчиво, работи и трябва да бъде запазено. Подкрепяме Законопроекта за доброволчеството.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Николов.
Заповядайте – представете се.
АЙЛИН ЮМЕРОВА: Добър ден!
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Определено важността и съвременните нужди налагат и от наша страна законова регламентация и уреждане на организираното извършване на доброволчески дейности. Ние определено подкрепяме, изразяваме нашата категорична подкрепа от името на Обществения съвет за приемането на този законопроект, по който от няколко години работим и неправителствени организации. Освен приемането на Законопроекта, ние предлагаме, подкрепяме предложението за сформирането на съвместна работна група от народни представители, членове на отговорните комисии, членовете на Обществения съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и представители на заинтересованите министерства, така че да могат да се подобрят текстовете и да се прецизира там, където е необходимо преди разглеждането на Законопроекта в пленарната зала, и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Ангелова, вносител на Законопроекта, уважаеми народни представители! Господин Председател, аз смятам, че трябва да подкрепим такава законодателна инициатива, като същевременно следва да отбележим и бележките от страна на Министерството на вътрешните работи по отношение на това да има един по-различен режим по отношение на доброволците от доброволните формирования по Закона за защита при бедствия, защото Министерството повече от седем години изпълнява стратегия за доброволните формирования, постигнати са, както чухте, значителни резултати – над 3150 доброволци в 234 общини. Смятаме, че е необходимо да се направи такова разграничение именно в посока този закон да не се прилага по отношение на доброволческата дейност, извършвана от доброволци по Закона за защита при бедствие.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ципов.
Други колеги?
Заповядайте, колега.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Нашата парламентарна група също ще подкрепи Закона. Обнадеждени сме от това, което каза госпожа Ангелова, че ще се прецизират определени текстове. Четохме становищата и на Вашето Сдружение, на Вашите колеги – да не объркам името, от Национален алианс за работа с доброволците. Така че, надявам се, и Вашите предложения да намерят място между първо и второ четене.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Явно има необходимост от този законопроект и се вижда волята на абсолютно всички да го подкрепим.
Закривам дискусията, колеги.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за доброволчеството, № 754-01-85, внесен от народния представител Светлана Ангелова и група народни представители на 14 декември 2017 г.
За – 15, против – няма, въздържал се – 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на вносителя и на колегите, благодаря за участието.

Колеги, по пета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Постъпила е молба от Борис Китанов – домоуправител на блок 203, вх. „Г“, жк „Люлин“. Отправена е настоятелно искане за предприемане на спешни мерки за разрешаване на проблем със съсед, чието поведение е агресивно и застрашава живота и здравето на живущите в блока. В молбата са описани случаите на разбиване на стъкла на съседите с чук и изхвърляне на тежки предмети от тераса и други. Към молбата е приложена подписка на живущите във входа.
Молбата незабавно ще бъде препратена до министъра на вътрешните работи за проверка и мерки на съответното Районно полицейско управление.
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Чувайки този апел, ако мога така да се изразя, може би е добре и до Столична община да го препратим, за да видим какво ще предприеме Инспекторатът към Столична община. Защото този въпрос не е свързан само с действия от страна на Министерство на вътрешните работи.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Да, прав сте.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Пламен Нунев