Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 054-01-38, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПРОТОКОЛ
№ 12
На 30 септември, сряда, 2020 г. се състоя редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 054-01-38, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.
2. Разни.
Списък на гостите и народните представители, членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,30 ч. и се ръководи от председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Пламен Нунев.
* * *
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Предлагам на вниманието Ви следния дневен ред:
1. Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 054-01-38, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.
2. Разни.
Има ли други предложения към дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Гости на днешното заседание по точка първа от дневния ред са: от Министерството на вътрешните работи Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на ЕС“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“; Владислава Радонова – началник сектор „Процедури в Европейския съюз за пребиваване и работа“ в дирекция „Миграция“.
От Държавна агенция „Национална сигурност“: Грета Николова – началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“; Ани Якимова – началник на сектор в специализирана дирекция.
От Министерството на външните работи: Румяна Йорданова – началник отдел „Консулско-правни въпроси, ЕС и Шенген“ в дирекция „Консулски отношения“.
По точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 054-01-38.
Вносител – народният представител Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.
Давам думата на господин Юлиан Ангелов да представи Законопроекта.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители, дами и господа от различни институции!
Предложението, което сме направили като вносители в Закона за чужденците в Република България, касае проблем, който съществува в България от години, а именно, че граждани на определени държави не могат по-свободно или по-бързо да посещават България с цел туризъм или с цел, че имат имот в България – проблем, който засяга пряко икономически България. Знаем, че всички тези чуждестранни граждани, при цялата бюрократщина, която трябва да преминат и преодолеят, за да получат виза да дойдат в България, просто се отказват и отиват в други дестинации.
Има държави, които са ни конкуренция в туризма, но са предприели мерки и са направили така, че гражданите на държавите, които, как да кажа, традиционно запълват туристическия пазар по целия свят да могат да получават визи по по-облекчен режим и да посещават техните страни.
С оглед и на икономическата криза, която се задава, и на корона вируса, който засегна и туризма в България, мисля, че е необходимо нашите предложения да бъдат подкрепени, именно с тази цел – да привлечем повече чужди граждани на туристическия пазар в България и да дадем възможност на тези, които имат имоти в България, по-често да ги посещават. По този начин ще дадем допълнителен тласък за оцеляването на сектор „туризъм“ в България, а също така, знаем, че всички лица, които идват от чужбина и посещават България, остават и някакви финансови средства на територията на България.
Нека да не се правим на по-големи католици от папата. Ще чуем и доводи за Европейския съюз, европейски директиви и всичко останало, само че има държави, които са преодолели всичките тези процеси и се възползват от тези туристи.
Ако нашите предложения не са най-добрите, тук са институциите, от които зависи, могат да направят най-добрите предложения, за да намерим начин, за да направим това нещо по-добро, за да можем да подпомогнем българския бизнес и българския държавен бюджет.
Надявам се, че и двете предложения, които сме направили, за промяна в Закона за чужденците в Република България, ще бъдат подкрепени. Съгласни сме впоследствие и да бъдат променени или допълнителни обстоятелства да бъдат променени в Закона, или изисквания, за да може наистина да отговорим на всички изисквания. Нека го направим, за да може България наистина да предлага нормални условия на чуждестранни граждани, които да посещават България с цел туризъм. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ангелов.
По Законопроекта има постъпили становища от Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“ и от Министерството на външните работи. И трите становища са изпратени на всички членове на Комисията, има ги и на страницата на Комисията. Становищата визират корекция на направените предложения – това, което и Вие казахте.
Искам да дам думата, първо, на Министерството на вътрешните работи, за да изразят своите становища и какво може да се коригира като цяло в този законопроект.
Заповядайте, госпожо Радонова.
ВЛАДИСЛАВА РАДОНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Бих искала да кажа, че поддържаме становището, което сме предоставили към този законопроект, и към настоящия момент.
Едно от основните ни притеснения е свързано с визата за дългосрочно пребиваване, която може да се издава на лице, което закупува имот, но в предложения текст не е посочена минимална стойност. Това ще доведе до така наречения виза шопинг и излага на риск националната сигурност и сигурността на държавите – членки на Европейския съюз, и на практика ще обезсмисли останалите лица да кандидатстват за друг вид виза при по-тежките условия.
Също така проблем ни се вижда и разпоредбата на чл. 14б, ал. 4, където предвижда задължения за органите на „Гранична полиция“ да издават виза „С“. Както знаете, сама по себе си визата не е основание лицето да влезе на територията, то трябва да изпълнява и други условия, свързани с валидността на документите за пътуване, да обоснове целта и условията на планирания престой, възможността за връщане след изтеклия престой, както и наличието на достатъчно средства.
В този смисъл считаме, че ще се създадат предпоставки за нарушаване процеса на гранична проверка и реална възможност на кандидата да бъде издадена виза на ГКПП, която впоследствие да бъде анулирана поради неизпълнение на останалите условия. Също така част от предложените текстове са в разрез с визовия регламент. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
От Министерството на външните работи – заповядайте.
РУМЯНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Министерството на външните работи е изразило бележките си, които са в неподкрепа на представения Законопроект. Считаме, че той противоречи на общата визова политика и на шенгенските изисквания, които България трябва да покрива. В частност противоречи и на основния регламент, който определя общата визова политика – Регламент 1806/2018, който определя третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване.
Предвидената виза в чл. 14б от представения Законопроект, която предвижда разрешен срок за пребиваване до 30 дни, е в директно противоречие с чл. 4 от посочения регламент, който ние прилагаме директно, а именно, че визата се издава за период до 90 дни в рамките на всеки 180 дни.
Към момента няма пречка да издаваме виза и за по-кратък период от 30 дни. Не виждаме никакво основание за предвиждане на изричен текст „30 дни“, без да е определен за какъв период. Европейският съюз изрично ни казва, че краткосрочната виза трябва да бъде в рамките на всеки 180-дневен период.
На второ място, считаме, че предложената разпоредба за издаване визи на границата, също е в директно противоречие с Визовия кодекс, който ние отчасти прилагаме и сме длъжни да изпълняваме съгласно поетите ангажименти за присъединяване към Шенгенското законодателство.
В момента визи на границата се издават само по хуманитарни причини. Това е посочено и във Визовия кодекс на Европейския съюз, и в нашия Закон за чужденците, и в Наредбата за условията и реда за издаване на визи.
На трето място, предвиденото в чл. 14б, ал. 2 предложение за подаване на заявление за онлай визи вече е предвидено в Законопроекта, който сме внесли от Министерския съвет. Там изрично е казано, че при осигуряване на техническа възможност заявлението за виза може да бъде подадено по електронен път чрез електронен подпис. В момента в рамките на работна група „Виза“ и в рамките на работните групи към Съвета се обсъжда дигитализация на визовия процес. Тоест в рамките на три години заявлението за виза по електронен път ще бъде предвидено и ние ще го прилагаме. Това обаче не освобождава апликантите да предоставят биометрични данни и съответно да предоставят в оригинал всички придружаващи документи – нещо, което не е предвидено в този законопроект. Няма как да освободим лицето чужденец, гражданин на трета страна, който представлява и риск за националната сигурност, от предоставяне на биометрични данни, пръстови отпечатъци и снимка, и съответно предоставяне в оригинал на всички придружаващи документи. Считаме, че този текст няма основания.
Предвидили сме такава възможност в другия Законопроект и мислим за туристите в посока издаване и на многократна виза по каскаден принцип, което сме заложили в Законопроекта на Министерския съвет и което ще позволи на всички добросъвестни туристи, които вече веднъж са имали еднократна, едногодишна или двугодишна виза, да им бъде издадена автоматично петгодишна виза. Ние мислим в посока увеличаване на туристическия поток.
На последно място, предложението за автоматично издаване на виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до две години и право на пребиваване до 360 дни на чужденец, който притежава право на собственост върху жилищен имот, считаме за абсолютно недопустимо, тъй като и към момента в чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 24, т. 19 от Закона за чужденците има предвидено основание за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на лица, които са вложили сума не по-малка от 600 хил. лв. за придобиване право на собственост върху недвижими имоти на територията на България.
Знаете, че през 2019 г. Комисията издаде Доклад, който беше много критичен спрямо България, след това комисар Вера Юрова през месец ноември 2019 г. изпрати предупредително писмо във връзка с измененията в Закона за българското гражданство за предоставяне на гражданство срещу инвестиции. Там бяха направени доста критични бележки спрямо България и беше отправено предупреждение, че България следва да промени своето законодателство и да преустанови издаването на гражданство или пребиваване срещу инвестиции. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
От Държавна агенция „Национална сигурност“ – заповядйте.
АНИ ЯКИМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ние подкрепяме изцяло становището на колегите, но може би трябва да кажем и няколко думи чисто практически, извън правната рамка, която тук се слага.
В предложението за тези 30 дни няма нищо лошо, но всъщност то е ограничително. Както каза колежката, до 90 дни включително може да се издава виза, което е практика при руските туристи. Те получават многократни визи, едногодишни, двугодишни с тенденция да станат петгодишни. Тоест една такава нова регулация е по-скоро ограничителна. Много чужди граждани изобщо са освободени от виза за България. Изключвам рисковите държави, които задължително се съгласуват с ДАНС. Всички граждани от рискови държави, които трябва да се съгласуват с нас, няма как това да стане с онлайн подадено заявление без никакви данни вътре.
Всички тези лица преминават през проверки, включително и през партньорски служби, през органи на други държави, които се занимават с издаване на визи, при необходимост и през Шенгенската информационна система. Тук съществува риск, ако такива лица дойдат на границата на България, да бъдат върнати. Тоест граничарят, проверявайки ги в системата и види, че лицето има запис, то трябва да бъде върнато. Също така ние няма да имаме възможност да извършим нашите проверки, които никой не може да предположи до какво би могло да доведе.
Пак казвам, това основно са граждани от рискови държави, говорим от Африка, Азия, Северна Африка, където ние нямаме развит силен традиционен туризъм, плюс турските граждани, където, искам да отбележа, специално за турските туристи визата се издава на място от консулските служби в рамките на един, два до три дни. Тоест няма някакви действителни пречки тези лица да вземат виза, и то в изключително кратък период.
Разбирам, че искате да стимулирате туризма, но мисля, че в момента той е стимулиран достатъчно с оглед предложеното, което каза и колежката, и което ще бъде прието, надявам се в следващия Закон за чужденците в Република България.
Относно предложението за визата с дългосрочно пребиваване. Така както е написан текстът, пак искам да отбележа, че тя препокрива визата за краткосрочно пребиваване за две години. Визата за краткосрочно пребиваване дава възможност до 180 дни в рамките на една година да се пребивава. Вие предлагате виза до две години с право на пребиваване 360 дни. Мисля, че ме разбирате какво искам да кажа – тя и в момента съществува.
Относно собственици на имот. Това е много голям проблем не отсега. Ние имаме такъв проблем с руснаците и украинците, които имат закупени имоти от години и на тях им се издават основно туристически визи във варианта, който Вие в момента сте предложили – две години, 360 дни. Това в момента съществува в практиката.
Относно дългосрочна виза в този вариант. Това означава всички други основания в чл. 15, ал. 1 да се обезсмислят, което означава, че всеки би могъл да си закупи дори гарсониера в Ихтиман и на това основание да дойде и да пребивава. Като човек, който се занимавам с разрешителния режим по визи, искам да Ви кажа, че в момента имаме сериозен проблем именно с такива хора и това са граждани от рискови държави. Не говоря за традиционни наши гости от Македония, Сърбия, Украйна и Русия – те са ясни. Говорим за хора от Индия, Бангладеш, Ливан, Иран и държави, които, не мисля, че трябва да развиват своя престой по начина, по който ние бихме искали. България всъщност е една транзитна дестинация към Западна Европа и впоследствие те се връщат обратно и ние търпим отново критики. Да не говорим за работата, която се отваря на службите, като работа по тези лица и рисковете, свързани най-вече с тероризма. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Колеги, откривам дебата за мнения, становища и въпроси към експертите от трите институции.
Господин Манев, заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ: Внимателно четох становищата, а сега изслушах и трите министерства. Знам Законопроекта на колегите и като заместник-председател на Комисията по политиките за българите в чужбина няма как да не изкажа личното си мнение по въпроса, тъй като тези идеи са обсъждани в тази комисия. Смея да твърдя, че идеите в Законопроекта, повтарям, лично на мен като идеи много ми импонират, но не съм съгласен с малка част от опасенията на министерствата. С другата част – тази на колегите от ДАНС и от Вътрешното министерство, съм абсолютно съгласен, с уговорката, че този законопроект и темите, които повдигаме днес на Комисията, а и във времето, в което те трябваше да бъдат обсъждани по министерства и агенции, трябва да ни доведат до следващата крачка – министерствата да влязат в тази тематика със законодателна инициатива национално отговорно и промените да идват от тях в тази посока. Това е личното ми мнение и становище.
Изказвам твърдо несъгласието си с последната фраза от изказването на Външно министерство: обвързването на този законопроект или на който и да било друг законопроект с темата за инвестиционното гражданство, по което трябва да има дебат и който дебат не трябва да се води в рамките на други законопроекти или в рамките на подмятания и подхвърляния по време на обсъждане на други законопроекти, аз не мога да се съглася. Комисията заседава повече от четири месеца и там бяха изказани всички видове становища по тази тема. Не трябва да пропускаме този дебат или да го подмятаме. Той трябва да се води отговорно с всички партии, с всички български дори и неправителствени организации, с диаспори и така нататък, но да не се върви към неглижирането му по принцип.
За протокола, изказвам несъгласието си, че има някакво обвързване между двата законопроекта в момента. Инвестиционното гражданство и това, за което говорим тук, този законопроект, нямат нищо общо. Това е моето лично мнение.
Господин Председател, тъй като трябва да представя законопроекта си в Икономическата комисия, ще се въздържа на това гласуване. Изказах всички тези, които имам да изказвам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Манев.
Други колеги?
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз също прегледах становищата на различните ведомства, чух и правилни изказвания, които би следвало да бъдат взети предвид за защита на националния интерес на страната и мисля, че в тази зала няма някой против това нещо. Чух обаче становища и теми, които нямат нищо общо с нещата, които ние сме предложили за визовия режим. Кой е казал, че тези лица няма да бъдат проверявани от българските служби? Кой е казал, че няма да им бъдат снети примерно биометрични данни на границата? Защо винаги, когато се предложи нещо, което ще е полезно за българската икономика, за българския туризъм и изобщо за страната, говорим чисто финансово, защо винаги се изхожда от политически принципи или възгледи конкретно към някоя си държава? Аз никъде нито веднъж не споменах руски граждани, но тук няколко пъти чух за руски граждани. Това и е доводът? Не ги приемаме, защото касае Русия? Ако това е доводът, директно го кажете. Недейте писа тук за българско гражданство – инвестиционно. То няма връзка, както казаха колегите преди малко. Каква връзка има българското инвестиционно гражданство, което получават, с дългосрочна виза? Никаква връзка! Това е друг закон.
Това, което може да се направи, казах Ви и в началото, че трябва да се направят конкретни промени в допълнение към текстовете, които сме предложили и всички тези проблеми да бъдат решени. Ако мотивът обаче е чисто политически, ако мотивът е, че ще натоварим определени институции в България да работят… Представете си, няма да имат капацитет да свършат тази работа и ще ги натоварим с работа. Това е мнението, което беше изказано – един вид „Гранична полиция“ не може да се справи с това да проверяват хората. Ами тези хора като дойдат на границата, ще представят и документ за налични средства или ще покажат наличните средства, тези хора ще покажат, ако има изисквания и това, че са направили тест за коронавирус в последните 72 часа, тези хора ще си представят и биометрични данни на границата и веднага системата ще покаже, ако ги има засечени за каквото и да е. (Реплика от Ани Якимова.) Системата, която има при Вас. Ако нямате система, значи…
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Моля, не водете диалог! Аз ще давам думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Да, ние сме в Шенгенското споразумение, но аз виждам други държави – членки на Европейския съюз, които години наред не спират да пълнят границите и ние се съобразяваме с тях. Защо? Значи за Кипър може, за България не може. За другите държави може да нямат граници, България, Румъния и Гърция все още имат граници помежду си, въпреки че отговаряме на всички изисквания. Двуличието в европейската политика не трябва да влияе на българската политика. За нас е правилно наистина да се подкрепи българският туризъм и българската икономика. Трябва да спрем като държава, като институции и като политици да гледаме само в една посока и да разсъждаваме какви са политическите ни приоритети на нас или на нашите съюзници занапред, а трябва да разсъждаваме и от гледна точка на това, че трябва да имаме нормални отношения с всички държави. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ангелов.
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! От това, което слушам в момента, искам да кажа, че нашите партньори от правителството в лицето на колегата, който внася този законопроект, има много добра идея. Всъщност това е добро предложение. Миналия път гледахме нещо подобно, но сега има друг законопроект. Питам се обаче имало ли е работна група, след като го внасят народни представители, което много пъти сме питали и опозицията ни е питала? Аз така си представям: когато не го внасят министерствата, е хубаво да има работна група, която да синхронизира различните мнения, за да нямаме такива разговори тук.
Второто нещо, господин Председател, към Вас – направих си труда да видя, момичетата са пред нас, извинявайте, че ще кажа нещо, не Ви засягам лично. Не може да ни изпратят от министерствата и от ДАНС началници на отдели, експерти, които да говорят с нас в Комисията. Тук не виждам нито един заместник-министър, нито директори на дирекции. Колежките са в час, те знаят за какво става дума, но те трябва да седят отзад и да подсказват на този директор или на заместник-министъра. Защото това, което каза колегата Ангелов, има политически нюанс и той добре го оформи. Тук не става въпрос точно за правилата. Ние искаме нещо да стане, но да не сме различни от другите държави. Ние си гоним българския интерес. Той това иска да каже и аз така го разбирам.
А те – чиновниците, говоря с добро за Вас, Вие обаче сте експерти. Извън това, което Ви е казано, написано и което Вие знаете, не може да вземете никакво друго решение и да ни подскажете на нас, депутатите, решение. Това ме притеснява, господин Председател, и е хубаво не само в този случай, и друг път съм си мислел да го кажа, но сега поводът е такъв, да идват тук тези, които могат да взимат политически решения. Ние сме политически орган. Не трябва да навлизаме в подробности. Работните групи да са го изяснили, а тук да гледаме идеите – това добро ли е за държавата ни, за управлението, ако го има в програмата, и така нататък?
Аз лично съм впечатлен от това, което се внася. Чух обаче добри неща, че ще има някакви промени в другия закон и там ще бъдат отчетени някои от предложенията на колегите. Това е добре. Искаше ми се обаче да бъде изстискано всичко добро, което те предлагат, а това няма как да стане в тази среда в момента, колкото и ние с Вас да се напрягаме и да се опитваме да бъдем на нивото на експертите. Не можем. Те не могат да ни предложат друго. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Радев.
Работна група ще има между първо и второ четене по различните текстове.
Заповядайте за реплика към господин Ангелов.
АНИ ЯКИМОВА: Извинявам се, че Ви прекъснах.
Исках само да отбележа, може би е прав господин Радев, че трябва да има работна група, така че нещо, което предлагаме, да знаем на практика как може да се случи. Това исках само да отбележа, защото системата не е една и проверките не са просто с натискане на един бутон на един компютър. Такива са възможностите на нашата държава. Никаква политическа насока няма към абсолютно никой, очевидно съм разбрана погрешно. Може би не е лошо да се извади списъкът, да се види кои държави пътуват безвизово и кои – не, коя е нашата цел за туристи, когато говорим за туристи. Отново искам да кажа: това, което в момента се предлага, в момента съществува в Закона за чужденците в по-добър и по-неограничителен вариант. Аз лично не виждам, независимо кой ще дойде тук да представлява, просто прочитът на Закона за чужденците в Република България и действащите правила в момента говори, че това го има в Закона. Ако искате, мога да Ви го цитирам и в момента.
Не става въпрос за никакви политически правила. Напротив, винаги сме подпомагали туризма, имали сме много срещи с тях и правим всевъзможни облекчения. Но когато става въпрос за национална сигурност, ми се струва, че не можем да правим компромиси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря и аз.
Други колеги?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Защо трябва да има реплика към мен, при положение че аз съм си казал мнението?
Ако чужди фирми примерно в Руската федерация обработват кандидати за визи, значи тогава е защитена повече националната сигурност на държавата, когато минават през чужди фирми примерно за издаването на визи? Аз мисля, че когато кандидатстват директно информацията в консулските и в българските служби да се получи електронно за всяко лице, което кандидатства, по-обективно ще може да се защити националният интерес.
Ще допълня и следното, тъй като стана въпрос и за имотите. В едно от становищата прочетох, че, видите ли, това било дискриминация, ако на лице, което е чуждестранен гражданин, и има имот в България по облекчен режим, му се издава виза спрямо други лица, чуждестранни граждани, които нямат имот. Тогава да попитам не е ли дискриминация държави, които не са членки на Европейския съюз и пътуват безвизово за България, пък други държави, които не са членки на Европейския съюз пътуват с визи за България? Това не е ли дискриминация? Не мога да си обясня термините, с които се борави за обясненията за този законопроект.
Казахте, че и сега има как да се получават визи. Ние предлагаме облекчен режим. Мисля, че схващате разликата в това по-бързо човек да получи виза и да дойде като турист в България, а не да чака определено време да се чуди какво става. Идеята е да бъде стимулиран да идва в България, да му покажем, че той получава веднага, почти на момента виза, щом пожелае да бъде турист в България. Тогава ще има интерес да идва в България, а не да чака три месеца, докато фирмата, през която минават документите, консулство, проверки и всичко останало, докато му издадат виза, и тогава да си запази хотел или да си купи пакетни услуги.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ангелов.
Госпожо Йорданова, заповядайте.
РУМЯНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Само да направя няколко пояснения във връзка с това дали става въпрос за политически аргументи, или не. По никакъв начин не става въпрос за политически аргументи.
Специално за визите на границата. Визите на границата нито по Шенгенското законодателство, нито по българското могат да се издават на друго основание освен хуманитарни причини.
През 2018 г., господин Радев, Вие с бяхте председател по време на българското председателство на Съвета и го водехте. Ако си спомняте, направи такова предложение във Визовия кодекс – за издаване визи на границата. От 28 държави членки, ако не се лъжа, мисля, че 25 или 26 бяха против. Двадесет и шест държави не подкрепиха предложението на Комисията и на Гърция за издаване на визи на границата на туристи.
Бяха посочени най-вече съображения за националната сигурност и че това не е начинът да стимулираме туризма. Това нещо не беше прието във Визовия кодекс, въпреки лобистките напъни на Гърция и Кипър, които бяха единствените, които подкрепиха това предложение.
Ако смятате, че ние не трябва да изпълняваме шенгенските изисквания, не трябва да се водим по общата визова политика на Европейския съюз, въпреки че сме държава членка, можем да направим нещо, което изцяло да противоречи на европейското визово законодателство, но ще трябва да сме готови да претърпим и да поемем всички негативи от това.
Това, което сме направили със Законопроекта, който внесохме чрез Министерския съвет, е одобрените предложения по Визовия кодекс, които бяха съгласувани между държавите членки, изцяло да ги възприемем в нашето законодателство. Държавите членки казаха: издаване на визи на границата не е възможно за стимулиране на туризма. Трябва да стимулираме туризма по друг начин, като предвидим каскаден подход за издаване на многократна виза. Не е да не издаваме на туристите петгодишна, защото, видите ли, така искаме, а напротив, да обвържем добросъвестните, Bona fide туристи, хората, които няколко пъти са идвали и са доказали, че не представляват заплаха и миграционен риск, да им издаваме петгодишна виза почти по автоматичен начин. Това го правим с нашите предложения в текста, който сме предложили чрез Министерския съвет. Така ще стимулираме туристите, а не като ги приемаме с визи на границата.
Следва да се има предвид, че до 2022 г. ние ставаме част от информационните системи на Европейския съюз – системата „вход и изход“.
Господин Радев, Вие си спомняте каква борба беше да станем част от тази система и да ни включат в нея, въпреки че не сме шенгенска държава.
Така или иначе с тази система ние ще бъдем не само външна, но полушенгенска граница на Европейския съюз и ще трябва да правим всички автоматични проверки чрез системата, включително и чрез системата за безвизовите пътници. Не можем да си позволим да злоупотребим с доверието на Европейския съюз към нас, приемайки някаква разпоредба за издаване визи на границите, защото, видите ли, трябва да стимулираме туризма. Имайте предвид, че Гърция и Кипър в заобикаляне на европейското законодателство, да, издават визи на границата за 24 часа, но си търпят критиките на Европейската комисия и правят това в противоречие с Европейското законодателство. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ангелов, но кратко.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, наистина господин Радев е прав. Експертите са си експерти, но тук трябваше да има заместник-министри или министри!
Не може някой чисто политически да ме поучава какво предложение съм направил и дали е правилно, или не. Не може някой да ми обяснява държавите членки какво гласували, дали гласували да се издават визи на границата, или не. И само Гърция и Кипър гласували. Къде беше България и тя да гласува „за“, като е в неин интерес? Защо българската държава не е подкрепила това предложение?
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Господин Ангелов, моля по-спокойно.(Реплика.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо, аз не Ви прекъсвах! Малко са се объркали някои, които тук са дошли.
Аз си защитавам предложенията, които сме подписали, и мисля, че са прави. Може да не са най-точните текстове, които са написани, но посоката е правилна. Лошото е, че българските институции не трябва да чакат народните представители да се сещат, че трябва да направят нещо в правилната посока, а трябва те да са го предложили и да е минало, и отдавна да е решен този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Между първо и второ четене трябва да се изчистят някои текстове.
Господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Господин Председател, искам да изкажа възмущението си. В крайна сметка господин Радев беше абсолютно прав. Няма как да ни обяснявате, че тук няма политически аргументи. Вие сте експерти и като експерти имате право на своето мнение. В тази сграда има само политически аргументи и никакви други. Това е политическо решение. Затова тук трябваше да има хора, които могат да вземат политически решения, които Вие, с Вашата експертиза, да посъветвате какви политически решения да вземат. Благодаря Ви. Освен това тонът беше малко в повече.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря Ви, господин Сиди.
Други колеги?
Заповядайте, господин Миланов.
РОСЕН МАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Странни комисии провеждаме напоследък, колеги. Аз го свързвам и с предишната, когато по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и двете министерства бяха на коренно противоположни мнения.
Не мога да не се съглася с това, което господин Радев каза, колкото и да е странно, но, господин Радев, това е част от системата, която е изградена. Тя върви по вертикал.
Само едно нещо ще кажа: при цялото ми уважение към колежките, които са изпратени тук, за да оберат луфтовете, тук трябваше да бъдат министри или заместник-министри. Това говори за отношението към Комисията и изобщо към парламента. Иначе, говорим гръмки приказки, но тук имаме класически сблъсък между законодателна и изпълнителна власт – титаничен. И в края на краищата да се разберем какво пише в Конституцията, кой е водещият?
Колкото до мнението, те не са го скрили – трима министри са подписали тези становища. Само че министърът не отговаря на тези въпроси, защото не знае за какво става въпрос или не иска да се ангажира, пак казвам, класически случай на сблъсък между изпълнителната и законодателната власт. Ако не знаят, да отворят Конституцията. Вътре пише чие е първенството. Затова предлагам да прекратим с това нещо и от Комисия на Комисия дано да не е така в бъдеще – да наблюдаваме такива сблъсъци.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Малинов.
Други колеги? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 054-01-38, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 15.
Предложението не е прието.
По точка втора от дневния ред:
РАЗНИ
Ще Ви информирам утре къде ще бъде изнесеното заседание на Комисията.
Благодаря Ви за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 12,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН НУНЕВ
1. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 054-01-38, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПРОТОКОЛ
№ 12
На 30 септември, сряда, 2020 г. се състоя редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 054-01-38, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.
2. Разни.
Списък на гостите и народните представители, членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,30 ч. и се ръководи от председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Пламен Нунев.
* * *
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Предлагам на вниманието Ви следния дневен ред:
1. Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 054-01-38, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.
2. Разни.
Има ли други предложения към дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Гости на днешното заседание по точка първа от дневния ред са: от Министерството на вътрешните работи Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на ЕС“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“; Владислава Радонова – началник сектор „Процедури в Европейския съюз за пребиваване и работа“ в дирекция „Миграция“.
От Държавна агенция „Национална сигурност“: Грета Николова – началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“; Ани Якимова – началник на сектор в специализирана дирекция.
От Министерството на външните работи: Румяна Йорданова – началник отдел „Консулско-правни въпроси, ЕС и Шенген“ в дирекция „Консулски отношения“.
По точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 054-01-38.
Вносител – народният представител Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.
Давам думата на господин Юлиан Ангелов да представи Законопроекта.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители, дами и господа от различни институции!
Предложението, което сме направили като вносители в Закона за чужденците в Република България, касае проблем, който съществува в България от години, а именно, че граждани на определени държави не могат по-свободно или по-бързо да посещават България с цел туризъм или с цел, че имат имот в България – проблем, който засяга пряко икономически България. Знаем, че всички тези чуждестранни граждани, при цялата бюрократщина, която трябва да преминат и преодолеят, за да получат виза да дойдат в България, просто се отказват и отиват в други дестинации.
Има държави, които са ни конкуренция в туризма, но са предприели мерки и са направили така, че гражданите на държавите, които, как да кажа, традиционно запълват туристическия пазар по целия свят да могат да получават визи по по-облекчен режим и да посещават техните страни.
С оглед и на икономическата криза, която се задава, и на корона вируса, който засегна и туризма в България, мисля, че е необходимо нашите предложения да бъдат подкрепени, именно с тази цел – да привлечем повече чужди граждани на туристическия пазар в България и да дадем възможност на тези, които имат имоти в България, по-често да ги посещават. По този начин ще дадем допълнителен тласък за оцеляването на сектор „туризъм“ в България, а също така, знаем, че всички лица, които идват от чужбина и посещават България, остават и някакви финансови средства на територията на България.
Нека да не се правим на по-големи католици от папата. Ще чуем и доводи за Европейския съюз, европейски директиви и всичко останало, само че има държави, които са преодолели всичките тези процеси и се възползват от тези туристи.
Ако нашите предложения не са най-добрите, тук са институциите, от които зависи, могат да направят най-добрите предложения, за да намерим начин, за да направим това нещо по-добро, за да можем да подпомогнем българския бизнес и българския държавен бюджет.
Надявам се, че и двете предложения, които сме направили, за промяна в Закона за чужденците в Република България, ще бъдат подкрепени. Съгласни сме впоследствие и да бъдат променени или допълнителни обстоятелства да бъдат променени в Закона, или изисквания, за да може наистина да отговорим на всички изисквания. Нека го направим, за да може България наистина да предлага нормални условия на чуждестранни граждани, които да посещават България с цел туризъм. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ангелов.
По Законопроекта има постъпили становища от Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“ и от Министерството на външните работи. И трите становища са изпратени на всички членове на Комисията, има ги и на страницата на Комисията. Становищата визират корекция на направените предложения – това, което и Вие казахте.
Искам да дам думата, първо, на Министерството на вътрешните работи, за да изразят своите становища и какво може да се коригира като цяло в този законопроект.
Заповядайте, госпожо Радонова.
ВЛАДИСЛАВА РАДОНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Бих искала да кажа, че поддържаме становището, което сме предоставили към този законопроект, и към настоящия момент.
Едно от основните ни притеснения е свързано с визата за дългосрочно пребиваване, която може да се издава на лице, което закупува имот, но в предложения текст не е посочена минимална стойност. Това ще доведе до така наречения виза шопинг и излага на риск националната сигурност и сигурността на държавите – членки на Европейския съюз, и на практика ще обезсмисли останалите лица да кандидатстват за друг вид виза при по-тежките условия.
Също така проблем ни се вижда и разпоредбата на чл. 14б, ал. 4, където предвижда задължения за органите на „Гранична полиция“ да издават виза „С“. Както знаете, сама по себе си визата не е основание лицето да влезе на територията, то трябва да изпълнява и други условия, свързани с валидността на документите за пътуване, да обоснове целта и условията на планирания престой, възможността за връщане след изтеклия престой, както и наличието на достатъчно средства.
В този смисъл считаме, че ще се създадат предпоставки за нарушаване процеса на гранична проверка и реална възможност на кандидата да бъде издадена виза на ГКПП, която впоследствие да бъде анулирана поради неизпълнение на останалите условия. Също така част от предложените текстове са в разрез с визовия регламент. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
От Министерството на външните работи – заповядайте.
РУМЯНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Министерството на външните работи е изразило бележките си, които са в неподкрепа на представения Законопроект. Считаме, че той противоречи на общата визова политика и на шенгенските изисквания, които България трябва да покрива. В частност противоречи и на основния регламент, който определя общата визова политика – Регламент 1806/2018, който определя третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване.
Предвидената виза в чл. 14б от представения Законопроект, която предвижда разрешен срок за пребиваване до 30 дни, е в директно противоречие с чл. 4 от посочения регламент, който ние прилагаме директно, а именно, че визата се издава за период до 90 дни в рамките на всеки 180 дни.
Към момента няма пречка да издаваме виза и за по-кратък период от 30 дни. Не виждаме никакво основание за предвиждане на изричен текст „30 дни“, без да е определен за какъв период. Европейският съюз изрично ни казва, че краткосрочната виза трябва да бъде в рамките на всеки 180-дневен период.
На второ място, считаме, че предложената разпоредба за издаване визи на границата, също е в директно противоречие с Визовия кодекс, който ние отчасти прилагаме и сме длъжни да изпълняваме съгласно поетите ангажименти за присъединяване към Шенгенското законодателство.
В момента визи на границата се издават само по хуманитарни причини. Това е посочено и във Визовия кодекс на Европейския съюз, и в нашия Закон за чужденците, и в Наредбата за условията и реда за издаване на визи.
На трето място, предвиденото в чл. 14б, ал. 2 предложение за подаване на заявление за онлай визи вече е предвидено в Законопроекта, който сме внесли от Министерския съвет. Там изрично е казано, че при осигуряване на техническа възможност заявлението за виза може да бъде подадено по електронен път чрез електронен подпис. В момента в рамките на работна група „Виза“ и в рамките на работните групи към Съвета се обсъжда дигитализация на визовия процес. Тоест в рамките на три години заявлението за виза по електронен път ще бъде предвидено и ние ще го прилагаме. Това обаче не освобождава апликантите да предоставят биометрични данни и съответно да предоставят в оригинал всички придружаващи документи – нещо, което не е предвидено в този законопроект. Няма как да освободим лицето чужденец, гражданин на трета страна, който представлява и риск за националната сигурност, от предоставяне на биометрични данни, пръстови отпечатъци и снимка, и съответно предоставяне в оригинал на всички придружаващи документи. Считаме, че този текст няма основания.
Предвидили сме такава възможност в другия Законопроект и мислим за туристите в посока издаване и на многократна виза по каскаден принцип, което сме заложили в Законопроекта на Министерския съвет и което ще позволи на всички добросъвестни туристи, които вече веднъж са имали еднократна, едногодишна или двугодишна виза, да им бъде издадена автоматично петгодишна виза. Ние мислим в посока увеличаване на туристическия поток.
На последно място, предложението за автоматично издаване на виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до две години и право на пребиваване до 360 дни на чужденец, който притежава право на собственост върху жилищен имот, считаме за абсолютно недопустимо, тъй като и към момента в чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 24, т. 19 от Закона за чужденците има предвидено основание за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на лица, които са вложили сума не по-малка от 600 хил. лв. за придобиване право на собственост върху недвижими имоти на територията на България.
Знаете, че през 2019 г. Комисията издаде Доклад, който беше много критичен спрямо България, след това комисар Вера Юрова през месец ноември 2019 г. изпрати предупредително писмо във връзка с измененията в Закона за българското гражданство за предоставяне на гражданство срещу инвестиции. Там бяха направени доста критични бележки спрямо България и беше отправено предупреждение, че България следва да промени своето законодателство и да преустанови издаването на гражданство или пребиваване срещу инвестиции. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
От Държавна агенция „Национална сигурност“ – заповядйте.
АНИ ЯКИМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ние подкрепяме изцяло становището на колегите, но може би трябва да кажем и няколко думи чисто практически, извън правната рамка, която тук се слага.
В предложението за тези 30 дни няма нищо лошо, но всъщност то е ограничително. Както каза колежката, до 90 дни включително може да се издава виза, което е практика при руските туристи. Те получават многократни визи, едногодишни, двугодишни с тенденция да станат петгодишни. Тоест една такава нова регулация е по-скоро ограничителна. Много чужди граждани изобщо са освободени от виза за България. Изключвам рисковите държави, които задължително се съгласуват с ДАНС. Всички граждани от рискови държави, които трябва да се съгласуват с нас, няма как това да стане с онлайн подадено заявление без никакви данни вътре.
Всички тези лица преминават през проверки, включително и през партньорски служби, през органи на други държави, които се занимават с издаване на визи, при необходимост и през Шенгенската информационна система. Тук съществува риск, ако такива лица дойдат на границата на България, да бъдат върнати. Тоест граничарят, проверявайки ги в системата и види, че лицето има запис, то трябва да бъде върнато. Също така ние няма да имаме възможност да извършим нашите проверки, които никой не може да предположи до какво би могло да доведе.
Пак казвам, това основно са граждани от рискови държави, говорим от Африка, Азия, Северна Африка, където ние нямаме развит силен традиционен туризъм, плюс турските граждани, където, искам да отбележа, специално за турските туристи визата се издава на място от консулските служби в рамките на един, два до три дни. Тоест няма някакви действителни пречки тези лица да вземат виза, и то в изключително кратък период.
Разбирам, че искате да стимулирате туризма, но мисля, че в момента той е стимулиран достатъчно с оглед предложеното, което каза и колежката, и което ще бъде прието, надявам се в следващия Закон за чужденците в Република България.
Относно предложението за визата с дългосрочно пребиваване. Така както е написан текстът, пак искам да отбележа, че тя препокрива визата за краткосрочно пребиваване за две години. Визата за краткосрочно пребиваване дава възможност до 180 дни в рамките на една година да се пребивава. Вие предлагате виза до две години с право на пребиваване 360 дни. Мисля, че ме разбирате какво искам да кажа – тя и в момента съществува.
Относно собственици на имот. Това е много голям проблем не отсега. Ние имаме такъв проблем с руснаците и украинците, които имат закупени имоти от години и на тях им се издават основно туристически визи във варианта, който Вие в момента сте предложили – две години, 360 дни. Това в момента съществува в практиката.
Относно дългосрочна виза в този вариант. Това означава всички други основания в чл. 15, ал. 1 да се обезсмислят, което означава, че всеки би могъл да си закупи дори гарсониера в Ихтиман и на това основание да дойде и да пребивава. Като човек, който се занимавам с разрешителния режим по визи, искам да Ви кажа, че в момента имаме сериозен проблем именно с такива хора и това са граждани от рискови държави. Не говоря за традиционни наши гости от Македония, Сърбия, Украйна и Русия – те са ясни. Говорим за хора от Индия, Бангладеш, Ливан, Иран и държави, които, не мисля, че трябва да развиват своя престой по начина, по който ние бихме искали. България всъщност е една транзитна дестинация към Западна Европа и впоследствие те се връщат обратно и ние търпим отново критики. Да не говорим за работата, която се отваря на службите, като работа по тези лица и рисковете, свързани най-вече с тероризма. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Колеги, откривам дебата за мнения, становища и въпроси към експертите от трите институции.
Господин Манев, заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ: Внимателно четох становищата, а сега изслушах и трите министерства. Знам Законопроекта на колегите и като заместник-председател на Комисията по политиките за българите в чужбина няма как да не изкажа личното си мнение по въпроса, тъй като тези идеи са обсъждани в тази комисия. Смея да твърдя, че идеите в Законопроекта, повтарям, лично на мен като идеи много ми импонират, но не съм съгласен с малка част от опасенията на министерствата. С другата част – тази на колегите от ДАНС и от Вътрешното министерство, съм абсолютно съгласен, с уговорката, че този законопроект и темите, които повдигаме днес на Комисията, а и във времето, в което те трябваше да бъдат обсъждани по министерства и агенции, трябва да ни доведат до следващата крачка – министерствата да влязат в тази тематика със законодателна инициатива национално отговорно и промените да идват от тях в тази посока. Това е личното ми мнение и становище.
Изказвам твърдо несъгласието си с последната фраза от изказването на Външно министерство: обвързването на този законопроект или на който и да било друг законопроект с темата за инвестиционното гражданство, по което трябва да има дебат и който дебат не трябва да се води в рамките на други законопроекти или в рамките на подмятания и подхвърляния по време на обсъждане на други законопроекти, аз не мога да се съглася. Комисията заседава повече от четири месеца и там бяха изказани всички видове становища по тази тема. Не трябва да пропускаме този дебат или да го подмятаме. Той трябва да се води отговорно с всички партии, с всички български дори и неправителствени организации, с диаспори и така нататък, но да не се върви към неглижирането му по принцип.
За протокола, изказвам несъгласието си, че има някакво обвързване между двата законопроекта в момента. Инвестиционното гражданство и това, за което говорим тук, този законопроект, нямат нищо общо. Това е моето лично мнение.
Господин Председател, тъй като трябва да представя законопроекта си в Икономическата комисия, ще се въздържа на това гласуване. Изказах всички тези, които имам да изказвам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Манев.
Други колеги?
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз също прегледах становищата на различните ведомства, чух и правилни изказвания, които би следвало да бъдат взети предвид за защита на националния интерес на страната и мисля, че в тази зала няма някой против това нещо. Чух обаче становища и теми, които нямат нищо общо с нещата, които ние сме предложили за визовия режим. Кой е казал, че тези лица няма да бъдат проверявани от българските служби? Кой е казал, че няма да им бъдат снети примерно биометрични данни на границата? Защо винаги, когато се предложи нещо, което ще е полезно за българската икономика, за българския туризъм и изобщо за страната, говорим чисто финансово, защо винаги се изхожда от политически принципи или възгледи конкретно към някоя си държава? Аз никъде нито веднъж не споменах руски граждани, но тук няколко пъти чух за руски граждани. Това и е доводът? Не ги приемаме, защото касае Русия? Ако това е доводът, директно го кажете. Недейте писа тук за българско гражданство – инвестиционно. То няма връзка, както казаха колегите преди малко. Каква връзка има българското инвестиционно гражданство, което получават, с дългосрочна виза? Никаква връзка! Това е друг закон.
Това, което може да се направи, казах Ви и в началото, че трябва да се направят конкретни промени в допълнение към текстовете, които сме предложили и всички тези проблеми да бъдат решени. Ако мотивът обаче е чисто политически, ако мотивът е, че ще натоварим определени институции в България да работят… Представете си, няма да имат капацитет да свършат тази работа и ще ги натоварим с работа. Това е мнението, което беше изказано – един вид „Гранична полиция“ не може да се справи с това да проверяват хората. Ами тези хора като дойдат на границата, ще представят и документ за налични средства или ще покажат наличните средства, тези хора ще покажат, ако има изисквания и това, че са направили тест за коронавирус в последните 72 часа, тези хора ще си представят и биометрични данни на границата и веднага системата ще покаже, ако ги има засечени за каквото и да е. (Реплика от Ани Якимова.) Системата, която има при Вас. Ако нямате система, значи…
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Моля, не водете диалог! Аз ще давам думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Да, ние сме в Шенгенското споразумение, но аз виждам други държави – членки на Европейския съюз, които години наред не спират да пълнят границите и ние се съобразяваме с тях. Защо? Значи за Кипър може, за България не може. За другите държави може да нямат граници, България, Румъния и Гърция все още имат граници помежду си, въпреки че отговаряме на всички изисквания. Двуличието в европейската политика не трябва да влияе на българската политика. За нас е правилно наистина да се подкрепи българският туризъм и българската икономика. Трябва да спрем като държава, като институции и като политици да гледаме само в една посока и да разсъждаваме какви са политическите ни приоритети на нас или на нашите съюзници занапред, а трябва да разсъждаваме и от гледна точка на това, че трябва да имаме нормални отношения с всички държави. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ангелов.
Господин Радев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! От това, което слушам в момента, искам да кажа, че нашите партньори от правителството в лицето на колегата, който внася този законопроект, има много добра идея. Всъщност това е добро предложение. Миналия път гледахме нещо подобно, но сега има друг законопроект. Питам се обаче имало ли е работна група, след като го внасят народни представители, което много пъти сме питали и опозицията ни е питала? Аз така си представям: когато не го внасят министерствата, е хубаво да има работна група, която да синхронизира различните мнения, за да нямаме такива разговори тук.
Второто нещо, господин Председател, към Вас – направих си труда да видя, момичетата са пред нас, извинявайте, че ще кажа нещо, не Ви засягам лично. Не може да ни изпратят от министерствата и от ДАНС началници на отдели, експерти, които да говорят с нас в Комисията. Тук не виждам нито един заместник-министър, нито директори на дирекции. Колежките са в час, те знаят за какво става дума, но те трябва да седят отзад и да подсказват на този директор или на заместник-министъра. Защото това, което каза колегата Ангелов, има политически нюанс и той добре го оформи. Тук не става въпрос точно за правилата. Ние искаме нещо да стане, но да не сме различни от другите държави. Ние си гоним българския интерес. Той това иска да каже и аз така го разбирам.
А те – чиновниците, говоря с добро за Вас, Вие обаче сте експерти. Извън това, което Ви е казано, написано и което Вие знаете, не може да вземете никакво друго решение и да ни подскажете на нас, депутатите, решение. Това ме притеснява, господин Председател, и е хубаво не само в този случай, и друг път съм си мислел да го кажа, но сега поводът е такъв, да идват тук тези, които могат да взимат политически решения. Ние сме политически орган. Не трябва да навлизаме в подробности. Работните групи да са го изяснили, а тук да гледаме идеите – това добро ли е за държавата ни, за управлението, ако го има в програмата, и така нататък?
Аз лично съм впечатлен от това, което се внася. Чух обаче добри неща, че ще има някакви промени в другия закон и там ще бъдат отчетени някои от предложенията на колегите. Това е добре. Искаше ми се обаче да бъде изстискано всичко добро, което те предлагат, а това няма как да стане в тази среда в момента, колкото и ние с Вас да се напрягаме и да се опитваме да бъдем на нивото на експертите. Не можем. Те не могат да ни предложат друго. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Радев.
Работна група ще има между първо и второ четене по различните текстове.
Заповядайте за реплика към господин Ангелов.
АНИ ЯКИМОВА: Извинявам се, че Ви прекъснах.
Исках само да отбележа, може би е прав господин Радев, че трябва да има работна група, така че нещо, което предлагаме, да знаем на практика как може да се случи. Това исках само да отбележа, защото системата не е една и проверките не са просто с натискане на един бутон на един компютър. Такива са възможностите на нашата държава. Никаква политическа насока няма към абсолютно никой, очевидно съм разбрана погрешно. Може би не е лошо да се извади списъкът, да се види кои държави пътуват безвизово и кои – не, коя е нашата цел за туристи, когато говорим за туристи. Отново искам да кажа: това, което в момента се предлага, в момента съществува в Закона за чужденците в по-добър и по-неограничителен вариант. Аз лично не виждам, независимо кой ще дойде тук да представлява, просто прочитът на Закона за чужденците в Република България и действащите правила в момента говори, че това го има в Закона. Ако искате, мога да Ви го цитирам и в момента.
Не става въпрос за никакви политически правила. Напротив, винаги сме подпомагали туризма, имали сме много срещи с тях и правим всевъзможни облекчения. Но когато става въпрос за национална сигурност, ми се струва, че не можем да правим компромиси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря и аз.
Други колеги?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Защо трябва да има реплика към мен, при положение че аз съм си казал мнението?
Ако чужди фирми примерно в Руската федерация обработват кандидати за визи, значи тогава е защитена повече националната сигурност на държавата, когато минават през чужди фирми примерно за издаването на визи? Аз мисля, че когато кандидатстват директно информацията в консулските и в българските служби да се получи електронно за всяко лице, което кандидатства, по-обективно ще може да се защити националният интерес.
Ще допълня и следното, тъй като стана въпрос и за имотите. В едно от становищата прочетох, че, видите ли, това било дискриминация, ако на лице, което е чуждестранен гражданин, и има имот в България по облекчен режим, му се издава виза спрямо други лица, чуждестранни граждани, които нямат имот. Тогава да попитам не е ли дискриминация държави, които не са членки на Европейския съюз и пътуват безвизово за България, пък други държави, които не са членки на Европейския съюз пътуват с визи за България? Това не е ли дискриминация? Не мога да си обясня термините, с които се борави за обясненията за този законопроект.
Казахте, че и сега има как да се получават визи. Ние предлагаме облекчен режим. Мисля, че схващате разликата в това по-бързо човек да получи виза и да дойде като турист в България, а не да чака определено време да се чуди какво става. Идеята е да бъде стимулиран да идва в България, да му покажем, че той получава веднага, почти на момента виза, щом пожелае да бъде турист в България. Тогава ще има интерес да идва в България, а не да чака три месеца, докато фирмата, през която минават документите, консулство, проверки и всичко останало, докато му издадат виза, и тогава да си запази хотел или да си купи пакетни услуги.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Ангелов.
Госпожо Йорданова, заповядайте.
РУМЯНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Само да направя няколко пояснения във връзка с това дали става въпрос за политически аргументи, или не. По никакъв начин не става въпрос за политически аргументи.
Специално за визите на границата. Визите на границата нито по Шенгенското законодателство, нито по българското могат да се издават на друго основание освен хуманитарни причини.
През 2018 г., господин Радев, Вие с бяхте председател по време на българското председателство на Съвета и го водехте. Ако си спомняте, направи такова предложение във Визовия кодекс – за издаване визи на границата. От 28 държави членки, ако не се лъжа, мисля, че 25 или 26 бяха против. Двадесет и шест държави не подкрепиха предложението на Комисията и на Гърция за издаване на визи на границата на туристи.
Бяха посочени най-вече съображения за националната сигурност и че това не е начинът да стимулираме туризма. Това нещо не беше прието във Визовия кодекс, въпреки лобистките напъни на Гърция и Кипър, които бяха единствените, които подкрепиха това предложение.
Ако смятате, че ние не трябва да изпълняваме шенгенските изисквания, не трябва да се водим по общата визова политика на Европейския съюз, въпреки че сме държава членка, можем да направим нещо, което изцяло да противоречи на европейското визово законодателство, но ще трябва да сме готови да претърпим и да поемем всички негативи от това.
Това, което сме направили със Законопроекта, който внесохме чрез Министерския съвет, е одобрените предложения по Визовия кодекс, които бяха съгласувани между държавите членки, изцяло да ги възприемем в нашето законодателство. Държавите членки казаха: издаване на визи на границата не е възможно за стимулиране на туризма. Трябва да стимулираме туризма по друг начин, като предвидим каскаден подход за издаване на многократна виза. Не е да не издаваме на туристите петгодишна, защото, видите ли, така искаме, а напротив, да обвържем добросъвестните, Bona fide туристи, хората, които няколко пъти са идвали и са доказали, че не представляват заплаха и миграционен риск, да им издаваме петгодишна виза почти по автоматичен начин. Това го правим с нашите предложения в текста, който сме предложили чрез Министерския съвет. Така ще стимулираме туристите, а не като ги приемаме с визи на границата.
Следва да се има предвид, че до 2022 г. ние ставаме част от информационните системи на Европейския съюз – системата „вход и изход“.
Господин Радев, Вие си спомняте каква борба беше да станем част от тази система и да ни включат в нея, въпреки че не сме шенгенска държава.
Така или иначе с тази система ние ще бъдем не само външна, но полушенгенска граница на Европейския съюз и ще трябва да правим всички автоматични проверки чрез системата, включително и чрез системата за безвизовите пътници. Не можем да си позволим да злоупотребим с доверието на Европейския съюз към нас, приемайки някаква разпоредба за издаване визи на границите, защото, видите ли, трябва да стимулираме туризма. Имайте предвид, че Гърция и Кипър в заобикаляне на европейското законодателство, да, издават визи на границата за 24 часа, но си търпят критиките на Европейската комисия и правят това в противоречие с Европейското законодателство. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ангелов, но кратко.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, наистина господин Радев е прав. Експертите са си експерти, но тук трябваше да има заместник-министри или министри!
Не може някой чисто политически да ме поучава какво предложение съм направил и дали е правилно, или не. Не може някой да ми обяснява държавите членки какво гласували, дали гласували да се издават визи на границата, или не. И само Гърция и Кипър гласували. Къде беше България и тя да гласува „за“, като е в неин интерес? Защо българската държава не е подкрепила това предложение?
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Господин Ангелов, моля по-спокойно.(Реплика.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо, аз не Ви прекъсвах! Малко са се объркали някои, които тук са дошли.
Аз си защитавам предложенията, които сме подписали, и мисля, че са прави. Може да не са най-точните текстове, които са написани, но посоката е правилна. Лошото е, че българските институции не трябва да чакат народните представители да се сещат, че трябва да направят нещо в правилната посока, а трябва те да са го предложили и да е минало, и отдавна да е решен този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Между първо и второ четене трябва да се изчистят някои текстове.
Господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Господин Председател, искам да изкажа възмущението си. В крайна сметка господин Радев беше абсолютно прав. Няма как да ни обяснявате, че тук няма политически аргументи. Вие сте експерти и като експерти имате право на своето мнение. В тази сграда има само политически аргументи и никакви други. Това е политическо решение. Затова тук трябваше да има хора, които могат да вземат политически решения, които Вие, с Вашата експертиза, да посъветвате какви политически решения да вземат. Благодаря Ви. Освен това тонът беше малко в повече.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря Ви, господин Сиди.
Други колеги?
Заповядайте, господин Миланов.
РОСЕН МАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Странни комисии провеждаме напоследък, колеги. Аз го свързвам и с предишната, когато по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и двете министерства бяха на коренно противоположни мнения.
Не мога да не се съглася с това, което господин Радев каза, колкото и да е странно, но, господин Радев, това е част от системата, която е изградена. Тя върви по вертикал.
Само едно нещо ще кажа: при цялото ми уважение към колежките, които са изпратени тук, за да оберат луфтовете, тук трябваше да бъдат министри или заместник-министри. Това говори за отношението към Комисията и изобщо към парламента. Иначе, говорим гръмки приказки, но тук имаме класически сблъсък между законодателна и изпълнителна власт – титаничен. И в края на краищата да се разберем какво пише в Конституцията, кой е водещият?
Колкото до мнението, те не са го скрили – трима министри са подписали тези становища. Само че министърът не отговаря на тези въпроси, защото не знае за какво става въпрос или не иска да се ангажира, пак казвам, класически случай на сблъсък между изпълнителната и законодателната власт. Ако не знаят, да отворят Конституцията. Вътре пише чие е първенството. Затова предлагам да прекратим с това нещо и от Комисия на Комисия дано да не е така в бъдеще – да наблюдаваме такива сблъсъци.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Малинов.
Други колеги? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 054-01-38, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 15.
Предложението не е прието.
По точка втора от дневния ред:
РАЗНИ
Ще Ви информирам утре къде ще бъде изнесеното заседание на Комисията.
Благодаря Ви за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 12,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН НУНЕВ
