1. Обсъждане на Указ № 122/22.06.2020 г. на Президента на Република България, постъпил на 23.06.2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, приет от Народното събрание на 11.06.2020 г. и мотивите към Указа.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред






ПРОТОКОЛ
№ 8

На 25 юни 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Указ № 122/22.06.2020 г. на Президента на Република България, постъпил на 23.06.2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, приет от Народното събрание на 11.06.2020 г. и мотивите към Указа.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Пламен Нунев.


* * *


ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Уважаеми колеги, добър ден!
Имаме кворум и можем да дадем начало на днешното заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Предлагам на Вашето внимание дневния ред:
„1. Обсъждане на Указ № 122/22.06.2020 г. на Президента на Република България, постъпил на 23.06.2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, приет от Народното събрание на 11.06.2020 г. и мотивите към Указа.
2. Разни.“
Други предложения към дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ НА УКАЗ № 122/22.06.2020 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 23.06.2020 Г., ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 11.06.2020 Г. И МОТИВИТЕ КЪМ УКАЗА.
Наши гости по точка първа са:
- от Президентството: господин Стефан Янев – секретар по сигурност и отбрана; госпожа Иванка Иванова – съветник по правните въпроси; и госпожа Невин Фети – съветник по правните въпроси;
- от Министерството на вътрешните работи: главен комисар Ивайло Иванов – главен секретар на Министерството на вътрешните работи; Милко Бернер – заместник-министър на вътрешните работи; Стефан Балабанов – заместник-министър на вътрешните работи; Ирена Дамянова – началник отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“; Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“; и господин Петър Тошков – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“.
Поради служебен ангажимент извън столицата министърът на вътрешните работи няма да успее да се придвижи и да се включи в дневния ред на заседанието, но от Министерството има достатъчно представители.
Давам начало на дискусията и давам думата на госпожа Иванка Иванова – съветник по правните въпроси в Президентството, да представи мотивите.
Заповядайте.
ИВАНКА ИВАНОВА: Благодаря Ви и благодаря на Комисията за възможността да говоря днес пред нея.
Мотивите бяха вече публикувани, тоест аз съвсем накратко ще се спра на основните моменти от тях.
Първо, в мотивите е изразено едно безрезервно съгласие с общото усилие на целия Законопроект да бъде подобрена ефективността в работата на правоохранителните органи и по-специално на Министерството на вътрешните работи, както и да бъде приета правна уредба за охраната на лица.
В мотивите са изразени резерви по отношение на три момента от въпросния Законопроект – по § 1, по § 6 – т. 3, и по § 8.
Основният мотив, който е изразен за връщането за второ гласуване в зала на § 1, е свързан с нивото на правна регламентация на условията за охрана на лица. По начина, по който е предвидено в § 1, на министъра вътрешните работи му е вменено със задължение с подзаконов нормативен акт да уреди условията и обхвата на тази охрана на лица, която е въведена като нова отделна функция на Министерството. От гледна точка на изразената в мотивите позиция, това е уредба, която подлежи на законова регламентация и тя би следвало да бъде уредена на законово ниво и само по този начин би могла да постигне целта си да влезе в общата рамка на действие на Министерството на вътрешните работи по охрана на вътрешния ред и сигурност.
По отношение на § 6, т. 3, смятаме, че основният проблем тук е свързан с невъзможността само въз основа на приетия Законопроект да се прекара ясна граница между понятието „лична охрана“, както то се използва по Закона за НСО, и понятието „охрана на лица“, както е въведено в Закона за МВР. Тук смятаме, че съществува сериозен риск от дублиране на функции между Националната служба за охрана и между Министерството на вътрешните работи. Такъв риск от дублиране е, първо, забранен от принципа на правовата държава по Конституция и освен това изрично и от Стратегията за национална сигурност, която в т. 188 забранява дублирането на правомощия между институциите. Обръщам внимание, че тази стратегия е с по-висок нормативен статут от други стратегии, защото тя е приета с Решение на Народното събрание и като такава е задължителна за изпълнение.
По отношение на § 8, основният аргумент, който се съдържа в мотивите, е свързан с неяснотата на самата разпоредба, което отново е в противоречие с принципа за правовата държава. Защото не става ясно дали това са няколко отделни звена, които ще могат да бъдат създавани в отделните главни дирекции на Министерството на вътрешните работи и в отделните териториални звена на Министерството, или това е само едно звено. Това създава отново възможност за дублиране на функции този път вътре между главните дирекции, защото едновременно няколко от тях ще могат да имат звена специално за охрана на лица. Обръщаме внимание, че тук има и колизия със самия Закон за МВР, който като разглежда главните дирекции, ги разглежда като специализирани такива. А възможността да бъде създадено звено за охрана на лица към всяка една от трите посочени главни дирекции, създава възможност за дублиране и неяснота, която отново е противна на принципа на правовата държава.
По отношение на трите оспорени текста важи и един последен аргумент, който е процедурен и който е свързан с това, че те всъщност не са гласувани на две четения, което е изрично изискване от българската Конституция и има и практика на Конституционния съд в тази връзка. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
От Президентството други?
Заповядайте.
СТЕФАН ЯНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Само още един аргумент, който не е с чисто юридически характер – това, което изложи колежката.
Искам да обърна внимание на един процес с решение на Министерския съвет. През 2019 г. е започнал стратегически преглед на системата за национална сигурност. Този преглед не е завършил. Той е голям по обем и в момента групи хора, специалисти и така нататък работят. Опасението от чисто неявно правен характер е следното, че когато този преглед завърши, да кажем, през есента октомври – срокът му е удължен вече, разбира се, могат да излязат неща в системата за защита на националната сигурност, че е необходимо да се прави отново някаква промяна. Надявам се, че няма да е точно в тази сфера, който въпросният закон за изменение и допълнение третира. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Янев.
От Министерството на вътрешните работи?
Господин Бернер, заповядайте.
МИЛКО БЕРНЕР: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! На първо място бих искал да се извиня от името на министър Маринов за невъзможността му да присъства на днешното заседание. Както господин председателят спомена, той в момента е възпрепятстван във връзка със служебните си задължения да присъства физически тук.
По отношение мотивите към ветото, изразяваме подкрепата си за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, както е приет от Народното събрание. Сред основните цели на Законопроекта е постигане на по-ефективно опазване на обществения ред, неразделна част от който се явява осигуряването на защита на служители, заемащи длъжности в държавни структури, при възникнали заплахи за техния живот и здраве във връзка с изпълнение на служебните им задължения и законови правомощия.
Наличието на конкретна застрашеност и възможността определени обстоятелства да възпрепятстват действията на тези служители, по своята същност подкопава устоите на правовата държава и нормалното функциониране на системата на държавно управление. Предложението е свързано с обезпечаване на възложеното на министъра на вътрешните работи провеждане на държавната политика по превенция, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защита на националната сигурност, защита на правата и свободите на гражданите. В чл. 36, ал. 8 от Закона за националната служба за охрана е предвидено, че офицерите и сержантите от Националната служба за охрана осъществяват взаимодействие с полицейските органи по ред, определен с инструкция, издадена съвместно от министъра на вътрешните работи и началника на службата. Взаимодействието между Националната служба за охрана и Министерство на вътрешните работи вече е регламентирано в Закона за националната служба за охрана и на подзаконово ниво чрез извършване на оперативни, технически, охранителни или други специализирани дейности. Оказвайки съдействие на Националната служба за охрана, служителите на Министерството на вътрешните работи на практика вече осъществяват действия по охрана на лица, без това да е предвидено в Закона за Министерството на вътрешните работи.
По отношение на посоченото в т. 1 от мотивите към ветото на президента, а именно че регламентирането на охраната на лицата като конкретна полицейска дейност, без законово да се определя обхватът, целите и условията на тази дейност, създава възможност за последващо ограничаване на права и противопоставяне на различни интереси на субекти и институции, може да се отбележи най-общо следното.
В дейностите на създаваната нова структура Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ е налице ясна конкретизация по отношение кръга на охраняваните лица. Предвидено е, че се осъществява охрана на служители в администрацията на органи на държавната власт при наличие на конкретна застрашеност, като задължително условие изрично предвидено в Законопроекта. По този начин е ясно, че охраната се осъществява не по принцип заради заеманата длъжност, а само при конкретна заплаха за съответния служител.
Изискването за наличие на конкретна застрашеност е отчетено и с § 6 т. 3 от Законопроекта, с който в чл. 39 от Закона за Министерство вътрешните работи се създава ал. 9. Съгласно тази разпоредба, извън случаите на охрана на лица по чл. 20 или чл. 22 от Закона за националната служба за охрана, наличието на конкретна застрашеност, видът, обхватът и срокът на охраната на лицата се определя от комисия с председател главният секретар на Министерство на вътрешните работи и членове дирекциите на Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ – новосъздадената дирекция.
Абсолютна предпоставка при дейността на тази комисия отново е преценка за наличието на конкретна застрашеност на конкретно лице. В Законопроекта и предвидена законова делегация за издаване на подзаконов акт, който ще бъде подложен на обществено обсъждане, и при издаването на който ще бъдат приложени процедурите по Закона за нормативните актове. Предметът на наредбата ще обхваща основно реда за осигуряване и осъществяване на охраната на лицата.
По отношение на констатацията в т. 2 от мотивите към ветото на президента, а именно, че при създаването на чл. 6 т. 3 не е отчетено, че част от лицата по чл. 20 от Закон за националната служба за охрана не могат да се откажат от охрана по този закон по време на мандата си и са длъжни да се съобразяват с мерките за безопасност, прилагани от Националната служба за охрана, следва да се отбележи следното.
В чл. 20, ал. 5 от Закона за националната служба за охрана е предвидено, че лицата по чл. 20, ал. 1 не могат да се откажат от охрана, но останалите алинеи на разпоредбата обхващат и други лица, за които също се осигурява охрана. Именно, защото лицата по чл. 20 и чл. 22 от Закона за националната служба за охрана подлежат на охрана по реда на Закона за националната служба за охрана и част, от тях не мога да се откажат от охрана по този закон, в Законопроекта е предвидено, че Комисията по чл. 23 от Закона за националната служба за охрана взема решението за осъществяване на охрана и от органите на Министерство на вътрешните работи. Това е същата комисия, която взема решения за осъществяване на охрана от Националната служба за охрана, тоест тя ще прецени обстоятелствата и ще вземе най-целесъобразното решение за всеки конкретен случай.
Предвидено е и подаване на заявление, за да може да се преценят обстоятелствата, свързани с конкретното лице и за наличието на конкретна застрашеност. Също така при осъществяването на взаимодействието е възможно да възникне необходимост да се разпределят отделни елементи на осъществяваната охрана между служители на Министерството на вътрешните работи и служители на Националната служба за охрана, за която се създават предпоставки със Законопроекта, още повече че една и съща комисия ще определя осъществяването на съответната охрана.
По отношение на изложеното в т. 3, относно промяна на чл. 44, следва да се отбележи, че специализирани звена за реагиране при критични ситуации, вследствие на престъпна дейност и за участие в специализирани операции с висок риск, са създавани и до момента в главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. На основание чл. 40, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, където е предвидено, че в главните дирекции могат да се създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг и чл. 42, ал. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи, който предвижда, че в областните дирекции на Министерството вътрешните работи може да се създават отдели, сектори, районни управления, участъци и други звена от по-нисък ранг, в зависимост от задачите и дейността им.
С предложената редакция се конкретизират структурите, в които могат да се създават такива звена, създава се възможност за определяне на райони на действие на звената в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи с оглед тяхното оптимизиране. Не е налице противоречие с първите три алинеи на чл. 39 от Закона за Министерството вътрешните работи, тъй като звеното в съответната главна дирекция изпълнява дейности, свързани с обезпечаване на дейността на съответната специализирана структура.
Предвиждането на звена на законово ниво е свързано със зачестилите случаи в международен план на критични ситуации вследствие на престъпна дейност, които застрашават живота и здравето на гражданите. Това например са случаи с извършители на престъпления, за които има данни, че оказват, или са склонни да окажат, въоръжена съпротива, престъпления и груби нарушения на обществения ред с висока степен на риск и други, при които обичайните полицейски мерки са очевидно недостатъчни. В тези случаи се изисква незабавна специализирана полицейска намеса за защита на гражданите и опазване на обществения ред.
С регламентирането на дейността на звената се създава правна рамка за завършен и устойчив механизъм за реагиране при критични ситуации, вследствие на престъпна дейност, и такива с висока степен на риск. По този начин ще се повишат и подобрят възможностите на МВР за реакция при разрешаване на критични ситуации. Създаването на тези звена, включително за осъществяване на охрана на лица, е предвидено като възможност. Разпоредбата е гъвкава, за да може да се извърши преценка по целесъобразност дали да бъде създадено едно, или повече звена, в зависимост от конкретната ситуация.
Предвидена е възможност да бъдат създадени звена със специално подготвени служители за висока степен на реакция в критични ситуации и ефективно взаимодействие както между тези звена, така и с останалите структури на Министерството на вътрешните работи. Така ще бъде доразвита системата за защита на националната сигурност и опазването на обществения ред, което ще гарантира една по-здрава най-общо среда.
По отношение на предвиденото в чл. 44, ал. 6 от Законопроекта – утвърждаване от министъра на вътрешните работи на правила, става въпрос за правила за тактически действия, които се утвърждават от министъра на вътрешните работи. Тези правила са строго специфични и не следва да попадат в обхвата на публично достъпен нормативен акт по разбираеми причини.
По отношение на изложеното в т. 4, съгласно чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, народните представители могат да правят писмени предложения за изменение и допълнение в приетия на първо гласуване Законопроект в 7-дневен срок от приемането му, които са съответно аргументирани. Направените предложения са относими към предложението за създаването на нова главна дирекция в Министерството на вътрешните работи, целящи подобряване на ефективността в дейността на Министерството на вътрешните работи на приетия на първо гласуване от Народното събрание Законопроект, предвид което не може да бъде прието твърдението, че противоречат на неговите обхват и принципи.
В заключение обръщаме внимание, че е предвидено създаване на главна дирекция, част от чиято дейност е дейността по охрана на лица, изцяло относима към повишаване на ефективността на действията на Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Бернер.
От колегите от Министерството на вътрешните работи има ли някой да допълни господин Бернер?
Ако няма, давам думата на колегите народни представители, който иска да вземе отношение във връзка с мотивите на върнатия Законопроект на Министерството на вътрешните работи.
РОСЕН МАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател!
Колеги, може би ще се повторя, правенето на един закон е като правенето на едно лекарство. Тогава, когато съставките са непропорционално вложени, то тогава може да убие лекувания. Тогава, когато са правилно и пропорционално съотносими, то тогава помага за лечението. Същото е с този законопроект. Специално по тези, доколкото си спомняте, възражения, които господин президентът е внесъл по Закона, ние също сме водили дебати тук. Разбира се, право е и практика на управляващите да не се вслушат в мнението на другите, което виждам, че и сега ще продължи с пълна сила.
Ние като група, съжалявам, че трябва да говоря от името на колегите ми – нямам представа защо ги няма, аз не идвам от парламента, а от друго място, най-вероятно се е забавил Законопроектът, там беше нещо за автомобилната администрация – ще подкрепим мотивите на президента. Това няма да го правим поради политическа целесъобразност, защото нашето мнение сме го изказали още тогава, когато се обсъждаше Законопроектът.
Ще се върна отново на тази пропорция, на тази съвместимост между различните съставки. Считаме, че мотивите са много грамотно изложени, юридически издържани. Знаете, че след това ще следват може би и други юридически стъпки, поне от наша страна. Аз не мога да говоря и нямам правото да говоря от името на господин президента, така че това е нашето становище относно мотивите и внасянето.
Много внимателно изслушах доклада на Министерството на вътрешните работи. Имам чувството, че освен всички останали примери, които дадоха, особено ме впечатли това позоваване на чужд опит или по-скоро чужда практика, която аз не наблюдавам в нашата държава, слава богу, засега и се надявам да не наблюдавам. При толкова много бързо намаляващо население, толкова много охранявани лица, аз мисля, че ако направим процентно съотношение на базата на този закон, който предлагате, и тези промени, ние ще излезем на челна позиция. Аз не виждам толкова много застрашени хора, или поне явно не се застрашават, за да имаме отделна служба, която се занимава с тази работа, между другото, работеща по Закон, който Вие предложихте и приехте, като политическа партия говоря. Вярно е, че тогава президентът беше друг, Законът беше хубав – при президент избран от Вас и подръпван за ушенцето по време на пресконференции. Сега, когато президентът е избран и не е от Вашата политическа сила, този закон явно, че не е много добър, но това е въпрос на политическо виждане.
Не искам да Ви отнемам повече време. Ясно ми е как ще приключи гласуването. Отново заявявам, ние в залата като парламентарна група ще подкрепим мотивите на президента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Малинов.
От групата на ГЕРБ?
Господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми заместник-министри, главен секретар, уважаеми гости от Президентството! Аз взех думата от ГЕРБ като един от съвносителите на това допълнение и изменение на Закона за МВР. Още в началото искам да кажа, като вземам повод от думите на колегата от БСП – Малинов, ние очевидно ГЕРБ сме една много добра фармацевтична компания, призната от президента. Той освен че харесва това лекарство, така започна в началото, ние сме направили много други лекарства преди това в последните десет години. Аз имах повод, и от трибуната съм го разказвал, и Устройственият закон, и другите четири закона, включително Законът за Националната служба за охрана, са дело на ГЕРБ. Сега продължаваме с промени в много други закони и един от тях – едно от тези лекарства, както Вие се изразявате, е този закон. В началото и госпожа Иванова подчерта, че президентът е съгласен общо взето – браво за усилието! – харесва лекарството човекът. Може би някакви странични действия на лекарството не са му съвсем ясни може би – на него и на екипа му, затова човекът прави забележки и ние сме длъжни да отговорим. Негово право е да слага вето, да връща проектозаконите, а ние да отговаряме каквото можем или поне да кажем това, което сме имали предвид, когато сме го предлагали, а залата да реши какво да прави с този, в случая ЗИД.
Аз съвсем телеграфно ще се опитам да отговоря на това, което госпожа Иванова каза. Благодаря, че бяхте и Вие кратка, и аз кратко, за да не отиваме в детайли. Тук има юридически подробности – в залата и в Комисията има юристи, които могат да влязат в подробности, но, първото е: защо с наредба, нали това е по-ниско ниво на акта, можело в Закона? МВР слуша внимателно, чухте министърът какво казва, аз съм съгласен с това. Надали в такъв публичен документ като Закона за МВР могат да бъдат дописани някакви подробности, а пък и нашите юристи считат, че това не е съвсем неправилно, даже обратното – че наредбата е достатъчно добър нормативен акт. Така че не приемаме този довод на президента.
Вие споменахте тук два термина, които ние сме обсъждали, подобни, но точно пък така казано, както Вие го казахте, охраната на лицата в Закона, който предлагаме, но пък лична охрана било в Националната служба за охрана, и всъщност най-важното от втората забележка по § 6 е, че се дублирали правомощията.
За терминологията сега мисля да не влизаме в разговор, но какви правомощия се дублират толкова? В това, което прочетох и от Министерството на вътрешните работи, и аз като бях вътрешен министър, и Вие сигурно – тук повечето са запознати колегите, МВР и сега извършва подобни дейности. Тук е главният секретар. Аз само да припомня – съвсем скоро мина Председателството, че кой отнесе може би 90% от охраната, включително и на външни лица? МВР. Да, има сигурно някои нюанси. Тук мога да се съглася с довода на президента, може би ще трябва да бъдат обучени в още нещо, но иначе да дублират функции, това е едното – дали могат, какво да дублират, те го правят в момента. И ако дублираме ние, тоест МВР в случая, с това предложение, защото президентът досега – не да връща вето, защото не е имало Проектозакон, ама защо не каза нищо за дублиране на функциите със съдебната система, с Бюрото? Там също охраняват лица. Там не е ли дублиране на функция? Как сега изведнъж само нашето предложение, то дублира тези функции?! Отново има нюанси, няма да влизам в тях, но това са най-едрите аргументи по това, което е написано и което Вие подчертахте.
Осми параграф – няма достатъчно яснота и дублиране на функциите в тези дирекции, които се създават по места – това е всъщност параграфът. Президентът, и Вие администрацията, сте подчертали тази голяма мега дирекция „Жандармерия“, която се създава между Жандармерията и Силите за специални операции и борба с тероризма. Дали е така, това е въпрос на виждане. Ние считаме, че това е правилно, има достатъчно яснота. А където няма, защото един закон не може да опише всичко, винаги може да се каже, че да, не е докрай ясно, това е нещо ново. То така не беше ясно и с четирите закона, когато приемахме, и там имаше възражения, та чак 2005 г. ги приехме през едно правителство на БСП, а преди това бяха готови още 2012 г. И сега още изправяме някои неща, които в законите – вие, юристите, най-добре го знаете, се променят, в зависимост от това как се променят и обстоятелствата. Така че и тук считаме, че според нас яснота има, знаем какво правим.
И последното – не са внесени в срока предложенията между двете четения. Е, как да не са внесени в срок? Аз само ще припомня датите. Не знам къде сте гледали, но 29. 11. беше последното, ние го внесохме на 16 януари. Като приспаднем празници и други неща, точно в трите седмици, които са записани в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, сме го внесли. Така че сме в срока.
Вие тук добавихте и още нещо, но аз ще Ви върна в това, че не били на две четения, между двете четения. Веднага се сещам, че вместо Вас тук беше проф. Друмева. Тя излезе със същия въпрос. Аз ѝ показах неин учебник, където казва, че може на едно четене. А тук говореше друго от името на президента, и го бяха посъветвали, имахте официално становище. Вие ми казвате горе-долу същото. Не е вярно. Прочетете чл. 88 от Конституцията и там е написано, че освен на две четения, по решение на парламента може да бъде направено на едно четене. Така че и тук сме изправни. Предполагам, както Вие сте юристи към Администрацията на президента, и нашите юристи на Народното събрание – и те са го гледали, включително и юристите на МВР, но да кажем за тези срокове и за тези неща, юристите на Народното събрание надали пък са допуснали чак такава грешка. Така че от тези, които Вие подчертахте и които са изписани всъщност, те са толкова забележките, аз не виждам нещо, което да ни смущава.
Това, което каза обаче колегата Янев, колеги, за това съм съгласен по принцип. Когато се прави един такъв преглед, е хубаво да се изчака той и след него да се направи необходимото. Избрали сме една пътека за развитие на тази нова дирекция, защото всъщност това в Закона е най-важното, а не охраната, но ние се хванахме за охраната и президентът там вижда някакви слабости. Негово право, отново казвам. Но как да го направим? Ние започнахме миналата година този процес. Сега минаваме с половин година и сроковете за Стратегията пак са отдалечени. Ние докога ще ги чакаме тези, а дирекцията трябва да се направи? Аз бях министър още, мина вече една година, тогава го обсъждахме с главния секретар преди – господин Маринов, чудехме се какво да направим, че да активизираме СОБТ-а, да ги включим – да не отиваме в подробности защо точно се прави това, и сега решихме да го направим. Не може да се чака безкрайно. Утре може, не дай си боже, да стане коронавирус две или нещо друго, пак да отложим Стратегията. Министерството е оперативна структура и то се движи, в такъв смисъл, затова бързаме. Ако така трябва да отговоря на бележката, иначе съм съгласен, така се прави в армията, аз Ви благодаря – в армията има ред, опитваме се, първо, да поставим големите правила и след това подробностите. Тук поради тази причина не е направено това.
Така че завършвам с това, че ние от ГЕРБ не сме съгласни с ветото и предполагам, че с моите колеги ще гласуваме всички против него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Радев.
Други колеги от ГЕРБ?
Ако няма, аз, уважаеми гости от Президентството и от Министерството на вътрешните работи, колеги, едно съвсем кратко обобщение.
Първо, да кажа, че парламентарната група на ГЕРБ не подкрепя така предложените мотиви, с които е върнат Законопроектът, и ще гласува за повторно приемане на Закона за Министерството на вътрешните работи.
В тази връзка съвсем кратко няколко акцента.
Първо, че оспорваните текстове отговарят на конституционната норма на чл. 105, ал. 2, съгласно която Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност в държавата.
На второ място, в Закона за Министерството на вътрешните работи са посочени служителите в органите на власт, а в Закона за Националната служба за охрана – органите на държавна власт, в това число висшите държавни фигури – и премиер, и президент, и вицепрезидент, и председател на Народното събрание, и главен прокурор, и народни представители, застрашени, свързани с националната сигурност.
Служителите обаче, на трето място, които подпомагат дейността на органите на държавна власт и са част от техните администрации, са в обхвата на нормите на Закона за Министерството на вътрешните работи.
На следващо място, участниците в комисиите по Закона за Националната служба за охрана и по Закона за Министерството на вътрешните работи са представители на изпълнителната власт, което е предпоставка за една добра комуникация, взаимодействие и синхронизация в дейността по охрана, включително и да преценяват вида на охраната и да осигуряват нейната най-ефективна форма. По този начин се елиминира възможността да се охраняват лица едновременно и по Закона за МВР, и по Закона за Националната служба за охрана.
На следващо място, в подкрепа на това, което каза и господин Радев, че практиката в българското нормотворчество ни дава и други примери на такива самостоятелно уредени структури за охрана, като съдебна охрана, като Бюро за защита – всичките, които имат сходни функции.
По този начин аз определено считам, че всичко това изключва твърдението за една паралелна охрана в Закона за Министерството на вътрешните работи. Така че разширяването на кръга от охраняеми лица при застрашеност в администрацията на централната и на местната власт от Министерството на вътрешните работи е в кръга на компетенциите на изпълнителната власт, съгласно Конституцията. Това е една своеобразна мярка за борба с противообществените прояви, с престъпността, в контекста ѝ за защита на националната сигурност. Аз завърших.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване да се приеме повторно Законът за Министерството на вътрешните работи,
№ 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2019 г., приет от Народното събрание на 11 юни 2020 г.
За – 10, против – 1, въздържали се – няма.
С това на Комисия Законопроектът за повторно гласуване на Закона за Министерството на вътрешните работи е приет.
Благодаря на гостите за участието в днешното заседание. Ще се видим в залата.


Колеги, по точка втора:
РАЗНИ.
Колеги, имате ли предложения за обсъждане? Няма.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.


(Закрито в 15,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЛАМЕН НУНЕВ