---

П Р О Т О К О Л
№ 17


На 16 декември 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г. – първо гласуване.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 002-01-64, внесен от Министерския съвет на 10 Ноември 2020 г. – първо гласуване.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Пламен Нунев.

* * *

ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Добър ден, колеги и гости!
В 14,30 ч. давам ход на заседанието на днешната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Представям на вниманието Ви дневния ред, който Ви е изпратен:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 002-01-64, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г.
3. Разни.
Други предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.

Колеги, преминаваме към първа точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, № 054-01-112, ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР ЦИПОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 9 ДЕКЕМВРИ 2020 Г.
Гости днес са:
от Държавна агенция „Национална сигурност“ – госпожа Таня Каракаш, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“; господин Георги Попиванов – директор на Дирекция „Финансово разузнаване” – няма го; госпожа Цветелина Стоянова – началник отдел в Дирекция „Финансово разузнаване”.
от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – господин Евгени Иванов –изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
От Българска стопанска камара – госпожа Мария Минчева – заместник-председател на Българската стопанска камара; Яна Иванова – изпълнителен директор на сдружение „Храни и напитки“; Жана Величкова – директор на Съюза на производителите на безалкохолни напитки.
От вносителите – давам думата на господин Манев да ни запознае с мотивите.
МАНОИЛ МАНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Със Закона за мерките срещу изпирането на пари са въведени изисквания и задължения към определени субекти, изброени в чл. 4, които увеличават административната тежест на засегнатите лица и въвеждат сериозни санкции за неизпълнението им.
Съгласно чл. 4, т. 19 от Закона за мерките срещу изпирането на пари задължени лица по закон са и търговците на едро. За разлика от т. 20 на същия член, където кръгът на субектите е очертан според характера на стоката, с която се търгува: оръжие, петрол, петролни продукти, за които стоки очевидно се приема, че е налице повишен риск от изпирането на пари при финансирането на тероризъм, текстът на т. 19 не прави подобни разграничения, тоест обхваща всички търговци на едро независимо от вида и стойността на стоката, без при това да се дава дефиниция на понятието „търговец на едро“ и поставя българските търговци в по неблагоприятно положение спрямо конкурентите им от другите европейски държави, тъй като в Директивата на Европейския съюз 2015/849 на Европарламента и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяването и използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма не са включени изрично търговците на едро сред задължените лица. Съдържа обаче една конкретна разпоредба за търговците, а именно буква „д“ на чл. 2, ал. 1, т. 3: Други лица, търгуващи със стоки, за които извършените или получените плащания в брой са в размер на 10 хил. евро, или повече.
По силата на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой обаче в България, плащанията в брой на територията на Република България са ограничени само за суми в размер до 10 хил. лв., равняващи се на 5 хил. 112 евро по фиксинга на БНБ към еврото. Плащанията на стойност, равна или надвишаваща 10 хил. лв., както и на стойността под 10 хил. лв., но когато могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна или надвишава 10 хил. лв., се извършват само чрез превод, или внасяне по платежна сметка. Тези правила се прилагат и в случаите на плащане в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна или надвишава 10 хил. лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българска народна банка и минава плащането.
Следователно в България лицата, търгуващи със стоки на стойност в размер на 10 хил. евро или повече, задължително следва да извършат, или получават плащания само чрез превод и внасяне по платежна сметка. Тъй като плащанията в брой в размер, който е равен или по-голям от 10 хил. лв., са забранени. Съгласно чл. 4, т. 19 от Закона за мерките за изпирането на пари търговците на едно са сред задължените лица, които трябва да спазват изискванията на Закона. Няма дефиниция по отделни видове търговци или високо рискови сектори или индустрии, нито по вида или размера на извършените, или получени плащания, което на практика създава съществени и неоправдани затруднения за търговците на едро във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона и се превръща в пречка за осъществяване на основния им бизнес, като същевременно ги поставя в неизгодно, неравностойно и неконкурентно положение в сравнение с търговци на едро от други държави – членки на Европейския съюз и трети държави, които не са задължени да извършват комплексна проверка, да изискват и събират документи, данни, информация от своите клиенти във връзка с мерките срещу изпирането на пари и финансиране на тероризма. Със Законопроекта не се предвижда задължения към държавния бюджет.
Това са мотивите, с които внасяме това предложение. От себе си само ще кажа, че аз и колегите ми – лично съм абсолютно твърдо убеден, че това е крачка в правилната посока. Ние не можем да не я направим, защото практиката и животът я изискват и ние трябва да се съобразим с нея. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Манев.
Искам да дам думата на госпожа Каракаш да ни запознае със становището на Държавна агенция „Национална сигурност“.
ТАНЯ КАРАКАШ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа членове на Комисията! Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е изпратила и в писмен вид становище, че напълно подкрепя направеното законодателно предложение. Налага се действително от обстановката, и въобще от съображения и от правен характер, премахването на т. 19 от изброените категории задължени лица. Тази мярка изцяло съвпада и със заключенията от Доклада за националната оценка на риска, който беше направен след дискусии, анализи от всички възможни експертни нива, така че търговците на едро не следва да представляват категория задължени субекти по Закона за мерки срещу изпирането на пари. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Каракаш.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците давам думата на господин Иванов за становище и мнение.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки че навън почти вали, днес е един прекрасен ден за българския бизнес и аз Ви благодаря за това. От почти три години се опитваме съвсем добронамерено, разбира се, в дух на партньорство, да внесен промени в един закон, който от самото начало поставяше българските производители и търговци в неравностойно положение с конкуренцията най-вече от страните членки, тъй като съгласно едно проучване, което възложихме на „Прайс уотър хаус“ – компания, която има завидна репутация за своята безпристрастност и експертиза, в което ясно се вижда, че такова животно в Европа няма. Там такива ограничения страните членки не си налагат на собствените бизнеси.
Сега, ние проявяваме разбиране през целия този тригодишен период, когато водихме консултации с всички заинтересовани страни, че интересите на държавата са над всичко. Липсваше национално оценка на риска. В тази ситуация беше кощунство от наша страна да натискаме да се случи нещо, което очевидно нямаше да бъде добре за държавата. Сега обаче нещата се промениха. Тези консултации имат положителен резултат, кулминацията е днес. Трябва да Ви кажа, че ние го разглеждаме и като много навременна антиковид мярка, тъй като това ще освободи сериозен ресурс на така наречените търговци на едро, които в общи линии поддържат армия от персонал, които пишат тези неща, които закона изисква. Очакваме американския пазар да се отвори отново за нас. Представете си американския вносител да даде данни съгласно българско законодателство, какво ще направи той – ами минава на следващия търговец и няма да купи от нас, ще купи от друг, който няма да му иска тези данни.
Така че мярката е много навременна, благодарим за което, и се надяваме, че цялата процедура ще завърши в рамките на много обозримо бъдеще. Още веднъж подкрепяме Законопроекта по изложените причини. Имаме и внесено писмено становище. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря на господин Иванов.
Сега давам думата на госпожа Мария Минчева – заместник-председател на Българската стопанска камара. Тя има тук широко представителство.
Заповядайте.
МАРИЯ МИНЧЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, на първо място ще започна с благодарност за внесения Законопроект. Благодарност, че давате възможност да доразвием мотивите, които сте внесли и които ние напълно подкрепяме. Неслучайно днес сме поканили наши членове, които обединяват търговци на едро именно в хранително-вкусовата промишленост. Имайте предвид, че това са търговци, които са представители на големи международни компании, но всъщност има и редица идентифицирани като търговци на едро, които на практика са едни малки фирмички с по десетина човека. Тоест големият бизнес донякъде би могъл да се справи с наистина неистови непропорционални усилия.
На първо място освен, че не са посочени като задължени лица в Директивата, като търговци на едро – знаете, в началото на 90 те години са регистрирани може би огромна част от новите търговски субекти, стараейки се в предмета им на дейност да има достатъчно широк кръг от дейности, които да им позволяват да извършват дейност. Редица от тези фирми нито са чували за Закона за мерките за изпиране на пари, нито ще чуят, но на практика те са задължени лица.
В сегашната разпоредба на Закона се приравняват изискванията, които има в областта на прането на пари, а банките, застрахователните дружества и обикновените търговци, чието предназначение на практика е да извършват търговската си дейност, да разширяват пазарите си и да внасят данъци в хазната. А банките са тези, през които основно минават големите трансфери и суми от пари. Те имат обучен персонал, имат човешки ресурс, технически, информационни системи, които да следят, и не на последно място, са много по-малко на брой. Реална е комуникацията и взаимодействието им с контролните органи, а няколко хиляди лица, поне 30 хиляди, са декларирали пред статистиката, че са търговци на едро, тоест в предмета им на дейност е включена тази дейност. Защо това е от значение? Защото Законът на всичкото отгоре не дава тази дефиниция. И след публикуване на оценката на риска и на резултатите в нея, търговците на едро, опериращи в хранително-вкусовата промишленост, се оказаха най-тежко засегнати, защото тяхната дейност беше определена като високо рискова, тоест те трябваше да прилагат най-високата степен на проверки към своите търговски партньори. Ние поради тази причина инициирахме разговори по-специално и в частта „Вътрешни правила“, които трябваше да приемат всички търговци на едро и тогава лъсна наистина на практика какво те трябва формално да извършват формално, за да спазят закона, без това да допринесе за постигане на целите на държавната политика срещу тероризма и изпирането на пари.
Много накратко ще Ви кажа, за да добиете представа какво трябваше да извърши един търговец на едно независимо от неговия обем. Той, на първо място, трябва да идентифицира клиента и да документира извършените за тази цел действия, тоест в нормалната търговска практика Вие влизате в Търговския регистър, виждате и за Вас това е достатъчно. За целите на Закона за мерките срещу изпиране на пари трябва да документирате това действие – трябва да има лице, което го е извършила, да се посочи кое е, да се посочи и часа на справката. Трябва да се установява структурата на собственост, управление и контрол на клиента – юридическо лице или друго правно образование, нещо което банките правят традиционно, но за един търговец проучването на цялата тази структура на собственост само на база на Закона за мерките срещу изпиране на пари поставя нашия търговец в едно много особено положение, в което трябва да доказва на всичките си търговски партньори от други държави, където такива мерки не съществуват, че той не иска да злоупотребява с тази информация, а на практика Законът го задължава.
Идентифициране на действителния собственик, изясняване на произхода на средствата в предвидените от Закона случаи, текущо наблюдение на установените делови взаимоотношения и проверка на сделките, операциите, извършвани през цялото времетраене на тези взаимоотношения. В един момент се оказа, че търговците на едро трябва да извършват тези проверки и по отношение на партньорите си, които са дори малки магазинчета. В тази връзка благодарим и на колегите от ДАНС, с които имахме възможност да поработим да изчистим тези дефиниции. Те наистина много конструктивно подходиха да изслушат какви са практическите проблеми, които задава Законът, с оглед на това в максимална степен да се опрости този много сложен, тежък процес, който изисква и специализирана експертиза, за да бъде разбран и приложен, и да постигне ефекта си.
Ето защо наистина тази промяна е изключително необходима и е в изключителна услуга на българските търговци на едро. Разчитаме на подкрепа от страна на всички парламентарни групи, апелираме за нея и се надяваме наистина, както каза и господин Иванов, скоро да видим това изменение обнародвано в „Държавен вестник”. Много благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря и аз.
От останалите гости, ако някой иска да вземе думата?
Заповядайте. За протокола да се представите.
ЯНА ИВАНОВА: Яна Иванова – изпълнителен директор на Сдружение „Храни и напитки“ в България.
Нашите членове са едни от най-големите производители и вносители на храни в България, като „Нестле“, „Монделийз“, български производители като „Престиж“.
Искам само да добавя, че Законът реално засяга и българското производство, защото в съвременния свят обикновено една компания специализира даден завод в производството на един асортимент, като да кажем в българската фабрика се произвеждат вафли. Но, за да може по-лесно да оперира компанията-майка, тя създава едно дружество – търговец на едро, чрез когото продава, както произведените в България асортименти, така и целия си производствен асортимент. И съответно, за да се изнесе да кажем един ТИР вафли, произведени в завод в България, въпросното дружество търговец на едро трябва да изпълни цялата тази процедура, която в детайли стига дотам, че се изисква на представляващия насрещната страна дружество да поиска копие от личната карта. Представете си пред какво се изправят нашите членове в това да поискаш на една компания насрещна в Европа на личната карта!
Именно затова ние сме изключително благодарни за това, че този законопроект бе внесен и наистина това би било страхотна подкрепа, защото всички наши членове, тъй като са отговорни бизнес компании и спазват Закона до буквата, имат цели звена, които са наистина една излишна административна тежест, която документира реално всички сделки над 10 хил. лв., които при операция от рода на такива големи производства, са над 1000 и повече контрагенти годишно. Тоест ти трябва да следиш, дори ако насрещната страна си смени управлението, или член на ръководството, ти трябва наново да документираш това, което никому не носи никаква практическа помощ.
Ние наистина благодарим на ДАНС, че проявява разбиране и оценката на риска показва, че търговецът на едро неслучайно не е включен в кръга на задължени лица по Директивата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Колеги, давам думата на народните представители за мнения, становища.
Господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Като вносител четох преди малко, пък сега искам да кажа само две-три думи като член на Комисията, и също да се прикрепя към това, което казахте по отношение на колегите от ДАНС.
Вярвайте ми, и на мен, и на колегите ми народни представители, които работихме по Закона и сме работили по Закона, също ни се налагаше да звъним на колегите от ДАНС и да си правим справки, въпроси и дебати, защото в един момент се появяваха въпроси от сорта – ами, ако един търговец разпродаде цялото си примерно предприятие, това сделка с търговия на едро ли е, тоест сделка на едро ли е, той търговец на едро ли става автоматически, или не става, и куп други такива неуточнени въпроси. Но практиката отговаряше на някои, на някои нямахме отговор. И аз съм абсолютно убеден, и всички колеги, които работеха, и които го предлагаме, и знам, надявам се и колегите да го подкрепят, защото не мога да знам, сме убедени, че с това наистина не само подпомагаме бизнеса, защото това е важно да го направим, но и правим някаква справедлива крачка, тоест даваме някаква справедливост на нещата. Аз също много благодаря на ДАНС – това исках, господин Председател, само да кажа, че те търсеха всеки един начин да ни обясняват, да ни помагат с практиката.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Манев.
Други колеги?
Аз само да кажа, че има положително становище от Министерството на финансите, но там пакетът за промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари е по-голям и е включен, и отпадането на т. 19 от чл. 4, но самата процедура ще стане изключително по-бавно. Затова се предприе това решение.
Ако няма други колеги?
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Благодаря.
Уважаеми колеги, с оглед на това да не утежняваме положението на едрите търговци, особено в моментното положение на извънредна епидемична обстановка, на основание чл. 80, ал. 2 от ПОДНС правя предложение разглеждания законопроект да бъде подложен за обсъждане и на второ гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.

Преминаваме към Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г., приет на първо гласуване на 16 декември 2020 г.
„Закон за изменение на мерките срещу изпиране на пари”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Мнения, съображения по отношение на заглавието? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция на § 1.
„§1. В чл. 4, т. 19 се отменя.”
Мнения, съображения? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 1.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция на § 2.
„§ 2. Параграф 1а от Допълнителните разпоредби се отменя.”
Мнения, съображения? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се.
Благодаря, колеги.
Благодаря и за участието на гостите.
Законопроект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 054-01-112, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 9 декември 2020 г., приет на първо гласуване на 16 декември 2020 г., е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към точка втора:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 002-01-64, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 10 НОЕМВРИ 2020 Г.
Гости са:
от Министерството на правосъдието: проф. д-р Николай Проданов – заместник-министър на правосъдието; господин Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство”;
от Министерството на вътрешните работи: Михаил Златанов – заместник-министър и Благородна Макева – старши комисар, заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция”.
Давам думата на господин Николай Проданов за представяне на Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Уважаеми господин Нунев, уважаеми членове на постоянната парламентарна комисия! С предложения на Вашето внимание законопроект се цели, първо, да бъде транспонирана Директива 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за лицата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство. И второ, пълното въвеждане на изискванията на Директива 2012/29 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпление и за замяна на рамково решение 2001/220 PVR на Съвета.
Основните моменти от Законопроекта са следните.
С предложенията, свързани с въвеждането на разпоредбите на Директива 2016/800 се предвиждат: задължително изготвяне на характеристика на непълнолетния обвиняем, за да се установят неговите специфични потребности по отношение на организацията на защитата, продължаването на неговото образование, обучение и ефективно реинтегриране в обществото. След предявяването на постановлението за привличане на непълнолетния като обвиняем, органът на досъдебното производство ще изисква от инспектор на детска педагогическа стая по местоживеене изготвяне на характеристика за установяване на личностните особености на обвиняемия. Характеристика ще се изготвя с участието на непълнолетния, а когато е подходящо, в изготвянето ще участват родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за обвиняеми, както и други лица, които разполагат с информация за личността му, включително и посочения от самия непълнолетен.
На следващо място, на непълнолетният обвиняем се предоставят редица допълнителни права, а именно: родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му в наказателния процес, да могат да го придружават в съдебните заседания, а когато това е в негов най-добър интерес и няма да затрудни наказателното производство, и в действията по разследването на досъдебното производство. На непълнолетния ще се извършва медицински преглед при задържане, а за установяване на личностните му особености ще се изготвя характеристика.
За защита правото на личен и семеен живот се ограничава разпространението на информация, свързана с делото.
На следващо място, регламентира се задължението да се правят звукозаписи и видеозаписи при разпит на непълнолетен, задържан или обвинен за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 10 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Изключения от това правило ще са допустими, само ако на разпита са присъствали определени лица, а именно родител, попечител, лице, което по закон полага грижи за обвиняемия, педагог, психолог, лекар или друг специалист.
На следващо място, предвижда се редуциране на сроковете за задържане на непълнолетен обвиняем, като в текстовете е записано, че явяването му пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 48 ч. за довеждането му. Мярката за неотклонение „задържане под стража” в досъдебното производство не може да продължи повече от пет месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и повече от една година, ако е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
Във всички останали случаи задържането под стража не може да продължи повече от два месеца. Чрез пълното, подчертавам – пълното въвеждане на Директива 2012/29 се цели осигуряването на подходящи мерки, които да доведат до намаляване на риска от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение от страна на извършителя и до адекватна подкрепа, съобразена с нуждите на пострадалия и неговите близки. Разширява се списъкът с процесуални права на пострадалите, като се добавя правото те да бъдат придружавани в наказателния процес от лице по техен избор. Това право може да бъде ограничено, когато присъствието на съответното лице противоречи на интересите на пострадалия или може да затрудни наказателното производство.
Ограничава се възможността за провеждане на повторен или допълнителен разпит като свидетел, което цели да намали ненужния стрес на пострадалия. Създава се нова уредба за, както е понятието – свидетел със специфични нужди от защита. Разпитът на такъв свидетел ще се провежда при взимане на мерки за избягване на контакт с обвиняемия, включително и чрез използване на видеоконферентна или телефонна конференция. Ако това няма да затрудни сериозно наказателното производство, разпитът на свидетел със специфични нужди от защита се извършва в подходящо помещение, в присъствието на педагог или психолог и от един и същи разследващ орган, ако е необходим повторен разпит. В случаите на домашно насилие и на престъпление против половата неприкосновеност по искане на пострадалия разпитът може да се извърши от лице от същия пол.
За целите на повишаване ефективността на разследванията в рамките на Европейския съюз и подобряване равнището на закрила на пострадалите се предлага създаването на ново правомощие на прокурора, според което, когато престъплението е извършено в друга държава членка и не е подсъдно на българския съд, той следва да уведоми компетентния орган на другата държава за извършеното престъпление.
Освен в НПК със Законопроекта се предлагат също така изменения в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадалия от престъпления, създава се изцяло нова глава, която урежда процедурата за извършване на индивидуална оценка на пострадалите. Тя следва да бъде извършена веднага след подаването на сигнала за извършеното престъпление. Целта е да се установи наличието на специфични нужди от защита и да се определят мерките, които да бъдат предприети спрямо пострадалия.
Законопроектът предвижда възможност за членовете на семейството на пострадалия, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер също да получат подпомагане по реда на закона.
И на последно място се предлага влизането в сила на Законопроекта да бъде отложено с шест месеца след неговото обнародване в „Държавен вестник”, тъй като се предвиждат създаването на няколко изцяло нови нормативни режима, както редица други съществени изменения и допълнения в действащата уредба. Това би позволило на компетентните органи да се запознаят обстойно със законовите промени. Необходимост от отлагането на влизането в сила на Законопроекта съществува и по отношение на извършването на индивидуалната оценка на пострадалите, доколкото компетентните органи и организациите за подкрепа на пострадалите ще имат възможност да създадат свои вътрешни правила за взаимодействие. В същият срок ще бъде разработен и формулярът за резултатите от проведената индивидуална оценка.
Предвид всичко изложено, предлагам на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да подкрепи предложения законопроект и да предложи на Народното събрание приемането му на първо гласуване.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, професор Проданов.
От Министерството на вътрешните работи за становище, мнения – господин Министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИХАИЛ ЗЛАТАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на вътрешните работи изразява принципна подкрепа на Законопроекта, като същевременно прави бележки и коментари по § 6, 10 и 25, както и по предлаганата Глава 2а от Закона за подпомагане и финансова компенсация. И предвид това, считам, че проектопредложенията следва да се обсъдят подробно, преосмислят и прецизират с оглед на постигане целите на новата уредба. Предлагам госпожа Макева да изложи мотивите.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
БЛАГОРОДНА МАКЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа заместник-министри! Аз ще бъда максимално кратка, тъй като все пак се обсъжда идеята на Законопроекта. Безспорно, той трябва да бъде подкрепен, доколкото България като държава членка има своите ангажименти по транспонираните на европейските директиви и регламенти. Факт е, че част от предвидените проекти и норми притесняват органите на МВР и в частност органите на досъдебното производство – като ресорен заместник-директор по тази линия мога да го кажа.
Първо, ще са необходими доста ангажименти от страна като изпълнение на нашите служители, което няма пречка и ще бъде организирано – МВР винаги е доказвало, че когато му се възлагат нови функции и задачи, намира начин да ги изпълни, но няма финансов разчет за разходите, които МВР ще трябва да направи. Съвсем минималната логика при средно сто хиляди новообразувани досъдебни производства на годишна база, като за тази година те са по-малко, разбираемо е, показва, че дори по едно съдебно производство да имаме само едно пострадало лице, което не е принципът, а по-скоро изключението, разходът средно за възлагане на изготвянето на една индивидуална оценка в елементите, които са посочени в Законопроекта, които не са от възможностите на полицейските служители да правят психологични и психиатрични или социални оценки на дадено лице, което е пострадало, ще възлизат на не по-малко от 30 милиона лева годишно. Отделно ние имаме някои други притеснения по отношение организацията вътре в самите текстове. Участвали са наши експерти при изготвянето на Законопроекта. Нашите бележки са били дадени както в хода на работната група, така и след това.
Ще завърша – това е едно безспорно необходимо нормативно регулиране в тази линия на дейност, защото на пострадалите трябва да гарантираме получаването на тези права, които ги има в съответните европейски международни документи. За да могат обаче да бъдат изпълнени в духа и насоката, които са дадени в тези международни регламенти, трябва прецизно разписване в нашето вътрешно законодателство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Господин Проданов, нещо по мненията, по становищата на МВР?
НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Ако нямате нищо против, ще си позволя да кажа нещо лично от мое име.
В момента аз съм председател на съответната комисия към Министерството на правосъдието, която се занимава с подпомагането и финансовата компенсация на пострадали от престъпления. Моето лично убеждение е, че тази материя се нуждае от известно разширяване на обсега, така че цялото общество да остане еднозначно с убеждението, че държавата действително полага грижи за пострадалите от престъпление. И ми се струва, че създаването на тази изцяло нова глава в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от престъпления, независимо от това че, най-вероятно, както казват колегите от МВР, това ще създаде определени затруднения и вероятно ще се наложат финансови разходи, това ще бъде по посока удовлетворяване на обществения интерес. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, професор Проданов.
Колеги, имате думата за бележки, мнения, становища по така предложения Законопроект.
Господин Радев, заповядайте.
РУМЕН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Безспорно, че има нужда от това нещо, след това това е директива и така ще изглеждаме в по-добра светлина, ако я приемем по-бързо.
Аз имам два въпроса преди да си оформя мнението. По принцип съм да, но – кои държави са приели тази директива – ние последни ли сме, първи ли сме, по средата ли сме? Това е първият ми въпрос. И вторият е, някаква особеност има ли – в България повече ли са пострадалите от престъпления, по-малко ли са? Ако приемем, че те са – поне такова е моето усещане в основата на тази по-голяма престъпност, а може и да не е така, някаква българска особеност има ли, което може да ни накара да отдалечим, казахте с шест месеца, с една година напред приемането, дотогава и МВР да се подготвят? Нещо за срока да ми кажете, предвид някакви особености. Съгласен ли сте с това, което предлагат МВР или не? Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря.
Заповядайте, професор Проданов.
НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Когато представях Законопроекта мисля, че изрично наблегнах на това, че с него се цели пълното въвеждане на изискванията на Директива 2012/29 за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Ние сме вече възприели част от този документ на Европейския съюз, но не изцяло, обстоятелствата ни заставят да приемем изискванията изцяло, тъй като сме заплашени от наказателна процедура. Този шестмесечен срок сме го предвидили, смятаме, нашите разчети са такива, че този шестмесечен срок би бил достатъчен за всички държавни институции, които ще имат някакви задължения по отношение на прилагането на този закон, да извършват някакви промени и в своята дейност, и в своите вътрешни правила, така че да могат да изпълняват Законопроекта.
Що се отнася до другия въпрос на господин Радев – той е доста специфичен и свързан със статистика. Аз, ако знаех, щях да се подготвя предварително – малко ми е трудно да Ви отговоря в момента.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, професор Проданов.
Господин Манев вдига ръка – заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Някои от Вас знаят, някои не – аз съм длъжен обаче да го заявя в тази комисия при обсъждането на този законопроект, че всъщност аз съм вносител на един законопроект, който целеше в посоката, за която спомена и заместник-министърът, да се направи едно разграничение в българското законодателство на възрастовата граница на извършителите на тежки криминални престъпления, непълнолетните извършители на тежките криминални престъпления срещу личността, тук на форума на тази комисия, да не уточняваме, че става въпрос за убийства, изнасилвания, блудства и така нататък, и в този законопроект ние дълго време обсъждахме и предлагахме, че в българското законодателство трябва да се направи разграничаване на възрастовата граница, не да наричаме непълнолетните извършители „деца” до 18-годишната им възраст, значи, това трябва да стане на две групи и т.н. и т.н. В тази връзка олекотяването на мерките, които предлага този законопроект и моята вътрешна убеденост, че в българското законодателство цялостно трябва да се преработи отношението към непълнолетни извършители – пак казвам, непълнолетни, не говорим за малолетни, не говорим за децата, а за непълнолетни извършители, за които в НК редуцирането на наказанията е изключително несправедливо – според мен, това е мое вътрешно, лично убеждение, и за да не изпадам в подробности и допълнителни отклонения, си позволявам да се въздържа по текстовете, които по-късно във второ четене ще касаят този законопроект и днес ще гласувам „въздържал си”. Защото, има мерки, при които за 14-годишно дете, извършител на престъпление, са едно, а на 17 г., 11 месеца и 8 дена са съвсем различно нещо. Това е мое вътрешно убеждение, пак казвам, пък съм и вносител на Законопроекта. В тази посока не мога да се преборя с това, че има извършители, които не могат да бъдат приравнявани към темата деца еднозначно, както е в Законопроекта и както е, за съжаление, в част от приетите европейски норми. Това не могат да бъдат деца до 18-годишна възраст. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Манев.
Други колеги? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 002-01-64, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 7.
Благодаря.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря за участието на представителите на Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи.

Колеги, преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.
Имаме ли някакви предложения? Няма.
Закривам днешното заседание.
Искам да Ви пожелая едно единствено нещо оттук нататък – да сте много, много здрави! Всички! Желая го от сърце на всеки един!


(закрито в 15,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЛАМЕН НУНЕВ



Стенограф:
Маргарита Крачунова